Философските статии на Дiана от Луцк ТУК

16 октомври 2021

Кафа-сиктир, няма да се ваксинирам!

 

"Това е медицински фашизъм!" (доцент д-р Атанас Мангъров)

Обадиха ми се от фирмата, за да ми съобщят, че заради естеството ми на работа (с болни и престарели хора), трябва непременно да се ваксинирам срещу Ковид 19, ако желая да продължим нашето сътрудничество.

Обмислих новосъздалото се положение дълго. Близо 5 минути и половина го мислих... Анализирах ефекта от ваксините. 

Бойко и Слави изкраха грипа, след което се ваксинираха явно "за всеки случай". Поседствията? Виждаме ги -  Слави Трифонов полудя. Поглеждаме обръщенията му и становищата във Facebook и установяваме, че се държи не просто като обезумял и полудял, а направо като бесноват. Бойко пък съвсем оглупя... Нора Ананиева обаче, след като кара грипа и се ваксинира, се разхубави и поумня. Поумня и един мой приятел от висшия клир на БПЦ след "грип и ваксина", нищо, че както твърди, леко бил "оглушал". Поумняването му се състои във факта, че преди около месец и половина ми изпрати 120 лева да съм се почерпил, а оглушаването в това, че недочу, че съм искал всъщност 200, както се разбра впоследствие.

Така че, няма да се ваксинирам, за да не полудея и да не започна да изпращам на хората пари да се черпят. А оглушея ли, какъвто съм си щедър, като ми рекат "Дай двеста", ще им изпращам сигурно по четиристотин. Да не бъде!... Освен това съм си хубав и умен, та няма нужда да рискувам за евентуалния ефект "Нора Ананиева". Разхубавя ли се още повече, да не река чрезмерно, може да вземат някъде да ме... наебат!

Затова се прибирам в България. Пътувам назад към Варна. А сетне към Киев и после съм на влака за Луцк и пак за Варна. Парите, които изкарах досега, горе-долу ще ми стигнат да си прибера от Луцк жената.

Ще ми стигнат, обаче... горе-долу. Затова ссъвсем сериозно се обръщам към вас, скъпи читатели (отбележете си, че вече не ви наричам вече глупаци, педерасти или непрокопсаници, ами само и главно "скъпи и драги") събирам пари. Трябват ми около 1000 евро отгоре. За да се оженя както си му е реда. С музика! И за да купя на майка й и на баба й по един копринен шал за подарък, та да им отвлека вниманието от факта, че им отмъквам Съкровището.

Който иска да ни кумува, да ми пише на адрес portos_@abv.bg и за всяка изпратена сума, даже най-малката, ще получава тържествени и официални честитки в блога!

Сериозен съм! 


*  * *


Кафа-сиктир бе! Няма да се ваксинирам!!!

Да бяха забранили ваксинацията, може би щях да се "боцна" - напук. 

Не се е родил човекът, извинете, който ще успее нещо да ми наложи. А и да се роди, ще трябва тепърва да порастне, за да реши да се опита. А аз дотогава ще съм умрял, надявам се, от "само-себе-си".

15,10,2021, в един хотел в Дортмунд

15 октомври 2021

Чинка, Васко и чичо депутати


"Нямаше го още "24 часа", / а Азис беше просто Васко Педераста" (Ъпсурт, "Колега")

Буквално до онзи ден Васил Апостолов или Васко Депутатчето, както го наричат из Пловдивско, а когото оттук-насетне за кратко и звучно ние ще наричаме Васко Педераста, възпитаник на педерасткия инкубатор, наречен Пловдивска Духовна Семинария и секретар на игумена на Бачковския манастир еп. Сионий, когото пък ще продължим да наричаме Сиси Боата. оставяше всички с впечатлението как изобщо не е сигурно, че ще се кандидатира за депутат от ИТН на предстоящите нови избори. 

Васко Педераста даже намеквал до последния момент почти, че отвотът му ще е по негово лично желание, щото не му се занимавало вече с това. Дали Васко е очаквал, вследствие на скандалите из медиите, да не бъде поканен повече в изборните листи на ИТН и затова се е застраховал, та го е казал това последното, за да не бере срам, не знам. Но факт е, че е на четвърто място, по всяка вероятност избираемо, в листите на ИТН за Асеновград. 

Ти остави, че Васил е четвърти на опашката отново за депутат от Асеновград. Но чичо му Любомир Апостолов, с когото са в съдружие с посредник чинка му, тоест леля му на Васил във фирмата, държаща колибата бира-скара пред Бачковския манастир срещу р-т "Водопада", е на 12-то място в списъците на ИТН за Пловдив пък. 

Фантастиш, както биха казали тука на северния бряг на реката Рейн! Амбициозен селянин излезе Васил, че не само той, ами и цялата му рода. Джинсът му, както в други части на България се изразяват, излезе ербап. Току-виж, ако чичо Любо стане и той депутат, Пловдивска митрополия да осъмне скоро с кафене срещу главния вход и претенции за парко-местата по тротоарите, така че митр. Николай да не може да си вкарва в двора лимузините.

09 октомври 2021

ОПГ-то на дядо Сионий (Сиси Боата)


Величкият епископ Сионий е игумен на два манастира, при това най-големите, богати и влиятелни след Рилския манастир в БПЦ – Бачковският и Троянския манастири. Това двойно игуменстване точно на такива манастири, намиращи се на териториите на много отдалечени помежду си епархии – съответно на Пловдивската и Ловчанската, на църковен език наричани „ставропигиални“ манастири, т. е. на директно подчинение не на местния митрополит, а направо на светия синод, затова и е обичайно игумени да са им епископи, е абсолютен прецедент в Църковната ни история.

Тези три манастира - Троянският и Бачковския, а особено Рилския, са така наречените "три големи каси" на БПЦ и заради международен религиозен и поклонически туризъм включително. Каси именно казваме, а не касички, каквито са обикновените храмове и малки манастири, каси по-големи и от тези на катедралните храмове в централните градове на епархиите, по-големи даже и от "касата-храм" на св. Александър Невски. 

В храма на св. Александър в София обаче требите (кръщенета, венчавки, опела), които инак там са забранени, защото храмът е с представителни функции и паметник на културата, се вършат скришом спорадично или официално, но съвсем рядко, когато иде реч за погребение на емблематичен за държавността политик както беше с президента Желю Желев например. А в споменатите манастири, освен че, са много скъпи тия треби, се вършат "на опашка". 

Впрочем в манастира има една забранена за извършване треба (обред) - венчавка. Венчавка в манастирски храм е просто подигравка с духа и смисъла изобщо на монашеството. Мястото й с основание не е в манастирския храм. Но по мои данни в Бачковския манастир Сионий отдавна нарушава последната забрана за свои приближени и приятели конкретно в Бачковския манастир. Но чудо голямо, че бил венчавал в манастир (или в монастир, както обича да казва, когато снобее, за да се "праска на учен"), той сам по себе си е гавра не само с монашеството, но и с цялото Православие, па и въобще с християнска вяра, бидейки такъв епископ!

Но откакто Сионий стана "любимец на властта" - на Цветан Цветанов, а после и на Бойко, като сега се опитва да се провре и промуши, да се препоръча и на новите "силни на деня в политиката" чрез близкия си лидер в ИТН Васко Апостолов, "касите" на Сионий вече не поемат, "обработват" и разпределят хиляди и десетки хиляди левове, а дарения и субсидии с милиони.

* * *

А групата му на Сионий от попове и съдрудници (а защо да ползваме евфемизми и не речем направо „шайката му“) от много години, почти десетилетие, показва характеристиките на същинска „църковна“ ОПГ - организирана престъпна група. Целта на тази шайка и на други ней подобни в БПЦ, по-големи или по-малки, повече или по-малко влиятелни, са субсидиите (държавни, общински, европейски), както споменахме вече тук, тяхното усвояване без всякакъв финансов контрол и прозрачна отчетност, ужким за нуждите на Църквата – за възстановяване на черкви или манастири, за духовно-просветна или социална дейност, а всъщност употребявани главно за личния разкош и гуляйджийство на такива като Сионий и приятелчетата му в расо или без расо, имаме предвид и самите политици и политически партии на власт, които му съдействат в грабителството и лакомията.

Целта са и имоти, наеми. ренти, както видяхме при разразилия се наскоро скандал със сергиите, дюкяните и заведенията около Бачковския манастир. 

Светият синод няма да вземе отношение към въпроса сериозно, още по-малко ще го направи Пловдивска митрополия, а и това не й е в зоната на правомощията. На светия синод се пада тази отговорност, но там са толерантни към такива като Сионий, включая Пловдивския митрополит е явно безкрайно търпим към него и едва ли е напразно, защото знаем, че Сионий всякога е бил щедър и ласкав с тези, които свободно го оставят от много години, особено след смъртта на Варненския митрополит Кирил, да си разиграва коня. 

Тука е работата на т. нар. местни нотабили и миряни в Асеновград и региона, доколкото се чувстват съпричастни към делата и реномето на Народностната ни Църква, подобно своите предшественици от времето на Българското Възраждане, които са изхвърляли такива като Сионий от храмове, манастири или митрополии, издърпвайки ги за брадите и прогонвайки ги с тояги. 

* * *

Тая схема с употребата на политически фигури, попове и лица с мутренско поведение не е от вчера или от онзиден. Самият Сионий, според думите на шокирания от поведението му потърпевш сега бизнесмен Георги Паунов, разговаря по телефона „като мутра“... 

Но да отворим скоба тук: Вие представяте ли си скандала и парадокса! Георги Паунов по прякор Жоро Манекена, на когото някои хора гледат като на малко нещо "шмекер и бандит" грубо казано или поне така чета и на това попадам в интернета, ако става дума за същия човек, без да взимам отношение, нито нещо да знам, защото аз лично преди месец и нещо за първи път чух за него, но пък сетне, когото и от Варна да запитам за този асеновградски бизнесмен, все вика или "Знам го" или "Чувал съм го", та при всичките връзки, финанси и възможности, които има, с десетилетия стопанисва като наемател държавната собственост, за която се скара сега с него Сионий. На г-н "Манекена" през всичките тези години през ум не му е минало да се опита да я "усвои", купи, "прилапа". Това лично пред мене Паунов обясни така: "Това е въпрос на доблест. Има просто някои неща, които не може и не бива да се правят!" На Негово Преосвещенство Велички Епископ дядо Сионий обаче, това му е първата работа веднага след като се вижда на разположение с личен човек по високите етажи на политиката - секретаря на манастира му Васил Апостолов. А Сиси Боата взе тази държавна собственост, подчертайте си - не за черковни нужди и духовни цели! А за да осигури платен паркинг собствен за новото частното кръчме на Васко Депутатчето - секретаря си.

Е, ако титула му "Велички" иде от името на град Велес, както допускам и предполагам, който дълго е бил в границите на Българската Екзархия, затова и такъв титул се намира на разположение за епископи в нашите черковни книги, добре му приляга! Зачетете в издадения непълен и незавършен ръкопис на Захари Стоянов, намерен в бюрото му след смъртта му "Превратът" и ще научите какво е мислил Стоянов за свищовчани и за пришълците от Велес във Вардарско, величаните - търгаши, въртиопашковци, лакоми, нечестни. Затова предлагам на Величкия (Велески Епископ) Сионий по прякор Сиси Боата да му дадат цял град. Свищов. И да си остане Велески/чки по титул *

Хм, да. Кръвта вода не става. Или ако използваме църковно-библейските изразни средства – „Вълкът козината си мени, но нравът никога“. Споменавали сме на друго място и друг път, че според църковните слухове, преди да се замонаши, сам Сионий, в качеството си на мирско лице, е участвал в отявлена ОПГ с рождения си брат през 90-те години на миналия век за кражба на автомобили. Брат му тогава е убит от „по-големи мутри“, а Сионий, за да отърве кожата, се замонашва. 

Схемата, по която Сионий слага ръка еднолично и още по-зле – в полза финансовите интереси на свои хора, като на шофьора си Тошко Катранджиев или на секретаря си Васил Апостолов, депутат от ИТН и местен лидер на партията на Слави Трифонов, е изпипана и отработена. Подобна беше и когато неговите хора от описаното БПЦ-ОПГ иниициираха преди повече от пет години скандала в Троянския манастир с „гонката на хомосексуалисти“, а той го използва, за да се настани там, защото мястото му тип „заточение“ след педофилските скандали с него в Софийската Духовна Семинария като ректор в бедната Видинска епархия по онова време хич не му беше по вкуса. 

Отново имаме скандал „на полза роду“ – както тогава уж чистиха Троянската света обител от монаси-хомосексуалисти, пък накрая се настани там бисексуалният изнасилвач и педофил Сионий, така сега Сионий уж свята цел гони – да върне имоти, дадени преди почти хиляда години на Църквата от царе-светци, без да го интересува, че те от много време са държавна републиканска собственост. И ако питате Сионий и шайката му, това се прави, за да се обогати манастира. А всъщност се прави, за да обсеби секретаря му Васко Апостолов място за паркинг пред новата си дървена барака за „бира-скара“. Имаме алчни попове, скрили се зад „благочестиви намерения“, имаме и околоцърковни политици (Васко Депутатчето), имаме и мутреещи се бабаити – наетите от Сионий по време на скандала пред Бачковския манастир звероподобни охранители. Съвсем като в Троян. Съвсем същото. Само педерасти други тука нямаме, освен Сионий Велички.

Следва: Подробна история на гаврата в Троянския манастир от ОПГ-то на Сионий: 1) Фирма "Нове Соле" на приятеля му поп Силвестър от Сливен и претенциите й да снабдява манастирския магазин - канаскията, сходните претенции и опити с тия, но там неуспешни, на брата на поп Силвестър - поп Евгени от Сливен да снабдяват с брат си канаскията на Рилския манастир; 2) Обвиненията към цялото братство в Троян в педерастия въз основа инсценирани записи по Skype на само едного, заради първоначалния отказ да му предоставят канаскията да си продава там стоките, подобно обвиненията в същото време за същото към Рилския игумен; 3) Ролята в аферата, заверата и компроментацията на манастира в Троян на архим. Григорий Лозев, прибран сетне при Сионий в Бачково; 4) Малтретирането на престарелия архим и д-р Августин, заплахи към него лични от политиканстващи в маргиналата на българската политика мутри-националисти и смъртта от страх на дядо Августин на една пейка, докато бяга от тях към София с автобуса; 5) Гаврите и издевателствата, включително посмъртното ограбване на Августин, над стареца от шайката на новопоставения на мястото на еп. Григорий Браницки еп. Сионий Велички, оскверняването на погребението му и оставения без никаква подръжка след това негов гроб в манастира.

* След пускането на публикацията в блога и прочитането й от тях, запознати с Църковната история и право приятели от Атина ми писаха и обясниха, че границите на древната Величка епархия са се простирали от Западните Родопи до Солун и е била в състава на Вселенската Патриаршия с център в Белица. 

А Белица, което име е естествено славяно-българско, става на Велица, а от там и епископа й на Велички, вместо на Белички, щото знаем, че гърците от византийския период, от около V-ти в. сл. Христа насетне, след езикова реформа, престават да четат буквата "Бета", като "б", започват да я четат като "в" и да я наричат "Вита"... Но на нас повече ни се нрави да си представяме, че Сионий е духовен наследник на старите македонски гешефтари от Велес "по Захари Стоянов" И ако само хипотетично се съгласим с... истината за действителния произход на титула му, което няма да направим, то и пак хипотетично бихме поздравили Сионий с перифраза по пиянската песен: "В село Белица, вино кара воденица" - залепва му идеално! Наздраве, Сисо!

04 октомври 2021

Лайна, германци и Майстор Цвятко

"...та скитник ходя злочестен ази / и срещам туй, що душа ми мрази" (Христо Ботйов)

Абсолютно идолопоклонническо, паганистично (езичническо) отношение към материята - в частност към храната и въобще към Природата имат тия германци. Всичко е насочено и подчинено на това именно ти и близките ти да сте възможно най-дълго живи и възможно най-много здрави. С тази цел Природата се манипулира. Но нали уж Природата е цел на поклонението и обожествявания (обожаем) предмет, според "зеления им модел"?... Не, не! Не познавате религията вие, защото това тяхното също е вид религия. Всяка една религия, даже най-сложната и висшата, от анимизма, та чак до нравствения уж монотеизъм, всъщност манипулира своя обект на поклонение, докaто уж благоговее пред него и го Абсолютизира. Целта е една себична и атавистична жажда за самосъхранение чрез Обекта и въпреки Обекта, ако потрябва. 

Да ви обясня с пример: Погледнете нашите попове - всяко оскърбление към тях лично, заслужено или не, било обида срещу Бога.... Чакай бе, мърльо! Ти трябва да служиш Богу и да му се покланяш, да си скланяш проклетата глава винаги и завинаги, както и нам проповядваш да правим, не Той да ти слугинува и да се кланя на тебе със самото Си съществуване! 

Но сега плюем германиците, после ще си плюем един-другиго право в очите, така че - подред.

Педантично се разпределя и сортира боклука от всяко домакинство. Пластмасовите и найлонови опаковки, след употребата им в домакинството, даже се измиват грижливо преди изхвърляне. Какво правят с тях ли? Как какво?! Дават пари у нас на братя Домусчиеви да ги прибират и по Коледа и Великден да украсяват и шарят с тях родните гори, реки, дерета и поляни. Хартиените отпадъци се събират отделно, за да бъдат преработени. Да, малко е странно да си представиш как детето ти в училище пише върху тетрадка, изработена от преработената хартия, с която предния месец майка му си е бърсала путката, но тука това минава за цивилизовано.

Сещам се за един роман, а дали не и беше повест това или разказ на съветските фантасти писателите братя Стругацки не съм сигурен, Аркадий и Борис мисля, че им бяха малките имена... В нарисуваното бъдеще човеците се храниха с лайната си, поради липса на достатъчно продукти и хранителен ресурс за всички. Изпражненията бяха строго.... сакрализирани. Всеки трябваше да се изсира на точното място, след което лайното му се взимаше и преработваше, като се отделяха от него остатъчните, неусвоени от организма хранителни вещества и стойности, за да се консумират пак. Поканят ли те за обяд или за вечеря, длъжен си да се изсереш в градината на домакините ти сетне. за да го "преработят" - с гъз върху определеното съоръжение... 

Абе те кучетата от сто хиляди години лайна ядат всякакви - свои си, човешки, виждали сме даже да ядат и котешки, без да ги "разделят" на полезни и вредни съставки, на обработваеми и необработваеми, ама тихо сега! Сега ни е думата за култура, цивилизация и научна-фантастика, не са кучето, дето си лапнало лайното (или хуя в друга вариация на народната поговорка) па се ухилило доволно и рекло: "Въпрос на вкус!" 

Да се завърнем при Стругацките. Употребимите отново вещества от лайната се отделяли и после обработвали с най-модерни и футуристични технологии, сетне се овкусявали различно и пак се продавали като храна... Абе, идиоти! Това Майстор Цвятко - кулинар, колбасар и майстор на знаменити салами, пастети и наденици в едноименната си фирма "Майстор Цвятко" не знаете ли, че го е измислил съвсем паралелно и без да е чувал, даже без да е помирисвал Стругацки, Чернишевски, Троцки, Сталин, Беляев и все остальная сволочь?! Само че Цвятко произвежда колбаси не с човешки лайна, ами с конски, кучешки, кравешки, птички курешки, гренясала сланина, развалени зъби от невестулки, кокоша перушина, котешка пуча козина, с опашки от умрели лисици и катерици вече 20 години! В Мездра! И ги продава във Варна, Русе, Бургас, Пловдив и София!


* * *


Та значи в едната кофа измита пластмаса и найлони, в другата хартия (тя обикновено стои в къщата, а не на двора, за да не се навлажнява), в третата био-мюл (хранителни отпадъци), които извозват по фермите им за добитък, за да хранят с тях свинете. Има и кофа за "всичко останало", което не могат да определят какво е точно по вид и сорт - например фасове.

Добре, че германците не знаят за Стругацки, защото щяха да почнат да си серат не в клозетите, а кофите за "био-мюл", от това прасетата им щяха много да порастнат, но къщите им биха се усмърдели ужасно. Последното би било за тях истинска трагедия - те обожават всякакви безумно силни и ароматизиращи антибактериални пръскала и препарати... Щеше да се получи съвсем същото, заради което баба подиграваше мама, когато последната се опитваше в апартамента ни в кв. "Петлешев" да я учи на "градска хигиена". "Където ядат, там и серат" възмущаваше се пред мене баба след всеки мамин урок по цивилизация, имайки предвид, че клозетът е на три метра от кухнята.

Като стана дума за ядене... Всичко им е "по мерки и теглики" тука. Точно колкото да ядеш и да останеш гладен (по здравословному - полугладен, ама с всички нужни и питателни съставки в стомаха, а сетне в кръвта и по гъза) и в консервите, и в разфасовките в супермаркета, и в порциите за приготвяне на микрофълнова фурна. 

Купих си онзиден три-четири пакета с колбаси по 100 грама заедно с питка бял хляб. Продавачката ме загледа учудено явно защо е само една питката. Вероятно мислеше, че пазарувам за пикник с десетина приятели.


* * *


И след всичката тази "грижа за Природата" по горите им няма нищо друго, освен дървета, катерици и тук-таме някоя лисица. Няма мечки, няма глигани, сърни и елени няма. Понякога влизал по някой вълк. От Чехия. Но веднага организирали ловна дружина и го убивали!... Така де! Представете си да си карате колелото из десетките вело-алеи в немска гора и иззад някой пън да ви гледа подигравателно весел вълк, докато си ближе хуя?! Срамота и подигравка за Цивилизацията! Заслужава шибаният вълк да го гръмнеш не с пушка, ама с цяло оръдие!


* * *


А с Herr Klaus днес "опитахме" Италия. По-точно Campagna.


Хубаво "розово" вино! Стипчи и леко нагарча с киселеещ
 оттенък "в далечината", точно както и трябва!

03 октомври 2021

Herr Klaus & Rouge de France


- Приличаш ми на хулиган - сподели ми Господин Дядо, докато му масажирам глезените и прасците с готварско слънчогледово масло, понеже му е трудно навеждането, с остеопороза е, а с олио именно, защото не вярва на модерни кремове и балсами - и мисля, че не ме подвежда старият полицейски инстинкт, но заедно с това и ми изглеждаш добър човек, странна комбинация си... На компанията сирийци-бежанци, дето държат дюнерджийницата на центъра, можеш да се довериш...

Да бе! Пет евро един дюнер, ще им се доверя аз, ама друг път!... Пет евро е този дюнер, дето бихме го нарекли "голям" у нас, обаче съдържа почти само месо, освен сосовете, два резена лук, два от домат или от краставица, ако желаеш. У нас т. нар. "много голям дюнер" или "кралски" е 6.50 лева, обаче съдържанието е - 10 стърготини месо и всичко останало "по пет супени лъжици" - ориз, картофена салата, зелена салата, краставици, домати, лук, че често и варен кукуруз на зърна, щото бил ужким страшно полезен, плюс пържени картофи, за да си правят компания с варените картофи вероятно, разбира се и грах! Само леща и булгур няма вътре, ама то е, защото още не са се сетили, пази Боже! Що се нарича дюнер-кебап, а не тюрлю-гювеч или по-добре "манджа с грозде" и "лайнян петмез" това нашето, аз не зная, но и не съм много сигурен дали въобще искам да разбера! 

Събрали се момчетата и отворили бизнес във Везел. Как не са ги спипали наште маймун-патриотари на българо-турската граница - Перата, Динко, Владо Русев и прочие нехранимайковци, че да им приберат парите, твърдейки, че са им дадени от Ал Кайда за тероризъм?! А Сирия доскоро беше почти социалистическа страна и хората побегнаха от там със спестяванията си, немалки, каквито бяха и нашите в началото на 90-те, преди да ни ги приберат финансовите "пирамиди" или да ги обезцени инфлацията, ако си спомняте.

- На онзи брадатия млад германски педераст от магазинчето на ъгъла обаче не се доверявай! -  продължи с напътствията си дядо - Не пий бира на пейката пред магазина му. Пие с тебе, смее се на шегите ти, обаче после те одумва и те разнася, за нас двамата казвал пред хората, че се търкулнало гърнето, та си намерило похлупака. А градът ни не е много голям... Каква е тази мода новата бе?! Или се носят в тесни курвенски американски панталони целите епилирани като джендъри, или космясали като маймуни!

Модерно е тука впрочем мъжете между 20 и 30 годишните да носят гъсти и дълги, добре оформени бради. Не знам защо, вероятно са се маскирали като араби, за да не ги бият пришълците от Близкия Изток. Обаче масово мязат, без да го осъзнават, на евреи, така че, решат ли да се ядосат на етно-религиозен принцип арабите, първо тях ще пребият със сигурност, защото в повечето от половината случаи брадите им са... гарваново-черни, а те с млечно-бели лица, не знам защо, може и да ги боядисват брадите си!

Купих си първия ден две бири за вкъщи, като тихо и скромно вечерта си ги засмуках в стаята, подобно уморен гайдар ручилото си. На следващия ден Господин Дядо не се стърпя, чул ги щото как весело подрънкват в чантата при влизането ми в антрето.. Хвана ме под ръка и ме заведе право в избата си, а там поне десет касетки с бира и пет със сайдери. И се започна! През час взехме да се разминаваме по стълбището, всеки гушнал по една-две бири и със сайдер в задния джоб. Дъщеря му намина за за малко. Погледа ни, погледа, па рече през смях:

- Не съм сигурна тука кой кого от вас двамата трябва да наглежда и да пази да не би да припадне!

Сам си взима бирата, даже понякога и пътьом оставя по някоя в стаята ми, защото нямало нужда двамата да се морим да се разкарваме по тия вити стълби. Но точно в 15:45 ч. трябва да му сервирам в стаята кафето с точно определено количество захар, капки мляко и температура.

- Мога и сам да си го направя, приятелю, обаче държа да си ти, за да се знае чия все пак е там долу бирата в мазето!


* * *


Ходя направо с таблета в стаята му. Разговаряме през google translate. Пули се, не му се вярва.

- Какво е това бе?! Веднага ти превежда съвсем само! Ох, как е напреднала техниката! Шайсе!

Реших да му покажа, че даже мога да не го чета сам преведеното, че автоматичен глас може да го произнесе вместо мене. Съвсем се изблещи старецът.


* * *


Похлопа вчера около 20.00 ч. на вратата ми някак необичайно, почти празнично.

- Да?

Влезе. С парадната си офицерска полицейска униформа. Обувки, шапка, всичко!

- Слизай с мене към избата да ти покажа нещо искам с пълна тържественост, облякох се даже специално за случая!

Оказа се, че избата му е на два етажа, но долният етаж е здраво заключен. Той бръкна в джоба си да извади голям ключ и преди да отключи, ми рече:

- Този ключ седи само в мене, ще те водя тука единствено лично аз. Не те съветвам да го търсиш, докато спя. Трудно ще го намериш!

Зад вратата се оказа... виното. В невероятни количества. Голяма стая само с вина. Всякакви - червени, розета, бели.

Бях обдарен с една бутилка "Rouge de France". Ето с тази:

01 октомври 2021

Поляк, какичка, грешки и Немският Велико

Взеха ме от къщата на добрата баба и злата й дъщеря, в която оставихме невинния и наивен унгарец със злополучното му лайно, с микробус, шофиран от знаещ добър руски млад поляк, с когото се сприятелихме още, докато ми правеше бързия тест за Ковид 19 и веднага потеглихме за Щутгарт. В бусчето се возеше само още един пътник - българка от Варна, прибираща се след няколкомесечен престой в Германия, която щяхме да оставим в хотела край Щутгарт, за да я вземат на другия ден оттам за летището, същият хотел впрочем, в който нощувахме няколко души преди да ни отведат по селата и градовете на идване.

Заприказвахме се веднага и тримата един с друг и през друг кой на какъвто език славянски език знае и свари, доволни, че най-сетне можем да се разприказваме на нормално звучащ говор, не с тоя "кучи лай", простете ме Фрауен унд Херн - с българката на български, с поляка на руски, а полякът с джипиес-а си на полски, по-точно постоянно повтаряше на дикторката, казваща му кога и накъде да завие или спре, нещо за дупето й и това беше всичко, което разбрах от "разговора" им.

Чрез българката се запознах задочно с немския вариант на Велико Тодоров Димитров - Простия от кв. "Аспарухово" в град Варна. Няколко месеца тя гледала майка му, при която тоя живеел. Бабичката ядяла не повече от шепа храна. Немският Велико обаче при всяка обедна почивка се прибирал от работа, за да се наобядва.

- В огромна тенджера му слагах заедно всякакви неща - леща, варено или печено месо, наденици, сирене, макарони и тоя ядеше направо от тенджерата с лъжицата, само главата си дето чак не набутваше вътре!

Същият! Само дето Велико по мое време там въобще не стъпваше на работа, а и яде не с лъжица, ами с черпак прав пред масата или директно пред котлона от тенджерата, а често и направо с ръчищата си. И точно както Велико, докато яде, особено сутрин, псува поповете в "Аспарухово", така и тоя германски синковец ругаел и се подигравал на болногледачката на немски, сигурен, че не го разбира.

Преди това пък била у някакъв немски дядо, който бил много ларж. Давал й едното от двете си поршетата, за да ходи с него до магазина и всеки път на тръгване, когато била при него, й подарявал по 200-300 евро върху заплатата. Единствената му странност бил пикантния му хумор. Често вървял подире й из къщата, но без да я докосва ужким по думите й, загледан в дупето й повтарял в захлас: "Шойне, шойне!" / "Хубаво, хубаво!"

Закарахме я до крайградския хотел и видяхме много зор, докато разберем по телефона под кой точно камък пред външната врата са й оставили ключа, за да влезе, защото след 20:00 ч. се оказа, че рецепционистът си е вече вкъщи. Полякът не знаеше никакъв друг език, освен полски и руски, тя нищо, освен български и десет изречения на немски, та се наложи да взема телефона му и да се оправя горе-долу на английски. 

А в хотела нощуваше някаква строително-ремонтна бригада с чехи, около петима, дето знаеха само чешки и почиваха след края на работния ден край микробуса си с около пет каси чешка бира. Събрах поляка и чехите, които успяха някак да се разберат кой какъв е с: "Я поляк" и "Ми чехи" и им рекох, че знам едно изречение на полско-чешки. Попитаха кое и аз пред тях се обърнах към колежката:

- Просим ваше дупе, пани!

Тя се изчерви и се изкокоти:

- Това и аз го разбрах бе, вагабонтин такъв!

Хотелът се казваше "Am Kurpark" и след като обясних на поляка какво значи "kur-кур" в западната половина на България, я подканих да влезем, внасяйки с него багажа й до стаята, с думите:

- Давай, въйти на кур!

Полякът пак се изкикоти, а тя пак ме резна:

- Това също го разбрах, хулиганино!

Качихме се в стаята с нея и милата беше така добра и лъчезарна, но много проста, че ни помоли да активираме wi-fi връзката на мобилния й телефон, щото не знаела как. На раздяла се метна да ни прегърне поред приятелски. Когато ме прегърна, я ощипах за задника на шега, без да влагам никакъв сексуален подтекст. Сетих се просто за дъртия немец и неговото "Шойне, шойне!" Тя се вцепени, но стресът й не трая дълго и бързо съблече фланелата си, оставайки по сутиен. Не целях, нито очаквах такава реакция. Имам си аз Дiана от Луцк! Погледнах българката изпитателно, после погледнах и поляка. Казах му:

- Излизам да пуша извън хотела, ще те чакам пред буса.

Той кимна. Чаках го почти час да дойде, за да продължим пътуването за Щутгарт двамата. Пoмолих го да спрем пред някой супермаркет по пътя, за да си взема няколко бири за хотела. Взех си, с последните пари, осем бири "на промоция", две от които му подарих. Подарих му и един железен български лев за късмет и спомен. Вярвах, че в хотела ще има вечеря или поне закуска, ако ли не, че ще нощувам там само веднъж. Дълбоко сгреших. За разлика от много други места, не предлагаха даже безплатно кафе на сутринта. С една дума за малко да умра от глад и жажда близо три дни, ако не беше се появил полякът пак, за да ме спаси от жаждата и не се намеси накрая един приятел от България по Western Union, та да не пукна гладен.

А шестте бири ги изпихме заедно с рецепциониста на хотела още първата вечер, който се оказа чист и абсолютен сърбин. Голям зевзек и сърцат човек. Беше му писнало от Германия за десет години, даваше последна смяна на работата си и напускаше, беше си даже купил билет за самолета за Белград вече.

- Не се плаши от немците! Страшни изглеждат само, докато осъзнаеш какви големи будали са!

Едната ми оферта за ново място се отложи, а втората се забави. Втората вечер бях започнал леко да примирам от глад. И тогава се домъкна... полякът. Пиян като гъз се развика още от вратата:

- Брат, брат! Наздоровя! Нехватал ти мне, ах, как ужасно нехватал!

Носеше ракия, носеше бира и вино, носеше и две консерви уж за мезе с ужасната полска гозба "свинско месо в зелени ябълки". Реших да я пробвам, защото бях ял подобна в консерва от тяхното свинско в зелен лук, което много ми хареса, обаче от това в зелените ябълки не успях да се насиля да изям повече от лъжица и половина, колкото и да бях гладен. Това ястие беше като вкус просто перверзно-отвратително! По-перверзно и от полска летовничка през 80-те години на миналия век, напръскана с парфюм "Бич може" ("Може би") насред варненския Централен плаж, легнала между циганите. Наложи ми се да излъжа поляка, че не съм гладен никак, затова и не ям, за да не го обидя, понеже тоя вярваше, че ми е донесъл нечуван деликатес... Писнало му в другия хотел с останалите шофьори, домъчняло му, както се изрази, за шантавия българин. 

Тогава впрочем стана едно малко чудо! Искахме да си пуснем с поляка полския танц "Оберек", но не на телефон или таблет, ами на хубав голям екран, за да можем, както се вика "да пляскаме, подвикваме и да се здрависваме на всеки 20 секунди", докато го гледаме и сллушаме. Новият ми лаптоп обаче, още със стъпването в Германия, отказваше въобще да включи, а старият, когото взех за всеки случай, съвсем издъхна още в хотела пред Щутгарт, издъхна със съсък и пушек. Новият отказа и сега. Аз обаче му "играх един юмрук" и го ударих в земята. И взе, че включи! Та чак досега!

На третия ден се намеси моят приятел, както казахме вече, та ядох истинска храна! Ех, хубави колбаси имат тия немци, не ще и дума да се рече напреки! Ама пък с подправките в тях не се справят. Но от друга страна ние българите, нали сме "царе на подправките", можем да овкусим и да продаваме като филе "Елена" и конско лайно. Но това сега не е важното. 

Важното е, че полякът се събуди на следващия ден в стаята ми със страшен махмурлук и тотална дезориентация, заспал вечерта на широкия фотьойл при мене. И се загубихме по пътя между хотела и гарата, на която трябваше да ме закара с буса си, озовавайки се на другия край на Щутгарт, път дето инак е десетина минути пешком.

Това се случи ето така. 

В късния предиобед ни събудиха, като му позвъниха служебно по телефона. Доколкото разбрах от отговорите му на полски, обясни с глух глас, че се намира в хотела си с останалите шофьори. Казаха му, че трябва да ме вземе от моя хотел и да ме откара до железопътната гара. Отговори, че тръгвал веднага, след което стана да си направи кафе, а после влезе в клозета да се изсере и в банята да се изкъпе. 

Тръгнахме от хотела девет минути преди потеглянето на влака и както казах още в началото, се... изгубихме из Щутгарт. Той сетне се оправдаваше, че уж погрешка бил настроил джипиеса си за някакъв варшавски маршрут за вилата на милата му родна баба, защото веднъж месечно й носил хранителни продукти там, да го еба в "Червената Шапчица"! Стовари ме на гарата един час без девет минути, след като влакът в посока за германо-френската граница беше потеглил, когато ми се обади българската координаторка. Като разбра каква е работата, рече сухо:

- Няма проблем, слава Богу, защото онова семейство оттегли офертата си междувременно. Но вие, така или иначе сте на гарата, та тръгвате от Щутгарт за Дюселдорф с първия възможен влак. Там ще нощувате в хотел и после ще ви вземе друг поляк с микробус, - "Аман с тези поляци!", помислих си аз - за да ви откара във В.

Час и 51 минути по-късно "хвърчах" с влака между Щутгарт и Дюселдорф буквално с около 300 километра в час. А на седалката пред мене се оказа, че пътува млада сръбкиня с гаджето си немец. Разпознахме се, когато кондукторът ми направи забележка да си нахлузя маската както се полага на лицето под очите, а не "сватбарската" като кум вратовръзка на шията. Малката тутакси се извърна усмихната:

- Йел' си ти србин? / Сърбин ли си?

- Не, бугарин.

- Същата работа! Слагай си хубаво маската на лицето, защото тия тука са абсолютни психопати на тема правила! Като ги гледаш колко се превземат и вманиачават, имаш чувството, че вярват как, ако се стараят достатъчно, ще живеят вечно.

"Хей, славяни!" затананиках си наум. Не ще се загуби дивата ни семка! И младите ни са в червата даже анархисти! Още св. прор. Исая за нас е пророкувал, прости ми, Господи, в книгата си: "Чех, сърбин и поляк ще вървят пияни заедно, а българин ще ги води към денонощния магазин за още пиене. А руснак ще спи зад тях, чакайки ги, пиян на една пейка и ще сънува горещ борш" (Исая 11:6)


* * *


Така се озовах във В. Хубав град. Като да е сред гора с цели пояси по себе си от огромни зеленеещи се дървета. И по-добре. Дядото е пенсиониран полицейски офицер на 85 години и живее сам. Щерка му го навестява. Интелигентни, деликатни, възпитани и добре образовани хора. Не като оная дива, проста, свидлива и свадлива шврацвалдска грозна селянка, Боже, пак ми прости, дъщерята на баба! 

А Господин дядо е с лека форма на деменция. Сам яде, ходи по нужда, мие се и се къпе, по цял ден гледа спортния телевизионен канал.

Ролята ми е да му готвя, пера, почиствам. И да следя да не изпива повече от литър и половина на ден... вода, за да не натоварва сърцето. Инак бира и вино пие от предиобед. Не му пречело никак, според него и дъщерята последното, трябвало само да внимавам и да не... припадне.

29 септември 2021

Нощта на ужасите и лайното на Унгареца

Баба тази сутрин (вече тоест вчера) се прибра, по-точно я докараха от болницата. Ухилена, както винаги, до ушите, когато дъщеря й не се намира пред очите й. Така да се каже грейнала като слънчице, цъфнала като маруля.

Полякът, дето щеше да ме сменя, го докараха точно в 10:00 ч. сутринта с микробус. Подредихме се отвънка всичките да го посрещнем едва ли не с хляб и сол. Микробусът спря пред къщата, а той вътре сам, заедно с шофьора, на предната седалка. Още преди да спрат се оглеждаше през прозореца напрегнато и подозрително. Първо зърна щерката и веднага се изблещи от изненада, но щом се взря в баба, тутакси побесня. Без да слезе от буса, отвори джама и се разкрещя на някаква смесица между немски, полски, руски и английски: 

- По дяволите! Пак ли тука!? Тия ги помня, бях тук преди няколко години, седмица не изтърпях! Дъртата вещица ме мрази! Замеряше ме с пълни чаши чай, вода и сок, а тоя таласъм щерката искаше да ме ебе! 
 - Я, я!! Хо, хо, хо! - радваше се баба по особено зловещ и необичаен за нея начин. 

А споменатата като еблив таласъм щерка оставаше мълчалива и неподвижна, като вкаменена. Полякът вдигна мобилния си телефон на ухото и около пет минути разговаря с някого, крещейки. След него иззвъня телефонът на шофьора, който слуша някого около пет минути, мълчейки. След това потеглиха веднага наобратно, като в тоя момент звънна телефонът и на щерката.

Накрая всички се прибрахме обратно в къщата доста тъжни и объркани, всички освен баба, която весело си тананикаше и дяволито се подсмихваше.

* * *

Ако не беше преживяното снощи, никога не бих повярвал, че на бабината щерка й се ебе. Мислех си, че тая би се ебала само с дявола и обратното - че би я чукал само мъртво пиян сакат дявол нея.

Но...

Поканиха ме с мъжа й снощи на вечеря на горния етаж при тях. Започвал тука тия дни селският традиционен фестивал, а те по семейному го отбелязвали с вечеря и маскарад.

Качих се горе.  Пихме вино, бира, шнапс с различни ястия. Хапнахме, пийнахме, послушахме музика.

- Почакай ни тука да идем замалко в съседната стая, ще се върнем до двадесет минути, - рече тя - имаме изненада за теб.

Когато се върнаха, тя беше с кожени ботуши, кожен панталон, кожен елек, облечен и закопчан на голо и кожена шапка с... червена петолъчка на челото. А мъжът й - по високи черни чорапи... памперс и бебешка шапка с дантелки. За мене бяха приготвили американски цилиндър тип "Чичо Сам".

Помислих точно две секунди върху ситуацията и тутакси реших да ми "прилошее". Обясних на пресекулки, че ми е паднало кръвното налягане.

Тези добри хора почти буквално ме отнесоха, подпирайки ме, до кревата в стаята ми и ми оставиха до леглото отворени две бутилки германско вино розе, за да си "нормализирам" кръвното налягане. Ето тези, които аз набързо изсмуках, след като затвориха вратата. 
Вкусът беше интересен, леко стипчив, но виното твърде сладко за розе. Госпожата даже лично ми донесе стоящия инак само на двора пепелник, за да пуша в кревата.

* * *

Полякът си тръгна още преди да е пристигнал едва ли не. Но следобеда докараха един нищо неподозиращ унгарец. Висок, върлинест, с мустаци като у барон Мюнхаузен.

Когато пристигна, щерката беше на работа. Бяхме в къщата само аз и баба. С влизането си в стаята, отвори хладилника. Огледа го и попита възмутен:

- Абе вие какво въобще ядете тука?!

Бедничкият не знаеше къде е попаднал! Тук на петия ден щерката ме попита полуядосано къде са й петте яйца, дето ги била оставила, с които готвих и на баба, всичките ли съм ги бил изял и не ми ли било станало лошо!

Предложих му изпечените от мене за обед фрикадели. Първо ги огледа с подозрение, след което ги излапа всичките останали от мен и баба. Извади от торбата си питка с бял хляб, сряза я на две и мушна помежду половините всичкия кашкавал от хладилника, който щерката купува за мене и за баба за цяла седмица. Всичко на всичко шест резена!

Изплюска го с огромен кеф, а аз вътрешно се разсмях, като си представих физиономията на дъщерята, когато види, че кашкавалът липсва още насред вторника.

Тя се прибра. Запознаха се.

- Тая, - рече той, когато тя излезе - ще я еба!

Засука мустака. И веднага след това попита къде е тоалетната, защото му се било присрало зверски, както се изрази. Показах му я и той много хубаво се изсра, както сам сподели след срането.

Влязох след него скришом и повдигнах тоалетната чиния, за да видя какво е станало. Цялата беше в лайна, неизмити. Тогава чух, че идва моят микробус за Щутгарт. Бързо се изнесох, предвкусвайки шока на щерката, когато види унгарския "мармалад". Има ли друг мъж в къщата, тя през половин час проверява тоалетната чиния да не би седалката да е оставена вдигната "по мъжки" или да има пикня по нея.

На влизане в буса чух крясъка й към унгареца откъм къщата:

- Вас ис дас, швайне комунистише?! / Какво е това, свиньо комунистическа?!

Откакто й споделих, че по политически убеждения съм анархо-комунист, тя започна впрочем всичките от Източна Европа да ни таксува за комунисти. Микробусът потегли за Щутгарт, а аз облекчено въздъхнах и се прекръстих благодарствено!

27 септември 2021

Таратор (Как замалко да удавим бабата)


"На раздяла ви целувам!" (рок-група БТР, "Спасение")

В два случая бабата германка повтаря неколкократно, мърморейки си, популярната немска ругатня "Шайсе! Шайсе!!" - буквално "Лайна! Лайна!!" 

Веднъж, когато с грозната й дъщеря я подготвяме в понеделнишките сутрини за еднодневния й ежеседмичен престой в центъра за социализация на лежащо болни старци в селото.

- Майне клайне, маузе, - умилно й говори женският крокодил щерката - хайде да те срешем и напарфюмираме, Съкровище мило, за да идеш да се позабавляваш с връстниците си!

А баба, която инак има страхотно мила усмивка, като у дете направо, се навъсва и почва да повтаря:

- Шайсе!

Хубавица е баба, още носи следите на отминала красота, както би казал Карл Май, пък той е разбирал от тези работи, като имаме предвид някои неща от биографията му - оргиите заедно с последната му съпруга с приятелски семейства имам на ума си. А баба е хубава при това не северняшки студено и грубо, ами някак с топла и нежна красота.

Втори път баба пустосва и ругае като донски казашки каруцар, когато с щерка й й даваме вечерята, хранейки я с лъжичка.

Вечерята съдържа: варени в мляко овесени ядки, колбас, гръцко прясно сирене, маргарин, щото женският крокодил се оказа и свидлив, та затова не е чисто масло, домат и... плодово пюре. И цялата тая помия пасирана заедно по рецепта от немския доктор. Без да го познавам, съм го кръстил "Доктор Смърт".

Нагледах се как баба страда и се мъчи и тъй като обедите й ги готвя по свое усмотрение и с каквито искам продукти, на следния ден й направих таратор. Чесън донесе от семейната градина в двора щерката. Четири скилидки, дребен, но толкова лют, колкото съм сигурен, че няма ни в Южна Африка, ни на Огнена Земя. Всичките ги накълцах в голямата чаша с таратор.

Баба дръпна една яка глътка. Първо се ококори, после се закашля и накрая грейна от задоволство.

- Всичкия чесън ли сложи, Светославе?! - шокира се щерката.

- Я! Я! Хо, хо, хо, вундаба! Тараторише, булгарише тараторише! - отговори вместо мене майка й, търсейки сама чашата по масата със здравата си ръка.

- Не е български таратор, мамо ле, - опита се да й обясни онази, защото била яла такова нещо в някакъв гръцки ресторант в Берлин - това е гръцко цицаки!

- Нет! - сряза я баба /Казах ли ви предния път, че не понякога на немски, в диалектите, освен ньой, ной или просто не е и нет?/ - Тараторише!


* * *


В последния топъл септемврийски ден заведохме с щерка й баба на разходка до малкото езеро между селото и гората.

Щерката поиска тя да държи инвалидната й количка максимално близо до водата на наклонения бряг, за да можела да й показва разни неща и да й говори.

Изведнъж по малките вълнички иззад храсталака се появи водна патица.

- Зеен, майне клайне маузе, енте! / Гледай, мое малко мишленце, патка! - викна ненормалницата и плесна с ръце, пускайки дръжките на количката, на чиито гуми не се беше сетила даже да сложи ръчните спирачки.

За секунди количката и баба се озоваха във водата, която тука се оказа малко по-дълбоко от кръста. Баба се приводни буквално по нос с отчаян писък.

- Ах, тъпа путко заспала! - изкрещях аз с все сила, докато за половин секунда обърнах джобовете си от телефони и цигари върху тревата и скочих с дрехите и обувките подир баба.

Вдигнах я над водата за яката на якето й. Баба се изхлузи от него обратно. Светкавично я извадих от езерото на ръце и я изнесох на брега, след нея и количката й.

Сложих я в количката, докато щерката се обаждаше по телефона на бърза помощ... Сетне клекна срещу нея и взе да я гали, повтаряйки колко много съжалява и че ужасно я обича, че тя е нейното съкровище. Баба я погледа около десет секунди втренчено с присвити очи и я наплю с водата, с която се беше нагълтала.


* * *


Баба е добре, казват. Тия дни е в болницата под лекарско наблюдение...

Същата вечер седнахме заедно с дъщерята на масата. Тя си свари чай, а на мене собственоръчно отвори първата от двете бири, които ми купи от селския магазин.


- Ти си много добър човек, смел, силен, решителен и отговорен мъж! - започна издалеко тя - Съжалявам, задето първоначално те подценявах и малко ти се поскарвах! Не можех да разбера защо мама толкова те харесва. Какво впрочем означава на немски "путко заспала", това дето ми го изкрещя при езерото, преди да се хвърлиш след мама?

- Това е боен вик на гръцките цигани каракачани в България. Те освен с овчарство, се занимават и с планинско спасителство на доброволчески принцип, викът означава "Да умрем за невинните!" Аз съм половин каракачанин по лелина линия, на майкината ми сестра по мъж.

Повярва ми.

А свако Кольо, Бог да го прости, верно беше каракачанин. Казах й така, защото много мяза на него. Фигурата мъжка, очите рачешки, а носът като у кален в десетки битки и стотици пъти удрян с боздугани по главата в Картагенските войни римски центурион. Чак да се чудиш дали свако не я е правил, вместо татко й, Бог да го прости и него, който на портрета тука е хубавец, когато майка й е идвала на младини да летува в България.

- С моя помощ - рече - и под моето ръководство ще станеш съвършен болногледач. Ще проговориш литературен немски заедно с падежите. Ще ти епилираме корема, гърдите, раменете и гърба, за да не плашиш мама, когато я миеш в банята гол до кръста. Ще те заведем на лекар да разберем защо така обилно се потиш, да не би да имаш скрит диабет. Ще се ваксинираш срещу Ковид най-сетне. Ще се отучиш от това директно и често нетактично, нерядко почти цинично славянско говорене в очите. Ще започнеш да пикаеш седнал, както приучих и съпруга ми преди години още, за да не пръскаш случайно урина по тоалетната чиния и по пода.

Да пикая седнал и да се епилирам ли?! Че ако ни спипат талибаните-пришълци, да ебат и нея, и мене, че и мъжа й заедно с нас ли!!??

В тоя момент й звънна телефонът. От фирмата й съобщиха, че по мое желание още от ранния следобед ме разменят с някакъв поляк и ме местят по-вдругиден /понастоящем тоест утре/ сутринта при друго семейство в малък град до френската граница.

- О, не! - викна тя - Само не и поляк! Искам пак българин или поне унгарец!

Поляците и полякините болногледачи тука рядко изтрезнявали, мърляви били и пълни с претенции обясни ми сетне тя. За малко пари като българите въобще не се хващали.  Към немците били арогантни и надменни, а срещнат ли руснак, случвало се и да налетят на бой без предупреждение.

Загледа ме с болка и с разочарование. Сетне с омраза. Мисля, че ме прокле накрая наум, но от цяла душа, защото внезапно ме заболя силно, но кратко хуят.


* * *


Ех, ще ми липсва баба, мамка му! А колкото и странно да звучи, липсва ми вече даже и Бойко Борисов - Тиквата с искрящата му весела и безпардонна селяндурщина.

А Хаджигенов, Бабикян и Минеков, тия рафинирани и агресивни градски простаци, както и Мая Общата Манолова, колкото и да е странно, не ми липсват. Още по-малко скрития педал Христо Иванов от ДБ.

За Слави и шантавия рошльо хаджи-Тошко Йорданов обаче, дето каза на оная претенциозна и нафукана селска кофа Татяна Дончева да си седи мирно на дебелия гъз, леко се колебая.

А немският крокодил щерката поне знаеше английски! Ако сега попадна на някой 120-годишен ветеран от времето на Вермахта, жална ми майка с моите 15 изречения и 30 думи на лош немски!

24 септември 2021

Im eine Dorf на путкен зи майнен


Ще познаете, че на летището в Меминген слизат българите, идващи в Югозападна Германия, по фасовете на земята пред главния вход.

Персоналът на самолета предвидливо предупреждава, че на територията на летището не се пуши.

Та слизаме от самолета, нареждаме се за багажа си, взимаме го и след като излезем от летището, се скупчваме. Около три минути се оглеждаме ту на всички посоки, ту едни други. И тогава някой първи вади и пали цигара. След десет секунди всички пушим, загърнати в облак от дим. Немците са свикнали, никой не прави забележка. Ще изметат след нас, каква им е работата!

Всеки от нас гледа другия сякаш се кани да го измами или обере. Солидарни и помежду си, и с нас са само българските цигани. И с телефона си ще ти услужи циганинът да се обадиш безплатно, ако се наложи, ще те почерпи даже и кафе.

В автобуса за Щутгарт три български болногледачки завързват разговор, наблюдавайки нивята край пътя и селата, край които минаваме. Нивята от край до край в царевица, тикви, овощни градини с капково напояване, баирите в лозя. Не като у нас - цяла Мизия само в жито, за да кълват на Иван Градуса проскубаните бройлери, та да ги продава в Дубай, а нас да храни с одрани норки или невестулки, както разбрахме наскоро.

Селата чисти, подредени, с огромни черкви и обществени сгради. Къщите каменни или тухлени с външна дървена ламперия, на по три ката, като в старите български села. Зад всяка къща градини, оранжерии, овошки, добитък по кооперативните ферми.

- Хубаво, ама еднообразно! - обажда се едната болногледачка.

- Да! - съгласява се другата.

А аз си викам: Разбира се, друго си е в българските села! Разнообразие и шарения за радост на окото и душата! Насред чаршията дими изсрано прясно огромното лайно на единствената в селото крава. В едното село се срутила черквата, в другото училището. Кметът и разсилния гледат през пукнатия прозорец на кметския кабинет как две полудиви магарета, завързани за съседни електрически стълбове, се хапят помежду си пред затворения от по- по- по-лани смесен магазин и залагат кое ще победи, докато пият домашна ракия...

- Само ние българите - подзема пак първата - сме така топли и сърдечни! Никога няма да оставим старите си родители да ги гледа някой друг!

- Да, да! - съгласяват се другите две.

Ама разбира се, викам си аз, пращим от човещина и почти Небесна Добрина, та чак ще се пръснем! Ако баба не е при нас с пенсията си, как нашите подрастващи келеши биха си купували всеки ден цигари?!

А ако баба (или мама) живее сама на село, щото дядо (или тате) отдавна се е споминал от гренясала сланина с некачествена домашна ракия, ще идем да я навестим около Коледа в полусрутената й къщурка. Ще й занесем лекарствата за месеца лично, дето инак цяла година сме й ги изпращали по Еконт или по роднини за по-евтино и ще приберем направеното от нея кисело зеле, домашната ракия и бурканите с месото от прясно закланата отгоена от нея свиня, след като седнем на масата пред мамината погача, кюфтета и сарми.

В началото ще я укоряваме, че тя на тези години не си почива, ами продължава да се блъска. А като се напием, ще почнем да я потупваме по гърбицата, та чак очилата й да задрънчат и сантиментално да й се възхищаваме с думите:

- Мама е корава, мама е Пичага!


* * *


От друга страна обаче... Немците са луди. А най-луди са немкините! Нещо повече, живеят без никаква самокритичност, камоли съзнание за собствената си лудост.

Около петдесетгодишни жени наемат (по-точно наема за тях Държавата им, оказвайки им и материална помощ отделно) болногледачи за престарелите си родители, за да им помагат да си ги гледат вкъщи. То хубаво, даже много хубаво, ама...

От малки тия работят и учат, усвояват социални правила, верни явно на призива на Хитлер при влизането му в бункера през 1945-та: Германски мъже, воювайте, германски жени, работете!

И когато родителите им престареят, те най--сетне си намират уж хуманна причина да си играят с тях, вместо с кукли, да наваксат детството си!

Сутрин, обед и вечер минимум по половин час целувки и прегръдки:

- О, мами, о майне клайне маузе!

И това е жена с няколко деца и функциониращ мъж при това, а не стара мома "на шнапс с лексотани"!

А клайне маузе, сиреч 94-годишното малко мишленце, като се изпърди, заради предписаната от доктора разнообразна диета като казак, трепе и мухите в къщата, и котките на двора, и вълците, колчем ги има, в близката гора.

Мама е с тежка деменция, не се знае знае ли, че съществува изобщо, още по-малко името си, но според щерката имала любима купичка и любима лъжичка. Мажем я с крем срещу бръчки и пред разходка из селската чаршия я гиздим с шалчета и дантелени, сякаш ще я омъжваме.

По някое време бабичката, в редките моменти като дойде на себе си, я погледне щерка си и с пълна сериозност й заяви в очите:

- Ти си психично-болна!

Разбира се, бабата е от старите германки, дето идваха в България преди 1989 г. лете на курорт, за да пиянстват, да танцуват и да се ебат по хотели, плажове и храсти, а не да се лигавят или да събират разделно боклуци. А самата тя е същинско златно слънце, весела, усмихната, направя ли на щерка й зад гърба "дълъг нос", с глас се смее.

Пея й на бабата руски песни, на "Катюша" се радва с глас и даже барабани и потропва. Тя тогава е била на около 20 и сигурно се е радвала на влизащите в Берлин казаци през 1945-та - весели и подпийнали, а не налудничаво трезвени и сериозни като хитлеристите. Щерка й обаче изпада в ужас от руснаците, живеещи днес тук. Като ги видела в супермаркета с маски срещу Ковид под носа, по това и се познавали, бягала като от чума. Обясних й, че този руски стил е конформистки всъщност, че българите ги носим под брадичката. Задави се с кафето, почти се умопомрачи от стрес...

В езика им тука, особено в диалекта, има много славянски думи. Например не, когато не е ньой или ной, си е не, а да си е да. Мале (от мамо ле, майнольо) е Мами ле, а отпуснат ли се, става си директно Мамо ле.

А бе дали не са прави някои алтернативни историци, че тия са крайно, чак безкрайно, успешно латинизирани славяни? Толкова успешно, та чак са вампирясали приживе!


15 септември 2021

А честито, пак ме хванахте за пръднята!

Поздравявам шайката на епископ Сионий и на поп Силвестър с всичките им цигани, политици и мутри с билета си за Германия и отрицателния тест за Ковид. 

Ако искате да ме хванете, можете да се уловите за пръднята ми и да ме издърпате обратно от облаците или да ми я разстреляте с черешово топче или балистични ракети, ако щете.

Баш както, когато отпътувах за Сърбия през 2011-а или в 2016-та хвърчах за Русия след предни челни сблъсъци с вашата арогантност, простотия и престъпно мислене.

Чао!