Стихче за дядо Йоан Варненски

автор: Ази (да съм си жив и здрав)

Нашата Владика

във гъза си тика

дръжка на мотика.

Свикнала да вика,

щото е Владика.

Вика и рикае,

седнала пикае!

Отец Георги Ф. и Страха Божий

Излязал в събота-надвечер пред храма на Галата отец Георги и освещава автомобил на пътя, докато аз си пуша тихичко цигарка. По едно време се запъна в требника:

- Абе, брат, как беше точно името на царството на етиопската царица, беше с "К" нещо? - пита ме.

- В требника ти не пише ли?

- Абе пише, ама...

"Ама снощи, докато си се комкал, сигур' точно това място си го залял с боровинково винце", викам си, но само на акъла. А гласом:

- В Библията не пише, пише само, че св. ап. Филип е проповядвал пътьом на нейния ковчежник. Имената са в свещеното предание.

- Пише!

- Не пише!

- Пише!

- Добре.

А той продължава:

- ...Като ковчежника на царицата на Къ, Къ, Къ-ъ-ъ...

"На "Карате Тайгър 5" пак си викам и пак само на акъла. По едно време:

- А, сетих се що го търсите при освещаване на автомобил! Щото ковчежникът й се е прибирал от Йерусалим с колесница!

Сдържа се да не избухне в смях. Требата свършва, отпуска се и тръгва към мен ухилен. Познавам го добре. Готви се да изтърси някоя зашеметяващо смешна простотия. И изведнъж камбаната:

"Дан, дан!"

Поглежда зад себе си ококорено стреснат и почти приклеква от непристорен уплах.

- Ебаси камбаната! - викам му.

- Две са, тяхната мама!

* * *

Размислих. Да ги връща и двамата с поп Добромир в Аспарухово владиката и да поеме ангажимент да назначава служебно настоятелствата, за да няма скандали. Има достатъчно милиционери в храма, за да го консултират, поне и те да свършат някаква истинска работа, така или иначе от тях няма да се отървем, нито те от нас. И Добромир да е председател, защото Георги на власт е непредвидим като диария.

А отец Ясен на Галата. А отец Венцислав в Звездица или ако иска, да го върже на Франгата да им пази лозето!

Да се научи да ги смирява и помирява тия два диви попски пръча, както правеше дядо Кирил. Аз всичко съм им простил и на двамата, от сърце.

Хубави-лоши, по-добри от тях май няма. И да почнат да си говорят лично, а не през разваления телефон на поп Ясен, в чиято добронамереност вече дълбоко се съмнявам.

Поп, чест, кръв

Може би всички ще предположите, разбирайки сега, че на срещата в митрополията, за която ви разказах вчера, отец Ясен Керчев е занесъл медицинско свидетелство, че това медицинско е за юмрук или за шамар от Велико.

Не, не и не! Занесъл е медицинско удостоверение, че по време на караницата им предния ден с Велико, бил вдигнал нивото на кръвното си налягане!!!

Болен ми лежи Миле Попйорданов с девет люти рани, сите куршумени, а десета рана со нож прободена близо до сърцето... О, Джоузеф, о, Джоузеф, забий му ножа в гъза!

Последната компилация между две народни песни и една на "Черно фередже" създадох гениално специално за вас.

Звезди, лайна и тем подобни

- Велико, знаеш ли какво в момента прави отец Ясен?

- Не и не не интересува. Взехме си и си дадохме прошка взаимно преди известно време и аз приключих с темата...

- Аз пък знам какво прави.

- И какво прави?

- Ами нали сега наближава Рамазан байрам?

- Е?

- Затворил се е у тях в мазето с чалма на главата, пие гюлова ракия с шербет и баклава, слуша стари тъжни турски песни в гагаузки аранжимент на черкезки език и плаче.

- Ангелов, как ги измисляш тия глупости?! От къде ти идват?!

- Звездите ми ги разправят. А понякога, когато звездичките спинкат и не могат да ми говорят, си ги вадя от гъза.

- Как от гъза бе?!

- Ами ей тъй на! Бръкна си с един пръст в задника, па извадя нещо твърдо и жълто като злато. Огледам го, помириша го, близна го..

- И?

- Ами лайно се оказва. От къде на къде пък ще имам в гъза си злато!?

Мотивацiя

автор: Диана Харчук

Перестану я нити

І почну для себе жити,

Щоб серце ідеєю запалало,

А тіло жар не полишало.

Коли усе в тобі тремтить

І в грудях солодко щемить,

Тоді благодать ти приймаєш,

Ти переможець і знову перемагаєш.

Життя таке чудове і просторне

Й ти знаходиш вихід як дитя проворне,

Ти розумієш що і як робити,

Не будеш про все обізнаність піздити,

Просто підеш і світ покориш,

Обійдеш всі пастки-хитра миш.

Перед тобою всі можливості,

Позаду докори й сумління,

Передбачиш ти усі мінливості

І відкриєш усім вміння.

Вперед і не слухай злі язики,

Вони не знають як жити-вони дураки.

Поп Ясен се кара с умрелите, а владиката я ебат в лозята

- Абе, Велико, верно ли е каквото чувам? Отец Ясен ви бил закарал всичките пред митр. Йоан да се обяснявате защо си му бил посягал?

- Не съм му посягал на Ясен, имам и свидетели. Просто толкова дълго крещя върху мен, заради тебе, та му казах: "Спри да ми крещиш, за да не те ударя"

Освен това при владиката Велико не е бил, но още чака да удовлетвори Йоан молбата му за лична изповед.

При владиката са били поп Ясен, поп Добромир и... Георги Пенчев. Последният не е въобще ясно в какво качество е присъствал, защото от много години не е дори църковен настоятел в аспаруховския храм. Предметът на обсъждането мирянина Велико Тодоров Димитров нито е присъствал, нито е бил търсен.

Поп Ясен и Георги Пенчев, заедно с владиката, са натискали поп Добромир да спре да дава на Велико свето причастие. Но що е това?! Ако преди години отец Георги реши да ме спира от причастяване самочинно, даже без да благоволи да ми прочете запретителни молитви, затова и аз счетох забраната му за нищожна от църковна гледна точка, то сега един владика прави специална седянка с двама свои свещеници и един офицер от бившата ДС, който без никакъв духовен сан се изживява като "кадровик в епархията" и притиска свой свещеник да възпре мирянин от свето причастие, а този мирянин дори не се явява под никаква форма негов, на владиката, служител?!

Я ме слушай, навлеко в епархията, Иво-Йоване, дето самият черен дявол тука те домъкна! 

Ти сега искаш да правиш чрез поп Добромир с Велико точно същото, което преди години, както сам си ми споделял, искаше чрез тебе митр. Николай да стори срещу мене, като те е карал да ми забраниш причастие. Защо Николай не събра тогава синода срещу мене да ми сложат съборно анатемата, за която тебе е подстрекавал? Щото му стигна акълът, че така не само ще стане за смях в цяла България, че и оттатък, но и сам ще напълни блога ми с невъобразим брой читатели. А ти с Велико правиш това не за друго, ами щото си страхливец. "Отречи се от Велико!" си крещял на изповедника му. Ти в кой цирк си расъл бе? В какъв комикс играеш?!

Я слушай ти сега от мене един бърз урок по църковен катехизис, ямболски селянино!

Причастието не е вземане-даване. Нито аз нещо взимам от тебе, нито ти нещо ми даваш. В Причастието Христос, Който вярва в човека, ми се подарява Сам и Цял Себе Си раним, открит, уязвим, затова и изумен от това доверие, аз се моля в предпричастните молитви, по-скоро крещя в себе си, за да се самозаставя, да насиля естеството си на подлец и предател: "Ела, Иисусе, аз целувка като тая на Иуда не ще Ти дам, но като Каещия се до Тебе на Кръста разбойник, Името Ти ще изповядам. Приеми ме, Христе мой!"

Отсреща е същото. Както Христос рискува, пристъпвайки към мене, Канещ ме, по-кротък от агнец, така и аз цял се предавам в тоя миг на Божия Съд. Опитът на Христос сочи, че мога да Го разпъна отново, Божият Закон пък категорично заявява, че аз съм виновен до смърт и то смърт вечна. Но въпреки това го правим, защото "любовта е силна като смъртта" (из Соломоновата "Песен на Песните") защото възторгът ми от Него преодолява всеки страх, а милостта Му към мене убива всеки гняв.

Пред това чудо Небесата треперят от изумление, а ти си тръгнал да мърляш в него с късите си крадливи ръчички ли?!

Аз и Той. И краят на моя бунт срещу Бога, безусловната ми капитулация. Той и Аз и благодатта на вечното спасение.

Ти къде виждаш нещо тук за тебе да пише? Ти си просто заел Нему ръцете си в тоя момент. Но ще има ли друго, то се решава Съборно, ако ще е за анатема, но не в "събори" като вашите - вълчи, скрити, хищни, в мрака, по махленски зад перденцата. Или ако е епитимия, по църковному в Еклесията с молитвено чинопоследование.

Администрирай си епархията, бий си поповете през крадливите пръсти, вместо да се ортачиш с тях. Спри пиянството, гнусните гощавки и разврата в клира, вместо да ядеш, да пиеш и да блудстваш сам с тях! Колцина миряни въобще останахме в черквата бе, че с нас се ядеш, а?! Предшественикът ти дядо Кирил, на чийто гроб плака крокодилски, за свещеническа обида на мирянин, хеле па на млад човек, попски глави кинеше. За мирянски кривици поповете упрекваше, задето не са ни наставлявали добре, а над мирянина глас не вдигаше! За попски произволи сам се извиняваше, без да е виновен.

- Г-н Ангелов, аз искрено съжалявам за грубостта на моите служители...

Ех, Владико свети, е-ех!!!

* * *

- Абе Велико, какво братство бил напуснал поп Добромир, преди да го махнат от Аспарухово?

- Спря да внася в свещеническата братска каса парите от своите треби.

- Що бе, пак ли му прибраха ключето, че да не може да краде?

- Ангелов, отец Добромир не краде!

- А не бе, само "пипа" на принципа "щип, щип, щибиди-дип"!

Братската попска каса съществува там още от времето на отец Андрей. Всички служещи в храма свещеници внасят в нея парите от требите си - венчавки, опела, кръщенки и накрая на месеца ги делят поравно, независимо кой колко е служил.

- Отец Добромир каза, че след като над 90 % от требите ги отслужва той, няма да дели на три, а своите пари ще си ги прибира направо.

- Че защо служи само той, нали доскоро беше дежурен само в една седмица месечно?

- Храмът вече е полупразен, даже местният кмет спря да го посещава. Ами хората не искат Ясен! Разсеян, без лична харизма на свещеник, на всичкото отгоре по погребенията дори се кара с тях и им крещи.

- Ама как бе, кара се с умрелите ли?! - прихвам.

- Ангелов, спри се! Твоите налудности даже на мене ми идват някой път в повече! Кара се и овиква опечалените!

А що пък да не се кара и с умрелите? Например: "К'во си се изпружил като жираф за снимка бе!? Я се понакриви малко да ти прикадя и гъза! Или искаш дявола от там да ти вземе душата, като бръкне?!" "Ама, отче, моля ви се!" не издържа някоя чувствителна вдовичка, а той: "Моля, моля, кокошки не коля!"

- Ами отец Венцислав, новият, той не служи ли, Велико?

- Нали е още шофьор на владиката, та рядко му виждаме очите...

- А-а, ясно, през час го вози да съ ибът до... и'но лози!

- Какво лозе бе, Лудньо!?!?

- Ами де да знам, сигурно по Франгата... А ти внимавай като те извика на изповед владиката, да не са му инжектирали тъкмо тогава  тестостерона за диабета му.

- Що?

- Ами домакинката му Йотка разправяше, че след това пръчлясвал и налитал мощно у лево. Да не се прибираш сетне в Аспарухово с патешко ходене, пръсната халка и с двете ръце на гъза!

- Прекаляваш!!!

А, че сефте ли е?

За коментара на един ционист!

екранна снимка, показваща действителни настоятелни четения в блога от Израел, според статистиката от последните няколко дена

написано по повод на коментар на мой читател от Израел под предходната публикация:

"Аз Родината си зная и твърде много неща в нея ненавиждам. Но почнат ли да я обиждат чужденци, ми става някак-си досадно!" (А. С. Пушкин)

Уважаеми Господинчо от Израел, Егор Григориев, не зная какво те кара да мислиш, че след като пишеш от една изкуствена и създадена  по престъпен начин държава като Република Израел, можеш да наричаш отец Ясен Керчев квартална отрепка.

Този Ясен е пастир в Словесното Стадо на Живия Бог Иисус Христос, Едничък показал ни в плът Отца-Бога, наш Господ и Спасител и подарил ни в Свое Име Духа Светаго, измолен за нас от Него Лично от Отца, което Истинно Стадо е само в Едната, Света, Апостолска и Вселенска Православна Църква от източен обред,  родена в Йерусалим и пречистена от всяка ерес в Царството на Равноапостолния цар от Бога св. Константин, за да разнесе Евангелието на Христовото Царство до краищата на Ойкумената и не без подвига на моя Христолюбив Български Народ. За да разнесе и прослави Единственото Име - това на Иисус Назрянина, чрез което можем и трябва да се спасим от Вечния пъкъл и Божия праведен гняв. А отец Ясен е достоен и почтен човек и искрено вярващ Христов ученик.

Недостатъците, за които го иронизирам, са в голяма степен грешки на духовния му растеж, следват често от нездравата еклесиална среда, в която е израстнал, а не са негов личен осмислен и съзнателен избор.

Все-таки дебело ще подчертая, че народът на Авраам и на Иаков-Израил, народът на Мойсей, Давид и Илия, на Йоан Предтечата, на Пресветата Дева, светите апостоли и на Сам Господ Иисус Христос аз дълбоко почитам и уважавам - и културата, и историята, и религията му. Често с удоволствие слушам проповеди на равини от мистичния и мирен юдаизъм на руски език.

Обаче ционизма считам за не по-малко фашистки от национал-социализма на Хитлерова Германия, великоруския шовинизъм на днешен Кремъл, нацизма на украинските бандеровски паравоенни формации. Ционизмът е точно толкова престъпление срещу израелското общество, колкото и срещу човечеството, подобно на немския нацизъм. Това е подмяна на Живата Родина с Идеологическо хибридно чудовище, човекомразно и човекоубиващо.

Затова най-сериозно ви заявявам, че шантаж от мръсни фашисти няма да приема и че ще сложа всяка фашистка сган на хуя си, независимо от етническия й произход, да ще даже да е и Българска!

Гледайте си работата, ционисти, гнусни масонски сектанти! Как посмяхте въобще да ме адресирате така нагло?!

Това, с което ме плашите, за мене, с всичките ми безброй уродливи грехове и престъпления, не е нищо и никакво, заслужаващо страх, а напротив - последен благодатен шанс за Вход в Царството на Разкошния от Назарет..

Но и какво ще ми предложите? Аз още стоя на краката си и ми работят ръцете. Закъсам ли, намират се много верни другари, някои съвсем не бедни, доказали се с годините. С парите си мръсни по-добре си лекувайте от жените трипера и от любовниците гонореята. 

А на ваш'та мама - Йезавел царицата Ахавова, гонителката на св. прор. Илия и духовна майка на Вавилон Великата Курва, да й го набухам с картофите!

Гиди Яско, гиди дърта Металяго!

Седи насред храмовия двор веднъж отец Ясен и се възхищава сам от самия себе си::

- Едно време, като бях хеви-метъл и се събирахме с баш-металистите...

Но за беда в момента точно там се намират и някои баш-метъли от онова време.

Гледат го него, споглеждат се помежду си и не успяват въобще да се сетят, че са се познавали.

А отец Георги Фотакиев:

- Аз навремето бях мутра от баш-мутрите...

По-късно Велико влиза в задочен дебат с него пред мене:

- Да, ама старите мутри за него нищо не знаят, докато бояджиите от Кораборемонтния завод си го спомнят прекрасно.

Само поп Добри Сватята нищо не разправя за миналото си, щото колкото и странно да звучи, е по-хитър и от двамата едновременно с няколко пъти. А би могъл да разкаже как, след завършване на Семинарията, е работил дълго в една фабрика за макарони в Аксаково, защото дядо Кирил категорично считал, че от него нищо не става, най-малко пък поп. Запопил го дядото най-сетне под натиск от вуйчо му на Добчо митрополит Геласий.

Но като ще се хвалим с простотии и фантазни роли, аз искам да ви споделя, че като юноша бях гей. Щото не ме отразяваха женките бях, не че харесвах момчета, ама фактът си е факт. Гей си бях. Малко гадно педерастче. С комшийчето Гошко, за което понякога ви разправям - син на рускиня и чеченец, осиновен от българин, играехме на най-древната чисто мъжка игра, тя не е нито футбол, нито билярд или боулинг, това е играта "Скрий салама". Играта не беше по вкуса ми много, защото изискваше редуване, понеже и Гошко харесваше всъщност жени.

Всичко се разви от само себе си. Сгащихме веднъж щерката на руски джазмен и украинка, преселници във Варна, на стълбището на блока в тъмното, намачкахме й хубаво цицките и таман да я наебем и тя се изплъзна, след като ни плесна по един шамар. Спогледахме се, помислихме и... нещата станаха сякаш самички.

Бяхме като в онзи стар гей-уестърн филм, "Вълшебната планина" май се казваше. Навън хулиганствахме, чупихме, крадяхме, биехме по-малките, а понякога и свои връстници, но само, ако сме заедно - т.е. двама на един. А вкъщи... 

Веднъж гледаме у тях "Ну, погоди" на техния цветен телевизор. А малкият бляд ме пита:

- Абе Светльо, мама ако се навие, а аз съм почти сигурен, че ще се навие, щото се е чукала с мъжете в целия 17-етажвн жилищен блок почти, искаш ли да я изпляскаме и двамата?

Замислих се. Исках.

Излиза майка му от банята по ефирен халат, носи ни по един сандвич и оня тутакси я хваща за задника. Рече й сластно:

- Как си, котаранке?!

А оная такъв шамар му отвъртя, че му насини окото. А аз му креснах предателски с лицемерно възмущение:

- Георги, не се ли срамуваш, идиот!?

Вечерта пастрокът му, като се прибра от работа, му насини и другото око. Само дето второто стана малко по-синьо, защото му го насини с юмрук.

- Така е в Русия, - обясняваше ми сетне - особено по малките градчета и селата. Жените се гонят с брадви, като се напиеш, сестри и майки даже се изнасилват.

Да, особена комбинация беше - между чеченец и рускиня. Идеалният Путинов "руский мир". Но уви в България Гошко е отдавна по затворите, а в Русия можеше да стане висш политик!

Аз после пораснах и се развих като женолюбец, но понявга и манаф, ако ме разбирате правилно, защото манаф не означава просто зарзаватчия на пазара в Истанбул. За подробности питайте еп. Сионий.

И остана една неизпълнена фантазия, заради шибания Гошко. Искаше ми се тройка с около 40-годишна леличка и млад пасивен гей, даже ако може травестит. На 27-годишна възраст, докато бяхме гаджета с 42-годишната леля Петранка, фетишът ми почти се изпълни в една квартира. Казвам почти, щото по едно време се опитаха да ме наебат и мене. А аз отдавна и категорично вече не бях гей! Накрая имаше бит и разплакан педераст, аз целият надраскан, нахапан и наплют. А Петя ме гледаше с огромно възхищение!

* * *

Седнали да ми се фукат тримата глупаци! Единият бил метъл, другият с вуйчо владика, третият мутра-каратист!

А бе, ей, ако навремето имаше дигитални видеокамери, аз щях да стана европейска порно-звезда, много-жанрова!

Отец Ясен методист и металист

К

Да еба ваш'та мама проста да еба!... Оф, извинявайте, обърках темата, мислех си, че почвам да пиша за нещо съвсем друго!

Ама така и така започнахме "отникъде", та чуйте сега най-новия църковен виц:

Влязал в изповедалнята при поп Ясен Керчев гей-порно актьор и:

- Отче, съгреших!

- Знам, чадо, гледах!

Какво сте се развикали бе, това е просто виц. Ясен не е гей! Просто не изпуска нищо в интернет, за да си повишава ерудицията 

Помня в училище още, в прогимназията, седим си аз, Ясен, Младен и Росен. Аз съм новият, щото ме изхвърлиха от ОУ "Жечка Карамфилова" с шутове, понеже съм много убав, особено по... биология. А те са заедно от първи начален клас. Младен ме "изпитва" по футбол. А аз от футбол никога не съм се интересувал особено, всякога съм предпочитал женките.

- Боже, колко си ограничен, Светльо!

Но тогава у мъничкия Яско се обажда турския геном. Те турците са народ строг, но мъдър и справедлив:

- Светльо ли е ограничен бе?! А ти например, Младене, знаеш ли кой е Морис Торез, на когото е кръстено собственото ти училище?

- Не!

Е, Ясен и това беше научил, макар че десетилетия по-късно сигурно адски се е объркал, разбирайки, че "Торез" е всъщност... псевдонимът като агент на ДС на стария западно-европейски митрополит дядо Симеон.

* * *

- Хелоу, Вилиям! - обаждам се на Велико Тодоров Димитров - Мислиш ли, че третият пол е естествен?

- Не разбира се! Иисусе, Наставниче, помилуй нас!

Аз обаче му разказах какво стана съвсем наскоро, когато майка ми си доведе дакел при пудела. Като си налапаха едно на друго пишките, едвам ги "разтървахме".

- О, опиши го това в блога, - изпада онзи в еуфория - това е достойно за перото ти, нов Шекспире!

Да разкажа ли същото и на Дидо Савчев? По-добре не, че накрая ще му писне съвсем и наистина ще ме набие!

* * *

Най-черната тайна на Ясен е много специална. И тя не е, че като ученик, докато останалите си купувахме пици и хамбургери, си купуваше полусурови банички, щото най-хубаво наяждали.

Друга е тя, съвсем друга!

Когато Ясен днес го питат дали познава протестантите и ходил ли е нявга на техни сбирки, той въздъхва мъдро като един същи "по Йовков" Сали Яшар и клати глава:

- Не, винаги съм знаел по интуиция, че там нещо не е наред, затова на такова място кракът ми не е стъпвал!

Обаждам се:

- Абе отче, първата ми съпруга Ива, нали я помниш, от евангелската методистка църква, където се запознахте, ми писа завчера от Германия. За теб попита как си и още ли си поп.

Поглежда ме убийствено с очи по-черни от самия ад.

Ясен по онова време посещаваше за около месец-два сбирките на методистите още, докато се събираха в сградата на музея на куклите.

Славни времена бяха. Пасторът напевно и умилно на всяка проповед настояваше, че християнските ценности са актуални и днес, а ние с Ива горе на балкона упорито си ровим из гащите взаимно, мъркайки като котки и съскайки като чайници пред избухване. Обърнали сме се на Архипелаг от два острова на съкровищата и смело бъркаме до дъно из вълшебни златни кладенци, гладим диаманти с големина на кокоши яйца. Другите се правят, че не ни забелязват. Един Владо черпи наред всички с локума, дето го е донесъл за себе си, ама се опитва да ги разсейва тъй, за да не ни видят, ако се загледат. А Ясен не ни забелязва наистина, щото е зяпнал пастора като омагьосан.

* * *

Следобед. Късен следобед. Разхождаме се всичките по Центъра на Варна, сетне из Морската Градина. Около 15 Человека. И Ясен подире ни. Те един по един се разотиват. Знаят, че пада полумрак и че това ни е с Ива времето в парка за "цуни-гуни", "търкай-мъркай". Само Ясен ни преследва, очаквайки едва ли  не да му изкажем тайната на методисткото Царство Божие или поне как да се социализира най-сетне негде.

На кея пред Рибарския Плаж:

- Светльо, как да го разкараме тоя? - попита Ива.

- Лесно, ела да се целуваме!

"Ден ли беше или пък нощ с Луна безкрайна? Ти ми шептеше с нежни устни нежна тайна... Ще те наричам Мила моя... - Мили мой!" (из песен на Руслан Мъйнов, тоже гагаузин)

След третото ми свършване в гащите (Господи, каква беше красавица тая Татарка!) Ясен го нямаше. Останаха му само очите. И стана източно-православен поп чрез паралелния курс в Семинарията.

Следва: Ясен Металистът.

-

Поп, Сватя и Крал на поп-музиката