Библейски сюжети в блога "Лирика"

20 ноември 2018

Вот начало команда "Огонь"!


Хубаво е да си кондуктор на смяна във варненския автобус 14... Обиколна е линията, минава през цяла Варна... Минаваш по няколко пъти дневно покрай адресите на всичките си бивши варненски жени и любовници... Заглеждаш се по балконите им и установяваш, че всичко си е същото от 20 години насам... Сещаш се за заричанията им, че ще станат истински принцеси или най-малкото ще прокопсат в момента, в който си тръгнеш от живота им.... Гледаш, гледаш... Нищо такова не виждаш и се усмихваш. Някак си мило и хубаво ти става, Боже прости!...

* * *

Честит ви нов свети синод.! Нов и обнадеждаващ, също като Партията на Лилов - "обновена и дистанцирана" от... себе си...

Имаме значи, Неврокопската шайка "духовни" "деца" на много "благочестивия" о Бозе п. дядо Натанаил в три епархии. Слагам в кавички и "благочестив", и "духовни", и "деца", защото нонсенсът е стократен в случая - това са все участници или неми съглашенци в убийствата на свещеници в Неврокопско, понякога много брутални и зверски, от времето на "междусинодните" войни и боеве с разкола от 90-те. 

След това имаме кликата на "меките китки". Неин фронтмен е циганинът пасивен педераст Киприан Страрозагорски. Защо е фронтмен ли? Защото го асоциирам с Азис. Асоциирам го с Азис, понеже е... диригент. Кликата се състои от Софийския митрополит, нине здравствиющий свещен травестит Неофит и неговият "мъж" Ачо от Русе, като огледалната им проекция е нине здравствующият варненски митрополит в Русе Наум и софийският му "мъж" Боби Цацов с детето им кученцето Джони-Боби... 

Но ще каже някой: "Стига вече с тия педерасти! Това твоето мяза вече на фиксация! Кой какво в кревата си прави, си е негова работа, стига да не е публично и явно!", както казваше един вече бивш приятел архимандрит... Но аз с педалите нямам проблем, даже ги защитавам от издевателствата на разни "недоправени" националисти и "консерватори". Обаче взеха да ми идват твърде много. Особено в последно време. Клонират се, мама им стара, а и днешните педали не са като старите. Старите бяха ерудити, с по пет-шест владени езика, педерастията им беше "интелектуална и артистична поза", нещо като у Оскар Уайлд. А днешните са чисто и просто содомити, станали такива от пресищане, безделие или от кариеризъм,... 

Сериозна работа са днешните църковни педали впрочем. Ето, например съвсем скоро попаднах да стара информация и се смях от сърце. Двама взепризнати (при това всеизвестно крадливи) педерасти - споменатия Ачо и еп. Поликарп, участвали сравнително наскоро в "анализирането и инспекцията" на църковния скандал "Гинкагейт", заедно със специалист-икономист, даже... архимандрит: Ти да видиш! Педерасткото лоби в БПЦ вече работи и със специалисти!

За наша радост в синода имаме и "богословстващ митрополит" - мечтата на моите многоучени приятели от ВТУ. Той е добър проповедник, приличен апологет, а ако беше прочел и Бибията, може би щеше да е и богослов. Но във СУ, където е завършил, ги учат, за съжаление, не да четат Библията, а да си мислят, че са се научили да я тълкуват. Не бъдете строги с него. Той е от Ямбол. А както е казал един стар поет от Късния соц: "Провинцийо!! Дълбок запас от благи намерения!"... Кой е той ли? Няма да ви кажа!! Страх ме е, близо съм му! Ще кажа само, че изяждал по цяло агне да сядане, заради което тежи не по-малко от 650 кила. Ако питате "благочестивите" мирянки от епархията ми обаче, той тежи толкоз, не заради прекомерно ядене, а заради "природно нарушена обмяна на веществата". Ха, точно както Николай Пловдивски е с байпаси и диабет под Петдесетгодишна възраст не заради кокаин и синтетична дрога с алкохол, ами заради стрес, според пловдивските "благочестиви" мирянки....

Накрая имаме тримата останали "стари" - Гавраил Ловчански, Йоаникий Сливенски и Йосиф Американско-Канадски (други двама въобще не броим, щото нито са за броене, нито за помнене - Григорий Великотърновски и Игнатий Плевенски по прякори съответно "Кюфтето" и "Ебляка"). Йоаникий чете собствените си книги, а Йосиф чака ръкопляскания. 

Гавриил пък още чете Макс Вебер, когато почти изтрезнее. 

Господу да се помолим Гавриил да изтрезнее напълно!!

26 октомври 2018

Сотня, слухай мою команду! (за родния свинарник)


"Поручик Галицин, а может вернемся, зачем нам, Поручик, чужая земля?!" 
Има хора, за които „новините от БПЦ и за БПЦ” са: кой какво осветил, кой с кого нещо обсъдил и за псевдоблаготворителността на висшия ни клир, при която се дават на едни нуждаещи се хора или за тях някакви средства, като обикновено, докато се раздават на нуждаещите се хиляди, под масата, между „благодетелите” от разни министерства, общини и митрополии изчезват, разпределени помежду им, десетки и стотици хиляди лично. Обичайно, това никого не учудва, което е страшното за нашата българска църковност и духовност, а не това в кой събор на кой гръцки остров сме участвали или отказали да участваме, какви са ни отношенията с Москва или с Константинопол, със Скопие или с Белград. Последното е външнополитическа църковна конюнктура, която иде, отминава и отшумява и малко зависи от нас как ще се развият или разрешат проблемите. Онова, с което оставаме, е нашия си, роден и мил, църковничарски свинарник, съставен от едни владици, които мислят основно за ядене, пиене, разврат и лукс.

А това, което мина незабелязано от т. нар. „църковни анализатори”, било из църковните сайтове и тези с православна тематика, било из светските медии или facebook, където всяка квартална кокошка е „анализатор” и „ментор” с неосведомените си и изкривени, понякога съвсем нарочно, за да се харесва тук и там, мнения, са имотите на БПЦ, възлизащи по обща груба оценка на около 4 милиарда в евро.

Мои източници от Пловдивска епархия, в това число художници-иконописци и преподаватели-богослови твърдят, че църковните имоти на Пловдивска митрополия вече ги „няма”. И по-точно не, че ги няма, но че до един са преминали или във властта, или под управлението на Георги Гергов.

Но преди да се върнем в Пловдив, нека видим какво се случи в София преди малко повече от 5 години. В годината на останалата за мнозина мистериозна смърт на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Няколко месеца преди инцидента имаше първо една заповед да бъде прекратена от определен човек, служител в светия синод, една дейност и не много след тази заповед – заповед за неговото уволнение от длъжността. Става дума за Митко Секулов, дългогодишен приятел и съратник на дядо Кирил, финансист на светия синод. По инициатива на Кирил Секулов, в качеството си на финансист на синода, получи задачата да опише и категоризира всички имоти на светия синод на територията на БПЦ. Месец-два по-късно задачата на Секулов беше отменена с решение на светия синод.  И още месец-два: дядо Кирил “отиде за миди” Още месец-два по-късно и Секулов беше освободен от длъжност с решение на светия синод… А най-интересното – няма пак месец-два и синодът гласува едно решение, което малко по-късно отмени, заради неговата скандалност – всички имоти на БПЦ-БП да преминат под управлението на фирмата „Смарт Брокерс”, без да са даже описани, нова и съвсем начинаеща в бранша, според запознати непринадлежаща, но намираща в шестцифрена финансова зависимост и задължения, като подизпълнител, на фирма на братя Диневи – олигарси от Сливенска епархия, част от същото котило – тежка стара партийна номенклатура, като споменатия Георги Гергов в Пловдив… Нищо никому не внушавам, чисто и просто… разказвам. Да.

А сега да се върнем в Пловдив. Съвсем наскоро, миналата година, бяхме свидетели на един кадрови трансфер. Единият викариен епископ на Лудата Владика там (по светски казано – заместникът му) Поликарп Белоградчишки, взет преди това от Видинска епархия със същата длъжност при покойния вече митр. Дометиан, зае тази длъжност в София, като викарий (заместник, представител) на патриката Неофит в Софийска епархия.

Кой е епископ Поликарп, по прякор “Кака Поли”? Възпитаник на Солунския Богослoвски факултет. Възпитан, но недовъзпитан, учил, ама недоучил, класил-недоизкласил. Да, всеки може да запише да следва, ако ще ядрена физика или космонавтика и да не се дипломира и всяка частна фирма може да го наеме за „специалист”, стига да реши. Но да стане такъв епископ, според действащия Устав на БПЦ-БП, не може. А той стана. На мене и това не ми пречи даже, защото прецедентът ми отваря врата за кариера, понеже и аз класих-недоизкласих в Белград. Само кажете кой действащ Владика да изчукам за целта?! Шега. Шегичка. Лично отклонение. Странното е не само, че Поликарп, без диплома за богословско образование, стана епископ, странното е и че беше ректор на държавно неакредитираната, но пък субсидирана Пловдивска Духовна Семинария. 

Странностите с кака Поля не свършват с това. По действащия Устав епископ не може да стане човек с кредити и нераздължени финансови ангажименти. Но освен, че Поля е сериозен длъжник на банки и хора, в това число една възрастна гъркиня, която продава жилище, за да го спонсорира, той е въвлякъл в такива задължения и братството на Одранишкия манастир в Софийско, за което лично игуменът им Ефрем преди години се опита да алармира в медиите. 

Това са фактите. А сега клюката. Запознати клирици от Софийска епархия твърдят, че до епископски сан Поликарп е стигнал, като го е купил. С парите на покойния архимандрит Августин от Троянския манастир го бил купил, който като жертва на църковна интрига придоби известност като „баба Гуси”. Като архимандрит във Видинска епархия и бидейки близък на тогавашния викариен епископ във Видин еп. Сионий, около погребението, последвало погромите в манастира от Сливенски свещеници и неонацистки политически мутри, когато Сионий е въвеждан за игумен на манастира, Поликарп е бил там. И докато грозно погребват отец Августин в гроб, чиято дъждовна вода не се и стараят да изгребат, а натискат с лопатите ковчега на духовника, за да го потопят, Поликарп докопва в килията на архимандрита кутия от обувки с пари, които Августин приживе е събирал, за да изгради в съседното на Троян село – Орешак, параклис.

Въз основа на описаното и изброеното, ние дълбоко се съмняваме в личните морални качества на Поликарп Белоградчишки да бъде православен епископ и изобщо клирик. Нещо повече, ако въобще говорим за някакъв етос при него, той е корпоративна етика – лоялност към тия, които го направиха епископ и го държат за такъв, помагайки му да напредне в кариерата. Като близък на Пловдивския митрополит освен това, Поликарп е поставен на такъв пост в София, че лесно може да подготви евентуални скорошни патриаршески избори в полза на Лудата Владика от Пловдив.

Това са нашите герои на вярата днес. Удобни на църковните акули, както и на политическите мутри, които заедно опоскват и оглозгват БПЦ по същия сценарий, както държавата ни през 90-те година на миналия век. Процес, който митр. Кирил тогава спря, но в началото на 21. в. не съумя. Църквата обаче ще го запомни с това, че поне опита.

* * *

Хайде да ги изметем!!

Гигинската ми разходка - как не/станах монах


до Малечка Палечка
/използвам я за адресат в тоя текст, макар че, поискаха обясненията в някои коментари слабоумните читатели на моя блог, на тях аз не им говоря, но ако искат, да слушат разказа за Малечка Палечка/

Всичко приключи, защото пак се скарах с лошите. Даже им "скочих", скочиха и те, затова минути преди да пристигнат, избягах. Така отново победиха. Не, че ако бях останал, пак не биха победили. Но това би било друга приказка, модернистка - с малко екшън, с малко horor и накрая със snuff-porn... Много исках поне този път, за пръв и последен ако ще да е, да ги победя. Знаеш нали: "Нам нужна одна Победа,  Одна на всех - мы за ценой не постоим". Но нямаше никакъв батальон, а десантът се оказа пълно фиаско, разполагах само с един байряк с масивна дървена дръжка, който, ако не бях избягал навреме с "помощ от приятели", като нищо щяха да ми го забучат отзад, без даже да ми свалят гащите, спипат ли ме. Измъкнаха ме В. и Игуменът Никанор, когото оттогава не спрях да псувам, особено пиян, първо, защото съм идиот и второ, защото, мама му стара, много исках поне сега да "победя"!...

Но хайде, подред...

Първата седмица от началото на подготовката за моето подвизаване, бях в Гигинския манастир. Гледах си само върховете на гумените ботуши, с които ме снабдиха тутакси и задниците на ония отвратително грозни Божии създания - биволите, с лопата в ръка - и колкото лайна изринах, толкова пъти с лопатата между рогите ги бих. Така и втората седмица. На третата седмица започнах да се оглеждам за ракия. Но всичко в рамките на приличното или на... почти приличното. Ракия да, жени не! И само маслини с чесън и смирение. На умилно-смирената ми физиономия по 24 часа в денонощие би завидял и св. Варсануфрий, вярвам в туй!

На четвъртата седмица по средата... Пукна пушката!
"Айде пушка пукна, бре джанъм... гор' на мосто... та удари... Карамфилов" (из "Айде пушка пукна")
Влиза в 23:00 в стаята ми Игуменът, дошъл за целта специално от Смировдол, а аз пия с тогавашния управител на стопанството Тошко Димов калпаво карнобашко бренди с аромат на... шоколад. Не очаквах новината. Мислих, че за почти месец чутовно смирение трябва да ме въведат направо във велика схима, не да стрелят. Но новината дойде с Игумена. Обадил му се по мобилния телефон, не каза кой, казал му: "Ида с пушката там, ако го намеря оня, ще гръмна и него, и тебе!"
"Айде, кой ке гледа, бре джанъм, мойте деца?!" (пак там)
Дето ги... нямам.

Така стана първото ми бягство. Получих подрасника и бях откаран в Ерул, защото, по думите на Игумено "Там трудно ще те намерят, а и да те намерят, по-малко ще те бият в подрасника". Е, аз по-късно така направих и си постлах, че и с подрасник да ме бяха спипали, ако ще и с българския байряк за забрадка накрай света, пак щяха да ме спукат от бой... Но полека.

Човекът, който ме посрещна в Ерул, В., като разбра защо ме водят, викна: "Това да не ви е землянка!?" После се сприятелихме... Не знам кой щеше да идва с пушката, макар че, изкушавам се да отгатна - двама свещеника познавам от две различни епархии в БПЦ, които са достатъчно големи комплексари, за да имат... пушки, живеейки в големи силно урбанизирани градове. Единият е от Сливен, а другият няма да кажа кой е първо, щото ми е наблизо и второ, защото съм му виждал пушката. Остави това.

На петата седмица се влюбих от пръв поглед. Това не знам как стана! По-точно знам как протече, но защо и точно как стана, Бога ми, не знам! Тя (знаеш коя - сиреч... ти си това) седна до мене на една трапеза, погледна ме право в очите с очи на дете, което вижда пиян индиански вожд с томахавка в каубойски бар (вече бая беше слушала за мен отвсякъде) и ме попита: "Ти защо си... опасен?!"
"Улазе затим наjлепше женски гласови... и удар летних громова, и канонада топова" (из "Ранно пролетно пробуждане" на Баяга, подробности ТУК)
Сиреч след пушката се намесиха и артилерийски топове. Всичко работеше против добрите ми богоугодни намерения. Спукана ми стана работата. При това поне на две места се спука работата, защото "Правете любов, а не война" е за джендъри, аз пък колкото по-влюбен съм, повече ми се воюва и колкото повече воювам, толкоз по-дълбоко се влюбвам. За справка "Любов и секс в Древен Рим" от Алберто Анджело, в главата от книгата "Матроната и гладиаторът". 

И нали злото нивга не идва само, ами с поне още трима, в Ерул се запознах с чичо Е.

Чичо Е. се казва Е. Б., родом от село в Трънско, работил (за времето на НРБ и БКП в Шейцария от името на ООН, но и като кадър на ДС). Разбрал се с още няколко Разузнавания, казват зли езици, заради което синовете му впоследствие станали милионери, при това на Запад, както и заради участието на целия клан в приватизацията в Радомир. Чичо ти Е. е "православец": стара тежка партийна номенклатура, а сега православен деятел. Да не се повтарям за какво мислеха манастира той и родата му от селата - за фамилна касичка. Като прибавим към това стабилни връзки в Софийска митрополия, Дирекция по Вероизповеданията към Министерски съвет и в ДАНС, как да си помислиш друго, освен че ще му надумам всичко, което смятам за неговата компания хора и отношенията им с БПЦ другояче, освен право в очите? И как няма, че също и защо пък не, даже - к'во пък толкоз?! Така чичо Е. полудя. Поканих го с цялата му чета на бой в стил Сирано дьо Бержерак - "Елате сто, за да избия двеста". И за моя огромна изненада взеха, че тръгнаха. А плажът и морето със сините вълни далеко - къде ще се скрия!?

Така се стигна до второто ми бягство, пак с помощта на Игумена и на В. От Ерул в манастира в Одраница, където престоях само няколко часа, а нямаше да стоя и половин минута, ако игуменът му Ефрем беше там. Не зная къде беше Ефрем светиня му, вероятно на някоя владишка оргия "по мъжки" с подписка срещу Истанбулската конвенция, но като разбра, че съм там, загря няколко телефона, за да се махна на мига, в 24:00 среднощ, за да не извика полиция.

* * *

За пръв път през живота ми ме доядя, че не пазя кореспонденциите си. Неведнъж са ми разбивали пощенските кутии в нета, за да трият важни писма, неведнъж сам съм трил, за да има място и да се ориентирам. Доядя ме, че не пазя писмата от Ефрем отпреди години, неговите благодарности (от името на цялото братство даже), задето единствен публикувах тогава подписаните им лично изобличения срещу архим. Поликарп, когато онзи тръгна да става епископ във Видин противоуставно, завлякъл мнозина с огромни суми, включително тях... Така е, Цвете Ситно, много от българките са курви само по една-единствена причина - че "мъжете" им сме сводници...
"Моесо бално по-множко, девойко..." (из "Девойко мори, убава")
Но, хайде стига с това, че ми стана тъжно, а исках да те разсмея!... И така, на тръгване оттам, от Одраница, в 01:00 часа по подрасник в Балканския студ и чехли на бос крак, напът пеша за главното шосе, където щеше да ме чака с колата си В., ми се привидя един вълк, който ми се смее и на два пъти като че, видях НЛО! Защото задигнах от отворените параклиси на Ефрем две бутилки "Мавруд", изпити пътьом и 20 (две по десет) лева от иконите, заедно с буркан мед, който се счупи, щото го изтървах, когато "видях" смеещия ми се вълк - 10 лева от тях подарих на В., а с другите 10 исках да ти купя 5 шоколада, като така с оня страхлив измекярин Ефрем се раздължихме - такса със задна дата, че му публикувах "сълзите монашески" за пари, без да му поискам нищичко... Честта задължава! Моята чест, не неговата. Той чест няма - ни мъжка, ни калугерска.

19 октомври 2018

Още една причина да бъда... взет


продължава от "Хубавецът"

Причината, която вече ме прави наистина незаменим за... взимане е, че съм много и дълбоко вярващ в Бога човек. По принцип мъжете не сме толкоз вярващи, колкото жените, защото религията, особено монотеистичните религии и в частност християнската ни, е малко "женска работа". От Небето има Един (в нашия случай даже Троица), дето непрестанно не само те слуша и наблюдава, но следи даже мислите ти, че и сънищата ти. А защо аз, макар и мъж, съм толкоз вярващ ли, при все, че не съм особено религиозен пък?! Не знам, може би се дължи на моята специфично женска чувствителност, за която говори и фактът, че се влюбвам почти винаги, след като правя секс, понякога даже и само след целувка!

Дълбоко и истински вярвам например (и това сега е без ирония), че Господ е много добър, човечен и милостив, че Той не просто обича, но е постоянно влюбен, че даже обожава хората и не просто хората, ами всеки човек конкретно. И заедно с това съм сигурен, че Бог мрази поповете. Вероятно защото, като се овъртолят във всичките си пищимали, не си личи, че са хора, ами мязат на черни улични котки. Или ако и да не ги чак мрази Бог, то най-малкото Му е извънредно трудно да ги понася, защото, съгласи се, че човек, който живее с постоянно и ярко усещане за абсолютна и неотменима Богопомазаност, е ненормален, затова и нетърпим.

Живеейки следователно с тази вяра, че Бог не харесва поповете, мога да си позволя с тях почти всичко. Ако си с мене значи, няма никакъв шанс поп да ти развали празника, като ти вгорчи с трезвенически разсъждения пиенето и яденето, защото както сърбите казват: "Аjде, прота (попе, протойерею), преко плота (изчезвай през плета)!". Няма шанс да ти се рови из прането и зяпа в чаршафите или в кухнята, няма шанс да ти забрани ни едно от нещата, които харесваш и обичаш. За тези неща гарантираме лично Господ-Бог и аз, защото както пак сърбите казват: "Послао сам га код Милог Бога" - "Пратил съм го да върви при Драгия ни Бог".

Не могат, Цвете Ситно, даже да ни прокълнат, защото съм изпреварващо бърз в тия неща. Един веднъж за малко да отвори уста да ме прокълне, а аз само докато чух "Поркл...", не го оставих да довърши, а викнах: "О, ще кълнеш ли, врачко черна!?" и онзи се стъписа, гък повече не успя да каже. Мисля че, оттогава започна и да заеква. Една от жените ми даже, онази същата с литературните упражнения и премъдростите във Фейсбук, за която ти споменах миналия път, не смееше по едно време носа да си покаже в храмовете из своя град, докато живеехме заедно. Щото, ха се е завъртял край нея по-наблизо някой поп, за да я учи на туй-онуй, аз се появявах, често на две мастики и виквах: "Марш! Да върви кой откъдето е и всички по къщите си!". Поповете в онзи град по едно време тикове почнаха да получават, видят ли ме на отсрещния тротоар.

* * *

Но кажи ми, Месечке, не е ли смешно, като четем Евангелието и съпоставяме? Иисус Христос влезе в престолния град на баща си по плът цар Давид бос и възседнал магаренце, при това чуждо, взето назаем, напът за Дома на Небесния Си Отец - Храма на Соломон. А тия навлекли едни византийски патрициански одежди, застанали в каменните "замъци", при това строени не от тях, ами от моя и твоя дядо, лев даже не влагат в поддръжката им, ами прибират половината поне от това, което ние им дадем за "козметични ремонти и реставрации", а издават заповеди?! Мразят, пустосват, чак кълнат всеки, който не им се подчини. 

Джипът му трябвал?! Трябвала му лимузината му?! Навремето, ти едва ли помниш, но като видехме човек с джипка в града, се шегувахме, че горският е излязал от гората, за да си купи хляб... Но остави това, ами кажи ми, прочети ми, моля те (не, че сам не мога, но обичам да ти слушам гласа, затова те моля), кога Христос каза "Трябва"? Веднъж само - за онова магаре, но даже и тогава не каза "Трябва Ми!", ами рече на Апостолите си да кажат на собственика Му - "На Господа трябва". На Христос това магаренце Му "трябваше", за да види цял Йерусалим, че влиза в града кротко, че това "трябва" само Богу. А за какъв дявол им трябват тогава на тях палати и лимузини?!

Помисли и ми кажи - Този ли Бог ще чуе и ще се съобрази с техните клетви, Който прокле само веднъж и то прокле едно дърво, една смокиня, а Другото Дърво, което докато се Възправи на Него беше проклето - кръстният уред за изтезание и умъртвяване, чрез Него и след Него стана извор на благословия и благодат, стана Животворящ Кръст?! 

Бог слуша само благословиите им. Но не тези, с които благославят даващите им, не благословиите от празната им (взимаща) ръка, ами тези благословии, при които ръката им е пълна, даваща.

* * *

Вземи ме, с мене няма да пропаднеш, нито ще се изгубиш! Гарантира ти го и отец Стоян от снимката най-горе... надявам се...

18 октомври 2018

Дядо С. туря на всички... ред


продължава от "Летят кюфтетата"

...Николай изхвърли подноса с близо сто кюфтета през прозореца на приемната зала, без да съобрази, че на верандата един етаж по-надолу дядо С. си правеше самостоятелен, алтернативен купон. Събрал няколко монаси чужденци от съседни православни държави, ги напиваше (и надпиваше) от сутринта, буквално наливайки им в устите и при опит за отказ да пият, заплашвайки ги да ги анатемоса, като твърдеше, че няма да ги пусне да станат от масата му, докато не заявят как вече са осъзнали, че са чисти етнически българи.

Придремвайки за по няколко секунди, С. сънуваше, почти халюцинирайки, една съвсем реална ситуация отпреди няколко месеца, само че, в (...) манастир, абсолютно идентична, когато на масата му се озова и самият Портос, но тогава в подрасник и брада до гърдите, в битността си на нерегистрираният /недо/послушен послушник Светославчо, чувствайки се като Джак Спароу нагости при капитана на Кораба на Обречените. Ту му ставаше мило на С., като си спомняше техния разговор пред тамошните гости, сещайки се как си целуваха ръцете, опрощавайки се с Портос, ту се гневеше в съня-просъница не на шега, сещайки се разговорите им.

- Кой ти плати, Портосе, да пишеш, че съм педераст?!
- Никой не ми е плащал, Владико, по собствено мнение го написах!
- А защо го написа?!
- Че то не е новина, всички го мислят!

Спомняше си как посегна да го удари, но крошето се отклони, защото го виждаше вече троен, на Портос към рамото. Второто кроше Портос го отби и тихичко му сподели, за да не го излага пред гостите, разбиращи донейде български, че при трети такъв опит ще го хвърли от верандата, с което блъфираше, щото не е такъв иначе човек... Така всичко се успокои и накрая, след като Портос му изпя на ухо "Девойко мори, убава" и всички отидоха да спят, Портос събра и хубаво натъпка в стаята си пиене за около пет денонощия напред от опустялата владишка маса. А един от гостите, който вече не знаеше не само къде му е стаята, нито в коя държава е, но даже и на кой свят се намира, Портос на гръб занесе в стаята си, като пътьом заедно пяха сръбската песен: "Марширувала гвардията на крал Петър". След това Портос се върна и яде и пи на масата, както най-обича сам близо два още часа и пак пя "Девойко мори, убава", но за съвсем друга личност, която отдавна спеше няколко стаи по-нататъка.

И в тоя сей момент, тъкмо сънувайки, че Портос е по прашки и жартиери, посягайки да го целуне приятелски по... брадата (това вече съвсем въображаемо), от счупения прозорец над него падна, право върху главата му, хвърленият от Николай железен поднос, а по масата се посипаха кюфтета.

Всички онемяха, а С. хлъцна. Бързо се окопити обаче и почти тичешком се качи да види какво става горе. Влезе в приемната и онемя на свой ред. Живко спи, Николай си скубе косите, Неофит се върти в креслото си неуверено, Григорий и Игнатито се хванали подръка и се опитват да се измъкнат припряно покрай него от помещението. Киприан се е скрил под масата, а дядо Йоаникий се прави, че нищо не забелязва и чете собствената си книга - компилация от светоотечески мъдрости.

С. даде на всички по 1000 лева, на спящия Живко му ги мушна между чашките на сутиена под подрасника, а само на Арсений нищо не даде, ами му заби един шут в задника, защото, поради ниския му ръст, го помисли за градинско джужде кой знае как попаднало там. Така всичко си дойде на мястото, успокоени митрополитите ни се разотидоха по стаите си да спят, а само Живко Тинтявата остана да спи трети пиянски сън в креслото си, докато Тоше Проески продължаваше да пее от телефона му "Четири букви от името твое..."

Край и конец, Алилуя и Амин!

...И захвърчаха кюфтетата!



...Николай прочете sms-a от своя незабравим Живко, който бе истинската му и най-голяма любов в живота, реши, че "тинтявесто сините очи" в съобщението са именно неговите и на мига хукна към залата на пиршеството, като забрави дори да се прекръсти във формата на петолъчка пред портрета на Другаря Тодор Живков, а докато бягаше, натрака бързо съобщението-отговор: "Ида, моя Любов!".

Нахлу развълнувано щастлив в залата, а като го видя така усмихнат и забързан, куфарът му Арсений също скочи на нозе, понеже реши, че Николайчо е така весел, понеже отнейде пак е намерил пари. Но Николай изобщо не го погледна и се засили към Живко. А Живко вече спеше в креслото, с блажена усмивка, първия пиянски сън, който, както знаем, е най-дълбок и най-цветен, докато на мобилния му телефон свиреше песента на Тоше Проески "Сонце во твоите руси коси".

Истината удари Николай като летен гръм в песен-марш на сръбската група "Баяга". Остана като попарен за минута-две, вената на челото му изби и започна да пулсира, както всеки път, като излезе от себе си от гняв.

- Проклети бисексуални! - изрева със страшна ярост Николай - Никога не може да ви се има доверие! Ще напиша жалба срещу вас в ЛГБТ-България!

През това време един митрополит, ама пак няма да ви кажа кой, че съм му съвсем наблизо, дояждаше 10-тото кюфте от подноса с кюфтетата, след като беше изял вече онзи със стоте кебапчета. Погледът на Николай, залутан насам-натам като у див ранен звяр, се спря на тази гледка.

- Ти май никога няма да спреш да ядеш като за последно, а!? - изкрещя на митрополита (дето никога няма да научите, поне не и от мене, кой е) и като грабна с две ръце подноса, изхвърли го през стъклото на прозореца заедно с останалите кебапчета, без да го отваря.

Следва

17 октомври 2018

Митрополит Тони Тинтявата в руската салата



- Искам да вдигна тост!

Това викна +Живко Манекенът и погледна Неофит в очите. Неофит се усмихна благо и някак си, простете ме, сенилно, а Ачо Младенов плесна от радост кокетно с ръце. Живко видя тая интимна идилия и се разплака за Тинтявата, една моя приятелка, която веднъж му пусна, а той завинаги обикна...

- О, Тинтяво и о, ти родно Старозагорско село Мъглиж, да не бях се раждал в теб, да ме беше изяло магарето на чичо Али!

Срути се на стола и се разхлипа.  Докато се срутваше на стола, с лакът перна една чиния с руска салата, която подскочи и се обърна върху главата на митрополита (няма да ви кажа кой, защото съм му наблизо), който в тоя момент, изял вече 96-тото си кебапче, преминаваше към кюфтетата.

Ачо Младенов изпищя, а всички останали се приведоха по-наблизо, за да не изпуснат нищо от това, което се случва. Киприан, вече изял шоколада си, използва една сянка, под чието добро прикритие от тена си (заради гена си) успя да се присламчи най-близо.

Без да обръща внимание на съсредоточено любопитните погледи, Живко извади мобилния си апарат и започна да й пише SMS в рими на Тинтявата, защото в БПЦ даже и педерастите знаят, че любовната лирика е неустоима:
"Помня аз, Тинтяво, лицето ти бяло, / твоите очи, между тях нослето ти стърчи, / ханша твой широк и топъл, чуй Тинтяво моя Вопъл, / аз не съм Портос, нито Софокъл, но надървен съм кат' кокал!"
Стихотворението на Живко не беше нещо особено, даже може да се каже, че бе нещо не просто бездарно, ами направо страшно тъпо, обаче хем това му беше първи опит, хем не беше взимал дори половин урок при мене. Когато натисна копчето за send обаче, стана страшна грешка. Вместо на Тинтявата, натисна го да се изпрати към номера на митр. Николай, щото с Тинтявата му бяха в списъка за "предпочитани номера" и даже в категорията "честни сини тинтявести очи".

* * *

Когато получи електронното съобщение от митр. Живко, митр. Николай се беше усамотил в една килия в Троянския манастир, за да се моли пред портрета на Тодор Живков горещо да не би Бойко Борисов един ден да предпочете друг, вместо него, за патриарх...

Следва

Травеститската седянка БПЦ - БП на рожден ден


Седнал на красив аристократичен стол ала-цар Фердинанд Български, задигнат от двореца в Евксиноград, претапициран специално от Ачо Младенов в розово на сини цветчета, патриката Неофит приемаше поздравления за рождения си ден.

Първи се изтъпаниха митрополитите Григорий Великотърновски по прякор Кюфтето и Игнатий Плевенски с прякор Ебляка. За всеобща изненада заявиха, застанали един до друг, току повдигайки се на пръсти в съревнование кой е по-висок и снажен, че са израстнали духовно. Като чу това, митр. Николай за миг остави мрачното си настроение, побутна "куфара" си епископ Арсений и се изхили, което тутакси замаскира с кашлица.

Николай инак беше тъжен, защото след като издърпа преди време от ръцете му почти милионите, останали от стария Пловдивски митрополит, Гергов малко по малко му измъкна и последния метър от имотите на Пловдивска епархия. Така че, сега даже нова пудриера не можеше да купи за Арсений, та пъпките по лицето на Арсений, за които в Пловдивската бохема се шегуват, че ги нямало вече, понеже били останали по задника на Николай, отново почнаха да избиват по лицето му.

Изправи се епископ Поликарп Белоградчишки по прякор кака Поля.

- Ваше Светейшество, вие сте достоен наследник и продължител на делото на св. еп. Климент Охридски, на св. патр. Евтимий Търновски, това го показахте за съвсем кратко време, а едва ли можем да си представим до какви висини на светостта ще стигнете вие, а и ние покрай вас, ако светителствате, да даде Бог, още сто години! 

Своевременно един митрополит, ама няма да ви кажа кой, че сега съм му наблизо, изяждаше осемдесет и осмото си за вечерта кебапче, а митр. Киприян Старозагорски внимателно гризеше един кафяв шоколад, за да не си отхапе пръстите, които са със същия цвят като шоколада, поради тен или... ген.

* * *

И тогава се изправи митр. Тони +Найкът. Известен още като Тони Лимбата, Живко Кранистът, Тони Тинтявата и Живко Манекенът - митрополитът с най-много прякори в БПЦ, половината измислени от самия мен!

Следва

Картини и икони от мозайка - Сашо Попов


Сашо Попов е иконограф от Пловдив, който изработва икони и картини от мозайка. Негови творби красят Ватикана, автор е и на мозаечни икони в Пловдивска епархия. Възпитаник е на Санктпетербурската художествена академия. Повече за него можете да научите от предаването на БНТ "Пловдивчанин изработва мозайки с образите на светци"

Господин Попов създава не само църковни и религиозни сюжети, но и картини от светската живопис. С него можете да се свържете на телефонен номер: 0894 978101 и чрез неговата страница във Фейсбук - ТУК


Предлагам ви да видите тук няколко от творбите му




































15 октомври 2018

Хубостникът 2 (и един църковен фейк-моралист)

"Не ги слушаj душманите, лоши сборови сборат за мене! Дека сум прв пиjaница, наjголем скитник и бекриjа!" (из една стара скопска чалгия)

Още няколко причини има, за да съм наистина най-добрата брачна партия от всички, които познавам и (надявам се) познаваш ти.

На първо място, защото съм изключително предпазлив, акуратен и отговорен към себе си даже, когато правя умопомрачителни експерименти. Предния път ти разказах как мама и оная плашещо импулсивна жена пиха разреден с чешмяна вода спирт, подведени от мене. При това 95 градусов, макар и разреден едно към три. Сега ще ти разкажа как за пръв и последен път през живота си пък пих такъв "коктейл" самият аз.

Реших да се доверя на един човек, защото минаваше за "морален стожер" и "стълб на благочестието" в тогавашната ми енорийска общност във Варна. Тишо Б. Срещу 20 лева на ръка тоя приготвяше нещо, което твърдеше, че по никой начин не отстъпвало като вкус и качество на водка "Собиески". Излизаше и по-евтино даже, ако само му занесеш съставките, купени предварително, като му дадеш на ръка около 5 лева отгоре. Трябвали ти килограм медицински спирт, три литра дестилирана вода и няколко капки глицерин за... омекотител. Всичко това се смесвало - водата и спирта в съотношение, както казахме, едно към три. Даваш му 20 лева и до ден имаш литър и половина "домашна водка", по нищо не отстъпваща на "Собиески" от магазина. Или купуваш тия неща, излизащи ти около 10 лева, даваш му на него 5 за всеки случай и... пак имаш същия елексир. Всички му вярвахме, защото него някои атонски-зографски монаси в Германския манастир го учеха на "истинско благочестие". Мнозина му дадоха по 20 лева, аз му взех обаче 20 назаем /или даже май 50, не помня вече, отдавна беше/, които никога не му върнах, с които реших да си направя въпросната "водка" сам по рецептата му... Не знам дали сега още "произвежда" първокласна водка на безценица за енориаши вкъщи, особено след като стана църковен настоятел, но като работещ в гранична полиция и данъчен отдел на летище "Варна", чувам сега, че продава на доста сносна цена конфискуваните там контрабандни цигари пак из... енорията. За цигарите не смея да попитам, щото всеки път, видя ли го, все ме пита за ония проклети 50 лева... Отплеснах се! Слушай сега не за него, а за мен!

Та с въпросните 50 лева си направих "домашна водка" "Собиески" ала-Тишо Б. и се напих. Когато на сутринта изтрезнях и си направих сметката какво се е случило, твърдо реших да не пия повече медицински спирт. Никога!

Напия ли се инак, имам си едно златно и нерушимо правило, което само понякога нарушавам. Никога никому не звъня по телефона, писма не пиша и не пиша в блога си текстове. Защото псувам хората. Псувам ги грозно и поименно. До експеримента със спирта обаче това ставаше само виртуално. А тогава се вдигнах, едвам стоящ на краката си, защото се сетих как преди около 10 години един мой бивш приятел, живеещ през два квартала от нашия, люто и отвратително ме е обидил. Прекосих пеша половин Варна и в 00.00 часа му звъннах на вратата.

Той отвори и мама му стара, сякаш се зарадва да ме види, от което мене леко ме досрамя, но само замалко!

- Кажи, Светльо, проблем ли има и с какво мога да ти помогна?!
- Можеш да ми помогнеш, - обясних му аз, поразен от ужасното му лицемерие - като най-сетне разбереш, че си... умрял хуй на салкъм!
- Какво е салкъм?! - попита видимо притеснен, опитвайки се с някакво достойнство да остане в разговора.

Опитах се нещо да му обясня. Хлъцнах. Опитах пак, не успях, след което махнах с ръка и си тръгнах. Защо ти разказах това ли? За да те уверя в моята отговорност към самия себе си и предпазливост - и с дестилирана вода изпълних рецептата, и глицерин накапах... Просто Тишо се оказа едно лъжливо копеле и абсолютно фалшив моралист!

Втората причина да съм най-добрият е, че на жените им действам изграждащо личностно и духовно. Едната така помъдря след близо половин година с мене, че чак, ако щеш вярвай, съвсем буквално и наистина й побеля оная работа. Същата даже тая, чиито приятелки във Фейсбук в началото на тая пролет те убеждаваха и предупреждаваха колко лош човек съм всъщност и какъв мор по жените. Нейната мъдрост впрочем се изразява и вижда не само в интимното й окосмение, но и в премъдрите статуси и кратки разкази, които почна да публикува във фейсбука с мен и след мен. Няма как да се е посребрила така, заради възрастта. Беше на 50, когато Премъдростта ни събра, за да я намери, а посребря на 51, няма кой друг да е причината, освен мен, тия неща по естествен път за година-време не стават. Друга ми рече, че съм потурчил младостта й и веднага след мене се омъжи наистина за... турчин, а турците, знаем, са справедлив и мъдър народ, както е казал за тях собственият ни народ - "Криво седи (имайки предвид крастосаната им стойка за седене), ама право съди". Мъдрост, справедливост, това нося със себе си аз, макар по необичаен начин. Освен това и въздигам духовно! Трета ми каза, че чрез страданията от мене се била приближила до Царството Божие, четвърта ми благодари, защото след моето опустошително въздействие решила да стане калугерка и да се посвети изцяло на Иисус Христос, затова искала сега за пръв и последен път да разбере какво е секс и само месец след това се омъжи за друг, роди няколко деца и не ще да ме види до края на живота си... Но пък имаше намерение да стане Христова Невеста, това е важното и най-важното е, че аз бях причината!

* * *

О, зная аз тяхната подлост прекрасно и че умеят да извъртат и да изпреварват, лошо преразказвайки думите ми, както се пее в оная Детска приспивна песен на Балашевич, дето ти я превеждах, Цвете Румено, обаче, я си кажи правичката, виждала ли си друг с такава шапка наживо, като тая моята на снимката най-горе, с която почти година се разнасях из Белград и знаеш ли друг да се обяснява така безхитростно и публично в любов?!