21 януари 2017

Определени са кандидатите за Врачански митрополит



aвтор Таня Илиева-Мускетарката

Днес на заседание на Светия Синод на БПЦ-БП е определена листата на достоизбираемите епископи, които ще участват в избора за митрополит на Врачанска епархия.
  1. Месемврийски епископ Яков
  2. Велички  епископ Сионий
  3. Драговитийски епископ Данаил
  4. Главиницки епископ Йоан 
  5. Браницки епископ Григорий
  6. Белоградчишки епископ Поликарп
  7. Агатополски епископ Йеротей
  8. Мелнишки епископ Герасим
Според устава на БПЦ - БП , член 85 наместникът на Врачанска епархия - Старозагорски митрополит Киприян, трябва да изпрати с окръжно писмо листата на достоизбираемите епископи до епархийските избиратели и да бъдат определени дати за Епархийски избор и Каноничен избор.


След което епархийските избиратели трябва да излъчат двама кандидати, които са събрали най-много гласове. След това Светият Синод на БПЦ-БП трябва да прецени за редовността на избора. Каноничният избор трябва да се проведе в синодалния параклис.

Защо клерика/на/лите мразят Библията (pro-Десницки, VS Йевтич)


Съвсем наскоро, за Рождество, получих от един свещеник и учен библеист писмо, което много ме трогна... Ако не знаете, ще ви кажа, че най-силно се умилявам от себе си и за себе си. Името на отеца ще го спестя, но ще публикувам текста на писмото.



Днес пък чета един хубав преводен текст на руския библеист-старозаветник Андрей Десницки - "Времето на Звездоний и вечността на Нарния"... Имам чувството, че на места чета себе си, сякаш ехти в текста някак-си и Мартин Лутер... Не, не Лутер политиканът, интриганта, дипломата, разколника, а онзи "другият" Лутер, чиято съвест била "омагьосана от Божието Слово" и не желаел да се раздели с нито буквичка от него, даже с цената на главата си... 

Макар че, съвестта на Лутер си останала лукава - очарована, но непреобразена, влюбена, но необичаща истински Словото на Бог... Тази съвест ще се скрие зад недоволството на немските селяни и по-късно ще ги предаде на принцовете, като на свой ред се притаи зад техните гърбове и интереси... И все пак, трогателен е тоя първи модерен "библеизъм", някак чисто, детски, първобитно и примитивно протестантски звъни - Аз и Словото на моя Бог и моят отказ да не пожертвам от него и чертица. Защото Бог в Словото Си разкрива (каквото е автентичното значение от старогръцки на думата "apokalipsis") не само Себе Си и Волята Си, но и цялата същинска, истинна реалност за света и за човека, за историята му, културата, цивилизацията и обществата.


* * *

Не беше прав професорът от Сърбия патрологът еп. Атанасие Йевтич, като каза преди години, че "трудът на библеистите бил полезен, но студентите трябвало да ги четат предпазливо, щото самите библеисти рядко били вярващи"...

Не, не е така, единственият невярващ библеист и новозаветник е нашият професор Иван Димитров Желев, щото и той, подобно на Лутер, е повече политик и бизнесмен, отколкото библеист. Или пък защото, допускам и това, неговият "библеизъм" се крепи повече на перфектното владеене на новогръцки и способността му да преразказва гръцкото съвременно новозаветно богословие. Сиреч - почти нулево съпреживяване на библейския текст, инак как да обясним склонността му да говори за Божията реалност и справдливостта патетично, ама все частично, все дълбоко премислено с оглед личните си, корпоративни или семейни интереси?


* * *

Написал е Десницки черно на бяло нещо страшно и гръмовито вярно впрочем, Десницки казва, че за обичащия Библията богослов е трудно да вярва на литурзите, защото те, литурзите, твърде често извеждат елементи (а даже някой път обикновени орнаменти) от Литургичното Предание на Църквата, за да ги превърнат в "панацея"... Десницки пише буквално тъй:
"...Или пък да извършваме всякакви експерименти – богослужение на съвременен руски език, с отворени Свети двери и прочие? Както показа опитът от последните десетилетия, това са по-скоро външни детайли, и дори и да са важни, сами по себе си, те нищо не гарантират..."
Обичащият Библията богослов, ако се вдъхновява от събарящия идолите Саул или воина Давид, от непримиримия Илия или от сдрадащия раб Господен, заради правдата, Исая, станал предобраз на Иисус Христос, от сълзите на Йеремия, че не може да сдържа за себе си, да крие за себе си само Словото на Яхве, превръщащо се, ако не го изговаря, на "огън в костите му" (а каже ли го - лежи по дупки и зандани бит и гладен пък), не може да се съгласи с литурга, който сравнително безопасно за себе си и кариерата си спори ужким, седнал на пищните им софри, с князете на мира сего, нагнездили се в Църквата, по отвлечени теми, прощавайте, за двери и пердета.

Обичаме ли Библията, ние не можем да се смирим с двуличието и на кананонисти и църковни историци, които прекрояват канони и история, интерпретирайки ги само в полза на собственото си академично развитие - конюнктурно, без значение каква е конюнктурата - фенерска или руска, проримска или "православно талибанска"... Нито с компоромисите им, нито с уверенията, че уж сега "тъй точно трябва". Не можем да се наведем и пред патролозите, които твърде често изнамират само гиздави стари елински думички, с които да се кипрят, нищо повече...

А най-малко пък с панагериците за институции и митроносни обесници на кларикалистките апологети можем да се съгласим, които в заглавието не случайно асоциирах с каналджии, защото те, подобно на Синатра, възпяват мафията, а "песните" им може да звучат "стилно" и "класно", но всъщност са "по руски блатни" - болотные, каналджийски, скверни, понеже хвалят и венцеславят разбойници.

още по повод Андрей Десницки:
"Главев, Десницки и Господин Самех-Тет-Нун"
"От елимите до Бог е Дух"
"Понятието "народ" у пророците"
"Развитие на Месианската идея в Стария Завет"

Когато гръм удари, ехото отеква



автор Таня Илиева-Мускетарката

След новогодишните празници всички ние сме малко уморени, липсват ни новини. Малко ни е скучно ежедневието, но за нас винаги има по някой, който да ни сътвори новина. Та новината, е че вместо новогодишен  бонус, църквите в Пловдивска епархия дължат  по 275 лева за удоволствието да четат вестник ,,Стандарт", но за собствена сметка. Ще попитате: ,,Ама ,как така?!" Ами така, пловдивският митрополит Николай е направил неочакван подарък на подчинените си, а именно да си да си платят подаръка за Нова Година. Всички църкви, 102 на брой, трябва да платят по 275 лева за  абонамент за вестник ,,Стандарт", или общо 28050 лева, изкарани от джоба на християните. Ще публикувам едно писмо на един обикновен мирянин с будна съвест.
,,Всички православни храмове в Пазарджик получиха неочаквана новогодишна честитка. Свещениците с изненада узнаха от пощальоните, че са абонати на вестник ,,Стандарт" и трябва да си платят този непожелан абонамент. Това масово служебно абониране е станало с благословията на пловдивския митрополит Николай, който го е наредил, без да пита никого. Така парите на отделните църкви от епархията са намалели с по 275 лева, заради една единствена страница ,,Вяра", която се помества във всеки петъчен брой".
Според християните, на църквите щеше да е по-евтино, ако всеки петък си купуваха вестник Стандарт, което годишно щеше да им струва по 50 лева, а не сегашните 275 лева за ненужни вестници, често поместващи снимки в противоречие с християнския морал. Учудващо е, че в църквата може да се намери вестник Стандарт, а изданието на БПЦ ,,Църковен вестник" го няма.

Всички свещеници си мълчат, все едно нищо не е станало, защото ако се обадят, ги е страх, че ще се озоват в някой , затънтен край на епархията. Какво е това? Корупция, облечена във власт? Недомислие? Конфликт на интереси? Решение, водено до материална изгода за някого? Сделка с издателите на вестник Стандарт?"

20 януари 2017

Златният телефон на патриарха


автор Таня Илиева-Мускетарката

Компанията ,,Gresso Meredian Православие" е проявила желание да подари на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил мобилен телефон, покрит с позлата. Представител на компанията е заявил следното: ,,Искаме първия от тези телефони да подарим на Негово Светейшество. Следващата седмица планираме да направим освещаване на няколко от тези телефони."

Руската компания, регистрирана в Швейцария, е пуснала 980 ,,православни" телефони. Бройката неслучайно е избрана, 980 години са изминали от покръстването на Русия. Телефоните са покрити със позлата и клавиатурата е от злато. На гърба е поставен кръст и има надпис ,,Спаси и сохрани" 

В описанието на колекцията се пише: ,,Уникалният дизайн на православния "Meridian" подчертава златната клавиатура. Всеки клавиш е изработен от 18 карата злато (750 проба) и е изработен ръчно от един човек. Лицевата част е украсена с логото на "Gresso Meredian", изработено от жълто злато. Всеки апарат има индивидуален фабричен номер от 001 до 980" .

Както става ясно, това е единственият телефон от тази класа лукс с две SIM  карти. Производителят дава гаранция 12 месеца. Цената на телефона със златни бутони е 380 000 рубли, а с бутони с брилянти цената е около 1,5 милиона рубли.

,,Благодарим на производителите, но ги молим да продадат телефона и парите да ги подарят за дострояването на една от новостроящите се църкви в Москва или на някой детски дом" е заявил говорителят на предстоятеля на Руската православна църква свещеник Александър Волков.

Същият съвет е дал председателят на Синодалния отдел за връзките на Църквата с обществото Владимир Легойда ,,Както знаете, по случай юбилея си Негово Светейшество помоли да не му подаряват цветя. А парите за тях да подарят за благотворителност. Златото не доближава до Бог". 

Колкото до патриарх Кирил, миналата година той забрани на своите подчинени да използват украшения, които са скъпи .

Самият патриарх Кирил нееднократно е бил уличен в склонност към скъпи вещи. Журналисти например го бяха снимали на скъпа яхта, която е негова собственост. През 2012 година стана известно, че патриархът си е закупил бутикови мебели, направени по поръчка. Известно е още, че патриарх Кирил има слабост към скъпите часовници.

Тогава протойерей Всеволод Чаплин обясняваше, че разкошът е необходим и отразява обществения престиж на Църквата.
Православният телефон

                




19 януари 2017

В Москва пристига през месец март една от реликвите на християнството


автор Таня Илиева-Мускетарката

През месец март тази година се очаква  голямо събитие в руската столица Москва. От Франция ще бъдат донесени реликвите от катедралата Сент-Шапел, известна като катедралата на Свети Людовик. Те ще бъдат изложени в Музея на Кремъл.

Катедралата Сент-Шапел се намира на остров Сите в Париж. Тя е построена от краля на Франция Людовик IX, като място за съхранение на реликви от голямо значение за християнството. Тези реликви са взети от кръстоносците от Константинопол. Най-важната реликва е тръненият венец с кръвта на Иисус Христос. Крал Людовик вярвал, че притежаването на тази светиня утвърждава влиянието на френското кралство в рамките на християнския свят. В Москва ще бъде донесен реликварият на трънения венец на Иисус Христос. Самият венец почти никога не е напускал катедралата. Другите експонати от експозицията са статуи, ръкописи и едно Евангелие с обков от скъпоценни камъни.
Реликварият с трънения венец на Иисус Христос
 Катедралата Сент-Шапел в Париж
Тръненият венец на Иисус Христос




18 януари 2017

Светителят Марк Евгеник, митр. Ефески и Фераро-Флорентинския събор

автор Таня Илиева-Мускетарката

Марк Евгеник, митрополит Ефески, е роден в Константинопол през 1392 година в семейството на сакелария Георги и дъщерята на лекар Мария. Неговото име в света е Мануил Евгеник. За неговия произход научаваме от синаксара на брат му Йоан Евгеник.

Мануил Евгеник получил домашно образование, изучавал риторика и математика. Когато бил на 13 години, баща му починал и той продължил образованието си при двама известни учители на това време: при Йоан Хортасмен е изучавал риторика, а при Георги Гемист Плифон Малатест математика. Марк заел длъжността на баща си в храма ,,Света София", когато станал на 24 години, той получава титлата ,,Водач на риторите".

За склонността му към богословието и аскетичният живот научаваме от надгробнито му слово, произнесено от неговия ученик Генадий Схоларий.

Бъдещият духовен син на патриарх Евтимий Константинополски Марк станал близък до императорския двор и привлекъл вниманието на император Мануил Втори, който го направил свой съветник. През 1418 година оставя Константинопол и приема монашески подстриг в манастира на остров Антигона. Скоро след това монасите, които са се страхували от турското завоевание, изоставили манастира и Марк се завърнал в Константинопол, където се заселил в Манганската обител.

Император Йоан Седми, който сменил на престола император Мануил, също много ценял Марк. През 1437 година по волята на императора Марк Евгеник заема катедрата на Ефеската митрополия и на 24 ноември 1437 година заминава с него и патриаха и другите митрополити за църковния събор във Ферара. Според историците, Марк Евгеник заема катедрата на митрополит, заради това един високопоставен  църковен иерарх да представлява Византия на събора. Това мнение се потвърждава от факта, че след като се връща от Италия, не се споменава нищо за него и делата му на митрополит на Ефес.

Гръцката делегация пристигнала на 4 март 1438 във Ферара и на 9 април събора бил открит. Било прието решение за създаване на комисия за догматическите различия между двете църкви, за да бъде изработена уния. От страна на православната църква били излъчени Марк Евгеник и Висарион Никейски. Те били упълномощени да влезнат в дискусиите с римокатолиците.

В началото на работата на събора Марк Евгеник бил положително настроен по въпроса за унията. За това свидетелства встъпителната му реч, обръщайки се към папа Евгений Четвърти:

,,Светейши Отче, приеми твоите чада, идващи далеч от Изтока и ги прегърнете, защото те са били разделени дълго време. Не се колебайте и ги излекувайте. Всеки да се обърне и да види спънките; кажете им, като подражател на Бог: ,,Чужденците ще съградят стените ти, и царете им ще ти служат, защото в гнева Си поразих, Но в благоволението Си ти показах милост" ( Исая 60:10)

По времето на работата на комисията Марк Евгеник написал няколко богословски трудове: ,,Десет аргументи за съществуването на чистилището"; ,,Изповедание на вярата". В това време той вече не бил привърженик на идеята за унията, намирал учението на Западната църква за неприемливо от гледище на догматите на Вселенските събори. Въпреки това по време на събора, запознавайки се с учението на Римокатолическата църква, под давлението на императора и патриарха, се дошло до мнението, че всичко съответства на Свещеното Писание и Предание. След някои колебания всички около митрополит Марк признали нововъведенията на Римокатолическата църква, но с уговорката, че Източната църква няма да ги въвежда. На 6 юли 1439 година била подписана от гръцката делегация, включително и от императора, булата ,,Laetentur coeli".

Марк Евгеник единствен от гръцката делегация не подписал и не признал унията (под давлението на императорския брат Димитрий, той бил против унията), другите неподписали били: грузинският митрополит Григорий - симулирал лудост, митрополит Исакий Нитрийски, митрополитът на Газа Софроний и епископът на Ставруполи Исая - той избягал тайно през нощта от Флоренция, той също бил под влиянието на императорския брат Димитрий, по-късно получава закрилата му.

Когато на папа Евгений му била представена булата, той попитал ,,А Марк Евгеник подписа ли?!", узнавайки за това, че Марк Евгеник не е подписал, с горест възкликнал: ,,И така, ние нищо не сме свършили!"

На 1 февруари 1439 година гръцката делегация се върнала в Константинопол. Когато патриарх Йосиф Втори починал през 1439 година във Флоренция, след завръщането на императора, мястото на патриарх било предложено на Марк Евгеник, но той отказал. За патриарх бил избран Митрофан Втори, поддържник на унията. Около митрополит Марк Евгеник се събирали противници на унията, които не били никак малко. 

След недълго пребиваване в Константинопол, Марк Евгеник си отива в митрополията си в Ефес, това става на 15 май 1440 година. От нея отправя послания против унията, които настроили против него императора. 

Така Марк Евгеник започнал да възстановява църковния живот в града, който вече бил под властта на турците. Животът му в Ефес не бил много спокоен и решил да го напусне. Той отпътувал за остров Лемнос. Когато корабът спуснал котва в пристанището на Лемнос, митрополитът бил арестуван по заповед на императора и заточен в местната крепост Мундрос, в която живял две години. През 1442 година Марк Евгеник бил освободен и се върнал в Константинопол, където продължил борбата си срещу унията. Негов съратник бил бившият Константинополски патриарх Григорий Трети Мамас.

Марк Евгеник починал на 23 юни 1444 година в Константинопол. Според свиделството на брат му Йоан Евгеник, смъртта му била предшествана от 14 дневна агония.

През 1734 година при Константинополски патриарх Серафим Първи, Марк Евгеник бил канонизиран. Паметта му се чества на 19 януари.
Оригиналът на Фераро-Флорентинската уния на два езика: латински език и гръцки език и златния императорски печат

16 януари 2017

Реставрация на църквата "Рождество Христово" във Витлеем


автор Таня Илиева-Мускетарката

В момента се работи по реставрацията на базиликата във Витлеем ,,Рождество Христово", тя е построена от император Константин Велики през 4 век.

Храмът е почитан от всички християнски църкви и се посещава ежегодно от около един милион поклонници и туристи.

В днешно време църквата се намира в съвместно владение на Гръцката православна църква, Сирийската православна църква, Римокатолическата църква и Арменската апостолическа църква и всяка от тях има своя монашеска общност. От 2013 година на нейна територия се провеждат реставрационни работи - основно екипът се състои от италиански специалисти от организацията за реставрационни работи Piacenti SpA, които са получили разрешение за реставрация.

,,За всеки истински вярващ човек това е свято място, където божественият младенец е дошъл на този свят, в тази пещера, която се намира под тази църква. Това е мястото, което е било почитано и е изпълнено с огромно благоговение, от това всичко тук има висока историческа и археологическа ценност", това са думи на Джанмарко Пиацети, ръководител на проекта.

През последните три години около 170 специалисти се трудят над реставрацията на сводовете, дървените арки и стени на храма. В хода на работата излезе на бял свят един мозаечен ангел, седмият ангел в храма, а като цяло те са разчистили и реставрирали около един милион орнаменти. Според Джанмарко Пиацети, това е тежка работа, която им се е отблагодарила с находките открити от специалистите.

Църквата е построена по разпореждане на император Константин Велики, но през 6 век е била разрушена по време на война. През 565 година византийският император Юстиниан Велики я възстановява, а красивите мозайки са се появили през 12 век. ,,Конструкцията на нефа е съвършена и е пример за високо архитектурно изкуство"

През столетията конструкцията и украсата на храма са пострадали от проникването на вода. Църквата е получил статут на обект със световно значение през 2012 година и е вписан в регистъра на защитените обекти по решение на ООН - това е опит да се спре нейното по-натъшно разрушение. Според Пиацети ,,Тази църква е крепост, която е устояла на множество катаклизми и 15 страшни земетресения и е истинско чудо, че е достигнала запазена до наши дни".

Днес са извършени около две трети от реставрационните работи. Сега са подсигурени средства за възстановяване на 50 колони от църквата, както и за инсталиране на противопожарната инсталация и за осветление. Финансите са подсигурени от редица държави, а реставрацията трябва да завърши през 2019 година.

Преподобни Атанасий Велики, патриарх Александрийски

aвтор Таня Илиева-Мускетарката

Тропар на Свети Атанасий Велики:
,,Стълб си бил на Православието, като си утвърдил Църквата на Божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие, защото, като си проповядвал, проповядвайки Сина Единосъщен на Отца, си посрамил Ария.

Отче преподобни, Христа Бога моли да дарува нам велика милост."
Църквата е установила двукратно да се почита паметта на свети Атанасий Велики. В деня на смъртта му на 2 май и на 18 януари, заедно със свети Кирил Александрийски, заради тeхния принос в опазването чистотата на вярата от несторианската и арианската ереси.

В Римокатолическата църква паметта му се чества на 2 май.

Атанасий Велики е роден в периода 296-298 година. В един коптски текст се говори за това че, когато е застанал начело на Александрийската катедра през 328 година, той е бил на 33 години, това ни навежда над мисълта, че той е роден през 295 година. А ,,История на александрийските патриарси" съобщава за кръщението на Атанасий и неговата майка от епископ Александър.

Преди да получи дяконски сан, Атанасий бил в продължение на шест години четец. През 325 година съпровождал епископ Александър в качеството на секретар на Първия Никейски събор, където активно участвал в споровете за природата на Христос, отстоявайки неговата единосъщност - тези спорове довели до формулировката на Никейския Символ на вярата, чийто авторство погрешно се приписва на Атанасий.

През 326 след смъртта на Александър той бил избран за епископ на Александрия, като продължил да се бори с всички сили срещу арианството. Арианството било провъзгласено за официална религиозна политика на Римската империя, самият Константин Велики го подкрепял. Атанасий Велики решително бил против тази ерес.

През 335 година в обвинен в град Трир за съучастие в убийството на епископ Арсений и изпратен в изгнание. През 337 година, след смъртта на Константин Велики, той бил реабилитиран. По време на изгнанието си той се запознава със Серватий Маастрихтски, негов сподвижник при споровете с арианите на Сердикийския събор.

Повторно е изпратен в изгнание извън Александрия през 340 година. Връща се на архиепископската катедра през 345 година, след смъртта на епископ Григорий. Бил е осъден от Миланския събор през 356 година, той бяга в горен Египет, където се крие до смъртта на император Констанций II през 361 година.

Император Юлиан, приемник на Констанций, обявил свобода на вероизповеданията и приравнил езичеството с християнството. Атанасий Велики се възползвал от това и се върнал в Александрия.

През 364 година, когато починал император Юлиан и на престола се възкачил Валент, се издал императорски указ за връщането на епископите в изгнание, това важало и за Атанасий. Опасявайки се от преследване, той пак избягал от Александрия и след четири месеца този указ бил отменен и Атанасий се завърнал, където до смъртта си заемал епископската катедра. След смъртта му неговото място заел неговият племенник Петър Втори Александрийски. 

На 2 май 373 година на 76-годишна възраст мирно се преселил при Господ.

Атанасий Велики бил известен като ,,Атанасий срещу целия свят", поради неговата позиция срещу арианството. Той е принадлежал към Александрийската богословска школа.

Най-известните му произведения са: ,,Срещу езичеството и за въплъщението на Словото'', ,,История на арианството за монаси", ,,Житието на свети Антоний" е класически образец в агиографската литература.

Мощите на свети Атанасий Велики се намират в катедралата ,,Свети Апостол Марко" в Каир.

Мощите на свети Атанасий Велики в катедралата ,,Свети Апостол Марко" в Каир




15 януари 2017

Свети преподобни Антоний Велики Пустинник


aвтор Таня Илиева-Мускетарката

Тропар на Преподобни Антоний Велики:
,,Подражаваш в нрава на Илия и последвал правите пътеки на пустинята на Кръстителя, и си утвърдил Вселената с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души"
Свети Антоний е роден около 251 година в Кома, близо до Хераклеопол Магна в Египет в богато семейство коптски християни. Той се почита от Източноправославната църква, Римокатолическата църква, Англиканската църква, Лутеранската църква и Древноизточните църкви. Паметта му се чества на 17 януари в Източноправославната църква и Римокатолическата църква, на 30 януари или Тоби 22 в Коптската църква.

Получил добро образование и от малък се отличавал с благочестие. Когато родителите му починали, Антоний бил на 20 години и трябвало да се грижи за малолетната си сестра. Веднъж, когато отишъл в храма, той чул думите от Евангелието на Матей (19:21) - "Иисус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай." Стараел се е да следва думите на религиозните книги, доколкото може. Скоро той се отказал от богатството на родителите си в полза на бедните. Антоний поверил сестра си на благородни девици и отишъл под настойничеството на един старец да служи на Бога.

Скоро след това той се уединил в Тивейската пустиня и първоначално живял в една гробница близо до Хераклеопол. След това, вземайки запас от хляб за шест месеца, се поселил във военното укрепление в Писпир, близо до река Нил. Там живял около 20 години в пълна самота, рядко нарушавана от хора търсещи помощ, идващи да го видят и да слушат поученията му. През този период от 20 години много пъти е бил изкушаван от дявола, затова той положил още по-трудни обети. Например той говорил с посетителите си през един процеп. Според Преданието, когато вече не издържал на изпитанията, му се явил самият Иисус Христос и му казал, че с Е него в изпитанията. Също се съобщава, че в края на неговия живот той имал много последователи и ученици. Но в документите се споменава само за двама ученици.

След 305 година Антоний изоставя своето уединение, заради многото молби да организира монашеския живот на отшелниците, които се стремели да му подражават. По време на гоненията при император Максимин Втори Дая през 311 година той посетил Александрия, вдъхвал сили на християните и ходел по най-опасните места. Когато гоненията стихнали, през 313 година Антоний Велики отишъл на много далеч, чак на брега на Червено море, в манастир близо до Суецкия залив, в Писпирските планини. Тук, за да избави учениците си от задължението да му носят хляб, той започнал да обработва земята. По това време започнал да посещава хората, които са били под негово ръководство в Тива.

Преживял около 70 години, Антоний се срещнал със свети Павел Тивейски, живял в пустинята около 90 години и му съобщил ,че гоненията на християните в Римската Империя са приключили. Появила ереста на арианството.

През 305 година по настойчивата покана на Атанасий Велики, Антоний оставил уединението и заминал в Александрия, за да встъпи в спор с арианите. Последователите на Арий се стремели да спечелят на своя страна самия Антоний. Антоний лично се изправил на диспут с тях и открито отхвърлил принадлежността си към тях, даже ги осъдил като учение. Появата му оказала голямо въздействие върху хората. Хората очаквали много чудеса от него. Но това били последните усилия на един 105 годишен старец, той се върнал в пустинята и починал. Поръчал на двамата си ученици да не откриват мястото на погребението му, имал опасения да не започнат хората да го боготворят.

При византийския император Юстиниан неговите мощи били намерени и тържествено пренесени от Египетската пустиня в Александрия - 529 година, след това в Константинопол през 623 година, а през 980 година Мот - Сен-Дидие, където се съхраняват в 114 килограмов ковчег до ден-днешен. Има още мощи, черепът му, известен като ,,главата на преподобни Антоний" от 1491 година се съхраняват в град Арл в църквата "Света Иулиана".

Основни източници за Антоний Велики са хрониките на църковните историци Сократ, Созимен, Руфин, блажения Йероним и много други, но най-важен за нас е старото гръцко агиографско произведение "Животът на Антоний", написано около 365 година от светителя Атанасий Велики. Това произведение се счита за най-доброто от всички неща, написани в аскетичната и житийната литература. Свети Йоан Златоуст казва, че това житие трябва да се чете от всички християни. От многочислените произведения, посветени на Антоний Велики, житието написано от Атанасий Велики е най-разпространено.

Антоний Велики не е първият, който се е оттеглил в пустинята, но той е този който е организирал монашеската общност в манастир. И преди него е имало хора, които са се поселявали в пустинята (от втори век са първите сведения за пустинници). Но Антоний Велики бил първият, който е бил много ярка личност и принципно нов представител на пустинно- жителството. Антоний не е основавал манастир и не е мечтал да бъде АВВА (отец). Хората сами са отивали при него, за да се поучат от него.

Преподобни Антоний Велики се счита за основател на отшелническото монашество. При тази организация на монашеството група от няколко отшелници се намирали под ръководството на един наставник - аввите. Още по времето на живота на Антоний Велики се появил друг начин на иночески живот. Подвижниците се събирали в една община, заедно се трудели, всеки според възможностите си, имали обща трапеза, подчинявали се на еднакви правила. Тези общини се наричали киновии или манастири. Духовните наставници или аввите се наричали вече архимандрити. А за основател на общежитието монашество се счита преподобни Пахомий Велики.

Текстовете на събора в Крит се нуждаят от доработка




Автор Таня Илиева -Мускетарката

В свое изявление Негово Високопреосвещенство митрополит Йеротей (Влахос) по време на посещението си в Румъния, изказва мнение, че документите на Великия и Свят събор на остров Крит се нуждаят от доработка.

Той подчертава, че сега на Църквата са нужни не дипломати, а богослови, чиито възгледи са плод на духовният им живот и опит.

Негово Високопреосвещенство характеризира документите от събора в Крит като ,,дипломатически компромисни текстове, от които всеки може да си прави, изводи, които му са удобни".

Митрополит Йеротей подчертава, че православните християни не трябва да отиват в разкол и да прекратяват общение със своите йерарси. Според него документите трябва да се доработят.