17 юли 2018

Двете Тайни Вечери (от Йерусалим до Емаус)


към отец Йоанис Долмов

На Тайната Вечеря на Велики Четвъртък все още има "твърде много Стар Завет", макар и да е тя всъщност мястото, на което е обявен и сключен Новият Завет, не просто като клетва и заповед, ами е и "овеществен", овъплотен в Тялото и Кръвта на Иисус - според участието си в това тяло и кръв, съучастие и причастие, апостолите от последователи и ученици се превръщат в Църква, събрани са в Тялото Христово и така, заедно с Христос, ще вземат участие в смъртта и възкресението Му, ще се съразпънат заедно с него и в Него, но и чрез Него и в Него ще възкръснат, ще съвъзкръснат 

И това е същият процес, който Божественият Павел описва в Посланието си до Галатяните - "Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен", а другояче, но в същия смисъл - към Римляните, когато говори за Светото Кръщение: "Кръстени в смърт, подобна на Неговата, да вземем участие и в Неговото Възкресение" или пък към Коринтяните - "Животът ми е Христос, затова и смъртта за мене е радост и придобивка".

И все пак, доста е все още там, в Йерусалимската Горница, Старият Завет. Те, съвсем по старозаветному, ядат първо от пасхалната вечеря, умити са ритуално, пак по старозаветному. А недостатъчността на това умиване е усетена от Симон-Петър, който разбиращ частично смисъла му (а частичността, пак според Блажения Павел, тоя път в Послание до Евреите, е неотменен и съществен белег на стария именно завет), умолява и настоява Христос да "умие не само нозете му, но да го окъпе целия". Интересен е отговорът от Иисус на това петрово желание, Иисус му казва, че чистият няма защо да се къпе отново, защото те вече всичките са очистени, чрез думите, които им е говорил за тия три години и половина с Него Той. 
Сиреч, очистването им не е чрез това, което става в момента и което предстои до мига преди началото на последващото пасхалната вечеря Причастие, ами чрез Личното Му Слово. Аз мисля и разчитам, че с тези думи Спасителят изважда от Новия Завет всичко, което ще се извърши до момента на Причастието, че това, което се случва е само символ и префигурация на целия Стар Завет, който предстои да бъде сменен от Новия.  

Пасхалната трапеза не е част от Новия Завет, не е част и от тая "прото-литургия" с Първото Причастяване. Ами е такава част слушането на Учението Му от тях през годините, което макар и да се явява "анахронично" спрямо последователността на действията в Горницата, но е същностно свързано с Първото Причастяване и то е именно това, което ние наричаме "Литургия на Словото", предшестваща "Литургията на Тайнството". Точно както Кръстителят и Предтеча Йоан предшества Самия Христос.

Ясно виждаме прехода между двете части на литургията - тази на словото и тази на Тайнството вече в Емаус, в дома на двамата ученици, които Христос среща след Възкресението Си по пътя от Йерусалим за Емаус. Словото с поучения и наставления, с проповед, разяснения и тълкувания е пътьом, а Причастяването им с хлеболомлението, е вече в дома им. Тук вече няма ни агне, варено в горчиви треви, ни кашерни вино и хляб, няма нито умивания специални - Христовото Слово е сменило всичко това. А те пък най-сетне Го разпознават, че е именно Той при преломяването на хляба. И учатват в причатието, в което Юда Искариотски не е участвал, ами е участвал само в пасхата, по свой личен избор след дадената от Христос свобода и подкана - да "върши по-бързо, това, което е планирал" - предателството и така Юда сам напуска трапезата...

Така смятам аз и не вярвам, както вярваш ти, че Юда Искариотски също е получил Светото Причастие.

11 юли 2018

Честно и просто за Ванга (Писмо до приятел)



към Добрин Добрев

Аз имам право да приемам Ванга за пророчица, стига да искам, макар че не искам, а това, че не искам съм го доказал много преди темата с Ванга за вас да е на дневен ред...  А развивайки тезата, че може и да е пророчица, защитавам моята християнска свобода.

Ще ти разкажа стара история. 

Ще ти разкажа как приключи историята с моята "Варшавска разходка" - със сайта, за който работих, позициониран във Варшава и ръководен от българка, платено при това работих известно време от Варна за "Всемирното Православие", което някои още тогава иронизираха като "Всесъбирното Православие".

Госпожата-шеф беше се сдобила най-подир с материал от сценарист на шоуто на Иван и Андрей, които по онова време (около 2009 година) бяха бойковисти и "голяма телевизионна работа". Водих се "координатор за България" на сайта и затова, мервайки в статията, която тя с гордост публикува, Ванга да е наричана пророчица, при това без кавички, направих забележка, щото освен, че бях "координатор", бях осигурил за сайта и официалната благословия на митр. Кирил и духовния надзор на двама именити варненски свещеници, посочени по негова препоръка. 

А казах само, че Ванга според някои, които имат доста основания, е вещица и макар аз да не го твърдя със сигурност, щото не съм я познавал ни лично, ни изследвал като феномен, смятам, че в качеството си на спорен феномен с окултна окраска не е редно да се назовава в сайт, претендиращ за църковен надзор над себе си, пророчица... Казаха ми, че те са "шефки", че аз не съм никой и ми посочиха пътя. Останаха с Иван и Андрей, от които нищо повече не получиха, но това си е техен проблем.

Защо ти разказвам това ли? Щото е смешно - малко време след това "жената от Варшава" се превърна от "дълбоко уважаваща леля Ванга" в най-яростна нейна критичка, да не кажа обругателка, след като някои обичани от нея клирици подеха война с покойницата, без да има никаква съборна или синодна санкция за това впрочем, аз станах накрая сам "вангист" и защитник на врачките в БПЦ. Смешно нали?

И така, аз имам право да наричам (стига да искам, макар да не ща) Ванга пророчица, тъй като съборна санкция няма... Аз имам право да приемам Ванга за пророчица, стига да искам, макар че не искам и мога да се упражнявам в доказване на този позволен ми по силата на факта, че църковна отсъда няма, теологумен - богословско мнение. 

За Дънов има синодно решение отпреди 1944 г. и макар взето от синода на схизматична църква - Екзархията, е взето по каноничен начин и аргументирано превъзходно, съгласен съм абсолютно с това решение не само по силата на задължителното послушание към Църквата, но и поради лично убеждение.

* * *

И така, Ванга, която няма да скрия, че ми е симпатична като характер, я "осъдиха": 1) Зографски монаси, дето и пет дни годишно не прекарват на света гора Атон в манастира си, 2) Сливенски попове, дето се занимават основно с бизнес и ходят да бият престарели монаси по манастирите, щото били педерасти, 3) Църковни функционери, чиито приоритети и становища се определят не според църковната и богословска истина и етос, а според това кой "ще им даде пет лева" или "захарно петле". Включи се и фейсбук-агитката, към която в случая гласовито се показваш принадлежен за съжаление, жадна за внимание, пристрастена към "лайкове" и накрая тя започна да превръща едно формирано по абсолютно нецърковен начин становище за Ванга в "изпит и проверка за вярата".

Приятелю, покоен човек не се съди даже на Събор (в това има едно-единствено изключение - за Ориген), още повече изповядвал се и причастявал приживе, умрял "в мир с Църквата", какво остава от църковна групировка?! А опитът да наложи своето мнение върху цялата Църква, при това без Събор, на групичката вече е сектантщина и е основният метод на ересите... Да изровиш на покойния кокалите, за да ги овесиш за поругание, е скандална низост за етиката даже на светските хора и е правено в дълбока древност само във варварски общества.

Въобще не ме интересува какво си почувствал ти, гледайки записите на Ванга, нито какво мислят "духовници" със съмнителен морал и мотиви. Аз имам правото на теологумена си, който ни един събор не е определил като ерес. Нали? Ако обратната групичка - последователите на Ванга се бяха опитали по същия начин да ми наложат становището си, без съборна отсъда, превръщайки го в "проверка за православие", аз пък щях да развивам обратния теологумен - вашия.

08 юли 2018

Църковни настоятели или модерни йоги?


"Патриот е, душа дава за наука, за свобода, / но не свойта душа, братя, а душата на народа" (Хр. Ботйов)

продължава от "Един фалшив спонсор"

Институцията на черковните, храмови настоятелства е стара и с много сериозна роля в нашето Национално Възраждане. В онова време подобна роля играят също читалищните и училищните настоятелства. Те са свързани първо с желанието на българите за самоуправление, което към тоя момент може да се осъществява само на едно такова ниско и първично социално-общностно равнище, а сетне и с нуждата от народностна самозащита в тия жизненоважни, обществено и национално образуващи сфери - религия, образование, общностен културен живот. 

Програмата за национално осъзнаване и възраждане се крепи на тази "троица" - черква, школо, читалище, затова и не случайно те постоянно се взаимоподпомагат, но и са в органическа връзка помежду си - преминават и произтичат едно в друго и едно от друго по онова време.

Това самоуправление тогава е възможно само на такова ниво и е единственият начин да се обезпечават средства за образование, религиозна дейност и публичен живот в нашите малки селски и градски общности, единствено легалният за българската рая в границите на Османската Империя и власт. 

То е осигурявало защита на патриотично настроени и национално осъзнати свещеници и учители от гръцките асимилационни домогвания, когато гърците имат и митрополиите, и своя държава, и свои добре организирани и обезпечени институционално и международно училища. Попът, решен да служи и проповядва на църковнославянски и български език, както и учителят, решен да преподава патриотичен прочит на българската история и култура, читалищният деец, искащ да изнася национално и политически ангажирани с рода и народа си сказки, са можели да се опират и разчитат единствено на настоятелите, съответно в черквата, в училището и в читалището.

Настоятелите, които често се припокриват с общинарите, са осигурявали заплата и поминък на свещенниците, на даскалите, на политическите просветители хонорарите, поддържали са храмовете и училищата си като база, купували са на своя сметка утвар и учебни пособия, книги за читалищата. По-богатите членове на настоятелствата са се сговаряли и оглеждали за по-будни български младежи, които на свои разноски са изпращали в чужбина, давайки им стипендии от джобовете си, за да продължат образованието си за свещеници или даскали. Един такъв степендиант е например, макар и временно, в Одеския Университет, защото се скарва със спонсорите си настоятели от Калофер, които и тогава явно не са били съвсем стока, синът на даскала Ботйо Петков от Калофер - Христо Ботев.

* * *

По-късно, когато българите се сдобиват със свои държавни и църковни институции, със свои министерства и митрополии, настоятелите стават доброволни и щедри спонсори на храмовете, училищата и читалищата, без претенции да управляват черковните или училищни дела, а само да ги подпомагат, в най-добрият случай ролята им е като на съветници на свещенниците и на групи, които да оказват безвъзмездна помощ в някои случаи и при някои събития, организирани от попове или учители.

* * *

Днес настоятелствата (особено в църквите) са едни анахронизми, които вместо да подпомагат свещенството, в най-лошия случай кокошкарски ограбват ресурсите на храма, ръководени неформално от някой инициативен хитрец мирянин или са седенки, на които леля Пенка, леля Станка и леля Драганка да интригантстват и клюкарстват, мислейки се за "някои и нещо".

Както е пял Владимир Висоцки за йогите, същото можем да изпеем днес и за храмовите настоятели. Имало едно време, според Висоцки, едни много сериозни и истински йоги, дето постоянно постели, на пирони спели и грам алкохол не вкусвали, докато днешните йоги "всичко ядели и по цяла година водка пиели"...

07 юли 2018

Мила родна картинка (един фалшив "спонсор")

"И е добър христиенин, не пропуща литургия,/ но и в черква затуй ходи, че с черквата и търговия!" (Хр. Ботйов)
N. B. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна. Това е изкуствена литературна реалност, като българска публицистична реплика на разказа "Село Ровци гради храм" от Бранислав Нушич.

Той е от онзи ешалон на стария комунистически и партиен елит, за които (и на които) Сталин открито казвал: "След смъртта ми страната ще загине. Вие ще продадете СССР". А според лирическия герой в новия дванадесетсериен руски сериал за знаменития одески бандит Мишка Япончик "Веднъж в Одеса", е сред онези пък, за които Мишка твърди пред бандитите си, че си струва да се работи с тях, щото ги бил опознал добре още преди Октомврийската Революция из затворите на Царска Русия - болшевиките, в които има "много хляб" за бандитския занаят на държавно ниво, които според Мишка разсъждавали много далновидно и трезво по въпроса "как се крадат пари".

Работил дълги години по висшите етажи на дипломатическия корпус на Комунистическа България в чужбина и постепенно станал сътрудник на множество разузнавания, освен на родното. Той и роднините му активно участват сетне в бандитската приватизация на социалистическата икономика на Народната Република в средата на 90-те години на миналия век на местно ниво - в района на градовете край родното му село. А връзките му с неговите бивши идеологически "врагове" в странство правят от потомците му крупни банкери и милионери в Западния свят.

* * *

Освен всичко останало, днес той е и епитроп - спонсор на БПЦ и храмов настоятел. Един енорийски селски храм с магерница в едно от селата из родния му регион (или по друг начин казано - енорийски храм с храмов комплекс) представя пред заможните си приятели и в държавните институции, в които все още има влияние и връзки, за манастир и паметник на културата, като активно придобива по тоя начин немалки средства "за нуждите" на "манастира". 

Това всъщност не е манастир, такъв е бил преди много столетия, а по-сетне е функционирал главно като жилище на селските попове, нито е паметник на културата, но се представя като такъв от него въз основа на множество селски предания, легенди и суеверия за русалки, нимфи, феи, самодиви и вековни дървета. Докато реално тука не се вижда ни една фея нощем, а само... червени вампири и зомбита с бастуни и плътни чорапогащници, при това главно посред бял ден. За тая цел на всяко дърво, за което простият народ вярва, че ако ли не си е свила гнездо, то най-малкото си простира гащите след пране в "чудотворния" извор самодива, ще видите закована претенциозна синя табела "Паметник на културата".

Парите от дирекции и фондации, минаващи през сметката на храмовото настоятелство, от десетилетия той усвоява и ръководи за нуждите на "манастира" сам, като организира оползотворяването им за общоселско и черковно благо чрез възложения върху лица-изпълнители в роднинска, приятелска или бизнес-връзка с него.  Оставяйки често селяните да вярват, че ги е дарил парите лично той.

Мечтата му е тука да се свърти женен поп семейно или поне йеромонах, но в никакъв случай да не се събира монашеско братство, което се е случвало своевременно да осуетява преди години, гонейки "излишния" на принципа "двама са много". Попът му трябва, за да се разнася расо в "частния му манастир", бидейки обикновена самоходна тояга и закачалка на расото си, та допълнително в касичките на храма  да мотивира съселяните си, живеещи с не повече от четири-пет лева дневно, да пускат последните си стотинки. 

Всеки свещеник или йеромонах, преминал през "обителта" или назначен да отговаря за нея, рано или късно става жертва на масирана междуселска кампания за отстраняването му или очернянето му, ако по някакъв начин се превърне в спънка за изпълнението на стройно скроения план на топ-епитропа.

Докато той движи "мъдро, строго и справедливо" по Сталински парите в сметката на "манастира", негови пенсионирани сродници (също настоятели) търбушат регулярно храмовите касички, като за целта на "манастирското благо" не се свенят да продават и от т. нар. "цигански свещи", щото по думите им печалбата "за манастира" ще е по-голяма.

* * *

Мила родна картинка.

И аз започвам да разбирам нещо, което преди съм осмивал и укорявал - разбирам защо много монаси и монахини, които съм срещал преди години, се държат крайно подозрително и нелюдимо с разни преминаващи и предлагащи им помощта и услугите си "спонсори". Даже направо ги гонят от манастира.

* * *

- Славчо, ако ме слушаш, аз (?!) ще те направя поп!
"В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент - / покани ме дяволът, старият дявол, / в дома си на чаша абсент" (Хр. Смирненски)

30 юни 2018

Аз,Той и Ти (Защо Петър и Павел са Първоапостоли)


За да има "ние" и "вие", първо трябва да има "Аз" и "Ти"... В Евангелието Господ Иисус Христос говори за Себе Си и за Отца-Бога като за "Нас", за "Ние", за "Аз и Отца" и едва сетне за "Моят Отец и ваш Отец". С други думи, за да има общност, а не тълпа, глутница или "споделен ад", първом трябва взаимно личностно разпознаване. Затова е и Голямото Аз /съм/ на Спасителя, преминаващо из цялото Евангелие по подобие на Божественото Аз /съм/ от целия Стар Завет, отразяващо се и в Голямото Аз на Божествения Павел с неговото "Аз и Той/Христос" и посланието към вярващите - "Бъдете с мене и както мене, както Аз съм с Него и като Него".

Така и в Евангелското четиво за Петровден (празникът на двамата Първовърховни Апостоли Петър и Павел), първо Христос иска да бъде лично разпознат, усвоен, сетне лично припознава и присвоява Петър и едва тогава говори към групата, разпознава я и я посочва като общност, но именно в лицето на Петър, с когото взаимно са се разпознали и чрез Петър говори към останалите, защото не може да има общност без личност/и. 

Петър е разпознал Господа като "Ти" - "Ти Си Христос, Синът на Живия Бог", а Христос е разпознал Петър също като "Ти" - "Ти си Петър - камъкът, върху който ще съградя Църквата Си". Христос още казва, че всичко, което "Петровата Църква", съединена чрез Петър, заради неговото разпознаване на Христос като Син Божий, съединена в Христос именно чрез Петър, а не в самия Петър, чрез Петровата изповед ще "връзва /съединява/ хора или отвързва /отлъчва, разделя от себе си/ и на небето, и на земята.

* * *

За нас все е важен въпросът "Какво да се прави", какво вършим или не вършим, а според това Евангелие въпросът е кой съм аз, кой е Христос и най-накрая - кой съм според Христос и пред Него. 

Нашите владици, попове и богослови все чакат повод и време "да вършат", да правят и да изправят, но не себе си, ами обществото, реалността, другите - дъновистите, врачките, уфолозите, сектантите, педерастите, бизнесмените и политиците, институциите и организациите. Повярвали са си в силата да изправят, без да са се сами изправили и да развързват, без сами да са свързани и забравят, че Петър получи силата и властта да изправя едва след като сам се изправи пред Христа, да изправя със себе си тия, които заедно с Петър се изправят пред Господа, да ги изправя и тъй съединява не чрез друго, а чрез собственото си изправяне. Затова те, нашите, рядко имат силата някого лично да "вържат или развържат", било за Небесата, било на земята, а ако това се случи все пак, става не заради тях, ами въпреки тях

А изправянето става чрез изясняване въпроса за собствената личност и идентичност. Петровото възправяне започва с неговото смиряване при първата среща с Христа и Христовата покана, на която смутен и объркан отговаря - "Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!", а неговото превъзвишаване е когато разпознава и изповядва Христа като Син на Живия Бог, точно според думите на св. Иаков, Брата Господен, от Съборното му Послание, че ако "смириш себе си пред Бога, Сам Бог ще те въздигне", щото за да има изправяне на опияненя от грехове и страсти човек, първо трябва да е отрезняването.

* * *

Затова Павел и Петър са Първоградители на Църквата, защото при тях единствени от Дванадесетте четем и слушаме да пишат и говорят с "Аз", с "Ти", с "Той", двамата за Христа, двамата един за друг и всеки от тях за себе си.

24 юни 2018

Демарш


 
С Пулиева приключва (и си тръгва) едно време на "дузина личности", време в което се карахме и заплашвахме, нападахме взаимно и взаимно защитавахме, време в което почти всяка дума водеше, ако не до дело, то поне извикваше друга дума... Воювахме за каузи, оправдавахме всякак или недоволствахме от свещенството, а нашите попове и владици понякога се променяха донейде, засрамени ако ли щете даже само заради наивния начин, по който ги защитавахме или нападахме.

Вече не остана никой от тия. 

Едни започнаха свой бизнес, други се задомиха, трети имигрираха, четвърти, по-посредствените, се институционализираха, вписаха имената си и вградиха лицата си в системата.

...И дойдоха снимкаджиите. 

Владиците ни си ги отгледаха, на наш гръб главно, владиците ни и поповете, които не искат да бъдат коментирани, щото даже в това да търсиш коментар и становище за себе си има някакъв посвоему здрав нарцизисъм, поне е човешко някак-си. Днес те искат да бъдат само снимани, а туй вече, не мислите ли, че е бесовско?! Също като ония идоли и истукани, отлети, замесени или сковани от човешки ръце, дето, както казва св. прор. Исая, "очи имат, а не виждат, имат уста, а не говорят, нозе имат, ама не ходят", те само и единствено "изглеждат"... 

Да не искаш даже да бъдеш оправдаван, камо ли критикуван, да желаеш само сляпо венцеславене и благоговейно съзерцание, като у самия Луцифер (сатана) - "видим по безсрамието си, невидим поради лицемерието си". Да показваш лицето си като маска, не като лик на личност, защото лицемерие това значи - да премерваш лицето си, да го оформяш в жестове и мимики, чиято цел и роля не е общението, а манипулацията. В лицемерието, при все, че има уж показване на лице (заставане лик към лик, личност в личност), няма диалог и общение, а се вижда най-вече безсрамието ти, защото в мереното лице ти представяш ония вътрешни недъзи на душата си, изнасяш ги на показ, даваш им вид, който мислиш за приемлив, даже похвален, а така обезобразяваш образа си, лика си. 

Лакомия, пиянство, сластолюбие, подлост и коварство ти "украсяваш" и маскираш с брада, със скуфия, епископско було, с митра, с камилавка, с расо... И не рядко за тренираното око, въпреки брадите и ресите, се вижда, ясно прозирайки под тях, звероподобие и низост.

Те затова искат да бъдат само снимани, по възможност натруфени с всички знаци на благочестивото благолепие, застинали в поза на действие, по същина обаче недействителни. И в това преплитане между лепост и безобразие в имитирано действие и недействена "действителност", намират себе си или по-точно желания за показване образ, който в същината си е "образът на Звяра" от Апокалипсиса, според който тоя звяр "има вид на агне, а говори като змей", не "разговаря", а именно "говори".

21 юни 2018

Нов главен редактор на Официалния сайт на БПЦ


Десислава Панайотова (Пулиева) е освободена от поста главен редактор на Официалния сайт на БПЦ - Българска Патриаршия, макар да остава в екипа, функциите й се поемат временно от редкобрадото хлапе Ангел Карадаков, лидерът в екипа на блог "Добротолюбие", дълго време лансиран от Горан Благоев и бандата на Иван Желев като "църковен журналист".

С това си отива цяла епоха в Официалния сайт, който за времето на неговата първа и дългогодишна главна редакторка съумя да поддържа добро ниво и подобаваща визия на сериозност и сравнителна безпристрастност, гарантирани от личния авторитет и популярност на Пулиева като богослов и църковен активист.

Десислава е една от малкото все още жени богословки с докторска академична степен в България и в БПЦ, чийто докторат е изключително интересен и на оригинална, актуална тема, с добре обосновани и смело представени тези. Църковната общественост я разпознава като лице на един сравнително умерен богословски и църковен консерватизъм, а широката общественост като последователен и твърд критик, занимаващ се с превенция и защита на младите хора от множество опасни секти и нови религиозни движения с тоталитарен характер и практики, уважавана е като съпруга и майка на няколко деца.

Докато Карадаков натрупа популярността си с помощта на менторите и силните си приятели, включително с честа реклама в национален ефир от тях и увъртайки се около клирици с изключително проблемна репутация и специфична... "ориентация". 

Смятам, при все че никой не ме пита за мнението ми, което и нивга не ми е пречило да го съобщавам където и както си реша, че това е изключително погрешно решение, продиктувано от междуособни неразбории и интриги в църковните среди, като в някои вътрешноцърковни скандали Десислава беше въвлечена от някои от свръхамбициозните си доскорошни подгласнички, за да опере накрая пешкира тя.

19 юни 2018

Златина и Полина от геронда на геронда



Много ги разбират "монашеските работи" Полина и Златина, разбират ги по-добре даже от Венци Каравълчев, мъжът й на Златина, който цяла новосъздадена фондация ръководи с името и от името на ефорията ни в Зографския манастир на Атон, а от тия троица всичко разбира по-добре само мъжът на Полина Косьо Спиров, защото всяка сутрин държи шапката и подава бастуна (в пряк, не в преносен смисъл, дайте да се разберем) на новобрачния младоженец Иван Желев.

Двете булки не бяха ли духовни щерки (в мира сего) на един "монах" в мира сего - Михаил Хаджиантониу, за когото преди години писахме обстойно и подробно в този блог? Монахът неприпознат като духовен старец, геронтос и наследник на св. Паисий Светогорски, въпреки упоритите си претенции да е такъв, от братствата в ни един манастир из православния свят и последователно изгонван от всичките. Монахът, живеещ дълго от щедрите дотации на една гръцка госпожа и дарения от българските си "духовни чада", докато странства из епархиите на БПЦ, ненамерил своята реализация в ни един манастир като геронда, но намерил я в лицето на такива като Полина и Златина... Монахът, дал това "ноу-хау" на българските гурута от Зографския манастир, плъзнали след него по негов пример и служещи си със същите бракониерски методи сред миряните, против властта и авторитета на епископите им и мирски свещеници?!

Буля Поля и буля Злата по едно време дотолкоз се бяха "облагодатили" от общуването си със своя "монах", че при всеки спорен или щекотлив въпрос в действащия по онова време все още форум на Двери бг. заявяваха, че ще се допитат в писмо до неговото мнение, за да ни го предадат - становищата и истините на автентичното светоотеческо и монашеско предание. И той ни "отговаряше" понякога, стига да намери време при разходките си между чаршафите на гъркинята и разните седянки из български епархии.

Но да оставим онуй време "в торба да дреме". Да се върнем малко по-близо в миналото. Помните ли архим. Августин? Старецът, починал от страх на една пейка, заради разбеснели се политически маргинали и мутреещи се расоносци, нахлули в Троянския манастир?! Знаете ли как е бил Августин погребан?! В почти пълен с вода, заради проливен дъжд преди това, гроб. Никой не си е направил труда да изгребе водата. Ковчегът е натискан от две страни, подобно лодка, която се опитваш да потопиш. И това не е единственият скандал и мерзост, случили се около тази смърт... От "специалистките" по манастирски живот и монашеска духовност обаче чухте ли нещо от това тогава, нещо прочетохте ли?... Прочетох само аз за... себе си. Научих от една статия на друга такава кокошка от техния курник, че съм бил трол, "дето в мрачните подземия на тесния си свят знае малко имена", след скандала в медиите и телевизиите, който предизвиках тогава, щото отказах да съм ням зрител на тия мерзости в Църквата на Иисус Христос.

Сега обаче четем разсъжденията им, сякаш от първа ръка, относно живота на място, където никога не са били или са посетили най-много веднъж преди години. Става дума за "един манастир до град София". 

В манастира "до град София", който е всъщност до град Перник и е именно Гигинският манастир, ставало дума и се интересували братята само от пари. Там никой не работел, всички били "свита на новия игумен", като че, предназначена и обязана само от сутрин до мрак, колчем го видят, да му повтарят колко е велик. И... нямало братолюбие. Как премериха братолюбието в общност, в която не са били нивга, не знам, сигурно дистанционно с любовните кожени "термометри" на мъжете си?! И поради някакви дефекти в последните, извинявам се, решиха че любовта ни е "къса и мека", пак се извинявам!

За двете седмици, които наскоро прекарах там, до колена затънах в биволски лайна и гъзът ми се напълни с цял наръч слама. Извинете! И не бях единствен в това. Там понастоящем има един послушник и трима харизани, един монах - отговорник на манастира, който е постоянно "по трасето" между манастира и биволарника, в който често можеш да го завариш да върти лопата и да чука с чук, а понякога и грозно да пищи, а понявга (но много рядко) и да ругае безадресно, уцели ли с чука пръста си, вместо гвоздей. В съседния манастир пък е мястото за обработване и пакетиране на млечните продукти, където също никой не стои без работа, в дневно време в келиите и стаите има само хора, които са болни.

* * *

Полина и Златина повтарят с други думи същото, което преди време, на тръгване за манастира, чух от мой приятел свещеник по свой адрес: "Брей, ти скочи директно в кацата с меда!" Да, всеки "съди от собствената си камбанария", поне в случая с Полина и Златина. Че защо, след като техните семейства доят Атонския ни манастир чрез измислени фондации, да не е това всеобща практика и правило във всеки манастир?!

18 юни 2018

Двери бг. с нов духовен старец Геронда Евгений


по повод жалбата на един архимандрит чрез Двери бг.

Вуйчо Иван Желев и Двери бг. винаги са обичали намеците, недомлъвките и предимно далечните внушения. От една от последните им публикации научаваме (или по-точно оставаме с впечатлението) за няколко неща. 

Разбираме първом, че архим. Никанор, игуменът на Гигинския манастир, обожава да съди хората в съда. Ето, той сега съди предишния игумен на собствения си манастир, тъй както преди време е завел съдебно дело срещу самите тях. Впрочем, че Двери бг. са подсъдни в лицето на свой сътрудник, не е изяснено, казва се само, че Никанор съди, освен архим. Евгений, но и "журналист от църковна медия".

И така имаме си един стар човек, монах, свещеник и архимандрит, живеещ заедно с клошарите в приюта на отец Иван от Нови Хан, който е принуждаван да се влачи от Нови Хан до Перник за процедурите по делото от Никанор, после имаме една бедна и неназована "писарушка", която пак е съдена от Никанор... 

Изобщо тоя Никанор, Боже прости ме, ще се окаже еба си изрода?! Извинете! Да, внушават ни и асоциация на Никанор с "ужасния", направо "потресаващ" архим. Дионисий (Негово Нареченство за епископ), който "отишъл още по-далече" - да съди за клеветене Ловчанския митр. Гавриил.

* * *

Архимандрит Евгений, за когото Двери бг. сугестират, че е "изгонен" от Никанор, всъщност е освободен от игуменство със заповед на Патриарх Неофит от 31.03.2016 г. поради това, че от 2011 г. не живее в поверения му манастир, като от края на 2015 г. напълно е занемарил задълженията си като игумен. При смяната е направена ревизия и му е съставен акт за начет за 313 хил. лева, пари изтеглени от него в брой от сметката на манастира или превеждани без правно основание на трети лица, който той оспорва в съда.

Следователно с две думи - Евгений не е съден от Никанор за някаква междуособна имуществена неразбория, финансовите нарушения и злоупотребите са срещу Софийска митрополия и против епархийския й манастир, не срещу Никанор.

Изяснихме значи тезата на Двери бг., според която Никанор съди разни хора наред, лично и със злобна последователност, като видяхме, че в случая с архим. Евгений става дума за нещо съвършено различно - че не двама клирици на БПЦ се съдят помежду си, а че институцията на Софийска митрополия и Гигинския манастир са ощетени и окрадени в особено големи размери от бивше длъжностно лице и че предявените искове са в тяхна полза и това е предметът на делото в Пернишкия съд.  

Така сега да изясним и въпроса за какво е съден сътрудника на Двери бг.

След освобождаването на Евгений от игуменство в Гигинския манастир и изгонването на един йеромонах, който е сръбски гражданин от български етнически произход, преди това натирен и от Вранянската епархия на СПЦ поради хомосексуални прояви, групичката на Евгений успява да докопа изключително скъп и модерен джип (двукупеен с каросерия), с който се опитват да изнесат (на тръгване от Гигинци) извънредно скъпи предмети и църковна утвар от манастира в Смировдол. Местните хора и полицията реагират на това посегателство, така че дошлата от Гигинци дружинката напуска Смировдол бързо, като пътьом съсипва джипа, манастирска собственост, унищожвайки го почти, след сблъсък с едно... дърво.

Впоследствие Евгений адресира лично писмо с "описание" на събитията до някои митрополити в светия синод на БПЦ, в което представя ситуацията като прокуждане чрез насилие и опит за посегателство върху живота им със споменатия сръбски монах Йован от страна на Никанор и неназовани "негови пернишки мутри със сопи и джипове", които ги преследвали от Смировдол. Сътрудникът на Двери бг. се снабдява с писмото "по неведоми пътеки" и в Двери бг. дават публичност, без журналистическо обследване, на съчинения от Евгений български "уестърн-филм". Това е причината сътрудникът на Двери бг. да бъде съден от Никанор за клевета лично срещу себе си, с иск за 50 000 лв. и надежда да бъдат присъдени, получени и употребени за манастирски нужди 20 000.

* * *

А преди няколко седмици Двери бг. пуснаха коментар по случая с йером. Спиридон, игумен на Чипровския манастир във Видинска епархия - залавянето му от пътна полиция да шофира след запой към манастира си силно пиян и без документи за правоуправление на автомобила, каквито според мнозина изобщо и не притежава.

Двери бг. пропуснаха и сега, и преди да ни споделят факта, че "кариерата" на Спиридон започва в Гигинския манастир във времето на игуменството именно на Евгений. С негово ходатайство и под неговата мантия Спиридон на 17 годишна възраст, още като семинарист, е постриган за монах, пак благодарение на Евгений Спиридон на 18 годишна възраст е ръкоположен за свещеник - йеромонах, а след настаняването си за игумен в Чипровския манастир пак с ходатайство от Евгений, Спиридон замалко не става и архимандрит едва на около 20 годишна възраст, но плановете осуетява своевременната смърт на Видински митр. Дометиан.

За времето на "светителстването" на архим. Евгений като игумен в Гигинския манастир млади мъже и юноши постоянно влизат и излизат от келията му, нощуват и денуват при него, осведомени споделят и за случаи на скланяне към педерастия срещу пари и на мъже със зависимости, потърсили помощ и прибежище в манастира. А още през есента на миналата година в този блог аз лично разказах за случаите, носещи се като разкази сред местното население, за сексуални посегателства върху послушници, които са довели и до психически нарушения у тях, в някои случаи трайни, като за двамата млади спортисти от Мърчаево, решили да се калугерят, а след няколко дни намерени уплашени, дезориентирани, голи и... нахапани в храстите край селото си. Подобен е случаят и с младеж от Радомир.

* * *

Ех, Двери бг., най-сетне си "попаднахте на компанията", честит ви нов духовен старец и наставник - Архимандрит Евгений, мъченик Никаноров и Христа ради, с вас заедно, според вас и според себе си...

П. П Делото за собствеността на манастира в Смировдол днес бе решено от Пернишкия съд в полза на Гигинския манастир срещу претенциите за собственост от страна на архим. Евгенийн /ТУК/

30 май 2018

Говорите ли котешки (а кучето на Пешко избяга)


"Дорд' на небо ясно слънце,/ дорд' на очи свят, живот,/ ще обичам аз от сърце/ таз' земя и тоз' народ." (П. Р. Славейков)
За това досега бях чел само в житията на светците и в разсъжденията на гръцките богослови за всетварната логосност... Разговарях с котката си, а тя ми отговаряше!! Не вярвам да е поради новопросияла святост моя, допускам, че е от бирата или разредения от кислород въздух. А може и заради около 150-те охлюва, които варени или печени, с коприва или с левурда, а даже и полусурови и полуживи, успях да изям през последните дни...

В храма имаме мишка, която се оказа впоследствие съсел и яде вратата. Може и да е същият именно съсел, заради когото на В. /местен адаш на моя В./ му викат в селото Съсело. Една година му се намъкнал съсел в гардероба и стоял вътре, без да могат да го изгонят, няколко месеца.

Веднага, щом го видях, се сетих за... Двери бг. По-точно се сетих за материала там, който бях чел преди време, в който се твърдеше, че по канон котките са единствено допустими животни в храма, дори в олтара. Държали чисто, в никакъв случай не цапали, затваряли ги нощем в храм, където са се нанесли мишки. На сутринта мишките били избити или изгонени, даже миризмата им не се усещала, а котката чинно седяла пред храмовата врата отвътре, чакайки послушно да й отворят, за да излезе.

Пълни глупости! Или това са някакви останки от египетския и тракийски култ към котката, или фантазиите на недолюбена дверянка, или чисто и просто туй за черни котки не важи!

Но ред по ред...

Отидох вечерта при котката си Самолетка, улових я с дясната си ръка за брадичката, като жест преди целувка от стар булеварден роман из поредицата "Арлекин", погледнах я право в зелените очи и й казах:

- Моя Котко!

А тя, не се смейте и ако щете вярвайте, ми отговори:

- Мяу?
- В храма Господен, Котко, - продължих аз кротко, но настоятелно - има мишка. Ти трябва да я изядеш!
- Мяу, мяу!! - каза тя и сякаш завъртя одобрително глава.

Занесох я на ръце в храма, сложих я на земята и пак:

- Намери мишката!

А тя, пак не вярвайте, глупаци такива, се заоглежда, въртейки само глава наоколо и като че ми кимна, за малко не продума! Заключих я вътре.

На сутринта В., отключвайки храма, установил че се е изсрала пред олтара и я намерил да спи на една възглавничка в храма. А съселът продължава да си гризе и труполи. Станах свидетел само на последната част от действието, зървайки я отдалеко да хвърчи с близо 120 км. в ч. през вратата, изстреляна от шута му.

* * *

Идния ден привечер се запознах с Пешко Е. Пешко пристигна пиян до самата Божия безкрайност, нещо което не само не криеше, ами от другия край на двора гордо заяви и гледаше като гимназиален учител по математика, който току-що ужасен е видял как две успоредни прави все пак се пресичат след двадесет години преподавателски стаж.

Пешко каза, че е тръгнал да търси кучето си - един безобразно некрасив пинчер, подарък от щерка му, когото случайно изгубил и вече се бяха намерили току пред вратата ми.

Сетне се оказа, по твърденията на адаша на В., че Пешко не е изгубил кучето, а то е избягало от него, като го видяло колко е пиян. А Пешко и кучето му се озовали почти навръх Балкана, търсейки се, защото Пешко се скарал с татко си и татко му го изгонил от къщи, така че, Пешко тръгнал да спи на вилата им. Минал обаче първом да погостува на адаша на В., където без никаква причина и предупреждение, разбил на излизане с шут вратата му, тогава кучето се стреснало и хукнало да бяга.

Пешко се появи пред мен във време, в което В. отсъстваше, та ми се представи като И. Е. И. Е. е местният писател и краевед, накратко Писатело. Подобно на нашия добър приятел Бисер Божков, И. Е. също е написал и издал около 40 книги, но за разлика от Бисеровите, не са "Самиздат". Дълго гадахме със завърналия се В. кой е бил тоя И. Е. при нас, изобщо не приличащ на И. Е., накрая В. се сети, но чак на следващия ден разгадахме мистерията защо се е представил така... Пешко искал да остави у баща си впечатление, че е изчезнал безследно или спи в гората, за да го измъчва чувство за вина, така се родила идеята му да се представя пред всички срещнати живи хора "за някой друг".

* * *

Гостува ни за втори път цяла фамилия от съседното село онзиден - Мама, татко, баба, прабаба, двама дядовци, внуче и куче. Направиха си пикник с барбекю, на който ме поканиха и почти силом настаниха, защото били трогнати как сме ги посрещнали предния път. Напиха се, опитаха да напият и внучето:

- Пий, дедовото, биричка!
- Нечем бре, деде, горчи!
- Пий, дедовото бре, пий не бой се!

Опитаха се да напият и кучето. Но то се скри в храстите.

Тогава научих нещо разкошно, чух Евангелието на чист български, виждайки го с очите си и чувствайки с душата си, даже пих от чашата на тези странни Благовестители. Докато ги слушах да арзговарят, разбрах кога единствено човек приема личната си смърт не само без страх, но и с незла усмивка се шегува с нея... Когато е сред хората, които обича и го обичат, защото в любовта и чрез нея всякога остава с тях и даже на трупа си може да се усмихва, защото го вижда през техните очи, стоейки "от страната на Живите", като че смъртта е просто някаква закачка.

Тъй както Христос-Бог, според собствените Му думи в Евангелието на Йоан, е и на земята, и с Отца в Небесата едновременно. Или според Апостола - в Гроба телом, с душа в ада, а с дух и дъх при Отца заедно разпънатия отдясно Му каещ се бандит още на същия ден.

Тъй както и никой и нищо (ни смърт, ни живот, ни дяволи, ни ангели, ни власти), пак по Апостола, не може нас пък да ни отдели от Божията любов в Христос-Господ, с Когото животът ни е скрит у Отца-Бога...