блог богословие

блог публицистика

блог лирика

блог сатира

30 октомври 2014

Пазителите на вярата


"Вярата - пише св. ап. Иуда - е веднъж завинаги предадена на... светиите" - Иуда 1:3. Не зная какво вие "прочитате" тук, но аз чете едно-едничко нещо и то е, че защитата на вярата, нейното опазване в чистотата и истинността й, принадлежи на светиите.

Епископите "препoдават вярно словото на истината", според литургичната ектения, основно "преподавайки Христос в Светия Потир в образите на хляб и вино", те и бранят причта от еретически поплъзновения, проповедниците-презвитери я разясняват на народа Божий в Църквата, апологетите - на света, на светските, външните за Църквата люде. Онези обаче, чрез които чистотата на вярата грее, които определят кое е част от евангелската, апостолска и светоотеческа вяра и кое не е, кое е добавено към нея или й е чуждо, са светците. И го определят не другояче, ами чрез подвиг, проливайки и кръв, ако е нужно, обаче своята си, в молитва и пост, неотстъпвайки от личното си убеждение преди всичко, а не задължавайки други да го отстояват вместо тях.
"...защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът..." (Галатяни 6:13)
Напълнихме се с ревнители за закон и благочестие, напълнихме се с "бранители на вярата", но каквато те си я разбират, които кълнат като врачки и анатемосват самочинно от Име Божие всеки, който, стори ли им се, не я разбира правилно, не я разбира като тях. Санкцията на светостта не се търси, нито се цени, защото напротив - "правилността на вярата" и нейното налагане се превръща в чудесно средство за постигане на съвсем несвети цели. Подтвърждение на думите и наставленията си говорещите и пишещите не търсят в "чист и праведен живот", предимно у себе си, както е по библейски и по евангелски, ами налагат правото чрез силата, уповават се на способността си да лъжат, да бият, да манипулират... А нима Сам Христос не изтъква срещу критиците и съдниците Си факта, че "никой не е в състояние да го уличи в грях"? Нима за старите християнки в Църквата ап. Павел не поставя като условие да поучават и наставляват младите невести само, ако сами "не са клюкарки, дърти курви и пияници"?

Това обаче са все неща отвлечени и безинтересни за българските православни християни днес. Защитата на вярата се възлага на архонти, на кресльовци, на атонски монаси, дето за час не са в състояние да поседят на своя собствен гъз, от страх, че ще останат сами със себе си, но останалите учат на "право православие", морал и исихия.

Словото Божие, вярата-откровение, се пази в "евхаристийно, благодарно и чисто сърце". Тия обаче в сърца неочистени, нито копнеещи чистотата, пазят само личните си бесове и същевременно се опитват да сложат ръка върху вярата, отнемайки я от нейните законни хранители светиите, само и единствено с цел да нахранят и с нея бесовете си. Не е важно как светецът е живял, какво светецът е ценил, какво дори светецът е говорил не е важно. Важно е от думите (или примера му) само това, което има отношение към тяхното положение или интерес. Ако светията е учил, че трябва да се почитат епископите, те, бидейки епископи, ще го цитират, със златни букви даже ще го напишат на площада. Но няма и най-малко да се замислят, че щом се легитимират чрез свидетелството на светеца, длъжни са поне да се опитват да живеят тъй, както светецът би живял, ако би бил епископ или пък презвитер. Ако светията е учил, че християните трябва да живеят в целомъдрие, ако са в манастир или в света, без да са встъпили в брак, те на всяка християнка полите ще вдигнат, на всеки брат ще премерят пишката и ще й определят наклона, в семейното ложе на всяка брачна двойка ще се намесят, без за миг да допуснат, че целомъдрието важи и за тях.

Защото те, като "пазители на вярата", са далеко от мисълта, че трябва според нея да живеят, ами са с убеждението, че са нейни господари.
"...не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди." (II Коринтяни 1:24)
Същевременно разни "учени и учещи теолози", голяма част от които помирисват литургия от дъжд на вятър, па и сами те понякога са християни от ден до пладне, по семинари, конференции и вечеринки коват рецепти как ще излекуват Църквата. А тя, според тях, трябва да бъде оправена... Майка им бих оправил аз, ама хайде кротко, че сега текстът е претенциозно-сериозен, да спестим тия работи... Църквата има сериозен проблем, ако не беше тъй, те щяха да могат да седят от край до край на Богослужението, от първата, та до последната обща молитва... Разрешили им се да се причастяват, когато им се прииска, па даже да са с махмурлук, тогава ще могат. На много места това им е разрешено, но те пак не се причастяват. Започне ли да се служи само на новобългарски език, ще остават и ще участват даже в Богослужението до самия му край. На много места се служи само на новобългарски, но те пак излизат от храма на средата на Литургията и на дружинки се отправят към близкото кафене.

Едничкият начин да получиш от такива "спасителните им църковни рецепти" е да ги посетиш в кафенето, надявайки се на тяхната маса да се намери свободен стол. Или да следиш по сайтовете и форумите за мненията им... А те пък, моля ви се, това което правят, наричат "богословски подвиг".

* * *

Вярата е веднъж завинаги предадена на хората, с откровение свише, но е оставена в ръцете на светиите. Начинът да се сдобием с нея е пристъпвайки към тях, търсейки с тях общение, със стремеж към съвършенство или барем с респект пред светостта.

А светостта не е нито моралистическа, нито интелектуалистична духовна и богословска категория...

29 октомври 2014

Има педери, педери и... педери (за наш'те и ваш'те педерасти във Видин)

митр. Дометиан и педал Гервасий във Видин
Както казва циганинът музикант, водещ останалите цигани музиканти, в сръбския филм "Ивкова слава", оправдавайки се за една тяхна цигания пред домакина: "Има цигани, цигани и... цигани, - сочейки в различни посоки - а тоя циганин не е от нашите цигани..."

И докато църковният файтон с "модерните", "евхаристийните" богослови и клирици покрива дирите на педофили и содомити в Троянско на своите, защото "знаят да цитират Георгий Флоровски", зилотите във Видинско не остават по-назад, не остават длъжни и те на своите и даже на тия, които са се "писали за техни" в последната минута...

И заедно едни за други мълчат, когато е нужно, ако става дума за... пари.

Сигурно туй да си траем всинца за Видинска епархия и ширналата се там педерастия сред клира, е част от договорката между двата файтона... Та нали точно един докториращ "евхаристийно богословие" в Търновград поп от Сливен, заяви, че "във Видинско в Църквата обратни няма"? Така отърва кожата и йером. Максим, дето в чата обясняваше на някакъв македонец как ще му "духа под душа" (подробности със снимката от чат-дискусията му ТУК), намери пристан във Видин и Гервасий, когото Владика Кирил изгони от манастира "Света Марина" в Добричко преди години, след като екипът на Карбовски оповести чат-разговорите му с подставено лице в сайт за гей-запознанства. В тия разговори Гервасий обясняваше, че в секса харесвал да го чукат, като да "орат Пирин и Рила" (подробности ТУК)... Гей-патриот, не ще и дума, и що пък не?! Тогава той получи от братството там в "Света Марина" (в лицето на о. Марк), полагащата му се срещу подобни медийни разпарчетосвания защита, затова по-късно и Марк го отнесе от машата на митр. Николай - помияра Мартин Карбовски, задето му обърква плановете. Защото не Карбовски е този, който ще го съди Гервасий, а митрополитът му, чийто и съд бързо дойде. Оказва се обаче, че с мили очи и "правилни възгледи" в някои български епархии, можеш да получиш не само праведен съд, но и близко място до митрополита, каквото и да си сторил....

Междувременно Видинска епархия шири "правилното богословие". Днес се върна съквартирантът ми и колега във факултета Сале от Заечар, градът в Сърбия, намиращ се срещу Видин. За приготовленията на тяхната семейна Кръстна Слава е прескочил до Видин, за да пазарува от "Кауфланд" там. Сале, по мой съвет, е посетил Бабини Видини кули и по своя инициатива Катедралния храм "Свети Димитър", където са му подарили този епархийски лист:

Сале чете (снимка) 

Сале чете (видео)
video
А какво чете ли? Това:










Нека Сале ви почете пак (видео)
video
Това са съветите на стареца Паисий Светогорец, подбрани от архим. Самуил - мои личен познат и Великотърновски "богословски възпитаник" впрочем, към една девойка, студентка, подготвяща се за монашество. Но ако си мислите, че "правилното видинско богословие" се интересува от контекст или от феномена "собствено мнение" у светци и духовни наставници, за който сам ап. Павел говори, лъжете се дълбоко. Съветите на стареца са валидни абсолютно и за всички младежи, според списалите броя, не само за готвещите се за монашество, научаваме по-нататък в текста, навсякъде и на всяко място... Следва след него материал с разсъждения за "достойното и недостойното причастяване" по поп-божидар-главевски.

Да, сексуалността е само за брака, не само сексът, но и мисълта за него, флиртовете, взаимното опознаване също... Секс без брак видинци позволяват само в случай, че е с йером. Максим или ако "ще ореш Гервасий като Пирин и Рила".

Вълци, кучета, епископи

"...и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено... Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас..." (Деяния 20:30,31, св. Павел към старейшините в Ефес)
Тази вяра, че постоянното (ежеседмично, а защо не и всекидневно) причастяване на всички миряни, задължително, заедно с клира, които присъстват на Светата Литургия, ще доведе до бум на благочестието и "повече от Христос" у нас и помежду ни, както и до "повече църковност", е по характера си протестантска, а по произхода си римокатолическа - от времето на папа Павел III, времето на Контрареформацията, когато се налага минимализираща изискванията за причастяване практика, целяща да "върне хората по месите", а те впрочем не се завръщат, защото не това ги е спирало. 

Вярва се, че постът и изповедта са пречка, че заради трудността на днешните миряни да се нагодят към тяхната древна строгост и ритъм, те не пристъпват към Потира и затова поста и изповедта се отменят или минимализират. А постене в сряда и петък и през четирите големи годишни поста трябва, кой колкото може, разбира се, както и изповед, ако извършиш нагъл грях или си във вражда с брата си. Сам Христос-Господ възпира враждуващите от Богослужението, според Евангелието на Матея, докато не се помирят. Но липсата на задължителен отделен пост преди причастие, дори снизходителното отношение към непостещите в сряда и петък, обаче не увеличава опашката от "жадни и гладни за Христос" пред Потира у нас. Защо? Защото и дефиницията на проблема, и средствата за разрешаването му са визионерски. Върху плещите си са понесли "идеала на евхаристийното възраждане" люде, които не са "евхаристийни". Тяхната жажда за причастяване не е вътрешен повик за Христа, тя е "метод, средство, роля" за манипулиране на останалите, вярваме, с добри мотиви и намерения... Но той и Пъкълът е павиран с добри намерения, нали?

Това е оправославчен протестантизъм, защото е опит да се идентифицираме и уподобим на Древната Църква, взимайки само част от практиката й, а не търсейки да се потопим в цялостния й начин на живот, да се "потопим в Светия Дух", Който този живот сред Нея е внесъл и утвърдил свише. Та нима не това и разните видове протестанти често правят? Намират нещо в Библията (Стария или Новия Завет), възтрогват се от него, след което го абсолютизират и заявяват, че чрез практикуването му първо ще "излекуват" съществуващата Църква, а сетне, бъдат ли отхвърлени като еретици, че ще пресъздават Истинската Църква, понеже в Нея тъй е било... Така петдесятниците преекспонират свръхестествената духовна дарба за говорене на непознати до тоя момент езици, съботяните почитането на шабата, други пък милосърдната дейност на първите християни...

На подобни ежби и спорове между юдеите, в които и Него са се опитвали на различни страни да увлекат, свързани с препирните "кое от Закона е най-важно", Христос отговаря първо, че не е преважна някоя част от Закона, ами е важен целият Закон:
"И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство." (Матей 5:18,19)
А когато интерпретира Закона пък, Христос не го дели и фрагментира, ами го резюмира:
"И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците." (Матей 22:35-40)
Същото становище изразява и св. ап. Иаков:
"Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона." (Съборно Послание на Иаков 2:10,11)
На друго пък място в Евангелието, на въпроса "как най-добре да вършат Божиите дела", Христос отговаря на юдеите:
"Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил." (Йоан 6:29)
Отговаря им тъй, защото у Него те биха имали оличностената пълнота на Закона, Самия Законодател, а ние пък в Него - пълнотата на Църквата. Защото, ако Църквата е Тяло Христово, следователно Христос е Църквата.

Но сме склонни да делим, да разпиляваме, да се уловим за "нещо шарено", като го преекспонираме и абсолютизираме. Правим го, защото тъй ни е най-лесно, а сетне пък тормозим ближните си, задето не оценяват правилно или достатъчно нашето "свръхценно"*

За онзи, който иска да се причастява непрестанно, ако действително го иска, а не му се позволява, има манастир. Но дори и там, в манастира, никого не влекат до Потира силом, нито го отхвърлят, задето не се причастява непрестанно, защото жаждата за Христос може да бъде само лична. Зачетох се, разпитах се, подсказаха ми и открих, че според правилото на св. Василий Велики за общности от манастирски тип, монахът трябва да се причастява най-малко четири пъти седмично, макар и в манастира да се служи всекидневно.

А сред нас, християните, източникът на нравствения императив е трансцедентен, не произтича от решение и санкция на общността, ами от Бога Лично. Тъй и догматите дори представляват интерпретация на "вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите." (Иуда 1:3) и отворим ли да се зачетем в историческите свидетелства от заседанията на Великите Събори, ще видим, че светите отци това и правят - в догмат формулират вече Откритото, чрез Апостолите, а не смятат, че в Събора си получават и възвестяват "ново откровение". Творчеството им е в границите на Преданието и се състои главно изнамирането на релации между вече Откровеното и тяхното време и култура. Нещо повече, догматът често и предимно се формулира едва, когато еретиците отправят предизвикателство към Вярата на Църквата, която се живее и практикува и "без догмат".

Но днес Законът Божий е подменен, уви дори понякога и в Църквата, от "човешки заповеди и предания", разсъждения на старейшини, които са стари само на години, но не и "в Бога", опитни в интриги, сплетни и "социална психология", но не и с опит в Духа Светаго, затова и с двоен аршин (и с троен биля) в морала си. Имащи куп добри планове и идеи, но не и Христос у себе си и помежду си. Та затуй и църковността у нас се свежда до "знаци и символи", като "практиката на непрестанното причастяване", но откъсната от своя контекст и среда на възникване, затова и вълци в овчи кожи могат да се вмъкват в общността, получавайки тяхната помощ и одобрение, стига да излаят някое от клишетата им като парола, което впрочем става и между ония, които са превърнали в своя "църковен файтон" завръщането към стария богослужебен календар в подобно клише и в панацея...

...И Христос е днес в Българско непрестанно разпъван "пак и пак". И не от юдеите, ами от епископите и старейшините в БПЦ...

* * * * * * *

*Разбирайки логиката и психологията на злото прекрасно, Пламен Сивов и масонският кръжец около него, създадоха "четирите визии за църковност", продуцираха склонните към тях и ги укрепиха - "патриотарска, зилотска, клерикалистична и академична визия", без сами да се идентифицират чрез никоя от тях и така разделиха Църквата в България чрез "визии", после всяка визия си рече, че е Само тя църква, а другите не или несъвсем... Всеки четеше сайта Православие бг. и се етикираше (и другите, и себе си), според вкуса и мириса: "Аз съм - казваше - зилот (или академик, или патриот, или клерикалист)", гордееше се, воюваше затова... А кажеш ли му "Не, ти си едно голямо... лайно всъщност!", извинете, почваше да се сърди, да те избягва или да крещи и да те замеря с разни вещи... Но все пак ще допуснем, че това Пламен стори полусъзнателно,увлечен от самонадеяността си да се изказва и да анализира неща, които наполовина разбира, добил популярност и гласност чрез парите, които раздаваше... Това, че той не е в състояние и още да се измъкне от протестантщината си, виждаме и от апетита му към стари протестантски богословски проблематизации, като това за отношението към спасението на "делата и вярата", по баптистки.

28 октомври 2014

Църквата е Христос

Троянска епитафия

"...вам, свещеници ...ще прокълна благословенията ви; Ей, и проклех ги!... и ще разпръсна лайно по лицата ви, лайното на тържествата ви..." (Малахия 2:1-3)
Провокира ме и, честно да си кажа, малко ме ядоса коментара в лична кореспонденция, на един мой сравнително нов познат, когото иначе много харесвам... Не бил досега чел нещата вътре в блога, обаче се зачел и установил, че е отвратителен, имало само "путки и хуища" описани... Първо ми се прищя да го запитам него дали не са го правили в китайска ваза или като ходи по голяма нужда, маргаритки ли изхожда, но се стърпях, добавих към констатациите му само, че и за лайна и задници често се говори в публикациите ми. Спестих му ругатнята, щото на него конкретно патетиката му отива, такъв си е, не да се превзема, като някои други.

Сетне се сетих за коментар на другиго, който често ми споделя мнения и впечатления след почти всяка публикация и стигнах до извода, че кой каквото ще, това ще намери, това ще запомни... Коментарът е на един иконограф, белградски възпитаник, стажувал в Русия, бил в Троянския манастир сравнително наскоро, по своята си работа. Коментирайки на лични съобщения преди време текста ми "За църковността на една селска мутра", в който съм написал буквално 
"От поп Силвестър струи сексапилът на квартален застаряващ котарак и харизматична простотия. Все неща, достатъчни, за да си спечели омразата и завистта Августин на некадърници и комплексари, като сливениците Лозев и Силвестър в Троян."
той казва: "Колко вярно!! Гледах това там, чувствах го, но ти формулира мислите ми!"

В текстовете ми в блог "Богословие" или в блога "Лирика", или в блог "Публицистика", или даже в блога "Сатира", хуйове, путки, лайна, ташаци, задници и помия няма. Просто защото там текстовете не са адресирани към българските владици и попове. А и тези, които ме познават, знаят, че да псувам с устата си не обичам. Тук, в Блог "Маран-ата", е пълно с тези неща обаче, защото слизам на нивото на адресатите си, потапям се в тяхната среда, та да ме разберат. Нещо като инкултурация с обратен знак. Затова, че смърдят, не съм виновен аз, нито съм продавач на френски парфюми, за да търсят от мене друг аромат. Не може те да се държат, сякаш са във всичко друго, но не и в Църква, а от мене да искат да коментирам личностите и деянията им, сякаш те са Кападокийците, пък делата им са дела Апостолски.

И завършвайки темата с Троян, защото оттук-насетне думата за отговор остава в синод и прокуратура, ще кажа само следното - докато "патриархът" Неофит се тревожи единствено за реномето си пред православните хардлайнери, забранявайки на еп. Сионий само да строи параклис "с олтар на север", докато църковните дружинки и дружинници се интересуват единствено към кой "богословски файтон" тежнее новият игумен, нормалните хора виждат друго... А той пък, Сионий, разбирайки добре това последното, яко ги "работи", цитирайки Флоровски и ето как тези, които си повярваха, че чрез налагането на богословски дискурси (модерни или антимодерни) ще "оправят Църквата в България", я доразсипаха, превърнаха я окончателно в "рай за хитреците". 

А нормалните хора виждат следното:
Това виждаме не само ние, църковните люде, виждат го и жителите на селото до манастира - село Орешака, затова и на празника наскоро са дошли десетина души на трапезата за осемдесет, приготвена от Сионий... И мен би ме било гнус да се храня с такива като Сионий и Силвестър, да...

P.S. Брате Галине, не ми се сърди, че те цитирам без позволение, но ти ме знаеш... Простено-прости, ако можеш...


27 октомври 2014

Читатели за Пловдивската семинария, опелото на Амбарев и на Максим

Светльо, намирам шаржа ти за свещеническата конференция в Пловдив ("В Пловдив "по евангелски") за изключително просташки и вулгарен, но все пак ще ти кажа - знаеш ли как се е впил в семинарията в Пловдив митр. Николай? А тя по статут е ставропигиална, подчинена на синода, не на него, там трябва да има калугер, който да си е ректор и да си е отделено от Пловдивска митрополия. Николай да ходи като гост само, а не като император. Направил го е епархийско училище. В ставропигия при Богослужението не се поменава митрополита, а патриарха, пък има един поп, дето като служи, на ектенията казва "...за високопреосвещения наш митрополит" и докато го каза, аз отидох и го сритах пред престола*. После на вечеря ми се прави на интересен и му викам: "Ти знаеш ли къде се намираш въобще?!"

В Ставропигия се бият камбани само, когато патриархът влиза на служба, а там, когато Николай влиза и излиза, камбани винаги се бият и влиза в храмовия олтар през Царските дверите, а това в ставропигия отново само патриархът има право да го прави. Влиза през дверите, когато му скимне да дойде, а едно е, когато е пратен да служи от синода, друго като идва на своя глава и му се отварят двери. В ставропигиите не се прави така, там си има игумен или ректор, но патриархът си е "император", а не местният архиерей, той няма думата... По времето на дядо Борис в Бачково защо не влизаше като "Цар Освободител" през дверите там?!.... Щото дядо Боре, ако го види, може и да го набие, затова в Бачково без покана той не ходеше.
Питам аз един поп, който работи в "Св. Петка Стара" в София, следното нещо: "А бе, вие защо не дойдохте на опелото на отец Димитър Амбарев? Аз бях там и не видях никой от вас..." А той ми отговаря: "Защото Кара Кольо (става въпрос за председателя на храма - о. Николай) казал на всички: Който отиде на Амбарев на опелото, ще бере ядове или нещо от този сорт". Този същият Кара Кольо или о. Николай, е една от подлогите на другия Николай - на Пловдивския*. Видях в очите на този човек, който ми го разказваше, една нечовешка суетня и оправдание, но много гнусно изглеждаше - едно нагаждане, слагане, едно такова неописуемо гадно, долно и противно мънкане... Значи той, Кара Кольо, раздава директиви в София от Пловдив какво да правят или да не правят свещениците из страната и който не е готов да се клекне за фелацио, ще бере ядове. Ай, сиктир бе! И поповете нагаждачи са виновни. На погребението на дядо Максим този Кара Кольо не си направил труда да отиде в Троян, а имало организиран автобус за отиване и връщане, но той махнал с ръка и казал нещо като ... "И без мен ще мине, не ми се ходи..." И не е отишъл, а иначе се кълне във владици и патриарси.

******************
Скрийншотовете от чата с представените тук читатели на Блога чрез карти за игра, се пазят.

******************
* За арогантното отношение на същия Кара Кольо към вдовицата Нина Амбарева можете да прочетете тук - "Четиридесет дни от упокоението на о. Димитър Амбарев" (бел. Св. Анг)
*Брей, пишлемето му с пишлеме! Той ходи да ги рита поповете насред олтара, после аз съм пишел "грозно и вулгарно"! (бел. Св. Анг.)

В Пловдив "по Евангелски"


Събрал митр. Николай свещениците си на поредната Свещеническа конференция в митрополията, подобна на описаната в тази Декларация...

- Според това, което човеците около вас мислят, Аз кой Съм? /Матей 16:13-17
- Ти си нашият Светъл Херувим, Пловдивският Гоце Делчев и шопската Жана Д'Арк! - викнал пръв поп Еленко.
- Не, - усмихнал се Николай - отче Еленко, не питам какво вие мислите, а какво чувате от другите хора за мене...
- Прости, Владико-Бащице, прост си бях и прост ще си умра - смутолевил Еленко.
- Простено-прости, отче, - рекъл му с топъл глас Николай - важното е аз да съм умен...
- Хората са разделени относно Тебе, тъй както всяка харизматична личност разделя света, както Сам Господ Иисус Христос го разделя! - пробвал се поп Емо Паралингов.

Николай се усмихнал лъчезарно и обърнал поглед към неколцината стари свещеници, приятели и съратници на о. Димитър Амбарев.

- Ха, ние получихме остър пристъп на стомашно-чревно разстройство, внезапно и едновременно, баш като за погребението на Амбарев! - рекли в един глас и хванати за ръце, заедно тръгнали към клозета.

Николай кимнал снизходително, щото дрисльовците са всекиму полезни, даже на "враговете си".

Но изведнъж екнал глас:

- А Светльо Ангелов твърди, че си най-обикновен дрогиран педераст!

Така и не се разбрало кой поп е извикал тия думи, защото видели само края на пищимала му, докато бягал от залата, затръшвайки вратата зад гърба си...

Клаус Кенет и Дружинките


С духовната просвета и православната християнска проповед за обществото в България се занимават... два сайта и кръжоците, събиращи се около тях... Едните водят в България гръцки идиоти, като печалния образ монах Михаил Хаджиантониу (и производните нему), другите водят из България немски идиоти, като Клаус Кенет. Единият се опитваше на българска почва да си реши проблема, създаден от неприемането му за духовен старец на Атон, другият играе на световен православен проповедник от протестантски тип, щото това е виждал в свойто детство, като е ходил с родителите си на църква, нейде примерно из Алпите и са пели "Ойла-рийо!"... И не случайно, когато идват те във Варна, един и същи човек ги посреща, развежда и зяпа пътьом в устите. Човекът се казва Венци. Само чака Венцислав някой такъв да се появи и веднага му се пише за ординарец и адютант... Да е жив и здрав Венци, инак нелошо момче, макар да го хапе здраво щъркелът и него по главата, не ни е сега той темата.

Не е проблемът даже в самите Кенет и Хаджиантониу (с всички тям подобни и производни), всеки, докоснал се до благодта, може нещо да разкаже, дори да е съвсем изкривено в неговата перцепция, Бог ни избира "немощни" повечето. И почти всеки, на тяхно място, би проявил своите недостъци и пороци, ще станат явни даже детските му нощни напикавания и ако ще се дебнем кой какви пороци има, дай направо да се избием един друг отначало... Но затова пък и умните хора не се поставят в тяхното положение. И затова не на едного или двоица една нормална Православна Църква разчита да й върши мисията.

Проблем голям е, че споменатите виртуални дружинки издирават и намират "проповедници", каквито на тях се харесват, сякаш не хората ще канят в Църквата, ами те самите имат нужда някой да им повтори Евангелието, да ги убеди сами да влязат (или да останат) в Църквата. Темите, които разглеждат такива "проповедници" (и начинът, по който ги разглеждат), вълнуват единствено тези, които са ги поканили, ни най-малко останалите, заради които ужким са поканени... Та тъй грозно и ярко изпъква Голямото Аз на Клаус и на Михаил! "Аз щях да бъда най-добрия духовен старец и наставник на Атон. ама братята не ми повярваха, вярвайте ми вие, аз съм най-добрия наставник и учител по вяра и благочестие сега в света!", обяснява Михаил, пък Клаус: "Аз бях най-добрия йога, най-добрия мюсюлманин, най-добрия хомосексуалист, а сега Аз съм най-добрия православен и ще ви обясня какво е православието!"... А Кенет е православен, според мен, по-дълго, отколкото е бил йога или педераст (последното споделя сам), защото само сред нас може да си играе на Световен Проповедник... И когато проф. Иван Желев напише във форума на дружинката си, че Клаус Кенет  е "добре познат на българската общественост", разбирайте, че Кенет го знаят в дружинката, че докато го четат и слушат, Полина Спирова се напикава, а Косьо Спиров еякулира... Проблем е и това, че ръководството на БПЦ позволява подобен начин за проповядване от свое име, толерира го, защото му излиза безплатно - фондове и фондации плащат.

Ако трябва да му се признае нещо на Николай Севастиянов, като митрополит и епископ, то е, че задължи свещениците си в Пловдив да проповядват. Не само по време на Светата Литургия, но и при всяка треба... Благодарение, на което главата ми се препълни от глупостите на духовно и богословски сакатия поп Еленко, щото на "митрополитските семинари" Николай занимава Презвитериона си не с богословие и пастирска подготовка, ами главно с това кой какво за него мисли, ама и туй е друга тема... Е, разбира се, преди това и ги кастрира духовно чрез страх и тормоз, но и това е друга тема... Защо го споменаваме ли? Защото това все пак е начинът за духовно обгрижване "по православному" и "по български", както впрочем са правили братята от Троянския манастир с хората от околността, докато Сионий и Силвестър не унищожиха братството, с негласната подкрепа на същите тия виртуални дружинки и благословията на Николай и "патриарха" му Неофит, дето инак са тъй загрижени за духовната просвета и нравствено обновление на българския народ уж... Когато българинът има проблем или въпрос от религиозно естество, ходи при попа или го вика у дома. Ако обаче попът не смее да вземе отношение, да каже нещо сериозно, защото Владиката го е кастрирал, защото всеки повод може да използва за прищявка да го накаже, при кого да иде или кого да повика българинът?... Не търси никого, най-малкото пък Клаус Кенет, по-скоро ще иде на врачка... 

26 октомври 2014

Архимандрит Герасим за "злoто и добрoто"


интервю-шарж по мотиви от "Българското общество израсна в последните 20 години с консуматорска ценностна система"

- Ваше Високопреподобие, в последните години доста хора започнаха да влизат в храмовете на празници, да кръщават децата си, да се венчават. Означава ли това, че българинът стана по-вярващ, или това е поредното модно увлечение?
От една страна това е добре... Даже много е добре, щото докато я има тая нагласа, ще постъпват в БПЦ "чисти пари в печалба", пари, дошли при нас без никаква инвестиция. В момента, в който кажем на хората, че за да встъпят в Църквата е нужен катехизис (който ние трябва да им осигурим), нужна е промяна на живота и че Светото Тайнство Кръщение това изобразява - встъпване в Църквата след покаяние (преобразяване на ума, тръгване след нов ум), a ако децата си кръщават, те са длъжи на ги водят в тоя "нов път", ще спрат да се кръщават. Напротив, ще им кажем, че съществува някаква нетвърде ясно дефинирана богословски "духовна полза" от пръскането им с вода, тъй че, нито парите са си дали на вятъра, нито пък нещо от тях се изисква повече от напръскване... Ще си имат "ангел-хранител", те "ангелите-хранители" са като таксита, знаете, пред синода на невидима пиаца, на смени ни слугуват и слушат где да идат. Едни каки вътре в синода са диспечерките. А помислете, ако ние предявим изисквания към хората, няма ли те да ни отвърнат със същото - не ще ли очакват у нас да гледат "различен, променен живот", след като сме преминали ние през Тайнството, че и даже го извършваме? Няма ли поне усилие за промяна да очакват да видят у нас?... Докато хората разсъждават тъй, "по модата", добре е, даже е много добре.... Ще разчитаме на "трудности, перипетии и депресии" един ден да започнат да водят активен църковен живот, щото човек, белязан от "трудности, перипетии и депресии", е и лесен за водене и лъгане... Че защо само сектите да разчитат на такива целеви групи?! Ние по-тъпи ли сме от гурувците?
- Това, че хората се самоопределят като православни в България, до голяма степен е свързано с това, че се определят като българи, т. е. Църквата се разбира като здрав стожер на етноса, на националното.
И това е добре ами, как няма да е добре!? Докато поне 75 % от населението се "пишат източно-православни", ние можем да разчитаме на най-голям дял от държавната субсидия за вероизповеданията. Това пак си е супер-инвестиция. С двама-трима попа, жадни за телевизионно време и медийно внимание и с няколко второразредни политици, вярващи, че флирта с нас им дава шанс за Парламента, ние поддържаме това мислене... Ако се присъединят към нас турци и цигани, берекет версим! Ще ги показваме из православния свят като свидетелство, че сме Съборна Църква. Това пак няма да е лоша инвестиция, защото за целта ще са достатъчни два-три автобуса, пък сестрите Църкви ще си отварят кесиите, като протестантските общности в САЩ, когато някой местен пастор оттука им покаже снимка с два автобуса цигани-евангелисти.
- Как ще обясните липсата на интерес от страна на младите хора към Църквата, на незначителния брой кандидати за духовните семинарии, на огромния дефицит в сферата на монашеството и свещенството?
Днешната младеж... в гъза да я ебеш... Както нашего брата еп. Сионий и добре прави! Запали му ти гъза, да не може после пет дена да седне на него хляб да яде, пък нека после пак мисли за глупости! Извинявам се! Няма да дойде в Храма, да застане мирно, па да се облещи в пламъка на свещта, без значение какво се случва наоколо, иска да знае защо е там. Иска да получи нещо от тебе, най-малко достатъчно добра причина да е там. С такава младеж как да правиш Църква? Майната й на младежта тогава, тия с "перипетиите, депресиите и трудностите" са ни важни, ако са и с психически отклонения, още по-добре! И бабичките.
- Това ли е причината да няма достатъчно проповедничество, а където го има, да не е на ниво?
Който иска, ще си намери проповедници... Ей, къде е Клаус Кенет, на Фондация "Покров Богородичен" откритието, обикаля и проповядва. По протестантски малко проповядвал бил, карал хората да си затварят очите и хванати за ръце да си "предават сърцата на Исус" по кино-салони и той като Бени Хин, ама на подарен кон зъбите кой гледа?! А и от Атон постоянно обикалят монаси, проповедници разни, наши момчета, българи, щото на Света Гора не ги свърта, заради бесовете вътре в тях... Да търсят, да слушат. Аз ли да им проповядвам? Та аз съм актьор в расо! Станах клирик, щото в киното днес хляб няма!... Народът е крив за всичко, народът ни е прост, а аз умен!... Нека се харесам сега на всичките "църковни файтони" с по нещо, а народът кучета да го ядат.

Кант, московите и на Павел Чернев мозъка

"Слаби и несъстоятелни умове бяха те... По тая причина се изправих и държах реч шест часа, за да ги убедя." (Гьорче Петров, македонски комита)
ЕРП-тата, като "ЧЕЗ", не влагат ни едно евро в производството на електроенергия (тя се произвежда с български държавни средства), а същевременно я препродават, след като я откупят евтино, защото няма какво да се лъжем - държавата е лош стопанин, особено нашата. ЕРП-тата препродават електроенергията на населението на безумни цени, ползвайки електропреносна мрежа, създадена от същата тази държава, в чиято модернизация и поддръжка малко влагат, затова и падне ли сняг в Българско, "токът гасне" за дълго. Капиталът от тяхната дейност, печалбата, напуска България и захранва чужди икономики, защото тия фирми не са български.

Същевременно разни учили, но необразовани "интелектуалы" ни убеждават, че "руската газ" е заплаха за нашата икономическа и културна независимост, за нашата политическа свобода и угроза за нашия цивилизацционен избор. Били тука някакви страшни руски монополисти, които ще загробят икономиката на България... Тези, които така разправят, са впрочем същите антикомунисти, а според израза на руския посланик "антисъветчици", които продължават да демонизират Русия, макар че, там отдавна системата на управление е многопартийна, икономиката не е тоталитарно-държавна плановишка, политическите избори са свободни и демократични, свободата на вероизповеданието е факт, сексуални и етнически малцинства не се преследват... Но на тях "плашилото Москва" им е полезно, защото изчезне ли, няма да има с какво да се занимават, няма да има какво да легитимира техния "обществено-полезен" интелектуален труд, ще трябва "нещо да работят".

Аз икономическите категории слабо познавам, нито законите на тая наука (слава Богу те също), но, ей тъй, от обща култура, знам, че ако газовата енергия е достъпна и евтина, по законите на пазара, ще поевтинее и електрическата, както и обратното, което значи, че бранейки нашата "политическа и икономическа независимост" от руската газ (която иначе техните приятели на Запад свободно ползват и купуват), те не бранят нито суверенитета ни, нито принципите на пазарната икономика. Те бранят интересите на стъпилите у нас западни монополисти.

Старото ми и дълбоко убеждение, че това са люде марксисти и в червата, които и за времето на "десидентстването" си, преди демократичните промени в България, са съставлявали "политическа партийна агентура" в интелектуалните среди, се подхранва и от начина, по който тия ползват историята за свои цели и по "руския въпрос". Чрез манипулирано и избирателно четене на историческите факти, те оправдават позициите и възгледите си в настоящето. Това е марксистки (а и фашистки) прочит на историята, търсене на "историческа правда" в миналото, за да се оправдаят неправдите в настоящето.

* * *

Мнозинството от "приятелите на Русия" обаче и в църковните, и в маргинално-политическите среди (радвам се, че ПП Атака и лидера й правят изключение в това, затова и я нападат всячески - от черен пиар за Волен, до създаването на дублетни проекти и структури), влизайки в риторика с "антисъветчиците", стрелят по сенките, а не в същността.

За тях Нова Европа е страшна с педерастите и сектантите (за по-радикалните от тях и с етническите малцинаства), чиито права брани ЕС в пределите си. Изпускат факта, че "педерасти, цигани и сектанти" винаги е имало, има ги и ще ги има и се отдават на хомофобска, неонацистка и ортодоксално реакционна религиозна риторика, смятайки, че така "вредят" на Брюксел и неоколониалните му планове и стратегии. Не, правят му услуга, защото сред мислещата част от обществото легитимират чрез налудничавите си тиради и въззвания законите, защитаващи правата на нападнатите от тях хора.

А любовта на Нова Европа към педерастите не е "юдео-масонска", целяща разбиване и обезлюдяване на териториите на старите християнски общества по "фин начин", чрез узаконяване и превръщане в норма на сексуални девиации, от които не следва чадородие (сякаш шестмилионно население на територия от стотина хиляди квадратни километра е малко), ами е "кантианска" тази любов... Това е старото търсене на Имануел Кант за "нравствен императив, който навсякъде и всякога да е валиден", изведено в крайност, поставен в основата на един нерелигиозен универсализъм. 

Ако "правдата" на мъжа и "правдата" на жената са в конфликт, значи ще заличим разликата между мъжки и женски пол, ще обявим нов пол, ще го наложим и чрез метросексуална култура на живот, включително чрез мода и облекло, ако трябва, който да не създава конфликти, провокирани от полови различия. Ако войните избухват поради конфликти между нации и култури, тогава ще заличим нациите, въвеждайки митологемата "човечество" и културните различия, ползвайки "постмодернизма" за хапче и еклектиката... От социалогията и антропологията тази утопия се простира и към космологията, неин продукт е екоманията и анимализацията в човешките отношения, в това число и легализирането и пропагандирането на инцест, вегетарианство, екооблекла "по животински" и прочие... 

Това е в същността си старият християнски идеал, павловия, според който "В Христос няма ни мъжки пол, нито женски, ни роб ни свободен, ни елин или иудеин, а всички в Него са заедно" и старата библейска пророческа визия за бъдещ мир между човеците и творението, особено у св. прор. Исая, но извратени. Разликата е, че тук Божият Закон е подменен с една утопична фискация за "нравствен императив, валиден навсякъде и всякога", а не като в Стария Завет - регламентиращ личните взаимоотношения, ами упътен към безличната митологема "човечество", а Христос от Новия Завет, като Всечовек, Всесъбираща и Всеприемаща личност (събираща и приемаща в цялото нейно многообразие личността), е Заменен от едно хибридно социално и политическо образувание с претенции за универсалност, което в нейно име, в името на Утопията, не приема, ами обезобразява личността, за да я погълне.

Риториката на християните трябва да е грамотна и алтернативна, а не популистка и мракобесна, защото християнството е за умни хора, не за лумпени.

* * *

Тези неща няма как да осмислят и разберат сливенските попове Силвестър и Евгений - "антиглобалисти", защото единият е бивш полицай, станал поп, понеже е подушил, че в БПЦ има не по-малко кинти, отколкото в корумпираното МВР, с тази разлика, че началниците в БПЦ са по-лесни за лъгане, а другият е обикновен селски галош със средно, даже и небогословско, камоли философско образование. Няма как да я осъзнае "спасителят" на България Карбовски, защото той знае само да прави свирки на старите десари в гилдията си - Кеворк и Вучков... Как да ги знае и Павел Чернев, дето да рече "Августин Блажени и Еразмус" е подвиг на последното, неовладяно още ниво в облия му мозък...

25 октомври 2014

Република Марон'я


Аз може и да се прославя,
а може просто да умра пиян,
но ти недей да ме забравяш,
помни ме с всеки черен ятаган,

пред който вместо Теб заставах,
макар че знаех колко ще боли...
Е, да, едва ли Те спасявах,
но в раните ми свещи запали...

Едната рана ми е Рила,
а втората е на Папас чаир,
пък трета рана се е скрила
на Франгата под стръмния баир...

Носи ме във Република Мароня
при пазвите, миришещи на сол,
при слънцето по бисерната броня
от мидите из пясъка й гол...

Белград, 25.10.2014 г.

24 октомври 2014

Нож (Писмо до Прокуратурата за Чернев, Костадинов и Карбовски)


Уважаеми г-н Главен Прокурор, желая да обърна вниманието Ви върху факт, останал в периферията на интересите на занимаващите се с един съдебен казус Следствие и Прокуратура, както в Троян, в чиято близост са се разиграли част от действията във въпросния случай, така и в Софийска прокуратура, която е отдавна алармирана по надлежния ред от някои от потърпевшите лица.

Става въпрос за скандала в Троянския манастир, протекъл преди немного време основно медийно и за някои постъпки на участвалите в него, които са в директен разрез с основни законови положения. 

Живеещият по това време в село Орешака, Троянско Иван Дюлгеров сподели в личен разговор с мен, който прилагам записан на видео към настоящето писмо и за ползването, на който в медиите и публичното пространство г-н Дюлгеров е предварително известен, както ще чуете и в самото начало на въпросния запис, че е бил поканен от Павел Чернев, бивш депутат от ПП „Атака” и участник протеклите съвсем наскоро парламентарни избори в листите на политическото обединение „Патриотичен фронт” като лидер на ПП „Свобода”, заедно със Симеон Костадинов, партиен функционер, когото Дюлгеров назовава „дясна ръка на Чернев” и архим. Григорий Лозев, намиращ се тогава в Троянската света обител като клирик,  в „скъп”, според неговите думи, хотел в село Орешака, където са отправили към него настоятелна молба чрез приятеля му по това време Лозев.

Лозев, Чернев и Костадинов са увещавали г-н Иван Дюлгеров да лъже пред камерата на TV 7 и репортерката Симона Милкова за предаването „Отечествен фронт” на Мартин Карбовски, че в увеселително заведение в село Орешака е бил свидетел на това как монаха от Троянското братство Филарет Цанев е предлагал пари на лице от мъжки пол, за да осъществи хомосексуален полов контакт с него. Молен е бил от същите лица да разказва подобни неща и за покойния вече архим. Августин.

Аз дълго се надявах, че Следствие и Прокуратура ще си свършат работата, че може и да ме потърсят, за да им споделя цялата своя информация, защото голяма част от нея съм разказал на страниците на в-к „Шоу” в мои интервюта с участниците в скандала и в интервюта с мен на журналстката Еми Мариянска, а въпросният запис съм поставил за всеобщо слушане и на страниците на добре посещавания си личен блог (записът може да се гледа и слуша свободно в публикацията ТУК), блог, който вече веднъж предизвика реакцията на МВР по въпроса със смъртта на митрополит Кирил и участвалите в изваждането на тялото му от морето водолази, следователно се очаква да се намира в полезрението им. Подобно нещо недочаках. И за съжаление в момента Лозев е далеко от България в манастир на Света Гора в Гърция според моя информация. За голяма радост други участници в „аферата” още са ви наблизо под ръка – Мартин Карбовски и Симеон Костадинов, както и Павел Чернев, невлязъл, слава Богу, в Парламента, следователно без депутатски имунитет постфактум за ваше огромно улеснение.

Ще се радвам, ако проявите подобаващата сериозност към писмото ми и предприемете съответстващи и достойни пред Отечеството стъпки.

Писмото до Вас, заедно с видео-документацията, препращам и до:

1. Ръководството на „Патриотичен фронт”

2. Ръководството на TV 7

3. Светия синод на Българската Православна Църква

С уважение Светослав Ангелов – Портос, поет и проповедник






Теми/етикети на отделните публикации

Сръбски дневници (1) skype-катехизис (6) азбука за "православни" талибани (3) Анкети - Религиозно образование (2) Аспаруховски проповеди - Светльо Ангелов (3) Вашият глас за мен (5) Външни автори (39) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Нов Завет (2) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Стар Завет (2) Делнични размисли на събуждане (7) Десета седмица на православната книга - Варна 2008 (4) ДПЦ "Св. Архангел Михаил" (1) Единадесета седмица на православната книга (7) Есета (1) Есета Беседи Публицистика - Светльо Ангелов (426) Интервюта (12) Истинските новини (80) Карикатурите на Путьо Spiroff (2) Коледни приказки (1) Кратки есета - ПЦДОН (2) Любопитно (1) Магдалинини песни (6) Мускетарска Телевизия (127) Мускетарска Телевизия - катехизис за ПЦДОН (48) Операция Jebaћу вам маjку фашистићку (3) Пловдивски дневници (38) Политика (21) Преводи (2) Приказки за големи момичета (21) Приказки по телефона (1) Просветленията на трезвеника (3) ПЦДОН (6) ПЦДОН - Акция "Спаси живот с цвете" (4) Пътеписи (22) размисли (2) Рилски песни (3) Рубрика Джаз и музика (1) Светльови готварски рецепти (1) Слова срещу Душевадеца (3) Сръбски дневници (264) Тринадесета седмица на православната книга (7) Хаплив православен речник от Светльо Ангелов (4) Шаржове (7) ШУ "Еп. Константин Преславски" (1)