26 май 2016

Михаил Келуарий срещу Папа Лъв Девети

Константинопол по времето на Михаил Келуарий

автор Таня Мускетарката

Досега разгледахме в предишните материали, свързани с Великата схизма, какво се е случило на Осмия Вселенски събор, доводите на страните, които спорят. Сега ще видим каква е била обстановката, предисторията, аргументите на патриарх Михаил Келуарий (Каникуларий) и папа Лъв Девети и какво се е случило на онази дата - 16 юли 1054 в църквата ,,Света София".

Византия през 11 век е била на върха на своята мощ и разцвет. Вековният враг на империята арабите бил смазан. Антиохия пак била в рамките на Византия, Йерусалим бил освободен. Българската държава вече не съществувала. Имало културен и духовен подем в империята, започнал през 843 година, съпровождан от развитие в политически и икономически разцвет. Победите на Византия били изгодни за Запада, защото създавали условията за зараждане на западната култура, която ще бъде позната през вековете. Паметните събития за Европа са две - създаването на Свещената римска империя през 962 година и Франция на династията на Капетингите. Но епохата е белязана и от едно събитие, което ще отбележи историята на света - Великата схизма. 

Главни действащи лица в тези събития са константинополският патриарх Михаил Келуарий, папа Лъв Девети, италианецът Аргир - съветник на византийския император Константин IX Мономах, кардинал Хумберт, архиепископ Лъв Охридски. Тук трябва да отбележим, че имената на папите вече не се споменават в диптисите на константинополската църква, което означава, че общението между двете църкви е прекратено, поради неизвестни причини. 

Едната причина, която е възможна, е включването на Filioque в Символа на вярата, въведено от папа Сергий през 1009 година и изпратено в Константинопол, заедно с декрета за избирането му на папския престол. Даже по време на коронацията на германския император Хенрих Втори през 1014 година Символът на вярата бил произнесен с прибавката Filioque. Освен тази спорна прибавка, вече съществували и още различия между двете църкви, това давало поводи на византийците за възмущение. 

Първият повод бил използването на безквасния хляб по време на Евхаристията в Западната църква както в старите времена при евреите по време на Пасхата. В първите векове това явление отсъствало от богослужебния живот, но от 8 век започнала употребата на безквасен хляб при латиняните. Символите играят голяма роля в богословието и тяхното значение е огромно, както тогава, така и в днешно време и този начин на приготвянето на Евхаристията е направил впечатление на християните от Изток, те са смятали, че това е завръщане към юдейските корени. В очите и съзнанието на източните християни това е било ,,използване на мъртъв хляб", което пък означавало, че Христос във въплъщението си е приел само човешкото тяло, но не и душа. 

В Римската църква се появили явления като различни по своя род злоупотреби: например симонията (купуването на духовен сан), бракът и съжителството сред духовенството. През 1047 година на папския престол бил избран папа Лъв Девети, който започнал реформи в църквата. Папата избрал за свои близки сътрудници хора амбициозни, предимно от областта Лотарингия, между които кардинал Хумберт, който се отличавал с интелигентност и високо образование. Тези хора около папа Лъв виждали само един изход от ситуацията, в която се намирала западната църква, а той бил да се засили папската власт над латинската църква, но и над гръцката. През 1054 година се случило едно събитие, което можело да остане незабележимо, но послужило за сблъсък между Рим и Константинопол. При тези условия константинополският патриарх Михаил Келуарий съставил план за излизане от тази ситуация. Но нека да отбележим и обтегнатата обстановка със заплахата от страна на норманите за Византия и Рим и появата на латинеца Аргир като посредник между император Константин Мономах и папа Лъв. Усилията на Аргир били за сключване на съюз между императора и папа за общо противодействие срещу норманите. За времето на престоя си в столицата на империята Аргир, според сведенията, които получаваме от едно от двете запазени писма на Михаил Келуарий до Петър Антиохийски, латинецът е бил отлъчен три или четири пъти, заради безквасния хляб, вероятно защото е защитавал латинския обряд срещу обвинението на патриарха, а при богослуженията на патриарха в църквата ,,Света София" е изявявал желание да бъде причастен по гръцкия обряд. 

През 1051 година Аргир вече се намирал в Рим и според разказа на един латински историк, изпраща в Константинопол, като преговарящ за подписването на съюза за общи действия срещу норманите Йоан Транийски и се смята, че за времето на престоя си той е станал привърженик на идеите на патриарха.

В това време в италийските дела има драматичен обрат, който е неблагоприятен за папа Лъв. Войската, която е начело с него, е претърпяла неуспех и е разбита, а самият той пленен. Норманите се отнесли с подобаващо уважение и почит към знатния пленник. Патриарх Михаил решил, че е дошъл моментът да нанесе решаващ удар на Римската църква, защото папата вече не е бил фактор с политическа величина и авторитет и този съюз с Рим предполагал и подчинение на константинополския патриарх на папата. Също трябвало да се върнат имоти, принадлежащи на Римската църква, отнети й при императорите Лъв Исавър и Никифор Фока. Действията на Михаил Келуарий били следните: затваряне на църквите с латински обряд, съставяне на послание от Лъв Охридски до епископа на Трани Йоан, който бил вече в Италия и възлагането на съставянето на полемика срещу латинците от монаха от Студийския манастир Никита Пекторат.

В Константинопол имало църкви, които били латински за латинците, живеещи постоянно там, както и в самия Рим имало църкви и манастири по византийски обряд. Например ,в началото на 11 век крал Стефан Унгарски основава, след разрешението на император Василий, храм на името на Свети Стефан, гражданите на град Амалфи също са имали своя църква; също има сведения и за норманска църква близо до ,,Света София". Закривайки латинските църкви, патриархът дава нареждане на латинското духовенство да започнат да извършват гръцките обряди, като отправя заплаха, че ако не се подчинят, ще ги анатемоса като безквасници. По-късно в папската була, поставена на престола на ,,Света София", се казва, че осветените Дарове на латинците са били тъпкани с крака при затварянето на техните храмове от служителите на патриарха с обяснението, че това не са Свети Дарове, защото са с безквесен хляб. 

Това затваряне на църквите е станало без разрешението на императора и без негово знание. Патриархът се разпореждал самовластно. Но е нямал смелостта да излезе на полемичното поле, той предпочитал някой друг да свърши тази работа. Неговият избор паднал върху Лъв Охридски и Никита Пекторат. Същността на посланието на Лъв Охридски до епископ Йоан Транийски е на първо място, в това, че римските първосвещеници още от съборите през 9 век не спират да доказват, че имат права над Българската църква и той, наследникът на българската архиепископия, която след падането на България при император Василий II Българоубиец попада под византийска опека, пише едно писмо, което е с изобличителен характер, в което се обвинява Римската църква в ерес. Писмото няма частен характер и съдържанието му може да стане публично. Точно обратно: в него се казва, че то е адресирано до всички франкски духовници и най-вече за самия папа. На епископ Йоан се препоръчва да го прочете няколко пъти, след това да го прочете на своя народ, когато го научи добре да го препише и да го разпрати на целия клир на Италия, заклевайки ги ,,да се поправят". Основните обвинения приписвани на латиняните, от които трябва да се откажат, за да се спасят са: извършването на Евхаристията с безквасен хляб; спазването на съботния пост през Светата Четиридесетница; употребата на животни, които са убити за храна без проливането на кръв например са били удушени; непеенето на ,,Алилуя" през времето на Четиридесетницата. За Йоан Транийски това не било трудно за изпълнение, защото в момента на получаването на това писмо в Трани се намирал кардинал Хумберт, който наблюдавал действията на епископа поради недоверие от страна на папата. Знаещ прекрасно гръцки, го превежда и изпраща на папа Лъв Девети.

Следва

19 май 2016

За чадъра над архим. Дионисий (Number of a beast)

"Докато мълчах, овехтяха и изсъхнаха костите ми!" (св. цар и прор. Давид)
Извинете, но аз съм серотониново зависим. Научните изследвания показват, че изговарянето на висок глас на истината предизвиква в мозъка повишено отделяне на серотонин. Това вещество създава чувство на удовлетвореност, щастие...

Повече от седмица се опитвам да си мълча, ужким "за обща полза", да съм конструктивен, да съм зрял... Не става, чувствам се нещастен, зле ми е. Абстинентен съм за серотонин... Пита ме даже оня ден мама Надка: "Сине, на 40 години си почти, докога ще продължаваш тъй безотговорно?!", отговорих й: "Мила мамо, ще опитам да избутам за твоя сметка поне до 60, само ти да си жива и здрава!"... Ох, как само се разкрещя! Но не ми пука, нек' си вика, нека си крещи, тя без това не може, просто дайте ми серотонин!

Затова сега ще ви кажа (и покажа) защо някои български митрополити подкрепят архим. Дионисий Мишев, защо бойкотират и провалят заседанията на светия синод, на които се очаква да бъде той наказан за скандалните си изяви и поведение, да бъде отстранен от поста си в храма "Св. Александър Невски" или поне някак дисциплиниран и санкциониран.

Причината са техните, с Дионисий, общи приятели масоните от Малтийския орден - гарван гарвану око не вади, да. Или казано другояче - масон масону хатъра не троши.

Сега ще публикувам снимки от т. нар. руска църква в Пловдив - храм, претендиращ да е в руски архитектурен стил, построен наскоро там, но всъщност представляващ средно голям параклис. Снимките са от "втория имен ден" през годината (миналата 2015 г.) на тамошния митрополит и се намират в сайта на митрополията им. Снимки от т. нар. Мали Никулден.

Сред множеството гости мерваме и човек, облечен като свещеник, уж православен, присъстващ на събитието, носещ на гърдите си необичаен за православен йерей кръст - малтийски кръст.

Това всъщност не е свещеник, а богословът Ивайло Шалафов, член на Малтийския орден:
"Кавалер със степен “Командир” на Ордена за особени заслуги “Pro Merito Melitensi” на Суверенния Военен Хоспиталиерен Орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, удостоен от Негово Преосвещено Височество Принц и Велик магистър бр. Матю Фестинг на 16 юни 2011 г."
В архива си имам впрочем и стара снимка, на която същият Шалафов, макар и не в чудноватата си униформа и без брада, гледа "мъдро" средния пръст на еп. Сионий Велички:



17 май 2016

VIII Вселенски Събор (IV Константинополски) - Втора част


автор Таня Мускетарката
продължение от "Осмият Вселенски събор"

След като разгледахме какво се е случило и какви са били въпросите, дискутирани на Четвъртия Константинополски събор, ще разгледаме доводите в полза на становището, че това е всъщност Осми вселенски събор. 

За да бъде един събор вселенски, той трябва да притежава три съществени признака.

Първият признак е, че на вселенските събори се обсъждат вероопределения на догматични въпроси като триадологичния, христологичния и близките на тях догматични въпроси, като този, относно почитането на светите икони.

Вторият съществен признак е, че биват свикани от императора.

Третият признак е участието на всички поместни църкви. 

А според Свети Никодим Светогорец, Вселенските събори имат четири специфики:

Първата специфична черта е, че те не се свикват посредством декрет на папата или на патриарха, а с декрет на императора

Втората специфика е да има обсъждане на даден въпрос на вярата, впоследствие на което да бъде представено решението и догматичните определения на всеки Вселенски събор и от там и на поместните събори

Третата специфична черта е всички представени догми и правила представени от дадения Вселенски събор да християнско благочестиви и в съгласие с Божественото Писание или на предходните събори .

Четвъртата специфика е да има съгласие на всички Патриаршии и Архиереите на единната Съборна Църква - да приемат формулировката на Вселенските събори и техните правила, било чрез техните представители или като ги приемат чрез специални писма. Това единно съгласие на първойерасите е най-важното условие за признаването на един събор за Вселенски.

Вселенските събори са най-висшият авторитет на църквата, и ако и да са свикани от императорите, в същото време са емблематични събития, след като на практика тежестта на един Вселенски събор се определя от важността на даден богословски въпрос, който се дискутира, както и присъствието на велики църковни отци, техни правила и светоотеческо учение, на които се основават. Без друго светите отци, достигнали съвършенство, са осенени от Светия Дух, защото те в духовното си развитие са достигнали до Божието просветление.

Съборът през 879-880 г. в Константинопол е разисквал Filioque и други важни верски въпроси. Важният факт е, че този събор притежава отличителните черти на Вселенски събор. Той е бил наричан по този начин от светите отци и учители на църквата като Теодор Валсамон, Нил Солунски, Свети Марк Ефески, св. Марк Евгеник, Йосиф Вриений Студитски, Свети Николай Кавасила, митрополит Нил Родоски, Макарий Анкирски, Свети Симеон Солунски, Светият патриарх Генадий Схоларий. Патриарх Доситей Йерусалимски събрал и публикувал през 1705 г. в Ремнио, Угровлахия протоколите от събора под заглавието ,,Томос на радостта ", в по-ново време Хризостом Пападопулос - Атинският Архиепископ е който твърди, че този събор носи не само външните характеристики на вселенски събор, а и вътрешните, като на него са обсъждани и сериозни за църквата догматични въпроси като Filioque и първенството на Римския папа. 

Този събор се нарича Вселенски, защото е свикан от императора Василий I Македонец, на него са присъствали предстоятелите на всички поместни църкви, под съпредседателството на патриарх Фотий и папските легати в лицето на Анастасий Библиотекар, на него са обсъдени важни въпроси, свързани с догмата на църквата, а решенията са според учението на пророците, апостолите и светите отци на църквата, т.е те са според църковното предание.

В протоколите от заседанията на събора четем, че самият събор се нарича Вселенски и се счита за продължение на Седмия Вселенски събор. На теория и на практика, Седмия Вселенски събор е утвърден на този събор. Събора през 879-880 година има всички предпоставки да бъде окачествен като Осми вселенски събор. Той така е останал в съзнанието на църквата, освен заради всичко останало, но и защото е бил председателстван от Константинополския Патриарх, свикан от византийския император Василий I Македонец, присъствали са представители на всички църкви, дори и на Римската църква, дискутирани са важни от богословска гледна точка въпроси, осъдено е учението за трихотомията - т .е ,че човек състои не от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа. И най- важното - това е събора, признал Събора от 787 година за Седми Вселенски събор. 

Относно проблема за непризнаването от страна на Римската църква на този събор, ще отбележа, че това не съответства на истината. В продължение на два века този събор е забравен, но още в началото на единадесети век папа Григорий VII започва да се обосновава на него и да го нарича Вселенски събор. Също и тогавашните летописци започват да споменават Събора.

16 май 2016

Изявление на и.д. игумен на Гигинския манастир йером. Никанор

публикувам текста на цялото изявление на йером. Никанор, което получих на "двоен адресат" с Двери.бг., но което ТАМ е само "преразказано в общо линии и избирателно"
Уважаема редакция на сайта "Двери",

В публикуваната от Вас информация по повод на необосновани оплаквания и произволни твърдения на бившия игумен на Църногорския монастир се съдържат следните неточности, които бих желал да изясним:

Статията започва с: 
"продължават конфликтите в Гигинския манастир" 
Това е една фантазия. Конфликти в монастира никога не е имало и няма, създаде се конфликт между бившия игумен и братството, но този конфликт се разви в с. Смировдол и няма нищо общо с Църногорския монастир, в който отец Евгений не живее вече пет години.
"След скандалите в края на м. март..." 
Тази фраза отново отразява единствено случилото се в нечие въображение.
"​Така църковните власти се надяваха да внесат мир в обителта, но това не се случи.​" 
Както изтъкнах и по-горе, мирът никога не е напускал Църногорския монастир. ​Назначението ми за и.д. игумен стана по изрично настояване на братството, не по моя амбиция. За духовната атмосфера в светата обител всеки може да отсъди сам, след като ни дойде на гости - а в монастира, както се знае, всички са добре дошли!

​В петък, 13.05.2016г.​, съгласно моя заповед, работници отидоха да приберат имущество на Църногорския монастир, което бе отнесено за ползване в с. Смировдол по нареждане на бившия игумен през 2015 г. Работниците бяха посрещнати радушно от обитаващия там монах, който не е клирик на БПЦ, отключено им бе и им бе оказано пълно съдействие. Монахът освен това е почерпил и всички с кафе.

Въпреки уговорката между нас, отец Евгений се обажда в полицията и заявява, че в собствения му имот в с. Смировдол се извършва кражба!!! Пристигналият дежурен полицай от РПУ-Земен първоначално нареди да се преустанови товаренето на вещите, но след като получи разяснения от компетентните органи, а и като се убеди със собствените си очи от надписите по много от вещите: "Дарение за Църногорския монастир", той се разпореди товаренето на продължи и църковното обзавеждане да бъде възвърнато в Църногорския монастир.

Както става ясно, никакво насилие и никакви конфликти между работниците и населниците в имота на отец Евгений в с. Смировдол не е имало.

​Впоследствие, след изтеглянето на товарните автомобили и отпътуването им за с. Гигинци, те са засечени от лек автомобил, управляван от духовно чедо на отец Евгений, в който освен бившият игумен, се е возела и госпожа Дафинка Граховска​. Там е станал конфликт, предизвикан от опита на шофьора на лекия автомобил да заплашва работниците със секира и от словесната гюрултия, вдигната от г-жа Граховска.

Госпожа Граховска, с цел да предизвика скандал, е извикала екип на "Бърза помощ", а и екип на БНТ - така де, нали трябва да стане по-интересно. През 2014 г. с протекциите на бивш изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", Дафинка Граховска стана началник на пиар-отдела на Фонда по време на управлението на скандалното "Семейство". Тогава с нейните работодатели, т.нар. "дебелите", влязохме в открит конфликт, заради действия на ДФ "Земеделие", накърняващи интереса на БПЦ. След отстраняването на "Семейството",  г-жа Граховска беше освободена от ДФ "Земеделие", като си остана мой заклет личен враг.
"​В последните години между двамата (отец. Никанор и отец Евгени) настъпва дълбоко разделение, което доведе до пълния разрив между тях.​"
Това ми изглежда като единствения обективно изложен факт в публикацията ви.

Простете, ако съм ви засегнал в професионален план.


Поздрави,
иером.Никанор
и.д. игумен

13 май 2016

Четвърти път до папа римски Франциск


Здрасти, папо мила,

Ще извиняваш, че ти викам "мила" - слагам ти сиреч титула в женски род, ама просто папа на български език е в женски род, затова и като те видим, викаме "Ей я пак там оная, римската папа!", вместо: "Видя ли бе, мина преди малко оттук папът римски?!" Така и на един от нашите владици му викат някои "Лудата Владика", макар отдавна не и аз - О, не, само не и аз! - не, защото правим някакви зли намеци относно сексуалната му ориентация, а защото туй е изискване на българската граматика - и владика е в женски род, което някои от нашите възприемат съвсем буквално впрочем.

Гостуването ти у дома се отлага - това ти пиша сега да ти съобщя. Мама Надка и благоверният й Камен отмениха заминаването си (за два месеца незнайно къде) - прочели в блога ми какво планирам и решили, че не могат да ми се доверят за къщата, така че, замина само той. Вероятно, заради полякините, дето ги споменах в поканата си до тебе. Всички знаем, че след полякиня смърди на преварен с цел изпиване евтин одеколон марка "Бич може" и мръсни бикини...

Ех, никой вече не ми вярва!... А какви славни времена само бяха!!... 

Отида примерно при Тишо:

- Тишо, дай пет лева назаем бе, скоро ще ти ги върна...

Тишо бърка, без много да му мисли, вади, дава... Мине време, па Тишо вземе да намеква за парите си, сякаш с пет лева можеш да си купиш не кутия бонбони, ами спортен автомобил... Тогава отивам при Митко:

- Мите, дай десет лева назаем бе!

Дава ми Митко, а аз върна от тия десет на Тихомир 1.25, вместо цялата сума от пет лева, защото с 8.75 костюм трудно ще си купиш, но за половин кило ракия от бабите на пазара и кутия цигари стигат, а ако ми останат само пет лева, за двете заедно няма как... Мине се, не мине, Митко почне да сумти. Отивам тогава при Любо:

- Любак, имаш ли да ми заемеш 17 лв. и 35 ст. бе?!

Така върви времето и се търкаля неусетно, докато дългът ми стане цифром и словом 200 (двеста кинта), но дотогава съм забравил на кого какво дължа и най-глупашки се връщам при Тихомир:

- Тихомире бе, дай 210 лв. назаем!
- Когато ми върнеш дължимите 3.75!

Егаси Юдата! Продаде ме за 3.75!... А не беше такъв човек, ама откакто се запозна с Василяна Мерхеб и с твоите конкуренти гурувци от българския манастир на Атон, дето и те като тебе обикалят пет за четири целия бял свят, вместо да си седят на гъза, иззлобя туй момче... За Тишо говоря де!

...Та мисълта ми беше, че няма да можеш да дойдеш тия дни у нас, следователно можеш да прескочиш до ЮАР. Скоро не си смигвал на зоофилите, значи сега е моментът да подемеш "апостолическа кампания за спасяване на южно-африканските антилопи от злите тамошни лъвове". Сигурен съм, че предложението ми ще те заинтригува, щото чувам, че вече си подел кампания за възстановяването на древния женски църковен институт на дяконисите, намигвайки така на феминистките... 

Ама Англиканската църква те изпревари и ако щеш бягай насреща й, пак няма да я настигнеш в това, защото и те, и производните им методисти, отдавна ръкополагат жени за свещеници, тъй че са във фокуса на феминистки настроените медии с пет обиколки напред. Каузата с антилопите и техните права обаче е свободна и след като заяви, че "Коранът и Библията са едно и също нещо", можеш да навестиш и Кейптаун. От тези медийни кьорфишеци храмовете ви из Европа няма да се напълнят, но това ти гарантира поне няколко месеца присъствие във фокуса на световните телевизии...

Между другото, имаш ли да ми изпратиш 1000 евро назаем? От приятеля ти "вселенски патриарх" Вартоломей не смея да искам, не защото, слава Богу, съм взел вече от него, ами защото може и да е събудил се е имп. Константин XI Палеолог, ама са му върнали само пурпурните ботуши, не и хазната... Според легендата лично участвалият в уличните боеве за Константинопол с османлиите последен византийски император, е отнесен ранен от Ангел Небесен в тайна пещера, където спи вековен сън, подобно на крал Артур и като се събуди, ще освободи Константинопол и ще възроди гръцката слава... 

Защо мисля, че Димата Архондонис - Вартоломей е въстаналият последен Палеолог ли? Щото на приказки го докарва. А защо смятам, че не са му реституирали още императорската хазна ли? Щото ако беше обратното, досега щеше да е купил и продал сто пъти светия синод на БПЦ, та нямаше да пишат антиикуменически въззвания нашите, ами щяха през ден да летят "до Ватикана и назад", за да ти целуват пантофите. 

12 май 2016

III-ти път до папата (Иху-икуменизъм)


Здрасти папо,

Пак ти пиша аз - Светълчо. Зарекъл се бях да не ти пиша скоро, за да не досаждам, обаче се случи нещо извънредно... Оказа се, че майка ми и нейният съпруг заминават за два месеца някъде, не казват къде... Допускам съвсем сериозно, че може би са се записали в някоя секта! А къщата остава съвсем празна - само с мене вътре през по-голямата част от седмицата - в моите "добри ръце"... Да беше преди години, тутакси щях да организирам денонощна кръчма или бардак, обаче сега съм различен човек и затова ти предлагам да ми дойдеш нагости.

Заповядай, папо, у дома, вземи със себе си и няколко от вашите монахини (ако е възможно да са чехкини или полякини) и ела да си спомним "доброто старо време".. Ела, да си направим една нова... "малка инквизиция".

- Признай си, плешив дебелако, че си се сношавал с Луцифер! - ще настояваш ти, докато те ме държат вързан на дивана в стаята ми твоите рабини.
- Не, не, само с няколко каки през живота си, които съм ги чувал в определени моменти да пищят и дишат като да са демонично обладани, но г-н Луцифер нивга не съм го виждал....
- Признай си, че си свалял Месечината от небето, за да я къпеш в леген с морска вода! - ще настояваш ти.
- Не, не, само с циците на въпросните каки съм си играл при лунна светлина на "въртолетче" и на играта "Меси, меси, какиното, мекиците!"...
- Петдесет и шест хиляди години в Чистилището! - ще отсъдиш.
- Откога да почвам да ги отброявам? - ще попитам смирено.
- От сега! - ще отсечеш ти, вадейки ножа на Борджиите, който е още един символ на папизма ти, освен "пръстенът на Рибаря" и тиарата.

Ти се смееш, папо мили (макар и надали), но като се замислиш сериозно, не ще ли да признаеш, че всяко нещо следва своето развитие, дет' се вика - панта рей или Πάντα ῥεῖ дори, както би го написал кир Хераклит. Не само вашите традиции се менят, но се менят и нашите. Примерно възгласът "иху-у" в нашите народни хора знаеш ли от къде иде? Няма да повярваш! Всъщност автентичният възглас бил "И хуй!", така пищели невестите, докато играели езическите си славянски хора, призовавайки с този сакрален танц и със съвсем ясен, натурално конкретен възглас, плодородието. Ако щеш ми вярвай, ама аз в една много дебела стара книга по фолклористика и езикознание съм го чел това. Да!

Менят се обичаите, менят се възгледите, усещанията, хората и песните даже се менят с времето, променя се езикът, нравите... Само БПЦ не се променя - клонират се църковните ни мутри и дерибеите, но то е друга тема... 

Променил се е много и икуменизмът - да си дойдем ние с тебе сега на думата...

Ти представяш ли си, в Благословения Първи Век, да речем, Галатяните да си рекат: "Не щем да имаме нищо общо с Ефесяните" (или пък Беряните да рекат тъй за Солуняните)? А това е нещо, което наистина се е случвало, макар и в границите на една и съща Поместна Църква (евхаристийна общност) - тази на Коринтяните, помежду отделни в нея фракции. Какво правили Апостолите в такива случаи ли, когато, както Коринтяните, някой използвал имената им, за да създава "партии в Църквата" - секти? Те, папо, пишели писма или отивали да проповядват там заедно, както Павел и Петър в Рим или пък в Галатия, където сходен проблем се бил появил също. И защо, мислиш си, св. Павел подписва писмата си заедно с неколцина други обичайно или ходили по възможност по няколко души там? Щото посланието на Апостолите било ясно - "Ако продължавате по тоя начин, вие губите не само единството помежду си - отделните групи или личности конкретни, с които сте в конфликт, губите и нас и ни губите всички нас заедно!"

Е, Галатяните и Коринтяните не искали да изгубят нито Павел, нито Петър, нито Яков, нито Йоан или Варнава, затова се смирявали и обединявали пред този Апостолски "ултиматум на единството". А ако разкол вече имало, бързали да го прекратят, без много-много да придирят кой е прав, а кой пък крив. Затова и св.. Павел ще напише на Коринтяните нещо, което днес би звучало абсолютно скандално, неразбираемо, ще им напише, че било добре да се появяват и разделения, за да се видело кои сред тях са най-достойните. А най-достойните били тези, които първи са протягали ръка за възстановяване на общението. Разколът тогава сиреч бил не изпит и тренировка по риторика или политика, продължаващ със столетия и даже хилядолетия, ами изпит на любов... Така било и много векове насетне, да.

Ние днес обаче, папо драги, бихме изгубили с удоволствие и тебе, и т. нар. вселенски патриарх Вартоломей, щото, замисли се само, поради каква причина, Бога ми, ни трябвате?!... Какво ни носи да ви имаме сред нас бе, папо?! Чудеса ли стават чрез вашите ръце, словото ли ви е като Апостолското "с дух и сила", благочестието ли ви е бисерно, като у Апостолите или като у техните приемници - Апостолските мъже?! 

Вие двамата сте два призрака на отдавна заминала си от света църковност, от време, в което Църквата наистина е живяла литургичен живот и е споделяла Христа около вашите две катедри, нещо, което отдавна никой не прави точно там... А искате днес нашата съвременна църковност да пожертваме, да принесем на олтара на вашите илюзии, за да ви върнем спомена от забравената слава - и то слава, която няма нищо общо нито с вас самите двамата конкретно, нито дори с предшествениците ви "до девето коляно назад".

Оня иска да му се подпишеш на документ, без да му пука какви смущения и разколи сред нас може да предизвика, че сте в уния, а ти се колебаеш да го сториш, ужким поради това, че се тревожиш от туй, за което на него хич и не му пука.

Няма страшно, папо Фра, подпиши се! Той нищо няма да получи, а ти нищо, което си струва да пазиш, не ще загубиш. Той ще остане в историята като поредния патриарх, въобразил си, че е задължил Духа Господен да "духне накъдето нему се ще", а не накъдето Духът Сам е пожелал, а ти, като папа, не ще си изгубил трудно спечелените от предшествениците ти политически и социални позиции. Да, ти няма да можеш да обясниш на политиците из Латинска Америка кому е била тази уния нужна, защото тях тези неща не ги интересуват - те искат една удобна римо-католическа църква в държавите си, която да им играе по гайдата - да благославя техния терор или да проклина терора на конкурентите им... Добрата новина за тебе е обаче, че няма и да бъде нужно да им обясняваш - игрите ви с гърка на църква слабо ги интересуват. Ти си, както вече ти написах, политик и Фюрер на световна политико-религиозна секта, не на евхаристийна общност, ще се ядосат адептите ти само, ако пренасочиш сериозни потоци с пари другаде  Гледай си, папо, ортаклъка с ЦРУ, гледай си софрите с наркобароните, върви да венчаваш минали, настоящи и бъдещи Хуан и Евита Перон, да изповядваш и успокояваш съвестта на разните мафиотски кръстници, грижи се за банка "Ватикана" и ходи сегиз-тогиз по истанбулски циркове за разнообразие... 

Тъй че, я вземи му се разпиши на документа на Вартоломей, за да се приключи веднъж-завинаги въобще с тоя фарс!!

11 май 2016

II-ро писмо до папа Франциск (Здрасти бе, Pontifex Maximus!)

"Ти, султане, дявол турски! Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш?" (из писмото на запорожци до Султана)
Драга папо, Многоуважаема римска владико,

Пиша ти отново аз, твоят нов приятел Светльо... Жив и здрав съм след първото си писмо до тебе - нито е дошъл някой да ме бие или убива, нито здравето ми се е влошило сериозно, следователно не си ме клел... Ти очевидно не си като един твой... колега ли да го наречем, събрат ли от БПЦ - не зная сам вече как ще е най-политкоректно, когото някои упорито наричат с обидни прозвища и имена и майтап-Владика (но вече не и аз - О не, само не и аз!), сиреч - носиш на майтап, затова ще ти разкажа сега един виц.

Това е сръбски виц за католици. Та вицът обяснява защо прическите на малките католишки момченца са "на паница"... Този виц трябва да се изиграе тялом, но аз ще се опитам да ти го предам словесно: защото, папо, католическите свещеници с две ръце приглаждали косиците им, държейки им главиците, докато те са клекнали пред тях и повтаряли: "Нали няма да казваш на мама и на тате, нали?!"

Виц бе, виц! Сърди се на сърбите, не на мене - не съм го измислил аз!

А иначе, казват хората, бил си хубав човек. Химик в сериозен институт си бил работил като млад, имал си си бил сериозна интимна приятелка и си ходил на работа с автобуса. Браво! Но едва ли е това причината в момента толкова много народ да ти се умилква. Всеки, папо мили, иска да се снима с тебе - как се усмихвате заедно или се целувате. Това го наричат икуменизъм или най-малкото - добронамерен диалог.

Защо наричат икуменизъм и напредък в диалога туй да се мляскат с тебе, аз не зная. Това не е икуменизъм, ами чиста политика. Защото ти, папо, си политик. Ами да, че какъв епископ си ти, без епархия?! Епархия даже българският патриарх има - софийска епархия, като заедно с това да е софийски митрополит, той съвместява поста патриарх на българите... Епархия, ако щеш вярвай, има и оная българска Владика, дето се разбрахме вече никога да не я наричаме с лоши думи. Епархия има и онзи - Димата Архондонис - Вартоломей - слаба работа - един истанбулски квартал практически, населен основно с турци, дето кварталният турски отбор "Фенер бахче" е по-известен даже от патриаршията там, ама все пак е нещо.

Твоята епархия, казват, бил целият свят. Но тогава пък какъв папа си ти конкретно (Чий папа, чий личен духовен отец или на кои пасоми в конкретна евхаристийна общност?!), татко на света ли си ти или що, а и като във всяко място от твоя католически свят има по един епископ - ти ли си епископ на всички и навсякъде или твоите епископи са такива поместно и конкретно??... Ако те са епископи поместно и конкретно, а ти си техния Архиепископ, над каква област с епископи си архиепископ ти? Над целия свят казват - те са поместно и конкретно епископи, а ти Архиепископ повсеместно и абсолютно. Значи си тогава Господ-Бог. Признай си бе, признай се за Господ!

Затова аз сега, от този момент насетне, ще ти викам "Папо-Господи". Ще кажеш, че това е богохулство по силата на думите на Христос от Евангелието на Матея, че с никого не бива да подменяме нашия Небесен Отец, наричайки го отец в смисъла на Всемирното Божие Отчество... Аз обаче се опитвам в случая да разсъждавам логично (по латински) и правя извод, който следва неизбежно от характера на присвоеното от тебе служение. Ти си Господ - не го казвам аз, казваш го ти, а че ще ти викам Господ е не, защото го вярвам лично, а заради уважението, което трябва да имаме към всеки с глупостите и претенциите му в нашия мултикултурен свят. Аз така викам и на приятеля ти Вартоломей - Вселенски патриарх, докато всички всъщност в Православния свят си знаем, че това е на ужким, освен, може би, самият той и няколко болни от закъснял византизъм мозъци, около самия него.

Закъснелият византизъм, Папо-Господи, е като закъснял мензис - мислиш си, че ти е дошъл цикъл месечен, че всичко е наред, обаче накрая се оказва, че иде реч не за друго, ами за цветна бременност. 

Така някои казват, че от вашите целувки с нашите патриарси ще се роди не друг, ами именно финалният Антихрист и Богоборец, който ще поведе последната битка срещу Бога, възглавил богомразещото човечество - че тези целувки са началото на новата световна религия на дявола. Аз не мисля така. Аз мисля, че от всичко това ще се роди не друго, ами само и единствено едно... куцо магаре.

Защото, както вече казах, за мене ти си чисто и просто един политик. А това да си сега политик от световна величина, го дължиш на предтечата си папа Йоан-Павел II. Полякът се намеси в почти всички политически и геополитически интриги, в които можа, посети почти всяко кътче от света и събра милиони по площадите из целия свят... Е, да, само в Русия не можа да покаже, че е "нещо и някой", щото Негово Светейшество тогавашният Патриарх Алексей II просто не го посрещна и той не посмя да слезе от кацналия на летището самолет...

А защо нашите патриарси, предстоятели на патриаршии вселенски, древно-просияли или бутафорни и маргинални, се надпреварват да се снимат и целуват с тебе ли и обясняват, че това е всъщност икуменизъм?... От комплекси, Папо-Господи, от чисти комплекси. От комплекси и от суета. Те чисто и просто искат да се отъркат в светската ти слава, да прихванат поне малко от блясъка ти

Ти трябва да познаваш поне малко нашата история, за да ги разбереш. Столетия наред предшествениците на 270-я ти приятел - "вселенски патриарх" Вартоломей, са крепили "дисагите" на истанбулския султан. От него са си купували постовете и са си ги прекупували, на неговите еничари са разчитали, за да си разчистват взаимно сметките. Той им е оставял илюзията, че са в някаква степен наследници на старите християнски византийски императори - наричал ги е водачи на християнския (в границите на империята му) милет (народ)... Султанът обаче пари не им е давал - само е взимал от тях (комплексите скъпо се заплащат), така че, в един момент се оказало, че тия "василевси" нямат с какво да си купят или направят богослужебните одежди и даже църковната утвар. Тогава започнали да чакат на парите и златото на възмогващите се вече свето-руски царе... 

Ако минаваш през Атина, ще видиш на площад "Метрополи" паметник на последния византийски император Константин XI Палеолог, загинал при превземането на Константинопол от турците... 
Е, приятелят ти Вартоломей, трябва да знаеш. се счита за негов духовен приемник, за негова еманация, затуй и обожава да го наричат "Цариградски Патриарх". което си е все-таки бая смешно, щото като си излезе от сградата на "патриаршията" в Истанбул, той трябва да ходи без расо, особено като пътува с турските авиолинии. 

Ти обаче не бързай да му се подиграваш, щото и ти си, в еклезиологическо отношение, същата бира... В политическо обаче вече не, за което, както подчертахме, много се постара предшественикът ви с Бенедикт XVI Йоан-Павел II, затова и си си събрал толкоз много в момента улизници край тебе... Ти Папо-Господи, си само титулен епископ на Рим, подобно на нашите в БПЦ титулни епископи - с наречения без епархии, подобно на Вартоломей - православен християнски и вселенски патриарх без... православна християнска вселена (империя) и по съвместителство "император"... Единственото, което си в момента на практика, е държавен глава на Ватикана - компромис, направен на папите от италианската светска държава, исторически реверанс, подобно на този от османлиите за Цариградската Патриаршия... Носиш пръстена на св. Петър, да, опитваш се и като св. Петър да се държиш - поискал си тоя пръстен за тебе да е сребърен, вместо златен, за разлика от пръстените на предшествениците ти, издирваш телефонни номера и адреси на потърсили те, но ненамерили, хора в беда... Ами да, ти си политик! Добър политик (макар и малко-нещо популист и демагог), но политик. Защото, за разлика от св. Петър, епархия нямаш, ами само титул. Ти си преоблечен като епископ политик, папо бе!

Но да се върнем на Димата Архондонис - тоя, също като тебе, с многото титли, дето сега те зове и посреща в качеството си на "вселенски патриарх" и нов пантократор. 

Трябва Папо-Господи да знаеш, че е всъщност просяк и голтак - наследник на просяци и голтаци, интересчия и готованец... А като се видите следващия път, тъй да му речеш - много ти здраве от Светльо Ангелов и питай го още знае ли нещо за... Ахелой, да му предадеш и че съм казал, че да се целува с тебе и да се подлага всячески под пантофа ти никакъв икуменизъм не е. Не само, защото в това достойнство няма, ами и защото няма как да е реален икуменизмът между двама като вас - епископи без епархии, църковници без църква. Богослови, проповядващи и практикуващи болна еклезиология, водачи на световни секти дефакто - твоята все пак реална, за разлика от неговата - виртуална и илюзорна, призрачна-палеоложка... 

А какъв икуменизъм може да има без еклесия? Какво общение без църква?!