I-ва Самодивска песен (в Блог "Лирика")

22 април 2018

За прекатурения събор на Фенерския Разколник

"А пиянството има три градуса: 1) когато вървиш, да залиташ от дувар на дувар; 2) двама да те държат под мишниците и трети да ти мести краката, и 3) да лежиш на пътя, а гаргите да ти кълват очите" (Христо Ботйов, из "В печатницата на букурещките (фенерските) мандарини")
"Началото се познава от края" е написал преп. Максим Изповедник преди повече от 1000 години. И ние днес съвсем ясно и недвусмислено виждаме, че онзи, чиито български приятели ни уверяваха доскоро, че страдаме от пълна липса на съборно съзнание и мислене, задето не уважихме събора му на о. Крит, се държи не само несъборно, ами е готов да сее безчет разколи, заради едното отмъщение.

Дали само украинските разколници той толерира и само на тях ли обещава безбройни "канонически добрини", като например да узакони църковно разкола им с томос?... 

Томосите, които преди векове Константинополската Патриаршия е давала оскъдно, често и под принудата на меча или пък заради дипломатическа безизходица и крайна необходимост на славянските патриарси, като при първа възможност си ги е взимала обратно, днес Вартоломей Първи (без Втори) раздава като бонбони на рожден ден. 

В рамките на няколко само години Вартоломей е на път да даде няколко томоса. Един път за просръбската църковна структура в Република Македония, присвоила си името на Охридската Архиепископия, на религиозния водач, на която Вартоломей даде томос за архиепископ, та да посече борбата на македонците за независима църква, като те искаха даже не и автокефалия, ами чисто и просто автономия, а сега ще произведе цял нов украински патриарх.

"Безделието води до идиотизъм" ни казва еврейският Талмуд. След продажбата на Вардарските епархии на Българската Екзархия през 1920 година от Фебнер на сърбите, Фенерският сатрап остана без сатрапство - няколко епархии в Северна Гърция има той, дето при все, че формално са в негова власт, митрополитите им са част от свещения синод на Еладската Православна Църква, а не на Истанбул. Във властта на Фенер са много от енориите в Западна Европа и на Американския континент, но там териториите са сериозно оспорвани с Руската Православна Църква, чиито позиции, в щета на Фенер, се втвърдиха и закрепнаха след прекратяването на разкола между Московската Патриаршия и Руската задгранична църква. 

И така, отхвърлят ли изцяло опеката на Фенер в Северна Гърция и създаде ли се канонична автономна и автокефална църква в Америка, Вартоломей ще остане да дели популярност само с кварталния турски футболен отбор в града, който обитава - "Фенербахче".

Дядо ви Вартоломей обаче немари за нуждите на американските православни християни от самоуправление и собствен път на църковна мисия и развитие, макар че културно и исторически с тях да няма нищо общо, държи ги здраво в мъртва хватка, стъпил на врата им с пурпурния си турски пантоф под предтекст, че ги пази от руснаците, същевременно внася уверено и без колебания църковно разделение и засилва омразата между два народа, които се различават помежду си не повече, отколкото ние българите се "различаваме" от македонците - московски и киевски руси, баш както предшествениците му насъскаха едни връз други чрез черковния въпрос българи и сърби.

* * *

Извън зилотските беснувания, дистанцирайки се от "пророчествата" на разни откачили от медийно внимание и виртуална слава калугери за Вълчи и Осми Вселенски (антивселенски) събор, ние ще кажем, че в планираният събор на Вартоломей на о. Крит през 2016 година нищо истински съборно нямаше. "Умрелите мухи правят тъй, че мирото на мировареца да смърди" е казал още Соломон в еклесиалната си книга. 

Целта на Вартоломей с онзи събор беше първо да се изтъкне като "човека за комуникация" с инославните вероизповедания и еретиците и най-вече с Ватикана от православна страна, да се легитимира "съборно" като лидера на всемирното и вселенско православие, сетне да разреши на съборно ниво спора си за православната диаспора в странство с Москва и не на последно място - да остави името си в историята, подобно един български митрополит, чието име пак ще спестя, защото римляните са ни казали, че "Имената са омразни". 

А аз съм вече римлянин - ходя с "рокля". Ако бях викинг, бих го написал името въпросно, защото викингите биха пък казали, ако ли познаваха тия двамата: "Имената на глупците висят по стените", но не съм викинг, нямам толкова кураж да стана. Страх ме е, сестри и братя, много ме е страх, щото колкото и хубаво да съм се скрил, ако ме спипат, което не е особено трудно - не са решили, не са го сторили, голям бой мнозина ще ме еб... Извинявам се!!!

Та тия бяха целите на Фенерския сайбия, а всичко останало беше шменти капели и за камуфлаж. Това ли бяха великите важни въпроси за разрешаване на събора му на тоя топ-либерал?! За смисъла и значението на поста. Ако този човек беше искрен, щеше да се дискутира поне факта, че тоя постнически ритъм, ангажиращ в постене повече от половин година, няма общо с древните практики, че по същество е от манастирски характер, наложен на миряните почти непосилно. А дебатът "важен ли е постът" завърши без усложнения с декларацията "много е важен". Със същата полза и ефект можеха да обсъждат въпроса "мокра ли е водата"... Така и със свещеническото второбрачие или разводи, така и с въпроса за епископите немонаси, за женения епископат... Женени епископи не се появиха, което не намали броя на мъжките любовници и жените конкубини из митрополиите. Факт. Нито на разпопените достойни свещеници, напуснати своеволно от проклети съпруги в тоя секуларен и ултралиберален свят, бройката намаля или бяха реабилитирани.

* * *

Къде в това, което пиша е новината ли? Вартоломей подстрекава и плаща разкол и в БПЦ, като намамва продажни или просто наивни български църковници, между които и люде достойни, мои добри приятели... 

Предмет на един истински Събор би трябвало да бъде поведението на Епископ Вартоломей и е крайно време московите да организират такъв.

16 април 2018

Фатална ли е схизмата, с която Фенер все плаши?


Като две капки боза: Патриарх Вартоломей на откриването на собствения си паметник
продължава от: Извънматочната ни бременност

Какво да сторя, като Господ ми е дал дарба да се карам с хората?! Ето, на някои им е дал дар да говорят чужди езици, да ги учат бързо. На други дарба силно да вярват, на трети да танцуват боси по огъня, на четвърти да си варят сами ракия... Аз една дарбица си имам, а вие не спряхте да ми крещите и да ме заплашвате, заради нея! "Ти такъв, ти онакъв!" не спирам да чувам по себе си, сякаш вий пък сте първи хубавци!

* * *

А дарбата да се кара с хората Вселенският Патрика Вартоломей, дето Калин Янакиев му вика "Първи", още преди да се е даже появил на хоризонта исторически Вартоломей Втори, я има и по рождение май, че и по наследство. Една много полезна, съвсем без никаква ирония, казвам ви аз, дарба!

Скара се преди време един негов предшественик с българите, изкара ги еретици и схизматици, "тегли им една схизма", вследствие на което българите му "теглиха една майна" и Българската Екзархия за няколко десетилетия отбеляза страхотен духовен и религиозен възход до идването на комунистите на власт и мечешката услуга на Сталин да ни постави каноничен патриарх с цената на връщането ни под фанариотския пантоф. макар защитени донейде от Москва като Църква. 

Ако и да беше схизматична Екзархията, преуспя в социалното, духовно-просветно, издателско дело, владиците ни бяха добре приети и в научните, и в политическите среди, диалогът и взаимодействието с инославните християни също беше на ниво. 

За сметка на това се разделихме с какво? С благоволението на стопаннина на една къща в турска махала на Босфора, дето живя столетия от руски подаръци и благодеяния, за да заживее по-сетне от английски, американски и ватикански и който, както разбрахме миналия път, разкъса Екзархията ни, за да я разпродава на части, нещо струвало след 1920 година репресии и смърт на мнозина наши екзархийски клирици от Вардарските епархии. 

Още тогава сиреч, турският грък, горд с туй, че съчини цяла нова "ерес" - етнофилетизма за своите политикански и комерсиални цели, се показа в непосредственото бъдеще като "търгаш, мародер и насилник". 

В тоя смисъл може да се каже, че Фенер носи в известна степен отговорността за голяма част от взаимните кланета между братя православни християни и славяни през Балканските и Световни Войни, заради игрите си на междуособици чрез религиозната и църковна карта предварително.

Какво "загубихме" със схизмата ли? Фанариотската напаст, която подобно всеки пуритански терор - от първите аутодафета, до тоя на Калвин в Женева, е пагубен за всяка дълбока и творческа религиозност, а на всичкото отгоре и всякога добре личи наискреността на съшитото с бели политически конци "благочестие"... Обърнали старата ни книжнина в подпалки под казани за ракия, фанариотските владици под претекст, че водят война свещена за чистотата на вярата, обръщали и манастирите ни на бардаци за гнусни оргии, докато деряли по две и три кожи, стрижейки пасомите си, както четем и у Каравелов.

Какво щяхме да спечелим, ако и до днес не беше вдигната ли?... Най-малкото щяхме да пропуснем "великия спор" модернисти и антимодернисти - между Зизуилас и Рафаил Карелин, Шмеман и Серафим Роуз, Янарас и Артемие, щото, повярвайте ми, не само църковността, но и богословието като наука съвсем спокойно може да мине без всички тях, че даже ако ли не, би поминало и много по-добре.

* * *

Вартоломей се скара пък с македонците, за да угоди на сърбите, на които беше им продал вече негов предшественик Вардарските епархии от Българската Екзархия. Но нека и не се правим ние пък на постоянни жертви другиму, защото Нишка епархия например на Белград я продава лично не друг, ами собственият ни екзархийски митрополит там Виктор от Калофер срещу също сериозна сума и правото да остане на поста си, но вече като сръбски клирик. 

А Вардарско е продадено, както научихме, за 5 000 000 франка от Фенер на сърбите, без въобще да се съобразява факта, че към тоя момент и народ, и клир там се чувстват неразривно свързани с обявената за еретическа и "схизматична" Екзархия. 

Но 5 000 000 франка са си 5 000 000 франка - една добра сума, за да се чувства фенерският деспот поне за няколко години като истински Византийски Император Палеолог, па макар и в малкото си дворче насред турския квартал, следователно неговите традиционни приятели в Белград в никакъв случай не биваше да се почувстват измамени, па макар и след повече от 70 години... И непокорната и несъобразяваща се със сделките на Фенер Македонска Църква получи дамгата на схизматична, последвайки така съдбата на Българската Екзархия, защото ако ние всякога сме отстъпвали пред македонския инат с думите: "Една кръв сме, нека правят със своето каквото знаят, че и своето ще им дадем - братя са", то сърби и гърци не мислят тъй. Същите чакали са си май още от времето, описано от Димитър Талев... 

Но пак имаме, като че напук, много хубав резултат - една жива, дейна и отговорна главно пред собствения си народ Поместна Църква във Вардарско.

И докато заплашва нас с нова схизма, периодично поомеквайки, заради сянката на Москва, Вартоломей твори безспирно интриги, хвърляйки бензин в огъня на текущ на север от нас Разкол - този между руси и украинци, за да си отмъсти на руснаците, че се поведоха по българския акъл и не му стъпиха на Критския събор, без да се сети за факта, че надлежно и умишлено пръв успя да ги огорчи и засегне по време на предхождащите Събора чествания "1000 години руско присъствие на Атон"... 

...И пак резултатът не е за подценяване - свободни от мъртвата хватка на църковните олигарси от Кремъл, украинците са в... духовен подем.

* * *

Тоя професионален скандалджия Вартоломей твори безумия едно след друго, сякаш без да спре дори да си поеме дъх, а после за мене ще разправяте, че съм изгори-къща и беля на главата на всеки, дето ме приеме или ми обърне внимание поне?!


* * *


Не, аз не пиша апология на разколите и схизмите. Само обръщам внимание на някои подценявани аспекти. Пък и нима идеализираните от някои първи десет столетия от християнската история не са пълни с разколи и схизми между Поместните Църкви - Картаген, Рим, Константинопол непрестанно са в дразги, стигащи и до разколи, траели понякога над 50 години, сетне бързо прекратявани. При все това делят едно и също Велико Наследство и Предание от онзи период... 

Нека не забравяме и че привидният причинител на разкола, колкото и да се старае клерикалната и имперска пропаганда да го утвърди като такъв, не винаги е този, който е посочен отначало. Често накрая се оказва, според Църковната Отсъда, включително Велико-съборна, разколник този, който ужким се е борил срещу разколници, както в казуса със св. Атанасий Велики или с преп. Максим Изповедник например...

15 април 2018

Извънматочната ни бременност (пак за МПЦ)

"Ние нямаме право да се сърдиме на Милоша Милоевича за това, че мозъкът на тоя шарлатанин е изгнил, на сръбското министерство (Ристичево и Мариновичево) за това, че то е още по-безумно, ако поддържа шарлатаните, и на техните слепи оръдия за това, че тие са способни да продадат и майките си за комат хляб" (из "Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея", Христо Ботйов)

продължава от "В подкрепа на БПЦ и МПЦ"

Разговор между сръбски владика и македонски владика от МПЦ:

- Готови сме да обсъдим широка автономия за МПЦ - казва сърбинът.
- Ние ще сме доволни и на тясна автокефалия - отговаря македонецът.

А през това време в синода на БПЦ пеят "Йовано, Йованке" по Слави Трифонов. В Истанбул пък Всесветейшият Вартоломей се консултира с... астролога си какво да прави, подобно някои свои предшественици.

* * * 

Туй брадато бебе МПЦ ни го донесе чичо Щъркел... Не вярвате ли? Добре, вие имате ли друго обяснение? Да видяхте някой от нашите традиционно кльощави архиереи неочаквано и необяснимо временно да напълня? А традиционно пухкавите пък са си все пухкави от десетилетия, без промяна особена. Никой не напълня, никой и осезаемо не отслабна - ни сред клира, ни сред църковните фактори и функционери... Професор Калин Янакиев само не броим, щото не сме го виждали от доста време в публичността, следователно съвсем възможно е да е забременял той, да е износил бебето МПЦ нейде тайно, още по-тайно да го е родил и сега да продължава да се крие от срам, че е родил, след като ни го е оставил пред вратата. 

Да, последното обяснение ми се струва приемливо, макар и не по-приемливо от това да ни е донесъл бебето Чичо Щърк, защото мъж не може да забременее и да роди, колкото и да продължават опитите в тая посока в съседна Турция.

И така, имаме си бебе, родило се с брада и с мустаци, както се шегуваха преди време със самия мен приятелите ми, когато се ожених за 15 години по-възрастна от мене жена с 12 годишен син. А после овдовях и пак се ожених за 15 години по-възрастна от мене жена, след няколко други опита да се задържа с девойки, но с 30 годишен син, от която, слава Богу, не съм овдовял, ами чисто и просто се разведох, да е жив и здрав тоя иначе симпатичен женски караконджул!!... И така, на мене два пъти ми се раждаха деца направо с бради и с мустаци и все съм си тука, а Калин веднъж роди и изчезна, посинял от срам. 

Оставете Калин, него го няма, ами дайте да видим какво ще правим с това бебе пред портата!

* * *

Познава ли църковното изпълнение в БПЦ духовния и религиозен живот и проблеми в Република Македония? Знае ли някой каква точно е разликата между Охридската Архиепископия и Македонската Православна Църква в Скопие? Знаят малцина в средите на самия клир, неколцина от публицистите, занимаващи се с църковната тематика, а шепата техни читатели знаят просто, че има някакъв проблем и че отвреме навреме Охридския Архиепископ Йован Вранишовски македонските власти го опандизват, заради мними или реални обвинения в злоупотреби с църковно имущество, а на практика заради водената от него сърбоцентрична църковна пропаганда в Скопска Македония против борбата за самостоятелност на МПЦ, за която клир, журналя и народ у нас знаят съвсем малко.

Практически разколникът във Вардарско е само един и това не е обявената за схизматична МПЦ от Фенер под сръбско давление, по-точно от страна на великосръбските шовинисти сред архиереите им, ами е разколник по дух и същност Йован Вранишовски. Спрямо структурите на МПЦ тези на новосъздадената Охридска Архиепископия, водена от Йован, са много по-млади и значително по-малобройни. Напрактика създаването на Архиепископията с Архиепископ Йован като член на Сръбския Свещен Синод и Архиерейския Събор на СПЦ е сръбски нож в гърба на МПЦ, с която сърбите от десетилетия водят диалог и преговори за предоставянето на самостоятелност. Този нож е дозабит именно от Вартоломей Фенерски с даването от Вселенската Патриаршия на Йован Вранишовски на томос преди години, с който е обявен за Архиепископ. Хитри сърби и пияни от гръцка мегали-идея фенерци сиреч издигнаха за Архиепископ един водач на шепа хора, за да извият ръцете на МПЦ в "диалога". Разколническата структура в действителност, етически гледано, а не формалистично, е тази на Йован, разколът във Вардарско е инспириран и иницииран от сърбоманите с гръкоманска помощ.

А арогантността на Йован не се харесва и сред мнозина сръбски нисши и висши клирици даже, споделено ми лично от тях, те не разпознават в него свой приятел. Гледал и слушал съм негови интервюта в медиите и ще споделя, че осанката, тонът и маниерите му носят един мефистофелски привкус, една горделивост и агресия, която съм наблюдавал само още веднъж и то в интервюта на наш митрополит от БПЦ, чието име няма да цитирам, щото съм... "римлянин", а според римляните "Имената са омразни".

* * *

Ние няма да обсъждаме крал ли е имоти и пари от църковната собственост Йован или не. Не сме в тази позиция, нито имаме информация. Ще припомним обаче, че проблемите на Сръбската Патриаршия с нейните представители в т. нар. Южна Сърбия не са един и два. Там, подобно на низвергнатия вече еп. Артемие в Косовско (Рашко-Призренска епархия), е пълно със сръбски църковни националисти, какъвто е и еп. Пахомие във Враня, който измисли "сонм сръбски мъченици на българската агресия" наскоро. И така една Патриаршия и един Факултет, които се преживяват като икуменически и профенерски, космополитни даже, са принудени да изтърпяват шовинисти, които да им вършат мръсната работа, защото тяхната "изчистена богословски еклесиология" без никакви уж идеологически примеси, външни за църковността и православието, която възхвалява гл. асист. Свилен Тутеков непрестанно, е само за масата, само за пи-ар. 

Но аз не съм Тутеков, за да се продавам за едно сръбско "Браво!", затова ще припомня, че отколе и навсякъде крайният национализъм е бил дреха и маска на люде с най-черни пороци, оправданието им е бил за тези пороци. Нещо повече, разбирайки интересите си, кукловодите му толерират и ползват именно такива хора, докато сами се дистанцират и привидно гнусят от тях. И ако Артемие "изгърмя", защото прекали, Йован и Пахомие са все още в играта... 

В тоя днешен все по-объркан свят всеки се въоръжава с каквото може, за да защити племе и род. Само нашего брата българският "ентелегентин" живее с приказки от времето на Асамблея "Знаме на мира" и се разоръжава към всички (но пък се въоръжава против рода си), че и гащи пред всички сваля за "два лева" и едно "Браво" от съмнителни институти и фондации, финансирани най-често от Чичко Сорос.

А не от днес сърбите ползват понятието Стара Сърбия. На официално и политическо равнище те имат предвид Косово и Метохия с него, но на популярно ниво понятията "Стара Сърбия" и "Южна Сърбия" се размиват. Да обяви на международно ниво Македония за Южна Сърбия опитва още крал Александър III Караджорджевич, убит своевременно в Марсилия от българи и хървати терористи при срещата си с френските министри с тая цел. И до ден днешен сърбите обичат историческия мит, че Скопие - Skoplje се нарича тъй, щото в Средновековието царят им Душан Силни влязъл в града "с копие" - koplje в ръка.

Тезите на Йован Вранишовски обаче са много по-лъстиви, коварни, те на пръв поглед нямат нищо общо с великосръбския шовинизъм. Тезата на Архиепископ Йован не е, че вардарци са сърби, ами че са... българи. Но бидейки българи, т.е. в никакъв случай не "македонци" като самостоятелен, отделен етнос, те нямат право на самостоятелна църква. Защото колкото и да си "чистим" еклисиологията, факт е от време оно и нине, и присно, а може и до веки веков, че Православният свят е поделен на Църкви според национален принцип. Но според Йован всички имат право на национални църкви собствени, освен македонците. Защо? Защото да повторим - македонска нация не съществува, те били българи, обаче необратимо в сръбска власт, според Йован. 

А на каква църква имат тогава право македонците? На Архиепископия към Белградската Патриаршия пак според Йован. Защо? Исторически е обусловено така, но според история, да вметнем ние пък, не по-стара от 70-ина години. И се появи Охридската Архиепископия, която исторически е свързана по име с Велики Преслав и Велико Търново, с името на св. еп. Климент Охридски и на бл. Теофилкат, елин по произход и ромей, но наречен Български в история и агиография, защото е изпратен от Константинопол да светителства в българския Охрид. Но тая Архиепископия днес е само на име Охридска, тя е всъщност пета колона на сръбските домогвания към Вардарска Македония, реликва от Титова Югославия, острие срещу МПЦ.

"Но ние днес сме в 21 в. сл. Хр., не в Средновековието!", ще възразят нашите радетели за "чиста еклесиология". И тогава ще попитаме ние пък - "А защо следователно пък вие така охотно пригласяте на Вартоломей Истанбулски в претенциите му, че неговата квартална патриаршия е Църква-Майка на всички славянски църкви - факт също толкова овехтял исторично, както и българщината на Охридската Архиепископия, мекерета такива?!"

* * *

Но хайде да оставим Български Охрид и Ромейски Константинопол да "спят под камък". Да се върнем при факта, че си имаме бебе, чийто предполагаем баща Калин Янакиев го няма...

Случилото се не падна от небето. То беше дълго и старателно подготвяно, без църковната общественост даже да подозира, изключая двама-трима. 

Във Видинска епархия, много преди да стане Троянски игумен, еп. Сионий Велички, в качеството си на викариен епископ на покойния вече митр. Дометиан, отдавна бе събрал македонски монахини от МПЦ в един от манастирите. Митрополит Николай приемаше в Пловдив клирици от МПЦ. На Седмицата на Православната Книга още от времето на дядо Кирил непрестанно и ежегодно гостуваха клирици и богослови също от МПЦ. По свидетелство лично пред мене на един мой македонски приятел-свещеник от много години клирици на БПЦ пък обикалят и служат из Вардарските епархии на МПЦ... 

Ние всичко това го пропуснахме, докато се занимаваме с гей-скандали, синодни афери, имоти, избори на патриарси и митрополити, докато дъвчем и предъвкваме кой е русофил, кой русофоб. И ей ни как, докато надухме корема и до час-два взехме, че родихме, без да се усетим кога и как стана всичко!

* * *

Но не си мислете, че ония от Вардарско са прости и неориентирани като нас... "Брате, - сподели ми наскоро същият свещеник, когото вече цитирах - тука при вас е ужас! Не очаквах! Ние в МПЦ се огорчаваме и чудим как да се оправим с нашите владици, смущаваме се от пороците им като суета и тщестлавие и си мислим, че сме в страшна църковна деградация, но това, което виждам тука, задминава и най-страшните ни кошмари!"

А църковната им мисия в обществото се води и направлява от владици с по няколко висши образования, с огромен брой научни трудове и публикации. Православният Богословски Факултет в Скопие е на изключително равнище, социалната и духовно-просветна дейност цъфти, свещеници и богослови обикалят по градове, села и паланки, събирайки пълни зали слушатели за беседите си, издателската им дейност е също в разцфет...

* * *

Е, хайде, честита ви Македония... Но я ми кажете с ръка на сърцето - колко време мислите, че ще успеем да я задържим ние - оставайки си такива, каквито сме?


П.П. (добавка от приятел): Сърбо-фенерската търговия от взаимна изгода с Вардарско не е отсега. Историята знае и за едни 5 000 000 франка, платени от сърбите на Фенер, за да им отстъпят Вардарските епархии около 1920 година.

13 април 2018

Библейски анализ в подкрепа на БПЦ и МПЦ


продължава от "Как щяха да ми отхапят ухото!"

Ние понастоящем робуваме на едни представи за канонично право, на едни парадигми в осмислянето му, почиващи върху архаични реалности, върху отдавна несъществуващи. А което е и по-страшното - върху техните не просто призраци, но даже по-добре казано вампирясали трупове, които разни амбициозни персони или групи, обособени на политически, геополитически, микро- и макроикономически принцип, разхождат на къс и здрав (въобразявайки си, че е здрав и къс) синджир из църковната тематика.

Че къде е Рус Светая на Императора Съмодържец, с цялата любов до лудост и преданост до смърт на руския мужик и респектът от войводите и къде новата Русия на Президентът от КГБ, крепен или лавиращ между олигарси, синове на разузнавачи и внуци на чекисти?! Една метаморфоза ли да я наречем или по-скоро престъпна симбиоза, замислена и изпълнена от еп. Никодим Ротов и наследниците му, духовник на настоящия руски патриарх? Че къде е Вселенската Православна Империя на Императора Пантократор, който като главна своя цел преживявал християнизацията на целия обитаем свят и къде е Истанбулската Патриаршия, драпаща с всички сили и средства до реалната роля на "първенствуваща", за да движи тя именно диалога с Ватикана и останалия християнски еретически свят и най-вече с фондове и банки?

Че къде е "държавата на духа", Велика България, велика чрез Ефтимий или св. Иван Рилски, а не с безрасъдството на Симеон или авантюрите на Иван-асеневци и къде е тая днес на хамелеонстващата цветово, но същностно червена сган, патриотична по нацистки?

Зад всичко това са интереси, зад тия "прераждания" или по-скоро "израждания"... А ние сме тръгнали да говорим за "майчинство", "сестринство", канони, историческа приемственост, Предание на Църквата?!

Ние сега няма да "анализираме политически феномени и процеси". Не съм аз Калин Янакиев (или Велислава Дърева), няма и никога да стана, по-скоро монах ще стана, Калин Янакиев нивга, ако щете го вярвайте!! 

Кой стоял зад Вартоломей, кой зад Кирил Руски, какво искат македонците и защо го правят българите?... Все въпроси, на които са петимни да отговаря българските "интелектуалци", културтрегери (и смислови лалугери), анализатори  политолози (бивши политкомисари), защото са дълбоко убедени, понякога и на съвсем подсъзнателно ниво, че след като са учили марксизъм (ДИАМАТ и ИСОМАТ), значи знаят логиката и детайлите на всичко, което се е случило, случва се и предстои да се случи. 

Тия тиквеници пропуснаха под носа си раждането на червената буржоазия, прерастнала в безсмъртен октопод, преживяващ и преминаващ почти без сътресения през разни политически системи, строеве и режими, през столетия един и същ... Това още Есенин (в началото му) и Висоцки (пред края му) го видяха ясно, а те го изпуснаха, защото бяха заети да ядат и пият по ведомствени пивници и гостилници евтини деликатеси "втора преснота", описани още от Миша Булгаков в "Майстора и Маргарита" как го правят и както тогава лапаха трохите от ръката на номенклатурата, така сега ядат от същата ръка, но облечена вече не в идеологическа, а в бизнес-власт, червата на Майка си България или на разпарчетосаната БПЦ - според ресора, в който са се присламчили. Бог да ги бие!!... Но няма да пропуснат и стъпка от "ужасния" възход на Владимир Путин (или Доналд Тръмп), на Нова Македония или на Стар Константинопол, най-вече във... Фейсбук ще ги следят, настигнат и осуетят чрез "статуси, лайкове и коментарчета"... Но кой за каквото е учил разбира или кой каквото му стиска вижда нали?

* * *

Но да се върнем при Книгата.

Има само една Църква-Майка в Новия Завет на Господ Иисус Христос и това е Църквата в Йерусалим. Йерусалимската Църква обаче е център и с пъвенствуваща власт сред новосъздаващите се Църкви по околните и далечни градове само и единствено в качеството си на място, където са събрани (или винаги се връщат) Дванадесетте Апостоли. Ако от Антиохия например Павел и Варнава са изпратени, заедно с църковна делегация да "възлязат в Йерусалим", то е за да се срещнат там със Събора на Дванадесетте, с Петър, Иаков и Йоан, наричани и по-сетне от Блажения Павел "стълбове на Църквата", до тях да се допитат, като с равноценни, а не с керемидите на града или с призраците на цар Давид. Те обаче са "стълбове на Църквата", нека подчертаем, не по силата на това, че са в Йерусалим, а по силата на личната си опитност с Христос, на личния си живот с Него. Петър, Иаков и Йоан ще останат стълбове, при все, че Петър ще иде в Рим, а Йоан в Ефес, заедно с Пресвета Богородица. И стълбовете на Църквата Божия в Иисус Христос ще останат именно и лично Петър, Иаков и Йоан, а не Рим, Йерусалим и Ефес - подобна триархия на градове църковната история не знае, затова съм сигурен даже аз...

Да повторим, от оня период помним като "стълбове на Църквата" Петър, Иаков и Йоан, така са наречени в самата Библия те от св. ап. Павел в Посланието му до Галатяните (2:9), но нищо не чуваме за "Рим, Йерусалим и Ефес". Разбираме сиреч, че "майчинството" в Църквата (и на Църквите) не е географски и политически определимо и детерминирано понятие, нито исторично, то е лично. Божественият Павел ще припомни на вярващите в град Коринт например, че "може и да имат много учители и наставници във вярата като голяма и силна Църква, но имат само един духовен отец и това е именно той, Павел" (1 Коринтяни 4:15) 

А Латинянската ерес комбинира два подхода, за да утвърди едната си претенция за пълно и неоспоримо първенство сред Църквите и "майчинство". Папистите първо се опират на това, че папите им папуват в Римската Църква, царстваща от позицията на своето географско и политическо положение, историческо и културно наследство според тях и после допълват персоналната легендарна връзка на папата си със св. Петър.

Обаче четем в Книгата, че авторитетът на водителството и първенството не е само личен, персонален, но и трябва да е харизматичен. На това ни учи пак Божественият Павел. Опирайки до конфликт по същината на вярата (Благовестието), Павел заявява, че тези, дето допреди ред е именувал "стълбове на Църквата", въобще не го интересува или респектира факта "кои са и що са" и без да се замисли, ги подхвърля на анатема хипотетично, ако те биха проповядвали нещо по-различно от Христовото Учение, поставя в реда на хипотетичната анатема и сам себе си, ако да би го сторил, сам дава пример и как с едного от тях (Петър) е влязал в разпра по такъв въпрос преди време... 

По този именно начин Църквата Майка ще се преобрази от Град Йерусалим на евреите в Небесния Йерусалим на всички хора и народи от Посланията на Божествения Тарсянин и от Апокалипсиса. А няма да стане на Рим, Константинопол, Москва или Истанбул.

* * *

Но ние днес нямаме нищо от това... Днес, когато цели кохорти богослови и канонисти са на хранилки по митрополии и Патриаршии, на разни църковни и парацърковни фондации, когато в споровете им се месят политолози и историчари, когато за един събор като критския се харчат милиони, поставил си за цел конструктивен църковен и богословски диалог, няма и следа от църковност, камоли истинска православна духовност в диалога. Напънала се планината, па родила мишоци, които един друг се гледат обидено и даже кръвнишки и за реванш се надиграват с национализъм и геополитика.

Затова е тоя резултат - двете "майки" София и Истанбул в спор за разпътната си щерка Скопска Македония, която кокетничи и с двете, докато скришом върти очи към Сърбина... А всичко би било толкова лесно, ако имахме Патриарх като Павле или църква "в ред" като сръбската! Защото един авторитет, растящ върху Първоапостолски дух и благочестие, е много повече в подобен спор, отколкото вдигнатите на кокили призраци на Самуил или на Василевсите Пантократори.

Но ние сме в по-изгодно положение впрочем, при добро желание бързо ще разкараме мутреещите се наследници на старите кланове от Политбюро, взели на концесия църквата ни на всички нива, за да вдигнем и подредим Църквата си, а Наследникът на Палеолозите от Турски Фенер ще му мисли - призраците от миналото му са по-тежки, а чуждоземните близки и далечни господари по-силни...

Отхапаха ли ми ухото и Всесветейшият Вартоломей

"А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка" (Галатяни 4:26)
Седя си аз (седнал) в една от камерните конферентни зали на ФК във Варна преди години, премрежил съм клепки, за да не се вижда как очите ми светят, отпивайки издълбоко маскираната в половинлитрово шише от минерална вода "Девин" водка "Собиески" и ме прикълвават току по лудата глава щъркелите, докато отвреме-навреме ме щипят дяволи по гъза... 

Всичко това се развива в един предишен живот, дайте да се разберем още от самото начало, за да не стане тепърва някое недоразумение!

До мене седи най-голямата ми любов в живота (предишния) за всички предишни времена, много хубава, ужасно развратна и на всичкото отгоре омъжена, а последното съм го разбрал, както винаги, с фатално за моята влюбчивост закъснение... Пред мене са едни женуря-богословки на трибуните, които още тогава Иван Желев определи много сполучливо като "хлевоусти каки" и се кикерчат умно, ако знаете значението на тоя варненски лаф. "Църквите Сестри това", "Църквите Сестри онова" повтарят, а тоя израз, който явно съвсем наскоро са научили или поне едва сега са намерили повод да употребяват публично и много се гордеят с него, им лепне като мед по устните, когато се доволни, а поядосат ли се, разнасят го като свинкя блажен вестник.

- Какво е пък това "църкви-сестри"?! Супер глупаво ми звучи! - възмущава се Меденка.
- Така е прието да се наричат Поместните църкви сред различните народи помежду си, Любов моя - опитвам се да ги оправдая.
- Няма значение, - сопва се тя нежно - все пак звучи странно, чак извратено!!

Аз вътрешно се съгласявам, заглеждайки се в диалогизиращите три лектореси и въздъхвам. Представям си, Боже прости, а вие пак извинете и пак вземете предвид, че става дума за предишния ми живот, инцестен групов секс с тризначки. 

Тя прочита мислите ми, щото по онова време имахме като че телепатично-метафизична връзка помежду си (преди още да ми рече в някои моменти "Дръпни ме за косата!", косата й вече се намираше навита около китката ми), затова сега за наказание ме захапва скришом силно за ухото, а аз изпищявам. Всички се обръщат стреснати и тогава установявам, че дядо Кирил през цялото време ни е наблюдавал двамата и в момента е по-червен от домат... Още по-червен съм го виждал само, когато по време на същите събития в залата на Община Варна, където аз, гладко избръснат, небрежно елегантен и пак леко пиян, подобно истински английски джентълмен, се изправих и заявих публично на домъкнатия незнайно откъде от Пламен Сивов Клаус Кенет, че е парахаризматичен полуидиот... Но това е втора история.

Ето как разбрах, благодарение на "трите грациии" (за който предпочита Рубенс) или "вещиците на Лейди Макбет" за обичащите Шекспир (всичко, знаем ние добрe, е въпрос на вкус) за "Църквите-сестри". Години по-късно научих от Негово Светейшество Софийския Митрополит и Български Патриарх +Неофит (с дълбокоуважаемия от мене понастоящем викарий Епископ +Поликарп Белоградчишки) за Църквата Майка в Константинопол, "майката на всички славянски църкви", както сега настоява и не спира да подчертава Всесветейшият Вартоломей, заради чиито именно лафове замалко да ми отхапят ухото тогава. Научих го благодарение на едно негово приветствено слово към Вселенския Патриарх на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит г-н, г-н и г-н +Неофит. Алилуя и Амин+++

* * *

Имаме значи една Вселенска Патриаршия, разположена в град Истанбул, в квартала му Фенер, на територията на Република Турция, дето е секуларна държава с ислямски традиции. Патриархът не може да пътува в свещеническите си одежди в турските авиолинии, там е длъжен да бъде цивилен, подобно на всеки турски гражданин. Реалната му пастирска и канонична власт се разпростира върху няколко епархии в Северна Гърция, преотстъпени от Еладската Православна Църква, "колкото да не е без хич". Дълги векове Вселенските Патриарси получават назначението си от Султаните срещу солидни рушвети и подли братоубийствени интриги, Еладските митрополити пък от гръцкото Републиканско светско правителство днес.

Реалната сила на Фенер (и милионите долари, с които бе и направен събора на о. Крит) е от масоните, САЩ, Ватикана, ССЦ.

Църквата дъщеря на Фенер - БПЦ-БП, даже Първородна, която се явява сестра на Църквата във Вардарска Македония, ето е напът да стане "внучка" на Фенер или щерка-изтърсак, чиято майка също е във Фенер, иска да стане майка на сестра си... Следите ли ми мисълта?! Сестрата македонка няма нищо против да приеме сестра си българката за майка. Тя иска това според нас временно и формално, не го иска сиреч от сърце, но това е друга тема. Гръцката (или по-точно турската, както вече уточнихме) сестра обаче е против, защото много иска да й викат "мамо". Така тя ще избегне неудобството да я мислят предимно и най-вече за метреса на юдо-масонската централа в Лондон с пипала във Ватикана и Вашингтон.

А за майчинството на БПЦ впрочем си има основания - Охридската Архиепископия почти от създаването си още, е в диоцеза на Българските Патриаршии - Преславската и Търновската. Със Софийската Патриаршия обаче има проблем. Подобно на Фенерската, командавна столетия от турците, която е и още в поза на съобразяване с турските власти, митрополитите и патриарсите на българите са назначавани през последния почти век първо от комунистическата тоталитарна власт, а сетне издигани от произлязлата от нея олигархия и групировки в България...

* * *

И като говорим за канони и история, аз искам накрая да задам един профански въпрос. Имам на това право, щото съм най-уважаваният богослов сред профаните и радващ се на най-голямо снизхождение профан сред богословите в БПЦ.

Искам да попитам какви са тия спорове за майчинства между Автокефални Църкви с Патриаршеско достойнство? Не е ли това папизъм, не е ли същото, за което имаше претенция Рим в Средновековието? Да бъде "майка на всички" Древни Патриаршии, черешката на Древната Пентархия? Ако на българи, сърби, руси, грузинци е дадено Патриаршеското достойнство еднаж и то може да се отнеме само от Велик Събор, Всеправославен, само заради ерес, разкол и схизма, за какви майки, по дяволите, си говорим тука?!

Не беше ли "една Майката на всички нас", според Блажения Павел - Йерусалим, но не земният, ами горният, Небесен? По една единствена причина - че е свободен не само от фарисеи и садукеи, от римски езически или папски "понтифекси", от Високата Порта или Ердоган, от гръцкото или българско правителство, от ДС и КГБ, от Тито и наследниците му, от мафия и олигарси, ами и защото в него възлезе Христос-Бог.

И още един въпрос имам, отправяйки го към митр. Йован Зизиулс - придворният философ сред богословите и историк при философите на Всесветейшия Вартоломей. Ако философията ратува срещу нацистката спекулация с историческата "справедливост" още от Любе, защо кръжокът богослови около Вартоломей се опитвате да вплете утопичната историческа правда в богословието и каноните?! 

следва: Нации, Апостоли и Призраци

11 април 2018

Светлата Седмица с Неизповедимите Тайни


От Възкресението до Възнесението на Господа, един период от четиридесет дена, ние почти нищичко не научаваме от Христос, за разлика от евангелските текстове отпреди това, пълни с наставления и проповеди, макар да оставаме с впечатлението, че Христос почти непрестанно беседва с Учениците Си. А малкото, което научаваме от предадените откъслечно реплики, е меко казано озадачаващо, дотолкова, че чак понякога самите Апостоли остават озадачени.

* * *

Какво например се е случило с мнозината възкръснали, заедно с Христос, съвсем буквално покойни старозаветни светии?
"И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина). (Матей 27:51-53)
Да, ясно е по каква причина са възкръснали, пряко свързана с Възкръсването на Господа и не само като потвърждение на Неговото Възкресение, но и като уверение, че това Възкресение има отношение и към всички нас, които се надяваме и очакваме същото възкресение, като Неговото. Да... 

Но какво следва с тях после? Къде са отишли или останали, какво са правили, докога?...

Ами защо Възкръсналият Господ забранява на Мария от Магдала да се докосва до Него, срещайки Го възкръснал при Гробницата?
"Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца" (Йоан 20:17)
Мария не бива да се допира до Него, защото "още не се е възнесъл", Възнесението Му е след 40 дни, а само седмица по-късно Христос подканва Тома, наричан Неверни:
"Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ" (Йоан 20:27)
На мене ми се набива на очи впрочем, че тези два разговора следват един след друг в един и същи пасаж, почти веднага в последователност. А на вас не ви ли прави пък впечатление, че св. ап. и ев. Йоан Богослов не извършва дори плах опит да обясни такова противоречие, което със сигурност и нему, като повествувател, се е набило на очи?!

Това не е ли един от Четиримата, които до тоя момент са се старали да ни обясняват почти всяко нещо от думите и постъпките на Иисус? Колко често преди това срещаме в Евангелията следния конструкт: "Като каза това, Той имаше предвид, че (...), а това те (или ние) разбраха (разбрахме) по-късно" Та нали все пак на Апостолите Си Иисус Е казал, че им е "дадено да разбират тайните на Царството Божие", пък за всички останали се проповядва "чрез притчи" (приказки, алегории, метафори, параболи - Лука 8:10) и се очаква, че Апостолите ще тълкуват, тъй както Сам Иисус често е тълкувал подробно притчите Си. 

И ето ти сега място, което тълкувателят Йоан, облегнал се на Христовите гърди по време на Тайната Вечеря, наричащ сам себе си "любим ученик на Христос" (Йоан 21:20), нещо което очевидно от последно цитирания текст знаят добре и останалите Апостоли, отказва да ни разтълкува, оставя ни в недоумение?

Не може или не иска?... А има и случка, в която не само не иска, но и не може май, случка, която оставя и двамата със св. ап. Петър в недоумение... Петър е реабилитиран от Самия Иисус за неговото отричане. Обявен е лично за пастир на "овците Христови", назован е камък, върху който Христос ще съгради несъкрушима Църква... И малко по-късно, виждайки Йоан да се движи близо до Възкръсналия, пита Го Петър, струва ни се ревниво: "Ами този?! Ако аз ще водя Църквата, този какво ще прави?!" Христос го оставя без отговор, само с контра-въпрос, пита насреща, след като е предвестил на самия Петър бъдеща мъченическа смърт: "Ако Аз желая да остане жив чак до Второто Ми Пришествие тоя, тебе какво това те тревожи?!". Озадачен е и Петър, озадачен е и Йоан, който сам в Евангелието си коментира в недоумение: "Не, Христос не каза, че ще доживея Пришествието, попита само Петър защо той би могъл да има проблем с това"...

Или ще кажете, че те още не са били "приели Светия Дух", било е преди Петдесетница? А какво тогава са приели още в Горницата при първата среща с Възкръсналия, когато Той "духна върху тях и каза: Приемете Духа Светаго" (Йоан 20:22)? Но дори и тъй да е, нали Евангелията до едно са писани много след Петдесетница?!?

* * *

Един директен въпрос задават Апостолите, нетърпящ мъгляви отговори. Христос отговаря, че това не е тяхна работа (Деяния Апостолски 1:6,7), като отговорът на подобен такъв въпрос Христос много преди това е заявил, че не зане Сам Той, нито се интересува от него - Матей 24:36

Друг път се случва като с Петър, който успява при срещата на Тавор между Христос с Мойсей и Илия, на която стават свидетели с Иаков и Йоан, да попита нещо истински нелепо, да попита дали да не направи няколко навеса за тях с Мойсей и Илия, че да не ги препича Слънцето, с което очевидно Петър обърква обливащата Иисус Нетварната светлина.

* * *

При срещата с Възкрасналия Господ, особено ако тя се случи в средата и сред дъха на Светия Дух, в "шекината на Божието присъствие", умът блокира, абдикира и даже, ако по милост Божия му се позволи да разбере донейде, той възпира плътта от говорене, както у Божествения Павел, който бил "отнесен до Третото Небе", без да разбере дори как и там чул да се изговарят думи, които на човек е забранено да повтори - 2 Коринтяни 12:1-4

А нима не е църковният напев "Теририрем" нещо, което според Преданието ни е непреводимо, наследено от Богородица от приспивната й песен на "ангелски език" за Младенеца? Но това докосване до една трошица от тайната е допустимо само за онзи, чийто ум е готов благоговейно и в свещен ужас да откаже да разбира, дори да не повтаря, да не изговаря, подобно на Блажения Павел след неговото пребиваване на Третото Небе, да подобно и на Първотайнохранителницата Пресвета Богородица, която неполучила отговор от Архангела при Благовещението как така "девствена ще забременее", не отвръща нищо друго освен: "Ето Рабинята Господня, нека стане с мене тъй, както ти казваш". Но не ли и заради това любовно-всеотдайно, пъвроангелно за човека поведение, Богородица не получава и дара (1 Коринтяни 13:1) на "ангелските езици"?!

07 април 2018

Като прор. Йона (пак за Църквата в Четвъртък)


"Божано момо, убава, че ти зашиjем jелечето, ал' да ми омесиш погача, кроз трепке брашно да сеjеш, со солзи да го замесиш, на груди да го развиjеш, со душа да го изпечеш" (Вранянска народна песен)
продължава от "Къде е Мария Магдалина?!"

На Велики Четвъртък, в описаната предния път Йерусалимска Горница, ние наистина виждаме една съвършена картина на Църквата... Христовите последователи непрестанно ще я повтарят сетне в литургиите си, докато не дойдат съвремените протестанти, които ще върнат "в обръщение" синагогалния тип богослужение.

Дотолкова тая "икона" ще се отбележи в съзнанието на верните и те ще я асоциарат със самата църковност, че за да насърчи църковното благочестие, св. Игнатий Богоносец на нея ще се опре - "Почитай епископа, като Христос, презвитерите като Апостолите, а дяконите като Божа заповед", а говорейки за легитимността на църковната идентичност, св. Ириней Лионски ще напише: "Законна е само онази Евхаристия, която епископът е отслужил или човек, комуто той е разрешил"/

Самите Първоапостоли никога няма да смесят местата си с това на Господ Иисус Христос - Архипастир е Той, така ще го нарича сам св. ап. Петър в Съборните си Послания, а създавайки дяконския институт и служение в Църквата, като прислужване на общата трапеза, случка описана в Деянията Апостолски, сами ясно ще определят своята функция на "проповедници", на Христови пратеници, а ще ръкоположат дякони, за да не оставят вмененото им от Христос лично, по собствените им думи, "служение на Словото", неговото разпространяване "сред всички народи"... Разяснявайки въпросът със свещенството пък в Посланието до Евреите, Божественият Павел ще посочи Христос не само като Архиерей - Първойерей, Първосвещеник, но ще Го означи и като Единствения Свещеник в Новия Завет, чието свещенство не преминава върху никой друг, не бива наследявано и преотстъпено, като Първообраз на предобраза му - свещенството на цар Мелхиседек в Стария Завет.А само иконично изобразявано от епископа, ще посочим ние пък, епископът е вместо Христос в Литургията.

Та по същият начин, по който те не смесват функциите си с тия на дяконите, участвалите в Рождеството на Църквата на Велики Четвъртък не приемат и да вземат върху себе си мястото на Христос в повторенията през историята на онова Първосъбитие от Йерусалимската Горница. Римокатолическото предание ни уверява, че пръв епископ (заел мястото на Христос в Евхаристията като Първосвещеник) в Римската църква е бил св. ап. Петър, но четейки Новия Завет, ние подозираме, че това са чиста проба бабини дивитини, защото виждаме в Римската Църква с еднакъв авторитет да си служат и Павел, и Петър, при това в качеството си на Първоучители и проповедници, а не на епископи. 

Виждаме съвсем обратното - навсякъде, откъдето мине, Павел ръкополага епископи, не става сам епископ, ръкополага в Крит, в Ефес, тъй че и оттеглилият се впоследствие в Ефеската Църква друг Първоапостол - св. ап. и ев. Йоан Богослов, не става епископ, там епископи вече има, ръкоположени вече впрочем не от него, ами от Павел, затова и сам нарича себе си в Третото си Съборно Послание "презвитер", указвайки именно на това, че продължава да гледа на себе си според същото и неизменно място, на което Христос го е поставил по време на събитията в онази Горница, където Христос е Епископ и свещеник, само и единствено Той, а Апостолите се явяват в Първообраз на бъдещите презвитери-проповедници сред народа, каквато традицията виждаме документиране от II в. насетне. 

Първоапостолската власт е харизматична, нежели институционализирана, те продължават да наставляват и изправят Църквите първо в качеството си на техни основатели и после на такива, които са имали личен живот и среща с Христос - мнозината плътска, а Павел духовна, но ни най-малко по-нелична. Те обаче нивга не изместват като функция местните епископи. Даже в Йерусалимската Църква, Църквата Майка "на всички Църкви", за епископ ръкополагат св. Иаков Брата Господен, който макар да се ползва с авторитет "като на един от Дванадесетте", не е в тяхното число, не е бил и сред тях на Велики Четвъртък за времето на Тайната Вечеря. Затова и вероятно имаме запазени древни Литургийни последования от споменатия св. ап. Иаков Брат Господен, от св. ев. Марко, но нямаме Петрови, Йоанови, Павлови - Богослужението е длъжност и отговорност на епископите, не на апостолите, така както "прислужването на трапезата" на дяконите, а не на апостолите, те са преимуществено проповедници, пратеници.

Топосът на това събитие - събирането за Литургия на Църквата и явлението и като Църква в Евхаристията, както биха написали някои мои приятели богослови днес, вместо да кажат чисто и просто съвсем по човешки "мястото", вместо "топос", защото зад гръчките думи крият същностната си идиотия и персонална некадърност, също ще остане иконично верен на първообраза си от Велики Четвъртък - дълго време, та чак до IV и V век сл. Хр., когато това става вече абсолютно невъзможно и неизпълнимо технически, Христовата Църква в даден град ще се събира всякога за богослужение "всички заедно и на едно и също място около своя православен епископ", в нечия къща. като имаме заедно с това и службата на страноприемник на Църквата, изпълнявана от собственика и домакин на къщата, а след това се запазва смисълът на това, като служещите Евхаристията по отделните храмове в града презвитери служат с "пълномощие" (антиминс) от епископа си, без ни най-малко да смесват служението си с неговото... 

* * *

В БПЦ обаче ние днес повсеместно имаме цели бюлюци попове, дето смело и безотговорно си играят на изповедници на миряните, докато едва им е покарала рехава брадица на самите тях, но самата ни отдавнашна традиция всъщност предвижда при невъзможност да се изповядваш при епископа си той да упълномощи двама-трима стари и опитни свещеници в епархията да изповядват вместо него... Традициите не са обаче такива каквито бяха - ни доскорошните, ни древните, затова и са налице толкова много наебани от поповете мирянки и обрани като евреи от същите прясно чернокапосани козло-брадковци будали.

* * *

Защо Църквата толкова хилядолетия тъй ревниво пази от смесване и обезличаване тоя първообраз на Евхаристията от Велики Четвъртък? Пази всячески. Защо и в православния храм над Царските Двери стои неизменно рисуваната му икона? Явно в тая картина има нещо, достигащо самата сърцевина на православната църковност - първоизвора на битието й.

* * *

В стаята на долния етаж, стаята за животни, е оскотялото, изпоклано от Насилникка дявол човечество, самият ад, пленените от смъртта Божии деца. Навън около къщата са озверелите плътски врагове на Господа, "живи мъртъвци", "немъртвите", сеещи и планиращи смърт пред собствената си смърт, съвсем подобно на подплашени и ранени диви зверове, над покрива са "поднебесните духове на злобата", където са царували демоните, според св. Павел и св. Атанасий Велики, преди Кръста. Вътре са смутените и объркани Христови приятели. Тази къща, подобно "кораба на спасението", както е сравнена Църквата според св. Киприан Картагенски, е също образ на Църквата, в нея Църквата ще се роди, ще се случи в Причастието.

Но Христос ще слезе до самото дъно на ада. Ще стане жертва заради Своите приятели, ще отдаде живота си за тях, за да оживеят те, докато един от тях ще Го предаде, друг три пъти ще се отрече от Него, а всички ще се разбягат. Че по едно време, в епицентъра на тая духовна буря и битка, в която Той има най-много нужда от тях, те ще заспят... Но и ще слезе в ада, за да възкреси и оживотвори очакващите го пленници на дявола там.

Съвсем подобно на историята от Стария Завет със св. прор. Йона и неговото странно "мисионерско" пътуване... При Йона къщата е корабът, с който той бяга от Божията Заповед "да слезе в ада", за да проповядва скорошната гибел на Ниневия... Йона не иска "тази тежка и горчива чаша", поради малко по-особени, както разбираме в края на едноименната му книга, причини, Йона мрази ниневийците отдън душа, поради еврейски национализъм може би и Йоана си дава добре сметка, че ако Бог наистина има намерение да ги унищожи, няма защо да изпраща него, за да им го съобщи. Йона познава Бога и Го подозира, че истинската Му цел е да ги стресне, да ги предупреди, да им даде възможност и време за покаяние и така да ги спаси. Така накрая и става впрочем... А разлиакта е всъщност, че докато в Гетсимания спят Апостолите, а бъдува тревожещият се и за тях Христос, на Йониния кораб всички са в паника при бурята, спи само... Йона.

А Тайната Вечеря на Христос с Апостолите затова е и тайна, те са се скрили, за да "ядат от тая пасхална вечеря заедно", Христос не се крие от Божия Промисъл и Заповед на Отца "се качи на кръста и да слезе в ада", Христос доброволно ще излезе после на открито, ще иде в Гетсиманската градина, където, въпреки вътрешната Си съпротива, ще приеме волята на Отца да бъде арестуван, ще я приеме и поощри Сам, ще възпре Петър в опита му да Го защити от агресията. Христос се скрива с приятелите Си, защото иска само малко още време, за да направи нещичко последно с тях и много важно, според Него. А Йона се скрива в кораба и побягва с него в една съвсем обратна на Ниневия посока, защото не само няма намерение да изпълни волята на Бога, но възнамерява и изготвя един съвсем целенасочен план, чрез който да я осуети.

Христос Сам и доброволно напуска къщата, където е защитен от тайната и от другарите си, пуска невредим да излезе от нея Предателят, за да може да осъществи намеренията си свободно. А Йона силом е изхвърлен от кораба при разразилата се по Божия намеса страшна попътна буря от спътниците си. Хората, пътуващи с Йона, са спасени. Йона е погълнат сетне от огромна риба и така отнесен до Ниневийския бряг, където по чудо го изплюва рибата съвсем жив и здрав. А Христос доброволно се предава, излиза от къщата Оголен и Открит, така приятелите Му, за които се е молил, са спасени... 

На косъм с гибелта си се разминава импулсивният и самонадеян Петър, именно той вади нож при ареста. Ножовете, според предварителния разговор и заръка на Христос, са два. Вторият нож обаче не е изваден, вади нож единствен Петър. Предчувствайки опасността за Петър, защото добре го познава, Христос предварително се моли за Петър на Отца. И когато ножът е изваден и вкаран от Петър в действие, в думите на Христа има страх само за Петър: "Прибери, Петре, ножа си, за да не загинеш от нож сам ти!", след което покрива щетата, причинена от Петровия нож - изцелява чудодейно отрязаното на едного от арестуващите ухо.

* * *

Йона е в кита, Христос в гробницата. И двамата пътуват за ада - Йона към Ниневия, Христос към шеола, към "зермята на смъртната сянка", както е според псалмопевеца. И двамата остават сами. Христос е жертва на синедриона - отхвърлен от своите, а Йона е син (или духовно чадо) на св. прор. Амос, имал не по-малко проблеми с еврейското твърдоглавие.

Но Христос слиза в ада тържествувайки, защото там ще срещне още свои обичани, сред мъртвите, защото знае, че ще ги спаси и на това се радва. А Йона тръгва из Ниневийските улици по-кисел от добруджанска зелена джанка. 

Затова и спасението на ниневийци чрез Йона е временно, все таки Ниневия е съсипана, макар и не след 70 дни от влизането на Йона там, а след около 70 години, според историята. 

А спасението ни в Христа е вечно!

06 април 2018

Къде е Магдалката?! (Раждане на Църквата)

"Жали Заре, да жалимо, како че се радвоимо... Къ че ветар да подувне, ти помисли "От Бога jе", то jе моjа блага душа" ("Жали Заре, да жалимо", Вранянска народна песен")  
продължава от "Велики Четвъртък, Рождения ден на Църквата"

На Велики Четвъртък вечерта, в една Йерусалимска горница (стаята на горния кат от къщата била предназначена за живеене на хората, а животните зимно време и нощем са били прибирани в приземния етаж), Христос Бог създава Църквата Си.

* * *

В Литургията Църквата се разкрива в цялата си земна и Небесна пълнота и във времето - минало, настояще и бъдеще "тук-и-сега" и по-точно речено, минало и бъдеще стават истинно настояще, а може и да се каже, че настоящото и миналото се сбъдват в тук-и-сега настъпващото бъдеще. В тоя последен смисъл участващите в Господната Трапеза Първоапостоли стават съвсем реално участващи и причастяващи се с Тялото и Кръвта Христови, при все че във времето Христовата Жертва още не е принесена, Христос дори не е осъден, камоли да Е тръгнал към Кръста Си. 

Но ако за Първоапостолите Бъдещето изпреварва само себе си в една времева перспектива, хронологически - Бъдещето нахлува в настоящето, то за Блажения Павел, който не е бил участник и свидетел на тези събития хронологически, става такъв мистично и мистагогически - миналото за него се преобразява в Бъдеще, Идещия Век нахлува в миналото и тъй преобразява и сегашното, по тоя начин светът се одухотворява изцяло и дълбинно. На своите духовни чада в Коринт Павел ще обясни, че причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, приемани в образите на хляб и вино, "смъртта на Господ Иисус Христос известяват", носят миналото "като новина" и тази новина, това "бъдеще в миналото", ще е актуално настояще че "докле дойде отново Той, Христос".

И както Христовата Жертва още не е принесена (макар в една мистическа перспектива "Агнецът да е заклан още от създанието на света" според Йоановия Апокалипсис), ами предстои това да се случи на следващия ден, на Велики Петък, така и Възкресението Христово все още не е исторически факт, ама ние знаем, че участвайки в причастието, се причастяваме не с умъртвените Тяло и Кръв на Господа, а с възкресените и одухотворени или както Блаженият Павел ще напише пак на Коринтяните - "ако и да сме познавали нявга Христос плътски, сега вече не тъй, ами по дух Го познаваме". Затова и нашата опитност с Него не е с нищо по-нищожна от тази на облегналия се на гърдите Му по времето на Тайната вечеря св. Йоан, а даже е по-блажена в някои случаи, като блаженството ни спрямо вярата "след лично докосване" на Възкрасналия Господ на св. Тома, както и вярата ни "без да видим", за разлика от повярвалите в следствие от Христовите чудеса евреи, описани в Евангелието. 

За да участваш в Христовата Жертва предварително, както са получили това съучастие и старозаветните праведници, се иска нахлуване на Бъдеще в настоящето. Последното го осъществява Бог Свети Дух още преди Съшествието Си на Петдесетница. А колко повече Е Той нужен, за да се причастиш "да пиеш и да ядеш" Възкресните Христови Кръв и Плът, съучаствайки така във Възкресния Негов вечен живот, колко е по-необходимо и задължително Личното пръсъствие на Духа, заедно с Христа още в Горницата там?!

За да има Литургия, необходимо е призоваването и снизхождането на Светия Дух, за да има въобще Църква, Тяло Христово, пак Той трябва да е Лично тук, Духът, за да я събере и възпълни, точно както първом прави с Христовото Зачатие и Рождество. 

Не случайно и всяка следваща Литургия в историята на Църквата повтаря по свой начин тая първоначална картина, интерпретирайки я - картината на Тайната Вечеря още от Апостолско време.

Апостолите участват в Смъртта, но и във Възкресението Христово по благодатта и съдействието с Христос на Бог Свети Дух... Едничък Иуда от Кариот участва само в смъртта, от Самия Христос е подканен да напусне Трапезата, за да извърши по-скоро предателството, преди Христос да раздаде от хляба и виното, от което досега са яли и пили, като от обикновена Пасхална празнична трапеза, да го раздаде вече не като пасхални хляб и вино, а като Свои кръв и плът. Затова и иде в текста вероятно туй изрично указване, чрез използване на друга дума, че хлябът не е пасхален, сиреч безквасен, ами е квасен, това е Новия Хляб на Новия Завет. Иуда Предателят в тоя хляб, слязъл от Небето, не участва, ами само в тленния, израснал от земята, затова и за разлика от сторилия аналогично предателство по-късно Петър, остава в ада си, остава в Стария Завет, в шеола (ст. евр. гроб), а не възкръсва заедно с Господа. 

Да, това там е Литургия - Литургия на Словото с първата си част - старозаветната пасхална вечеря с вареното в горчиви треви агне, с безквасния, кашерен хляб, че и с характерните за Стария Завет "обредни умивания" - миенето на нозете на учениците Си лично от Христос. Тук са тамянът и благовонията дори, чрез обливането със скъпия парфюм на Христос от Мария от Магдала. И сетне Литургия на Тайнството - Евхаристия.

А тя Мария Магдалина единствено разбира какво предстои. Тук и най-вече тука ние я виждаме като съвършен символ на Църквата. 

Двама души изчезват в тоя момент от Евангелското повествование, за да се появят сетне само по веднъж - Иуда Искариотски, явяващ се колкото да се самоубие, символ на умиращия Стар Завет и Мария от Магдала, появяваща се в утрото на Христовото Възкресение, възпълваща се в образ на Църквата.

С Трапезата на Велики Четвъртък Църквата се ражда в лицето на тая жена, бивша блудница, с Разпятието Христово тя сякаш умира, изчезва като че, за да се роди пак, да съвъзкръсне с Христос Бог в Неделното утро... Не, тя не е въобще умирала Църквата, нито пък ще умре при всички убийствени атентати - външни срещу съществуването й от богомразците и вътрешни лъжебратя (и лъже отци) срещу самата й природа, от самите нас, чрез греховете ни. Нито пък е изчезвала. Христос Бог "прибира" Мария Магдалина "у Себе Си", за разлика от Иуда, когото пъди от Себе Си, прибира я, за да я преведе през смърт, подобна на Своята, та да й даде участие чрез Възкресението Си и в живот, като Неговия.

Точно тъй е и с нас, както Божественият Павел сетне ще напише, на които "животът ни е скрит с Христос в Бога", та и убивани "с Него и заради Него всеки ден", всякога и с Него да съвъзкръсваме.

03 април 2018

Цветница (Началото на един Столичен скандал)

"А отцу напишите отдельно, что полег весь наш доблестный полк. / В грудь на вылет я ранен смертельно,/ выполняя свой воинский долг") (Любэ, из "Сестра")
Ако не разсъдим честно спрямо текст (и контекст), не само няма да разберем нищо от Евангелските събития през Страстната седмица, но съвсем далеко ще останем и от това, дето аз го наричам метатекст...

Защо Христос-Господ Е Арестуван чак на Велики Четвъртък?... 

Та Той още в Неделята влиза в Йерусалим, влиза открито, влиза и доста шумно, приветстван Е като Спасител, Освободител, Сам Той изпраща напреде Си Своите Апостоли, за да заяви, че влиза в града като Цар, макар и възседнал осле, не кон. Той проповядва по улици и площади, Той влиза и в Соломоновия храм. В този храм не само поучава, пророкува, при това предсказва съвсем недобри неща, включително пълното скорошно разрушаване на Храма, ами оставя и двусмислицата в думите Си, според която едва ли не Сам се готви да го събори, изобличава даже обиждайки... 

И не е арестуван!?

Отива даже по-далече, много по-далече. Сътворява един прекрасен скандал с побой Лично. Нарича Храма "разбойнически вертеп", сетне взима един бич от сноп кожени ремъци с оловни топчета на върха им, предназначен за натирване на говеда, преобръща масите на сарафите в Храма, след което самите тях подгонва навънка. 

Нищо смирено няма в това, нищо дето да го свържем с представата си за "кроткия и добър Иисус", яздещ шарено и миличко магаренце, дошъл в Йерусалим на благочестива поклонническа разходка, а те го заловили, измъчвали и били, накрая и убили, без сякаш сам да разбере защо, по някакво нелепо недоразумение... 

А Той прави всичко описано дотук обаче и не е арестуван?!

И още един въпрос. Защо юдейските началници имат нужда от предател в лицето на Негов приближен? Защо му плащат сравнително скъпо на Иуда от Кариот, защо е необходим и заговор за залавянето му на Христос, на отдалечено място с малобройно обкръжение и то от хора, на които предварително е наредил всеки от тях да се въоръжи, при това най-вероятно в частен имот - маслиновата градина с маслобойна в Гетсимания, принадлежаща може би на майката на св. ев. Марко, в късна доба? И защо бързат с процеса срещу Него в Синедриона? Защо съвсем преднамерено Е съден нощем, противозаконно, защо "половината Синедрион трябва да го няма"? 

* * *

Аз мисля, че Христос се Е опитал да извърши религиозен преврат, да свали свещеническата каста от власт в Йерусалим... По каква причина ли? По сходна на тая, поради която Е възкресил малко по-рано и приятеля си Лазар от Витания. От любов нетърпяща неправдата, особено неправда към тия, които обичаш. Христос възкресява Лазар, защото го обича, защото смъртта на Лазар му причинява скръб, страдание, смъртта на Лазар Го възмущава. Христос влиза и в Йерусалим на чело на една не малка група сподвижници, почти около петстотин души, започвайки с Първоапостолите, заедно със Седемдесетте ученици, със семействата на Неговите домакини и спомоществуватели из градовете и селата на цяла Иудея, че и Самария, с подкрепата на някои римски офицери, станали Негови приятели след чудесата Му, с подкрепата и на някои фарисеи сред самия Синедрион, с подкрепата на целия народ там... 

Защо? 

Защото обича народа Си. Защото...
"...когато видя множествата, смили се за тях... бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир" (Матей 9:36)

* * *

Кръстната развръзка е неизбежна, неизбежно е и предателството, неизбежен е съдът. Не можеш надхитри юдейските първенци, школувани със столетия да яздят народа си, да го стрижат, ебат и избиват, докато ужким го пазят. Не можеш да надхитриш и Рим, достатъчно умен, за да се осланя и да работи с тая именно "сган отбрана, рояк скотове - в сюртуци, в реси", Рим макар да не вижда "никаква вина в тоя прошляк и приятелите Му", по думите на Пилат, все пак всякога избира да работи с тях, с "патриотраската" сган... 

Остава само Христовата ирония, която осмива жалкия им страх: "Всеки ден Бях на площадите ви, по синагогите, в Храма ви, защо тогава не ме арестувахте?!"

Христос не желае тази развръзка очевидно, да не се случи тя Той моли и Своя Небесен Отец в нощната молитва в Гетсимания, докато приятелите Му спят, а Той духом и телом кърви. 

Но такава е Волята на Отца...


Следва "Рожденият ден на Църквата"

01 април 2018

Богородичен марш

"Све што имах заложив да Ти пеам под пенджери" ("Tajно моja", Тоше Проески)
Два празника в тия две недели следват един след друг и в двата има радост, но и в двата има печал, дори скръб... Благовещението на Пресвета Богородица (и последвалата среща с братовчедката й св. Елисавета) и Цветница (Вход Господен) в Йерусалим, който град, при все празнуващите влизането Му там множества, Христос вече е оплакал...

...

Апостолското четиво от миналата неделя беше от Посланието на св. ап. Павел до Евреите:
"И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство" (Евреем 2:14,15)

А научавайки за своята неочаквана бременност, след дългите години на безполодие, в Литургийното Евангелие Елисавета казва така:
"Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят." (Лука 1:25)
В Стария Завет бездетността се считала за проклетия от Бога. От времето на Авраам още цялата надежда на благочестивия евреин е свързана с неговото потомство, благословия е "потомството ти да е колкото морския пясък и небесните звезди", както Бог казва още на Авраам, пък проклятието се състои в това да останеш без наследници, без кръвни потомци, "да се изгуби името ти сред народа на Израил". И в този смисъл е грях стореното от Онан, който отказвал да оплоди приетата от него в левиратен брак за съпруга бездетна вдовица на брат му, както Закона на Мойсей го задължавал, "за да не се изгуби спомена за брат му и неговото име в Израил". Онан еякулирал извън вагината й при половия акт, за да не забременее тя, та дете, носещо името на брат му, да не предяви претенции към неговото наследство за носещите неговото име деца.

Колко е важно за старозаветните вярващи "името" и защо целият Стар Завет е пълен с нескончаеми родословия, ние разбираме изцяло чак в Новия Завет, в месианска перспектива, ние разбираме, че целия смисъл на тези безкрайни родословия е да стигнат края си, да се увенчаят в Христос-Господ, в Месията. Всеки благочестив евреин, чрез името си, да "намери себе си у Него, в Месията" (Филипяни 3:9), който е Истинският Потомък на Авраам (Галатяни 3:16)

И така, неистовата жажда и копнеж за потомство е всъщност "симптом" на една вътрешна основна нужда от спасение, а по-скоро и още по-добре казано, на човешкия страх от смъртта, заради който човеците цял живот са подчинени на робство, както прочетохме в началото у Апостола - вкопчени в плътта и природата си, за да съхранят нея, търсят у нея начините и механизмите да сторят някак-си това, че и Самия Бог се опитват да ангажират, да впрегнат в това "начинание". 

Богословието на Стария Завет е богословие на имената - на Божието Име Яхве, което е една най-съкровена и неизповедима тайна, чрез която Бог присъствал Надприсъствено във времето, пространството и историята на Своя Народ, както и на производните от Него човешки имена (Битие 4:26), чрез които е изповядвана връзката на всекиго едного от Народа Му с Яхве. 

Но връзката с историята - спомена от Божието присъствие в живота на Бащите и преживяването му тук-и-сега чрез Пророческото слово, се превръща и във връзка с метаисторията, както и с Бъдещия Век, с есхатона, гледан по старозаветному, чрез месианска перспектива, какъвто го описва св. прор. Исая в последната третина от книгата си. 

Мечтата на благочестивия юдеин е името му (чрез децата му) да достигне явлението на Бога в Лицето на Месията, да се обвърже кръвно и родословно с Него.

....

Елисавета е била укорявана от "благочествците". задето не можела да осигури чрез утробата си тая надежда за спасение, така необходима на един толкова праведен и добър човек, че и свещеник, като мъжа й Захарий. Елисавета обаче забременява и вече никой не може да я укорява. Бог сякаш отдава правото, узаконява чрез това тая "човешка религия", религия на човешко самоспасение, спасение вперено не в Небето, а в плътта и естеството, спасение осъществявано, Боже прости и извинете ме добри госпожи, от самия човек чрез "оная му работа". А нима семейства и нации не растат чрез насилие над природата в името на самата природа уж, но собствената, преживявана себично и егоистично - чрез убийства, кражби, войни и ебане?!

Че какво е сексуалният акт между мъжа и жената, ако не насилие? И тези отношения, започнали с насилие, пораждат още и още насилие, било като затвърждаване на властта на силния над слабия, било като отмъщение на по-финно, душевно и психическо ниво от слабия към силния. Жената тормози, изисква, изневерява, тя отмъщава за нахлуването в своята съкровенност, за поругаването й... 

А какво е раждането, особено първото, придружено с болка, почти доближаваща родилката до смъртта, ако не насилие? И защо в Стария Завет тъй много и често се настоява, че Първородните, "отварящите утробата", принадлежат не на родителите си, ами на Бога? Не е ли, за да бъдат предпазени по тоя начин от една често подсъзнателна, инстинктивна нужда от отмъщение за причинената от тях при раждането (почти смъртна) болка на родилката?!

Но Христос е заченат безсеменно, без насилие над природата на Богородица,  Христос се ражда и без да причини страдания, безстрастно. Единственото страдание на Богородица не е "от Него", ами е "за Него и по Него", под Кръста на изтезанието Му. Затова и любовта между тях е не само съвършена,  но и спасителна за нас всинца.
...   

Но да се върнем при Елисвета, преди да започнем тия дни нашите тазгодишни размишления върху Виа Долороса.... В случая с Елисавета, като че ли на плътта и на природата е "отдадено дължимото" отстрана на Самия Бог. Но нейната (на смъртта, на която "дължим") победа е пирова победа. По-скоро е като "победата", с която пчелата предсмъртно жили, оставяйки с жилото си и собствените си черва в плътта на Ужиления. "Где ти е, смъртте, жилото?!" ще възкликне по-сетне Блаженият Павел, разсъждавайки за спасителната за нас смърт на Христос, последвана от Собственото Му Възкресение, на нашето съвъзкръсване с Него духовно тук-и-сега, заедно със Съшествието на Духа Светаго и бъдещо материално възкресение при Славното Негово Второ Пришествие... 

Елисавета е "реабилитирана" пред човеците, уж насилието е утвърдено, за да се "спаси името на Захарий" в Израил тя минава по реда си през същото, през което са минали майка й, баба й, всяка еврейка и всяка жена... 

...

Но тогава иде чудото, възкресението на унизената природа, духовното и възвишение, втемеляването й в Небесата. Изтъргуваното й с дявола и неговия закон дете в утробата й заиграва при звука на Девата, на Марииния глас и се превръща в основател и първовдъхновител на християнския живот в девство, на монашеството.

Следва: Цветница