блог богословие

блог лирика

13 февруари 2016

Голгота (херменевтично упражнение с елементи на полемика)


Христовата жертва не е "жертвоприношение", точно както не е жертвоприношение и Евхаристийната Трапеза. На Кръста Господ не умира вместо човека, на Кръста Господен умира целия човек (и цялото човечество), за да възкръсне целият човек с всичко истински человеческо. За езичническото мислене жертвоприношението е откуп - на боговете им се дава една част, за да пощадят останалото. На Кръста Бог приема, в лицето на Иисус, целия човек - пожертвуван, както в Евхаристийната Трапеза човек приема в себе си Целия Бог - Пожертвуван. Това не е просто жертвоприношение, ами... хекатомба.

Връзката между Голготските събития и Светата Евхаристия няма какво да ги коментираме толкоз или да ги доказваме. Не само, защото арестът, изтезанията и Кръстът следват непосредствено Тайната Вечеря - последната трапеза между Христос и Апостолите Му в Йерусалимската горница, а защото тази връзка ясно и недвусмислено Блаженият Павел подчертава:
"...аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той." (I Коринтяни 11:23-26)
Този пасаж е изключително важен за темата с херменевтиката, която през последните дни коментирам. Тука са почти всичките й принципи представени и приложени.

Благословеният Павел в един съвсем изчистен вид ни представя своята концепция в богословието и херменевтиката. Първо, той като истински херменевт на Христос, представя тезите си като почерпени от Него директно. Павел не е направил екзегеза на текста от Евангелието, разказващ за онези събития, още повече, че този текст още не е бил написан вероятно. Дали някой от останалите Апостоли, които са били участници в Последната Вечеря, му е разказал какво се е случило или това той е "приел" като откровение от Христос в екстатична с Него "среща", освен онази първа тяхна среща по пътя за Дамаск, описана от Лука в Деяния Апостолски? За подобни състояния, често съпътстващи неговия живот на християнин и Апостолско служение, в които бил отнасян телом или духом "до Третото Небе", сам Павел говори в същите тези Послания до Коринтяните.

Свети Павел показва практическата херменевтика - като известяване в Събранието на вярващите на волята Божия, чута от тълкувателя (преносителя) й лично. Това не е философска ментална конструкция, звучаща убедително или логично, както у такива като Иван Николов или поп Божидар Главев, това не е и претенциозна екзегеза - текстови анализ, какъвто имаме у мнозина наши академични богослови днес.

Христос говори на Павел, а Павел говори в Еклесията.
"Всеки път, когато се събирате..."
Продължава Павел, давайки ни втори херменевтичен принцип. За да оживее Христовото Слово и Дело (за да оживотвори), трябва Събрание. Извън живота на общността вярващи, в която Словото се прилага, то остава неразбираемо и непреживяно. 

В схоластиката не е така - менталният конструкт съществува без нужда от съвместен живот, без нужда от общение. Затова точно и идеите на Анселм, които коментирахме тия дни, продължават, непрестанно "възкръсват", докато много от автентичните православни идеи ние загубваме, заедно с изгубването на самата църковност като живот и общение. Анселм звучи логично, защото предлага кратко и ясно обяснение на Христовата жертва, то се разбира лесно и леко се преповтаря, понеже и се събира в няколко изречения. 

С православния възглед е различно - думите, които Христос говори, са "дух и живот", както Сам казва в Евангелието. А Преданието като "дух и живот" на Църквата Божия се преподава в лична среща - дъх в дъх (както впрочем е сътворен и самия Адам) и за да има Предание, трябва да има Църква и личностно общение.

"Там, където са събрани двама или трима в Мое Име, там Съм и Аз между тях" пак Сам Господ казва на Учениците Си в Евангелието. Ако няма сиреч събрание и Христос Го няма в това събрание, не можем да имаме и херменевтика значи. Ще имаме само менталисти като Николов и идеолози като Главев. В най-добрия случай и някой лаладжия-екзегет, като тези от богословските ни факултети в България днес.

И тъй - тълкувание (херменевтика) има само, когато Иисус е в Събора чрез Светия Дух. Затова и както казахме, мисля по-предния път - да тълкуваш (да превеждаш) и да пророчествуваш, според Свети Павел, е едно и също или поне тези две дарби една без друга не могат и не бива да се практикуват в Църква (I Коринтяни 12-а и 14-а глави), а "духът на пророчестването" пък, според св. Йоан Богослов в Апокалипсиса, е "свидетелството Иисусово". Затова и впрочем именно в Апокалипсиса на Йоан непрестанно виждаме Иисус във Йоановите видения - Tой се движи, говори, действа - "ходи посред светилниците", обещава, съобщава, иде с небесните облаци...

Та какви тълкуватели са тия наши екзегети (при това оня ден едвам се понаучили да четат на староеврейски или старогръцки), дето тълкуват Библията извън всякакво Богослужебно събрание?... Алфа, бета, гама... омикрон. Плюс два пъти далет... "Пушат пури разни, главите им празни", както пеят "Черно фередже", Боже, прости ме!

И какъв е оня празноглавец от селото на плажа ("На двайсет километра от Бургас"), дето като протестант-евангелист библейски текстове събира светоотечески цитати, за да доказва каквото му хрумне, че е правилно?

Нито истинско познаване на библейския текст, нито среща с Иисус, нито опит в Светия Дух... И у школарите ни, и у плажуващия по расо "пророк" Божидар. 

В реалността (преживяването и разбирането-познаване) на Христовия Кръст не може да се влезе, без сам да споделиш Кръста. 
"Съразпънах се заедно с Христос - пише Божественият Павел на Галатяните - и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен"
Събранието на Кръста обаче, което според цитирания текст от Посланието до Коринтяните трябва да го възпоменваме, не просто го възпоменаваме, ами както сме поканени в Послание до Евреите, трябва да "излизаме извън града", да стигнем до самата Голгота, носещи Кръста, носещи "Господното Поругание"

"Затова и Иисус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него." (Евреи 13:12,13)

Полудял ли си, Павле, прав ли е бил Фест, казвайки ти, че "заради многото учене си си изгубил разсъдъка"?!... Не чуваш ли, не слушаш ли, не знаеш ли какво разправят днес поп Божидар и Иван Николов изпод омофора на Апостоско Предание?!... Те казват, Павле, че от това няма нужда, че Христос е умрял вместо нас, че е увиснал сред Поднебесната, за да получим право да останем скрити по дупките си ние! Добрата новина е, според тях, че сме се "отървали", че сме надхитрили и Бога, и сатаната, че Иисус ни бил откупил от тях привилегията да продължим да живуркаме! А твоите "анализатори" из Богословските Факултети се съгласяват мълчешком с тях, хапейки си или очилата, или един друг гърлата, защото или не искат, защото са страхливци, или не могат да отговорят, защото са некадърници! 

Господните думи обаче са други и върху тях се крепи Павловата теология. Господ казва, че "когато бъде Той издигнат от земята, - визирайки Кръста Си - ще привлече всички при Себе Си".

Иисус Христос не се качва на Кръста вместо нас, Той ни повежда към Кръста със Себе Си. Христос-Господ води, възвежда човеците към смъртта, от която Адам и Ева панически бягаха. Затова Иисус се качва на Кръста, а под Кръста е именно Пресвета Богородица - Вторият (Последен) Адам с Втората Ева. Адам се опита да игнорира Бога, да "стане като Него, обаче без Него", да задържи за себе си и само у себе си подареното му при Сътворението "жизнено дихание". Христос прави обратното - качва се на Кръста, умира, предавайки "в Божиите ръце дъха Си".

Разперените ръце на Господа, за които св. Атанасий Велики говори, са разперени ръце за прегръдка. Тази прегръдка обаче е кървава, защото приемането й е участие в смъртта Му. Павел разбира това, но Павел разбира и още нещо -

"Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото." (Римляни 6:5), "Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка." (Филипяни 1:21)

Адам и Ева бягат от Бога, ужасени от смъртта, Иисус Христос ни приема в Себе Си, за да се върнем при Бога, преминавайки през смъртта.

Този Кръстен път, Кръстно съшествие с Христа, е пътят на Светата Литургия. Затова и ние в един момент казваме, че "възпоменаваме смъртта, гроба, тридневното Христово Възкресение и славното Му Второ Пришествие"(Златоустова света литургия). Всичко това възпоменаваме, като да е вече било, като да сме през него преминали, познали, видели, вкусили... Кога е било и как е станало? През времето на Литургията, в която сме участвали заедно, като Събрание/Еклесия в Христовия живот - Рождеството Му, възрастването, излизането на Публична Проповед, ареста, изтезанията, кръста, гроба, но и възкресението, в което сме участвали, причастявайки се с Тялото и Кръвта Господни. В Литургията си Църквата повтаря св. Павел, Бог отново и отново ни призовава, както чрез Павел, да последваме Христос, съединявайки се с Него - да умрем, за да заживеем истински.

Христовата жертва не е откуп за греховете ни, тя е заставането ни пред реалността, пред истината за нас самите, без което завръщане при Бога, както знаем и от притчата за Блудния син в Евангелието, няма. 

Следва

12 февруари 2016

Кукуригу-исагогика (Попмаринов и кръстословиците)

"Петле поjу "Кукурику!", jебу своjу слику!" (вулгарна сръбска "песничка", превежда се така: "Кукуригу, петлите вече пеят и си ебат... снимките!")
Преди години, вече не малко, Пламен Сивов ви прононсира мене, за да ви покаже "колко е яко да си клерикалист", той, ако не знаете, се яви на нашето внимание след завръщането си от USA, където вероятно ДС го беше изпратила по линия на татко му - агент на ДС, върна се с много пари и интересна идея... Каза, че в БПЦ имало "клерикалисти, ултраконсерватори-зилоти, патриотари и академстващи". Споменаваше и някакви "естетстващи" в църковността, но тъй и не разбрахме кои са, щото ни един такъв реален не успя да ни покаже - май всичките му истински познати бяха все от Сливен или от село.

Пацо Сивов пророкува, че тези четири групи всеки момент ще се скарат помежду си, хващайки се за гушите. По онова време никой от нас не знаеше, че е нещо от четирите, мислихме си, че сме просто православни християни. Даже дядо Кирил си му рече в очите, че говори глупости на един семинар във Варна, на който тогава той гостуваше.

Никой не искаше да се сбие и така Пацо все не успяваше да осъществи в БПЦ сценария от "Властелина на пръстените" - битката на няколкото царства... Както знаете, този маскирал се като интелектуалец инфантил, сам себе си наричаше из форумите Билбо Бегинс.

Веднага, след като намери "един клерикалист за сол" в мое лице, а аз не, че бях такъв, просто с тая дума мислих, че дразня "едни хора", Пацо организира работите и намери на файтона клерикалисти, който се събрахме - враг. Този враг бяха инославните и протестантите... Да става циркът, програмата с бесни маймуни да върви. Помежду си обаче ние не успяхме да се сбием хубаво, защото все-таки врагът беше външен.

Паралелно с това Пацо откри и зилот - попът Божидар Главев. Там циркът стана по-хубав, а и до днес си върви - Божидар Главев е упорит като бобена пръдня, успя да се скара сериозно и с някои богослови от БФ София, успя да се скара даже и с един свой ужким донейде съмишленик - йером. Никанор.

Сега в играта "на църква, богословие и общество" се включиха и академстващите православни богослови, те се афишираха с лъскавия етикет "-исти" и се юрнаха да спасяват по своему БПЦ от "всичко и всички".

В момента им се търси "враг", за да продължи цирк-БПЦ с програмата.

Нека да съм аз! 

Минаха наистина немалко години, уж остарявам, опада ми цялата коса, косми от носа се заподаваха, оредяха ми силно зъбите, пък интересно защо - топките ми не спряха да растат...

Та хванаха се сега подръка разни асистенти и доценти и хайде с влака (пуф-паф-пуф) - от Велико Търново през Царева Ливада и Горна Оряховица (където някои от тях спират, за да хапнат, понеже са оттам родом) - в София.

След екзегетиката за студентите, иде ред на исагогиката за простите миряни. Те двете не трябва да се смесват. Студентите им трябва задължително да знаят, че съществуват в старогръцкия език дивтонги, като не е задължително да са сигурни кои са, както и че на староеврейски вокалите се означават с точици и тук-таме по някоя чертица. Друго не им трябва, че може да стане дебат, та да им блесне на преподавателите им полуобразоваността.

Колко глаголни времена в староеврейския език има обаче, няма как да заинтригува мирянската сбирка. Но коя библейска книга през коя година е писана може силно да ангажира вниманието на събралите се лелички. На тази основа е идея, едно истинско ноу-хау, която подарявам на организаторите от фондация "Покров Богородичен", да се печатат християнски кръстословици - Послание на св. Павел, писано през еди-коя си година сл. Хр. с девет букви...

И на студентите в Богословските факултети впрочем, вече исагогиката (въведението в библейските книги) така се преподава. Попмаринов рече, че вече няма да има частна, детайлна исагогика, ами ще е само обща, даже на мене лично ми го рече в кабинета си, по какъв повод отдавна няма значение. И издаде "обща исагогика" в не повече от стотина страници, преписвайки тази на проф. Драган Милин... Няма вече разглеждане на библейските книги жанрово, тема по тема, глава по глава, не, няма - Попмаринов каза да няма... Знаеш ли в коя година предполагат професорът, доцента и асистента, че са написани, знаеш ли наизуст няколко теории относно авторството (само предполагаемите имена, не е нужно да изведеш теорията), знаеш достатъчно, за да положиш изпита.

За такава исагогика стига и половин семестър. Отживелица е проф. Иван Марковски, драги мои, по чиито учебници трябваше да се изучава една година обща и една година частна исагогика. Настана времето на Димитър Попмаринов и кръстословиците. Семестри свободни трябват за други, по-важни предмети. Като екология например. Затова и факултетите бълват "социални работници" и блогери, журналисти, публицисти - професионални манипулатори и интриганти, завършили даже магистратура, без почти да са отваряли Библията.

Това е абсолютна профанизация на науката теология, но оставете ги, не ги закачайте, щото тях сега в София на дяк. Иван Иванов жена му ги снима в "Къщата за птици" как редят кръстословици... 

А датите на библейските книги впрочем (времето на написване) са предполагаеми, хипотетични, както и често авторите им. Понякога една и съща книга е писана и дописвана в големи интервали от време от различни автори или авторски групи, "колективи". Датите се поставят според подробен анализ на целия текст, на темите, езика на най-ранните преписи, подредбата, особено, ако не съществуват външни източници за книгата. И ако "знаеш" само, че според еди-кой си, Послание на св. Павел до Римляните е писано през 57 г. сл. Хр. примерно, нищо абсолютно за тази библейска книга не знаеш. Това е все едно по история да знаеш датите на битките и най-много в съвсем общи контури между кои страни са водени, но нито как са протекли, нито какво отношение към цялата война имат, нито какви са причините да се води самата война и целите й. Тук правим уговорката, че знаейки датата на битката, все пак нещо по история знаеш, защото тя е фиксирана и документирана, а "знаейки" предполагаемата датировка на библейската книга, нищо не знаеш всъщност.

Тихо, не казвайте обаче това на нашите "нови и модерни богослови", даже не дишайте, за да не разберат, че знаете как нищо не знаят.

Те знаят! Толкова много знаят, че с това всеобхватно знание ще спасят Църквата в България, кацнали върху комина на "Къща за птици".

Херменевтични принципи (Писмо до приятел, когото обичам)


на отец Стоян Бербатов

Един приятел вчера реши да ми помага, видял, че повдигам въпроса с херменевтиката в богословието. Явно този въпрос е наболял. Писа ми в Скайп, че ако ще разсъждавам за херменевтиката, да съм обърнел внимание на светоотеческата херменевтика... Понеже съм добряк дълбоко в себе си (ама много дълбоко), пък и го обичам истински, реших да обърна внимание на "светоотеческата херменевтика".

Така помислих и установих, че самостоятелна светоотеческа херменевтика чисто и просто не съществува. По-точно казано, почти всички свети отци на Православната Църква, които са тълкували Библията (и Стария, и Новия Завет), са херменевти, а сред тях са св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, но не са "измислили" херменевтиката... Да, светите отци и Боговдъхновени тълкуватели на Свещеното Писание са преди всичко херменевти (тълкуватели в собствения смисъл) и съвсем рядко, пренебрежимо рядко дори - екзегети - анализатори на текста. Херменевтичните си правила и принципи обаче черпят от самата Библия, а не ги измислят те.

Според Свети Павел в I-то Послание до Коринтяните, даровете на Светия Дух - да пророчествуваш и да тълкуваш пророчестването, са свързани. А в Църквата нещо повече дори - тези две дарби една без друга не могат и не бива да се упражняват. В същите тези пасажи Блаженият Павел свързва с дарбите пророчестване и тълкуване на пророчествата тази да "превеждаш". Конкретно в този случай Павел визира превеждането на разбираем език пророчества, изговаряни в събранието от християните на непознати езици в състояние на религиозен екстаз. Той настоява, че ако това ще се прави, трябва заедно с пророка да говори и преводач, като в един момент замества думичката с тълкувател, което се разбира в контекста, защото използваната дума на ст. гръцки е една и съща.

ἑρμηνεύω (ерминево) е със същият корен като херменевтика - х-то в херменевтика иде, поради твърдото (гърлено) придихание над епсилон и срещаме думата на две места - в I Коринтяни 12:19 и пак там - 14:26

Нашите екзегети днешни - хабилитирани, прошнуровани и насам-натам клатени да обясняват на разни недосресани и неначесани църковни гугутки "дълбините на библейските текстове" по сбирки и седянки като тия в "Къща за птици", ни староеврейски знаят, ни старогръцки. Щото те и двата езика ги учат по половин семестър (в задочния курс пък ги "учат" за по 15-ина дни на "очни срещи"), колкото да познават буквите и горе-долу да сричат, а онзи, който се научи да намира "консонантните основи", го правят професор или поне доцент - едноок в царство на кьорави.

И като кажат, че нещо е глагол, като добавят и мантрата "консонантна основа", като добавят и справка, преписана от някой стар протестантски библейски конкорданс, на колко още места и къде точно в Библията тази думичка може да се намери, наричат себе си екзегети.

Аз обаче двама свети отци зная само, които са подхождали към библейския текст чисто екзегетично. Единият е св. Ефрем Сириец, който, говорейки арамейски като матерен език, е бил в състояние да направи един наистина дълбок езиков анализ на текстовете, да проследи етимологията, семантиката и цялото смислово богатство на всяка дума почти. Другият е бл. Йероним, преводачът на латинския библейски превод - Вулгата, който е ползвал екзегезата за целите на преводачеството, а не, за да тълкува Писанията.

Всеки превод впрочем се явява вид тълкувание на текстовете. Ако искате "буквален превод", ползвайте услугите на Google translate, за да установите, че при буквален превод от чужд език на вашия роден почти нищичко няма да разберете.

Та нашите нови и модерни богослови езика познават само колкото да посричат несръчно, което не е само по себе си толкова страшна беда, ако не добавим и факта, че "анализирайки текстовете" и обяснявайки ги на студентите си или на широка църковна аудитория, въобще не се интересуват, че е нужна херменевтика. Може би и да знаят някои или даже всичките източници на херменевтични презумпции, както и самите тези принципи, в православното богословие, да могат вероятно и да ги изброят, но на практика в тълкуванието са като оня мой бивш приятел, за когото писах вчера - дето знаел всички принципи как се тълкувала Библията, обаче не бил я... чел.

- Ти знаеш ли колко е вкусен шпековият салам?! - попитало едно циганче друго.
- Не, не съм опитвало, а ти яло ли си?
- Не съм, ама брат ми е виждал един човек как яде, вика, че изглеждал много вкусен! 

А и още повече, че тези езици, които те превеждат, мислейки си, че ги тълкуват, са езици отдавна мъртви. При един жив език дори, ако желаеш да навлезеш в света от смислови съкровища, които предава, са ти нужни години да живееш сред хората, които го говорят... Но къде ти време у нашите доценти и асистенти за такива "глупости" - те са заети много с това да ходят на Пламен Сивов в къщата за птици, където да си чешат езиците, а разни безделници и недолюбени булки, докато ги слушат и уж си записват, да си чешат с писалки "гугутките".  

- Ех, да имах сега един пакет брашно, - размечтала се циганката - па едно шише олио, па сирене, че да направя една баница!!
- Цялата ще я изям, цялата! - викнало във възторг малкото циганче.
- Стой, недей я изяжда бе, остави и за другите! - креснал татко-циганин и скочил да го бие.
- Остави детето, Хасане, сега му е паднало! - взела да го спира циганката.

* * *

Та мисля значи аз, отче Стояне, към когото тоя текст адресирам, защото те познавам като човек, с когото винаги е приятно и полезно да се разговаря, че светоотеческа херменветика всъщност няма. Ти обичаш истината и цениш познанието, но не като самоцел, както някои, използващи го, за да си създават имидж, ами като съкровище, което трябва да се споделя. Затова ти споделям какво смятам, че съм открил, вследствие на разговорите с тебе, които рядко са дълги, но винаги са креативни. 

Светите отци са херменевти практици, а не систематизиращи теоретици.

Наричат св. Йоан Златоуст "ухо Павлово". Казват, че когато той тълкувал св. Павел, го правил тъй, сякаш сам стои невидимо до ухото му Павел и му диктува. Това благочестиво предание може и да ти изглежда "бабешко", но ако се замислиш, то казва за светоотеческата херменевтика много.

Знаеш, че херменевтика иде от името на древногръцкия бог Хермес, който чувал какво говорят боговете на Олимп и после слизал, за да извести, да разтълкува, да преведе волята им на хората. В тоя именно смисъл и светите отци, като Боговдъхновени тълкуватели на Свещеното Писание, са истинските херменевти. А принципите в херменевтиката не са в тяхното творчество изложени (в него те са просто приложени), те са в светипавловото богословско наследство, който на няколко места подчертава, че е "чул богословието си лично от Иисус", както и в Богослужебното Предание на Светата Православна Църква.

А събратът ти - поп Божидар Главев затова е престъпник и бракониер в богословието и в Църквата, защото разменя местата на "принцип и пример", на правилата и приложенията им. Той, подобно на неграмотен протестант, събиращ от Библията цитати произволно, за да докаже своето становище, без екзегеза или херменевтичен анализ, събира светоотечески съждения, които поставя в собствени херменевтични конструкти и концепции, понякога случайно или със съмнителен произход, нямащи нищо общо ни със Свещеното Писание, ни с автентичното православно Богослужебно предание.

11 февруари 2016

Тинтири-минтири, тъпанари всякакви (Лично съобщение за Боре Кр.)


Формалното право да критикувам нашите български богослови затова, че нито четат, нито познават Свещеното Писание, да давам оценки дори за трудовете им, е ето този документ:


А неформалното ми право се крепи върху факта, че мнозинството наистина не са чели цялата Библия, даже и не повече от две-три библейски книги - рядко целите. Говоря го от личен опит и контакт... Един мой бивш приятел (поредният бивш), магистър при това от БФ София, завистливо, зло и отмъстително дребнаво човеченце, но инак убеден в автентичността на духовните си интереси, сериозността на душевните си трепети и качеството на богословското си образование, обичаше да казва: "Аз може и да не съм чел Библията, да не я познавам като тебе, но за разлика от тебе знам принципите, според които се тълкува!"

Така и не дочаках да ми "потълкува Библия", според великите си и безценни принципи, с които се беше сдобил в БФ, щото ме занимаваше предимно с туй кой какъв е и кой какъв не е, а Свещеното Писание го избягваше като вампир чесън и дявол тамян, но същевременно, за да си направя майтап с него, взех та положих с отлични или много добри оценки библейските дисциплини "за принципите", без да пипна и един учебник, почти не излизайки от белградските кръчми, да не говорим и че на лекции почти не съм стъпвал... А вие, ако се питате кога най-сетне ще завърша образованието си в Белград, искам да знаете, че въобще не съм отишъл там, за да завършвам. Едничката причина беше, за да натрия на оня дрисльо носа.

Бориславе (Кръстев), сега можеш да ме цунеш право у газо!

П.П. Моля съпруга на незрящата Мила, написала коментар под предната публикация, да не й чете последното изречение. Засрамих се, че ме смята за позьор и комплексар, затова реших да бъда от днес различен, поне според нея, тъй че, надявам се да не научи как съм изругал.

10 февруари 2016

На корифеите ни джанките или от къде бере идеи Главев


Богословието на такива като Иван Николов и Дарин Алексиев, полемизиращо на основа "Една баба ме попита" и отговарящо на въпроси от богословско естество според принципа "Струва ми се, че така е най-логично", расте не просто върху липсата на светоотчески и библейски херменевтически (общо-тъкувателни) принципи в мисленето, ами върху една самоделна херменевтика.

Липсата на херменевтичен подход създава среда да вилнеят подобни богословски бракониери с херменевтични "пушки-самоделки", с които буквално разстрелват църковността и от които "проповедници" като поп Божидар Главев взаимстват за целите на собствената си непочтена полемика свободно и безкритично идеи.

Аз не зная да е издаван в България учебник по православна херменевтика сериозен, освен отпечатания наскоро учебник на преподавателя от БФ при СУ проф. Шиваров. Дано само не е като учебниците на колегата му старозаветен библеист от ПБФ при ВТУ Попмаринов обаче, които мене категорично не ме удовлетворяват, не ги чета, защото няма и какво да науча от тях ново. Попмаринов преписва, като даже не се и старае (може би, защото чисто и просто не умее) да преразкаже разбрано, камоли увлекателно, клишетата, които е чул по разни семинари или разлиствайки разработките на чуждестранни православни богослови.

Ако учебникът по херменевтика на проф. Шиваров се окаже различен обаче от попмариновите учебници тип "тетрадки" (обещавам да го намеря и прочета), ще се извиня на Шиваров тука публично. Дано не е като учебника на Попмаринов по обща исагогика на Стария Завет (въведение в него), който се излъгах да прочета и който е "като две капки вода" с този на белградския библеист проф. Драган Милин, с една "малка" разлика, че попмариновият е като капка... боза.

Попмаринов не е състоятелен на студентите си да обясни ясно и нормално принципите, според които сам тълкува Библията, а инак се разнася из София по сбирките на пламен-сивовата "Къща за птици", за да "въвежда широката църковна аудитория в тайните на Свещеното Писание". Ако перифразираме старата пословица "Със стари курви нов бардака не става", можем да кажем в случая с изявите на нашите "модерни богослови" в сивовия кокошкарник - със същите кастрирани петли нов курник не се прави.

Между недоучената херменевтика на такива като Димитър Попмаринов и самоделната херменевтика на споменатите вече Николов и Алексиев, същностна разлика не съществува. И двете, дори когато се противопоставят една на друга, обслужват единствено нечестната игра на църковни учители, която играят такива като поп Божидар Главев.

Ако някои колеги - великотърновски богослови, спрат да се разхождат "пет за четири" из България и да се снимат по матинета и соарета, може и да успеят да помислят и нещо полезно да измислят, понеже преди да се пънат да лекуват църковността със своето богословие, най-добре да се опитат първо да изцелят собственото си богословие от своята лична недообразованост и мързел, съчетан със суета и славолюбие.

Когато Стоядинов престане да върти перчем наляво и надясно, усмихвайки се като Елвис Пресли, а Попмаринов престане да си намества очилата, сякаш разбира това, за което сам говори, когато "бодрата им смяна" от нови асистенти вземе, та поне разлисти Жан-Пол Сартр, вместо при всяка удобна възможност да цитира едно-две изречения от него, прочетени у еп. Атанасие Йевтич, може би ще успеят да озаптят собствените си изтървани из БПЦ питомци - "богословстващи" свещеници като поповете Главев, Гърбов и Станимир (Силвестър) Янакиев, та да спрат тия да тровят съзнанието и светогледа на вярващите с чужди на православието и вредни идеи. 

Защото те - идеите, както няма да спра да повтарям, винаги носят своите последствия, а праведен живот върху неправославна вяра и светоглед няма как да израсте. От дървото на автентично православно, светоотеческо и библейско богословие се берат плодове на благочестие, от "Къщата за птици" на Сивов обаче, където тия през ден гнездят, единственото, което се люлее и можеш да си "набереш", са техните собствени... спаружени "джанки".

* * *

Идеята, че Христовата Кръстна жертва е "умилостивление" за Бог-Отец, задето е нарушен Закона Му, че Христос е умъртвен вместо нас, при това съвсем невинен, за да живеем амнистирани от Бог-Отец ние, почива на няколко калпави херменевтични конструкта. С единият от тях вече се занимахме тия дни в блога - с този, според който Бог-Отец е оскърбен от нас и за да се възстанови мира между Бог и човеците, трябва да се извърши "екзекуция", Божият праведен гняв трябва да бъде задоволен, а нараненото Му достойнство реабилитирано.

Този конструкт не е измислен от Главев, който сега го разпространява чрез сайта си като "автентичен православен възглед", той е въведен в християнското богословие от един от бащите на западната схоластика - Анселм Кентърбърийски.

Преди да вдигнем обаче на дядо ви Анселм кокалаците и да започнем да ги разнасяме като плашило по сокаците, трябва да кажем и че това "логично обяснение" се преподава от такива като Иван Николов и Дарин Алексиев по семинариите (среднообразователните духовни училища), а сега и в Пловдивската духовна академия от Николов. С тази набита добре в главите им представа влизат във висшите богословски училища завършилите семинария и за съжаление не се намира сред новите им преподаватели ни един, който да се конфронтира с нея, да я отстрани, понеже самите преподаватели най-често са минали през мозъчната промивка на Николов и Алексиев.

"Богът", с който "богословски" се запознават още в юношеството си нашите свещеници и теолози, е Психопат. Затова и изобщо не е странно, че се държат в служението си и своите взаимоотношения психопатски. Споменах ли, че идеите винаги имат последствия?

Лъжата обаче всякога има най-малко два крака. Вторият крак на лъжата е, че Бог е попаднал в клопката на Собствения Си Закон - другият калпав херменевтически конструкт. Следователно даже Бог да не иска да екзекутира престъпниците, Законът Му го изисква. Бог не може да прости прегрешенията, колкото и да го желае, докато те не получат "праведна отплата". Юридическата правда и нравствената неизбежност висят над главата на Самия Бог, предопределяйки Собствените Му действия.

Осъзнавате ли какво всъщност казват тия идиоти? Те казват, че са по-свободни от Самого Господа-Бога. Те всекидневно прощават на своите близки техните грешки и немощи, а помежду си, в своята клика, даже и най-гнусни грехове, прощаваме им и на самите тях ние почти всеки ден, че са идиоти, Бог обаче не може да прости безусловно, Бог не може да се смири, да претърпи, на понизи Себе Си от любов към нас, а трябва да убие Единородния Си Син, за да Му позволят идиотите "да прости". Впримчили са, мислят си идиотите, Самия Бог чрез изискванията и условностите на собствената си логика, която и спрямо самите себе си дори не прилагат последователно или даже изобщо не прилагат! Т.е. и да не е Господ психопат, Той, заради техните идеи, трябва да постъпи като психопат.

Но според Писанията, няма "абсолютен и непроменим закон", няма "нравствена неизбежност". Почти веднага, след като Господ казва на евреите "Не убивай" на Планината Синай, нарежда лично на Иисус Навиев и на същите тия евреи да "избиват до крак" в свещена война с други народи. На Синай Бог казва "Не лъжи", а почти веднага след това една жена в Йерихон на име Раав не само спасява живота си (своя и на семейството си), лъжейки, ами според св. ап. Иаков даже и пред Бога се оправдава с тази лъжа, която Иаков нарича в Съборното си Послание "праведно дело".

Бог не е Бог, защото е праведен (според нашите стандарти за праведност), Той е Праведен и Свят, защото Е Бог, Законът е валиден, докато Бог Го изговаря, заповедта е непроменима, докато Бог не изрече друга.

Бог не е роб на собствения си закон. Тази идея, че Бог попада в зависимост от собствените си решения и думи, също е езичническа. Това впрочем е логиката, според която Вавилонският цар Дарий Мидиеца трябвало непременно да екзекутира своя довереник и личен приятел св. прор. Даниил. Враговете и завистниците на Даниил измислили интрига, чрез която да погубят еврейския велможа в двора на Дарий. Подбудили царя да издаде указ, че в продължение на определен брой дни се забранява на всекиго в царството да отправя молба към когото и да било другиго, без значение човек или божество, освен към цар Дарий. Нарушителите ги чакало смъртно наказание. Интригантите добре знаели, че всеки ден (по два пъти дневно - сутрин и вечер) Даниил се обръщал към разрушения Йерусалим и Соломоновия храм, като се молил на Яхве при отворени в тази посока прозорци на стаята си. Побързали да обадят на царя за Даниил веднага, след като той нарушил забраната. Дарий попаднал в клопка - той не можел да анулира собствената си заповед, съгласно техния закон... Няма да ви доразкажа историята - имате си библии, за да я дочетете...

Според тези безумци Бог е подобен на езичника и идолопоклонник (сам той идол) Дарий! Техният ум е нищетата, техният идол - лъжата, а техният бог - сатаната. 

06 февруари 2016

Носталгична зимна приказка (...А днес се ебат вълците)


Поет колосья, а говна пахнут
Беше във Варна време, когато можеха да се срещнат богослови и проповедници, с които да разговаряш нашироко и да чуеш много неща, над които дълго да мислиш... Идеи на Соловьов, Булгаков, Бердяев, без да разбереш дори, че са техни, освен ако мимоходом събеседникът ти не ги спомене, идеи богословски интерпретирани лично, творчески и грамотно, проповеднически адаптирани... Сред тия богослови и проповедници бяха Димитър Митев (вече покоен), свещ. Любомир Попов, който за съжаление сетне излезе в разкол...

Беше динамика.

Днес няма динамика, няма мислене, няма развитие никакво, днес има неколцина агресивни и арогантни профани, възмечтали национална слава, една банда тролове (в приказния, а не виртуалния смисъл на думата), повечето от които са изпълзели изпод полите на някоя владика, като сливенското дядо Ванчо да речем или от околните на разни митрополии градове, с типичния си дълбоко провинциален шовинизъм, крещящ да бъде забелязван и почитан, които градчета въпреки това ще нарека, по сръбски, вукоjебини... Вукоjебина сърбите наричат, извинете ги (тях, не мене, аз просто цитирам) тези места из гори, пътища и паланки, където, според тях, не става нищо друго, освен туй да се ебат вълци.

Ние също имам интересни идиоми, като например баш за Сливен, за където казваме, че там се "ебат ветровете". Вукоjебина обаче ми харесва повече, защото звучи по-мистично... Представете си, че се качите на Карандила над Сливен и се заслушате, вдигайки очи нагоре... Верно че, духа (си'й ибалу мамъта), но траен спомен не остава. Друго си е да видите зад храста два вълка да се ебат. Мистика! Спомен за цял живот!! За един травма, за друг - начало на поезията. Бодлер! "Цветя на злото" плюс ода за лайното! А после Джото. Или пък Веласкес и Омар Хаям  - заедно за по-свежо. Накрая анализ на видовете пръдня по "Дневниците на един луд гений" от Салвадор Дали. Спомням си от филма за Дали, че тази знаменита откачалка беше нарисувала на едно платно майка си чисто гола. Баща му видя картината и искаше да го набие. Би ли го, не помня вече, ама за бой си беше смахнатия дангалак.

Ау, Светославчо, колко си ужасен!

Тъй ли?! Аз ли съм ужасен?! Я се огледайте бе, парвенюта такива, като оставим настрана нравствения ви "фалит", че сте и без всякакви истински духовни интереси, а амбиция за познание и разбиране - нула (0.00) словом и цифром, даже -1. Останало ви е само някакво смътно усещане за "добър тон", дефиниран при това "ирационално", изразен в статусчета и картинки из facebook или в текстовете, които някои от вас днес пишат за разните православни сайтове и църковни издания, лъхащи от километри на неокомсомолска патетика - поет колосья, а говна пахнут...

Свещениците ни съвсем измутряха, църковната интелигенция се чуди само от коя фондация пари да точи, богословите ни са папагали - само преразказват и преписват, проповедниците пък са по-зле и от съветски партийни комисари.

05 февруари 2016

За какво се моли поп Божидар (или кога попадията Деса ще му пусне)


 
"Черный ворон, я не твой!" (руска народна песен)
в продължение на "Сатанинска херменевтика" 

Светият Дух не убива, не унищожава, не носи смърт или възмездие. Ами напротив, навсякъде. където Го срещаме споменат в Библията, Той се свързва с живота, със сътворението и съзиданието, с изцелението, прошката, възкресението.

Хайде на първо място да си подчертаем в тоя ред на мисли молитвата от Утринното молитвено правило в Православния Молитвослов, в която точно тъй Го призоваваме, като Животворящ, съгласно ясното библейско и светоотеческо учение. Свети Василий Велики го нарича именно Животворящ и в молитвата към Бога-Отца, чийто автор е: "...във всичко и от всички прославяния Бог и безначален Отец, заедно с Единородния Твой Син, и с Всесветия, и Благия, и Животворящ Твой Дух" и пак "Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и спаси Благий, нашите души".

Поп Божидар Главев обаче не се моли явно за друго, освен за смъртта на някой "топ-модернист". Защото, ако се случи нещо, инак не дай Боже, със Зизиулас или Янарас, попадията най-сетне ще му пусне - подобни на Главеви хора само мракът ги възбужда и хвърля в екстаз. Сигурно и затова Божидар не се моли, както се молят всички православни християни - с молитвеника в ръка, ами по два пъти дневно служи заупокой на митр. Йоан Зизиулас приживе.

Случи ли се пък нещо с дядо Вартоломей или папа Фра, ще бъде секс и радост у Главеви цяла седмица, даже ако ще и да е пост. Подозирам дори, че попадията ще охлаби каиша, ако не го скъса даже, та може би, освен дежурната "мисионерска поза" веднъж годишно (на високосна година) "през чорапогащника", може и някоя осморка с ханша на завърти:

- Давай, давай, давай! Вътре, вътре, вътре!

Ще крещи оная, но не относно нещо друго, мръсотия някаква, за която си мислите вие сега, глупаци такива, ами за дядо Варто и папа Фра, имайки предвид натикването на душите им в Ада.

* * *

Ние, разбира се, можем да продължим да приказваме още и още глупости - както виждате, идат ни отръки, хайде обаче за малко да станем сериозни.

Да, Бог-Отец приема жертвата на Христос - Богочовека и това е в собствения си смисъл жертва. Богът на Заветите (и Стария, и Новия) обаче не е Змей Горянин, комуто трябва да се даде девица, че да я изяде, та да пощади останалите хора и природата. Психологията в теологията на попа (Божидара Главева) е дълбоко езичническа, да, тя даже не е и схоластическа, защото, както другаде беше отбелязано, дори протестантът Карл Барт успява "чрез схоластика" да се измъкне от някои капани на схоластиката ("Грехопадението на Адам и Ева", Митко Георгиев в блог "Богословие"), Главев обаче оре и цикли в своята паганска кочина и го боли "шайбата", че край него смърди на змейове, вили и караконджули - очевидно се чувства твърде умен и великолепно помежду им!

Божият Дух е Този, Който при Сътворението на света се носи над "пустата и неустоена земя", нещо повече, не просто над земя, която е пуста и неустроена, ами над водите, дето са я покрили - океанът, символ в Стария Завет на смърт, разрушение и хаос. Духът "извиква" в битие Творението, сетне и самия Човек, сътворен да бъде "жива душа" чрез дихание от Бога лично, приемайки, докосвайки, те са също в особен смисъл "жертва".

Същият този Дух, но този път в образа (символизиран от него) на гълъб, е изпратен след Потопа от Ной (Праотецът на всички) да търси "нова земя" живите люде и твари на кораба, суха и плодородна... В тази история намираме впрочем и... поп Божидар Главев - прототипа му по-точно. Главев е гарванът, изпратен преди гълъба от дядо Ной,  за да търси земя. Гълъбът носи в клюна си маслиново клонче - още един ветхозаветен символ на Светия Дух, гарванът преди него не донася нищичко - само вест за смърт и разрушение.

Можем да кажем, че гарванът е предобраз и на Мойсеевия Закон, чрез който, според св. Павел, "става само познаването и осъзнаването на греха". Такова "гарваново" именно "богословие" е и "богословието" на Божидар Главев, духоборческо, законническо и мрачно. Бог убива Христос, за да не убие нас, Бог задоволява жаждата си да убие, тъй говори тоз брадат безумец в расо! И спасението е затова не "нова твар", а обикновена амнистия, точно по протестантски. В такова "богословие" няма "мир и радост в Светия Дух", в такова "богословие" Го няма Сам Дух Светий.

В това "богословие" Бог приема Христовата жертва не, защото в Христа приема и нас, да ни оживотвори с Него заедно, та като "участваме в смърт, подобна на Неговата", съразпнати заедно с Него, по думите на Блажения Павел, "да се съединим в живот като Неговия", да участваме и във Възкресението Му. В това "богословие" Бог не радва никого другиго, освен Себе Си, при това с мрачна радост, радостта на психопат.

Ако поп Божидар Главев служеше поне света литургия, щеше да забележи, че Дух Светий при епиклезата слиза (снизхожда) над даровете - хляба и виното (и над нас самите), за да оживотвори, да върне "диханието за живот", нещо повече - да ни преобрази в Тяло Христово - но не в мъртво, а във Възкресно. Смъртта Христова е изповед с "широко разперени ръце" на нашата мъртвота без Бога. Ние сме мъртви, защото Него Го няма, а не защото е дошъл и ни е... убил. Христос се идентифицира с нас, затова преминава и през смъртта, но не спира да призовава (и в смъртта) Бога.

Според литургическото богословие мъртвостта на този свят, която Христос споделя на Кръста с нас, не е резултат от Божията намеса или желание, тя е факт именно поради греха, като отсъствие на Бога и приключва с Неговото снизхождане, с приемането на Христос като "жертва", Бог слиза, за да възкреси. 

Да, Христос умира на Кръста, но Бог, Който "няма да остави Избранника Си да види тлението", според Псламопевеца, когото св. Архидякон Стефан в проповедта си пред юдеите цитира, така е "предизвикан". И Бог слиза, Бог слиза дори до Ада, но не, за да приеме смъртта, не за да й се зарадва и да се почувства чрез нея овъзмезден, както е според гнусните и неуки брътвежи на еретика Главев, а за да я "стъпче", за да я унищожи с живота. Защото Божието докосване животвори, затова и според св. Йоан Златоуст, "принасяме тази служба /светата литургия/ за живота на света".

Но не, поп Божидар Главев не служи и света литургия явно, освен дето не се моли Богу сам... Главев служи единствено на братята-попове с мутренски маниери и намерения Янакиеви и жаждата за слава на своя Сливенски митрополит - прави му зилотски пиар, продавайки Евангелието и безчести "богословски" Господа, като изрича хула срещу Светия Дух.

А Дух Светий възпълва и сбъдва всяко от Божиите дела, както и участва като "създаващ и усъвършенстващ" всяка от Христовите стъпки - от Зачатието, през Раждането, излизането на публична проповед, Кръста, смъртта, гроба, слизането в ада, тридневното възкресение и Христовото Възнесение... Toй, Светият Дух, е Който, заедно с Отца, приема и Христовата жертва, според Съборния орос, дето Главев цитира уж в своя полза.

Следва

Сатанинската херменевтика на поп Божидар Главев

"...а като се разпна, Христе Боже, със смъртта потъпка смъртта" (из Златоустова света литургия)
по повод един текст на поп Божидар Главев

Те, идеите, наистина имат последствия... Ако Христовата жертва я изисква Един Оскърбен, жадуващ за справедливост Бог, при това жаден именно за кръв (защото "заплатата за греха е смърт"), тогава и пристъпването към общуване с такъв Бог е меко казано опасно. Или пък, ако има някакво общение, то трябва да се осъществява от "разумна дистанция".

Щом Бог толкова копнее за мъст, че не се двоуми да отреди на Собствения Си Единороден Син най-ужасната и позорна смърт, позната по онова време - Кръстната смърт, задето се е "събрал с нас" - станал е съучастник по определен начин в греховете ни, "поемайки ги върху себе си", какво остава тогава за нас, какво добро въобще ни чака, ако сглупим да Го доближим?

Подобно мислене превръща акта на Боговоплъщението в ужасяваща гротеска... Изхвърлете Коледната елхичка, спрете да пеете "на земята мир и между човеците добра воля"... 

Прасета обаче можете да колите за Коледа - колкото повече кръв и ужас, толкова по-добре, тяхната мама свинска! Според поп Божидар Главев с Рождеството на Христос започва не Евангелието, ами най-великият шизофреничен пристъп на Бог-Отец, заради който накрая ще си изпати не просто Бог-Син, подлъгал се да се въплъти от Девата, но и цялото Човечество в негово Лице.

Бог е оскърбен, Бог се гнуси от човеците, единственото, което Му се ще да им причини, е страдания и смърт - колкото по-кървава, толкова по-добре.

Обаче Господ има голям проблем. 

Ако Бог се отдаде на жаждата си за кървища и разплата, Той ще се изложи... Един дявол знае кой идиот би посмял да попита такъв "бог" за нещо, но според "богослова" Иван Николов пък, все ще се намери кой да Го попита - "Защо, аджеба, създаде човеците Ти, след като при първата тяхна грешка не само безжалостно ги изби, ами и осъди техните души на вечен пъкъл и мрак?!"

И така, нашето спасение се дължи не на някаква си "Божия състрадателна любов", а на факта, че може да се намери все-таки някой, който да се осмели някога евентуално да зададе на Бога подобен въпрос. И тъй като Бог няма да знае какво да отговори, затова Му се налага да ни спаси, да измисли как да ни отърве от... самия себе си. Според тези "богослови" нашето спасение е благодарение на туй, че Господ-Бог е... комплексар...

- Какъв Бог си Ти, а, какъв, след като една заповед даде и Адам и Ева я нарушиха два пъти?! После даде десет заповеди, които евреите нарушиха двадесет пъти!!
- Верно бе, никакъв Бог няма да съм, ако не ги избия до крак! - пляска се Господ сам-самичък по челото, при това се пляска тъй, както подобава на много сериозен, държащ на реномето си един-единствен Бог, с гръм и мълния се изтрясква по лоба, не просто се плесва.
- Обаче, избиеш ли ги, пак няма да си никакъв Бог, щото всички ще ти се смеят - едни наум - ангелите и архангелите, а други направо на глас - дяволът и дяволите. Създаде ги и сетне ги затри, ще казват, въобще това е една несръчна игра твоето, ако стане тъй.
- Тогава какво да сторя?! - обърква се дядо бог, като магаре пред две бали сено.
- Убий Иисус Христос, така и вълкът ще е сит, цяло ще е и агнето!
- Кое агне?
- Ти!
- Но Той още не се е родил!
- Е, аз ли на всичко да те уча?! Погрижи се да се роди!

...И така започва Божият спасителен промисъл да се осъществява, почти веднага след Първородния (на Адам и Ева) грях, според тия безумци... Бог направлява история и човешки съдби, докато се стигне до заветния миг - ражда се Иисус Христос. Още около тридесет и три години трябва само да се изчака, за да Му види Отец сметката и да се успокои гневът Му.

Но, няма страшно - Христос ще възкръсне, ние ще бъдем амнистирани, Бог ще продължи да си богува до... До следващия инцидент с някоя ябълка.

Идиоти.

Няма тука никакви "руси, гърци, турци, ватиканци", даже и масоните май не са замесени. На поп Божидар Главев му говори и го вдъхновява самият дявол лично. Да, същият, който му издиктува, докато беше тоя текстописец на рок-групата "Ахат", строфата "Жив съм, светът е облян във кръв!" от песента "Александър Велики".

Херменевтичната конструкция, че Бог се нуждае от "жертвата на Христос", за да удовлетвори жаждата си за мъст, за да излекува собственото си оскърбление и честолюбие, издига непреодолима преграда между вярващите и Светия Потир - защо да пристъпваме към общение, а камоли да се съединяваме с такъв Бог, луди ли сме ние или самоубийци?! Та Той над Сина Си Единороден не се смили, при това Го намрази заради нас точно, че нас ще ли приеме и пожали?!

За тази угодна на сатаната цел поп Божидар ще донесе от девет кладенеца вода и от девет баира дяволи ще докара. Ще ползва съборни ороси и изказвания на свети отци, понякога извадени от контекста им, понякога просто частни и спорни техни мнения, понякога залитания богословски, за да зарадва дявола. 

А дяволът ще го възнагради - поп Божидар ще продължи да е известен в... Сливенско.

Следва

02 февруари 2016

Разговор с един приятел (пак към отец Павлин Събев)


в продължение на "Полемика с един школар"

Радвам се от сърце, отче Павлине, че се изяснихме колко е важна харменевтиката, че сухата екзегетика не носи сама по себе си нищо особено, макар да не е излишна никак... Ние не можем да заключим смисъла в граматика, в букви, буквосъчетания и думи, които си мислим, че ни "говорят", а всъщност рядко казват нещо в действителност.

Какво значат думите на Господ към пратените от Ирод да Го питат дали случайно не е Той възкръсналият Йоан Кръстител? Ирод малко по-рано е обезглавил Кръстителя. Христос казва на пратениците му - "Кажете на онази лисица Ирод..." Какво ще рече "лисица"? Защо Ирод да е лисица? Според нашият фолклор да си лисица означава да си хитър, коварен човек. Според старогръцкия обаче, значи "страхливец" - лисицата е символ на страхливост, както при нас заекът... Но "на гръцки" тука е предаден разговорът между евреи, които най-вероятно си говорят на арамейски. Как е звучало това изречение на арамейски? Какъв образ е използван?... В случая, познавайки частично старогръцкия фолклор, можем да направим една възстановка, убедителна - какво е казал Христос - лисица, заек, змия или, Боже, прости ме, таласъм, не е важно - анализът на текста, какъвто е стигнал до нас, ни показва недвусмислено, че Ирод се страхува - да не би Йоан да е всъщност Месията и да е възкръснал, за да го накаже.

Ами там, където не е запазен смисълът на езиковата образност или е оцелял частично? Как ще възстановим с анализ на текста смисъла?!

* * *

Аз обаче имах друга цел, исках просто да си обясня изречението "Или, Или, лама сабахтани!" и ти благодаря, че така жарко и стремително се включи в разговора, тъй че, се получи дискусия и диалог с елементи на скандал, както най-обичам. Всичко почна с "две чаши ракия" знаеш и един спомен. Споменът за отец Хр. и неговия спор с отец В.

Тази история за мене беше много интересна не само с това, че някой сложи тогава на място самонадеяния млад поп В, но и защото тя по свой начин продължи и много след като те вече бяха забравили за конкретната помежду си караница.

Веднъж отец Хр. присъстваше на моя кратка проповед в събота-вечер (след вечернята молитва) в нашия квартален храм. Не помня каква беше темата, но твърдението ми, което го впечатли и за което чувах после, че често говори, бе че "Христовата жертва не е заместническа", че първо Бог нищо никому не дължи, нито дава сметка за делата Си, което е ясно поучение на Апостола в Посланието до Римляните - 8, 9, 10 гл., следователно е глупост да вярваме, че Бог (за нас) чрез Христос заплаща на дявола някакъв наш дълг, както това стои в западната схоластика като идея. Второ - Бог не е чудовище, та да иска в лицето на Христос "кръв" - Бог, казват някои богословстващи сектанти, имал "нужда" (?!) да получи удовлетворение за Своя гняв, заради престъпването на Закона му, заради нашите грехове, затова решил да си го излее върху Христос - върху собствения Си Син, за да се успокои и да помилва нас - Христос изтърпял възмездието на Закона, за да бъдем ние лично помилвани от Бога. Така между правда и милост се въвежда напрежение, а Бог излиза шизофреник.

Юридическата теория за изкуплението (чрез Заместителство) лежи върху херменевтичната презумпция, че Бог постоянно има необходимостта 1) пред някого за нещо да се оправдава или 2) че е заложник на собствените си постъпки - след като е казал например "Не кради", Той не може да прости кражбата (лично и без да се отчита пред никого), понеже се превръща в заложник на собствения си Закон - длъжен е (?!) да "гърми и трещи", да кълне, убива и да се гневи, даже да не желае това...

Една такава канска глупост например все повтаря колегата ти Иван Николов (любимият "богослов" на митр. Николай - краставите магарета, знаеш, през девет баира се надушват) - Христос бил се въплътил и живял безгрешно, за да... докаже, че Божия Закон е изпълним и така да опровергае нашето лукавство, което твърдяло, че няма как да се угоди на Бога съвършено. Този идиотизъм аз знам обаче къде "г-н Николов", както го нарича жена му пред хората, надяваме се не и вкъщи ("О, г-н Николов,  сложили сте ми го накриво!" примерно) е чул и прибрал в идейното си гнезденце като шарен станиол - при съботяните и от разсъжденията по темата на "пророчицата" им Елена Вайт, които използват този херменевтичен конструкт, за да изградят върху него доктрината си за необходимата за спасение "лична перфектност" - т.е. Христос бил живял перфектно, за да може Бог да ни осъди, ако ние не живеем перфектно.

А всъщност "ако праведността можеше да се придобие чрез Закона, тогава Христос е умрял напразно", както пише Блаженият Павел на Галатяните, така и Въплъщението на Божия Син не е, за да доказва някому нещо - на Бог, човек или дявол (Дяволите тия "богослови" впрочем да ги вземат с тия техни превзети и натруфени с патетика идиотизми, с които тровят съзнанието на вярващите!), Христос, пак според това, което Блаженият Павел пише в Посланията до Коринтяните, се е Въплътил, за да се съединим в Него и чрез Него с Бога.

Ако забелязваш, като си говорим за херменевтика, св. Павел ползвам като източник на херменевтични презумпции, първо защото много го обичам и второ, защото той, като единствен в Новия Завет "богословски концептуалист", ги дава в готов вид, стига, разбира се, да ти се... чете.

Далеко от този схоластичен прочит на Кръстните събития стои не само Блаженият Павел, но и св. Атанасий Велики:
"Единствено на кръста човек умира с разперени ръце, поради което за Господа било подобаващо да понесе и това и да разпери ръцете си, тъй че с едната Той да може да притегли древния народ, а с другата – онези, от езичниците, и заедно да ги обедини в Себе си, понеже това е и което Той Сам казал, показвайки с какъв вид смърт щял да изкупи всички: "И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си."
Следователно Кръстът не е нито сделка, нито е акт на някакво садистично (и шизофренно) Божествено самозадоволяване. Кръстът е Евангелието, според св. Павел пак, затова и той ще напише към Коринтяните, че не желае да проповядва (и да знае) друго, освен Христа Разпнатия.

На Кръстът ние се срещаме д нея, докосваме Божията Ранимост, която не се плаши, не се свени да се разкрие в пълнотата си, с ясното съзнание, че мнозина ще злоупотребят с това Себеразкриване - пълна беззащитност и уязвимост, показана чрез разперените ръце. 

Тази ранимост, от която Бог не се срамува, защото е ранимостта на Обичащия "до край" - до смърт, при това "смърт кръстна", разтваря и нашите ръце, за Него - Бог не се е Въплътил, за да плаща някому нещо, Бог не е бакалин, Бог стана Човек, за да стане човекът Бог" (пак св. Атанасий Велики), Бог живя тъй, както трябва да живее Истинния Човек, за да разпознае у него човекът Истинния Бог.

Затова и пак св. Павел ще каже, че "на Кръста Христос унищожи враждата", в епицентъра на една Чудовищна Война - Голгота, войната на човеците против Бога - в лицето на Христос и против самите себе си - пак в лицето на Христа, Господ Иисус Христос възвести (и сътвори) Мира - не им отвърна на войната с война, макар и да можеше, според думите Му към св. Петър по време на ареста в Гетсимания, да "призове легиони с ангели", които да Го избавят, но и не спря да призовава Отца - остана в мир и с Него, и с тях.

Защото "Или, Или, лама сабахтани" не е вопъл на отчаяние, ами е разговор-общение. Бог "оставя" света на Царя Христос, тъй както Го беше оставил на Адам, но тази благодатна "еманципация" не се преживява от Христос като отчуждение и автономия - Христос не престава да "търси" Отца.

Така и отново според св. Павел в Посланието до Ефесяните, след като Му е предал да владее света, както и е положил враговете Му легнали под нозете Му, един процес, при който ще се стигне дотам "всяко коляно, език и народ" да се преклони и да изповяда Христос като Цар и Господ, това пак се случва "за слава на Бога-Отца". 

Човекът може да се обожи (и спаси) само споделяйки Бога. 

А на Кръста виждаме Един Бог Споделим до смърт.

01 февруари 2016

Полемика с един школар (В отговор на свещ. асист. Павлин Събев)


в продължение на "За Кръста - Красота на Църквата"
и в отговор на коментарната полемика ТУК

Погледнато и без очила, твърде много паралели, особено в Евангелията, между т. нар. Нов Завет и Стария Завет има, отче Павлине, за да пренебрегнем херменевтическото изкушение да разглеждаме текстовете им съвместно, като обясняващи един друг, обогатяващи се смислово в релации. Ти добре знаеш не само, че св. Павел постоянно се позовава на Ветхия Завет, както и написалите Евангелията, но знаеш също и че по всяка вероятност едно поне от Евангелията е писано първо на арамейски и след това едва превеждано на старогръцки - Евангелието на св. ев. Матей.

Следователно да изведеш едни люде, мислили и писали в картините, с идеите и с апарата на старозаветните писания, за да ги "тълкуваш" думите им извън тази образност, послания и контекст, би било меко казано безумно.

Нещо повече, по отношение на корпуса писания, ние не намираме основание да разделим "заветите". Новият Завет се установява от Господ Иисус Христос на Тайната вечеря - последната им Пасха заедно с Неговите Апостоли в онази Йерусалимска горница - Той обявява завета като "нов съюз между Бога и тях, съюз в Него - в Неговата кръв и плът в образите на вино и на хляб. Този "нов завет" нито е предшестван от някакви нови писания, нито върху тях се гради, ами се осъществява (обновява и продължава) в техния живот чрез Личността на Светия Дух, на чиято роля в този нов живот (според Новия Завет) Сам Христос надълго и нашироко акцентира, особено в Евангелието на св. ап. и ев. Йоан Богослов.

Подобно разделение на писанията, каквото мнозина "академично мислещи" теолози са се опитвали да въведат в течение на християнската история - историята на християнското богословие, не само Христос, но и Блаженият Павел не знае, макар да е според мнозина той именно автор на първите "новозаветни писания" - посланията му. Свети Павел си служи с широк апарат от "старозаветни текстове" - не само с примери постоянни от свещената история, но и със заповеди и постановления от Закона на Моисей, като не му минава даже през ум, че "тяхната валидност и актуалност" е отминала, но и пишейки на своя ученик Тимотей за "свещените писания, които той от детинството си познавал", му обяснява, че те ще го направят "мъдър за спасение в Христа Иисуса"... Няма нужда точно на тебе да ти припомням, че "писанията, в които Тимотей е учен и наставляван от младини", със сигурност не включват никакъв корпус от "новозаветни текстове", несъществуващи все още впрочем в Древната Църква по негово време, в случай, разбира се, че приемаме Павловото авторство и не се съгласяваме (поне не и без сериозни уговорки) с либералната библеистика, посочваща за автор другиго - някой си фиктивен автор, писал тези Послания (до Тимотей) към някой си фиктивен Тимотей, едва в средата или даже края на II-ри в. сл. Хр.

Тука обаче искам да те запитам, като преподавател по Нов Завет, при това във факултет, претендиращ да е престижен и иновативен богословски, тебе лично задоволява ли те нивото на школарската библеистика, която в старозаветните текстове не е в състояние да открие "повече от Христос", освен доколкото намира вътре някои пророчества за Него, изключително и предимно на плоскостта на обикновените предсказания - къде и как ще се роди, какво в земния Му живот ще се случи и прочие?

Във взаимното осмисляне на текстовете на Стария и на Новия Завет в паралел, аналогия, типология и т.н., ние можем да открием много повече дълбочина и смисловост, отколкото сведем ли ги до нивото на "атрактивни отгатвания".

Сам Господ, като че предусещайки кашата от тълкувания, която хиляди години по-късно ще създадат в своята духовна и умствена импотентност школарите, провокира школарския прочит на писанията, като пита едни Свои събеседници - "Ако, според както тълкувате писанията, месията е син на Давид, как така Давид, изпълнен с Божия Дух, нарича бъдещия месия свой господ/ар?".

А да те попитам сега аз пък - как така преживяванията на един фалшив и платен "пророк", когото самите негови "чорбаджии" предават за тридесет сребърника, според св. прор. Захария, се превръщат, според евангелистите, в пророчество за иудиното към Христос предателство?

Има случаи, в които, отче Павлине, екзегезата никак не помага, даже обърква нещата и е нужна херменевтика, боравеща с много по-различни принципи от граматическите и текстово критическите, тези принципи рядко се подават на категоризация, както са и рядко логични. Често говорим за интуиция, а да не забравяме и че голям библеист, като един немец - хер Риц, не вижда "неакадемичност" в твърдението си (което ти вероятно би назовал "излишна мистификация"), че текстовете на Библията най-добре се разбират в съпреживяване. 

Такъв е случаят с Христовите думи на Кръста אֵלִ֣י אֵ֭לִי לָמָ֣ה עֲזַבְתָּ֑נִי (масоретски текст), ὁ θεὸς ὁ θεός μου πρόσχες μοι ἵνα τί ἐγκατέλιπές με (Септуагинта), което в нашите библии е транслитерирано като "Или, Или, лама сабахтани" и означава "Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил".

Екзегетиката ти отче, тука се чупи. Съжалявам да ти го съобщя, защото ми се струва, че ще се разочароваш - видях, че обичаш да си играеш на "вокали и консонатни основи".

Ако σαβαχθανι "сабахтани", според този речник например, означава просто "изоставил":
ако, нещо повече - можем да вземем това "сабахтани" само според речниковия му смисъл (бездушен и сляп за "живия живот", обективен и граматически изряден), то нека тогаз с тебе изхвърлим Библията и започнем да учим вярата според твоя речник...

Часове по-рано Христос в Гетсиманската градина, с кървави усилия над Себе Си - человечеството Си (потта Му се обръща на кървави капки), съединява докрай волята Си (човешката) с волята на Отец, покорява я на Неговата воля - да претърпи предстоящото, наричайки го "изпиване на тази чаша". За двете воли (и природи) у Христа е писал преп. Максим Изповедник и е използвал понятието "перихорезис" - взаимнопроникване, без смесване или взаимно унищожение. Преп. Максим сравнява това с каляване на желязо в огън, при което желязото се нажежава дотам, че в един момент говорим за "огнено желязо" - което може да изгаря и за "железен огън", който може да реже. Желязо и огън споделят свойствата си, без да престава да е желязото желязо - то не става огън, нито обратното - огънят да се изгуби и да стане желязо.

Е, как да приемем тогава, че след този перихорезис (неговата изява по-точно), изведнъж, на Кръста, Бог се е оттеглил от Христа - изоставил Го е? И как така, напуснатият уж от Божеството Христос, на същия този Кръст спасява лично каещия се разбойник отдясно Му, при това вече не като "пратеник, пълномощник на Отца", с каквото впечатление оставаме при описаните в Евангелието през земния Му Живот чудеса и проповеди, ами лично Той, като Бог - от първо лице единствено число?

Върху калпава екзегетика, отче Павлине, расте и саката херменевтика, както и обратното. Така и твоите приятели - школарите, за да обяснят оставянето (напускането) на Христос от Отца, въвеждат някои от тях безумната идея, че понеже Христос бил приел (като заместническа жертва) нашите грехове, вместо нас, Бог го бил напуснал, изоставил, едва ли не се бил Бог от Сина Си отвратил. Това е схоластика с юридизъм и тя води до богохулство. Адвокатствайки на Бога, Го безчести и ругае.

Ако това е тъй, как тогава, минути след тоя вик, Христос казва, издъхвайки: "Отче, в Твоите ръце предавам духа си", как така този дух се връща при Христа, с който дух (според св. ап. Петър) Христос слиза в Ада, за да благовести спасението и там?

Нямаш отговор нали? Защото с твоите приятели школарите дотам сте се затрупали с речници, че не можете вече да дишате, камоли да мислите!

На мене ми се струва обаче, че ти не си чел (или поне не повече от веднъж) книгата, по която преподаваш - корпусът писания по-точно, наречен "Нов Завет на Господ Иисус Христос", в Православния Богословски Факултет при Великотърновския Университет... Пък ужким трябва да си я прочел поне три пъти само на старогръцки.

Твоите колеги, отче, от векове превеждат думата в Евреи 4:9 - σαββατισμὸς със "съботна почивка" - 
"Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка (σαββατισμὸς)" (Евреи 4:9), 
защото σαβαχθανι (сабахтани), σαββατισμὸς (сабатизмос - погърчен еврейски израз), означаващи съответно "оставил" и "оставяне", са извеждат смислово от сабат (шабат) като корен, което означава на староеврейски именно "оставяне, преставане".

Питал ли си се защо, отче Павлине, гърцизираната еврейска дума е използвана в този откъс, който обяснява старозаветната събота (шабат, сабат) в новозаветна перспектива?

На Кръста Бог не отхвърля, не изоставя Христос, школарино, защото Бог е любов и приемане, защото Евангелието е "мир и радост в Светия Дух", защото, по думите на Блажения Павел в Посланията до Коринтяните, то е самото "вест на помирение". Чрез Кръста Иисус влиза победоносно във Великата Събота, затова и във Възкресния тропар се пее "със смърт смъртта победи".

Първата Велика Събота (като ден несвършващ до грехопадението) Бог остави на Адам и Ева - в качеството им на човек, създаден по Негов образ и подобие, за да владее земята и да я обладае, според благословението в кн. Битие, Бог се "оттегли от делата си, престана", за да Го замени в тях Човекът, така и Бог се оттегли от света, остави го на Христос, защото "разпозна" на Кръста в Христос онзи Адам, какъвто Той беше сътворил, изпълнил обаче, за разлика от Първия Адам, целта на сътворението си, затова и Павел ще напише в Посланието до Филипяните, че Отец "всичко е предал на Сина" и то именно заради Кръста.

Следователно "оставянето" на Христос на Кръста не е отхвърляне на Христос, ами е абсолютна идентификация с Него, затова Църквата пее вече две хиляди години с възторг за Кръста.

С обич в Христа - Porthos