20 февруари 2017

Полезно е да се знае (знания за +Николай): Що е то отлъчване?)


автор Таня Илиева Мускетарката

Ваше Високопреосвещенство, пак не сте "наясно с материала", спал сте пак по време на лекциите.

Отлъчване от църквата е мярка за наказание  за постъпки, действия, които са несъвместими с църковния живот, за системно нарушаване на каноните на църквата (нещо, което Вие лично системно правите), също за апостасия - отстъпление или ерес (нещо нормално за Вас). Същността на отлъчването  е разрив между църквата и отлъчения. Смисълът на отлъчването е в отказът на църквата да отговаря за мислите, думите и действията на отлъчения.

На практика отлъчването е забрана за участие в ритуалите на църквата.

Църквата практикува три вида отлъчване:
  1. Анатема или великото отлъчване, тя се налага обичайно от Светия Синод и се прилага за отстъпници и еретици (не се препоръчва за инакомислещи и критикуващи ) Анатемата няма определен срок за действие и предполага забрана на всички връзки на църквата с отлъчения.
  2. Запрещение или както е известно като "малко отлъчване", то се налага от митрополита за територията на епархията. Налага се обичайно за нарушение на каноните и за отстъпление от заповеди. Състои се във временна забрана за участие в ритуалите и в причастяването и вземане на благословение (нещо направено с леля Руми Демирева, въпреки че жената умираше от любов към Вас)
  3. Третият вид е интердикта, прилага се в Римокатолическата църква предимно. Отнася се главно към големи групи като села, градове, области, случвало се е и с държави. На територията, където действа, не работят църквите (няма литургии, не се честват празници, не се извършват Светите Тайнства).
Ваше Високопреосвещенство, пак оплескахте нещата!!!!


Кат' лайно в тортата (за "проепископското" богословие на +Николай)

"Чапаев и без Партията пак ще е Чапаев, а ти без Партията ще си нула с дръжка" (из сериала "Страсти по Чапаю")
Тихо, тихо, всички нека замълчим!

Що да пазим тишина?

Те се подписват - не бива да им пречим.

Кои се подписват и за какво?

Подписват се бившите бригадири и комсомолските секретари, довели в Църквата всичките си жени, балдъзи, шуреи, сватове, баджанаци и любовници. Подписват се против мен. Какво ще направя с някоя от подписките им ли, ако ми падне в ръцете? О, лесна работа, ще си издухам в нея носа, стига да е на хартиен носител, че може даже и нещо по-лошо да сторя с нея, ако се намеря в близост до клозет, но няма да ви кажа какво. А може и да си я набуча на... пак няма да ви кажа на какво, като парцал на прът и "дорде слънце на небето грее, тоз байряк ще се ветрее", наздраве за Ботйов!

Защо говоря така ли? Защо не щадя нежните им уши, ами ги бомбандирам с цинизми? Не, не ги слушайте, не, не, ушите им не са нежни, нищо нежно няма в тоя стар номенклатурен курвор, те са "възмутени" от цинизмите ми точно толкоз, колкото и в социализма "вярваха" допреди 27 години - т.е. съвсем никак.

- Ах, другарю бригадир, какви големи ташаци имаш!! - възкликва другарката звеноводка в храсталаците по време на бригада за гроздобер.
- Имам, другарко, имам, - чува се пак от там мъжки глас - такива големи ми ги даде Партията!

Сега тоя разговор звучи другояче:

- Дядо, дядо, дядо +Николай, какво е това бялото, прахообразно по носа ти остър и красив? Да не са остатъци от първия сняг?!
- Не, не, дъще моя! Това е... нетварната Божия светлина! Получих я в момента, в който ме направиха владика. Автоматик!

* * *

Хайде, отлъчете ме! Аз Светата Църква няма да напусна - в Притвора ще стоя по време на Литургията, но другаде няма да ида. Църквата не е ваша, нито е на клиентелата ви, с която постепенно подменихте църковното изпълнение, дето я и изпоназначихте на разни постове - едни вуйни, които даже за касиерки в супермаркети не стават. От дома на Баща ми няма да ме изгоните. Вие даже не сте като по-стария брат от Христовата притча, вие сте като свинете, преследващи Блудния син, за да им върне... рожковите. "Грух-грух" - гласувайте.

* * *
"Слугата му Аслан бършеше мръсната посуда с брадата си и можеше да сере само плувайки" (Милорад Павич, из "Хазарски речник")
Както във всяка "хубава" лъжа, така и в лъжата на +Николай - самоделната му теологична концепция, има капка истина. Точно като лайно в торта. Гледаш - торта, на торта мирише... почти. Разрязваш с ножа и... вътре едно съвсем истинско лайно.
"Ой, ой, насрал кто-то!?" (Аристарх Аристархович, из сериала "Наша Раша)
* * *

Приматът на епископския авторитет е древен, исконно църковен, да, а папската "непогрешимост ex cathedra" например е именно негово извращение. Древните епископи обаче, приемали единодушно велико-съборните догмати и каноните, освен че са били за всекиго с неоспоримо благочестие, за били и великолепно образовани в най-добрите и реномирани учебни заведения за времето си, към тяхното елино-римско образование се прибавял стремежът към лично християнско освещение и така били абсолютни авторитети по въпросите на вярата в Църквата, както и сред външния спрямо Църквата интелектуален и обществен елит като учени. Отделно от това имало християнско "ученичество" - сами те във вярата били просветени и възрастени от предходни духоносци и старци, някои от които били даже преки Първоапостолски приемници и ученици.

А днешният български епископат е недоволен от образованието на същите богословски факултети, които сам той е завършил. И как е завършил? По поръчка - както и "докторират", специализирайки в Москва - с ултиматум да им бъдат дадени дипломите "във възможно най-кратък срок" от някой техен "вуйчо Владика"... И ние сега трябва да сме безмерно доволни, задето "правило на вярата" в БПЦ вече не са професорите, ами епископите, станали епископи и митрополити по настояване от вуйна си или с партийна директива?!

Днес имаме вече като "правило на вярата" една сбирщина от "епископи" без християнско благочестие, без духовно възпитание и с формално академично образование. Следващите ги няма да имат и формално образование - това е епископската приемственост "по български". Ето я изненадата в тортата, сервирана ни от светия синод чрез Келнер Николайчо - вместо диария за глазура, лайно вътре.

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum

19 февруари 2017

+ Николай vs теолозите (Генеалогия на катастрофата)


Огромната част от постъпилите за обучение в богословските факултети и катедри в България през 90-те години на миналия век, които са сега там преподаватели, не го направиха с идея за професионално осъществяване - академична кариера или за да се запопят. Те го направиха, за да опознаят православната вяра, за тях това беше своего рода курс по катехизис. И естествено е следователно, че те рядко се държаха "по църковному", то е следствие от факта, че получиха "катехизиса" си другаде, а не там, където му беше мястото, затова и днес авторитетите им са други, а не тези, които се очакваше да бъдат

Днес, от сравнително далечната дистанция на времето, след като се породи и утвърди у нас някакво, макар и слабо, крехко църковно самоосъзнаване, ние можем да попитаме - защо те са търсили това в университета, а не в църковните среди?... 

Ще ви кажа защо. 

Защото по онова време владиците още не бяха слезли от "Волгите" си, като Калиник и не се бяха качили на "Ауди А5", като оперилото се в Пловдив шопско селянче Николай. Малцина от тях въобще криеха конкубините си, а една немалка част мъжките си любовници, ако ли не поебаваха попадиите на свещениците си. Тъй че, съвсем закономерно се оказаха авторитети възрастните им професори за богословите ни, вместо епископите.

* * *

- Той, Калиник Врачански, редовно прелъстяваше попадиите! 

Нина Амбарева каза това, употребявайки лексика и тон, от които ясно се разбираше, че за нейната фина и артистична душа беше ужасно усилие не само да изговори, че такива като Калиник за едното "пиене, плюскане и ебане" са живели главно, но даже да си го представи. Изговори го като дете, което с големи уплашени очи ти споделя страшно мръсна тайна...

- А що не се пробва да прелъсти тебе, докато бяхме във Враца?!

Това попита риторически, леко повишвайки тон, отец Димитър Амбарев, който се опитваше близо до нея да щади крехкостта й, но изведнъж кипна, удряйки с юмрук по масата, явно щото си го представи за момент, та излезе наяве старият хулиган от него. Чашата с испанско вино, която ми бяха нелели, подскочи, замалко да изхвърчи, а аз с прималяло сърце и треперещи от страх ръце да не се разсипе драгоценното вино, я улових в последния момент. 

Сетне Амбарев добави:

- ...Щото в тоз' час още щях да ида лично аз пък на него да му... "прелъстя" майката!

* * *

Ох, оцапах се, извинете, исках сериозен анализ да напиша, пък вижте какво пак стана!!... Извинете, извинете, моля ви да ми простите, цялостно наше "възмутено от мене духовенство", както един митрополит казал снощи на обща приятелка - че цялото "духовенство" били възмутено от езика ми. Прощавай и ти, "будно мирянство", съставящо срещу мене подписки до Варненска митрополия, както от другаде чувам. 

Аз няма вече да правя тъй, не, не! Само ме обичайте!


* * *

Да се завърнем плавно в bonton-a, да кажем нещо конструктивно и умно. Ще кажем, че за наебаните попадии (или попски синове) от владиците не са виновни нито времето (визирам популярния и до днес лаф "такова беше времето"), нито дори владиците само, а поповете, които са го позволявали. До лични качества опираме пак, не до време и среда, също както и при владиците - не им е виновен комунизмът, че те лично са подли, страхливи и продажни - тоталитарната държава отдавна умря, тяхната нравствена несъстоятелност и личностна поквара обаче оцеля... Их, да видиш ти! Забелязахте ли - почти сентенция написах току-що!? Цицероне, Цицероне-е, да ти е*а майка*а!!!  Не, стига!!

За какво говорихме, освен за ебане?... А, да! Питахме се защо остарелите днес младежи през 90-те търсиха да се запознаят с вярата православна по факултетите, а не в митрополиите или храмовете.

Защото поповете лежаха на шкембетата си и освен дето на народа не проповядваха, предпочитаха сами да посещават протестантски сбирки, за да слушат проповеди от пасторите. Или пък да ходят с жените си на йога, както и жената на един варненски свещеник още продължава да ходи на йога по минижуп, макар че, той поне е спрял да ходи с нея и е започнал да проповядва и пази Боже, не носи, а и никога не е слагал минижуп, макар да сме почти убедени, че ако владиката поиска от него и минижуп ще сложи... Няма да му напишем името, за да не стават излишни интриги, пък и защото ни е посвоему симпатичен човекът! Ще кажа само, че е с обратна челюстна захапка... 

Не, спри, млъкни сърце и остави Светльо да бъде сериозен!!

* * *

Говори се, че старците в синода сериозно обсъждали варианта да ме отлъчат от Църквата, да ме отлъчат, заради блога. Няма да се учудя, макар че, лично ще им пиша да им благодаря, сторят ли го, понеже отлъчване на мирянин ще е прецедент в новата история на БПЦ и рекламата, която така ще направят на блог "Маран-ата", ще е невероятна, всенародна. Да, това няма да е чудно, щото те цели факултети отлъчиха вече тихомълком, пък аз нали се водя "богослов". Е, да, пак съм първа година в Пловдивската катедра и е истина, че през първия семестър не съм се вясвал там изобщо, но формално съм "барабар Петко с мъжете", тъй че, нищо не ми пречи да се пиша "мъченик на академичния подвиг" и да ида да се прегърнем и целунем със Свилен Тутеков от ВТУ... 

Та нали и тоя Тутеков през 2007-ма година, при това точно от мене и моите публикации в Православие бг и форумите на Двери бг, се жалеше, че не оценявам академичното му "подвижничество". Прибра се тогава от Велико Търново в Горна Оряховица - родния си "град" (също както "софиянци" през уикенда се прибират по родните си села), отвори интернет, прочете, че за него и колегите му съм написал, че са академични клоуни и се възмути... 

Е, сега ще ме отлъчат мене пък. 

Всичко се връща на тоя свят. Прав е +Николай в юбилейното си слово, писано от Чолаков - "действие-противодействие, действие-противодействие" - също като възвратно-постъпателните им движения на техни високопреосвещенства зад гърбовете на млади момчета на "клерикален купон" в софийската "духовна" семинария по времето, когато еп. Сионий Велички беше нейн ректор.

Братко по нещастие, Свилене!! Целувам те нежно и почтително по... главно-асистентския тефтер!

* * *

Сега "пичът" в Църквата Николай обяснява на синодните стареи, че възпитаниците на факултетите не отговаряли на изискванията на епископата. А те мълчат (стареите) като лукови глави - няма да кажа "хуйови", щото реших да спра с глупостите, за да придобия тежест - тъй де, цял синод вече чете блога вкупом и нескрито... 

Богословските факултети не образовали и не възпитавали "според изискванията на епископата в БПЦ", викал +Николайчо.

Да оставим настрана, да забравим факта, че с десетилетия наред факултетите молиха епископата да се ангажира с тях, да ги ръководи и наставлява, но епископатът или не желаеше да се занимава, щото нямаше време за това от софри и оргии, или защото взимайки участие в инициативите на факултетите, засрамваше цялото българско църковно изпълнение със скудоумие и простотия пред обществеността и чуждестранните гости. 

Да помислил върху това дали те, като епископи, "отговарят на изискванията" на Словото Божие:
"Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава, не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец; който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?) да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола. При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола"
(I Тимотей 3:2-7)
"Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба, а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан; който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат." 
(Тит 1:7-9)

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum 

Ваше Високопреосвещенство, засрамете се!!!!


Ваше Високопреосвещенство, вземете та се засрамете и престанете да сте за посмешище на хората. Да Ви кажа вече мен ме е срам от това, че сте митрополит на Пловдив. Ще разкажа за какво става дума. Отивам аз в едно висше учебно заведение, за да се срещна с моя бивша преподавателка. Няма да кажа кой е университета, защото може да започнете проклинате студентите му. Та влизам в аудиторията на университета, където е моята преподавателка. Но бях улучила една от почивките между лекциите. И без да искам, станах свидетел на един разговор между двама студенти (не че обичам да давам ухо на чуждите разговори, но нямаше как да не чуя) 

Двамата студенти бяха достатъчно зрели и с достатъчно житейски опит и от сериозна специалност (не е теология). Разговорът беше на тема как общо взето някои от свещениците парадират с висок стандарт на живот. И Вие бяхте споменат, но не като митрополита на Пловдив, а като Колю Ролекса.

Ваше Високопреосвещенство, щом младите хора Ви нямат уважение, то какво остава за другите?! 

Вземете да си отидете в някой китен манастир и си живейте там тихо и кротко. За първи път в Пловдив хората псуват открито митрополита си. За първи път в историята на града ни ние се срамуваме от Вашето присъствие, който Ви говори,че хората Ви обичат, той лъже.
               
                          без уважение : Таня Илиева Мускетарката

18 февруари 2017

Митрополит Дометиан е приет за болнично лечение


Видинският митрополит Дометиан е приет на лечение чрез хемодиализа, поради остра бъбречна недостатъчност.

Клир vs Университети (Нушев и Костoв в ЮЗУ Благоевград)


Както бях веднъж, преди години още, забелязал на моя приятел Бисер Божков във един московски ресторант, човек най-разпалено обяснява нещо на останалите, когато сам го е "научил" едва онзиден. Ако попадне на хора, които го знаят отдавна и особено, ако то е нещо сравнително елементарно, той предизвиква, ако не досада, то най-малкото снизходителни усмивки. Това се случи по повод на една постъпка тогава на самия Бисер, която друг наш присъстващ там общ приятел коментира така: "Бисере, откакто ти купиха вашите телевизор, много стана начетен", но е друга тема туй сега.

Обясняваш ли обаче на простаци, ще предизвикаш повече от досада и пренебрежение, можеш да предизвикаш страховита омраза. Така се случи с някои наши български богослови, които съвсем скоро, след като завършиха богословие, станаха "мастити" учени и преподаватели още през 90-те, благодарение на разни фондации и на факта, че са окумуш. Те се заеха да менторстват пред българското свещенство и епископат, да агресират и даже подиграват, ако епископите не се поддаваха (или се опитваха, но неумееха) на техния натиск да почнат да богословстват по тяхному, докато тия учителстват пред тях и в това ги ръководят. Нашите епископи и митрополити са тъпи, мързеливи, затова и безкрайно завистливи, злобни, отмъстителни и горделиви - не знам дали сте забелязали, но простият и мързелив човек се оказва най-зъл и горделив. И тези разгневени зли и прости хора с години събираха неприязън към новоизпечените "корифеи" (а заедно с тях и въобще към теологията като занимание и наука), задето ги подценяват и даже подиграват, като най-накрая дочакаха острието на своето отмъщение - митр. Николай.

И нашите наскоро ограждавени селянчета с прясно пришити им към имената академични титули, все повече нервничиха, истеризираха, драматизираха, докато свиневидните ни и първосигнални "духовници" все по-силно и необратимо ги намразваха. Ако употребим образността на Толкин от "Властелина на пръстените", сякаш Ам Гъл се биеше с орки и тролове - нелепо, дори може да се каже гротескно.

Или, ако щете, това ми напомня по-скоро една история, разказана ми от моя приятел съботянина Божидар Парушев в София, когото Червеният терор по време на тоталитарната комунистическа държава в България изпратил за известно време в концлагер, заради вярата му. На концлагеристите веднъж милиционерите довели някакъв саморазпопил се православен свещеник, за да им проведе "просветна беседа" против религията и Библията. Когато бившият поп приключил, дошло време за въпроси и дискусия. Парушев се изправил и му заявил:

- Другарю, саморазпопен поп, по всичко личи, че не сте чел Библията!
- Не е вярно! - викнал онзи - В момента съм на 6-та страница!

Нещо такова се случваше в най-новата история на БПЦ между клир и Факултети с години. Едни епископи и митрополити, които не са стигнали в четенето на Библията и до 6-та страница, се ядосаха на едни богослови, мнозина сред които са я чели едва до 15-а страница. Войната беше очаквана и логична - години наред митрополитите се подмазваха на властните в БПЦ теолози, скрърцаха със зъби зад ледените, но сервилни усмивки и несръчно повтаряха, за да им се харесват, клишета подшушвани им от техни по-сръчни и амбициозни от тях в това приближени попове.

Но дойде Луди +Кольо, овладя БПЦ - синод, епархии, енории и сега ще отмъсти жестоко за многолетните обиди към "събратята си". На тая гротеска обаче цената й ще е смъртта на богословската наука в България, а тя, каквато и да е като качество, все още я има и трябва да я има. Цената на църковността в БПЦ отдавна я платихме - вече я няма.

* * *

Настъпва царството на... Костадин Нушев и поп Добромир Костов. Двамата в момента, по моя информация от днес, докторират във Философския факултет на ЮЗУ "Благоевград", а дисертацията на Костов е вече защитена - ТУК (Що ли не във Варненски Свободен Университет да се чуди човек - същата работа е, но те си знаят?!)... Ще припомним, че Нушев е доцент от Богословския факултет в София по старата система - без докторат (опитът му да защити докторска дисертация беше порязан преди няколко години в самия факултет, в който преподава - докторатът му по теология бе отхвърлен), а Костов беше дълго време ректор на Пловдивската духовна семинария, също без докторска степен.

Днес, за да легитимират "научно" позициите си - Костадин Нушев е главен съветник и консултант към синода, при това щатен, по теологически въпроси, а Костов ректор в Пловдив, те ще се сдобият в ЮЗУ с "нужните документи" (Костов вече и се сдоби) и ще настъпи царството им - нине и присно и с Николае вовеки веков.

Бог да прости българската теология. Слава Богу че професорът и архимандрит Павел Стефанов не доживя да го види това.

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum

Ваше Светейшество, имам една молба...

автор Таня Илиева-Мускетарката

-Ваше Светейшество, моля Ви да организираме Света Инквизиция - реплика на митрополит Николай Пловдивски.
- И Ваше Високопреосвещенство, кои ще гоним? И кой ще я оглави? - въпрос на патриарх Неофит.
- Ваше Светейшество, ще гоним тези, които ме критикуват. И кой по- добре от мене ще ръководи Светата Инквизиция, аз съм идеалният ръководител.



17 февруари 2017

Пренебрегнатото от св. синод писмо на Ректорите


текста предостави за блог "Маран-ата" гл. асист. д-р Адриана Любенова, ПУ "Паисий Хилендарски", Философско-исторически Факултет, катедра "Теология"

ДО МЕГЛЕНА КУНЕВА
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА


Уважаема Г-жо Министър,

От името на богословските школи в страната се обръщаме към Вас по повод приетия списък на приоритетни професионални направления и списък на защитените специалности във висшите училища.

Специалност „Теология” е най-старата специалност в професионалното направление „Религия и теология”. Тя съществува без прекъсване от 1923 г. и днес е представена в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1991 г. тя съществува и в Православния Богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и като катедри в ШУ „Св. Константин Преславски“ от 1991 г. и в ПУ „Паисий Хилендарски“ от 2011 г. Нещо повече – съвременните богословски школи продължават 12-вековните традиции на православното богопознание, чието начало е положено в Преславската и Охридската книжовни школи. В този смисъл теологията е не само най-първата научна дисциплина в историята на България, но и основно градиво на българската държавност.

Живеем във време на бездуховност. На мястото на безславно отишлата си тоталитарна идеология се настани нравствен нихилизъм, безверие и духовна криза. Ценностната система на обществото ни е обърната, границите между добро и зло са заличени. Вплетени в битката за оцеляване, днес човекът и обществото губят духовните си ориентири, завещани от нашите духовни предци, рожби на Българската Православна църква, откърмени, израснали и възпитани в лоното й. Моралната катастрофа има за следствие поредица други сривове – в семейството, в икономиката, в политиката, в демографската и социалната сфера. Идеологическата омраза, в която израснаха и бяха възпитани цели поколения, се настани трайно в междуличностните и обществените отношения, изпълнявайки пророчеството, че който сее вятър, ще пожъне бури (срв. Осия 8:7).

Богословието, само по себе си, е изключително специфична област и нейното непознаване и пренебрегване има тежки и опасни последици, на което ни научи неотдавнашната ни история. То е призвано да запълни празнотата, образувала се вследствие почти половинвековното тоталитарно управление. Празнота, която, ако не бъде запълнена с традиционните за народа ни вяра и традиция, ще бъде запълнена от чужди и недоброжелателни за страната ни учения. За да не бъдат отнесени и към нас думите на Господ Иисус Христос към юдейската интелигенция: „Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.“ (Лука 11:52), ние сме длъжни да проявим активност.

Изключително важната роля на богословското образование в изграждането на гражданското общество в страната не подлежи на съмнение. То е незаменима нравствена опора и задължителен елемент на народностното самосъзнание и националната сплотеност. Дава светоглед и морални предписания, които в пълнота отговарят на народностния ни дух, традиция и вековен опит.

И не на последно място. Демократичните устои на проспериращите европейски страни до голяма степен се крепят на монолитността на вероизповеданията в тях. На фона на агресивната ислямизация, на която сме свидетели, пренебрегването на просвещаването в духа на праотеческата ни вяра и традиция е престъпно. В повечето от европейските страни църквата също е отделена от държавата, но именно това задължава държавата да се грижи и за нравственото и религиозно възпитание на гражданите си. Църквата е отделена от държавата, но както народът не отделя Дякона от Апостола, така и народът не може да бъде отделен от своята душа. Светска държава не означава бездуховна държава и бездуховно общество. Много горчиви ще бъдат плодовете на обучението, ако поне днес, макар и с голямо закъснение, не вложим в сърцата на днешното младо българско поколение православния дух, традиции и обичаи, които са неразделно свързани с вярата ни, за да имаме надежда за бъдещето. И нека да не забравяме никога думите на Търновския Митрополит Климент (Васил Друмев) „ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД“.

Днес, когато системата на българското образование е призвана да осигури „овладяване на общите основи и закономерности на човешкото познание, духовно, физическо и социално развитие“ (Чл. 1, т. 1 и т. 4 от ППЗНП), обучението по Религия трябва да възстанови онази своя роля, която то е играло в миналото за съхраняването на българската идентичност и държавност.

Уважаема Г-жо Министър,

В различни периоди някои специалности във висшето образование привличат наплив от кандидат-студенти, защото се смятат за „модни” или „престижни” и в резултат българските университети произвеждат множество безработни висшисти. В същото време други специалности нямат славата на „модни”, но са жизненоважни за развитието на обществото, науката и икономиката и затова държавата е преценила мъдро, че те трябва да бъдат защитени. Такава „немодна”специалност е Теологията. Тя не се ползва с временна и преходна слава, защото богопознанието е непреходно.

Специалността „Теология”отговаря изцяло на критериите за вписване в списъка на защитените специалности: Уникалност по териториален признак, Уникалност по съдържание, Наличие на двустранни програми за сътрудничество.
Уважаема Г-жо Министър,

Обръщаме се към Вас с настоятелна молба по силата на Конституцията на Република България, на Закона за висшето образование и ПМС № 64 на МС, специалността „Теология” да бъде вписана в списъка на защитените специалности.

С уважение:


проф. дфн Анастас Герджиков
Ректор на Софийски университет "Св. Климент Охридски"


проф. д-р Христо Илиев Бонджолов
Ректор на Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"


Проф. д.и.н. Георги Велков Колев
Ректор на Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”


Проф. д-р Запрян Козлуджов
Ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“


Защо +Николай мрази теологията

"А тогава той отново сядал да рисува и само от време на време намествал с лакът големия си хуй, за да не му пречи на работата" (Милорад Павич, из "Хазарски речник", "Севаст, Никон")
продъжение на един личен разговор с приятелка преподавател по богословие във ВУЗ по повод отказа на синода под давлението на Пловдивската Владика да съдейства за включването на богословието в списъка на защитените специалности в Българските Университети

Разпрата между +Николай и мнозинството от българските учени теолози тече вече десетилетие, тя започва още от времето на неговото епископстване в Софийска епархия. Защо е тя? Дали е от обикновен инат, заради това, че не успя да се наложи на богословите като "абсолютен авторитет", като ex cathedra Божий глас в областта на техните занимания и трудове? Или пък заради някаква лична обида от някои от тях, нанесена му незнайно кога... Зли езици разказваха преди време лично пред мен, че Николай е бил жестоко обиждан от тогавашния директор при Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет, същевременно професор в софийския Богословски Факултет, заради отпора му срещу посещението на Римския папа Йоан-Павел Втори в България. Във въпросния кабинет на Николай му е било крещяно с цяло гърло, едва ли не е бил бит, излязал е от кабинета залитайки, олюлявайки се, подпирайки се по стените на коридора.

Може би от всичко това има "по малко" в причините за антагонизма на Пловдивския митрополит спрямо академичното богословие, но туй са все-таки преодолими неща, ако биха били единствено те. Откъде е тая негова последователност, неуморима жажда да унищожи богословската наука в България или поне да я разцъркови тотално, да я "отлъчи" от Църквата?

Някой ще каже, че не съм съвсем прав, че Николай не води война на живот и смърт срещу теологията, щото ето - сам създаде в Пловдив Духовна Академия, че академичното богословие той се опитва да го промени за добро, а не да го унищожи... Това би било вярно, ако те двамата с Великотърновския митрополит Григорий (Йорго по прякор Кюфтето) преподаваха в Академията истинско богословие, като наука. Това обаче там не е наука, ами е чиста проба индоктринация чрез различни курсове, носещи само имената на богословските дисциплини, не и същината или методологията им, тяхното "изтърбушване" за целите на идеологизацията и на техния предмет, и на вярата като цяло. Академията на Николай е просто поредното училище, което с много уговорки може да се нарече "висше" от тези, дето се нароиха в края на 90-те години от миналия век около различни протестантски църкви - "Логос", "Рема", ВХБИ и прочие, които по академична дефиниция не са висши школи по теология, ами бяха т. нар. "училища, обслужващи нуждите на конкретното вероизповедание, обучавайки кадри за целите на култа му".

В едно такова школо само е възможно да се съвместяват странни собствени идеи на ръководителите му (свещеници или пастори) с частична полу-научност.

А идеите на +Николайчо са категорически много странни, не по-малко странни са от тия на съботянските пастори и на мормонските (или на йеховистките) старейшини. Те са категорично несъвместими с която и да е от школите на традиционното научно богословие, затова и +Николай никога няма да се разбере с университетските преподаватели, докато те държат на някакво професионално самоуважение. Последното е и причината да зареже катедрата по теология при ПУ "Паисий Хилендарски", която сам издигна в някои отношения и популяризира преди години - не намери и там хора, които да му тръгнат по гайдата, да го възвеличат и признаят за непогрешим авторитет в науката си, само поради факта, че е епископ.

В самоделното николаево "богословие" се поставя знак на тъждество между нещо, което той именува "Родина", "Отечество" и Църквата. Буквалният цитат от негова проповед звучи така: "Те (става въпрос за неговите опоненти) не разбират, че Църквата и Отечеството са едно и също нещо". И докато тука вероятно се касае за някакво "идейно видение", родено в дебрите на странния му психически свят (като на психолозите оставям да решат какъв образ от детството или каква травма е родила и утвърдила тоя "пренос"), то практическите приложения на тоя особен постулат изглеждат съвсем плашещи. 

На основата на тая "аксиома" Николай прехвърля като отговорност на Държавата и нейните институции неща, които всякога са били автентично църковна мисия и отговорност. Социалното дело на БПЦ той вижда като задължение на държавното министерство за социални грижи - това е пак директен цитат от негово изказване, а духовната просвета сред народа се прехвърля върху министерството на образованието. В тези процеси за Църквата остава само ролята да направлява, да съветва, да консултира, да изисква, като тези неща се правят преимуществено и само от него лично от църковния амвон - епископската му катедра, като пример са последното бе наскоро ултимативното му и агресивно говорене относно делата на министерството на здравеопазването и парите, отпускани от държавата за лекарствата на онкологично болните. 

За Николай Църквата  не е даже "държавна", а е някакъв вид "сянка на държавното тяло", паралелна структура. И както всяка паралелна структура, тя не подлежи на никакъв обществен и държавен контрол, тя няма задължения към никого, а може и трябва да предявява само изисквания. На практика по тоя начин функционира... мафията.

От тези идейни постановки и предпоставки произхожда и пълната му и нескривана отдаденост на лукса. Обличайки себе си прескъпо, возейки се в беумно скъпи возила, той мисли, че всъщност украсява "великото си служение". Отново точен цитат от негово изказване преди години гласи, че синодалните стареи на БПЦ - архиереите, са подобни на министри, а синода той сравнява с министерски съвет. Логичният завършек на този идиотизъм би бил, че Патриархът е като републиканския премиер-министър. Вероятно затова и Николай започна почти открито да "сваля и да вдига патриарси" - та нали премиерският пост е изборен.

С абсурдността на всички тия тезиси ще се занимаем идните дни последователно в няколко отделни публикации. Сега ще кажем само, че никой от тях не е съвместим нито с традицията на историческото християнство, нито с постиженията и постулатите на истинската богословска наука.

Николай не воюва с теологията, той просто я подменя с "виденията" и налудностите си, защото не разбира Църквата. 

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum

Архимандрит Дионисий (Мишев) пред църковен съд


автор Таня Илиева-Мускетарката

Днес на заседанието на Светия Синод на БПЦ-БП е взето решение архимандрит Дионисий Мишев да бъде призован пред църковен съд. След изслушването на анкетната комисия, създадена относно поведението на архимандрит Дионисий, е взето решение за образуване на църковно-наказателно дело. На митрополитите на Варна и Неврокоп е възложено да изготвят обвинителния акт. Пълният състав на Светия Синод на БПЦ-БП ще заседава като църковен съд.

До тази ситуация се стигна след като архимандрит Дионисий Мишев направи редица нововъведения в богослужебния ред, които не са типични за православната църква в България.