09 ноември 2019

Залага ли поп Добромир подавки и свещи в казиното?


Седя си аз оня ден пак на една пейка в парка и пия, майка му да еба... нищо. Задава се работник от "Чистота" във Варна. Заглеждам го, мъж около 60-те, българин, с метлата и с чувала. Седна до мене да изпуши цигара и от дума на дума...

- Разбира се, съвсем е вярно туй, дето колежката-циганка ти го е казала миналата седмица. Крадат ни от чувалите, не ни дават достатъчно. И освен, дето непрекъснато си намират поводи да глобяват и да режат от заплатите, българи не наемат, макар че, има нужда от много повече хора и че кандидатстват и българки, само и само някаква работа да намерят, а и все пак това е общинска фирма, поне осигуровките са нормални. Макар и зад нея частници да стоят.
- Що не наемат българи?
- Щото си знаят правата, щото могат да си прочетат трудовите договори...
- Че ти например и правата си знаеш, и договора си си прочел... И що от туй?

Мълчи.

- ...А и не си мисли, че циганите не си знаят правата, това че, си мълчат, не значи, че не са наясно какво става - добавям.

Кима бавно и изтежко въздъхва... Ех, тоя народ от Хайтов и сериала "Капитан Петко Войвода" май друго не научи, освен да въдиша издълбоко!... 

От дума на дума разбирам и че е от кв. "Аспарухово".

- О, знам ги поповете, - вика - единият е курварин и пияница, другият е комарджия! Колко сме дарявали за тоя център, а парите ги няма!

Ново двайсе!!... В случая двайсет и едно!!... Те са трима. Хайде да броим. Така, тоя дето метачът го нарече пияница и развратник, май го знам кой е, няма как да е и комарджия със сигурност, щото първо човекът ясно го разграничи от комарджията и второ, щото съм сигурен, че мрази комара. Той загуби ли десет лева, в състояние е да се обеси. Няма начин да играе комар. Вторият в хазартен клуб или казино не би стъпил, от страх да не го набият. Него от седми клас хулиганите в училище го изтупваха като брашнян чувал, съученик ми е бил, та лично ми е ясно. В черквата се свря, за да спрат да го шамарладосват хулиганите, щото им носи кафетата на църковните такива.

Добчо, то друг не остана, комар ли играеш бе?! Затуй ли всеки път, като ти река "Дай, пет лева', кръстиш се и се кълнеш как нямаш! Тц.

* * *

Проблемът на българското богословие, катастрофата му, са богословите му. Нямат никакво присъствие ни личностно, ни като учени. Като личности са плужеци - видят ли неправда, че и престъпление, закриват си с длан очите и бягат странишком. Като "учени" са папагали, при това контузени папагали.

От там е и цялата ни църковна катастрофа или по-добре казано: катастрофа на църковността.

А помня някои от старите богослови, познавах ги и лично някои от тях, слава Богу. Пред тях поповете, че и владиците, стояха мирно или пристъпваха от крак на крак, без да смеят и вода да пият или заради безкомпромисното им пряко говорене и изобличаване, или заради ерудицията им, която респектираше сама по себе си.

Е, аз богослов не съм точно, диплома нямам цяла. Семестриално "завърших" богословие (все почти) на няколко места, като Слави Трифонов Консерваторията музика. Макар че, това с дипломите "след изпити" е въведено от Наполеон (сам без никаква диплома) - преди него, за да получиш диплома, е било достатъчно да посещаваш редовно Университета. Аз и редовно не съм посещавал обаче, следователно не ми е и виновен Наполеон. С благочестие не блестя, по-скоро тъмнея, а истински "ерудит" ставам след шише мастика. 

Обаче разкошно псувам... Но като няма риба и ракът е риба... Нали?

06 ноември 2019

Фотю бояджията и Добчо Макаронджията


В момета хитрото "българче с баклавяната усмивка" Георги Христов Фотакиев заличава следите на ПЦДОН. Създава "терапевтична общност". Баш сам сигуран да jе то (извинете сръбския) по програма на НЦН с помощта и едно лайно софийско Красимирчо, дето се върти край поповете откак го зная, за филия с клисав хляб.

Г-да от МВР, НАП и Здравно Министерство, много ви се моля, ПЦДОН (и дериватите му) са една касапница, от която Фотакиев взима пари да си издържа "жените, тъщите и любовниците". Разкарайте го. Фотакиев не е мутра и никога не е бил, бояджия от един завод е (а съперникът му поп Добромир е аксаковски макоранджия) - там  ги помнят, а варненските мутри даже не знаят кои са! В БПЦ са се "скрили", щото никъде не са могли да станат "някои и нещо". Питайте ги кои и що са били, че да чуете вицове за "мутри, куршуми и юмруци".

* * *

Казах ли ви вече, че "сдружение" Отвори очи от няколко години финансов отчет не е давало никому??? 

05 ноември 2019

Защо обичам жените, лудите и циганите

"Медна Пито, недей да ги слушаш, / те не знаят какво е добро!" (автоцитат из "Женски песни")
Седя си тая сутрин на масите пред "Клас Пиле" до малките шадравани и ям силно подлютена пилешка супа, преди да си внеса документите за новата работа в офиса. Тъй люта беше, че малко по-късно, като пръднах, замалко да се насера в чисто новите си гащи "втора употреба".

Ям и гледам телевизия. Първият репортаж е от София. В градинката пред храм "Свети Седмочисленици" паднала вчера брезата, дето била на 60 години и била една от емблемите на София, щото "духнал много силен вятър". Ти да видиш, аз пък мислих, че емблемата на София е недоклатена неоценима столичанка! Че даже я знам и как се казва... Както и да е. Как да е! 

Друга ни е сега приказката, тя е, че за нашата еблива журналистика, дето го "взима" от гъза в устата за половин филия хляб, новината е добра. Защото дървото никого не пречукало, макар в градинката да имало много майки с деца и защото "отговорното лайненце" от екипа на Фандъкова съобщи, че посадили на мястото й нова бреза, без да обясни защо 60 годишно дърво не е "следено". То не можело да се проследи. Те брезите тъй си падали. Да еба майка ти, да еба!

А в "Клас Пиле" работят само турци. Това го знам от един много добър и свестен човек (без никаква ирония го казвам), гагаузин. Де що турчин има във Варна, знае го "по име и ЕГН", обаче твърди, че бил... българин.... Той и поп Георги разправя, че е българин, макар да е нисък и с усмивка като баклава, но това е друга тема, да не се отклоняваме - не се сърди бе, попе, увековечавам те! Циганите ги мразят само простаците! Горда и древна е Индия, харе Кришна, рама-бама!... Та, за да сме в тон със заведението, в следващия репортаж се появява по телевизията манаф. Епископ Сионий Велички.

Сионий щял да прави красив и Бачковския манастир. Аз че се върти там знам още от пролетес, ама вие чак сега научавате, щото не ми вярвате какво пиша. Щял да го украси "в стила на Родопа Планина", според всички разбирания на нашия народ за красота. Той така украси Троянския манастир в Централния Балкан с родопски чанове, че сега очакваме насред Бачковския Родопски в най-скоро време да се затъркалят бурета с троянска сливова ракия. Разбира тоя от "красота". В Гигинския манастир беше се "зачукал" на една маса от ранния предиобед един ден. Аз се присъединих привечер и го надпих. Така хубаво го надпих, че после като се хвалих, игумено Никанор (дето, ако го познавате лично, като се притесни си, "мие ръцете без вода"), чупейки китки заекваше: "Млъкни бе! Млъкни!" Та към 2.00 сутринта Сионий се беше "маскирал" като Василиса Прекрасна. Красота и приказ направо, девойко мори, убава!

Обаче, каквото и да разправят, дядо ви Сионий е пич. Дърт педераст е той. От старата школа - ония ексцентрични ерудити, дето владееха по шест чужди езика. То и два не владее, честно да си кажем, ама пък е пич с присъствие. Нищо, че челастри млади мъже. Щом дават, да челастри. Мене що не ме изчеластри?!... Имам за него обаче новина - владико, както едно пикане е половин ебане, ама два пиканета не правят цяло, така и ти, ако ще не два, ами три ставропигиални манастира да вземеш. митрополит няма да станеш. Старите педерасти сте демоде, БПЦ-БП я владеят вече "гейчета". Аз старите педали ви уважавах, щото без да ви пука, че хвърчат лайна, се ебяхте в гъза, говорейки си на италиански. Уважавах ви за смелостта, не за друго! Ама ви мина времето. Новите само си смучат пишките. В гъза се ебат след клизма. Каза ми го един Кичката, нали го знаеш?

* * *

Обичам жените, децата, циганите, лудите и клошарите. Само те говорят истина, а аз вече остарях, та нямам вкус и време за лъжи. Обичам и арменците, много са човечни! Мъжете не ги обичам, защото са като педерастите - мъжете все за хуя си приказват, като педерастите, дето споменават задника си на всяка втора дума.

Седя си аз вчера на пейка в градинката зад Окръжния съд и пия руска бира... "Ех, конь мой вороной, всегда несеш мне из огня!" (перифраза). Задава се г-н Еньо, около 60 годишен мъж, носи в ръка шише ракия. Уж не го познавах, ама после се сетих, че го зная. 

- Наздраве! Да си разделим ли една цигара? - вади той единствената си.
- Не, - викам -- ти ще изпушиш две от моите - и вадя кутията.

Сяда и въздъхва:

- Клошар съм, брате! По пейките спя. А съм шофьор с всички категории! - показва ми книжката (картата)  за шофьор - Работих в "Градски транспорт", в "Делтакар". Уволниха ме заради голямата ми уста, та не насмогнах на вноските по кредита за апартамента. Курвенски народ! Тежи ми, ех, тежи!
- Добър ни е народа, недей така, много е добър. Затова и престъпниците му се качиха на главата... Я виж царя Калоян! - соча му оня кичозен паметник там, щото няма какво друго да му покажа.
- Добре е правил! - потичат му сълзите, гледайки вдигнатия меч.
-... Що не ми разкажеш?! Аз бях кондуктор и имам да им връщам.
- Знам че, беше, знам и как си напсувал Златев, тъй че охраната вече не те пускала в управлението, затова седнах тука... Баш шефът в сянка се казва Шакарян, държи "Транстриумф". Навремето старият шеф на "Градски транспорт" Пенчев издейства от Германия подарък за Варна чисто нови автобуси "Мерцедес", даде ги на Шакарян, а оня му даде старите си боклуци. Уж щяха да съдят Пенчев, ама не го съдиха, само го уволниха. Сегашният шеф на "Градски транспорт" е Златев, пак човек на Шакарян. Тоя мръсен арменец с варненските пари палат в Ереван си е построил.
- Недей така, може пък да е не е арменец, грузинец може да е, чеченец, осетинец, а само да се представя за арменец... Аз мръсни арменци не познавам...

* * *

Вечерта си купувам бира от "My market"-a над Общината.

- Излезе ли тъмното пиво? - питам.

Един услужлив младеж сред другите клиенти ми сочи:

- Ето, тука има "Ариана"!

На касата се заслушвам в говора му, докато плаща двулитрово "Балканско" и четири пластмасови чаши. Питам го:

- От Северозапада ли си? - докато на езика ми "виси" Враца.
- От Враца съм.

Отвън ме причаква:

- Обичаш ли Враца, врачаните, бил ли си във Враца?!
- Бил съм, - викам - преди 20 години нагости на една Ани, а ти Наташа Войкина познаваш ли?
- Не.
- Не ти и трябва...
- Дай ми, брате, два лева, моля ти се! Вчера работих, 50-60 изкарах, а тия, дето сега ме пратиха да купувам бира, ми ги изядоха и изпиха. А искам едно кенче да си купя само за себе си.... Българче съм, по пейките спя.

* * *

...Ех, Майо Манолова, ех, дърта чанто... лачена. Харесвам те, комунистке, дето "не си кандидат на БСП", ама шефът на предизборния ти щаб се казва... Никола Вапцаров и ходи с бяла риза. Гениална си! Дърева може само чехлите да ти носи! Измети го тоя банкянски Пожарникар с лисичата физиониомия, заедно с целия му престъпен сбирток. Моля те! Не ми пука за колко готин се мисли с тъпите си милиционерски смешки. Не може да се подиграва с моя Народ!

04 ноември 2019

Черный ворон, я не твой! (Давай, разливай, опят посмеемся)

"Я стъпи на краката широко / да те види по-хубаво Бог, / нито адът е толкоз дълбоко, / нито дяволът толкоз висок!" (автоцитат от ТУК)
Днес бях на преглед. При психиатъра от кварталната ни поликлиника г-н. д-р Неделчев. Спокойно, никой няма да ме лекува! Аз съм на самолечение. Документ за започване на работа си "вадих". 

Докато чаках да приключи прегледа на някаква леля, седях на канапето пред тоалетната. Иде една циганка:

- Извинете, има ли някой в клозета?
- Да, мармаладеното чудовище, крие се в третата дупка, пази се!

Циганката се засмя и влезе, но иде някаква медсестра, случайно чула разговора:

- Вие кой сте?!
- Регулировчик на клозета съм - викам.

Избяга. А д-р Неделчев за две секунди открехна вратата, за да види "какво става".

Подпечата ми документа д-рът и накрая, проформа, попита:

- Има ли ли сте някакви посещения в психиатрията? Специфични проблеми?
- Не, - понижих доверително глас - но понякога чувам гласа на... Иисус. Заповядва ми като пия да мешам вино с ракия.
-  Това не е смешно1 - сопна се.
- Кое? За Иисус и ракията ли?
- Не! За гласовете!

Десет минути ми отне, за да го уверя, че се шегувам и да му измъкна нужния документ от треперещите ръце. Накрая ми го даде с уговорка:

- Не кандидатствате за въоръжена охрана нали?
- Не, кандидaтствам за ръкопашен бой...

* * *

Сетне си купих двулитрова "Загорка", изпих я в градинката край поликлиниката и тръгнах за Колхозния пазар към магазина за дрехи втора ръка, за да си купя хубав черен панталон. Понеже последният ми зелен, дето го притежавам освен анцуга си, донесен "на бегом" от манастира в Пернишко, виси по мене много особено - на "парцали". Вървях и си мислих колко съм готин. 

Вървях си тъй и вървях, и вървях... По едно време се озовах на входа на кв. "Възраждане". Върнах се обратно и си купих чудесен черен панталон за 2.10 лв. Стои ми разкошно. Толкова чудесно ми стои, че Соня от фотото в централния подлез два пъти ме снима - веднъж в профил и веднъж в анфас, освен снимките за работни документи. В профил я помолих да ме снима с руска бира в ръка, за да ми се очертае хубавото дърто дупе. Не си харесах снимката. Докато ги прави, излязох да пуша цигари. Оказа се, че и тя не ги е харесала, затова ме засне втори път. Широк разкрач, изправен гръб, както най-обичам: "Черный ворон я не твой!".

* * *

Седим си ние на пейките пред летище Домодедово в Москва, а поп Георги изхарчил парите от рускинята на кръстовището, за която ви разказах предния път. Хем ги прахосал, хем не може да си обясни какво толкова е купил. И понеже неговият метод на "обгрижване" винаги е бил да прехвърля проблема "от болната глава на здравата" (сиреч от неговата на нашата), само чака повод, за да произнесе реч.

В тоя миг Бисер Божков решава да ме почерпи от машината с кафе. Носи ми Бисер кафенце, а аз се обръщам към попа назидателно:

- Виждаш ли, ти като обиждаш Бисер и после му се извиняваш, нищо не ти купува, а аз като го наругая хубаво, без да ми пука как се чувства, получавам кафе?

Чудесен повод! Избухна:

- Само харчиш пари! Ще се погрижа повече нищо от ПЦДОН да не получиш!!!

"Абе аз толкова "получих" през годините, че повече щях да прокопсам, ако бях станал проститутка" мисля си, ама наглас казвам друго:

- Сега предлагам да сменим в рубли всички долари и евра, които имаме и да се качим на втория етаж на летището, за да ги профукаме в ресторанта!

Нашият се плесна по челото, стана демонстративно и хукна на нанякъде... Впоследствие се оказа, че на пейката си е забравил "хюмнетката с технологиите" - чантичката с таблет, мобилен телефон и прочие... Сетне ги намерихме, тъй че, ако е излъгал жена си нещо друго, нека тя знае, че не е вярно!... Вече сме в самото летище в чакалнята, "чекираме се". А оня се сеща:

- Къде ми е хюмнетката?!

И понеже го зная не от една, не от две, ами от дванадесет години и ми е ясно какво ще се случи, решавам да накисна Бисер Божков. Обръщам се и с равен, прокобен глас питам пред всички Биската:

- Бисере, къде е на отеца чантичката?!

Бисер се вцепени, не очакваше. Защото, трябва да ви е ясно, че Бисер нямаше нищо общо с на попа чантата, както и всеки един от нас. А попът закрещя по Бисер:

- Ще те убия!! Ще те унищожа!!

Баба Тамара, украинката баба на Павло, слуша, слуша, па реши да ме подпита:

- Ако му подаря сто евро, за да си купи нови, дали ще спре да се ядосва?1

"А ако му подариш 200, - помислих си - ще си купи и още пет коли, същите като вече притежаваните, за да си направи колекция",  ама не й го казах, следователно дължа на попа 200 евро.

* * *

К'во стана бе пич?! Нали ме прокле с причастието, както и пред Варненска прокуратура документално се "похвали"?!? Умрях ли?!... Аз "ангели да ми пърхат край главата" не съм чувал, като тебе, но съм чел Карл Густав Юнг, дето даже не го знаеш кой е. Той казва, че представата, придобита в детството от общуването с бащата, формира и определя по-нататъшната представа за Бога. А тате беше докрай "Chère liberté", тъй че, абсурд е да ме убедиш, че Бог не е Благ и Добър. Пробвай другаде.

03 ноември 2019

Властите на проверка в нарко-центъра


посвещавам на покойния си приятел Ст.

Митрополит Йоан (и поп Добромир) са напуснали нарко-центъра и управляващото го сдружение "Отвори очи", съобщи тая сутрин специално за вас, драги читатели, радио "Велико". Преди Велико да успее да измисли някоя от любимите си свръхконспиративни теории и да зацапа по своя симпатично неповторим начин "информационната среда", аз ще побързам да ви кажа защо според мене най-накрая това е станало. А това трябваше да стане, защото тая комуна от отворен тип отдавна само носи име и марка на "църковност", ами е семейната фирма на един предприемчив поп, който "лекува" против всички правила и изисквания за лицензирано заведение (какъвто лиценз преди няколко години получи), без никакъв истински контрол и от църковна власт, и от професионалисти, срещу солидна месечна такса едни хора, които, за да заобиколи закона, нарича "студенти". Без да разсъждавам за мотивите на митрополита, за които дълбоко се съмнявам, че са почтенни, искрено ме радва фактът като факт.

Познаваме митрополит Йоан като "алчен и барлив човек". Не сме светили, информацията ни е от радио "Една жена каза", обаче нямаме никаква причина се съмняваме в думите на точно тая жена. Дълго време Йоан беше част само от контролния съвет, оттеглил се самоволно от поста председател на сдружението. Сега вече, казват ми, въобще не е част от това сдружение, което се управляваше в историята си от друг, различен от поп Георги, само по времето на светителстването на дядо Кирил, който знаеше как "да върже поп, за да мирне село", та почти не се чуваше на попа ни гайдата. Йоан е напуснал сдружението и центъра, според мене, защото не получава достатъчно пари, а поп Георги ние го познаваме като човек, който мрази да плаща повече от 18. 56 лв. Поискаш ли му 18. 57, все едно се каниш да му извадиш бъбрек, така нещастно гледа. В сравнение с него Чичо Скрудж от "Уолт Дисни" е ебаси щедрото джудже и най-безотговорният прахосник.

* * *

Вървим из Москва през 2016-та година, на едно кръстовище се запознавам с някаква руска кака. Почваме да се шегуваме, да се смеем.

- Говориш руски като пиян грузинец - вика ми.

А аз:

- А ти приличаш на Шехерезада...

Нашият сумти и ме пощипва съскайки:

- Млъкни бе, спри се, излагаш ни!

Рускинята пък:

- Тоя батюшка що е тъй сърдит?!

И му даде десетина долара. Оня млъкна. Цял час мълча от изненада.

* * *

Седнали сме в едно заведение в Москва, а той тъкмо ми дал 20 евро, задето и речта му написах, и цялото представяне на семинара в Белгород подготвих. А аз съм се свързал с една Лариса, дето се знаем от 2006-та година още. Седим, пием бира, аз я гледам, тя кудкудяка. По едно време смених 20-те евра с рубли и отскочих до будката отсреща и й купих букет от три червени рози.

Нашият позеленя. Ту си гледа в портфейла, ту гледа розите в скута й. Гледа някак си обидено и преглъща насухо.

* * *

Та, какво очакваше, владико бе?! Ти костенурка бръснал ли си?!

* * *

"Във въздуха витае мълва за проверка от министър в нарко-центъра, говорят, че на митрополита са се обадили държавници... Строил е поповете да служат литургия всеки ден, изтегли се от нарко-центъра..." продължава радио "Велико". Аферим бе, Високо ти преосвещенство! Сети се и ти, че си мъж и владика! Тестостерон ли пак ти биха?! А вие не подценявайте това мургаво и обло радио. Така абсурдно му звучаха нещата, дето ми е разказвал през годините, че не бяха за вярване. Накрая всичко излезе вярно до последната думичка.

Естествено, че ще има проверка. Аз митрополията и две министерства подлудих по въпроса - и данъчните, и МВР, на път бях и министерството на здравеопазването да занимая. Обиколих всички варненски РПУ-та, даже на последното място като бях, питах ги, след като така и така с всички тях съм се запознал, защо не ме вземат на работа направо. А ако ги бях слушал поп Добромир и авва Велико какво да правя и досега щяхме тримата дебелаци да дремем в двора на храма и да мърморим, обсъждайки "Съдебен спор" ли да викаме или "Господари на ефира". Велико даже беше съчинил работно заглавие на предаването: "Поп ме бара по гъза".

* * *

Победих, приятелю Ст., победих, слънце златно... Слава Богу за всичко. Засмеей се сега, както се смееше, като че плиска водопад. Сега ще си платят за всяка сълза, дето я проливаше преди години, идвайки при мен у Великови, огорчен и възмутен от тях, а сетне и на живота си посегна от отчаяние. Бог да успокои душата ти и нека Пресвета Майчица Богородица бди над нея, където и да е тя.

Защото аз, мили момчета, дето тъй ви "излекувахме", че вече не сте сред живите някои от вас, нито в манастир отидох, за да ме учат шмекери "в сюртуци, в реси" как се краде (аз знам да крада, но за разлика от тях знам и да не крада), нито в ПЦДОН съм работил за кървав хляб... Велик е Бог, чудни делата Му и неизследим добрият Му промисъл. Може всякакъв и всичко да съм, но вярвам в Иисус Христос.

Христос царува!

02 ноември 2019

Аз, поп Гошо и Винету

Поп Георги Фотакиев, разправят ми разни хора, разпространявал наляво и надясно, че боледувам от шизофрения. А според мене боледувам от нещо, дето все още не е описано в медицината, пък от шизофрения боледува той. По-точно не боледува, защото в думата "боледува" намираме корена бол-ка, а него въобще не го боли, на него това състояние си му харесва, до такъв извод стигнах след 12-годишно лично и пряко наблюдение върху неговата странна личност.

Ако имах пари за цигари, сега щях да се срамувам от съседите да ида до кварталния магазин, защото прозореца на стаята ми, който гледа към улицата, не го затварям никога... Слава Богу, че нямам. Снощи преди да заспя, както твърди майка ми, половин час съм вил като вълк, а след това още половин час съм кукуригал като петел. Според нея това се дължало на изпит в "промишлени количества алкохол". Според мене обаче, алкохолът не е виновен, ами аз чисто и просто съм си такъв "от само себе си". Още повече, че не бях и кой знае колко пил, тъй като в момента нямам пари. И слава Богу!... Така например миналата седмица "от само себе си" уплаших един ухажор на сестрите ми, който сглупи да ги изпраща до входната врата на двора ни. Като ги чух, че се изпращат, започнах да кудкудякам и /.../ (тъй се казва тоя мил младеж) хукна да бяга уплашен назад по улицата ни. По-точно всичко се случи така:

- Вашата къща има ли втори етаж? - чух го да пита.

И преди да му отговорят сестрите ми, аз се провикнах през незатварящия се прозорец:

- Не, но има кокошкарник!!

Сетне почнах да кудкудякам. А според сестрите ми не съм кудкудякал, ами съм издавал звук среден между бик и шимпанзе. Било нещо нечувано.

А тая сутрин сестрите ми влизат в стаята ми и ме питат:

- Бате, къде е ножът?!
- От къде да знам, по дяволите, изчезвайте оттука, че ме боли глава!

Татко, който днес би имал рожден ден, ако бе жив, когато му казвах, че ме боли глава, отказваше да повярва, защото според него "празна глава не може да боли". Според мене обаче главата ми не е празна, просто съдържанието й е малко втасало, а тате ме е лъгал, че е празна, за да не ме депресира с ужасната истина. Щото е по-добре да си тъп (тъпи са всеки девет от десет души, без това да им пречи в живота - ето ви например поп Георги - тъп е, ама просперира), отколкото да си луд. А аз не съм тъп, аз само съм луд. А попът е и тъп, и луд...

* * *

Няколко часа по-късно, научавайки какво разправя поп Гошо за мене, се замислих дали не е прав, защото човекът, ако не знаете, е лицензиран лечител с ноу-хау. Подпрях с показалец бузата си в стил "Мислителя" на Роден и се загледах в гардероба в стаята си. И видях забит в едната му врата въпросния нож. Ако щете вярвайте, нямам представа как и кога е станало, както и защо изобщо ми е трябвал снощи нож, да се еба във Винетуто, да се еба!! 

* * *

Преди няколко дни бях на среща-разговор с ПИ Й. Йонков в сградата на ОДМВР - Варна на ул. "Цар Калоян" 2 Там разказах подробно всичко, което ми дава основание да се тревожа, че служителите на IV-то РПУ в р-н "Аспарухово" във Варна са попаднали в лапите на една прицърковна група, събираща се в енорийския храм около православния свещеник и понастоящем се намират в сектантска зависимост пряко или косвено (пряко шефът на въпросното РПУ, а косвено всички останали) от волята и нуждите на свещеника, държащ се и изживяващ се като гуру. Щото попът може да е тъп, ама е хитър, по-точно казано "хитростта е негов ум"... 

Споменах ли и че е луд?! А че има мотоциклет?!

- Видели са го да кара мотора си като луд, - казва по въпроса авва Велико Тодоров Димитров и секунда по-късно се коригира - не, в неговия случай по-точно луд кара мотор!

* * *

Оня ден получих по телефона покана от една мила дама, инспектор в Пътна Полиция Варна, да ида да разкажа това, което съм описвал в блога си и за което съм писал до Столичен Инспекторат на МВР - че попът, за който се разбрахме окончателно, че е тъп и луд, редовно шофира пил или направо пиян. Не отидох по ред причини, една от които беше, че се колебаех дали да "стигна докрай". Защото попът може да е тъп, луд и пиян, ама е поп, а аз съм православен християнин все-таки, щото съм... луд, а за да съм в унисон  с "братята и отците си по вяра", старая се и да не изтрезнявам. Само тъп не можах да стана, макар че, тате, Бог да го прости, беше на друго мнение.

След като разбрах обаче какво попът разправя за мене, реших още идния понеделник да ида да му "туря шапката" в "Пътна Полиция". Защото всеки уважаващ себе си луд глупак трябва да има тарикатска шапка! Аз например имам цели две.

27 октомври 2019

Веда Словена за Антихриста и догматиците



Стоя си аз по-трезвен от дива кукувица и чета книги, мамка му!!

* * *

Когато една религия, преживяваща себе си като доминираща в съзнанието на дадена общност (не говорим тука за изкуствено създадена общност от сектантски тип, ами за реална, възникнала по естествен ред и логика - културна, етническа, стопанска) бъде лишена от своята мрежа от храмове и от своите доктринерстващи и индоктриниращи проповедници, от своите механизми за контрол и въздействие, тя се разпада на съставилите я части. Защото една така формирана (и нормирана), наложила се религия, винаги е съставна от религиозното наследството и динамика на средата, в която се налага, независимо как се гледа на подчинените ней заварени съставки - като на преодолени (което е абсурдно когато говорим за индоктриниране /и покръстване/ на личност, защото в дълбините на своето подсъзнавано личността носи наследство, с което не може да се раздели, пък в съзнаваното възприятия, с които не иска да се разделя, а под външен натиск просто мимикрират и ги завоалира, а колко по-абсурдно е, когато говорим за цял народ и общност) или пък гледа на тях като на преобразувани (и така обезопасени. Последното също е абсурдно, защото опитът от религиозното преживяване (и на личността, и на общността) е непреодолим. Тоя опит може да бъде претълкуван (но без никога да се унищожат или подменят първичните конотации), може да бъде преакцентувано по него, но няма как да бъде нито заличен, нито изцяло подменен.

Колкото да се стараят старозаветните тълкуватели и теолози да представят серафимите (съществата шестокрили от VI-тата глава от кн. на св, прор. Исай, описани да предстоят и "охраняват" престола на Яхве /Бога Вишний/ в храма) като духовни създания от ангелските чинове, няма как да избягат от народната представа, почерпена и добита от египетски източници за люти /огнени/ пустинни змии, които охраняват в подземията Фараоновата гробница. Нито пък при херувимите /керуби (същества от същия порядък) да избягат от представата за крилатите бикове, пазещи стените на Древния Вавилон. Те могат да ги представят като стражи пред престола на Яхве (както в случая със серафимите в цитираната книга на Исай), като Негови ездитни животни (като в случая с херувимите в Псалтира), но не могат да избягат от първопредствата (египетска или вавилонска) за крилати змии (или бикове). 

Раннохристиянската теология също ще се опита да внесе своя дял в борбата с народната митологична представа, като включи Пресвета Богородица в техния ред, като го коронова с Нея и по тоя начин ги антропоморфира и оличности...

Целия текст можете да прочетете в блог Богословие ТУК 




21 октомври 2019

Наркоманчето Портних и паркинг "Св. св. Кирил и Методий"


Прибирам се аз вкъщи (преди малко) и сядам на пейка в градинката на площад "Св. св, Кирил и Методий" пътьом да изпуша една цигара. Пуша и гледам. И що да видя?! Площадът станал паркинг (той се намира, ако не знаете, между Катедралата на Варна и Централна Поща). 

На новообразувания "паргинг" виждам около десет коли.

Отивам до тия, дето са непосредствено зад Катедралата и ритам едната по предната гума. Няма аларма. Ритам втора - пак няма. Поглеждам "у десно" - още поне пет коли, паркирани пред митрополията. Реших да не ги ритам и тях, понеже ме заболя крак, затова влизам директно в митрополията и търся поп Данчо (един кльощав, прищипнат един такъв с рядка брадица, сигурно сте го виждали, с дебела жена, секретар). Питам го:

- От кога тука е паркинг бе?!? Едно време тука само травестити и проститутки се разхождаха за свирка "по десет лева" и то само нощем?
- А как да идваме на работа? - пита ме Йорданчо.

Нови травестити явно са се навъдили - брадати с поли. Идват "на работа" с автомобили, явно "свирките" са поскъпнали.... 

* * *

Владико, махай се!! Това е Варна, а не "бунгалото" ти в Ямболския квартал Аврен, за да си докарваш на мегдана каруците с чукундур!!

Аз, лошият и злия (на 23.10 в ОДМВР - Варна ще свири Мориконе)


Рекох си, дай да се украся хубаво, па да ида да се срещна с някое от двете РПУ-та, които ме канят (и търсят) за среща сега - след IV-то о V-то. Тая сутрин бях поканен едновременно от I-во и III-то. Посетих I-во, щото ми е по-наблизо и така се освободих от необходимостта да посещавам III-то РПУ в град Варна. Помолих сестрите ми да ме снимат за тая публикация с каубойската шапка, с която и отидох на взглядата, щото в тая страна всички вече сме каубои. Снимаха ме трезвен (както и отидох), защото нямах пари да се напия. 

И още нямам, да му еба мамата! 

По-точно имах едни 5 лева, но трябваше да ги опазя, за да се снимам "документално" - за работни документи. Не че, не можех да изпия петте лева и пред РПУ-то да се разкрещя и да се разбеснея, тъй че, да ме "снимат без пари в ареста" и в профил, и в анфас, обаче това щеше ме забави и освен това тия снимки едва ли биха послужили за започване на работа...

Отидох в РПУ-то (I-во) и получих призовка за разговор съ ПИ Й. Йонков (Точно така го пише бе - айде, после не пий!) в ОДМВР-Варна. В призовката пише да се явя пред Пи Й. на 23.10 по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР по преписка номер УРИ номер 489700-409/2019г.. Ще се опитам да не пия на 23-и, каквото и да ми струва. Все пак за 9:30 PM говорим!

Нека припомним - по сигнала ми за злоупотреба с лична информация и полицейски произвол, министърът на МВР лично ми обясни, че срещу ми "процедурно нарушение" няма, обаче ми обеща проверка чрез директора на ОДМВР- Варна (публикувано ТУК), който се оказа, че се казва Пи Й... Извинявам се, ще пия, ама някой да купи! Нонсенс... Съвсем доскоро смятах, че ОДМВР - Варна значи "Организация на Движението към МВР - Варна". Въобразявах си, че става дума да свидетелствам как съм виждал едного попа да "пие пет ракии и да сяда зад волана редовно". Обаче не! Областна дирекция на МВР ОДМВР значило и там ще си говорим явно за МВР-то във Варна.

* * *

Айде да си поговорим! Преди няколко седмици научавам от трето лице, че следователят и началник на IV-то РПУ във Варна Нанев отишъл да се изповядва като енориаш при служещия в хр. "Свети Илия" отец Петко. Нанев подпитал (уж от духовен интерес) отеца за мнението му относно поп Георги Фотакиев (бивш изповедник ужким негов - според мене впрочем не Нанев се изповядва при поп Георги, а Георги се изповядва при Нанев). Отец Петко му рекъл: "Стой, далече от него!".... А и какво да му е мнението бе, за второбрачен поп с няколко междубрачни съжителства на семейни начала между браковете (вторият сключен инконгнито от дядо Кирил) и мутренски изяви, дето управлява пет коли и два мотора с шише ракия?!... Някой ден подир тия събития отец Петко е репресиран от митрополийската власт в лицето на митр. Йоан, както онзиден научих.

Владико, върви си за Ямбол! Заедно със себе си вземи и поп Гошо, да го оставиш в кв. "Максуда" пътьом. Портних и Бойко не случайно направиха пряк път за Бургаско покрай "Максуда"!

Патриарх няма да бъдеш, заклевам се в шапката си, смятам и двамата да ви подведа под съдебна отговорност за финансови афери с парацърковна фирма ПЦДОН!!!

19 октомври 2019

Дядо Йоан къде пъха топчето (И разбира се, Вазов плюс Свинтила!)


Две дечица бягат покрай мене и радостно цвърчат, като малки новородени пиленца. Слънчицето закачливо, но и лъжливо гали, пощипвайки позлатнели треви и бузки в тая цветна есен. Водните струи на фонтана буйно, но игриво хвърчат и падат, образувайки "вряща" маса кристална пенлива вода под себе си около мястото, отдето преди секунди са изригнали.

А аз отвреме-навреме оставям наземи бирата, за да освободя ръка (понеже в другата държа книга), с която свободна ръка (Не с книгата, идиоти такива, следете ми мисълта!) да си... бръкна отзад. Шегувам се бе! За да запаля цигара!! Как ще си ровя отзад при такава красота природна, като че не листа, ами посред бял ден звездици валят!? 

Седнал съм си тоест значи вчера аз в парка пред фонтаните до Община Варна и се "подплясквам" с бира - една двулитрова "Загорка" в ръката и една в торбата (може и да не я почна втората, но ми пази страх да не остана съвсем трезвен) - "Ой Загоре, родно мое село, родно-плодородно!". Чета едновременно Свинтила "Етюди по народопсихология на българина" и препрочитам на Иван Вазов "Нова земя", щото запия ли се, ставам гениален, не две, ами и три книги чета заедно, освен вестник, докато едновременно гледам телевизия и слушам радио.

В тоя момент на естетически и интелектуален личен апогей на пейката срещу ми сяда един дребничък поп, когото познавам само по лице и започва да яде сладолед бавно, с лъжичка и с огромно наслаждение. Познавам го, че е поп, а не калугер, щото ако беше български калугер, щеше да яде сладолед от фуния, налапвайки му цялата "глава" до дръжката, бъркайки си... Айде, стига вече с това "бъркане" бе!... 

Огромна грешка от негова страна!

Питам го:
- Кой си и от къде си?!

Той ми казва и започвам тутакси свадата в стил "Това църква ли е вече бе, как не ви е срам!?" По време на свадата леко се пообърквам, защото научавам, че сега е към друга епархия, понеже Новата Владика във Варна го е изгонил. Научавам впрочем, че е изгонил и... отец Петко, като в тоя сей миг просто онемявам. Защо ли?! Щото имам много възражения към богословието и практиките на тоя отец, но те са си мои възражения, докато като духовник и човек цяла Варна го почита (включително аз), освен двамина-трима от възцарилата се в момента попска шайка "модерни сектанти", имащи благоразположението на софийските сега доминиращи клики, заради услуги към тях по време на изборите за митрополит или още отпреди това... 

Тръгвам си вътрешно много объркан, но без да оставям оня да разбере, ами се врътвам с широк жест, като да съм го съкрушил в спора напълно и дотам, че вече не си струва да се занимавам с него и за три пари.

Прибирам се към вкъщи и за беда минавам покрай Митрополията. От горната й страна, откъм Пощата, виждам входа на "Обществен комитет обратни ценности" (тоест неоправославни), а там кутия за писма до църковното настоятелство на катедралния храм... Сещам се за отец Петко, сещам се и за приятеля си о Бозе п. отец архим. и проф. Павел Стефанов и затова какво Владиката и поп Теодор Стойчев (преучилият се) направиха с оставената от него теологична катедра в Шумен и го сториха само в името на личната си изява... За беда още по-зла намирам в джоба си разпечатка от положени изпити мои в Белград (страшно символично по-точно - положени в Шумен, а признати в Белград). На гърба на листа рисувам нещо, което само прилича на хуй с топки и крила, но не е и го пускам в кутията.

Сега ще ви обясня какво е, за да не вземе някой да ме съди, понеже го пуснах необратимо в споменатата кутия вместо писмо. Това не е хуй, ами е възрожденско черешово топче, колелетата не са мъди, а са неговите си артилерийски колела от каруца. Чертиците по колелата не са мъдини косми, а са тревиците, залепнали по тях от пътя през "Балкани, гори и поляни" от Ямбол през София до Варна, откъдето Владиката го е донел. Крилата са символ на духовна просвета (неговото поле на дейност) и възвишеност. Тоест това е топът на духовното и културно възраждане на Варна, донесен ни от Ямбол през София от дядо Йоан - новата Боримечка, за когото сме сигурни, че ядоса ли се, не само преборва, ами изяжда цяла мечка, заедно с мечилото й. Може в тоя му вид и смисъл да се ползва даже за нов герб на митрополийското знаме.

Надписът над него "поздравявам Новата Владика и слагачите му" е незлонамерен и искрен. Означава, че поздравявам помагащите му да слага мъдрите си мисли, като духовни гюллета, в духовното топче, в тоя смисъл именно "слагачи" - сиреч не, че те "му се слагат" или на него нещо лично "му слагат", а че пълнят на полза роду топа му със собствените му топчета (мисли).

Да сме наясно!! Да не стане грешка!!! Да не ме юрне пак жандармерията. Писна ми да съм партизанин, искам си живота и спокойствието на обикновен "народен пияница".

* * *

Нищо ново и различно сиреч, дайте сега сериозно. 

Черквата се "администрира" вече съвсем по български, според османския модел. Тя и във времето на БКП пак се администрираще по начин и методи различни от нейния естествен етос и праксис, но го нямаше "администрирането на вярата и богослужението", следеше се тоест само от амвоните да не се ширят антидържавни призиви и практики. В момента всеки комплексар, който иска да изпъкне като по-добър богословстващ или духовник, може да използва админитративната си власт (и апарат), за да сгази всекиго, който го сенчи. Според старата българска нагласа, пише Свинтила, да се унифицира и размие в маса различието, за да се изпъква по силата на пари, връзки и власт, по силата на добрия интегритет в "задругите", на личната неразпознаваемост сред колектива... 

И повече - всеки шарлатанин може да се възползва от междуцърковните всеправославни проблеми за свой пиар. Точно както митр. Николай (баба Куна Московска) с години се "прославяше" като русофил и проводник на русофилията в БПЦ, а преди дни само се преобърна на почти яростен противник на Москва. Защо? Защото скоро явно по един или друг начин идат нови патриаршески избори, а той трябва да се хареса или поне да спечели паритет спрямо себе си на други църковни клики и кръгове - гръкомански и русофобски.

БПЦ се администрира от една шайка повсеместно с еднотипни методи - против не само волята на цялото църковно изпълнение, но и противно самия дух на канона, против църковната съвест. Докато Йоан Варненски търпи, а и фаворизира попове с явни връзки с криминалитет, такива, дето само го хвалят или такива с комерсиални начинания и дейности, които и нему носят интерес, а онези които църковното съзнание разпознава като заслужаващи доверие и достойни, администрацията му мачка. Тъй и "администраторът" Николайчо превръща деликатните междуцърковни проблеми в "покер за власт". Народ и Църква са терен на борба между "администрации".

Така в социално-политически план, по Свинтила, администрацията се явява не изпълнител на волята и желанията на народ и общност, ами точно обратното - народът следва прищевките и политиката на администрацията. И още преди Свинтила да го цитира, аз се сещам за Вазов и романизирания му разказ за Съединението на "двете Българии" в романа "Нова земя". Двете партии - две администрации във взаимен антагонизъм, "на смени" ратуват за народната воля - Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Докато едната е на власт, задържа нещата по политически съображения и страх. Другата я сменя, заявявайки ясно волята да осъществи незабавно Съединение, с което побеждава. идвайки на власт. Но новата администрация започва да следва същата предпазливост, която е следвала старата. И старата си връща властта, като осъществява Съединението с... преврат. Вазов иронично ги пита - Каква ви е разликата и в методите, и в идейната хамелионщина, освен на име и за момент? С тоя въпрос, който тоя поставя в цялостно новобългарски контекст, си спечелва много хули срещу себе си като писател, заради този именно роман... Същото наблюдаваме и днес в играта между русофили и русофоби, суверинетатисти и евроатлантици в политиката, без да го е еня никой за волята на народ и общност, която е приемуществено русофилска и евроатлантически-скептична. Без последното да значи, естествено, че ако някому се провиди път чрез тая воля и на гърба й до властта, няма да я използва, а после най-вероятно зареже. 

Сиреч Църквата се "побългарява", но не в добрия смисъл - тя не се патриотизира, ами се профанизира, меркантилизира и политизира на много дълбинно ниво.

* * *

И какво правим бе, скотове и робове, безродници и кучи синове?!