08 декември 2016

Копският патриарх Теодор на посещение в Гърция


автор Таня Илиева - Мускетарката 


Днес на официално посещение пристигна в Атина пристигна Негово Блаженство патриарх Теодорос Втори, глава на коптската църква в Египет. Той идва по покана на Светия синод на Гръцката църква. На летището той беше посрещнат от заместник-министъра на външните работи Йоанис Аманатидис, митрополита на Месогия Николай и митрополита на Перистери Хризостом.


В официалната програма на патриарх Теодорос се предвиждат  срещи с министър-председателя Алексис Ципрас, президента на Република Гърция Прокопиос Павлопулос и архиепископ Йероним.



Албанският архиепископ с награда за дейността си


автор Таня Илиева -Мускетарката 


Албанският архиепископ Анастасий е обявен единодушно за почетен гражданин на Каламата. Официалното връчване на отличието ще бъде на 14 декември в Каламата. Кметът на града Панайотис Никас подчерта, след гласуването в общинския съвет на града, че отличието е за цялостната  дейност на архиепископ Анастасий в хуманитарната и научната области. Кметът на град Каламата  заяви, че архиепископът се е посветил изцяло на църквата, мисионерството и има значителен принос в литературната и хуманитарната област. Архиепископ Анастасий е разпрострял своята дейност в Гърция, Германия, Източна Африка и Албания.

На 14 декември архиепископ Анастасий ще бъде отличен с титлата „почетен доктор" на университета в Пелопонес.

Тези, които отсъстваха, нямат право на критика


автор Таня Илиева -Мускетарката 


По  време  на литургията по повод празника на  Свети Николай Мирликийски Чудотворец в Солун, Негово Висопреосвещенство митрополитът на Милет Апостол заяви относно критиката и обвиненията на определени кръгове по повод решенията на Всеправославният събор, проведен на остров Крит: "Някои смятат за подвиг това да критикуват и да обвиняват решенията взети на Великият и Свят Събор. Но те нямат право на това, след като са отсъствали от него". 

06 декември 2016

Полезно е да се знае: Легендата за дядо Коледа

автор Таня Илиева -Мускетарката 


Праобразът на дядо Коледа е Свети Николай. Първоначално от негово име в Европа са подарявали подаръци на децата и датата е била същата - 6 декември. През периода на Реформацията, която е била против почитането на светиите, в Германия и други страни Свети Николай бил подменен от друг персонаж, който подарявал подаръците от името на младенеца Христос, а денят за подаръци бил променен от 6 декември на 24 декември. В периода на Kонтрареформацията образът на Свети Николай бил възвърнат, но вече той се свързвал с празника на Рождество Христово, и в това си качество раздавал подаръците. През 17 в Англия той се казвал Бащата на Рождество, в Холандия  подаръците раздавал Синтерклаас или Свети Николай, когото го изобразявали като величествен старец, облечен в червени епископски одежди: една част от холандците подарявали на децата си подаръците на 6 декември, една част на Рождество, а друга част преди Рождество. В Северна Америка холандският Синтерклаас се превърнал в Санта Клаус (за първи път се споменава през 1772 година в Ню Йорк, град създаден от холандски заселници) вече отърсил се от историческо-църковния прототип, и вече много комерсиален.

Зачатие на Света Анна


автор Таня Илиева - Мускетарката 

Тропар на Зачатие на света Анна (когато тя зачена Пресвета Богородица)
video
Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, повече от надеждата, явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният, Който, станал Човек, повели на ангелите да и викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе" 

Празнуването на празника е на 9 декември. Точното установяване на празника не е известно. Според източниците той има древен произход. През 8-9 век вече има канон от Свети Андрей Критски, проповед от Георги Никодимийски и от Йоан Евбейски. Първите сведения за наличието на празника от това време са от 8-9 век. Византийският император Мануил Първи през 1166 година отнася празника към тези религиозни празници, на които е забранено да се работи.

За главното събитие на празника добиваме известие от апокрифното Протоевонгелие на Яков - от 2 век. Според разказа от него благочестивото семейство на Йоаким и Анна са нямали дълго време деца. Когато първосвещеникът отказал на Йоаким правото да пренесе жертва на Бог, защото той „не е създал потомство на Израил“, той отишъл в пустинята да пости, а съпругата му Анна останала сама в дома им, където един ангел и се явил и й казал, че ще има дете. След това те двамата Йоаким и Анна се срещнали при Златните врати в Йерусалим.

След това Анна заченала. Датата на зачатието - 9 декември е изчислена спрямо Рождеството на Пресвета Богородица. 

През 1854 година Римокатолическата църква постановила Догмата за непорочното зачатие на Дева Мария, според който тя била зачената от обикновени родители - Анна и Йоаким, но без първородният грях. Догмата е отхвърлена от православните, протестантите и малките християнски течения.
Празникът на Непорочното зачатие се празнува на 8 декември и той има позицията в римикатолическия календар като един от главните богородични празници.

05 декември 2016

Поздрав за митрополит Николай (Кир, даскале)

video

Господин   учителю, господин учителю, кажи ни що е това, когато един се издига, а друг пропада. Това в аритметиката го наричат горе-долу... Случвало ли се е въобще в събота баща ни шамари да раздава?

Господин учителю, който ни преподаваш и законите не съблюдаваш, кажи ни какво е казал Платон, какво е казал Сократ: "преподавам преподаваното", Сократ е казал "прави", а Платон казал: "Правете това, което ви прави кеф".

Господин учителю, който ни преподаваш и законите не съблюдаваш, това казвали са го и други - казал го е и Сократ, ако и много да са го казвали - то мъдрост е, на Сократ е, за себе си всеки танцува и твори. 

Таня Илиева -Мускетарката 

04 декември 2016

Свети Николай Мирликийски Чудотворец


автор Таня Илиева - Мускетарката 

 Тропар на Свети Николай Мирликийски Чудотворец:
video
„ Правило на вярата и образец на кротост ,учител на въздържанието ти показа на Твоето стадо Този ,Който е истината на нещата ,поради това със смирението придоби величие , а с нищетата богатство ,отче свещеноначаличе Николае ,моли Христа Бога да се спасят нашите души .“ 

Свети Николай Чудотворец е роден около 270 година в Ликия . В християнството той се почита като чудотворец ,и е закрилник на пътуващите ,на затворниците и сираците .На Запад той е покровител на всички и главно на децата .Той се почита от Източноправославната църква ,Римокатолическата църква ,Англиканската църква ,Лютеранската църква и древните източни църкви .Паметта му се почита три пъти годишно на 6 декември -денят на неговата смърт ,9 май -пренасянето на мощите му в град Бари , 29 юли -рождението му .Също всеки  четвъртък е посветен на него .
В древни времена Свети Николай е бил бъркан с Николай Синайски заради сходните биографични данни :например и двамата били родени в Ликия и двамата са епископи ,почитани са като чудотворци и светители .
Според преданието, свети Николай се е родил в Мала Азия през 3 век в гръцката колония Патара в римската провинция Ликия в периода ,когато този регион бил изцяло в елинистически облик в културния и външният си облик .Николай бил много религиозен от ранното си детство и посветил своя живот на християнската религия .Счита се ,чe той е бил роден в богато семейство на християни в Патара ,Ликия ,където той получил и образованието . Родителите му се казвали Епифаний (или Теофан ) и Нона .
Детството му преминало в изучаване на Божието Писание : с дни той не излизал от църквата ,а през нощта се молил и читял книги ,и създавал в себе си достойно жилище на Светия Дух .Неговият чичо ,епископ Николай Патарски ,го направил четец и впоследствие го въвел в свещенически сан ,и го направил негов пръв помощник и му възложил да се грижи за паството .
Когато родителите на Николай умрели  ,наследил тяхното състояние ,което било употребено за благотворителност .
В началото на неговото служение е бил период на гонение на християните било е времето на управление на император Диоклециан (284-305 година ) и на император Максимиан (286-305 година ) .През 303 година Диоклециан издал указ ,които узаконил преследването на християните в цялата империя .Но след 1 май 305 година се случили промени и политиката на гонение се прекратила спрямо християните . В Западната Римска империя император Констанци Хлор (управлявал в периода 305 -306 година )сложил край на гоненията след възкачването си  на престола . В Източната Римска империя император Галерий ( управлявал през годините 305-311 година ) продължил преследването на християните до 311 година ,когато издал едикт за веротърпимост ,в момент когато бил на смъртно легло .Гоненията през 303 -311 година се считат за най-продължителни в историята на империята .
След смъртта на император Галерий неговият съуправител Лициний се отнасял търпимо към християните .В резултат на това християнските общини започнали да се развиват . Този период съвпада с епископата на Свети Николай в град Мир(сега град Демре в провинция Анталия в днешна Турция )
Разрушението на няколко езически храма се приписват на Свети Николай  сред тях е и храма на Артемида .Дамаскин Студит митрополит на Навпакт и Арта през 16 век в книгата си „Съкровище “ разказва за преданието ,от времето на Първия Вселенски събор през 325 година как е ударил Николай по бузата Арий .Само че ,няма доказателства за това .По простата причина ,че името на епископ Николай липсва в протоколите на събора.Само има доказателство за епитета ,които Свети Николай е използвал по адрес на Арий ,а именно „безумстващ богохулник “

Този факт липсва и от житието на Свети Николай написано от Симеон Метафраст през 10 век и поставено в Минея ,нищо подобно също няма в житието във византийския Синаксар , няма го това събитие и в Великия Миней , събран и издаден от свети Макарий от средата на 16 век .Няма данни за това и в Пролога и в Минея от  6 декември . Описание на това събитие се явява чак в края на 17 век в Житията на светиите написани от митрополит Димитрий Ростовски .
Свети Николай се смята за като защитник на оклеветените и невинно осъдените .
Светителят се слави и като покровител на мореплавателите ,към него  се обръщат моряците ,които са заплашени от потапяне на корабите и от корабокрушение .
свети Николай спасява моряци при корабокрушение 

В житието му го срещаме как като млад човек е пътувал към Александрия да довърши образованието си и в едно от пътуванията си между Александрия и Мира младият Николай възкресява един починал моряк. В друг случай Николай спасява моряк от удавяне и го взима със себе си в град Мира на служба в църквата.

Също се описва случката как Николай помага на три бедни момичета, чиито баща планирал да извлече полза от тяхната красота. Тъй като бил скромен свети Николай, подхвърлил кесия със злато в дома им. Бащата задомил първата си дъщеря. След време така постъпил и с втората дъщеря. Бащата решил да разбере кой е благодетелят им. Когато дошло време да задоми третата си дъщеря, той не заспал цяла нощ в очакване на това да види кой подхвърля кесията с жълтици. Свети Николай подхвърлил златото и бащата го видял и му паднал краката, за да му благодари за благодеянието. Но бащата на момичетата трябвало да обещае да не разказва кой е дал златото, мълчанието му било скрепено с клетва.

Според католическата версия кесията била хвърлена през прозореца и се приземила в един закачен чорап на огнището. Оттогава призлязал обичая да се закачат чорапчета на камината в Коледната нощ.

През останалата си част от земният си път епископ Николай се прославил като умиротворител на враждуващите, защитник на невинно осъдените и избавител от преждевременна смърт.

След смъртта си свети Николай бил погребан в църквата в град Демре (преди Мира). През 792  година халиф Харун ар-Рашид заповядал на своя военачалник Хумейд да опустоши остров Родос. След като ограбил остров Родос, Хумейд се отправил към град Мира с намерение да разбие гробницата на свети Николай и да я разграби. Само че, вместо нея той разбил съседна гробница на тази на свети Николай.
 Гробницата на Свети Николай в град Мира (Дерме)
Паметник на Свети Николай в двора на църквата в Дерме



Състоянието на църквата отвън в днешни времена
Празният саркофаг на Свети Николай  в Демре



И след това Хумейд се качили на корабите си и отплавали, само че се извила страшна буря и всички кораби били потопени. Подобно оскверняване на светини предизвикало не само при християните от Изтока, но при от християните на Запада буря от възмущение. Най-голямо опасение за мощите на Свети Николай изпитвали християните в Италия, сред които имало много гърци.

Заплахата за християнските светини се усилила след инвазията на селджуките. Византия постоянно била на прицел на нападения, които били координирани с печенезите и сродните им племена, а на запад империята воювала с норманите. В главния град на провинция Кападокия, Кесария селджуките ограбили катедралния храм, където се намирали мощите на преподобни Василий Велики.

При възкачването на престола император Алексий Първи Комнин се опитал да спаси светините, но  не успял. Това варварство било приписвано на всички мюсюлмани и в това число на управляващите в Антиохия. Затова през 1087 година търговци от град Бари се отправили за Антиохия. Те  искали на връщане в Италия да вземат мощите на свети Николай и да ги отнесат с тях. Разузнаването било поверено на двама от жителите на града и когато те се върнали, казали че в църквата, където са мощите на светеца, има само четирима монаха-пазители. И 47 въоръжени мъже се отправили за мощите. Монасите не предполагали, че може да бъдат откраднати мощите и показали пътят към гробницата на светеца. Но на един от монасите се появил във видение един старец и той помолил да пазят мощите от кражба.

Мъжете от град Бари разбили гробницата и видели, че саркофагът е пълен с миро, което излъчвало благоухание. Гражданите на Бари, презвитерите Луп и Дрого направили лития, а един младеж на име Матео извлекал саркофага с мощите на светителя. Тези събития са се случили на 20 април 1087 година. Когато узнал за това, че мощите са изчезнали, народът се събрал на брега, но било късно. На 8 май корабите пристигнали в град Бари. 
Тържествата по повод пристигането на мощите на Свети Николай в град Бари

На следващия ден 9 май мощите тържествено били пренесени в църквата на Свети Стефан, намираща се близо до морето. При пренасянето на мощите станали много чудеса и изцеления. След една година била построена църква, посветена на Свети Николай и осветена от папа Урбан Втори.
църквата „Свети Николай" в град Бари

В днешно време мощите се съхраняват в базиликата „Свети Николай Чудотворец“ Като там има и православна църква, носеща същото име. Части от мощите и до ден днешен се съхраняват в Турция, защото моряците изпуснали да вземат малки фрагменти от тях. И местните жители били благодарни на тяхната защита при обсадата на венецианците по време на първия кръстоносен поход, затова построили църква на Свети Николай в знак на благодарност .


мощите на свети Николай в град Бари 

Има и фрагменти от неговите мощи във Венеция и затова свети Николай е обявен за покровител на Венеция, заедно с апостол Марко и свети Теодор Стратилат.

Отначало празника на пренасянето на мощите на свети Николай се празнувал само от гражданите на Бари. В другите страни на християнския Изток и Запад не било прието празнуването му. Гръцката църква така и не е установила празнуването му, може би заради печалното за нея събитие -открадването на мощите на светеца.

През 2005 година група британски учени се опитали да въстановят по черепа образа на свети Николай и той така изглеждал: той бил строен, около 1,68 см, с високо чело, изпъкнали скули, пъстри очи и смугла кожа. 

Свети Сава Освещени


автор Таня -Илиева Мускетарката  

Тропар на преподобни Сава Освещени :
„С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодосил И стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Сава, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души" 

video
Преподобни Сава Освещени е роден през 439 година в град Муталаск в Кападокия. Баща му се казвал Йоан, а майка София. Баща му бил изпратен на служба в Александрия, осемгодишният Сава бил оставен под попечителството на чичо му, постъпил като послушник в манастира на Свети Флавиан. След като баща му се прибрал от Александрия, той отказал да се прибере вкъщи и когато станал на 17 години, приел монашески подстриг. Той живял в манастира около 10 години, Сава отишъл в палестинския манастир "Пасарион Велики". След като се запознал с Евтимий Велики, Сава, по негов съвет отишъл в манастира "Мукелик", който бил известен със своя строг устав. В него прекарал 17 години под духовното ръководство на авва Теоктист, а след смъртта му доброволно се затворил в килия и излизал само, за да участва в богослужения.
Прекарал затворен цели 5 години, през които Сава не прекратил общението си с Евтимий Велики и след неговата смърт отишъл в Йорданската пустиня, където се заселил в околностите на манастира на преподобния Герасим Йордански. След време се събрали около него ученици, а през 484 година била построена пещерна църква, която по-късно става църквата на манастира „Свети Сава". Манастирът е на принципа на комуната (киновия). При йерусалимския патриарх Салустий монасите от палестинската пустиня се обърнали с молба "Теодосий и Сава архимандрити да постави за началници на всички манастири, които се намирали около Светия Град"

Патриархът удовлетворил молбата на монасите и Сава бил назначен за пазител на всички палестински манастири.

Сава е участвал във всички заседания и прения на Халкидонския събор. Сава бил поканен от император Анастасий Първи по настояване на Патриарха на Йерусалим, който се проявил като защитник на халкидонската вяра и противник на монофизитите. След смъртта на император Анастасий при новия император Юстин Първи споровете завършили и Сава се върнал в манастира си. 

Преподобни Сава починал на 5 декември 532 година. Житието му е писано от неговия съвременник Кирил Скифополски. През 1256 година мощите на преподобния Сава били преместени във Венеция в църквата "Сан Антонио". На 12 ноември 1965 година мощите му били върнати отново в Лаврата на "Свети Сава". Във Венеция е останал само монашесткият кръст на преподобния Сава, чиято основа е втъкана част от Животворящият Кръст, обкован в сребро. Мощите на преподобния Сава се почитат като нетленни. Според преданието на преподобния Сава се приписва дара на чудото - по негова молитва в манастира избликнал извор с вода, а по-време на суша се изливал обилен дъжда, също се твърди, че имало излекувани бесновати и болни.

През 524 година в манастира на преподобния Сава бил въведен написаният от него манастирски устав, който получил наименованието "Йерусалимски" или "Палестински". По-късно той бил въведен във всички манастири в Палестина, откъдето се разпространил по целия Православен Изток.

Уставът на преподобния Сава Освещени в голяма степен давал регламентация на реда на богослужение, описвайки монашестките традиции в палестинските манастири през 6 век. Върху Йерусалимския устав са оказали влияние монашестките устави на Пахомий Велики и свети Василий Велики. Оригиналът на Йерусалимския устав според Симеон Солунски е изгорял през 614 година, когато персийският цар Хосров е превзел Йерусалим.
Раката с мощите на преподобния Сава Освещени
Изглед на манастира „Свети Сава" 

Гробницата на Свети Сава 
Гробницата на Свети Йоан Дамаскин 
в манастира на Свети Сава 





Двамата избрани кандидати в Старозагорска епархия са


автор Таня Илиева - Мускетарката 

Днес в Стара Загора беше ден за избори на нов митрополит . След гласуването от страна на епархийските избиратели бяха излъчени двамата епископи ,които ще бъдат предложени на Светия Синод за каноничен избор ,които ще се проведе следващата неделя в параклиса на Синодалната палата „ Свети цар Борис  Покръстител “ .Имената на двамата са :Траянополски епископ Киприян и Месемврийски епископ Яков .

Как с Грешницата се напихме, а Авва Велико се уплаши за живота си

"Nije ni čudo što nas mrze, kad' smo tako dobri..." ("Ole, Lole", Balasevic)
- Ти имаш добро сърце, Светльо, ама главата не те слуша - вика ми онзиден Малката Грешница А.
- И твоето сърце е много добро, ама не те слуша "меденката" пък тебе! - не останах длъжен аз.

И тогава се напихме в чест на собствената си доброта... Една-единствена думичка обаче ако изтървете пред Звездичка, вие интриганти мръсни, ще ви намеря един по един и ще ви изтръгна езиците... Още повече, че не съм пил с месеци... Питайте когото искате, ако посмее да каже друго!!...

...А този път A. не ме наби... Щото се е случвало и да ме бие... Застанали сме например на вечерня молитва в храма веднъж, а аз я гледам, викам й:

- Ти, вместо да чакаш тука да се изповядваш, иди по-добре да ти ударят едни "киприянки", че около тебе бесовете ти хоро играят.

А тя:

- По-голям дявол от тебе тука няма, Ангелов.

Гледай я ти нея, колко много знае на има-няма 20 години!!?? Ама ти чакай, да видиш...

- Недей да се кръстиш... - съветвам я по някое време.
- Защо?
- Щото може да те удари гръм насред църквата.
- Ех, поне ще се просветлите, ако падне върху мене гръм!

Ха, хвана се!

- Ако с "меденки", Малка Грешнице, хората се просвещаваха, всяка сладкарница щеше да е храм, а вместо псалми да свири чардаш.

Тогава ме би. Пред хората ме наби! Чак спря акатистът, за да видят хората, обръщащи се учудени отде иде звукът на шамарите, как ме бие!!

Сега обаче не ме наби, ами пихме за добрината си, уви неразбирана от друг, освен от нас двамата и от Авва Велико. Скачахме, пяхме, плакахме и се смяхме, докато в един момент не решихме да се обаждаме на хората, които познаваме, по телефона и да им казваме колко много ги обичаме.

Естествено, че първо звъннахме на отец Георги.

- Отче, Ангелов и аз искаме да ти кажем, че много те обичаме! - вика тя.
- И аз ви обичам! - отговори попът тутак-си.
- Кажи му още и че само ние го обичаме наистина, всички други се преструват! - добавям отстрани.

После се обадихме на Лалугера М. в София:

- Обичаме те, Мартине! - пищи от възторг тя.
- Обичам ви и аз! - отговаря ни Мартин.

Звъним на Пламен Костадинов - Кохалет. Отговаря й, че ни обича и после иска да говори с мене на изключен високоговорител.

- Браво, браво, браво!!! - шепне ми, почти давейки се от възхищение. 

Какво ли си мисли, че се случва застаряващият пезевенк само един дявол знае...

Обадихме се и на Ванката Водопроводчика.

- В момента имам работа, но после непременно ще ви се обадя! - рече Иван.

Хладен и тежък. Истински Барон! Сетне се обади, естествено...

Звъннахме и на Дидо Баретата от полулегалните гранични чети. Смя ни се. Решихме да се обадим и на г-н Д. Г. Господин Д. ни затвори телефона моментално. Споделих това на следващия ден с Дидо Баретата, а Дидо рече:

- Той е хейтър!
- Не, - възразих аз - просто е непоправим моралист.

* * *

Онзиден пак бях изтървал последните автобуси за Аспарухово след работа. Звъня на Авва:

- Къде си, Авва?
- В една кола, след малко тръгваме за Аспарухово.
- Ще ме вземете ли пътьом?
- Ще те вземем.

Взеха ме от Централна поща, но преди да продължат за Аспарухово, минаха да ядат дюнери и фалафели. 

Авва Велико, заедно с брат си Мартин Д., са част от отбора "Аспарухов мост". В някакво заведение до Автогара Варна организират нещо като познавателни съзтезателни игри тип "Минута е много". Току-що бяха паднали (или спечелили, не разбрах точно) от отбор на име "Ескалибур". Авва каза, че независимо дали са били или паднали, се чувства "морален шампион", изяде в бързината два големи сандвича и потеглихме с колата към Аспарухово. На кръстровището преди Катедралата някакъв микробус замалко да ни блъсне.

- Внимавай, внимавай!! - разкрещя се Авва уплашен на шофьора, докато додъвкваше последните хапки от втория сандвич.
- Велико бе, ти изяде два огромни сандвича и се уплаши за живота си ли? - подигра го някой.
- Да, - намесих се аз - лесно е да умреш, когато страдаш и си нещастен, но истинският подвиг е да умреш щастлив!
- Така е, чадо Светославе! - одобри намесата ми Авва Велико.