блог богословие

блог публицистика

блог лирика

блог сатира

Роден-Несътворен... - писмо на Алексей Стамболов до Емил Гаджалов в Блог "Богословие"

Кой направи буквичката "Г"? - до Алексей за Гаджалов и екзегезата в Блог "Богословие"

08 септември 2014

(...-л) съм ти, Марто, (...-та) (Чалетова трачанска песма на српском)

”Не питаj ме што на краjу сви керови за мном лаjу, не питаj ме никад зашто лутам…” ( Балашевич)
Обещах на двама човека поне да не псувам вече в блога си и то все на хора отговорни, сериозни, обаче сега точно не мога да се въздържа… (...-л) съм ти, Марто, (...-та), мамата още булката и ако пропусна сестра ти, нека ми паднат ...ките… Извинявам се пред останалите читатели… Ако за нещо нявга вляза в Рая, то със сигурност не ще бъде за въздържаност…

Ей тъй, веднъж реших вече да не пия, реших го твърдо и даже го обещах на една от жените ми, Бог да я прости и нея, обаче точно тогава в града дойдоха бразилци, за да ни покажат танците и… ракиите си. В Летния театър помня беше, а на входа раздаваха чашките с бразилска ракия. Не, че имаше някаква „квота” за алкохола, който ще вземеш, домакинстващите гости не вярваха, че на спектакъла ще дойдат пияници, очакваха все културни хора, фини, затова и не бяха сложили ограничение за почерпката. Аз обаче минах оттам десет пъти, на петия път ме запомниха, а на единадесетия ме изгониха от масата. 

За щастие или пък може би за зла беда, се оказа, че са дошли и шестнадесет години по-малките от мене мои сестри със свои съученички. Наредих им да направят опашка от масата на входа до мястото, дето бях седнал и да ми носят ракиите, които успеят да вземат. За отговорница назначих приятелката на сестрите ми Тайджан. Впрочем Тайджан, макар да бе още в четвърти клас, бе влюбена лудо в мене. Казвала, че обожава начина, по който безпардонно се нося из варненския център в бяла риза и хванал за гърлото отворено шише с литър водка, докато другите пияници конформистки вадят патрончета от по двеста грама от вътрешния си джоб по пейките. Тайджан се отнесе изключително отговорно към задачата и поточната лента от невръстни фенки понесе към мене чашка след чашка… Много ви моля, малолетните да затворят сега страницата с тази публикация, за да не научат, че само няколко години по-късно Тайджан се омъжи, едва стигнала 13-тата си година, но не за мене, а за един циганин, а час по-късно аз седях на бордюра от едната страна на булевард „8-ми Приморски полк”, гледах преминаващите автомобили и не само не можех да псувам, но и името си не бях в състояние да изговоря, а само кимах „по бразилски” на светофара…

Последното ви разказвам, за да ви дам пример как не бива да се прави и как вече не правя, защото се кая като... дедо Боре. А и за да ви уверя, че ако сега псувам, то не е, защото съм пиян, а именно тъй като съм съвсем трезвен, което означава, че трябва да възприемете думите ми абсолютно насериозно. Особено Мартин Карбовски.

Ако вие не помните участвалата в предаването му, предизвикало реакция на възмущение сред протестантите, на което сравнително остро реагира тогава и Владика Кирил, Снежана Стойчева, аз я помня. Тя тогава се появи и разказа как, докато посещавала петдесятническата общност, наблюдавала пастора да събира по около 150 000 лв. седмично от… дарения. Освен това, разбира се, искал да я ебе точно нея… Аз се сещам за Татяна Филева и йером. Василий Венков в тая връзка, сами си обяснете защо, нямам време да обяснявам на глупаците помежду ви всичко, защото в момента варя кравешко месо с ориз, да ми прости бог Шива... В следващото си предаване Карбовски дълго се извинява на протестантите и даже им даде думата, защото те натиснаха NOVA TV "по закона", a сетне си замина от телевизията, тъй като му биха шута. Прибра го в TV 7 общият им приятел с митр. Николай – Колето Бареков, където продължи да създава гнусни „факти”, ограничавайки се само в рамките на православната общност. И тъй като ние май сме всичко друго, освен църква, пичът просперира, няма кой да му „даде двата лева”, заедно с шут отзад отново, защото мълчим и гледаме сеир, по ценно от нашата църковност е явно желанието ни да си видим помежду си сметката и Карбовски е идеалният инструмент за целта.

И друга болест гризе църковността ни между впрочем или по-точно гризе туй, което е останало от нашата църковност. Налице е виртуализация, пълна и абсолютна. Съзнателно или не, тая виртуализация започнаха Двери бг. Няма ли те в Двери, никъде те няма, ако те похвалят Двери, изпил си все едно на папата каймака. Но понеже не можем всинца да сме звезди на един и същи небосклон, постепенно всеки си направи „по едно Двери”, откъдето започна да воюва с „другите Дверита”, противопоставяйки своя авторитет на техния и своята реалност (виртуална) на тяхната реалност. Църквата се разрои на Дверита и вместо в събор и общение личностно, започнахме да общуваме помежду си чрез Дверитата си… Преди да настане еонът на Facebook. Така общността се разпадна тотално, за да се стигне дотам с поповете Силвестър и Евгени например да си „цъкаме sms-и”, да не смеят да се чуем даже като гласове, колкото и по едно време да настоявах. Всеки се облече в един образ, маскира се и съзнавайки колко е този образ рушим, защото е бутафорен, започна да бяга панически от всяка здрава и реална форма на общение. Вместо това ни заявява себе си чрез facebook-статуси, с бутона like или съответно  ignore. Факт абсолютен е, че  до митр. Николай преди две-три години тъй и не можах да стигна, макар да пуснах молбата си по целия надлежен ред, защото и Николай си е направил от Пловдивска митрополия „поредното Двери”, можеш да регистрираш присъствието му като личност единствено във виртуалното пространство, за да разбереш какво мисли, трябва да четеш неговия митрополитски сайт или тоя на БПЦ, да гледаш неговата „Пловдивска православна телевизия” – лъжата на думата, вместо реч и лъжата екрана, вместо образ.

По същия начин светия синод „разрешава” виртуалните проблеми, повдигнати по виртуален път от Мартин Карбовски и компанията му „телевизионни попове” – виртуално. Няма събор, няма разговор, няма изследване и обсъждане на проблема, има само една бележка във виртуалността – в сайта на БПЦ. Виртуализацията е пълна – виртуален „свят” и виртуална „църква” комуникират във виртуалното „пространство”, а виртуални „личности” четат, слушат, гледат по виртуален начин и интерпретират случващото се през призмата на своите страхове, нагони, фиксации и страсти, скрити и недосегаеми зад профила и афиширащи се чрез „профилна активност”.

* * * 

Да се върнем обаче ние при Снежка. Много преди да се появи да разказва по телевизията за щенията на петдесятния пастор, слушах за Снежа от общи познати на живо как комшията й, занимаващ се според нея с вампиризъм, я е омагьосал също с цел да я ебе, а ако може междувременно и да й изпие кръвта. Това че всички искат да ебат Снежана е „факт” още от ученето й в гимназията. Във варненската хуманитарна гимназия тя вярваше, че майка ми също желае да я ебе. Последното заяви съвсем сериозно на другарския съд срещу мама Надка, организиран, задето „преподава и Ницше” като гимназиална учителка по философия. Впоследствие наблюдавам, че „другарските съдилища” са се преместили от училищата във второразредните телевизии и ако за предавания като бозата на Мартин Карбовски това е нормално, да няма ответна реакция в обществото ни, когато той мине границата, както често прави, не е нормално.

Ебана или неебана, Снежана след 25 години пълна тишина помежду им, онзиден се обадила на домашния телефон у майка ми, чийто номер има незнайно откъде. Поискала да се срещнат, за да разговарят. Явно Марто Карбовски готви предаване с мен. Единственият шанс обаче да участвам в такова, е да доведе в студиото, както казах, майка си, жена си и сестра си. Карбовски няма да направи предаване не само „с мен”, но и „за мен”, защото нито в семейството, нито във фамилията си имаме от хората, които той „интервюира” срещу петдесет-сто лева. Майка ми е сред основателите на СДС-Варна, дългогодишен главен редактор на в-к „Епоха”, а след отделянето на БСДП от СДС и най-близкият сътрудник на д-р Петър Дертлиев във Варна, съпругът й е поет и член на съза на българските писатели, баща ми (когото впрочем Карбовски и поп Силвестър, пращащ по адрес на паметта му обидни sms-и, ако искат, могат да хванат, но само виртуално, за оная работа, защото в момента пие водка с ангелите) е електроинженер, заемал все ръководни постове във всяко предприятие, в което е работил – от Коми до АЕЦ Козлодуй… Баща на майка ми е Ангел Митев, организирал нелегалните коридори за Георги Димитров партизанин, чиято паметна плоча в двора на къщата му в с. Венчан до Провадия още стои. В родата ни е и полк. Тодор Стаменков, бабин брат по майчина линия, държал, заедно с брат си Рангел, цялата милиция в Ямбол – и криминална, и политическа, възпитаник обаче не на Симеоново, като приятелите на Карбовски, раздаващи им със Снежана телефонни номера, а на Московската криминална школа, от където се е върнал с медали. Дядо Тодор впрочем не спря да се прославя почти до смъртта си. Това е човекът, изпил почти половин шише разредител за боя на екс, мислейки, че е скрита от жена му в шкафа под мивката ракия, без да пострада, месеци преди да почине от рак на дебелото черво летял с мотора си над покривите на две коли, пак без да пострада, създал повторно БКП в Ямбол и стигнал до второ място в изборите за кмет.

Споменавам Тодор Стаменков не, за да се хваля, а като мой сръбски поздрав за Мартин Карбовски… Обичал дядо Тодор, когато се запие с „високите другари” в шикарни ямболски ресторанти, да пъха пари в инструментите на оркестъра за ужас на жена си, защото това е обичая там, откъдето родата ни по тази линия иде – Метохия, под езерото Скадар – сърбоговорящи албанци с православна вяра - арбанаси… Наздраве, Мартине и „Jебао ти пас маjку!”, не знам дали има такава сръбска песен, но псувнята сърбите още ползват. Дори сред кръговете, на които в момента с Бареков подгъзувате, таванът ви е митр. Николай. Върви да целуваш на Кеворк и на Вучков задниците за две добри думи. Родът ми по никоя линия не ти е по мярата, измекярче…

Белград, кафан Битоль, 08.09.2014 г.

05 септември 2014

Вероучението... пак


С идващите избори и правителството, което ще бъде сформирано след тях, със сигурност от светия синод отново ще започне засилена офанзива и давление върху него и държавните институции за въвеждане на задължително религиозно образование в училищата. С всяко поредно редовно правителство тези опити текат. И с всяко се провалят. Държавниците обаче не са противници на идеята, както някои синодници ни внушават, напротив. Дори във времето на управлението на т. нар. тройна коалиция, вероятно по идея на премиера тогава – Симеон Сакскобурготски, единственият, може би, сред нашите политически управници, заявил и на дело показал повече от добра воля към БПЦ, от правителството постъпи искане към светия синод да изработи концепция за въвеждане на предмета „Религия” като част от задължителното общо образование. Светият синод прояви първоначално здрав разум и възложи изработването на проекта на БАН и Богословските факултетети при държавните Университети в България. Те направиха една читава, приемлива и балансирана концепция, която държавата възприе. Петнадесет дни деляха предмета от влизането му в програмите за предстоящата учебна година. Но проектът претърпя провал.

Провалиха го митр. Николай и хората около него, доверениците му – свещеници и църковни активисти, заедно с някои близки до митр. Кирил свещеници тогава. Те отвориха по сайтове и вестници една полемика, в която и аз за съжаление тогава участвах на тяхна страна, поради неинформираност, в която нарекоха концепцията на БАН и факултетите „синкретична, еклектична, неправославна”. Каквато и да беше, тя бе най-приемливата към момента, единствено възможната, предвид условията и ресурса на Църквата и на обществото. Беше съобразена с Конституционната рамка на държавата, според която православието е традиционна, но не и официална религия, както в Гърция например, следователно държавните институции са длъжни да бъдат религиозно неутрални, не антирелигиозни, а именно неутрални, какъвто е съвременният прочит на думата секуларизирани. Това е същият принцип впрочем, според който те са и деполитизирани – армия, полиция, държавно училище не могат да бъдат място за религиозна или политическа пропаганда. Традиционността на източното православие, споре чл. 13-и от Конституцията, позволява православна обредност, но не и индоктринация в православен светоглед и догмати. Както и в ислямски впрочем или римокатолически, протестантски, ислямски, будистки. Затова БАН и богословите от българските факултети създадоха концепция, според която религията ще се преподава на неконфесионален принцип, подобно на преподаването на философия. Преподавателите по философия не преподават понастоящем марксистка философия, както беше в недалечното минало, а информация за останалите школи да дават през призмата на марксизма. Философия се преподава „от Сократ до Ницше”, запознавателно, марксизъм включително, защото държавното училище е идеологически неутрално, не може да си позволи индоктринация, в която и да било идеология. Друг е въпросът, че днес то „продава под масата” идеологемите на релативизма и „блажената педерастия”. 

По същият начин стоят нещата и с религиозното образование. БАН и факултетите по теология съобразиха това. Митрополит Николай и пасмината му обаче съобразиха единствено, че ако синод и училище приемат свястната концепция, тяхното място на „най-близки до владиците съветници” ще увисне под въпрос. В рамките на няколко дни те родиха едно недоносче-концепция, чиято цел бе да подмени тази на специалистите, да я прокарат „контрабанда” в рамикте на въпросния половин месец. Планът им, естествено, пропадна. Но заедно с него провалиха и въобще възможността за задължителен общообразователен предмет „Религия”.

Концепцията им, която се утвърди като официална за светия синот впоследствие, е неграмотно преписана и адаптирана сръбска концепция за религиозно образование. На места даже си личеше в началото похватът „копи-пейст”, в Официалния сайт на БПЦ беше публикувана, а бяха останали някой от буквите на сръбската кирилична система. Сръбската концепция не е неконфесионална, тя е мултиконфесионална. Подобно на неконфесионалното преподаване на религия, при мултиконфесионалноти държавната институция също остава неутрална, като предимството е, че на индивида не се отнема правото на пристрастие. Такъв е австрийският модел на преподаване на религия, такъв е и немският. Всяко вероизповедание, стига да е признато от закона, ако намери 15 деца, желаещи да бъдат въведени в светогледа и доктрините му, има право да сформира паралелка, ако предложи разбира се достатъчно добре, според държавните стандарти, образован преподавател. Тази концепция в Сърбия работи от повече от десет години. Дори сега, под давлението на православната и римо-католическата църкви в Сърбия, се работи за сваляне на прага от изискуеми ученици от 15 на 10. Но нашето общество не е готово за нещо подобно. Представете си реакцията на националистическите групировки, ако в едно българско училище се сформира паралелка от деца на Свидетели на Йехова или на мормони? Не са готови и повечето от религиозните общности за такъв диалог, какъвто е протекъл в Сърбия помежду им, за да се стигне до общо настояване пред Скупщината, нам са непознати принципите на религиозна толерантност – вижте мракобесническата риторика срещу българката Ванга, която на всичкото отгоре е била и традиционно православна по вероизповедание и практика! Как очаквате да се намери клирик, способен да проведе градивен диалог с адвендисти тогава?! Поликонфесионален е моделът дори в Русия, където се предлагат шест възможности – освен православие и ислям, също така будизъм, римо-католицизъм, юдейство… Тук нашите тиквеници поискаха да влязат три религиозни профила само в училището – православие и ислям, и трети профил – общовъзпитателна, религиозно-неутрална етика – чиста комсомолщина, има и една имагинерна бъдеща възможност за четвърти – римо-католицизъм. Ако се замислим, това първо е суспендиране на Конституцията, изискване държавата да припознае две религии като официални, въз основа на "традиционност", но не законово регламентирана, ами историческа и културна (визираме исляма, защото православието все пак е традиционно" по Конституция) въвеждайки ги като задължително-избираеми в училището и второ – разделяне на нацията на българи и турци още веднъж, официално, по религиозен принцип. Последното е било и причината Волен Сидеров да крещи преди години при събора на Петрова нива по адрес на митр. Йоаникий.

Както и да ги назовем тия хора, все ще уцелим по-някой аспект от пребогатата им личностна несъстоятелност. Зная ги поименно. Един от тях се казва Емилиан Погончев. С педагогически и филологическо образование, добавил двугодишен паралелен семинаристки курс. Борислав Аврамов от Варна е другият – юрист от катедра право при… технически институт, добави „магустърска програма” по телогия наскоро в Шумен, което, може би, го кара да се мисли и за теолог. Аз лично присъствах, вършейки наоколо нещо друго – шпакловах един варненски храм отвътре, докато тия в съседната зала „измисляха концепцията си”. Щракаха, сумтяха, подпираха си с пръсти бузите, разхождаха се важни-важни, докато проваляха Църквата… 

Когато осъзнах, изучавайки въпроса, на какво се дължи неумолимия държавен отказ толкова години наред след това, от всяко правителство, започнах кореспонденция с митр. Кирил относно това. Няколко месеца преди убийството, Кирил ме разбра изцяло, писа ми, че въпросът трябва да се преповдигне и преразгледа, за целта да се свържа с поп Василий Шаган, като член на работната група към светия синод, но Шаган бе муден, както всякога… Мислейки сега по темата, чудя се, дали някой от Близкия Изток не киха пари на архиереи като Николай, за да вкара тази безумна противоконституционна и националноразрушителна концепция в училищата. Месеци, след като отстъпи от нея, митр. Кирил бе убит, а неподписалия я още от самото начало бивш митр. Симеон бе „уволнен” като митрополит.

За култа към Богородица в историята и Богослужението



Катехизационна беседа по Skype за ПЦДОН на йером. Кирил Тодоров
/по моя инициатива и с поканата на ръководещия центъра  енорийски свещеник/


03 септември 2014

Тезис IV-ти - Благодат върху благодат


в продължение на 
Трети тезис за спасението по благодат чрез вяра
и
Правдата, която е от вяра (Тезиси I-ви и II-ри)

Много неща казва за Мойсеевия Закон св. ап. Павел, но едно от най-важите, според мене е, че Законът, даден на евреите чрез Мойсей, е предназначен да запази човешкия живот, да задържи човека жив. Праведността, която добиваш, спазвайки Закона обаче е нож с две остриета, защото докато поддържа живота ти - социален, религиозен, а и личен - Законът е пълен с предисания не само как да се държиш в обществото или в Храма, но и как и какво да пиеш и ядеш, как и кога да се миеш, кога да почиваш - той носи със себе си и проклетия, защото е проклет всеки, който не изпълнява "всичко, което е записано в Книгата на Закона", пък то е твърде много, толкова много, че сам св. ап. Петър нарича тия заповеди и предписания "тежки и непосилни бремена".

Но и тази двуострост на Закона, който носи живот, а заедно с това вещае и смърт, има още аспекти в себе си. Съзнанието, че не си в състояние да го изпълняваш в цялата негова всеобхватност, широчина и дълбочина те мотивира да очакваш нещо по-добро (Павел до Евреите 11:39,40), покаянието и смирението, в което Законът те държи, непозволявайки ти да отделиш очи от своята греховност (Павел до Римляните 3:20), те подготвят за смъртта, но за благодатната смърт, а не за тая, която идва с паника, страх и вина.

На Кръста Христос не умира "вместо нас", това не е смъртта на Заместник, тази жертва не е откуп, позволяващ ни да продължим ние да живеем. На Кръста ние умираме заедно с Христа и в Христа. Приемайки ни у Себе Си, Всечовекът ни превежда през смъртта и довежда до нов живот с Възкресението Си. Законът не просто изисква нашата смърт, а поради това, че Христос се идентифицира с нас - и Неговата, според принципа грях-наказание, Законът преди всичко ни подготвя за нея, за да бъде тя благодатен подвиг и Пасха (преминаване), а не катастрофален край и ужас. Ние с Христос принасяме в жертва и себе си, затова когато въздига Потира с Даровете на Предложението свещеникът в Светата Литургия, ние заедно се молим Бог да приеме и освети и нас, заедно с предложения Христос в образа на хляб и вино.
"Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото" (Павел до Римляните 6:5), "Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." (Павел до Галатяните 2:20)
Тезис IV-и за правдата, която се придобива чрез вяра в Христос, следователно гласи - за разлика от Законът, който докато поддържа живота, същевременно го руши, макар и да го руши благодатно, за да ни подготви за смъртта с Христос на Кръста, оправданието чрез вяра в Христос ни възкресява и ни въвежда в нов, нескончаем живот (Павел до Евреите 7:16) и в това е смисълът на Евангелските думи, че у Христа имаме  дошлата чрез Него "благодат върху благодат".

* * *

Да ме пази Бог от убеждението на горделивата лудост, че Ви наставлявам! За миг не допускам, че пиша неща, които не познавате! Та Вие, според свидетелството на мнозина и според личния ми опит от краткото общуване с Вас, сте превъзходен богослов и истински монах. Ако не сте научили тези неща в университета, опитно сте ги придобили в манастира. Пиша ви ги в страха си да не ги забравите, както сториха мнозина, стигнали до властта. Аз обаче разчитам на безспорния ви интелектуален и духовен гръбнак. Вие сте сред нас и да даде Бог, още много дълго ще бъдете, а ние категорично не сме ангели. Ние ще се постараем да Ви върнем от живота в благодатта към "правдата на Закона", изнамирайки всякакви благовидни предлози и добри основания. Успеем ли, следва свличането до "логиката на бесовете", защото те, бесовете и бесните, са най-умелите казуисти и тълкуватели, когато стане реч за "закон, морал, религия и необходимост", не случайно фарисеите-законници именно от Своето време Христос наричаше често "деца на дявола", понеже тълкуваха Закона чрез логиката на демоните.

Христос е обаче посред нас... Нали?


Трети тезис за спасението "по благодат чрез вяра"

"Защо не съм и аз поет, поет кат' Пламен Сивов!" (Христо Ботев в перифраза)

Ако християнството е Христос, нещо повече, ако Църквата е Христос - "плът от плътта и кост от костите Му", тогава спасението е в придобиването Христа и в туй, което само Светото Православие предлага - приобщаването, съединяването с Христос, понеже това на практика означава "да станеш част от Църквата". Това дело е противозаконно, защото при него - акта на Причастяването с Христос, приемайки Плътта и Кръвта Му, ставаме част от Него и Той част от нас. Така се уподобяваме на Първоприелата Го у себе си Пресвета Богородица. И кой от нас е достоен за такова нещо? Кой ще принесе дела, достатъчни, за да се удостои, ако Бог Сам не го удостои по неизречимата си милост и поразяваща благодат?

III-тият тезис за праведността "по благодат чрез вяра" следователно гласи, че съгласно Христовата притча за търговеца, който продал цялото си имане и вложил всичките си пари, за да купи безценен бисер от другиго, ние трябва да се откажем от идеите и от бижутата на нашата собствена, лична праведност, основана на чуждо мнение или самомнение, на добра репутация, име, социален или финансов статус, за да се сдобием с правдата, която е чрез вяра в Него. Както Той кани богатия млад мъж, дошъл да го пита "как да наследи вечен живот", да продаде всичко, което има и тъй да го последва, както св. Павел назовава това, което има, пък то не е било никак малко, "измет", смет в сравнение с онова другото, съвършено нещо - познаването на Христос и копнежът да "намери себе си у Него", с който е щастлив.

Струва си, както казахме предния път, да преровиш сметище, за да откриеш Христос-бисера. Струва си не само това, но и да обходиш света като Влъхвите, Мъдреците от Изток, в търсена на Младенеца, Новородения Иудейски Цар, комуто искали да се поклонят. Влъхвите откриват Младенеца с Богомайката и с Йосиф в градчето Витлеем. Бет Лехем (Витлеем) означава "Дом на хляба" и те оставят даровете, които носят - злато, ливан и смирна, за да се поклонят, посвоему да вкусят този "слязъл от небето хляб", както по-късно Иисус Сам Себе Си нарича. Те не само намират, но и купуват бисера. Как? Отричайки се от своето богатство, от своята праведност, от репутацията си, която някои от тях с десетилетия са градили.

Добрите ти дела те ползват за спасение само, ако си в състояние да ги отречеш. Решиш ли обаче да ги задържиш, като допълнителна осигуровка, изгубваш бисера. Казваш си: "Аз съм свещеник (или епископ, или митрополит), от мене хората очакват това или онова" и влизаш в ролите, в които хората очакват да те видят, слагаш маската, с която пред тях ще изглеждаш най-добре. 

Губиш бисера.... 

Или като мен се мислиш за четен и уважаван православен публицист, както аз сам себе си виждах допреди три-четири години. Питах се, ако напиша едно или пък друго и ако ги напиша по тоя или по онзи начин, какво и кого ще спечеля или изгубя. Какво ще си помислят близките ми или приятелите, а съидейниците или духовните наставници. Ами с екипа на сайта (или на вестника), за който пиша и пиша при това платено, дали ще са в синхрон моите становища? И така становищата ми ставаха все по-малко становища и все повече досадни рефрени, с повече ритъм, отколкото смисъл.

Губех бисера.

Тогава реших, че ще пиша "по стените". Пък по стените се пише всичко - има обяви, има мъдрости, има и глупости, има възвишени мисли, но има и мръсотии. Едно нещо на стената само липсва и това е притворството, позата, ролята... Какво реноме ти е останало, за да го пазиш, ама моля ти се, та ти пишеш на стената! 

Така се отървах от превзетото си и претенциозно писане. То не ми е липсвало и разбирам в момента - с основание, защото току що се оказва, че все още го владея.

02 септември 2014

Правдата, която е от Вяра, писмо до този, комуто днеска отговарях



I-ви тезис 
При цялото мое огромно уважение към Вас като личност и за жеста, който днес ми направихте включително, смирено ще си позволя да не се съглася, че замълчаването на някои "грозни, кални и неприемливи неща" е по-отговорно пред Иисус Христос и Църквата Му поведение, отколкото разгласяването им. Аз съм сигурен и знам, тази вяра няма как да ми отнеме никой, с каквато и софистика или пък заплахи да си послужи, че у християнството всякаква добродетел се преценява, съобразно нейното отношение към истината. Замълчаването, изкривяването или отричането на истината, няма как да бъде прието като добродетел нито в тоя свят, ни в Идващия.

Ако бе инак, книжниците и фарисеите биха имали своето оправдание, че предават на римляните Христос като злосторник. Тях също ги е водил "националния интерес" и авторитета на отеческата им вяра в обществото. Те не са се замисляли, както някои от тях са го сторили и така са си навлекли гнева и раздразнението на останалите, върху същината на това, което Христос-Господ казва и с лека ръка са приписвали човечните му чудеса на дявола, понеже гледали нещата "в перспектива" - историческа, политическа, икономическа. Говорили помежду си, че е по-добре един да бъде убит, без значение справедливо или несправедливо, вместо да рискуват той да побуни народа и римляните да избият заради този бунт мнозина, като заедно с това отнемат политическата им автономия изцяло. Те разсъждавали в категориите на мира сей, затова и по-далеко от границата на мира сей не виждали. Но тъй като източникът на морала в старозаветната библейска и новозаветната църковна вяра е Личностен и трансцедентен, а такъв е и Промисълът за човешкия живот - и индивидуален, и общностен, отвъд границите на мира сей дошла и нахлула в него Божията отсъда. Не повече от тридесетина години по-късно те се провинили пред народа си именно в това, в което предричали, че ще прегреши Христос. Повели въстание, което Рим смазал и загинали мнозина. Йерусалим преустановил съществуването си, а от Храма на тяхната вяра не останал "камък връз камък".

Сиреч, когато Вие ме съветвате (а и Бог ми е Свидетел, че се вслушвам във Вашия съвет) да замълча "по-малката" (според Вашата преценка) истина, заради "по-голямата", да оставя днес да бъде разпната Истината на площада, понеже ни се струва твърде грозна, за да може да живее и тържествува нейната "по-красива сестра" утре, аз ще си позволя да Ви заявя, че бъркате, с цялото си уважение и смирена почит, не защото не ви достига сила на ума или образование, а защото, боравейки с логически схеми и предположения, се опитвате да определяте бъдещето, лежащо в Ръката на Един, който е абсолютно Непредвидим, Когото е по-добре да следваш, вместо да очакваш. Затова чувайки съвета Ви и напрягайки ума си да го разбера, заради дължимата към Вас почит, в крайна сметка го отхвърлям, защото се противи сърцето ми, пък аз него питам, когато умът се колебае.

И така, първият тезис гласи - добродетелност и благочестие може да има по Бога, само ако са съобразени с Истината и ако се вършат заради нея.

II-ри тезис 
Митр. Антоний Сурожски е написал, че "Бог вярва в човека". В човеците би следвало да вярваме и ние, не да се уповаваме на тях, а да подхождаме с откритост и с доверие. С очевидна загриженост за Светата Църква, Вие казвате, че има неща, случващи се в Нея, които не бива да се разгласяват, за да не отблъснем от Църквата нашите ближни... Не съм съгласен с Вас и моят втори тезис гласи: И най-грозната Истина е по-добра от най-красивата Лъжа. Никоя красива лъжа не е от полза на Църквата, нито която и да било грозна истина е в състояние да Я омърси, защото Църквата е Тялото Христово, Църквата е Христос, а не домът, който обитава или градът, в който живее. 

Ако някакси успеем да скрием грозничките истини от хората, представим им една идилична визия за Църква, има ли все пак гаранция, че те все-таки ще дойдат помежду ни? Така правят политическите партии, създават митове, градят идеологии и колкото по-красиви и убедителни са те, толкова по-добре прикриват грозната реалност и в крайна сметка защо някой ще избере Църквата, пред някоя от множеството политически партии? Това е хазарт с човешкия избор.

А как постъпи, според Евангелието, първият Благовестител - св. ап. Андрей Първозавани? Той отиде при бъдещия апостол Натанаил и му съобщи, че са намерили Спасителя, роден в Назарет. Натанаил възрази: "В Назарет не може да има нищо хубаво!" и тъй като беше абсолютно прав в мнението си за Назарет, Андрей не започна спор с него относно града. Каза му само: "Дойди и виж!". Заведе го при Христос. Не средата формира Богочовека, а Той твори около Себе Си нея. Не Църквата ражда Христос (ражда Го Богородица), а Христос създава Църквата, защото Истинската Църква е Тяло и Кръв Христови, "кост от костите Му" и като такава, тя е несломима, точно както и на Кръста даже "кост Негова не се счупи". Ако зли римляни и побеснели от гняв иудеи не сломиха Църквата дори на Кръста, как казвате Вие, че тя ще пострада от "истината, изговаряна от християни"?!... Можеше ли св. ап. Андрей да спори с Натанаил, да го убеждава, че в Назарет няма бардаци по улиците, а в синагогата лицемери? Не, но можеше да го преведе през ада на тия улици, за да го доведе при Христос като при бисер безценен, за който си струва да преровиш цяло сметище. Ние можем да разказваме и показваме колко е Прекрасен Той, ако се заемем обаче да убеждаваме народа, че сметището е палат, вместо да се захванем и да го изчистим, не ще успеем да убедим даже себе си и мнозина ще побягнат погнусени от нашите лъжи, преди да съзрат Истинския бисер.

Това е моето оправдание, предайте на онези, които вече са ви написали "десетки писма, в които ме осъждат"... Кесарев съд искам, но не от Кесаря Август, а от Бог Вседържител. От човеци ни съд, ни слава ще приема, още повече от такива, които са прескочили съвета на Евангелието първо да разговарят с мене, а са предпочели скришния донос, благовидно наречен "възмутено писмо".

01 септември 2014

Поп Генчо и злосторната задруга


Иван Димитров Желев (агент Ангелов, според разсекретените документи от ДС) и митрополитът в Пловдив - Николай Севастиянов (агент Калигула, както е името му, според мен, в новата документация на приемницата на ДС - ДАНС, защото, ако му бях вербуващ офицер днес, точно тъй бих го кръстил, пък Желев бих назовал Тиберий), са две рожби от едно и също дяволско котило. Разликата е, че мутренската, безпардонна визия на Николай, родееща се с тая на Бойко Борисов, сякаш има в противовес старата номенклатурническа школа на витиеватото, но безцелно, привидно умно и премерено говорене с клишета, на Иван Желев в стил Първанов и Сергей Станишев. Това е обаче привидна разлика - целта е една, средствата също, различен е само дрес-кодът.

A църковното изпълнение - активното православно мирянство, мълчи и подпява присумтявайки "С нами Бог", докато девойките си пощят космарлака между циците, а момците подръпват спаружените си от неупотребяване ташаци... Забравили, че някои от звучащите днес толкова благочестиво песнопения, са били всъщност военни химни и "маршове", под звуците, на които прадядовците ни за влизали в бой и с ада - с езичници-руси, татари, кумани, печенеги, а конкретно пък, като православни Българи и със Самия Бог в лицето на Византия, ако войната е за справедливост. Спасяват се, гледат си личното благочестие и собственото душеспасение. А забравят, че в тия неща Господ е абсолютен Суверен, че колкото и добри, според своята преценка, дела да са сторили, Той е достатъчно "луд" да ги зачертае всичките и да ги запрати в ада, понякога без съвсем никакво, според тяхната си преценка пак, основание, ами ей тъй, за да покаже на останалите, че спасението е по благодат Божия, а не заради добрите ни дела, че не се купува... 

Номиналните, традиционно-православни "християни" пък или са при кварталната врачка, или в кварталната кръчма, или по моловете, ако се заинтересуват от църковна тематика, то ще е да прочетат или научат нещичко в чалга-стил - кой кого убил, кой кого окрал, кой на кого или на коя сцепил задницата или пък предницата, да кажат по едно "Тц, тц, тц", да си бръкнат в другата ноздра със същия пръст или, не дай Боже, в гъза и дотам... 

Междувременно ония си поделиха БПЦ - докато приятелите на Иван точат и обезкървяват финансово Неврокопско, цедят Атонския ни манастир чрез ефорията, Николай източва Пловдивска епархия за мутренските си нужди и мераци, Бачковския манастир за изгъзицата си - Пловдивска Духовна Академия, а приятелите му - Троянския манастир... 

Остана да го духа само поп Евгени Янакиев с десетте дечица и течащия къщен покрив, дето не можа да се уреди в Рилския манастир да цоца като смок от крава нощем, както брат му поп Силвестър - в Троянския... Обаче, о, Шипка! Шипченският манастир, с неговия храм-паметник, не е бедно място, съвсем подходящо за Евгени, който живее на принципа "Ще умра от глад, но няма да работя, понеже съм Мислител!" В това отношение даже у батко му Станимир-Силвестъра има нещо по-здраво, защото той се захвана с корупционните схеми при изборите за митрополит във Варна и интригите срещу Троянското братство, след като фалира в ресторантьорския бизнес, който се споменава в регистрационните му документи на фирмата "Нове соле" и за който разказват негови съграждани.

Окумуш-свиня е Силвестър, докато Евгени май е изтърсакът-дебелак в семейството, дето някой все трябва да го заведе, а ако може и да го занесе, до которката с помията. С тази нелека задача се е нагърбил Мартин Карбовски и тъй като първия път не успя, понеже твърде високо се прицелиха - в Рилския манастир, когото и Желев пази като бясна квачка, сега гледаме повторение на предаването му оттогава, същото време, в което вървеше атаката срещу Троянското братство, а и опита за такава срещу Рила - атаката срещу Шипченското братство.

"Приказка за толерантността" (от "Отечествен фронт", повторение)


Отговорът на братството:







Талантлив и многообещаващ журналист е Марто, да. В един глас относно това се съгласяват Кеворк Кеворкян и проф. Юлиян Вучков. Единият е установен вече агент и доносник на ДС в БНТ от времето на тоталитаризма - Кеворк, а другият е от "професорите на Людмила Живкова". И на двамата обаче трябва да им простим и да ги възхвалим като журналисти и титани на мисълта, защото Кеворк умее да си подпира бузата с показалец "умно", докато му говорят, а Вучков знае да се пляска ритмично и драматично по лудата кратуна. Те казаха, че у Карбовски "има хляб и потенциал", подкрепиха го в травматичен за него момент... И Карбовски продължи да се занимава с БПЦ, върна "филма" с манастирите, за да не умре неговият и на митр. Николай приятел поп Евгени Янакиев от глад.

Междувременно мафията в БПЦ се подсигурява срещу всеки политически възможен обрат на предстоящите избори. С устите, с които са се причастявали, целуват всяка от главите на Държавната политическа ламя, с ръцете, с които са преподавали Потира с Причастието, й крепят топките. Митрополит Николай агитира за АБВ, митрополит Галактион за Бойко Борисов, тук даже и дядо Добри от Байлово влезе в ролята си, флиртувайки с Николай Бареков, Калин Янакиев се усмихва на Реформаторския блок и понякога на Иван Костов, сякаш някой пък и тримата с Радан и с Костов ги бръсне за джанки. А аз ще гласувам пак за Волен Сидеров, да живее лудостта! И да "нема празно"! Преди Волен се сби с цял самолет, при това два пъти, сега му стискам палци да нападне кораб!

През това време БПЦ, като при някакъв гаражен търг, разпродава едничкия свой реален актив на безценица - историята си, за да потъне тя самата в историята, след като клирът й изяде, изпие и изсере парите и от него.


Нали?


"На Дерибасовской открылася пивная, 
Там собиралася вся компания блатная. 
Там были девочки - Маруся, Роза, Рая, 
И спутник жизни Вася-Шмаровоз...
Три полудевочки, один роскошный мальчик..."
Носиха се цяло лято слухове разни, на които аз не обръщах голямо внимание, само ги "регистрирах" в ума си и чаках да видя с очите си. Чух например, че тази Седмица на православната книга във Варна няма да изглежда като "домашната седянка на Борко Аврамов и поп Василий Шаган", че не Емо Погончев и умствено сакатата му компания ще определят "кой какъв е в БПЦ и в Световното православие изобщо", от позицията на някакви корифеи и диригенти, домакини на събитието, гощаващи "с чужда пита"... Хората, благодарение, на които се нагледахме и наслушахме на ненормалници като Клаус Кенет и витиевато неказващи нищо, докато говорят за всичко, третодивизионни гръцки и руски клирици, на окепазен превод от сръбски на гостуващите клирици и богослови от СПЦ, при който слушахме не какво казват, а това, което според Борката Аврамов трябваше да чуваме, че казват.

След бурното си и креативно начало преди много години, СПК (Седмицата на православната книга във Варна), начало, което впрочем е поставено от енорията при хр. "Свети Княз Борис" в кв. Аспарухово, тази инициатива се сви до мащабите на "визитна картичка" на поп Вася Шаган... Беше обсебена и пренесена при тях, както от години мечтаят да присвоят всичко, започнало в Аспарухово, за да го провалят, поради некадърност. Постепенно спряхме да слушаме Янарас, Кураев, Алфеев, епископите Мидич и Йевтич, о. Радован Бигович, очаквайки Зизиулас и Осипов, а трибуната заеха хлевоусти каки и препоръчаните от тях досадници, защото селянинът от Тераклия и приятелят му от Шабла изведнъж се почувстваха софиянци, облякоха се в одеяния, които сметнаха за подходящи за новото си място на "главната софра" и придобиха маниерите, които виждаха край себе си... "Пази, Боже сляпо да прогледа", както би отбелязал дядо Алеко. Така този форум се превърна в "гримьорна" за всякакви умствено и духовно уродливи създания, обитавали допреди това църковните подземия, които чрез него и чрез нароилите се официални и полуофициални сайтове на Църквата, придобиха самочувствие и манталитет за звезди и фактори.

Не съм говорил с никого "официално", само мои познати и приятели са ми казали какво са чули и помирисали, но виждам как вече трети ден програмата за тазгодишната СПК виси на транспаранти пред Варненската Катедрала, осем дни преди началото на събитието, а в ни един сайт, афиширащ се като църковно-официален, нито в тези, които просто твърдят, че се "занимават с православна и църковна тематика" свободно, програмата я няма, няма даже и анонс и в неформално управлявания от Шаган митрополитски сайт. А преди години, събитието се обявяваше и презентираше поне месец по-рано, Шаган поръчваше емблеми, знамена, раздаваха се флайери... Та, мисля си, да не би нашите православни "публицисти" да са всъщност едни люде, дето се интересуват не какво се случва в Църквата, а главно какво се случва с техните приятели и ортаци из епархиите. Ако Шаган не е подорганизатор и дирижира СПГ, то тя, според логиката им, или не съществува, или не си заслужава да й бъде обърнато внимание. 

Ако тъй стоят работите обаче, аз съм изключително доволен, защото транспарантите пред Катедралата ще доведат по-истински и свежи хора в Църквата чрез този форум, от две-три хилядите клюкари и безделници по сайтовете, от които идваха на самото събитие стотина най-много, към които години наред той беше адресиран, вместо към обществото на Варна. Тъй ще се свърши с надлъгванията на играещите си с банери, лога и теории кой доколко, как и откога е "главен, важен, официален". Нали?

...A отец Василий не ми вдига вече телефона... Пък така ми се щеше да го попитам, докога ще чакам да изпълни обещанието си отпреди няколко години да ми "направи Варна тясна"...


31 август 2014

Седмица на Православната книга във Варна /8 -14. IX 2014 г./












Църковните мутри "на яма" в Троянско


автори Венцислав Жеков (журналист от сайта novinite bg.) и Светльо Ангелов

„Пример за взаимодействие на миряни и Църквата”, така определиха изгонването на монасите от Троянския манастир националисти, които „охраняваха” новия игумен – Велички епископ Сионий, който вече не е толкова нов. Обителта постепенно остана без монаси и се превърна в най-обикновен музей. Тоест, ако преведем това твърдение на един по-масов език, трябва вероятно да стигнем до извода, че когато миряни решат по една, или друга причина, че нещо е правилно, или не е правилно, те могат да се намесят в живота на църквата и да определят правила за нейната активност. Впрочем, точно това направиха въпросните националисти, те нахлуха в Троянския манастир, блъскаха по килиите на монасите, задаваха им меко казано просташки въпроси, тормозеха възрастни хора, чийто авторитет за много миряни е безспорен.

Един от тези хора – архимандрит Августин не издържа и си отиде. След себе си остави наследство, с което не е ясно, какво се случва. Отецът е имал три панагии, три, или четири нагръдни кръста и две корони – една бяла, и една черна. Черната е била руска, а бялата е била изработена от местен майстор. Освен това, в килията на отец Августин е имало и съдове за измиването на ръцете на епископ. Средствата, които архимандритът е събирал са били в размер на хиляди левове и понеже той не е вярвал на банките, а както се оказва май с право, ги е събирал в така популярната у нас „дюшек-банк”. Въпросът е, че след смъртта на отеца, килията му е била запечатана, а когато е отпечатана, какво е намерено вътре, къде са средствата за строежа на параклиса в с. Черни Осъм, който е искал лично да финансира, къде са короните, къде е и платът, за който той често е говорил, плат за архиерейски одежди, със звънчета? Средствата за строителството на параклиса в Черни Осъм явно са били достатъчно, за да може да върви строежът, без да спира. Отецът си е поръчвал брошури, за да рекламира дейността си и така е събирал помощи, които предоставял на параклиса. В килията му в манастира също е имало и свещи от архиерейското наместничество в Троян, които е трябвало да се отчитат в Ловчанска митрополия. Не е ясно, дали това е било направено след смъртта на архимандрит Августин.

Новият игумен, който, както стана ясно, вече не е чак толкова нов, се оказва интересна личност. Когато става ректор на Софийската духовна семинария, от там е освободен евфимерият йеромонах Георгий, по-късно, епископът става викарий на Видинска епархия и от Чипровския манастир е освободен архимандрит Евсевий. Последният получава обвинения, че е магьосник и въпреки, че обществеността иска да го задържи, той е освободен и на негово място е назначен йеромонах, който скоростно се издига до архимандрит, за да заеме длъжността на игумен. Когато стана игумен в Троян, епископът също освободи монасите от манастира и доведе при себе си същия този архимандрит, който някога „назначи” в Чипровския манастир! Тези действия приличат на стил на работа, на маниер, на тертип, чрез който се „чисти”, за да дойдат „нашите”, така изглежда! И какво се оказа, Троянският манастир се превръща в туристическа забележителност, това е нещо като културен резерват. Отпаднаха столетни традиции за служби и последования. Манастирът започва да прилича на музей, а не на духовно средище! В официалния сайт на БПЦ една „авторка” написа скоро в откровено панегиристичен стил, че „...някои от поклонниците, които имаха възможност да преспят в манастирския комплекс, бяха възхитени от изцяло обновените стаи в монашеското крило - изциклен под, нов санитарен възел, нови легла и постелки и др. детайли, които говорят за изискан, но скромен, манастирски начин на подредба”. Не е ясно обаче, след като монашеските килии са готови, защо в тях няма монаси, къде са те, защото това все пак е манастир, а не туристически комплекс?! Освен това, след като килиите са готови, защо наличните монаси /а той май е само един архимандрит, онзи същият, за който вече стана дума от Чипровския манастир/ все още спят в апартаментите /в случая, в този на червената принцеса – другарката Людмила Живкова/? Монашеско ли е да се обитава лукс, когато на монаха се полага скромна килия? Нали говорим за аскетизъм, за нестяжание, а какво става – лукс и гуляи!

Избирателното ловене на гейове в Църквата ни, което е отчайващо низко деяние, наподобяващо „лов на вещици”, сякаш за сега приключи, може би, защото е август! Ако ще гоним обаче, нека гоним всички, които са блудни, а не само някои, които ни изнася да гоним, в противен случай инициативата понамирисва на организирана кампания от твърде долна проба! Като капак на всичко до сега, в Троянския манастир ще правят нов параклис в една от кулите. Само дето олтарът няма да е на изток, защото няма как да стане, но какво значение има това за развихрилият се в строителен екстаз игумен!? В същото време в манастира живеят и други много интересни личности. Семинаристи и някои „доста якички” момчета, които вероятно отново „охраняват” игумена. Въпросът е, от кого се охранява епископът? Манастирът е място за духовен покой, за молитва, за благолепие, манастирът не е крепост, все пак не живеем във времената на Османската империя! Кому е нужна такава охрана? Преди, при предишния игумен и при предишното манастирско братство, е имало само един човек нощна охрана. Сега какво се е променило, че са необходими камери и охрана от националисти и „юначаги”, дали съвестта на новото ръководство не е особено чиста, та се налага да я „пазят” от народната любов, или има и нещо друго!? В Троянският манастир днес може да се влиза и излиза контролирано, оказва се, защото новото ръководство се страхува от нещо! Какво излиза, смениха предишните монаси, защото били „неморални гейове”, макар че доказателства за това няма, има само подозрения и откровени манипулации. Докараха нов игумен и архимандрит, които били морални и именно така морално те се настаниха в просторни мега-квартири, с по няколко спални и бани. Това ли е нестяжанието, за това ли са станали монаси!? Вероятно така живеят и монасите на Атон!? Едва ли! В същото време Светият Синод мълчи, както обикновено, мълчи многозначително, странно, дори някак нахално! Уж старите монаси, които бяха прогонени, били перверзници, пък в същото време Синодът, който е оторизиран да вземе отношение, не взема такова. Уж, щеше да има църковен съд към един от йеромонасите, пък се оказа, че „делото” щяло да се обедини с „делото” на друг монах, пък тогава да се решава заедно и за двамата! Само дето решение няма, обяснение също няма, бъдещето е неясно, а в същото време в Троянския манастир текат мащабни ремонти, постилат с скъпи мрамори, сервира се на турски, седефени масички, градят се тронни зали, а няма монарх, или може би самият игумен ще го играе такъв, все още не е ясно – за сега в този манастир, скоро и в останалите ставропгии!

Подробна информация в блога на Венцислав Жеков)

* * *

За сравнение ще посочим само, че при охулваните игумени на Бачковския манастир нещата след смъртта на някой монах, подобно на тази на архим. Августин, протичат съвсем другояче. По времето на еп. Наум, предшественик на еп. Борис, не по-малко хулен от Борис, с право и без право може би, умира архим. Николай Кацарски. Килията му е запечатана от игумена на манастира и секретаря Славчо Кисьов. На четиридесетия ден, както е според манастирския обичай, килията е отворена в присъствието на игумена, секретаря и монасите от манастирския събор. Намерена е пълна кутия от обувки с пари, дрехи, лични вещи, които са поделени между монасите за „вечен спомен”, защото не е оставено специално завещание, както повелява традицията. Същата процедура спазва и еп. Борис при смъртта на еп.  Наум. С други думи, при цялото си скандално поведение, еп. Борис е имал някакъв страх от Бога и чувство за човешка доблест, за разлика от еп. Сионий и компанията, превзела Троянския манастир.


Магазина в манастира в Троян снабдява със стоки поп Силвестър от Сливенска епархия, отделно проскинитарии с машинна дърворезба се носят от магазина „Свети Стилиян” в Пловдив, чиито собственик е много близък до митр. Николай „църковен” бизнесмен, с които се подменят старите, струващи милиони левове, в които, освен това, десетки хиляди вече са вложени от предните игумени за реставрацията им. Старите се „прибират на склад”, а като знаем обичаите на нашите клирици, когато за тяхното съществуване се забрави, ще бъдат изгодно продадени, вероятно в чужбина, за полза на нечий личен джоб. Върху стенописите в храма са налепени тапети, имитиращи стенописи, по почина на катедралния пловдивски храм „Света Марина” и също са доставени от магазина „Свети Стилиян” в Пловдивска епархия. Междувременно Сионий поставя свои хора в управлението на манастирските гори, чието изсичане прекратяват преди него епископите Теодосий и Григорий, а той явно се кани да възобнови.



Това уви не е нищо ново в родната ни Църква, но никога досега нещата не са смърдели толкова на мърша и не са се вършили тъй безпардонно. Почти всички, участвали в атаката срещу старото братство, намериха местата си около еп. Сионий. Изключение направи само архим. Григорий Лозев, който не се кротна дори замалко, затова и го „наказаха”, като го изпратиха да се „кае” по плажовете в… Кипър. Разпространилият видео записите по skype с о. Кирил Тодоров, работещ като хомосексуална мъжка проститутка, според клетвените си показания в СДВР София и споделеното в лични разговори с о. Кирил, циганин с основно образование и протестант по вероизповедание – Жоро Николов, не отсъства от снимките по официалните приеми и събития в Троянския манастир, върти се около еп. Сионий. Около Сионий виждаме често да се навърта и друг хомосексуалист… хомофоб – йером. Атанасий, доскоро брат в Бесарбовския манастир в Русенска епархия, когото митр. Наум подложи на дисциплиниране (повече информация за това ТУКТе и двамата са сравнително млади мъже, на по около 36 години, а знаем отдавна вкуса и охотата на еп. Сионий за млада мъжка плът. Жоро впрочем е родом от Видинските села, а във Видин Сионий беше дълго викариен епископ, след като напусна скандално мястото на ректор в Софийската семинария, подир педофилски скандали. 

Има един израз, който се използва в отдалечените и несъвсем „цивилизовани” части на Родопите, когато мъжете от едно село тръгнат да обират съседното село, казва се, че са „тръгнали на яма”. Една от кликите в БПЦ, приятели на митр. Николай, в момента са „на яма” в Троянската света обител, с негова „благословия” и с активна помощ от други негови приятели, като Мартин Карбовски, както и „бойковистите” от „Господари на ефира”, това са поп Силвестър от Сливенска епархия и дошлият от Видинска епархия за игумен – еп. Сионий. Подобна схема се опита да приложи кръвният брат на Силвестър – поп Евгени в Рилския манастир, но там братството беше единно, за разлика от Троянското, където се подвизаваше къртицата архим. Григорий Лозев, феноменален пияница и курвар, затова схемата на Евгений в Рила не проработи. И това е пределно ясно на целия свети синод.

Единствено някои от новите митрополити дават индикации за здрав разум и християнски нравствен гръбнак. Съвсем наскоро единият от набедените за хомосексуалисти монаси от Троян – Филарет Цанев, е получил вест, в отговор на молбата си да бъде приет в някой от манастирите в Русенска епархия и по този начин реабилитиран, нещо повече – той сам може да си избере мястото, където да бъде. Със съжаление ще вметнем само констатацията си, че митрополитите може и да се сменят, при това по-радостен за християните начин, като в случая с Русенска епархия, бардаците по митропилиите обаче често остават. Някой от самообявилите се за нови „фактори” му заобяснявал как в профила си във facebook има „неподходящи за монах снимки” – в цивилно облекло е седнал на празнична трапеза. Катедрални храмове се довеждат пред фалит, злоупотребяват с пари служители и служителки от митрополиите, някои, за да си плащат за секс-услуги дори. Няколко лични заема е изтеглил преди смъртта си Владика Кирил например  – един от банка и един от частно лице, за да покрива подобни злоупотреби, да запълва дупки в касата… Това обаче не значи, че като в стария зимен виц за насраното от минаваща крава и по тоя начин стоплено и спасено врабче, не си подват главите от лайната, когато спрем да ги гледаме и не започват отново да чуруликат щатните „стожери на морала и добрия вкус”.

Лоши са обаче новините за йером. Кирил Тодоров. Обвинени и двамата с о. Филарет от един женкар-алкохолик, като архим. Григорий Лозев и от една практикуваща мъжка хомосексуална проститутка, те още очакват изслушването си от светия синод, съгласно съобщението в Официалния сайт на БПЦ, че им е образувано църковно-наказателно дело. Не се очаква да бъдат изслушани и на есенната сесия на светия синод.

Сътворилите плана за „отиването на яма” в Троян има защо да се притесняват от едно такова изслушване. Има решение на следствените органи в София – на VII-мо РПУ и на СДВР, че обвиненията в организиране на побой срещу станалия печално известен в медиите проституиращ хомосексуалист Жоро (участвал в предавания на „Господари на ефира” и на Карбовски) от страна на о. Кирил, са нелепи и несъстоятелни. Има и решение на следствените органи, че представения в споменатите предавания видео-запис от skype между тях е монтаж и компилация от злонамерено извадени от собствения си и поставени в друг контекст реплики. При все, че записът е резултат от компилация и монтаж от части на разговори, продължавали 60 дни, не се намира вътре ни една реплика или думица даже, коментираща секс или любовни отношения между тези двама души, набедени за хомосексуална двойка. Буди учудване и неспособността на СДВР да изискат оригиналния запис от „Господари на ефира”, заключенията са направени само въз основа на няколкото излъчени предавания по темата. В оригиналния запис би трябвало да се види, че о. Кирил, когато насочва камерата към слабините си, не е с голи генеталии, ами по гащи и че действително показва, както сам обясни пред „Господари на ефира”, кожния си проблем на крака, а не члена си, който на всичкото отгоре в този момент не е и еректирал. „Господари на ефира” не предоставят записа, СДВР не настоява за него, междувременно и свързалия се с мен Жоро отказва да ми предостави оригинала - относно последното повече информация ТУК 

Изтича също и информация, че единственият обвинител срещу старото братство е сегашния игумен на манастира еп. Сионий. Няма и кой друг да бъде – архим. Григорий е достатъчно компрементиран вече навсякъде, освен в Сливенска епария, където завинаги ще останат верни на принципа си, че на нашите се прощава всичко, даже се отрича докрай и се оправдава, та ако ще да са правили секс с новородени котенца посред бял ден на площада, а на чуждите се държи керез до четвърто поколение назад за "било и небило". Това там ще е така, докато не дойде на мястото на Йоаникий нов митрополит и разгони цялата слабоумна паплач, пред която Йоаникий живее в ролята на „свят, благ дядо” и „духоносен светоотечески наставник” – „филмът”, който Йоаникий си е избрал да играе и гледа, за да забрави своя хубав стар прякор Иванчо Путката. Не може да бъде обвинител и Жоро Николов – Швестерът в църковен съд, поради нравствена несъстоятелност. Ако обвиненията на Сионий обаче и да се ползват (обвинения, както се говори, въз основа на предоставена му от Лозев тетрадка с лъжи и доноси), те са достатъчни единствено да предизвикат „анонси и съобщения” в сайт като Официалния на БПЦ, при едно щателно изследване на въпроса в Църковен съд не могат да издържат. За да оправдаят действията си в Троян обаче, отишлите „на яма” там клирици, трябва да разполагат се поне един „виновен”. Понеже, бъдат ли реабилитирани всички, ще застанат на дневен ред повече от един въпроси, около стеклите се събития. Удобната жертва е йером. Кирил Тодоров.


За обичайте, връзките, приятелите и зависимостите на еп. Сионий:

29 август 2014

За "църковността" на една селска мутра (Силвестър, Троян, Бесарбово)

Йеромонах Атанасий с еп. Сионий и други духовници
Да обобщим, докато Силвестър се намира в тоалетната или нейде другаде в "моя чест", според sms-ите си и няма как да ме набие... Когато излязоха клиповете с педерастията на приятеля му и съидейник йером. Атанасий от Бесарбовския манастир, започна да се говори за тях, макар и да не се разпространиха публично, както тези с о. Кирил Тодоров, той запали джипката и отиде в Русенска епархия, за да се срещне и да разговаря с него лично. Веднага щом се върна в Сливен, съобщи на всички нас, че клиповете са монтаж, това било становище на неназовани от него "сливенски специалисти".

Аз ще изкажа предположение с кого той се е консултирал. Със собственика на компютърната зала, която е едновременно кафене, бакалия и пивница - Стойчо.
- Стойчо бе, виждаш ли ги тия двете снимки на отец Атанасий? - показва му снимки с йеромонаха, на които са със Силвестър двамата, не по-стари от пет години.
- Да!
- Виж сега клиповете и ми кажи - това същият човек ли е?
Гледа Стойчо клиповете и заключава:
- Май не е същият...
Малко по-късно митр. Наум отряза и пътеките, и квитанциите за Русенска епархия на селския църковен "инспектор" Силвестър и дотам приключиха подвизите из БПЦ на тази църковна мутра. Силвестър не пропусна да си "отмъсти", съобщавайки на приятелите си във facbook, че той бил "спрял Наум за Варненски митрополит", като по тоя начин целеше два заека, хем да го рекне на Наум, хем да оправдае участието си в корупционните схеми при изборите във Варна - сиреч не го е правил за пари от Сионий и Николай, ами против хомосексуализма, в който набеди и Наум.

А ето ги и клиповете с йером. Атанасий, които не слагам с цел да злепоставя отеца, а за да илюстрирам лицемерието на поп Силвестър... След този случай впрочем, отец Атанасий е извлякъл огромна духовна полза. Престанал е с хомофобската риторика и клетви, подобни на силвестърово-евгениевите и живее в пост и молитва, след подробен разговор-изслушване е преместен от митр. Наум от комфортния Бесарбовски, в друг манастир в Русенска епархия "без ток и вода".
video
video

Игуменът на Поморийския манастир, за това кой е на клипа:



А как протекоха събитията в Троян? Силвестър там не е стъпвал, освен да подпитва как да уреди търговия с манастира за фирмата си "Нове соле", не познава друг от братството лично, освен сливенеца Григорий Лозев... То и няма на каква база полуграмотният богословски Силвестър да установи отношение с духовници, като покойния архим. Августин... Августин е доктор от Петербургската Духовна Академия, написал стойностни историко-църковени трудове, като този за Васил Левски, а Силвестър измъчи българското висше образование с дългогодишните си опити да стане доктор. Августин обгрижваше и изповядваше знакови български артисти и интелектуалци, Силвестър е "секс-символът" на църковните "Румянки", подобно на приятеля си митр. Николай. Августин излъчваше достолепие и благородство, от Силвестър струи сексапилът на квартален застаряващ котарак и харизматична простотия. Все неща, достатъчни, за да си спечели омразата и завистта Августин на некадърници и комплексари, като сливенците  Лозев и Силвестър.


С никого от набедените монаси Силвестър не си направи труд да потърси комуникация, те бяха обсъдени и осъдени "дистанционно", от студиото на Мартин Карбовски, насъскани бяха срещу тях ултрасите-нацисти, въз основа на намеците на един доказан развратник и алкохолик, като архим. Григорий Лозев и "свидетелствата" на един циганин-хомосексуалист, занимаващ се с мъжка проституция, оказал се впоследствие близък до крайно облагодетелствалия се от цялата история - еп. Сионий. А в представения "запис" няма и намек за любов или секс между събеседниците, а само неособено "вкусен" хумор. По същия начин и на същия принцип Силвестър ни проглуши ушите, че Сионий е "мъжкар", при все, че от еп. Сионий и педофило-педерастките му изпълнения пропищя Софийската духовна семинария и няколко манастира, като жалбоподателите писаха до прокуратура и синод лично, а не "обвиняваха" от студия на второразредни телевизии... Така че, ако има някой, който да е свършил истинска услуга на гей-мафията в БПЦ, това е единствено Силвестър. 

Ето впрочем и един от клиповете с Лозев, записан от тийнейджъри от Орешака, на който ясно се вижда, че това е автомобилът му и за момент - регистрационният му номер:


28 август 2014

За уважението на един "свещеник" към покойните


Този sms на поп Силвестър копирам последен, защото чак сега разбрах каква дълбина да перверзно религиозно съзнание, на "охота към скверното", на това "нещо в расо" се крие в него. Силвестър великолепно знае, че баща ми е починал още преди няколко години, за което свидетелства негов коментар в блога, непосредствено от времето преди това събитие, случило се дванадесет дни по-късно в същата година и споменато в много други публикации след това, под публикацията - "Мали Змай и една исагогика" Знае за това и брат му поп Евгени, когото Тошко Карагьозов нарича "образцов свещеник", което и на Евгени не попречи да ми праща подигравки по същата тема преди около месец.

Съвсем не всички sms-и, които Силвестър ми е изпратил, съм преразказал, но в доста от тях се съдържат обиди към покойния ми баща, този е поредният.

Питам се, в какво точно Силвестър се различава от архим. Григорий Лозев, поебаващ чужди булки и кълнящ чуждите деца, като детето на сем. Дюлгерови например? В такова отношение ли, бесовско и скверно, митр. Йоаникий възпитава презвитериона си и своите духовни чада? "По плодовете им ще ги познаете" казва Господ, а плодовете на Йоаникий не са нито ред в епархията, нито подобаващо отношение на обгрижваните от него лично, към неща, които за всяко религиозно съзнание са свещени... Допускал съм мисълта, че ако и да е лош администратор и ръководител, Йоаникий е все пак "добър духовен старец", но опознавайки "духовността" на чадата, които е "родил", все по-силен става мирисът на леш и мърша от "делото на живота" му. 

Съдейки по думите и делата на свещеници като Силвестър и Григорий, Сливенска епархия е по-скоро гробище, отколкото евхаристийна общност и из БПЦ пълзят, тръгнали оттам, "ходещи и разлагащи се духовни трупове", носейки същинска чума на патогенна религиозност из всяка епархия, в която стъпят.
"Питай татю си не е ли изпльоскал и някой друг пужек като тебе!" (sms от "свещеник" Станимир / Силвестър Янакиев)
video

Теми/етикети на отделните публикации

Сръбски дневници (1) skype-катехизис (6) азбука за "православни" талибани (3) Анкети - Религиозно образование (2) Аспаруховски проповеди - Светльо Ангелов (3) Вашият глас за мен (5) Външни автори (37) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Нов Завет (2) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Стар Завет (2) Делнични размисли на събуждане (7) Десета седмица на православната книга - Варна 2008 (4) ДПЦ "Св. Архангел Михаил" (1) Единадесета седмица на православната книга (7) Есета (1) Есета Беседи Публицистика - Светльо Ангелов (415) Интервюта (12) Истинските новини (80) Карикатурите на Путьо Spiroff (2) Коледни приказки (1) Кратки есета - ПЦДОН (2) Любопитно (1) Магдалинини песни (6) Мускетарска Телевизия (127) Мускетарска Телевизия - катехизис за ПЦДОН (45) Операция Jebaћу вам маjку фашистићку (3) Пловдивски дневници (38) Политика (20) Преводи (2) Приказки за големи момичета (21) Приказки по телефона (1) Просветленията на трезвеника (3) ПЦДОН (6) ПЦДОН - Акция "Спаси живот с цвете" (4) Пътеписи (22) размисли (2) Рилски песни (3) Рубрика Джаз и музика (1) Светльови готварски рецепти (1) Слова срещу Душевадеца (3) Сръбски дневници (264) Тринадесета седмица на православната книга (7) Хаплив православен речник от Светльо Ангелов (4) Шаржове (4) ШУ "Еп. Константин Преславски" (1)