24 март 2017

"патриарх" Неофит - Nome di bestia (The Number of the Beast)


предоставено (и пресметнато) от читателка на блога:
A B G  D  E  Z H Q I        K   L   M   N   X    
1  2  3  4  5  6  7  8  9       10  11  12  13  14

O   P    R    S    T    U          F    C    Y    W
15  16   17   18  19  20         21   22   23  24

                   N  E  O   F  U  T  O  S
               13  5  15 | 21  20 1 | 9  15 18

                     15( 33 ) |  6 ( 42) |  24 (42)

                               6        6        6

                   N  E  O   F  U  T   O  S
               13  5  15 |   21  20  19 | 15 18

                     15( 33 ) |  15 ( 60) |  15 (33)

                               6        6        6

Teleia

П. П. Моля, сметнете сега и Числото на Змея-Базилиск, който даде нему /на Звяра/ силата си (Апокалипсис 13 г.) -  молба от Портос

20 март 2017

Демонокрация народна VS вископреосвещените пръдни



Лесничко ще ни е да кажем, че някой води хибридна война в обществото срещу идеологическите си врагове чрез Църквата и да го посочим, а той пък да рече, че ние водим срещу него компроматна война против неговата идеологизирана не по-малко вяра, като в негово лице нападаме всъщност Църквата... И ето, скрили сме се зад барикадите си, и ето, всеки наш порок или грях става оправдаем, защото идеологията ни прикрива - "Осрах се, в друг ще се избърша - толкоз! Какво тук значи някаква си личност?!" да прерифразираме Вапцаров....

Колкото и полуистини да съберем обаче, ние няма да създадем от тях една цяла истина, най-много да направим поредния хибрид. Или, ако предпочитате, да съшием още един франкенщайнов "човек", с каквито в БПЦ вече е пълно, все на ръководни постове са, все по-нагоре и по-нагоре в йерархията се възкачват... Да, хубав е примерът с д-р Франкенщайн, да го поогледаме. От няколко различни парчета, взети от човешки трупове в моргата, докторът съшил един цял човек, сетне пуснал по тялото му електричество и той оживял. Получило се истинско ужасно чудовище, по-страшно и от вампир. Така и ние - събираме разни традиции, части от канони, изопачени и зле тълкувани догмати, слепяваме ги в нещо, струващо ни се красиво, а всъщност безобразно, пускаме сетне да тече по тоя корпус снадени парчетии "електричеството" на нашата идеология предварителна, нямаща нищо общо с вяра, църковност, а често и изобщо с някакъв вид християнство. Казваме: ето го нашият "православно-християнски светоглед", наричаме това "вяра светоотеческа и апостолска", почваме да воюваме за него и чрез него.

И къде сме ние? Това ли е Божията война? 

Господните войни всякога са се водили обаче срещу реални лични и обществени грехове, не срещу фикции и идеологеми, така е в Стария Завет, а какво пък да кажем относно "свещената война" в Новия Завет, която е първо война със себе си - срещу собствените страсти, грехове и лични идоли?! Срещу собствените ни хибриди.

Какво е хибридът? Не ми се търси сега по електронни речници, не ми се измисля и собствено определение. Затова ще ви дам пример. Апокалиптичните зверове в Откровението на Йоан, които воюват срещу Божиите хора и Църквата на Господ Иисус Христос, са "хибридни" - съчетават ужасяващо части от различни животни - леопарди, лъвове, мечки, жаби. Противно на тях, обратно, Христос се явява в пълнокръвен човешки образ, а техните жертви преди това пък - мъчениците, пеят и възхваляват Бога със съвсем човешки гласове. Като разлика ще посочим и че Антихристът например, ужким е човек, пък имайки "агнешки рога", говори като змей, а от устата на Лъжливия пророк излиза не слово, ами "бесовски духове, подобни на жаби".

Антихристката проповед е чрез хибриди - социални (политически и икономически) феномени, които са сглобени, както казват сърбите, от "свашта" в исторически аспект. Самата тя (в идейно отношение) е хибридна.

Като комунизмът по български - хем е социализъм, обединяващ по постхристиянски световния пролетариат, без разлика от пол, етнос и раса в имитация на Църквата, в която чрез Евангелието са съединени в Тяло Христово човеците, без значение дали са "мъж, жена, роб, свободен, елин или юдеин", хем е "националистки и патриотичен". Като папизмът - хем папата е уж пръв сред Христовите Апостоли - Вечния Петър, хем и приемник на "божествения" Римски езически Император - не само първенствуващ жрец, ами даже и единствен жрец, свещенството на всички останали жреци от него произхожда, дотам, че те даже и жреци не са в собствения смисъл на думата, ами са жречестващи от негово име и в негово име, защото Жрецът е той и само той. 

Като Третият Райх с последната му имперска идея - Европейският Съюз - "план Б на Хитлерова Германия", както го е определила сполучливо Маргарет Татчър - хем Свещената Римска Империя ще възстановяват, в качеството си на "папистки меч", хем окултизъм и всякакви, най-нисши при това, на езичничество се популяризират и налагат за нормални - педерастия, зоофилия, транссексуалност като "моди", от друга страна веганство, природопоклонство, "права на животни и растения" като анимализъм и анимизъм даже в религиозно отношение.

Като Третия Рим на московите и "цар" Путин, дето е хем ту премиер-министър, ту президент в светска държава със секуларна Конституция, хем е "епископ на външното" по свето-теодосиевски и покровител на Църквата, отразена в държавата. Конституция, междурелигиозни всерусийски структури под шапката на Кремъл - будисти, мюсюлмани, юдеи, разни видове християни под властта на "Белия Цар Владимир Владимирович", на наследника на Василевсите, който не само и не е царепомазан, а се избира и мандатно...

Цирк навсякъде, парадокс се прескача с куриоз. Царство на хибриди от всяка страна нападащи вярата православна, опитващи се да превземат Църквата, ужким за да й помагат, а всъщност, за да се вмъкнат във формата, от която предварително са изпразнили самата същина на Църквата - един за пари, друг за слава. И всеки хибрид, с металическия си машинен глас, ти обяснява, че другият хибрид е... хибридът.


* * *

А тази мерзост е вече в Църквата ни... Шири се и наглее.

Едните се въоръжили с архим. Рафаил Карелин и с йером. Серафим Роуз, събрали цитати от гоголевски "святоши" и фантасмагории за Руския Свети Цар и ти обясняват, че ако чуеш владика да пръдне, ти непременно трябва да се напънеш и да се насереш край него. Нещо повече - събуй си даже гащите с тъй образуваната в тях "тортичка", развей ги над главата си, като обясняваш, че това е хоругва, а около тебе са опръскани всички не от лайното ти, ами от благодатта... Никому и през ум не бива да мине, че владиката е направил нещо лошо, пърдейки... Това в случай, че "владиката е от нашите", тъй де - нали сте във военни действия срещу другите и техните владици, "християнските войници" не бива да се демотивират.

А какво говори Христос? На кого ли му пука?!... Е, на мене ми пука, затова ще кажа какво. Наставлява последователите Си "да изпълняват всичко, което свещенниците им казват", имайки предвид юдейските свещеници от онова време, защото те тълкуват Закона на Божия мъж Мойсей, но и ги предупреждава да не постъпват като тях, на самите свещеници пък казва в очите, че са лицемерци, ръка срещу тях не вдига, но и нищо не им спестява. По същия начин и Блаженият Павел постъпва. В ново време св. Козма Етолийски пък предупреждава, пророчествувайки, че най-големите беди за вярата от свещенството ще дойдат, той направо анатемосва идещото в 20-ия век свещенство - развратници, пияници, печелбари, така ги нарича...

Другите се въоръжили с Шмеман, Флоровски, Бердяев, с разни изследвания на умници от ватикански институти - неопатристи и еклесиолози, обяснявайки ни на всички, че либералната демокрация и икуменизмът са панацеята за всичко... Църквата била "народ Божий", затова дайте на "народа" цялата власт, инак самия Бог ще ядосате - "глас народен - глас Божий". Их, как ми прилича това на болшевишкото "вся власт Советов" и как ми мирише на онзи "бунт на масите", който скрита олигархия инспирира, маскирайки го като демокрация, за да събори естествената духовна и обществена аристокрация, та да дерибейства!! Ще спреш някой, комуто скимнало, че трябва да се причасти, но и през ум не му минало, че за това подготовка трябва? Но как, неговото душевно настроение е напълно достатъчно и даже повече - то е свещено съвсем "по хуманистки", той и настроенията му са мерило за всичко, да. Спреш ли го - грехота, ти си гуру, тиранин, ти Самият Бог гониш, охлаждайки нечие "свето настроение"!

* * *

А забелязвате ли един много особен феномен в последното столетие? Едва ли нявга е имало такова несъгласие по отношение на канонизирането на светци. Всяка група канонизира свои светци и всяка е скептична относно светците на другата, ако ли направо и не ги отрича, срещне ли у тях и дума, в която не се съгласяват с нейното "православие", с нейната идеология?!...

Авторитетът на Писания и Предание и от двете страни е подменен с привнесените отвън в църковното съзнание "хибридни конструкции", затова и тия никога няма да се "съгласят в любовта", да си признаят, по светоотечески и апостолски, взаимно правото "на единство в главното и свобода във второстепенното"

* * *

Разколът в БПЦ от началото на 90-те години на миналия век беше преодолян не само заради пълната международна подкрепа на "сестрите църкви на БПЦ" за каноничния ни дсядо-максимов синод, При нов Разкол впрочем днес не можем да разчитаме на такава подкрепа, след като в интригите в Световното Православие между Истанбул и Москва митр. Николай радостно се впусна, напреде с главата, повличайки целия ни синод и "патриарха" с една-единствена цел - да си издраска селското име "на зида на Историята". Разколът беше преодолян и заради трезвението и благочестието на църковното изпълнение, което нарочно сега няма да нарека "народ".

Вярващите добре знаеха какво представляват повечето им Владици, но се събраха в храмовете около тях. И се събраха не, за да скачат и крещят, не за да отбраняват или нападат, ами за богослужения и молитви... Подскачанията и битките останаха само в свещоливници, семинарии и факултети. Храмовете останаха "кораби на спасението и на мира", на благочестие и личен подвиг в освещение.

Днес обаче народът е друг. Отровени сме от хибридни псевдобогословски идеологии. Методично, необратимо. След последните сътресения и скандали в БПЦ точно тоя извод трябва да си направим, поглеждайки от дистанцията на макар и краткото време какво се случи... Смъртта на Максим, Кирил и Натанаил доведе до страховити битки за взаимно унищожение във фракциите на църковната мафия, което се оказа невъзможно в крайна сметка, щото "всеки имаше всичко срещу всекиго" и дойдохме до преразпределяне, до рокади и пренареждания... Сега има тишина ужким и мир, всички са ако не доволни, то поне нетолкова ядосани... 

Народът обаче е друг и в това е настоящата трагедия. Затова и поповете, които почувстваха "земното си царуване" застрашено при сътресенията и смяната на владици, успяха да сторят това, което разколниците свещеници през 90-те не успяха - да поведат тоя народ "на протести".

И защо успяха? Щото ние вече не сме християни, ами сме "модернисти и икуменисти" или "зилоти и антиикуменисти", "демократи и европейци" или "свето-кремльовци", "фенерджии" или "путинисти"....

Катастрофа. 

Ако това не спре, следващият опит за разкол ще е фатален за БПЦ.

Следва "Всеки ли има право на мнение (Негово "величество" Глупакът)

19 март 2017

Хибридната война срещу Православието в България

"Йонийските гърци измислиха философията с цел да подменят с нея религията и така се превърнаха в страхлив и подъл народ" (из "Велизарий" на Робърт Грейвс)
едно аналитично-богословско изследване в жанра на кръчмарско-магическия реализъм на тема хибридните поражения върху богословието в най-новата истрия на БПЦ от поплъзновенията на неуспели философи, политолози, социолози и най-обикновени копелдаци 

I-ва част Милиционерите и техните "християнски войници"
"Накажи ги с прошка" (думи на Светия наш Владика Кирил приживе към обща приятелка)
Обичат сега мнозина да приказват за хибридната война, която Кремъл води срещу Запада чрез Православните Църкви в страните от бившия Източен блок... Не, аз няма да споря за неща и да ги обсъждам, за които не съм "светил", докато са се случвали, нито мога да гарантирам от първо лице, че не се случват. Щото не съм специалист по диамат (марксистко-ленински диалектически материализъм) като Велислава Дърева, която у Ленин виждаше Свръхчовек (близък и далечен, величав, но човечен), после го видя у Желю Желев, а накрая в дядо Максим. Нито съм "специалист" по исомат (исторически материализъм) като пребоядисалия се на нордист и евро-атлантист Калин Янакиев, който със същата страст, с която навремето величаеше първобитно-общинния строй и матриархата, заедно с философо-историческата роля и мисия на Спартак, като първокомунист, сега величае Чърчъл, Рейгън и Маргарет Татчър... Не, не разбирам, не мога да коментирам "зли ли са или добри китайците", "наши ли са или ваши японците", има ли надежда за вчоловечаването на янките и коя от двете империи - източната или западната, е "империята на злото", либерализмът ли ни е враг, според Цар Путин или са православието и социализма, според "децата на Сорос и Бжежински" и... чий съюзник всъщност е ислямът...

Аз ще ви разказвам сега за неща, които пред самите ни очи се случиха. Ще разказвам при това на един файтон хора - църковните православни християни в България, даже може би и само на варненци. Щото не съм учил колкото Дърева и Янакиев, та не мога да се обръщам към цели синоди, държави или даже континенти или планети: не ми е по силите, признавам си, да накарам янките да се разкайват за избиването на "червенокожите" (ако съумее, Велислава би ги накарала и за убиването на бизони да се каят), нито руснаците, задето са нападнали по времето на Сталин Полша, а тях пък, ако му се отдаде на Калин, би накарал да се разкаят и задето са освободили България от османлиите. 

Велислава и Калин нека се оправят, нека бъдат техните арбитри в спора добруджанските и владайски попадии, аз не зная, не умея, аз "сега идвам", аз мога да съм арбитър само на елегантността, като Гай Петроний Арбитъра, щото в момента имам цял гардероб с хубави нови дрехи и всеки ден съм с различна, туй са ми, като у Петроний, "гемите и камеите", но няма да ви кажа откъде се взеха, щото сте завистливи, злобни и клюкари... А, да не забравя и че ще се отдели от вас вашата дребнавост чак напусне ли ви собствената ви сянка. 

Но стига, хайде по същество! Писна ми да гледам и да слушам как се плюят, скубят си косите и се карат накадърници. Млъквайте веднага или вървете тутак-си по дяволите, защото ще говоря аз. Ставам Комендант на... цирка ви.

* * *

Преди години един мой приятел - чичо Гошо Пенчев, написа текст за енорийския ни сайт, с който много се гордееше - за "Трите М." - трите врага на Православието - "мафиотите, масоните и мижитурките". Всичките беди в БПЦ и държавата той отдаде на мафиотите и масоните, като накрая обвини за всичко общо взето нас - мижитурките, задето сме им позволявали да си разиграват коня. Чичо Гошо обаче пропусна "четвъртото М" - милиционерите, какъвто е "бивш" сам той, без даже да го крие.

А в момента, в който милционерите се заемат да "пазят вярата", настъпва краят на християнството там, където те "пазят". Те "превръщат" християните в "патрули", "постови" и във "войници". Така си отива Иисус.

Но знаете ли, че християнинът е най-лошият възможен войник? Така е, нищо че, иконите ни в храма са пълни със светци-войни, даже държат копия, щитове, мечове. Малко са на тези икони изобразени победоносците. И не сте ли забелязали, нима не гледате или гледате, без да виждате - победоносните християнски войни са изобразени в победна сцена само в след-тленната им битност - Георги убива змея, след като е вече прославен от Бога след смъртта си, убива го като Свети Георги, а инак Георги войнът-християнин е изобразяван в житийната сцена от мъченичеството си като победен, като изтезаван. Така е и със Свети Димитър, така е с всички.

* * *

Чета сега "Велизарий" на Робърт Грейвс, дочитам я. Историята на византийския пълководец от тракийски произход (а интересно, че според Грейвс траките и славяните са роднини) я разказва скопецът-роб на съпругата му Антонина - Евгений. Въпросният, фиктивен вероятно, евнух предава възмущението на преместилите се в Константинопол римски патриции по повод събитията с триумфалното влизане в града на Велизарий, пленил краля на вандалите от Картаген, мисля че беше... Вандалският крал, по верозиповедание ариански еретик, се покайва, покланя се на Императора на Новия Християнски Рим, приема и изповядва православната вяра, след което е удостоен със званието патриций и му се дава пожизнено богат имот в покрайнините на Града... Бих добавил аз пък лично - Константинопол дава и на князете на българските хуни, както ги нарича Грейвс, даже титли като на Василевса - Пантократори, а на духовните им християнски водачи - Патриарси, нарушавайки собствените си канони: това е Православието - споделена напълно слава, като между Отца, Сина и Светия Дух, без страх, защото "споделената слава не оскъднява", според Светотроичния Догмат... А Евгений започва да се сеща, че подобни триумфални римски шествия от езическо време, водещи пленен и победен чуждоземен крал, завършвали с неговото реално, буквално и публично жертвопринасяне пред "старите богове". От това недоволствали недохристиянизираните стари патрициански родове, че сега вече не било тъй, на това отдавали военните неуспехи на Новия Рим и затова му предвещавали скорошен крах, живот много по-кратък от този на Стария, Първи Рим.

И е факт, че Константинопол царува доста по-дълго, отколкото предричат разочарованите скришни езичници - патриции, не толкова, заради силата на войските си, които често, както Грейвс разказва, били подлагани на страшни кланета от варварите, щото били нападани в битка насред дълги и изнурителни пости, ами докато има с какво да възхити варварите - превземащи уж Империята, но в крайна сметка вътрешно пленени от нея, от красотата й на "Небе слязло на земята" или "земя, възнесена в Небесата", от реда, правото, градежите, църквите... Племе след племе така Константинопол покръствал, докато ужким бил "побеждаван"... Докато не дошли селджукските турци, достатъчно диви, за да не ги трогва нищо... 

Това е и притча, по моему. за световната история "по християнски". Църквата дълго ще побеждава привидните си гонители и победители, покоряващи се, понякога съвсем несъзнателно на Евангелието, след като са я "победили", защото е факт, че даже комунистите насред червения терор не обявиха Христос за враг, ами рекоха, че бил "пръв Комунист", което християните в глупостта и в попските манипулации не били разбрали... Така ще е все докато не се зададе Антихристът, Последният и окончателен, повел орди от зомбирани хора, не просто озверели, но и обесовени, съвсем загубили дар Божий да правят разлика между добро и зло. 

И ако има някакво оправдание за съществуването си тоя "нонсенс" - световна християнска православна империя, то е в ролята на това да се превърне в притча. Такава притча е и Третият Рим - Москва, есхатологична притча. По свето-руски, чини ми се, Третият Рим не е геополитическа концепция за оправдаване нуждата от възсъздаване на нова Православна Империя, ами е пророческо предупреждение за бдителност. "Първите два Рима паднаха, Третият стои, а четвърти няма да има" е казал руският светител Филотей, но това може и да рече пророческо предупреждение към християните да не превърнат идеята за Москва като Трети Рим в дублетна на окултно-масонската идея за Вечния Трети Райх в Берлин - буквално вечен, вместо есхатологично-вечен. Християнският Трети Рим е Последен, а сетне се решава вечната съдба на всички лично.

Третият Рим ще падне, както и Първите Два, при все че станаха християнски и дадоха безценни съкровища духовни за Христа. Може и да не е утре, след 100, след 200 години може да е, след 1000 да е, но ще падне и ще падне, според св. Филотей, точно под ударите на Последния Антихрист, щом "четвърти няма да има"... Ако ли и вече не падна с края на Императорската Романова Русия и с началото на тая не Ленин и Троцки, Сталин, Брежнев и Путин?... Дали не живеем в "седемте години на Антихриста", с лъжите на криво-огледалните отражения на Третия Рим, дяволските, миг преди Пришествието?!... Не знам...

Четвъртото Истинно-Божие Царство няма да има нищо общо с Рим, ами ще е Небесният, Духовният Йерусалим, който е "на всички нас майка", според думите на Божествения Павел.

* * *

Парадигмален и за Библията, и за Византийската история, богословие и иконография Войн е св. Архангел Михаил - Архистратиг... Но замислете се, къде се появява Михаил? Михаил Архангел е защитник, не нападател - той в Новия Завет първо в Апокалипсиса се появява по име, за да посрещне в духовна бран сатаната с неговите демонски пълчища, застанал пред Божиите Ангели, за да защити, за да прокуди "клеветника дявол, който клевети Божието братство ден и нощ"... 

А знаете ли, че сатаната е бившият Денница, че е всъщност херувим? Е, Бог изпраща обикновен Архангел на чело на Войнството Си, за да смири, да озапти Херувима, който в небесната йерархия, според Псведо-дионисий Ариопагит, е бил в цял ред по-високо от ангелския ред, в който се намират Архангелите... В случая сиреч уязвимият, ранимият войник е Михаил Архангелът, а не бившият Херувим Луцифер - сега Сатанаил. Обаче Михаил е победителят, защото чудните детски думи на Апокалипсиса продължават тъй: "...и те го победиха (сатаната) със словото на Нашия Бог". 

Друг път в Новия Завет Архангелът се появява, за да затръби с тръба, с "Божия тръба", според Евангелието, при Второто Христово Пришествие и според думите на Самия Иисус, при звука на тая тръба и при "глас на Архангел" ще "възкръснат мъртвите", т.е. той пак пази живота и носи, връща живот. Не убива.

* * *

Друг войник-парадигма е Давид, "човекът по Божието сърце"... Една-едничка битка обаче давидова е описана подробно, едва ли не "секунда по секунда" и най-вече "дума по дума, жест по жест" в Библията - битката му с Голиат. Давид е юноша, с войнишка прашка само, полугол, а Голиат мъж в силата си, професионален войн, в доспехи и добро въоръжение, даже тежко въоръжение - "със сулица", според думите на самия Давид, при това Голиат е "великан". Него Давид е описан как убива.

А истината е, че царството на Давид през цялото време се крепи всъщност на жестока последователност и своевременни безскруполни действия, които са против волята му на Давид, на неговия племенник Йоав, син на сестра му Саруя. Йоав безпощадно убива, при това вероломно, например водача на опозицията срещу Давид при гражданската война за престола, след смъртта на цар Саул... Давид тогава плаче за достойния си враг, убит подло от племенника, даже казва: "Твърде жестоки сте за мене вие, синове на Саруя". Йоав убива, против изричната му заповед и волята му, в края на бунта и разбунтувалия се срещу Давид негов собствен син Авесалом. Давид пак плаче: "Сине мой, Авесаломе, да бях аз умрял, вместо тебе!"... А Авесалом е искал бащината си смърт наистина, даже изгонвайки го временно от Йерусалим, обладава върху плоския царски къщен покрив публично, пред очите на целия град, съпругите на прогонения си временно царствен баща, което по онова време е знак, че царството е вече в неговите ръце...

Давид непрестанно жали преследващия го предходен цар Саул, много пъти в повратите на преследванията пощадява живота му, което предизвиква у Саул временно разкаяние за намерението да погуби Давид.

Йоав е един от малкото, към които Давид проявява жестокост. При това не я проявява сам, а завещава на сина си приемник Соломон да го убие. Завещава му го с думите: "Ти помниш какво ми стори той..." Какво му е сторил? Ранил е душата му, оскърбил го е дълбоко със своето жестокосърдечие и немилостивост, докато е мислил, че само той му служи истински... Давид умира, но не може да се помири с това, че няма да има кой да пази децата му и народа му от звяр като сина на Саруя и става за първи път в живота си, при това пред самия му край, жесток, само че единствено с... жестокия...

* * *

Апостол Петър вади нож, за да защити Христос при ареста в Гетсимания. Единствен от Дванадесет. Налита дори на изпратените да арестуват Учителя му синедрионски слуги. И няма похвала, напротив, ами укор от Христа - "Симоне (Петре), прибери си ножа, защото който вади нож, от нож умира".... като Йоав. Сетне Господнята десница се простира, за да изцели чудодейно ранения от удара на Петър жандарм.

* * *

Евнагелието е Слово на Кроткия Бог. И тъй, като според Блаженствата, изречени от Христа, "кротките ще наследят земята", то и Славното Христово Пришествие, когато Христос-Цар ще възтържествува и "всяко коляно ще се преклони, за да Го изповяда като Господар", пак ще е изява на кротостта Божия, открила се нам на Кръста Му.

Кротките ще се зарадват, виждайки Го "Идещ с Небесните облаци", а жестоките ще полудеят от болка. Но не от съжаление ще болеят жестоките, а от същински бяс, задето Го виждат пак. Ще побеснят, подобни на Първосвещеника, съдещ Го в синедриона, раздрал дрехите си и развикал се само след една Христова кротка дума, с която Той рекъл: "Не ще ви кажа нищо повече, освен, че ще Ме видите пак Идещ с небесните облаци", както и книжниците и фарисеите, съдещи Архидякон Стефан озверели, когато той изповядал в небесен екстаз: "Виждам Небесата отворени и Синът Человечески идещ с небесните облаци", тогава захвърляли по него в беса си камъни. А Божественият Павел (по онова време още Саул - Савел) пазил купчината с дрехите им, съблечени, за да хвърлят "по-добре" по Стефан камъните, изумен от ожесточението им...

Защо? Защото това е видението на финалния съд, за нечестивите неговото предвкусване е наистина страшно... Не, Христос няма да се върне с жестоко лице, за да отмъщава, нито ангелите ще идат с Него, за да косят по пътя Му безбожните. Христос Кротък ще дойде за своите, за кротките и милостивите, а ангелите ще пеят от радост, че това най-сетне се случва, ще пеят пътьом, подобно при първата победа над сатаната на Михаил-Архангел - "(И) Човеците победиха Падналия Херувим със Словото на Нашия Бог и с Кръвта на Агнеца", пеели с Михаил те тогава след битката, когато видели, че прокуденият на земята херувим е победен и от Християнските Мъченици даже, в чудната им кротост.

Тогава безбожните няма да има как "да Го махнат" - нито да Го изхвърлят от земята, овесвайки Го на Кръста, нито под нея да Го скрият, под тежък камък, скала. Неможейки да Го изгонят, щотото Той сега няма да остъпи, идещ за Своите Си, те ще потърсят къде да се скрият сами. Няма да се качат на Кръстове, не, щото там ще трябва да гледат Сина, както Той гледаше Отца от Кръста "в Очите", но без да се плаши, па и даже Го зовеше да остане пред Всечистия Му взор, да не Го изоставя, да Го гледа "до последен дъх", а те биха се ужасявали от Сина. Пред гледането на Идещия, ще предпочетат бездните. Ще пожелаят да се сврат под камъни и скали, където мислиха да затворят Него... Но цялата Земя ще блести от Божията Славна Кротост в Христа и те, пак според Апокалипсиса, ще изкрещят: "Паднете скали, да ни покрийте! Не искаме да гледаме Лика на Тоя, Когото прободохме!" Така, ще се самоосъдят, финалният съд ще е резултат от тяхната нетърпимост към Христа, не на Неговата към тях.

* * *

Не, ние не сме войници. Християнинът не е войн. Мъжеството е да се говори истината - Христовото мъжество, героизмът е да бъдеш кротък, а славата е в милостта... Блажени са и милостивите, защото те ще бъдат и помилвани, ще им се покаже милост... Да, Христе мой...


Следва: Идеологемата "народ Божий" и демонокрацията

18 март 2017

Добри думи към +Николай "по Гай Петроний"

"...защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене..." (Йоан 14:30) "И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си." (Йоан 12:32)
Митрополите, мафията не можеш да я победиш и унищожиш, можеш само да я оглавиш. И ти я оглави. А беше време, в което те обичах, макар че винаги чувствата ми са оставали смесени, даже, като ми беше симпатичен, след като в Рилския манастир те видях очи в очи на три педи разстояние, помниш ли, интервю ми даде даже? Тогава очите ти ме стреснаха - хем лъстиви, хем объркани... Да, ти си ненормален, но освен дето в 21 век да си откачен не е престъпление и не може да бъде дамга, то бе и част от чара ти.

По онова време, когато искрено те харесвах, лимузината ти беше само една и ми се усмихваше, после дойде времето, когато изпрати подире ми цялата си охрана и поповете си, виждайки ме в храма в Пловдив - в хр. "Свети Дух" на Петдесятница тогава, помниш ли?... Ти прати глутницата си, в която си превърнал пловдивския презвитерион и биячите си, сякаш с пушка бях влязал, а не просто, за да се причастя... Но тогава поне ме причасти, после "перколяса". А сега не знам дали би...

Ти се промени, ти пропадна. Щото влезе в битка, която не ти е по умствения и нравствен ръст. Ти обичаш лукса, наркотиците, секса, ти обичаш да те ласкаят и боготворят. Мнозина ги обичат тия неща, но някои могат и да ги пребрегват в името на нещо повече. А ти не можа.

И сега си обречен на пълна маргинализация, малко по-малко, от световната папистка тоталитарна секта, която си въобрази, че недопускайки нашата църковна делегация да иде на сборището на приятеля им по масонска линия в Крит, уж победи. Мислиш си, че спечели и битка срещу червения слугинаж в клира от времето на тоталитаризма, като използва цялото си влияние върху Бойко Борисов да се отворят досиетата им, може би си мислиш, че и срещу масонската Ложа някакви победи си взел.

Не си, сега си заложник на всички тях. Старите десари, някои от които направи архонти, в междупостмилиционерските си войни и ламтежи, ще те крепят, докато имат интерес от теб, масоните, докато си с тях търпим и сговорчив и не почнеш да ги чистиш от клира и тогава ще ти излязат през носа всичките услуги, които си мислиш, че са ти направили, като онзи масон Пламен Сивов например или като Гергов и "архонта" ти Манджуков... 

На папистката пасмина поне не беше заложник, но стана.

Защото знаят мръсните ти тайни, защото планомерно и методично те бият през лицето, колчем им се опериш. Затова настъпи обрата - време да им отстъпваш, малко по-малко, циментирайки позициите им, дето уж разклати и почти отне. Ръцете ти са мръсни - от симония, от братова кръв, от кръвта впрочем на събрат, който зная, че те обичаше и все му омекваше ръката, вдигната над теб, което накрая му изяде и главата, мръсен си от интриги и комплоти. Мъчно ми е за тебе, бивши приятелю, който тъй хубаво ми се усмихваше навремето, ти си кукла на конци в ръцете на враговете си и това е страшно.

Покай се, оттегли се в манастир или поне се затвори в Пловдив и бъди епископ наистина, а не "патриарх в сянка" в Църквата и "сив кардинал" в държавата, какъвто не можеш да бъдеш, не ти достига нито духовен, нито умствен капацитет за това, нито си достатъчно жесток и зъл. Божията война се води с чисти ръце и с открито сърце, ти отдавна нямаш и двете.

Поздрави с любов, изпращам ти ги от прегръдките на Евника.

                                                                       твой Петроний, Гай

Влязох за пример в лекциите на теолозите-журналисти в София

"Учи србски да те цео свет бомбардуje" (сръбска модерна поговорка) "...али смо победили 18 нациje... морално, честитам вама!" (реплика в отговор на Слободан Милошевич, преди да го "приберат" с Шешел в Хага)
Чувам значи аз, представете си, че вече съм влязал в лекциите на академични преподаватели. Става дума за тези на Горан Благоев в магистърската програма в Богословския Факултет в София, която води за студентите - "Църква и медии". А защо пък не скоро и в някой учебник? Вече съм направил стъпката дори - Бисер Божков ме е включил в бележка под линия в една от странно-научните си книги... Дет' се вика - таз' година булка, догодина люлка. Макар че, в нашия случай с хората, за които говорим, пословицата да би трябвало да е обърната - при тях би звучала тъй: "Таз' година люлка, догодина може би евентуално, ако слушат - булка".

Българската журналистика, претендираща да се занимава с православната църковна тематика, се променя динамично. Ето например как - едно време Явор Дачков чукаше значително по-възрастната от него Люба Кулезич и така стана водещ по БНТ на предаването "Гласове", а Горан Благоев първо го "чука" (казано образно) цялата БПЦ-мафия и тогава стана направо "доайен" в тия работи...

* * *

Сега, мили деца, студенти от БФ в София, които наричам деца съвсем условно, щото мнозинството прехвърляте петдесеттака и богословските ви интереси са повече част от кризата на средната възраст, отколкото нещо друго, аз - антипримерът от вашите лекции, ще ви посветя в тайните на вашия преподавател, така че, ще излезете едни гърди пред самия него в знанието как се правят новини. Той ви е обяснявал "как не се правят", посочвайки мене като негативния пример, а аз ще ви кажа как се правят, посочвайки него като положителния пример. Щото ми е сърце широко, да и съм също така положителен човек, както казват сърбите - позитивац. Мил като гугутка, благ като Калудка.

На първо място трябва да има съдействие и координация в правенето на новината, най-добре е да ви координира някой друг вас - групата съвсем несвързваеми помежду им "журналисти". Например да сте Горан Благоев и да сте в синхрон с Мартин Карбовски, а темата ви за новина да е Негово Светейшество Патриарх Максим, докато е Максим още жив и светителства.

Тече скандалът с "разсекретените" напълно досиета от ДС на висшия клир, тресе се държавата. Официалната информация от Комисията по досиетата е, че всички са били агенти и сътрудници от тогавашния синод, освен двама - Ловчанският Гавриил и дядо Максим, на сегашният "патриарх" Неофит пък досието му е "чисто" като момино дупе - бели листи, доноси няма, даже е представен като такъв, който комуникирал с политическите милиционери с огромно нежелание, за което отвсякъде получава сега хвалби, включително от преподавателя ви, а това, че Гавриил пък въобще не е комуникирал, затова и никакво досие няма, се неглижира. Неофит трябва да е герой и преподавателят ви активно участва в рисуването на добрия образ.

По официална информация Максим досие няма, но по неведоми пътища в ръцете на Горан Благоев попада някакво досие на митрополит, в което е споменато име на друг агент-митрополит. Дали са на Горан листа, като с коректор заличили името на втория, от самата Комисия по досиетата. От споменатите години и места обаче ясно се разбира, че това е Максим, както и по-късно, след години, се разбра съвсем директно това от гостуването при Горан на архиразколника Христофор Събев, който го заяви ясно и даже показа същия документ с незаличено име. Преподавателят ви се направи тогава на ядосан, възмути го не друго, а това, че Христофор е получил листа с незаличено име, а той със заличено.

Да се върнем обаче към момента, в който "новината се печеше". Друг "журналист", занимаващ се с църковна тематика, отстоящ на километри уж в духовно и професионално отношение зад Горан - Мартин Карбовски, приятел с митр. Николай от младини впрочем. се явява. На пръв поглед - нищо общо с Горанката ви. 

Карбовски намери някакви циганета, по обичая си от Сточна гара в София, които излязоха в ефира му да разказват как дядо Максим се бил ползвал от хомосексуалните им ласки...

И новината се опече, даже някои я изядоха - притиснат от две страни, за да не се посрами съвсем БПЦ според принципа "върви доказвай, че сестра нямаш изобщо, ако вече са казали, че е курва", Максим поведе гостуващия тогава в България Руски Патриарх от София право и само към Пловдив, за да му "покаже" великия митр. Николай на собствен негов терен, посочвайки го индиректно като свой приемник.

И Горан спря да развява листчето с "изличено" име от досието, а неделя по-късно същите циганчета пак бяха при Карбовски, за да се "разкайват", да обясняват как някой ги бил подкупил за по 50 лева, че да лъжат за Максим, не стана ясно кой им е дал по 50 лева обаче - някой неведом, но не и Мартин Карбовски.

Ето, така се прави, мили деца, някои от вас с побелели бради и мустаци, новина по новата БПЦ-мода в медиите. Учете се от Горан и станете същите "професионалисти", от мене не учете нищо, най-малкото сръбски, щото ето, научих сръбски аз и сега "мене цео свет бомбардуje", ма и неостаjем задужан, да...

Защото, дечица в тежък климактериум, нека не ви лъжат - вие сте богослови, все пак, а от истински богослов "професионалист-журналджия" като Горан - професионална курва т.е., не става, богословът има непреодолим и незаобиколим нравствен императив пред очите на сърцето си за всичко, което прави.

17 март 2017

Каритас или как да скачаме с Паоло Кортези по зададен сигнал


Паоло Кортези даде сигнал и всичките пипала на римския октопод от фондациалистки вид в България "Каритас", заедно с партньорските им уж-православни фондации и лумпениатът на лични хранилки, маскирал се като българска православна църковна интелигенция, стиснали БПЦ на много нива, се активизираха. Цялата околоцърковна електронна публицистика ревна за заминаващия си Кортези и за горкичките образовани сирийци, ненамерили добър прием в Белене. Появиха се даже пред Президентството на протестират и Негово нареченство почти-епископ архим. Дионисий, заедно с припадащата подире му баба Ренета Инджова. "Христос напусна тая земя в лицето на отец Паоло!" подпяваше Дионисият Мишев, а Ренета жално пригласяше: "Дали е вярно въобще, че сме прибрали арменците едно време и спасявали евреите?! Ах, колко сме лоши!!"

Трагикомедия и дежа-ву. Къде е разликата в същината на тоя църковничарски водевил между Ренета Инджова и Велислава Дърева, едната припадаща подир Дионисий, другата подир митр. Николай? Едната неокомсомол, другата парамасониат? И двете достатъчно смахнати, за да викат с цяло гърло глупости по всеки въпрос...

Да, правилно четиричленното добре образовано семейство е било приютено от кюрето. Да, не е нормална реакцията на беленчани и проявената селяшка ксенофобия. И всичко свършва дотук, за да започне големият евтин водевил. Сирийците напускат Белене доброволно, не понасят лошите погледи. Не са екстрадирани, вероятно нейде другаде в България са настанени. А разстроен след тях си тръгва и кюрето. И понеже съм достатъчно нетактичен, ще се опитам да отгатна защо падре Паоло е бил тъй разстроен. Реакцията му в своята крайност е хипотетично обяснима чрез две теории - или иска да очерни българите тенденциозно, представяйки нормалните им за населеното място, срещащи се по такива места из цял свят, страхове и фобии като чудовищно престъпление, небивало досега нивга и нийде едва ли не; или тъй се е разстроил, щото е имал романс съвсем "по католишки" с някое от децата, пък те са си тръгнали, о, драма!

Развалиха му на падрето "играта на Иисус Христос" е третата хипотеза, отнеха му играчките, с които си играеше на светец и той побегна разплакан към Рим, за да го теши папа Фра. И ще го утеши най-вероятно. По папски.

Но аз друго искам да попитам и то е свързано с "великите" достойнства на падре Паоло - достойнството, че бил научил български... Варненското кюре също говори приличен български, български говорят и мормонските мисионери, които даже учат по година предварително езика на страната, в която се готвят да идат. Това е характерно за западното мисионерстване, то е манипулативно. Но като научил български, Паоло какво направил? Взел да рови и разкървавява "раната Белене", да фетишизира кокалите на предшествениците си, убити от Червения терор, та да не допусне и за миг да забравим колко сме лоши... Аз отказвам да се смятам за наследствен престъпник обаче въз основа на една абсурдна "историческа справедливост" - историческата справедливост няма "възстановяване", това е фикция и оправдание за нови неправди, уж в името на възкресяването на стара, убита отдавна правда. БКП е престъпната организация, нито българите като цяло, нито обществото, още по-малко пък следващите поколения са... Той май прави същото като предшествениците му емисари на папа Йоан-Павел II в Сребреница, демонизиращи сърбите, за да насъскат хърватите, та да подпалят Югославия. Научил е езика ни, за да ни убеждава, че сме изроди, че едничката надежда за нас да се очеловечим е да станем католици или да приемем поне техните "градски ценности" - "Към Града и към света" вика папата, алилуя!!... Мерси, не желая да се уча да чукам дечурлига, нито градски, нито селски, нито вселенски, мерси, мерси. мерси, но не!! 

И друго ми е интересно... Един свещеник, само че руски, научи предварително добър български и тогава дойде, научавайки го още по-добре, сменяйки предшественика си в Руското Подворие в София Игумен Исидор, Игумен Филип Василцев научи български, без да е длъжен. За сравнение предшественикът му игумен Исидор никога не го научи, зная - взимал съм му интервю за сайта на Сивови. Василцев възобнови духовното обгрижване в параклиса към дома за стари хора в Княжево, който е към Подворието, вдигна нивото на храмовия хор, стегна дисциплината сред руския клир в България... Е? Какво направиха активистите на "Каритас", кресливи както винаги - издействаха чрез Калин Янакиев, който тогава се заиграваше с готвещите се да влязат във властта реформатори на Радан Кънев (Рада Дълбоката) забрана за Василцев от министерството да влиза в България за известно време.

Що са тия двойни аршини? Що е тая двойна демокрация? Аз трябва да се чувствам виновен пред беленските католици, че кюрето им се е фръцнало и си е тръгнало, без никой да го гони, а да бъда небрежен и даже дебелоок към моите руски братя по вяра, задето техния свещеник беше плют, руган, демонизиран и даже политически дискриминиран??

Вие идиоти ли сте или да?!

16 март 2017

Падре Паоло, ти си откачалка!


Честна дума, нищо не разбирам... Не разбирам защо падрето Паоло е мъченик, защо той си тръгва с "високо вдигната глава" от Белене, където е бил римокатолически свещеник и защо ние трябва да се срамуваме, задето той си тръгва... Изгонихме ли го? Не знам да сме го гонили... Държавната (или общинска) власт ли му обяви война, обяви го някой властимащ за "персона нон-грата" в Белене ли? Медийна черна кампания ли някой срещу него почна? Православната църква ли го "сложи на мушка"? Хората в Белене ли го унижаваха и биха? 

Нищичко от това.

Бил приютил семейство легално пребиваващи в България бежанци от Сирия, това предизвикало някакви протести и недоволство в град Белене. Беленчани били "прокудили" сирийците. 

Как? Били ли са ги, тормозили и изтезавали, запалили са им мястото на живеене? 

Не.

Нищо не разбирам, търся из интернет и пак нищичко не намирам, за да разбера какво се е случило точно. Всъщност нищо май истински не се е случило, просто тоя си отива "напук" и ние трябва да ревем "по зададен сигнал".

...Та значи разбирам само, че в Белене имало някакви протести срещу това, че католическият свещеник е приютил сирийско семейство бежанци. Сетне разбирам, че свещеникът си е тръгнал "накъдето го води Бог", обиден от неразбирането на беленчани, от това, че не го подкрепят в изпълнението на евангелския му дълг - да подслонява и да се грижи за странници.

Чувам ту, че е в отпуска в момента, ту чувам, че е отзован от началниците си във Ватикана. Единственото, което ми става ясно е, че този човек не се държи особено нормално... Да повторим - имало недоверие и несъгласие в Белене за това, което той правил и тоя толкова много се обидил, че заявил, заминавайки си, че България е място, където правдата и ценностите се поругават. И си тръгнал - в отпуска ли, към ново назначение ли, на никого не е много ясно. Само е ясно, че спрели литургиите в Белене, та се наложило да служи литургии (меси) римокатолическият свещеник от съседното село - Ореш. 

Тая "драма" ще я пропусна - че в Белене нямало католишки меси. Не ме интересува, честно да ви кажа, дали там има или няма католически литургии, съботянски сбирки, баптистки богослужения или ислямски дервишки маанета, щото някой си бил заминал, без никой да го гони. Ако някой беше забранил с указ да ги има, щях да се разтревожа, но само щото същият тоя, който забранява на католиците да се събират за меса, утре би си намерил "благовидна" причина и православната литургия да забрани. На никой нормален човек не би трябвало да пречи, че други някои се събират на съседната улица, за да правят нещо, което само по себе си не е лошо, нито касаещо по някакъв начин него. Тъй че, приключваме с драмата "няма вече меси в Белене", не ме интересува, че няма, още повече след като няма, щото кюрето си е тръгнало, без никой да го гони. А за мене, честно казано, той е схизматик и еретик, мога само да му река: Благодаря, че си отиваш от Православна България, знам че друг ще дойде на твое място, същият като тебе папист и еретик, но все пак е малка радост, че ти се махаш, пък и не съм те гонил, заминаваш си самичък, задето не съм ти ръкопляскал. Не съм те гонил, не те и мразя, успех в Занзибар. 

Не се чувствам и ужасен от факта, че българите в Белене гледали на сирийците там с лошо око. Навсякъде и всякога се гледа с недоверие на пристигналите "други", забелязал го е още Йовков, особено ако не са просто другоселци, ами другородци и друговерци... Та нима хората от Нови Хан не се вълнуваха и бунтуваха заради това, че в близост до домовете им отец Иван събира бездомници от цяла България, създавайки комуна? А всяка нарко-комуна с терапевтична цел, независимо дали е светска или реелигиозна, не предизвикваше ли брожения из селата в съседство, независмо колко далече от тях се намира?... 

Отец Иван е още в България, при това точно в Нови Хан, нищо че хората около него се буниха и шумяха. Паоло Кортези обаче си тръгна. И настъпи драма. Що? Убити ли има? Набучени на кол? Гонени и обругани?? Не, Паоло е чисто и просто обиден. Ами ОК, майната ти сеньор Паоло! Аз отказвам да слушам какви са или не са българите, задето не са разбрали един еретически свещеник в добрите му намерения - хора като хора сме, каквито са германците в Германия, където понастоящем ксенофобията също ескалира, такива са и българите в България.

А че Паоло иска да се изживява като Христос по стар католишки табийет, насмукал се с жития на римокатолически религиозни герои, си е негов проблем и не знам защо аз трябва да се чувствам за това виновен като българин. Да върви на Филипините и там да се саморазпъне, ако ще, според тамошния римокатолишки обичай по Великден. Аз не искам да гледам, не ми харесва, не намирам религиозно преживяване в това. Още повече, че всичко е пародия на подвиг - ако тоя искаше Разпятие и мъченичество, щеше да остане. И на всичкото отгоре такова не го е грозило. Стар изпитан католишки театър, пиар, който тая световна секта от векове обича, те винаги са "агне в бедствията, лисица сред равни и тигър, ако са на власт".

Чао, Паоло, поздрави си римската папа и я цуни където ти харесва - по пръстена, по палеца на крака или по Всесветейшия западно-ромейски гъз.

15 март 2017

Носталгично (преди да дойдат Пичът и Дъртакът)


"Данас само стока гледа изпод ока" (Бора Чорба)
Беше преди около 20 години. Беше във Варна и се случваше по сбирки на изненадващи места. Ту в зала към митрополията, ту в някой централен, макар и затънтен, за тебе дотогава неизвестен храм. Свещеници или просто богослови, заедно с млади по онова време хора, обсъждаха богословие и религиозна философия - Бердяев, Соловьов, Достоевски, въпроси за вярата и за Църквата или общо философски.

Имаше какво да се слуша и чуе и беше интересно, защото го преразказваха и обясняваха хора, които пред самите тебе четяха, надграждаха, разсъждаваха. И "изследваха" с една-едничка цел - да научат, а сетне да споделят. И в това можеше да станеш съучастник - в дискусиите след беседите им или докато вървиш с тях в някаква посока, уж всеки, прибирайки се у дома си, пък изведнъж сте се озовали, говорейки си, в някакъв квартал, нямащ нищо общо ни с твоя, ни с неговия, или пък сетне по телефона досреднощ обсъждате - какво ли точно св. Павел казва в Послание до Евреите IV-та глава... Да, това тогава беше "страшно важното".

По-късно едни станаха старокалендарстващи, след което пак се върнаха към каноничната църква, други излязоха и останаха в проикуменически разкол, трети станаха или престанаха да бъдат протестанти... Беше свобода. Комсомолът все още не беше "опрял" до църковността - в държавата все още имаше какво да се "приватизира", разпродава и раграбва, на БПЦ не й беше дошъл ред...

Не се бяха появили още Пичът Сивов и Дъртакът Иван Желев.

Пичът си беше още в Сливен и в някоя квартална баптистка църква пееше "колко много го обича Исус", мечтаейки да се научи да свири на китара, като седналия на един стол срещу него китарист, сменящ три-четири акорда в елементарните, но певки песнички. Чакаше да го пратят в USA "дядо и чичо от ДС", за да стане "модерен неокомсомол". А Дъртакът беше секретар на Патриаршеския кабинет, дърта църковна номенклатура и апаратчик - водеше досадни преписки, учеше усилено новогръцки и събираше компромати - за тоз' и оня, за всекиго по-малко, но както се оказва сега достатъчно, усвоявайки безценни уроци по низост человеческа, мечтаеше да стане "християнски политик".

Пъчът се научи да сменя пет акорда, дрънкайки на китара и така задмина баптисткия ентусиаст с неговите четири акорда, освен това измисли песента "Чурулик" и песента за това колко било хубаво да си охлюв. Дотолкова се "издигна", че даже веднъж, както сам ми се хвалеше, когато се запознахме, качил на автостоп в колата си по пътя от София за Бургас Стефан Диомов. Авторът на "Ах, морето" бил за окайване, според Пича - с китара на гръб и галон бира в ръка бил тръгнал към фестивал за бардове в Бургас, в чието организиране и спонсорство имал голям дял Пичът, доколкото си спомням май. И така, Пичът "победи" даже Стефан Диомов, макар да не научи "два акорда" повече от баптисткия идиот. Превъзвиши се, щото си купи кола, а Диомов не си купи. Пичът не написа никога и четиристишие, приличащо поне малко и на ред от "Ах, морето", обаче това няма никакво значение, щото Пичът има кола и организира фестивали, докато Стефан Диомов има само галон с бира, обикновено преполовен... 

Парадоксът обаче е, че при всичките си пари, събрани от наивни християни, Пичът знае че е посредствен и сноб, а Диомов ще знае, даже след като бирата му в галона съвсем свърши, че песента му хората ще я пеят и десетилетия след като него го няма... Пък нека оня да е "Пич"...

И Дъртакът "успя". Освен че, научи гръцки добре, както малцина в България знаят, за няколко години стана и политик дори - по време на управлението на НДСВ и на Тройната коалиция сетне. Да, знам на какво се смеете сега, глупаци такива - че "вазантиецът" от Шопско беше "християнски политик" в правителство, крепено от Партия, която в неотдавнашната си битност налагаше Еднопартийно научния атеизъм в обществото, а до не много по-отдавна избиваше и интернираше свещениците и вярващите, както и на Движение (ДПС), което настоява за равноправие между майчините езици в България - български и турски и няма нищо против да се задължат с държавен закон турчетата да изучават исляма в България. 

Но вие точно на какво се смеете?! А!? 

Вие научихте ли и един акорд на китара, или станахте ли истински "християнски политици" за година берем?! Имате ли вие "преписи" от синодната и патриаршеска кореспонденция, имате ли компромати срещу всеки почти клирик в БПЦ, при това документални? А имате ли доверието на баптистите в САЩ, че сте "техният човек" в BG и в БПЦ, затова и финансовия им ресурс на разположение имате ли?! Глупаци! Като нямате, ще мълчите и няма да се подигравате!

* * *

А аз защо им ям пак цървулите ли?... Нищо особено - просто ми домъчня... Домъчня ми за времето, когато богословието клокочеше по враненските улички, докато по тях крачеха Хора. А сега? Сега накъдето и да се обърнеш - или византийщина, или пост-диамат, или геополитика. 

И всяко лайно е опаковано в "красив" целофан.

09 март 2017

Как Двери бг. опростиха хулата срещу Светия Дух


Нашите митрополити ден през ден се поздравяват, задето не са отишли на миналогодишния събор в Крит, така осуетили били злите намерения на Вселенския Патриарх Вартоломей да съсипе православието и спасили "вярата Апостолска"... Чрез тях, да именно чрез тях, се било изпълнило Христовото обещание, че "портите адови няма да надделеят над Христовата Църква".... 

"Портите на ада" е особен израз, знаете ли, при градските врати се е събирал съветът на старейшините на града в древност. В евангелската изразност т.е. адът е представен като град, воюващ срещу Църквата (Божия град), а съветът на адския град постоянно обмисля как да я унищожи, съветва се за целта, събран при "градските порти"... Това беше безплатен урок по Нов Завет за владици впрочем, реших да почна тоя път текста с нещо позитивно и необходимо, че като ги знам клетите колко им е богословската култура на повечето от тях, вероятно може би си мислят, че "портите адови", опитващи се да "надделеят над Църквата Божия", са някакви съвсем буквални врати, извадени от пантите си, които разни дяволи са вдигнали над рогите си и с тях се опитват да разбият вратите на Църквата... Пък, ако ще си говорим за врати буквални, той дяволът отдавна влезе в БПЦ, според покойния отец Димитър Амбарев, в лицето на митрополит Николай...

Да добавим и още малко духовна култура за полуобразовани български владици. На нашите "спасители на Всемирното Православие" ще припомним, че според вярата на Светите Апостоли и на църковните свети отци, за която им се услажда мисълта, че са я спасили, симонията е ужасен грях, съпоставим с разкола. Но ако "грехът на разколничеството се отмива само със собствена мъченико-изповедническа кръв", според светците, то за тоя на симонията въпросът е оставен сякаш нарочно отворен. Ние не смятаме, че и за симония няма покаяние възможно, просто Библията в тоя случай е свръхпровакативна, въпросът вероятно е оставен от Бога "нарочно отворен" и по-точно даже "почти затворен", по Божественa "херменевтичнa промисъл" тълкуванието на текстовете е почти затворено за нас, за да се стреснат изкушаващите се от симония, да не търсят утеха в хипотетични възможности.

Два гряха, според Апостолите, водят до неминуема смърт. Единият, според Свети Павел, е грехът срещу Тялото Христово, подразбира се светото причастие - да ядеш и пиеш хляба и виното на Евхаристията - Тяло и Кръв Христови, като че са обикновена храна, да не разпознаваш в това съединение с Христа, нито пък Самия Христос да познаваш в това. Поради тоя грях мнозина сред християните в Коринт, обяснява на коринтяните Павел, били болни, а някои от тях и измирали.

Вторият грях е по-ужасен и от първия, той е именно симонията и е с по-страшни последици дори - последици за вечността, употребена е за него думата не смърт, ами погибел, при това в пожелателно наклонение от Свети Петър, направо заповедно - "да погинеш". Това е една част от прословутия грях на подигравката с Бог Свети Дух, хулата срещу Него, която за разлика от хулите срещу Сина Божий Христос, че даже и срещу Бог-Отец, нямала да бъде простена "ни в този свят, ни в следващия". Това последното го е изрекал Сам Господ Иисус Христос. 

На един магьосник на име Симон Свети Петър пък е описан в Деянията Апостолски да казва: "Парите ти заедно с тебе да погинат, задето си намислил Божия Дар с пари да купиш!". Какво е поискал Симон Маг от Симон-Петър, предлагайки пари? Поискал Дара на Светия Дух, за да може чрез него да бъде по-успешен в своите магьосничества, защото виждал какви чудеса вършат Апостолите чрез Неговата сила.

Църквата винаги е тълкувала това желание на Симон Маг като в същината си опит да се сдобие човек по недостоен, нечестен начин със свещен сан, защото Църквата винаги е гледала на свещенството като на Дар на Светия Дух, Който е Този, дето твори и съставя Църквата, а не като на професия или на институция. Църквата е нарекла този грях по името на Симон Маг - симония и го е свързала с "хулата срещу Светия Дух" от Евангелието, с непростимия грях, за който говори Христос.

* * *

Обаче нашите синодци няма от какво да се притесняват, защото цял професор, че и доктор по Нов Завет, който им е преподавал на повечето от тях лично, писал им е положителни оценки по дисциплината, благодарение, на които сами те даже са станали, някои от тях, доктори по богословие сетне в Москва или в Гръчко, тоя грях им го опрости буквално оня ден. Мене няма защо да ме слушат и да се плашат, аз нямам даже още диплома за бакалавър... 

А нямам, тъй като българските академични богослови се оказаха по-докачливи даже от тях. Аз не можах да продължа в четвърта академична година, за да завърша още тая пролет никъде в България. В нито един български факултет не ми признаха, според собствения си ангажимент по Болонската конвенция, трите успешно завършени академични години в Белград "по Болоня", ами трябва сега година подир година да записвам при тях наново всичките четири поред и отначало, стискайки палци да ми признават "на час по лъжичка" положените в Белград изпити.  

Защо? Защото довелият до смърт от ужас седемдесетгодишен архимандрит поп Силвестър може да запише при тях докторантура, а аз не мога даже да завърша, щото 99 % от тях и в София, и във Велико Търново, и в Шумен съм наричал през годините, по един или друг повод, научни палячовци, каквито естествено са - Инак защо да ги наричам тъй?!... Обещавам, че ако в Пловдивската теологична катедра (при ПУ, а не в порно-академията на Николай), където в момента съм пак първа година, но поне ми признават изпитите от Белград (както и уж ще мога след първата година да мина на индивидуален план), срещна някой палячо, ще остана верен на себе си и да му река: "Здравей бе, палячо!", което е почти сигурно, че ще доведе до нов провал в опитите ми да се дипломирам и ще трябва да чакам откриването на нова катедра, примерно в Стара Загора при поп Петър Гамена (Ох, исках да кажа Герена!), където ще се запиша пак в първа година...

Та, професор д-р Иван Желев или по-известен в блога ми като Вуйчо Ваньо, опрости симониите - хули срещу Светия Дух. Как стана това? Много лесно - като видя следващият поред от македончетата на митр. Натанаил най-сетне на избираемо място за митрополит... Ех, празнува пирино-македонската църковна мафия! Слава тебе, боже техен - не ги затвориха другите, от пловдивско-софийската мафия, изолирайки ги, само в Неврокоп, може би ще получат и Враца!!... Може би.

Варненските срамотии от касираните първи избори във Варна сега не само са простени, те са даже и забравени, обясняват ни... Е, хайде пак и пак... Какво се случи във Варна тогава да си поговорим? Еп. Сионий Велички раздаде по 5 000 лева на калпак на избирателите, за да го изберат варненци във финалната двойка, а кого си е готвил за неизбираем пред синода подгласник за сетне, та да гарантира избирането си, стигне ли се до там, ние не знаем, защото еп. Борис Бачковски раздаде по 30 000 лева и Сионий въобще не стигна до двойката, така финалисти бяха Борис и Епископ Игнатий Проватски, когото Борис Бачковски беше преценил за неизбираем със сигурност.... Но, ако мислите, че това са само срамотиите, лъжете се. Срамотиите, които Ванката премълчава и няма да опрости, тепърва започваха с това, част от което тоя прощава.

Сионий Велички игра по правилата - даде толкова малко спрямо Борис, защото първо беше дал другаде, беше дал на тия, които да го пуснат да играе. Борис май даде само на избирателите. Впоследствие Борис не е вече епископ, камоли игумен на Бачковския манастир, а Сионий продължава да се съзтезава, като ще го видим с митра скоро, може би, във Видин. Ще си речете - какво да жалим Борис, играл - изгубил, няма несправедливост, наказан е заслужено, това че не е наказан и Сионий е по Божие допущение, не сме ние, които да казваме Богу кое е или не е справедливо, наказанието на Борис е справедливо, това е достатъчно...

Обаче... Обаче Борис не е наказан за симония. Този разбойнически синод, в който половината митрополити са назначени от БКП, а мнозинството от другата половина чрез симония са получили сановете си (или по договорки с кликите), никога няма да признае, че във Варна имаше опит за симония. Затова Борис не за симония е наказан, а задето изтече видео-запис от покоите му в Бачково с домашно порно, пуснат да се върти баш от тия, които трябваше да го спрат, ако не искаха "пробив в системата" си да получават за хиротонии и интронизации пари.

А сега най-срамното - имаме един симонит наказан, но не за симония - Борис, имаме и един симонит, останал ненаказан, а имаме и един, комуто готвят наказание като Борисовото, задето изговори високо и ясно, че във Варна тече симония, че и Сионий, и Борис купуват гласове. Проватски Епископ Игнатий Карагьозов. 

Ако беше Игнатий казал само Борис, щеше да получи похвали, но Игнат каза и Сионий, като и за двамата поиска църковен съд. Обаче Сионий купуваше "законно" - със синодско и на кликите одобрение, Борис незаконно - без одобрение. И най-голям бе грехът явно на Игнатий, задето каза цялата истина, защото нали виждате - Вуйчо Ваньо забрави да мрази даже дедо Боре, който подобно на Дионисий Мишев жестоко го обиди, недавайки пари на неговите хора, необещавайки им нищо, неспазвайки правилата им, за да стане митрополит, а Игнатий мрази докрай, даже сочи вече втори път града, в който Епископът, според него, е - Агия Напа в Кипър... Да се опиташ да пробиеш системата, че даже и да успееш, е простимо, то е и поправимо за системата. Ама да вдигнеш ръка, за да я съсипеш, както вдигна Игнатий, то е вече непростимо... Да, ако някой вземе да иде и да убие Игнат, Вуйчо Ваньо може да черпи три месеца наред всички нас от щастие, че е възмезден за обидата, дето той, финният и честен професор - ерудит и интелектуалец, бе показан като най-обикновен гешефтар, какъвто си е. 

* * *

А аз само за едно се чудя, за едно-едничко. Защо Ванката се подиграва на Епископа, след като той в момента прави същото, което Игнатий направи тогава накрая в опита си да потуши донейде поне скандала? Уплашен от телефонни издевателства и заплахи за живота си и за този на болния си баща, Игнатий при Горан Благоев по БНТ се опита да умилостививи "патриарха", за когото също не спести преди това, че бялото му було го купиха митрополитите Николай и Калиник. Игнат направи един умопомрачителен конструкт в стил "дядо Йоаникий", според който Неофит бил сторил едно малко добро дело - употребявайки правото си на двоен глас в синода, за да бъде избран в Неврокопско Серафим, вместо Григорий (сякаш някаква разлика пък има), с което, като с искра запалил бил огънят на благочестието си, за да изгори големия си грях - симонията, с която стана патриарх. Така били казвали светите отци - малка искра голям пожар палила... Ех, Епископе, даже в опита си да се наведеш, не отрече истината нали? Не посмя пред Бога да кажеш, че симонията е страшен грях, щото за разлика от тях знаеш и чувстваш, че е!

Вуйчо Ваньо сега същата песен върти, без да намесва свети отци, прави го от нечестна радост обаче, не от човешка немощ и страх като Игнатий - първичният избор във Враца посочи Григорий Браницки най-накрая, след толкова избори, на избираемо място и ето радост повсеместна - изтри се срамът от Варна, отиде си препиряната от Неврокоп, забравихме долнопробните машинации в Стара Загора... 

Абе, тоя Григорий да не е Месията, а? Пък Иван Желев да му е Предтечата, пък Двери бг. да са Небесния Йерусалим?... Да не е дошло Второто Пришествие, без да сме разбрали и в момента да живеем в Рая на земята??

Мерзост! Мерзост!! Мерзост!!!

08 март 2017

Попове, протестьори и разгонени църковни Калудки


Седим миналата година край масата при общия обяд след Светата Литургия в едно градче край Варна, където с група варненци гостуваме в неделя, а тя, една неофитка от Варна, новоначална християнка т.е., на страницата на някакъв вестник мерва снимката на архим. Дионисий Мишев, бута ме с лакът, сочи го с пръст и вика:

- Виж го, виж го!!

Кима с глава нетърпеливо и ме гледа в очите, все пак свещеникът, с когото сме отишли, не пропуска да демонстрира никога открито респекта си към мене като богослов. Така че, аз съм повече от подходящ за модерното сега занимание - да бълваме благочестиви ругатни за Дионисий. На езика й на върха виси и трепти да падне нещо, което тя е сигурна, че трябва с нея да започнем да обсъждаме. Аз знам какво е то, но се правя на луд, питам я само:

- Е?

Ние трябва да заговорим за това, което е сега модерно да се коментира и разтяга - колко лош, колко отвратителен е Мишевият (на Мишо) правнук Дионисий. Та нали той стана обект на неспирна и ожесточена критика с месеци в "православния" интернет - в сайтове като Двери бг., където даже името му фамилно беше предмет на отвращение, във facebook групи, намиращи се в "официална връзка" с пи-ара на Патриаршията ни кака Сашка... Да, Мишев звучи гадно, ужасно, докато Мишков е някак по-симпатично, затова и отец Никанор Мишков се радва на сравнително одобрение там, за разлика от Дионисий Мишев. Дионисий е мишок (такава игра на думи си направиха тогава те), а Никанор, когото аз лично впрочем дълбоко уважавам, е може би мишленце, ой на кака Полина мишлето, ой!... Ти да видиш, пък Мишев се казва и Дионисий! А не е ли Дионис езически бог на виното? Ужас, двойна сквернота!... Баш такива ги мелиха Двери бг.

Толкоз е силата на критическата мисъл сред самообявилите се за интелектуален елит в нашата религиозна общност, играта с имената им е запазена марка, в Православие бг. преди още няколко години пък предмет на отвращение заради фамилното й име беше баба Ванга. "Ах, - превзевмаше се понаконтилият се американизиран, а впоследствие рерусифициран в традициите на родата си сливенски селяндур, мислещ се за "поет с китара", Сивов - ах, но вижте как се казва, тя се казва Гущерова, та това е двойна мерзост, щото малкото й лично име е Вангелия, което иде от евангелие, пък фамилното е Гущерова от влечуго, роднина на змията! Това е знак, че е била Антихрист!" Да, глупако, това е знак. Знак е, че или си наистина ужасно глупав, или се правиш на глупав, за да угодиш някому, или сериозно ти хлопа дъската.

Да се върнем обаче ние на нашата неофитка... Очите й светят като на дете, канещо те за сладко-гадна пакост, да метнем вързано в торбичка коте например от 16-ия етаж на жилищен блок, макар това сравнение да не й подхожда, щото тя е на 32 години, не на пет, следователно е по-добре да кажем, че й светят очите като на стара мома, срещната на центъра на малко градче в пазарен ден от Леонардо Дикаприо, който високо и ясно пред всички й е казал на чист български, при това на местния диалект: "Сваляй гащите да ти отупам мекицата!" 

Обяснявам й, че не знам защо трябва да мразим Дионисий Мишев, че много неща съм чувал за него, но до едно, макар и странни, не са причина да го демонизирам... Тя остава доста изненадана и объркана - отецът ни е казал, че съм богослов едва ли не с главно "Б", а пък, ето, не разбирам колко е важно, колко безмерно важно е сега всички и навсякъде да плюем Мишев.

Да, аз научих, че в дъното на идеята за архондисванията в БПЦ бил Дионисий. Но тази идея бе подкрепена от половината свети синод, даже ако не и две-трети тогава и тя не е никак нова, архонт е политикът и бизнесмен Слави Бинев много, много отдавна. Цариградската Патриаршия има от време оно архонтите си миряни, един от тях е даже българин - професор по богословие. Не е проблемът с архонтството т.е, а с това кои са архонтите и защо са архонти. Щото не може да правиш църковни архонти Гергов, Манджуков, Диневи - цялата стара тежка партийна номенклатура, висши милиционери от ДС, сега "олигарси" и масони, срамота е това... Та къде е тука на Дионисий грехът страшен? Но ни го посочиха с пръст, казаха ни: "Той измисли архонтите!" и ни поведоха на площада пред синодната палата да скачаме и да го освиркваме, за да не става епископ.

* * *

...Не, тази църква е друга! Църквата в България съвсем нарочно, пред очите ни, бе превърната в настоящата гротеска, в собствената си карикатура. От миряните, които преди десет години казваха с ръка на устата: "Да не съдим свещениците, тях има Кой да ги съди, ние да не постъпваме просто като тях трябва!" не останаха май или съвсем притихнаха изумени. В тоя акт на, струва ти се, сляпа вяра, неразумна, имаше неподправено благочестие, имаше предизвикваща респект искреност... А тия днес миряни с техните интереси и духовни качества стават само "с хуй да ги сочиш", Боже прости ме, затова е и толкова лесно да ги изведеш на площада да скачат като сини лумпени от 90-те години на миналия век. Те, честните ни Калудки, дето не пропущат литургия ("Но и в Църква затуй ходят, / че след църквата и чекия", ако перефразираме Ботйов), до една ще ги намериш във facebook при прословутите 2000 приятели на попа Силвестър, дето ходи да бие 70 годишни старци в Троянския манастир, че били педерасти. Чакат му на Силвестър статусите и коментарите и сигурен съм, че докато с едната ръка "лайкват", с другата мастурбират - с една ръка върти, с другата сучи - това е новата църковна чалга.

Подобни групи "православно сини хулигани" предвождаше поп Христофор Събев (Фори Светулката) през 90-те, но те нямаха нищо общо с църковността, пък й бяха истински хулигани, не истерици като на Полина жена й (не, не няма грешка, да - на Полина жена й) Косьо Спиров, когото гледахме по телевизията да подрипва, квичейки на фалцет в протестите срещу Дионисий. От сините гамени на Фори ни един не беше богомолец и църковен християнин, Фори едвам ги беше научил да се прекръстват. Сега не е тъй, сега след литургия и хайде - да вървим пред митрополията да протестираме или по автобусите, платени от не се знае кой - да вървим да поскачаме в София срещу еп. Борис Бачковски, срещу архим. Дионисий Мишев, срещу игумена Филип Василцев... Дайте ни само повод, не е нужно даже да ни обясните защо, достатъчно е една част от тия около нас да започнат да го правят... Ех, катастрофа! 

* * *

Но как, ти не знаеш ли, че архим. Дионисий е масон!? Видях го на снимка на сбирка в Малта с масоните!... Тъй ли, къде видя снимката?... В Двери бг., в Двери бг!!!

В Двери бг. ли, сайтът, дето е започнал с пари на масона Вазенков, дето ката ден върти реклама на един от главните световни масони - Цариградския Патриарх, комуто самият духовен основател и ментор на Двери бг. Иван Желев е архонт?!

Но не знаеш ли, ти не гледа ли порното с епископ Борис Бачковски?... А ти отде знаеш, че на клипа е заснет Борис именно?! Лице там не се виждаше... О, знам, знам, нали Пламен Сивов написа дълъг "умно-прочувствен текст", както би казала тъпата му жена с интелектуални претенции - "дишащ с вътрешни пространства", в който "потвърди", че там е Борис, даже му даде прякор - дедо Боре!

О, скачай Варна, скачай и крещи!! Инак става страшно, иде дедо Боре с големия си хуй, на рамо го носи и стане ли митрополит, ще ви бие с него през лицето поповете!

* * *

Но заедно с Борис, задаваха се тогава и Сионий, и Наум... Тези попове, дето виха срещу Борис, са същите, един от тях съвсем буквално, на чиито синове Сионий, като ректор в духовната семинария в София, е посягал сексуално... Как така тия "бащи" сега си намериха топките, за да викнат срещу Борис, а срещу Сионий и жалба не са посмели да пуснат в синода тогава, макар да е настоявал за това запознатият със ситуацията дядо Кирил, обещавайки им подкрепата си? Своите топки намериха, а на синовете си ташаците бяха готови да ги доотрежат, за да ги подарят за харема на Сионий-Сократа във Варна!

На Борис и Дионисий им беше "вината", че отказаха да си платят, единият, щото май се надцени, а другият от горделивост, може би, едва ли от благочестие и християнско дръзновение и двамата, точно обратно на "достойнствата" на Сионий и Наум да плащат комуто, когато и колкото трябва...

* * *

Как си намери поп Силвестър ташаците, братя и сестри, за да иде да бие архимандрит Августин, един старец, в Троянския манастир или непослушния послушник Милен в Поморие, а на входа на Русенска епархия, тръгнал да изобличава митр. Наум, си ги изгуби? Пред Русе са го чакали, знам, истински мутри, не като него телевизионно-паркетни, изпратени да го "посрещнат" от самия Наум. Казали му, че ако не иска да се събуди пребит (или даже да лежи съвсем небуден) на другата сутрин в канавката, по-добре да обръща джипа и да се прибира в Сливен... 

А аз бях веднъж в Троянския манастир преди десетина години с църковна група и не знам какъв преди 20 или 30 години старецът Августин е бил или не е бил, но към онзи момент излъчваше мъдрост, почтенност, достолепие. А Наум се настани в Русе с "жена" си Борис Цацов - Маркизата и "детето" им - булонката Джони-Боби, но за тях на Силвестър топки не се намериха, ами се намериха за отец Августин... Дали Силвестър не е геронтофил?!

Мерзост! Мерзост!! Мерзост!!!