блог богословие

блог публицистика

блог лирика

блог сатира

22 октомври 2014

Червената паплач, българската мафия, БПЦ и техните метаморфози


В избралата "моделите на западната демокрация" България липсват елементарни права. Като правото да си информиран например. Информационната желязна завеса владее в "сериозните" медии, утвърждава се чрез политически натиск, владее и в "жълтите", чрез лостовете на парите.

В предаването на Григорови по БНТ преди време ("За убийството на Владика Кирил"), заедно с получаването на трибуна да изкажа притесненията си по фактите около смъртта на Владика Кирил и начина на воденото следствие, аз бях въведен като "православен човек, увличащ се в теорията на конспирацията". С първите ми изречения още зрителите чуха и репликата на Григоров, че "МВР има друго становище". Справих се с Григорови, за което получих комплимента от операторите в Пловдив: "Браво, ти им еба мамата бе!" и заедно с това опит за забрана от настоятелството в енорията ми "да говоря по телевизиите" ("Мутренско-ченгеджийската по енорийски")... Бих подминал това, бих го отдал на непрофесионализма на Григорови, ако взелият ми интервюто преди това за в-к "24 часа" ("Олигарсите убиха дядо Кирил") чичо Цанко не спомена мимоходом по телефона, че докато Владиката е бил жив, именно от олигарси е идвал върху него натиск, на който не се е поддал, да го злепоставя като кореспондент на вестника за Варна. След интервюто с мен, понеже се оказа семеен приятел, се обадил и на майка ми и й споделил, че пак е имало поръчка - да ме представи като ненормален, но успял да "извърти" посланието при обработката на интервюто.

Когато научих, че в деня преди смъртта на дядо Кирил е бил при него на Траката Георгий Станишев, брат на педалчето Сергейчо, според твърдението на русенски свещеник, допълващо се от свидетелството на живееща в Попската вила презвитера, се опитах да го включа в текст за "Шоу". Еми Мариянска ми рече направо, че Станишев се очаква да финансира вестника, затова ще избършат името му. Все пак Мариянска не редактира много "сериозно", името го нямаше, но това, че там е бил човек с "бяла коса на средна възраст" с конфликт на интереси с Варненска митрополия около имоти край Бяла, Кара дере, остана. Кака Еми е журналистка, а чичо Цанко е добър варненски поет, заедно с работата си като кореспондент. Осакатените материали не са лош за тях атестат, защото са достатъчно умни, за да не ги оставят в тоя вид, ако бяха искали, а белег на времето. Белег на репресията върху съвестта на цял народ, оправдавана с "демократични ценности".

Съдете ме бе, съдете ме... Пазя писма, снимки, записи, имам и свидетели... Съдете ме, що да не ви еба мамата на селската чершия в средата и още веднъж?!

От нашите медии научаваме за инцидентите на стадиона в Белград, слушаме анализи на посещението на Путин в Сърбия, като че дяволът е влязъл в рая. Но нашите медии друго не казват. Нашите медии не ни казват, че най-ниската пенсия в Сърбия, минималната, е 25 000 динара - 250 евро, максималната 50 000 динара - 500 евро, че цената на електрическия ток през зимата е средно 25 евро, че извън хладилника продуктите и гозбите се развалят, защото произходът им е хем с натурален, хем с местен произход.

За Сърбия в голяма степен ЕС е въпрос на цивилизационна и културна дискусия, упражнение в политическа мъдрост, а за оглупения от глад българин и преди, и сега ЕС (или Русия) са екзистенциална драма без алтернатива за положителен изход.

Същевременно Бойко Борисов печели всички избори, отправяйки директни и нагли послания не към избирателите си, а към чуждестранните - канадски, европейски и и други корпорации. Борисов съобщава, че ще увеличи цената на електричеството двойно и... народът гласува за него. Лесно бихме решили, че народът е прост, че за него е по-важна чалга-харизмата на Бойко пред живота на децата му, ако... Ако не беше аферата "Костинброд".

Да, аз вярвам, че изборите се фалшифицират систематично с благословията на Брюксел в полза на местните мутри и олигарси, защото те са техния слугинаж у нас. Брюксел и местната постчервена мафия са едно и също блато с концентрични кръгове, "Атака" на Волен пък влиза постоянно в Парламента, защото явно твърде много хора гласуват за казващия истината неин лидер и макар да съкращават по разни начини процентите на ПП "Атака", кукловодите не могат да си позволят да я маргинализират съвсем, защото подменените гласове на хората не са малко и трябва да им се даде поне някаква илюзия, за да не се вдигнат.

А БПЦ е третия концентричен кръг в голямата измама, затова докато Бойко лиже задника на ЕС, митрополитите лижат неговия, а поповете техните... ЕС обира света, Бойко останалите от Европа трохи в България, а клириците имоти трупани и дарявани за Църквата стотици години наред, по-точно трохите, останали  от "малките бойковци". 

Миряните ли? Миряни останаха ли??



21 октомври 2014

Грях, падение, спасение

Я чуйте, идиоти!


"Рим погубиха не враговете му, а греховете му" (Гибън)
Идеологията (или религията) е опила достатъчно много хора, за да отидат на смърт за нея или за да убиват в нейно име, но никого не е успяла да мотивира за дълъг и истински живот. Общества и държави, крепящи се чрез идеологии, бързо рухват под ударите на сили (външни или вътрешни), носещи нещо повече от идеология. Носещи Закон. И обратно, често агресори и завоеватели капитулират впоследствие, сами се претопяват и предават на завладените мирно, ставайки част от тях, ако намерят помежду им намерят по-добър от своя Закон. Законът тук и сега убеждава и привлича хората, а не правдата "някога после", след евентуалната победа на идеологията, обикновено апокалиптично-митична.

Българките ще започнат да раждат деца в България тогава, когато институциите в обществото гарантират правда и закон. А Законът не е идеология (или религия), Законът е нещо, което всеки разбира и обича, когато е основан върху обикновените и общоприети човешки ценности и стандарти. Социалните и етническите групи в България ще заживеят в мир и разбирателство, без да има никаква възможност да повлияе върху тях отвън никоя ислямска или каквато и да било парадържава, когато тук разпознаят правовост и ред, когато държавните ни институции им гарантират права и справедливост... И не случайно, преди всичко останало, евреите получиха от Бога чрез Моисей не друго, а именно Закон, още със самото си напускане на Египет.

Мнозина сред духовните водачи на нацията това не разбират, нито ги интересува като закономерност. Ако въобще им пука за нацията, залагат на "опиума", на идеологията, докато самите те престъпват всички Божии и човешки закони и разбира се, имат оправдание, защото предлагат "спасителната дрога".

Докато това е така, будните люде ще имигрират, в търсене на общества и държави, в които да правят и отглеждат децата си, а "духовните водачи" ще негодуват, че никой нито ги следва, нито разбира. И накрая сами ще свършат като Адолф Хитлер със "забележителното прозрение", че ако "Германия не е в състояние да се справи с проблемите, - в които сам той я е оплел - значи е по-добре да изчезне".

За краят на България няма да са виновни ни циганите, ни турците или сектантите и педерастите, ни задаващите се терористи и идеолози от ИГИЛ, за края на България ще са виновни тия, дето, докато я спасяват от "циганите, евреите, турците и ИГИЛ", ядат, пият, ебат и серат на гърба на обществото, крадейки, лъжейки, обсебвайки ресурсите му - нейните "спасители", идеолозите на нейното "възраждане" за смърт.

20 октомври 2014

Кака Сашка Карамихалева и епископите facebook-профили

Потресени и силно огорчени от погубения живот и осквернената памет на своя колега и събрат архим. Августин, синодалните старци и ръководството на Троянския манастир направиха няколко изявления преди време.

Първо заявиха, че ще съдят всички медии и участници в разпространените срещу Августин клевети, довели косвено до смъртта му. Но тъй като на повечето ни архиереи топките не са на място - намираме ги на дупетата на Високопреосвещените, вместо отпред в гащите, където трябва да са, защото са основно чужди, впоследствие решиха да съдят не медиите, раздухали (и даже може да се каже създали скандала), не Павел Чернев и Симеон Костадинов, преследвали Августин с биячите си, ами свещеници. В църковен съд, не в граждански. Заявилият, че ще съди медиите еп. Григорий беше сменен от Сионий и с това нещата с медиите приключиха.

Ако си мислите обаче, че синодът заяви, че ще съди поповете Силвестър и Евгений Янакиеви от Сливен, задето насъскваха нацистите на Чернев и Костадинов, дълбоко се заблуждавате. Синодът заяви, че ще съди някои от останалите монаси в братството, намирайки тях виновни за трагедията с Августин.

Никакъв съд така и не се състоя, защото акулите-посестрими на пиранята Силвестър в синода бяха наясно, че при едно надлежно и канонично-изправно изслушване обвиненията срещу монасите няма да издържат, още повече, че те пък бяха приготвили документи, оправдаващи ги напълно. Съдът щеше да разкрие, че срещу братята в Троян има завера, а задълбоченото изследване на въпроса - че тя е родена в църковна среда, макар осъществена чрез политици, хулигани и медии.

Синодът се задоволи с двете си изявления - че ще съди граждански медиите, които не съди и че ще съди църковно монасите, които също не съди. Синодът не проведе заседания, не поръча експертизи, нито се заинтересува от направените вече, синодът постъпи нецърковно - изигра "църковност" чрез една своя служителка - Сашка Карамихалева, която по едно време час по час обясняваше тук-там кой за какво ще бъде съден, променяйки твърденията си всеки път. Ту щяха да съдят отец Филарет Цанев за финансови злоупотреби "с билетчетата от музея", ту се оказваше, че няма как да го съдят за това, щото по собствените им думи обвинението е абсурдно, ами ще го съдят за педерастия... 

Междувременно клирици, при това някои от тях висши, препращаха насам-натам из facebook снимки на Цанев един-другиму. Цанев, напълно облечен, но със стар модел риза "ала-арт", с каквато и митр. Симеон е ходил преди години, прилична на комбинизон, лапнал химикалка "като цигара", Цанев гол до кръста, обут в кожен панталон (мъжки), Цанев... А наличието на снимка на сегашния патриарх Неофит, облечен в рокля и танцуващ върху масата на празненство, иначе слабо ги интересува... 

Трябва да подчертая със скръб, че с последното се занимаваше и мой бивш приятел, сега епископ в Сливен, от когото аз лично получих "изобличаващите" Цанев снимки, докато същевременно иначе публично обясняваше честно, че познава братята от Троян и че за никой от тях не може да свидетелства да е крадец или гей, докато за допълнително компроментиращия ги архим. Григорий Лозев разказваше потресаващи неща... След това новоизпеченият епископ забрави "всяка истина", веднага след като се почувства фактор, плю си на доблестта и се прегърна със завераджиите, защото славата от хора му бе по-скъпа очевидно от похвалата Христова.

И така, нека да заключим. Църквата в България функционира на ниво синод само чрез "връзки с медиите" и чрез facebook-профилната активност на клириците си. Църква ли е това? Това епископи ли са?!

Покана към поп Силвестър


Това лайно, приличащо на карашик-циганин, работник на панаирджийско стрелбище, с месести минетчийкси устенца, на снимката във ваше ляво e... поп. А ухиленият конформист (и търгаш с истини) в дясно е вече епископ, но той е друга тема. Попът се казва Станимир Янакиев, но се нарича Силвестър, защото е комплексар, вероятно се срамува от баща си, че го е нарекъл Станимир или от себе си, бидейки наясно с природната си простотия.  

Той започна ресторантьорски бизнес в Сливен преди няколко години, който се забатачи, поради неговата некадърност. Интересно е, че докато разправя във Faceebook как анален секс със собствената съпруга е страшен грях, защото има църковен древен канон за това, не се притеснява и против устав на БПЦ, и против канони, и против Апостолски Послания да основава своя фирма, но и това е отделна тема. Този бизнес беше част от дейността на фирмата му "Нове Соле", основана заедно с жената на негов семеен приятел, която той после започна да ебе и я еба, докато приятелят му не разбра и не прекрати романса, заедно с това прекъсна и бизнес-съдружието помежду им.

Опита да се измъкне от фалита чрез друга дейност на фирмата си, обявена при регистрацията й - препродажба на "църковни стоки". Но нито него, нито брат му в Троянския и Рилския манастир, където пазарът за подобни стоки е добър, бяха разпознати като бизнес-партньори. Затова лайното се свърза със свои стари добри приятели - митр. Николай, еп. Сионий и Марто Карбовски и заедно измислиха престъпна схема за очернянето на братствата в Рила и Троян. 

Дружбата на Силвестър и Сионий е стара, според свидетелство на свещеник от Вълчидолско, подадено по каналния ред до синода, но останало без никакъв отговор, защото синода го дирижират други приятели на Сионий и Силвестър - митр. Николай и лъже-патриархът Неофит, Силвестър е купувал гласове за Сионий при първите избори за митрополит във Варна, след смъртта на дядо Кирил.

Злите езици твърдят, че приятелството си със Сионий Силвестър е крепил, водейки му циганчета от Сливен, за да ги ебе. Множество са жалбите срещу Сионий, отправени към българската полиция и сетне оттеглени. Неизвестно защо, но всички жалби срещу Сионий, приятел на семейството на покойния олигарх Толев, в скланяне към блудство на непълнолетни лица от мъжки пол, се подават и бързо след това оттеглят, а те не са една и две. Съвсем наскоро Сионий, новият епископ на Троянският монастир, поддържащ топли бизнес-отношения със Силвестър и с пловдивските мутри около митр. Николай, е налетял на македонеца Александър Митров, който впоследствие е заплашен да не се явява пред българската телевизия, за което е имал уговорка... Последното се е случило вероятно при някое от посещенията на Сионий в Южна Сърбия.... 

В Рила на Силвестър и брат му им мина котка път, но в Троян успяха, не без помощта на алкохолизирания женкар от Сливен - архим. Григорий Лозев, спасил се от църковен съд, чрез отпусно писмо по ходатайството на митр. Йоаникий от патр. Неофит, с което е отишъл клирик на Света Гора (по информация от митр. Йоан в личен разговор с мен), след като не успя да се пласира на Кипър, където бе се засилил с пари от конформиста на горната снимка, защото аз лично "му минирах пътя" чрез близки до Лимасолския митрополит българки.

За да подсилят ефекта от действията си в Троян, поповете Янакиеви и Карбовски се свързаха с радикални националисти и заедно с тях доведоха до смърт шестесетгодишния архимандрит Августин, който от страх получи инфаркт на една автобусна спирка. Наследството на Августин - пари и богослужебни скъпоценности малко по-късно беше задигнато от килията му от новия игумен Сионий и "нравствено обновеното Троянско братство".

Очаквайте идната седмица копие от решението на Софийска прокуратура, че срещу един от бившите вече братя в Троян е имало престъпление и инсинуация чрез медии.

Чрез този Блог и отправям покана за лична среща с поп Силвестър. Или аз ще му счупя носа, или той и приятелите му ще ме "пратят за миди". Но предпочитам за миди при Владиката Кирил, Варненски и Великопреславски, комуто преди години повярвах, ставайки православен, отколкото в "църквата" на Силвестър, Сионий и Николай, която ще напусна, но само с краката напред, ебал съм им путката майна!

Белград, Панонската плоча, 20.10.2014 г. (в силно пияно състояние)

18 октомври 2014

Рицарят от село Горни Лозен си мести благородния шопски задник


автор: лице близко до Пловдивска митрополия

Упорито се говори, че митр. Николай ще живее в манастира "Св. св. Кирик и Юлита", направил е ремонт, който струва доста на митрополията.  Това е негова стара мечта*.  Само едно едно ми е интерестно как ще се служи в църква която е пълна с тамплиерски знаци,  мисля че си чувал, че някога Пловдив е бил херцогство и манастира е бил жилище на рицари тамплиери в интернет има един филм "Знакът на българина", погледни епизод 2 има един персонаж, който е много интригуващ и познат, копиран едно към едно.

*Разбира се, писнало му е на Рицар Кольо отдавна да го оговарят пловдивчани, заради престоите на лимузина "37-37" пред парк-хотел "Ленинград" и Новотела, където си приема ебачите. Сега ще се ебе сакрално край масонския "храм", може даже и със самия Бегхемот...

16 октомври 2014

Алкохолът не прощава, Тоше (разговор за мен с Тошко Карагьозов)


- Тоше, тук ли си?

Не, на майка ти в... съм, бих му отговорил аз, обаче Тошко е друга природа, казал му:

- Да, здравей!

А онзи продължил...

- Да те питам, ти още ли си пишеш с Светльо Ангелов? - запазвам оригиналния правопис.
- Много време не съм. Не ми е писал - отвърнал обичащият истината и хората Тодор - Дай по-бързо, че трябва да излизам  oт фейсбук, за да говоря с еп. Игнатий на скайпа.
- Гледам, в списъка с приятели ти е?! Защо не го махнеш? - предложил хуманоидът, защото знаете, за фейсбук-хуманоидите са най -важни "списъците с приятели" - Хули всичко и всички! Обижда митрополити, включително и дядо владика.

Сякаш разпасаното поведение и престъпленията на Силвестър и компания по-малко петнят авторитета на дядо Йоаникий, че аз ще го срина, наричайки го Иванчо Путката?!

- Просто ми отговори - защо си приятел с този? - продължил анонимният (за мене) г-н Цървул, без да знае, че познавам Тодор много преди времето на "фейсбук и листите му".
- Не съм мислил така... Всички грешим, нали смисълът е да си помагаме.. Никой досега не съм трил или неприемал за приятел...

Наивен е Тодор, не е в това смисълът, според хуманоида, ами във "фейс-списъка"!

- Не може с всички да си приятел, Тодоре, Господ не ни е учил на това. Той е определил кои е добре да влизат в приятели...

Разбира се, важно е с него да е приятел, още Господ го е предопределил преди 1500 г. чрез св. прор. Исая, планирайки фейсбук!

- Даже о. Иеротей спря да общува с него! - това сигурно е велик аргумент и даже аз бих се замислил отгоре му, ако не разговарях лично с еп. Йеротей, честитих му наскоро хиротонията по телефона и не ми беше Владиката в скайпа с приятели - Твоята снизходителност е, защото тебе не е обиждал! Но тебе трябва да те боли, ако той обижда приятелите на Бога, ако обичаш Бога! Иначе не ти се връзва "благата" теория.

Тоя сигурно е от фейс-групата "Авраам, Исаак и Иаков от Сливен", a?

- Може и да си прав, - диалогичен е Тошката - специално за Светльо, с всичките си кусури има и много плюсове... Не му обръщам внимание за глупостите, които пише, те не могат да ми повлияят и той знае навярно, че са глупости и ненужни, но не рядко има и много точни и положителни неща..
- В моите очи е възмутително да останеш равнодушен към някой, който с такива мерзски квалификации е оскърбил десетки клирици на Църквата! - правописът е просто... сливенски категорично.
- Напротив, мен ме е плюл много, просто се върни с 5-6 години назад в дневника му и ще видиш... 

Вярно е, писал съм, че е малоумен, глупав, надменен, ама на - човекът не се сърди, щото е все пак пич Тодор и май не е нито едно от трите.

- Ти прочете ли за дядо Иоаникий какво е писал на много места??? Какви глупости бе, човек! Тези глупости ги четат всички. Злоупотреба с трибуна! - като чете човек него пък, би си рекъл, че те са ми правили блогчето...
- Преди когато ме е обиждал, както казваш боли, но да ти кажа, после поне за мене си разбрах, че той е имал поне някакъв резон, когато е писал срещу мен...
- За другите не те ли е грижа - клирици, окепазени най-драстично и вулгарно в медийното и интернет пространство? Едно време имало хора в църквата, владици и свещеници, които.даже са признавали, че са бащи заради клевета... И са започвали да се грижат за жената и детето, които уж са техни... - люх мари, Божкей, в какви дълбини на простотията е склонен да се гмурне фоклорът на припадалките, за да ги спаси от задъжението да разсъждават! - За мен такива обиди са нищо.. всеки знае че са глупост... - да, да, в търговския регистър я няма фирмата на Силвестър, не знаем, че той продава в Троян, че кара джипка, че заплашва с пребиване всеки, който му потърси сметка, не бе той моралния убиец на архим. Августин, не го умори пред очите на цяла България сякаш, не очерни свои събратя само, заради едната алчност, няма жалба в архивата на синода срещу тях със Сионий за корупция на изборите във Варна?! - Въпросът според мен не е толкова какво става с тези, които Светльо обижда, а какво става с него, как да му се помогне. Това е по-важното, защото неговите обиди, ако пречат, пречат само на него, обидените само венец могат да спечелят, но той, това си е голяма отговорност - неговата... Той вече получава в себе си жестоко въздаяние! Алкохолът не прощава!!! Талантът му е зъл! Голямо зло твори този човек! Ти не знаеш как се преживяват такива обиди на високо, когато си обществена личност!!! Призмата е съвсем друга, Тошко!

...Имам идея как да ми помогне загрижения за спасението ми фейс-брат... Да ми пише лично кой е, искам да му сера и на него в капата, за да се сдобие и той не с "венец мъченически", ами направо с корона.

Светейшият Неофит за себе си, подаръците и медиите


"Gde si u ovom glupom hotelu?!" (Bora Corba)
автор Неофит
Писмо "до приятелите и нацията" от патр. Неофит, по идея и настояване на пиарката Кака Сашка Карасиониева и в синхрон с текста на подмазвача Горан Благоев "Подаръкът на Патриарха" 
по повод текста "Светите пияндурници"

Както със сигурност знаете, мили мои редовни гости по именни, рождени и прочие дни, срещу нас, народните будители, гласовете и съвестите на нацията, неподкупните стожери на морала, топ-интелектуалците в обществото - светия синод на БПЦ, работят цели институти, тайни, скришни и могъщи, както обича да повтаря и предупреждава младия ни, но перспективен събрат Николай Севастиянов. Тези институти са създадени, разбира се, от юдеите. 

Но заедно с юдеите, чада мои, срещу нас се надигна и едно алкохолозирано лице, женкар и вагабонтин, което се нарича Светльо Ангелов, а сам себе си именува Портос. Но не! Ние не вярваме изобщо, че това е някаква отделна, самостоятелна личност, смятаме, че зад него стоят Винпром "Пещера" и Винарска изба "Карнобат". Тези две предприятия двамата с митр. Галактион дълго пазихме "за полза роду", а той конкретно и БДЖ, но ето, че масоните и юдеите превзеха и тях, като сега ползват за фронтмен на подмолните си планове споменатото вечно пияно лице.

Не бива, мили мои, да ми носите тоя път от прескъпите алкохолни напитки, както обикновено правите. Идете на пазара "Георги Кирков" в София и за поне половината от парите, които отделяте ежегодно за подаръци за мен, накупете чорапи, шушони, терлици и олекотени найлонови турски юргани за хората от приюта на о. Иван от Нови Хан или за бедните проститутки и клошарите край Лъвов мост, където зная, че често някои от вас ходят, но не за платен секс, а за да проповядвате на... сводниците Иисуса Христа.

Завидя лицето Ангелов на нашето благополучие, завидя! И как не ще завиди, нали е от епархията на Владика Кирил... Бог да го прости Владиката и "весело му Царство Небесно" (Ха, наздраве!), който ни приемаше нагости нас, своите събратя, във вилата на Траката, митрополитската и там ни сипваше червено вино със съмнителен произход, мавруди разни от по пет-шест лева бутилката, смяташе, че ще сме щастливи да идем на плажа под вилата, че това нам стига. Селянин беше Кирил, без стил и шарм, докато виж, Николай е друга жилка, в "Санкт Петербург" на хотел ще идете в Пловдив, в "Новотела" и там ще получи всеки каквото му е "по сърце" - кой кокаин, кой "синьо джони", кой момче да го оноди... Толкова Кирил си плати, толкоз и от нас получи. Убили го - убили, каква ни е ползата да говорим за това?

Затова, мои мили, моля ви, пратете му на Ангелов шишетата, които сте приготвили, пратете му ги в Белград, белким се задави, пари да си купим наши собствени ние имаме.

Моля ви, скъпи мои, да вземете молбата ми присърце. Под угроза е моят медиен образ. А той е най-важен. Важен е за мене, защото е мечтана моя роля. Не станах Патриарх на Българите, за да съм Пастир на народа, а за да се изпълни детската ми мечта да съм булка. Ходи ми бялото було, а? Важно е и за напъплилите БПЦ наши приятели мутри и архонти - докато не е подронен моя образ, ще мога да им правя нужния заслон, за да обират Църквата. Започне ли истински контрол от миряни, свещеници, епископи, общественици и интелектуалци върху работата ни, забравете за ром "Бакарди" и черен "Джак Даниелс". Ние пазим мутрите и те пазят нас. А Църквата и стадото - кучета ги яли.

Да сте ми живи и здрави! Амин и Алилуя!


07 октомври 2014

Попадиите, Лайбниц, Ванката и евхаристийния спор

"...zbog nje, izgubio sam sve, cak i dobre drugove!" ("Zvao sam je Emili", Zdravko Colic)
Склещил Иванчо баба си в мазето, докато женицата преточвала киселото зеле и захванал да я изнасилва… Обаче в тоя момент ги сварил татко му.

- Как не те е срам, безобразнико, да чукаш майка ми!? – викнал скандализираният родител.
- А ти как чукаш моята!? – в отговор се разкрещял Ванката.

Въпрос на комуникация и тълкувание, n'est ce pas?

* * *

Ние се опитваме да насилим Църквата, настояваме в нашите мнения и в ежбите помежду ни Тя да разпознае себе си, своя етос. И когато откаже, обявяваме или Нея, или времената за криви. Никой няма нужда от нашия „богословски подвиг”, никого не сме в състояние да заинтригуваме истински с въпросите и темите, по които се вълнуваме и боричкаме. Търсим причините в богословската си методология, в постмодерността, в историческото развитие на отношенията Църква и теология, а не осъзнаваме, че не е крива методологията, нито историята, нито римляните, нито гърците или руснаците. Не са виновни дори румънците, макар по последното да съм склонен да споря, след като чух, че Патриархът им в Букурещ се нарича и „митрополит на Добруджа”, но с това проблем, смятам, имат българските митрополити Наум, Йоан и Амвросий, не аз… Криви са предпоставките в мисленето ни, върху които прилагаме методологията си и в тоя смисъл конфликтът ни не е с Църквата, ами с нас самите в себе си. Неспечелили битката в своя собствен ум, се опитваме да печелим чужди умове.

Ние сме затворени монади, казва Лайбниц („атоми без прозорци”), онова, което стига до мен от вас е в състояние само на физиологическо ниво да задейства моите сетива. Органите, контролиращи сетивата ми обаче, са вътре в мен и част от мен. Това, което ще произведат като ефект от вашето говорене (или писане), ще се случи „вътре в мен” и в тоя смисъл ще носи информация, която ще е моята, а не вашата. Единственият път за истински диалог, за комуникация помежду ни, продължава Лайбниц, може да бъде посредством това, което дълбоко в себе си ние имаме общо, което всеки атом с другите атоми споделя като нещо идентично. Затова и спасяването на Човека от Бога, ако се върнем в богословието от философията, се случва, когато „Бог става Човек”. Битката за човека, за неговия ум и за сърцето му, затова не могат да спечелят нито Мойсей чрез Закона, нито пророците след него. Не я печели и философията, Сократ вечно ще губи своята битка в Атина, защото „неговият деймон” не е деймонът на съдниците му. По тази причина Закона се налага отвън, силом, пророчествата често „оперират” с феномена страх, а философията се разделя на школи и кръжоци. Чак с Боговъплъщението, със ставането на Бога човек, е възстановено единението и общението между човеците и Бога и на човеците помежду им.

Теология, оперираща с категории чужди и далечни на църковния етос (а етос, според Аристотел, означава не „списък с правила” или набор от идеи, ами състояние на битието, открило своя топос във Всемирната йерархия), няма как да стигне никак и до никого, няма как да бъде възприета от Църквата като собствена. Ние не се причастяваме заедно (всеки се причастява по своя си някаква „книжна схема” или според това кой как го е посъветвал), не споделяме себе си с другия, за нас другият е излишен. И същевременно с другия спорим, говорим му, пишем за него с едничката цел да го подчиним или най-малкото да го изтласкаме в маргиналата. Църквата никога няма да прихване такова „богословие”, без значение „от какъв вид и дискурс” е и слава Богу!

А пък ние се „изнасяме”. От реалното време и пространство „тук-и-сега”, в паралелните си представи и светове. Не разрешили помежду си проблема с причастната практика, вярваме, че започнем ли отново литургично общение с римо-католиците, ще се почувстваме по-добре, всичко ще цъфне и разцъфти. А католиците понастоящем се причастяват „и по двата начина” и „под двата вида” – ако миряните желаят, дава им се да пият и от Чашата с Кръвта Христова, ако ли пък не – причастяват се по стария свой начин – миряните само с хляба, а виното е за клира. На тези, които се причастяват „съвсем също като нас” – нашите православни братя и сестри, ние не сме склонни да простим, че го правят с различна от нашата честота, а сме дълбоко убедени, че с тия, които не го правят изобщо като нас, ще се спогодим бързо-бързо. Лъжем се. От едно такова обединение с Рим Църквата на християните може и да има полза, макар и за кратко, в „цивилизационен и политически план”, но от него ние по-църковни няма да станем, нито пък богословстването ни по-ценено извън нашия кръг приятели и симпатизанти.

Днес ще „разрешим”, налагайки мнението си на всички, въпросът с причастния ритъм или по-скоро ще решим, че сме го разрешили, както в някои близки до нас православни църкви бяха решили някои, че са успели, докато не избиха разколи. Утре ще се захванем с „календарния въпрос” – ще убедим всички, че „нашият богослужебен календар” (стар или нов) е най-добрия, единствено подходящ дори. После ще се захванем да сваляме на жените в храма забрадките (или да ги зачулваме насила) и така ред по ред до „пълна победа”… И малцина ще си зададат въпроса дали тези прения и войни са съобразени с църковния етос, дали Църквата ги разпознава като свои или в своя полза. Важно е да има „екшън”, а ние да се чувстваме значими, да сме фактори и факторчета.
„А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.” (Тит 3:9)
„Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.” (Тит 1:12-14)
„И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост; защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат; и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила…” (I Коринтяни 2:1-4)
За св. Павел са глупави, излишни, празни и безполезни препирните „по Закона”, опитите на юдеите от синагогите да внесат в Църквата разпрата за Закона – кое от него е валидно за християните и колко от него, предвид това, че те са далеко от Храма в Йерусалим и повечето от тях вероятно изобщо не са стъпвали в него. За Павел са излишни и вредни също така „юдейските басни”. Само Бог и Павел знаят какво е имал предвид с „юдейски басни”, твърде е вероятно това да са опитите на късния юдаизъм, главно на диаспората в Александрия, да пригодят юдаизма към елинската и римска философия, да изтълкуват старозаветната Свещена История в категориите на гръко-римската философска мисъл… Какъв е плодът от това? Да, юдеите успяват да намерят свои последователи даже в Императорския дом. Юдейска прозелитка става Попея Сабина – съпругата на самия Нерон, такива са някои от освободените роби на Клавдий. Това обаче задоволява единствено жаждата им за новости, вкуса им към ексцентрични източни култове и религии, приемайки юдаизма, те не стават по-малко чудовища, както и култът към египетската Изида не помага на Калигула да преодолее лудостта си и охотата за кръвопролития. Юдейските „басни и препирни по Закона” тогава не са предлагали нищо повече от чесалка за нездрави умствени сърбежи, дори не и моралистика, защото с нея биха изгубили богатите и презадоволени римски матрони… По съвсем същия начин „евхаристийните спорове”, както днес се водят в България, не са в състояние да заинтригуват и дадат умствена и духовна храна другиму, освен на любопитни, ебливи и заможни попадии, които се интересуват повече от въпроса коя клика ще победи в конфликта, отколкото от същината на дебатите, както и поповете им впрочем, за да решат как да се ситуират и препозиционират.

* * *

Блажен е Павел… Блажен е с тия двадесетина-тридесет души, за които е „духовен отец”, които знае поименно и понякога поздравява „по азбучен ред” в писмата си всичките, понякога ругае, друг път умолява, трети път им пише с неизказуема нежност. По толкова са християните в църквите из градовете, до които пише. Той няма проблемите на Яков в Йерусалим с неговите „десетки хиляди повярвали в Христос юдеи”, нито проблемите на юдейските проповедници в Рим с непредвидимите и капризни дворянки и империатрици, разполагащи с достатъчно пари и приятели да им отрежат във всеки един момент главите, както и със сам него се случва при едно от двете му посещения в Рим и не случайно пророкът в една от тия негови „мънички църкви” го умолява да не ходи там. 

А Павел отива. 

Павел застава „пред съда” на самия Нерон, но не защото смята да обърне него в християнство, както юдеите са обърнали жена му в прозелитизъм. Нерон за него е „затворена, самодостатъчна монада”, атом без прозорци, както и Павел е за него. Затова и Павловата проповед пред Нерон не е запазена. Тя не е важна. Павел отива в самия център на Рим, за да възвести нещо съвсем друго – че този разпад на човечеството „на атоми без прозорци” е преодолян в едни пренебрежимо малки, за стандартите на мира сей, общности, преодолян е, но не по начина, който търсят и предлагат „римляни, юдеи и гърци”, не с умела дипломация и „хитроскроени басни”, чрез заменилата общението манипулация, ами в Тялото Христово – Църквата, на което, както сам пише, ние сме станали членове и заедно с това „части един на друг”.

Белград, 7.10.2014 г., българска кръчма "Стара Планина"

06 октомври 2014

Църквата


"Poci cu u sume da je opet trazim, uz tisinu rijeke da je mirno sanjam..." (Zdravko Čolić, "Zvao sam je Emili")

Седнали двама гнусари на обяд в р-нт "Гнусари", основан специално за хора с гадни навици...

- Какво ще обичате? - попитал ги келнерът.
- Донесете ми порция задушени лайна с праз-лук, моля - поръчал си единият.
- За мене само задушени лайна, моля ви, без праз, че днес следобед имам уговорена среща, не искам да мириша на праз. 

Да, точно така изглежда "евхаристийният спор" в Българската Православна Църква в момента. Едните раждат религиозна полицейщина, другите създават религиозно-философски конструкции със съмнителна теологична стойност, но не заради некачественост на моделите, които ползват, а заради собствената си некадърност да ги осмислят и обработят - та, болшинството сред тях дори веднъж не са дочели цялата Библия, че даже и само Новия Завет! И не на последно място - и двете групи творят "задушени лайна" в богословието, защото и двете нямат реална представа и отношение към Църквата. За едните тя е "кварталния клуб на ОФ", за другите интелектуален кръжок. Затова адептите на първите мязат на комисари, а на вторите на "квартални интелигенти", сведущи във всичко "изобщо" и в нищо конкретно.

* * *

Разбира се, че в заветни отношения с Бога (в Христос чрез Светия Дух) се встъпва чрез Светото тайнство Кръщение и разбира се, че тоя завет се подновява и актуализира чрез Светото тайнство Евхаристия, причастяване. Не душевно, не и ментално, това не е „емоционален чин” или плод от интелектуален и общо-духовен подвиг, каквото и да се разбира с последното… Не случайно и двете тайнства изобразяват и предлагат именно съучастие в смъртта Христова и във възкресението Му и сетне в новия живот, който следва, живот „в Светия Дух”. Кръщението и причастяването изобразяват и предлагат „живот в Христос” – кръщението ни въвежда в него, а с причастяването този живот се живее непрестанно, обновява се. Евхаристията пък е цел, център и кулминация на християнския църковен и духовен живот, както и в Светата Литургия виждаме, не само в книгите с поученията на светите отци… За тези неща спор няма, нито има в Църквата две мнения, колкото и да ги повтаряме, все ще е малко, все ще е недостатъчно. Евангелското обещание на Христос, че „където са събрани двама или трима в Негово име”, Той ще бъде там и то през „всички дни до свършека на света”, се изпълнява в евхаристията, с участието ни в нея и физически, с "ядене и пиене на Плътта и Кръвта Божия", а не само на душевно или ментално ниво, затова и разбирането, заедно с участието в нея, е насъщна за нас като християни нужда…

Дотук. Оттук-насетне въпросът става тънък.

Ритъмът и честотата на причастяване никога не са били въпрос, занимавал отците и теолозите на Древната Църква, защото за всекиго конкретно той се е определял от него и неговия епископ, съобразно духовното му състояние, нагласите или разбиранията като цяло на времето. Разгърнете стигналите до нас съчинения на преп. Иустин Мъченик или на Тертулиан, на бл. Августин, на Атанасий и Василий Велики или на Йоан Златоуст и ми намерете място, в което те се занимават се този въпрос или наставляват християните в мнението си по него. Няма такова. Дори в съчиненията на св. Игнатий Богоносец и на св. Ириней Лионски, за които темата за евхаристията е централна, такива места няма. С тоя въпрос не се занимават и преп. Максим Изповедник, нито св. Симеон Нови Богослов, не се занимават св. Григорий Палама, нито Никола Кавасила, макар че в тяхно време Църквата познава и двете практики – и често, редовно, и рядко, спорадично причастяване, а за тях темата за евхаристията е не по-малко централна, отколкото у Ириней Лионски или Поликарп Смирненски.

Съвсем интересно става, ако вземем предвид, че споменатите Игнатий и Поликарп, според Свещеното Предание, са преки ученици и приемници на Христовите Апостоли Павел и Йоан. Те очевидно не са наследили от тях „охота за подобен спор”. 

Нещо повече, темата за евхаристията и възникващите около нея въпроси, е централна и в някои Павлови писма до църквите, тя е ясно различима и в Евангелието на Йоан и в Съборните му Послания. Нийде обаче и двамата Апостоли, в стигналите до нас техни съчинения, не се занимават с въпроса за честотата и ритъма на причастяването, подобен интерес, както вече подчертахме, те не предават и на учениците си… Тази връзка, която днес срещаме по манастирите – духовен старец (наставник) и негови ученици (чада) впрочем е много стара, самият Павел още я препоръчва на Тимотей – „Това, което си чул от мене, предай на двама или трима ученици, които сметнеш за способни сетне и други да научат”. Това сиреч, което е занимавало Павел като богослов и църковник, ние научаваме не само чрез Посланията му (някои от които впрочем са се изгубили, не са стигнали до нас, като Посланието до Лаодикийците, което той споменава в Посланието до Колосяните) и разказите на св. Лука, но и чрез писанията на преките му ученици, а после пък на техните, което е в основата на Свещеното Предание. Никъде, да обобщим, нито в Свещеното Писание, нито в Свещеното Предание на Древната, Апостолска Църква ние не намираме и „запетайка” по въпроса с честотата на причастяването или причастния ритъм.

* * *

Разбира се, четейки Деяния на Светите Апостоли, а и отчасти Светипавловите Послания, оставаме с убеждението, че първите християни в Йерусалим, а и по църквите, основани от Павел, са се причастявали ежедневно, предимно вечер, заедно с т. нар. „братски трапези”
„А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в Храма (Йерусалимския, Соломонов) и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце.” (Деяния 2:44-46)
На това място някои днешни „богослови”, предимно законници-ригористи, като неособено умния поп Божидар Главев от Сливенска епархия, чиито критики към академичното богословие често се дължат на факта, че е учил през пръсти, а не на иначе безспорните му недъзи, биха казали, че тогавашните християни са се причастявали така, защото всеки момент са очаквали да се сподобят с мъченически венец, че това е било време на интензивни и безмилостни гонения срещу вярващите в Иисус Христос. Всекидневната смъртна угроза е провокирала у тях постоянна борба с греха, подбуждала е благочестие и съответно възможност да се причастяват всекидневно. Докато поп Божидар чете основно на Карелин, Сисоев и Гърбов глупостите и предимно на дядо Йоаникий календарчетата, съветвайки се главно по спорни въпроси с немного по-умната от него своя съпруга, няма как да съобрази твърденията си с очевидни и всеизвестни факти. 

Гоненията в това време са спорадични и идват основно откъм юдеите, които при това нямат право да изпълняват смъртни присъди, а не от Римската власт. Дори по-късните гонения от Нерон в Рим са епизод и са по-скоро плод на произвола на един луд човек, с цел да оправдаят изгарянето на Рим, да освободят него от подозрение, отколкото методична и осмислена репресия от страна на светската власт по идеологически причини. Едва в 91 г. сл. Хр. Можем да говорим за мъченик „в класическия смисъл на думата” – св. Климент, ако не се лъжа в името, римски християнин от патрицианско семейство, който е съден и убит само защото „е християнин”. Нероновите гонения, подчертаваме, са сравнително кратки и започват по-късно от времето, за което говори приведения от Лука текст, а и тогава християните са убивани не, задето са християни, ами по обвинението, че били подпалили Рим.

Свети Архидякон Стефан е убит с камъни от еврейските първенци в Йерусалим, като евреин, който е показал симпатия към гъркоговорящите юдеи, приели Христос и присъединили се към Първата Църква след Петдесятница - юдейския празник Шатроразпъване, за който знаем, че са пристигали и юдеи-разселници от всички краища на Империята, което не значи, че са били приемани от юдеите в Йерусалим особено радушно и братски, но в Първата Църква очевидно са останали. Стефан, с благословията на Апостолите, дал за техните вдовици равноправен с тоя на йерусалимските юдео-християни достъп до издръжката, която първите християни са осигурявали „за вдовиците и сираците помежду си”. Стефан е убит по всяка вероятност не, защото е християнин, а защото като юдео-християнин е постъпвал неприемливо за юдейската ортодоксална общност, която е гледала отначало на християните като част от себе си. Яков, брат Господен и епископ на първата общност в Йерусалим, обаче умиротворява ситуацията и впоследствие не само в Библията четем, както в по-горе приведения цитат, че християни и юдеи в Йерусалим са всекидневно в Храма за вечерната и сутрешната молитва, но и десетилетия по-късно, когато Яков, когото самите юдеи наричали Праведния, според Йосиф Флавий, е убит от първенците, поради завист и интрига (хвърлен от крилото на Храма), останалите юдеи започват брожение заради това беззаконие. Сам Йосиф Флавий дори допуска, без да има особени симпатии към християните, че катастрофата за Йерусалим – разрушаването му от римските войски малко по-късно, е Божие възмездие за убийството на Праведния Яков, когото очевидно почитал и сам.

Друг, с когото евреите имат сериозен проблем и желаят смъртта му, е св. ап. Павел, който сред езичниците проповядва едно твърде отворено, според тях, християнство, при което не е нужно обрязване, нито съблюдаване за култовата чистота на храните или пък разделение между християни от юдейски произход и християни от езичнически произход:
„Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Йерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, да не би да тичам, или да съм тичал напразно. Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, - тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието. А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните, като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.” (Галатяни 2:1-10); „Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи. Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.” (Римляни 14:1-5); “А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. Понеже, преди да пристигнат някои от Накова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?” (Галатяни 2:11-14)
Много пъти Павел успява да се измъкне от гнева на йерусалимските традиционни юдеи и от този на юдеи и прозелити по синагогите в останалите гръко-римски градове в диаспората им, позовавайки се на римското си гражданство, което означава, че християните в това време съвсем не са били с надвиснал над главата им римски меч и ако Павел има временни неприятности с властите, то е основно заради плетените от юдеите и юдействащите партизани сред християните интриги:
„Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден? Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин. Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да. А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв. И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.” (Деяния 22:25-29)
…Павел обаче има проблеми не само с ортодоксалните юдеи, но и със самия Яков, който неодобрява също съвсем безрезервно неговия либерализъм спрямо юдейските традиции:
„Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери. И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба. А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона. А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите. И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк. Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.” (Деяния 21:17-24)
Яков е загрижен за мира в Йерусалим, за добрия диалог между Църквата и юдейската общност, все неща, за каквито на някои днешни български „евхаристийци” – от редови миряни, през богослови и свещеници, та до епископи и митрополити въобще не им пука, но сега не се занимаваме с тази част от темата. И този мир Яков опазва дълго време. По този въпрос Лутер не е прав, отдавайки предимство и право само на Павел, наричайки даже Якововите писания (Съборното му Послание) "сламени". Не се съгласявам, извинете и със св. Йоан Златоуст, който в коментара си на Посланието до Галатяните обяснява, че между Павел и Петър (респективно Павел и Яков) конфликт е нямало, ами всичко било наместено (договорено между Павел и Петър) с цел поука за вярващите в Галатия. Златоустият изхожда от убеждението си, че с Петдесятница и получаването на "дара на Светия Дух" от апостолите, те са влезли в някакво особено състояние на перфектност, получили са неотменимо и безусловно съвършенство. Той не е в състояние, възприемайки такъв възглед, да обясни страха и отстъплението на Петър (според Свещеното Предание) при бягството му от Рим в края на живота му, но нито се и опитва, в интерес на истината... Все пак Йоан Златоуст е в истината по въпроса за разлика от Лутер, Златоуст е боговдъхновен, а Лутер само гений. Прави са и двамата - прав е и Яков, прав е и Павел, Яков е прав в Йерусалим, Павел сред Църквите в езическия свят, затова Павел отстъпва пред волята на Яков в Йерусалим, а Яков и Петър пред тая на Павел в Коринт, Ефес, Филипи, което не значи все пак, че и двете страни го правят "на драго сърце" и без резерви... 

Следователно християните в Йерусалим не са се причастявали всекидневно, защото са били потенциални мъченици, а като се загледаме и в споменатия конфликт в Църквата, който провокира мъченичеството на Стефан, не са били и особено праведни и благочестиви. Правили са го, защото тъй им е показал Възкръсналия Христос при срещата Си след Възкресението, с двама от тях по пътя за Емаус:
„И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.” (Лука 24:28-31)
Правили са го не защото, както им се ще на противниците на евхаристийното възраждане да представят нещата, са били „живи светци” в постоянен пост и молитва, чакащи всеки ден мъченичество. Това, че не са „светили” виждаме от конфликта, който споменахме вече два пъти, на който пада жертва сам Стефан, ако пък се зачетем в Посланията до Коринтяните, ще се хванем за главата какви някои от тях са ги „вършили”, та Павел, изобличавайки ги, стига до крайности – предупреждава ги, че ще се върне при тях „със сопа”… Но са го правили, причастявали са се редовно не и защото, както се ще пък на евхаристийците-партизани, не е имало някакви особени условия за това и задържане отстрана на Апостолите и старейшините, ами защото, ако се върнем при цитирания стих, позволявайки на Лука да говори и да обяснява, вместо ние вместо него или на него, са живеели ежечасно според това, което в общото причастяване се изобразява: „А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата…” 

Днешните борци за постоянно причастяване обаче, без да е налице предусловието (или ако думата предусловие не ви се нрави – необходимата за целта еклесиална среда и атмосфера да речем по-добре), твърдят, че можем съвсем спокойно да се причастяваме ежеседмично (а защо не и всекидневно, ако ще сме последователни „по Библията”), а това предусловие ще дойде като следствие. И се причастяват (някои от тях, докато други само дрънкат за това), чаканото следствие обаче не идва. Те сами се превръщат в секта, във вътрешно-църковна група и съдят и изолират останалите, отдалечавайки се съвсем от обещаваното следствие. Това, което правят (или настояват, че трябва да се прави), се превръща в някаква фиксация, с която подменят целия духовен живот, което и сами ще видите, ако се заслушате в разговорите им…

В скоба само ще посочим, че по манастирите, ако функционират нормално, братята се причастяват не просто ежеседмично, но и ежедневно, само че, там предусловието е прието като начин на живот, заедно с постъпването в манастира. Т.е. те не просто съживяват частично древната практика, ами се стараят да пресъздадат самата древна община.

…Нека се върнем на въпроса с причастния ритъм и честотата на причастяване. Видяхме, че в Йерусалим е било всекидневно причастяването на всички, с такова впечатление ни оставят и някои места от Павловите Послания:
„Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму. Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола.” (Ефесяни 4:25-27)
Макар и в Павловите общини вече да не е практикуван „йерусалимския модел” на почти комунално съжителство, църквите продължават да изглеждат като семейни общности и всекидневното (вечер) причастяване продължава, заедно с търсенето на чистота във взаимоотношенията, молитва едни за други и едни с други, взаимно изповядване на прегрешенията, за което и Яков настоява в Съборното си Послание, в обръщение към християните от всички църкви, не само към йерусалимци… „Да не ви завари слънцето при залеза си гневни!” настоява Павел тук, защото в това време те трябва да седнат на братската трапеза заедно, а ако са в свада, не ще изпълнят Христовите думи, според които на Олтара не се поставя дар, ако същевремено си в конфликт с брата си…

В края на I-ви в. обаче срещаме у някои римски автори бележки относно християните. Те твърдят, че в Рим се събират в неделен ден (а не всяка вечер), същото свидетелстват и във II-ри в. сами християните – преп. Иустин Мъченик (в „Диалог с Трифон Иудеина”) и Тертулиан в „Апология”. Ежедневното причастяване следователно е преминало в седмично, един по-късен църковен канон пък настоява, че християни, които в неделя не се причастяват (без да са под епископско запрещение), трябва да се отлъчват. Последния канон сега няма да коментираме, защото първо, че не ми е в компетенцията и второ, защото го поставяме в контекста на разглежданото досега. Причастният ритъм е съобразен винаги и сам се съобразява с времето и пространството, в което Църквата живее, както с духовното ниво и нагласите на членовете си. Виждаме, че един ритъм и една практика преминава в друг ритъм и практика – тази от I-ви в. в тази от II-ри, но без това да предизвиква сътресения и ежби в Църквата, каквито днес евхаристийните и антиевхаристийните партизани създават, без църковно съзнание, но основно с мотив „тоз да се хареса на ония, а онзи да се хареса на тия” и никаква отговорност към Тялото Христово.

Белград, Кафан Битоль, 06.10.2014

29 септември 2014

Експерт Чолев, Другарката Цанева и вероучението

"експерт" Чолев
От Другарката Цанева, една от двете ми начални учителки в СОУ „Жечка Карамфилова” (днес „Черноризец Храбър”) в кв. Левски, във Варна, аз научих куп интересни неща. Много повече, отколкото от Другарката Димитрова, която ни занимаваше с простотии като математиката и правописа... Научих, че Другаря Георги Димитров е преплавал Черно море в лодка с две весла, сам-самичък, за да стигне до Съветския Съюз. Научих също, че ние българите, които тогава бяхме 9 000 000, ако се уловим за ръце и застанем стъпили на дъното на същото туй Черно море, можем да направим право хоро от Варна до Одеса. Другарят Владимир Илич Ленин пък, когато бил малък и видел, че другарчетата му играят някаква непочтена детска игра или в игрите мамят, казвал: „Аз с деца като вас повече няма да играя!”, приел бил да се нарича с името на майка си Лена, а не „по отчество”, защото много я обичал… Боже мой, щях да забравя!! Майката на Другаря Георги Димитров го е родила буквално „на къра”, както си работила, заедно с цялото трудово село, стомахът я присвил и тя му подарила битието директно под една череша… Карл Маркс и Фридрих Енгелс били братя, а Хаджи Димитър и Стефан Караджа братовчеди.... 

Понякога Другарката Цанева ни разказваше за посещението си в софийския Мавзолей, където Другарят Георги Димитров лежал „съвсем като жив” с една тиха и светла усмивка на лицето… Оттогава, съвсем сериозно, са детските ми кошмари с Катедралата във Варна, която уподобявах подсъзнателно на Мавзолея, а в градинката зад нея сънувах бюст на Ленин, който ме гледаше смразяващо, искайки да ме… изяде… Ако смятате, че това е интересно, то е, защото не сте чули за Йоан Кукузел. Той се казвал така, не защото татю му тъй го е кръстил, но не и защото сам, доброволно, като Станимир Георгиев Янакиев, си е сменил името на „отец Силвестър”. Когато питали Йоан какво обича, Йоан отговарял „Куку със зеле!”. Това означавало „боб със зеле”, според Другарката Цанева, на „старобългарски” куку било боб. По-скоро зелето е наричано купус, която дума сърбите още пазят, но това има съвсем малко значение, предвид факта, че бобът е култура, внесена от Северна Америка, след откриването й от Колумб, много по-късно, което прави твърдението на Другарката Цанева още по-интересно.

И докато Другарката Димитрова категорично мязаше на мъж, Другарката Цанева приличаше на дъщерята на спекуланта от „Опасен чар”, която той искаше да омъжи за героя на Тодор Колев. Така се и държеше. Силно и драматично, мисля, ме ревнуваше. Та аз бях едно тъй хубаво и пухкаво момче-бонбон, а тя пък категорично смахната! Във втори клас се влюбих в съученичката си Лариса, безуспешно. В трети залюбих съученичката си Таня – успешно, целувахме се. Поканих Таня и сестрите й, значително по-големи от нея, вкъщи на кифлички. На следващия ден направих грешката да се изтърва в клас, веднага щом научи, Другарката Цанева извика майка ми й и рече: „Дръжте сина си далеко от Таня, тя е… курва!”

В кино „Острава”, намиращо се в непосредствена близост до нашето училище, ни водиха да гледаме филмите за Олег Кошевой и за седемте ястребинчета. Жечка Карамфилова, партизанката, беше патрон на училището, Кошевой на класа, а Митко Палаузов на дружината. Сетне, докато Другарката Цанева правеше разбор на филма, незнайно защо описвайки колко са били жестоки фашистите, не пропускаше да „оцвети хубаво в лайняна боя” и турците – преди, сега и завинаги. Когато постъпих в казармата, разбрах защо. От малки са ни готвили за „чутовния” подвиг – да застанем срещу добре въоръжената, обучена и едномилионна турска армия с нищо повече от автомат „Калашников” в едната и гол хуй в другата ръка. А стратезите на този „национален героизъм”, се бяха подготвили, когато турците ни изметат от фронта, да наводнят чрез язовири, правени специално за тази цeл край тях, превзетите от тучрулята градове. Тия язовири, апропо, в момента именно се рушат, поради лоша поддръжка от частниците, на които бяха подарени и заливат градове и квартали, недочаквайки турците.

Защо ви разказвам за Другарките Цанева и Димитрова ли?? Ей, тъй, за да се намирам на приказка, тъпанари такива! Обичам да си спомням и мисля за себе си... Пошегувах се. Защото в програмата за преподаването на вероучение (свободноизбираемо) в Държавното училище е пълно с Другарки като Цанева. Живях с вероучителка дълго време, знаете и се запознах с почти всичките й колежки и приятелки, коя от другата по шашави. Какво и как да преподават решава Емо Погончев, който поразително прилича на остарелия Олег Кошевой и Деса Пулиева – секси версията на Жечка Карамфилова, а духовните наследнички на Другарката Цанева, която, ако не е в лудницата, се е омъжила, събират днес и въвеждат в училищата регионални инспектори като Илиан Чолев.

Знаете ли го вие Илиан Чолев?! Не? Работеше, съвсем доскоро, в регионалния инспекторат в Разград, Русенска епархия, като експерт по религия. Принудиха го да напусне и Двери бг. оплакаха БПЦ и МОНМ, заради напускането му, сякаш е напуснал не Чолев инспектората, ами Иисус Христос си е взел отпуск от Всемира. Чолев, братя и сестри, освен като експерт по религия, работи и като поп. Да, добре ме разбрахте, не е поп, ами работи като поп. Облича си Чолев расото, взима требник, епатрихил и заобикаляйки русенските свещеници, ги изпреварва по гробища и за водосвети. Чолев взима с десетина лева по-евтино, затова и го викат често именно него… Веднъж опели едни покойници два пъти. Били роднини покойните на русенски свещеник, затова и Чолев не успял да го изпревари. Другите роднини на покойниците обаче, за да не се разсърди Чолев, го повикали да ги опее втори път, на гробовете. Друг път Чолев участвал в бой със свещеник между два други гроба. Свещеникът и той успял да изпревари Чолев, който пък пристигнал с епатрихил и прочие. „Дай ми, моля ти се, епатрихила си, защото забравих моя, – примолил се попът на Чолев – пък аз ще те оставя ти да идеш сетне на курбана, вместо мен!” Свършило опелото, свещеникът забравил какво е обещал на Чолев и тръгнал с опечалените за траурната трапеза… Чолев не се стърпял, побеснял от тази неправда, му налетял и се затъркаляли между гробовете.

Сега най-после Чолев е уволнен, по-скоро е принуден да напусне работата си в инспектората и на горкичкия му остава само допълнителната работа като вместо-поп… А хубаво му разправял Неофит, докато беше само Русенски митрополит: „Хайде бе, Чолев, хайде да те запопим, щом толкова ти се служат треби!”, а Чолев викал: „Не ща! Тъй ми е по-добре!” И как няма да му е по-добре – кръщавките и опелата са по половин час и носят добри пари, а запопят ли го, ще трябва да изповядва и служи Света Литургия безплатно. Какво е препятствало митр. Неофит да се справи с феномена Чолев в епархията си, оставям на вас да отгатнете, както и се надявам да си отговорите на въпроса дали неуспелия да се оправи с Чолев в Разград, може да решава проблеми, възникващи в цялата БПЦ… Моето обръщение е сега към МОНМ и Регионалните инспекторати – Моля ви се, изхвърлете Чолев и „Другарките Цаневи” от училищата, за да си отдъхнем и ние, и вие…

Beograd, Skadarlija, 29.09.2014 

* * * * * * *
по темата за държaвното училище и Другарката Цанева виж още "Хомосексуализъм"

26 септември 2014

За Епископа, иновациите и евхаристийното съзряване

"...Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие..." (Филипяни 3:15)
Един здрав и трезвен консерватизъм никому не е навредил. И дори напротив – общностите се разбиват и разпадат най-лесно и най-бързо, когато иновациите се превърнат в стил, в начин на живот… Не можем постоянно да бъдем интересни, нямаме такъв ресурс дори технически погледнато, храмовото пространство е малко, богослужебното време е ограничено. Днес ще махнем Завесите, утре Дверите. Вдругиден какво? Ще изнесем Жертвеника насред Корабната част на Храма ли, а Епископския Трон в двора? При Проскомидията ще почнем да споменаваме поименно самоубийците и некръстените, заедно с упокоилите се верни чада на Църквата, а при Великия Вход и всички еретици, заедно с православните йереи и архиереи?

Ще трябва да разкараме и иконите естествено или силно да ограничим техния брой. Какво е това, на какво прилича, докато ние „служим заедно Богу” по точно установен ред, някой там в ъгъла, пред иконата, да се моли сам за себе си, неизвестно нам за какво!? За простотия някаква, със сигурност, се моли диването, богословски неосведомена! Че виж го и де е застанал, пред „лозарската” икона на св. Трифон, пред „овчарската” на св. Георги. Скрит езичник е това, да го покръстим или да го изритаме! 

Изчерпим ли материята, пространството и времето като възможности, ще се заядем с хората. Така и дяволът, "затворен" на Земята след Небесния си бунт, ненамирайки си вече място от злоба, нападна Човека... Първо ще им заповядаме от утре да идват на богослужение жените без забрадки. Вдругиден ще въведем задължителната епилация и грима при сестрите и ще наредим бради да си оставят само братя над петдесетгодишна възраст. Влизащият за първи път в Храма, трябва да се чувства комфортно, да не би случайно, ако е някой наш познат, да ни се подиграе: „Какво правиш ти тука, сред тези негримирани и неепилирани откачалки?!”… Е, тъй заприличваш сам ти на гост, който се срамува от своите домакини пред други гости, но какво пък – „Изкуството иска жертви”.

Но вижте религиозната общност на разколника екс-поп Любомир Попов във Варна! По стените, там където се събират, заедно с иконите, са накичени и картини на „велики художници” по религиозни теми и сюжети, пеят се, заедно с православните песнопения, също и протестантски песнички. Всеки може да проповядва, даже са си направили график… И какво? Залата, която са наели и са нарекли параклис, вероятно е препълнена? Общността им расте, развива се? Хапчето на иновационността е излекувало всички лични и общностни болежки и недъзи?!... И те впрочем се причастяват непрестанно с това, което Попов забърква в потира си, без особени условия и подготовка, освен душевно-ментална... По три, четири или пет хиляди души дневно се кръщават и прибавят към тяхното общество, както в Апостолско време в Йерусалим сигурно, а?! Дрън-дрън. Едни и същи „дежурни маймуни”, не повече от стотината, които отвлече от епархията на Владика Кирил, са всяка седмица там от години. И ако не е колежката асист. Яна Драгомирова от Шуменската теологична катедра, фенка на екс-попа, да препраща при него излъгалите се да се запишат в Шумен богослови, тия жив нов човек не ще видят, дори само за час.

Преустановете обикалянето на храма в Пасхалната (Великденска) нощ, забранете го, защото не може да се обясни „богословски-евхаристийно” и ще видите какъв отлив от пристигащи точно в тази нощ поклонници ще има. Ще лишите хората обаче не само от една „интересна традиция”, ще ги лишите и от възможността да чуят поздрава „Христос воскресе!”, заедно с проповедта на свещеника навръх Великден, за която те покрай обикалянето остават, макар да не влизат в храма за започващата след това среднощна Литургия. Вземете им клонките от ръцете на Цветница, угасете им свещите, които палят в храма пред иконата, забранете им вече да палят, както направи мутрата от митрополията в Пловдив… Е, какво се нарича всичко това? Фашизъм. Тормоз. Безчовечност. Това е следствието на всяка жажда за новости, на иновационния бяс в Църквата, а срещу му е само здравият консерватизъм.

Колко много истинска свобода има в умния консерватизъм, колко човещина! Колко много повече, отколкото в нахаканото и безпардонно новаторство!

Обаче хайде, нека да речем, че нещото ново е всъщност „добре забравено старо”, което е и хубаво, и нужно, и уместно, като редовното причастяване например, като акцентирането, че съединяването с Христос е център и смисъл на православната вяра. Добре. А кой ще го въведе или по-точно казано – ще го върне в Църквата? Разбира се, епископът, Владиката. Нему е поверено да „преподава вярно словото на истината”, да следи за ереси, да надзирава духовния живот в епархията. Кои са обаче тези, чрез които ще го осъществи? Презвитерионът, свещениците. Точно както и в Древност именнo презвитерите епископът е изпращал „да проповядват сред народа”, по подобие на изпращането на Апостолите от Христос „сред всички народи”.

Епископът трябва да убеди своите презвитери, особено по-старите сред тях, а не разни амбициозни млади мъже или авантюристи. Защото тях, "старците", уважава и слуша не само целият Презвитерион, по тях се мери, а защото тях ще последва и народът. Ако епископът се опита да им наложи волята си, вместо да ги убеди, те или ще намерят начин да я заобиколят, или ще започнат да я изпълняват формално, от страх, както при мафиота Николай Севастиянов в Пловдив. И в двата случая народът няма да ги последва… 

В Сърбия разказват „църковен виц” по реален случай. Владиката в една епархия заповядал на стар свещеник да причастява всеки, който пожелае, без да го пита изповядал ли се е или е постил, какъвто несломим обичай този свещеник дотогава имал. Свещеникът се „подчинил” и когато причастявал, след „Причастява се Божият раб…” добавял „…на съвестта на Владиката нека тежи този грях”. Как се е чувствал причастникът? А как се е чувствал свещеникът? Може би Владиката е бил доволен – намерил начин да наложи това, което са го учили във факултета, а може би не съвсем, защото и за най-глупавия е ясно, че това не е послушание. Какво е можел да стори повече? Да разпопи презвитеря? Да го уволни? Да го премести в друг храм?… И заедно с това би се лишил от цялата почти общност, посещаваща храма, защото мнозина са били там, заради респекта пред този точно възрастен поп и от любов към него… Би изгубил епископът любовта и доверието на Презвитериона си също, заради тази репресия, нещо повече – някои попове биха се изкушили да употребят „новия дискурс” за свои лични цели и амбиции, биха почнали помежду си лов на вещици… 

Цайтнот, каквото и да сториш в създалата се ситуация, все е грешно и можеш само да крепиш нещата, стискайки палци да не се срутят отгоре ти… И той ги крепил до момента, в който не се появил разколникът Артемие и множество стари сръбски свещеници се присъединили към неговия разкол, защото казвал истината… Не, не истината относно „причастната практика”, Артемие категорично не е прав за нея, както и за почти всичко останало, ами истината, че са били тормозени, че някой е тръгнал против съвестта им.

Всяка новост, колкото и да е добра или належаща, трябва да мине през няколко сита. И едно от тях е начинът за въвеждането й. Народът трябва да бъде призован, приведен към Потира от тези, на които вярва. Не може да му казват „как трябва” разни млади пишлемета, току-що завършили факултетите, дето преди да се запишат да учат в тях, хал-хабер от православие и църковност, че и въобще от християнство са нямали, че и досега нямат идея как да сглобят читава проповед от знанията, с които са се „накълвали”, нито пък млади сравнително попове, които още не могат да укротят собствените си страсти, да се отърсят от комплексите си и да се откажат от парадния лукс и снобарията, заедно с надменност и арогантност, които нерядко демонстрират… 

Евхаристийният ренесанс ще настъпи, не когато се научим изкусно да „бием причта” с архиереския жезъл или със свитите си на руло „лекции по догматика”, като не изпускаме вратовете от чатала на несъгласните свои братя и сестри и на свещениците. Той трябва да е общо дело. Не само християните трябва да се научат как да живеят евхаристийно, но и сам Владиката трябва да се напъне да бъде истински Владика – повече Христос, повече пастир, отколкото старап, идеолог, визионер, богослов, интелектуалец… Нека той първо ни покаже Плода на Светия Дух у себе си, узрял чрез постоянното причастие. Това ще е най-силният аргумент и за народ, и за Презвитерион… А и това е доста сериозен аргумент впрочем срещу нагласата, че причастието е "магическа отвара", а лъжичката, с която се подава - вълшебна пръчица, способни да решат всички проблеми, без каквото и да е предхождащо или следващо причастяването усилие. Ако беше тъй, епископът, по силата само на факта, че дълги години се е причастявал всекидневно, щеше да свети от благодат, докато ходи, без да е нужно да добавя към туй никакъв личен подвиг.

* * *

Да, аз знам, че докато четете, в съзнанието ви излизат конкретни имена, знам и че сами сте наясно, че тях точно имам предвид. Знам и че ме осъждате, задето… осъждам… Но, кажете ми, Христа ради, кое от написаното е невярно?! Не е ли правдиво, по Бога ли не е?! Без любов към Църквата Божия ли е писано или без църковно съзнание?!

Белград, кафан Битоль, 26.09.2014 г.

Теми/етикети на отделните публикации

Сръбски дневници (1) skype-катехизис (6) азбука за "православни" талибани (3) Анкети - Религиозно образование (2) Аспаруховски проповеди - Светльо Ангелов (3) Вашият глас за мен (5) Външни автори (39) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Нов Завет (2) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Стар Завет (2) Делнични размисли на събуждане (7) Десета седмица на православната книга - Варна 2008 (4) ДПЦ "Св. Архангел Михаил" (1) Единадесета седмица на православната книга (7) Есета (1) Есета Беседи Публицистика - Светльо Ангелов (422) Интервюта (12) Истинските новини (80) Карикатурите на Путьо Spiroff (2) Коледни приказки (1) Кратки есета - ПЦДОН (2) Любопитно (1) Магдалинини песни (6) Мускетарска Телевизия (127) Мускетарска Телевизия - катехизис за ПЦДОН (46) Операция Jebaћу вам маjку фашистићку (3) Пловдивски дневници (38) Политика (21) Преводи (2) Приказки за големи момичета (21) Приказки по телефона (1) Просветленията на трезвеника (3) ПЦДОН (6) ПЦДОН - Акция "Спаси живот с цвете" (4) Пътеписи (22) размисли (2) Рилски песни (3) Рубрика Джаз и музика (1) Светльови готварски рецепти (1) Слова срещу Душевадеца (3) Сръбски дневници (264) Тринадесета седмица на православната книга (7) Хаплив православен речник от Светльо Ангелов (4) Шаржове (4) ШУ "Еп. Константин Преславски" (1)