Две нови стихчета в блога "Лирика"

16 септември 2018

Добро пожаловать опять в Одессу...

"В SV-то ти ще пише "оцелял след конфликт с модерна мутра" ("пророчество" от приятеля ми о. Ст. Б,)
Държавата ни е Мутренска фирма. Тя е разделена между различни престъпнически фракции и групировки на зони, отрасли и нива на влияние и собственост. Промяната в политическите прегрупирания отразява само появата на нови играчи в сенчестата икономика и легализирането на социално-политическо ниво на техните претенции. 

Първата работа на лидера на Обединените "патриоти" Валери Симеонов, още щом стигна до някаква политическа власт, помните ли каква беше? Да поиска първо "пая" си от хазартния бизнес, щото явно много е "вложил" там и веднага щом разбра, че това не е лъжица за неговата уста, се насочи към рекет и малтретиране на курортното ресторантьорство, при това не къде да е, ами по... Слънчев бряг, където знаем, че също бая е вложил в "купони и чалга до зори" с някои Български митрополити.

А Бойко гледаше сеир - нека си играят, та да се наиграят палетата, ще се наядат и ще улегнат или ще се задавят и изгинат от собствената си лакомия.

* * *

БПЦ във всичките си подразделения е филиал на Фирмата, през който се препират с печалба и преразпределят едни пари, било от вътрешно-държавни, било от евро-фондове. Ключова институция в този алъш-вер се нарича Дирекция "Вероизповедания" към МС. Манастири, храмове, митрополии, също както  прицърковни и околоцърковни организации, духовно-просветни и социални центрове, доколкото ги има, служат за същата цел - да завъртим едни пари, имитирайки едни неща - имитирайки православие, имитирайки духовност, имитирайки филантропия или родолюбие. Докато се въртят едни пари - по сметка едни, от ръка на ръка други, давани за едно, записвани за второ, употребявани за трето, докато ние мислим, че "нещо се случва". 

Нищо не може да се случи, мили мои, докато не се върнат... Македонците да очистят поредния Стамболийски с цялата му Оранжева Гвардия.

Варна, 18.09.2018 г.

14 септември 2018

III-тото Писмо за I-вото Трънско "въстание"


Скъпи Трънчани, няма да ви кажа откъде ви пиша това писмо, за да не стават пак излишни "разходки". Ще ви кажа само, че едва онзи ден бях в Трънско, за последно легнал в шумата зад един храм при дърветата под една надгробна плоча. Съвсем подобно на червения поп Андрей по Гео-милевски, точно навръх 9-ти Септември, само че, без граната и на всичкото отгоре "сатаната не пристигна". 

Под сатаната нямам предвид Чичо ви Е., който когато не го дразниш изглежда много симпатичен старец, а едни четворица типове, яки много и с татуировки, тръгнали да ме търсят, по моя информация, по манастирите. Не ме намериха, изобщо не знам даже дали идваха, а аз избягах, но докато държах телефона си на безшумен режим с вибрация и сигнализирах по приятели къде съм и защо съм, написах едно чудесно стихотворение, вярвайки се, че е предсмъртно, което можете да прочетете ето ТУК. Сетне бягах по чехли и запретнат подрасник през една рекичка, запретнал подрасника като алтернативна самодива, после бях в един манастир, откъдето игуменът му искаше да вика полиция, за да ме изгони, после бях в друг манастир... Ние от Варна можем да вървим, да търчим, да хвърчим, можем и под земята като нинджи да се провираме, стига да не ни мързи. А каква по-добра причина да спре да те мързи отведнъж от тази да те гонят с... винкели?! Сега съм тука, където няма да ви кажа... къде съм. И всичкото това заради Чичо ви Е.

Всяко нещо, мили мои, което мине по живот 120 години (на колкото горе-долу е и Чичо ви Е.), може да претендира за безсмъртие. Така е с Английската Кралица, заради няколко хиляди години кръвосмешение в рода й, започнало с Крал Артур и сестра му Лейди Моргана. Така е и с БСП - наследница на БКП, наследница на БНРП и пр., и пр., заради инцеста пак между няколко вида социализъм, от който се е родила днешната й версия. Да се разберем обаче, безсмъртието на Чичо ви (Аллах да му наспори годините!) няма нищо общо с тая логика, ами е заради чистата Трънска природа!

Обаче инцестните практики между БСП (в скоби К.) и различните политически явления в България продължава. БСП се целуваха и с ДПС, и с НДСВ, играха си на "кой бъзика баба ми по пъпа" и с различните националисти, БСП продължава любовния си маратон, тая стара ненаситница и с дясно-центристите от ГЕРБ...

Та сега съм тука, където няма да ви кажа къде е, напът за Португалия, защото Чичо ви се "обади където трябва". А тия с винкелите не ме намериха, за които изобщо не се знае имат ли общо с Чичко ви, а най-вероятно не, щото тяхната Партия, "обновена и дистанцирана", с такива методи не си служи, което обаче за някои кръгове в БПЦ-БП не е рядкост. Та намериха когото трябва по телефона (един игумен) тия от пълната с дясно-центрични хора Дирекция, сами намерени първо от Чичо ви по телефона и започнаха да го изнудват по повод мене. Ти да видиш завой, вариации, колизии, еманации и неочаквани ралации!

Аз още през 2007-ма година писах, че тази Дирекция трябва да бъде закрита, след нейна намеса във вътрешно църковни конфликти в БПЦ при казуса с д-р Десислава Пулиева, но никой не ми обърна внимание. Само д-р Жасмина Донкова от самата Дирекция осмиваше несериозното ми предложение в разни медии по онова време. Да.

И ето ти сега нов парадокс. Дирекцията, която иска всичко да се решава уж през свещенството и митрополията, когато се касае до дела на БПЦ, включително реставриране и благоукрасяване на храмове и манастири, изведнъж се оказа бързореагираща, мълниеносно действаща дори, само при едно обаждане от... Бузлуджа.

Пожелавам на Дирекцията на ГЕРБ дълго и взаимоизгодно сътрудничество с Бузлуджанци, които от партизани станаха бизнесмени и приватизатори, а от приватизатори черковни епитропи. С чичовците, които са навсякъде из Татковината и най-вече в черковни настоятелства, епархийски съвети и свещени митрополии. Да им е сладко. Дано по-скоро изядат всичко, та да оставят най-сетне Църквата на мира, за да стане отново Църква.

Господ здраве да им дава!

08 септември 2018

Трезвеници? (II-ро писмо до Трънско)

"Напият се сите вечер с ракия до смърт, па окат по телефоно Бърза Помощ да обясняват, че някой е припаднал. Ама от там даже и не тръгват, щото знаят они за какво ги викат" (свидетелство на трънчанин)
- Ау, тука как пият! От сутринта пият - изумява се жената на дърваря от Сливенско, който работи в гората над манастира за общината - Гледам го единия паднал на чаршията, а брат му го държи за ръката, мери пулс явно, а аз се постреснах, че сме с детето, а тоя ми вика завалвайки и както е клекнал се олюлява: "Нищо, нищо, шефке, минавай спокойно, брат ми просто припадна", а пред кръчмата го гледам трети с подуто, чак лилаво едно око, вика: "Паднах по едни стълби"
Ама хайде, мили мои, преди да обсъдим моя "алкохолизъм" с вас, дето даже мене каните да пия сутринта, да обсъдим друго нещо... Да, да, един от вас, мой приятел вече, дошъл ми нагости в предиобеда, след сто болести, които попрескочил, не смее да пие и ме подканя: "Хайде, пий де, почвай, пий отсега, поне да гледам, разправят, че това го умееш до съвършенство!". Но нека преди всичко това да си поприказваме за Чичо ви Е.

Другарят Настоятел (да не пропусна да подчертая - бивш), разправя за всичките свещеници, с които е имал досег, всичко, което чуе, знае, сети се, сънува или си измисли абсолютно навсякъде.

На о. К., който обгрижва десетки енории и храмове в района, имал навика да звъни рано сутрин, за да му раздава задачите през деня. Това с мене стори само веднъж в 7:00 и не повтори, даже до онзи ден не ми е звънял, докато не ми съобщи вчера, че трябва да си ходя. Защото лекият ми махмурлук в оная сутрин, в следствие на съвсем малко бяло вино с газирана вода - шприцер, ме беше поизнервил в комбинация с ранното обаждане, та без една обидна дума да му кажа или повиша глас, успях да го ядосам смъртоносно.

Работата почна с леля ви М., дето всички я гледахте на събора да седи да продава фалшивите им свещи, като магазинерка в бакалия - сакън да не грабне някой някоя свещ и да хукне да бяга, без да я плати. Същата, дето я видяхте събрала парите в найлонов джоб за листи А3 да влачи банкнотите накрая на деня, куцукайки към стъпалата, стиснала джоба за отвора, като удушена кокошка за гръкляна. Та привела се леля М. и ни пустосва, че свещите заупокой се палят в една тенекия на земята. А ние панахидарник нямахме още, сетне си направихме с подръчни средства - това е оня нисък свещник, където се пали заупокой на мъртвите. Казал съм, че нямаме, повторил съм, че нямаме. Жената обаче, продаваща цигански свещи като сирене в селски магазин, без да ме вижда, обяснява на висок глас, че съм правил "цигании". 

"Ти да видиш!", казвам си по вашенски наум, щото едната ми баба е от Трънско, а след малко по нашенски "Ей, с'я ши видиш ти!" Пред вас беше, съгласете се, аз мога да позволя доста своеволия на много хора в тесен кръг или насаме, както и съм позволявал на някои приятели на Чичо ви, ама пред вас не може, защото този подрасник не е чаршаф, нали се разбрахме миналия път?... И тя... видя.

Казах й, че вместо да купуват втора каса, дето по дизайн мяза на пощенска кутия, да бяха купили въпросния панахидарник. А втората каса, скъпи Трънски по баба, братя и сестри, беше май, защото заради посещението тая година на общественици и политици, те очакваха стълпотворение на събора и смятаха, че в касите ще има тестета от по 50 лева. Даже я изкараха пред чешмата по едно време едната каса, за да не би да пропуснете съществуването й и да не я напълните пощенската им кутия с писма до... Чичо Скрудж. И като й казах това, на другата сутрин рано-рано се наложи да го кажа и на Чичо ви по телефона, па и он... виде. И той... крещя, Бог знае, че крещя, а имам и свидетели.

Толкова по навиците на Чичо ви да звъни по телефона в 6:59. В негово оправдание ще кажа, че звъня, защото вярваше, че всяка сутрин в 7:00 аз бия камбаната (и вечер в 6:00) Следователно съм буден. А Чичо ви Е. знае за какво служи камбаната в манастира, колкото леля ви М. знае какво е панахидарник. Камбана се бие пред Богослужение, а клепалото известява започването на братската трапеза. Чичо ви обаче смята това за фирмена казарма, щото това знае и това е виждал през комунизма и в посткомунизма. Вие бихте ли били камбана за вълците, дето лятото са високо горе и за полуглухия си комшия бай Георги, за да им известите, че сте живи на 1200 метра височина под Големи връх?!

Чичо ви има навика да звъни и в 21:00. Така е звънял и на о. К., за да му нарежда да му носи някакви документи от единия до другия край на София. Звънна ми и на мене така. Веднъж и само веднъж. Звънна ми на 26 май, вечерта преди събора, да излезем с В. навън, горе към поляните да съберем свежи китки за масата в магерницата на високите му гости утре.

- Ако искаш. не излизай, - предложи В., засрамен заради Чичо ви от името на целия район - ще ида сам.
- Не, - викам - ще изляза, излезеш ли ти, ама после ще ми дадеш да му се обадя, че сега телефон нямам.

Събрахме китките, докато си тананиках "Съчки събирам, пръчки намирам!", обадих му се и викам отривисто:

- Чичо, намерихме жълта и бяла китка! Но, Господи, о, Боже мой, червена няма!
- Защо ти е червена, Славчо?! - попита с цялата си доверчивост, че ще чуе нещо хубаво и сериозно.
- За Партията Столетница!

В тоя случай, предхождащ описания вече следващ, не крещя, а онемя. Немя около 10 секунди и попита:

- Това е шега, нали?
- Шега е, разбира се - отвърнах, щото съм... тактичен.

Но стига сме говорили за себе си, аз дълго за себе си умея да разправям, че даже и сам на себе си за себе си... Ще ви кажа защо според Чичо и Родата о. К. е крадец и това се разправя на всеки из района. Защото преди време, за да се закупи църковна утвар, одежди и предмети, с пари от Дирекцията отпуснати пак, взел парите и отишъл в Църковен магазин, без моля ви се, да пита или информира... чичко ви. А планът на Чичо ви бил да ги вземе и да пазарува той. Това не се случило, затова впрочем сега имате хубав дървен клирос в храма, а не от велпапе... Ето, така К. от нине и довека ще бъде наричан крадец.

* * *

Наздраве и да живее България! Защото тука винаги е било и ще бъде България, да не ви лъжат някои. Не е тука, не е било и няма да бъде Сърбия. А още по-малко пък частен или фамилен манастир.

Следва:
1. Защо о. М. не ще и да разговаря с Чичо ви
1. Защо си тръгна отец Йосиф, царство му Небесно

07 септември 2018

За расото (Писмо до Трънско за един фин бандит)


За десет години манастирът, който понастоящем е със статут на енорийски селски храм с храмов комплекс, при несменяемост на състава и с пълна увереност, че ще управляват не само пожизнено, ами и до края на света, настоятелите в оставка го управляват под неформалното ръководство на един от членовете му на настоятелството, на когото всичките са роднини по съребрена линия.

За десет години не е сложена и една табела към манастира повече, освен тази на разклона между манастира и село Ерул. Флайерите с упътването как се стига до тук направихме едва сега, по моя инициатива и помощ от мои приятели, като въпросният господин настоятел, който държи да се вижда всячески и във всичко неговата власт, забави печатането им, понеже не хареса приготвените снимки. Сайтът на манастира няма и една нова публикация, откакто е създаден, нито се ползва за популяризирането му струващата стотинки платена реклама чрез Google, предложението ми да се направи поне това беше категорично отхвърлено, щото за сайта си имало "специалист"... Поне няколко такива "специалиста" тоя си е намерил...

Правата и печата за банковата сметка, която вече е закрита и зачервена, като завод "Червена могила" в Радомир, досега стояха у въпросния "спонсор". А магерницата е построена с пари от Държавна дирекция за Вероизповеданията, с такива пари е ремонтиран и покрива на храма, с такива пари бяха направени и стенописите. През сметката. Но упорити усилия господин "благодетелят" прави целия регион да смята, че той дава парите от джоба си едва ли не. Роднините му пък прибират всички пари, оставяни в касичките, а на изпълняващия много длъжност човек тук се плащат сметките за електричество и някои домакински консумативи, като почти цялото оборудване за поддръжка на района е лично негово, донесено от него. Дават му се месечно по двеста лева, от които се очаква да отделя за гориво и поддръжка на автомобила си (личен), ползван за манастирски нужди.

Няма свещеник дошъл тук, с който настоятелите да не са влезли в конфликт, а след изгонването или маргинализирането му, понякога с най-просташки методи, се разпространяват за него най-грозни клюки из цялата околия... За мене разправят, че съм алкохолик. Колко и кога пия си е моя работа. Вие не пиете ли? Той не пие ли, приятелите му не пият ли? По едно време тука от обед стоеше пълна чешмата с техните бутилки да се студят!! Но кой от вас ме е видял пиян? С кой от вас, когато съм седнал по изрично ваше настояване, на излетите ви до трапезата, изпих повече от чашка-две ракия?!

Оставката беше поискана след скандал с незаконните църковно свещи, които те натрапиха на тазгодишния събор да се продават и които веднага след събора махнах, информирайки преките над мене църковни власти за действията им.

В момента настоятелят в оставка ми поставя ултиматуми да напускам манастира, без да се интересува от волята ни на свещеника в Брезник, отговарящ за храма, ни от това на други свещеници...
 
Скъпи хора, аз може и да ви изглеждам най-благия човек на Земята, като ви посрещам, но този подрасник не е чаршаф!!... Каквото и да ми се случи, защото хора като тях, участвали по висшите етажи на комунистическата власт, имат опит с правене на конюшни от храмове и убиване на свещеници само, защото са свещеници, все пак Бог да ви благослови. 

Нека любовта и милостта Божия, които са безкрайни, ви докосват постоянно.

А ти обичаш ли Евангелието?


към една сестра в Господа

Те не говорят от сърце и по сърце, Слънчице, те говорят на тоя народ за корема си и чрез корема си... Тези расоносни "светци за обесване" са коремоговорци. Говорят им, че са грешни, че са много, много грешни, обаче като се прекръстят три пъти и завъртят около себе си пет пъти на точно определеното място, показано им от тях, ще им се размине гнева на Бога, а те ще получат възможността да продължават да са грешни. Като ли че самите тия расоносни обесници не са съвсем преди малко от греховете си станали, за да легнат след няколко минути пак при тях, а сега само са се преоблекли.

Народът бил безбожен?! Тоя "безбожен" народ влиза в храма, за да остави парите си, да откъсне от залъка си, а те, които ако не взимаха от храма пари, не биха и го доближили, го наричат моя Народ безбожен ли?!

Днес те моля само за едно да им кажеш, само им разкажи как людете грейват, как хората стават Човеци, когато заговориш Евангелието. На тебе гласът ти пресеква и се правиш, че си се закашлял, че с нещо си се задавил, за да не видят, че се мъчиш да не заплачеш от възторг и умиление, докато ги гледаш... Пък те от първата дума разбират какво им казваш, че даже те успокояват, викайки радостно "Вярваме, вярваме!". Тъй викат, да, без даже да знаят, че тия думи са първите в Символ Верую, даже ги казват според формата на глагола в оригиналния език, без да го знаят, щото на старогръцки Символа почва не с "Вярвам в...", ами с "Вярваме в..." 

А не е ли това като на Светата Петдесетница, а? 

А казват така, щото за забравили да казват "Амин", те си мислят, че "Амин" е попското "Абракадабра", което струва пет лева против уроки, че ако го казват те, нарушават правата на попския монопол върху "заклинанието". 

И говориш кратко, от страх да не им досадиш, па те излязат и се залутат, направят две безцелни кръгчета пред вратата и се върнат назад, за да питат още и още, и още...

Точно тъй да им кажеш, обещай и се закълни, че ще го изпълниш във всички Граовски теменужки.

Песен за Тебе

на Родината
"Ке се престорам на църна чума и пак при тебе ке дойдам" (из една Пиринска песен)
Много те обичам, Слънчице, Цвете мое Българско, малка слънчева запетайке върху тая голяма Планета, за чиято големина и съществуване даже въобще не съм сигурен. Само на три други места съм бил, два пъти все около Тебе, съвсем до Тебе дори и веднъж в Русия, оттам ти пращах обаче целувки по морето, помниш ли? Написах ти го преди години ТУК, от средата на Хубавата Безкрайна Русия Ти го написах.

Сега съм на крайчеца Ти, за да продължавам да Те гледам. Ако щат да ми вярват, ама на още няколко места можех да ида. Все хубави, но от Тебе не по-хубави, повярвай ми поне Ти, поне за това. Тук ще умра, ако ли не за Тебе, то поне в Тебе... 

А защо раздавам всичко ли? Ако се чудиш и Ти, както мнозина се чудят, ще Ти кажа - щото не ми трябва, стигаш ми да Те виждам. Онова, което е откланяло очите ми от Тебе, вече го няма. Не, не говоря само за призраците в живота ми, в които съм се припознавал, в които съм гледал това, което съм искал да видя, а го е нямало. Говоря за тези, които обичах и ме обичах - татко, няколко приятели, които са вече мъртви, а някои убити... А аз не раздавам, защото съм добър. Не, аз не съм добър, раздавам защото мразя. Мразя ги всичките тези неща, но не заради тях самите по себе си, ами ги мразя, защото живите (немъртви) ги обичат. Да, аз мразя хората, Пиле Златно, не просто съм ужасен и уплашен от тях, ами ги мразя. Добър ли съм, не, аз съм страхлив и злобен, нека те да са живи и здрави.

Мъже те Ти, Слънце, дето "убиха" моите Мъже, нищо не струват, не струват даже и юмрукът, с който да ги удариш не струват, точно толкова "струват" впрочем и жените ти... За две тикви и пет лева се продават, Мила моя, убиват даже други за това. А като им дадеш тиквите, забравят от радост за петте лева, ами ги тътрят бързо в землянките си двете тикви, за да ги изядат сурови още, даже с корите...

Ех!!

23 август 2018

Понеделнишко Евангелие - Пет лева и Една Ружа


към една сестра в Господа

А виждала ли си ги, Ружо Граовска, Цвете Румено, нашите попове, следила ли си им реакциите, мернат ли пари? Разтреперват се тъй както истинският мъж се разтреперва само при първата целувка от обичана жена, както дете трепери от радост, та чак очите му ще изхвръкнат, щом му подариш цяла кофа със сладолед. А нашите пред парите треперят от възторг и подрипват, пляскайки с ръце, като човек, комуто се е родил първороден син... Само един от тях познавах, който си признаваше директно, макар в тесен кръг - "Видя ли пари, побърквам се". Тоя и пред пълнени с кюфтета пържоли се разтреперваше от радост, даже в сряда и в петък, даже и с очите си съм го виждал да яде кебапчета с кроасан, вместо с филия хляб, ама как да не му простиш всичко, след такава обезоръжаваща искреност?!

Но щом пари искат, кажи им да ме слушат внимателно тогава, за да сполучат, с пари хората да ги засипят, па барем вземат да изпопукат от луда радост.

Хората може и да не обичат истината, обаче има моменти и по-точно места, където очакват да я чуят за поне десет минути. Такова място е Храмът. Достатъчни са им всички останали места, където лъжи слушат и сами от лъжи живеят.

Та кажи им следователно, тъй да им говорят на човеците, да им казват, че Господ винаги прави каквото ще, без да дава никому обяснения, без да следва ничия чужда логика, освен Своята, която в 99 процента от случаите даже и не обяснява. Кажи им да казват, че ако молитвите и даренията можеха да принудят Бога да помага, нямаше да има ни един умрял или болен за цялата мирска история, че хората не са прости и ако така ставаше, нямаше да излизат по цял ден от храмовете. Да им казват, че ако и нищо сигурно да няма, тоя риск да пристъпват към Бога с открити сърца си струва, щото Той може не само здраве и успех да им даде, но само и единствено, ако Сам реши, без да следва ничии манипулации, ами и най-важното - да им подари Вечността. Да, точно да им я подари, не да я продаде или да Го излъжат в ръцете им да я изтърве, като гарван сиренето на лисицата от оная басня.

А нашего брата българският поп застане пред тях, па направи най-умилната си физиономия, та да повярват, че сега си говори точно с Господ-Бог, пък отстрани изглежда като крокодил, дето се учи да свири на пиано. Ама нали всичките сме вътре да се лъжем, карай да върви... И върви ли, върви... Тоя ги лъже, че е почти свят, тия го лъжат, че вярват, че Господ е там. Па накрая му дадат пет лева за лошото театро и почва луда гоненица и криеница с другите попове, излезе ли нашият от храма - "Какви пет лева?! Няма никъде пет лева! Имаше едни пет лева, да, ама някой ги открадна!". А горките пет лева сто пъти се припотят, та подгизнат, щото оня си ги е натъпкал под долните гащи, здраво стиснал да не казвам между кои бузки, за в случай, че някой реши да го претърси.

* * *

Как да им стигне акълът, кажи ми, Цветенце, за да повярват, че най-добрата "манипулация" е чрез самата и цяла Истина?!

21 август 2018

Чекиите ни по пясъка....


Ранихме Го и разтерзахме всички... До един го сторихме, даже тия от нас, дето бяхме с добри намерения. С добри намерения го направихме по лош начин и със зли намерения, маскирани по добър начин, а понякога и просто така - без никакви намерения и според начина, който ни "дойде на калъч".

Гледахме си нас си. Следвахме си нас си, угаждахме си на нас си. И заради себе си водихме проклетите си битки. Все заради нас си, а който ни падне, все  с "нази си" го занимавахме. Факт.

Много бяхме Големи. Ама много! И толкова "големи" неща направихме, че ги запомнихме само ние. И понеже друг не ги помни (даже не ги е видял), затова и ги повтаряме на всеки, дето ни падне  с "нази си да го занимаваме".

* * *

Но най-важното е друго - че Него Разпнахме (поотделно и заедно) и разтерзахме. Фактът е това, върху който си струва да помислим. Другото са... чекии по пясъка.

Понеделнишко Евангелие за Божията Нежност


към една сестра в Господа

Българските попове ли?... Извинявай, Цвете Ситно, ама половината са за бой, другата половина за разстрел. А някой даже и за двете, плюс предварително и задължително да ги наеб**... Не! Това няма да го кажа последното, още по-малко пък пред тебе, а и се зарекох вече за е**не да не пиша и говоря. 

Защо ли? Ще ти кажа защо, но никому ни думица, за да не чуят вещици и вещери, дето се мислят за самодиви, па да завидят и урочасат... От почти 15 години съм в храма и в богослужението участвам, ама никога не съм бил с лице към хората, което тия дни се случваше съвсем... случайно... Когато човеците застанат пред лице в расо, пред Иконостаса, да знаеш само колко са открити и доверчиви, като малки деца са! Усмихнеш ли им се пък, направо разцъфтяват и грейват целите... Много тежък е тоя грях, Цветенце, дето нашите попове или им се карат (а и кълнат като врачки някой път) в такъв момент, или им говорят лудости, или пари искат. Но нека Бог съди, аз само ще река, че за тях парата е не царица, ами е Господ-Бог, а шкембето трон.

* * *

Но ако искат толкова много пари, безплатно им предай съвета ми какво да правят. 

Свърши ли молитвата, нека се усмихнат и да се опитат да се усмихнат с очи, а не с вълчите си обичайни "усмивки", па да кажат така:
Мили хора, дайте ми пет минутки да ви кажа нещо хубаво! (винаги "дават") Бог е много милостив и добър, нашият Господ е великодушен и щедър. За такъв Бог Христос-Господ ни разказа в Евангелието, а друг някой, ако друго ви обяснява, лъже и си измисля. Той никого не е върнал, колкото и грях да тежи в сърцето му, ако е пристъпил към Него лице в Лице с открито сърце... А Майката Божия, Всецарицата ни, която радостно подражава на Неговото Човеколюбие пък... И т. н., т. н.
След освещаване на икона нека казват пък тъй:
Нали знаете, че всеки човек е жива икона Божия? Така че, малка е ползата да почитаме икони от дърво, ако живите не обичаме...

А след освещаване на кръстче пък така:

Кръстът Христов ни учи на доверие и откритост. Хората, като кажат, че носят кръст, почти винаги имат предвид нещо тежко, нещо което ги превива и смазва... А Кръстът, скъпи мои, е мястото, едничкото място на тоя свят, подарено ни от Другия, Истинския, Бъдния, Идния Свят, където човек се изправя истински, не се свива, а се открива до пълна беззащитност. В това е славата и силата на Нашия Християнски Бог - в Неговата Ранимост и Нежност, в това, че не се страхува и не се срамува да я покаже... Да, някои ще те наранят, но повечето ще те Боготворят, за което свидетелства и цялата История след Кръста, за която Христос пророкува: "Бъда ли Аз издигнат от земята, на Кръста, всички ще привлека към себе си". Не даже ли и самият римски войник, пробол Го посмъртно, изповяда още в същия момент, че Христос е действително Син Божий?
Кажи им също, Цветенце, когато хората ги попитат колко пари дължат "за молитвата", да им казват, че не дължат нищо, че ако тия неща се продаваха, Иуда Искариотски щеше да първия християнски светец, защото пръв се е сетил да продаде Христа... Да оставят колкото искат и въобще, ако искат. Тогава хората ще почнат буквално да пълнят джобовете им с всичките си пари, които имат в момента. Щото хората са дошли да чуят блага дума и Евангелието, а не глупости и хамщини от рошави мъже в "рокли" върху огромни шкембета.

Нали ще им предадеш?! Ама не им казвай, че аз съм те научил как да им кажеш, че пак ще ме погнат да ме бият, знаеш! Познаваш ги колко са силни да бият и смели, а пред Истината от страх примират. А сетне изгарят в злоба, която е "силата" на слабите.

П. П. Само кажи им да внимават да не се разплачат сами себе си от умиление пред нещата, дето ще приказват, ако са твърде големи "артисти".

20 август 2018

Картофи с яйца за идиоти "Сънуват ме почтително"


Прави се за десет човека в огромна тенджера. И се прави така: Обелват се много картофи (ужасно много, но поне са едри), после се бели кромид-лук (дребен лук, ужасно дребен и досаден, но поне екологично произведен). Нарязват се и няколко пиперки (зелени, защо червени нямаше, по която причина се ръси млян червен пипер с шепите). Слагате едно към гьотере босилек и разбира се ронена чубрица. Много чесън (стар) белите, ако има, аз не обелих, защото нямаше.

Всичкото това се задушава в невиждано голяма тенджера с повече от половин бутилка манастирско олио. Не пестете олиото, в склада има много, виждал съм!

След като се задуши, се налива вода. 

Ври, ври, ври в кухнята с цяло бурканче накълцани люти чушки, докато вие ходите да говорите на всеки, когото срещнете из двора на сръбски език (ако го знаете) Но вие, идиоти такива, нищо не знаете, затова ще говорите каквото се сетите, можете и Тракийска песен да изпеете, примерно "Горице, ситна зелена", ако я знаете и ако въобще можете да пеете - това няма да развали рецептата повече, отколкото е вече развалена, поради факта, че сте се захванали точно вие с нея, само гледайте да не... пръднете в манджата.

Малко преди да се сварят продуктите, нарязвате половин храст с магданоз и го слагате вътре да ври. 

След като се свари, изсипвате в тенджарата петнадесет предварително разбити яйца, взети директно от трътките на кокошки и варите още десетина минути всичко това, почти непрекъснато разбърквайки с голяма дървена лъжица, по-дървена и от главите ви. 

И сол.

Накрая се яде.

П. П. Моля ви се, обяснете ми що за илюстрация на корицата на православна книга е това?! Една екзалтирана религиозно около тридесетгодишна девица и то без забрадка, се моли Някому за нещо пред кръст в гробищата. Само на мене ли ми се струва това извратено, моля ви кажете, под заглавие на книга: "В защита на Целомъдрието"??