23 април 2014

Благодатен ли е йерусалимският огън или е "бенгалски"


"Обичам Платон, но повече обичам истината"

Благодатен ли е "благодатният" огън?

Да, за някои определено се явява своеобразна "благодат", това обаче в общия, светския смисъл на думата благодат, тъй както земеделецът назовава дъждa "божа благодат" или една свинска вратна пържола е благодатна за чревоугодника... Или тъй както, в общия смисъл на думата "харизма", са харизматични Далай Лама, Адолф Хитлер, Слави Трифонов, Джон Ленън.

Благодатният огън за някои е благодатен именно с това, че по свръхестествен начин потвърждавал "правотата, истинноста и превъзходството на източното православие", защото единствено и само на Пасхалната православна литургия в храма на Божи гроб той "падал". Аз няма сега да влизам в детайли, оспорвайки логиката на тези братя и сестри, да се впускам в хитри риторически пируети, с които да им доказвам, че "истинната вяра" няма нужда от подобно доказване, че ако една вяра (било тя истинна) опре до такова, това означава, най-малкото, че тя няма с какво друго да обоснове "истинността" си.

Само два примера ще дам.

Когато голяма част от следовниците на Иисус Христос Го напускат, още по време на обиколките Му из Палестина, защото било твърде тежко, според тях, учението Му за отговорността и сериозността на брака, Дванадесетте остават. "И вие ли искате да Ме напуснете?" пита ги Христос. Тогава, от името на всички, Симон-Петър отговаря: "Че къде другаде да идем, Господи, само Ти имаш думи на вечен живот?!" А когато Мойсей предава Божия Закон на евреите, той обосновава спазването му с думите: 
"Защото тая заповед, която ти днес давам, не е тежка за тебе, нито е далечна... но това слово е твърде близо до тебе: то е в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш." (Второзаконие 30:11-14)
От тези два примера виждаме, че когато Бог говори на човека, няма нужда от "благодатни" атракции и илюминации, че словото Божие, ако е наистина Божие слово, резонира в човешките ум и сърце задължително. Но ако православните богослови и проповедници са изгубили днес способността сами да открият Божествения духовен динамит в словото, което четат, то няма да им помогнат в такъв случай никакви "свещени фойерверки" някого изобщо, включително и сами себе си, да убедят, преподавайки го.

Но да приемем за миг, че този огън действително е благодатен, в смисъл на това, че по свръхестествен начин потвърждава превъзходството на православната вяра над всички други форми на християнско изповедание и въобще вери. Ще попитаме тогава - само за православните ли е в този смисъл "благодатен"? Не, "благодатен" e и за някои християнски протестантски фундаменталистки секти. В него те, при добро желание, могат да "видят" точно обратното на това, което "виждаме" ние, православните, което потвърждава тяхната вяра.
"И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей... и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците." (Апокалипсис 13:11-13)
С тези си действия тоя апокалиптичен звяр, символ на богоборна сила, включително "сваляйки огън от небето на земята пред човеците" според картините на това пророчество, подготвя пришествието на Антихриста, поклонението на цялата земя пред него, като на бог и вместо на Бога. Това чудо на "благодатния огън" т.е., с което ние вярваме, че недвусмислено подкрепяме абсолютната си правота като православни, може, а и е тълкувано от мнозина по точно обратния на очакваното от нас начин.

Ние обаче знаем, че когато Бог върши чудесата, не остава и сянка от съмнение, че Извършителят им е именно Той. Защото (и така стигаме до второто съществено възражение срещу "благодатността на благодатния огън") Божието благодатно действие, в Новозаветна перспектива, всякога е свързано с личностното възстановяване на човека, с лечението на греха, злото и развалата.

Сам Христос казва, че фарисеите и книжниците изричат хула срещу Светия Дух, определяйки изцелителните Му дела над хора, които са родени слепи или сакати, или са били обладани от зъл дух, като "действия на сатана, чрез които подвеждал хората да вярват на служителя си в лицето на Исус от Назарет", вместо на тях, на фарисеите и книжниците. Не може въздигането на човека, изцелението и прославянето му като възстановяване на Божия образ в него и поставянето му на пътя на Богоуподобяването, да се приписва на сатаната, на онзи, когото Евангелието определя онтологически като "лъжец и човекоубиец". Следователно, можем да сме сигурни, че едно дело е благодатно, че е дело на Светия Дух, когато то такива последици за човека носи, ако не ги носи, не сме длъжни да вярваме в неговата благодатност.

В Новозаветен и Светоотечески смисъл благодатта е Личностно действие на Светия Дух. Енергиите на Светия Дух са нетварни, защото носят в себе си Божественото естество, но те пронизват и изпълват тварната природа, така, чрез Духа Светаго, Бог е в интимно, непосредствено общение с творението Си. Тези енергии, тъй като са Личностно Божии, действат и преобразяват личности, с тях не само Бог общува с творението Си, но и сами ние ставаме "причастни на Божественото естество", според свидетелството на св. ап. Петър в едно от Съборните му Послания.

И така, да сравним "слизането на благодатния огън" днес с тези библейски и светоотечески принципи. На Пасхалната литургия в храма на Божи гроб слиза всяка година т. нар. "благодатен огън" задължително. Няма никакви други условия явно Бог, освен Литургията да е православна. Няма никакви претенции към духовното и нравствено състояние на участниците. Ако тук действа Християнският Бог, извинете ме, Той действа доста "по езичнически". Освен, че благодатта Му няма никакви условия, за да се прояви, ни силна вяра, ни чист живот, "ни страх Божий, любов и доверие", тя няма и никое от следствията, които, според Библията, носи с проявлението си Божията благодат - ни чудесни изцеления, ни разтърсващо покаяние, ни сълзи в Божието присъствие, ни обнова на живота на свидетелите и участниците в чудото.

Самият избор на начина, по който наричаме този огън - "благодатен", е богохулство в светлината на православното учение. Наричаме го "благодатен", защото искаме да направим алюзия към неговата "нетварност", невеществен произход, така подчертаваме "факта", че не е запален с помощта на човешка намеса и средства, но забравяме, че също така и го приравняваме с това към нетварните, Лични енергии на Бог Свети Дух... А този "нетварен" огън, извинявайте, в проявата си първоначално показва доста от характеристиките на съвсем тварния бенгалски огън например...

* * *

С всичко това до тука не съм искал да кажа, че чудото на йерусалимския огън трябва да се отхвърли, да се отрече, защото повечето възражения в този текст са свързани предимно с нашите интерпретации на чудото, отколкото със самото него. Казвам само, че това чудо не може да се въздига в ролята на "правило на вярата", още повече, че веровите дефиниции, които виждаме да произтичат от популярната му богословска интерпретация, в по-голяма степен улична, отколкото книжна, са в противоречие с духа и характера на православната вяра. 

19 април 2014

Притча за Добрия Фарисеин и Българската сатанинска синагога


 

"И на ангела на смирненската църква напиши: тъй казва Първият и Последният, Който биде мъртъв и оживя: зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище." (Апокалипсис 2:8,9)
Днес е Велика Събота... Умъртвеното Тяло Христово от Кръста са снели, за да му отдадат последни почести, да си направят човещината тези, от които всички най-малко очакват да сторят туй. Никодим и Йосиф от Ариматея...

Всички останали са уплашени и са уплашени, без особено основание... Апостолите са се затворили в оная "таванска" стая, в която на Велики Четвъртък са яли с Христос пасхалната вечеря и добре са се заключили, макар че, никой не ги гони, нито се интересува от тях. 

Дванадесетина "посветени" са пренебрежимо малко. Още повече, че фарисеите и книжниците добре разбират, че не учението, в което са посветени, е само по себе си опасно, като доктрина, а че опасният е бил Учителят им. Учението винаги може да се модифицира, да се преобразува, тези Дванадесетина все пак не са умели в риториката, нито са някакви титани на мисълта... Пренебрежимо малко са даже Седемдесетте - по-широкият кръг от близки сподвижници на Христос. Те не стигат за бунт като бройка, а още повече вече няма и кой да ги поведе, защото Апостолите, както четем из цялото Евангелие, са без изявен лидер помежду си, непрестанно са в дрязги и конкуренция. Има и една група от около петстотин души, която е посрещала за тия малко повече от три години и нещо групата на Христос по градовете и селата. Петстотин не са малко, обаче мнозинството сред тях са жени, при това с не особено добро реноме в обществото... 

Да, жените... За жените обаче ще си говорим друг път. Струва си да припомним колко често правдата се крепи на блудниците, не на матроните, ами на куртизанките, не на Госпожите, а на курвите, но не сега това е темата, ами е темата за туй, че човещината понякога се крепи не на Апостолите, ами на фарисеите. Днес ще говорим за мъжеството.

...И тъй, скрили са се всички, без да са даже търсени, побегнали са, без да са гонени. Илюзията, че някой ги преследва, че за някого друг са "важни", освен за Христос, че са "опасни", е последната крепост на тяхната разрушена гордост.

Симон-Петър не успя да нарани никого, освен Христос, защото друг, освен Христос, не го обичаше достатъчно, Юда не предаде никого другиго, освен Учителя си, защото друг не се довери на Юда, освен Христос, Заведеевите синове - Иаков и Йоан не огорчиха с болните си амбиции никой друг, освен Него, защото и нямаше къде другаде, край кого другиго да се чувстват значими.

И ето ги тези, малко повече от десетина души, скрили се да пазят нещо, което нямат, вярвайки си, че даже в своята жалкост, представляват в тоя момент най-важните хора в Йерусалим, че по петите им са и римляни, и юдеи... Но ето ги и други двама. Никодим и Йосиф, различни от останалите десетина, като Иисус Навиев и Халев в Старозаветната история... 

Съдът в четвъртък срещу петъка бе съд чрез лъжливи свидетелства... Разказва ни Евангелието, че купените от съдниците на Христа клеветници, в крайна сметка са се оплели в показанията си срещу Него. Съд, организиран набързо и извършен през нощта, против самия Мойсеев Закон, според който бе ужким воден. Мнозина праведни мъже, фарисеи, които обичаха Господа и го слушаха с радост, бяха изненадани, не успяха да дойдат, за да Го защитят, тъй както друг път успяваха да сторят. Никой не ги и повика. Може би, Никодим и Йосиф бяха сред тях... Да, за съда Йосиф и Никодим не стигнаха, но за Кръста успяха.


* * *

Ех, даже онзи синедрион бе по-праведен в неправдата си от нашите български синодални архиереи днес. Все пак убийството тогава не изпревари фалшивия съд. Преди девет месеца митр. Кирил беше убит на Траката, през нощта, от стражарите на Българския синедрион, на следващата сутрин чак синедрионът отсъди, че "убийство... няма", преди всяко следствие, защото разследването бе в ръцете на самите убийци. 

А цял Йерусалим знаеше, че Христос е разпънат от римляните, но по настояването на синедриона, ония там сиреч имаха поне доблестта да кажат пред людете "кръвта Му нека е върху нас и чадата ни до века", тия тук нямаха кураж да изповядат барем страхливостта си... Може би, защото ония, за разлика от тия, бяха всичко друго, но поне не и педерасти, содомити, пък ние знаем, че дългата педерастия води до личностен разпад... 

Ония вярваха, че го правят за доброто на народа си, че искат смъртта на "Бунтовника", за да не успее той да увлече народа в поредното самоубийствено въстание против Рим и имаха дръзновението да застанат лице в лице със своя народ и да го изговорят. Макар че, вярваха в това лицемерно, понеже неведнъж, разказва ни историята, вдигаха народа срещу прокураторите, когато се касаеше за техните интереси като клика или когато някой бъркаше в техния джоб... Тия обаче не вярват в нищо, не вярват даже лицемерно, защото и нямат лица. Как ще си "мериш" лицето, ако го нямаш, как безличният ще е лицемер?! Тези днес вярват и изповядват само "благословеното" си право да тунеядстват, мъжеложстват, да продават съвестта си и да я препродават. 

Да, да, Ана и Каяфа ще получат повече разбиране в Съдния ден, от Неофит (Симеонов) и Николай (Севастиянов), от Калиник и Йосиф, от Галактион и Григорий, от Дометиан и Игнатий, от Натанаил, Гавриил и Йоаникий - Българската сатанинска синагога.

* * *

"Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа." (Исая 53:9)

Никога не е късно да пристигнеш за Кръста, за правдата може и да закъснееш, но за Кръста, ако ще и в последния миг да тръгнеш, ще свариш. Знаем това и от Разкаялия се разбойник, разпънат отдясно на Христос, който в последната минута буквално намери "правдата, която е чрез вяра", влезе в Царството чрез своята изповед - "от сърце повярва и с устата си изповяда, че Иисус е Господ", достатъчно за спасение, според Евангелието. Знаем това и от мъченическия край на самия Симон-Петър, който, според Преданието, побегнал от Кръста си, приготвен му в Рим, но после се върнал и го е намерил там, където го е оставил. Тъй Каещият се разбойник стана първи в Рая, а Петър се превърна в истинския камък - стълб и крепило на Църквата. 

А Никодим и Йосиф от Ариматея пък победиха целия синедрион, осмяха праведно плановете му. Защото да, Христос умря с най-позорната (не само най-мъчителна) смърт, позната в Неговото време, тъй както умират робите и бунтовниците, но бе положен в издълбана в скалите гробница - гробницата на Йосиф, привилегия, достъпна само за много богати хора, имащи възможността да си я приготвят приживе. 

И тъй, да прославим в лицето на Никодим и Йосиф Добрия Фарисеин, та понесли поруганието на Христа с Него и заради Него, да Го срещнем в Славата на идещото Възкресение. Защото те двамата изпълниха Закона вместо всички и с това се показаха по-добри свещеници от Анна и Кайяфа и истински иудеи, макар и сами да не бяха потомци на Аарон. Те изпълниха Закона, за да се излее благодатта, та Старият Завет да премине, да се влее в Новия, а не да се провали. Те направиха тая Събота Велика, за да не отмре, да не бъде нарушен, а да се изпълни и превърне шабатът (сабат) в σαββατισμός (сабатизмоз), седмичната събота да стане Вечна Събота, с човещината си към Бога прославиха своя народ, вкорениха го във Вечността, като истинни синове на Авраам.

"Защото вън от стана се изгарят телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете. Затова и Исус, за да освети народа чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. И така, нека излизаме и ние към Него вън от стана, като понасяме позор за Него." (Евреи 13:11-13)

15 април 2014

Светата Троица в Новия Завет

За светлината и тъмнината (симптомите на нашия провал)


"...ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" (Матей 6:23)

Живеем в общество, в което компетентността е последното, което се поставя като условие пред някого, за да свърши нещо. Ако работата е добре заплатена, ако детската му мечта е била да работи нещо подобно и ако е роднина или приятел с подходящите хора, получава я. Понякога стига само да си легне и с точния човек, без значение мъж или жена, за да я има.

Учителите не умеят да преподават, лекарите не умеят да лекуват, полицаите не знаят да стрелят. Ежегодно излизат от държавното училище с диплома за завършено средно образование хора, които не владеят и елементарни правила на граматиката, които на това отгоре и продължават да се "доообразоват" във висши учебни заведения. От лекарска некомпетентност постоянно умират пациенти. Един любител-ловджия в Лясковец стреля три пъти с ловната си карабина по отряд командоси и уцелва три пъти, те стрелят общо и заедно по него петстотин пъти с автоматично оръжие и го уцелват веднъж.

Във времена на обществена криза и ценностна девалвация Българската православна църква всякога е предлагала място и среда, в която критериопатията не действа. Последен защитник на Търновград пред настъпващите турци остава св. патр. Евтимий подир бягството на царя, като истински духовен и политически водач на изоставения народ, сам Евтимий, преди това, пише писма със съвети и наставления до унгарските крале как да управляват държавата си, а те ги търсят тези съвети и наставления, защото Евтимий има какво да им каже. Основни двигатели в Българското духовно-национално Възраждане от XIX в. са именно свещеници и епископи, първите общообразователни училища, килийните, създава Църквата и полученото в тях образование е достатъчно добро, за да продължат сетне възпитаниците им да учат в Одеса, във Виена, в Париж. Самата Софийска духовна семинария, среднообразователното богословско училище, до немного отдавна предлагаше подготовка на учениците в нея, която в своята област, а и не само, беше на нивото на елитно училище.

Всичко това вече отдавна не е тъй.

Затова и съвсем не е случайно, че народът ни търси своите духовни водачи в лицето на дядо Добри, на баба Ванга, на Петър Дънов. И срещу тая тенденция няма да помогне никаква църковна риторика срещу окултизма на Ванга, религиозния синкретизъм на Дънов или добросамарянската ерес, чиито класически представител дядо Добри е.

Съветите на Ванга, на Дънов, на дядо Добри помагат, действат, думите и делата им докосват хората. А проповедите и наставленията на православното свещенство не. На всичкото отгоре свещениците претендират да предлагат на хората нещо качествено различно от това, което им предлагат те. По един начин звучат обаче проповедите на епископите в катедралните храмове и на "елитните" попове в централните-градски енории, по съвсем друг по селата и паланките. 

Знаете ли как изглежда ритуалът, който според попа трябва да облекчи раждането в с. Горни Воден, Пловдивско? Докато ти чете молитвата свещеникът, трябва да изхлузиш през пазвата си сапун, а същевременно да се биеш с вързана на канап ябълка по гърба. Последните напътствия ти ги дава една от жените, въртящи се непрестанно из храма. Войната на Църквата в момента срещу Ванга т.е. и срещу врачките по принцип, не е война между два вида религиозност - нисша и висша, ами е конкуренция между "две квартални баячки-циганки", които една друга се кълнат и отричат, всяка с различен реквизит, но с един и същи репертоар.

Проповедите пък от епископските катедри или в централните градски храмове, които споменахме, представляват долнопробна площадна риторика, проповеди от лумпени за лумпени. Ще чуете за ролята на Църквата в Държавата "по принцип" и за мястото на религията в обществото "въобще". А за мястото и ролята на Евангелието в живота на отделния човек лично и в социалните взаимоотношения конкретно - ни дума. Тези проповедници не са преживели и минута заедно с Христа-Бога, затова и Евангелието на Христос им е чуждо. Всички останали са им непременно задължени - държавното училище да въведе задължително вероучение, медиите да се отнасят с тях и с институциите им почтително, кметове и общински съветници да им целуват ръце. Само те, по никакъв начин, не са задължени да живеят "по евангелски" или Евангелието да проповядват, но да го проповядват като живот и реалност, а не като концепция.

* * *

Не, че тези неща ги нямаше и преди, но с идването си на власт като неформален лидер на БПЦ митр. Николай ги легитимира, циментира, бетонира. И малкото живина, която бликаше тук-таме този религиозен сатрап пресуши, и малкото дух сподави. Узакони, "канонизира" бездуховността и сам се препоръча като нейно лице в междуправославния диалог от "името на БПЦ". Като някакъв бракониер се промуши, мимо волята на светия синод преди години и влезе в делегацията, посетила Патриарх Кирил в Москва с Президента Георги Първанов, той представи там БПЦ, нямайки ни право, ни позволение за такова нещо от Църквата и светия синод. Малко по-късно, чрез комплота с досиетата, изнуди Негово Светейшество Максим в неговата епархия да доведе Руския Патриарх Кирил при посещението му в България, веднага след като Кирил стъпи в София.

Днес Николай вече и носи "свещения огън" от Йерусалим на всеки Великден. Стратегията му е ясна - да се превърне той в разпознаваемото лице на Българската Църква пред останалите Поместни Църкви. Това обаче, което в дипломацията е проява на нахалство и лош вкус, в духовната област е повече от безвкусица, там то е светотатство, особено, когато се касае за чудото на йерусалимския пасхален огън, защото "ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината"?!

Българската Страстна неделя



"О, да би била главата ми вода, очите ми - извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите деца на дъщерята на народа ми!" (Йеремия 9:1)

Историята на т. нар. Страстна седмица не е история на едно отхвърляне и на едно изоставяне. Това не е дневник на събитията, описващи как Йерусалим не е разпознал в лицето на Христос своя месия, своя цар, изпратен му от Бога и как, съответно, заради туй Бог е изоставил града и народа му. 

Страстната седмица е история на един подвиг, на едно придвижване, на един възход и преобразяване, в което Йерусалим от земен град, от духовен и политически център на един плътски народ, събран от култура, език, религия, традиции и история, се преобразява в Духовния Град, наречения от св. Йоан Богослов в Апокалипсиса Златен, Небесен Йерусалим. От център и средоточие на земната историята, Йерусалим се преобразува в икона, в отображение на метаисторията, от религиозен център, се превръща в мистична отсянка, храмът му от Здание от камък, злато и дърво се превръща в Тяло Божие, в Тяло и Кръв на Богочовека.

История на това Велико Придвижване започва с Храма, в който Христос влиза още веднага след пристигането Си в града. Там Той възвестява близостта на тая нова Пасха, "преминаване", която ще започне на Велики Четвъртък, в стаята, където с Апостолите ще ядат агнето, сварено, според традицията, в горчиви треви, ще продължи на Велики Петък, с това, че храмовият Олтар ще бъде изнесен, пренесен от Храма на Соломон на Голготския хълм и ще завърши с Възкресението на Христос от мъртвите, начало на новото славно шествие на народа Божий през пустинята към Небесния Ханаан.

Затова и Литургията на Светата Църква е всъщност шествие. 

В древност шествието, с хоругви и песнопения, начело, на което е вървял епископът, е започвало още с излизането на християните от домовете им в неделната сутрин - от единия край на града е тръгвала процесията, към която са се присъединявали верните, излизайки от домовете си и е завършвала в християнския храм, където е започвала службата на Божествената Света Литургия. 

В самата Литургия шествията са непрестанни. 

При така наречения Малък Вход излиза епископът (или свещеникът, който го замества) от Олтара, през едната странична врата, заедно с тези, с които съслужи - дякони, иподякони, други свещеници, носейки Евангелието, вдигнал го високо над главата си, а пред него носят свещта, заедно с кръстове и други богослужебни символи. Това шествие обикаля Храма, за да влезе отново в Светия Олтар през т. нар. Царски Двери и символизира, повтаря излизането на Христос на публична проповед, предшестван от св. Йоан Кръстителя.

Следващото шествие е при т. нар. Велик Вход. Отново процесията излиза от страничната врата на Светия Олтар, като този път свещеникът обикаля храма, вдигнал Потира и Дискоса, в които са виното и хляба, представляващи Кръвта и Плътта Христови... А накрая и целият богомолен народ образува своеобразно шествие, пристъпвайки към Светите дарове, за да се причасти, за да приеме в себе си Тялото и Кръвта Христови, да се съедини с Христос. 

* * *

Историята е движение, непрестанно движение е и човешкият живот, битието се осъществява в постоянната динамика на нашите взаимоотношения, на нашите срещи - придвижвания, приближавания един към друг. Самото Сътворение на света, според Библейската притча, започва с това, че "Дух Божий раздвижва водите на Праокеана". А и нашето кръщение в църковния купел, началото на новия ни, духовен живот, започва с това, че свещеникът потапя във водата кръста и я раздвижва. И ако е движение, динамика историята, то в колко по-голяма степен е такова движение Свещената История?

Затова и първото нещо, което Христос стори, влизайки в Йерусалим, беше да раздвижи Храма, да го "премести". Всичко започна с един хубав скандал. Даже, може смело да се каже, започна с бой. Христос си направи един бич от върви и разгони с него търговците. Те бяха едни от тия, дето държаха Храма здраво легнал върху неговите основи. Храмът им беше необходим точно там, в Йерусалим. 

В града ежегодно се стичаха хора от цял свят, евреите от диаспорите в Гърция, в Рим, идваха, за да се поклонят на Бога и идваха със своите пари. Търговците, откупили си място в Храма, им продаваха жертвени животни - осигуряваха едно удобство, защото от другия край на света трудно се води овца или говедо, а среброменители сменяха "езическите им пари" с ликове на владетели и чужди божества с пари, подходящи за храмовата каса на бащината им, монотеистична религия, срещу известна комисионна. 

Христос ги изгони от Храма не, защото това, което правеха, беше само по себе си лошо, а защото, за да продължат да го правят, не биха позволили Храмa да помръдне даже на милиметър. Храмът беше станал средство за търговия, Храмът служеше на една индустрия, която бе започнала уж като помощна, като служеща нему. Съвсем както и днес "свещените места" на православното християнство в България са се превърнали в търговски и туристически центрове. Ние не бива дума да издумаме срещу светостта на Рилския, Троянския или Бачковския манастири, като ли че тези места са отколе свети, още от Сътворението на белия свят, едва ли не. А забравяме, че Рилската пустиня стана свето място, когато св. Иван Рилски се посели там. А нима нямаше свети места и центрове на духовност и на религиозен живот из Българско, та трябваше св. Иван да отива чак в Рила, в място, което според законите на културата и цивилизацията се нарича "пустиня", пустош? Имаше такива места и в Плиска, и във Велики Преслав, и в Охрид. Те имаха своите златни и хубави храмове. Скринчанинът обаче вдигна тези храмове, сгъна ги, като да са някаква преносима шатра и ги пренесе в Рила.

- Какво знамение ще ни дадеш, за да оправдаеш поведението си в момента?! - попитаха възмутените храмови стражари и фарисеите Христос, след като Той прекатури масите и сергиите на търговците и ченчаджиите.
 - Разрушете тоя Храм - отвърна им - и Аз за три дни ще го вдигна отново.

Защото Храмът е там, където Човек и Бог се срещат. А мястото на срещата бе променено. Новата среща щеше да е на Голгота, затова и Храмът трябваше да бъде преместен.

Твърде малко този Храм вече имаше общо с онази древна, първоначална сгъваема шатра, която синовете на Авраам носеха подир Моисей със себе си, която беше и негов прототип. Тази шатра те наричаха "място за среща" и тя трябваше да бъде подвижна, за да може да следва един Динамичен Бог и облака на Неговото присъствие - шекина. Търговците от времето на Иисус обаче не разрешаваха да се помръдне дори на педя, Храмът трябваше да остане там, където си е. Затова и разрушаването на Йерусалим от войските на Тит и Веспасиан няколко десетки години по-късно се превърна и за Йерусалим, и за народа на Израил в катастрофа, трагедията бе пълна, защото не послушаха Един, Който им обясняваше, че Храмът непременно трябва да се премести...
"И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти." (Лука 19:41,42)
Освен всичко това, Храмът беше станал твърде... Соломонов, твърде много имаше в него от "религията на Соломон" и от "държавата на Соломон" - държава и религия отдавна мъртви, а Храмът им - останал да се възвисява като някаква тяхна реликва, като вещ, надживяла собствената си смърт, каквото е и значението на думата реликва. Римляни и фарисеи бяха изградили заедно нещо като Соломонов Храм на мястото на стария, разрушен от елините, който Ездра и Неемия бяха възстановили, след разрушаването му пък от вавилонците. Храмът изобразяваше един несъществуващ Давидов и Соломонов свят, център на една държава, която отдавна я нямаше и на един религиозен култ, който от векове не се практикуваше по начина, по който този Храм изискваше практикуването му. 

* * *


По съвсем същия начин днес светият синод се е превърнал в някаква крепост, в някаква последна цитадела за разни визионери, които в него виждат последната опора на нацията. Това, че е пълен с крадци, разбойници, даже с убийци, това че, престъпленията минават всяка мяра, всяка разумна граница, няма значение. Патриаршеският институт и БПЦ са последно крепило на една история, на една традиция, те са това, което в променливите социални и политически условия държи нацията единна. Ако кажем, ако изговорим какво в него се случва, ще го разрушим, а разрушим ли го, разрушаваме държавата напълно.

Нацията крепи институцията и институцията крепи нацията. Но и институцията, и нацията съществуват понастоящем поради стечение на обстоятелствата, пак по стечение на обстоятелствата утре може отново да ги няма, да се разрушат взаимно, както е напълно и възможно да се случи, защото светия синод се е превърнал в гнездо на беззаконието, а нищо не руши едно общество тъй, както го разрушава беззаконието, още повече осветеното религиозно беззаконие. Идеологемата нация сиреч, за да удължи малко несигурното си съществуване, свежда православното християнство в България до "светилище и институция", отнема от него метаисторическото, прави го част от време, пространство, история и традиция, затваря го в тях, като по този начин го лишава от собствената му виталност, динамика и защитни механизми. 

Изчезне ли нацията, държавността, институциите, кое или по-точно кой остава? Този, който има волята да се кае и куража да се променя, които приема движението не като заплаха, а като шанс да оцелее и да се преутвърди. Върху тези неща трябва да бъде втемелено обществото ни и институциите му, ако искаме те да оцелеят, следователно няма как истината, цялата истина, да бъде разрушителна. тя може да бъде само спасителна.


13 април 2014

Убийството на дядо Кирил (пси-методи и пси-профил на митр. Николай)



интервю за "ШОУ" на Еми Мариянска

Светльо Ангелов-Портос е един от най-интересните блогъри, пишещи на църковна /и не само/ тематика в публичното пространство в блога си „Маран-ата”, където може да се открие и негова лирика, както и публицистични творби – негови и на други автори. Ангелов притежава широк интелектуален диапазон, но и репортерски талант, за който могат да му завидят много професионални репортери. Една от последните публикации в блога му открехва позабравената тема около живота и смъртта на покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, и личността на Николай Пловдивски като негласен „диригент” на Св. Синод. Репортер на „ШОУ” потърси за коментар самия Портос - блогъра-богослов.

- Г-н Ангелов, четох една от последните публикации в блога ви, която отново припомня за позабравената тема за смъртта на покойния митрополит Кирил. Наскоро прокуратурата официално обяви, че прекратява следствието по версията убийство. Вие пръв дръзнахте да пишете по темата в публичното пространство, като се опитахте да я докажете с множество публикации и интервюта със свидетели. Основните съмнения падаха върху пловдивския митрополит Николай, който, сега научаваме от вас, се опитвал пък в момента да манипулира архиереите, че дипломатическите им паспорти им дават и съдебен имунитет...- Имам данни, че отделни синодални старци се хвалят с дипломатическите си паспорти и че представят това не само като дипломатически, но и като съдебен имунитет. Това им внушавал Николай, като според мен пак става въпрос за чиста манипулация с цел създаването на впечатление за собствената му недосегаемост...
Продължението в предстоящия брой на в-к "ШОУ"- ТУК
Кражбите на митр. Калиник
Диагнозите на Николай и манипулациите му
Смъртта на митр. Арсений
Медиите на червената паплач и плановете й
Абсурдите на съдебните медици и следователите
и още...


12 април 2014

Защо трябва да направим паметник на баба Ванга


Това, което в естетиката на Киркегор важи, принципът "и-и", в огромна степен и почти всякога важи също тъй в православното богословие и духовност. Твърде рядко в православието нещата са поставени на принципа "или-или". Веднъж тоя принцип (или-или) е изведен като първенствуващ за времето на първите един-два века от историята на християнската църква, времето на римските езически гонения, когато християните, с цената на живота си, са отказвали да принесат жертва "и на Христос, и на езическия император като на бог" и скоро след това е осъден, защото се изражда бързо в ереста на монтанизма. 

Същото наблюдаваме и за времето на Стария Завет. Израилтяните охотно включват, след известна преработка, в своята религиозна и духовна традиция елементи от египетската, вавилонската традиции. Веднъж се налага изолация и сепаратизация, за времето на Макавеите и елинистическата агресивна инвазия в Близкия Изток и именно на тая сепаратизация, имала своята полза във времето си, по-късно Израил дължи сектантщината на фарисеите си. 

Немного повече от стотина години след осъждането на монтанизма, християните охотно приемат императора, вече като християнин, да усвои за себе си титлата и ролята, която като езичник му е била от тях самите тъй яростно отричана. Християнските богослови създават учение, според което императорът е Христов наместник на земята, своеобразен епископ в земното Царство, ако и да не е Божествен, то е по специален начин ръководен от Бога и е не само Негов "инструмент", Негов пратеник, но и Негов "образ", "икона" на Божественото Единоначалие на земята.

Но даже и там, където е налице някакво противопоставяне, рядко то изглежда като "или-или", в повечето случай нещата се поставят като "това, но и другото". Защото православните християни имат не гледна точка, не "процеп в зида на своята крепост", през който да стрелят по враговете си, ами имат светоглед. И ако Христос е Всечовек, би трябвало да следва, че светогледът на последователите Му е всемирен. Ако човекът, като образ и подобие Божие, подлежи на обожение, на възвисяване, светът, като Божие творение, наречено от Бога лично "твърде добро" в своята цялостност, би трябвало също тъй да подлежи на освещение, на лечение от последиците на греховната развала и сетне на прослава. 

Тоя светъл възглед, тоя оптимистичен подход, виждаме навсякъде другаде около нас, освен сред самите нас. За сръбския епископ св. Николай Велимирович е имало защо да бъде славен дори Буда, според неговите "Езерни молитви", за един от най-популярните и успешни сръбски клирици днес, еп. Профирий Йегарски пък, песните на рок-група "Рибля чорба" съдържат силно християнско послание, което може и трябва да бъде различено от инак твърде съмнителната личност на вокала и текстописеца им - пияница, женкар и скандалджия.

Само у нас, като стадо маймуни за тънък клон, са се вкопчили едни люде във Ванга и в Петър Дънов и с тях се занимават от години, защото не знаят какво друго да правят. Друсат се на тоя клон, люлеят се, убеждавайки ни, че са напъват да го счупят, а същевременно не щат да си признаят, че счупи ли се клонът, ще цопнат един връз друг в блатото под дървото. Ванга и Дънов им предлагат идеалното оправдание да се захванат с всичко останало, освен със собствените си проблеми... Висят на тоя клон родните ни идиоти, всеки крещи велегласно, за да привлече вниманието на света именно върху себе си и рядко пропуска възможност да срита висящия до него в задника, за да го събори, щото все-таки съзнават, че клонът е доста тънък и няма да ги издържи дълго всинца. Всеки се моли другият да се изпусне и всички заедно молят Бога да не се счупи клонът наум, докато уж крещят как непременно трябва да бъде прекършен.

Защото те, българските църковници, не са проповедници, не са богослови, не са пастири, те са всичко останало, освен нещо от изброеното. Един, като проф. Иван Желев, още се мисли за "християнски политик", без да съзнава, че е паднал до дъното на долнопробен интригант отдавна, други, като "атонците" Козма и Висарион, са се подмишили един друг и обикалят като "Левски и Ботев" из градове, села и паланки, вярвайки си, че будят народа за ново духовно възраждане... 

Всеки в своя си "филм", всеки с ролята и реквизита си за нея... 

Гледам ги как плюят по Ванга, гледам ги, пък си викам - на тази жена трябва паметник да й направят, щото даже и да е такава "свиня", каквато я изкарват, тя се явява техния последен шанс да се не се върнат в бездната, откъдето са изпълзели, като бесовете гадарински, на които Христос позволи да се вселят в стадото свини, напускайки обладания от тях човек. 

11 април 2014

Културният запек и интелектуалната диария на Фенерски и Марчев


"Slabo divanim madžarski, nešto malo, a i to mani. Učio sam iz čitanke, al' sam ost'o na osmoj strani."/Balasevic, "Slabo divanim madžarski"/
В лицето на Ванга народът ни противопостави своето благочестие и своето боготърсачество на онези, които разните идеолози въздигнаха сред него като учители по благочестие и богослови. Благочестието и богословието на нашия народ е активно, подвижническо, ориентирано личностно, а не моралистко и идеологическо като на Висарион. Народът ни съпреживява, затова разкази като "По жицата" или "Серафим" са вечни, а на Висарион книжките и пет години не ще преживеят четени. Българите обичат Ванга, защото е умеела да съпреживее, да приеме другия у себе си... 

Още по-малко пък може да резонира у нашия народ снобско-интелектуално словоблудстване като на Фенерски и Марчев примерно, пишещи сега тъй щедро срещу нея и срещу руския сериал за нея.

Да, не може да бъде проблем сам по себе си някакъв руски сериал, не той създава нагласите, не той "въздига от пепелището" култа към Ванга, колкото и да им се ще на някои борци срещу тоя култ да се представят като жертва на външна пропагандна злонамереност. 

Видите ли, всичко това било умряло, прашлясало, пред пълен разпад, но изведнъж се били появили някакви подли руснаци и го вдигнали за нов живот. Сега трупът на Ванга бродил като някакъв Франкенщайн и ядял българчетата. То затова и няма българчета. Не защото българките не раждат, а защото Ванга всеки ден закусва с по петнайс'тина-двайсет... 

Този мит е много удобен, митът е удобен с алогизма си. Имаме, значи, няколко фактора, върху които не можем да въздействаме. Имаме първо вредния, пъклен план на ДС отпреди 10.11.1989 г. да създаде една вместорелигия в лицето на петричката врачка и култа към нея, да я облекат такива като Светлин Русев, Нешка Робева и Людмила Живкова в псевдотеософските си синкретични идеи, да легитимират нея чрез тях и тях чрез нея. 

Робева и Русев отдавна не се занимават с популяризирането на Ванга, Живкова е покойница пък от много десетилетия, но имената им се изваждат като мантри. Вижте, кой ни подля вода, вижте, заради кого Църквата не успя да се превърне в духовен водач на народа ни - те, "емблемата на соца"... На Николай Фенерски и на Петър Марчев импотентните опити за инкултурация на християнски идеи, посредством антитези са това и нищо повече. 

Млад съм, за да помня Людмила, но Светлин Русев и Нешка Робева си спомням. Помня ги от кадрите на филма на Тома Томов. И не помня да правиха друго, освен да я слушат, скупчени около нея. Те имаха общо дело, искаха да построят храм, а срещу тях се бе изправил митрополит, студен, настръхнал, неотстъпчив, за когото истинският проблем покрай тоя храм никакъв друг не беше, освен заплатата и автомобила, който трябваше да осигури за свещеника, след като бъде храма построен... И нека не лъжат последователите на покойния вече митрополит днес, че от ревност за каноничната и догматическа чистота митрополитът тогава увърташе, защото същият тоя по-късно благослови камионите със захар да ръсят улиците на Неврокоп, според съвета на някаква "духовна" наследничка на Вангелия, за да спряла поредицата трагични автомобилни катастрофи по тях. Друг един митрополит пък е оставил цял манастир в епархията си, манастирът "Свети Пантелеймон" под Чепеларе, на управлението на втора "духовна" наследничка на Ванга, врачката Христина, а същевременно обезпечава разходките на атонските монаси из Българско и проповедите им срещу Вангелия и култа към нея.

Христина прави за митр. Николай пари, затова и никакъв проблем не е на пангара в храма на манастира да се продава книгата й, в която се представя за приемница на петричката баба. Ръсенето със захар на улиците в Гоце Делчев пък беше инициирано и заплатено от местните мутри и богаташи, затова и "благословено" от митр. Натанаил. А те, мутрите, са хората, които даваха на митрополита кеш-пара. Пари, които той с милиони влагаше в "предприятия" като закупуването на хотели в Гоце Делчев, неработещи, нерентабилни, но добре перящи парите на гърци чрез офшорки. Докато Ванга поиска да построи храм чисто и просто, от което не следва полза за никого - ни за митрополита, ни за пиявиците около него, ами само главоболия и допълнителни ангажименти.

И ето как Ванга, Светлин Русев и Нешка Робева се оказаха виновни, толкова са те виновни, че последиците от злите им дела, едва стихнали, се завръщат лавинообразно. Задето има култ към Ванга, неумиращ култ, за виновни те и никой друг. А, да не забравим и руската телевизия!

Щото людете са слепи и глухи, те са потресаващо наивни и глупави, нали? Влизат в храма само в краен случай - на Рождество и Великден, като се раждат и като умират, като се венчават (общо по три-четири пъти за цял живот) не, защото виждат цялата мръсотия, за която по-горе пишем, ами защото Русев, Робева и Живкова чрез Ванга са им отровили религиозното съзнание, унищожили са църковността им... Откъде-накъде ще е проблемът у митр. Натанаил, след като всички сме си плюнали в устенцата взаимно да говорим за него добре по църковните сайтове? Договорят ли се Двери бг. и Православие бг., че митр. Натанаил е бил "най-добрият", значи цялото мнение на обществото е просветено и осведомено, следователно няма как "там да е заровено кучето" в проблема на днешната нецърковност на българина. Църковността трови и разрушава Ванга, с помощта на Светлин Русев и на руснаците, не ние - все неща, независещи от нас никак, щото онова, което от нас се очаква, сме го свършили, замазали сме всички останали истински проблеми великолепно. 

Ами Христо Ботев? Стиховете и публицистиката му не са ли и те вредни за църковната мисия в обществото ни днес? "Рояк православни скотове" е негов израз, "в сюртуци, в раса, слепци с очи" описва Ботев клира от своето време. И тези думи са станали "емблеми", "знамена". Но Ботев е твърде далеко и твърде високо, негов стих е изписан със златни букви "във фоайето на Сорбоната, вляво от "Раковината" - голямото стълбище към аулата". Ох, Льо ЛюврЪ! Ах, Сорбоната!... Докато Ванга е под ръка, достъпна за на Николай Фенерски и Петър Марчев културологическия запек и интелектуалната диария. Зад Ванга не стои Сорбоната, ами само едни объркани хора, децата на старата номенклатура, решили да й помогнат да построи храм, но направили грешка да се скупчат край нея, вместо да вдигнат на ръце Марчев и Фенерски и от тях да търся съвети и напътствия как да се одухотворят...  

09 април 2014

Лъжи, като Лонгиновите (Грета Христова за "разкритията" в "Шоу")


интервю с Грета по повод публикция във в-к "Шоу"

Бивш шеф от ДС пред "ШОУ": Кирил Варненски си падаше и по мъже


- Здравей, Грета, прегледа ли новия брой на в-к "Шоу"?
- Да, прочетох материала, но вестника не съм си купила, защото не желая подобна мерзост да я има в дома ми.
- Това им е на "Шоу" стратегията по тоя въпрос. Преди време, когато отец Димитър Амбарев даваше за тях интервюта, на съседната страница до неговото интервю слагаха мръсотиите по адрес на митр. Кирил на Лонгин, за да омаловажат казваното от Амбарев, да го сложат "на един кантар". Разговарях с тяхна журналистка вчера и май, покрай интервюто, което се канят да пуснат с мен идната седмица, са изнамерили да изтипосат сега и тоя Сотиров, да подгреят с него... Като се сетя до какви "висини" на идиотизма стигна Лонгин, интерполирайки в живота на дядото неща, които от десетилетия циркулират в семинаристкия фолклор, спрягани за различни владици, не ми се ще да мисля докъде би стигнал майор Сотиров... 
- Лонгин и Сотиров са сходен чешит люде, Светльо. Това, което говореше Лонгин за пресата, че Кирил го е прогонил от епархията, заради скандал с "обща" жена, са глупости. Кирил го изгони от Варна, заради финансови злоупотреби в големи  размери.
- Разбрах впрочем, че сега Лонгин се намира в Пловдив... Свещеник, близък до дядо Кирил по онова време, по същия начин коментира "случая Лонгин" пред мен.
- Ако пуснеш в google едно търсене с името на Сотиров, ще добиеш представа що за човек е той. Да оставим настрана вербуването на доносници за ДС и тормоза на хора, с което се е занимавал преди падането на комунистическия режим. В началото на 90-те години от миналия век е създал охранителна фирма. А всички знаем какви личности се занимаваха с такъв бизнес по онова време. Адам Михник казва, че по-страшно от комунизма е само това, което остава след него. Тези думи в пълна сила важат за такива, като Георги Сотиров.
- Проверката ми в мрежата за охранителна дейност на Георги Сотиров впрочем, твърдящ, че е охранявал, та даже и "спасявал" дядото, го свързва със София, с Пловдив, с Хасково, но не и с Варна. Аз още не съм си купил броя, прочетох анотацията на материала само вчера в интернет. Кой е този Митко, когото майор Георги Сотиров спряга за любовник на дядо Кирил?
- Сотиров има предвид Димитър Секулов, бившия финансист на светия синод.
- Димитър Секулов да е хомосексуалист?!? Честно да ти кажа, много клюки около дядо Кирил и слухове сме чували във Варна, още докато беше жив, някои, от които се оказаха в голяма степен основателни, но такова нещо никога не е циркулирало.
- Защото е абсурдно. Твърдя го, не само, познавайки дядо Кирил, но също така и набедения му за "любовник". Аз познавам Секулов още от времето, от което и дядо Кирил го познава, категорично не мога да си представя Митко Секулов да посяга към мъж за интимност. Ако някого бих нарекла "пич и мъжкар" в добрия смисъл на тези изрази, това е именно Митко Секулов.
- Сотиров твърди, че в качеството си на негов охранител, неколкократно е спасявал живота на дядо Кирил и "любовника" му Митко. 
- За времето, за което Сотиров разказва, не е имало нито заплахи, нито посегателства към живота и личността на митр. Кирил.
- А имал ли е въобще някога Кирил персонална охрана?
- Не. Не беше склонен дълго време да отпусне щатна бройка към митрополията дори за личен шофьор. Ползваше катедралните си дяконите като шофьори, а какво остава за личен бодигард?! Мога да твърдя това със сигурност, относно цялото време, през което е бил Варненски и Великопреславски митрополит. Единствено за времето, през което беше в Кресна, покрай събитията от разкола в средата на 90-те години не мога да съм сигурна, но доколкото знам, там е бил подпомаган от свещ. Стоян Мехлелиев, игумен сега на манастира "Св. св. Константин и Елена" край Варна, не съм чувала и дума за някакъв Сотиров или негови служители, както и да е бил там с него Митко Секулов.


П. С. Работата задебеля, щом вече и неанонимни офицери от ДС започват да клеветят. Освен това, очевидно и чадъра на замесената в убийството на Владиката престъпна шайка е дебел, за да си позволяват те такива неща публично. Докато съвсем доскоро набеждаваха Грета за владишка тайна съпруга, слухове, пускани сред варненци именно от нисши офицери от ДАНС-ДС, сега Сотиров вече ни уверява, че никаква такава жена не е имало в близост да Владиката... Това се нарича ченгеджийска некадърност дори в интригантщината... Ако служителите, впрочем, са на мястото си във Варненска и Великопреславска митрополия, длъжни са да заведат дело срещу Сотиров за клевета. Журналистката от "Шоу" днес ми обясни, че разполагат с аудио запис на интервюто на Сотиров. Това вече не са псевдонимните дописки на архим. Дионисий, а клеветничество, лично и публично, при това от разпознаваема обществено личност.




07 април 2014

Mитр. Николай и съдебния имунитет (абсурдите на прокуратурата)


Не, не е вярно, научавам едва днес по обед в неформален разговор с лице, свързано с Пловдивска митрополия, че разкритията, направени от д-р Константин Тренчев около смъртта на митр. Кирил и предшестващите я заплахи от страна на митр. Николай, са останали без последствия. Имало е последствия и те се изразяват в промяната на следствения подход. Ако до този момент разследването е за "склоняване към самоубийство", оттам насетне разследването вече е за убийство. 

Не само интервюто на Тренчев за "Вяра и общество" по БНТ е станало причина за тази промяна. Следствието не успява да открие никакви следи в личния и служебен живот на Владика Кирил, които да потвърдят вероятността дядо Кирил да е посегнал сам на живота си, под въздействието на стрес или на някаква лична драма, заради която да е изпаднал в психическа нестабилност. 

Какво друго следва обаче от намесата на Константин Тренчев, на която свещ. Димитър Амбарев много разчиташе, а и с право, че ще предизвика сериозен обществен отзвук и някак ще задължи институциите да се заемат сериозно със случая? Следва съдебен произвол, чрез който работата на следователите е саботирана. Законът изисква с промяната в посоката на разследване да бъде сменен и разследващия орган. Разследването трябва да се прехвърли от Варна в София, понеже касае предполагаемо престъпление от голям мащаб. Това обаче не се случва. С подновеното разследване продължават да се занимават корумпираните варненски прокурори и следователи, като печално известния Чавдаров.

Имунитет, по подобие на депутатския, искат за себе си митрополитите, членове на светия синод същевременно. Имунитетът изисква митр. Николай. Такъв те не получават, а само са им върнати дипломатическите паспорти, което улеснява пътуването им в чужбина и нищо повече, защото, според Конституцията, право на подобен имунитет имат само народните представители и висши магистрати от съдебната система. Последното май не пречи на Николай да ги уверява, както разбирам от трети лица, че дипломатическият им паспорт е вид "индулгенция", че могат да се чувстват безнаказани за деянията си, минали, сегашни и бъдещи, защото, както казахме, има за съюзник потресаващата им простотия и невежество, нежелаещо да се осведоми. Убедил ги е, че са "дипломати". 

Целта на искания съдебен имунитет е очевидна. разполагайки с този имунитет, митр. Николай е недосегаем за варненските следствени органи и прокуратура, не може да бъде разследван за убийството на дядо Кирил. Такова разследване би могло да се случи, при наличието на имунитет, само след дълга процедура, задействана с изискване на главния прокурор. Подобна процедура, когато касае депутат, преминава през обсъждане в Народното Събрание. Законът обаче не е предвидил ред за подобна процедура, когато се касае за член на светия синод, за митрополит, законът въобще не предвижда имунитет за митрополити. Желанието на митрополитите да станат ползватели на такъв имунитет, нещо повече, постъпленията им към него, освидетелства пореден път тяхната вопиюща неграмотност и простотия, но и страха им, както и ни дава някаква представа за начина, по който Николай ги убеждава да го следват в каузите му или да ги консолидира, ако се разколебаят..    

Според споделящия ми тези си наблюдения върху казуса юрист, в Пловдивска митрополия пък изпадат в паника веднага след новината за промяната в посоката на разследването на смъртта на митр. Кирил. Служители от митрополията нееднократно се интересуват дали митрополитът им има такъв имунитет, а ако няма, как може да го получи.

Тук е мястото, може би, да консултирам безплатно митр. Калиник, да му съобщя, че траен чадър за престъпленията му Конституцията не осигурява, колкото и да го лъже, че е добре защитен, ортакът му митр. Николай. Свидетелството на Грета Христова, че Калиник има навика да обира овдовели епархии до шушка, в качеството си на временно изпълняващ длъжността епархийски митрополит и организатор на избори за нов владика, се допълва от хора, близки до митрополията и делата й в Пловдив. 

Източването на банковите сметки, задигането, със заминаването си и на картините от стените, посудата от кухненските помещения и спалното бельо, което извършва във Варна през 1989 г. Калиник, е предшествано от същото деяние в Пловдивска митрополия през 1987 г., откъдето отнася дори бюрата при смъртта на Пловдивския митр. Варлаам, докато изпълнява същата длъжност до избора на митр. Арсений. Пак през 1987 г. по абсолютно същия начин, като временно изпълняващ длъжността митрополит, обира и Видинска епархия, преди интронизирането на митр. Дометиан.

Споменаваме митр. Арсений, предшественикът на Николай в Пловдив, затова и ще кажем, че смъртта на Арсений и тази на митр. Кирил по нещо си приличат. По официалната диагноза, окончателната, тя е настъпила вследствие инфаркт на миокарда. Неофициалната версия, допълваща официалната, гласи, че Арсений получава инфаркта при вида на изгорял манастир, относно който дълго са го лъгали, че е почти напълно реставриран след пожара. Паметливи пловдивчани ми обръщат внимание и на друга неофициална версия от онова време. Говорило се е, че дядо Арсений е отровен, а това, че ще го наследи именно тогавашния Знеполски еп. Николай е циркулирало като сигурна мълва цяла година, преди кончината на митр. Арсений. Как така се случва, ще ми се да попитам, заедно с тези пловдивчани, че двама митрополити умират от инфаркт на миокарда, без никакви предшестващи сърдечни проблеми, като и двамата се явяват пречка в кариерата на Николай - единият в амбицията му да стане бързо митрополит, другият за амбицията да бъде един ден патриарх? Това, впрочем, е легитимен въпрос от съдебна гледна точка и би трябвало да си го задава и прокуратурата, твърдяща, че е разследвала наистина смъртта на дядо Кирил. Но не си го задава.

Лежейки на фиктивния си имунитет, митр. Николай същевременно продължава с кражбите и злоупотребите в Църквата. Най-пресният и актуален пример е с ремонта на храма в с. Черноземен, Хасковско. Построеният преди около двеста години храм на брега на реката потъва. Храмовото настоятелство печели европейски проект за ремонта на потъващите основи. От ЕС отпускат 700 000 лева. Николай иска от изпълнителя на ремонта две неща. Да свали разходите си до половината сума, а всичките пари да минат през сметките на митрополията. Ще припомним само, че разплащанията по строежа на храма в кв. Тракия от "архонт" Петър Манджуков минаха през митрополитските сметки по същия начин, изпълнителите на строежа получиха с немалко закъснение парите си, така че, Николай да може да им получи лихвите, докато стояха в неговите банкови сметки. 

Сложна личност е Севастиянов, сложна и комплицирана, разбираме сега, че освен комплотаджия и може би убиец, е по-барлив от турски циганин... 

Не го съдете тежко, не струва евтино престоят на лимузината с номер 37-37, която често виждат на паркинга на "Новотел"-а, където вероятно завършва сексуалната си програма Николай, започната в парк-хотел "Ленингард"...  

И любовта му към хотелите сме длъжни да разберем. тя датира от времето, когато решил, че щом митр. Кирил може да влезе направо при Вселенския патриарх Вартоломей, още със стъпването си в Цариград, може и той. Четири дни чакал по хотелите на Фенер преди години, за да бъде приет от Вартоломей и не дочакал прием. Оттогава зли езици твърдят неблагочестиво, че на Неделя Православна не пропуска да анатемоса самочинно и икуменистите, заедно с останалите еретици, споменати в Съборните анатеми, връщайки си по тоя начин за унижението на икумениста Вартоломей. 

06 април 2014

Поп Дончо Александров не коментира информация на Портос Блог

video

- Отец Дончо, Светльо Ангелов те безпокои.
- Да?
- Вярно ли е, че от епархийския съвет във Варна сте пуснали жалба до прокуратурата, заради вялото разследване на смъртта на дядо Кирил?
- ...Светльо... Не коментирам с теб тези неща!
- Само ми кажи да или не.

Затваря телефона си. А аз исках, по случай 1-ви април, да си направя чисто и просто майтап.

Три малки негърчета (проф. Иван Желев и "добрите" митрополити)


"Три малки негърчета с животните играят, мечокът смачка там едно, та две са най-накрая." (детска песничка)
продължение от "Четири малки негърчета"

Старите митрополити, назначавани от ДС, имащи и множество канонично неприемливи, дори абсурдни случки, събития и практики в личния си живот, измират, убивани са или са уволнявани. Нов полъх в Църквата, нов морал, нови порядки и нрави. Въплъщава ги дълго в публичния си образ митр. Николай Пловдивски, в образа на горещ религиозно аскет и постник, посветил огромна енергия на църковния авторитет в обществото, на каноническата и догматическа чистота, започвайки със своя личен пример, започвайки от себе си, Николай донесе "новото време" в Църквата.

Новото време на Николай се оказа обаче като всички подобни "нови времена". Отстранени бяха митрополити, уволнени, по съвсем формални поводи, изсмукани из пръсти или въз основа на инсинуации, като Западно и Средноевропейския Симеон, задето негов викариен епископ е целунал папската десница, други обаче, редовни участници в световни икуменически форуми и конференции, като Неофит, стигнаха до патриаршески почести. Няма сега да се впускаме в разкази и съпоставки между двамата - Неофит и Симеон, ще припомним само, че докато Неофит угодничеше на всяка клика в БПЦ, когато е на власт, Симеон е събирал епархиотите си сред българската емиграция "от врата на врата". 

Няма да се спираме и на факта, но не ще и пропуснем да го споменем, че друг митрополит на диаспората в чужбина, този на САЩ, Канада и Австралия, Йосиф, нито управлява, нито се интересува от енориите в епархията си, не се тревожи за тях нито той, нито викарийния му епископ Данаил. И като пиявици, с негласното одобрение на епархийския митрополит и викария му, в Канада и САЩ са се впили в църковното имущество и отпусканата държавна субсидия разни Станчовци и Ганчовци - "бизнесмени"-настоятели (виж Бони и Клайд в Монреал (българските православни църкви). Йосиф обаче е все още епархийски митрополит, а Данаил викариен епископ, макар и Йосиф да прекарва времето си в България и даже нещо повече - титулуван е от Синода като главен редактор на официалния електронен сайт, защото всички знаят, че Йосиф е графоман и ако искат да ги слуша или да очакват от него нещичко за вътрешносинодалните си интриги, трябва да му почешат крастата и нахранят манията.

Епископ Павел е в низвержение, задето влизал в отпуснатото му за живеене църковно помещение в Синодалната палата нощем почерпен, пушил вътре, допивал си. Митр. Галактион обаче същевременно служи живо, здраво и дългоденствайки, посреща важни правителствени гости и проповядва пиян като маймуна често още от сутринта, а същевременно стига благополучно и без никакви проблеми до изборната тройка за патриарх.

Образи на митрополити се чернят, задето имали конкубина, тайна съпруга и семейства, макар и това с нищо да не е ощетило ни служението им, ни Църквата, докато други, като Калиник, с няколко "конкубини" (слагам в случая думата в кавички, защото, щом са няколко, не са вече конкубини, ами държанки), получават право от Синода да обират за пореден път овдовели епархии, като временно изпълняващи митрополитската длъжност в тях. Великотърновският митрополит Григорий цял харем издържа с парите на епархията, апартамент с курви, извинявам се, наричам ги тъй, понеже те и държанки вече не са, затова и не плаща заплати на свещенството си, но за него санкции няма, даже получава от Николай Севастиянов луксозни автомобили за подарък. Правото да държи курви си заплаща Григорий, бидейки самият той курва т.е.

Факти, факти, факти... 

И аз не ви питам какво мислите за тия факти, питам ви друго, питам ви, в светлината на тези факти, какво бихте казали за естеството на донесеното от Николай Севастиянов (Добрянов) "ново време" в БПЦ?

Оставените от Владика Кирил лични дългове са около 60 000 лв., това са кредити, теглени от банки или заеми от частни лица, според запознати, чрез които Владиката е покривал кражбите на служители в митрополията, запълвал е оставените дупки лично, Николай обаче е оставил седем банкови сметки на Пловдивска митрополия съвършено празни съвсем наскоро, включително валутната сметка, за да покрие с източените пари мутренските си масрафи и разходите по педерастките си навици. Дядо Кирил заборчнява лично, за да не се наложи някого да уволни, понеже са го убедили, че този някой е болен тежко или не би се справил на пазара на труда с живота си, а Николай оставя преди години боледуващия свещеник Иван Махалджийски да умре, без дори да отговори на молбата му за финансова помощ до митрополията ни положително, ни отрицателно. Събраните от миряни и свещеници пари от цялата страна са около 50 000 лв., още толкова не достигат на о. Иван ("Свещеник чака за нов бъбрек", в-к "Монитор"). На "правоправещия" му архиерей обаче, както и на светия синод и тогавашния патриарх, до които също пише, молейки, им е през оная работа за него. Защо? Защото, ако биха го сторили, ако биха дали пари за лечение на болния презвитер, Николай би пропуснал поне месец време за ебане в наетия от него за тая цел цял етаж в х-л "Ленинград" в Пловдив, а Галактион би останал месец поне на сухо, без касите скъпо бяло вино, които обича, като малчуган лакта-бонбони.


* * *

И вие, г-н проф. Желев, мълчите за убийството на дядо Кирил, както и за мизериите на младия си възпитаник, Пловдивски митр. Калигула, обаждате се единствено, когато деянията му касаят вашите интриги и позиционирания в синода, надявайки си, че вятърът на "новото време" ще подухне поне мъничко и във вашите платна... Професоре, дано вие сте следващата му жертва, дано дяволът, когото си вярвате, че обяздвате, не остави белите ви коси да слязат с мир, без кръв в шеола... Питайте асист. Ани Маринова, дето се увърта покрай вас, какво означава последният старозаветен израз... Защото, ако Николай е Калигула, вие, извинете, сте чичо му, осиновителят Тиберий. А нали знаете как приключват отношенията между Калигула и Тиберий?

05 април 2014

Глухарчета, поп Дончо Йогинът, Ицо Козъта и защо нямаше разследване


...Изтрили ми били писмата с Владиката от електронната поща, когато я хакнали.

И к'во толкоз?!

Аз пък щото не ги помня?! 

Сякаш няма и кой да ми ги припомни, ако ги забравя?!

* * * 

През 2008-ма защитавахме Пулиева от сектантите на п-р Георги Бакалов и адв. Виктор Костов... 

- Владико, сектантите нападат Църквата! Трябва да се вземе отношение обезателно!
- Да. Трябва.

Взехме отношение.

През 2009-та защитавахме пък сектантите от Карбовски и Пулиева...

- Владико, фашисти превръщат Църквата в нещо, абсолютно несвойствено за нея! Трябва да се вземе отношение непременно!

И пак взехме отношение.

* * *

През 2010-та година се озовах в Белград като студент с неговата благословия. Мислих да уча и то да уча много, много, много... Обаче кой дявол ме накара да попитам портиера Владо къде сервират шкембе-чорба!? Така открих р-т "Нишлията" и изхарчих всички пари, които близки, познати или просто добри хора ми пращаха, за да уча много, много, много... 

С моите пари "Нишлията" не оцеля, миналата година фалира, но се сдобих с куп интересни преживявания. Точно там, в "Нишлията", паднах от една маса на главата си, с все покривката, посудата и поръчката, пиян-мъртъв на колежката Драгана Маркович пред невярващите ягодински очи.

- Владико, - писах му - много Ви благодаря, че ме пратихте да уча тука, прескачайки куп институции с авторитета си. Обаче нямам пари за таксата... Аз не, че не мога да събера де! О, мога, мога! Oт стипендията! Ама дам ли ги за такса, ще се наложи да си варя супа от злака ливаден... Гледам, цъфнали са глухарчетата, супа мога да си сготвя... Едни хиляда евро биха ми свършили прекрасна работа, таксата е горе-долу толкоз, за да не се стига до такива крайности!

Мълчание. Цял ден.

Аз питам същото друг Владика. Другият Владика отговаря "ОК!" с руско-сливенски акцент. Уговорката е да ги прати след два дни. На следващия ден обаче пиша едно писмо и една статия в блога си.

- Владико Кириле, - гласи писмото - не се тревожете, нямам нужда от пари, един приятел ще ми прати!

Тъй де! Аз тези, които обичам, пазя и от самия себе си!... Заедно с това писмо, пиша и статия, в която се разделям богословски с всичките си пресантиманти към стария, Юлиански богослужебен календар... Още ден по-късно получавам отговор, че московлията е размислил. Ама на дядо Кирил ми е неловко да пиша пак. Така повторих първата година. Злорадствайте, мама ви поздравявам проста!

А той, знаете ли, смял се е на писмото ми! С приятели се е смял на супата от глухарчета, съвсем скоро научих за това. Разсмял съм го значи, а това, драги мои, идиоти меркантилни, си струва не само годината да повториш, чудейки се глухарчета ли да свариш или лобуда, ами и сам няколко хиляди лева да броиш на първия срещнат циганин, не че съм го правил последното... Впрочем баш колкото родата му се кани да вземе от застраховката му живот, за която Ицо Козъта е научил, неизвестно как се сетил да провери отдавна... Затова и не повдигат жалби и искания до прокуратурата вече девет месеца. Има ли убийство, вместо нещастен случай, няма да има пари от застрахователя. А като вземат парите, ще почнат да му делят земите в Добруджа, стоте декара... 

Да, след година още може би ще чуе някой селски келнер от брат му, Ицо Козъта, в някоя селска кръчма, защото за градска Ицо няма да има пари вече, ще е продухал всичко: "Убиха чиляка!" А аз наричам Христо Ковачев Ицо Козъта, заради козите, които е гледал в двора на митрополията дълго, след като брат му митр. д-р Кирил го е довел от селата край Плиска. Веднъж даже Владиката закъснял за някаква официална среща преди години, заради козата на Ицо Козъта. В цялото си най-тържествено облачение чакал Ицо да издои... втората кузъ, за да стигне до "Волгата" си. А Ицо разправял същевременно как в двора на Еквсиноград трябвало да вземат да гледат и едно прасе... 

Ех, Владико, тая пуста Старославна Плиска, дето толкова си обичал! Гагаузка Варна те зарови, а староселска Плиска си пусна козите да пасат по гроба ти... "От Ичкале на две-три крачки в на Дончо попа дворния... фонтан!" - автоцитат в перифраза. Да, в двора на поп-дончовия храм "Свети Атанасий" има фонтан. само четири мраморни русалки вътре липсват, за да е стилът хептен "мутро-барок"!

Е, аз пък се радвам, че писмата ми ги е чел наистина дядо Кирил и че той е отговарял на тях. Да, дълги години допусках, че вместо него ми отговаря поп Дончо Александров с атрактивната попадия, дето ходи и на йога, когато не се врътка по минижуп край Римските терми, затова и нему викам Дончо Йогина или онзи... Молдованецът, Шаган. Ама не се били те, разбрахте ли!? Сега приказвайте каквото си щете! 

По-добре да ти откаже Владика Кирил хиляда евро лично, отколкото да ти дадат тия двамата по две хиляди от "негово име"!.. Замълчаха си. Не са криви само роднините. Дончо и Шаган бяха хората, които можеха да повдигнат също въпроса с убийството на официално ниво. Моралната им сила обаче стигна само за протестите около изборите, защото там имаше какво да загубят, но и какво да спечелят. По темата с убийството можеха обаче само да изгубят... Ех, Владико, в гроба си, а аз съм сам с Дончовците и Васко-шагановците, с присмеха на Гендов Линкъла и Дидо Гъзето, на Ицо Козъта и на меркантилната ти рода... Ама нищо, жив е Богът на Свети Георги, ще им разкатая някак мамата! Кълна се в... майките им.

* * *

- Добро момче е, - казал един път на приятели за мене - ама са го видели онзи ден да прави секс на пейка в Морската Градина!
- Какъв секс!? - заинтригувала се събеседничката му, очаквайки да чуе история, наподобяваща неронова оргия, понеже теменужените му очи били извънредно разширени от шока, докато го разказвал.
- Свирка му въртяла някаква! - отговорил прямо.

А смешното е, че докато се срамувам от тая история, не мога да се сетя за кой точно от трите подобни случая е ставало въпрос... 

* * *

През 2011-та година ме благослови да ида до Велико Търново, за да разговарям с ръководителя на старозаветната библеистична катедра Попмаринов, относно превеждането на сръбски на покойния проф. Иван Марковски. С Попмаринов не се договорихме, защото им се искаше с Иван Желев да преведем не Марковски, ами самия Попмаринов на сръбски с владишките пари. Но пък научих куп полезни неща за това каква са стока българските академични богослови, които инак стават и лягат с жалби, че не ги уважаваме, сякаш има за какво... Научих и куп полезни факти за елегантната мастия   сегашния наш "патрик" Неофит, когото Горан Благоев нарича "харизматичен", а на Иван Желев езикът изтръпна да му ближе п... подметките, научих ги от избягал от тогавашната му епархия свещеник.

И тогава писах на дядо Кирил.

- Ваше Високопреосвещенство, тръгвам за Търново на автостоп. Пари не ми трябват! Да не сте и помислили да ми давате! Само в случай, че замръкна в някоя нива по пътя, ще спя в храстите, а на сутринта ще ви бия една телеграма по пощата от най-близката паланка, за да ми изпратите пет лева за цигари.

...На това писмо не зная дали се е смял. 

А на вас смешно ли ви е, а!? 

Убиха го бе, хора! Убиха го! 

Защо това не ви интересува?! 

София, 05.04.2014 г.

Џаба вам новци, моjи синовци, ja ипак варам мало боље!

Теми/етикети на отделните публикации

Сръбски дневници (1) skype-катехизис (6) азбука за "православни" талибани (3) Анкети - Религиозно образование (2) Аспаруховски проповеди - Светльо Ангелов (3) Вашият глас за мен (5) Външни автори (28) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Нов Завет (2) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Стар Завет (2) Делнични размисли на събуждане (6) Десета седмица на православната книга - Варна 2008 (4) ДПЦ "Св. Архангел Михаил" (1) Единадесета седмица на православната книга (7) Есета (1) Есета Беседи Публицистика - Светльо Ангелов (378) Интервюта (12) Истинските новини (71) Коледни приказки (1) Кратки есета - ПЦДОН (2) Любопитно (1) Магдалинини песни (6) Мускетарска Телевизия (114) Мускетарска Телевизия - катехизис за ПЦДОН (26) Операция Jebaћу вам маjку фашистићку (3) Пловдивски дневници (38) Политика (15) Преводи (2) Приказки за големи момичета (21) Приказки по телефона (1) Просветленията на трезвеника (3) ПЦДОН (6) ПЦДОН - Акция "Спаси живот с цвете" (4) Пътеписи (20) размисли (2) Рилски песни (3) Рубрика Джаз и музика (1) Светльови готварски рецепти (1) Слова срещу Душевадеца (3) Смесен хор "Православна младеж" (1) Сръбски дневници (271) Тринадесета седмица на православната книга (7) Хаплив православен речник от Светльо Ангелов (4) Шаржове (4) ШУ "Еп. Константин Преславски" (1)