блог богословие

блог лирика

09 май 2015

Курбанът, Господ-Бог и Хитър Петър


беседа в село Ветрино на 8.IV.2015 г.
организатори: църковното настоятелство при храма, Община Ветрино и Сдружение "Българско сърце"

Ние, съвременните хора, сме чудна кройка… Обикновено уреждаме взаимоотношенията си с Бога чрез епизодични и често нищожни почти по стойност „дарове”. Кръщаваме се веднъж в живота си – по-точно кръщават ни, обикновено като бебета и следващия път, когато влизаме в храма или по-точно казано - вкарват ни в него, е за собственото ни опело. Дори на опелото ни не е абсолютно сигурно, че ще ни занесат в храма, защото понякога роднините и близките ни за по-лесно, за да си спестят главоболия и излишни разходки, викат попа направо на гробищата и той ни опява пред гроба, ако няма там действащ православен храм. Ако ли пък на гробищата храм все пак има, на нашето опело обикновено присъстват тесен кръг от най-близките ни, които са там и не толкова, за да молят Бога да упокои душата ни и да ни приеме в Рая, колкото, за да бъдат поне още някоя минута повече с малкото, което е останало от нас… Последното не е лошо, но малко общо има въобще със смисъла на православното опело.

04 май 2015

Секс, семейство и свещенство



В Евангелието ние виждаме Господ Иисус Христос да „приема” семейството, Сам Той, с Въплъщението Си, става част от едно земно семейство – това на Йосиф и на Дева Мария[1]. Пак в Евангелието четем, че чрез чудото на превръщането на водата във вино на една сватба – тази в Кана Галилейска[2], Христос благославя по своеобразен начин брака – чрез това чудо, както и чрез Самото Свое присъствие на празненството. Христос благославя и участва по тоя начин, тъй както в самия брак, като институция, така и в радостта от семейните взаимоотношения, чието начало и израз е това първоначално празнуване.

30 април 2015

Битие и Литургия



Всеки един аспект от човешкото битие и първосъздадения живот може да се разглежда в Богослужебна перспектива. На първо място, защото Сам Бог ни е представен от автора на тези редове в кн. Битие, като творящ света и човека по един прото-литургически начин. Още с началото на чина на Сътворението ние виждаме Бог, Който промисля - решава[1], след това Словото Божие, Което не само вербализира, но и твори образа на нещата, които ще бъдат извикани, призовани в съществуване и битие[2], виждаме и Духa Божий, Kойто „се носи над водите”[3], Kойто осъществява, „материализира” това, което Словото изговаря, като последното е най-очевидно при сътворяването на Човека, който става „жива душа” именно, когато Бог, след като Е изговорил намерението Си да го сътвори, съвсем неслучайно използвайки граматическата форма за първо лице множествено число „да сътворим”[4], вдъхва в лицето му Духа Си – жизнено дихание, за да „стане той жива душа”[5].

29 април 2015

Свещеникът и Първосвещеникът

В представите на езичническата религиозност, почти винаги божествата са „вечно гладуващи” - за внимание, за поклонение, дори за материални пожертвувания (било то кръвни или безкръвни), богът трябва да бъде нахранен, по този начин временно заситен, умилостивен, успокоен, дори, ако това е възможно – приспан, по подобие на митичнияa змей от египетската митология, зхапал собствената си опашка, който спи в покриващата земята (над атмосферата) вода, а жреците се занимават с това да поддържат съня му, за да не би да се събуди, разиграе и потопи земята, разливащ водите, в които спи[1]. Впрочем страхът от злонамерено свещенодействане, чрез което тоя змей, наричан още Левиатан, може да бъде събуден, срещаме и в Библията[2]

24 април 2015

Бого-Човек и Човеко-Бог - Свещеникът

Библейският човек се представя пред нас преди всичко в ролята на свещеник. Адам и Ева са търсени от Бога „из Градината” при „настъпването на „вечерната хладина”[1]. Това ни навежда към размисъл в най-малко два аспекта. На първо място не бива да забравяме, че авторът на тия редове е с ориенталско мислене. В географските ширини, в които той живее, най-важното ядене, трапезата, на която цялото семейство се събира, е именно вечерята – нещо немислимо в часовете на дневната жега и труд, когато се яде набързо, на нивата или сред стадата. Чрез тази алюзия авторът вероятно се стреми да ни предаде идеята за интимност, подобна на тази в семейството, между Бог и човек, с това подчертава, че човекът е сътворен за Богообщение. Според старозаветния начин на отмерване на времето обаче, дните започват със залеза на слънцето – „биде вечер, биде утро – ден един”[2], тъй както и съботният ден е трябвало да бъде освещаван, според Закона на Мойсей, „от вечер до вечер”[3], така се отчитат дните и в храмовия богослужебен ритъм – и в старозаветния (вечерна и сутрешна жертва), и в църковния-новозаветен – вечерна и утринна молитва.