блог богословие

блог публицистика

блог лирика

блог сатира

29 юли 2014

Бойко Б. в държавата на ДАНС и на Азис

"Дали се зора зазори или се две нощи смесиха?" (Христо Ботьов)
Изобщо стана ни пределно ясно, че от няколко десетилетия насам "държава няма", че в социално-политическата ни реалност съществува само и единствено ДАНС (старата ДС). Кой предостави документите за агентурното минало на Бойко Борисов на разположение на Николай Бареков? Комисията за досиетата, създадена след 1990 г. ли, за която закона предвижда да прави това на ниво институции, а не лично? Не, оказа се, че с тях тази комисия не разполага, оказа се, че шефът на охраната на Тодор Живков не е имал досие... Оказа се това според Комисията обаче, защото според документите, намиращи се много далеко от тази комисия, Борисов има досие, при това не до 1990 г. водено, ами и далеко след нея и не само политическо, но и криминално.

Оказа се, че политическите партии и лидери (почти без изключение) са проекти на ДС (ДАНС), оказа се, че Разколът в Църквата е проект на ДС (ДАНС), оказа се, че икономическите сътресения - от т. нар. финансови пирамиди, през "виденовата зима", до сриването на КТБ са проект на ДАНС. Оказа се, когато Бойко падна от властта, че ДАНС, която си е мислил, че държи в ръце, е записвала всяка негова среща и всеки разговор по държавни и икономически въпроси чрез сересе-та. Оказа се, че ДАНС може не само да покрива досиета, но и да преработва други, както в случая с избирателното отваряне на досиетата на българските митрополити и богослови, чието отваряне не бе преди две-три години, но започна още през 2007 г. с оповестяването на досието на митр. Галактион, че това отваряне на досиета е контролирано и провеждано поетапно и стратегически целево, не следващо обаче в стратегията си държавния интерес и този на БПЦ, а на отделни личности в Държавата и Църквата... Оказа се, че о. Б. п. Патриарх Максим може да бъде изнудван чрез медии относно следите от досието си, за което иначе от Комисията по досиетата заявиха, че не съществува, че Патриарх Максим не е бил агент на ДС, защото "досие няма", макар и преди години да уличиха Кеворк Кеворкян в принадлежност към ДС чрез сходни, косвени улики, също без досие.

Оказа се и още, че убийството на митр. Кирил е било предварително известно на някои среди в ДАНС, както заявиха и о. Димитър Амбарев, и д-р Константин Тренчев, а аз вярвам и че в потулването му участваха активно именно от ДАНС. Сърби ме езика да изрека и че ДАНС го организираха, но нямам факти, освен косвени. "Искаш ли ти кариера във Варненска и Великопреславска епархия или ще плюеш на нея и ще изгниеш в ПЦДОН?" ми отправи лично към мен пък директен въпрос в един автомобил "варненски дансаджия в Църквата" преди няколко години.

Въобще държава може да се каже, че няма. Има ДС (ДАНС) с политически проекти, целящи имитация на държавност и демокрация и икономически проекти, целящи систематично обиране на населението, като престъпния инструментариум в преследване на тези цели не се подбира.

Виж още по темата

26 юли 2014

Бойко (риториката на един нагъл шопски боклук)


Бойко Борисов, който с двумандатното си управление не само изведе десетки хиляди да се бият с полицията по улиците, но и предизвика отчаяние у десетки други, довеждайки ги до решението да се самозапалят, пак се готви за власт. След като разклатиха правителството на Орешарски политически и финансово, заедно с цялата държава, той и американските подлоги на Вашингтон - Местан и Доган, се подготвят да управляват.

Майната му, не е това важно - "Дръж се, земльо, шоп те гази!" не е нова пословица. Новото е, че Бойко арогантно обещава, че това, заради което бе свален от власт - непосилните цени на електричеството, ще бъде възстановено с неговото управление.

В Пловдив за предния месец платихме 100 лева (50 евро) за ток - работещи два вентилатора, не заедно, фурна, хладилник, бойлер (със система за икономичен режим на работа) и пералня, последната през ден. Без отопление, защото е лято. През зимата сметката беше почти по 200 лв. (100 евро) с отоплението за един от месеците. През зимния сезон в Белград аз плащам около 1200 динара (12 евро - 24 лв.) месечно при работещи хладилник, фурна, бойлер и силна отоплителна печка (не постоянно), ако включвам печката за по-дълго, плащам около 2000 динара (20 евро - 40 лева). Вода да плащам в Белград не помня някой от мене да е търсил. Има една сметка "комунални разходи", която я включва, за която Неманя Маркович (днес Неманя ковилски манастирски послушник) твърдеше, че я плащат само будалите. Аз разпитах и другаде, щото у Неманя са много добрите намерения, но причините за доверие малко и се оказа, че сумата е тъй пренебрежимо дребна, че я плащал хазяинът. Срамота би било да е инак, цяла Сърбия е в пълноводни реки!

Защо е тази разлика, според вас? Ако питате тираните ни, заради... циганите. Що на сърбите циганите не им пречат, макар и там да не се редят първи на опашка за плащане на електричеството, е друг сериозен въпрос за размисъл... Както казваше един чичо от Бела Паланка, докато се прегръщахме пияни-насрани в една нишка кръчма преди години - "Ако и циганите започнат да ни пречат на държавата, скроз смо пукли!", поръчвайки "Ево банке, цигане моj!" на оркестъра с цигани... Циганите в България не плащали, затова ние солидарно трябва да погасим загубите на снабдителите. Далеко съм от мисълта, че има основание в оборотния мит как едномилионно циганско население не си плаща сметките за електричество, но макар и една десета да отказват да го правят, прави са. Работа няма, а че не искат да работят е също националистическа пропагандна лъжа, пък и да работят, сметката през зимата е повече от половината заплата. Опитат ли се да им спрат тока, вадят брадвите. Ние брадви не вадим и с това се гордеем - било признак на високо гражданско съзнание и отговорност. Глупости. Страх ни е. На нас кураж ни стига колкото да се самозапалим, щото, ако се разбунтуваме, освен, че ще ни гръмнат, може и преди това да ни наебат.

Но да се върнем на шопското престъпниче Бойко. Обяснява ни, че цените на електричеството били нереално задържани (подчертайте си, не даже занижени, ами задържани за известно време на същото ниво) и последиците от това трябва да компенсираме, защото фирмите (чешки, немски, шведски, педалски и всякакви) били претърпели големи загуби.

Напротив, напротив, не са претърпели големи загуби, ами са пропуснали да реализират очаквани престъпно големи печалби. Точно тия печалби, които вече много години им осигурява Бойко и затова те го четкат в ЕС-парламента, докато мижат, че сам върти в България търговията с кокаин. Както и Станишевите четкат, задето кураж им стига, колкото да сринат бюджета, раздавайки подаяния, вместо да направят реални стъпки към възстановяване на държавния ни суверенитет.

Бойко, засрами се барем бе, да те еба и тебе в наглия софийски цървул, щото при първа възможност бих запалил тебе, а не себе си.

Подводните камъни на властта



ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
ПАТРИАРХ НЕОФИТ
ДО
ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ
ДО
ДИРЕКЦИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА КЪМ МС
ДО
ЦЪРКОВНИТЕ САЙТОВЕ:
BG-PATRIARSHIA.BG; PRAVOSLAVIE.BG; DVERI.BG
ДО
ПРЕДАВАНЕТО „ВЯРА И ОБЩЕСТВО” – БНТ
ДО
БЪЛГАРСКИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ АГЕНЦИИ
ДО
ПРАВОСЛАВНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД


ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
БРАТЯ И СЕСТРИ,

Повод за настоящото ми обръщение към вас е очевидното погазване на правдата. Правдата е нравствен елемент в обществото ни и тя има способността да свети и насочва човека към добродетелен и справедлив живот. Ето защо свидетелствата на правдата трябва да са издигнати високо и да се гледат от всички. Обратно, когато правдата се скрива, това обърква народа и човеците започват да живеят в беззаконие и стават престъпници.

На 03.07.2014 г. в 19.30 часа на официалния сайт на Светия Синод се появи известие, чe същият е прочел и разгледал нотариално заверената декларация на кандидата за епископ архимандрит Поликарп, която гласи, че той няма задължения към банки, институции и частни лица. Далеч съм от мисълта да се явявам говорител или защитник на страните, останали измамени и ограбени от него, въпреки че съм запознат с тези случаи не от слухове, а от това, че съм потърпевш, а мога да назова и други измамени и ограбени, които не са никак малко. Това не е моята цел. Мога да насоча всеки, който прояви интерес, към потърпевши, които да удостоверят това злодеяние чрез документи. Целта ми е не да очерня някого, както стана модерно в обществото и в Църквата напоследък, а да се издигне правдата до състояние на нравствена светлина. Затова всички факти трябва да добият разгласа.

Архимандрит Поликарп със светско име Петър Трендафилов Петров в качеството си на игумен на Руенския манастир и председател на Сдружение „Гълъб”, в което членувах и аз, получаваше търговски заеми от банки, търговски дружества и физически лица в големи размери. Голяма част от тези заеми дори и до момента не са върнати и има образувани изпълнителни дела. За заема от СИБАНК има получени запори от частен съдия изпълнител. Към настоящия момент заемът към СИБАНК е над 280 000 лева. Бих желал да обърна внимание, че СИБАНК прояви максимално разбиране и толерантност, като изчака доста дълго, преди да предприеме някакви действия по връщането на парите си. В нарочно писмо през 2010 година банката предупреди Светия Синод, че предприема съдебни дела срещу нас, за да си върне парите.

Ползвайки послушанието за заблуда, Сдружение „Гълъб” се ръководеше еднолично от архим. Поликарп, без да се съобразява с Устава, който изисква колективно управление на дейността и в частност на паричните средства. Парите, които бяха взети, не бяха похарчени за манастира. Това може да се провери от документите за обезпечение и разходи. Благодарение на нашата намеса предотвратихме вземането на нов заем от о. Поликарп, но вече като председател на Фонд за Руенска Света обител „Св. Йоан Рилски Чудотворец” в размер на 250 000 лева от ОББ. По този начин спасихме цели семейства от теглото, което ние сега теглим като членове на сдружението и солидарни длъжници към СИБАНК. Не коментирам още един голям заем за закупуване на дупнишкото радио и начина на връщането му.

Блажено починалата благодетелка на манастира г-жа Еводия-Параскеви, която беше един от най-големите и постоянни помощници на Руенската обител, по обясними причини нямаше никакво участие във връщането на заема, за което чух твърдение. Тя самата беше подведена от отец Поликарп да изтегли заем в Гърция, като ипотекира апартамента си, а той да го изплаща. Това не се случи. Разстроена и притисната от банката, тя дойде в България в Светия Синод в опит да открие о. Поликарп. Така тя стана част от многото излъгани в България и Гърция.

Също така дипломирането на архим. Поликарп като висшист е една голяма загадка, понеже още като игумен на манастира той беше изостанал с изпитите си, а трябваше да е завършил към 2008 година. Преди две години научих, че Петър Петров е бил със спрени студентски права в Солунския университет, а нямам сведения да е учил и завършил висше образование в България.

Всички тия неща са в отговор на твърденията, които излязоха в медиите. Ако бях решил да пиша за тия неща от омраза или ненавист, списъкът с факти на омерзение щеше да е с още много неща.

Изводът, който направих за себе си и мотивите, които ме накараха да запиша и разпространя тези редове, са следните:

Архимандрит Поликарп имаше поверени от Бога десетина човека братство, които той не можа да сплоти и утвърди, а напротив - стана причина всички да се разпръснем. Питам се: как да му се повери бъдещето на цяла една епархия? След като началото на епископството му е в лъжа, то какъв ли ще е краят?

Архимандрит Поликарп стана причина много хора да се съблазнят и да се настроят срещу него, монашеството и Църквата. Колко повече ще станат тези хора сега, когато противно на разум, морал и ценности той става епископ?!

Пиша от любов към Църквата, защото хората искат от нас достоен живот и свято служение.

„И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.” (Лука, 8:16)

Прочее, думите на Господа са за изпълнение, а не за сведение.

Иеромонах Ефрем
Игумен на Одранишки манастир „Св. ап. Петър и Павел”
/писмото е получено на блоговия имейл portos777@gmail.com/

Аз имам план (Защо да станем дасикане рома)


Слушам го това недоразумение Плевнелиев, слушам, уж „правилно говори”, пък все не мога да се заслушам добре в това, което казва, щото получавам усещане, че не човек говори, ами жаба квака. Този е роден за евангелистки проповедник или за платен „автор” на facebook-статуси… Демократичен избор, европейски ценности, правовова държава… Да ти еба майката недоклатена, Господин Президент, да ти сера и в устенцата, дебил недоправен и на тебе, и на екипа ти, и на цялата ти женска рода, без да пропускам лудата ти съпруга… 

Орешарски си замина с усмивка, тъй както може да се усмихва само човек с чиста съвест, не им остави възможност да си доядат чрез външни заеми, които се каниха да теглят, оправдавайки се с проваления държавен бюджет, който сами суспендираха отвън, срещу работата на правителството. Задигнаха отново акумулираните капитали, разграбвайки собствената си банка, както социалистическото стопанство и парите на хората, които за времето му бяха спестили, чрез пирамидите в началото на 90-те. Кой ги задигна ли? Старата комунистическа номенклатура, сега олигархия, управляваща държавата чрез структурите на ДС, ние живеем, за да създаваме ресурси, които те регулярно да източват в личните си сметки, докато междувременно проповядват чест, морал, ценности. Затова предлагам, съвсем сериозно, криво-ляво да се въоръжим и да ги избием. На тиранин не се дължи нищо, ни гражданско подчинение, ни данъци, ни справедливо отношение, говори социално-политическата мисъл още от времето на Стара Елада.

Те ни обясняват, че проблемите в държавата се дължат на циганската свобода. Събрали се двама-трима цигани и задигнали железопътните релси между Карнобат и Айтос… Ами вдигнали са ги, как няма да ги вдигнат, след като с почтен труд къща не могат да си построят, а децата им някъде трябва да живеят? Това поведение в много по-голяма степен е достойно и човешко от нашето българско скотско примирение. Синовете на старата червена сволоч цялото БДЖ отмъкнаха и понеже не ни стиска да си го поискаме назад, се курчим да бием циганите си за пет метра железопътна релса.

Цар Киро уби в Пловдив едно българче в комшийска свада и българите изведнъж решиха, че имат сила да потърсят справедливост, без да броят собствените си деца, убити или прокудени от Родината от българските „цар-кировци” се събраха и тръгнаха към циганските махали за възмездие. Две хиляди крайни националисти се опитаха да нахлуят тогава във варненската циганска махала, но видяха няколко полицейски отряда на границата й и се върнаха обратно по къщите си. Защото слабите могат да бият само беззащитните. Народ ли сме, следователно, кажете ми или сме мърша?

Затова аз съвсем сериозно предлагам, ако са останали някакви истински българи, да се съберем и да се преместим да живеем при циганите, в махалите им. Напук на ченгеджийската пропаганда колко е там страшно, мога да ви уверя, че мешеретата гарантират много по-голяма законност и лично гражданско достойнство, отколкото нашите институции в нашата част от България. И когато ония дойдат да ни търсят, защото са изгубили в наше лице впрегатния си добитък, да ги избием.

23 юли 2014

Църква или Цитадела на червената мафия


"Как стана блудница верният град, който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци!" (Исая 1:21)
Няколко големи и дърти акули са обърнали БПЦ на крава, която доят на смени, междувременно няколко застаряващи, но несъзряващи младежи подскачат, викат, „представляват се”, спорят по канонични и догматични теми, за култура, цивилизация и религиозна геополитика. Старите акули ги поглеждат отвреме-навреме и им се усмихват като одески бандити от стар съветски комедиен филм, когато чуят „Песен про зайцев” или „Пусть всегда будет мама” и едните продължават да си фантазират, докато другите не спират да крадат. Надпреварата била между богословията на прот. Александър Шмеман и о. Серафим Роуз ли? Между това на митр. Йоан Зизиулас и другото на архим. Рафаил Карелин?? Глупости, надпреварата е кой откъде повече ще успее да задигне, изяде, изпие и изсере. А вие продължавайте да четете Карелин (или Шмеман) и да интерпретирате делата на тия хора върху подобна плоскост на противопоставяне. Нали сте идиоти, няма проблем – идиотизмът нито е почнал с вас, нито с вас ще приключи.

Преди няколко месеца в предаване на Иван Гарелов новоизбраният митрополит в Западна и Централна Европа Антоний назова БПЦ Цитадела на българското общество, последна, най-вътрешна крепост означава цитадела, от която да се браним по време на продължаващия десетилетия социален, политически и духовен разпад. Ако се зачетете внимателно в разсекретените документи на ДС за работата им с църковния клир и преди, и след т. нар. демократични промени, ще откриете, че идеята за Църквата като цитадела не е родена от младия митрополит, така наричат от ДС операцията си в БПЦ и чрез нея в обществото. операция "Цитадела".

Митрополитите Кирил и Натанаил са вербувани за агенти, за сътрудници в тази именно операция. И това не е според слухове, мълви, според казано от този и онзи, а според документацията, до част от която получихме достъп при разсекретяването на досиетата на висшия клир. Но и тогава, след като документацията видя бял свят, никой не се замисли за дълбинната структура на идеята, за генезиса, развитието й и докъде тя води. Едни червени престъпници чрез „Цитаделата” се опитват да оцелеят, мутирайки, да продължат да беззаконстват и тунеядстват на гърба на Църква и Общество и след разпада на тяхната система, и след краха на идеологията им. Те трябва да турят ръчища и на Църквата, според собствената им концепция, за да спасяват чрез нея обществото, а нея от другите… общества. Колко е болно това като метод сега няма да коментираме, особено с техния образователен ценз и интелектуален ресурс - на вербовчиците, ще посочим само, че едничкото, което ги видяхме да вършат, е да точат църковни пари и да осребряват църковните ресурси.

Според близка на Владика Кирил обаче, митр. Натанаил още тогава е играл "двойно". Двамата са имали за задача да запазят българския характер на Славянобългарския манастир "Свети Георги Зограф" на Атон. Дядо Кирил е предаден от Натанаил, за който и българският консул след 1989 г. в Гърция свидетелства, че работи в полза на гърците, против българския национален интерес, в името, на който ДС го изпраща там да се занимава с кадровите въпроси сред монашеското братство. Плодът от трудовете на последния виждаме днес - на Атон са хора, които или не знаят защо са там, или само фигурират, че са там, на хартия, но не искат и да стъпят в манастира... Дядо Кирил е "разобличен" като български разузнавач и агент с помощта на Натанаил и върнат под стража в България, а Натанаил запазва топлите си отношения с гърците дълго и след 1989 г., почти до смъртта си, че и след нея.

Всяка стъпка в административните дела на епархията, предприета от митр. Кирил, се следеше от повече от една медия - успешни ли са за Църквата сделките край Рогачево, край Карадере до Бяла. Заради финасовия му авантюризъм, проявяван на моменти, беше набеждаван за бизнесмен в расо, за църковна мутра и какво ли още не, макар че, всички негови инициативи да целяха очевидно добруването на епархията. Аз бях в дома в София преди не много време, в който е оставал при престоите си в града, там нямаше никакъв лукс, климатици дори нямаше, а за милионите църковни пари, погълнати по разни поводи от разни хора в Неврокопска епархия, разбрахме отчасти едва, когато се упокои митрополита й Натанаил и желязната хватка, в която беше стиснал съвестта на вярващи люде и свещенство, замалко отслабна. Нека имаме предвид, че това е човекът, потулил убийство на свой свещеник по време на Разкола от средата на 90-те.

Няколко милиона лева, при това пари на митрополията, а не събрани от близки до Църквата бизнесмени, е погълнала покупката на х-л "Неврокоп", намиращ се на центъра на гр. Гоце Делчев. Хотелът е закупен от епархийската ф-а "Непар" и продължава да поглъща пари за поддръжката си, без никаква възвращаемост. Ако питате в митрополията - сделката е направена, за да бъде предотвратен строежа на джамия на негово място, който властите планирали след събарянето му. Ако питате обаче други хора оттам, гръцки офшорки перат пари чрез него, докато епархията затъва все по-дълбоко финансово, заради официалната му поддръжка като "хотел". Отделно от това са поникнали из неврокопско разни "духовно-просветни и социални центрове" като гъби, които не работят като такива или ако го правят, е със смешен капацитет, но усвояват братски пари от гръцки православни християни, за да "работят".

Въобще, оказва се, че е взел на сериозно идеята на операция "Цитадела" единствено Владика Кирил, за което свидетелстват множество духовно-просветни и социални предприятия, действащи във Варненска и Великопреславска епархия с неговото благословение и активна постоянна подкрепа, при това с пари от митрополията, а не от чуждоземни дарители. Останалите от събратята му, съвсем по български, са осребрили цинично идеята в своя лична и на свитата около тях полза.

Идеята за Православието като цитадела едва ли е родена от нашите политически ченгета. По сходен начин действа Църквата във всички традиционно православни посткомунистически общества - в Сърбия, в Русия, вероятно и в Румъния. Но само тук май за ченгетата тя е ръкавица, чрез която да крадат, вярвайки, че не оставят следи, докато те самите ни проповядват "православни ценности и морал".

Един епископ в Сърбия - Аретмие, афиширащ се като голям моралист, националист и сърбоман, докато същевременно е продавал църковни имоти на шиптърите в Косово, сръбският свети синод сравнително наскоро низвергна. Уволниха и предадоха на полицията сърбите и финансист от патриаршията си, след като го уловиха в системно присвояване на пари. На такава Църква е естествено сърбите да се доверят, да се превърне за тях като народ в истинска Цитадела. А у нас вероятно би станал патриарх такъв като Артемие или дясна ръка на патриарха, заради възможността си да купи на всеки свой събрат по една джипка. Шеф-касиерът пък с двадесетте милиона, които беше успял с годините да задигне, можеше не "по джипка", а по яхта да купи на всички сръбски епископи и по един-два хеликоптера, но това тях не ги поблазни. 

Тук у нас обаче, всяка идея за жалост девалвира "по ганьовски" до въпроса "Кой ще пипне солунската митница?" Съвсем естествени са антиклерикалните настроения следователно сред огромна част от истинската българска интелигенция, да, истинската, а не онази, за която сръбският поет и певец Балашевич (бард, а не лайнояд като Пл. С.) пее: "Интелектуалци, дето въртят важно палци, а би ги купил за шприцер (бяло вино със сода) и кавърма".

Затова и въпроса, който искам да отправя към митр. Антоний е: "В български контекст на какво е Цитадела БПЦ? На законност, култура, нация, цивилизация, духовност? Или на бандитите, вкопали се дълбоко в нея, че някои от тях и с митри на главата?!"

Но такива въпроси в Отчество България не се задават, а и да ги зададе някой луд, не им се отговаря. Що бе, да ви еба майката, какво лошо има поне да питаш?! Питай си, имай обаче наум, че тука се убива даже, заради мислене...


* * *

Търсейки някой пловдивски свещеник, за да отслужи заупокойната молитва при погребението на о. Димитър Амбарев в Пловдив, се свързах и с един мой приятел, служещ в Синитево, до Пазарджик, който ни венча преди години с Диана. Човекът честно рече, че не може, че се страхува да "опява николаевия враг". Неоткривайки до момента друг, пак му се обадих, настоявайки, а той, ни в клин, ни в ръкав, ми заразказва как преди време е катастрофирал с велосипеда си, който често кара между Синитево и Пазарджик. Пък аз тази история я бях слушал вече поне два пъти. Не бях чул обаче нещо, което той е споделил с друг наш общ приятел - че подозира, че е бил нарочно блъснат от непознат автомобил...

А този отец е, който ми разказа (а аз и го цитирах) за начина, по който митр. Николай се е сдобил с досиетата на своите свещеници, което по-късно и о. Димитър Амбарев потвърди. Николай е принудил поповете, като си послужил срещу несъгласните с крясъци и заплахи буквално, да подпишат обща декларация, според която искат досиетата им да се предоставят на техния началник - на него. Пловдивските свещеници така и не са виждали собствените си досиета. Съвсем неетично и незаконно те стоят в чекмеджето на митрополита - за негова информация и на негово разположение.

По български т.е. Църквата стана не Цитадела на българите, а последен окоп на десарите, които след демократичните промени се разкриха в истинската си светлина на престъпници, а не хора на реда и на държавата, за каквито ни се представяха по време на комунистическия режим.

22 юли 2014

"Траговима писма" на български език


До началото на идната учебна година ще бъде отпечатана на български език книгата на проф. Родолюб Кубат "Траговима писма", един преглед на основните старозаветни теологични идеи и въведение в тях, представен по изключително прегледен, достъпен и завладяващ начин от професора в Православния Богословски Факултет при университета в Белград.

Изданието се подготвя в сътрудничество между новосъздадения институт за библейски изследвания при Белградския православен факултет и катедра "Теология" при философо-историческия факултет на Пловдивския университет, със съгласието и любезното съдействие на асист. Адриана Любенова и проф. Мария Шнитер, ръководител на катедрата.

Преводачи: свещ. Стоян Бербатов от Неврокопска епархия, Владимир Иванов, възпитаник на Белградския университет от Варна, лицензиран преводач от и на сръбски език и Светослав Ангелов.

За рецензент на изданието ще бъде поканен преподавателя от СУ "Св. Климент Охридски" Ивайло Найденов, специалист по Стар Завет, а за написване на предговора към българското издание - архим. Авксентий, преподавател по канонично право и литургика в Пловдивския университет.

I-ва, II-ра и III-та глави на книгата тук - 

JHWH - Оприсъственият Бог на Стария Завет
Светът на духовете в Стария Завет
Библейският богослов - Филон Александрийски

20 юли 2014

И пак за Академията (възможното и невъзможното)


Има един начин да се случи Академията в Пловдив като Академия, каквато е имала БПЦ в София, преди разпускането й и създаването на богословските факултети при държавните университети. Той е в това да бъдат събрани преподавателите от богословските факултети в България за този общ проект. Това би могло да се случи, разбира се, ако Николай не беше непоносим за една-трета от тях, с другата третина не беше си създал конфликт зорлем, подтикван от малоумниците от обкръжението си и ако последната третина не бяха хора, които за нищо не стават, не само за теолози.

Другата алтернатива пред новосъздаденото учебно заведение е да се обърне в това, което аз съм завършил преди десетина и малко повече години - протестантско училище, създаващо и обучаващо кадри, необходими на вероизповеданието, своего рода институт. Този проект също е труден за изпълнение, ако с него ще се занимава Николай. В нашето училище отпреди години бяха привлечени преподаватели по философия - членове на БАН, най-добрите специалисти по библейски езици в България, преподаватели, специализирали в Тюбинген също в дисциплините, които преподаваха. За човек като Николай обаче това е непосилно, той е им и на тях противен или се е скарал и с всички подобни люде.

Този институт е нужен на БПЦ, защото понастоящем по факултетите не се изучават или малко се набляга върху тях, основно информативно, важни дисциплини, необходими за подготовката на свещеници, мисионери и катехизатори. Омилетика, апологетика, катехетика, требничарство (в положителния смисъл) - познаване и практикуване на православното богослужение, което е в основата на православното мисионерство, защото православието преподава живот, а не доктрини и този живот се живее в богослужебния ритъм и последования, въвеждането в Църква е въвеждане в богослужебния й живот.

Осъзнавайки липсата на подобно образование след закриването на института, предлагащ го в Белград, СПЦ е настояла за разделянето на студентите в Богословския Факултет там на два потока - т. нар. пастирски, катехетски и богословски. И правилно, защото за чий к... извинявам се, му е на проповедника да осъзнава разликата между епикурейство и стоицизъм или да борави свободно с проблеми от областта на патрологията, особено ако работи в село или малък град? По-важен е за него едногодишен курс по практическа омилетика. И няма какво да се лъжем, но с всичките му недостатъци, на бившия свещеник, а сега разколник - Любомир Попов Варна дължи наличието на толкова много и добри проповедници сред свещениците, с чието обучение той лично се занимаваше като протосингел, компенсирайки недостатъците на университетското им и семинаристко обучение, в което се учи главно или история на омилетиката или безполезното семинаристко "плетение словес"...  А нужно ли му е пък на теолога-литургист детайлно познаване на требника? 

Но от труда и на двамата (и на проповедника, и на богослова) нужда има, защото понякога, за да проповядваш добре, е "необходимо" да не знаеш кой знае колко много, но ако не е трудът на учения-теолог пък, проповедниците множество ереси, гибелни за Църквата в перспектива, не биха разпознали като ереси, нито заедно с апологетите, атакували.

Нужно е смирение обаче, за да остави всеки другия да прави туй, което най-добре умее. У Николай и обкръжението му такова смирение липсва. Те вярват, че всичко умеят по рождение, а с каквото не се справят, ще го наваксат с половин час "информиране чрез google", както се готви поп Силвестър например за беседите си, че някой път и книга успява да напише по тоя начин или пък с разговори помежду си, както и сам Николай осведомява мненията и позициите си по множество теми и въпроси. На тия хора ни институти им трябват, защото обратната връзка им е враг - каквото ни кажат, това е, нямаш право на несъгласие, нито факултети - каквото им щукне по някой въпрос, то е вярното и православното, богословски най-коректно...

19 юли 2014

Нова поема на леля Руми Демирева и моя поетична реплика



Новата поема на леля Руми Демирева:
Първата поема на леля Руми за Колето - тук ("Да не съм те видял и чул", напъди Николай Румяна")

Празник е - звънтят камбани, огласят целия ни град -кънтят и пеят, и приканват всички нас - Елате, елате при Бога Всевишни, елате в Царството Небесно на земята.... 
Шпалир от хора, хоругви, знамена, икони...
Мъже във черни дрехи, пеят, славословят - жени, девойки, майки с малките деца - богато украсен олтар с най-прекрасните цветя, ухае, всичко благоухае на тамян и смирна - глъч, деца с мънички хоругви... Пеят, скачат, радват се, седят пред трона... Чакат, чакат да посрещнем нашия най-обичан архиерей! Чуват се въздишки, възклицания и смях - Боже мили, но той е толкова красив! 
Ах - ах - ах! 
Благословете, владико Светий! 
Ах - усмивката ти, стопява и ледено сърце....Строг си и по всичко си личи - чук, чук, с твоя жезъл по земята!

Тишина, тишина - да бъдем внимателни!

Чудя се - как ни изтърпяш винаги - ние често грешим пред теб! Но, ти си владика и винаги трябва да прощаваш, нали? Дисциплиниран си, смел си, себежертвен си, благороден! Винаги и пак! О, какво е това сърце и таз душа, ние винаги да грешим, а ти винаги да прощаваш?! Колко ли безсънни нощи ти си имал, колко ли нощни молитви си измолил ти за нас, как ли си молил Бога ти за нас грешните, на които светът е превзел душите ни... Но каква полза ако превземем целият свят, а повредим на безсмъртните ни души? Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй!
Б оже, запази нашият млад и обичан владика, запази го Боже, скрий го от всяко зло!!! Моля Те, Боженце най мило, бъди винаги и навсякъде със него и му кажи - колко много го обичаме!
Благослови ни, владико светий и ни прости, амин!












Румяна Демирева

Моя поетична реплика:

Ще залюлея твойте две камбани, 
о, скъпи Дядо Николай,
а жезълът ти (чук-чук) всички нас недоебани, 
ще вкара в Божи Рай.

Шпалир с педалчета неосъзнати, 
край теб размахали ръце,
а с две-три дърти магарици 
и аз ти пея от сърце:
Хвани във шепа мойта лява цица, 
а дясната пък захапи  
и със уста, вместо с лъжица, 
със себе си ме причасти! 

О, потърпи, дордето ме разтърси 
оргазъм, сякаш Дух Свети, 
а после с крачки бързи 
във храма ти ме въведи, 
където ще съм твойта булка, 
разтъркай ме като гъдулка,  
на хуй в чертог ме отнеси!

Светльо Ангелов - Портос

Николаевата академия в Пловдив и теологията в България

част от текста и в Пловдив-медия -ТУК


На територията на цяла Бивша Югославия богословските факултети са два - един в Белград и втори във Фоча, Босна и Херцеговина, трети в Скопие, този в Скопие няма да броим, той е факултет към Скопския университет и обслужва нуждите на схизматичната МПЦ. Те са напълно достатъчно, за да покрият нуждите от кадри на СПЦ, при все, че в сръбското общообразователно училище, както и във всеки техникум или специализирана гимназия, има задължително-избираема форма на вероучение. Има и възможност за реализация в духовно-просветните и социални центрове, които Църквата в Сърбия поддържа, църковни радиа, телевизии, вестници и списания. Не само, че СПЦ работи с кадрите от факултетите и семинариите си (които са три - в Ниш, в Белград и в Крагуевац), но и със самите факултети сътрудничи - те изготвят програмите за работа в обществото, които СПЦ провежда.

При Университета в Нови Сад, град-център на Войводина и трети по-големина и значимост в Сърбия, а като икономически и производствен център може би втори, богословски факултет или катедра не се поддържа. Не поддържа такъв и университетът в Крагуевац, стара сръбска столица и исторически център. Трети факултет на територията на Бивша Югославия, а в Сърбия втори, е плануван да бъде създаден в Ниш, но за да не дублира програмата и работата на белградския и тоя във Фоча, нишкият факултет ще бъде подчертано иконографски, с акцент върху църковното изкуство.

А нека сега започнем да смятаме, за да добием представа какво се случва в България, която като територия е със същата големина горе-долу като Република Сърбия. Имаме богословски факултети при университетите в София и във Велико Търново. Две богословски катедри поддържат университета в Шумен и този в Пловдив - в Шумен катедрата е към факултета по хуманитарни науки, а в Пловдив при философо-историческия факултет. Правиха се опити да се открие специалност теология в Старозагорския (Тракийски) университет - време, което ще запомним с опитите на поп Петър Герена да стане професор с помощта на нож пред комисията в София, а от университета в Кърджали специалността теология беше преместена в Пловдив, където и прерасна в катедра.

В България има вероучение по училищата в свободно-избираема, факултативна форма и успехът на инициативата по отделните градове зависи от желанието и предприемчивостта на местния клир, социалните и духовно-просветни центрове, даващи работа на богослови, се броят на пръстите на едната ръка на някой осакатен фрезист, заплатени катехизатори работят по енориите само в София... Впрочем смятахте ли внимателно заедно с мене факултетите и катедрите? Ако сте броили до четири, без да смятате "специалност-теология" в Тракийския и Кърджалийския университети, сега кажете пет. Защото в Пловдив е основана съвсем наскоро и Духовна Академия, явяваща се пети факултет, тъй като дублира програмата и работата на останалите четири. 

Появата си Духовната Академия оправдава с това, че в останалите четири (пет-шест) висши учебни заведения не се преподавало "истинско православно богословие", в Академията обаче щяло да се преподава именно такова и с това се оправдава агресивния начин, по който се събират студенти и преподаватели, обирайки главно тези от другите пет заведения. В това направление сериозна роля се опита да изиграе преди време и "колегата" Румен Ваташки чрез компроматна война срещу катедрата по теология в Шумен, в която инак преподава. Свещениците по енориите из цялата страна сега пък са задължавани да насочват желаещите да изучават теология към Пловдивската Духовна Академия, а митр. Николай Пловдивски е принудил масово попадии да записват задочен курс на обучение там, за да изпълни бройката.

Но дали всъщност на досега действащите факултети и катедри липсва "истинско православно богословие"? Едва ли. Ако и да не преподават в тях епископи и митрополити, както е в Сърбия, преподават множество свещеници и архимандрити със солидни знания и научна подготовка при това и в такъв смисъл укорът на митр. Николай, че в тях "не се преподава по православному" почива главно на лични негови усещания и сърбежи, а не на реални факти и предпоставки. 

А го сърби Николай от факта, че завършващите факултетите са независими в огромна степен от него и в процеса на обучението, и относно професионалната си реализация след завършването му. Четирите сега съществуващи факултети и катедри са подписали Болонска конвенция за висше образование, според която са във връзка и помежду си, и с тези от останалия православен свят. Учещият в София по всяко време може да се прехвърли в Солун или в Белград или пък да продължи в следващата научна степен там. Завършилият в Белград теолог може да стане свещеник в Солун, в Москва, в Канада или в Париж не само, защото факултетите в тия държави взаимно си признават дипломите, а защото зад тия факултети стоят Поместните Църкви в тях, които са в общение и сътрудничество помежду си и на академично ниво. Завършващите николаевата Духовна Академия в Пловдив обаче, ще имат реализация и хляб единствено на територията на Пловдивска епархия и на епархиите, чиито митрополити са в приятелски отношения с митр. Николай. Митрополитът на Пловдив т.е., обявявайки война на останалите висши богословски учебни заведения, не цели друго, освен завързването на теолозите на "къс синджир", създавайки  им зависимост от себе си, без сам да има каквато и да е научна степен по богословие - титула "кн. б. н" от "кварталния руски институт" не броим. Академията няма хабилитирани кадри, освен вече преподаващите по факултетите теолози, някои от които се опитва да привлече, няма и на какво основание да подпише болонска конфенция и прочие, самата тя ще съществува в пълна зависимост, включително и финасова, от Николай, понеже дефакто е, както проф. Запрян Козлуджов се изрази наскоро, "ведомствено, при митрополията, училище".

Но няма нищо ново в това, което Николай понастоящем прави чрез Академията. Нещо сходно той опита да стори чрез катедрата по теология в Пловдив през 2010 г., като я изведе, чрез приятелите на татко си ченгето по институциите, до второ място в класацията на теологичните факултети, защото вярваше, че богословите в Пловдив ще му бъдат беззаветно верни до гроб. Но Николай не съумя да им наложи възгледите си, макар и с Козлуджов, според собствените публични хвалби на последния, да "ядяха и пиеха заедно", защото освен, че е прочут с психотичните си и неадекватни прояви и щения, е и богословски полуграмотен Николайчо. Теолозите в Пловдив също подписаха болонския документ. А Академията сега е поредния му опит да разруши всичко, за да постави върху руините му трона си. 

16 юли 2014

Потъна жалбата срещу Сионий и Силвестър за корупция на митр. избори


video

С два въпроса исках да се обърна към епископ Сионий Велички и към Ловчански митр. Гавриил. Първият от тях, свързан с повдигането на поредица от различни обвинения срещу о. Филарет, бивш брат от Троянския манастир.

Първото обвинение срещу Филарет, заради което щеше да му се повдига църковно-наказателно дело, сякаш не просто пропадна, ами направо изчезна. Филарет Цанев щеше да бъде съден за злоупотреба с манастирски пари. Още оттогава от светия синод коментираха, че това ще стане мъчно, защото до такива той е нямал достъп за времето на служението си в манастира. Във в-к "Монитор" наскоро обаче четохме, че Филарет ще бъде съден за хомосексуално блудство. Запознати твърдят, че в основата на тази "информация" е еп. Сионий, питат също защо се ползва думата блудство, която се употребява за злоупотреба с лица под четиринадестгодишна възраст. Да не би да замислял Сионий да запише някоя от своите жертви на сметката на отец Филарет?

Потърсих еп. Сионий с надеждата да внесе яснота у мен по тия въпроси. Първо заяви, че не желае да разговаря с мен, а при следващо позвъняване, направо прекъсна връзката. Тъй като имам добро мнение за произхода и възпитанието си и тъй като БПЦ или Троянския манастир не е на Сионий или на група мутри бащиния, реших да потърся митрополита, когото дълбоко уважавам - Гавраил. Към него отправих двата си въпроса: 1) Има ли депозирана жалба срещу поп Силвестър Янакиев от Сливен, че по време на първите избори за митрополит във Варна, след смъртта на Владика Кирил, е купувал гласове на избиратели за еп. Сионий и 2) Защо така се колебаят обвиненията срещу о. Филарет? Относно първия въпрос дядо Гавраил ме препрати към помощник-главния секретар на светия синод архим. Герасим, защото сам той нямал такава информация, а за втория каза, че не разполага нито с информация, нито знае към кого да ме препрати, освен към еп. Сионий.

Но тъй като съм и човек, който "трябва всичко да знай", а тези, от които подобава да го науча, не щат да ми казват какво и що, аз се обадих на о. Станислав от Вълчидолска духовна околия, който е депозирал тая жалба тогава своевременно. Думите на отеца се чуват ясно на записа. Депозирал е жалбата, оставя решението на синода, отказва да й дава публичност в интернет. Аз обаче ще дам публичност на информацията. Защото вярата ми не е силна като тая на о. Станислав, още повече, гледайки как тези, срещу които сигнала е подаден, не само не са разследвани, а и напредват в кариерата, но и съдят по измислени обвинения други.

Отговор на отговора на шопския дървен философ


по повод 
по повод Декларация на членовете на катедра “Теология” на ФИФ на ПУ “Паисий Хилендарски”


"Ne volem, one lopuze sto voze tudja kola, znaju azbuku do pola,
micu usnama, dok sricu pejdzer (nji` se malko gadim, pravo da ti kazem)

Al' tebe volem, to je fakat, ti si mi ljubav jedina!"
(Balasevic, "Ne volem")

Горни-лозенският шоп отново показа, че шопщината му по никакъв начин не е лекувана и ни на йота не е преодоляна в софийския централен шопски богословски факултет при шопския държавен университет, от който той е излязъл уж като пълен отличник, с така наречената "червена диплома". И как ще е иначе, когато неговият стар приятел проф. Желев награждаваше и порицаваше там по свое лично чувство и усмотрение, а не според показани знания. Та знанията там нивга не са били от значение, защото иначе в сайта му Двери бг. нямаше да видим преди месеци онзи сеир с критиките срещу новия игрален филм "Ной", дето го гледах най-сетне снощи и който от библеистите на Двери бг. беше наречен "антибиблейски", а всеки, посещавал лекции по Стар Завет в православен богословски факултет през последните двадесетина години, би установил, че екипът, направил филма, се е консултирал постоянно с библейски учени и теолози, пресъздавайки "праисторията", както и интелигентно ползвайки извънбиблейските юдейски предания. Но от шопския сайт толкова, колкото и от шопския факултет, неповече отколкото от горни-лозенския дървен философ.

Но да оставим сега настрана библеистиката и да се посмеем на начина, по който спори тоя Пинокио с митра, довлечен от съдбата си чак под тепетата, далеко от татко си Иван Карлович-Желев, но кански и всячески мъчещ се и драпащ да се завърне при него, за да му каже нещо...

Първата, разтърсваща свестта ни на грамотни люде простотия, екне вече десет минути, след прочитането на декларацията на светиня му, която е сътворил в отговор на декларацията на Катедра "Теология" при Пловдивския университет. Тя се състои в това, че според него понятието "светскост" е равнозначно на антиклерикалност. 

Но светска държава е Гърция, чиито конституционен Преамбюл съдържа Никео-цариградския символ на вярата, а депутатите й се кълнат "В името на светата, животворяща и единосъщна троица", светска държава е и Кипър, където Патриархът е едновременно с това и държавен глава. Светски държави са Италия, Испания, в които нещо се случва рядко, без благоволението на папата, светска е и Великобритания, като в последната кралицата е заедно с кралстването си и глава на Англиканската църква, а държавническата традиция пази и гарантира авторитета на традиционната църква в обществото, по едмънт-бърковски.

Изброените държави се управляват от конституция или светски закон, който заедно с това, че гарантира светскостта на институциите, отдава мястото и ролята в миналото, настоящето и бъдещето на религиозния и църковен авторитет и роля в обществата. Клерикални държави пък имаме в Близкия Изток и из Северна Африка. Те се управляват буквално и неотстъпно според ислямския закон шериат, изключващ всякакви права почти на немюсюлмани-граждани или на атеисти. В този смисъл Европа не е антиклерикална, а е светогледно плурална. Държавите, създадени обаче от ислямски фундаменталисти, не са такива. А антиклерикална държава, в известен смисъл, но не и в същата степен отпреди няколкостотин години, е само Франция.

Второто безумие, което Николай тиражира, произтича логически от първото. Ако сме приели априори, че държавата ни е антиклерикална, няма как да вместим в ума си факта, че преподаване на православие в средно-обарзователното държавно училище всъщност има. От много години в системата на образованието се преподава религия с профил православие, в свободно-избираема, факултативна форма, за всеки, който пожелае. Заплатите на учителите-проповедници се осигуряват от държавния бюджет, а много от нуждите им при образователния процес се обезпечават от този на местните общини. На същия принцип работи и висшето образование. избралите да изучават теология, получават не само възможността от държавата, но и накрая признанието, че са завършили висше образование, равностойно с това на философите, филолозите, историците... Такава държава Николай назовава антиклерикална? Защо го прави? Защото е полуобразован и напорист идиот. Срам за митрата, срам и за факултета, който е завършил.

Третата глупост, с която свършваме, е в твърдението му, че в държавните факултети не може и не бива, по закон, да се "преподава православно богословие". Факултетът, в който уча аз и за всеобща изненада съм на път да завърша, се нарича Православен Богословски Факултет при Университета в Белград. Православни се наричат и богословските факултети в София, във Велико Търново, в Атина и в Солун. Това, че се изучава и римокатолическо богословие, протестантско богословие, както и ислям в тях, го изисква качеството на богословското образование, а не нечия идеология. Точно както държавата е светска и изучаването на религиозен светоглед в средно-образователното училище не я прави клерикална, така и изучаването на римокатолицизъм, запознавателно, както е във факултета, в който уча, при това като избираема дисциплина, не прави от факултета римокатолически.

Разбирането на аргументите на Варлаам и Анакиндин, проримските богослови от времето на св. Григорий Палама, с които той спори, утвърждавайки учението за Божествените лични нетварни енергии, няма как да мине, без детайлно изучаване на техните теологични постановки - генезиса им, развитието и продължението. Няма как и в пълнота да осмислим това, което Кападокийците казват в отговор на Ариевата ерес, ако не познаваме добре ереста на Арий и накрая няма как да влезем в диалог с инославните, ако не познаваме възгледите им, защото диалогът е двузнание, а не монолог, като в случаите, когато Лудото Коле ни принуждава да го слушаме, заради гласовитостта му или заради сериозността на трибуната, върху която е кацнало.

И не само запознаване с инославни вероизповедания и други религии трябва да включва висшето теологично образование, но с други хуманитарни и обществени науки. За да не се стига до това митр. Гавриил например, с всичкото ни уважение към него, да прекръщава Макс Вебер на Макс Ведър, а хора с претенция да са богослови, да не поправят грешката, редактирайки два пъти текста му, преди да го публикуват и в официални църковни сайтове включително. Да не се стига и до този случай, в който "отличникът" Николай приравнява секуларност с антиклерикалност.

Прокобата в "Токуда", аферите на митр. Николай и сенилния Неофит


Оказва се, че японската болница "Токуда" в София е предочитано място за получаване на медицинско обслужване от множество наши църковни деятели, включително и висши клирици. Наред с това обаче се оказва, че скъпоплатените специалисти в "Токуда", разполагащи със скъпоструваща и модерна медицинска апаратура за лечение и диагностика, допускат меко казано чудни грешки, особено, когато се касае за влиятелни или знакови клирици...

Четете повече в днешния брой на в-к



и ТУК в сайта на

15 юли 2014

Светото Тайнство Венчание

Троян, еп. Сионий, семейният бизнес и попската наглост


video

По повод на поространната публикация във в-к Монитор "Изгониха търговците от Троянския манастир", разказваща увлекателно за новите дейности и инициативи на игумена на Троянския манастир еп. Сионий, заради част, от които е сравнен с изгонилия търговците от храма Иисус Христос, се свързах с трима души. Със самия епископ и с две жени - майка и дъщеря, работещи от доста време за манастира, заедно с внучката си и със съпруга на дъщерята. Майката 

Донка ме свърза с дъщеря си Йоана, с която се уговорихме да се срещнем тия дни в Троянския манастир, където да огледам наличните копия на чудотворната икона "Света Богородица Троеручица" и да закупя няколкостотин бройки. Йоана ми съобщи, че като вляза в манастирския двор, ще се ориентирам, лесно ще намеря магазинчето "към църквата", където е изложен целия асортимент - икони от лев до двадесет и три лева като цена. На двете дами в бизнеса помага съпругът на Йоана - Серьожа, а дъщерята на Серьожа и на Йоана - Христина работи в манастирския музей. По моя информация семейството държи къща за селски туризъм в с. Орешака, кв. Кичура, която не само отдава под наем, но и пренасочва гостите на манастира от манастирския конак към нея. На въпросът ми има ли къде да спя, ако отида там, двете жени отговориха уклончиво - "Ще се намери къде..."

Храмовите "царски двери" на по няколкостотин години, за които журналистката във в-к Монитор твърди, че се били търкаляли в прахоляка, са всъщност дверите от двата трудноохраняеми манастира в гората над Троян - Зелениковския манастир и м-р "Свети Никола" и те са били прибрани на съхранение в музея на Троянския манастир преди десетилетия още. Относно съдбата на просикинитариите обаче, струващи милиони левове, в един, от който са вложени десеткихиляди за реставрацията му, за които преди време алармира о. Филарет Цанев, информация липсва - "Плановете на поп Силвестър и мутрите-епископи". Не можах да се сдобия с нея и от еп. Сионий, който след като ми вдигна първоначално телефона, затвори, научавайки името му, с извинението, че "връзката е лоша", понеже се намирал в някаква фабрика, минута по-късно дикторката ме информира, че "абоната разговаря". Абонатът разговаря поне три минути, след които спря да вдига телефона си.

14 юли 2014

Катедра Теология при ПУ "Жертва сме на амбициите на митр. Николай"


въпроси (мои) и отговори от пресконференция на Катедра Теология във Философо-историческия Факултет при Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски"
- През 2010 г. излезе една класация на висшите теологични учебни заведения в България, в която бяхте поставени на второ място по престиж, веднага след Богословския Факултет при Софийския Университет и пред Катедра "Теология" в Шуменския Университет и Богословския Факултет при Университета във Велико Търново и се говореше, че това не е сторено без рамо от митр. Николай... Какво се случи междувременно, че отношенията ви с Пловдивска митрополия и митр. Николай охладняха, та се стига дори в момента и до своеобразен конфликт?

(на проф. Запрян Козлуджов му пламва едното ухо, като че го е шамаросал някой по него, но запазва самообладание)

доц. д-р Мария Шнитер: Мене лично още тогава тази класация ме зачуди сериозно. Всеки обича да го ласкаят, но ми се стори второто място доста нереално. Направих своята справка и ми обясниха, че е натежал като основен критерият "заплатеност" при професионалната реализация на завършващите кадри. Обясниха ми, че нямам основание да я оспорвам.

- Разликата може и да идва от стоте лева надбавки на свещеническите заплати, които дава митр. Николай... А някой от вашата академична общност друг прояви ли скептицизъм, като екип или поотделно?

доц. д-р Мария Шнитер: Не.

(на проф. Запрян Козлуджов му пламват и двете уши, сякаш са го плеснали и по двете едновременно, както когато се бие козунак, но запазва самообладание отново)

проф. д-р Запрян Козлуджов: Специалността "Теология" в нашия университет беше въведена още във времето на предхождащия Николай митр. Арсений, впоследствие прерастна в катдера при Философско-историческия факултет и се радвахме на безусловна подкрепа отстрана на митр. Арсений... Но с идването на Николай много неща се промениха. Затова, че предстои да се променят, аз лично получих усещането още на второто богослужение, водено от митр. Николай в Пловдив, на което присъствах, от атмосферата, от начина, по който свещениците гледаха и се държаха... Промениха се и неща в положителна посока, разбира се, храмовете бяха почистени, реставрирани, отворени, служителите в тях се превърнаха в истински свещеници. Но се промениха нещата и за нас, като не мога да кажа, че промяната беше положителна. Аз пръв отидох тогава при новия митрополит, измолих благословия, предложих пълно сътрудничество. С него заедно утвърдихме учебните планове, а о. Добромир пък, когото сега готвят за ректор на Духовната Академия, поканихме за духовен надзорник в работата ни. Подадената ръка за общение обаче впоследствие бе отклонена.

- Какви причини бяха изтъкнати?

проф. д-р Запрян Козлуджов: Митр. Николай изрази неодобрение, че се преподават и светски, неправославни дисциплини. Това обаче е в съответствие и със светския характер на образованието, което предлагаме. Тежка бе борбата в миналото теологията да се преподава на университетско ниво, за да излезе като наука от изолацията, в която комунистическата атеистична власт я бе поставила, извеждайки я от реда на науките, изучавани в университети. А преподаваните светски дисциплини са един начин за диалог между теологията и другите науки, с отсъствието им от учебния план този диалог е немислим... Според мен обаче митр. Николай си представяше катедрата като ведмоствено училище към митрополията и в това бе проблемът.

- Г-жо Шнитлер, попаднах на лежерна реплика в един сайт, според която митр. Николай ви е набедил за еврейка и това е изтъкнал като сериозен проблем в комуникацията с вас.

доц. д-р Мария Шнитер: Ако ще се смеем, аз мога да представя документ от времето на Втората световна война, който доказва абсолютно чистото арийско потекло на родителите ми. Шнитер е немска фамилия.

- Не веднъж съм слушал Николай да пропагандира от амвона в храма антисемитизъм. Това, че е подсъдно е едно на ръка, но то е и обидно за всеки цивилизован съвременен човек. Вие, като академична общност, в тон с добрите европейски традиции на отпор от времето още на самия Холокост, няма ли да се противопоставите на това публично някак си?

доц. д-р Мария Шнитер: Ние се стремим да образоваме питомците си в обратния подход и мисля, че правим достатъчно в това направление.

проф. д-р Запрян Козлуджов: Може би отношението на митрополита е обусловено от едно лично премеждие на летище в Израел, на което и аз присъствах. Държаха се с него унизително.

- В какво се състоеше унизителното отношение? Да не би публично да го изнасилиха? Такъв е нежничък, как ли се е разминал?

Тишина около десет секунди, нарушавана от сподавен кикот оттук-там.

проф. д-р Запрян Козлуджов: Проверяваха го цял час, сякаш нарочно, задето е български владика.

свещ. доц. д-р  Стоян Чиликов: Според мен, г-н Ангелов, като свещеник, това не би трябвало да бъде причина за последващо обобщаващо-негативно отношение към еврейската общност.

- Какво е бъдещето на вашата Катедра в светлината на започващата да работи Духовна Академия в Пловдив?

доц. д-р архим. Авксентий: Лично аз съм дълбоко огорчен от случващото се. Академията дублира програмата на факултетите и катедрите, а можеше съвсем разумно да се направи училище, по подобие на института от недалечното минало при г. Черепиш, който надграждаше университетското богословско образование с чисто свещеническите, пастирски дисциплини, които се изучаваха там и с това този институт бе полезен много за навлизащите в свещеническото поприще. A Академията се прави сега априори като конкурентна, като реплика на факултетите и катедрите. В това си качество обаче няма да издържи дълго на конкуренцията. Нашата катедра само има 40 студенти, приети тази година...

доц. д-р Мария Шнитер: И е лъжа, че "който не влезе, само той не завършва", ето, днес е държавният изпит, 13 души се явяват на него, останалите до 37 от техния випуск отдавна ги няма тук. Още повече и че полученият документ от Академията няма как да бъде наречен диплома, може би свидетелство някакво и толкоз, завършилите я не могат да се конкурират за работа в държавни институции, каквото е средно-образователното училище, тя не им е позволена, никой директор никъде не би ги назначил. Образованието в университета, което предлагаме, е безалтернативно.

доц. д-р архим. Авксентий: За мене Духовната Академия идва с една-единствена цел - да обслужи егото и амбициите на митр. Николай. А срещу нас се води война. Николай отказва да освети храма, който построихме с доброволни пожертвувания на територията на ПУ, освен с различни послания от синода, кандидатстващите за висше теологично образование са натирвани буквално чрез енориите, които ги изпращат, да се записват в Академията на Владиката, вместо във факултетите. Оказва се и неформален натиск на свещениците, учещи при нас, да напуснат и да се прехвърлят в новата Академия. Двама от преподавателите, които преподаваха в Пловдивската духовна семинария и в нашата катедра, бяха принудени да избират - или само там, или само тук, те обаче останаха при нас.






13 юли 2014

Плановете на архим. Григорий Лозев и сенилността на архиереите


Странни същества живеят под полите на дядо Йоаникий, митрополит светосливенски, понякога изскачат, за да изтанцуват някой от своите умопомрачителни танци пред изумените ни очи и пак се скриват там. Една от главните им характеристики е, че са безсмъртни. Бий ги с вестник, със списание, с чехъл, мачкай ги с ботуши, ако щеш с чук или с наковалня се опитвай да ги сплескаш или да ги пръскаш с дезодорант "Зелена ябълка", българско производство от времето на комунизма, което според стандартите на френската парфюмерия е по-скоро ароматизиран мухозол - не мрат. Какво ядат и какво дишат под полата на митрополита си, знае само дяволът, който също живее там.

Един от тези, безсмъртници, е архим. Григорий Лозев. Преди седмица и нещо научих, че поредната подмамена чужда жена е зарязал насред София, без пари и без необходимите й лекарства. Научих го от съпруга й, с когото, седнали в едно тротоарно кафене на "Дондуков", обсъждахме новите приключения на това светосливенско прасе. Докато ми показваше sms-ите, получени в телефона й, който понастоящем бе в него, жена му звънеше уплашена и объркана... А аз отдавна я предупредих, че точно тъй ще се случи, когато ме свърза с нея Иван, докато още бяха заедно, че някъде точно по този начин Лозев ще я зареже. А тя настояваше, че ние не го разбираме, че зодията му била особена, а той е инак прекрасен човек... 

А в sms-ите си до нея Григорий Лозев пишеше, че тя е слънчице, събитие, мистично преживяване и пътеводна светлина в живота му, а отделно на мъжа й пишеше, че със сълзи ще плаче, задето е увредил служението му на свещеник, че има какво още да губи - детето си... Все неща от тоя род. 

Слънчицето сега ридаеше гладно някъде из София, докато Лозев се опитваше да получи среща с митр. Йоаникий в Сливен, надявайки се да получи от него и отпустно писмо за Кипър. И тъй като под натиска на митр. Наум и Данчо Лечков, според Иван, Йоаникий не го приемаше, си беше подготвил резервен вариант, както ми споделиха пък други архимандрити от епархията им, дали му за целта и пари. Кипър. Имащ там близки, а и същевременно научил, че митрополитът на Лимасол Атанасий търси да назначи български свещеници за енориите с българи-емигранти в Кипър, без да разумява бедният Григорий, че с каквито и дебели препоръки да иде, митр. Атанасий ще търпи номерата му твърде кратко...

* * *

- Искам да му кажа още нещо, но той не ми вдига вече телефона... - сподели между другото Иван.

Набрах Лозев от моя телефон, вдигна ми и учтиво рече:

- Да-а!
- Отче Григорие, би ли разговарял с един мой приятел?
- Разбира се, няма проблем! - неузнаваемо учитиво отговори отново.

Дадох му Иван, а той започна да го "укорява". От слушалката се чу как Лозев викна с все гърло:

- Светльо е един долен пияница!!!

Дотук беше с учтивостта. 


* * *

Оказва се обаче, че Григорий, освен сигурно място под полите на Йоаникий, има и запазено такова в сърцето на проф. Иван Димитров Желев. Докато отричаше нещо, споделено ми с болка от о. Димитър Амбарев, поради осъзнаването, че е допусната грешка, предвид последните му изяви, Лозев изтърва друго.


Ако тоест митр. Йоаникий се смили и му даде отпустно писмо, Лозев има достатъчно добър приятел, в лицето на Иван Желев, за да тури ръка първо на Лимасолските потири, а после и на булките там... Та, какво му пука на Иван Желев как ще изложи Родината чрез подобни протежета в манастира "Св. Йоан Рилски" в Герман, който е подворие на Атонския ни манастир, в Кипър или в Китай? Важното е, както за всяко ченге, да има свои управляеми хора там, където намира това за важно.

Междувременно Лозев се опитва неистово да получи възможност за разговор с патр. Неофит. По разказа на присъстващ иподякон-семинарист, Лозев влиза в олтара на храм "Света Неделя" в София по време на храмовия празник наскоро. 

Лозев няма да бъде наказан никак, няма да му бъде отнета офикията, камоли расото. Сенилните български архиереи - Йоаникий и "патриархът" Неофит Нови Симон Маг, просто ще изчакат скандала с него да отшуми и да се забрави, за да го изпратят с куп благословии да срами БПЦ и Христа-Бога другаде. Да речем в Кипър.

Теми/етикети на отделните публикации

Сръбски дневници (1) skype-катехизис (6) азбука за "православни" талибани (3) Анкети - Религиозно образование (2) Аспаруховски проповеди - Светльо Ангелов (3) Вашият глас за мен (5) Външни автори (36) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Нов Завет (2) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Стар Завет (2) Делнични размисли на събуждане (7) Десета седмица на православната книга - Варна 2008 (4) ДПЦ "Св. Архангел Михаил" (1) Единадесета седмица на православната книга (7) Есета (1) Есета Беседи Публицистика - Светльо Ангелов (410) Интервюта (12) Истинските новини (79) Карикатурите на Путьо Spiroff (2) Коледни приказки (1) Кратки есета - ПЦДОН (2) Любопитно (1) Магдалинини песни (6) Мускетарска Телевизия (123) Мускетарска Телевизия - катехизис за ПЦДОН (39) Операция Jebaћу вам маjку фашистићку (3) Пловдивски дневници (38) Политика (20) Преводи (2) Приказки за големи момичета (21) Приказки по телефона (1) Просветленията на трезвеника (3) ПЦДОН (6) ПЦДОН - Акция "Спаси живот с цвете" (4) Пътеписи (20) размисли (2) Рилски песни (3) Рубрика Джаз и музика (1) Светльови готварски рецепти (1) Слова срещу Душевадеца (3) Сръбски дневници (271) Тринадесета седмица на православната книга (7) Хаплив православен речник от Светльо Ангелов (4) Шаржове (4) ШУ "Еп. Константин Преславски" (1)