27 септември 2016

Къщата на фантазиите VII (Мъже, кокошки и пияна Правда)


"Тя тая новата напитка бирата на пикня има вкус бе!! Я дай едно вино!" (из "Капитан Петко Войвода")
следва от "Камбаните звънят!"

- Какво й пиете на тая бира, не мога да ви разбера?!... По 4.5 % е алкохолът вече в нея, колкото в бозата, най-много до 5 % стига, съвсем рядко 6 %, при това, ако говорим за тъмно пиво...
- А ти не пиеш ли бира? - пита учуден в отговор М.
- Съвсем рядко и в определени случаи, когато ми е необходимо, защото литър бира, изпит навреме, доста удължава времето до еякулация при секс.
- А аз веднъж направих голяма грешка с една много студена бира... Живеех още у отец Георги на Галата и тръгвам за работа рано сутринта, защото тогава работих близо до варненския затвор...

"Съвсем скоро и в самия затвор можеш да работиш, - мисля си - ама не като гостуващ психолог или надзирател, не, не...", но не го изговарям, а М. продължава:

- По пътя към спирката на автобус 17-и номер минавам край единия магазин, онзи преди бензиностанцията, знаеш го и си купувам сутринта рано-рано ледено студена бира, че беше лято. Изпих я още на спирката. Едва стигнахме до Аспарухово с автобуса и ми се приходи зверски по голяма нужда... Към края на моста, преди да влезем в центъра на Варна, така ми се сереше, че стоях прав и с кръстосани крака примрял. Бях отворил широко очи...
- Това пък последното защо?
- За да се пести кожа, затвориш ли силно очи, забелязвал ли си, имаш чувство, че ти се отваря дупето, особено ако си слабичък и ти е тясна кожата, тъй че, ха съм затворил очи, ха съм се насрал в рейса.

Не бях забелязвал подобна закономерност, да... 

А М. продължава:

- Едва слязох на спирката на "козирката", под градския часовник... Не ме питайте как пресякох през булеварда, за да пестя време да не минавам през подлеза, щото нали съм тъп шоп и не зная, че в подлеза има градска тоалетна...
- Че си тъп, тъп си, ама не си точно шоп, щото татко ти е от Търновско, а майка ти от Банско - намесва се Велико.

М. се отказва да спори с него тоя път и продължава:

- Едва стигам в градинката зад Катедралата, баш пред главния вход на светата митрополия. Намирам с последни сили едни храсти зад бараките с цветята, свалям панталона с гащите отдолу направо до глезените и тъкмо да клекна, се насрах... прав. Всичко се напълни с лайна съвсем буквално: крачолите на дънките, боксерките, имах даже и в маратонките.

"Е, че как иначе, - мисля си - като си се навел напреде да си иззуеш гащите, кожата ти не е стигнала, щото си сухичък и дълъг и гъзът ти се е отворил фатално!", ама пак не го казвам наглас.

- И какво стана после?! - оживява се Велико, комуто чак сега вече почва да му става извънредно интересен разказът на М.
- Ами какво-какво, нямах никаква хартия у себе си, даже и носни кърпички нямах!! Хвърлям боксерките в храстите направо, свалям тениската и доколкото мога я подпъхвам отзад между дънките и задника си... Върнах се пред Катедралата на пиацата с такситата едвам-едвам пристъпвайки. Не смея да се приближа до никое такси, ами гледам тъжно и гузно в пространството. По едно време един от таксиджиите дойде при мене и ме попита състрадателно: "Какво става, брат, какво ти е?!" Обясних му, а той постла вестници на седалката под гъза ми, постла и на пода под краката ми. Закара ме до Галата обратно, пред попската къща директно, само за десетина-петнайсет лева.

* * *

Влиза тая сутрин при мен, залитайки:

- Светльо-о, какво правиш?!
- Пия черен чай.
- Господи, - възмущава се - как може някой да пие сутрин чай!? Аз вече гаврътнах два буркана с вино.

Сяда насреща ми и решава да звъни на о. Д. Той му вдига. Не си струва да му се сърди, добър автомонтьор е М., наистина талантлив в това, може и мъртво-пиян да ти поправи мотора на автомобила. Пък на мене о. Д. вече не ми вдига телефона. Не се ценят вече простите мускетари, ех!  А и о. Д. всякога може да се оправдае, че продължава да котка М., защото съм подкокоросал за интригата М. аз, сиреч М. е почти невинен.

М. вече направо крещи радостен по телефона, докато аз разсъждавам наум за времената и нравите:

- Ало-о, отче-е!! Сетих се, че тази седмица не си чреден и сигурно имаш доста свободно време, та рекох да ти напомня за задълженията ти към нас... Кокошките за Велико стават вече три "недоставени", а ние сме напълнили с трите ти шишета олио от онзи ден фритюрника му и чакаме ли чакаме, искаме да ги опържим, "Аспарухово фрай чикен" един вид да си направим. Само те молим да ги донесеш оскубани!

О. Д. затваря телефона, но не пропуска да каже "Чао, М!"

- Какви три кокошки бе, ти полудя ли, дай да го оставим вече попа намира, а?!? - питам го сетне.
- Че няма да намери три, няма да намери, - обяснява М. - една да донесе, пак ще сме доволни. Обаче няма да му го казваме, защото при такива неща, усетят ли отсреща слабостта ни, ще ни... чукат в гърба! А и кой ще отмъсти за Йо-Йо, след като даже чичо му Велико се опита да му "пласира" дупето за жълти стотинки?! Е да, блъфирайки и в огромна степен с добри намерения де, ама все пак опита.
- Йо-Йо пък какво общо има?! - зяпвам учуден.
- Е, как какво бе?!

Замислям се, може и да е прав. На о. Д. синът му учи в гръцка духовна семинария, на пълна стипендия от гърците и помощ оттука... А на Йо-Йо в момента му снимат дупето отдалеко в Софийската месомелачка за бъдещи зависими от пороци и компромати свещеници в БПЦ, снимат ли снимат и "планират" българските владишки копилета и протежета, учещи някои от тях също там... 

А майка му от години ни готви ежеседмичните курбани (благодарствени трапези всеобщи), сама събира пари и продукти, често както и от когото свари и намери, пълни ни сетне бурканчета и тенджерки за вкъщи, след като ни нахрани и прислужи, заделя и по два-три буркана в църковния хладилник, за случай, че намине през двора някой пригладнял в делничен ден.

Та има правда в думите на М., пияна правда, но правда. А пияната правда какво представлява ли? Тя се състои в това, че все пак е по-добре пиян да се опиташ да стигнеш до почтена работа, па макар и с лайното на гъза, отколкото абсолютно трезвен да преваряваш църковното "евтинджоз" вино на гадна ракия, за да я продаваш по 5 лв. килото. 

* * *

- А бе, аз как мога да стана поп? Къде да се запиша да уча? - пита ни по едно време М. с Велико, гледайки най-вече Велико, щото го смята за скришен праведник и таен светец, повече му вярва за тия неща.

Велико ни поглежда с М. и въздъхва замислен:

- А така, сега я втасахме: Светльо Ангелов - Портос и о. М. Това е началото на ново движение: "Паяндурници за чиста и свята БПЦ". В българската православна църква май нормален съм единствено аз...

26 септември 2016

В Черна гора беше осветена катедрала на свети Йоан-Владимир Български


автор Таня Мускетарката


С голяма тържественост в Черна Гора на 25 септември е била осветена новата Kатедрала, посветена на свещеномъченик княз Йоан-Владимир Български, управлявал областите на Зета и Далмация. Тържествената литургия е била възглавена от Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил  Втори. В съслужение са взели участие сръбският патриарх Ириней, Охридският архиепископ Йоан и архиепископът на Албания Анастасий. На тържествената литургия са присъствали и много вярващи.



 

Покров на Пресвета Богородица


автор Таня Мускетарката  

Тропар на Пресвета Богородица:

Богомайко, като    гледаме   на  твоя   пречист   образ, умилно казваме: покрий  ни с честния си покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос да спаси душите ни" 

video

Чудно нещо се случило през 10 век във Влахернската църква „Живоносен източник “ в Константинопол, мястото където се съхранявали ризата на Света Богородица, покривалото й за главата и част от пояса, които били пренесени от Палестина през 5век. Във Византия били нахлули арабите и опустошавали империята, на престола бил император Лъв Мъдри. 

Било 1 окотомври 910 година по времето на всенощното бдение, свети Андрей Юродив ради Христа видял как Божията Майка влиза в храма през западните порти, заобиколена от ангели и придружена от светии, начело със Свети Йоан Предтеча и любимият ученик на Иисус Христос свети Йоан Богослов. Когато Тя се  приближила до амвона, свети Андрей попитал своя ученик Епифаний:

„Виждаш ли Царицата Небесна?“

На което блаженият Епифаний с трепет отговорил :

„Виждам отче и се ужасявам"

Света Богородица била обляна в сълзи и  паднала на колене, Тя се молила пред лика на Своя Син. Когато свършила с молитвата, тя се изправила и се приближила към олтара и тук пак започнала с горещата си молитва:

„Царю Небесни, приеми молитвите на всеки един от тук присъстващите, тези които прибягват към твоята закрила и ме призоват Мен на помощ, не отвръщай Лицето си от тях.“

Свети Андрей и Епифаний, които били удостоени да съзерцават молитвата на Пресвета Богородица, видели как тя простира над народа покривалото си. На следващия ден новината за явяването на Божията Майка обиколила Константинопол.

Арабите били отблъснати от стените на града. Населението било спасено. В знак на благодарност за защитата на Майката Божия църквата определила този ден като един от важните празници.

Покров на Пресвета Богородица се празнува на 1 октомври в славянските страни, а в Гърция на 28 октомври, заедно с втория национален празник на страната - денят OXI.
църквата „Живоносен източник" във Влахерна

притворът на църквата
аязмото „Живоносен източник“
иконата на Пресвета Богородица на аязмото 


25 септември 2016

Къщата на фантазиите VI (Камбаните звънят, а нас ни няма!)

Неделя-сутрин, хората са на света литургия, а ние спим... Вие се наспивате, тъй като си лягате рано - набивате жените си и заспивате или пиете бързо и злобно ракия, без много-много да разговаряте с когото и да било, а ние си говорихме почти цяла нощ на запалена на средата на масата свещ, ако щете вярвайте - за философия, за общи познати и приятели, ставащи постепенно все повече познати, отколкото приятели, клюкарствахме на воля с две думи...

М. влезе сутринта с люлееща се стъпка при мен, походката му бе като у пиратски боцман на вахта в открито море и уплашен викна:

- Светльо-о, тази сутрин не би камбаната! Няма литургия!!!

Когато пие, М. провлачва последния вокал в имената при обръщение, добавяйки нещо като въпросителен aпломб.

- Не е възможно да няма... Може просто о. Д. да те чака да удариш ти камбаната, от 3.00 ч. през нощта да е там, за да ти отключи и да ти остави ключа, според договора ни с него...
- Едва ли - каза М.

Облече се бързо, искрено разтревожен и излезе. След малко се върна, купил ми от магазина до храма... сладолед.

- Там са всички, - съобщи силно успокоен - видях колата на една жена: Гергана дето пее на клира! Не сме чули камбаните просто и двете поред, спейки...

И как да ги чуем я, като през нощта бяхме на "попска дискотека" по телефона "на високоговорител" с отец Георги. В около 12.00 ч. М. звънна веднъж на отеца. Онзи не му вдигна.

- И той ме мрази вече! - решава М. и удря силно с юмрук по масата до телефона си.
- Да, да, - опитвам се да го отрезвя с ирония от надигащата се алкохолна параноя - а сега вземи си строши телефона и забравил утре, че си го счупил, се напий като магаре преди обед, задето не ти се обажда "вече съвсем никой", щото светът окончателно те е намразил целият.

Към 12.30 ч. отецът вдигна телефона.

- Как сте пияндурници?! - разкрещя се щастлив - Слушайте сега музика!! В колата съм на Плаково, а жена ми с децата са в къщата, аз съм излязал навън и съм се затворил в автомобила да слушам музика "на max"! Слушайте как мога да се веселя и без да пия!! - почва да крещи във възторг - Кеф, кеф, кеф!! Летя-я-я-я!!... А защо, според вас, не ми е нужен алкохол, за да ми е хубаво? Вие защо мислите, че е така???

И тъкмо се кани да ни настави и обгрижи духовно по телефона тематично, когато М. промърморва:

- Защото си луд, затова... - и продължава да развива друга теория уж тихичко - Всъщност, Светльо-о, отецът се е скарал с попадията и затова се е скрил в колата, а сега ни будалка, че ужким се кефи...

В това време се чува отсреща гласът на Нана, която нещо му носи и подава през прозореца.

- Пак ти пропадна теорията, конспираторе... - забелязвам

* * *

Тетка си прибрала подправките, лъжиците, чайовете, всичко... Кани се да си върви окончателно със сестра си към Банско.

- Закъде се приготвяш да вървиш, Тетке? - питам я.
- Името ми не е Тетка, а Тодорка! Писна ми от всички тука и отивам в Париж!!

Споделям после разтревожен с Велико, а той слага две ръце на корема си тъжно-замислен, свежда настрани глава и казва:

- Е, светът е голям и спасение дебне отвсякъде...

* * *

- Светльо-о, - почти приплаква М. - ела моля ти се с мене до магазина за още вино, не искам да минавам самичък край Тетка, плаши ме, говори ми като мама!! 

* * *

Качвам се към края на литургията в двора храма, всички говорят весело подпитвайки се едни други за последните събития, освен приятелите на о. Д:

- Ти пробва ли новата ракия "Отец Д. Първи"?!
- Не, не, а ти?
- Не, не съм и аз, няма кой да ме почерпи...

А П. от София, разказва сетне М., който отишъл малко след мене, подскачал, все едно е на две линии кока и подвиквал щастливо:

- Светльо описва всичко!!! Светльо ни описва всички!!! - рипайки на място.

...Тъй де, както казваха сърбите в такива случаи, черпейки ме с ракия, когато ги описвах, радостно е събитието - "Бог ме видео!" - "Видя ме Бог"... И ако не ти харесва "снимката", не ти е крив фотоапаратът, ами ти да не беше позирал "с гъза напреде".

следва: Мъже, кокошки и Пияната Правда

23 септември 2016

Къщата на фантазиите V (Как поробихме отец Д. и ракията)


продължение от: Дяволи и пушки

Няколко дни М. не пи... Но вчера сутринта се събуди и изпи абсолютно всичко, което поне малко лъхаше на спирт... Към 11.00 ч. беше пиян "на мотика"... Пиячката свърши и тогава М. реши да звънне на о. Д по мобилния телефон и си уговори с него среща. Ние с Велико си помислихме, че М. възнамерява да си плати най-сетне наема за три месеца у великови, затова ще търси от o. Д. пари назаем. 

Обаче бъркахме. 

М. се върна с две шишета домашно вино от храмовия... олтар.

- Даде ми го лично отецът Д.! - съобщи ни усмихнат М.

Велико побесня:

- Как така ще дава литри с алкохол на почти мъртво-пиян човек и алкохолик!?

Велико изсипа половината от едната бутилка в мивката, остави му на М. остатъка на масата, другата бутилка взе със себе си, тръгвайки към село Боровец. По-късно вечерта по киселата физиономия на Тетка разбрахме, че М. е извадил от торбата на Велико, без да се усети онзи и другата бутилка, която после изпил... Спал, събуждал се, пак спал, после танцувал, пял, скачал, заварих го хлопащ на вратата на момичетата, молейки ги нежно-умолително да му отворят, защото искал да ги "пита нещо", а те през вратата му обясняваха, че ако продължава, ще извикат полиция... Настоятелно го помолих да не тормози момичетата, послуша ме сам не знам защо и го сложих да си легне, защото не успяваше да уцели пътя към кревата на Велико, упорито опитвайки се да стигне до него, заедно с... хладилника... Завивайки го, чух отново, че ме обича...

Защо о. Д. дал на М. вино, при това силно и хубаво ли?

Сега ще ви кажа!! Разбрахме защо чак на другия ден от самия М.:

- Научих, че о. Д и Н. К. преварявали виното от храма на ракия и я продавали. Вероятно в казана на Красьо Казанджията от Боровец... Още щом видях о. Д., веднага го попитах няма ли някое шише от въпросната ракия. Каза ми, че такова нещо няма, но ме прати директно в олтара, за да си избера вино...

М. обаче, колкото и да бил пиян, се боял от Бога да влезе пиян в олтара за алкохол, затова о. Д изпратил клисарката да му избере хубаво вино... Хубаво беше, да, мога да потвърдя и сам, пробвах почти цял напръстник!!

- Продават преварено на ракия виното ли о. Д. и Н. К.? - не повярва на ушите си Велико.
- Да, да, - увери ни М. - също така и олиото продават за... джобни пари.

Да, да, от няколко години, сещам се, попитам ли за олио дали няма случайно, клисарката все ми отговаря: "Няма, няма!", докато преди това раздаваше олиото на всеки, който поиска, като билков чай... Отварям шакафа у великови и виждам, че олиото ни е свършило. Велико сякаш прочита мислите ми:

- Хайде да вървим в храма за олио! Днес чреден е точно о. Д.
- И аз искам с вас! - викна М.
- Не, - категоричен беше Велико - с мене ти няма да ходиш вече никъде!

Велико звъни по телефона в храма, за да поиска олио от баба Пена, да пробвал, както обясни, да проверял "има ли дефицит", а аз радостно си обувам дънките, предвкусвайки задаващия се скандал. Преди да влезем в храмовия двор, завивам до магазина за цигари... Когато пристигам, гледам Велико, че е седнал на стол до масата пред външните двери на храма... Показва ми с пръст ухилен, че о. Д. е в храма, а аз високо и гръмко, така че да ме чуят и умрелите даже на два километра околовръст разстояние, започвам да "разпитвам" Велико:

- Велико, ти чу ли за новата ракия "Свети Княз Борис-Михаил", от изба "Н., Д I-ви § Красьо Казанджията", реколта 2016?!
- Не, не, каква ли е тя? - подема Велико.
- От вино я били правили...

Три минути по-късно от храма излиза о. Д., сякаш съвсем "случайно". А аз го посрещам:

- Абе отче, някаква нова ракия имало, местна, квартална, ти лично си бил участвал в правенето й??...

Протеклкият сетне разговор не е толкова интересен... засега, само ще споделя, че час по-късно си тръгнахме с Велико с три шишета олио... А баба Пена ядосана подвикваше подире ни:

- Хей, олиото не е за пиене!!

...Да-ам, явно е настанал дефицит.

* * *

Седим с М. и обмисляме бъдещите си планове.

- Предлагам, - пресмята М. -  да му поискаме на о. Д. ключа от храма, за всеки ден по кило от ракия "Свети Княз Борис-Михаил" и по една печена кокошка за Велико...
- Ами кокошки откъде ще намира?
- Сигурен съм, че ако се примоли на отец Георги, той ще го съжали и ще му дава от неговите, дето ги гледа на Галата.
- Да, ама той Георги ги изкла, аз лично участвах в клането им! - казвам му.
- Горкичкият о. Д.! - натъжава се М.
- А аз предлагам и да работи за нас една година ангария... Така ще купим на Велико нови пералня и хладиник, ти ще си платиш наема на Величко, а Велико дълговете... А на тебе защо ти е пък ключа от храма?
- Ще живея вътре, - обяснява М. - а когато дойде полицията, която викате, когато пристигна и буйствам пиян в храмовия двор, ще им показвам ключа от храма, предоставен ми лично от председателя на настоятелството о. Д. и те не ще могат да ми кажат напреки и "копче".
- Мъдро! - констатирах кратко аз.
- И също искам всяка нощ в 3.00 ч. да удрям камбанaтa...
- Защо бе?!
- За да си събирам публика.

Следва "Камбаните звънят"

Патриарх Кирил критикува игумените за страстта им към лукса



автор Таня Мускетарката

Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил е разкритикувал остро игумени за луксозния им начин на живот.

Той е заявил, че всеки игумен или игуменка са равни по ранг на всеки епископ, като символ на духовна сила. Въпреки това той е бил изненадан, когато научил,че игумените и игумените тънат в разкош и показват благосъстояние по време на срещата с ръководството на Руската православна църква, провела се в Москва.

Според него монасите и монахините трябва да мислят за по аскетичен живот, без излишни удобства.

21 септември 2016

Девета международна среща за религиите и гибелните култове


автор Таня Мускетарката


От 22 септември  до 25 септември 2016 година в Благоевград ще се състои деветата междуправославна среща на мрежата от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове.

Основната тема на дискусиите ще бъде "Фундаментализмът - вярност към традицията или модернизъм". В мероприятието ще вземат участие над 100 духовници от всички поместни църкви и специалисти по превенция от религиозни движения и общности, които ще изнесат доклади и ще участват в дискусиите по темата на форума.

Тези срещи от междуправославен характер се провеждат всяка година в различна поместна църква, Неврокопска епархия е домакин за трети път. Един от основателите на тази инициатива е Негово Високопреосвещенство приснопаметният митрополит Натанаил.

19 септември 2016

Къщата на Фантазиите IV (Гальо, Д., дяволите и пушките)

"Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят" (Псалтир 67:1)
продължение от "М. и лодките"

Разхождам се оня ден предиобед само по гащи из къщата, при това не даже и боксерки, ами слипове в разцветка "шарен куку-бригадир" и засичам в коридора великовата приятелка Тетка, която наскоро приключи със сезонната си работа и затова по-често си е тук... 

Сконфузвам се и питам:

- Аз като се разхождам така, дали не ви притеснявам със сестра ти?

Сестра й Кика също живее при нас, те двете са от селата край Банско и съвсем наскоро завършиха ВИНС, Кика даже с пълно отличие.

- О, ние отдавна свикнахме, то много бяха, дето се разхождат тука така...

На другия ден срещам в двора на храма Ам., на Йо-Йо сестрата. Разказвам й случката, а тя потвърждава:

- Да, да, звъня оня ден на вратата например, идвах да те търся и ми отваря Велико. По чурка.
- Как така по чурка! Преувеличаваш!!
- Е, да, държеше с една ръка възглавничка отпред, а с друга отзад, да се крие уж, че излизал от банята.
- А с коя ръка отвори?
- Там е работата де... И на всичкото отгоре възглавничките бяха съвсем малки.

* * *

Вчера пък вечерта пристигат Гальо и Велико. Гальо вади шише от литър и половина с прясно мляко и започва да пие млякото с ракия - водна чаша с ракия, две чаши с мляко, така изпи общо около три до пет чаши, вие смятайте от кое по колко е изпил в съотношение едно към три, щото мене ме мързи...

- Той защо пие ракията с мляко? - попитах тайничко Велико аз.
- Защото така било полезно, първо с една чаша мляко неутрализирал вредата от чашата с ракия, а с втората чаша мляко излизал с "цяла една идея ползеност" отгоре.

По едно време звъни по мобилния телефон майка му на Галин...

- Пия мляко у Великови, мамо, никакъв алкохол не близвам!! Ето, ще ти дам Велико да потвърди!!
- Да, да, лельо, да! Гальо само мляко пие, нищо друго!!

Сетне двамата започват да обсъждат трети техен приятел, когото наричат Торанагата... Тоя Торанага съобщил на Велико, с когото се запознали през 1995 година някъде, че в 1990 година лично той бил спрял края на света, съвсем сериозно при това, така се представил на вниманието му... Обаче, ако си мислите, че в тяхната триада има какво да разказва само Торанагата, лъжете се. Гальо например води чести битки лично с дявола, съвсем буквални при това... За една от тях ми разказваха преди време Вальо от Сливенско и Чефо от Септември, които около седмица живяха у тях на квартира:

- Първите два дни всичко беше сякаш ОК. Следващите два-три дни Гальо през нощта вика, крещя... На седмия ден посреднощ Галин влетя в нашата стая с една брадва, гонейки някого, дето само той явно виждаше, вдигнал брадвата над главата си, крещейки: "Стой сатана, стой, не бягай, сега ще ти отрежа големия червен... хуй!"

Галин от години е силно възмутен от отец Георги. Отишъл при него, за да му разкаже как го тормози сатаната... Легнал си бил да спи една нощ, понечил да се завие, но сатана му вдигнал завивката и я задържал за няколко минути над главата му като покрив, за да му се подиграва... След малко пак същото и така... цяла нощ. "Ти пък що не се зави от другата страна?!" го попитал Георги и оттогава Галин не се изповядва при него обиден.

Гальо е рибар, донесе кило прясно уловена цаца, която изпекох на фурната заедно с шпроти, обеща като дойде следващия път, да донесе да ядем миди... Казва ми:

- Трябваше да го набиеш онова малкото лайно, попския син от Сливен, дето ти налетя навремето в "Съдебен спор"!
- Е, защо, той е почти дете, на 17 години беше тогава, искаше да се "покаже", татко му е за истински бой, пък и аз трябваше да играя тогава жертва, така бях решил, та си карах по личния сценарий докрай... Освен това и го спасих после от Вальо от Сливенско, който просто ми се молеше да иде до Сливен да го ошамари.
- Не трябваше, Вальо щеше да му изкара дяволите с няколко шамара. В това дете е сатаната.

Може и да е прав, той Галин разбира от тия работи...

* * *

Преди няколко седмици мина и Д. Докато Гальо воюва с Луцифер, невидимия дух на злото, Д. е истински войник, макар и непризнат като такъв от официалните власти... Д. работи като охрана и непрестанно се въоръжава и превъоръжава - и за работа, и за извън работно време. Има нож, бокс, спрей, електрошок, полицейска палка... Преди време, разказвал Чефо на М., отишли заедно да охраняват срещу 40 лева за два часа децата на концерта на "Кока-кола" в Морската градина. Д. накичил по себе си всички изброени оръжия.

- Какво правиш бе, човек, та това са деца там!?! - възкликнал Чефо, като го видял.

Организаторите били на същото мнение с Чефо, затова и него оставили край децата, а Д. изпратили да охранява мотоциклетите на някои от изпълнителите.

Освен това Д. е и четник, ходи в почивните си дни редовно с четите по южната ни граница да патрулира за сирийци... Повечето са там, за да мародерстват, обаче Д. е там, за да ни пази. Те си накупиха коли, къщи, а Д. продължава да пълни празни цигари с тютюн, за да му излиза по-евтино, та да свързват с жена си двата края и да си гледат децата. С всеки свободен лев си купува нов нож, все по-голям от предишния. За Родината!

- Тате, - попитал го малкият му дребничък и прекрасен син Б., като видял последния му купен нож - защо ти е тази сабя?

В другото си свободно време Д. въздава правда край жилищния им блок. Веднъж им гостувах.

- Седя си - заразправя Д. - един следобед на терасата и зяпам морето... В това време гледам някакъв пияница върви по булеварда и се заяжда с жените минувачки. Ядосах се, излязох от вкъщи и тръгнах да го пресрещна...
- ...Тогава аз отидох в другата стая, - намесва се с реплика жена му - защото не ми се гледаше предстоящия цирк...
- ...Слязох и му направих забележка, - Д. винаги първо прави забележки и имай "късмет" да не се вслушаш - а онзи ме напсува, взе че и ми посегна! Побеснях, извадих лютивия спрей, който винаги си ми седи в джоба и го напръсках в очите. Изтрезня моментално и хукна към най-близката край пътя чешма за минерална вода, за да се мие... Е, как бе, питам се аз, не се намери друг мъж, освен мене, да го сложи на място!
- Да, - допълва жена му иронично - някой истински мъжага със... спрей в джоба...

* * *

Дойде значи Д., чакаше ме у величкови, трябвал съм му спешно и ми вика, че имал нужда от помощ, да съм слезел с него по баира, дето таман го бях изкачил, та да му помогна да пренесе две ролки с кабели на... 50 метра разстояние. Били мно-о-ого тежки. Вързах му се с огромна неохота, след като не успях да измамя да го стори вместо мене един Камен, защото си представих как отново изкачвам качения само преди минути, с цената на много пот, баир.

Като ги видях кабелите, всяко топче не повече от 5 кила, се развиках:

- Защо го направи бе, защо?!

А той се хили:

- Исках да се видим, да си поговорим, пък нямам никакво време, а ако ти бях казал отначало така, ти нямаше да слезеш с мене...

А Д. е едно малко чудо, една велика победа на Божията благодат... От години нито пие, нито взима каквито и да било наркотици. Гледа си децата, които го обожават, а жена му му се радва и го подкрепя, макар и малко резервирано, даже в момчешките му патриотични игри. Със сигурност има защо. Слава Богу за всичко.

Следва При казана на Красьо Казанджията

18 септември 2016

Епархийски съвет в Пловдив (авторски виц)


автор Таня Мускетарката 


Може би ,на читателите им е интересно как протича един епархийски съвет в Пловдив.Той протича по следният начин:

Николай Пловдивски събира съветниците си и им казва:
„Днес съм ви, събрал за да кажа че, съм решил Вуте Майната да ми е шофьор. А сега гласувайте."