"Болеро" в блога "Лирика"

17 април 2019

Открий седемте прилики с племеника на дедо Геласий

Фра Марко Кърнета беше племенник на покойния епископ фра Мариян Богданович. Понеже бе единственото мъжко чедо в семейството, епископът го прибра в манастира още като малко момче, за да се учи и служи... Беше своенравен и тъп, заекваше и пръскаше слюнки на всички страни, нямаше ни глас, ни слух, биеше по-малките и не слушаше по-старите, Никой не бе в състояние да го отучи от говедарските му псувни. Само антерията му се стесняваше, а хабитът все повече окъсяваше.
- Нито бика за рогата, нито твоят фра Марко в Светия Орден! - заръчваше епископът на сестра си, която така си умря от мъка, че синът й няма да стане епископ.
...Изпращаше сега своя племенник да учи в Рим... Нахалост го препоръчваше на близки и познати. "Нищо не го влече, само на височина и на широчина расте..." пишеха от Рим на епископа...
Иво Андрич, "Монашески притчки", из "В Мусафирхана" 

15 април 2019

От Тракийска Освободителна дружина "Защита" към отец Добромир



След като на Тракийска Освободителна дружина "Защита" в лицето на мене и на авва Велико, заедно с брат му Капитан Марто Фламингото, предстои да се справим с лицето поп Георги Христов Фотакиев чрез органите на полиция, прокуратура, КОС, БХК и медии, отправяме следното дружеско предупреждение към поп Добромир Аксаковския фурнаджия (с лопатата):

1. Следим те отблизо, стани добър и справедлив човек.
2. Всеки неделен ден след света литургия - Братска Трапеза за гладните - Курбан
3. Пълна отчетност на парите в храма.
4. Ти лично ще постиш задължително в сряда и в петък, плюс четирите големи поста в годината и ще тримириш даже.
5. Отсега насетне - никакви малолетни девойчета в скута ти!

Амин, обичаме те!

10 април 2019

Сигналът до Районния Прокурор за лицето Георги Хр. Фотакиев - поп


УВАЖАМИ РАЙОНЕН ПРОКУРОР,

Подавам този сигнал, заради силна загриженост за психическото здраве на Георги Христов Фотакиев и обезпокоен от възможността да извърши престъпление, с което да създаде опасност за близките му, околните, за обществото или да застраши тяхното здраве. 

Лицето Георги Христов Фотакиев изпълнява функциите на енорийски свещеник в храм „Свети Княз Борис-Михаил” в гр. Варна, кв. Аспарухово. Желая органите на прокуратурата да бъдат осведомени за някои изключително обезпокоителни прояви и засилващи се тенденции в поведението му.

Георги Фотакиев има чести агресивни прояви, изразяващи се както с физическа агресия, така и с вербална. При опит за забележка често става нападателен, псува, заплашва. Конкретно на 16.03.2019 г., в двора на храм „Свети Княз Борис-Михаил”, в присъстивето на К. Н. З., 15 годишния Ангел и още две-три лица извърши постъпка, която не намирам за адекватна и съответстваща на социалните и правови норми и поведение. След като влезе в храма, минути след това буквално изтърча, като изстрелян, пътьом зашлеви плесница на 15 годишния Ангел, а после продължително ме налага с юмруци по лицето, което може да се види и от охранителните камери в храма. За случая подадох жалба в IV-то РУ на ОД на МВР – Варна, по която се извършва проверка.

Тези негови постъпки с годините не са една и две. Самият той пред мен се е хвалил, как е проявявал агресия в олтара на храма към Варненски и Великопреславски митрополит Йоан по време на съвместна литургия. За тази случка може да потвърди и другият енорийски свещеник Добромир, което той го е правил пред енориашите. След тази случка Варненският и Великопреславски митрополит Йоан не е посещавал кварталния храм.

А. К. е свидетел как в двора на храма е удрял енориаш и му крещял. 

Енорийският свещеник Георги Фотакиев употребява обилни количества алкохол, на което съм бил свидетел, както и че непосредствено след това шофира. Алкохола комбинира с психотропни медикаменти и успокоителни, според собствените му думи. В тази връзка покойният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил е коментирал пред общи познати преди години, че „този отец не е добре психически”, след като Георги Фотакиев го возил с колата си и шофирал бясно.

Фотакиев притежава всякакви видове хладни и огнестрелни оръжия, което е странно за битието му на свещеник. Известен е случаят му с работници на „МСАТ”, които режели клоните на дърво, които пречели на трасето за интернет и телевизия. Дървото било в неговия имот, но част от короната на дървото се подавала и на улицата. Когато ги чул, взел пушката си и започнал да стреля във въздуха, крещейки да се махат, тъй като това била частна собственост.

Не на последно място са силно притеснителни и налудничавите му идеи и преживявания. Споделял е как чувал ангелите да размахват крилата си, и това след силна употреба на алкохол.

Считам, че лице, което системно бие публично, нанася удари на непълнолетни деца с инвалидизирани родители, лице което пиянства и заедно с това приема психотропни медикаменти, крещи по хората и влиза в конфликти, има реална опасност да извърши престъпление и с това да застраши живота и здравето на околните.

Гореописаните случаи са само малка част от всичките му прояви застрашаващи живота и здравето на околните.

Уважаеми районен прокурор,
Моля, след извършване на проверка по настоящият сигнал, на основание чл. 157 от Закона за здравето да отправите искане до съда за назначаването на съдебно–психиатрична експертиза на Георги Христов Фотакиев за установяване на някое от заболяванията, посочени в чл. 146 от ЗЗ, с оглед евентуалното му настаняване за принудително лечение.

Считам, че след извършване на проверката, ще установите по безспорен начин наличието на социален критерий за настаняването на Георги Христов Фотакиев на лечение, тъй като е опасен, както за себе си, така и за околните.

Моля да бъдат призовани следните лица, с оглед установяване на горепосочените твърдения:

...
 ...
 ...
 ...
 ...

Моля, да направите справка за подадената жалба за побоя от 16.03.2019 г. в IV-то РУ на ОД на МВР - Варна.

08 април 2019

В Дружина "Защита" М. Д. е назначен за Капитан Фламинго!

Поп Георги, след като успешно се отърва от мнозинството активни в дейностите на храма квартални вярващи, като сформира постепенно енорията на сектантско-идеологически принцип, вместо на квартален, какъвто е инак автентичният принцип за енория, събирайки на тяхно място всякакви възможни индивиди, склонни към религиозна патология от целия град и околните села, успешно към момента се разделя и с неколцината въцърковили се преди малко повече от десетилетие (по онова време още младежи) хора, имащи някакво "видение - визия" за църковност и сериозни интереси към църква и богословие.

Новината е, че моят приятел М. Д. напуска работата си като псалт в храма, а вероятно и общността, защото е критикуван на "другарски съд" от главните функционери от сектата "Свидетели на Фотакиев", че нямал достатъчно благочестиво отношение към попа. Когато попът, по обичая си, се откланял в литургичната проповед от темите на Евангелието, за да обяснява "кой кому и защо бил казал" за "едни пет лева и три чувала с картофи", както и да занимава причта главно със себе си и "кой защо и как не го обича", М. публично го прекъсвал често с подканата да спре да занимава слушателите си "с глупости".

Това силно разгневило сектантите на попа, защото за тях попските грехове са откровение свише, както знаем, попската пръдня е дезодорант, а лайното попско е мармалад, затова и М. им теглил майната вкупом.

Браво пич, обичам те бе! Назначавам те за Капитан Фламинго в Дружината на двамата малък-петковци - аз и батко ти, за която вече писах ТУК. Капитан си, щото си пич, а фламинго няма да ти кажа защо си, макар с много любов да бих ти го казал, за да не се обидиш пак за дълго, след като тъкмо ми проговори отново!

01 април 2019

Хватки (Наръчник за психопати)


Първа хватка: Аз съм лош, лоши сте и вие, аз съм луд, луди сте и вие всичките. Но по Божията милост сме заедно, за да се спасим някак-си.

Това превръща Бога в заложник, който волю-неволю одобравя една ненормална и опасна среда или най-малкото я оставя да функционира по този начин. Обикновеният психопат търси основания и легитимира властта си чрез вината у другите, религиозният психопат е по-изобретателен, той "разполага" в своя арсенал с Бога, затова и може да си позволи някаква степен на самокритичност, макар и привидна и формална. 

В това отношение поп Георги си прилича с първата ми съпруга, която инак бе самото физическо и психично здраве, макар основаващо се на една непроницаема и абсолютна душевна и умствена простота. "Твоите недостатъци са следните... - казваше тя и ги изброяваше до един, сетне добавяше - Недостатъци, разбира се, имам и аз...", но на лукавата ми подкана да назове поне един от тях, тя не успяваше да открие нито един, но прибягваше до единствено познатата й теологична конструкция: "Е, всички сме грешници пред Бога!" Тя беше член на Евангелската Методистка Епископална Църква, а нашият човек е свещеник в БПЦ, от това си вадим поуката, че простотията е надконфесионална, че не признава църковни граници.

Всяка чужда грешка се разнищва и анализира до последния предел и от нея се вадят заключения не само за отделния човек, но и за цялата реалност, а собствените грехове даже не са и грешки, но са инциденти и събития, които Бог е инициирал в живота му, за да се открои неговата специална роля в общността.

Втора хватка: Ходих при дядо Кирил, предложих му смирено да ми свали расото, но той отказа. Сегашният митрополит пък ми каза, че щом дядо Кирил не ми е свалил расото, няма да ми го свали и той.

Това твърдение стои срещу фактите, че той не е ходил при дядо Кирил с никакво предложение за нищо, а чрез трети лица се е опитвал да го шантажира чрез досието му от ДС, след като без негово знание, камоли благословение, се  венчава за втори път на територията на друга епархия, а впоследствие разправя пред мене, че го бил венчал самият дядо Кирил, но не му бил дал... венчално свидетелство.

Това твърдение стои и срещу факта, че новият митрополит е най-вероятно шантажиран чрез заплаха с физическо насилие, при това в самия храмов олтар, засвидетелствана ми от самия поп Георги, като най-вероятно с цел манипулация (на която се вързах тогава), аз бях представен от него като причина на техния конфликт.

Така църковната власт е "извадена от играта". По една или друга причина тя е представяна като съгласна с всичко, което тоя върши.

Трета хватка: О, в този грях аз съм същият като теб и ти си същият като мен!

Така ти сам биваш бламиран в способността си да преценяваш обективно реалността. Ти нямаш право и способност да отсъждаш, тъй като с него сте от една и съща страна "на барикадата".

Така и цяла една енория (а май и епархия) става пленник на един човек и своеволията му. 

Аз обаче имам по един отговор на всяка от трите хватки:

1. Вярвам в Бога, Който общува лично с мене (както и с тебе), нямам нужда от безличната тълпа, която си превърнал в свой слушател на нещата, дето "в Божие Име искаш да чуеш ти или ти се причуват"

2. Кой какво и кога ти е казал, не ме интересува, църковната власт се крепи на канон и устав, а не на твоите лични разправии с тоя и оня.

3. Аз не съм като тебе. Много по-добър човек, извинявам се!

* * *

Смешна ми е следната хипотетична ситуация. Как ще успее да се събере зад свидетелската банка възпълничкият дядо Йоан, когато адвокатът ми го призове като свидетел, че е заплашван физически от квартален поп.

30 март 2019

Поп, пушка и крива слива (сигнал до КОС)


Отделно от сигнала до прокуратурата по член 146 от закона за здравето, изпращам по електронен път (разбира се в орязан вариант) и следния сигнал до КОС (Контрол на общественоопасните средства)

Лицето Георги Христов Фотакиев, живущо на ул. "Зеленика" 17 в град Варна, кв. Галата, притежава много на брой и различни по вид хладни и огнестрелни оръжия.

Веднъж при задушевен разговор след дружеско двойно напиване помежду ни, ми описа ужасяващия начин, по който се бие - как след ъперкът, преди още противникът му да е паднал, още в движение стъпвал на коляното му с левия крак, така се "оттласквал" за скок назад, подобен на задната ножица във футбола, а сетне с петата на десния си крак го ритвал с "обратен къч" по челото. Накрая, докато оня хъхрел в собствената си кръв, попът скачал отгоре му трупешката. 

Аз започнах да се смея по две причини. Първо заради завършителната му реплика: "Същият съм като поп Силвестър Янакиев! Но много по-лошо бия!" (точно в това време се разправях със Силвестър) и после, защото описаната сцена ми изглеждаше като епизод от японски анимационен хентай-филм. Той се разсърди и ядосано ми се тросна: "Не се смей!". Аз наистина не вярвах, че говори тези неща сериозно и това явно ми личеше, макар от учтивост да спрях да се смея, затова той реши да ме разведе из къщата си, за да ми покаже евентуалния път на отстъпление към спалнята си, ако бъде нападнат, която явно смята за своя цитадела.

В предверието, зад дрехите на закачалката, той има малка брадвичка тип томахавка, показа ми първо нея. Сетне, на етажерката, е ловджийският му нож. В шкафа са бойният му и газовият му пистолет, а в спалнята са въздушната му и бойна пушка. Всяко от оръжията ми показа "на сухо" с каква вещина и бързина ще използва, предвид къщния интериор, пространство и вътрешен дизайн на вилата си.

Сетне седнахме отново в трапезарията край стъкленицата с домашна ракия, а той ми разказа следната занимателна история.

Веднъж от следобедния му сън го разбудил шум от електрическа резачка за дърва откъм улицата... А имайте предвид, че спящият в случая поп, като му се обадиш по телефона и го попиташ: "Как си?", мъдро отговаря: "Не знам как съм, от задачи и дела нямам време даже да помисля как съм. Питай ме по-скоро какво правя!" Събуденият Георги излязал на верандата си, за да види какво шуми и изпаднал в потрес от следната гледка: Две момчета с работни костюми в близост до служебен автомобил режели клона на любимото му кайсиево дърво, който стърчал към пътя. Не сварил да забележи ни работните дрехи, ни емблемата "МСАТ" на автомобила, но с лъвски скок се хвърлил към спалнята си, докопал пушката си и от верандата почнал да стреля във въздуха, крещейки:

- Махайте се, това е частна собственост!

Момчетата едва го убедили да спре, умолявайки го, след което се изнесли по най-бързия начин с автомобила. Малко по-късно потеглил с автомобила за града и той, а по пътя ги сварил да се опитват да поправят повредилия им се междувременно техен автомобил. Бил осъзнал грешката си, затова спрял и през прозореца на колата си им предложил:

- Момчета, искате ли някак да ви помогна?
- Няма нужда, няма нужда! - викнали младежите, отскачайки от другата страна на колата си, за да се скрият.

* * *

Предвид описаните случки и събития, моля специалистите от КОС да проверят колко и какви хладни и огнестрелни оръжия попът притежава, за колко и кои от тях има разрешително според закона и документи за собственост, както и има ли установена психическа годност да ги ползва и притежава.

29 март 2019

Текстът ми до Прокуратурата за читателите на блога в аванс


Подавам този сигнал, заради силна загриженост за психическото здраве и обезпокоен от личностната деградация на един мой дългогодишен близък приятел, който заедно с това беше доскоро популярен и уважаван от мнозина свещеник в Българската Православна Църква. Лицето Георги Христов Фотакиев, изпълняващ функциите на енорийски свещеник в храм "Свети Княз Борис-Михаил" в гр. Варна, кв. Аспарухово, на територията на Варненска и Великопреславска епархия. Желая съответните държавни органи да бъдат осведомени за някои изключително обезпокоителни прояви и засилващи се тенденции в поведението му, които не само смущават общественото мнение и застрашават личната безопасност на хората, с които е в комуникация, но и предизвикват огромна загриженост у много негови приятели и близки за самия него.

Причината за този сигнал е една негова постъпка, лично и умишлено донякъде провокирана от самия мен, за да стане повод да се повдигне темата с множеството подобни инциденти, съвсем често с нищо непровокирани лично, станали пред очите на доста хора, посред бял ден и то в двор на храм, който е обществено място и е свързан с определени обществени очаквания и нагласи какво може или не може да се случва в него.

В ранния съботен следобед на 23.03.2019 г. в двора на храма, докато приготвях продуктите за готвене за трапезата за нуждаещи се на следващия неделен ден, подпомаган от един около 15 годишен иподякон на име Ангел, чиято майка е бедстваща инвалидизирана госпожа от квартала и с благословението на друг енорийски свещеник - отец Добромир, в присъствието на Калина Николова Златарска, наша енориашка, възстановявахме една традиция, която поради ред причини беше прекъсната в храма и подновена от нас с моя близък приятел Велико Тодоров Димитров, в двора на храма влезе свещ. Георги Христов Фотакиев. Аз бях погълнал известно количество алкохол, който употребих с цел творческо вдъхновение, тъй като съм поет, публицист и белетрист, но също и кулинар-импровизатор. Алкохолът добре взаимодейства със сложната ми душевност, като вследствие на това се получават интересни и всепризнато успешни импровизации върху основата на традиционни рецепти, а често откривам моите "новости" вече открити и утвърдени като прийоми и рецепти в кухни като френската, италианската, китайската, руската, индийската и даже виетнамската. 

Репликата, която отправих към свещеника беше "Боклук". По-точно, не знам защо той я изтълкува като отправена по свой адрес, защото аз не се обърнах към него с думите: "Ти си боклук!", нито казах някому: "Ето виж, влиза в двора поп Георги, който е боклук!" След седмици вече не мога да си спомня какво е дало конкретния повод за тези думи. Даже допускам да не съм визирал въобще свещеника, ами нещо, което междувременно съм видял - например паднало на земята парче морков от тези, които в момента режех, а може и свещеника да съм имал предвид и това да е бил емоционален изблик на съчувствие към един нравствено деградиращ, според мене, инак стойностен човек, задушевен изблик на състрадаващ му приятел. 

Каквато и да е била причината (или поводът), аз не намирам постъпката, която последва и която съм описал няколко дни по-късно в жалба до IV-то РПУ в гр. Варна, за адекватна и съответстваща на социлните норми и поведение, особено за лице като него на подобно място. След първоначален опит да обуздае емоциите си, като влезе в храма, свещеникът буквално изтърча, като изстрелян, пътьом зашлеви плесница на Ангелчо, а после продължително ме налага с юмруци по лицето, на което аз не реагирах, нито даже се помръднах, а после станах и приятелски го прегърнах, за да го успокоя, което се и вижда на записите от видеокамерите в двора ясно, поставени от лицензирана охранителна фирма преди време, по инициатива именно на свещениците.

С тоя сигнал не търся нито възмездие, нито обезщетение, защото към този свещеник и човек храня най-добри и нежни чувства, а моля да бъде инициирана от вас проверка от специалисти на психическото му здраве, за да му бъде назначено съответното, ако е необходимо, лечение. Тези негови постъпки с годините не са една и две, а за някои от тях имат готовност да свидетелстват и конкретни личности, наши общи, с него, познати и приятели. Самият той пред мене се е хвалил как е агресирал почти физически, заплашвайки, сегашния варненски митрополит по време на съвместна литургия, след която е факт, че митрополитът не посещава от години кварталния ни храм. 

Моят обичан приятел и дългогодишен съратник в някои църковни дейности употребява обилни количества алкохол, на което съм бил свидетел, както и че непосредствено след това шофира,  алкохола комбинира с психотропни медикаменти и успокоителни, според собствените му думи пред мои близки, част от които съм и виждал в шкафа му, гостувайки неведнъж у тях. Той разполага и с всякакви видове хладни и огнестрелни оръжия, което е опасно не само за потърпевшите при евентуален конфликт, но и за самия него, защото в състояние на афект сме го наблюдавали как сякаш "излиза от себе си", така че, не се знае как и срещу кого може да ги използва, включително и против собствената си безопасност.

* * *

Текстът е изпратен на адвокат с цел недлежното му законово оформление.

27 март 2019

Психопатии, либидни отклонения и трезвеници (Чорба "Трезве")


Миналата седмица новите (стари) отговорници за Братската трапеза и кухнята за бедни, по-точно реабилитираните като такива от сектантския църковен съвет... Оп! Грешка, исках да напиша от църковното настоятелство на параенорийската секта "Свидетели на Фотакиев", вадили от склада на кухнята казани, посуда, продукти. Всички, които научихме тоя факт, изненадани се подлъгахме, че тия ще готвят, ако не за неделята, то за Благовещение поне. Чак чичо Гошо Пенчев с обади да ме пита мене:

- Абе, Светльо, тия верно ли ще готвят?!

Не сготвиха. Сготвиха по-точно това, което нарекох впоследствие чорба "Трезве". Рязаха зеленчуците трезвени, вариха я трезвени и я сипваха на народа трезвени. Затова от нея не само нищо не се получи като за свят, но не се и видя, даже не замириса. Това не ми попречи, разбира се, с цял глас да припявм, докато снова из двора и да приканвам народа:

- Яжте, яжте, вкусна е "трезвената чорба", сипете си и в буркани за вкъщи!

А някои, подсмихвайки се, се преструваха, че отвинтват капачките на въображаеми буркани, сипвайки си сетне с въображаем черпак въображаемата чорба. 

А какво са правили в кухнята ли през седмицата отговорниците и защо са вадили всичко? Инвентаризация. Да проверят нещо дали сме откраднали на заминаване с Велико и ако такова има, радостно да го съобщят. Ще им помогна, като им кажа, че "излишакът" - чувал с пет килограма картофи е от Николай Кантарджиев, остана от рибената чорба "Бела Белинда", защото Игнат Багдата дари допълнително няколко килограма чернокоп, така че, аз се отказах да сгъстявам чорбата с картофи, вместо с риба, както си му е и редът.

* * *

Преди години заявих пред в-к "Шоу", че митрополит Николай, според мене и въз основа десетилетната ми дилетантска работа с наркозависими, е кокаинов наркоман, а това че се е продрусал, щото не можал да се ожени за сестра си, с която като юноша се е съвокуплявал, си го уйдурдисах, позовавайки се на покойния ми приятел отец Димитър Амбарев, щото бях пиян. Ще заявя сега, че на основание богатата палитра от психически заболявания и други отклонения в родата ми, които от малък наблюдавам, смятам отец Георги Фотакиев за психопат, без да го твърдя със сигурност или под това да се подписвам. Като пусна днес сигнала до прокуратурата "по чл. 146", ще се намери кой да го установи или отрече. 

Моето абсолютно психическо здраве пък, граничещо със съвършенство, което даже огромни количества алкохол не успяват да накърнят, се дължи на абсолютното лично психично здраве на татко, което неутрализира дълга двустранна генетична обремененост у мен, както и на възпитанието от него и най-вече туй, че ме научи на всичко да се смея с цяло гърло. Това че, дяволите бягат от подигравката с тях повече, отколкото от тамяна и чесъна, е открито още от Мартин Лутер, потвърдено от Умберто Еко и преоткрито от мене, заедно с откритието ми, че дяволите са психопати (и психопатите дяволи). Жените е ясно що ме обичат - щото им говоря мръсотии посред бял ден и публично. Децата ме обичат, защото ги разсмивам. А лудите и най-вече шизофрениците, ме обожават, щото плаша психопатите (знаем добре, че от пияния и лудият бяга), от които те пък, от своя страна, неистово се ужасяват. И с право! А мене ме обичат, щото съм добър с тях и ги разсмивам, с мене им е спокойно, щото аз тяхната лудост много я харесвам, намирам я за адски мила и симпатична, намирам я даже за надлогически нормална, а на смешките им, от които други се смущават, се смея високо и от сърце.

Но стига сега за мене, хайде малко за него. За кой ли? Не ще му кажа името, за да не ме съди.

Психопатът се чувства добре, когато хората около него са зле. Ако не са, внушава им, че са зле. Така поема контрол върху тях. Сблъска ли се с напълно здрав човек, опитва се да го прекърши и смаже с всички средства, за да го подчини. Не може ли вербално, а това той добре умее иначе, защото е изключително добре ориентиращ се в страховете и недостатъците, които всички имаме, опитва чрез физическа агресия да го сплаши. Този подход е успешно приложен според мене от поп Силвестър в Сливенска епархия към дядо Йоаникий и той (няма да кажа кой) го опита в олатара на един храм (пак няма да кажа кой) спрямо един друг митрополит на една друга епархия (о, пак не ще кажа коя и кой), както се е хвалил сам. Кой ли? Той. 

Християните в Църквата са нежни и чувствителни, плашливи хора, затова и църковните среди са рай за психопатите. Според мене така и мнозина са се изпедерастили - поради финост и отстъпчивост. Някой им е казал: "Дай да те наеба!" и понеже са нежни души, не са могли да откажат. Да наебеш мъж впрочем също е форма на подчиняване, при това трайно в психологически план.

За психопата е характерна жаждата за подмяна на реалността в своя полза - за лични цели и понеже е добър артист, в състояние е да убеди всеки необигран ум, че лъжеш, наричайки бялото бяло и съобщавайки, че вали, докато дъжд се лее като изведро. Ако бъде нападнат и се изправи пред ужаса на собственото си разобличаване, психопатът създава интрига, като насъсква срещу тебе други хора, скрит зад тях.

* * *

Съвсем извън темата, ако щете ми вярвайте, но въобще не свързвам това, което ще споделя сега, с написаното дотук, но вчера, след кратката свада между поповете Георги и Ясен от една страна и отец Добромир по мой повод, последният ме извика именно пред тях двамата, за да ми съобщи, че съм нежелан в двора и че ако вляза в храма, той щял да спира да служи. От това да ми го каже пред тях обаче Георги изпадна в ужас и запротестира. Явно много искаше Добата да ми го съобщи лично, без тяхното присъствие, за да се наостря зле към Добромир. Старата лисица обаче Добромир направи точно наопаки, докато Георги ме гледаше като лалугер нощем пред фотоапарат със светкавица от дъното на стаичката, а на Яско не му се виждаше даже и един пищимал.

Благодаря на МВР и по-точно на IV-то РПУ в кв. "Аспарухово", което очевидно е започнало дознание и Георги е предупреден повече да не посяга. Достъпът в двора и храма може да ми бъде възпрепятстван само от властите и само в случай на непристойно поведение или хулиганство, защото храмът е обществено място и собственост, а не на Георги и сектата му, затова сега поповете са решили "да стачкуват от литургия" като ме видят. 

МВР си свърши работата. Сега отиваме в Прокуратурата и в НАП-а. А темата с него в блога засега я затваряме.

26 март 2019

Аспарухово пее и танцува (Новини за трите попа)


Новината е, че отец Добромир не ме желае вече ни в двора на храма, ни в самия храм. Научих я, докато бях седнал на пейките в беседката, напълно трезвен и вменяем допреди малко. Научих я, след като послушах кратка свада между тримата - Добромир, Ясен и Георги, за която даже не подозирах, че е по повод на мен. Казах на Добата "Добре" и си излязох.

А сега аз имам новина за тях, която смятах да им спестя. Тях не ги желае кварталът пък, особено Георги не желае, отсам моста. Оня ден седнах на стъпалата пред единия магазин на спирката, за да пия вермут и да попуша след работа цигара-две, слизайки от служебния автобус. Беше към 23.30 ч. и се заслушах в разговора на местните пияници, които, защото беше доста топла мартенска нощ, бяха се излегнали буквално, подпрени на по един лакът, на плочките пред т. нар. "късен магазин", щото затваря в 24.00 ч. Пиеха, разговаряха и оглушително се смееха.

- В нашата част на квартала, - подаде единият - бяхме толкова прости хора, че лично аз стоях четири години в пети клас!

Той говори, а аз се сещам за поп Ясен. Когато го заварих в седми прогимназиален клас, беше поне с глава по-висок от всички нас. Не познавам предисторията на неговата война с българското образование, обаче в тоя момент ме осени мисълта, че може би и тоя да е престоял три-четири години в шести клас, за да е толкова висок в седми. Той престоя и една-две години във втори курс на факултета по теология на Шуменския Университет, след което се ожени и го напусна. В хода на тия мисли аз пък се сетих за съученичката ми Керанка, копанарска циганка, от едната година, през която учих и живях в Карнобат при татко. Керанка също повтаря три години седми клас, след което се омъжи... 

И докато мисля за поп Ясен Керчев, тия пияндурници продължават с разговора си:

- А аз пък, - подзема вторият - съм от другата част на квартала, където бяхме много по-прости. Ние ебяхме магарета! Даже веднъж наебахме едно прасе! Дойде обаче поп Ясен - ако щете вярвайте, ама точно поп Ясен спомена, без да сме обменили и думичка - и ни каза: "Грях е да се ебат магарета! Бог ще ви накаже!"
- И ти какво направи?! - викват всички въпроса си заинтригувано и в хор.
- Изнасилих го!
- А после?!
- Роди магаре!

В Аспаруховският хор, като в същинска социална симфония, запяват и едни комшии на Велико. Майка и дъщеря, дето ми е и колежка, които преди няколко дни ни подариха кафеварка и котлон. Виждат ме, че слизам откъм храма и питат:

- Какво стана днес?!

Разказвам им, казвам им и за жалбата в полицията, за планирания сигнал до прокуратурата. А те са скептични. Викат, че навсякъде попът бил с връзки.

- Обаче познавам една нападжийка! Даже спях с нея! - цакам аз - Ще му доведа НАП за сдружението му! За това, че от 2013-та нямат годишен доклад за дейността например. Сърбите нали знаете какво казват: "С курац че ги победимо!"

Щерката прихва да се смее... Ей, Боже прости ме, ама за смеха на Мимето живея! Да!

* * *

Задава се и местната община в лицето на чичо М. Тя пее издълбоко.

- Видях те онзи ден пред магазина с една местна пеперуда нещо се разправяхте, а ти вършеше щутротии. Стана ми симпатичен. От Аспарухово ли си?

И от дума на дума почва издалеко:

- Познавах поп Георги, когато още беше с първата си жена и с две деца само. Поправяше си колите при мене. Едни "Москвичи", дето все катастрофираше с тях. Веднъж ми вика: "Ще се прибирам за обяд, ама не знам да се прибирам ли и има ли място за мене. Вкъщи имаме в хладилника с жена ми два кренвирша и две деца", казва ми го, докато ме гледа жално... А сега седем деца има от две жени, а и земи купува. Как така става?!

Ех, чичо М., що задаваш "отговори"?!

* * *

- Абе, Велико, - викам му - ако тука е такава лудница, какво ли е във "Виница"?
- Не, не, - обяснява благо авва Велико - открай време Аспарухово е най-лудо. 

И как все пак се изповядах и причастих....


И така, освен че, утре планирам да посетя Варненската Прокуратура, за да пусна въпросния сигнал по чл. 146 от закона за здравето по повод поведението на лицето Георги Христов Фотакиев, направих и нещо друго. Изпратих нишан до митрополит Йоан с една молба. Помолих владиката да разреши, след като настаним поп Георги в психиатрията, да му сковем параклис, в който да служи. 

Ще събере лудите на проповед и по обичая си ще каже:

- Вие всички сте психично болни, болен съм и аз!

А вместо честите в момента учудени или сконфузени погледи на слушателите в такъв момент, отвсякъде ще се чува радостно и весело "Да!" и "Амин!", а може дори и "Кукуригу-у-у!!" за... антифон, прости ме, Боже.

Два филма съм гледал, дето за за него сякаш правени. Един скандинавски и един северно-американски, правени сякаш за него и сектата му. Единият е "Адамови ябълки" и се разказва за някакъв самодеец терапевт, който в хижата си беше събрал алкохолици, наркомани и проститутки, за да ги "превъзпитава". Пиеха, дрогираха се всички и се ебяха, докато всички, включително и той, вярваха, че "напредват в терапията". Накрая на терапевта му откриха тумор в мозъка и така се разбра "причината за всичко". Другият филм се казва "Кей Пакс". Кей Пакс било една планета. Тази планета я измисли един психопат, когото вкараха в психиатрията на принудително лечение и той  убеди всичките луди, че заедно ще ходят на това чудно място. Всички накрая чакаха с куфари приготвен багаж да дойде космическият кораб, който ще ги отведе на Кей Пакс.

* * *

А историята с юмруците в храма вече живее собствен живот и рано или късно на годишния фестивал "Аспарухово пее и танцува" ще се разиграват по нея различни сценки.

Попаднала в ръцете на едно семейство от квартала, чието име вече са ме заклели и заплашили да не споменавам хора от местния криминалитет, тя изглежда така:

- Как можа да удариш свещеник!? - обажда се един от членовете му на семейството, изпаднал в юношеска еуфория.

Според него попът ме ударил през устата с думите: "Мръсен долен лъжец и педераст!", а аз съм го светнал по носа в отговор с: "Плешив и дребен, трътлест магьосник!"

Аз разказвам историята в "Градски транспорт" по друг начин, заради 300-те колежки, с които мечтая един ден да снимаме порно-версия на филма "Триста". В събота той ме бил, а аз мъжки съм стоял, без да трепна дори, за пред хора и видео-камери. В неделя обаче съм го спипал в морската градина на кв. Аспарухово насаме и без свидетели, където обичал да се разхожда. Там съм го спукал от шамари и накрая, като съм се засилил да го блъсна с ритник в канала, съм се хлъзнал, защото съм бил пиян (а жените харесват пияниците) и съм паднал в морето сам. С последното оправдах отсъствието си от работа в понеделник-сутринта.

Моята история се пука на пет места по достоверност и най-вече там, където обяснявам, че се е разхождал привечер из морската градина, като да е някой древен йонийски философ. Той на разходка ходи само с кола, често в пияно състояние и най-вече до кръчма, ако има кой да го почерпи. Нерядко ме е взимал със себе си, за да ме черпят и мене с него, а после е разправял навред, че ме е черпил... той. Да. Ако щете вярвайте!

Това през по-миналата седмица.

* * *

Случи се нещо друго, също извънредно интересно миналата седмица, до което се стигна след поредица не по-малко интересни неща. Отидох в храм "Свети Никола" необичайно пиян, но на краката си, след като тая събота бях изпил шише водка "Беленкая" и шише "Житня". Само. И двамата попове отказаха да ме изповядат. И отец Василий, и отец Михаил. 

Седнах на пейките отчаян и извиках Д. по мобилния трелефон, тя, слънчицето златно, веднага дойде с чаша кафе, което взе да ми сипва в устата. В тоя момент към нас се приближи украинският турист Виталий, за да се запознаем. Момчето ми поиска моя телефонен номер, а аз, тъй като не можех да видя не дисплея на апарата си, ами даже ръката си, помолих Д. да му го издиктува. Не зная как за половин минута успях да прескоча "от филм във филм", сигурно заради "Беленкая", каквато не бях пил до този момент, а тя очевидно предизвиква появата на т. нар. "пиянска бяла логика", за която до днес само бях чел и реших, че тя му диктува собствения си телефонен номер...

- Диктуваш ли му го? - попитах с нежна горест нея.
- Да, да! - отвърна тя.
- Добре, щом искаш, нарани ме - промълвих тихо и текна една сълза, докато разтварям на гърдите ризата си.

Обърнах се към него:

- Диктува ли ти го?! - ревнах в лицето му ядосан.
- Да, да - плахо рече той
- Боклук украински, лайно! Никаквец! Не трогай мою женщину!

Какво ли не му надумах и дано момчето се обади все пак, за да му обясня, че грешката не е в него, че моята е несъзнателна, а за всичко е виновна "Беленкая". В това състояние се явих на градския площад и започнах да хвърлям от себе си дрехите си. Яке, елек, риза, тениска, а тя мило ги събра, изгубих обаче ключа за Великови. Изпратих я и... право в Катедралата на вечерня молитва. А от олтара до вратата иде иподякон, който явно ме познава, щото ми говори на ти и ме пита, носещ ми парче хляб на един поднос:

- Искаш ли петохлебие?!

Толкова се обърках, че изтрезнях, взех го и останах на молитва.

А историята дотук ви я разправям без украшения и преувеличения, както и без никакъв "грим", за да знаете как е било, та да не рече някой, че и отец Василий Шаган съм набил. докато ви я разправя от втора и пета ръка!

На другия ден, в неделя, напълно трезвен, бях изповядан и причастен от отец Добромир в Аспарухово, участвах и във Великия вход, слава Богу.

Защо разказвам всичко това изобщо  ли??... 

Абе дали на владиката не му дойде най-сетне "дупе у главу", както сърбите казват, та е разбрал колко е бил прав митр. Николай, изпращайки го за Варна, със злорадите думи:

- Сега тия силни и самоуверени варненски попове ще те изядат!

Не знам, не знам... Дали пък на техен фон, след като ги поопозна, даже аз не му се струвам вече... приемлив?

А Фотакиев, Дончо и Шаган се мислят за много силни, но пази Боже, не се подписвам, че Николай е имал предвид тях!

* * *

В Псалтира има едно пророчество за Праведния Цар - Давидовия наследник - Христос. Записано е, че "иим и циим ще Му служат и те". А "иим и циим" са в юдейското предание пустинни демонични духове... А за светеца пък. св. еп. Николай Велимирович Сръбски е писал, че Бог и от бесовете прави негови слуги.

Е, като не посмяхме да просияем в святост, можем поне да побеснеем заради Тебе нали, Христе мой??....