06 май 2016

Осмият Вселенски Събор



автор: Таня Мускетарката

...След това бил прочетен Символът на вярата без прибавката филиокве - "...и от Сина изходящ" и понататък четем в протоколите на заседанието: "Така мислим; в това изповядване на вярата бидохме кръстени; чрез тази вяра Словото на истината доказа, че всяка ерес е разбита и унищожена. Тези, които мислят по този начин, вписваме като братя и отци, и като сънаследници в книгата на небесния град. Ако обаче някои се осмели да напише и нарече "Правило на вярата" друго изложение, различно от това на свещения Символ, който дойде свише и стигна до нас от блажените и свещени отци; да открадне авторитета на изповеданието на тези божествени мъже, като вмъкне в него свои, собствено изобретени, изрази и предложи на вярващите или на онези, които се завръщат от някаква ерес, това като общо учение; ако прояви дързостта да подправи изцяло древността на това свещено и достопочтено определение с погрешни думи, прибавяния или изваждания -такъв, според вече преди нас обявеното гласуване на светите и вселенски събори, го изпращаме на пълно низвержение, ако е клирик, и на отлъчване, ако е мирянин".

Правилото, което се отнася за миряните, споменава император Карл Велики, който на събора в Аахен през 809 година е въвел Filioque, а франкските духовници-клирици и епископи под юрисдикцията на Карл Велики, са тези, които са въвели Символът на вярата с Filioque в своето служение и те са го разпространили в диоцеза на България.

Крайното решение на епископите, присъстващи на събора в Константинопол е било следното:
,,Така мислим, така вярваме, в това изповядване сме кръстени и сме станали достойни за ръкополагане в духовен сан. Затова ние смятаме за врагове на Бога и на истината онези, които мислят различно от това. Ако някой се осмели да напише отново друг символ, или заличи нещо от него, и прояви дързостта да нарече това Правило, такъв да бъде осъден и отлъчен от християнското общение. Защото изваждането на нещо или прибавянето на нещо към Светата и Единосъщна, и Неразделна Троица показва, че изповеданието, което сме имали винаги и до днес, е с нещо несъвършено. Подобно действие укорява Апостолското предание и учението на отците. Следователно, ако някой стигне до такова безразсъдство, че посмее да направи това, за което говорихме по-горе, ако издигне друг символ и го нарече Правило, или прибави или извади от този, който ни бе даден от първия велик, свет и вселенски събор в Никея, на такъв да бъде анатема"*
Ако съдим от тези извадки от протоколите на събора, на този събор станало очевидно, че в Римската църква все още не е била влязла в богослужението никаква прибавка и тя е била въведена постфактум, папските легати на папа Николай гласуват решението на събора, макар папа Йоан (папувал след Николай и Адриан) да не го приема впоследствие. И ако клирици на папа Николай са предавали учението за изхождането на Светия Дух от Сина, то е било по тяхно разсъждение и усмотрение, а не плод на някакво разпореждане на папата. Вижда се и от факта, че по време на събора през 869-870 година, свикан от наследникът на папа Николай - папа Адриан в Рим, е било направено съборно определение относно обновяването на Символът на вярата и нищо по-различно от това не са казали тези, които са го представили, подобно на ороса от Осмия Вселенски събор. 

Трябва да вземем под внимание, че тази прибавка в Символът на вярата е въведена от император Карл Велики през 809 г., тя е била наложена на духовниците, които са били под негова юрисдикция, а папа Лъв III се е противопоставил. И когато на папския престол се възкачва папа Сергий IV през 1009 година, който симпатизирал на франките, въвел Filioque в Символа на вярата и за това свидетелства записаното в диптисите, оттогава можем да говорим за пълното въвеждане на прибавката.

Друга обсъждана тема на събора е първенството на папата. От дискусията, която е проведена по време на събора, става ясно, че това първенство е било ограничено в рамките на 34-то Апостолско правило. И неговото първенство е само между предстоятелите вътре в нея, не е над самата Църквата. По този начин всеки архиерей, които не спазва духа на това апостолско правило, поставя себе си извън (и над) Църквата, бива низвергнат или отлъчен: папите не правят изключение.

На събора папските легати поддържали мнението, че Апостол Петър и папите, които са негови приемници, имат само те право на свещенство. И от което следва, че папата, като приемник на апостол Петър, е единствено източник на свещенството и на всяка духовна власт, каквато в случая имал и Константинополският патриарх Фотий, но тя нямала произход от неговото служение на архиерей на Фотий, а единствено и само от папата.

Патриарх Фотий и отците на Събора поддържали тезата, че свещенослужението, като необходимо начало за опазване на чистотата и единството на цялата вселенска Църква, според презвитерската чест. Според това опазването на единството не било прието от тях като насилие от страна на един, който бил първи, който се намира над Църквата по авторитет. Тази позиция е ясно изразена в едно послание на Фотий, в което той подчертава православното тълкуване на евангелския цитат от Матея глава 16, стих 18-19 - "и аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си ,и портите адови няма да и надделеят; и ще дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небето ".

Това тълкуване дава необходимото разбиране, че всеки епископ е равен по чест по отношение на своето архиерество. Папата може да има предимство по чест и трябва да спазва каноните, като това му предимство трябва да е в Духа на тези свещени правила. Това означава, че папата няма духовна власт над другите църковни територии. Когато папата не спазва светите канони и поставя себе си над другите в рамките на Църквата, тогава той може да бъде отлъчен. И за това папа Николай е бил отлъчен заради намесата си работите на Константинополската църква и в България. Първенството на папата, според Западната църква, не се поставя на канонично и църковно ниво, на догматичните основа. 

Папските легати са се опитвали да наложат западното схващане за за положението на папата в християнството. Но е надделяла тезата на Източната църква, която се основава на съборността в Църквата и на ненамесата на една църква е живота на друга и по-точно в живота на църковните йерархии. Показателно е първото правило, което Събора е съставил. То защитава правото на автономия на всяка църковна йерархия по въпроси, отнасящи се до ред и йерархичност. Според това правило, ако епископ, клирик или мирянин, който е под юрисдикцията на папата, бъде наказан от него, то трябва да получи наказание и от константинополския патриарх. Четем в неговото заключение "в нищо няма предимство светейшият престол на Римската църква, нито нейният предстоятел изобщо и няма право]да извършва нововъведения нито сега, нито в бъдеще". Приема се, че съборната система е водеща и че първенството на папата не е първенство по власт, а по чест, от което следва, че той не е глава на Църквата, не е извор на свещенство и няма право да се меси в работата на други Църкви.

Йоан Зонара дава следното тълкуване на въпроса: "Не се различават един синод спрямо друг, в случая презвитерството на Римския папа от това на Констанополския патриарх, защото са равни по слава и чест".

........................................

* Според мен т.е. следва, че е осъдено не самото филиокве като теологумен, богословско мнение, ами добавянето му в Символа на вярата всъщност (бел. на Светослав Ангелов)

Следва

И против... събора на Крит (Луд съм, мамо, ям паркет!)



Истанбулският патриарх Вартоломей ли?

Да, да....

Син на бръснар, съвсем буквално... При това син на бръснар, който син има паметник, издигнат му приживе и благословен от него лично... Наздраве, братя зилоти, това сега е подарък от мене за вас, щото, убийте ме, ама ви обичам - истинските сред вас, не паркетните натегачи на митр. Николай....

Благослови си дядо Вартоломей сам паметника, който за разлика от Пушкиновия неръкотворен, е съвсем  ръкотворен и го благослови не поетично-пророчески, като Александър Сергеевич, ами ей тъй, с три пръста, сякаш си соли гръцката салата с йонийска сол.

А вярно е син на бръснар. Пък живее в палати, тъне в разкош. Освен това обича да го наричат Вартоломей Първи... Това сред нашите най-напред проф. Калин Янакиев и д-р Горан Благоев забелязаха, затова не спря да го четкат и гъделичкат по БНТ, БТВ и навсякъде, където някой искаше да ги слуша тогава - "Вартоломей Първи, та Първи Вартоломей!" Ци-ли-ви-ли-зацио-он!

Е, да, ама за да е Вартоломей Първи, аз зная, че трябва някой след години, заемащ поста му, да се кръсти също Вартоломей. Така Вартоломей ще стане сегашният Първи, а оня пък тогавашен Втори. И когато това се случи, Вартоломей ще е останал в историята едва тогава - някой ще заяви, че Вартоломей е оставил нещо исторически велико, оставил е "свое предание", наричайки се този хипотетичен някой Втори Вартоломей... При все това, такава традиция в православния свят няма - някой е II-ри или III-ти, ако случайно името му съвпадне с това на друг преди него. А да се именуваш (сменяйки си името за папа), според това каква традиция и предание ще следваш, е католически обичай... Православните митрополити не си сменят имената, ставайки патриарси, всеки си е със същото едно и първо име, получено с монашеското пострижение.... Майко, кич! Като Дионисиевия и на Николай! Тоя дали не е от същата мая?!

Вартоломей иска отсега още да е Първи, а за сетне, евентуално, да му остане да се удостои посмъртно с Велики, може би... И Калин Янакиев ще го узакони, двамата с д-р Горан... Калин Янакиев и Вартоломей I-ви (плюс Доктор Горан Благоев). Калин Пети и Горан Шести. На бис! Седем пъти! Но без Пламен Сивов тоя път, щото той е уникален, вечно ще си е само и единствено чурулик-охлюв!
Престолът на патр. Вартоломей в приемната му
Вартоломей нарича събора си на о. Крит "велик и свят", не смее да го нарече Вселенски (Осми или Девети), защото не му стиска - някой гръцки зилот може да му взриви паметника. Същевременно Вартоломей организира не Православен Събор, ами партийна конференция, пленум на Коминтерна май - всяка Поместна Църква с по един глас. Поместните църкви решават какво "църквата ще гласува" на предварителни срещи и конференции, после отиват и някой апаратчик гласува?

Това ли е православен събор (велик и свят), така ли са били правени Древните събори, когато решенията са взимани, ако всички присъстващи епископи кажели "Така да бъде, амин!", когато св. Атанасий Велики, срещу целия свят, осуетил намеренията на почти всички, когато обикновеният монах Максим се изправил срещу Император и Патриарх? Това ли е и Първият Апостолски Събор в Йерусалим, когато говорят и Петър, и Иаков, но и Павел, и Варнава, когато говорят всеки лично и дошлите от Антиохия вярващи, за да свидетелстват опитността и мнението си...

Но  все пак Събор трябва да има... Може да не е "велик и свят", както и Вартоломей няма как да е Първи, защото православието е съборност и вярата се живее в събор. А още св. Григорий Палама е казал, че от всеки събор излиза винаги и нещо лошо, което не значи, че не бива да има събор...

Говори се впрочем, че Руският патриарх Кирил е иронизирал Вартоломей по време на предсъборните срещи. Питал го е на каква височина ще стола му, т.е. дали се чувства пръв измежду равни... Първоначално беше решено, че Съборът ще се проведе в църквата "Света Ирина", но Кирил попитал как ще се проведе събора, след като на един от сводовете в този храм има изобразен османски полумесец. И в двата случая Вартоломей си замълчал, но има и още нещо интересно, то е, че в дадени църковни среди го наричат Вартоломей "Турския патриарх".

Комисарки от запаса (защо се дъри Георги Тодоров)


Звъни ми вчера мобилният телефон някак-си "тържествено", почти направо, ще си речеш, "маршово"... Викам си - сега или някой ще ми се закълне във вечна и беззаветна любов или ще ме поканят за архонт, медал най-малкото ще ми дадат...

А то какво се оказва!?

Научавам, че публицистиката ми не била нищо друго, освен да се заяждам с хората и да пея сам на себе си "Достоин!"... Оставете вий публицистиката, майната й на нея, ами и стиховете ми, с които тайничко се гордея, макар че, предвзето неглижирам, петимен някой да ми ги похвали, а аз да му кажа "Е, пишем нещо там някакво", се събирали в един основен образ-лайтмотив - лежа в гроба си или сред гора до реката, поразен юнак, а край мене плачат от три до пет каещи се... курви... Все си мислих, че доминантните картини са ризата, Кръстът, жертвата, благородството, човещината, Смъртта и Възкресението (Голгота и Пасха), преминаването през ада, пътят, наздравиците, Родината, а то... А то каква била, видиш ли ти, работата - за секс и комплекси ставало реч основно... Знаех си! Правилно!

Затова си рекох да прочета "нещо сериозно", нещо истинско, не себе си пак. И тъй като моят приятел Тошко Карагьозов от Сливен отдавна се опитва да спре вниманието ми върху един нов текст на богослова и историк Георги Тодоров, разпространяващ се из facebook, даже настоява и да го публикувам в блога си, реших да се зачета в Тодоров...

Тодоров ме изненада... Помня ги в началото на своя път като православен християнин двамата с Георги Каприев и книгите им. На Каприев почти нищо не му разбирах, за някакви четири или даже май пет центъра на богослово-философски синтез разправяше постоянно - една книга, която дълго пазих в библиотеката си и все се напъвах да дочета, ама все не успявах, щото бъкел почти не разбирах, ами залагах на Мен, Флоровски, на Шмеман и Йевтич, на Честъртън и на... себе си. Дълго я държах отворена на шеста страница, ласкаех се, че някога ще усвоя дълбоката й мъдрост, заявена в заглавието и в подзаглавията. Даже я подарих с мое "учредено право на ползване" на майка си, барем тя я разумее и ми я обясни, докато накрая не установих, че от книгата не разбирам нищичко, щото всъщност Каприев нищо и не казва... 

Но Тодоров се четеше леко и ясно. От текстовете на Георги Тодоров научих, че нашият прехвален възрожденски Български Великден бил една голяма масонска лъжа, гротеска на църковност, изпразнена от автентичност и напълнена с нацизъм и утопизъм. От Тодоров разбрах пак, че формалната причина за Великата Схизма - филиокве, е резултат на преднамерено недоразумение... 

А сега установявам, че Тодоров се е "одървил". Одървил употребявам не в перверзно-сексуален смисъл обаче, ами в смисъла на явлението Велислава Дърева. Тодоров се е всъщност влелиславистично одърил... Патетика, риторика, тук-таме някоя шарена, струваща му се семантически и поетично хилядопластова дума... И никакво богословие, освен лозунги, никаква история, освен бръснещи полети и пируети около и над някакви процеси, факти и събития... Всичко, което преди десетина години Тодоров хвалеше, като велико и дълбоко и всичко, дето го осъждаше като низко и профанно, в тоя негов текст сега - текстът му против Всеправославния събор на о. Крит, е сменило велентността и значенията си.

Защо е това прераждане?... Защо ли?! Нека отгатна - хората, от които зависи кариерата на бившия главен редактор на "Църковен вестник", се смениха, с тях се смени и модата, смени се и конюнктурата, заедно с разбирането кое е коректно и кое не. 

Тодоров се е вкопчил в едни събития с давност от поне сто години, както е обичаят му да прави, фиксирал се е в тях и чрез тях обяснява всичко и всекиго - оттук до края на света. Както преди десетилетие Българският Великден и поповете възрожденци и националисти бяха виновни за всички български беди, според Георги Тодоров, така сега гръцките мегали-реваншисти от 1922 год., срещу които е писал авва Иустин Килийник/Челийски (Попович) ще му служат за обяснение в писанията поне пет години напред, за да обяснява какво се е случило през изтеклите сто години и бъдещите двеста.

Хей, направете Тодоров пак шеф на "Църковен вестник" бе, та да млъкне!... Да се връщат обратно "на сцената" Калин Янакиев и Николай Михайлов (Каприев поне ми го спестете обаче) - ела зло, че без тебе по-зло, тях ги разбирам какво казват, колкото и да не съм съгласен с повечето неща, а и макар да се гневя, поне не се срамувам, не се чувствам нелепо, четейки ги и критикувайки...

Седнал Тодоров да величае авва Иустин, моля ви се! Докато сам пее отколе всяка музика, която се поръчва и заплаща!... 

...Мама му стара, уж смирено почнах, автокритично и даже самосаркастично, не щях да се хваля или някого нападам, обаче съм по-читав от такива като него все пак! Ревете мили курви мои, ако някой ме пречука и ми преливайте гроба със сълзи и с "Курвоазие", струвам си!

05 май 2016

Зилоти ли?! (Лас'маки, джас'маки и владишко двуличие)


Писмото на архим. Дионисий е от 23 март тази година (малко време след католишкия великден) и е адресирано до държавния секретар на Ватикана Кардинал Пиетро Паролин: 
"Надяваме се, че срещи като тази, ще дават добра насока във взаимното опознаване и в католико-православния диалог, които дано час по-скоро да доведе до крайната цел - християните да бъдем едно и в светата Евхаристия" гласи извадка от това писмо.
Откъде се сдобих с писмото, разбира се, че няма да ви кажа, само ще допълня, че Дионисий е отправил благодарност от името на целия български клир за срещата. В писмото се прави исторически преглед на контактите с папския престол - как в храма "Свети Александър Невски" често присъствал папа Йоан XXIII, докато бил папски нунций в България и дори, според Дионисий, бъдещият папа, слушайки източноправославните песнопения там, придобил основен тласък към идеята по-късно като папа да свика Втория Ватикански събор, за да се засили икуменическия диалог. Припомня се и за посещението на папа Йоан-Павел II в България. Подписал го е като Архимандрит Дионисий, като "избран, наречен и утвърден за епископ Стобийски"
Срещата, за която Дионисий Мишев благодари и от която ви предлагам снимка в началото на публикацията, е с Кардинал Пиетро Паролин - държавен секретар на Ватикана, който идва в началото на март месец в Бългърия за връчването на орден "Стара планина" и покрай връчването на медала на 21 03 се среща с патриарх Неофит. На срещата присъстват Негово Високопреосвещество архиепископ Гулиелмо Гуидо Пекорари епископ Христо Пройков, пи-арката на светия синод попадия Александра Карамихалева, ставрофорен свещеноиконом Ангел Ангелов, дякон Иван Иванов и митрополит Антоний.
Същевременно на този Великден се случи и едно събитие, останало в сянка - докато Мишев скандализираше църква и общество с гвардейски залпове пред храма, на който е председател и доведе патриарха с това почти до смърт от страх и изненада, архим. Дионисий Мишев показно изкокетира с една папска, католическа традиция, като по почин на римските папи, уми нозете на няколко дечица в храма собственоръчно, докато подобно на Вселенския Патриарх ангажира филхармоничен оркестър да свири Шопен по време на литията с плащеницата:


Дионисий е твърда протектура в БПЦ на другия масон във висшата йерархия - митр. Николай Севастиянов, който иначе, докато вдъхновява и финансира "зилотска" пропаганда срещу идещия Всеправославен събор на о. Крит и папския престол, сам се готви да ходи на събора, за разлика от неколцина гръцки митрополити, изразяващи същите като него позиции в Гърция, но подали за разлика от него оставка, за да не присъстват на Събора - "Двама гръцки митрополити обвиниха папата в ерес и сътрудничество с дявола". Николай не само не подава оставки, но мълчи или подкрепя срещите с римокатолици, когато са организирани от негови хора и са с негови хора в БПЦ, докато сам той се гласи да върви на събора в Крит с двама поне "собствени журналисти".

Малка и Велика Схизма (VIII-ият Вселенски Събор)


автор Таня Мускетарката

Четвърти Константинополски събор (Осми Вселенски събор) е Съборът на Великата Схизма. Цяла поредица от събори са преди него, които са свързани с началото на разделението на Църквата на Източна и Западна и тази поредица е известна още като "малката схизма". 

Ще ги разгледаме един по един.

Съборът в константинополския храм ,,Свети Апостоли " 861 г. 
В него участват 318 епископи, в това число и представители на папата, както и Цариградският Патриарх Фотий, личен и добър приятел на византийския имп. Михаил III Пияницата и сродник на регента Варвас Склира. 

Фотий е утвърден като патриарх в очевидно нарушение на 10 правило от Сердикийския събор, което казва, че за да бъде посветен в епископския сан, духовникът трябва да е преминал през всички степени на свещенството - от четец до презвитер. Де факто Фотий ги е преминал, но само формално - само за пет дни той преминава от най-ниската степен до най-високата, за да заеме мястото на станалия неудобен патриарх Игнатий. В това отношение казусът-Фотий прилича на един от нашето съвремие - този с митр. Николай Пловдивски, при чието ръкоположение за Знеполски епископ е процедирано по сходен начин, според разкази на участвалия тогава индиректно в събитията Врачански архимандрит... Вината на патриарх Игнатий Константинополски била, че дръзнал открито да изобличава Варвас Склира в скандалното му съжителство със снаха му пред очите на на цялата империя. Вследствие на това патриарх Игнатий Константинополски се вижда принуден от властимащите да се откаже от сана си и да отстъпи на Фотий, който преди това е нямал нищо общо с църквата и клира - бил е преподавател в Магнаурската школа и императорски аскирит. 

Сваленият патриарх се обръща за с жалба към папа Николай I. Папата от своя страна свиква събор в Рим, който постановява, че решенията на събора в Константинопол са невалидни и незаконни. Впоследствие тези решения, продиктувани от верността на папа Николай към реда, установен в църковните дела, предизвиква гнева на Фотий и той започва битка срещу Рим и в частност папата. На този събор в Рим са приети също и още 17 правила, от които 6-то правило особено се откроява, а то гласи, че монасите не могат да имат частна собственост и тяхното имущество принадлежи на църквата.

Фотий, вече като патриарх, свиква през 867 година събор, на който са извикани източните патриарси. Основно на дневен ред е отклонението, според патриарх Фотий, на западната църква от Никео-Константинополския Символ на вярата, което според него се състои в това, че на запад се твърди, че Светият Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина (Filioque). Недоволството на патриарха проличава в неговото Окръжно послание до източните патриарси, като той изказва несъгласие с тази добавка, използвана от франкските духовници, които са на мисия в България, защото я смята за неприемлива от богословски гледна точка. Основният му аргумент е, че тази добавка разклаща Божествения ред и Божественото единство. По-късно тези негови аргументи намираме в неговото съчинение ,,Тайноводство" и в писмото му до епископа на Аквилея. Фотий е бил наясно, че в Западната църква учението за Filioque по това време още не е утвърдено и че там има съгласие с него, когато съборът в Рим отказва то да бъде прибавено към Никео-Константинополския Символ. Но той е знаел, че западните духовници искат и имат стремеж да въведат Filioque, като използват богословски аргументи. Това твърдение е основен аргумент и ответен удар срещу решението на събора в Рим, взето в резултат на жалбата на патриарх Игнатий, че Фотий заема Константинополската катедра без основание и в разрез с каноните на църквата. В резултат на това Окръжно послание папа Николай бива анатемосан от Фотий (обявен своевременно от източните патриарси за Вселенски патриарх) като еретик. Това е началото на един период на крайно обтегнати отношения между двете църкви - Рим и Константинопол. 

На 25 септември 867 година, като следствие от този събор, новият император Василий I Македонец принуждава Фотий да се откаже от престола и сана си и отново е въздигнат за патриарх Игнатий Константинополски.

От 5 октомври 869 година до 28 февруари 870 е първият от двата събора, които са обозначени заедно като Четвърти Константинополски събор или Осми Вселенски събор. Този събор е проведен за помирение между Източната църква и Западната църква, свикан от imp. Василий Македонец, който имал интерес от запазването на владенията на Византийската империя в Италия и да се предпази от инвазията на арабите, но главната му цел е била да изпълни повелята на Иисус Христос христянинът да бъде миротворец. 

На този събор пратениците на папата са настоявали да се обявят всички разпореждания, които са били приети по времето на Фотий, а ръкоположенията, извършени от него, да бъдат обявени за противоканонични и епископите да бъдат низвергнати и анатемосани, решение което е прието. 

На извънредно заседание, проведено на 4 март сред участниците имало и български пратеници. На този събор България, по съгласие на Рим и Константинопол, минава под опека на Константинопол, при все, че Покръстването на светия Благоверен княз Борис-Михаил и славянобългрската държава да е в голяма степен плод на римската мисия по нашите земи, както и именно папа Николай I е този, който подкрепя Светите Братя Кирил и Методи, конкретно св. Константин-Кирил Философ, против т. нар. Триезична ерес, настояваща, че богослужението е възможно само на три свещени езика - еврейски, гръцки и латински, като така прави възможна проповедта сред южните славяни, а по-късно и сред източните. След края на този събор бил ръкоположен архиепископ на България - на Плисковската Архиепископия. 

Вторият събор в Константинопол (втората част от IV Константинополски и VIII Вселенски) се провел през 879 -880 година.
На този събор се решава връщането на патриарх Фотий като Константинополски патриарх. Дневният ред на събора е бил от пет точки: 
1) въпросът за първенството на папата
2) служенията в Църквата и връзката между тях
3) поместните обичаи
4) хиротониите без трон
5) Filioque

Ще се спра на най-важния от въпросите, т.е. на въпроса за Filioque. Обсъждането му станало по времето на шестото заседание и било взето решение за забраната му, като нещо което е погрешно, след предложение на император Василий|Македонец, този събор да осъди Filioque и да изведе Символа на вярата на франките като еретическо учение относно изхождането на Светия Дух и от Отца, и от Сина, нещо което франките вече били въвели в България. Дякон Петър, по нареждане на Фотий, прочел съответното определение, което било без прибавката Filioque, както и разпоредбата за пълно отлъчване на онези свещенослужители, които го прибавят и анатема към миряните, които го изповядват. Протоколите от това разискване и съборният орос говорят най-добре: 
,,Ние отлъчваме онези, които отстъпиха от Църквата, а прегръщаме и почитаме нашите единоверци, учителите на благочестие, на които дължим чест и свещена почит, както самите те ни завещаха. Така, като разсъждаваме и като проповядваме всички тези неща, които приемаме с разум и с език, обявяваме пред всички на висок глас определението на най-чистата вяра на християните, което снизходи при нас свише чрез отците, без да изваждаме [от нея] нищо, без да прибавяме нищо, без да заменяме нищо и без да поправяме нищо. Защото изваждането и прибавянето, когато никаква ерес не е предизвикана от изкусните измислици на лукавия, води до осъждане и до непростима дързост спрямо отците. А пък променянето и подправяне на думи на определенията на отците е по-лошо от предишното. Ето защо този свят и вселенски събор, като прегръща изцяло и заявява с божествено желание и правомислие определението на исконата вяра, което установява и гради твърдта на спасението, така прогласява към всички да мислят и проповядват ".

Следва