29 юни 2016

Критската пролет и българската краставица


Свещеническият синод на Българската църква поиска отлагане на събора, а не отменянето му, този факт е сам по себе си достатъчен, за да обезсмисли 99% от ширналата се риторика и в двете посоки - и на яростно обидените приятели на Вселенския патриарх Вартоломей в България, задето БПЦ не участва в събора и на тези, които понастоящем ползват създалата се ситуация като повод да вменяват на БПЦ своите идеи "за света, вселената и всичко останало", взимайки повод от неразбориите около събора и българското неучастие в него.

Няма нито един официален документ, нито едно изказване на митрополит или на синод, според което събор не би трябвало да има въобще. Следователно твърдението, че позициите на четирите църкви, отказали да участват в събора на Крит, е формирана на базата на "зилотски възгледи", според които ерата на съборността е отдавна отминала, а днес живеем във време, в което от нас като християни се очаква просто да преповтаряме и да пазим наследството на древните събори кой както и колкото може, е изцяло спекулативно.

От отказа на БПЦ да участва във финалната фаза на събора на о. Крит не могат да се правят никакви генерализации на идеологическо ниво. Няма заявена и формулирана антисъборна доктрина, а опитите на остаряващите, но непредаващи се марксисти и постмарксисти като Велислава Дърева и Калин Янакиев да използват за пореден път църковна проблематика, за да върнат вниманието към любимата си тема - "за или против" Русия, Европа, Азия или Евразия, са абсолютна злоупотреба от тяхна страна.

Комсомолските секретари просто останаха без работа. Те нямат трибуна, нямат трудови колективи, които да "ограмотяват" политически, няма за тях щат и затова всеки се спасява както и където може, в случая в БПЦ. Те се опитват да разрешават собствената си лична драма за сметка на Църквата, да открият своя отговор за това какво през 1989 година в България се случи и защо, с всичките си титли, докторантури и специализации и с целия си "трудов стаж" по "фабрики и канцеларии" като народни възпитатели и класови просветители, станаха изведнъж абсолютно излишни... 

Една част от тях бяха използвани известно време, в началото на 90-те, за целите на "раздържавяването и деидеологизацията", след което бяха захвърлени самите те, заедно със системата, която деконструираха.

И останаха без работа, останаха без занимание и без призвание, като малцина успяха да се уредят "на щат" или към фондации и организации със заглъхваща популярност и затихващи функции - "Отворено общество", "Америка за България", "Хелзинкски комитет", или из разни провинциални митрополии за по 300, 400 лв. заплата, според руслото, в което си избраха да останат. И моментално се разделиха и групираха на антокомунисти или соцносталгисти, на русофоби и русофили, на евроталантици или евразийци, докато по-хитрите и оправните от тях отебаха идеологията и се присламчиха към общини и евро-програми, целият стар варненски номенклатурен курвор например това "работи" от десетилетия.

Пък Велислава Дърева и Калин Янакиев се "спасиха" в Църквата. И са щастливи един с друг - сега в полемики и противостоене осмислят взаимно битието си. Те спорят, те воюват, те се вълнуват, те 'творят". 

Обърнете се назад за десетилетие поне и ми покажете и един случай, в който "интелектуалния и богословски ресурс" на БПЦ да е бил впрегнат в работа или в дебат по научен или общоцърковен проблем. Няма такъв. Темите са само "политика и геополитика" - кой какво е казал, направил, намекнал и какво отношение има това към вечния спор "за или против" Русия, Гърция, комунизма, демокрацията, отвореното общество или Китай. Тези теми са "краставицата", до която те неминуемо стигат рано или късно. Калин Янакиев ще започне с философия, ще мине през социология и теология и ще стигне до краставицата, Велислава Дърева ще започне с публицистика, ще спомене политика, ще се разходи из историята и накрая също ще се надене на краставицата... А богословските кръжоци в БПЦ пригласят или на единия, или на другия - според вкус и избор... Днес това е модерно, днес онзи, който иска внимание и публика, говори и преговаря именно това. Публиката им са няколко хиляди души самo, но какво от туй?! Кой от тях, като партиен секретар навремето, можеше и да мечтае за толкова слушатели?! Говориха преди вечер на аудитория от по двадесет-тридесет души, събрани насила след края на работния ден и полуспящи, а днес ги слушат от сутринта съвсем доброволно, защото нямат какво друго да правят, цели тълпи с безделници.

Ах, какъв само ресурс бе впрегнат във вечния спор "за краставицата", използвайки като повод събора на Крит!! Богослови се хванаха за гушите, попове и владици за брадите... И почти целият ни Зографски манастир от Атон (тези, които не са на интензивно лечение с психотропни лекарства) се домъкна в България, за да се включи в боя за краставицата... А през това време, разказват ми бивши послушници и харизани на Атон, група от десетина рускоговорящи украинци и молдованци, която непрекъснато расте, са на път да превземат Зографския славяно-български манастир. При бездействието и мълчаливата подкрепа на единия от епитропите, са обърнали манастирската трапезария на кръчма, самите те изгонени от руския манастир и скитовете или напуснали ги, защото нямало "вино на корем"... А българските атонски монаси, за които, макар и с много уговорки, може да се каже, че са "с всичкия си акъл", са из Нашенско, чакайки следващия повод да се сбият и те за краставицата - тъй де, откъде-накъде пък само Дърева и Калин "ще ги дават по сайтовете".

Спокойно бе, нека всичко пропадне и иде по дяволите - манастири, митрополии, академии и факултети, патриаршия и синод! Няма страшно, след около 7 години Вартоломей се кани пак да свиква събор, следователно вашето не се губи, пак ще си мерите публично краставиците - важното е циркът да е пълен.

27 юни 2016

Perpetuum mobile и православните икуменисти

Господата (и дамите) богослови, които не само подкрепяха събора на о. Крит "до последния патрон" , но и с характерната за тях комсомолска патетика го величаят и след като приключи (ще си позволим тука да използваме сравнението с вторичните трусове на силно земетресение или изригване на вулкан, щото се срамуваме да употребим това с множествените оргазми), покрай събора не пропускат да подчертаят и своята "забележителност"....

Еди-кой си "забележителен богослов и пастир" бил казал "еди-що си", а друг пък, съвсем не по-малко забележителен от него, възразил нещо друго... И всичко се върти и суче около туй, че някакви трети съвсем незабележителни, за да не кажем даже и мижави, маргинални пастири, които трудно бихме нарекли и въобще богослови, провалили намеренията на "забележителните" и умните да означат в общ официален документ на православните  църкви римокатолическата религиозна общност като църква.

Спорът, писаха някои, бил безумен... А ти разбирай, че тези, които отказват да се съгласят с тяхната формулировка, да влязат в тяхното съглашение, са безумци... Тези последните искали да установят православен монопол над понятието "църква", пък то, видите ли, даже не било християнско понятие (камоли чисто православно), защото идело още от елинската езическа древност.

Да приравниш понятието "еклесия" (църква) за новозаветната и апостолска общност, като същото в неговия смисъл с това на "събранието на пълнолетните, свободни и образовани граждани на древна Атина от мъжки пол, с цел решаване на проблемите в полиса - град", е наистина "откритие", да... То е все едно да намериш приликите между средновековното "научно" perpetuum mobile и съвременния автомобил на базата на това, че и двете означават горе-долу "самодвижещ се".

И тъй, излиза че си имаме църква преди Църквата и то не другаде, ами именно пак в Гърция, по същата логика, по която излиза, че откривателя на автомобила хер Карл Бенц нищичко всъщност не е открил, ами дефакто е профанизирал идеята на средновековните философи, като вместо красива и хармонична машина, дето е повече дори и идея, отколкото машина, създал една триколка, която гърми, пуши и се клатушка...

И след като върнаха автомобила на алхимиците, а "еклесията" на старогръцките педерасти, нашите забележителни богослови седнаха да се почерпят за собствената си забележителност... Хайде, наздраве и от мене: "Тост за глупаците!"

Но ако пропуснем да споменем в тоста си и човека-знаме в иновациите с марка "автентичност" Пергамски митрополит Йован Зизиулас, професор и доктор по богословие, в който се сетите православен факултет оттук до Зимбабве, ще съгрешим жестоко... "От хиляда години насам - обяснявал на събора в Крит обожаемият от мнозина Зизу - римокатолиците са наричани църква, включително в Православния Изток".

Да, със сигурност по време на малката схизма, докато траят дебатите и конфликтите, всички говорят за проблемите между двете Църкви - Константинополската и Римската. Обаче от един момент нататък римляните на Изток започват да ги наричат "паписти" или "латинянска ерес"... Но тихо, не пречете на Зизиулас да си фантазира... 

Тези наши забележителни до един "древнисти", дето пропускат цели ери от християнската история, настояват да не забележат (ослепени от собствената си забележителност), че много от древните църкви отдавна не са църкви в собствения си, даже чисто исторически смисъл, на думата. Църквата на християните в Рим, с нейния предстоятел папата, я няма от хилядолетия, там има всъщност един политик от световна величина, ръководещ централата на могъща световна секта. Този световен политик в своите изказвания и постъпки твърде рядко се води от каквито и да било догмати или автентично християнски ценности, ами главно от интереси - финансови и политически на сектата и на обществата, към които тя има претенции...

Крушката си има обаче и опашка... Кръгът руски богослови от парижката следреволюционна емиграция, който условно можем да приемем за начало на съвременния православен икуменизъм в идейно отношение (по-скоро тези, чиито идеи и трудове мнозина топ-икуменисти превърнаха днес в търговска марка), докрай не приема идеята на едного от тях - прот. Николай Афанасиев, според който, както в дълбока древност, между Православните Църкви и Римската курия няма какво толкоз да се диалогизира, ами направо трябва да се заяви обединението... Афанасиев твърдял, че единството ще се постигне "скандално лесно", когато ние просто го заявим, установявайки общност в богослужението си, без да се интересуваме толкова от богословските различия. Те разликите, постепенно щели да отпаднат и да бъдат преодолени, вследствие на възстановеното единство...

Афанасиев давал за пример древните практики, според които две събрания (поместни църкви), когато настъпвал разкол помежду им (каквито случаи има много в християнската древност), в рамките на 20-ина, 30 години възстановявали единството си, щом разрешавали криво-ляво противоречията, без много да изпитват кой прав и кой крив и си признавали безусловно взаимно тайнствата и обредите, извършени през време на разкола. По съвсем същия начин и ние днес трябвало да се съберем с римокатолиците, без да изпадаме в такова теологично детайлизиране на проблемите, което само може да затлачи диалога и отдалечи обединението.

От онова време обаче, което ни е посочил за пример Афанасиев, са минали повече 1500 години. И отдавна вече разликите не са в дребни канонически въпроси или в сходни, леко разминаващи се прочити на някой догмат. Разликите между Семейството на Православните Църкви и Римската световна тоталирана секта съвсем не могат да се сравнят с старите неразбирателства между древната православна църква в Картаген и древната православна църква в Рим например...

Ала нашите забележителности нали са все "древнисти" до един, времето всякога работи за тях - или внушително и дълго тече в тяхното идейно русло, за да потвърди концепциите им или за същата цел "почти не съществува". 

25 юни 2016

Съборът свърши, а сега накъде?


автор Таня Мускетарката 
доброволец репортер за  блога на събора на остров Крит 

Днес сутринта на последния ден от работата на събора беше спокойно. Емоциите от миналия ден бяха преминали и отстъпиха на съзидателния труд .Работата тръгна гладко и обсъжданията на последния документ „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят" бяха градивни. Беше прието предложението на Еладската църква да бъдат наричани в документите не църкви, ами "християнски общности". Също беше осъдена унията като начин за обединяване, в този ред на мисли ще отбележа, че сега нашите митрополити ще спят спокойно и няма да ги плаши сянката на Антихриста.. .Но трябва да отбележа, че и самата Римокатолическа църква смята унията за отживяло понятие.

На събора се случи и още нещо  интересно. Там присъстваха петима митрополити, които са от различни  патриаршии, но всички тях ги обединяваше едно - техният духовен наставник митрополит Никифор от Кипърската църква. Тези митрополити са: митрополит Атанасий на Кирена, митрополит Серафим на Зимбабве и митрополитът на Нос Добра Надежда Сергий, митрополит Хризостом на Кирения и митрополит Исая на Тамасу. 

Светият и  Велик Събор е вече в историята и тя ще отсъди за работата, която е свършена. Ще завърша с думите на Вселенския патриарх Вартоломей: „Заедно тези дни ние правихме история", но и отбеляза отсъствието на четирите църкви: България, Русия, Антиохия  и Грузия. В момента след официалното закриване работата на предстоятелите на поместните църкви продължава. Тази вечер ще се проведе вечеря, на която са поканени всички архонти на Вселенска патриаршия и тези, които са наградени с ордена на Свети апостол Андрей. Утре в катедралата „Свети апостоли Петър и Павел" ще има литургия по случай празника Вси светии и ще бъде прочетена общата декларация на предстоятелите на поместните църкви. 

На Крит - за втория брак при клириците


автор Таня Мускетарката 

репортер - доброволец за блога на събора  остров Крит 
  
По време на дебатите за брака и пречките пред него вселенският патриарх Вартоломей направи предложение да се разреши втори брак на клириците, които са овдовяли. Това предложение беше посрещнато с резки изказвания от страна на Полската и Сръбската църкви, аргументите  им бяха, че това е в противоречие с апостолските правила.

В тази връзка ще предам интервюто на митрополит Емануил Галски /митрополит на Франция от Константинополска патриаршия и доверен съветник на патриарх Вартоломей/ за вестника “Неа Крити" на Ираклион 

Във интервюто, което е направено преди започването на Съборът, се задава въпросът дали ще бъде разрешен втори брак за клириците, които са овдовели. И се дава пример за това, че в Ираклио например има свещеници, на които съпругите са починали и съжителстват с нов партньор, но нямат право да сключат брак отново.

Негово Високопреосвещенство отговоря по следния начин: 
„Този въпрос не е от вчера и занимава Вселенска патриаршия. Самият патриарх неколкратно го е повдигал за разискване. Но не може в Църквата да се взема едностранно решение. Това трябва да е общо решение. И докато няма общо решение, не може да се позволи втори брак на клириците. Това решение трябва да е отразено със съгласие и на другите църкви."
Трябва да напомня, че забраната на втори брак за клириците е залегнала в апостолските правила и по точно в 17 апостолско правило.

Спорове в залата на Крит


автор Таня Мускетарката 
/ доброволец репортер за блога на събора на остров Крит /

Вчера в късния следобед беше белязан от шумни сблъсъци в заседателната зала, предмет на спора за отношенията с останалата част от християнския свят, разногласията бяха в частност за метода на определение на Римокатолическата църква. 

Основният сблъсък беше между архиепископа на Кипър Хризостом и архиепископа на Гърция Йероним. В изказването си кипърският архиепископ изрази съмнение относно твърдата позиция на Еладската църква, в която се настоява да се използва термина „християнски общности ", вместо "други църкви", той уточни, че по такъв начин съборът се превръща в заложник на консерватизма на Църквата на Елада. Архиепископ Христозом попита дали може това предложение на Еладската Църква да бъде оттеглено, защото могат да се използват и други определения, които да бъдат по-точни като изказ. Кипърският архиепископ  напомни, че този текст е в процес на обсъждане от цели 50 години и никой досега не го е оспорвал. Даже някои от делегатите от страна на Църквата на Елада са го коментирали и са дали своето мнение, а те били известни богослови и нямат нищо против това определение „християнски църкви".

Митрополит Йоан Пергамски се намеси с мнението си, че от 1000 години винаги се е използвал терминът „църква", когато се отнася за християните -римокатолици.

Вселенският патриарх също се намеси и призова за сътрудничество  между митрополит Йеротей от Навпакт и Йоан Пергамски, за да се дадат алтернативни предложения по въпроса.

Патриархът на Александрия също взе думата и се обърна с емоционален призив към събора да помислят за онези специфични проблеми на християните, които са малцинства в страни, където християнството не е официална религия. Там, където те са подложени на гонение  и са убивани.

Сръбският патриарх Ириней пък заяви, че този въпрос може да бъде оставен отворен и решен на по-късен етап, защото това било само предсъборно съвещание (а не "велик и свят събор") с оглед на отсъстващите четири църкви .

Мнозинството от митрополитите твърдят, че терминът „инославни църкви "е най -точен като израз. 

В момента разискванията продължават.

III-то писмо до Фенер (За грчкиот jeзик)


Ако държиш под полата си няколко Архиепископии - от Кипър и Атина до Албания, ако половината от служителите на съседната ти Патриаршия в Александрия е гръкоговоряща, докато почти никой в диоцеза на последната от църковното й изпълнение не говори гръцки, ако имаш претенциите да вземеш девет-десети от православната диаспора на запад под своя омофор, ти не си етнофилетист...

Но ако се опитваш да обединяваш и чрез националната идея население с общ език, манталитет, история, проблеми и бъдеще на около 100 000 квадратни километра, ти си един ужасен човек и еретик, ти обичаш етноса си повече, отколкото Църквата и християнството, затова заслужаваш да бъдеш поставен в схизма. Ти си етнофилетист.

Каква е всъщност разликата? Никаква почти. Просто в първия случай е по-голяма лъжицата.

В първия случай се ползва богословие, уж надкултурно и надезиково, за да се насади определен тип национална култура (и национален език), а във втория случай от езика и локалната култура се тръгва към богословския дискурс, като, трябва да кажем, че идеологизацията също е неизбежна и пораженията върху богословието като наука са не по-малки... 

Забелязали ли сте, че гръцкият език е наложен като лингва франка из повечето богословски факултети в православния свят - гърците т.е. "превърнаха" националния си език в език на богословието? Латински и староеврейски се учат по един семестър, рядко по два, а някъде пък и въобще не се учат, освен доколкото да посричаш на изпита половината азбука, докато старогръцкият и по две години даже се изучава. Отделно по разни програми се изпращат студентите да учат и новогръцки из Гърция.

Защо?

Три-четвърти от свещената книга на християните е написана на староеврейски или на арамейски. Голяма част от Светите отци са писали на латински, а тези, които са писали на старогръцки, са преведени отдавна или на латински, или на  английски, френски и руски великолепно.

Ние обаче ще учим гръчки "по четири семестъра", ужким за да можем да богословстваме. Така не научаваме нито гръцки впрочем, нито ни остава време да се научим да богословстваме, защото се премахват предмети като апологетиката, исагогиката пък се обезобразява и съкращава до неузнаваемост, та да отворим място за койнето (или кинето)... Но ти учи гръчки, за да не останеш варварин. Пък и нали сега почва голямото хоро на "великите събори" в Гърция - на всеки 7 или 10 години ще можеш да ходиш там и ако знаеш да кажеш по гръчки "дай", ще ти дават по някой лев, за да си публика... Накрая нито гръцки ще си научил, нито Библията ще познаваш като богослов, но какво от това - нали не си варварин, ще си обиколил из Солун таверните, а жена ти пък магазините? 

* * *

Не е ли и това етнофилетизъм?! 

И къде е това "велико гръцко богословие", дето ако не го усвоим, ще останем неуки? По-голямата част от богословието, с което днес Фенер легитимира идейно претенциите си да ръководи Православната Икумена, е писано на руски в Париж или на английски от руснаци в САЩ. 

А защо самите Янарас и Зизиулас пишат на английски?

Не, тези не ратуват за Универсална Православна Икумена, защото в християнската икумена се говори на английски, френски и немски, а в Православната Икумена основно на руски. От тази икумена се опитват всъщност да отцепят едно свое гето, една своя гръцка махала, в която те да колят и да бесят.

Така е днес, така е било и преди, когато гърците са воювали срещу Българската екзархия, за да не станели уж без тях българите пак варвари, а през това време целият им клир почти (и нисш, и висш) е завършвал богословие по протестантски, евангелистки семинарии и колежи. Огромна част от днешните гръцки клирици (и висши, и нисши) правят същото, без значение дали са от Вселенската Патриаршия или от филиалите й - Архиепископии, те са завършили пък (или специализирали) в римо-католически ватикански институти, за да се върнат на Балканите и да започнат да ни малтретират да учим гръцки.

И резултатите не закъсняват, и те са повече от видими сред нашите новоцивилизовани теолози. Един или най-много двамина в България (уви така е вече и в Сърбия, и в Румъния вероятно) са в състояние да направят екзегетически анализ на старогръцки библейски новозаветен текст, да не говорим пък за библейски староеврейски. А добро познаване на старогръцки е задължително единствено и именно в екзегетиката и донякъде в херменевтиката и почти никъде другаде... Останалите са една надута компания, която умее да си играе само на "гръцки думички" - патос, еклесия, пнеума, нус... Увлекателно да разправят коя от тия думи какво си мислят, че значи, чули смисъла й у някой друг като тях - увлекателно разказващ и чул-недочул.

Гето. Ама пък гръчко... Как беше - ойкоменизъм...

24 юни 2016

II-ро Писмо до Фенер (урок по църковност за майстор-зидар)


Вселенската Църква, Майсторе Димитре Архондонисе, която в онази Йерусалимска Горница се възпълни като такава, нямаше ни викарий Божий помежду си, в лицето на някой от Първоапостолите, нито някой (или някои) от тях определи като нейн викарий пред света. Никога на никого не му и мина през ум да институционализира съборите им или да определя съборния ритъм - последното го оставиха на Светия Дух, както и столетия по-сетне се случваше в Църквата - Съборите ги свикваше Духът Божий.

На Петдесятница с "лидерството" се приключи. Да, преди Петдесятница Симон-Петър и Йоан Заведеев можеха да спорят помежду си кому какво Иисус бил казал и кога - кой е пръв след Иисус в групата, най-достоен да му се довериш или кой от всички е най-близо до Него, най-обичан - "кой ще пасе стадото", а "кой ще остане жив до Второто Пришествие"... Кои троица (Петър, Иаков и Йоан) ще видят "Царството Божие, дошло в сила" на Планината Тавор, гледайки Преобразилия се в слава Иисус, а кои "три години и половина" са Го гледали и пак не са разбрали, че Той и Бог-Отец са едно, като Филип.

Затова и Блаженият Павел ще напише на Галатийската Църква, че нему е все едно как хората възприемат "Петър, Иаков и Йоан", че ги наричат "стълбове в Църквата", но че той на тях отчет не им дължал никакъв, нито страхопочитание, защото и "той бил видял Господа", бил с Него разговарял... Видението, за което говори Павел, е всъщност видение на Прославения, одухотворения, екстатичния Иисус, както сам на Коринтяните обяснява - "непознаван вече по плът, ами по дух". Затова и "напук" сякаш на твоя план да събираш Църквата на всеки 7 или 110 години, самият Павел едва два пъти за цялото свое служение е "възлизал в Йерусалим".

На Петдесятница Дванадесетте се превърнаха "в една уста и в едно сърце". Изпратеният от Бог-Отец чрез Христос Свети Дух слезе върху Църквата, възпълни и раздвижи Тялото Христово, сътворено чрез Божието Слово на Тайната Вечеря, когато, подобно на Адам от земната пръст (хляба и виното), Църквата бе създадена, а на Петдесятница оживотворена, одухотворена, раздвижена.

И вече нямаше помежду им "първи и втори", "по-голям или по-малък", а бяха едно тяло (и кръв) - Тяло и Кръв Христови. Точно заради това, на Първия Апостолски Събор малко по-късно в Йерусалим, събрали се да разрешат проблеми, възникнали пред вярващите и тяхното изповедание в Антиохия, те говориха всички - и Иаков, и Петър, и Павел, и Варнава. По-късно пък, в събранията, в които някакви възникващи перипетии бяха обсъждани, често се изправяха да говорят различни местни църковни пророци или пророчици, пък Апостолите мълчаха и съобразяваха... И накрая "с едни уста и едно сърце" казваха (или записваха) - "Видя се угодно на Светия Дух и на нас".

Ти обаче, Майсторе, заедно с твоите придворни богослови, казваш, че искаш да изведеш Църквата от тая локалност, в която днес е затънала, при която всяка селска празна кратуна със златна митра или "национален патриарх", дърпан да танцува по конците на туземна олигархия или политическа върхушка, се мисли за "господ-бог".

Хубаво, даже великолепно! А как ще го изпълниш, Майсторе?

Сипейки хули и обиди към събратята ти, които не са дошли във времето и на мястото, на което си ги повикал ти ли?... А булките ти ръкопляскат, истанбулецо. Сърбинът край тебе мълчи - той сега е "далеко де цвета лимун жут" и не се безпокои за нищо - победителите рано или късно ще го извозят с лодките си през това море - от Корфу (в случая Крит) до "тамо jе село моjе". Румънската ти булка току се обажда, за да "изкаже богословското си мнение" - велик е той главният мамалигар - нали е Патриарх в Букурещ и "митрополит на цяла (?!) Добруджа", майстор като тебе и той, на богословието... Александрийският "съдия на вселената" и папа на всички Нилосополски крокодили Теодор Втори съди и отрежда, а един много пъти доказан и отдавна проявил се като такъв педофил - негов епископ, с триста зора си прибра от Пловдивско, чак като стана скандал "до Бога", задето "лови млади момчета" да ги пое...ва из хотелите в чужд диоцез с... братската благословия на местните архиереи... 

Но нека да оставим сега имената, защото са омразни, според римската сентенция и събитията (чудеса), защото те пък са за "по три дена", според българската поговорка. Да поговорим принципно, вместо "примерно", макар че, всички знаем, че в една хубава риторика два-три примера никак не са излишни, даже са незаменими...

Ти си вдигнал в момента сенките от миналото, за да ни съблазниш да побегнем към блуждаещите светлини на бъдещето. Плашиш ни с етнофилетизма, водещ една Поместна Църква до сепаратизация и тотална локализация, за да се хвърлим в прегръдките на универсализма, да се вкопчим в него като в спасителен пояс... 

Ха, а някои изследователи на нашата "демонизирана българска схизматична история" твърдят, че за това време сме били много по отворени за идеи и новости към останалия християнски свят, отколкото докато сме имали над главите си за ментори вас - гърците с турско гражданство от Фенер!

В Църквата Божия в Христос Иисус, Майсторе зидарю, няма "ни елин, ни юдеин, ни жена и мъж, ни роб или свободен", ами всички са едно в Христос-Иисус, не защото "елините са победили юдеите и латинците" или жените мъжете, или пък робовете са надвили господата, а защото са се съчетали в Христа. В твоята Нова Вселенска Църква обаче, правеща се на умряла "гръцка лисицо", ние не сме поканени да се съчетаем, съединим в Христа, оставайки все пак себе си - съединени, но различими, ами да се влеем в една ръкопляскаща на "гения" ти тълпа - на гения ти, който с интриги и пари мисли, че ще върне онова, което се придобива с духовен подвиг, а понявга и с кръв (мъченическа) - първенството сред равни.

На мене обаче не си ми плащал, па и да беше - все тая... Едни хиляда евро поисках уж от Римската папа, че барем ти да се сетиш да пратиш, а ти даже не се обади...