блог богословие

блог публицистика

блог лирика

блог сатира

28 февруари 2011

Ислям II - Сепаратизъм


Европа няма проблем с исляма сам по себе си. Проблемът на Европа е всъщност със социализма. Да го кажем и по-завъртяно. Ислямът не би бил за Европа бич и язва, ако тя не бе станала социалистическа. Какво имам предвид ли? Нищо чак толкова сложно или умно. Европа просто падна в капана на най-новата си утопия - Глобалния Социализъм, осъществяван в името на митологемата човечество. У нас издържа децата на глупаците, комунистическите отрочета, налива пари в псевдо-културни и предварително обречени на провал икономически проекти, за да имат те какво да работят, да са доволни от платата и да продължават да държат икономиката ни в партер, та да не бъдем реална конкуренция на батковците от Центъра. А там издържа емигрантите мюсюлмани, за да не я обвини някой (Кой ли?!) в етническа, религиозна и прочие недемократичност. Няма тука тоест никаква Конспирация. Просто и в глобален, и в локален план Европа следва социалистически модел.

Проблемът на Европа с исляма не е религиозен, нито е етно-културен. В едно доста по-здраво време - времето на Тома от Аквино, Европа имаше полза дори от комуникацията с исляма - арабската философия реабилитира и популяризира Аристотел, имаше какво да се научи от арабите в областта на естествените и точни науки - астрономия, медицина, математика. Но тогава Европа не беше социалистическа. Нямаше просто социализъм.

Социализмът храни и възпитава не само безполезни хора, той отглежда и цели такива групи, които поради многочислеността си могат да бъдат наистина опасни. Те не се инкултурират, предпочитат лесните решения, предлагани им от лесните религии. Вместо да се интегрират, се сепарират на етнически или религиозен принцип. Те нямат нужда от интеграция, защото държавата ги храни така или иначе.

Европа не е пълна с мюсюлмани, защото има някаква целенасочена политика за превземане на Европа "по мирен път", инспирирана от някакви демонични ислямски Близкоизточни идеолози. Последните нямат толкова много акъл, вярвайте ми. Те искат да владеят своите земи необезпокоявани, да задържат неограничен контрол върху ресурсите, осигуряващи им лек и безметежен живот. Кефът е по-важен за тях, отколкото световното тържество на исляма. Е, разбира се, не пренебрегваме изключенията. Но факт e и че фанатизъм трудно вирее там, където се говори и мисли в пари. Арабите пазят парите си и едва ли искат друго, освен никoй да не им ги пипа, където смятат, че по право ги имат. Факт е и, че терористичните нападения срещу Западния Свят започнаха, когато САЩ се опитаха да сложат ръка на петрола им. Забраната на бурките и яшмаците в Германия и Франция не предизвиква такива. Също факт, нали? Ескалация на напрежение, облечено във верски причини, ще започне тогава, когато мюсюманското малцинство в Европа спре да получава държавна издръжка. А държавната издръжка в момента допълнително подготвя размаха на това напрежение, създава условия за сепаратизация и капсулация на мюсюманите, "предпазва" ги от необходимата за инкултуризацията им интеграция в европейските ценности, едни от които са трудовата етика и духът на капитализма...

Проблемът на Европа с исляма не е религиозен проблем. Ислямът, като просто една различна религия, макар печелеща множество адепти и в неислямска среда, би могъл да съществува спокойно и съвместно с останалите религиозни традиции. Европа би могла да го приеме в своя мултикултурен свят, както е приела и сциентологията, и различните индуистки секти, и какво ли още не. Онова, което ще изяде главата на Европа, в крайна сметка, е поетото задължение да храни всички в своите предели, за да се изживява като Спасител. Без държавна издръжка емигрантите биха се интегрирали бързо и успешно. Биха работили заедно с всички, а не висели на врата на другите социални групи. За да се капсулират и сепарират сиреч, вина има единствено социалистическия модел, който Европа е възприела.

Ако продължава по този път, тя ще сподели съдбата на Бивша Югославия. В един момент ще се опита насилствено да интегрира в културата си тези хора. Което ще ги сепарира и капсулира необратимо. Бъде ли последователна, ще се стигне до прочистване - експулсация или даже концлагери и всичко останало, до което прибягва Социалистическата Държава, когато процесите станат неовладяеми и по необходимост се фашизира. Да потретим. Ако нещо сепарира и създава предпоставки за радикализирането на исляма в Европа, то е именно европейския неосоциализъм. Социализмът всякога, съзнателно или недотам, създава своя клиентела. И в един момент се оказва, че самата си клиентела изпуска от контрол, става и заложник.

Както винаги руснаците дават "чудесен акъл", мечи. Да се обърнела Европа към изконно-християнските си ценности... Каруцата пред коня. Християнство върху социализъм. Чиста покривка връз мазно леке... Но ние знаем, че в Бивша Югославия Милошевич опита точно това. На засилващия се шиптърски ислямизъм неговите идеолози опитаха да противопоставят православизъм. И се получи конфликт. Впоследствие подплатен религиозно, етнически, а в началото си чисто социален. Шиптърите живееха на държавна издръжка или от дрога и престъпност като нашите цигани. А социализмът стигна своя финал - отчитайки проблема, потърси фашистки решения. Няма какво да демонизираме сърбите. В така сложилата се ситуация, това бяха единствените решения, нямаха правилен ход. Или трябваше да отстъпят държавата си на създадените от социализма обшествено-разрушителни групи, както направихме ние впрочем, или да се конфронтират. Кое е било по-добро, времето ще покаже. А всъщност не е добро ни едно от двете. Защото социализмът продължава да капсулира създадените антисоциални групи и да продуцира нови.

Истинското решение не е просто в засилването на държавния репресивен апарат в изпълнение Наказателното Законодателство. То е в пълна дясна обществена философия, а не половинчата, както е по фашистки. Американският модел. Там няма никакъв проблем да си какъвто си щеш, стига да не висиш на врата на останалите, без основателна причина. В такива социални условия всеки се инкултурира бързо и достойно. Сепаратизмът е немислим.

Да заключим. Сепаратизмът не е иманентна черта от идеологията на исляма, както и историята ни показва мнoгoкратно. Той му е изкуствено наложен. Европейският социализъм насила сепаратизира мюсюлманите в пределите на Европа.

Следва

Белград, 28/02/2011 г.

27 февруари 2011

Ислям I - Морализъм и елементаризъм


Ислямът е млада религия. Особено радикалният ислям... Това може да прозвучи нелепо. Не е ли тя на повече от хиляда години, не много по-нова от християнството?! Не. Там няма истински континюитет. Днешният ислям не е нито този на ислямските мистици, нито на арабските популяризатори на Аристотел, с които полемизирал Тома Аквински.

Ислямът, във формата, в която ще го срещнем днес, особено на Балканите и в Европа, печели симпатии с морализъм и елементаризъм. В този смисъл не си струва нито да воюваме, нито да се безпокоим истински от него като от религиозна идеология. Той не ни е истинска конкуренция. На Късния Рим християнството предлага мъдро учение за държавност. И печели Рим. На Kъсноелинския свят - добра философия, изход от философската криза, в която Елада попада и печели Елада. На Европейския Ренесанс предлага християнски хуманизъм, учение за толерантността, за да се съвземе Европа от травмите на Римокатолицизма. На Новото Време - християнски секуларизъм и не случайно добрите демократични ценности са най-витални там, където са свързани с християнски консерватизъм. Ислямът няма ресурс за подобен интегритет. Той не развива нито философия, нито космология, нито антропология, освен ако не я открадне. Няма допирни точки сериозни с Обществото. Не случайно и обществата, които дълго са разглеждани като ислямски, в един момент се превръщат в чисто светски, секуларни, без да остава ни една област в обществения и културен живот, доминирана от исляма...

За малко нека се изплеснем... Точно както БПЦ претендира за доминация на православни ценности в Българското Общество, без да търси други отношения с това общество, освен натъртването на традиционната си роля в историята му, която днес някои си мислят, че ще реактуализират, но без да предлагат решения на проблемите му днес и сега, освен сходни на ислямските - морализъм и елементаризъм. Религиозното образование в училищата щяло да укрепи нравствените устои на нацията, а почитта към Институцията БПЦ щяла да бъде добра държавообразуваща основа. Стратегия за временен подем и оцеляване тоест, която и да успее, няма да работи по-дълго от половин поколение.

Разтревожен от ислямския ренесанс, загиналият от ръцете на радикални ислямисти руски свещ. Данаил Сисоев се опитваше да прави именно това - да сведе православното богословие до морализъм и елементаризъм и да го наложи в Църквата като адекватен отговор на ислямската инвазия. Но ние няма нужда да воюваме с исляма, както казах вече, самият живот ще го унищожи. Защото животът не търпи ни морализъм, ни елементаризъм. Животът не е моралистичен. Не сте ли чели "Кандит" - Волтеровата философска новела или Соломоновия "Еклесиаст"? Той не е и елементаристичен. Опитайте да грабнете женско внимание със следната реплика: "Ако бях поет, бих ти написал сонет, ако бях художник, бих те нарисувал. Но понеже съм прост тенекеджия, затова направо ще те изчукам". В 99 % от случаите ще ви се случи шамар. Така и всяка религия, която залага за морализъм и елементаризъм, бива рано или късно изхвърлена в периферията на политическия, културен, религиозен и въобще социален живот. Да потретим. Когато една религия сведе себе си до морализъм и елементаризъм, самият живот я отхвърля и унищожава или я задължава, в крайна сметка, да преобрази себе си в образ, който няма нищо с първообраза и.

Друг е въпросът, че ислям вирее и се развива в най-уродливите си форми там, където ресурсите за живот са или неограничени като в Близкия Изток, или където християнската държавност е в криза и разни пара-ислямски социални групи могат да живеят от престъпност. Той става агресивен, когато някой, под някаква форма, посегне на паразитното съществуване на адептите му. Следователно, ако и да не е предизвикателство към християнството в дългосрочен план, то в държавен и чисто социален план може да предизвика същинска криза, даже катастрофа временно.

Следва

Белград, 27/02/2011 г.

26 февруари 2011

Песен за Дамаджаната


Трети ден без капчица алкохол... Не, грешка. Вчера изпих последния... В началото не знаех, че и бирата е забранена в Общежитието. Купих си прилично голямо пластмасово шише... Остана наполовина при заспиването ми. През нощта станах да свърша... нещо хубаво и успокояващо. Ритнах шишето, забравено отворено и то се разля по пода. Подсуших с черния си памучен анцуг, самия него завързах в найлонова торбичка и го пъхнах в коша за пране, за да го изпера, когато закъсам съвсем за чисти дрехи. Седя там, що седя. Месец, два, три, пет... Снощи се сетих за него, извадих го и изцедих течността в една чаша... Майтапя се! Не казвайте на о. Георги Фотакиев, моля ви!!... Дали съм зависим от алкохол?... Не мисля. Просто го обичам. Kато личност го обичам! Към личност не можеш да си зависим, нали? Освен, ако не я имаш като фиксация. Тогава нашият проблем не е психологичен, а психиатричен. Личността се обича. Не ги четете тия нови "инстант-психо-книжки", дето сега са популярни даже в енорийските общности (особено във Варна). Коя от какво била зависима и как да се излекува, независима да стане, свободна... Един дребен пуяк ги освобождава всичките от "зависимостите им". Като се сетя за него, сещам сe стар виц за "грехотомера"...

* * *

Изповед на кокона.

- Много ли съм грешна, отче?
- Нищо не се знае със сигурност, дъще, докато не пъхнем... грехотомера...

* * *

Така и нашите новообърнати от астрология към православие варненки.

- Какъв ми е проблема, отче, че постоянно сънувам мазни и хлъзгави паламуди?
- Зависима си от... неравностойни връзки...

Така пише в книжката. А Фондациите плащат да се организира енорийския живот по такива именно книжки... Сигурно, защото и това е тип инкултуризация на Църквата. В съвременната култура на... неврастенията...

Да не се изплесвам обаче. Хубав е алкохолът. Много е хубав. Обичам го до бездиханност. Не ти се сърди, ако заспиш още след първата чаша, стои кротко под кревата и чака да дойдеш отново на кеф, без никакви претенции. Обичам го със сокче и без сокче, с мезе и без мезе.

"Вино пия хардалия, мезе нямам за ракия!!"

Голяма работа, че нямало мезе, егати претенциозния поет! Важното е ракия да има. Ама няма! Мамо, мамичко, прати парички, защото инак ще умра! Или ще стана проститутка! Ако не вярваш, че ще ги дам за алкохол, ами мислиш, че ще си купя вредни семки, прати направо шишенца в колетче. Моля те, моля те, моля те! Ако ме обичаш.

...Дали съм зависим към алкохол? Не, просто ми липсва, защото го обичам. Като личност го обичам. Днес написах за него песен. Нарекох я "Песен за дамаджаната".

"Дамаджана, джaна! Джaна, дамаджана!
Джaна, джaна, джaна, дамаджана,
дамаджана, джaна, джaна, джaна!!"

Интересното при тази песен е, че хем се пее нежно, хем се изпълнява призивно и напористо само с барабани...

* * *

"Защото и самите тези, които се обрязват, не пазят закона, а желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски живот." (Галатяни 6:13)

Това го знам отдавна. Наблюдавах го сред мнозина адвентисти, известни по онова време с любовта си към стриктното и абсолютно съблюдаване на Закона, по-силно и от моята безрезервна любов към алкохола дори. Подозирах го и относно свещ. Божидар Главев, виждайки как охотно, с дива радост едва ли не, хули и демонизира "живи и мъртви", хора, които познава или не познава. От Александър Мен до Венцислав Каравълчев. Не е възможно в едно да си безсрамен убиец, да не осцилираш поне малко, а във всичко останало да си преизпълнен с любов и милост, както преди време се опитваше да ни уверява за себе си той. Как кръвта си би дал, за да спаси физически живота на опонента си... Самите адвентисти имаха самоиронична поговорка: "Не ядем свинско, ама гризем хора". Да, когато позволиш идеологията ти да вземе преднина пред всичко, допускаш в ума си страшен опиат. Тъй както приелият Христа не живее вече той, а Христос живее в него, не живее за себе си, а за Христос и другите, така и пияният с идеология не върши нищо сам и от свое име, но в името на иделогията си, затова е и немислимо да бъде критичен към собствените си дела, да поема за тях отговорност, защото делата вече не са негови, а на Идола/идеологията. Идолът е жесток към другите, снизходителен към поклонника си. Защото Идолът не е нищо друго, освен проекция на най-мрачните човешки фантазии или страхове. Ако умът ги осъзнае, изговори в "диалог" вътре в себе си, ще трябва да ги назове с техните точни имена - гордост, славолюбие, ревност, завист, мнителност, себичност. Затова ги изнася извън себе си, придава им благообразие, назовава ги с прилични имена и започва да им служи "по нов начин". Не служи уж на себе си, не изисква от всички останали поклонение пред себе си като към Бог - мечтата на всеки болен ум, а на нещо по-голямо, на нещо, което заслужава всичко... Приелият Христос не живее така. Той е приел Любяща и Динамична Личност, а не се е затиснал под собствените си неживи проекции.

Владиците Атанасий и Ириней споделиха с болка, че и при разколника Артемие нещата изглежда стоят по подобен начин.

- Тези хора нямат понятие какво е Църква. Но всичко това се е превърнало в идеология, чрез която се "обяснява" света - при споменаването на думата "идеология" долових в гласа на Атанасий гняв.
- Разговарял съм с всякакви сектанти и с радикални ислямисти включително - допълва другият - Всеки имаше някакво усещане за морал, колкото и да бе смътно. За това какво може и какво не, все имаше някакви области извън религията му, които попадаха под по-общочовешки, нaдрелигиозен критерий. У Артемие и такива не са останали май.

Артемие заигравал с националистични настроения. Същевременно документите сочили, че еднолично и доброволно е продал на шиптърските власи църковни имоти. Дори шиптърите не искали да повярват, че се е случило, но организирали проверка дали това е наистина печат на Православен Владика. В манастира му автомобилите били от бляскави по-бляскави. Седял на една маса с Хашим Тачи (по прякор Змията) собственоръчният заколител на много православни сърби. Отбил шест двойки финансови ревизори, изпратени от Патриарха, който пък след всеки отказ да бъдат приети проверяващите сменял състава на изпратените, за да не би Артемие да го прави по причина подозрения в преднамереност и предубеденост.

Той обичал да се представя за радетел на най-православно православие. "Защо - питал - не учим догматика по преп. Юстин Попович, а по други автори?!"... Тук Владика Атанасий избухна:

- В учебната програма на Факултета има утвърден учебник по Догматика! Ако ще ползваме друг, защо не е на Димитрие Станилое например, а точно този на Авва Юстин?! Това е блесаво (хамаво), да, блесаво е!

... Блесав е и о. Божидар Главев. Защо, пита той пък, нямат висшегласие по всички въпроси на вярата Последните Оптински Старци или св. Теофан Затворник и св. Игнатий Бренчянинов? Ами защото не това е православния подход, нито те самите, вярвам, са имали такива претенции, ами са изказвали възгледите си с пълно смирено съзнание, че това е тяхно мнение, без да се опитват да го наложат като "окончателен вик Божий", както и Главев, и Артемие правят със своите мнения...

* * *

Определено обичат преп. Юстин Попович тук, част от високото им мнение за проф. Марковски се дължи на това, че Юстин го е определял като един от най-добрите православни богослови на века... Държа в ръцете си Частното Въведение в Стария Завет на д-р Милош Еределян. Изданието е от 2008 г., съвместно дело на Факултетите във Фочи (Босна) и в Белград. Хубав дизайн. Доцент Илия Томич тогава настоявал да се преведат томовете на Марковски. Сърбите отпечатали обаче Ерделян. С парите си хората правят каквото сметнат за уместно. Въпросът е какво ние правим с нашите, то е по-сериозният въпрос... По мои наблюдения ги раздаваме на духовни вагабонти и хрантутници, за да им се харесваме, та да не се обърнат един ден срещу нас... Не е ли така? Хайде, бе! Сякаш не съм го виждал с очите си...

- Владико, Владико - подтичва подир Митрата лицето Хикс - пък Еди-Кой/Коя-Си еди-какво-си каза!!
- Да, да, моето момче, лошо е казал/а. А ти си добро моче, само не кряскай, че съм снощен и ме боли глава - съгласява се Владиката набързо, защото или не разбира за какво точно става въпрос, или закъснява за коктейл.

И "момчето" добива авторитет, закрещява своите глупости като да са "последна дума на Владиката".

А Българският Владика седи и се чуди: "Това ли казах? Май не казах това... Ами ако пък точно това съм казал??... По-добре да си мълча и да чакам нещата да утихнат от само себе си..."


Обаче не утихват. А все повече се забатачват.

Белград, 26/02/2011 г.

25 февруари 2011

Винету


Татко дойде да ме вземе едно лято. Свят да видя. Да ходим двамата там, дето нивга ни е нямало.

- Къде искаш да идем?
- На Поморие!

Явно още тогава съм подозирал каква хубава ракия правят в Поморийския Манастир...

- Не! Няма да ходим от море на море... Искаш ли в Пловдив?
- Не - категоричен съм. Още тогава съм знаел явно колко там е опасно за хора. Гергов е бил млад и амбициозен. Колко би му струвало да ме отвлече и да ме направи порно-звезда, както от Владика Николай направи БПЦ-Надежда.
- Искай в Сливен, на Карандила - суфлира мама.
- Сливен - повтарям аз, винаги съм слушал мама с половин ухо.
- Кво! - виква тате - В никой случай! Там духа ужасно и е пълно с баири.
- Сливен - казва мама.
- Добре, Сливен - смирява се тате.
- Ами Поморие?
- Нали се разбрахме за Сливен, бе!
- А-а-а-а-а-а!!! Искам Поморие!

Постигнахме консенсус. От Варна до Бургас пътувахме с морската комета. По пътя ми показа къде е Поморие. И от Бургас продължихме с влака за Сливен. На пазара в Сливен тате ми купи малка брадвичка-сатър. Ходих с нея навсякъде, даже на училище (когато изобщо ходих). В комбинация с ловджийската шапка, която ми подари един художник, мамин приятел - Косьо Максимов (Аман от тия Косьовци, аман, аман!) бях просто вълшебен или поне така си мислих. Обикалях и из центъра на Крушово с нея. Току я извадя и поразя някое подло дърво или я хвърля по кокошка на чичо Гроздьо...

- Анчо, - пита баба Йова - защо му е на Светославчо тази брадва?...
- Това не е брадва, а томахавка, мамо, с нея се мисли за Винету.

Прав беше, точно за Винету се мислех. Преди "да стана" Чавдар Воевода, синът на Петка Страшника и после Елвис Пресли.

* * *

Владика Атанасий Йевтич май не храни особено уважение към библеистите... Вероятно, понеже още не ме познава хубаво, затова...

- Тяхната дейност е много полезна. Но уви мнозина не са вярващи. Те разпарчетосват Библията и пренаместват стиховете, за да си потвърдят теориите... Имало в Апостолско време разни партии в Църквата, според тях, Яковити, Павлинисти, Петровити и... елинисти (по името на Архидякон Стефан, което било... гръцко, затова и бил елинист)... - смее се. Аз се чудя дали да не му кажа, че това са глупостите на Зенон Косидовски само, които е почерпил дявол го знае отде, вероятно от Велхаузен, че сериозната библеистика отдавна не ги повтаря. Но той така хубаво се смее! Предпочитам да го гледам, отколкото да се правя на умен.

- Веднъж бях на един библеистичен семинар - продължава - Професорът говори и говори, и говори... Писна ми да го слушам, станах и му рекнах: "Хайде стига с този историчарски монопол! Позволете и нам, на патролозите, да знаем нещо за Свещеното Писание!"

После заразказва са покойния професор по Стар Завет, исагога им, Ерделян... Чета Ерделян. Добър е. В една и съща школа са учили с Марковски, в Германия. Но Марковски е къде-къде по обемен и синтетичен, когато отстоява тезата си пък убедителен, харизматичен почти... Но и това не казвам. Тук не ми се говори много, предпочитам да слушам. Владика Атанасий започва друг разказ.

- На изпита си по Стар Завет оборвах тезите на Ерделян. Той уважи това. Преди мен пък мина някакъв свещеник. Ерделян му каза на десетата минута: "Отче, нищо не знаете, вървете си и ще се видим догодина", а попът: "Не! Познавам Стария Завет! Настоявам да ми зададете още два въпроса!", Ередлян му зададе. Отецът говори дълго и получи максималната оценка - Владика Атанасий тук се просълзи от възторг - Лъв беше Ерделян! Лъв!

...Господи, по едно време се изкуших да си помисля, че Владиката е духоносец... После изтрезнях. Не. Просто е нормален, вчовечен човек. Нямаме такива. Затова около един сравнително нормален човек, като монах Михаил Хаджиaнтониу, спекулант според мен поне, но пък говори нормални неща, се събират тълпи. Затова Сивов е коронясал Клаус Кенет за богослов пар екселенс и ни го представя до обща изнемога тоя идиот, ученик едновременно на Папата, на Далай Лама и на Енвер Ходжа...

* * *

Пак в Сливен... Този път съвсем наскоро. Преди година-две-три. Да, точно там, където един Картошко (името е сменено, не гадайте кой е) имал своя теория за сугуба-благодатта, вероятно чута от батковците му при сбирките в Поморийския Mанастир. Понеже една наша добра богословка имала друго мнение, той я нарекъл луда и еретичка. После о. Силвестър замазваше положението в техния сайт, правейки и комплименти... Късно, пиле, за шапка...

А знаете ли в какво се изразява сугуба-благодатта, според Сливенското "богословие"?

- Мън, мън, мън - говори Митрополитът им.
- Мън, мън, мън - пригласят останалите.

...И аз бях там... След тежък тридневен запой в хотелско-ресторантския комплекс на Ротари Клуб по повод една хиротония бяхме семейно представени на Старата Владиката от Младата Владика. Доведеният ми син реши, че 8.00 ч. е твърде рано за срещи и тутакси се тупна на канапето.

- Как се казва? - влезе Старата Владика в роля на благ дядка.
- Каменчо.
- А на гръцки е Петър. Петърчо, Петърчо-о... Събуди се, дядовото-o...
- Остави ме на мира, спи ми се! - тросва се Петровия съименик.

Жена ми, облечена атрактивно, пита:

- Нямате ли злато? Искам да тренирам реставрация на златна утвар.

Аз, облечен пък с рокерско яке и моряшки потник отдолу, гледам с пълна сериозност като Капитан Кук счупената си сабя или като Джак Спароу от филма "Карибски пирати" аборигенски казан за хора.

- Парички нямаме (мън, мън, мън) - заявява Старата Владика.
- Имаме вече, имаме (мън, мън, мън) - опровергава го Младата Владика.

...Стратегия-Сливен... Кой бил луд и кой нормален, кой еретик, кой православен... Затова и апогея и е Божидар Главев. Той поне не мънка. За сметка на това е луд по цялата глава.

Картошко и Компания твърдо вярват, че учението за сугуба-благодатта, което се разминава с тяхното, е ерес. Всеки, който играе на тази струна, е право-православен, блажен мъж. Всеки, който се дърви на омразните софийско-търновски "икуменисти" и "модернисти", дето смятат, че "мън-мън-мън" не е черешката на благочестието, е хубав човек... Митрополит Николай, свещ. Божидар Главев, поп Павел Гърбов... Легион им е името!!!

... Митрополит Николай толерира сливенчани. Направил си е добре сметката. Манипулируеми са до безобразие. А Старата им Владика е конформист, зилотската пасмина в собствената си Епархия не може да озапти, не смее, да не го обвинят в модернизъм (напарен от Разкола и злополучното си участие там), а някои очакват от него мъдро ръководство на Официалния сайт на БПЦ.

* * *

На Карандила е хубаво. Там ядох шунка и пих карнобатски газиран сироп "Теменужка". Това остави трайно добри впечатления у мен. Затова, при следващото си посещение, бях сигурен, че пак шунка ще ям. Детска му работа! То се оказаха лайна със златна лъжица...

Ху-ху...

Имам ли лош дъх? Дайте ми дъвка.

Белград, 25/02/2011 г.

Говорете ми, ще полудея!


"Дали се зора зазори или се две нощи смесиха?"

Понякога се изкушавам да си мисля "Ами, ако бях постъпил другояче?". Особено след като осъзнах, че целият антисектантски жар на Десислава Пулиева е "бошлаф работа". Че чрез него цели да се превърне в героиня, да докопа сайта на БПЦ и от там да започне саморазправа с Двери бг, в изпълнение детската мечта на Митроносния си Господар, да оказва логистична подкрепа на църковно-политиканския му авантюризъм. Същевременно да даде път на сонм глупаци в напъните им да се изживяват като историци и богослови... Ако бях малко по-диалогичен, може би щях да се заслушам в това, което някои ми казваха и намекваха... Не, не във Виктор Костов и Михаил Новак! Те не бяха много по-различни от нея в егоистичността и късогледието на целите си! Не и в Радостин Марчев. Той не искаше нищо повече от това да се хареса на мнозина за моя сметка. Не и в Двери бг., които се намесиха деликатно в дискусията тогава с едно коментарче на Спиров в Блога на Марчев и още едно във Форума на Никола Антонов едва когато се чуха намеци, че името на Пулиева се спряга за шеф на Дирекция Вероизповедания (почти Министър, както Косьо се изрази), слязоха от положение, за да си оправдаят екзстенцията пред Началника. Тоест Желеву бе през носа всичко останало, освен мечтаното - пак да е Министър... Форумът си е на Никола, Двери бг си е на Желев, Блогът на Радо си е Радов Блог... А Църквата? Тя е на Владика Николай май... Боре (Кръстев), хайде да направим секта! Ти ще си Директор, а аз касиерка... Шега... Само Сивов се опита да бъде по-отворен и чуващ, по-диалогичен. И си изпати.... Пламене, луди сме! Ако не крадем, беснеем безцелно. Това е положението...

Не съжалявам обаче. За какво да съжалявам? Ако, ако, ако... "Никога не се вживявайвате в думата "ако" - казва Ашкович - Ако бил св. Княз Лазар победил на Косово поле... Ако, ако, ако... То е свързано с много "може-бита". Ако аз сега продължа лекцията с още час, колегата след мен може да се оплаче на Декана. И Деканът да ми отреже от заплатата. Но, ако дам на Декана добра причина, може би няма да ме глоби. Но, ако колегата заведе срещу мен граждански иск пък... - продължава и с друг пример, по подходящ за него, все пак е Ашкович това - Ако бяхме превзели Германия, сега автомобилите БМВ щяха да приличат на югославските Застави... Знаете ли защо Заставата има нагревател на задното стъкло? За да не ти мръзнат зиме ръцете, когато я... буташ..."

* * *

Тогава послушах сърцето си... Само дето не предвидих екстаза, в който изпаднах... Непредвидим е, мама му стара! Като мензис в критическа възраст пристига!... Минало заминало... Знаете ли пък вие как се употеребява минало забравено глаголно време в българския език? Бил съм се бил напил. И съм се бил сбил... Сегашното ли?... То е... лайняна работа. Дали да не взема да се напия пак духом и да се скарам с Боре Кръстев за "слава Божия"? И за известно разнообразие... Майтап.

* * *

- Трябва да се върне балансът... - споделих с бивш приятел.

Понякога ме прихващат сантименталните и се опитвам да му говоря.

- А сигурен ли си, че ще си щастлив, виждайки пак всички сегменти на Онзи Баланс?

Понякога пък той ми отговаря, да е жив и здрав.

Говорете ми, ще полудея!

* * *

Отец Божидар Главев паразитира. Това котило за ненормалници Сливенска Епархия, където май само о. Силвестър е сравнително нормален, породи върха на своите възможности - Главев. Всичко той свежда до идеологията, която го е обсесира - хора и явления. Подредил е списък с икуменисти и антикуменисти. Не разбира какво е Църква. И няма да разбере. Нeговият свят е "сцена". И не иска да си признае, че дискусия с него се получава само и единствено, когато скандализира с безморални покушения срещу достойни хора...

И дверци паразитират. Църквата има полза от тях действителна (от знанията им) само, когато влязат в предизвикана полемика... Тоест следват Главев в неговите пируети. По-образно казано - бършат след него... Оставени сами на себе си, раждат псевдо-интелектуални етюди на свободни теми и си честитят взаимно умнотията. Главев манипулира "простолюдието", Двери го презират театрално. Срещат се на тепиха само колкото да си плеснат по два шамара... Никой не говори на народа. Никой нито го смята за нужно, нито умее... Моята приятелка Ани Маринова е добро изключение. У нея има онзи, добре познат протестантски плам - да разбере текста и да потърси начин да предаде разбирането си възможно най-интересно и завладяващо. Желанието да споделиш познанието, да бъде то средство за комуникация, а не самоцел, самоценност, в която болнаво се вживяваш и с нея да позираш...

...И верните се лутат. Снобите симпатизират на Двери бг., по-първичните на Владика Николай, неуко-претенциозните пък на Сливенската Банда. Желев мечтае да е Министър. Николай - първи фактор във всичко, Сливенчани - да ида и да ги наритам мечтаят май... И всеки твори своя си "теология", която оправдава делата му и ги превръща във "воля Господня"...

Лайняна работа, братя и сестри, съвсем лайняна работа...

Белград, 25/02/2011 г.

Аман от всички! Ставам Капитан!!

Това не са просто две различни Поместни Църкви - СПЦ и БПЦ. Това са два различни свята... Но подред.

А защо пък ще продължа да хапя Професор Иван Желев по петите ли? Защото... Аман вече от тези старци с тяхната "старческа мъдрост"! Уж за мир и дипломатичност дрънкат, а постоянно ги виждаш как в крайна сметка става въпрос единствено и само за тях и техните интереси, техните фиксации... Но, пак подред...

Двери бг. вдигнаха шум до Бога, заради неприятности при преминаването на границата на хора, решили да се поклонят пред паметника на Васил Левски в Босилеград. Отделно от това един мой приятел, също дверец отчасти, шири антисръбска пропаганда по тоя повод във Фейсбук, цитира националистически изцепки в разни сръбски вестници, в които се настоява за някакво сръбско малцинство в България, припомня официални намеци по въпроса на Сръбското Правителство отпреди година... Да си националист е лесно. Патриот да си е трудно. Да спекулираш и да пропагандираш е лесно, да обичаш Отечеството истински - трудно. Да обичаш народа си като субект в историята, в чието действие и ти участваш трябва, а не като обективизирана историческа реалност, пред чиято снимка мастурбираш...

Забравихме ли колко лайна изяде Божидар Димитров? Как в името на "историческата истина" предявяваше и като министър, и като водещ на телевизионно предаване в Национален ефир безумни претенции към сръбската политика в... Източна Сърбия. Да! В Източна Сърбия, да, да... Това отдавна не са български западни покрайнини, нито някога ще бъдат пак... Как Божо се намеси и в междуцърковните отношения, настояваше пред Сръбския Патриарх там да се служи на български... А сега сърбите излязоха шовинисти и какви ли не, Полицейска Държава почти... Братя и сестри, каквото почукало, такова се обадило... Но на тези неща не реагира овреме нито българската интелигенция, нито будната част от църквата, за каквато Двери бг. се представят. Не би било популярно. Не би се погледнало на това с добро око от тълпата...

Да, Желев инак не спря да гризе цървулите на Божо Димитров. Защо храмовете блестели предимно в неговия избирателен район (сякаш в Неврокопска епархия не блестяха, докато Желев бе шеф на Дирекция Вероизповедания), защо затрупвал БПЦ с кости на светци, защо се месил в делата на Дирекцията... Но това последното го приказваше по-тихо, само с намеци, колкото да се сетим сами. Сега вече го крещи от страниците на Двери бг. Димитров сдаде принудително поста си и Желев доби увереност да стисне приемника на своя пост за гушата... Сърдити старчета, желая ви успех, дано се затриете взаимно, да ви вземат... живите и здравите...

Сещам се за един разговор неотдавна в скайпа. Хвалих се на приятел, че сред абонатите ми е вече и въпросния Професор.

- Кой е той?
- Професор от БФ София, бивш директор на Дирекция Вероизповедания...
- Аха, политик...
- Не, не, библеист е... Помниш ли, същият онзи, когото тормозих около случая Десислава Пулиева - п-р Георги Бакалов?...
- Е, да де. Политикът.

Много е умен моят приятел. Нищо, че е радикален протестант и живее в САЩ. Все пак е варненец.

* * *

Това са два различни свята БПЦ и СПЦ. В трапезарията, след официалните лекции днес, Владика Атанасий проведе неформална беседа със студентите. Влязох късно, затърсих си място най-отзад. Професор Ненад Милошевич ме покани на първия ред. Владиката ми подаде ръка не като за целуване, а за ръкостискане.

- От къде си? - попита на чист български.
- Варна на Mорето - нивга не пропускам да "локализирам".
- Аз пък съм от Габрово - пошегува се - Ох, прекрасен е Габровският Балкан, пеш съм го преминавал.

Разказа за български лекар-доброволец през скорошните войни, който "много претърпял" като обиди и неразбиране от сърбите, но не спрял да им помага. После ме накара да му изпея "Питат ли ме дей зората!". Не останах длъжен. На раздяла му натъртих:

- Много съм щастлив, че уча тук. Първите православни беседи, които съм слушал, бяха Вашите и на Бигович...

За първи път с безусловна радост целунах Владишка десница...

Присъстваше замалкo и Деканът еп. Ириней Булович (онзи с хубавата секретарка, ако се сещате, шегичка). Те двамата - единият доказан богослов и епископ, а другият сред главните фаворити за Патриаршеския Престол преди време, се шегуваха един с друг и пред студентите обсъждаха честно и директно случая около Артемиевия разкол. Но за последното ще пиша утре...

* * *

...Господи, все пак ще се върна!...

Белград, 24/02/2011 г.

24 февруари 2011

Пръдни, отпусни се!

Днес Владика Атанасий започна лекцията си, след като си игра първо няколко минути с дрънкалката на едно бебе, донесено от майка си в залата. В един момент, на средата на лекцията, слезе при бебето и му подари платнено мече. От това сериозността в думите му не пострада ни най-малко, нито тази на атмосферата в залата...

* * *

- Как мислите, в кои общества корупцията е най-слаба? Православните, римо-католическите или протестантските? - попита вчера пък Ашкович.

Аз, нали съм школуван от моя приятел калвиниста-реконструкционист Божидар Маринов, веднага изстрелях несъмнено верния отговор:

- В протестантските.
- Да. А на какво, мислите, се дължи това?

На езика ми пареше да изтърся: "На Божидаровите проповеди!", ама си замълчах. Реших да оставя благородно у Ашкович илюзията, че е по-умен даже от мен.

- На западното учение за същността, която е по-важна от Личността. При нас е важно какво ще реши човек, а какво пише в закона е значително по-второстепенен въпрос. Разминаването е започнало още с разбирането за Светата Троица. На Запад са коментирали Единосъщието на Лицата в Троицата възоснова споделената същност и са се фиксирали в Същността. На Изток се тръгва от общението между Лицата/Личности и същността с атрибутите си отстъпва по значение. Богът на Запад е Бог, защото Същността Му е Божествена. Според Изтока Tой свободно, Личностно, решава да бъде Бог... Какво би станало, ако Бог не иска да бъде вече Бог, да прекъсне всички отношения със света? Според западната теология не може, вързан е със Собствената Си Същност, която го задължава да бъде Бог.

"Ами ще полудее от гняв (Не дай, Боже!) и ще си намери добра причина да ни изтрепе до крак, за да се отърве от задълженията си", помислих си гениално пак, но го спестих от Смирение...

- На това се противопоставят протестантите-пиетисти. Опитват се да се измъкнат от предопределящата "същност", издигайки в абсолютен критерий личното си религиозно преживяване - продължи той.

...Ашкович е абсолютно прав. Но какво от това? Много "от това"! Не всяка добра теология има позитивно отражение върху обществото, което я възприема. Нито всяка лоша се отразява негативно... Познаването на Бога и намирането себе си в Него е повече от "ценностите на Западната Демокрация", колкото и да са те ценни и изконно християнски... Божидаре?! Дали още ме четеш? Това е моята добронамерена критика пък към теб...

* * *

Ашкович повтори и стара своя мисъл. За да сме истински мислители, не бивало да работим. Вдъхнови ме отново. Качих се в стаята си, легнах на кревата и започнах да мисля. Първото, което измислих, бе шише с водка "Смирноф". Отворих си портфейла и установих, че за по-малко от десет дни съм потрошил стипендията си. Бяха останали само... Няма значение! Какво си врете гагите там дето не ви е работа?! Няма да кажа, че Тодорка може да побеснее! Жена ми трябва, жена! Да и давам парите си, а тя да ги разпределя умно!! И да я (...) денонощно!!!

...Но кой тогава би се грижил за оборота на ресторант "Нишлия"? Кой би започвал вечерта с шкембе-чорба и две бири, след което да се затапи с двойна порция ролвани чебапчета и три бири? Кой, ако не аз?! На мен се крепи нишлията-собственик... А той е сложил на стената надпис: "Пияним гостима ич не точимо". Веднъж го изненадах. Влязох видимо трезвен, а всъщност добре пиян и си поръчах дежурните две бири. На половината от втората бутилка реших да си издухам носа в покривката, погрешена с марамата ми и паднах от стола...

Няма страшно, душо Тодоро, "заредил съм се". Имам два картона с цигари, един килограм кафе и две чужди карти за Студенстски Стол в себе си... Както и три големи торби с портокали, които раздавам на колежките с... твойто име на уста...

Ами алкохол??? Ох! Бог да ми е на помощ!!!


* * *

Уважаеми български богослови, имам послание и за Вас. Пръднете, отпуснете се, за да ви повярват хората. Всички, които сме с всичкия си, знаем, че сте умни и способни. Но и повечето от нас са като Хемингуей. Хич не се доверяват на хора, които гледат на себе си твърде сериозно - "Изпитвам дълбоко подозрение към човек, който не пуши и не пие" пише той и смята, че с това такъв човек прикрива дълбоко човеконенавстничество...

Белград, 24/02/2011 г.

Три теории и Смъртта на пиротчaнеца




Владика Атанасий Йевтич (днес)

Днес Владика Атанасий Йевтич държа лекция в Големия Амфитеатър за всички студенти... Обичам го! Вдигна ми акциите несъзнателно. Не! Не мога да не цитирам!!

- През VI-VII в. ония велики и силни татари са имали могъща Българска Държава. Тя е граничила с Франкската Империя някъде през територията на днешна Сърбия... Не, че и сърбите сме нямали държава, по-скоро... държавица, но тя е била много, много малка по Крайморието... Българите се покръстват бързо, а нашето покръстване е отнело повече от два века...

Повече от час след това се разхождах горд като циганин с касетофон по плажа... Интересът към мен се възобнови. Идваха момчета и момичета да ме питат за какво служи точно висящата от колана ми марама...

...Забравих да ви разкажа, че Тодорка даде тревистозеления елек за подшиване по краищата с лилавосинкав кант и отстаналата част от плата префасонира в кърпа-марама, така че сега съм неотразим. С яркочервената кърпа ли какво се случи? Ами настинах, цял ден си духах носа в нея и сега е маргинализирана под кревата ми, гнус ме е да я изпера...

...Та идват при мене и питат. А Милинко и Сале въвеждат обяснението:

- Той има три теории...
- Първата теория - започвам аз, оглеждайки девойката дали е хубава и тъпа - е, че едно време бях разбойник, носих отдясно голям нож и с марамата го закривах, хем да не го виждат полицаите, хем да съм изненадващ в схватките...
- Яу-у-у - въздишат - Клал ли си хора?!
- Ами не, ножът ми служеше предимно, за да си нарежа храна, ако намеря такава по улицата... Сега нямам нож, а кърпата виси отляво, защото смяната на идентичността е дълъг процес... Втората теория - преценявам внимателно дали хубавицата е от по-умните - е, че кърмачката ми, млечната ми майка тоест, е била циганка... - очите им стават големи-големи, умно замислено гледат...
- А третата?
- Нея съм я забравил...

А всъщност не съм... В нея е истината и ще я споделя само с вас. Роден съм на морето, не знам къде ми е хвърлен пъпа (вероятно в циганската махала), но сърцето си го хвърлих сам в Македония, откак прочетох Яворовите песни... С кърпи-марами се чувствам македонец...

...За да не би да се възгордее твърде от думите на Владика Атанасий пък моят приятел Михаил Златков, когото насолих скоро във Фейсбук по причина само и единствено на това, че ми бяха свършили цигарите, ще ви споделя и какво казваше понякога баба Круна, чиито род са преселници от Метохия. Тя казваше, когато се ядоса "български свине". Предполагам, знаела е какво говори, била е свидетел на войнишките ни зверства в Западните Покрайнини... A чета впрочем, че той сега цитира разни вестници като сръбските "Новости" и настоява, на основа прочетената там националистическа сръбска пропаганда, за дипломатически реакции, пък то е взе едно нам Турция да обяви война, заради глупостите във в-к "Атака", да речем...

* * *

И друго спомена Владиката, макар темата му да не беше за това... Условието да се приема Свето Причастие само след постене е богомилски "принос" богословието. Богомилите са постили в Съботен ден (нещо, което Църквата приемала да се прави само на Велика Събота), за да унижат деня като юдейски празник и са обвързвали този си праксис с Причастието в неделя...

Каза същo, че никога не е бил противник на Демокрацията, че думите му от една лекция във Факултета преди години: "Демокрацията е демонокрация" са извъртени, казал е всъщност: "Демокрацията много лесно може да се преобърне в демонокрация", имал наум злоупотребите на Западните "умиротворители" в Косово.

Ашкович (вчера)

Вчера Ашкович говори за традицията, творчеството и двуяката роля на Институцията... Днес песенно творчество в Църквата няма, защото Институцията е станала прекалено властна, тежка, силна... Ако не би било така, би имало творчество, но пък и хаос, заедно с него...

Разсмя ме искренно и изличи временно мисълта за смъртта... Попита ни, според нас, кой обред е по-свободен от рамки - Венчанието или Опелото на покойник... Не знаехме. Отговори:

- При Венчанието няма свобода за импровизации, там всичко е регламентирано от времето до музиката, която ще свири после на празненството... При Опелото има пълна свобода, защото смъртта и живота не се поддават на планиране и рамки... Можеш да умреш... когато ти скимне - от бебе до стогодишен старец - вижда как лицето ми се разтяга в смях - Освен това никoй не може да ти заповяда колко дълго да умираш - тук вече прихвам неудържимо и той решава да добави виц - Един пиротчанец заумирал, край леглото му били тримата му сина. Изгоряла първата запалена свещ. Купили втора. Изгоряла и тя, запалили трета. Най-малкият неиздържал да гледа такова разхищение и настоял: "Айде бе, тате, ако ще умираш наистина, умирай! Трета свещ гори! Концентрирай се малко!"...

Вицовете им за пиротчаните са подобни на нашите за габровци...

Белград, 24/02/2011 г.

23 февруари 2011

Истински десни решения

Въпросът с обществени групи, живеещи за сметка на останалите в Обществото, по независещи от тях причини - инвалиди, хронично болни и прочие, винаги е стоял пред всяка политическа мисъл. Това, че десняците немарят за такива хора е социалистическа лъжа. Познавам заможен българин в САЩ, който, в тон с добрите американски традиции, ежегодишно отделя крупна сума от дохода си за благотворителност, опосредена от Фондации и Хуманитарни организации. Това е най-добрият модел, защото се осланя и едновременно с това гради лични отношения, той наподобява впрочем Мойсеевия Старозаветен. В Неосоциалистическа Европа с това се занимава Държавата централно. Този модел е хлъзгав и опасен, защото добре знаем колко е склонна Държавата да се заразява с идеологии и сама да ги акумулира, след което да ползва ресурсите за "социална дейност" за създаване на своя идеологическа клиентела... Да потвърдим. Твърдо не сме против социалната солидарност, адресирана към хора и групи в неравностойно положение. Имаме само някои уговорки относно туй какъв е най-подходящия начин това да става.

И въпросът с деструктивни, потенциално опасни групи хора (не по идеологически, подчертавам, а по чисто социални и практически причини), рискови, също всякога е стоял и е решаван по различни начини. Социалистическите общества не разпознават такъв проблем сериозно. При тях опасността или респективно ползата на личността и групата за Обществото се определя идеологически, доколко се отнасят и как към Държавната Идеология. Фашисткото, изродено деснячество, което е в същността си радикализирано левичарство, решава проблема с физически прочиствания, с демонизиране на припознатите за врагове. Европейският неосоциализъм пък ги употребява тия групи, толерирайки ги, за да отслабва стратегически обществата в периферията си, които е докопал с пипалата си... САЩ толерираше радикалния ислям, за да държи Европа под стрес, Европа толерира подобни групи в своите граници, за да извива ръцете на "не чак толкоз" европейските си нови членове.

Като паднаха Кулите Близнаци, американците сякаш се посвестиха, осъзнавайки, че кучето, което досега са хранили, е по-бясно от очакваното. Когато българските цигани изядоха лебедите на Английската Кралица в околностите на Бирмингам и се изсраха пет-шест пъти пред централния вход на Айфеловата Кула в Париж и европейците сякаш се свестиха - Франция започна екстрадация на български цигани, научавайки старата истина, че за циганията няма граници.

Истинските решения ги има много отдавна в Закона на Божия мъж Мойсей. Те са в недвуяка законовост. Обществото определя и заявява своите ценности и цивилизационен избор с консенсус. Възоснова това се коват закони и се привеждат в изпълнение, без идеологическа двойственост или лицеприятие. Ако някоя група отказва да се смири под общия закон, тогава има затвори и пушки. Последните се употребяват срещу нея не на идеологически, расов или етнически принцип, а в изпълнение на наказателната част от Закона... И това е вид инкултурация впрочем, колкото и да ви се стори чудно.

С подобни идеи публично излезе преди време Волен Сидеров. Затова и спечели множество симпатии. Но той ги размеси с фашизоиден шлак, нямайки ресурс и визия как да ги проведе, се улови за идеологическата страна, изпадна в антисемитизъм, почти в расизъм. Партията му обяви "духовна война" на Република Турция, която като светска европеизирана държава е наш стратегически партньор в отпора срещу ислямизма. Подобен пи-ар се опита да си направи и Бойко Борисов, симулирайки решимост да наложи един закон в Обществото. Ако първият бе дълбоко болен мозък, то вторият е позьор и популист. Затова истински плодове и дела в полза на Обществото от двамата няма и не може да има.

.. А ролята на Църквата ли? Тя е да възпита политици с качествено ново мислене, дясно мислене поне в това отношение и да убеди Обществото, че е най-добре да се консолидира не около нещо друго, а именно около християнските ценности в техния изконно европейски прочит. С това Тя, засега, не се справя, но предочита да се лута хазартно между институционалната опека на Сидеровци и Борисовци, уж "за полза роду"...

Белград, 23/02/2011 г.

Циганизация


"Наметни, майко, черна шамия" (Пиринска песен)

Етническия и религиозен мир в Обществото си го дължим не на нещо друго, не на далновидна балансирана политика, не на гъвкаво отстояване на принципи, а на продажността на нашата политическа класа, благодарение, на която люде като Доган неформално командват Държавата, благодарение, на която цели обществени групи живеят на социална издръжка или от престъпност за сметка на останалите. Циганите (предимно тези с ислямско религиозно съзнание, слава Богу, недобре артикулирано, граничещо повече с паганизъм, отколкото с чист идеологически ислям) са абонирани доживотно и са първи приемници на безплатни социални услуги. Едно настрана са помощите, които под разни форми получават, второ, че фирми като ВИК и Енергоснабдяване им опрощават сметките... Българинът или българският турчин пенсионери биха платили всички дългове и сметки и оставайки с два лева за цял месец, биха се обесили (каквито случаи има), също румънските цигани-християни (копанарите). Турцизираният ислямски циганин обаче би вдигнал бунт. Знам какво говоря! В Карнобат преди години татко, в качеството си на Началник на Енергоснабдяване, влизаше с полицейска кола в турско-циганската махала, за да изключва от мрежата неплатили абонати. Отделно от това "по-предприемчивите", които искат да имат на трапезата си не само салам и хляб, ами и уиски например, се занимават с наркотрафик, автомобилни кражби, проституция, организирана просия.

В този смисъл можем само да сме благодарни на петдесятниците, адвентистите и баптистите, че ги християнизират отчасти... Има една знаменателна случка. Кметът на Кюстендил разрешил преди време строеж на втори адвентистки молитвен дом в града, когато се случило циганин-адвентист да предаде в полицията намерен протфейл, пълен с голяма сума пари, изгубен от германска туристка.

Нека обобщим. Ако да не беше споменатата държавна толерантност към престъпността им и духовно-просветна дейност на споменатите сектанти, колкото и тя да е профанна, може би бихме имали наши си "шиптъри" много по-скоро, отколкото сме предполагали.

Сега да повторим главния фактор за социален мир - Държавата ги храни и толерира престъпността им, затова и те засега са "мирни". Ако това престане, няма да има нужда даже от емисари на радикален ислям, за да се шиптъризират.

Защо сред българи, сърби, български турци има така наречената "бяла кука", отрицателен прираст на населението? Защото християнството ни е възпитало (едни директно, други индиректно) да планираме, да подсигуряваме за себе си и потомството си достоен живот. Защо шиптъри и турски цигани се множат? Защото имат пред себе си повече възможности да се хранят, че и живеят охолно дори, възможности, които нам не би и наум дошло да търсим и използваме.

А разликата между нас и сърбите бе в това, че те се конфронтираха още отначало с тези антидържавни фактори и процеси. Ние не. Нашите социалисти-егоистично социопатични, побързаха да продадат и себе си, и Държавата на американците, техните пък изчакаха "по-добрата" и за себе си, и за Държавата си сделка - ЕС.

...Преди време се шегувахме с Бигович...

- Внимавайте да не дойдат шиптъри и у вас - подсмихва се той.
- Няма да оцелеят сред нашите цигани - информирам го - Те ще ги... изядат.

Наскоро установих, че пак съм "пророкувал". Боре Кръстев ми разказа за опит на шиптъри да влязат в България през Кюстендил, да изземат от циганите там бизнеса с проституция. Станал голям бой. В крайна сметка нашите цигани ги изхвърлили.

Смешно ли е? Не е смешно. Спокойствието си го дължим на това, че нямаме практически Суверенна Държава, че майките ни ги обират на улицата, сестрите ни отвличат и правят проститутки, децата ни наркомани, а бебетата ни крадат за органи... Понякога си мисля, че по-достоен геноцид върху народа ни щяха да бъдат Натовските бомби... Сърбия се съвзема след тях, те я консолидираха, а ние, след този духовен геноцид, как ли и дали въобще ще се съвземем??

* * *

...Господа брадати и Госп-утки рошави "Синодални фактори", продължавайте да лобирате за исляма, да легитимирате на Държавно ниво присъствието му в Държавни Институции. Може би си мислите, че ще има къде да избягате, ако нещата в един момент се преобърнат непланирано... Но не, Той ще да ви намери навсякъде, ако не днес, непременно утре, защото Ръката Му не се е скъсила. И Тя въздава всекиму дължимото.

Белград, 23/02/2011 г.

22 февруари 2011

Аятолах Доган и Николаевите разбойници


"Наметни, майко, черна шамия" (Пиринска песен)

Проповедници на ислямски радикализъм обикаляха из Родопите... Тази информация мина покрай ушите ни. Никой не се разтревожи сериозно. Пловдивският Митрополит спря пътя на о. Боян Саръев към кметския стол в Кърджали. Пак никой не се разтревожи истински... Защо? Защото някои май вече са се разбрали предварително, че половината Държава принадлежи на Ахмед Доган и решенията затова какво да се случва в Родопите (и не само там) са у неговия ресор, в неговата пълна власт. Да няма ислямски фундаментализъм в България го дължим на добрата му воля. Или по-скоро на задоволството от властта, с която оперира необоримо и еднолично вече двадесет години. Който говори затова, може би ще пострада. Да се надяваме, че не така лошо като Капитан Петко Воeвода (усмирил тусрката буна в Родопите) от туркофилския режим на Стефан Стамболов и платил скъпо този патриотичен акт... На ебане нося, на бой не...

Това в името на доросъседските отношения с Република Турция ли се върши днес? Да приемем замалко, че е така. Да приемем, че постоянното присъствие на партия в Парламента, доминирана от турски етнически елемент, е част от културното влияние на Турция у нас. В него няма нищо лошо. Макар да не понасям новите турски сапунени сериали (не харесвам впрочем ни бразилските, не харесвам и гръцките), гледам често и с удоволствие комедиите "Реджеп Иведик", "Г.О.Р.А". Турчетата, с които бях в Казармата в Шумен, бяха значително по-честни, изпълнителни, човечни и отзивчиви от множеството български гражданчета. И не мисля, че това се дължеше на исляма, те не гледаха сериозно нему, по-скоро на здравото им селско усещане за морал. На строителния обект, където водихме момчетата от ПЦДОН да се трудят, докато работих там, бригадата беше изцяло турска. Обичахме да се шегуваме.

Както работим и ги слушам да говорят на турски, изведнъж приемам най-стресираната си физиономия:

- Защо говорите на турски?? Да не би да сте турци, бе?!

Те пък:

- Не, Светльо, китайци сме!

Друг път.

- Кой дава отзад?! - крещи чичо Фери.

Както винаги недоразбрал, защото докато подавам гредите за кофража, пиша стихотворение наум, виквам:

- Аз, аз!! - мислейки, че става въпрос за гредите.

Всичко се смеят и незацепвам защо.

...Понякога работя много. Но има и дни, в които ме мързи, та две не виждам - Пуснете ме да умра, един вид. В такива дни Фери ме скриваше на покрива на сградата, сядахме двамата и ми разказваше за джамиите в Истанбул, пътьом, по стъпалата нагоре, се шегуваше:

- Хайде де, вдигни малко анцуга, че да ти се очертае по-добре дупето...

От тях научих няколко хубави вица... Един български турчин влязъл в истанбулско кафене. Гледа, всички сърбат кафе и пърдят деликатно. "Ах, че интересно! - възхитил се - Дали мога и аз да се изпърдя?!", "Пръдни, отпусни се..." - поканили го останалите. Нашият се изрязал шумно, артикулирано, както би казал Пламен Сивов, например, обговаряйки ситуацията. Настъпила тишина. На петата секунда се чул вик: "Дръжте го, този е... неразработен!"

Ние се шегуваме с българските турци, те се шегуват с Турция, може би в Турция се шегуват с арабите или най-малкото с ходжите си, както сам гледал да го правят в третата част на споменатата комедия "Реджеп Иведик". Това е възможно, защото от времето на Кемал Ататюрк Република Турция е по европейски светска държава. Легендата гласи, че под възглавницата на последния Султан са намерили Якобинско знаме след смъртта му. Ако бъдем половин идея по-спекулативни от обичайното, можем да кажем, че очовечихме турците за тези няколкостотин години - ние с търпение, другите европейци с политика и дипломaция, Австрия и Русия с пушки... И само ние си знаем какво ни е струвало... Така както самите сме били вчовечени от Византия. Това е средата на Християнската Цивилизация. И те вече са част от нея.

* * *

При свободно-избираемата форма на Религиозно образование, която функционира към момента във Варна сравнително добре, благодарение инициативността на Митрополит Кирил и презвитерите му, е възможно множество турчета да изучават... Православно вероучение. Знам какво говоря! Виждал съм списъците! При модела, който Погончев & Компания (Николаевите разбойници) обаче измислиха, ако се въведе, ще се създадат предпоставки за ислямизация на турския етнически елемент... Разберете ме правилно, не съм "враг на исляма", привърженик съм на неконфесионалния модел, който предложиха специалистите от Богословските ни Факултети и БАН или на мултиконфесионалния, многопрофилен модел, практически плуралистичен, който работи великолепно в Сърбия и Германия. Казвам просто, че Погончевия модел е безумен и етнофилетистичен. Той задава два твърди профила - Православен и ислямски, възоснова двата преобладаващи етноса в нацията, така създава предпоставки за ислямизацията на българските турци, за връзването на етническото им съзнание с верска принадлежност. Това добросъседски жест към Република Турция ли е? Не. Тя е светска държава също, избрала европейските ценности в много отношения. Това, в далечна перспектива, е обслужване на ислямистките Близкоизточни геополитически интереси и поплъзновения. Пак повтарям! Няма проблем в конфесионалното присъствие на исляма в училищата, стига да има също римокатолицизъм, юдаизъм, протестантство, вангелизъм дори, ако ви се ще. Това е в изпълнение на правото на гражданина да получи за детето си образование по избор. Проблемът е, когато религията се използва за политически цели, когато на основа нея се определя етно-принадлежността, детерминира се цивилизационния избор. Николаевите разбойници това правят днес, съзнателно или несъвсем...

Ваши Високoпрепосвещенства, с какво Владика Николай ви е очаталил вратовете, та да жмите безропотно пред тази антинародна и антихристиянска политика!? Кажете как, та да подирим заедно начин да се отървем с общи усилия...

Белград, 22/02/2011 г.

21 февруари 2011

Как Недялка повърна (и клерикалистите)





"Щото другите момчета / нямат бански на лалета, / нямат твоите сини очи!!" (Детска песничка)

Да не сте посмели да злословите Недялка! Тя бе жена-слънце, както се изрази красиво по неин адрес един добър приятел снощи в скайпа, след като прочете по-предната публикация... Слънчице бе Недялка, яд ме е, че не се ожених и за нея! Само мен обичаше, да. Обаждаше се по телефона през ден-два-три:

- Купи кондоми и пиячка, идвам до час.

След половин час пак звъни:

- Пред вратата съм ти, на улицата, излез да платиш таксито.

Излизам в умопомрачителен тоалет - с маминия халат за баня и съдрани чехли. Отварям галантно вратата на автомобила и съобщавам:

- Пари нямам, снощи ги изпих за твое здраве последните.

Плаща таксито. След което отиваме, хванати под ръка, до кварталното магазинче - аз с халата и кафевите си пластмасови чехли, тя с елегантния си представителен костюм. Купува кондоми, пиячка, цигари и за двама ни...

... Сега ще ви разкажа как Недялка веднъж в късна доба плака на една спирка от любов само към мен. Точно както един ден ще плаче и Институционалната БПЦ за народа, който я е отритнал, разбирайки, че от хранител на културата му, пазител на идентичността му и духовен водач, се е превърнала в никому непотребна курва, в "Блудницата Вавилон", защото любовниците, на които възлага да хранят повереното и от Бога домочадие, са Бойко Борисов, Ахмед Доган и Волен Сидеров, хора с престъпен манталитет, авантюристи, комплексари, търгаши, спекуланти, мутри...

"След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък. И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош. И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й: защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й. Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда!" (Апокалипсис 18:1-10)

* * *

Запознах се с Недялка в интернет-чата. Нямаше нужда от уговорки, веднага довтаса да се огледаме в едно централно варненско кафене... Докато се опитвах да я убедя, че трябва да си поръча бира, вместо коняк, понеже имах само три лева и две кутии цигари в джоба, както винаги, тя мина направо по същество.

- Много си хубав, неочаквано хубав за такъв тип запознанства...

Аз смирено:

- На козметиката го дължа.

Козметика, ама таратанци. Къпя се на две седмици веднъж със сапун "Палмолив" (с мед и мляко), когато имам пари, а нямам ли - с прах за пране, за да ме държи чистотата по-дълго... Както и да е... Тя продължава:

- Ще идем ли да направим някъде нещо хубаво или ще се лигавим тука на две бири и ще си говорим глупости?!

Аферим, како!

* * *

Това се случи отдавна-отдавна. В предишен живот...

...Понеже никога не и купих нови слънчеви очила - старите и ги загубихме в едни храсти, затова реших да и изпълня веднъж съкровеното желание... Само за секс-тройки разправяше това момиче - с още една жена, с още един мъж, с още един кон (шега, това последното си го измислих). Прежалих остатъците от патриархалния си морализъм, получен в татковото село в Тракия. И я заведох на гости у един приятел.

...Свирки, свирки, свирки... Не съм виждал толкова даже в порно-филм. Недялка беше в стихията си, в еуфория почти. Отидохме после тримата в ресторант. И тя ме зацелува най-безцеремонно, грам внимание не обръщайки на приятеля ми. Два часа нямо обяснение в любов, сервитьорките, които бяха виждали какво ли не, взеха да роптаят. Излезе готвачката накрая:

- Слушай момиче, що направо не се изчукате тук пред всички!?

А Недялка:

- О, вече го правихме това, сега е време за нежност, сега му показвам колко много го обичам.

После бири, бири, бири, докато съвсем се напи.

Финалната сцена ли? Седнала на коленете ми на една квартална спирка гърбом, покрила голото ми теме с коси, гука:

- И ти имаш вече коса, мили мой, моята коса... Обичам те, обичам те, нетърпимо е чак!

Дремя, опитвайки се да не хъркам и в просъница повтарям:

- Да, да, да... И аз май съм на път да те обикна...

Хубавото при Недялка бе, че можех да си позволя пълна искреност.

Събудих се тотално, когато започна да повръща... Да не ви разправям как съм я пренасял през локвата. Не е за разправяне това! Добре, че бях обут с кубинки!!!

* * *

Продължавайте, да, продължавайте да се заигравате с туркофилия, толерирайте исляма, наши Синодално "отговорни факторки"!!... Когато народът осъзнае, че и Църквата му го предава във ваше лице и се вдигне, къде ще се скриете? Къде?!

Що ли питам?... Тогава вероятно ще започна да ви защитавам... Имал съм винаги слабост и жал към курви!! Непочтен с хората, a с курвите галантен и себеотдаен...

Белград, 22/02/2011 г.

20 февруари 2011

Как Недялка се наака (и зилотите)


"Скоро сам мртъв, глава ми пуца...
Молим те, немой да гасиш светло!
Йощ йедна цигарета пре спаваня!"

(Рибля чорба)



Мисля, че умът ми е в Ада... Будя се с мисълта за смъртта и тя не ме напуска по цял ден, докато не се напия вечерта... Умът ми, от който винаги съм бил доволен, вярно ми е служил, не е оставял неотговорено предизвикателство, нямало е таван, който да не строши, сега се блъска в някаква огромна, безкрайна, необозрима стена, не може да я пробие... Сещам се за св. Силуан Атонски. Една от първите православни книги, които прочетох, беше с негови наставления. Не помня как се казваше, но помня негов съвет: "Дръж ума си в Ада и като се умориш, отстъпи назад и изпий чаша чай". Хареса ми това с чая, но другото не го разбирах или по-точно разбирах го посвоему - Адът беше никой да не те оценява, да не те харесва, хората да те избягват, да те мразят, да нямаш възможност да извикаш у тях възхищение към себе си, да те оставят без шанс... Сега Адът е малко по-друг и доста по-страшен - да те няма, ама съвсем да те няма...

Някои приятели ме дразнят, казват че онова, което наскоро писах, че "душа без тяло няма" и че е огромна тайна как така личността на обожения човек продължава, въпреки смъртта, да екзистира у Бога и с Бога, било апология на плътта, материализъм... Не! Тяхната инфантилна вяра в самостойна душа е дериват на "плътската религиозност", тази вяра носи фалшив мир. Да, нека бъдем искрени, ако душата живее под някаква форма, независимо от тялото, па макар и в някакъв Дантевски Ад, не е толкоз страшно. Важното е, че те има, че съществуваш, а от Ада все някак си ще успееш да се измъкнеш (или ще те измъкнат)... Но, ако това не е вярно (а то не е вярно), ако едничката ти надежда за вечен живот е да се намериш у Бога като личност в Личност, а не като ефирна субстанция сред райски круши, тогава обезателно трябва да се спасиш. С такова знание не се живее лесно, вярвайте ми. Понякога е кошмарно, в момента по цял ден е кошмарно дори. Как тогава ми казвате, че "вярата ми е плътска"?! О! Де да беше наистина плътска!...

... Улавям се за нещата около мен, за живота, такъв какъвто е (друг не зная), търся повод да се смея, да "пия чай"...

* * *

...Тоя е голям сладур... Иска си секс от колежките по невероятен начин!

Гледам го седи с една на пейката във фоаето.

- Да идем да изпием по кафе.
- Къде? - пита девойката.

А той, с възможно най-невинната си физиономия, отговаря:

- В стаята ми, тя сега е празна.

Ще се попикая от смях. Вижда това, сконфузва се, решава да замаже положението:

- Ела в стаята ми да пием кафе - предлага и на мене.
- Не, не, благодаря, пил съм пет кафета вече, стомах ме боли чак, няма да пия шесто при теб, за да не ме заболи и... гъза.

Сега тя се смее, ще се разплаче от смях почти...

* * *

...Виц... Един пияница спял на пейка в парка. Минал някакъв педераст, онодил го докато спи и му оставил 20 лева до главата. Събудил се нашият по-късно, видял двадесетте лева и веднага си купил с тях каса бира. Изпил я и пак заспал. Педерастът минал отново, пак го онодил и пак му остави 20 лева. Събудил се пияницата, отишъл до магазина, пак си купил каса бира, изпил я и заспал... Трети път се повторила същата случка. Отива нашият щастливец в магазина и сега.

- Дайте ми шише с коняк!
- А защо не бира? - пита го продавачката.
- Ами от нея нещо ме боли... задника...

* * *

Така де... Тъп е малко вицът, ама има някаква поука в него. Нали?

* * *

А колегата инак е добро момче. Веднъж му исках цигара. Втори път му поисках след час. Като разбра, че нямам съвсем, отърча да ми купи цяла кутия. Друг път се карам с някакви националисти на исторически теми. Ядосах ги и си заминаха. А той взе да ме успокоява:

- Не се коси... Това са люде, "учили" история от песни и легенди...

* * *

Хора! Хора трябва да станем първо, мама му стара! После да мислим за обожение. Как ще се помирим с Бога, ако не се помирим с човечността си!? А зилотизмът на "богослови" като Главев осакатява. Той ти предлага карикатурно обожение. Приеми един наръч с "истини", защитавайки ги до смърт (по-често чужда, отколкото собствена). Отделно от това можеш да правиш почти всичко, което ти се прииска. После ще се изповядаш и ще ти се прости охотно, понеже си "от правилната партия"...

Когато мисля за този тип живеене на религията, винаги се сещам за... Недялка...

Недялка работеше в държавната администрация, сравнително висш служител. Отвреме-навреме и се обаждах да се виждаме в "почасови квартири". Правеше секс радостно, безцеремонно... Смешното е, че бе и единствената жена, която нашите харесаха изцяло. Бях я поканил веднъж у дома. Изпържих й яйца, запознах я с втория ми баща. Възхити го с интелигентния си вид, както разбрах от коментарите му после, говори му за музика и книги, за джаз и прочие, разтопи го направо. Нему говори така, а на мен на ухо другояче: "Много е хубав, дали ще се навие на тройка!?", аз пък "Недялке, млъкни, за да не те изгоня!"

С какво ми напомня зилотите Недялка ли? Не с много, бе значително по нормална и човечна от тях - като нямах пари ме черпеше. Напомня ми за тях с една случка.

...Бяхме в "почасова квартира". Съобщи ми:

- Дядо ми Недко почина вчера. Затова днес ще съм в нещо като траур. Само отзад няма да ти дам. Така ще изразя почитта си към него.

Малко по-късно изяде цяла кофичка с течен шоколад, ползвайки вместо лъжица няма да ви казвам кой мой уд. И... даде отзад... Шоколадът си каза думата обаче. Накрая не беше сигурно какво има по чаршафите - шоколад ли или "телесен конфитюр" от... мушмули. Събрах спалното бельо на топка и го скрих под кревата. Напуснахме бързо апартамента... Мислих, че съм отървал конфуза.

Месеци по-късно се разхождахме из Варна с възпитана компания млади хора, май бяха софиянци или нещо такова. Насреща си виждам дядото-хазяин. Усмихвам му се приветливо, а той се разкрещява:

- Тридесет лева наем платихте, а за сто лева чаршафи съсипахте! Не ви е срам, развратници такива!! Пезевенк с пезевенк!!

* * *

... И все пак, моята Недялка бе различна, много различна от нашите зилотстващи... Тя не би убила никого, за да се самозалъгва, че е по-различна от това, което си беше - весела нимфоманка...

Белград, 20/02/2011 г.

18 февруари 2011

Магарешки контекст (пак по повод Главев)


По повод нападката срещу богослова Венцислав Каравълчев в сайта на сем. Главеви

...Далече съм от мисълта да адвокатствам на Каравълчев. Едно, че не мога да понасям голяма част от приятелите му, второ, че не е жена... Аз много обичам да защитавам жени. Защото нямат мустаци (повечето от тях). В случая ще направя изключение за Венцислав (и той няма мустаци). Първо, тъй като знам, че не е твърде силен в познаването и в детайлното разбиране на библейския текст и дори да реши да отговаря на Главев, едва ли ще го направи достатъчно убедително в този точно един пункт от тези, в които Главев го напада. Интерeсено би било да отбележа междувпрочем, че аргументът на Главев тук е откраднат от мен, но затова малко по-късно. На второ място решавам да пиша в защита на Каравълчев, понеже в обозримо бъдеще едва ли ще се намери клирик или богослов, който да има смелостта или познанията да отговори подобаващо на Главев.

Подчертавам, далеч съм и от всяко сериозно разбиране по темите от Църковната история, по които свещ. Божидар Главев опитва да спори с него. По тях ще ги оставя да се изясняват двамата, ще обърна внимание на една подигравка обаче, която си позволява Главев по негов адрес, относно значение на текст от Светипавловите Послания. A именно текст от Посланието до Галатяните - 4:10, 11 - "тачите дни, месеци, времена и години. боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви."

Позовавайки се на Златоустия, Главев преекспонира тесния контекст на тези Павлови думи. А именно, че се отнасят не до Календарите на християните, а до юдейските празници, които юдействащите сред първите християни се опитвали да наложат на новообърнатите в Христа езичници, да ги направят вид прозелити на юдейската вяра тоест, по този начин да затъмнят "християнската новина" за различния начин, по който Бог действа в историята от Въплъщението насетне, различното отношение и поглед върху времето, който следва от този факт, различният Богослужебен смисъл, акценти, ритъм. По последното съм писал ТУК и от там Главев краде. И то в отговор точно на Каравълчев по същия въпрос. Но и аз там, и Главев сега, пропускаме да добавим "широкия контекст", който при всяка добра екзегеза е задължителен. Аз го пропуснах тогава нарочно, а Главев днес неумишлено. Аз, защото нямах добро обяснение, Главев, защото въобще не подозира за съществуването му.

Философията и богословието на Старозаветният богослужебен цикъл (годишен, седмичен, месечен) се характеризира със значително по сериозно отношение към историчността, отколкото тази на Църковния Новозаветен. Няма да привеждаме сега стихове за илюстрация, ще маркираме основната схема, чрез която се налага и обосновава определен празник в Стария Завет: "Понеже се случи тогава и тогава еди-какво-си, затова в точно определен ден на еди-кой-си месец ще правите това и това". На празниците си християните не гледат по такъв начин, нито на Свещената си История. В началото те празнуват Съботния ден заедно с юдеите, посещават синагогите, после Храма, същевременно по къщите си преломяват хляба и споделят чашата на Причастието, без да следят при това кой седмичен ден е, а именно през всеки ден. Защото Християнският поглед на времето не е чисто линеарен като юдейския, затова и Богослужението не е само предвещаване на нещо, което ще се случи в историята по подобие юдейското Очакване на Месията. Християнското Богослужение е участие в събитие тук-и-сега, с всяка Евхаристия се обявява края на историята и "Христос посред нас", затова и няма никакво значение в кой тварен ден точно се случва.

Юлианският и Григориaнският Богослужебни Календари имат една и съща философия, една и съща логика, един и същ ритъм. Разминават се само в датите. Следователно между тях конфликт не може да има, освен ако не се създаде изкуствено в името на риториката, какъвто определено има между Християнския и Юдейския Богослужебни Календари, но не в датите, не даже и в символиката, която е доста сходна, а в акцентите и философията, която проповядват.

...Нека Главев си подчертае тези неща, за да не му се смеем много, когато се мъчи да спори.

Свещеник е все пак!

Белград, 18/02/2011 г.

17 февруари 2011

Опит за анализ I - Концепции Близнаци (Увод)

Какъв е проблемът на Концепциите, които казионните (около-синодални) богослови раждат ли? Този на Концепцията за Религиозно образование в училищата, този на Концепцията за мисионерска дейност на БПЦ в Обществото?? Проблемът е във философските презумпции, от които изхождат. Или няма изобщо такива, или са артикулирани зле, или са антиправославни. Но тези неща не бива да се обсъждат. Не, не бива. Опасно е. Да ги обсъждаш е проява на лош вкус. Те се спущат отгоре, от хората, "от които зависи". От Митрополитите ли, мислите? Не, пак не познахте. От съвсем други люде. Хора, в болшинството си недообразовани, понякога даже неграмотни в областите, в които се опитват да бъдат "експертни", които взимат становищата си конюнктурно, а не съобразно реалността, ползата и истината. Те винаги афишират своята благочестивост с дрехи, жестове, мимики, подход.

- Ваше Високопреосвещенство, - запретва си припадалката забрадката - какво трябва един християнин да мисли за... мастурбацията или глобализма?

Високото Преосвещенство започва да предъвква клишета, защото не е сигурно какво тя (или той) очакват да чуят и дали, ако каже нещо, което ги скандализира, няма да го разнесат сред другите Високo-преосвещенства като компромат... Но припадалката е упорита:

- Защото еди-кой-си богослов от еди-кой-си Факултет твърди нещо Ужасяващо неправославно, а именно, че...

Високото Преосвещенство не е напълно сигурно какво точно значат цитираните думи, затова се съгласява с констатацията, че въпросният богослов е небаш правоверен. Припадалката взима това срамежливо съгласие и започва война срещу богослова. А Високото Преосвещенство се оказва заложник на собствените си недоизречености....

...За всичкото време, в което се чувствам част от Православната Църква в България, не съм бил свидетел на нито един смислен, последователен и градивен дебат. Подобен опитаха да повдигнат "сините момчета" Дачков, Сивов, Благоев. Мнозина от тях получиха "червен картон" - нещата, които ги вълнуваха, "нямали място за обсъждане в Църквата", теми като политика, икономика, култура били парацърковни, а в най-добрия случай "околоцърковни", официалното отношение на Институцията БПЦ се определяло не чрез дебат, диалог, а чрез Синодални директиви и да се месиш, да опитваш да оказваш давление върху факторите (най-често невидими, задкулисни, синодално кулоарни - понякога владишки шофьор или синодална чистачка) било кощунствено, било посегателство върху клерикалния авторитет... Постепенно "сините момчета" се оттеглиха от намеренията си, понякога уви обусловени от дясното консервативно мислене повече, което гледа на Църквата като на свой съюзник, а не толкова от християнски мотиви. Но какво толкова!? Да на би на Леля Припадалка мотивите и да са кристално християнски, църковни? Не, често тя (той) църковничарстват, за да не работят нещо друго или за да се вълнуват смахнато.

...Сега тяхната църковна активност ми липсва, честно казано, липсват ми сините момчета... Толкова хубаво им се карах, а днес вече нямам повод, как да ги наругаеш и за какво - тия просто мълчат... Сини момчета, върнете се в опита за дебат! Няма да ви псувам вече толкова често!

... Сините момчета са изхвърлени от възможността за дебат, богословите ни са маргинализирани. Вилнеят църковничарстващите - шофьорите, миячките, подмазвачите. Да направиш честен анализ на проблематичен въпрос е равносилно на публично самоубийство, моментално ще дотърчи "кака Събайдинка" от нейде си и ще те заплаши. Упорстваш ли, ще иде на Владишкото ухо, което е окупирала и ще наговори за тебе куп глупости...

...Всичко това е казвано, коментирано. Затова да оставим емоциите и да идем при презумпциите.

Основна презумпция и у двете, споменати в началото Концепции, е "грижата за нацията", като обект на пастирската дейност на Православната Църква в България, а не за Обществото и хората. Но нацията е не само идеологема, тя е и неблагодарен получател на християнска проповед, не само не я усвоява, но и я връща назад уродливо редуцирана... За последното ще пишем подробно следващия път...

Белград, 17/02/2011 г.

16 февруари 2011

Мухата (за Истината и за Славата)


С предварителна радост започвам да подозирам, че или посещаемостта на Eлектронната страница на сем. Главеви е намаляла (не расте поне съобразно очакванията им), или отецът установи очевидното - че се е затворил в едно кръгче от стотина дежурни фена. Затова прави "мускетарски номера" (мой стар трик) - събира вниманието, ползвайки лични имена още със заглавието. С тази разлика, че аз списвам Блог и донякъде имам оправдание пред себе си, а той претенциозен сайт...

Но номерът му, в случая, не постига нищо друго, освен реклама на един от наистина добрите ни днешни богослови в своята специалност Венцислав Каравълчев...

... Отче Божидаре, нямайки своя мисъл и добри аргументи, които да поставиш позитивно срещу тези на Каравълчев, се превръщаш в... муха. Дали си гледал двете части на американския филм "Мухата"? В муха, за да не кажа в паразит... Пред неговите смислени аргументи преди време аз самият капитулирах. И тази капитулация не ми донесе срам, а радост. Защото истината е по-сладка от славата - първи "светоотечески урок" от мен за тебе...

... А "по-цялата" истина е, че в една нормална среда и о. Божидар би имал своето място с мненията си. Средата обаче, за съжаление, не е нормална. Тези, които с авторитета си би трябвало да уравновесяват и арбитрират в конфликтни ситуации и въпроси - епископите, предпочитат (в мнозинството си) да изчакват и да се ослушват. Затова вместо отделен глас в общата симфония на Цветното Православие, о. Божидар Главев се превръща в същинска напаст и бич за богословието...

Белград, 16/02/2011 г.

15 февруари 2011

Болшевишки ренесанс



С текстa ми "Фашистки ренесанс" д-р Десислава Пулиева преди време поиска оставката на действащия тогава Министър на Образованието и Науката Даниел Вълчев. Този текст бе част от цяла поредица:

Двете тези на лъжеца Вълчев
Две предпоставки в мисленето на утописта Вълчев
Вълчев и сините момчета: Следващата предпоставка
Тайното братство на Пинокио
Проведе се семинар срещу секуларизацията

Всичките бих написал и отново подписал в ситуация като тогавашната. Вълчев се изживяваше като призван секуларизатор на поверените му Институции. Той взе повод от неадекватното поведение на Пулиева и цялата Работна група към Светия Синод, която тая неформално оглавява и дирижира, за да проведе своите планове и концепции, не по-малко неадекватни, макар с обратен знак. Нещо, което сегашния Министър Игнатов не само не прави, но се опитва умно, почтено и добронамерено да диалогизира. Но, ако Министерското кресло да смени Приемника си, споменатата група остана същата и като членове, и като качество на делата и инициативите, и като тенденции.

Със сегашния си текст аз настоявам за оттеглянето на членовете от Групата, включването в Групата на църковно-лоялни специалисти от БАН (Каквито има - не слушайте Николаевите кобили! Не е светът наш враг, врагът ни е собствената лудост!), предложени от Министър Игнатов и такива от двата Богословски Факултета (утвърдени в Международното aкадемично семейство), предложени от Светият Синод на Православната Църква в България.
.
Защото тези мъже, с раса и даже с митри, показаха пълна неспособност да се справят с едно женище, нагло и безотговорно танцуващо върху главите им и предопределящо решенията им, за сметка на Църквата и Обществото и за полза единствено на една друга широка и шарена група люде, които са се фиксирали в Пловдивския Митрополит като в Спасител, който уви е само техен "спасител" - от маргиналността и скудоумието, настаняващ ги по разни постове, за да маскират във власт тези си некачества и да се изживяват като фактори и васални деспотчета.

* * *

Мина Литийното шествие, организирано от Светия Синод на БПЦ за въвеждане на Религиозното образование в системата на Държавното училище. Някои се опияниха докрай. Едни от вида на водачите си - Пулиева и Митрополит Николай, други отидоха дотам да сравняват Шествието с Византийска войска - "Епархия след Епархия, Духовна Oколия, след Духовна Oколия..." Почти съм сигурен, че от радост и възбуда доста от тях са се напикали... Но уличният натиск не подейства, не даде очаквания резултат. Защото тълпата бе изкуствено събрана, селектирана и продуцирана с пари и манипулации. Затова и беше смешно малка за обявените цели - повече ТУК.

Наскоро Светият Синод призова православните християни в България "да се заявят като православни"' (ТУК) . Та да се вземе повод от акта на това "спонтанно афиширало се мнозинство" и отново да се върне на дневен ред въпросът с Религията в Училището. Ще има ли траен ефект? Не. Защото болшинството от тези, които евентуално ще решат да се афишират, няма да са наистина православни. Обединените по такъв начин хора ще се разломят рано или късно. Но никой не мисли. Никой не се и мъчи да погледне в далечна перспектива. Петилетката трябва да бъде изпълнена, макар и със закъснение, за да си запазят някои работните места и позициите.

...Да почнем издалеко...

Кога една обществена група успява да наложи на останалите в Обществото своята воля и решения? Когато е мнозинство ли? Не. Когато е мнозинство, скърпено безпринципно, както е в нашия случай, тя съумява в това временно и същевременно залага в перспектива бомби със закъснител, които разрушават Oбществото и изпояждат, в крайна сметка, самата нея. Победата е Пирова. Революцията яде децата си...

...Болшевики, меншевики, троцкисти, анахристи, недоволни кадети... Пъстрата конгрегация, изпълнила Революцията и създала Съветска Русия. Накрая остават само болшевиките, помага им да се наложат и Втората световна война, след зверската разправа с останалите си доскорошни съюзници, червените измиват ръцете и съвестта си пред Обществото, извеждайки до успешен край отпора и последвалата офанзива срещу Хитлерова Германия. Но така (авантюристично) добитата власт не трае дълго, не трае от "векове за векове". А само някакви си 70 години. Обществото е изтощено, вододелите и нормалните му механизми за функциониране са разбити, унищожени, логично иде и крахът, амортизацията, капитулацията на триумфалната власт.

... Тук и сега - Окултисти, последователи на Вангелия Гущерова (Ванга), доскоро "общували" с Кики или с НЛО, националисти, антиглобалисти, православни радикали, зилоти. марксистки реваншисти, търсещи в Църквата нова идеология, с която да компенсират вакуума, оставен от фалиралата своя стара... И те ще се заявят като "православни" (възможно "най-източно"). Да кажем, че БПЦ успее да ги обедини в кауза, за Революция. После? Какво идва после? Всички те ли ще са щастливи от начина, по който конфесионално ще се преподава религията в училищата? Ще тръпнат ли от радост да чуят православното становище за Ванга, например? Ами ислямското?!? Не. Ще изтеглят децата си от предмета и ще ги прехвърлят в така наречената "етика" - алтернативата за атеисти. Това се случва и в Сърбия, където моделът е значително по-умен и гъвкав - не двуконфесионален като предлагания наш от Синода, а практически плуралистичен, мултиконфесионален - в някои Белградски училища 5 деца на "православни сърби" учат Православна Веронаука, други 20 деца, пак на "православни сърби", учат Гражданско възпитание, вид етика. Всичко това в границите на един и същи учебен клас.

* * *

Кога една обществена група съумява да наложи светогледа си на останалите?... Да се върнем към същинския въпрос... Когато лидерите и показват нагласа и способност да диалогизират, да убеждават, да гледат и виждат напред. Нацизмът, убеден съм, не би овладял Германия сам по себе си като идеология, не би я и мобилизирал за война срещу всички, ако не бяха харизматичните речи на Адолф Хитлер. Нито комунизмът би се задържал толкова дълго в Куба, без оратора Кастро... Затова във филма си "Великият диктатор" Чаплин атакува не толкова нещо друго, колкото самия Хитлер, пародирайки речите му, осмивайки мечтите му, удря по Личността, за да съсипе идеологията, защото всяка витална идеология се крепи на личности, а не просто на идеологеми.

* * *

Религиозно образование в Българското Училище ще има, когато нашите Водачи покажат, че умеят да слушат и чуват, че са наясно с реалността сега, затова и могат да предложат умни нейни промени, малки днес, по-големи утре.

Белград, 15/02/2011 г.

14 февруари 2011

Ягодинката и белградчанката


"Мъртвият не ни е враг..."

И живият не ни е враг. Ни мъртвите, ни живите са ни врагове. Единствен враг е собствената лудост. Лудостта да живеем не с Другия, заради Другия и чрез Другия, а без Него, даже въпреки Него... Ако видим човека в есхатологичната му перспектива, какъвто би бил в Бога и с Бога в Бъдещия Век, иконично, какъвто и сега като понтенциал и по благодат е (в литургически-евхаристистиен смисъл и начин, без разлика жив или мъртъв е според нашите представи - в Бога всички сме живи, ако сме се намерили у Него), не може да ни бъде враг. Не сме способни на това, поне не и докрай. Аз още не съм. Що, вие да не би да сте?! Затова предлагам да го видим като потенциално, перспективно мъртъв, като съвсем мъртъв, като изгубен завинаги. И в такъв случай не може да ни бъде враг, защото всяка изтичаща минута с него или с мисълта за него като за мимолетно жив, би ни била безкрайно ценна... А есхатологичната песпектива така или иначе ще дойде все някога на дневен ред пред нас. Рано или късно човекът умира, всеки човек. И ще ни се наложи да го постигнем по трудния начин, с любов, екстазирайки, прeко време, пространство и материя, въпреки цели бездни. Добре би било отсега да се учим да гледаме нему като на скъпоценен обичан утрешен (а може даже и днешен) мъртвец, за да имаме стимул после да го търсим в Бога, да се научим да го намираме в Бога...

Татко, татенце!!...

* * *

"Я ме обичай, моме ле, както се люби
/Я си ме гали, момне ле, кайно се гали/
или ми кажи, моме ле, друга да любя.
/или ми кажи, момне ле, друга да галя,/
Друга кат’ тебе, моме ле, бяла-черноочка,
/каквано тебе, момне ле, бела, черньочка,/
бяла черноочка, моме ле, тънка, висока...
/бела черньочка, момне ле, тьонка височка..."

(Родопска народна песен)


Усмихнете се.

Днес написах второто си стихотворение на сръбски език, което светкавично стана на песен. Дребничка белградчанка ми даде цигара пред Факултета. Боядисана в червено коса, пиърсинги по устните. Но е възпитана и интелигентна, необичайна последователка на хеви-метaл културата и богословието едновременно... Изрекох и я, а тя добави мелодията.

"Белгарджанке мала-а-а-а,
дала си ми ти цигара-а-а-а-а.
Твои лепи очи
хочу, хочу, хочу!"

Не съм добре с падежните форми никак, но за всеки случай го направих и във втори вариaнт, с падежи.

"Белгарджанке мала-а-а-а,
дала си ми ти цигара-а-а-а-а.
Твоим лепим очим
хочем, хочем, хочем!"

Може би не е граматически правилно, но мисля, че звучи по-добре. А вие?

* * *

Да не се разкиснете от нежен хумор, ей! Мъже ли сте или девойки?! Мъже, запретнете крачолите! Сестри, во Христа, обръснете мустаците!! Ето и малко грозноват хумор.

Днес написах и първото си стихотворение на сръбски език. Купих си (с последните стотинки) два презерватива и тръгнах смело към Женското Общежитие. Да пожъна плодовете от пастирския си труд. Нали съм ви споделял, че често посещавам колежките там, обгрижвам ги, упражнявайки се за енорийски поп. Първо разбрах, че утре, когато трябва да получа месечната си стипендия, Патриаршията няма да работи, така че не ще я получа баш утре. Второ разбрах, че моята основна Надежда се е прибрала в родния си град за празника. Бръкнах си в джоба да извадя цигара. В кутията имаше само една. Прииска ми се да си нахлузя и двата презерватива на главата!!...

Написах мрачен стих.

"Зер си само ти жена-а-а-а,
ебем ти пичку нешишана-а-а-а!!"

"Нешишана" означава несресана. И понеже не се римува добре с "жена", затова е протяжното жално "а-а-а-а", вместо рима...

(забел. на "поета" - пее се ядно)

Белград, 14/02/2011 г.

Теми/етикети на отделните публикации

Сръбски дневници (1) skype-катехизис (6) азбука за "православни" талибани (3) Анкети - Религиозно образование (2) Аспаруховски проповеди - Светльо Ангелов (3) Вашият глас за мен (5) Външни автори (39) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Нов Завет (2) Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Стар Завет (2) Делнични размисли на събуждане (7) Десета седмица на православната книга - Варна 2008 (4) ДПЦ "Св. Архангел Михаил" (1) Единадесета седмица на православната книга (7) Есета (1) Есета Беседи Публицистика - Светльо Ангелов (426) Интервюта (12) Истинските новини (80) Карикатурите на Путьо Spiroff (2) Коледни приказки (1) Кратки есета - ПЦДОН (2) Любопитно (1) Магдалинини песни (6) Мускетарска Телевизия (127) Мускетарска Телевизия - катехизис за ПЦДОН (48) Операция Jebaћу вам маjку фашистићку (3) Пловдивски дневници (38) Политика (21) Преводи (2) Приказки за големи момичета (21) Приказки по телефона (1) Просветленията на трезвеника (3) ПЦДОН (6) ПЦДОН - Акция "Спаси живот с цвете" (4) Пътеписи (22) размисли (2) Рилски песни (3) Рубрика Джаз и музика (1) Светльови готварски рецепти (1) Слова срещу Душевадеца (3) Сръбски дневници (264) Тринадесета седмица на православната книга (7) Хаплив православен речник от Светльо Ангелов (4) Шаржове (7) ШУ "Еп. Константин Преславски" (1)