"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

09 май 2015

Курбанът, Господ-Бог и Хитър Петър


беседа в село Ветрино на 8.IV.2015 г.
организатори: църковното настоятелство при храма, Община Ветрино и Сдружение "Българско сърце"

Ние, съвременните хора, сме чудна кройка… Обикновено уреждаме взаимоотношенията си с Бога чрез епизодични и често нищожни почти по стойност „дарове”. Кръщаваме се веднъж в живота си – по-точно кръщават ни, обикновено като бебета и следващия път, когато влизаме в храма или по-точно казано - вкарват ни в него, е за собственото ни опело. Дори на опелото ни не е абсолютно сигурно, че ще ни занесат в храма, защото понякога роднините и близките ни за по-лесно, за да си спестят главоболия и излишни разходки, викат попа направо на гробищата и той ни опява пред гроба, ако няма там действащ православен храм. Ако ли пък на гробищата храм все пак има, на нашето опело обикновено присъстват тесен кръг от най-близките ни, които са там и не толкова, за да молят Бога да упокои душата ни и да ни приеме в Рая, колкото, за да бъдат поне още някоя минута повече с малкото, което е останало от нас… Последното не е лошо, но малко общо има въобще със смисъла на православното опело.