27 юли 2015

Играчка-плачка (за игрите ни на „Църква и общество”)


За почти двадесет и пет години „свободна църковност” ние се научихме да играем на три неща... Защо използвам думата „играем” ли? Цитирам един покоен вече, стар игумен на Рилската света обител, който обичал да повтаря: „Играем си ние на Църква, ех, играем си!...” Няма да цитирам имена, защото както казвали древните римляни – „Имената са омразни”, пък това с имената е част от друга наша любима игра... Трите ни игри на църковност, освен играта на имена и една пета – „Царю (владико), колко е часът?”, в която се надпреварваме, докато владиката се прави че гърбом жми, кой ще стигне пръв до лелеяната близост с него, са – играта на геополитика - ти с индианците ли си или с каубоите (за гърците или за руснаците), играта на либерали и консерватори (модернисти и антимодернисти) и играта с досиетата.

Но нас сега ни интересува тази с досиетата, другите ще ги оставим на анализа на един наш общ познат, който се занимава упорито и от години с превенция и терапия на религиозната патология. Пак няма да цитирам имена, защото, както си казахме, имената са омразни, а моят скромен текст не е място за игра - той може и да е скромен, ама аз си го харесвам, да си имаме уважението! Само ще кажа за онзи, че обича да пее, акомпанирайки си на китара и иска да е... охлюв. Последното абсолютно сериозно. Иска също да му намажем главата с газ и да я запалим, заяви го в една друга своя "велика авторска песен" и някой ден ще го направим задължително - епистоларно разбира се, не буквално.

Интересува ни играта с досиетата на църковници, сътрудничили с ДС, защото всички почнаха да я играят от известно време, затова ми се иска да се включа да си поиграя и аз, за да не се чувствам изолиран. Както ме съветваше баба – „Иди, бабиното, да си играеш с другите дечица, не може по цял ден облаците да зяпаш!”.

Голямата истина, която ние сега ще подминем, за да спазваме правилата на играта е, че имаше начин тази игра да не почва изобщо. Начинът беше тези досиета да се отворят още в началото на 90-те, самите сътрудници да го поискат, а сетне да обяснят. Както направи това предният Румънски патриарх, след което помоли за прошка, оттегляйки се от поста. Тази честност доведе до честна дискусия и вярващите, както и цялото румънско общество, помолиха патриарха си да се върне на поста си. Това у нас се опита да направи митр. Йосиф. Не се получи нищо, защото той наруши правилата на една игра, която беше отдавна започнала и „със стъпки бързи вървеше към своя свещен конец”, както е писал много отдавна на Венета мъжът.

A тези документи бяха разсекретени, когато мнозина вече не бяха в състояние да реагират адекватно, поради старост или напредващи болести. И така, ние разбрахме кои са били сътрудниците на ДС по начин, който на официално и легитимно ниво не беше одобрен от самата ДАНС (наследницата на ДС), както сподели и майор Котов в предаване по БНТ, извинявайки се на „осветлените сътрудници”. Той лично е умолявал представителите на правителството тогава да не го правят, не и по този начин, не и в този момент. Защо не са били послушани специалистите и с кого, щом не с тях, правителството е консултирало решението си, остава за нас само да гадаем, макар че, ако се понапънем, не би било изключено и да отгатнем, наблюдавайки една несекваща любов - тази на "кардинала от Горни Лозен и генерала от Банкя". Но ние сега не си играем и на гатанки, все пак. А и да отгатнем, едва ли нещо ще променим, защото не ние, ами гражданското общество, в широк смисъл и диапазон на понятието, беше това, което трябваше да възпитава политическия елит в прозрачно и отговорно поведение.

Ни една медия не се заинтересува как се съхраняват тези досиета. И не защото по прeзумпция ние приемаме, че държавните органи са злонамерени или небрежни, а защото това е един нормален механизъм в демократичното общество. Както един възрастен професор казва обаче, демокрацията у нас избухна. Тя не се случи, тя не беше градена, към нея не се вървеше, тя чисто и просто гръмна. Но и да не сме ментори на правителствата, ние се предполага, че сме част от гражданите, които в новите условия на социален живот са длъжни да се ориентират в това, което се очаква от тях да направят. А от нас се очаква да изградим гражданско общество. Вярно е, че с двама граждани град не става, както с две пилета пролет (макар че пък и една свиня стига за кочина), но наше е, мисля аз, поне да зададем няколко самоповдигащи се въпроса.

Първият въпрос е защо нашите „свободни медии” за всичките тези години не се заинтересуваха как работи Комисията по съхранение на досиетата? Кой я управлява, какъв е той, кой са му приятелите, бизнес-партньорите, каква е лично неговата политическа биография? И не, защото част от нашият дълг на граждани е да си търсим причини и поводи за параноя, подчертавам, ами защото с темата и с тези досиета през всичкото това време се играеше – някои от тях бяха вадени епизодично и за един нормален свободен журналист би трябвало да е интересен въпросът защо точно сега, защо само те и защо точно те. А е наша отговорността впрочем да изискаме това, което в съседна Сърбия отдавна се направи, без Сърбия да е членка на ЕС все още и по много показатели да може да бъде определена като „остатъчно социалистическа държава” – премиерът Вучич изиска всички частни медии да декларират и осветлят реалните си спонсори и източниците си на финансиране. Ние това не сторихме, нито нашите политици го заявиха като план и цел, нито в нефелните си протести като граждани го изискахме, фиксирахме се в Делян Пеевски, а не в системата, създаваща такива като него. А не трябваше тъй, защото иначе от „четвърта власт”, гарантираща устойчивостта на демокрацията, медиите се превръщат в пета колона на мафиотизираща се държавност.

Следващ въпрос, който трябва помоему да си зададем е, след като знаем добре, че демократичните промени се случиха по плана и волята на една част от комунистическата номенклатура, с благословията на висши партийни другари, защо приемаме „автентичността” на тези досиета още във вида, в който са стигнали за съхранение до въпросната комисия? Тези другари не са ли работили с ДС и за ДС, те нямали ли са планове с държавата и обществото и за времето на „демокрацията”? Нямали ли са те интерес и чрез „темата досиета” да се подсигурят срещу евентуална намеса и осуетяване на плановете им?

За огромно съжаление такива въпроси, както и ред други, които сега ще спестим, за да не затормозяваме вниманието ви в този скромен, но уважаващ себе си, коментар (а и аз зная, че не сте в състояние да четете дълго нищо, в което няма "имена, геополитика и попски тайни"), ние не си задаваме – понякога, защото не ни стига интелектуалният капацитет, за да ги генерираме, а понякога, защото ни интересува нещо къде по-насъщно за нас от тях – в кого е баницата, за да го цунем отзад.

Няма коментари: