"...pobrka predja, kad te obgrlim s ledja kao violoncelo" (Đorđe Balašević "Galicia")
на Милена
...И пак ме питаш, моя мила, защо искам да сипвам в обувката ти вино, желаейки да го пия точно оттам... Някои са пиели виното от паници и бокали по площадите, други по някой път го пием направо от шишето, затворени сами и между четири стени...
...И пак ме питаш, моя мила, защо искам да сипвам в обувката ти вино, желаейки да го пия точно оттам... Някои са пиели виното от паници и бокали по площадите, други по някой път го пием направо от шишето, затворени сами и между четири стени...
„Горко на охолните... и на живеещите безгрижно... които пиете вино с цели паници.” (Амос 6:1, 6), „Българите, неверните, с коне влизаха в черквата, с бокал пиеха виното, с маджрак бодяха нафората.” (българска народна песен)
А виното не е направено за опиване, нито е белег на юначество да го пиеш, не е и лек за самота, ами е създадено за Богослужение, за да „весели Бога и хората”, както пише в книгата Съдии Израилеви св. прор. Самуил. Виното е споделено битие, виното е средство за истинен екстаз – да постигнеш другия, опознаваш го обичайки и обикваш познавайки, опивайки се най-вече от него и с него, не с виното, а с Другия. С вино излизаш от себе си, но ако не срещнеш в това себенапускане Другия, ще срещнеш не даже и сам само себе си (такъв какъвто си), но бесовете си - страховете, фантазиите – илюзиите и измислиците.
Кръвта Христова беше пролята първо на градския площад, където Го биха и бичуваха, но Кръвта Христова преля – изпълни Йерусалим и потече по хълмовете край града, точно както онази река, извираща изпод една от Храмовите стени и заливаща всичко по пътя си от видението на св. прор. Йезекиил...
А според Мойсей „животът е в кръвта”.
Тази кръв обаче уми и оживотвори тия, които Го последваха до Голгота, заставайки под Кръста – едни още тогава, други по-късно, защото всеки от Апостолите стигна в крайна сметка до Кръста. Но Йоан и Богородица бяха първи. Под Кръста Йоан получи Нова Майка, а Мария се сдоби с нов син чрез изтичащия към тях и вливащ се в тях Негов живот...
Магдалката, която също беше там, обаче Той задържа само за Себе Си. Защото ако Богородица и Йоан се превърнаха в притча и първообраз на Църквата, то Мария Магдалина стана притча за човешката душа, познаваща и истински обичаща в дълбината си само и единствено Него, намираща себе си цяла и истинска само у Бога в Христа. Затова и Магдалина беше първа, която Го посрещна сетне, видя и разговаря с Него Възкръснал.
При Кръста се родиха отново дори и тия, които отидоха там без вяра, изпълнявайки просто своя служебен дълг.
А според Мойсей „животът е в кръвта”.
Тази кръв обаче уми и оживотвори тия, които Го последваха до Голгота, заставайки под Кръста – едни още тогава, други по-късно, защото всеки от Апостолите стигна в крайна сметка до Кръста. Но Йоан и Богородица бяха първи. Под Кръста Йоан получи Нова Майка, а Мария се сдоби с нов син чрез изтичащия към тях и вливащ се в тях Негов живот...
Магдалката, която също беше там, обаче Той задържа само за Себе Си. Защото ако Богородица и Йоан се превърнаха в притча и първообраз на Църквата, то Мария Магдалина стана притча за човешката душа, познаваща и истински обичаща в дълбината си само и единствено Него, намираща себе си цяла и истинска само у Бога в Христа. Затова и Магдалина беше първа, която Го посрещна сетне, видя и разговаря с Него Възкръснал.
При Кръста се родиха отново дори и тия, които отидоха там без вяра, изпълнявайки просто своя служебен дълг.
Проболият Го накрая с копието си римски офицер изповяда „Този наистина беше Божий Син”, като не му беше нужно друго „знамение”, освен изтеклите от ребрата вода и кръв. Така тия станаха участници в тази Първа Литургия, престоявайки чак до момента на възливането на „теплотата”, която днес свещеникът добавя в Светия Потир – вряща вода, символ на изтеклата тогава от ребрата на Спасителя вода заедно с Кръвта. Той и войниците му „напуснаха Литургията”, със собствените си ръце „затваряйки Дверите” след себе си, като запечатаха Гроба и не станаха свидетели на Възкресението. За тях беше още рано. В тази Първа Литургия те дочакаха не само началото на Литургията на верните, но останаха почти до самото Причастие.
Затова и ние преливаме за нашите покойни – обикновено на гробовете им, а аз пък лично всякога, когато пия. Преливайки кръв в образа на вино, ние ги каним, викаме обратно сред нас на Трапезата, постигаме ги отново, без значение от материя, време, пространство и разстояния, в пролятата кръв, затова и православните светци са казали, че този, който се моли истински, той „пролива кръвта си”.
Пролятата в Йерусалим и преляла по околностите му, по цяла Иудея и „до краищата на Земята” Кръв на Спасителя събра всички у Него и с нас сподели Него. Благодарение на това Възлияние Той разшири Себе Си не само „до краищата земни”, но и можа да бъде едновременно сетне в Гроба заедно с тях (носен от тях) - римляните, бл. Никодим и бл. Йосиф от Ариматея (истински праведните фарисеи), в Рая с каещия се разбойник от съседния кръст и в Ада с нас и за нас.
Христос възля Себе Си, за да ни постигне, напусна Себе Си и се вля в нас, без да се променя да ни приеме. Аз тази смелост и сила нямам. но да пия поне за това мога чрез тези няколко капки вино от твоята обувка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар