Айде, за много години! (Приключения в попска къща)

Снощи установих от какво изпитвам истински страх. Ирационален, неистов, направо детски... Да съм сам в празна къща, голяма... На това отгоре и реших да си пусна чрез флашката на огромния телевизор на стената филма "Снежанка и ловецът". Гледах го почти завит през глава. И като се чу първото "Ау!", заедно със забиването на една пламтяща стрела в някакво дърво изневиделица, за малко да се насера.

Свещеникът, в чиято къща съм сега, ми плати 50 лв., за да седя тука и да храня кокошките, зайците и гълъбите му, докато със семейството му ги няма. Аз уж ги храня редовно, пък тая сутрин отварям очи и гледам - петелът ме зяпа през прозореца на приземния етаж, където спя, потраква с клюн и ми говори без глас потресаващи неща... Всеки сантиметър от клюна му сякаш казва: "Гладен съм, гладен съм! Жените ми също!"... Зайците са добре затворени, тъй че едва ли ще тръгнат да ме търсят, а гълъбите изглеждат като надрусани... Дали защото, както едва днес забелязах, водата в поилката им на гълъбите е заледена, пък отделно от това на два-три пъти се обърках и им сипах в хранилката от храната на кокошките?!... Ако някой знае защо е така, нека ми се обади, за да ми обясни - искам с добрите и мили животинки всичко да е наред, понеже имам голямо и благородно сърце!

Стоях абсолютно трезвен два дни, защото аз, когато "работя", никога не пия. Обаче попадията се обади да ме помоли да им изпратя по един общ приятел, отиващ там, където са, храна с колата му. Тогава видях къде е ракията, докато приготвях чантата за попското семейство... Така настъпи моят нравствен банкрут и започна падението ми!

Като за бела, точно тогава пристигна на отеца тъща му. С едно камионче с открита каросерия, от където изсипа в двора около пет кубика дърва за огрев. Жената честно и почтено ми предложи да плати 40 кинта, за да ги подредя под навеса. И тогава аз ги взех. Погуби ме алчността.

Малко по-късно се скарах с попската тъща по някакъв дребен повод (дребен-дребен, ама за мене сериозен), тя, разбира се, скоро ми се извини, като всъщност не знам дали беше от сърце, но след дълга тирада от моя страна и няколко настоявания да ми се извини, се извини, защото е добра жена... На мене ми стана донякъде съвестно и излязох да прехвърля под навеса малко дърва. Прехвърлих около десет цепеници и оставих останалите около... 5 000 за следващ ден.

В момента се приготвям за Новогодишната нощ, в очакване речта на Комика Плевнелиев в 00.00 ч. и сармите с Дунавско хоро... Поглеждам през прозореца и виждам върху огромната камара с дърва накачени кокошките, които от своя страна гледат мене, а петелът ми показва през прозореца трътката си обиден... Дали да не отворя джама и да го ръгна с горещия дилаф за печката в гъза, че да го науча на малко търпение и смирение?!

За много години!

Пантофите на св. крал Стефан (Видин, Зайчар и Турну Северин)

"Мойта, дето ми пристана, ми отмъкна два йоргана!" (из "Черна котка, бял котарак")

Когато става дума за ръкописи, икони или антики на стойност стотици хиляди или милиони в евро-пари, БПЦ не може да се меси в работата на "държавата" ни, тогава всички, в един глас, започваме да повтаряме, че "църква и държава са отделени", според принципа на светската конституционност, че е проява на лош вкус да се бъркаме там, където не ни е работата.

Когато обаче общината в Пловдив поиска няколко хиляди лева за неплащани с години такси за смет, тогава настава вой до Небесата, тогава и в Парламента включително се занимават с нежеланието на митр. Николай да плати такса за смет на храмовете, за които отговаря в Пловдивска епархия. Защото Севастиянов не може да си плаща таксите за смет, но може да си купи втора лимизуна с рег. номер 3737, за да има "клонинг" за ескорт за първата си.

Изискванията според законите на общинските власти за Севастиянов са едва ли не богохулни, но когато истинските му ментори и кукловодите му на власт, като Бойко Борисов и Божидар Димитров, бъркат в ковчежета със свети мощи, за да ги вадят и подаряват произволно, където си щат, без никакви "съпътстващи формалности", когато от музея на Рилския манастир взимат мощи на св. Иван Рилски, за да ги изтъргуват с гърците за други реликви с историческа стойност, според тях, това не е кощунство и митр. Николай мълчи като спукана свирка.

Абсурдите се задълбочават още повече с двата пантофа на св. крал Стефан Милутин. За времето на първото правителство на ГЕРБ мощите на св. крал. Стефан са поискани официално за пренасяне в Сърбия от премиерa по онова време Томислав Николич. Българският премиер Бойко Борисов отказва категорично.

Не е ясно обаче тази година, на празника на св. Стефан в храма "Света Неделя", въз основа на каква санкция - синодна или правителствена, понеже в българските църковни и светски медии тази информация липсва, еп. Поликарп Белоградчишки и "патр." Неофит са решили да подарят двата пантофа от облеклото на мощите на Тимочки еп. Иларион - сръбски епископ на Зайчар, които наистина всяка година се сменят, но традицията досега беше да се подаряват за благословение на църкви и манастири в България. Четем това в публикация на официалната страница за Зайчарска епархия (ТУК)

"Негово Преосвещенство Тимочки епископ Иларион посети на 30.XI.2015 г. София по повод празника на светия сръбски крал Милутин и преобличането на неговите всечестни мощи, което повече от пет века се извършва всяка година малко преди празника и мощите се пазят като най-голямата светиня и закрилници на българската столица..."

Следва описание на участниците в Евхаристийното съслужение на празника в храм "Света Неделя" - еп. Григорий Браницки, в качеството си на викарий на българския "патриарх", заедно с Тимочки епископ Иларион, Белоградчишки еп. Поликарп - викарий на Видинския митр. Дометиан, множество софийски и сръбски свещеници. Молитвено участие в светата литургия бил взел и "патр." Неофит, който

"...връчи на Преосвещения епископ Иларион скъпоценен дар - обувките (пантофи) на светия крал."

Не е никаква тайна, че от няколко години Видинският митрополит Дометиан и викария му еп. Поликарп (една главна фигура в групата на Меките китки в БПЦ около митр. Николай Пловдивски, заедно с еп. Сионий Велички) са чести гости в съслуженията и празненствата в Зайчарска (Тимочка) епархия, която все-таки е периферна епархия в СПЦ с неособено значение. Още по-малко е тайна, че именно еп. Поликарп, заради скандалното си поведение в миналото и съмнителните си връзки днес, беше натирен от Вселенския Патриарх Вартоломей от Гърция.

Какво печели еп. Иларион Тимочки е ясно - получава една, макар и символична, "част" от мощите, които Сръбската Патриаршия и сръбската държава отдавна искат. Какво печелим ние и Патриаршията ни обаче не е ясно, освен мъглявата илюзия, че БПЦ не се намира в сериозна междуцърковна изолация, която илюзия временно закрепява "светейшото" Неофит на клатещия се Патриаршески трон... Ако това продължава тъй, утре някой румънски епископ на Турну Мъгуреле например, ще получи ръцете на св. крал Стефан, "митрополитът" на Ботсвана Генадий Стандзуис краката му...

А нам ще остане само групата "митроносни педерасти", но пък закичени с ордени на чешки, мексикански, марокански и прочие разколници - за радост и гордост на обкръжилите ги идиоти...

Моето чудо с дядо Серафим Соболев

 по повод предстоящата му канонизация за светец

Когато съм влюбен до уши, съм много глупав, не виждам ясни неща, не разчитам директни знаци и сигнали правилно.. Така е било винаги, така беше и през 2008 - 2009 г. В едно такова състояние на ментално помрачение и душевна обърканост, пристъпих към гроба на Владика Серафим в криптата на руския храм в София. 

И съгласно благочестивото предание, според което сам, на преминаване от този свят, отговорил на духовните си чада, питащи го как да се съветват с него след това: "Пишете ми писма!", реших да му напиша писмо-молба, макар да осъзнавах, че думите на Владиката са най-вероятно обичайната руска шега. По-точно като такава са започнали, но на Бога тази шега очевидно Му е харесала...

Молитвата ми на хартия към дядо Серафим гласеше - "Владико, моля ти се, да ми дадеш сила и увереност на следващия ден, докато съм за последен ден в София, да си задам въпроса, както и да получа ясен отговор, независимо какъв е той!"

На следващият ден се срещнах с предмета на копнежите си и малко трудно, но все пак след втория опит, успях да попитам. Отговорът дойде веднага - от ясен по-ясен, с пълна сериозност, което по-късно възприех като най-стресиращото в случая:

- Светослав, от две години съм разведена, а моята духовна майка - монахиня, ми каза да изчакам общо три години и ако не мога без мъж, да се омъжа, ако се окаже, че мога, да се замонаша.... Остана още една година. Почакай за отговора.

Аз казах, че ще чакам, ако трябва и десет, че ще я обичам вечно и Бог ми е Свидетел, че вярвах в това. Славейки Бога и благодарейки на Владика Серафим, се прибрах във Варна.

Там останах сам на себе си и съвсем трезвен, защото бях строшил парите за пътуването-въпрос. И внезапно осъзнах: "Тя е абсолютно откачена!" Сиреч получих нужният, а не този отговор, който мислих, че искам. След което си хванах сериозна приятелка, която също не се оказа съвсем "на тамън" (гонила ме е с нож, крещейки: "Или ще си мой, или ничий!" насред Разпети Петък), но поне не се венчах с нея.

За неординарността, та да не кажем шашавостта, на това чудо, което за мене си беше чудо, не бива да бъде укоряван Владиката - такъв му беше чисто и просто просителят! Славен е Бог в светците Си, а също и много... човечен.

Горан Благоев - Ехото

Гледам вчера едно предаване на БНТ на запис в интернет от Белград, гледам и не вярвам на... ушите си! Професор Юлиян Вучков?! Не!! Всъщност обичаният и дълбокоуважаван от мене (не се смейте, аз имам широко и противоречиво сърце) Доктор Горан Благоев. На него му викат "Доктор" всички, за разлика от Вучков, на когото му викат само Вучков, защото това казва за него всичко. А на Горан му вика „Доктор Благоев” даже бившият православен свещеник Христофор Събев, острието на Новобългарския Разкол, дето и православен мирянин вече не е, понеже е анатемосан буквално, заради... ядене на свети мощи също... буквално – мощите на св. Йоан Златоуст.

При Горан гостуват настоящи православни епископи, при Горан гостува често самият "патриарх" - Светейшото ни Неофит, гостуват и остриетата на отмрелия ужким Разкол, като споменатият Събев, даже организаторите на Разкола гостуват, като в това издание на предаването – в лицето на г-н Матанов.

След като всички обичат и уважават Горан, значи и аз с всички, няма да се деля! Дистанцирам се от всеки евентуален, който не го обича и уважава!

Обаче няма проблем с това да обсъдя гостите му, при това не личностите им, ами позициите им нали? Те коментираха събитията в българския храм „Св. Георги Победоносец” в Одрин от една скорошна света литургия в храма, архиерейска, служена от митр. Амфилохий – епархийски митрополит там.

Темата въведе тамошният свещеник, българин, участвал и съслужил в самата литургия. Свещеникът ясно каза, в запис, излъчен в началото на обсъждането, че тя е служена на два езика – на български и на гръцки, каквато е практиката при всички съслужения на двуезични богослужения... Събеседниците на Горан, като „добросъвестно ехо”, заповтаряха после в продължение на почти час „на гръцки, на гръцки, на гръцки”...

Ехо.

А ехото няма смисъл да го питаш нищо... Единственият начин да остане ехото доволно е, може би, да научи митр. Амфилохий за следващия път български, та да са щастливи Матанов и туристите.

Докато се опитваше безусловно великолепната богословка доц. Екатерина Дамянова да внесе малка струя богословски и църковен реализъм, еховитият Горан показа снимката на възмутения турист, на която Владиката е седнал на Архиерейския Трон, там където, натърти Горан, са седели българските Владици.

Горан не е богослов, историк е, но Горан има и православни богослови в екипа си, като сам преподава в Богословския Факултет в София, даже не и история, ами нещо много странно, като „Вяра и визия”, което е може би друг начин да се похвалиш, че те дават по теле-визията. Как не му мина през ум на Горан мисълта, че служещият Архиерей, в случая и епархийски митрополит, няма къде другаде да застане, освен там именно - на Архиерейския трон?... Или може би, пак за радост на ехото, Амфилохий трябваше да се моли на своя език, в своята епархия и в своя храм, безгласно от храмовия Притвор?

А всъщност, под всичко това, като описание, прозира тъжна и мила българска родна картинка насред Одрин. В българския храм за Архиерейска света литургия българи няма. Единственият участник в литургията е българският свещеник от българска страна. Знаейки добре, че храмът ще е празен, което е неприлично за Архиерейска служба, митрополитът е довел със себе си гръцки църковни християни, които заедно с него участват в Богослужбата на гръцки език, а единственият български се чува от устата на българския свещеник.

Още по-тъжното е, че по една случайност има българи в този ден. Но те са на двора – отвън – покланят се пред паметника на Екзарх Антим и държат „патриотични речи”. Някои са влезли за мъничко да запалят свещичка (както мило се изразиха еховитите участници при Горан), един от влезлите да запалят свещичка се случва да влезе по време на литургията. Възмутен е, че чува гръцки език, като му забраняват да снима, напуска литургията, по време на която не е и възнамерявал да престои.

Какво стана с ехото бе?!

Митр. Амфилохий, заедно с българския свещеник по време на въпросната литургия - с българско знаме зад гърба им в светия олтар:

П. П. Коментар на архим. Атанас Султанов, български свещеник в Атина, направен заедно със споделянето на текста ми тук на стената му във facebok:

"Позволявaм си да споделя този коментар единствено и само защото той се препокрива с моето мнение по въпроса със съслужението в Одрин в неделя. Разграничавам се от вижданията на автора за Българския патриарх, споделени в статията. 

Искам да отбележа и нещо, което убягна на всички. Горан Благоев отбеляза в ефир, че е имало група от Неа Орестиада, водена от гл. секретар на Вселенска патриаршия архимандрит Вартоломей. Да. ама не. Групата е била водена от архиерейският намесник на Орестиада архим. Вартоломей (Астеридис), което ясно си личи и от снимките, показани в ефира, но и от гр. сайт Амен, на който се позова Благоев и където ясно е упоменато кой е въпросният духовник. Така че, никакъв "гл. секретар на Вселенска патриаршия" не е присъствал на това богослужение. Горан Благоев можеше да си направи труда поне да потърси добър преводач да му каже какво пише в статията, за да не дрънка глупости в националния ефир." - текстът-новина от "Амен" ТУК