"Кресту Твоему поклоняемся, Владыко..." (вместо Трисвятое (или санктуса) за 1-ви септември и Неделя Кръстопоклонна)
На Кръста Господ изрича думите - "Или, Или, лама сабахтани?!". Слушал съм неколцина пастори и свещеници да разсъждават върху това на плоскостта на психологизма. Думите на Господа се превеждат с "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?!" Христос, според тия "духовници", преживял драмата на Богооставеността вместо нас - Бог, заради греховете ни, ни изоставя и така, на Кръста, взимайки нашата роля и място, Неговият Син се почувствал "изоставен"...
Глупости! Превзет псевдобиблейски "психологизъм" и плътско мъдруване на люде, непознаващи нито Писанията, ни Божията сила! Юридизъм и легализъм.
В думичката-глагол "изоставил" (сабахтани) се съдържа коренът сабат (шабат) - събота, което, освен "оставяне" (от човешките, светски дела, според Стария Завет), означава и успокоение, почивка. Блаженият Павел в Посланието до Евреите (IV-та глава) пише, че за "християните има една "съботна почивка" - сабатизмос" - покоище, успокояване.
Саботизмосът в Евреем е странна дума - тя е гърцизирана староеврейска. Павел иска да предаде смисъла на автентичния старозаветен текст "на гръцки", който представя краят на Творческия Шестоднев - венецът му - Седмия Ден Шабат, като време-безвремие, несвършващо време - без начало и край. Краят е чак при Грехопадението (според Библейския разказ), вечерният ветрец, при който Господ търси из Градината съгрешилия Адам. Краят е чак, след като Адам и Ева са яли от Забранения плод и са се скрили от Бога "сред дърветата на Едем". Единствено за този Седми Ден в кн. Битие не е употребен изразът "стана вечер - стана утро - ден /пореден".
Саботизмосът в Евреем е странна дума - тя е гърцизирана староеврейска. Павел иска да предаде смисъла на автентичния старозаветен текст "на гръцки", който представя краят на Творческия Шестоднев - венецът му - Седмия Ден Шабат, като време-безвремие, несвършващо време - без начало и край. Краят е чак при Грехопадението (според Библейския разказ), вечерният ветрец, при който Господ търси из Градината съгрешилия Адам. Краят е чак, след като Адам и Ева са яли от Забранения плод и са се скрили от Бога "сред дърветата на Едем". Единствено за този Седми Ден в кн. Битие не е употребен изразът "стана вечер - стана утро - ден /пореден".
Угаждайки на себе си (и на жена си), Адам напуска шабата (сабатизмос), а изоставяйки Се (отричайки се от Себе Си) Христос влиза (и нас въвежда, ако споделим Кръста Му) в изгубения шабат (сабатизмос). Така Този, който ужким е изоставен (напуснат от Бога), минути по-късно се изявява като Бог, според Евангелието - на разпнатия отдясно Му Каещ се Разбойник казва (лично обещава), че ще бъде с Него в рая.
На Кръста Иисус (Вторият и Последен Адам) прави това, което в Градината Адам (първият, неосъществил се "христос") отказва - отричайки се от своето човечество (мерено във време, пространство, материя), "постига" Пълното Божество, докато Адам, вкопчвайки се в човечеството, губи Обожението...
* * *
Звучи ли ви логично?... Че кое му е "логичното" бе?!
В момента просто съм на "две ракии", а вие логика търсите!
И както правя обичайно, преди да отпия първата глътка, възпоменавам (с възлияние) мъртвите... Така се сетих за покойния отец Хр... Преди време той имаше "конфликт" с един друг свой събрат - обичан от разни "новобогословстващи" варненски поп - "конфликт" именно заради "психологическото тълкуване" на Христовия вик - "Или, или, лама сабахтани". Отец Хр. не можа да обясни какво значат Христовите думи на Кръста - че е Богооставен, но и не се съгласи с "плътското мъдруване" на младия си събрат.
На Кръста Христос не е изоставен, а е Божествен в абсолютния смислъл на тази дума. Затова и ние се обожествяваме само чрез Кръста и там - Съразпнати с Него.
На Кръста Христос не е изоставен, а е Божествен в абсолютния смислъл на тази дума. Затова и ние се обожествяваме само чрез Кръста и там - Съразпнати с Него.