"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

29 януари 2016

За Кръста - Красота на Църквата


"Кресту Твоему поклоняемся, Владыко..." (вместо Трисвятое (или санктуса) за 1-ви септември и Неделя Кръстопоклонна)

На Кръста Господ изрича думите - "Или, Или, лама сабахтани?!". Слушал съм неколцина пастори и свещеници да разсъждават върху това на плоскостта на психологизма. Думите на Господа се превеждат с "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?!" Христос, според тия "духовници", преживял драмата на Богооставеността вместо нас - Бог, заради греховете ни, ни изоставя и така, на Кръста, взимайки нашата роля и място, Неговият Син се почувствал "изоставен"...

Глупости! Превзет псевдобиблейски "психологизъм" и плътско мъдруване на люде, непознаващи нито Писанията, ни Божията сила! Юридизъм и легализъм.

В думичката-глагол "изоставил" (сабахтани) се съдържа коренът сабат (шабат) - събота, което, освен "оставяне" (от човешките, светски дела, според Стария Завет), означава и успокоение, почивка. Блаженият Павел в Посланието до Евреите (IV-та глава) пише, че за "християните има една "съботна почивка" - сабатизмос" - покоище, успокояване. 

Саботизмосът в Евреем е странна дума - тя е гърцизирана староеврейска. Павел иска да предаде смисъла на автентичния старозаветен текст "на гръцки", който представя краят на Творческия Шестоднев - венецът му - Седмия Ден Шабат, като време-безвремие, несвършващо време - без начало и край. Краят е чак при Грехопадението (според Библейския разказ), вечерният ветрец, при който Господ търси из Градината съгрешилия Адам. Краят е чак, след като Адам и Ева са яли от Забранения плод и са се скрили от Бога "сред дърветата на Едем". Единствено за този Седми Ден в кн. Битие не е употребен изразът "стана вечер - стана утро - ден /пореден".

Угаждайки на себе си (и на жена си), Адам напуска шабата (сабатизмос), а изоставяйки Се (отричайки се от Себе Си) Христос влиза (и нас въвежда, ако споделим Кръста Му) в изгубения шабат (сабатизмос). Така Този, който ужким е изоставен (напуснат от Бога), минути по-късно се изявява като Бог, според Евангелието - на разпнатия отдясно Му Каещ се Разбойник казва (лично обещава), че ще бъде с Него в рая.

На Кръста Иисус (Вторият и Последен Адам) прави това, което в Градината Адам (първият, неосъществил се "христос") отказва - отричайки се от своето човечество (мерено във време, пространство, материя), "постига" Пълното Божество, докато Адам, вкопчвайки се в човечеството, губи Обожението...

* * *

Звучи ли ви логично?... Че кое му е "логичното" бе?!

В момента просто съм на "две ракии", а вие логика търсите!

И както правя обичайно, преди да отпия първата глътка, възпоменавам (с възлияние) мъртвите... Така се сетих за покойния отец Хр... Преди време той имаше "конфликт" с един друг свой събрат - обичан от разни "новобогословстващи" варненски поп - "конфликт" именно заради "психологическото тълкуване" на Христовия вик - "Или, или, лама сабахтани". Отец Хр. не можа да обясни какво значат Христовите думи на Кръста - че е Богооставен, но и не се съгласи с "плътското мъдруване" на младия си събрат.

На Кръста Христос не е изоставен, а е Божествен в абсолютния смислъл на тази дума. Затова и ние се обожествяваме само чрез Кръста и там - Съразпнати с Него.

Великият Всеправославен Събор в гр. Ханя

Катедрален храм "Свети Мина" в гр. Ираклион
Православна Академия на о. Крит, гр. Ханя

автор Теофила Мускетарката

От 16 до 27 юни на о. Крит ще се проведе Великият Всеправославен Събор в Православната Академия на Крит в град Ханя. Ще се проведе под председателството на Негово Светейшество Цариградския патриарх Вартоломей. На Петдесетница бъде отслужена съвместна света литургия от предстоятелите на поместните църкви в катедралата ,,Свети Мина" в град Ираклион.

28 януари 2016

Калоферски дневник (по "Това ви чака")


Дали омразата на безимотния даскалски син към чорбаджиите иде от някоя в младостта му любовна драма в Калофер, която сякаш се опитва да "сподели" в "До моето първо либе", аз не зная, обаче така ми се струва. Докато й обяснява, че пред нейния глас "избира" да слуша този на "сираците и бедняците, на гората и шумата", той казва същевременно, че избира и самоунищожението. Тази картина в края на стихотворението е много ясна и една от най-мрачно/мистичните в неговата поезия:

"Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,

Какво ли е искала от него тя да направи, което не е могъл или пък не е желал дълбоко в себе си, отвращавало го е, никой не може да знае. Обаче е факт огромното му отвращение към чорбаджии и богаташи, както и към висшия клир впрочем (интересното е и обаче, че нисшия - поповете, Ботев не мрази, нито напада):

"Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, -
патриот беше клетото -
спечели двесте жълтици!"
(из "Епитафии")

"Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, -
във него лежи владика -
тулум сос слама и катран."
(из "Епитафии")

"Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, -
той имаше празна глава
и дълги мустаки."
(из "Епитафии")

"Мас има, свиня не е; ум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то? - Чорбаджия." (из "Гатанки")

Или пък е всичко значително по-просто, а? Докато е "учил" в Одеса, като стипендиант на калоферски богаташи, ония разбрали, че не просто посещава лекциите "от дъжд на вятър", ами в един хубав миг въобще спрял да се вясва и предпочитал да пребивава по кръчмите с местните анархисти. Затова и биографите му го наричат "свободен студент" в Одеса, понеже ни диплома, ни следи сериозни от студентстването му могат да се открият явно - "посещавал лекциите като свободен студент" - тъй пишат милите... 

Спрели му стипендирането калоферските чорбаджии - достатъчен повод да ги намрази.

Каквато и да е причината - дали, защото е нямал пари, за да се ожени за тази, която е искал в Калофер (а те имали), или защото не са били узрели и дорасли до концепцията за "свободното студентстване", факт е, че Ботйов прекрасно вижда тази връзка между владици, чорбаджии, социално и духовно-просветно (будителско дело), която обрича промяната на неуспех, защото основният двигател на всичко, което се върши, е интересът и личното облагодетелстване -

"Родило се, не шава; яде, пък не става. Що е то?
- Нашата екзархия."
(из "Гатанки")

"Чунчуру ведере на куку ведере, чунчуру дупка напълни копанка. Що е то?
- Подновеното "Книжевно дружество" в Браила."
(из "гатанки")

"Уста няма, а яде; ръце няма, а краде. Що е то?
- Добродетелната дружина."
(из "Гатанки")

"Събраха се, наготвиха, кога да ядат - побягнаха. Що е то?
- Читалището "Братска любов"."
(из "Гатанки")

"От глупците ум купува, на умните го продава. Що е то?
- "Училището" на буля Блъсковица."
(из "Гатанки")

Едно движение всъщност, благославяно от владиците, възхвалявано от разни "учени:", публицисти, поети, книжовници и общественици, финансирано и подпомагано от заможните люде и чорбаджиите "родолюбци", на което целта е ужким националното възмогване и народни правдини, а резултатът (истинската цел) - усвояване на народните пари, акумулиране на средства с цел лично облагодетелстване, обиране на народа до последното "цванче" (монетка). 

Едно движение всъщност, целящо не много повече от това българските новобогаташи да се еманципират социално и духовно от пашите и бейовете, да влязат в роля на местна, туземна аристокрация - тази роля по-точно да легализират, използвайки за целта и "църковния въпрос" - екзархийските борби, затова те не участват истински във въстанията, ами често самите те ги предават и провалят.

Една публицистика, която уж "трибунства", уж се вълнува, уж много сериозни теми повдига, уж просвещава, а всъщност само се оглежда кога ще й се удаде възможност някой бандит да обслужи, някое злочинство да оправдае.

Почти 150 години по-късно са ни същите владиците, легализиращи църковно, освещаващи "князуването" на същия мутренски елит, същите са чорбаджиите (архонти), които, докато обират от народа трохите, останали след обира на чуждестранните поробители и колонизатори, ще дават на препоръчващите ги на народното доверие владици пари за разврат и лукс, същите проповедниците - просветители "учени и публицисти", на които науката им минава през джобовете и търбусите. Явно диктаторчета като Борисов-Стамболов, владици като екзархийските, а днес като Галактион, Николай и Неофит, Калиник, Григорий и Дометиан, Йоаникий (а на младите "попълнения" само времето и делата ще покажат дали са "достойни" приемници на старите обесници - по-рафинирани, но същите инак), чорбаджии като Браилските, Стамбулските българи и Манджуков, Гергов и Диневи днес, продажници като тогавашните "просветни дейци" и днешната журналистика - и църковна, и светска, са вечни. 

Нещо някак-си ги е циментирало, овечностило, затова и след всякакви катаклизми, катастрофи, революции, освобождения, промени, на повърхността изплуват винаги първо те - неунищожимите български бесове и вампири.
"Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецa; пари, пари, пари! - думаше наш кир Михалаки и беше чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец - само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха." (Христо Ботйов, из "Това ви чака")

27 януари 2016

Калоферска анафора (Патриотизъм и нацизъм)


"Бели ми меса по скали, по скали и по орляци,/ черни ми кърви в земята - в земята, майко, черната..." (Хр. Ботйов, из "На прощаване"
Най-после видях (и стъпих в Калофер), в родната къща на Ботйов не влязох, щото, след като свърших работата си, за която бях отишъл, се заквасих с няколко ракии в единствената работеща на центъра кръчма преди да си тръгна, но пък видях през джама училището, в което е преподавал баща му - даскал Ботьо.

- Здравейте на всички! - викнах весело на няколкото заседнали от обед там яки балканджии - Къде е ракията?!
- Ами има водка "Докторс" с... витамин C, има коняк...
- А не, това си го пийте вий, аз за ракия питам, за ракията...

Това явно беше паролата, защото кръчмарят, усмихнат до ушите, извади изпод тезгяха една голяма плетена дамаджана и домакините се събраха около моята маса, за да разказват.

Възстановявали в момента местната организация на БКП, та убеждаваха едного да се включи. Той хем не ще, щото комунистите преди години са го репресирали - и него, и семейството му, заради връзка и приятелство с попското семейство, хем дава ухо на аргументите им... Дядо му навремето се заселил в Калофер и се залюбили с калоферчанка. Но нямали къща, в която да живеят заедно. Тогава свещеникът им отстъпил черковната къща безвъзмездно.

- Тук, по "тошово време", имаше в околността три големи и бурно развиващи се завода, около 30 000 души работиха в тях. Сега няма нищо.

И както хем ще се записват всички в БКП, помагат мнозина от тях на църквите и манастирите в Калофер, същевременно мислят как да намерят пари, за да назначат човек на щат, развеждащ туристите из църковните им и исторически забележителности.

- Пишете на митрополията в Пловдив да отпусне дядо Николай щат.
- А, няма смисъл, нашите попове тука, каквото и да им предложим да направят, изискващо неговото одобрение, въртят, сучат и отказват да го търсят... Оня е бая изхълцан...
- Изхълцан ли?! - виквам, търся химикалка и си записвам на гърба на билета за влака "Митрополит Николай е изхълцан!!!" - Налейте ми още сливова ракия, искам брудершафт с тоя, който го каза!


Това ги развеселява и решават да ме зарадват с още лафове от своя хумористичен фолклор::

- Тука е студено, но не е ветровито, щото Балканът ни пази от всички страни като циците в женска пазва.
- Не е рано за ракия в 8.00 ч. сутринта, - виква друг - по това време в Сопот вече пияни си бият жените!

Обясняват ми, че е по-добре да стоя при тях да си пия ракията, че няма смисъл да ходя в къщата на Ботеви, понеже всичко е възстановка, не е автентично. Два пъти е градът пален и събарян до основи - веднъж от кърджалиите, втори път от турците през Руско-турската Освободителна война около сто години по-късно.

- Затова тука турчин няма да стъпи! - наежва се единият - Поне не и в близките 50, 70 години! - явно толкова живот още си дава, макар да е вече на видимо 50 самият той, истина е, че ракията "консервира", не ги слушайте какво разправят трезвените магарета, яж спанак, па чакай да "илядиш".
- Абе то е така, клали са, - намесва се друг - ама всичко зависи как точно ще "прочетеш книгата/историята"...

Клането от 1877 година е наредено от побеснелия Султан, защото калоферци залавят 300 души - офицери от личния му елитен аскер, побегнали след разгрома на Османската армия  при една битка и ги предават на русите. Думите на Султана били - "От Калофер камък върху камък да не остане!". Легендата разказва, че тогава Екзарх Йосиф, калоферец и личен приятел на Султана, се затваря в стаята си в Истанбул и седем дни не излиза...

- Молил се е за Калофер и роднините си тук! - казва единият, който вече е въцърковен православен християнин, а и скоро му предстои да става сам кръстник.
- Абе, молил се е той, - казва друг - треперил е от страх по-скоро да не се сетят, че е от Калофер и да го заколят...
"Ти го чакаш да се роди, а аз думам: умряло е. Що е то? - Патриотизмът на дяда владика." (Христо Ботйов, "Гатанки")
Друг калоферец-владика пък - Виктор от Българската Екзархия, години по-късно буквално "продава" своята Нишка епархия на Сръбската Патриаршия...

...Турците изколват 600 души - старци и деца, останали в града - Калофер е нападнат от седемнадесетхиляден аскер, а 1200 души изгиват от глад и студ, докато бягат през Балкана, за да стигнат при временно отстъпилите руснаци... Султанът е полудял от бяс и защото богатството на калоферчани се е крепило върху това, че техните абаджии дотогава са обличали турската армия... Без да съм литературен критик, ще кажа, против всички правила на литературната критика, че думите в "На прощаване" за месата по скалите и орляците, а кървите в земята - котловината, са пророчество. Това, което с Ботйов и четата му се случва във Врачанския Балкан, с неговите съграждани предстои да се случи (и вече се е случвало) - свещената логика на всяко истинско пророчестване:
"...от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде" (Апокалипсис 1:4)
Ботйов в себе си събира (инкорпорира) народа си, след което, "събрал в себе си всички и всичко", се раздава безостатъчно "за всички и заради всичко" - свещената логика на Литургията, от там е и увереността му, че е неминуема анамнезата (в литургичен смисъл, като дело на народа) - помненето, незабравянето -
"...да каже нявга народът - умря сиромах за правда, за правда и за свобода... дано ми найдат пушката, пушката, майко, саблята..." (из "На прощаване")
Това е логиката и смисълът на християнския патриотизъм - преживян литургически и екстатично, по "ботевски", и "свети-николевски" (Велимирович - Сръбски), в паралел с литургията по-точно казано. Но той е ботйовски и калоферски. Вашият национализъм-нацизъм е "друга бира" обаче, той е по Радой Ралин, да ви сера и в калпаците, и на байряците:
"Прабългарин и славянка срещнали се на полянка - / шушу-мушу, цуни-гуни - народили чукундури - / хем ебливи, хем крадливи, хем и доста завистливи"
Калофер, 26.I.2016 г.

24 януари 2016

Всеправославният Велик Събор ще се проведе на о. Крит


автор Теофила Мускетарката

Великият Всеправославен събор ще се проведе на остров Крит на 19.06.2016 г. Дневният ред и точките в него, по които ще се водят дискусиите. са десет:

1. Православната Диаспора. 
2. Даването на автокефалия. 
3. Начин на приложение на автономия в границите на автокефалните църкви /например Финладската църква, която е под юрисдикцията на Вселенска патриаршия/
4. Диптихът. 
5. Въпросът за календара. 
6. Пречките за сключване на църковен брак. 
7. Постът. Правилата за спазване на пост в сряда и петък. 
8. Връзките между православните църкви и останалата част на света. 
9. Православието и икуменическото движение. 
10. Приносът на поместните църкви в разпростанението на християнските идеали за мир, свобода, братство и любов между хората и премахване на дискриминацията на расова основа.

23 януари 2016

Дневен ред и решения от заседанията в Шамбези


автор Теофила Мускетарката

Тъй като никоя от църковните агенции не публикува дневния ред на съвещанието на главите на поместните църкви, затова ще ги изброим както следват точки, разглеждани днес:
         
1. Значението на поста и неговото спазване
2..Отношенията на православната църква с останалите вероизповедания включително и икуменическото движение 3. Мисията на православната църква в модерния свят. Приносът на Православната църква в миротворчеството, справедливостта, свободата, братството и любовта между хората и преодоляването на расовата дискриминация.
4. Да се потвърди датата на започване и завършване на работата на на Великия Всеправославен събор - 19. 06. 2016 г.
5. След кризата в отношенията между Турция и Русия,  след призива на руското правителство да не се посещава Турция, да се обсъди мястото на Великия Всеправославен събор 
6. Да се приключат темите за обсъждане
7. Да се обсъди участието на миряните като наблюдатели
8. Да се обсъди финансовата страна на подготовката на Събора
9. Да се вземе становище относно броя на участващите епископи - предстоятелят плюс 24 епископа - предвид това, че някой от църквите не разполагат с толкова епископи.
10. Да се реши положението при неучастие на дадена църква.                     

И накрая на сутрeшното заседание беше взето решение, че единствено каноничен и достоен за общение от Украинската църква е присъстващият на съвещанието митрополит Онуфрий.

Начало на заседанията в Шамбези


автори Теофила Мускетарката и Светльо Ангелов

Днес започнаха заседанията на главите на поместните църкви под председателството на Негово Светейшество Вселенски патриарх Вартоломей. Заседанията се провеждат при закрити врата в църквата "Свети Апостол Павел" при Православния Институт на Вселенска патриаршия в Шамбези. Негово Светейшество благодари на първойерарсите за тяхното присъствие и отбеляза, че от съвещанието отсъстват трима от главите на поместните църкви - патриархът на Антиохия Йоан, Архиепископ Сава Полски и гръцкия Архиепископ.

Междувременно прави впечатление, че никой от отразяващите събитията православни чуждестранни сайтове не си е направил труда да снима и публикува снимката на българската църковна делегация. Всяка от делегациите на останалите Поместни църкви е заснета с предстоятеля си в пълен състав. Другото, което прави впечатление е, че по време на съвещанията, докато един слуша внимателно, друг чете или си води записки, българският патриарх Неофит спи


22 януари 2016

Гробище за домашни любимци в Попската къща

"Прочел в някакво списание по животновъдство, че месото на питомните зайци е крехко като пилешкото, че те се плодят много и че развъждането им може да донесе на грижливия стопанин големи печалби, отец Фьодор незабавно си набави половин дузина разплодници и само след два месеца кучето Нерка, изплашено от неимоверното количество дългоухи същества, изпълнили двора и къщата, забягна нанякъде." (Иля Илф и Евгений Петров, из "Дванадесетте стола", гл. III - "Огледалото на грешника")
още по темата с кокошките и зайците:
1) Приключения в Попската къща
2) Сюреализъм в попската къща

Минаха вече девет (и повече от девет дори) дни от смъртта на Зайко-Байко и Зайко-Кукурайко... Малко преди рождения ми ден тая година починаха, в същия ден, в който отецът се върна с попадията от Новогодишната екскурзия, заради което ме остави в дома си да ги храня и приглеждам...

Добре поне, че ги кръстих - именувах по-точно казано.

- Отче, - казах му, след като първо ми плати и даже надплати за услугата - починали за Зайко-Байко и Зайко-Кукурайко, преди малко отидох да ги изхвърля трупчетата им в горичката отсреща...
- Но как така?!

...Имаше три чувала с храна на гранули. Един за зайците, два за кокошките и гълъбите и няколко бали с люцерна пак за зайците - за десерт. Аз обаче съм разбрал, че двата чувала са за кокошките, а третият е за гълъбите - за зайците люцерна. Сипвал съм от храната на зайците в хранилката на гълъбите, затова и тя постоянно се оказваше пълна, защото къде сте виждали вий, глупаци такива, гълъби да ядат наедно със зайци и от тяхната храна?!

Зайците, разбира се, би трябвало да ядат люцерна... Разбира се, че зайците няма да ядат друго, освен моркови, зеле и люцерна, както от деца всички ние знаем от книжките с детски приказки! Гълъбите пък не би трябвало да ядат заедно с кокошките, защото, както знаем всички също великолепно, този път от Светата Библия, гълъбът носи маслинови клонки в човката си, а не люспи от домати и развален лук!!

Обаче не било съвсем тъй на практика.

Две от малките зайчета (Зайко-Байко и Зайко-Кукурайко) умряха на място, вследствие на почти две седмици глад. Кърмещите ги Майки-Зайки, оказва се, от люцерната, с която съм ги хранил (в интерес на истината доста щедро), не съумели да "направят" кърма. Новородените Зайко-Знайко и Зайко-Таратайко обаче оцеляха, защото тяхната Майка-Зайка, затворена с тях в отделно помещение, успя да се научи да скача като кенгуру и да се храни с хляба върху масата в помещението, който хляб аз си мислих, че е за кокошките, но не им го давах, за да не... преяждат. 

Те обаче, не само не преяждали (милите кокошчици), ами и гладували също, защото храницата им налитали да кълват гълъбите. Това обяснява факта защо сутрин рано-рано, към 10.00 - 11.00 ч., идваха пред прозореца на стаята на приземния етаж, където спях, за да кудкудякат гладни и да ме будят, водени от Господин Петела си... Последното има някаква положителна страна, защото, от зор очевидно, започнаха да снасят много по-големи яйца, отколкото когато бяха сити.

Две от зайчетата умряха така. Седем други зайчета умряха по-късно - от преяждане... Разбирайки какво съм сторил, хукнахме с отеца тутакси към зайчарника и препълнихме изобилно хранилките им с нужните гранули, а те горкичките яли, докато свитите им от глад стомахчета, не се... пръснали!

- Ти превърна двора ми в Гробище за домашни любимци!!

Това изкрещя отецът тия дни, когато ме видя...

Чувствам се ужасно, помолете се, братя и сестри, за мене грешния...

18 януари 2016

Отец Филип Василцев създава сестринство в кв. "Княжево"


(по информация от приятели на блог "Маран-ата")

Архимандрит Филип Василцев, предстоятелят на Подворието на митрополита на Москва и Патриарх цяла Русия в София - Негово Светейшество Патриарх Кирил II-ри, планира да създаде в дома за стари хора в софийския квартал "Княжево", където е параклисът, който е под ръководството на софийското руско подворие, женски "манастир". Сестринството, състоящо се от напусналите неотдавна Присовския манастир във Великотърновска епархия сестри Доротея и Евула, ще обгрижва духовно възрастните хора.

Женската монашеска институция в Църквата впрочем е наследник на древния институт на дяконисите, чиято функция в старите, Първоапостолски християнски общини е била точно такава - социална и душепопечителска. 

С това Василцев разреши дългогодишния проблем в Подворието с отказа на свещениците да посещават и обгрижват старците в дома (от подобна дейност, подразумява се, приходи няма, а на българското свещенство това е обикновено главна грижа), от които единствен го е правил руснакът, служил в Подворието - отец Зотик, демонизиран дълго от някои русофобски елементи в (и около) БПЦ, намиращ се понастоящем на мисия в Италия.

Вселенски патр. Вартоломей: Пречките са преодолени


автор Теофила Мускетарката

Днес Вселенска Патриаршия обяви за началото на Събранието на главите на поместните църкви 21-28 януари 2016 г. Вселенска патриаршия информира, че почти всички пречки, които са били препяствие за провеждането на Предсъборното Съвещание, са преодолени. 

В дневния ред на съвещанието ще се засегнат организационните въпроси за провеждането на Всеправославния събор, който е насрочен за 19 юни 2016 г. в Истанбул в църквата "Света Ирина". Програмата включва и обща литургия на главите на поместните църкви на 24 януари 2016 г. в храма ,,Свети Апостол Павел" в Женева. Негово Светейшество Вартоломей Вселенски ще бъде придружен от техни Високопреосвещенства митрополит Йоан Зизулас и митрополит Емануил на Галия (Франция)

P. S. Всички глави на поместни църкви ще присъстват, с изключение на трима - Антиохийският патриарх Йоан, Варшавския архиепископ Сава, поради здравословни причини и Атинския архиепископ по лични причини.

16 януари 2016

Разбор на думите на един "свещеник"-мутра


Склонността на свещ. Сливестър (Станимир) Янакиев да инициира престъпления, да участва сам в тях или да ги подбужда, не е от днес, нито е от вчера. Това тук (на снимката по-горе) е публикация от стената на facebook-профила му, която с неговите виртуални приятели обсъдиха и сетне той бързо изтри. Мои приятели обаче, които Силвестър мисли за свои, я заснеха своевременно и ми я изпратиха. В коментарите под нея неколцина са попитали директно чия глава призовава сливенският "свещеник" да бъде строшена, изразявайки готовност да го сторят, стига ясно да я посочи.

Интересен образ Силвестър си рисува в тоя "автоанализ" с изповедални елементи. Като оставим настрана набиващото се на очи обожание, с което тоя говори за себе си, включително и за пороците си - отсъства всякакво покайно усещане, нека обърнем внимание на няколко неща, които "свещеникът" настоява да научим за него.

Силвестър първо ни намеква, че е бил мутра. Отдавали му се били "някои неща", подразбира се недобри, в които не успял да разгърне потенциала си, защото рано (според собствения му израз "навреме") бил станал поп.

Ние тука бихме могли да възразим, разбира се, защото "качествата" си на нагъл убиец Силвестър прояви сравнително наскоро, като с хулиганските си прояви доведе един възрастен човек - свещеник и архимандрит, до смърт в Троянския манастир, след което публично злорадстваха с брат си поп Евгени. Силвестър би послушник в Поморийския манастир, опита се да безчинства и в Русенска епархия, и в Гигинския манастир. Не ни се мисли просто как би се "проявил", ако не го спираше (според него) расото му.

Следвашото, което научаваме от самия Силвестър за... Силвестър е, че бил допуснал много, много грешки. Той, естествено, не ги нарича грехове, нарича ги грешки, защото по презумпция в свето-сливенското "богословие" грехове допускат само миряни и евентуално иподякони - от иподякон нагоре в Сливен и епархията им серат сапун и пърдят парфюм априори, това за сливенци е богословска аксиома.

Но всички тези грешчици на Силвестър са пренебрежими, защото имало една могъща индулгенция - заради авторитета на духовния си наставник Силвестър би трошил глави. Каква е разликата в случая между свещеника и мутрата бихме могли да запитаме тука, но няма смисъл да питаме, защото за всеки нормален човек разлика не съществува. Силвестър не е станал от мутра на свещеник, Силвестър е станал свещеник-мутра.

След като обяснява, че е израз на велико благочестие (покриващо множество, според него, грешки) да строшиш главата на човек, обиждащ духовника ти, Силвестър изразява люто огорчение, задето неговите духовни чада не са направили досега нещо подобно за него.

Силвестър призовава към физическа разправа с мен "духовните си чада". Между тях, като свой адресат, изрично откроява люде, имали проблеми с правосъдието, на които бил помагал в съда и към които апелира да му върнат "жеста". Постъпва ли Силвестър като водач на тоталитарна секта, злоупотребява ли с религиозната зависимост на "духовните си чада", вие как мислите? В посланието на Силвестър има ли състав на престъпление? Вие как мислите?

04 януари 2016

Разногласия при Предсъборните съвещания в Истанбул


автор Таня Мускетарката /кореспондентка на блог "Маран-ата" от Предсъборните съвещания/

Вселенският патриарх Вартоломей имаше намерение да "напише история" със свикването на Великия Всеправославен събор през юни 2016 година в Истанбул, в който да вземат участие главите на поместните църкви Събитие, което за последен път е било преди 1229 години. Последният Седми Вселенски Събор се е състоял преди великата схизма от 1054 г., през 787 г. - по времето на император Константин Шести и майка му Ирина в Никея, в църквата Света София.

Подготовката на Събора вървеше трескаво през последната година и е насрочен за месец юни 2016 г. в Истанбул, в църквата "Света Ирина". Но това желание на Вселенския Патриарх е трудно изпълнимо, защото има сериозни различия между църквите, като например между Московската патриаршия и Антиохийската патриаршия, които изразяват открито несъгласие помежду си, а други църкви - като Гръцката и Кипърската, открито се дистанцират. 

Показателно препятствие е, че след последното заседание на подготвителната комисия за събора, проведено в Атина, изникна въпросът, затова че, ако по-ниските етажи на духовенство, в лицето на митрополитите, не достигнаха до споразумение за текущите въпроси, то какво остава за главите на поместните църкви.

Начинът на обсъждане по време на заседанията за изготвяне на правилата за провеждане на заседанията на събора предизвика разногласие Като пример ще дам принципа за единодушие за вземане на решения, оспорен от представителя на Антиохия. От другата страна бяха църквите на Русия, Грузия. Чехия.

Председателстващият заседанията Пергамски митрополит Йоан Зизиулас прекрати заседанията и обяви, че разговорите ще продължат по-късно във времето.

Друг проблем и то голям, е отказът на главите на Гръцката, Руската, Грузинската, Антиохийската и на Чешката църкви да участват в предсъборното съвещание в края на януари (21-28 януари) в Истанбул.

Обожаем

"Свръхчовекът в мене стене" (Гьоте, из "Фауст")
/посвещава се на дякон Андрей Кураев/

Абсолютно вярно е, че човекът трябва да има време, в което да остане сам със себе си, за да се види, да се прецени и себеизпита... Хубаво нещо е Другият (и другите), но и той уви, както удоволствията, алкохолът, доброто ядене, пътуванията, влюбването, сексът, може и твърде често се превръща в средство и начин за бягство от себепознание.

Дали това е една от целите на отшелничеството не знам, с древнопросиял инок-отшелник не съм разговарял, обаче едно ми става тия дни ясно... Аз съм мизерник, тщеславна и евтина курва... 

Отец-дяконът Андрей Кураев на всичко плю - и на протодяконството си, и на професорската катедра в Московската Духовна Академия, и на реномето си на патриаршески довереник и близък идеен съветник, за да изобличи едного от руските митрополити в корупция и педофилия...

Пък аз на едни 300 лева им треперя, като че са не 300, ами 300 000. Срамота. Срам за всяка куха моя поза и чупка на някакъв си "трибун"... Ех, ами какво сега ще стане, ако вече не мога да си купувам тютюн, а?! Ами ракията!? Ама как ще се живее без ракия?! Боже-Господи, веднъж нали пробвах - за малко да почина!... 

Трибун ли?? Не, позьор.

Съвсем вярно е май туй, което измислих наскоро сам - най-високо цени себе си и е готов със зъби и нокти да воюва, за да се опази тоя, който най-малко струва.

Затова и Господ, пред Кръста, като "агне пред стригачите си не издаде глас", не възропта, не взе да се окайва, да манипулира, да заплашва или да предлага сделки.

Истинският живот (личност, ценност, идентичност) на Истинския Човек е "скрит с Христа в Бога" по думите на Блажения Павел. Ние обаче не търсим идентитет, личностно самоутвърждение, достойнството на Разпнатата (и затова Изправена) Човечност, ние търсим кодове, шифри, знаци и механизми за взаимно разпознаване, които да ни дадат гаранции, че в общуването и социалния си живот няма да бъдем увредени или унищожени.

Ех, душо подла!!... Тъй трепериш, сякаш иде реч не за 300 лева, а за вечната ти участ...

Да умреш, да загинеш в един миг, за някаква велика кауза, па макар и да е за някоя дребничка истина, е лесно. Умираш и умирайки знаеш - почти е сигурно, че рано или късно ще ти вдигнат паметник... Трудно е като св. Йоан - Кръстителя и Предтеча Господен - затворен в тъмницата от Ирод, сякаш пред един вечно повтарящ се "пилатовски съд". Там той не е нито пророк, нито проповедник, там той е един съмняващ се и гънещ се човек. И заедно с това, че Йоан е "най-голям между родените от жена" по думите на Самия Христос, Йоан е и притча за човешката слабост, урок, че Човечността крепне и се утвърждава само в Богочовечество.

Не няколко дни, седмици, месеца, като в случая с Предтечата Йоан, а хиляди години вече съдът на Пилат и синедриона над Божия Син се повтаря - и в литургията, и в историята, и в живота. Повтарят се подигравките на Четверовластника Ирод, повтаря си и Via Dolorosa, но заедно с това се повтаря и Кръстното Възправяне на Човека в Богочовечество, затова и Човекът Иисус Христос, пак по думите на Блажения Павел "същият вчера, днес и завинаги", е Обожаем.

03 януари 2016

Сюреализъм в попската къща


Пореден ден в къщата на отеца...

Кокошките се държат странно... Храната, която им сложих, е замръзнала... Струва ми се, че една от тях се учи да лети в стил "изтребител"... Засилила се беше от покрива на кокошарника и с клюн се опитваше сякаш, падайки, да разбие замръзналата купчинка от семки, просо и кукуруз. Петелът ме мрази. Докато ме видя и хукна през глава, злобно кудкудякайки.

Зайците също откачиха, още с влизането в помещението им, започнаха един през друг да ми гризат ботушите. От гълъбите няма ни кост, ни вест. Слабо е вероятно да са ги изяли зайците, ако тия глупави, но нахални създания са се опитали да им ядат от люцерната. Обаче не е невъзможно. Да! Тези зайци започват сериозно да ме плашат!

Ракията на отеца мирише на... тамян. Защо ли?! Преди малко открих във фризера шише с мастика "Пещера", заровено добре в различни замразени меса и зеленчуци. Няма да го пипам!! Не, не и не!! Каквото и да ми нашепват проклетите дяволи! Защото, твърде е вероятно, като се върне и установи, че е празно, отчето да ме гледа в очите дълго и укоризнено. А не е невероятно и да се разкрещи.

Падна първият сняг. Всяка от петте кубика дървени цепеници се украси с нещо като новогодишна шапчица... Сюреализъм. Мисля, че е крайно време да изляза и да ги прибера под навеса. Или като ги чуя да се връщат (отецът и попадията), да легна и да се направя на умрял. Умрял човек и мечка-стръвница не го закача, чувал съм!!