10 февруари 2016

На корифеите ни джанките или от къде бере идеи Главев


Богословието на такива като Иван Николов и Дарин Алексиев, полемизиращо на основа "Една баба ме попита" и отговарящо на въпроси от богословско естество според принципа "Струва ми се, че така е най-логично", расте не просто върху липсата на светоотчески и библейски херменевтически (общо-тъкувателни) принципи в мисленето, ами върху една самоделна херменевтика.

Липсата на херменевтичен подход създава среда да вилнеят подобни богословски бракониери с херменевтични "пушки-самоделки", с които буквално разстрелват църковността и от които "проповедници" като поп Божидар Главев взаимстват за целите на собствената си непочтена полемика свободно и безкритично идеи.

Аз не зная да е издаван в България учебник по православна херменевтика сериозен, освен отпечатания наскоро учебник на преподавателя от БФ при СУ проф. Шиваров. Дано само не е като учебниците на колегата му старозаветен библеист от ПБФ при ВТУ Попмаринов обаче, които мене категорично не ме удовлетворяват, не ги чета, защото няма и какво да науча от тях ново. Попмаринов преписва, като даже не се и старае (може би, защото чисто и просто не умее) да преразкаже разбрано, камоли увлекателно, клишетата, които е чул по разни семинари или разлиствайки разработките на чуждестранни православни богослови.

Ако учебникът по херменевтика на проф. Шиваров се окаже различен обаче от попмариновите учебници тип "тетрадки" (обещавам да го намеря и прочета), ще се извиня на Шиваров тука публично. Дано не е като учебника на Попмаринов по обща исагогика на Стария Завет (въведение в него), който се излъгах да прочета и който е "като две капки вода" с този на белградския библеист проф. Драган Милин, с една "малка" разлика, че попмариновият е като капка... боза.

Попмаринов не е състоятелен на студентите си да обясни ясно и нормално принципите, според които сам тълкува Библията, а инак се разнася из София по сбирките на пламен-сивовата "Къща за птици", за да "въвежда широката църковна аудитория в тайните на Свещеното Писание". Ако перифразираме старата пословица "Със стари курви нов бардака не става", можем да кажем в случая с изявите на нашите "модерни богослови" в сивовия кокошкарник - със същите кастрирани петли нов курник не се прави.

Между недоучената херменевтика на такива като Димитър Попмаринов и самоделната херменевтика на споменатите вече Николов и Алексиев, същностна разлика не съществува. И двете, дори когато се противопоставят една на друга, обслужват единствено нечестната игра на църковни учители, която играят такива като поп Божидар Главев.

Ако някои колеги - великотърновски богослови, спрат да се разхождат "пет за четири" из България и да се снимат по матинета и соарета, може и да успеят да помислят и нещо полезно да измислят, понеже преди да се пънат да лекуват църковността със своето богословие, най-добре да се опитат първо да изцелят собственото си богословие от своята лична недообразованост и мързел, съчетан със суета и славолюбие.

Когато Стоядинов престане да върти перчем наляво и надясно, усмихвайки се като Елвис Пресли, а Попмаринов престане да си намества очилата, сякаш разбира това, за което сам говори, когато "бодрата им смяна" от нови асистенти вземе, та поне разлисти Жан-Пол Сартр, вместо при всяка удобна възможност да цитира едно-две изречения от него, прочетени у еп. Атанасие Йевтич, може би ще успеят да озаптят собствените си изтървани из БПЦ питомци - "богословстващи" свещеници като поповете Главев, Гърбов и Станимир (Силвестър) Янакиев, та да спрат тия да тровят съзнанието и светогледа на вярващите с чужди на православието и вредни идеи. 

Защото те - идеите, както няма да спра да повтарям, винаги носят своите последствия, а праведен живот върху неправославна вяра и светоглед няма как да израсте. От дървото на автентично православно, светоотеческо и библейско богословие се берат плодове на благочестие, от "Къщата за птици" на Сивов обаче, където тия през ден гнездят, единственото, което се люлее и можеш да си "набереш", са техните собствени... спаружени "джанки".

* * *

Идеята, че Христовата Кръстна жертва е "умилостивление" за Бог-Отец, задето е нарушен Закона Му, че Христос е умъртвен вместо нас, при това съвсем невинен, за да живеем амнистирани от Бог-Отец ние, почива на няколко калпави херменевтични конструкта. С единият от тях вече се занимахме тия дни в блога - с този, според който Бог-Отец е оскърбен от нас и за да се възстанови мира между Бог и човеците, трябва да се извърши "екзекуция", Божият праведен гняв трябва да бъде задоволен, а нараненото Му достойнство реабилитирано.

Този конструкт не е измислен от Главев, който сега го разпространява чрез сайта си като "автентичен православен възглед", той е въведен в християнското богословие от един от бащите на западната схоластика - Анселм Кентърбърийски.

Преди да вдигнем обаче на дядо ви Анселм кокалаците и да започнем да ги разнасяме като плашило по сокаците, трябва да кажем и че това "логично обяснение" се преподава от такива като Иван Николов и Дарин Алексиев по семинариите (среднообразователните духовни училища), а сега и в Пловдивската духовна академия от Николов. С тази набита добре в главите им представа влизат във висшите богословски училища завършилите семинария и за съжаление не се намира сред новите им преподаватели ни един, който да се конфронтира с нея, да я отстрани, понеже самите преподаватели най-често са минали през мозъчната промивка на Николов и Алексиев.

"Богът", с който "богословски" се запознават още в юношеството си нашите свещеници и теолози, е Психопат. Затова и изобщо не е странно, че се държат в служението си и своите взаимоотношения психопатски. Споменах ли, че идеите винаги имат последствия?

Лъжата обаче всякога има най-малко два крака. Вторият крак на лъжата е, че Бог е попаднал в клопката на Собствения Си Закон - другият калпав херменевтически конструкт. Следователно даже Бог да не иска да екзекутира престъпниците, Законът Му го изисква. Бог не може да прости прегрешенията, колкото и да го желае, докато те не получат "праведна отплата". Юридическата правда и нравствената неизбежност висят над главата на Самия Бог, предопределяйки Собствените Му действия.

Осъзнавате ли какво всъщност казват тия идиоти? Те казват, че са по-свободни от Самого Господа-Бога. Те всекидневно прощават на своите близки техните грешки и немощи, а помежду си, в своята клика, даже и най-гнусни грехове, прощаваме им и на самите тях ние почти всеки ден, че са идиоти, Бог обаче не може да прости безусловно, Бог не може да се смири, да претърпи, на понизи Себе Си от любов към нас, а трябва да убие Единородния Си Син, за да Му позволят идиотите "да прости". Впримчили са, мислят си идиотите, Самия Бог чрез изискванията и условностите на собствената си логика, която и спрямо самите себе си дори не прилагат последователно или даже изобщо не прилагат! Т.е. и да не е Господ психопат, Той, заради техните идеи, трябва да постъпи като психопат.

Но според Писанията, няма "абсолютен и непроменим закон", няма "нравствена неизбежност". Почти веднага, след като Господ казва на евреите "Не убивай" на Планината Синай, нарежда лично на Иисус Навиев и на същите тия евреи да "избиват до крак" в свещена война с други народи. На Синай Бог казва "Не лъжи", а почти веднага след това една жена в Йерихон на име Раав не само спасява живота си (своя и на семейството си), лъжейки, ами според св. ап. Иаков даже и пред Бога се оправдава с тази лъжа, която Иаков нарича в Съборното си Послание "праведно дело".

Бог не е Бог, защото е праведен (според нашите стандарти за праведност), Той е Праведен и Свят, защото Е Бог, Законът е валиден, докато Бог Го изговаря, заповедта е непроменима, докато Бог не изрече друга.

Бог не е роб на собствения си закон. Тази идея, че Бог попада в зависимост от собствените си решения и думи, също е езичническа. Това впрочем е логиката, според която Вавилонският цар Дарий Мидиеца трябвало непременно да екзекутира своя довереник и личен приятел св. прор. Даниил. Враговете и завистниците на Даниил измислили интрига, чрез която да погубят еврейския велможа в двора на Дарий. Подбудили царя да издаде указ, че в продължение на определен брой дни се забранява на всекиго в царството да отправя молба към когото и да било другиго, без значение човек или божество, освен към цар Дарий. Нарушителите ги чакало смъртно наказание. Интригантите добре знаели, че всеки ден (по два пъти дневно - сутрин и вечер) Даниил се обръщал към разрушения Йерусалим и Соломоновия храм, като се молил на Яхве при отворени в тази посока прозорци на стаята си. Побързали да обадят на царя за Даниил веднага, след като той нарушил забраната. Дарий попаднал в клопка - той не можел да анулира собствената си заповед, съгласно техния закон... Няма да ви доразкажа историята - имате си библии, за да я дочетете...

Според тези безумци Бог е подобен на езичника и идолопоклонник (сам той идол) Дарий! Техният ум е нищетата, техният идол - лъжата, а техният бог - сатаната. 

8 коментара:

Анонимен каза...

Откъде у теб толкоз лайна, та да насереш всички? Сигур щот непрестанно ядеш. То друго и не можеш да праиш освен това, та си отворил и тая фабрика за екскременти. Ма внимавай - че ем си вмирисан на това, дето произвеждаш, ем си заприличал на стоката си...

Светльо Ангелов - Портос каза...

Ти това ли разумя от целия текст - че някой е "насран"?! Да не си ти един от "насраните", че пишеш коментари анонимно?! То такива като вас друго не ги интересува, освен това кой ги е парфюмирал и кой "насрал". Ще се задавят в собствената суета при най-слабата критика, ама инак "богословстват", наставляват, менторстват...

пламен каза...

Здравейте, нямам богословско образование но това което казваш за чисто католическото, юридическо разбиране на жертвата Христова го
слушам обяснено при Осипов и се чудя как богослов може да не го разбира.Та Бог не прие да се пролее кръвта на Ицхак дори

Мила каза...

Наскоро слушах(не понеже съм незряща,а докато си вършех домашната работа понадавах ухо) едно предаване на Венета Райкова. Никак не съм и почитателка, но темата бе любопитна - за или против разни лечители, баячи и т.н. Гостът бе мъж на средна възраст "грешник, открил Бога"(не се знае в коя конфесия), по неговите думи, който бе свръхемоционален и никак не даваше на публиката, че и на водещата да гъкне. Говореше, но накрая всички се нахвърлиха,вербално, върху му. Защо разказвам тази напълно странична история - ами, понеже човекът каза куп верни неща, но по начин такъв, че никой дори не се замисли за смисъла на думите му! Никой, ни един! И аз не харесвам изказа на Портос, позьорството му, комплексираността му,но мисля, че предишния коментар е на не по-малко комплексирана личност. Влизам в сайт или в блог, за да науча нещо, не за да търся отдушник на емоциите си (за целта с имам съпруг,все пак ;) ) , а човекът е богослов, нали? Може Портос да си има лични отношения с отец Главев и останалите и поради това да пише така, но въпросите от статията са точно тия, които са в главата ми от известно време. Даже мислех да потърся учебник по Стар завет, за да мога да прочета по-обстойно и на спокойствие как се анализира той. Вероятно трябва да чета Светите отци и много богослови, но няма как да имам това време покрай малките. Бог е суверен и може да прави каквото си реши, пределно ясно, но...защо законите във Второзаконие ми звучат като пришити? Еретично ли е да мисля така? Бог е онзи, който, когато Адам и Ева сгрешиха ги потърси, за да им даде възможност да си признаят и да се разкаят, а после постъпи така и с Каин.Бог е този, който прогони хората от Едем, а не ги уби, сложи печат на Каин, за да не бъде убит. Ох, ще стане твърде дълго...Не разбирам смъртното наказание и членовредителствто за какво ли не в закона. Не разбирам как евреите не са си задавали въпоса "защо" и "как" хем така - хем иначе? Децата имат една песничка, в която детето се връща от градина, иска да сподели нещо, но майката му казва по-добре мълчи , а бащата - хайде говори, и то се пита - как така сега?! Защото да - Бог може да каже нещо, а после да реши друго, но това само ако приемем, че десетте заповеди се отмянят и се дава нова заповед - избий ханаанците , например. Ако не са отменени - изпадаме в подобна на ситуацията от песничката, по моему. След време пък, Бог праща Йона , за да предупреди ниневийците...да не разказвам, т.е. пак търси начин да спаси човеците. Знам, че звуча разбъркано, но то е защото наистина съм объркана.
Искам обаче да задам отново един по-ясен въпрос.Ако апостолите и християните в Йерусалим са присъствали на богосглуженията в храма, означава ли това,че са принасяли животински жертви, а след това вечер са се причастявали. В статията в другия Ви блог пишеше именно това - че са били и на двете богослужения. И още нещо - защо "не убивай" се тълкува като "не убивай хора", а не като "не убивай по принцип, т.е. и животни"

пламен каза...

мила Мила здравей, ако ми помогнеш да разбера в какво се изразява комплекса ми благодаря.Не смяташ ли че мнението на портос по въпроса което споделям може би е вярнo ?Да не се объркаш като оценяваш различното от твоето за грешно?А сега за ясния въпрос.Лично мнение на не богослов.Мисля цялото творение е с потенция за достигане на опр. цел,не даденост а зададеност обусловена от мн. неща.Така че Господ съгражда църквата си,тя се бори,свиква събори, достига до догмати,канони итн, в наше време виждаме как вехне и се бори за да запази колкото може вярата до последно така че това е жив организъм който оцелява според обстоятелствата и е мисля невъзможно да се сравнява с ранната църква.Все едно аз да се сравнявам с някой който е бил готов да умре на арената от лъвовете за Христос ама не бил се изповядал като хората,не по тоя календар празнувал, свещи не палил,модернист бил итн.

Мила каза...

Извинявам се. Понякога във виртуалното пространство си позволяваме повече, отколкото вероятно бихме си позволили лично - обиди,псувни и т.н., което за мен е израз на комплексираност. Вторачването в чуждите паница и легло до вманиачаване също, но това са си мои разбирания, незадължаващи никого, още повече в личен блог, затова се извинявам. Не съм искала да обидя нито Портос, нито Пламен.
А по въпроса - не се знае как бихте реагирали, ако Ви преследват, поради вярата Ви в Христос. Днес много християни са в това положение, е не с лъвове, но биват преследвани.
Аз не твърдя, че е възможно, нито пък нужно да живеем по начина, по който са го правили ранните християни. Света се мени, църквата също. За мен въпроса за практикуването едновременно на жертоприношение и причастие е важен, за да разбера как апостолите, които са били рамо до рамо с Христос, докато е бил на земята, и ранните християни, са осъзнавали Христовата саможертва. Казвате ми практически, че не можем да се сравняваме с ранната църква, понеже хората тогава са имали очевидно по-силна вяра, а в същото време - ние осъзнаваме жертвата на Христос, като такава, от която по-голяма не е възможна и не жертваме животни, т.е. имаме по-ясна и силна вяра! Кое е вярното, всъщност?
Както и да е...Обаче разбрах от по-следващия текст какво търся - учебници по исагогика и екзегетика ;) Малиииии, то дори само имената им звучат отчайващо сложно! :) ;)

пламен каза...

Не съм чел тази публикация за която казвате, но те в началото са спорили за не едно и две неща.Знаеме спора за обрязването който никак не е маловажен, затова мисля е трябвало време докато се яви правилната вяра в цялата и пълнота.Богословието се е развило като наука за да даде адекватен отговор на ересите и на философията. Дори да ти е ясен Лоски като две и две няма гаранция за по/силна и по/ясна вяра.Схоластиката не е решение, де да имахме такава проста вяра необременена от многото ни ,,знания,, , но уви.

Мила каза...

Благодаря за отговора! Сега вече Ви разбрах, мисля, правилно и съм съгласна с думите Ви. На мен въпроса с обрязването никак не ми изглежда толкова важен, особено сравнен с този за Христовата жертва, но ако се опитам да се поставя на мястото на християните евреи става по-различно. На тях вероятно им е било трудно да се разделят с модела в главите си, който диктува жертвоприношения и обрязване!