Проблемът, който някои в последно време въртят, с браковете (и въобще взаимоотношенията) с инославни християни, по начина, по който той се поставя от различни църковни маргинали из иначе големи, обаче само на територия, но не и като значимост нито в духовен план, нито за вътрешния живот на Поместната ни Църква епархии, е книжен проблем, проблем с четенето и осмислянето на прочетеното. Това е едно непоследователно и безразсъдъчно четене на Стария Завет, което по принцип за тях е характерно и по отношение на Църковното Предание.
Първо нека кажем, че диференциацията между православни и инославни християни - римокатолици, копти, армено-апостолическа вяра и протестанти от една страна и иноверците - мюсюлмани, будисти, юдеи, от друга, не е икуменическа модерна измишльотина, която цели да оправдае безпринципност и аморфност във взаимоотношенията между християнските вероизповедания. Тази терминология - да бъдат назовавани последователите на другите клонове на историческото християнство инославни (а на другите религии - иноверни), а богослужебните им събрания не секти или еретически (разколнически) сборища, ами именно "отпаднали от литургическото общение и единство с нас църкви", се основава върху възгледите и подхода не само на големи православни духовници - свещеници и богослови през близката и далечна наша история, но тя намира оправданието си и в Свещеното Писание - и на Стария Завет, но и на Новия Завет.
Проблемът с инославенето на Един и Същи Бог е стар, почти колкото самата Библия и той нивга не е "разрешаван по сливенски". Още в книгата Изход е споменат тъстът на св. цар и прор. Мойсей, по име Йотор, който е по произход от Мадиамската земя. Йотор е определен като "свещеник", жрец, но не на Йехова (Яхве), нито на Елохим. Кой е бил богът, комуто Йотор се е покланял и служил, не е казано, но който и да е бил той, явно не е попречило на Мойсей да вземе дъщеря му за жена.
Откровението свише за Мойсей, изсред Неопалимата (горяща, но неизгаряща) къпина, е уникално, за пръв път Бог се открива с Лично име - името Яхве и заедно с това се идентифицира с "Бога на Авраам, Исаак и Иаков". Буквално гласът от къпината казва тъй: "Аз Съм Богът на Авраам, Исаак и Иаков и се казвам Яхве".
Дали това е бил Същият Бог, Комуто е служил Йотор по свой начин, само че познаван от Йотор с друго име, още повече, че името Яхве не е същ. собств. име, ами е всъщност глагол - "Биващият, Бъдещият, Битийстващ, Този, който бива, който Е", не знаем. Факт е обаче, че Йотор се присъединява към израилтяните в техния поход към Ханаан, без да се споменава нищо за някаква негова "конфирмация" в тяхната вяра, за разлика от внука му, който от Ангел Господен Мойсей и съпругата му Сепфора - дъщерята на Йотор, са буквално заставени да обрежат. Нещо повече - Йотор е именно този, който съветва уместно и успешно Мойсей да въведе административно разделение на властта сред евреите - да определи "хилядници, стотари, десетници" помежду им.
Как е наричал Йотор своя бог не е ясно, както и дали в Яхве е разпознал него, но с друго име. В книга Числа обаче се появява още един човек, който вече е означен не как да е, ами като "пророк на Всевишния Бог" и той се казва Валаам. Този Валаам, когото евреите срещат по пътя си, освен всичко друго, изрича и емблематично пророчество за раждането на Бъдещия Месия. Нещо повече - Валаам (комуто за разлика от Мойсей Бог не се е разкривал като Яхве), благославя Народа на Израил.
Случаят с Валаам напомня силно на друг случай, описан в книга Битие - този с Мелхиседек - цар и свещеник на град Салим, когото св. Павел в Послание до Евреите в Новия Завет определя като "съвършения предобраз на Иисус Христос". Мелхиседек не само благославя Авраам, след като Авраам се завръща от една война, в която е победил цяла коалиция от местни царе, но и получава от Авраам религиозен дар, данък - една десета част от военната плячка...
Нито Валаам - пророкът на Бога Вишний, нито Мелхиседек - цар и жрец на град Салим (който по-късно ще стане Йерусалим), имат кръвно родство с потомците на Авраам, Исаак и Иаков и тяхното богослужение категорично не прилича на определеното от Бог Яхве за евреите при техния Изход от Египет.
Теологията по въпроса с инославието сиреч на автора на Пентокнижието Мойсей няма нищо общо с тази на сливенските фундаменталисти днес и на дядо им Иванчо (Сливенски Архиерей).
Следващият момент в Библията, когато се появява "проблемът инославие" във вид доста по-близък до нашия днес, е с разделението след царуването на цар Соломон на еврейското царство на Юдея и Израил. Царството се разделя и въпросът с поклонението и богослужението се превръща в "политически въпрос". За да се покланят на Яхве, израилтяните трябва да ходят в Йерусалим - на територията на царство Юдея (Южното Царство), т.е. индиректно да признават властта на цар, когото всъщност са отхвърлили, заедно с династията му - Давидовия потомък. Затова израилтяните създават своя система на богослужение, неизискваща ходене до Храма и Йерусалим при юдеите. Според някои, те се завръщат към отминали предмойсеевски еврейски форми на вярвания и на богослужение. Но те не отхвърлят Петокнижието и откровението на Мойсей, а просто необходимостта от централизация на поклонението в Йерусалим и Соломоновия Храм.
Библейските старозаветни изследователи сполучливо забелязват, че докато в Юдея Бог въздига праведни и благочестиви царе, в Израил (Северното Царство) великите Пророци са повече, при все, че преобладават царе, склонни към идолопоклонство и езичничество. Често един и същ Пророк проповядва и на територията на Юдея, и на територията на Израил, приет добре и от Южния цар, и от Северния цар, като и двамата се допитват до него или пък гонен и отхвърлян и от двамата. Не на последно място ще отбележим също, че нерядко двете царства се съюзяват срещу общи врагове, като техните съюзнически войни получават благословение и санкция от някой подобен пророк или в други случаи - неодобрението му.
Подобни явления категорично срещаме и във времето на Новия Завет - в отношението на Христос към "инославните самаряни" - наследници на същите тия израилтяни от споменатото Северно Царство впрочем, пак при Христос - към Негови последователи, които не принадлежат към групата от ученици. Подобно инославие, характеризиращо се даже с доктринални (догматически) различия, наблюдаваме и в традиционния от онова време юдаизъм и различните фракции и секции в него - садукеи, фарисеи, есеи, заедно с добро съвместно съжителство...
Следва