16 април 2016

Православен зилотизъм и масонски гамбит


На новия български църковен зилотизъм, финансиран и продуциран всъщност от бизнес-кръгове с олигархически характер и масонска принадлежност в България и Русия, това му е една от най-характерните особености, че разчита на необразованост, дори на неграмотност в пропагандата си.

О, да! Римският папа, разбира се, е еретик и никаква уния с Римската курия, да! Защо папата е еретик par exellence ли? Заради учението Filioque - добавката в латинския Символ на вярата, че Бог Дух Светий "изхожда" не само от Бога-Отца, ами "и от Сина Бог".


Писали сме вече май, че това няма как да бъде нарушаване на православната идея за Единоначалието на Отца в Пресветата Троица, поради простата причина, че на латински е трудно да се предаде нюанса в туй, че Духът битийно произхожда "от Отца" (est ex Patre), но "икономийно" - "заради нас и нашето спасение" се дава "от Сина" - et dat per Filium. 

Тънка работа е Триадологията, не е за тиквеници тя. Защото точно, както Христос (Бог-Син) в Евангелието казва Лично, че Той ще изпрати на вярващите Дух Светий "от Отца" - Йоан 15:26, пак Той, в същите поучения по същия въпрос, казва, че Отец всъщност щял да изпрати Духа на Апостолите в Негово Име, "в името на Сина" - Йоан 14:26 

Е, последно? Кой от Двоицата изпраща Третия в Името на Другия - Отец ли изпраща Духа "в името на Сина" или Синът изпраща Духа "от Отца"?

Ха, сега де!

И още по-интересно - искам да ми се отговори на следващ въпрос - Духът ли идва "от Отца" при нас или чрез (във Духа) отново се връща помежду ни Въплътеният Син Божий, Възкръснал (в Света Евхаристия) - защото Христос така казва - че ще приемат след Възкресението Му Апостолите Духа на Истината (Когото светът не знаел и не можел да приеме), тъй че, нямало да останат Апостолите "сираци" - Той, Христос щял да дойде "при тях", казва им, докато говори за същото събитие (Йоан 14:17,18) A не е ли и Рождеството на Христос от Пресвета Богородица по същия начин - от Отца чрез Духа, тъй както изхождението на Духа е от Отца чрез Сина, може би и битийно, не само икономийно в определен смисъл.

Обяснете ми бе?! Нали сте богослови, свещеници и свещеномонаси, някои сред вас даже епископи и митрополити! Що мълчите?... Тишина по ливадата. Май-май знаете само да се почесвате, сякаш мислите и да говорите, без нищо да казвате!

Май пак самичък ще се мъча да си обясня.

Характеристика (основна, главна, даже единствено Богооткрита нам) на Троичното Битие е пълната взаимна споделеност на Ипостасите (Личности) в Усията (Същност), без да се накърнява различимостта Им и тя да изключва Единоначалието на Отца, от Когото, според Никеоцариградския Символ на Вярата на гръцки език, Син Божий е "Роден  преди всички векове", а Дух Светий "от Отца изхожда", подразумява се, че пак така, в съвечност. 

Символът на вярата обаче не се занимава само с безвременното и абсолютно Битие на "Тримата, които са Един", отците от Никея и Цариград залагат в нашето Изповедание и догмата за спасението, домостроителството. Затова за Сина се казва, че освен дето е "роден от Отца - светлина от светлина", но и че "заради нас човеците и заради нашето спасение" се е въплътил, станал е Иисус от Назарет. За Дух Светий се казва аналогично - че е "говорил чрез пророците", но Пришествието Му (Съшествието Му със Сина) на Петдесетница не е споменато.

Е, латиняните на Поместния събор в Испания, в Толедо - Трети Толедски през 589 г. сл. Хр., решили да обяснят, развивайки икономийно, в Новозаветна перспектива, исторически, пневматологията - учението за Светия Дух в тринитарна светлина, във връзка не с Божественото Битие и апофатическата неизказуемост, ами със спасението и катафатическото Боготкровение на Бога към нас за Себе Си - Равенството на Отец и Син в отношение към Светия Дух против лъжеученията на преобладаващите в Испания по онова време вестготи-ариани. 

Латинският език обаче не правил разлика между "изхожда от" и "изхожда чрез" - et Patrem и et Fillius. Те искали да кажат, че Дух Светий "изхожда от Отца, но чрез Сина". Обаче се получило "два пъти от" на латински. Затова те ясно заявили, че са го казали на латински за латинци, но нямат претенции към гръцкия текст, защото, ако на гръцки се сложи "два пъти от" - με - με πατέρας и με γιος, се получава категорично ерес, освен ако не стане με πατέρας από γιος (от Отца, чрез Сина), но наличието думичката απο (чрез) в гръцкия и познатостта й прави излишно да се изяснява какво се има предвид с това, че Дух Светий не изхожда от Сина με γιος, а чрез Сина από γιος от Отца με πατέρας - добавката е необходима за латинците, имащи проблем с арианите, а не на гърците и би било неоправдано да се стресира вярващия народ на Изток с промяна на Символа на Вярата на гръцки, без истинска нужда.

От 589 г. до 1054 г. никой никъде нямал проблем с това решение на папа Пелагий II в Толедо - ни на изток, ни на запад... A папа Николай I впрочем, папувал много след добавката на латински към Символ Верую "и от Сина" (но преди Схизмата), срещу която добавка днес всички "от Бургас до Видин" беснеят, осъжда Триезичната ерес, която не е позволявала Богослужение и проповед на славянски език, като така прави възможно покръстването в Православие на българите, заедно с източните и южните славяни.

Е, Еретик ли е папа Николай I, наследил и сигурно изповядвал филиокве или православен римски папа, унищожил ерес - абсурдната теория, че Богослужение може да има само на три, свещени, езика - латински, гръцки и еврейски? Пак нямате отговор нали? 

В 1054 г. филиокве става проблем насила - Константинополският Патриарх Фотий, който е станал такъв благодарение на нечестива репресия от светската власт срещу предшественика му, не получава одобрение от римския папа тогава да заеме поста, защото Константинопол може да е "Втори Рим" по решение на св. имп. Константин Велики, но е патриаршия по снизхождението на Римския папа. Така е и с обвинението към папата, че жадувал пълно върховенство в Църквата, този папски авторитет в случая е пречил не на някой друг, ами само и собствено на Фотий. Така Фотий изкопава нещо с давност почти половин хилядолетие, за да върне удара - папата нямал право на претенции към патриаршеството му, защото той самият бил еретик заради това, че не е отрекъл пелагиевото филиокве. 

Но тука трябва да направим и уговорката, че филиокве след векове на запад действително ще се превърне в проблем, защото папите ще подменят изцяло догмата за изхождението на Духа от Отца в "изхождение и от Отца, и от Сина", без въобще да споменават за разликите между "от" и "чрез", както и да се опитват да я налагат на изток чрез прозелитизъм, а това си е вече ерес - превръщането на един, макар и авторитетен теологумен (богословско мнение) в догмат, както и подмяната на съборността в Църквата с папски абсолютизъм - и двете отдавна отречени от Ватикана впрочем, като за резултатите им в обществата през Средновековието папа Йоан-Павел II принесе и покаяние публично от името на Рим.

Причините тук за ясни за схизмата, превърнала се във Велика Схизма сетне, но за пропуснатите шансове по-сетне да се завърнем в единство с Рим, аз имам особено мнение, нямащо общо с някой си Кръстоносен поход. Причината е хитростта и адаптивността на османлиите, превзели Константинопол, мисля аз. 

Съвсем по същия начин Високата Порта действа в борбите ни за църковна независимост на нас българите във времето на Екзархията, както и с Цариградската Патриаршия за времето на владичеството си. С подкрепата си за нас срещу Фенер, османците ни настройват срещу всички балкански народи, осуетявайки намеренията и убивайки интереса им да ни помогнат за освобождение като последна, останала в границите на Империята балканска държава, освен Турция. Екзархийските български претенции са заплаха за териториалната цялост на свободните вече и гърци, и сърби, и румънци. А дали е случайно, че идеологът на "национално освобождение чрез църковна независимост", вместо с въоръжена борба и помощ от съседите, Васил Иванов Кунчев - Левски - йеродякон Игнатий, е бил посветен масон, е друг въпрос, щото някои твърдят, че бил в конфликт, заради масонството сред останалите и връзката им с френските масони, все пак е положил, видимо от снимките, масонска клетва, но е факт, че християнското единство най-силно би ощетило интересите и попречило на плановете на масонските ложи в обществата ни и така е било всякога, откакто тая луда секта е замечтала световно владичество.

Така и Османският Султан няма интерес през Средновековието от възстановяване на единството между източните и западните християнски ортодоксални църкви след превземането на Константинопол. Османците виждат силата на единния Западен свят под Виена, когато са отблъснати окончателно от поляка император Ян III Собиески, различна от тая на разединените политически Балкански държави при Завоюването им, страдащи до една от болен византизъм, както и по-рано от битката до Виена я виждат в похода на крал Владислав III Ягело - Враненчик, когато при Варна са почти разгромени, но неразумието на младия крал, влязъл между елитната гвардия главорези, за да "убива лично Султана по рицарски" и смъртта му обръщат битката в тяхна полза. 

Едно ново обединение на изтока и запада би върнало турците отново дълбоко в Азия. Затова Султанът предпочита цариградска църква, на която той да й назначава патриарсите, изпълняващи същевременно функциите на етнарси (на християнския милет) под негова власт, затова и докато в периода на най-голямата си и неоспорима власт той има интерес от една хомогенна църква на "целия милет", без народностни нюанси във вярата, когато тая власт се разклаща, народностните различия сам започва да подкрепя, според принципа "разделяй и владей". Султанът влиза в ролята на Византийския император по отношение на източната църква, с тази разлика, че това е една вече ислямо-християнска симфония на властите с цезаро(султано)-папизъм.

Та, въпросът ми сега е - противниците на обединението с Рим днес - зилотите ни - османлии ли са или са масони? 

2 коментара:

Климент каза...

Господин Ангелов,

В качеството Ви на образован и ерудиран богослов не само че имате право, но и морално сте задължен да поставите въпроса за Филиокве (като се вземе предвид, че платените "богослови" са заинтересувани единствено от всевъзможни стерилни конференцийки) и уточните някои злоупотреби, но ми се струва, че избраната от Вас форма не би допринесла за същинското осмисляне кой как интерпретира и злоупотребява с въпроса.

Така или иначе, римо-католиците злоупотребяват от време на време с Никео-Цариградския Символ на вярата. Ползват го като "декорация", но не и като същинска вероизповед. При положение, че от време на време го четат тържествено, защо не го въведат веднъж завинаги и поне по този въпрос да нямаме разногласия? Ето я началната стъпка, която би трябвало да е направена вече, но УВИ! Те искат първом Православието да признае някогашното първенство на римския понтификат. Задкулисно се работи и има подписани вече документи за това папско първенство, но днешният папа далеч не е онзи гарант на чистотата на православна вероизповед от първите векове. Това не означава, че всички православни са реално православни. Московският и на цяла Русия патриарх Кирил Гундяев, когото Вие възхвалявахте чрез спомените на покойния архим. Павел, се изявява повече като езотеричен проповедник, отколкото християнски, но това е друг въпрос.

Ако правилно Ви разбирам, Вие сте от хората, работещи усилено по обединението. Бих се радвал да прочета Вашето лично виждане как си представяте Православието "обединено" или погълнато от римския католицизъм и предвиждате ли действително ограмотяване и одухотворяване на широката суеверна маса, кръстени по православному езичници, които никога не стават християни до опелото си и с нищо не се различават от римо-католическите си "колеги" в непознаването и неживеенето на християнството.

С едно изречение, какво точно очаквате от въпросното обединение?

Не долавям в публикациите Ви как виждате реалното душеспасение.

Да се надяваме, че ще ни обясните как да осмислим и всички останали верови различия като чистилището, дали Богоматер е родена освободена от първородния грях и т.н.

Оставам с доброжелателност

Светльо Ангелов - Портос каза...

Нито съм "образован", нито ерудиран, по-скоро - отъркал се о няколко умника и "по диагонал начетен".

Колкото до проблема със "зачатието на Богородица от Йоаким и Ана" и дали е "освободена от първородния грях, подобно на първосъздадената Ева" или не е, ще ви предложа един експеримент - опитайте се да обясните на един неизкушен от нашите полемики, вътрешнохристиянски, човек, че това е "достатъчна причина" (разликите в разбирането ни по въпроса) за разделение, съпътствано с взаимни анатеми... Ако е по-толерантен, ще се направи, че разбира и повече няма да се върне към въпроса, за да го обсъжда с вас, ако ли не е толерантен, ще ви "тегли една..." По същия начин стои и въпросът "с тяло ли е възкресена и отнесена в Небесата", както казват римокатолиците или само с душата си се е възнесла... Тука не става въпрос за обожествяване на Пресвета Богородица или не дай Бог, за добавянето и като Четвърта в Триединството, заедно със Сина Божий все пак.

От чисто богословска гледна точка, тоя спор с папизма знаете ли на какво ми мирише - на гузност, задето почитаме Богородица - ние Й пеем "Пресвета Богородице, спаси нас", наричаме я Всецарица и т.н., но същевременно отваряме риторика срещу католиците, относно безгреховното Й рождение или възнесението Й - подтекста, който се прокрадва в тия наши полемики, а нейде и е ясно видим, е - ние не сме като католиците да я боготворим, ние само я почитаме, което е абсурдно - нито ние, нито те, я боготворим и прибавяме към Божеството, по подобие на Богинята майка на езичниците...

Тия днес православни богослови, дето спорят на кръв с католиците, са по-скоро израстнали с комунистическо "образование" люде, начели се със Зенон Косидовски, който ги е убедил, че почитането на Теотокос - Богородица, е по подобие на Диана Ефеска и прочие... Трябва да си дадат сметка, че те спорят всъщност още с Косидовски, не с католиците.

Още бл. Августин е казал: "В главното трябва да сме единни, във второстепенното свободни, а във всичко да цари любов". Така е и с учението за чистилището на Рим (разбира се, тука изключваме това за свръхзадължаващите Бога заслуги на светците", които ние можем да си прекупим с добри дела, самонаказания и даже с индулгенции, за да задължим чрез тях Бога да ни спасява и помилва нас пък...

Та ние като православна общност не можем да разрешим още въпроса с митарствата на душата, като големи богослови, включително епископи и митрополити ги отричат, докато други такива ги защитават и въпреки това сме в литургично единство. Пък твърдим, че учението за чистилището на латиняните е достатъчно основание да не ги поглеждаме, да страним от тях... Не ви ли се струва, че това е чиста духовна шизофрения - ако ще сме последователни, нека се отлъчим един друг заради митарствата и тъй - въпрос по въпрос, кой от кой по-дребен, да доведе до пълната сектантизация и унищожаване на църковността ни собствената. Ако ще бъдем разумни и приемащи се в светоотечески дух обаче, нека не ръсим анатеми "на килограм и като хуманитарна помощ", заради някакво чистилище.

Първенството на папата в църквата е анахронизъм, тъй както е разбирано в Древността, където центровете на симфонична духовна и светска власт са два - Рим и Константинопол, като императорът е в Константинопол, а Римския папа е допълнителен арбитраж в отношенията цар-патриарх, въз основа на древен авторитет и традиция. Ако ще възстановяваме примата му, трябва да възстановим и Православната Империя, защото инак ще е това пълна профанизация на нещата.

Колкото до лидерството му в християнския свят днес обаче, рядко ще се намери някой да го оспори - от Пакистан до Мексико го наричат "светия отец" и го разпознават като водач на християнския свят - това случайно ли е, според вас?

За тия 1000 години Схизма нито католиците, нито ние спряхме да сме християни, ревнители за ортодоксия, с всички кривулици, немощи и грехове, с провалите и прочие. Време е да се погледнем в очите и да си простим, мисля аз.