"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

30 май 2016

Схизмата (амбициите на Келуарий и мъдростта на патр. Петър)

Студийски манастир
автор Таня Мускетарката
продължение на "Папа vs Патриарх (Сърдити старчета - 2)

Папа Лъв IX не бил забравил и патриарх Петър Антиохийски, който при своята интронизация се обърнал към него с послание пълно с почит и уважение. Папата го похвалил в писмото си за уважението му към престола на Свети Петър и напомнял, че Римската църква е глава, към която трябва да се обръщат за помощ и утеха в трудни времена всички църкви, патр. Петър бил убеждаван да защитава достойнството и ранга на църквата в Антиохия, която му е поверена и да прави изложение на вярата с включена добавката Filioque. 

Замисълът на папата за изпращането на това писмо е да въздейства върху антиохийския патриарх, който пък да въздейства от своя страна на константинополския патриарх. И за този замисъл говори и фактът, че почти едновременно с това писмо, при Петър Антиохийски пристига и писмо от венецианския архиепископ Доменик, по простата причина, че Венеция поддържала силни търговски отношения с Антиохия. Доменик, принадлежащ към знатна фамилия от Венеция, защитавал употребата на безквасния хляб в богослужението. Но най-важното в случая е едно-единствено нещо, че папа Лъв е бил добронамерено настроен към император Константин и резервиран по отношение на патр. Михаил Келуарий. В този дух са оформени посланията на папата и такива са били инструкциите към пратениците му. Те са изпратени при Константин IX Мономах и са споменати имената им. Били са трима пратеници: кардинал Хумберт, канцлерът на папата Фридрих и Петър - архиепископът на град Амалфи - той бил напуснал по неизвестни причини Амалфи и постоянно живеел в Рим, бил в обкръжението на папа Лъв и бил негов довереник.
Дворец Пиги
Пратениците, след като пристигат в столицата на Византия, биват приети от императорa в дворецът Пиги. Имало е една-единствена среща с патриарха, от която станало ясно, че няма допирни точки по спорните въпроси и не е възможен мир. В отговор на всичко това кардинал Хумберт съставил диалогично произведение за проблемите между Рим и Константинопол, още в началото адресирано към патриарх Михаил Келуарий, Лъв Охридски и Йоан епископа на Трани. В това послание кардиналът давал отговор на обвиненията на архиепископа на Охрид от неговото писмо, което е било адресирано до целия латински клир. В този диалог в поредица от точки кардинал Хумберт обвинява източната църква за нейните различни обичаи - например става дума за квасния хляб, за отказ на причастие при тежко болни жени, които са болни вследствие на раждане или са в месечен цикъл, за отказ за кръщение на деца до осмия ден след раждането им, които, ако внезапно умрат, се обричат на вечни мъки в ада. Кардинал Хумберт заплашва източната църква, че за тези и още много други неща, които са нередни, ако не се разкаят, ще бъдат предадени на анатема, която ще бъде необратима от Бог и християните, за които Христос се е жертвал на Кръста. 

След отговора на посланието на Лъв Охридски, кардиналът се заема да отговори на полемиката на Никита Пекторат. Той започва своя отговор към него с това, че Никита трябва да знае четвърто правило на Халкидонския събор, което гласи следното: 
"Ония, които истински и искрено прекарват монашески живот, нека да бъдат удостоявани с чест. Но понеже някои, като носят за външност само монашеско облекло, разстройват църковни и граждански общества, самопроизволно обхождат градове и се осмеляват дори да съграждат манастири за себе си, ние постановяваме :никой никъде да не основава манастир или молитвен дом, без знанието на епископа на града; монашестващите във всеки град и село да са подчинени на епископа, да пазят безмълвие, да се отдават на пост и молитва, като безотлъчно остават в ония места, в които са се отрекли от света, да не се бъркат и да не взимат участие нито в църковните, нито в гражданските работи, като занемаряват работите на манастира си, освен само тогава, когато епископа на града по необходима нужда им позволи това. Също така да не се приема в манастир роб да встъпва в монашество, без волята на господаря му. Който нарушава това наше определение, постановяваме да бъде отлъчен от църковно общение, за да не се хули името Божие. Епископът на града трябва да упражнява надзор върху манастирите." /което правило би трябвало да познават и нашите български атонски "четници", дето и те съвсем рядко се свъртат из обителите си на Атон, ами са постоянни и гръмки ментори в църковния и социален живот в България целогодишно - бел. Св. Ангелов/
Та Никита трябвало да последва повелята на правилото и да бъде доволен от покоя на манастирския живот, да се моли и пости,  без да се меси в делата на Църквата. Нарушавайки това правило, той сам се е отлъчил от Църквата по силата на това правило за тези си грехове. Никита е наричан по-глупав от магаре, замислило да руши челото на лъва, той не бил презвитер, а eдно остаряло от злоба стогодишно момче; по-скоро Епикур, отколкото сериозен монах, за когото по-подходящо място е театърът или циркът, отколкото в манастир {това било намек за позицията на Никита относно целибата при латинското духовенство}. Прякорът му Пекторат значел, че носел знакa на древния змей - самото му прозвище Пекторат показвало, че на гърдите си (super pectus) носи древния змей. За трактата на Никита се казвало, че не е по-добър от тия на Юлиан и Порфирий - "извратените и бесни кучета". Заедно тримата Михаил Келуарий, Лъв Охридски и той - Никита са еретици и сеят ерес. В цялото си съдържание този отговор е пълен с такива цветисти "комплименти" по адрес на тримата. 

С аргументите на Никита, които лежали върху Апостолските постановления, кардиналът се справя с лекота, казвайки, че всичките материали като доводи са били апокрифи, а приписваните правила на апостолите също са апокрифи и от тях Светата църква признава само 50 на брой. Относно защитата на брака от страна на Никита, той е окачествяван като николаит, защото според кардинала бракът сред духовниците произхожда от Николай Ересиарха, дякон водач и идеолог на николаитите, също и се отбелязва, че бракът на свещениците не е брак, а прелюбодеяние. Римската църква, основана от Петър на камъка, Който е самият Христос, винаги е била чужда за всички ереси. И че за Константинопол е присъщо да толерира ереси и ги изброява - Македоний, Арий, Несторий, който е бил на патриаршеската катедра дори. А заключението е, че докато Никита не проумее заблудата си, ще бъде под анатема. 

И ефектът не закъснява - на 24 юни 1054 година в Студийския манастир император Константин IX Мономах, придворните и най-вече папските пратеници, стават свидетели на горчивото разкаяние на Никита. Монахът сам отправя анатема на книгата си, изгаря я и възвеличава Римската църква, като предава на анатема тези, които я хулят. На следващия ден - 25 юни 1054 година Никита отива най-приятелски при пратениците на папата и се повтаря същото, след което е приет като приятел. Само че, това е един добър театър, защото се оказва, че книгата не е изгорена. Това разкаяние било само за временно ползване, защото след като са си тръгнали тримата пратеници на папата от Константинопол, той се нахвърля яростно върху латинците, заради въпроса със Светия Дух и изхождението му и от Сина  (филиокве), както и върху арменците, заради безквасния хляб.

Нека да се върнем на Михаил Келуарий. Като научил патриархът за кореспонденцията между Петър Антиохийски и Доменик Венециански, сметнал да се предпази и да отклони антиохийския патриарх от западната църква и да го привлече на своя страна. И затова написал своето второ писмо до него:
"До мен дойде слух, че както ти, така и Александрийският и Йерусалимският патриарх, споменавате името на папата в църковните диптиси. Странно е, особено у теб, да видя подобно незнание. Известно е, че от времето на светия и вселенски Шести събор, и през цялото по-късно време, името на папата беше зачеркнато от нашите диптиси, тъй като тогавашният римски папа Вигилий не пожелал да дойде на този събор и да произнесе анатема срещу съчиненията на Теодорит и на Ива. Оттогава и до днес папата е отлъчен от Католичната църква и затова ни се стори невероятен слуха за споменаването му, особено от теб - мъж, отличаващ се със знание и разсъдителност... Самозваните му легати, като пристигнали в столицата, се явили първо пред императора с високомерен вид и походка, а след това дойдоха при наше смирение, показвайки всяческа гордост, високомерие и самохвалство, без изобщо да ни приветстват, нито да сведат глави за обичайният поклон. Не искаха и да чуят да седят с нас на официалното заседание по-назад зад митрополитите, както според древните обичаи би следвало, смятайки това за голяма обида. Даже и на императора не оказаха никаква почит, но възвеличавайки се и въобразявайки си твърде много за себе си, влязоха в двореца с кръст и скиптър. И ето, като не изпълниха нищо от това, което следваше да направят, ни предадоха запечатано послание и веднага си тръгнаха... Бе ни връчено от наместника и антиохийски дук Склир копие от твоето послание до Венецианския епископ. Като го прочетох, се оказа, че в посланието се говори особено много за безквасния хляб, при изпускане на другите по-тежки заблуди на латините, а ако той, Доминик, е писал така на твоя святост, то е понеже за това му писа наше смирение, но нищо такова не сме обявявали нито на самия папа, нито на някого другиго от епископите - с изключение на посланието, копие от което сега ти изпращаме."
По-нататък в писмото до патриарх Петър се говори за нови неща, които вълнуват Михаил Келуарий, например за неща, които отсъстват в писмото на архиеп. Лъв Охридски, няма ги в съчинението на Никита. Например се говори за употребата на нечиста храна от латиняните, за яденето на месо от монасите, за употребата от тях на свинско месо, че даже и кожа, вече се споменава за изхождането на Светия Дух и от Сина ,за позволяването на брак между двама братя и две сестри, за неправилното причастяване, състоящо се в това, че има два начина на причастяване, за носенето на пръстени от страна на епископите като знак за венчаването им с Църквата, за участието на епископите във военни действия, за кръщаването с едно потапяне и с даването на сол в устата на кръщавания, за непочитането на светите мощи от страна на латинците и даже има обвинения за иконоборство, за непризнаването на светителите на църквата Григорий, Василий и Йоан Златоуст...
"...Което обаче бе най-важното и тежко от техните заблуди беше твърдението на легатите, че те са дошли тук не, за да ги поучат или да спорят с тях, а да учат и задължават да се пазят техните догмати, като тези неща те говореха с власт и безсрамие."
Само един факт говори в полза на константинополския патриарх: пратениците на папата са тръгнали през месец януари 1054 година от Рим и пристигат в Константинопол не по-рано от юни месец. През април умира папа Лъв Девети и "престолът на Свети Петър" остава вакантен, а престоят им съвпада с периода на безвластие в Рим. Затова можел патр. Михаил да претендира, че легатите са били с нелегитимни пълномощия. Но има и едно нещо, което говори пък за тяхната легитимност - императорът ги приема именно като пратеници на папата. Може би до този момент известието за смъртта на папата не е било дошло. 

Михаил Келуарий в писмото си до Петър не казва какви са вижданията му относно притежанието на върховната власт в църквата: няма и следа за теорията за петте свещени чувства на църквата (т.нар, Пентархия), която патр. Петър Антиохийски развива широко в писмото си - отговор до Доменик Венециански, колкото и константинополският патриарх да твърди, че го притежава и от което следва, че познава. За сметка на това антиохийският патриарх развива тази теория чудесно. 

Това което е достигнало до наши дни от отговора на Петър на писмото на константинополския патриарх, не е било много приятно за него. Петър поправя неточността, която е допусната в писмото от Константиноп, относно пропускането на имената на папите в диптисите, като не обвинява директно патриарха в незнание, но хвърля вината върху архиваря на патриаршията, Петър иронизира архиваря и казва, че това младо момче е като младото вино, което е източено. Папа Вигилий е бил на Римския престол, подчертава Петър, по време на Петия, но не и на Шестия вселенски събор, а между двата събора има 139 години:
"Вигилий е бил само за кратко отделен за общение, - пише Антиохийският Патриарх на Константинополския - тъй като е имал разногласие с патриарх Мина, след уреждането му мирът между двамата бил възстановен. По време на Шестия събор е бил папа Агатон, мъж най-достоен и мъдър в божествените дела. А и сам помня, че при блажената памет на предшественика ми в Антиохия Йоан, Римският папа, който също бе Йоан, присъстваше в църковните диптиси. Нещо повече - и в самия Константинопол, когато аз бях там преди 45 години, при приснопаметния патриарх Сергий, името на папата бе включено в диптисите, а по какъв начин е било преустановено произнасянето му, не ми е известно... Какво е това например ,епископите да не си бръснат брадите и да не носят пръстени в знак на обручението си с Църквата? Нали ние, в чест на върховния апостол Петър, като основа на Църквата, бръснем темето си? Що се отнася до сквернояденето и до употребата на сланина и свинско месо от монасите, то подобно може да се намери и при нас - във Витиния, а вТракия и Индия ядат врани, пуйки, гълъби, таралежи - та нали никое Божие творение не бива да се отхвърля, ако се приема с благодарност, за което свидетелства книга Деяния Апостослки и което се потвърждава от думите на Василий Велики и Пахомий. Ако е вярно това, което пишеш римляните вероятно са загубили списъците на Първия Никейски събор при завоюването на Рим от вандалите, от които са се научили да арианстват и да кръщават само с едно потапяне. Защото и латините са наши братя, макар че поради недодяланост и необразованост често се случва да отстъпват от дължимото, следвайки собствените си желания, но от варварски народи не бива да се изисква това, което се изисква от възпитани хора. Достатъчно е, че правилно изповядват Светата Троица и тайната на Въплъщението."
Петър Антиохийски строго порицава забраната при латинските свещеници за брак, а също и употребата на месо и сирене в първата неделя на Великия пост, но относно безквасния хляб не подкрепя гръцкия обряд. Ако хората в Западната църква ядат удушено или пък се женят двама братя за две сестри, според него това не е по внушение на папата или неговите епископи, а поради злоупотреба на хората. А обвинението за непочитането на иконите патриархът направо го отхвърля, като се основава на факта, че папа Адриан, под чието председателство се е провел Седмият Вселенски събор, е анатемосал лично иконоборците и много икони са пренесени от Рим в Константинопол и че франките, които отиват на поклонение на Изток, посещават храмовете и въздават на иконите почитание. Петър Антиохийски моли горещо константинополския патриарх да не довежда до разделение на църквата... 

Но този мъдър човек е закъснял с посланието си за мир между двете църкви, защото на 16 юли 1054 година папските пратеници влизат в църквата "Света София" по време на литургията и след като я прекъсват и държат реч пред миряните, в която се оплакват от патриарха, слагат на престола декрета с присъда за отлъчване от Църквата на Михаил Келуарий и неговите съратници, а сетне, излизайки от храма, кардинал Хумберт отърсва праха от сандалите си и вдига очи към небето с думите "Нека Бог види и съди"... Дяконите са били объркани от това събитие и не могли да реагират веднага, но сетне свалили декрета от престола и бързо го предали на Михаил Келуарий. Последвалият отговор бил свикване на събор на 20 юли 1054 година, на който пък били отлъчени папата и папските легати.

Това е историята. Трябва да отбележа и че са последвали опити за свързване на двете църкви отново в следващите години - през 1072 година от папа Александър, на 9 юли 1073 от папа Григорий, между 1089 и 1099 година от император Алексей Първи Комнин и папа Урбан Втори, папа Паскал Втори през 1112-13 година, през 1136 година при император Йоан Втори Комнин, през 1170 -72 година от папа Александър Трети...

27 май 2016

Папа vs Патриарх (Сърдити старчета - 2)


следва от "Михаил Келуарий срещу папа Лъв Девети"
автор Таня Мускетарката

Другото съчинение с полемичен характер (освен споменатото вече писмо на Архиепископ Лъв Охридски) съставя студийският монах Никита Пекторат, което е датирано след пристигането на пратениците на папата в Константинопол. Близко е до ума защо е предпочетен този монах да поведе полемиката. Студийският манастир е известен с близостта си с Рим, от което следва, че е нанесен голям удар на Рим - ако монах от този манастир се изправи срещу Рим, то ударът е много тежък. 

Първият аргумент в това произведение на полемичното изкуство е за безквасния хляб, употребяван от латиняните в Литургията и следват още два аргумента: за поста в съботния ден и срещу безбрачието на духовенството. 

Аргументите на монаха Никита са много интересни, защото демонстрират как могат да се сливат историческите факти за целите на риториката. Никита се позовава на правилата на Трулския събор през 692 година, като го нарича Шести вселенски събор и смесва двата събора (шестия и т.нар. пето-шести). Той смята Трулския събор от 692 година за свикан от император Константин IV Погонат и папа Агатон, само че и двамата са покойници по това време и прави извода: 
"Латинците настоявате в своите доводи, че сегашните ви обряди са на основата на апостолското предание, но защо тогава папа Агатон не се е възпротивил по време на Шестия вселенски събор на установяването на тези правила, осъждащи употребата на безквасен хляб, поста в съботния ден и целибата при вашето духовенство?"
Никита след това много непоследователно изкарва аргументи срещу латинците от Апостолските правила, които са всъщност осъдени и забранени за употреба от същия този събор през 692 година, като една от причините за това e т. нар. "дарение на Константин Велики за папата" - Дарствена грамота, споменатo в сборниците с Апостолски правила, според които св. имп. Константин Велики е подарил на римския папа пълната власт над цялата Вселенска Църква. 

Когато погледнем отвън структурата на това съчинение, то е написано много сдържано, без патос и плам. Тук трябва да отбележа, че той даже и добронамерено е настроен и нарича папските пратеници ,,най-мъдри и благородни от всички народи римляни". Относно споменатите от него ,,ужасни пороци" на латиняните, той използва апостолските думи, характеризиращи антихристите ,,От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всичките не са от нас" [1 Йоан 2:19], за ,,псетата" и ,,злите работници" [Филип. 3:2], за измамните духове и учението на бесовете, за двуличието на тези, ,,които говорят лъжа", за онези които имат нечиста съвест и издават забрани да се встъпва в брак и дават съвет за въздържание от ястия, които Бог е създал да се ядат с благодарност, също и онези които слушат "иудейските поучения и басни[I Тимотей 4:1-5, Тит 1:14] 

Налице са две творби с обвинения спрямо Рим (на Архиепископ Лъв Охридски и на Никита Пекторат), които не са предизвикани в никакъв случай от Рим и не се споменава в тях нищо за най-важното от богословска гледна точка - за учението за изхождането на Светия Дух от Сина. От списъка с обвинения на Фотий се споменава само за поста в съботния ден и проблема за целибата, а всички останали обвинения са напълно в хармония с действията на патриарх Михаил спрямо латинеца Аргир и приготвянето на Евхаристията с безквасен хляб. Това обвинение е нещо ново и това е неуспешен опит на константинополския патриарх да е оригинален, по простата причина, че нещата, в които латинците са обвинявани, са стари като явление. 

Може би Михаил Келуарий не е правил разлика между догмат и обряд. За византийците въпросите на култа винаги са имали голямо значение. Още по време на заседанията на Трулския събор е имало дискусия за налагането на гръцкия обряд на Западната църква, но никога на Западната църква не й се е искало да наложи обряда си на Източната църква. Ако патриарх Михаил е отлъчвал от причастие заради безквасния хляб, ако църквите от латински обряд са закривани в Константинопол, ако в писмото на Лъв Охридски западната църква е подканяна да се покае и поправи, да приеме източния обряд с цел да спаси душите си, то това е свидетелство каква е била важността, според патриарха, на темата за използването на безквасния хляб по време на Евхаристията. А поредицата от отлъчванията на латинеца Аргир можем да обясним съвсем просто: Аргир е нападал и хулел гръцкия обряд и се е стараел да препоръчва латинския обряд, даже когато се е черкувал в източна църква, той е настоявал да го причастяват с безквасен хляб. 

Това което е останало в историческите извори за личността на Аргир, свидетелства за една развита личност, интелигентен човек, невероятен дипломат, но не и човек, който обича риска и едва ли би ритал срещу ръжена, като прави агитация за използването на безквасния хляб. Има данни за личен разговор между него и патриарха, в който единият е защитил употребата на безквасния хляб, а другият употребата на квасния хляб. След този разговор, който бил публичен - по време на богослужение в църквата ,,Света София" - Аргир е бил изгонен и недопуснат до причастие.

Може би Михаил Келуарий е знаел, че народът не би обърнал съществено внимание на догматите, които били неясни на повечето хора, колкото ако става въпрос за обряд, по простата причина, че всички актове на политическия и духовен живот във Византия са били подчинени на един строг етикет, който не правил разлика в ранг, класа, образование. В обществото онзи, който не смятал да спазва тоя строг етикет, се е считал за нецивилизован .

Има и още нещо, което прави впечатление - Михаил Келуарий наистина е атакувал с оръжието, което е смятал за най-силно, латинците. А Патриарх Петър Антиохийски лично е познавал латинския обряд и съвсем сериозно е написал на Доминик Венециански, че патриархът в Константинопол смята латинците за вярващи християни, които бъркат само в употребата на безквасния хляб. Това е плод на ниската култура впрочем на константинополския патриарх - с неговата личност ще се запознаем отделно. 

Започвайки войната с Рим, Михаил Келуарий разбрал, че Петър Антиохийски е започнал да поддържа контакти с Римската църква. Петър Антиохийски, според стария обичай установен в църквата, изпраща известие за своето възкачване на престола на патриаршеската катедра в Антиохия. Тук трябва да отбележим, че дълги години Антиохия е била под владичеството на неверниците и е била отвоювана от император Никифор Фока, затова нищо невероятно няма в това да изпрати, според този обичай, известието за интронизацията си в Константинопол. Това е и начин да се укрепи почвата на помирителната политика на император Константин IX Мономах, затова Келуарий се стремял да привлече на своя страна Петър и му написал писмо, което било без повод или питане от страна на антиохийския патриарх, относно конфликта си с Рим. Впрочем това писмо е писано след пристигането на папските легати, но ще видим какво става през това време в Рим.

В Рим папа Лъв Девети през това време вече бил получил писмото на Архиепископ Лъв Охридски, прочел превода на кардинал Хумберт и разбрал кой е инициатор на всичко и какви са стремежите му. Михаил Келуарий не оспорвал първенството на папата, но осъждал Западната църква, призовавайки я да се покае и поправи. Папа Лъв написал отговор до константинополския патриарх, опровергавайки неговите обвинения. Той не предлага аргументи в защита на западния обряд. Папа Лъв е бил учуден на невероятната дързост, с която патриарх Михаил и Лъв Охридски обвиняват западната църква в неправилната употреба на безквасен хляб. Нека да прочетем част от писмото му:
,,Римската църква съществува повече от хиляда години след страданията на Спасителя и внезапно се оказва, че Отец, Който е на небесата, е скрил от Петър - княза на апостолите, култа или обряда на видимата жертва - от същия Петър, комуто Христос, Синът на Живия Бог, е казал ,,блажен си, Симоне, сине Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, но Моят отец, който е на небесата" и върху когото Христос е основал Църквата с обещанието, че портите адови няма да й надделеят. Същият онзи, за когото Христос се е молел да не оскъднее вярата му, на когото е поръчал да пасе Неговите овци и когото удостоил със Своето особено явяване в деня на Възкресението. Същият, по чието предложение е било възпълнен и броя на 12-те апостоли, който пръв излязъл с проповед пред юдеите и също пръв се е удостоил с видение за приемането на езичниците. Колко ереси заглуши Римската църква - възкликва папата. - Евсевий, Македоний, Евдоксий, Демофил, Максим Циник, Аполинарий, Несторий, Евтихий, Акакий, Антим Горделивия, Йоан, нарекъл се вселенски, Пир,Сергий, Кир и Павел?! Всички те са Константинополски еретици, от чиито ереси Римската църква е спасила християнството. Още Константин Велики, заедно с папа Силвестър, са провъзгласили, че първата катедра не подлежи на ничий съд."
След всичко това папата заема аргументи от сборника с Лъжеисидоровите декреталии, в който върховната власт на Рим е утвърдена на вселенските събори. Папа Лъв изразява съмнение и относно носенето на титлата ,,вселенски патриах" от константинополските патриарси, а конкретно обвинява Михаил Келуарий за грешка, допусната при неговото посвещение. Както и го обвинява за затварянето на храмовете на латинците в столицата на империята, давайки му да разбере, че в Рим свободно си функционират църквите и манастирите от източен обряд и на никого не пречи да следва преданията и обичаите си.

Папското послание е пристигнало в Константинопол по частен път, а не по официален. Това писмо пристигнало навреме и е имало голям ефект, на наш език казано, било сензация. Следващите две послания от римския първосвещеник - едно до император Константин и второ до архиепископ Михаил, дават нова посока на настроенията на Михаил Келуарий. Причината за тази промяна е бил император Константин Мономах, дотолкова, че патриархът изпраща едно помирително послание в Рим, което е писал лично. За това послание няма данни да е запазено, но научаваме за него от писмата на Михаил Келуарий до патриарх Петър Антиохийски - тъй като се бил наслушал за добрите качества на папа Лъв, той му написал едно послание пропито с внимание и умереност, пише до патриарх Петър Келуарий. Всичко това било резултат от един разговор между патриарха и император Константин, в който императорът повишил доста тона. И отговорът на папата не закъснял: 
"Ти ни писа, че ако Римската църква, чрез нашето посредничество, приеме твоето име, то и нашето име, чрез твоето посредничество, би било прието в цялата вселена... Нима това не е чудовищно, любезни брате? Римската църква - глава и майка на Църквите - да няма членове и дъщеря? Че как тогава тя може да се нарича глава и майка?!"
Повече от ясно е, че Михаил Келуарий е искал да бъде независим от Рим. При изпълнение на тези очаквания, той е бил съгласен да прослави Римската църква в цялата вселена, т.е да признае папското върховенство (подобно на днешните "икуменически инициативи на "вселенски" патриарх Вартоломей - бел. Св. Анг.). Само че, папата не можел да изпълни това желание на патриарха. В началото на второто си писмо той хвали смирението на Михаил, след това говори за нарушението на каноните при скорострелното издигане на патриарха от обикновен мирянин до епископската катедра, за честолюбието, което го кара да отнеме от александрийския и антиохийски патриарси привилегии, притежавани от дълбока древност и да ги подчини на своята власт, говори за извършено светотатство от страна на патриарха, като присвоява титлата "вселенски", защото видите ли, сам апостол Петър не е наричал сам себе си вселенски апостол, а папа Лъв Велики е отказал титлата, когато му е била предлагана. В отговора на папата император Константин IX е възхвален за неговото благочестие и миротворство, той бил достоен да носи името на Константин Велики и .Лъв Девети го моли да върне привилегиите на Римската църква, подарени навремето от Константин Велики и се оплаква от патриарха, който започнал гонение срещу Западната църква и не се побоял да анатемосва всички, които приемали Светите тайнства от латиняните и как иска да заграби привилегиите на останалите източни патриарси...

Следва

26 май 2016

Михаил Келуарий срещу Папа Лъв Девети

Константинопол по времето на Михаил Келуарий

автор Таня Мускетарката

Досега разгледахме в предишните материали, свързани с Великата схизма, какво се е случило на Осмия Вселенски събор, доводите на страните, които спорят. Сега ще видим каква е била обстановката, предисторията, аргументите на патриарх Михаил Келуарий (Каникуларий) и папа Лъв Девети и какво се е случило на онази дата - 16 юли 1054 в църквата ,,Света София".

Византия през 11 век е била на върха на своята мощ и разцвет. Вековният враг на империята арабите бил смазан. Антиохия пак била в рамките на Византия, Йерусалим бил освободен. Българската държава вече не съществувала. Имало културен и духовен подем в империята, започнал през 843 година, съпровождан от развитие в политически и икономически разцвет. Победите на Византия били изгодни за Запада, защото създавали условията за зараждане на западната култура, която ще бъде позната през вековете. Паметните събития за Европа са две - създаването на Свещената римска империя през 962 година и Франция на династията на Капетингите. Но епохата е белязана и от едно събитие, което ще отбележи историята на света - Великата схизма. 

Главни действащи лица в тези събития са константинополският патриарх Михаил Келуарий, папа Лъв Девети, италианецът Аргир - съветник на византийския император Константин IX Мономах, кардинал Хумберт, архиепископ Лъв Охридски. Тук трябва да отбележим, че имената на папите вече не се споменават в диптисите на константинополската църква, което означава, че общението между двете църкви е прекратено, поради неизвестни причини. 

Едната причина, която е възможна, е включването на Filioque в Символа на вярата, въведено от папа Сергий през 1009 година и изпратено в Константинопол, заедно с декрета за избирането му на папския престол. Даже по време на коронацията на германския император Хенрих Втори през 1014 година Символът на вярата бил произнесен с прибавката Filioque. Освен тази спорна прибавка, вече съществували и още различия между двете църкви, това давало поводи на византийците за възмущение. 

Първият повод бил използването на безквасния хляб по време на Евхаристията в Западната църква както в старите времена при евреите по време на Пасхата. В първите векове това явление отсъствало от богослужебния живот, но от 8 век започнала употребата на безквасен хляб при латиняните. Символите играят голяма роля в богословието и тяхното значение е огромно, както тогава, така и в днешно време и този начин на приготвянето на Евхаристията е направил впечатление на християните от Изток, те са смятали, че това е завръщане към юдейските корени. В очите и съзнанието на източните християни това е било ,,използване на мъртъв хляб", което пък означавало, че Христос във въплъщението си е приел само човешкото тяло, но не и душа. 

В Римската църква се появили явления като различни по своя род злоупотреби: например симонията (купуването на духовен сан), бракът и съжителството сред духовенството. През 1047 година на папския престол бил избран папа Лъв Девети, който започнал реформи в църквата. Папата избрал за свои близки сътрудници хора амбициозни, предимно от областта Лотарингия, между които кардинал Хумберт, който се отличавал с интелигентност и високо образование. Тези хора около папа Лъв виждали само един изход от ситуацията, в която се намирала западната църква, а той бил да се засили папската власт над латинската църква, но и над гръцката. През 1054 година се случило едно събитие, което можело да остане незабележимо, но послужило за сблъсък между Рим и Константинопол. При тези условия константинополският патриарх Михаил Келуарий съставил план за излизане от тази ситуация. Но нека да отбележим и обтегнатата обстановка със заплахата от страна на норманите за Византия и Рим и появата на латинеца Аргир като посредник между император Константин Мономах и папа Лъв. Усилията на Аргир били за сключване на съюз между императора и папа за общо противодействие срещу норманите. За времето на престоя си в столицата на империята Аргир, според сведенията, които получаваме от едно от двете запазени писма на Михаил Келуарий до Петър Антиохийски, латинецът е бил отлъчен три или четири пъти, заради безквасния хляб, вероятно защото е защитавал латинския обряд срещу обвинението на патриарха, а при богослуженията на патриарха в църквата ,,Света София" е изявявал желание да бъде причастен по гръцкия обряд. 

През 1051 година Аргир вече се намирал в Рим и според разказа на един латински историк, изпраща в Константинопол, като преговарящ за подписването на съюза за общи действия срещу норманите Йоан Транийски и се смята, че за времето на престоя си той е станал привърженик на идеите на патриарха.

В това време в италийските дела има драматичен обрат, който е неблагоприятен за папа Лъв. Войската, която е начело с него, е претърпяла неуспех и е разбита, а самият той пленен. Норманите се отнесли с подобаващо уважение и почит към знатния пленник. Патриарх Михаил решил, че е дошъл моментът да нанесе решаващ удар на Римската църква, защото папата вече не е бил фактор с политическа величина и авторитет и този съюз с Рим предполагал и подчинение на константинополския патриарх на папата. Също трябвало да се върнат имоти, принадлежащи на Римската църква, отнети й при императорите Лъв Исавър и Никифор Фока. Действията на Михаил Келуарий били следните: затваряне на църквите с латински обряд, съставяне на послание от Лъв Охридски до епископа на Трани Йоан, който бил вече в Италия и възлагането на съставянето на полемика срещу латинците от монаха от Студийския манастир Никита Пекторат.

В Константинопол имало църкви, които били латински за латинците, живеещи постоянно там, както и в самия Рим имало църкви и манастири по византийски обряд. Например ,в началото на 11 век крал Стефан Унгарски основава, след разрешението на император Василий, храм на името на Свети Стефан, гражданите на град Амалфи също са имали своя църква; също има сведения и за норманска църква близо до ,,Света София". Закривайки латинските църкви, патриархът дава нареждане на латинското духовенство да започнат да извършват гръцките обряди, като отправя заплаха, че ако не се подчинят, ще ги анатемоса като безквасници. По-късно в папската була, поставена на престола на ,,Света София", се казва, че осветените Дарове на латинците са били тъпкани с крака при затварянето на техните храмове от служителите на патриарха с обяснението, че това не са Свети Дарове, защото са с безквесен хляб. 

Това затваряне на църквите е станало без разрешението на императора и без негово знание. Патриархът се разпореждал самовластно. Но е нямал смелостта да излезе на полемичното поле, той предпочитал някой друг да свърши тази работа. Неговият избор паднал върху Лъв Охридски и Никита Пекторат. Същността на посланието на Лъв Охридски до епископ Йоан Транийски е на първо място, в това, че римските първосвещеници още от съборите през 9 век не спират да доказват, че имат права над Българската църква и той, наследникът на българската архиепископия, която след падането на България при император Василий II Българоубиец попада под византийска опека, пише едно писмо, което е с изобличителен характер, в което се обвинява Римската църква в ерес. Писмото няма частен характер и съдържанието му може да стане публично. Точно обратно: в него се казва, че то е адресирано до всички франкски духовници и най-вече за самия папа. На епископ Йоан се препоръчва да го прочете няколко пъти, след това да го прочете на своя народ, когато го научи добре да го препише и да го разпрати на целия клир на Италия, заклевайки ги ,,да се поправят". Основните обвинения приписвани на латиняните, от които трябва да се откажат, за да се спасят са: извършването на Евхаристията с безквасен хляб; спазването на съботния пост през Светата Четиридесетница; употребата на животни, които са убити за храна без проливането на кръв например са били удушени; непеенето на ,,Алилуя" през времето на Четиридесетницата. За Йоан Транийски това не било трудно за изпълнение, защото в момента на получаването на това писмо в Трани се намирал кардинал Хумберт, който наблюдавал действията на епископа поради недоверие от страна на папата. Знаещ прекрасно гръцки, го превежда и изпраща на папа Лъв Девети.

Следва

19 май 2016

За чадъра над архим. Дионисий (Number of a beast)

"Докато мълчах, овехтяха и изсъхнаха костите ми!" (св. цар и прор. Давид)
Извинете, но аз съм серотониново зависим. Научните изследвания показват, че изговарянето на висок глас на истината предизвиква в мозъка повишено отделяне на серотонин. Това вещество създава чувство на удовлетвореност, щастие...

Повече от седмица се опитвам да си мълча, ужким "за обща полза", да съм конструктивен, да съм зрял... Не става, чувствам се нещастен, зле ми е. Абстинентен съм за серотонин... Пита ме даже оня ден мама Надка: "Сине, на 40 години си почти, докога ще продължаваш тъй безотговорно?!", отговорих й: "Мила мамо, ще опитам да избутам за твоя сметка поне до 60, само ти да си жива и здрава!"... Ох, как само се разкрещя! Но не ми пука, нек' си вика, нека си крещи, тя без това не може, просто дайте ми серотонин!

Затова сега ще ви кажа (и покажа) защо някои български митрополити подкрепят архим. Дионисий Мишев, защо бойкотират и провалят заседанията на светия синод, на които се очаква да бъде той наказан за скандалните си изяви и поведение, да бъде отстранен от поста си в храма "Св. Александър Невски" или поне някак дисциплиниран и санкциониран.

Причината са техните, с Дионисий, общи приятели масоните от Малтийския орден - гарван гарвану око не вади, да. Или казано другояче - масон масону хатъра не троши.

Сега ще публикувам снимки от т. нар. руска църква в Пловдив - храм, претендиращ да е в руски архитектурен стил, построен наскоро там, но всъщност представляващ средно голям параклис. Снимките са от "втория имен ден" през годината (миналата 2015 г.) на тамошния митрополит и се намират в сайта на митрополията им. Снимки от т. нар. Мали Никулден.

Сред множеството гости мерваме и човек, облечен като свещеник, уж православен, присъстващ на събитието, носещ на гърдите си необичаен за православен йерей кръст - малтийски кръст.

Това всъщност не е свещеник, а богословът Ивайло Шалафов, член на Малтийския орден:
"Кавалер със степен “Командир” на Ордена за особени заслуги “Pro Merito Melitensi” на Суверенния Военен Хоспиталиерен Орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, удостоен от Негово Преосвещено Височество Принц и Велик магистър бр. Матю Фестинг на 16 юни 2011 г."
В архива си имам впрочем и стара снимка, на която същият Шалафов, макар и не в чудноватата си униформа и без брада, гледа "мъдро" средния пръст на еп. Сионий Велички:



17 май 2016

VIII Вселенски Събор (IV Константинополски) - Втора част


автор Таня Мускетарката
продължение от "Осмият Вселенски събор"

След като разгледахме какво се е случило и какви са били въпросите, дискутирани на Четвъртия Константинополски събор, ще разгледаме доводите в полза на становището, че това е всъщност Осми вселенски събор. 

За да бъде един събор вселенски, той трябва да притежава три съществени признака.

Първият признак е, че на вселенските събори се обсъждат вероопределения на догматични въпроси като триадологичния, христологичния и близките на тях догматични въпроси, като този, относно почитането на светите икони.

Вторият съществен признак е, че биват свикани от императора.

Третият признак е участието на всички поместни църкви. 

А според Свети Никодим Светогорец, Вселенските събори имат четири специфики:

Първата специфична черта е, че те не се свикват посредством декрет на папата или на патриарха, а с декрет на императора

Втората специфика е да има обсъждане на даден въпрос на вярата, впоследствие на което да бъде представено решението и догматичните определения на всеки Вселенски събор и от там и на поместните събори

Третата специфична черта е всички представени догми и правила представени от дадения Вселенски събор да християнско благочестиви и в съгласие с Божественото Писание или на предходните събори .

Четвъртата специфика е да има съгласие на всички Патриаршии и Архиереите на единната Съборна Църква - да приемат формулировката на Вселенските събори и техните правила, било чрез техните представители или като ги приемат чрез специални писма. Това единно съгласие на първойерасите е най-важното условие за признаването на един събор за Вселенски.

Вселенските събори са най-висшият авторитет на църквата, и ако и да са свикани от императорите, в същото време са емблематични събития, след като на практика тежестта на един Вселенски събор се определя от важността на даден богословски въпрос, който се дискутира, както и присъствието на велики църковни отци, техни правила и светоотеческо учение, на които се основават. Без друго светите отци, достигнали съвършенство, са осенени от Светия Дух, защото те в духовното си развитие са достигнали до Божието просветление.

Съборът през 879-880 г. в Константинопол е разисквал Filioque и други важни верски въпроси. Важният факт е, че този събор притежава отличителните черти на Вселенски събор. Той е бил наричан по този начин от светите отци и учители на църквата като Теодор Валсамон, Нил Солунски, Свети Марк Ефески, св. Марк Евгеник, Йосиф Вриений Студитски, Свети Николай Кавасила, митрополит Нил Родоски, Макарий Анкирски, Свети Симеон Солунски, Светият патриарх Генадий Схоларий. Патриарх Доситей Йерусалимски събрал и публикувал през 1705 г. в Ремнио, Угровлахия протоколите от събора под заглавието ,,Томос на радостта ", в по-ново време Хризостом Пападопулос - Атинският Архиепископ е който твърди, че този събор носи не само външните характеристики на вселенски събор, а и вътрешните, като на него са обсъждани и сериозни за църквата догматични въпроси като Filioque и първенството на Римския папа. 

Този събор се нарича Вселенски, защото е свикан от императора Василий I Македонец, на него са присъствали предстоятелите на всички поместни църкви, под съпредседателството на патриарх Фотий и папските легати в лицето на Анастасий Библиотекар, на него са обсъдени важни въпроси, свързани с догмата на църквата, а решенията са според учението на пророците, апостолите и светите отци на църквата, т.е те са според църковното предание.

В протоколите от заседанията на събора четем, че самият събор се нарича Вселенски и се счита за продължение на Седмия Вселенски събор. На теория и на практика, Седмия Вселенски събор е утвърден на този събор. Събора през 879-880 година има всички предпоставки да бъде окачествен като Осми вселенски събор. Той така е останал в съзнанието на църквата, освен заради всичко останало, но и защото е бил председателстван от Константинополския Патриарх, свикан от византийския император Василий I Македонец, присъствали са представители на всички църкви, дори и на Римската църква, дискутирани са важни от богословска гледна точка въпроси, осъдено е учението за трихотомията - т .е ,че човек състои не от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа. И най- важното - това е събора, признал Събора от 787 година за Седми Вселенски събор. 

Относно проблема за непризнаването от страна на Римската църква на този събор, ще отбележа, че това не съответства на истината. В продължение на два века този събор е забравен, но още в началото на единадесети век папа Григорий VII започва да се обосновава на него и да го нарича Вселенски събор. Също и тогавашните летописци започват да споменават Събора.

16 май 2016

Изявление на и.д. игумен на Гигинския манастир йером. Никанор

публикувам текста на цялото изявление на йером. Никанор, което получих на "двоен адресат" с Двери.бг., но което ТАМ е само "преразказано в общо линии и избирателно"
Уважаема редакция на сайта "Двери",

В публикуваната от Вас информация по повод на необосновани оплаквания и произволни твърдения на бившия игумен на Църногорския монастир се съдържат следните неточности, които бих желал да изясним:

Статията започва с: 
"продължават конфликтите в Гигинския манастир" 
Това е една фантазия. Конфликти в монастира никога не е имало и няма, създаде се конфликт между бившия игумен и братството, но този конфликт се разви в с. Смировдол и няма нищо общо с Църногорския монастир, в който отец Евгений не живее вече пет години.
"След скандалите в края на м. март..." 
Тази фраза отново отразява единствено случилото се в нечие въображение.
"​Така църковните власти се надяваха да внесат мир в обителта, но това не се случи.​" 
Както изтъкнах и по-горе, мирът никога не е напускал Църногорския монастир. ​Назначението ми за и.д. игумен стана по изрично настояване на братството, не по моя амбиция. За духовната атмосфера в светата обител всеки може да отсъди сам, след като ни дойде на гости - а в монастира, както се знае, всички са добре дошли!

​В петък, 13.05.2016г.​, съгласно моя заповед, работници отидоха да приберат имущество на Църногорския монастир, което бе отнесено за ползване в с. Смировдол по нареждане на бившия игумен през 2015 г. Работниците бяха посрещнати радушно от обитаващия там монах, който не е клирик на БПЦ, отключено им бе и им бе оказано пълно съдействие. Монахът освен това е почерпил и всички с кафе.

Въпреки уговорката между нас, отец Евгений се обажда в полицията и заявява, че в собствения му имот в с. Смировдол се извършва кражба!!! Пристигналият дежурен полицай от РПУ-Земен първоначално нареди да се преустанови товаренето на вещите, но след като получи разяснения от компетентните органи, а и като се убеди със собствените си очи от надписите по много от вещите: "Дарение за Църногорския монастир", той се разпореди товаренето на продължи и църковното обзавеждане да бъде възвърнато в Църногорския монастир.

Както става ясно, никакво насилие и никакви конфликти между работниците и населниците в имота на отец Евгений в с. Смировдол не е имало.

​Впоследствие, след изтеглянето на товарните автомобили и отпътуването им за с. Гигинци, те са засечени от лек автомобил, управляван от духовно чедо на отец Евгений, в който освен бившият игумен, се е возела и госпожа Дафинка Граховска​. Там е станал конфликт, предизвикан от опита на шофьора на лекия автомобил да заплашва работниците със секира и от словесната гюрултия, вдигната от г-жа Граховска.

Госпожа Граховска, с цел да предизвика скандал, е извикала екип на "Бърза помощ", а и екип на БНТ - така де, нали трябва да стане по-интересно. През 2014 г. с протекциите на бивш изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", Дафинка Граховска стана началник на пиар-отдела на Фонда по време на управлението на скандалното "Семейство". Тогава с нейните работодатели, т.нар. "дебелите", влязохме в открит конфликт, заради действия на ДФ "Земеделие", накърняващи интереса на БПЦ. След отстраняването на "Семейството",  г-жа Граховска беше освободена от ДФ "Земеделие", като си остана мой заклет личен враг.
"​В последните години между двамата (отец. Никанор и отец Евгени) настъпва дълбоко разделение, което доведе до пълния разрив между тях.​"
Това ми изглежда като единствения обективно изложен факт в публикацията ви.

Простете, ако съм ви засегнал в професионален план.


Поздрави,
иером.Никанор
и.д. игумен

13 май 2016

Четвърти път до папа римски Франциск


Здрасти, папо мила,

Ще извиняваш, че ти викам "мила" - слагам ти сиреч титула в женски род, ама просто папа на български език е в женски род, затова и като те видим, викаме "Ей я пак там оная, римската папа!", вместо: "Видя ли бе, мина преди малко оттук папът римски?!" Така и на един от нашите владици му викат някои "Лудата Владика", макар отдавна не и аз - О, не, само не и аз! - не, защото правим някакви зли намеци относно сексуалната му ориентация, а защото туй е изискване на българската граматика - и владика е в женски род, което някои от нашите възприемат съвсем буквално впрочем.

Гостуването ти у дома се отлага - това ти пиша сега да ти съобщя. Мама Надка и благоверният й Камен отмениха заминаването си (за два месеца незнайно къде) - прочели в блога ми какво планирам и решили, че не могат да ми се доверят за къщата, така че, замина само той. Вероятно, заради полякините, дето ги споменах в поканата си до тебе. Всички знаем, че след полякиня смърди на преварен с цел изпиване евтин одеколон марка "Бич може" и мръсни бикини...

Ех, никой вече не ми вярва!... А какви славни времена само бяха!!... 

Отида примерно при Тишо:

- Тишо, дай пет лева назаем бе, скоро ще ти ги върна...

Тишо бърка, без много да му мисли, вади, дава... Мине време, па Тишо вземе да намеква за парите си, сякаш с пет лева можеш да си купиш не кутия бонбони, ами спортен автомобил... Тогава отивам при Митко:

- Мите, дай десет лева назаем бе!

Дава ми Митко, а аз върна от тия десет на Тихомир 1.25, вместо цялата сума от пет лева, защото с 8.75 костюм трудно ще си купиш, но за половин кило ракия от бабите на пазара и кутия цигари стигат, а ако ми останат само пет лева, за двете заедно няма как... Мине се, не мине, Митко почне да сумти. Отивам тогава при Любо:

- Любак, имаш ли да ми заемеш 17 лв. и 35 ст. бе?!

Така върви времето и се търкаля неусетно, докато дългът ми стане цифром и словом 200 (двеста кинта), но дотогава съм забравил на кого какво дължа и най-глупашки се връщам при Тихомир:

- Тихомире бе, дай 210 лв. назаем!
- Когато ми върнеш дължимите 3.75!

Егаси Юдата! Продаде ме за 3.75!... А не беше такъв човек, ама откакто се запозна с Василяна Мерхеб и с твоите конкуренти гурувци от българския манастир на Атон, дето и те като тебе обикалят пет за четири целия бял свят, вместо да си седят на гъза, иззлобя туй момче... За Тишо говоря де!

...Та мисълта ми беше, че няма да можеш да дойдеш тия дни у нас, следователно можеш да прескочиш до ЮАР. Скоро не си смигвал на зоофилите, значи сега е моментът да подемеш "апостолическа кампания за спасяване на южно-африканските антилопи от злите тамошни лъвове". Сигурен съм, че предложението ми ще те заинтригува, щото чувам, че вече си подел кампания за възстановяването на древния женски църковен институт на дяконисите, намигвайки така на феминистките... 

Ама Англиканската църква те изпревари и ако щеш бягай насреща й, пак няма да я настигнеш в това, защото и те, и производните им методисти, отдавна ръкополагат жени за свещеници, тъй че са във фокуса на феминистки настроените медии с пет обиколки напред. Каузата с антилопите и техните права обаче е свободна и след като заяви, че "Коранът и Библията са едно и също нещо", можеш да навестиш и Кейптаун. От тези медийни кьорфишеци храмовете ви из Европа няма да се напълнят, но това ти гарантира поне няколко месеца присъствие във фокуса на световните телевизии...

Между другото, имаш ли да ми изпратиш 1000 евро назаем? От приятеля ти "вселенски патриарх" Вартоломей не смея да искам, не защото, слава Богу, съм взел вече от него, ами защото може и да е събудил се е имп. Константин XI Палеолог, ама са му върнали само пурпурните ботуши, не и хазната... Според легендата лично участвалият в уличните боеве за Константинопол с османлиите последен византийски император, е отнесен ранен от Ангел Небесен в тайна пещера, където спи вековен сън, подобно на крал Артур и като се събуди, ще освободи Константинопол и ще възроди гръцката слава... 

Защо мисля, че Димата Архондонис - Вартоломей е въстаналият последен Палеолог ли? Щото на приказки го докарва. А защо смятам, че не са му реституирали още императорската хазна ли? Щото ако беше обратното, досега щеше да е купил и продал сто пъти светия синод на БПЦ, та нямаше да пишат антиикуменически въззвания нашите, ами щяха през ден да летят "до Ватикана и назад", за да ти целуват пантофите. 

12 май 2016

III-ти път до папата (Иху-икуменизъм)


Здрасти папо,

Пак ти пиша аз - Светълчо. Зарекъл се бях да не ти пиша скоро, за да не досаждам, обаче се случи нещо извънредно... Оказа се, че майка ми и нейният съпруг заминават за два месеца някъде, не казват къде... Допускам съвсем сериозно, че може би са се записали в някоя секта! А къщата остава съвсем празна - само с мене вътре през по-голямата част от седмицата - в моите "добри ръце"... Да беше преди години, тутакси щях да организирам денонощна кръчма или бардак, обаче сега съм различен човек и затова ти предлагам да ми дойдеш нагости.

Заповядай, папо, у дома, вземи със себе си и няколко от вашите монахини (ако е възможно да са чехкини или полякини) и ела да си спомним "доброто старо време".. Ела, да си направим една нова... "малка инквизиция".

- Признай си, плешив дебелако, че си се сношавал с Луцифер! - ще настояваш ти, докато те ме държат вързан на дивана в стаята ми твоите рабини.
- Не, не, само с няколко каки през живота си, които съм ги чувал в определени моменти да пищят и дишат като да са демонично обладани, но г-н Луцифер нивга не съм го виждал....
- Признай си, че си свалял Месечината от небето, за да я къпеш в леген с морска вода! - ще настояваш ти.
- Не, не, само с циците на въпросните каки съм си играл при лунна светлина на "въртолетче" и на играта "Меси, меси, какиното, мекиците!"...
- Петдесет и шест хиляди години в Чистилището! - ще отсъдиш.
- Откога да почвам да ги отброявам? - ще попитам смирено.
- От сега! - ще отсечеш ти, вадейки ножа на Борджиите, който е още един символ на папизма ти, освен "пръстенът на Рибаря" и тиарата.

Ти се смееш, папо мили (макар и надали), но като се замислиш сериозно, не ще ли да признаеш, че всяко нещо следва своето развитие, дет' се вика - панта рей или Πάντα ῥεῖ дори, както би го написал кир Хераклит. Не само вашите традиции се менят, но се менят и нашите. Примерно възгласът "иху-у" в нашите народни хора знаеш ли от къде иде? Няма да повярваш! Всъщност автентичният възглас бил "И хуй!", така пищели невестите, докато играели езическите си славянски хора, призовавайки с този сакрален танц и със съвсем ясен, натурално конкретен възглас, плодородието. Ако щеш ми вярвай, ама аз в една много дебела стара книга по фолклористика и езикознание съм го чел това. Да!

Менят се обичаите, менят се възгледите, усещанията, хората и песните даже се менят с времето, променя се езикът, нравите... Само БПЦ не се променя - клонират се църковните ни мутри и дерибеите, но то е друга тема... 

Променил се е много и икуменизмът - да си дойдем ние с тебе сега на думата...

Ти представяш ли си, в Благословения Първи Век, да речем, Галатяните да си рекат: "Не щем да имаме нищо общо с Ефесяните" (или пък Беряните да рекат тъй за Солуняните)? А това е нещо, което наистина се е случвало, макар и в границите на една и съща Поместна Църква (евхаристийна общност) - тази на Коринтяните, помежду отделни в нея фракции. Какво правили Апостолите в такива случаи ли, когато, както Коринтяните, някой използвал имената им, за да създава "партии в Църквата" - секти? Те, папо, пишели писма или отивали да проповядват там заедно, както Павел и Петър в Рим или пък в Галатия, където сходен проблем се бил появил също. И защо, мислиш си, св. Павел подписва писмата си заедно с неколцина други обичайно или ходили по възможност по няколко души там? Щото посланието на Апостолите било ясно - "Ако продължавате по тоя начин, вие губите не само единството помежду си - отделните групи или личности конкретни, с които сте в конфликт, губите и нас и ни губите всички нас заедно!"

Е, Галатяните и Коринтяните не искали да изгубят нито Павел, нито Петър, нито Яков, нито Йоан или Варнава, затова се смирявали и обединявали пред този Апостолски "ултиматум на единството". А ако разкол вече имало, бързали да го прекратят, без много-много да придирят кой е прав, а кой пък крив. Затова и св.. Павел ще напише на Коринтяните нещо, което днес би звучало абсолютно скандално, неразбираемо, ще им напише, че било добре да се появяват и разделения, за да се видело кои сред тях са най-достойните. А най-достойните били тези, които първи са протягали ръка за възстановяване на общението. Разколът тогава сиреч бил не изпит и тренировка по риторика или политика, продължаващ със столетия и даже хилядолетия, ами изпит на любов... Така било и много векове насетне, да.

Ние днес обаче, папо драги, бихме изгубили с удоволствие и тебе, и т. нар. вселенски патриарх Вартоломей, щото, замисли се само, поради каква причина, Бога ми, ни трябвате?!... Какво ни носи да ви имаме сред нас бе, папо?! Чудеса ли стават чрез вашите ръце, словото ли ви е като Апостолското "с дух и сила", благочестието ли ви е бисерно, като у Апостолите или като у техните приемници - Апостолските мъже?! 

Вие двамата сте два призрака на отдавна заминала си от света църковност, от време, в което Църквата наистина е живяла литургичен живот и е споделяла Христа около вашите две катедри, нещо, което отдавна никой не прави точно там... А искате днес нашата съвременна църковност да пожертваме, да принесем на олтара на вашите илюзии, за да ви върнем спомена от забравената слава - и то слава, която няма нищо общо нито с вас самите двамата конкретно, нито дори с предшествениците ви "до девето коляно назад".

Оня иска да му се подпишеш на документ, без да му пука какви смущения и разколи сред нас може да предизвика, че сте в уния, а ти се колебаеш да го сториш, ужким поради това, че се тревожиш от туй, за което на него хич и не му пука.

Няма страшно, папо Фра, подпиши се! Той нищо няма да получи, а ти нищо, което си струва да пазиш, не ще загубиш. Той ще остане в историята като поредния патриарх, въобразил си, че е задължил Духа Господен да "духне накъдето нему се ще", а не накъдето Духът Сам е пожелал, а ти, като папа, не ще си изгубил трудно спечелените от предшествениците ти политически и социални позиции. Да, ти няма да можеш да обясниш на политиците из Латинска Америка кому е била тази уния нужна, защото тях тези неща не ги интересуват - те искат една удобна римо-католическа църква в държавите си, която да им играе по гайдата - да благославя техния терор или да проклина терора на конкурентите им... Добрата новина за тебе е обаче, че няма и да бъде нужно да им обясняваш - игрите ви с гърка на църква слабо ги интересуват. Ти си, както вече ти написах, политик и Фюрер на световна политико-религиозна секта, не на евхаристийна общност, ще се ядосат адептите ти само, ако пренасочиш сериозни потоци с пари другаде  Гледай си, папо, ортаклъка с ЦРУ, гледай си софрите с наркобароните, върви да венчаваш минали, настоящи и бъдещи Хуан и Евита Перон, да изповядваш и успокояваш съвестта на разните мафиотски кръстници, грижи се за банка "Ватикана" и ходи сегиз-тогиз по истанбулски циркове за разнообразие... 

Тъй че, я вземи му се разпиши на документа на Вартоломей, за да се приключи веднъж-завинаги въобще с тоя фарс!!

11 май 2016

II-ро писмо до папа Франциск (Здрасти бе, Pontifex Maximus!)

"Ти, султане, дявол турски! Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш?" (из писмото на запорожци до Султана)
Драга папо, Многоуважаема римска владико,

Пиша ти отново аз, твоят нов приятел Светльо... Жив и здрав съм след първото си писмо до тебе - нито е дошъл някой да ме бие или убива, нито здравето ми се е влошило сериозно, следователно не си ме клел... Ти очевидно не си като един твой... колега ли да го наречем, събрат ли от БПЦ - не зная сам вече как ще е най-политкоректно, когото някои упорито наричат с обидни прозвища и имена и майтап-Владика (но вече не и аз - О не, само не и аз!), сиреч - носиш на майтап, затова ще ти разкажа сега един виц.

Това е сръбски виц за католици. Та вицът обяснява защо прическите на малките католишки момченца са "на паница"... Този виц трябва да се изиграе тялом, но аз ще се опитам да ти го предам словесно: защото, папо, католическите свещеници с две ръце приглаждали косиците им, държейки им главиците, докато те са клекнали пред тях и повтаряли: "Нали няма да казваш на мама и на тате, нали?!"

Виц бе, виц! Сърди се на сърбите, не на мене - не съм го измислил аз!

А иначе, казват хората, бил си хубав човек. Химик в сериозен институт си бил работил като млад, имал си си бил сериозна интимна приятелка и си ходил на работа с автобуса. Браво! Но едва ли е това причината в момента толкова много народ да ти се умилква. Всеки, папо мили, иска да се снима с тебе - как се усмихвате заедно или се целувате. Това го наричат икуменизъм или най-малкото - добронамерен диалог.

Защо наричат икуменизъм и напредък в диалога туй да се мляскат с тебе, аз не зная. Това не е икуменизъм, ами чиста политика. Защото ти, папо, си политик. Ами да, че какъв епископ си ти, без епархия?! Епархия даже българският патриарх има - софийска епархия, като заедно с това да е софийски митрополит, той съвместява поста патриарх на българите... Епархия, ако щеш вярвай, има и оная българска Владика, дето се разбрахме вече никога да не я наричаме с лоши думи. Епархия има и онзи - Димата Архондонис - Вартоломей - слаба работа - един истанбулски квартал практически, населен основно с турци, дето кварталният турски отбор "Фенер бахче" е по-известен даже от патриаршията там, ама все пак е нещо.

Твоята епархия, казват, бил целият свят. Но тогава пък какъв папа си ти конкретно (Чий папа, чий личен духовен отец или на кои пасоми в конкретна евхаристийна общност?!), татко на света ли си ти или що, а и като във всяко място от твоя католически свят има по един епископ - ти ли си епископ на всички и навсякъде или твоите епископи са такива поместно и конкретно??... Ако те са епископи поместно и конкретно, а ти си техния Архиепископ, над каква област с епископи си архиепископ ти? Над целия свят казват - те са поместно и конкретно епископи, а ти Архиепископ повсеместно и абсолютно. Значи си тогава Господ-Бог. Признай си бе, признай се за Господ!

Затова аз сега, от този момент насетне, ще ти викам "Папо-Господи". Ще кажеш, че това е богохулство по силата на думите на Христос от Евангелието на Матея, че с никого не бива да подменяме нашия Небесен Отец, наричайки го отец в смисъла на Всемирното Божие Отчество... Аз обаче се опитвам в случая да разсъждавам логично (по латински) и правя извод, който следва неизбежно от характера на присвоеното от тебе служение. Ти си Господ - не го казвам аз, казваш го ти, а че ще ти викам Господ е не, защото го вярвам лично, а заради уважението, което трябва да имаме към всеки с глупостите и претенциите му в нашия мултикултурен свят. Аз така викам и на приятеля ти Вартоломей - Вселенски патриарх, докато всички всъщност в Православния свят си знаем, че това е на ужким, освен, може би, самият той и няколко болни от закъснял византизъм мозъци, около самия него.

Закъснелият византизъм, Папо-Господи, е като закъснял мензис - мислиш си, че ти е дошъл цикъл месечен, че всичко е наред, обаче накрая се оказва, че иде реч не за друго, ами за цветна бременност. 

Така някои казват, че от вашите целувки с нашите патриарси ще се роди не друг, ами именно финалният Антихрист и Богоборец, който ще поведе последната битка срещу Бога, възглавил богомразещото човечество - че тези целувки са началото на новата световна религия на дявола. Аз не мисля така. Аз мисля, че от всичко това ще се роди не друго, ами само и единствено едно... куцо магаре.

Защото, както вече казах, за мене ти си чисто и просто един политик. А това да си сега политик от световна величина, го дължиш на предтечата си папа Йоан-Павел II. Полякът се намеси в почти всички политически и геополитически интриги, в които можа, посети почти всяко кътче от света и събра милиони по площадите из целия свят... Е, да, само в Русия не можа да покаже, че е "нещо и някой", щото Негово Светейшество тогавашният Патриарх Алексей II просто не го посрещна и той не посмя да слезе от кацналия на летището самолет...

А защо нашите патриарси, предстоятели на патриаршии вселенски, древно-просияли или бутафорни и маргинални, се надпреварват да се снимат и целуват с тебе ли и обясняват, че това е всъщност икуменизъм?... От комплекси, Папо-Господи, от чисти комплекси. От комплекси и от суета. Те чисто и просто искат да се отъркат в светската ти слава, да прихванат поне малко от блясъка ти

Ти трябва да познаваш поне малко нашата история, за да ги разбереш. Столетия наред предшествениците на 270-я ти приятел - "вселенски патриарх" Вартоломей, са крепили "дисагите" на истанбулския султан. От него са си купували постовете и са си ги прекупували, на неговите еничари са разчитали, за да си разчистват взаимно сметките. Той им е оставял илюзията, че са в някаква степен наследници на старите християнски византийски императори - наричал ги е водачи на християнския (в границите на империята му) милет (народ)... Султанът обаче пари не им е давал - само е взимал от тях (комплексите скъпо се заплащат), така че, в един момент се оказало, че тия "василевси" нямат с какво да си купят или направят богослужебните одежди и даже църковната утвар. Тогава започнали да чакат на парите и златото на възмогващите се вече свето-руски царе... 

Ако минаваш през Атина, ще видиш на площад "Метрополи" паметник на последния византийски император Константин XI Палеолог, загинал при превземането на Константинопол от турците... 
Е, приятелят ти Вартоломей, трябва да знаеш. се счита за негов духовен приемник, за негова еманация, затуй и обожава да го наричат "Цариградски Патриарх". което си е все-таки бая смешно, щото като си излезе от сградата на "патриаршията" в Истанбул, той трябва да ходи без расо, особено като пътува с турските авиолинии. 

Ти обаче не бързай да му се подиграваш, щото и ти си, в еклезиологическо отношение, същата бира... В политическо обаче вече не, за което, както подчертахме, много се постара предшественикът ви с Бенедикт XVI Йоан-Павел II, затова и си си събрал толкоз много в момента улизници край тебе... Ти Папо-Господи, си само титулен епископ на Рим, подобно на нашите в БПЦ титулни епископи - с наречения без епархии, подобно на Вартоломей - православен християнски и вселенски патриарх без... православна християнска вселена (империя) и по съвместителство "император"... Единственото, което си в момента на практика, е държавен глава на Ватикана - компромис, направен на папите от италианската светска държава, исторически реверанс, подобно на този от османлиите за Цариградската Патриаршия... Носиш пръстена на св. Петър, да, опитваш се и като св. Петър да се държиш - поискал си тоя пръстен за тебе да е сребърен, вместо златен, за разлика от пръстените на предшествениците ти, издирваш телефонни номера и адреси на потърсили те, но ненамерили, хора в беда... Ами да, ти си политик! Добър политик (макар и малко-нещо популист и демагог), но политик. Защото, за разлика от св. Петър, епархия нямаш, ами само титул. Ти си преоблечен като епископ политик, папо бе!

Но да се върнем на Димата Архондонис - тоя, също като тебе, с многото титли, дето сега те зове и посреща в качеството си на "вселенски патриарх" и нов пантократор. 

Трябва Папо-Господи да знаеш, че е всъщност просяк и голтак - наследник на просяци и голтаци, интересчия и готованец... А като се видите следващия път, тъй да му речеш - много ти здраве от Светльо Ангелов и питай го още знае ли нещо за... Ахелой, да му предадеш и че съм казал, че да се целува с тебе и да се подлага всячески под пантофа ти никакъв икуменизъм не е. Не само, защото в това достойнство няма, ами и защото няма как да е реален икуменизмът между двама като вас - епископи без епархии, църковници без църква. Богослови, проповядващи и практикуващи болна еклезиология, водачи на световни секти дефакто - твоята все пак реална, за разлика от неговата - виртуална и илюзорна, призрачна-палеоложка... 

А какъв икуменизъм може да има без еклесия? Какво общение без църква?!