26 май 2016

Михаил Келуарий срещу Папа Лъв Девети

Константинопол по времето на Михаил Келуарий

автор Таня Мускетарката

Досега разгледахме в предишните материали, свързани с Великата схизма, какво се е случило на Осмия Вселенски събор, доводите на страните, които спорят. Сега ще видим каква е била обстановката, предисторията, аргументите на патриарх Михаил Келуарий (Каникуларий) и папа Лъв Девети и какво се е случило на онази дата - 16 юли 1054 в църквата ,,Света София".

Византия през 11 век е била на върха на своята мощ и разцвет. Вековният враг на империята арабите бил смазан. Антиохия пак била в рамките на Византия, Йерусалим бил освободен. Българската държава вече не съществувала. Имало културен и духовен подем в империята, започнал през 843 година, съпровождан от развитие в политически и икономически разцвет. Победите на Византия били изгодни за Запада, защото създавали условията за зараждане на западната култура, която ще бъде позната през вековете. Паметните събития за Европа са две - създаването на Свещената римска империя през 962 година и Франция на династията на Капетингите. Но епохата е белязана и от едно събитие, което ще отбележи историята на света - Великата схизма. 

Главни действащи лица в тези събития са константинополският патриарх Михаил Келуарий, папа Лъв Девети, италианецът Аргир - съветник на византийския император Константин IX Мономах, кардинал Хумберт, архиепископ Лъв Охридски. Тук трябва да отбележим, че имената на папите вече не се споменават в диптисите на константинополската църква, което означава, че общението между двете църкви е прекратено, поради неизвестни причини. 

Едната причина, която е възможна, е включването на Filioque в Символа на вярата, въведено от папа Сергий през 1009 година и изпратено в Константинопол, заедно с декрета за избирането му на папския престол. Даже по време на коронацията на германския император Хенрих Втори през 1014 година Символът на вярата бил произнесен с прибавката Filioque. Освен тази спорна прибавка, вече съществували и още различия между двете църкви, това давало поводи на византийците за възмущение. 

Първият повод бил използването на безквасния хляб по време на Евхаристията в Западната църква както в старите времена при евреите по време на Пасхата. В първите векове това явление отсъствало от богослужебния живот, но от 8 век започнала употребата на безквасен хляб при латиняните. Символите играят голяма роля в богословието и тяхното значение е огромно, както тогава, така и в днешно време и този начин на приготвянето на Евхаристията е направил впечатление на християните от Изток, те са смятали, че това е завръщане към юдейските корени. В очите и съзнанието на източните християни това е било ,,използване на мъртъв хляб", което пък означавало, че Христос във въплъщението си е приел само човешкото тяло, но не и душа. 

В Римската църква се появили явления като различни по своя род злоупотреби: например симонията (купуването на духовен сан), бракът и съжителството сред духовенството. През 1047 година на папския престол бил избран папа Лъв Девети, който започнал реформи в църквата. Папата избрал за свои близки сътрудници хора амбициозни, предимно от областта Лотарингия, между които кардинал Хумберт, който се отличавал с интелигентност и високо образование. Тези хора около папа Лъв виждали само един изход от ситуацията, в която се намирала западната църква, а той бил да се засили папската власт над латинската църква, но и над гръцката. През 1054 година се случило едно събитие, което можело да остане незабележимо, но послужило за сблъсък между Рим и Константинопол. При тези условия константинополският патриарх Михаил Келуарий съставил план за излизане от тази ситуация. Но нека да отбележим и обтегнатата обстановка със заплахата от страна на норманите за Византия и Рим и появата на латинеца Аргир като посредник между император Константин Мономах и папа Лъв. Усилията на Аргир били за сключване на съюз между императора и папа за общо противодействие срещу норманите. За времето на престоя си в столицата на империята Аргир, според сведенията, които получаваме от едно от двете запазени писма на Михаил Келуарий до Петър Антиохийски, латинецът е бил отлъчен три или четири пъти, заради безквасния хляб, вероятно защото е защитавал латинския обряд срещу обвинението на патриарха, а при богослуженията на патриарха в църквата ,,Света София" е изявявал желание да бъде причастен по гръцкия обряд. 

През 1051 година Аргир вече се намирал в Рим и според разказа на един латински историк, изпраща в Константинопол, като преговарящ за подписването на съюза за общи действия срещу норманите Йоан Транийски и се смята, че за времето на престоя си той е станал привърженик на идеите на патриарха.

В това време в италийските дела има драматичен обрат, който е неблагоприятен за папа Лъв. Войската, която е начело с него, е претърпяла неуспех и е разбита, а самият той пленен. Норманите се отнесли с подобаващо уважение и почит към знатния пленник. Патриарх Михаил решил, че е дошъл моментът да нанесе решаващ удар на Римската църква, защото папата вече не е бил фактор с политическа величина и авторитет и този съюз с Рим предполагал и подчинение на константинополския патриарх на папата. Също трябвало да се върнат имоти, принадлежащи на Римската църква, отнети й при императорите Лъв Исавър и Никифор Фока. Действията на Михаил Келуарий били следните: затваряне на църквите с латински обряд, съставяне на послание от Лъв Охридски до епископа на Трани Йоан, който бил вече в Италия и възлагането на съставянето на полемика срещу латинците от монаха от Студийския манастир Никита Пекторат.

В Константинопол имало църкви, които били латински за латинците, живеещи постоянно там, както и в самия Рим имало църкви и манастири по византийски обряд. Например ,в началото на 11 век крал Стефан Унгарски основава, след разрешението на император Василий, храм на името на Свети Стефан, гражданите на град Амалфи също са имали своя църква; също има сведения и за норманска църква близо до ,,Света София". Закривайки латинските църкви, патриархът дава нареждане на латинското духовенство да започнат да извършват гръцките обряди, като отправя заплаха, че ако не се подчинят, ще ги анатемоса като безквасници. По-късно в папската була, поставена на престола на ,,Света София", се казва, че осветените Дарове на латинците са били тъпкани с крака при затварянето на техните храмове от служителите на патриарха с обяснението, че това не са Свети Дарове, защото са с безквесен хляб. 

Това затваряне на църквите е станало без разрешението на императора и без негово знание. Патриархът се разпореждал самовластно. Но е нямал смелостта да излезе на полемичното поле, той предпочитал някой друг да свърши тази работа. Неговият избор паднал върху Лъв Охридски и Никита Пекторат. Същността на посланието на Лъв Охридски до епископ Йоан Транийски е на първо място, в това, че римските първосвещеници още от съборите през 9 век не спират да доказват, че имат права над Българската църква и той, наследникът на българската архиепископия, която след падането на България при император Василий II Българоубиец попада под византийска опека, пише едно писмо, което е с изобличителен характер, в което се обвинява Римската църква в ерес. Писмото няма частен характер и съдържанието му може да стане публично. Точно обратно: в него се казва, че то е адресирано до всички франкски духовници и най-вече за самия папа. На епископ Йоан се препоръчва да го прочете няколко пъти, след това да го прочете на своя народ, когато го научи добре да го препише и да го разпрати на целия клир на Италия, заклевайки ги ,,да се поправят". Основните обвинения приписвани на латиняните, от които трябва да се откажат, за да се спасят са: извършването на Евхаристията с безквасен хляб; спазването на съботния пост през Светата Четиридесетница; употребата на животни, които са убити за храна без проливането на кръв например са били удушени; непеенето на ,,Алилуя" през времето на Четиридесетницата. За Йоан Транийски това не било трудно за изпълнение, защото в момента на получаването на това писмо в Трани се намирал кардинал Хумберт, който наблюдавал действията на епископа поради недоверие от страна на папата. Знаещ прекрасно гръцки, го превежда и изпраща на папа Лъв Девети.

Следва

Няма коментари: