09 май 2016

Как блогерът Климент са оплете в химена


Зачетох се в блога на Климент "Благословен е идещият в името Господне!", който сравнително често пише коментари под публикации в моя блог с този си псевдоним. Насочиха ме натам приятели, които срещнали в негов текст пасаж, където Климент полемизира и с мене - "Възможен ли е бракът с инославни християни".

Климент цитира един мой текст, писан по повод забраната за венчавки в храма между православни и инославни християни, която сравнително наскоро въведоха в Сливенска и в Пловдивска епархии архиереите им. За съжаление този мой текст вече липсва в блога ми, защото днес (преди да видя, че Климент го е цитирал) реших да хигиенизирам малко виртуалното си "царство" - да почистя основно блога от лични нападки, обиди и попържни, особено такива, които са адресирани към свещеници и архиереи на БПЦ - не защото "обидените" не си ги заслужават, а защото бунището в "царството" ми стана прекалено голямо за пореден път.

Та Климент цитира този мой текст, в който давам като пример факта, че сам авторът на забраните на бракове между евреи и езичници - св. цар и прор. Мойсей, е взел за жена мадиамката Сепфора, която при това е била дъщеря на мадиамския езически жрец Йотор.

Климент се опитва да омаловажи този факт, привеждайки цитати от Мойсеевото Петокнижие, които изрично забраняват впоследствие подобни бракове. Но за самия факт Климент не предлага задоволително обяснение, освен туй, че това било "изключение"... 

Хитроумната пословица за изключенията, потвърждаващи правилото, в особено голяма степен валидна във френската граматика, на мене не ми се нрави обаче да я прилагаме спрямо Библията. Защото Библията е цял един свят с пълнокръвни хора и откровено разказани истории, в който "правилният метод" на разсъждаване на Климент рядко има основание и даже е противопоказен при четенето и разбирането й.

И тъй, защо Мойсей, който по-късно ще възвести Божията заповед срещу смесените бракове, сам е женен за Сепфора? Климент казва - по икономия (църковния термин за снизхождение), по същата причина, която Сам Господ Иисус Христос ще изтъкне, за да обясни на питащите Го фарисеи и книжници защо същият този Мойсей е разрешил на евреите да се развеждат - заради коравосърдечността им, с която Самият Бог не можел да излезе на глава.

Херменевтиката (тълкуванието) на Климент звучи убедително, обаче е "протестантска". Това съпоставяне на текстове, често лежащи на разстояния от столетия и даже хилядолетия помежду си, обикновено се прави с цел взаимното им омаловажаване и смислово ощетяване при протестантите - твърдението, че четат "наред Библията" и без да се замислят, я прилагат безостатъчно, е лъжа и самоизмама тяхна. Самите протестанти, по-честните и по-грамотните сред тях, наричат този метод на четене и тълкуване "игра на библейски трамплин". Подскачащият, ще забележите, никога не се задържа достатъчно дълго на един текст и още нещо ще забележите - зад купчината (пирамида) от текстове, подредена по негово усмотрение, ясно прозира пришитата към тях с бели конци предварителна теза, нямаща общо с никой от тях поотделно, ами родена и основаваща се единствено върху предварителните усещания и разбирания по въпроса на самия жонгльор с Библия.

И така, в самия текст, който Климент "обяснява" като изключение и после го "дообяснява" с други текстове, противопоставяйки му ги, ако се зачетем внимателно, ще видим нещо, което поразително ясно ни отпраща към решението на светия синод на Българската Православна Църква от 1971 г., имащо своя аналог и в уставите на други Поместни Църкви от нашето съвремие. На път за Египет Ангел Господен пресреща Мойсей и Сепфора, заедно със сина им и ги заплашва с погубление. Сепфора първа разбира за какво става въпрос - защо Ангелът е гневен и с първия попаднал пред очите й нож, обрязва (по еврейски) пениса на младенеца.

Интересни са думите след това на Сепфора - след като обрязва детето, тя казва на Мойсей - "Ти си ми кървав младоженец!"... Според старозаветния възглед за завет, без да се пролее кръв, заветни отношения няма, следователно тук - в обрязването на общото дете, е всъщност заветът между Сепфора и Мойсей, макар и да нямат завет в обща вяра и религия. 

Така можем да направим и паралел относно заветните брачни отношения, които вече все по-рядко, но все пак се случва, започват с дефлорация на жената. Разкъсването на химена, за чието съществуване медиците и анатомите все още нямат достатъчно добро обяснение при човека, в библейска духовна перспектива може да се изтълкува като вид "богослужение" - начало на пълна интимност между двама души, съпътствана с жертва, с болка, с кръвопролитие помежду им и по тоя начин - завет.

Старозаветното богослужение всякога почти е съпътствано с кръвопролитие, новозаветното също, макар и кръвта да приема образ на вино (а плътта на хляб), монасите аскети пък казват: "Този, който се моли, пролива кръв". Това е и дълбоко автентичният смисъл на Иакововата борба с Бога, в която е победител, та му сменя Сам Бог името на Иаков-Израил. А когато Господ Иисус Христос сломява своята воля пред волята на Отец - да извърви пътя към Голгота, молейки се на Отца в Гетсиманската градина, по време на молитвата потта Му се обръща на кървави капки.

Личната среща с Бога (и с другия въобще) е винаги криза (κρίσις - революция, прелом, преврат от ст. гръцки), още повече интимното съединяване с него, което е мистично по характера си - то е разширяване на себе си, даже ако е нужно себенапускане, подобно на Христовия κένωσης, - доброволно себеопразване, самопонижение спрямо Отца (па и към нас човеците), за който св. Павел пише в Посланието до Филипяните и е свързано със същински ужас, сравним с кръвопролитието и със смъртта - превъзмогването, изоставянето на егото, в което сме се вкопчили, но го преодоляваме благодатно, за да постигнем другия. Евангелското уверение обаче е, че само така, постигайки, съединявайки се с другия личностно (неразделимо, но и без смесване, както е в Христологическия древен догмат относно двете природи - Божествена и човешка - у Богочовека), ще се утвърдим наистина, ще намерим живота си цялостен и нерушим - "Който иска да запази живота си, - казва Христос в Евангелието - ще го загуби, ала който се отрече от него, ще го получи".

И тъй във времето, когато светият синод на БПЦ се е опирал на мненията на библеисти и канонисти, за да взима решенията си - далечната 1971 г., а не както сега - на това на кой поп или владика как му се чини, че трябва да е, условието за църковен брак между православни и инославни е било децата да се отглеждат и възпитават като православни, както и инославният да не препятства православния в изповядването на вярата му. Това решение има своя първообраз в случката, която описахме, с Мойсей и жена му Сепфора. 

Възможността за бракосъчетания между православни и инославни обаче се крепи не само върху прецедента "Сепфора", а и върху принцип - систематично поучение, оставено от самия св. ап. Павел. Блаженият Павел в I-то Послание до Коринтяните обяснява на християните в Коринт именно това - че "невярващ мъж бива осветен от вярващата си съпруга", както и вярата на единия е достатъчна, за да бъдат законни (пред Бога) децата им. И не бива да забравяме, че ние сега говорим за брачни взаимоотношения все пак не между вярващи и невярващи, като св. Павел в приведения текст, ами за такива между хора, изповядващи и практикуващи по различен начин вяра в Един и Същи Триединен Бог!

Климент посочва примера с брака между моавитянката Рут и евреина Вооз като некоректен за потвърждението от библейска гледна точка на възможността за такива бракове, защото Рут първо била "приела за свой Бога на Израил". Но браковете с моавци били изрично забранени на евреите, а самите моавци, както и повечето палестински племена, подлежали на изтребление от евреите, според Мойсей, не можело и дума да става за присъединяване към Израил по никакъв начин. А Климент обаче забравя да посочи, а може би и изобщо не знае за това, че Рут и Вооз са баба и дядо на св. цар и прор. Давид, както и факта, че за Рут това е всъщност втори брак с евреин. От първия е вдовица и той е сключен в самия Моав. Бъдещата й свекърва Ноемин, овдовяла вече самата тя, се заселва с двамата си сина в Моав, заради глада, настъпил в Израил. Двамата взимат за жени моавитянки, но впоследствие и двамата умират. Рут е една от вдовиците, която решава да тръгне към Израил, където гладът е свършил, заедно с прибиращата се Ноемин (другата - етървата й, остава при родителите си в Моав) и едва тогава заявява, че "ще приеме Яхве (Богът на Ноемин) за свой Бог". Вооз е вторият евреин сиреч, който взима моавитянката Рут за жена. Потомък от тоя брак е, както казахме, св. цар и прор. Давид. 

Е, благословен ли се е показал в перспектива бракът или не, Клименте?! 

A тези два брака на Рут са с около 700 години по-ранни от ония, започнали масово след Вавилонския плен, към който ни насочва в текста си Климент, за да ги присъедини и тях към отстъплението, като каквото ги тълкува.

Блогерът Климент използва едни исторически обусловени заповеди от Тора, свързани с конституирането и утвърждаването на евреите като народ, по съвременному казано "нация", което време, заедно с Божествената педагогика в него, Светите Апостоли ще назоват "време на Закона", е безвъзвратно преодоляно и превъзмогнато чрез Евангелието и благодатта Божия в Иисуса Христа.

4 коментара:

Климент каза...

Господин Ангелов,

Очаквах тази Ви задявка с мое недостойнство, но не очаквах некоректност, за каквато ме предупреждаваха многократно духом близки хора. Все още искам да вярвам, че става дума за неволно от Ваша страна недоразумение, отколкото за непочтено преиначаване смисъла на мой текст.

Оставам с доброжелателство

Климент каза...

Конкретният ми въпрос към Вас е дали смятате венчавката при смесените бракове за реално тайнство. Надявам се да предложите на читателите на Вашия блог един преглед как Църквата е гледала открай време на неправославните. Днешните смесени бракове не дават ясна представа за виждането на Църквата към неправославните. Днес, за пари всичко е възможно, но не нека не залъгваме, че всичко отговаря на православното изискване за тайнство.

Светльо Ангелов - Портос каза...

По принцип обредът на венчанието трудно може да се нарече тайнство в библейски новозаветен смисъл, допреди византийския период в Църквата и богословието, а в библейски старозаветен изобщо не можем да говорим за тайнство при брака, че даже и за някакъв свещен обред в Стария Завет трудно е да говорим - когато булката е просто взимана и обладавана, следвали са от три до седемдневни тържества.

В наведената от вас история с Рут, ако си направите труда да прочетете все пак това, което сам сте цитирали, ще забележите, че Вооз първом вдига поли (своите и нейните)насред нивата, по време на нощната почивка след дневната работа, където заедно работят и чак на сутринта започва да търси начин да се ожени за нея.

Не знам какво в моя текст ви огорчава толкоз (с духом близките ви хора), аз просто подчертавам непочтения, според мене, начин, по който ползвате Библията и се разхождате из нея, нищо повече, както и казвам, че в акта на дефлорацията вече е налице в старозаветен смисъл завет, тъй че, Църквата може просто постфактум да го благослови - двама души са сключили завет, свещен договор, без Църквата, а впоследствие са пожелали нейното молитвено застъпничество.

Църквата е човечен (Бого-човечен) организъм, драги. А прокарването на демаркационна линия между православни и инославни - на принципа българи номинални православни и други, е абсолютно лицемерно в еклесиологичен аспект, щото колкото армено-григорианецът не е част от православната ехаристийна общност, толкова не е и номинално православния и колкото е нарушение на каноните, според вас, да венчаеш еретичка и православен, толкова и да изпълниш свето тайнство за хора, неводещi богослужебен и молитвен православен църковен живот.

А Библията действително е добре да я прочетете, преди да почвате с мене полемика по нея... Честь имею. И поздрави на духовните ви близнаци.

Porthos

Теофила каза...

господин климент пиша Ви и ви обещавам че когато завърша поредицата за Великата схизма ще направя и обзор на тайнството Венчание и ще обърна специално ама много специално внимание на темата Как църквата гледа на браковете с иноверните т е с нехристияните А дотогава може да не четете блога за да не се дразните Теофила или Таня Мускетарката