17 май 2016

VIII Вселенски Събор (IV Константинополски) - Втора част


автор Таня Мускетарката
продължение от "Осмият Вселенски събор"

След като разгледахме какво се е случило и какви са били въпросите, дискутирани на Четвъртия Константинополски събор, ще разгледаме доводите в полза на становището, че това е всъщност Осми вселенски събор. 

За да бъде един събор вселенски, той трябва да притежава три съществени признака.

Първият признак е, че на вселенските събори се обсъждат вероопределения на догматични въпроси като триадологичния, христологичния и близките на тях догматични въпроси, като този, относно почитането на светите икони.

Вторият съществен признак е, че биват свикани от императора.

Третият признак е участието на всички поместни църкви. 

А според Свети Никодим Светогорец, Вселенските събори имат четири специфики:

Първата специфична черта е, че те не се свикват посредством декрет на папата или на патриарха, а с декрет на императора

Втората специфика е да има обсъждане на даден въпрос на вярата, впоследствие на което да бъде представено решението и догматичните определения на всеки Вселенски събор и от там и на поместните събори

Третата специфична черта е всички представени догми и правила представени от дадения Вселенски събор да християнско благочестиви и в съгласие с Божественото Писание или на предходните събори .

Четвъртата специфика е да има съгласие на всички Патриаршии и Архиереите на единната Съборна Църква - да приемат формулировката на Вселенските събори и техните правила, било чрез техните представители или като ги приемат чрез специални писма. Това единно съгласие на първойерасите е най-важното условие за признаването на един събор за Вселенски.

Вселенските събори са най-висшият авторитет на църквата, и ако и да са свикани от императорите, в същото време са емблематични събития, след като на практика тежестта на един Вселенски събор се определя от важността на даден богословски въпрос, който се дискутира, както и присъствието на велики църковни отци, техни правила и светоотеческо учение, на които се основават. Без друго светите отци, достигнали съвършенство, са осенени от Светия Дух, защото те в духовното си развитие са достигнали до Божието просветление.

Съборът през 879-880 г. в Константинопол е разисквал Filioque и други важни верски въпроси. Важният факт е, че този събор притежава отличителните черти на Вселенски събор. Той е бил наричан по този начин от светите отци и учители на църквата като Теодор Валсамон, Нил Солунски, Свети Марк Ефески, св. Марк Евгеник, Йосиф Вриений Студитски, Свети Николай Кавасила, митрополит Нил Родоски, Макарий Анкирски, Свети Симеон Солунски, Светият патриарх Генадий Схоларий. Патриарх Доситей Йерусалимски събрал и публикувал през 1705 г. в Ремнио, Угровлахия протоколите от събора под заглавието ,,Томос на радостта ", в по-ново време Хризостом Пападопулос - Атинският Архиепископ е който твърди, че този събор носи не само външните характеристики на вселенски събор, а и вътрешните, като на него са обсъждани и сериозни за църквата догматични въпроси като Filioque и първенството на Римския папа. 

Този събор се нарича Вселенски, защото е свикан от императора Василий I Македонец, на него са присъствали предстоятелите на всички поместни църкви, под съпредседателството на патриарх Фотий и папските легати в лицето на Анастасий Библиотекар, на него са обсъдени важни въпроси, свързани с догмата на църквата, а решенията са според учението на пророците, апостолите и светите отци на църквата, т.е те са според църковното предание.

В протоколите от заседанията на събора четем, че самият събор се нарича Вселенски и се счита за продължение на Седмия Вселенски събор. На теория и на практика, Седмия Вселенски събор е утвърден на този събор. Събора през 879-880 година има всички предпоставки да бъде окачествен като Осми вселенски събор. Той така е останал в съзнанието на църквата, освен заради всичко останало, но и защото е бил председателстван от Константинополския Патриарх, свикан от византийския император Василий I Македонец, присъствали са представители на всички църкви, дори и на Римската църква, дискутирани са важни от богословска гледна точка въпроси, осъдено е учението за трихотомията - т .е ,че човек състои не от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа. И най- важното - това е събора, признал Събора от 787 година за Седми Вселенски събор. 

Относно проблема за непризнаването от страна на Римската църква на този събор, ще отбележа, че това не съответства на истината. В продължение на два века този събор е забравен, но още в началото на единадесети век папа Григорий VII започва да се обосновава на него и да го нарича Вселенски събор. Също и тогавашните летописци започват да споменават Събора.

Няма коментари: