17 юни 2016

Символ Верую (исторически обзор)


автор Таня-Теофила Мускетарката

Почти всички църкви в древни времена са имали кратки определения на вярата, които всички след четвърти век започват да се наричат "символи" и които били предназначени за обединението на вярата, да предпазват хората от ереси и да въвеждат в Църквата неофитите или хората, които са прохождали във вярата. Когато са настъпили времената на гоненията срещу християнството, текстовете на тези символи са били тайни. Християните е трябвало да знаят текстовете на символите и знанието на тези текстове наизуст е била своеобразна проверка за това дали даден човек принадлежи към християнството. Днес на нас са известни и запазени само няколко от тези символи, като символът на църквите на Рим, на Антиохия, на Александрия, на Йерусалим, на Кипър.

Ще разгледаме някои от тях .

Най-древен текст е Символът на свети Григорий Неокесарийски, който се датира около 260-265 година. Той е несъмнено християнски по съдържание, макар че за ученик на ранно християнският теолог и философ и един от отците на Църквата Ориген, според преобладаващите философски термини, отколкото типичния за символите на Църквата библейски начин на изказност, този текст е повече личен, отколкото общ изповедален израз за вярата на Неокесарийската църква. Текстът на символа е следният:
"Един е Бог, Отец на Живото Слово, на Ипостасната Премъдрост, на Силата и Вечния Образ, Съвършен Родител на Съвършения, Отец на Единородния Син. Един е Господ, Един от Единия, Бог от Бога, Образ и Изображение на Божеството, действенo, Премъдрост, обхваща всичко съществуващо ,и творческа Сила на цялата твар, Истинен Син на Истинен Отец, Невидим, Нетленен, Безсмъртен и съвечен Син на Невидим, Нетленен и Вечен Отец. И Един е Дух Светий, Който изхожда от Отца и е явен на хората чрез Сина, Съвършен Образ на Съвършения Син, Живот, Причина за всичко живо, източник Свят, Светиня, подаваща освещение, в Който открива Себе Си Бог Отец, Който е над всички и над всичко, и Бог Син, чрез Когото е всичко, Троица съвършена по слава, вечност и царство, неразделяема и неоtчуждаема. И така, в Троицата няма нищо сътворено или служебно, или привнесено, което да не е било преди, а впоследствие да е възникнало. Синът не е имал в нищо в недостатък пред Отца и Светия Дух - пред Сина, но Троицата е ненарушима и неизменна, и винаги същата."
Символът на свети Григорий Неокесарийски е много известен на отците на църквата от 4 век, даже свети Атанасий Велики го използва в спора си с арианите. По причина, че много ясно и точно дава израз на вярата в нетварния произход на Светата Tроица. Но не е било необходимо Вселенските събори да го включат в съборните постановления, да го направят официален и да го направят равен на Никео-Константинополския символ. Предполага се, че неофициалният му характер се дължи на това, че е израз на собственото убеждение на свети Григорий Неокесарийски, но и на мнението на светите Отци, че трябва да има само един символ на вярата, а той е Никео-Константинополския символ.

Вече към времената на вселенските събори има два символа, които са неизвестни на самите събори и отношението на църквата е било по-различно към тях. Те са Апостолският Символ и Символът на свети Атанасий Велики.

Апостолският символ съдържа елементи от древни символи и ни напомня на апостолския начин на проповед, което е характерно за всички древни символи. Но Апостолският символ е всъщност кръщелния символ на Римската църква от 3-5 век. Езикът, на който е бил написан, е латински. А в сегашния му вид е от 6-7 век, той е формулиран на Запад и преведен по-късно на гръцки език. Той си остава неизвестен за Източната църква. На вселенските събори представителите на западната църква никога не го цитират или подкрепят своите тези чрез него. Преди всичко Апостолският символ остава частен. Първото сведение за официална обосновка на теза от страна на западната църква е на Фераро-Флорентийския събор през 1439-40 година в опит да се избегне дискусията за Filioque. Но тогава на това твърдение се противопоставя свети Марк Ефески, заявявайки, че такъв символ няма и Църквата не знае за съществуването на този символ.

Текстът на Апостолския символ е следният :
1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята,2. и в Иисуса Христа Единородния Негов Син, Нашия Господ;3 Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария,4. Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпънат на кръст и бил погребан, 5. Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите,6. Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия,7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите. 8. Вярвам в Светия Дух,9. Вярвам в светата католическа [вселенска] църква,10. в опрощаването на греховете, 11. във възкресението на мъртвите, 12. във вечния живот. Амин.
Другият символ с древни корени е Символът на свети Атанасий Велики или известен още и като "Ако иска някой да се спаси". Въпросът за авторството на свети Атанасий Велики е спорен и до днес хората, занимаващи се с изследвания на църковната история, спорят за точната датировка на появата на този символ. Но едно е ясно, че свети Атанасий Велики не е автор на символа, затова също той е известен и като Псевдо-Атанасиев символ. Какви са доводите в тази насока? Първо езикът, на който е написан, е латински. Второ този символ не е известен на Изток. И трето отсъствието на типичната за свети Атанасий терминология, отсъствие на препратки към неговото творчество. И нещо много важно - самият свети Атанасий Велики е бил против съставянето на други символи, освен Никео-Константинополския символ. 

Голяма е вероятността този символ да е написан в периода 6-7 век в Галия, а окончателният текст да е формулиран през 9 век. В текста е изложено учението на Августин Блажени за Светата Троица с превес на ипостасите. Какво ще рече това ли? Изхождането на Дух Свети не е от Отца, както ще видим по-нататък, както е залегнало в Никео-Константинополския символ и всички известни символи, както твърдят всички отци на църквата. Единият Бог е  Троицата, при което царстването или доминацията на Отца, като единствен Източник, е видимо омаловажена. Това е присъщо на Августин. От този факт се поражда идеята за Filioque, за да добие окончателния си вид при Тома Аквински за отъждествяването в Бога на същността и енергиите. 

Съществуващият днес вид на Псевдо-Атанасиевия символ съдържа идеята за учението за изхождането на Светия Дух и от Отца, и от Сина, въпреки че е изразено по друг начин. Псевдо -Атанасиевият символ е споменат за първи път през 660 година, а вече през 9 век е придобил популярност в западната църква и влиза във всеобща употреба, но за източната църква остава напълно непознат. На събора в Аахен през 808 година е цитиран по повод на спора между латинското духовенство и източните духовници за прибавката Filioque. Също символът е бил опорна точка на кардинал Хумберт през 1054 година при дебатите му в столицата на Византия - Константинопол. Първият превод на Псевдо-Атанасиевия символ е през 13 век на гръцки и прибавката Filioquе е премахната. В този си вид придобива известност. 

Текстът на Псевдо -Атанасиевия символ е :
1. Който иска да се спаси, трябва най-напред да се придържа към съборната вяра. Който не пази вярата цяла и непокътната, безспорно ще погине навеки. 2. А ето каква е същността на съборната вяра: че се покланяме на един Бог в Троица и на Троицата в Нейното единство - без да сливаме Лицата и без да разделяме същността (или: природата). Понеже Лицето на Отца е едно, Лицето на Сина - друго, Лицето на Светия Дух -трето. Но божествеността на Отца, Сина и Светия Дух е една, славата им е равна, величието съвечно. 3. Какъвто е Отец, такъв е и Синът, такъв е и Светият Дух, Отец е несътворен, Отец е безкраен, Синът е безкраен и Светият Дух е безкраен. Отец е вечен, Синът е вечен и Светият Дух е вечен. Всъщност не са трима вечни, а Един е вечен, точно както трима не са сътворени, а Един не е сътворен и трима не са сътворени, а Един не е сътворен, и трима не са безкрайни, а Един е безкраен. По същия начин Отец е всемогъщ, Синът е всемогъщ и Светият Дух е всемогъщ, но има не трима всемогъщи, а Един е всемогъщ. Така Отец е Бог, Синът е Бог и Светият Дух е Бог, но има не три Бога, а един Бог. Така Отец е Господ, Синът е Господ и Светият Дух е Господ, но има не три Господа, а един Господ. Защото, както християнската истина ни задължава да признаваме всяко Лице за Бог и Господ, така и съборната вяра ни забранява да говорим за три Бога, или за три Господа. 4. Отец не е сътворен или създаден, не е роден от нищо .Синът е само от Отца - не е създаден или сътворен, а роден. Светият Дух е от Отца и от Сина (filioque - Spiritus Sanctis a Patre et Filio... procedens) не е сътворен, не е създаден и роден, а изхожда.
И така, има един Отец, а не трима отци, един Син ,а не трима синове, един Свети Дух,а не три свети духове. И в тази Троица няма пръв и последен, няма по-голям и по-малък, а и трите Лица са съвечни и равни помежду си. И така, както беше казано, трябва да се покланяме на Един в Трима и пред Трима в Един. Който иска да се спаси, трябва така да разбира Светата Троица.
5. Но за вечното спасение е нужно да вярваме предано и във Въплъщението на нашия Господ Иисус Христос. Защото правилната вяра е вяра и изповедание, че нашият Господ Иисус Христос, Синът Божий, е еднакво Бог и Човек. Той е Бог, Единороден Син Божий, роден преди всички векове, единосъщен на Него. Той е Човек, роден във времето от естеството на Майката. Той е съвършен Бог и съвършен Човек, състои се от разумна душа и от човешка плът. Той е равен на Отца като Бог; по-малък е от Отца като човек. Макар че е и Бог, Той не е двамина, а един Христос. Но той е един, не защото Неговата божественост се превърнала в плът, а защото е пренесъл човешката природа в Бога.Той наистина е един, но не чрез сливане на природите, а чрез единството на Личността. Понеже както разумната душа и плътта правят един човек, така Бог и човек правят Христос. 6. Той е страдал за нашето спасение, слязъл е в ада, възкръснал е, възлязъл е на небесата и седи отдясно на Отца.Той пак ще дойде, за да съди живите и мъртвите. Щом дойде, всички човеци ще възкръснат в тяло и ще дадат отчет за делата си -които са вършили добри дела, ще живеят вечно; които са вършили зли дела, ще горят във вечен огън. 7. Такава е съборната вяра, който не вярва в нея предано и непоколебимо, не може да бъде спасен.

СЛЕДВА

Няма коментари: