Какво се случва в Кладнишкия манастир? (ОБНОВЕНО)

автор Таня Мускетарката 

Кладнишкият манастир е разположен по Западните склонове на планината Витоша, на около 1 километър североизточно от село Кладница.

Основан е през 13 век, а през турско време е разрушен. Възобновен е през 19 век от дядо Спас от село Мърчаево и понастоящем е постоянно действащ. Манастирската обител представлява комплекс от черква и стопански сгради. Черквата е малка и еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи, без купол и е построена през 1841 година, а вътрешният й притвор е построен през 1866 година. До западната фасада е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор. Черквата е изографисана от Атанас Антикаров. Манастирът е паметник на културата.

Всеки ще се запита защо го разказвам това, ами за да стигна до същността на въпроса. През 2012 година са отпуснати 49 000 лева за реставрация на обителта, само че не са усвоени и сега може би на кмета му се иска да ги прибере, както той си знае. И за тази цел започва кампания срещу игумена архимандрит Рафаил. То не са подписки, то  не  са  обвинения в разврат, кражби на дарения, кражби на утвар - в частност на икони. То е хубаво да се тревожат миряните и да са критични към делата на клира, но  доказателства за всичко това няма. Не мога да разбера господин кмета, като обвинява, защо не представя необходимите доказателства за всичко това.

Господин кмете, вместо да обвинявате без доказателства, защо не запретнете ръкави и да поработите, защото идват избори и ще Ви трябват избиратели? И още един въпрос имам: всичките тези хора, които протестират и обвиняват архимандрит Рафаил, видели ли са с очите си всичко, в което го обвиняват? Защото, господин кмете, за да си свидетел, трябва да си очевидец.

Тази вечер в село Кладница се е състояло  общоселско събрание , на което е било обсъдено и решено архимандрит Рафаил да бъде сменен като игумен на Кладнишкия манастир .Типично по партиен маниер местния лидер на ГЕРБ Иван Станков си е довел свой човек бившия клирик на Видинска  епархия архимандрит Антим , бивш игумен на Добридолския и Раковишки манастир заедно с архимандрит Неофит също от Видинска епархия , досега няма официално решение на Софийска митрополия по въпроса . Но партизанските маниери са напълно присъщи на БПЦ и по-точно на един митрополит намиращ се в Пловдив и нищо чудно тези събития да са режисирани от него.

  

Това е поканата за общоселското събрание 

Архиепископът на Чехия и Словакия на посещение в Москва

автор Таня Мускетарката

Днес 26 август на официално посещение в Москва пристигна предстоятелят на Православната църква на Чешките земи и Словакия Ростислав, делегацията включва митрополита на Мичваловск - Кошице Георги, митрополита на Прага Михаил, представителят на Чешките земи и Словакия в Москва, архимандрит Сераафим, представителят на Руската православна църква в Карлови Вари протойерей Николай Лишченчук, йеромонах Александър Галушка и архидяконът на архиепископа Максим. Негово Блаженство също се придружава от представителя на Руската православна църква в Унгария - епископ Тихон Подолски 

На летище Шереметиево архиепископ Ростислав е бил посрещнат от председателя на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Иларион Волколамски, който е приветствал госта от името на Руската православна църква.

Посещението на предстоятеля на Православната църква на Чешките земи и Словакия ще завърши на 2 септември.

Поясът на Пресвета Богородица

Поясът на Пресвета Богородица е една от двете останали реликви, принадлежали на Божията Майка. В чест на полагането на Нейния пояс е установен празникът „Полагане на пояса на Пресвета  Богородица “, който се празнува на 31 август.

Това, което се знае е, че за първи път тази реликва е спомената в един анонимен византийски ръкопис от края на 10 век, наречен „Менология на Василий Втори", съхраняван в библиотеката на  Ватикана. Той е най-старият илюстрован ръкопис с агиографски характер и се предполага, че е съставен за император Василий Втори през 979-989 година. В него се разказва, че поясът и дрехата на Богородица са дадени преди нейното успение на две вдовици, които ги съхранявали и предавали като реликви на поколенията след тях. При император Аркадий поясът е пренесен в Константинопол от Йерусалим и поставен в ковчеже, и запечатан с императорския златен печат, и предаден на съхранение в църквата на Халкопирия (Медното тържище), където имало и капчици, съхранявани от млякото на Дева Мария, това научаваме от „Църковната история “ на Никифор Калист Ксантофул. При император  Юстин Втори в храма е изграден отделен  параклис  и рeликвата е била  пренесена там. Ковчежето  е  било разпечатано  от император Лъв Шести, поводът бил заболяването на императрица Зоя и нейния сън, че ако бъде положен поясът на Пресветата Дева върху нея, то императорската съпруга ще оздравее и наистина се случило чудо. Императрицата оздравяла, но станала и известна датата на запечатването на реликвата  - 31 август.

Чудото с излекуването на императрица Зоя 

След тези събития императрица Зоя украсила пояса със скъпоценни камъни и пак бил положен в църквата на Халкопирия, ежегодно там се правило възпоменание в чест на станалото чудо. В католическата традиция се говори за Поясът на Тома. За него научаваме от „Златната легенда“ - апокрифно произведение, написано през 1260 година от блажения Джакомо де Варазе. Там се разказва за това как апостол Тома закъснял за погребението на Богородица и натъжен, че е пристигнал много късно в Йерусалим, помолил да го отведат в Гетсиманската градина, където била погребана Божията Майка. Когато отворили гробницата, за да се прости и той с Нея, той и останалите, които били с него, усетили ухание на цветя и пред всички се появила Тя, Небесната Царица, и му подала своя пояс, за да получи утешение и да не скърби за закъснението си.

Поясът понастоящем се намира в катедралата в  Прато (Италия). След падането на Константинопол, поясът е разделен на няколко части и те са в :

1. Манастира Ватопед - подарена е частица от него от княз Лазар Сръбски 

2. В манастира „Троидитиса“ -Кипър

3. В църквата „Дева Мария от Влахерна" в Зугдиди (Грузия) - частта от пояса е донесена от племенницата на император Роман  Трети, която е била омъжена за грузинския цар Баграт Четвърти. В началото на 19 век грузинската принцеса Нино, дъщеря на цар Георгий Дванадесети, донася една част от колана като подарък от император Александър Първи, частта е украсена със скъпоценни камъни и положена в църквата в Зугдиди.

4. Църквата „Свети пророк Илия" (в Москва ) - съхранява парче от  реликвата, тя е съхранявана в реликвария в параклиса на апостолите Петър и Павел.

5. В катедралата Казан (в Санкт Петербург ) - на 21 септември 2011 година е дадена частица от пояса за вечно съхранение.

6. В катедралата Прато (Италия) - Sacra Cintola - реликвата е донесена от кръстоносците от Първия кръстоносен поход в Йерусалим, тя е почитана като пояса на Света Богородица, който е даден на апостол Тома. Тази реликва е донесена от Микеле Догамари през 1141 година.

7. Също има реликва в град Хомс, която е изработена от камилска вълна и избродирана със златни нишки. Според преданието, този пояс е донесен през 400 година от  Индия, където мъченически е завършил земния си път апостол Тома. През 476 година поясът е положен в древна църква, която и до днес съществува.

                                                             Тропар на Полагане на пояса на Пресвета Богородица 

Атон. Поясът на Пресвета Богородица (документален филм)

  Приятно гледане !

Mитрополит Николай и ревизорката Гинка - 2 ( Лов на покемони )

автор Таня Мускетарката 


Николай Пловдивски:

„Гинке, утре в Куклен ще гоним покемони след литургията.“

Гинка Димитрова (ревизор в Пловдивска митрополия, заемаща длъжността без нужния образователен ценз - има средно образование и няма изискуемото висше икономическо образование - справка Националния класификатор на професиите код 24116005) Но за сметка на това смята митрополит Николай за равен на св. Никола, според думите й: „Точно той е Свети Николай, нищо че е млад, прекрасен е като човек и като ръководител и най-вече като духовник.“ (06.12.2012 г.): 

„Да владико свети, каквото кажеш и след като ме прегърна,  съм неземно щастлива.“

На следващият ден в Куклен:

Гинка Димитрова:

"Владико  свети, ела бързо  видях  много рядък покемон. Прилича на евро.“

1000 години руско присъствие на Атон ( документален филм)

Приятно гледане !

1070 години от успението на Преп. Йоан Рилски - закрилник на българите

Тропар на Преподобни Йоан Рилски Чудотворец: 

„Основа на покаяние, образец на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.“

Честит празник на читателите на блога!

Тропар на Успение Богородично: 

"При рождеството си съхранила девството и в успението не си оставила света, Богородице, представила си се пред Живота, Майка станала на Животa  и с твоите молитви избавяш от смърт  нашите души."

 

Царят на тапетите или Как един митрополит съсипва църкви

автор Таня Мускетарката 

Модернистично настроеният митрополит Николай тръгна да съсипва една от старите църкви в Пловдив. Църквата „Свети Николай “ в Стария град вече е с нова фасада, защото една сутрин, когато се събудил митрополитът Пловдивски, решил че тези, които са построили църквата, са нямали вкус. И той решил да поправи тази тяхна грешка. Както виждате на снимката, вече има „красив“ тапет, произведен от монахините в митрополията и тежка порта, и лъскави плочки.

На Негово Високопреосвещенство (спазвам етикета и доброто домашно възпитание, което мама и тати са ми дали, иначе вече хич не го уважавам ) не му е известно, че тази църква е една от най-старите в града, споменава се за първи път през 1578 година от Стефан Герлах, който е посетил града на път от Виена за Цариград.

Църквата  е издигната в този си вид през 1835 година, по времето на митрополит Никифор и със средствата на християните от града. Главният дарител би трябвало да е бил Вълко Тодоров Чалъков, който живеел близо до църквата. След смъртта му през 1841 на 17 май, заради заслугите си е бил погребан в наоса. Предполага се, че майсторите са били от Брациговската школа. Храмът има уникални икони, изографисани от Захари Зограф (и още не разсипани от Високопреосвещенството и неговите монахини, които не признават ни авторско право, ни нищо, ами просто си принтят на високотехнологичната си машинка и пет пари не дават), също има икони отАтанас Гюдженов.

Ваше Високопреосвещенство, ще Ви дам една безплатна консултация, тъй като виждам, господин Радомир Чолаков „най-великият сред великите юристи“, според себе си, а явно и според Вас, след като започна да се мери с патриарх Вартоломей, е спал по всяка вероятност на тази лекция по право - за унищожаването на културно-историческа ценност и относно авторските права на изображенията на тапетите. С парите , които Ви спестявам за консултация си купете две кутии  „Рафаело“ любимите Ви бонбони (Да, той шоколадът е силен антидепресант, но при психози и мании не зная дали помага! бел. от Светльо Ангелов), та дано да спрете да унищожавате пловдивските църкви.

1 Чл 278 от НК гласи - ал 1 "Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавен архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва  с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание, при особено тежки случай по ал.1 лишаване от свобода от една до пет години затвор и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева."

2  Вашите монахини , които печатат тапетите, нарушават чл 225 от Закона за културното наследство: "Който изработва копия на културна ценност в нарушение на изискванията на чл 173-74 от Закона за културното наследство (т.е без съответното разрешение), се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева), а ако е ЕТ и юридическо лице, се налага  имуществена сакция  от 5 хиляди до 10 000 хиляди лева.

Ще кажете да ама в Гърция го правят. Да? Ама не!

Това е окръжно послание на Светия Синод на Еладската църква от 14 ноември 2012 година, с което се забранява да се използват тапети в храмовете.

Но всичко, което става, откакто Вие стъпихте в Пловдив, е едно СВЕТОТАТСТВО /Че за що друго непокаял се и действащ масон да е в Църквата, освен, за да граби, да сее раздори и да светотатства?!/- бел. на Светльо Ангелов), което продължава и до днес. Престанете вече с Вашите подигравки с църквите в епархията.  

Зилотите мирни не стоят (братята Зизис и гръцката следа)

автор Таня Мускетарката 

От 25 юли до 28 юли в Грузинска патриаршия e имало гости от Гърция... Делегацията е била водена от небеизвестния протойерей Теодор Зисис, също са присъствали професор Димитрис Тселенгидис, отец Анастасиос Готсопулос, отец Серафим Зисис и отец Матей Вулкунеску - всички те са видни антиикуменисти . Били приети от патриарх Илия и други епископи на Църквата на Грузия.

На срещата е била уточнена позицията на Грузинската православна църква относно събора на остров Крит. Негово Блаженство патриарх Илия е уверил делегацията, че след като документите бъдат преведени на грузински и легализирани, след подробно проучване ще има становище на грузинците по тях. Това становище ще бъде огласено на редовното заседание на Светия  синод на Грузинската православна църква през месец октомври . 

Основните забележки на Грузия бяха по въпроса с формулировките в документа за  „Тайнството  на брака“.

П. П. /Светльо Ангелов/ - Братята Зизис и техни приятели преди време посетиха и Българската Патриаршия с похвали и подаръци за Неофит и екипа му по повод отказа на българите да отидат на събора в Крит. Исканията за "лицензиран превод" на съборните документи на грузински (както преди това на български) си приличат много и вероятно са инспирирани именно от Зизис и в Грузия, и в България. Настояването на някои български църковни и околоцърковни активисти т.е. да прехвърлят върху Москва изцяло "вината" за частичния провал на събора са чиста спекулация при тая очевидна гръцко-зилотска следа в аферата около Крит.
П.П| Таня | Искането за легализиран превод присъства и в протокола от заседанието на Руската православна църква .Наскоро хвърковатата чета на братята Зисис беше в Молдова и организираха кръгла маса относно решенията от събора в Крит . 

Архиеп. Христозом е подписвал кипърските митрополити без пълномощия

Под документа от събора на о. Крит "Отношението на Православната Църква към останалия християнски свят" Архиепископът на Кипърската Църква Христозом е подписал своите митрополити, без да е упълномощен да го прави от тяхна страна, още повече, че мнозина сред тях остро възразиха на предложените в документите формулировки, а някои и заявиха директно пред църковни и светски медии, че не са ги подписвали.

Част от подписаните са Лимасолският митрополит Атанасий и митрополитът на Морфу Неофит:

Подписани са били също без тяхно одобрение и знание митрополитите от Кипърската Архиепископия Николай и Епифаний:

...Очевидно Христозом е неслучайно един от любимците на фенерската ултралиберална и безпринципно-икуменическа политика... Както е написал калвинистът Гари Норт. идеите винаги носят със себе си последствия - няма как безпринципността в богословските възгледи да не доведе до безпринципност и двойни аршини в морала и постъпките... Их, пък и аз! Съвсем забравих, че според тях (както и според опонентите им ултраконсерваторите - тяхна огледална/обратна проекция) моралът е "буржоазна отживелица и предразсъдък" - техният "морал" е революционен и необолшевишки...

Те си приличат и по още нещо впрочем... Както ултра-консервативният Пловдивски митрополит Николай опразва митрополитски сметки, заради лукса си, така и наскоро Христозом е прибрал парите на катедрален храм, за да си купи лично луксозно... джакузи за таванския етаж в сградата на Архиепископията си.

Молим Бога да прости на извършителите (ОБНОВЕНО )

автор Таня Мускетарката 

Тази сутрин в около 3 часа група непознати са хвърляли коктейли „Молотов“ по сградата на Светия Синод на Еладската православна църква. Според сведенията неизвестните, които са хвърляли коктейлите, са нанесли материални щети на два автомобила, които са били паркирани в близост до сградата -единият автомобил е собственост на Светия Синод,  а другият е на един от служителите на Синода.

Според разказа на главния секретар на Светия Синод, Негово Преосвещенство епископ Климент, се е случило следното:

„Около 3 часа сутринта група непознати в малкия парк, който се намира много близо  до Светия Синод, хвърлиха около десет коктейла „Молотов“, едни от тях експлодираха, бяха всичко около осем. Така изгоряха двете коли и се запали едно от дърветата. Благодарение на бързите действия на противо-пожарната служба, която започна да гаси пожара и се  предотврати  разрастването му, не се случи най-лошото.“

Всички основни политически партии в Гърция осъдиха палежа. Говорителят на правителството Олга Геровасили заяви: 

„Органите са  взели  вече необходимите мерки,  за   да  се издирят извършителите и да се предадат на правосъдието. Гарантирането на религиозната свобода и безпрепятственото практикуване на религията са строго защитени от закона и държавата и всеки акт на насилие ще бъде наказан и няма да бъде толериран.“

В същото време СИРИЗА направи изявление, че религиозните свободи, както и правото на вероизповедание, трябва да бъдат съблюдавани:

„Ние категорично осъждаме палежа, който се извършил тази сутрин. Действия от този род ще доведат до изостряне на консервативните рефлекси в обществото. Упражняването на правото на извършване на богослуженията и на религиозните свободи са въпроси , които изискват пълно зачитане.“

Нова демокрация осъди нападението и чрез говорителя си Йоргос  Кумуцакос  отбеляза, че поредицата от анархистки атаки и вандализъм срещу църкви в последно време и оскверняване на религиозни символи навеждат на мисълта за реалните  цели и задачи на извършителите. Според господин Кумуцакос 

„...има връзка с факта, че СИРИЗА - въпреки многократните призиви на САЩ - е отказала да осъди подобни явления на насилие и беззаконие. Дори и сега да е, нека да се сложи край на тази политика.“

АННЕЛ категорично осъждат тази проява: 

„Действията, които са насочени към църкви, брутално обиждат религиозните чувства и вярата на православните гърци и очевидно не трябва да се толерират.“ 

През последните две седмици зачестиха атаките на анархистите срещу църкви в Атина и Солун. През изминалата седмица две църкви пострадаха в Атина, едната „Свети Василий “ в квартал "Екзархия" и църквата „Животоприемни източник “ на улица "Академия".  Началото на тази серия беше в Солун, където по време на литургия в митрополитската църква „Свети Григорий Палама“ група анархисти прекъсна литургията.

Отговорност за двата инцидента в Атина пое анархистката група „Черните Пламъци“. 
  
Светия Синод на Еладската църква излезе със следното изявление по случая:

„След нахлуването в храма в град Солун и нападенията срещу други храмове, днес около 3 часа сутринта група неизвестни лица хвърли около 10 бомби „молотов“ в двора на сградата на Светия Синод. Сградата не се охранява от полиция. От нощното нападение е унищожен един служебен автомобил и един личен автомобил на служител на синода. Бързата намеса на пожарната предотврати най-лошото. Дано сега обществото разбере, че тероризмът не принася полза на никого и да се установи Божия мир между хората. Молим Бога да прости на извършителите.“

Отговорност за вандалските действия снощи 15 август пое анархистката организация „Непокаялите се анархисти “, и като мотив изтъкват извеждането на емигранти от сграда на Солунската митрополия . 

Девата е портата към небето

автор: Негово Високопреосвещенство Николай (Хаджиниколау), 
митрополит Месогийски и Лавреотикийски. 

Чрез химните на Църквата, която заимства изрази и въз основа на събития от Стария Завет и предварителното разкриване на тайната на Светата Дева химнографите приписват четири уникални характеристики на Богородица. Те я наричат Божие обиталище, небесно жилище, живият храм на Бога и врата към небето.

Божие обиталище означава, че има наличие на Бога, тъй като Той присъстваше в утробата на Пресвета дева и с присъствието си я освети. Също доказателство за това е чудото в Кана Галилейска и думите на Мария „Каквото ви го рече сторете го“ ( Йоан 2:5), тя  Майката призовава за подчинение към Сина си. Който вижда него, Вижда Бог.

Названието Небесно светилище на Бога, което означава не само място на пребиваване или проявление на присъствието на Бог, но и покоите му. Това е израз на безкрайната му любов и Неговата вечна воля .

Божият храм е наименованието, което означава, че чрез Мария Бог разкрива тайната, признаците на Неговите Чудеса, това което превъзхожда нашите причини, това което премахва нашата незначителност, и те са тези, които показват друга логика и разкриват друг живот, показват друг свят, който е по реален свят от реалния свят, свят които отправя покана към всеки да дойде и да живее в него.

Това означава, че в лицето на Божиите тайни виждаме доверието и се учим да споделяме с другите хора.

След това Богородица показва присъствието на Бог и изразява неговата воля и разкрива неговите тайни. Всичко това не е привилегия или дарове предназначени за нея, които да държи за себе си, това са дарове, които да се споделят с Църквата, която принадлежи на всички нас и тя е трябвало да ги даде на нея. Затова всеки, който успее да влезе в духовна връзка и общение с Девата, познава не само Дева Мария, а навлиза в тайната на присъствието на волята на Триединния Бог.

Накрая Мария е портата. Това означава, че е преход към небето. Желанието на всеки вярващ е да стане небесен жител „Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Иисуса Христа“ (Фил.3:20). Портата, чрез която се влиза в рая, в Божието Царство, е Богородица. Що  се отнася до въвеждането, определено имаме нужда от една врата, така че в тайните на Бога ние не можем да влезем през вратите на разума, нито с омразата в живота, а главният вход е Богородица. Моралният модел тук е използването на майчината закрила, нейната молитва, благодатта и връзката на нашата душа с нейната помощ, за да влезем в царството Божие.

Тази връзка с Мария се изразява най-силно чрез най- известните произведения за нейната възхвала: Канонът и Акатистът в нейна  чест. Канонът  подчертава  ежедневните ни житейски нужди, а акатистът е благодарствената молитва, която помага на всички нас да станем съпричастни към нейната слава. Молитвата е да ни донесе облекчение и да ни издигне по-близо до нея. В молитвата на канона е изразена непосредствеността на връзката на вярващите с Мария. Дълбокото разбиране на човешката природа, необходимостта от защита в рискови ситуации, скърби, болести, нужди и страдания. Традицията и опита на Църквата потвърждава силата на молитвата на Девата и нейното застъпничество, „тъй като е много силна молитвата на Девата пред Божия Син“.

Застъпничеството й е могъща подкрепа за нашата борба за спасение, както нищо друго, ето защо ние се надяваме на нея призовавайки я: „С твоето застъпничество Марийо, да ни спаси твоят Син.“

Както пише в акатиста, изповядва се тайната на непорочното зачатие на Христос, не за да се разбере, че няма начин на обяснение, нито да се опише, а за да се обясни величието на Божия промисъл. Всичко това обаче ни води до мисълта за творението на Господ, смирява ни сърцата и създава благодарност към Господа за любовта му, мъдростта му и Неговото благоволение. С други думи тайната на Богородица изповядва тайната на Триединния Бог.

Иска ми се да ни даде Бог Девата да се превърне в наша майка в ежедневието, помощница на нашето спасение, поддръжница, утеха, а човекът постоянно да преоткрива Божията истина.

По заповед на владиката

автор Таня Мускетарката

Николай Пловдивски: 

„Гинке, свършиха парите, трябва да начетем някой свещеник от епархията с тлъста сметка!“

Гинка Димитрова (тази, която владиката е прегърнал): 

„Дядо  Владика  , само  ми  кажете  и  веднага . Дори  и за мен  ще има пари . Много  Ви  обичам!“

Най -стария монах на Света гора почина на 101 години

автор Таня Мускетарката 

Вчера 4 август 2016 на 101 години почина игуменът на руския манастир на Света Гора „Свети Панталеймон “ архимандрит Еремия (Алехин).

След  опелото, проведено  в  манастира, е  имало  и  бдение. Погребението   на    покойния   игумен  е   било  днес на 5 август. Съболезнования е изказал Негово Светейшество патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.

Животът на игумена Еремия (в света Яков Филипович Алехин) е бил изпълнен с мъки, трудности и гонения, заради вярата. Той е роден на 9 октомври 1915 година в семейство на казаци в отдалечен район на Ново-Руската област. С идването на болшевиките на власт и в началото на гоненията цялото му семейство е било депортирано. Заедно със своите родители и роднини, той е бил заточен в Урал от съветските власти. Там губи своите родители. След бягство от лагера, бъдещият игумен е скитал няколко години, докато се установи в Украйна. През 1935 година започва работа като товарач в металургичен завод в Мариупол, където отказва да стане част от комунистическата партия, открито е заявил принадлежността си към православната вяра. След което е подложен на тормоз и преследване и заплахи за арест. С пристигането на германската войска през 1941 година, той е бил депортиран насилствено в Германия и подложен на тежък труд. През 1945 година е освободен и на въпроса на съветския офицер - какво смята да прави в бъдеще, той е отговорил, че иска да прекара остатъка от живота си в служба на Господ.

Не е било възможно да изпълни веднага тази си мечта след завръщането  си у дома. Тогава постъпва като общ работник в една фурна в Луганск. През този период бъдещият игумен е бил подложен на много сурови изпитания, дори и преследвания заради вярата си, но никой и нищо не е било в състояние да го пречупи. И вълната на гонения при Хрушчов по-силно го мотивира да стигне до решението да се оттегли от света и да посвети живота си в служба на Бог.

Така през 1956 година Яков Алехин влиза в духовната семинария в Одеса. По същото  време бъдещият игумен става послушник в манастира „Успение на Пресвета Богородица“ в Одеса. На 17 януари 1957 година той приема монашество с името Еремия. През същата година на 25 януари е ръкоположен за дякон, а през следващата 1958 27 януари  в  свещеничество.

Изповедник и наставник на Еремия е известният аскет, игумен Кукша, който е канонизиран по-късно. В Одеса Еремия е близък приятел с гонените от режима на Сталин схиархимандрит  Пимен и схиархимандрит Лаврения.

Узнавайки, че няколко от монасите от Псково-Печерския манастир заминават за Света Гора през 1960 година в манстира „Свети Панталеймон “, отец Еремия, по наставленията на духовният си наставник бившият монах от светогорската обител Кукша Одески, също подава молба. Но да попадне човек на Атон по това време е много трудно. Цели 14 години е трябвало да чака отец Еремия. И все пак, въпреки трудностите по пътя си, през 1974 година Вселенският патриарх Димитрий от шест кандидатури от СССР е избрал, и съответно дал разрешение на отец Еремия да отпътува за Света Гора. От този момент отец Еремия, който не се надявал на такава възможност, без прекъсване е живял на Атон.

Руският манастир „Свети Панталеймон “ е  дал  възможност за неуморна работа на отец Еремия за неговото възстановяване. До този момент манастирът е бил в упадък.     

През 1975 година на отец Еремия му се дава архимандритско достойнство. На 10 април 1976 година е избран за изповедник на братството на манастира. През декември 1978 година е избран за игумен и утвърден от Константинополския  патриарх Димитрий през 1979 година на 5 юни. Тържеството по този случай е било на 9 юни 1979 година.

Според традицията през 2006 година приема Великата схима. На 17 октомври 2013 година, по време на посещението в манастира „Панталеймон “, патриархът на Константинопол Вартоломей му дава правото да носи нагръден кръст.

През 2016 в манастира „Панталеймон“ е домакин на честванията  по повод 1000 години  руско  присъствие  на Атон. На  него присъстваха руският президент Владимир Путин и патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.

Бог да го прости !