автор Таня Мускетарката
Вчера 4 август 2016 на 101 години почина игуменът на руския манастир на Света Гора „Свети Панталеймон “ архимандрит Еремия (Алехин).
След опелото, проведено в манастира, е имало и бдение. Погребението на покойния игумен е било днес на 5 август. Съболезнования е изказал Негово Светейшество патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.
Животът на игумена Еремия (в света Яков Филипович Алехин) е бил изпълнен с мъки, трудности и гонения, заради вярата. Той е роден на 9 октомври 1915 година в семейство на казаци в отдалечен район на Ново-Руската област. С идването на болшевиките на власт и в началото на гоненията цялото му семейство е било депортирано. Заедно със своите родители и роднини, той е бил заточен в Урал от съветските власти. Там губи своите родители. След бягство от лагера, бъдещият игумен е скитал няколко години, докато се установи в Украйна. През 1935 година започва работа като товарач в металургичен завод в Мариупол, където отказва да стане част от комунистическата партия, открито е заявил принадлежността си към православната вяра. След което е подложен на тормоз и преследване и заплахи за арест. С пристигането на германската войска през 1941 година, той е бил депортиран насилствено в Германия и подложен на тежък труд. През 1945 година е освободен и на въпроса на съветския офицер - какво смята да прави в бъдеще, той е отговорил, че иска да прекара остатъка от живота си в служба на Господ.
Не е било възможно да изпълни веднага тази си мечта след завръщането си у дома. Тогава постъпва като общ работник в една фурна в Луганск. През този период бъдещият игумен е бил подложен на много сурови изпитания, дори и преследвания заради вярата си, но никой и нищо не е било в състояние да го пречупи. И вълната на гонения при Хрушчов по-силно го мотивира да стигне до решението да се оттегли от света и да посвети живота си в служба на Бог.
Така през 1956 година Яков Алехин влиза в духовната семинария в Одеса. По същото време бъдещият игумен става послушник в манастира „Успение на Пресвета Богородица“ в Одеса. На 17 януари 1957 година той приема монашество с името Еремия. През същата година на 25 януари е ръкоположен за дякон, а през следващата 1958 27 януари в свещеничество.
Изповедник и наставник на Еремия е известният аскет, игумен Кукша, който е канонизиран по-късно. В Одеса Еремия е близък приятел с гонените от режима на Сталин схиархимандрит Пимен и схиархимандрит Лаврения.
Узнавайки, че няколко от монасите от Псково-Печерския манастир заминават за Света Гора през 1960 година в манстира „Свети Панталеймон “, отец Еремия, по наставленията на духовният си наставник бившият монах от светогорската обител Кукша Одески, също подава молба. Но да попадне човек на Атон по това време е много трудно. Цели 14 години е трябвало да чака отец Еремия. И все пак, въпреки трудностите по пътя си, през 1974 година Вселенският патриарх Димитрий от шест кандидатури от СССР е избрал, и съответно дал разрешение на отец Еремия да отпътува за Света Гора. От този момент отец Еремия, който не се надявал на такава възможност, без прекъсване е живял на Атон.
Руският манастир „Свети Панталеймон “ е дал възможност за неуморна работа на отец Еремия за неговото възстановяване. До този момент манастирът е бил в упадък.
През 1975 година на отец Еремия му се дава архимандритско достойнство. На 10 април 1976 година е избран за изповедник на братството на манастира. През декември 1978 година е избран за игумен и утвърден от Константинополския патриарх Димитрий през 1979 година на 5 юни. Тържеството по този случай е било на 9 юни 1979 година.
Според традицията през 2006 година приема Великата схима. На 17 октомври 2013 година, по време на посещението в манастира „Панталеймон “, патриархът на Константинопол Вартоломей му дава правото да носи нагръден кръст.
През 2016 в манастира „Панталеймон“ е домакин на честванията по повод 1000 години руско присъствие на Атон. На него присъстваха руският президент Владимир Путин и патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.
Бог да го прости !
Изповедник и наставник на Еремия е известният аскет, игумен Кукша, който е канонизиран по-късно. В Одеса Еремия е близък приятел с гонените от режима на Сталин схиархимандрит Пимен и схиархимандрит Лаврения.
Узнавайки, че няколко от монасите от Псково-Печерския манастир заминават за Света Гора през 1960 година в манстира „Свети Панталеймон “, отец Еремия, по наставленията на духовният си наставник бившият монах от светогорската обител Кукша Одески, също подава молба. Но да попадне човек на Атон по това време е много трудно. Цели 14 години е трябвало да чака отец Еремия. И все пак, въпреки трудностите по пътя си, през 1974 година Вселенският патриарх Димитрий от шест кандидатури от СССР е избрал, и съответно дал разрешение на отец Еремия да отпътува за Света Гора. От този момент отец Еремия, който не се надявал на такава възможност, без прекъсване е живял на Атон.
Руският манастир „Свети Панталеймон “ е дал възможност за неуморна работа на отец Еремия за неговото възстановяване. До този момент манастирът е бил в упадък.
През 1975 година на отец Еремия му се дава архимандритско достойнство. На 10 април 1976 година е избран за изповедник на братството на манастира. През декември 1978 година е избран за игумен и утвърден от Константинополския патриарх Димитрий през 1979 година на 5 юни. Тържеството по този случай е било на 9 юни 1979 година.
Според традицията през 2006 година приема Великата схима. На 17 октомври 2013 година, по време на посещението в манастира „Панталеймон “, патриархът на Константинопол Вартоломей му дава правото да носи нагръден кръст.
През 2016 в манастира „Панталеймон“ е домакин на честванията по повод 1000 години руско присъствие на Атон. На него присъстваха руският президент Владимир Путин и патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.
Бог да го прости !
Няма коментари:
Публикуване на коментар