Девата е портата към небето

автор: Негово Високопреосвещенство Николай (Хаджиниколау), 
митрополит Месогийски и Лавреотикийски. 

Чрез химните на Църквата, която заимства изрази и въз основа на събития от Стария Завет и предварителното разкриване на тайната на Светата Дева химнографите приписват четири уникални характеристики на Богородица. Те я наричат Божие обиталище, небесно жилище, живият храм на Бога и врата към небето.

Божие обиталище означава, че има наличие на Бога, тъй като Той присъстваше в утробата на Пресвета дева и с присъствието си я освети. Също доказателство за това е чудото в Кана Галилейска и думите на Мария „Каквото ви го рече сторете го“ ( Йоан 2:5), тя  Майката призовава за подчинение към Сина си. Който вижда него, Вижда Бог.

Названието Небесно светилище на Бога, което означава не само място на пребиваване или проявление на присъствието на Бог, но и покоите му. Това е израз на безкрайната му любов и Неговата вечна воля .

Божият храм е наименованието, което означава, че чрез Мария Бог разкрива тайната, признаците на Неговите Чудеса, това което превъзхожда нашите причини, това което премахва нашата незначителност, и те са тези, които показват друга логика и разкриват друг живот, показват друг свят, който е по реален свят от реалния свят, свят които отправя покана към всеки да дойде и да живее в него.

Това означава, че в лицето на Божиите тайни виждаме доверието и се учим да споделяме с другите хора.

След това Богородица показва присъствието на Бог и изразява неговата воля и разкрива неговите тайни. Всичко това не е привилегия или дарове предназначени за нея, които да държи за себе си, това са дарове, които да се споделят с Църквата, която принадлежи на всички нас и тя е трябвало да ги даде на нея. Затова всеки, който успее да влезе в духовна връзка и общение с Девата, познава не само Дева Мария, а навлиза в тайната на присъствието на волята на Триединния Бог.

Накрая Мария е портата. Това означава, че е преход към небето. Желанието на всеки вярващ е да стане небесен жител „Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Иисуса Христа“ (Фил.3:20). Портата, чрез която се влиза в рая, в Божието Царство, е Богородица. Що  се отнася до въвеждането, определено имаме нужда от една врата, така че в тайните на Бога ние не можем да влезем през вратите на разума, нито с омразата в живота, а главният вход е Богородица. Моралният модел тук е използването на майчината закрила, нейната молитва, благодатта и връзката на нашата душа с нейната помощ, за да влезем в царството Божие.

Тази връзка с Мария се изразява най-силно чрез най- известните произведения за нейната възхвала: Канонът и Акатистът в нейна  чест. Канонът  подчертава  ежедневните ни житейски нужди, а акатистът е благодарствената молитва, която помага на всички нас да станем съпричастни към нейната слава. Молитвата е да ни донесе облекчение и да ни издигне по-близо до нея. В молитвата на канона е изразена непосредствеността на връзката на вярващите с Мария. Дълбокото разбиране на човешката природа, необходимостта от защита в рискови ситуации, скърби, болести, нужди и страдания. Традицията и опита на Църквата потвърждава силата на молитвата на Девата и нейното застъпничество, „тъй като е много силна молитвата на Девата пред Божия Син“.

Застъпничеството й е могъща подкрепа за нашата борба за спасение, както нищо друго, ето защо ние се надяваме на нея призовавайки я: „С твоето застъпничество Марийо, да ни спаси твоят Син.“

Както пише в акатиста, изповядва се тайната на непорочното зачатие на Христос, не за да се разбере, че няма начин на обяснение, нито да се опише, а за да се обясни величието на Божия промисъл. Всичко това обаче ни води до мисълта за творението на Господ, смирява ни сърцата и създава благодарност към Господа за любовта му, мъдростта му и Неговото благоволение. С други думи тайната на Богородица изповядва тайната на Триединния Бог.

Иска ми се да ни даде Бог Девата да се превърне в наша майка в ежедневието, помощница на нашето спасение, поддръжница, утеха, а човекът постоянно да преоткрива Божията истина.