"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

29 септември 2016

Съборът в Крит вече има икона


автор Таня Мускетарката


Съборът в Крит вече има "икона".  Тя   се   намира  в  новата катедрала „Свети Йоан-Владимир“ в Черна гора. Художникът е взел предвид традиционните изображения на Вселенските събори, митрополитите които взеха участие на Светия и Велик събор, заедно с предстоятелите на десетте православни църкви, са изобразени според канона - с одеждите си и държащи Евангелието, наредени около Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей. Като зад тях има по двама митрополити. Църквата е представена като кораб, който плава във водите на историята. А белият гълъб, символизиращ Светия Дух, е над главите им.

В горната част на изображението е Христос, който ги благославя заедно с Дева Мария и свети Йоан Кръстител. Има надпис на сръбски, че това е Светият и Свят Събор на остров Крит. 

P.S - Николай Пловдивски не отиде на остров Крит и не можа да стане част от стенописа. Ваше Високопреосвещенство, така е когато не уважавате историята. 

Папа Франциск утре пристига на посещение в Грузия


автор Таня Мускетарката


Папа Франциск пристига на официална визита в Грузия на 30 септември. Пред представителството на Ватикана в Тбилиси на 21 септември е имало протести против визитата на папата, организирана от духовници от Грузинската православна църква, те са призовавали патриарх Илия да не се среща с римския епископ. Но Патриаршията в Тбилиси категорично не приема призива на тези духовници, които са протестирали. В официално изявление на Патриаршията на Грузия се заявява следната позиция по въпроса:

Патриаршията на Грузия с уважение приветства госта и се надява, че тази визита ще помогне за връзките между отделните религии и за укрепване на мира в региона. Ние считаме за  неприемливи  крайните негативни изявления, изказани публично от някои духовници от Грузинската православна църква, свързани с тази официална визита. И ги призоваваме към спокойствие“

Патриаршията в Грузия също отбелязва, че отслужването на меса в Тбилиси от папа Франциск не може да се възприеме като опит за намеса в религията на православните от страна на католическата общност.

Папа Франциск ще пристигне на Международното летище в Тбилиси - "Шота Руставели" на 30 септември следобед. След церемонията за официалното му посрещане, папата ще посети президента на Грузия Геортий Маргвенашвили. Същата  вечер в президентския дворец ще има среща с правителството, граждани и дипломатическия корпус. По-късно ще има среща с католикос-патриарха на Грузия Илия Втори, на тази среща ще има и представители на общността на асирийските-халкидонски католици.

На следващия ден, събота, 1 октомври на стадион „Михаил Мекши“ в Тбилиси папата ще отслужи Света Литургия. След месата папа Франциск ще се срещне с грузински католически свещеници, министри и миряни, среща която ще се проведе в църквата „Свето Успение Богородично". След това папата ще посети патриаршеската  катедрала Светиткховели в Мцхета.

В неделя ,2 октомври папата ще отпътува за Азербейджан. 

28 септември 2016

Светият Синод освобождава Старозагорския Митрополит Галактион

източник: Българска Патриаршия

Във връзка с продължителното тежко здравословно състояние на Старозагорския митрополит Галактион, което не му позволява да изпълнява задълженията си на Епархийски митрополит, съгласно Устава на БПЦ-БП и със загриженост за настоящето и бъдещето на Старозагорска епархия, След проведено гласуване 
   
Светият Синод РЕШИ:
На основание чл. 9 във връзка с чл 58, 19 и съобразявайки се с разпоредбите на чл 82, ал. 4 и член 85 от Устава на БПЦ-БП, освобождава считано от 28.09.2016 година от заеманата длъжност Старозагорския митрополит Галактион, като същият възприема от днес титлата „бивш Старазагорски митрополит" и на основание чл 82 ,ал 3 от устава на БПЦ-БП Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.

Назначава, считано от 28.09.2016 година, Западно и Средноевропейски митрополит Антоний за управляващ ованкантената Старозагорска епархия, който на основание чл. 84, ал. 2 от Устава на БПЦ-БП да проведе избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност. 

P. S. Митрополит Галактион заминава на лечение в Москва.

27 септември 2016

Във Варна пристига копие на иконата Света Богородица Иверска


автор Таня Мускетарката

Във Варна ще бъде донесено копие на чудотворната икона на Иверската Света Богородица, която е в реални  размери, с частици от мощите на светите апостоли. Иконата  ще  бъде представена за поклонение на вярващите. Тя  ще бъде донесена от ветрохода "Света  Мария “, който пътува  от Севастопол до Света Гора (Атон) с преход през България и Румъния .

Ветроходът се очаква да акостира на Морската гара Варна в 12:00 часа на 28 септември. В 13:00 часа в Катедралния храм „Свето Успение Богородично" Варна ще бъде отслужен молебен, а от 15:00 часа пред паметника на руските войни, загинали в Руско-турската освободителна война, ще бъде отслужена панахида. В 18:00 същия ден ветроходът ще отплава за Севастопол през Румъния. 

Къщата на фантазиите VII (Мъже, кокошки и пияна Правда)


"Тя тая новата напитка бирата на пикня има вкус бе!! Я дай едно вино!" (из "Капитан Петко Войвода")
следва от "Камбаните звънят!"

- Какво й пиете на тая бира, не мога да ви разбера?!... По 4.5 % е алкохолът вече в нея, колкото в бозата, най-много до 5 % стига, съвсем рядко 6 %, при това, ако говорим за тъмно пиво...
- А ти не пиеш ли бира? - пита учуден в отговор М.
- Съвсем рядко и в определени случаи, когато ми е необходимо, защото литър бира, изпит навреме, доста удължава времето до еякулация при секс.
- А аз веднъж направих голяма грешка с една много студена бира... Живеех още у отец Георги на Галата и тръгвах за работа рано сутринта, защото тогава работих близо до варненския затвор...

"Съвсем скоро и в самия затвор можеш да работиш, - мисля си - ама не като гостуващ психолог или надзирател, не, не...", но не го изговарям, а М. продължава:

- По пътя към спирката на автобус 17-и номер минавам край единия магазин, онзи преди бензиностанцията, знаеш го и си купувам сутринта рано-рано ледено студена бира, че беше лято. Изпих я още на спирката. Едва стигнахме до Аспарухово с автобуса и ми се приходи зверски по голяма нужда... Към края на моста, преди да влезем в центъра на Варна, така ми се сереше, че стоях прав и с кръстосани крака примрял. Бях отворил широко очи...
- Това пък последното защо?
- За да се пести кожа, затвориш ли силно очи, забелязвал ли си, имаш чувство, че ти се отваря дупето, особено ако си слабичък и ти е тясна кожата, тъй че, ха съм затворил очи, ха съм се насрал в рейса.

Не бях забелязвал подобна закономерност, да... 

А М. продължава:

- Едва слязох на спирката на "козирката", под градския часовник... Не ме питайте как пресякох през булеварда, за да пестя време да не минавам през подлеза, щото нали съм тъп шоп и не зная, че в подлеза има градска тоалетна...
- Че си тъп, тъп си, ама не си точно шоп, щото татко ти е от Търново, а майка ти от Банско - намесва се Велико.

М. се отказва да спори с него тоя път и продължава:

- Едва стигам в градинката зад Катедралата, баш пред главния вход на светата митрополия. Намирам с последни сили едни храсти зад бараките с цветята, свалям панталона с гащите отдолу направо до глезените и тъкмо да клекна, се насрах... прав. Всичко се напълни с лайна съвсем буквално: крачолите на дънките, боксерките, имах даже и в маратонките.

"Е, че как иначе, - мисля си - като си се навел напреде да си иззуеш гащите, кожата ти не е стигнала, щото си сухичък и дълъг и гъзът ти се е отворил фатално!", ама пак не го казвам наглас.

- И какво стана после?! - оживява се Велико, комуто чак сега вече почва да му става извънредно интересен разказът на М.
- Ами какво-какво, нямах никаква хартия у себе си, даже и носни кърпички нямах!! Хвърлям боксерките в храстите направо, свалям тениската и доколкото мога я подпъхвам отзад между дънките и задника си... Върнах се пред Катедралата на пиацата с такситата едвам-едвам пристъпвайки. Не смея да се приближа до никое такси, ами гледам тъжно и гузно в пространството. По едно време един от таксиджиите дойде при мене и ме попита състрадателно: "Какво става, брат, какво ти е?!" Обясних му, а той постла вестници на седалката под гъза ми, постла и на пода под краката ми. Закара ме до Галата обратно, пред попската къща директно, само за десетина-петнайсет лева.

* * *

Влиза тая сутрин при мен, залитайки:

- Светльо-о, какво правиш?!
- Пия черен чай.
- Господи, - възмущава се - как може някой да пие сутрин чай!? Аз вече гаврътнах два буркана с вино.

Сяда насреща ми и решава да звъни на о. Д. Той му вдига. Не си струва да му се сърди Д., добър автомонтьор е М., наистина талантлив в това, може и мъртво-пиян да ти поправи мотора на автомобила. Пък на мене о. Д. вече не ми вдига телефона. Не се ценят вече простите мускетари, ех!  А и о. Д. всякога може да се оправдае, че продължава да котка М., защото съм подкокоросал за интригата М. аз, сиреч М. е почти невинен.

М. вече направо крещи радостен по телефона, докато аз разсъждавам наум за времената и нравите:

- Ало-о, отче-е!! Сетих се, че тази седмица не си чреден и сигурно имаш доста свободно време, та рекох да ти напомня за задълженията ти към нас... Кокошките за Велико стават вече три "недоставени", а ние сме напълнили с трите ти шишета олио от онзи ден фритюрника му и чакаме ли чакаме, искаме да ги опържим, "Аспарухово фрай чикен" един вид да си направим. Само те молим да ги донесеш оскубани!

О. Д. затваря телефона, но не пропуска да каже "Чао, М!"

- Какви три кокошки бе, ти полудя ли, дай да го оставим вече попа намира, а?!? - питам го сетне.
- Че няма да намери три, няма да намери, - обяснява М. - една да донесе, пак ще сме доволни. Обаче няма да му го казваме, защото при такива неща, усетят ли отсреща слабостта ни, ще ни... чукат в гърба! А и кой ще отмъсти за Йо-Йо, след като даже чичо му Велико се опита да му "пласира" дупето за жълти стотинки?! Е да, блъфирайки и в огромна степен с добри намерения де, ама все пак опита.
- Йо-Йо пък какво общо има?! - зяпвам учуден.
- Е, как какво бе?!

Замислям се, може и да е прав. На о. Д. синът му учи в гръцка духовна семинария, на пълна стипендия от гърците и помощ оттука... А на Йо-Йо в момента му снимат дупето отдалеко в Софийската месомелачка за бъдещи зависими от пороци и компромати свещеници в БПЦ, снимат ли снимат и "планират" българските владишки копилета и протежета, учещи някои от тях също там... 

А майка му на Йо-Йо от години ни готви ежеседмичните курбани (благодарствени трапези всеобщи), сама събира пари и продукти, често както и от когото свари и намери, пълни ни сетне бурканчета и тенджерки за вкъщи, след като ни нахрани и прислужи, заделя и по два-три буркана в църковния хладилник за случай, че намине през двора някой пригладнял в делничен ден.

Та има правда в думите на М., пияна правда, но правда. А пияната правда какво представлява ли? Тя се състои в това, че все пак е по-добре пиян да се опиташ да стигнеш до почтена работа, па макар и с лайното на гъза, отколкото абсолютно трезвен да преваряваш църковното "евтинджоз вино" на гадна ракия, за да я продаваш по 5 лв. килото. 

* * *

- Абе, аз как мога да стана поп? Къде да се запиша да уча? - пита ни по едно време М. с Велико, гледайки най-вече Велико, щото го смята за скришен праведник и таен светец, повече му вярва за тия неща.

Велико ни поглежда с М. и въздъхва замислен:

- А така, сега я втасахме: Светльо Ангелов - Портос и о. М. Това е началото на ново движение: "Паяндурници за чиста и свята БПЦ"... В българската православна църква май нормален съм само и единствено аз...

26 септември 2016

В Черна гора беше осветена катедрала на свети Йоан-Владимир Български


автор Таня Мускетарката


С голяма тържественост в Черна Гора на 25 септември е била осветена новата Kатедрала, посветена на свещеномъченик княз Йоан-Владимир Български, управлявал областите на Зета и Далмация. Тържествената литургия е била възглавена от Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил  Втори. В съслужение са взели участие сръбският патриарх Ириней, Охридският архиепископ Йоан и архиепископът на Албания Анастасий. На тържествената литургия са присъствали и много вярващи.



 

Покров на Пресвета Богородица


автор Таня Мускетарката  

Тропар на Пресвета Богородица:

Богомайко, като    гледаме   на  твоя   пречист   образ, умилно казваме: покрий  ни с честния си покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос да спаси душите ни" 



Чудно нещо се случило през 10 век във Влахернската църква „Живоносен източник “ в Константинопол, мястото където се съхранявали ризата на Света Богородица, покривалото й за главата и част от пояса, които били пренесени от Палестина през 5век. Във Византия били нахлули арабите и опустошавали империята, на престола бил император Лъв Мъдри. 

Било 1 окотомври 910 година по времето на всенощното бдение, свети Андрей Юродив ради Христа видял как Божията Майка влиза в храма през западните порти, заобиколена от ангели и придружена от светии, начело със Свети Йоан Предтеча и любимият ученик на Иисус Христос свети Йоан Богослов. Когато Тя се  приближила до амвона, свети Андрей попитал своя ученик Епифаний:

„Виждаш ли Царицата Небесна?“

На което блаженият Епифаний с трепет отговорил :

„Виждам отче и се ужасявам"

Света Богородица била обляна в сълзи и  паднала на колене, Тя се молила пред лика на Своя Син. Когато свършила с молитвата, тя се изправила и се приближила към олтара и тук пак започнала с горещата си молитва:

„Царю Небесни, приеми молитвите на всеки един от тук присъстващите, тези които прибягват към твоята закрила и ме призоват Мен на помощ, не отвръщай Лицето си от тях.“

Свети Андрей и Епифаний, които били удостоени да съзерцават молитвата на Пресвета Богородица, видели как тя простира над народа покривалото си. На следващия ден новината за явяването на Божията Майка обиколила Константинопол.

Арабите били отблъснати от стените на града. Населението било спасено. В знак на благодарност за защитата на Майката Божия църквата определила този ден като един от важните празници.

Покров на Пресвета Богородица се празнува на 1 октомври в славянските страни, а в Гърция на 28 октомври, заедно с втория национален празник на страната - денят OXI.
църквата „Живоносен източник" във Влахерна

притворът на църквата
аязмото „Живоносен източник“
иконата на Пресвета Богородица на аязмото 


25 септември 2016

Къщата на фантазиите VI (Камбаните звънят, а нас ни няма!)

Неделя-сутрин, хората са на света литургия, а ние спим... Вие се наспивате, тъй като си лягате рано - набивате жените си и заспивате или пиете бързо и злобно ракия, без много-много да разговаряте с когото и да било, а ние си говорихме почти цяла нощ на запалена на средата на масата свещ, ако щете вярвайте - за философия, за общи познати и приятели, ставащи постепенно все повече познати, отколкото приятели, клюкарствахме на воля с две думи...

М. влезе сутринта с люлееща се стъпка при мен, походката му бе като у пиратски боцман на вахта в открито море и уплашен викна:

- Светльо-о, тази сутрин не би камбаната! Няма литургия!!!

Когато пие, М. провлачва последния вокал в имената при обръщение, добавяйки нещо като въпросителен aпломб.

- Не е възможно да няма... Може просто о. Д. да те чака да удариш ти камбаната, от 3.00 ч. през нощта да е там, за да ти отключи и да ти остави ключа, според договора ни с него...
- Едва ли - каза М.

Облече се бързо, искрено разтревожен и излезе. След малко се върна, купил ми от магазина до храма... сладолед.

- Там са всички, - съобщи силно успокоен - видях колата на една жена: Гергана дето пее на клира! Не сме чули камбаните просто и двете поред, спейки...

И как да ги чуем я, като през нощта бяхме на "попска дискотека" по телефона "на високоговорител" с отец Георги. В около 12.00 ч. М. звънна веднъж на отеца. Онзи не му вдигна.

- И той ме мрази вече! - решава М. и удря силно с юмрук по масата до телефона си.
- Да, да, - опитвам се да го отрезвя с ирония от надигащата се алкохолна параноя - а сега вземи си строши телефона и забравил утре, че си го счупил, се напий като магаре преди обед, задето не ти се обажда "вече съвсем никой", щото светът окончателно те е намразил целият.

Към 12.30 ч. отецът вдигна телефона.

- Как сте пияндурници?! - разкрещя се щастлив - Слушайте сега музика!! В колата съм на Плаково, а жена ми с децата са в къщата, аз съм излязал навън и съм се затворил в автомобила да слушам музика "на max"! Слушайте как мога да се веселя и без да пия!! - почва да крещи във възторг - Кеф, кеф, кеф!! Летя-я-я-я!!... А защо, според вас, не ми е нужен алкохол, за да ми е хубаво? Вие защо мислите, че е така???

И тъкмо се кани да ни настави и обгрижи духовно по телефона тематично, когато М. промърморва:

- Защото си луд, затова... - и продължава да развива друга теория уж тихичко - Всъщност, Светльо-о, отецът се е скарал с попадията и затова се е скрил в колата, а сега ни будалка, че ужким се кефи...

В това време се чува отсреща гласът на Нана, която нещо му носи и подава през прозореца.

- Пак ти пропадна теорията, конспираторе... - забелязвам

* * *

Тетка си прибрала подправките, лъжиците, чайовете, всичко... Кани се да си върви окончателно със сестра си към Банско.

- Закъде се приготвяш да вървиш, Тетке? - питам я.
- Името ми не е Тетка, а Тодорка! Писна ми от всички тука и отивам в Париж!!

Споделям после разтревожен с Велико, а той слага две ръце на корема си тъжно-замислен, свежда настрани глава и казва:

- Е, светът е голям и спасение дебне отвсякъде...

* * *

- Светльо-о, - почти приплаква М. - ела моля ти се с мене до магазина за още вино, не искам да минавам самичък край Тетка, плаши ме, говори ми като мама!! 

* * *

Качвам се към края на литургията в двора храма, всички говорят весело подпитвайки се едни други за последните събития, освен приятелите на о. Д:

- Ти пробва ли новата ракия "Отец Д. Първи"?!
- Не, не, а ти?
- Не, не съм и аз, няма кой да ме почерпи...

А П. от София, разказва сетне М., който отишъл малко след мене, подскачал, все едно е на две линии кока и подвиквал щастливо:

- Светльо описва всичко!!! Светльо ни описва всички!!! - рипайки на място.

...Тъй де, както казваха сърбите в такива случаи, черпейки ме с ракия, когато ги описвах, радостно е събитието - "Бог ме видео!" - "Видя ме Бог"... И ако не ти харесва "снимката", не ти е крив фотоапаратът, ами ти да не беше позирал "с гъза напреде".

следва: Мъже, кокошки и Пияната Правда

23 септември 2016

Къщата на фантазиите V (Как поробихме отец Д. и ракията)


продължение от: Дяволи и пушки

Няколко дни М. не пи... Но вчера сутринта се събуди и изпи абсолютно всичко, което поне малко лъхаше на спирт... Към 11.00 ч. беше пиян "на мотика"... Пиячката свърши и тогава М. реши да звънне на о. Д по мобилния телефон и си уговори с него среща. Ние с Велико си помислихме, че М. възнамерява да си плати най-сетне наема за три месеца у великови, затова ще търси от o. Д. пари назаем. 

Обаче бъркахме. 

М. се върна с две шишета домашно вино от храмовия... олтар.

- Даде ми го лично отецът Д.! - съобщи ни усмихнат М.

Велико побесня:

- Как така ще дава литри с алкохол на почти мъртво-пиян човек и алкохолик!?

Велико изсипа половината от едната бутилка в мивката, остави му на М. остатъка на масата, другата бутилка взе със себе си, тръгвайки към село Боровец. По-късно вечерта по киселата физиономия на Тетка разбрахме, че М. е извадил от торбата на Велико, без да се усети онзи и другата бутилка, която после изпил... Спал, събуждал се, пак спал, после танцувал, пял, скачал, заварих го хлопащ на вратата на момичетата, молейки ги нежно-умолително да му отворят, защото искал да ги "пита нещо", а те през вратата му обясняваха, че ако продължава, ще извикат полиция... Настоятелно го помолих да не тормози момичетата, послуша ме сам не знам защо и го сложих да си легне, защото не успяваше да уцели пътя към кревата на Велико, упорито опитвайки се да стигне до него, заедно с... хладилника... Завивайки го, чух отново, че ме обича...

Защо о. Д. дал на М. вино, при това силно и хубаво ли?

Сега ще ви кажа!! Разбрахме защо чак на другия ден от самия М.:

- Научих, че о. Д и Н. К. преварявали виното от храма на ракия и я продавали. Вероятно в казана на Красьо Казанджията от Боровец... Още щом видях о. Д., веднага го попитах няма ли някое шише от въпросната ракия. Каза ми, че такова нещо няма, но ме прати директно в олтара, за да си избера вино...

М. обаче, колкото и да бил пиян, се боял от Бога да влезе пиян в олтара за алкохол, затова о. Д изпратил клисарката да му избере хубаво вино... Хубаво беше, да, мога да потвърдя и сам, пробвах почти цял напръстник!!

- Продават преварено на ракия виното ли о. Д. и Н. К.? - не повярва на ушите си Велико.
- Да, да, - увери ни М. - също така и олиото продават за... джобни пари.

Да, да, от няколко години, сещам се, попитам ли за олио дали няма случайно, клисарката все ми отговаря: "Няма, няма!", докато преди това раздаваше олиото на всеки, който поиска, като билков чай... Отварям шакафа у великови и виждам, че олиото ни е свършило. Велико сякаш прочита мислите ми:

- Хайде да вървим в храма за олио! Днес чреден е точно о. Д.
- И аз искам с вас! - викна М.
- Не, - категоричен беше Велико - с мене ти няма да ходиш вече никъде!

Велико звъни по телефона в храма, за да поиска олио от баба Пена, да пробвал, както обясни, да проверял "има ли дефицит", а аз радостно си обувам дънките, предвкусвайки задаващия се скандал. Преди да влезем в храмовия двор, завивам до магазина за цигари... Когато пристигам, гледам Велико, че е седнал на стол до масата пред външните двери на храма... Показва ми с пръст ухилен, че о. Д. е в храма, а аз високо и гръмко, така че да ме чуят и умрелите даже на два километра околовръст разстояние, започвам да "разпитвам" Велико:

- Велико, ти чу ли за новата ракия "Свети Княз Борис-Михаил", от изба "Н., Д I-ви § Красьо Казанджията", реколта 2016?!
- Не, не, каква ли е тя? - подема Велико.
- От вино я били правили...

Три минути по-късно от храма излиза о. Д., сякаш съвсем "случайно". А аз го посрещам:

- Абе отче, някаква нова ракия имало, местна, квартална, ти лично си бил участвал в правенето й??...

Протеклкият сетне разговор не е толкова интересен... засега, само ще споделя, че час по-късно си тръгнахме с Велико с три шишета олио... А баба Пена ядосана подвикваше подире ни:

- Хей, олиото не е за пиене!!

...Да-ам, явно е настанал дефицит.

* * *

Седим с М. и обмисляме бъдещите си планове.

- Предлагам, - пресмята М. -  да му поискаме на о. Д. ключа от храма, за всеки ден по кило от ракия "Свети Княз Борис-Михаил" и по една печена кокошка за Велико...
- Ами кокошки откъде ще намира?
- Сигурен съм, че ако се примоли на отец Георги, той ще го съжали и ще му дава от неговите, дето ги гледа на Галата.
- Да, ама той Георги ги изкла, аз лично участвах в клането им! - казвам му.
- Горкичкият о. Д.! - натъжава се М.
- А аз предлагам и да работи за нас една година ангария... Така ще купим на Велико нови пералня и хладиник, ти ще си платиш наема на Величко, а Велико дълговете... А на тебе защо ти е пък ключа от храма?
- Ще живея вътре, - обяснява М. - а когато дойде полицията, която викате, когато пристигна и буйствам пиян в храмовия двор, ще им показвам ключа от храма, предоставен ми лично от председателя на настоятелството о. Д. и те не ще могат да ми кажат напреки и "копче".
- Мъдро! - констатирах кратко аз.
- И също искам всяка нощ в 3.00 ч. да удрям камбанaтa...
- Защо бе?!
- За да си събирам публика.

Следва "Камбаните звънят"

Патриарх Кирил критикува игумените за страстта им към лукса



автор Таня Мускетарката

Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил е разкритикувал остро игумени за луксозния им начин на живот.

Той е заявил, че всеки игумен или игуменка са равни по ранг на всеки епископ, като символ на духовна сила. Въпреки това той е бил изненадан, когато научил,че игумените и игумените тънат в разкош и показват благосъстояние по време на срещата с ръководството на Руската православна църква, провела се в Москва.

Според него монасите и монахините трябва да мислят за по аскетичен живот, без излишни удобства.

21 септември 2016

Девета международна среща за религиите и гибелните култове


автор Таня Мускетарката


От 22 септември  до 25 септември 2016 година в Благоевград ще се състои деветата междуправославна среща на мрежата от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове.

Основната тема на дискусиите ще бъде "Фундаментализмът - вярност към традицията или модернизъм". В мероприятието ще вземат участие над 100 духовници от всички поместни църкви и специалисти по превенция от религиозни движения и общности, които ще изнесат доклади и ще участват в дискусиите по темата на форума.

Тези срещи от междуправославен характер се провеждат всяка година в различна поместна църква, Неврокопска епархия е домакин за трети път. Един от основателите на тази инициатива е Негово Високопреосвещенство приснопаметният митрополит Натанаил.

19 септември 2016

Къщата на Фантазиите IV (Гальо § дяволите)

"Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят" (Псалтир 67:1)
продължение от "М. и лодките"

Разхождам се оня ден предиобед само по гащи из къщата, при това не даже и боксерки, ами слипове в разцветка "шарен куку-бригадир" и засичам в коридора великовата приятелка Тетка, която наскоро приключи със сезонната си работа и затова по-често си е тук... 

Сконфузвам се и питам:

- Аз като се разхождам така, дали не ви притеснявам със сестра ти?

Сестра й Кика също живее при нас, те двете са от селата край Банско и съвсем наскоро завършиха ВИНС, Кика даже с пълно отличие.

- О, ние отдавна свикнахме, то много бяха, дето се разхождат тука така...

На другия ден срещам в двора на храма Ам., на Йо-Йо сестрата. Разказвам й случката, а тя потвърждава:

- Да, да, звъня оня ден на вратата например, идвах да те търся и ми отваря Велико. По чурка.
- Как така по чурка! Преувеличаваш!!
- Е, да, държеше с една ръка възглавничка отпред, а с друга отзад, да се крие уж, че излизал от банята.
- А с коя ръка отвори?
- Там е работата де... И на всичкото отгоре възглавничките бяха съвсем малки.

* * *

Вчера пък вечерта пристигат Гальо и Велико. Гальо вади шише от литър и половина с прясно мляко и започва да пие млякото с ракия - водна чаша с ракия, две чаши с мляко, така изпи общо около три до пет чаши, вие смятайте от кое по колко е изпил в съотношение едно към три, щото мене ме мързи...

- Той защо пие ракията с мляко? - попитах тайничко Велико аз.
- Защото така било полезно, първо с една чаша мляко неутрализирал вредата от чашата с ракия, а с втората чаша мляко излизал с "цяла една идея ползеност" отгоре.

По едно време звъни по мобилния телефон майка му на Галин...

- Пия мляко у Великови, мамо, никакъв алкохол не близвам!! Ето, ще ти дам Велико да потвърди!!
- Да, да, лельо, да! Гальо само мляко пие, нищо друго!!

Сетне двамата започват да обсъждат трети техен приятел, когото наричат Торанагата... Тоя Торанага съобщил на Велико, с когото се запознали през 1995 година някъде, че в 1990 година лично той бил спрял края на света, съвсем сериозно при това, така се представил на вниманието му... Обаче, ако си мислите, че в тяхната триада има какво да разказва само Торанагата, лъжете се. Гальо например води чести битки лично с дявола, съвсем буквални при това... За една от тях ми разказваха преди време Вальо от Сливенско и Чефо от Септември, които около седмица живяха у тях на квартира:

- Първите два дни всичко беше сякаш ОК. Следващите два-три дни Гальо през нощта вика, крещя... На седмия ден посреднощ Галин влетя в нашата стая с една брадва, гонейки някого, дето само той явно виждаше, вдигнал брадвата над главата си, крещейки: "Стой сатана, стой, не бягай, сега ще ти отрежа големия червен... хуй!"

Галин от години е силно възмутен от отец Георги. Отишъл при него, за да му разкаже как го тормози сатаната... Легнал си бил да спи една нощ, понечил да се завие, но сатана му вдигнал завивката и я задържал за няколко минути над главата му като покрив, за да му се подиграва... След малко пак същото и така... цяла нощ. "Ти пък що не се зави от другата страна?!" го попитал Георги и оттогава Галин не се изповядва при него обиден.

Гальо е рибар, донесе кило прясно уловена цаца, която изпекох на фурната заедно с шпроти, обеща като дойде следващия път, да донесе да ядем миди... Казва ми:

- Трябваше да го набиеш онова малкото лайно, попския син от Сливен, дето ти налетя навремето в "Съдебен спор"!
- Е, защо, той е почти дете, на 17 години беше тогава, искаше да се "покаже", татко му е за истински бой, пък и аз трябваше да играя тогава жертва, така бях решил, та си карах по личния сценарий докрай... Освен това и го спасих после от Вальо от Сливенско, който просто ми се молеше да иде до Сливен да го ошамари.
- Не трябваше, Вальо щеше да му изкара дяволите с няколко шамара. В това дете е сатаната.

Може и да е прав, той Галин разбира от тия работи...


18 септември 2016

Епархийски съвет в Пловдив (авторски виц)


автор Таня Мускетарката 


Може би ,на читателите им е интересно как протича един епархийски съвет в Пловдив.Той протича по следният начин:

Николай Пловдивски събира съветниците си и им казва:
„Днес съм ви, събрал за да кажа че, съм решил Вуте Майната да ми е шофьор. А сега гласувайте."

Покана от Черногорския манастир в Гигинци

16 септември 2016

Света София и нейните дъщери


автор: Таня Мускетарката

Кондак на Вяра , Надежда , Любов и майка им София:
„На честната София като най-свещени клонки Вяра, Надежда и Любов се показаха. Те посрамиха елинската мъдрост с благодат; и пострадали, се явиха като победителки, увенчали сe с нетленни венци от Владиката на всички.“ 
Според Преданието, света София е била благочестива християнка, която след като овдовяла, се посветила на грижите за трите си дъщери -станали впоследствие свещеномъченици: Вяра - 12 годишна, Надежда - 10 годишна, Любов - 9 годишна. 

Заради силната вяра в Христос те били измъчвани по времето на император Адриан. София кръстила дъщерите си на добродетелите, споменати от апостол Павел в Първото Послание до Kоринтяните - глава 13.

Точни исторически факти за светиците са малко известни. Култът към тях е много стар. От запазените документи научаваме, че те са погребани на Пътя на Аврелиан в Рим. Гробницата им е близо до църквата „Свети Панкратий" в столицата на Италия. Мощи от тях се съхраняват в град Елзас (Франция). 

Често християните бъркат майка им София с "Премъдросттa Божия", което е едно от имената на Иисус Христос. Но това е грешно, защото тази скромна светица носи името на Премъдростта Божия, а нейните дъщери носят имената на основните „плодове" на Мъдростта. 

15 септември 2016

Къщата на фантазиите III (М. и лодките)

"Светците са като децата, трябва да ги пазим... Много често самите те са и големи грешници... А Светият Дух е като вятъра, духа където си ще, затова и треперят от страх пред Него безбожниците..." (Света Империатрица Александра Фьодоровна за Григорий Распутин, според филма с Депардийо)
продължение от "М. Али Бабата и 400-те циганина"

- Ако нещо в България се случи хубаво, от Банско ще тръгне, там турска реч нийде не можеш чу! - заобяснява ни на двамата с Велико М. "нещата" с българщината, след като се поуспокои малко...
- Ох, ама и ти, - отрезвява го Велико - все пак се мушна между розите, скри се, като се събраха циганите нали? Същият си пишман-комита като всичките ви Пиринско-Вардарски войводи...
- Той е чисто и просто един нежен хулиган бе, Велико, розовият войн - смекчавам нещата аз.
- Тъй ами, да не съм психопат като Павката, я!!??... - подема покрай мене М.

...А Павката не е всъщност "Павката", ами си има екзотично име, защото е отдалече, нейде от съвсем далечния Северо-изток... Откъде точно няма да ви кажа, защото съм дискретен... Павката отишъл в "Максуда" преди време (истински опасната циганска махала във Варна, аспаруховските цигани са кротки и добри хора, сравнени с тия от "Максуда"), за да си купи хероин... Циганката обаче го излъгала с рестото, щото той, Павката, дребни пари у себе си рядко държи, та не е труден за лъгане... Че са го метнали се усетил чак на изхода от "Максуда"... Тръгнал обратно към къщата на дилъра, целейки с камъни всеки срещнат по пътя си циганин. Те пак се събрали накуп, както имат обичая да правят, ако са заплашени. А Павката им викнал:

- Добре, ще ви набия всичките, обаче идвайте един по един!!

Те се подвели по странния му акцент, решили че е турист и тръгнали един подир друг да го бият... Така Павката набил около двадесетина. Накрая излязъл пред вратата си баш дилърът - изключително тлъст циганин, за да види какво става. Павката само това и чакал, моментално го уцелил точно в челото с един хубав камък и го тупурдясал.

Та същият тоя Павка, извинете за отклонението, щото ужким нали за М. разказваме, пристигна преди седмица-две посреднощ у великови. Велико пак беше на мач, този път в Разград, а М. се беше нейде запилял, както винаги... Бяха го изгонили Павката хората, при които се бе приютил, заради глупости, за които сега не ми се разказва и на които е способен само и единствено Павката.

- Не мога, Павле, да те пусна тука да спиш, - обяснявам му - Велико не ми е делегирал такива правомощия.

А Павката се опитва да ме подкупи:

- Обичаш ли баница с праз? Ето ти баничка с праз-лук - вади от сака си - А течен шоколад обичаш ли?
- Обичам водка, Павле, пречистена "с молоком".
- Нямам.
- Тогава изчезвай.

Гледа ме тъжно. Напът съм да размисля... Обръщам се да погледна разгъваемия диван, за да преценя дали можем да се съберем да спим на него двамата... Отива до тоалетната, а през това време звъни по мобилния телефон моята Любима от София. Започва да ми се кара за всичко, което й дойде наум. А аз: "Да, да, права си, от таз' секунда и нататъка тутак-си ще променя всичко!". 

Чува той част от края на разговора и решава да ми отмъсти.

- Да, да, так точна, тя никагда няма да се омъжи за тебе... И как да се омъжи, че това ти е първият трудов договор през живота в "Пикадили"?!
- Не бе и казармата ми се води за една година "трудов стаж", както и седем дни в "Макдоналдс"... 
- Тъй, тъй... Освен охрана на магазин и плямпаджия-катехизатор на наркомани и алкохолици, за друго не ставаш.

Поглеждам го, не вярвайки на ушите си...

- Чао и дим да те няма!
- Какво?! - пита.
- Идти на... х... Родину!!...

Тръгва си, заключвам външната врата, лягам си... 

На сутринта поглеждам мобилния си телефон... Три пропуснати повиквания между 02.00 и 03.00 часа, плюс три sms-а: "Спя на стълбите пред улицата, чакам добрия Божий человек Велико...", втори: "Трябва да ми отвориш, сакът ми е вътре, имам нужда от чисти чорапи...", трети sms: "Съкооператорката на Велико ме плаши, тя май е шизофреничка!"... Да, оная наистина е "чао с главата"... На сутринта тръгвам за работа, него го няма... Господи, къде ли е тоя идиот, пази го, че друг не може да го опази.

* * *

Трети ден ни кост, ни вест и от М. Може би е вече в затвора... Що ли?... Щото... Абе тя е смешна история, смешна за вас, може би, ама не и за участниците в нея.

Срещнал М. бившата си жена - Cherchez la femme, но за беда бил пак "лошо обръснат, небрежно елегантен и леко пиян", почти като английски джентълмен... Ударил й шамар... След това решил да "накаже" и колата й... Припознал се обаче в автомобила й и налетял на нечий чужд... Скачал известно време върху покрива, изкривил го, докато не се усетил, че е сбъркал колата... С един скок се прехвърлил на съседната, обаче се подхлъзнал и строшил с гъз предното стъкло...

- Пич, та ти около половин час си скачал като орангутан върху колите, всички се чудиха после откъде толково сила и упоритост за пиян човек се е намерила у теб - споделил му сетне полицаят в ареста...

...Седнал на масата срещу мен у великови, М. рови из документите си... Свидетелство за съдимост, акт за раждане и пр.

- Този път вече "край с мене".

Ама аз пък не мисля, че е "краят"... 

Да, казва народът, че от пиян и лудият бяга, но от друга страна пияния, пак народът казва, Сам Господ го пази, защото, според Гедеон още в Стария Завет, Бог е направил лозата и виното, за да се веселят и Той, и хората "напук Врагу", както е и според Христо Ботев.

Следва: "Пушки и дяволи"

14 септември 2016

Къщата на Фантазиите II (М. Али Бабата и четиристотинте циганина)


продължение от "Как Йо-Йо възмъжава покрай Велико"

Седя си аз пред монитора на стационарния компютър у великови и се опитвам да напиша нещо умно, полезно и сериозно... Не успявам, защото пристига М... Казват, че М. имал проблеми с алкохола. Не е точно така. Дори не може да се каже и че алкохолът има проблеми с М., както някои бихме се изразили за ситуации като неговата. Най-точно би било да кажем, че светът и цялата Божия реалност имат голям проблем с М. и с алкохола, съберат ли се те на едно място...

Та пристигна значи отнякъде М. (по-късно се разбра от къде) привечер, така да се каже "полу-намушкан" или "поошил се леко", ако ли тъй предпочитате... Докато Велико се къпеше и бръснеше, М. се "дооши" с бира и се заигра с любимата му на Велико котка Арабела. Целува я, гали я, говори й, накрая се опита да я нахрани с печени дебърцини... Арабела обаче не беше гладна, изяде няколко парченца и извърна глава.

- О, няма да ядеш ли?! - викна ядосан М. - Твойта мама мръсна!!

И я изхвърли през отворения прозорец от втория етаж на величкови... Сетне отиде и си легна в съседната стая, право във великовия креват. 

Велико излезе от банята и както винаги, попита:

- Къде е Арабела?

Той винаги това пита, ако не попита обичайното друго: "К'о ста'а, Го-о?!"

- Падна през прозореца - отвърнах му ясно и кратко.
- Как така падна?! - опули се Велико.
- Бе изхвърлена.
- От кого?!? - Велико не можеше да повярва на ушите си.
- Няма да ти кажа от кого, защото не съм порта и интригант, само ще ти кажа, че не бях аз и че в къщата, освен тебе, в момента сме само още двама.
- О, не! - изкрещя Велико - Сега вече ще го изхвърля него!

Аз едвам го успокоих, защото това, което имах да пиша, бе наистина сериозно и само скандал край мене ми "липсваше" още между Велико и М. за котката Арабела... Малко по-късно съжалих за това, защото погледнах към отворения прозорец и установих, че М. е успял да събори, заедно с Арабела, в задния двор на великови и една от служебните ми обувки, които бях оставил от външната страна на перваза, за да се... отмирисват, та докато псувах М., газих по чехли из трънаците, за да си я намеря...

Сетне Велико тръгна за село Боровец, където живее майка му, както прави винаги, намери ли 1.40 лв. "суха пара" в джоба на единствените си панталони за билетче... М. се събуди след кратка дрямка и разбира се, дойде пак при мен...

- Искам някого да пребия - рече, държейки под мишница бейзболната си бухалка.

Това М. каза, след като два пъти изслуша на руски песента, която ме помоли да му пусна от yotube.com на една немска група. Песента се казваше "Сълзите на войника".

- Мога и тебе да пребия, разбира се, обаче после ще съжалявам, защото много те обичам...
- Да, да М., разбира се, че можеш да ме пребиеш, като едното нищо ще ме пребиеш даже - съгласих се успокоително, докато същевременно смених начина, по който седях в стола си, за да го ритна с крак в топките, ако се наложи, скочи ли към мене - Обичам те и аз! - добавих за всеки случай.

М. излезе с бухалка на рамо...

Няколко часа по-късно влетя при нас с Велико, който се беше върнал от с. Боровец. М. беше силно уплашен, абсолютно изтрезнял и прелял от адреналин:

- Братя, край с мене! Ще ме убият за вяра и Отечество! Помнете, че съм само отчасти софиянец, баба ми е всъщност от селата край Банско! Да живее Македония!!

* * *

Какво точно се е случило ние с Велико разбрахме чак към края на следващия ден от смесените разкази на няколко от участниците в премеждието на М.

М. отишъл нагости у майката на Йо-Йо и двете му сестри Ам. и Кр. Там случайно бил и братовчед й Т., който точно в тоя ден беше в отпуска от Варненския затвор. М. се пошегувал непремерено с домакините и тогава Т. го заплашил с бърз и непосредствен бой... Дали уплашен, дали обиден, М. си тръгнал оттам и дошъл при нас. Това била причината за първото му идване у Велико. Второто му пристигане през нощта беше, след като, както разказахме вече, с бухалка на рамо се върнал обратно край мястото на злополучното си гостуване. 

М. известно време крещял пред жилищния блок имената на бившите си домакини и когато излезли на балкона, М. се заял с първия появил се минувач, за да им покаже той на тях с кого не бива се шегуват... А действието се развивало на границата между българската и циганската част от квартала, затова и няма защо да се чудим, че минувачът бил циганин, хванат под ръка от млада циганка...

- Кажи че, не си циганин! - крещял М. според собствения си разказ и го удрял през краката с бухалката, докато циганката край тях врещяла на умряло, сякаш нея бият.
- Не съм циганин, не съм циганин! - пищял циганинът.
- Как така не си циганин?! - продължавал да крещи М. и не спирал да го удря - Виж се какъв си черен!! Защо си черен?!
- Турчин съм, турчин!! Затуй съм черен!!
- Не си турчин, циганин си! - настоявал М. и продължавал с боя.
- Да, да, циганин съм! - викал онзи, но напразно.

А най-интересен е паралелният разказ на наблюдаващата сцената от балкона Ам.:

- М. крещи, циганинът пищи, циганката врещи! А аз през цялото време се чудя защо крещи и М., след като не него бият, а той тях...

Накрая М. се поуспокоил и седнал на бордюра да запали цигара... Пет минути по-късно обаче пристигнал автомобил BMW, последен модел, от който слезли цигани с качулки, извикани явно по мобилния телефон от злополучния страдалец, който като нищо може и да е бил наркодилър или сутеньор и е извикал всъщност охраната си. Още пет минути по-късно се събрали повече от 50 други цигани, дошли пешком...

- Скрих се под балконите в градинката зад един розов храст, - обясни ни М. - чакайки ги да се разотидат...

- След като се разотидоха, - разказва пък Ам. - позвъни на вратата на апартамента ни ужасен и викаше през нея: "Ам-ро, отвори ми, че се насрах!", а вуйчо Т. му викна подигравателно отвътре: "Ами що сереш на пътя, не можа ли да се изсереш вкъщи?!"

* * *

- Абе Велико, - попита го М. по-късно през нощта, защото по тия въпроси само на него има доверие, смята го за таен светец и скришен праведник - ако бяха ме убили тия мюсюлмани, дали щях да стана свещеномъченик?!
- Да, - отвърна му Велико - но не за Христа, а ради собствената си простотия...

* * *

Два дни по-късно отново ни дойде на гости Йо-Йо... Велико го изпрати до магазина, за да купи прах за пране и газирана напитка "Етър"... Йо-Йо се забави и както разбрахме после от самия него, забавил се, защото в чест на Храбрия М. отишъл до магазина с неговата бухалка, останала при нас, на рамо... Изгонили го от първите два магазина. Успял да изпълни поръчката ни чак в третия...

- Положи! - викна Велико, който се опитва да го възпитава в качеството си на далечен негов вуйчо.

Велико винаги предупреждава, преди да удари някого, вдига бавно ръка над врата му, защото е благороден и така му дава време да се подготви психически за "травмата"... Йо-Йо обаче не оцени жеста, а тутак-си избяга отново през входната врата...

- Това дете не е добре хич, - констатира Велико замислен - от цялата ни широка фамилия съм нормален май само аз...