"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

10 септември 2016

Енория или протестантски кръжец (молдованците на СПК) ОБНОВЕНА


Свешениците от Молдова, които дойдоха на тазгодишната Седмица на православната книга във Варна, за да ни разкажат за духовното съживление на църковния живот в едно село с бесарабски българи там, бяха двама - руснак и бесарабски българин и с радостта от общението и съслужението, която донесоха, показаха напрактика колко са схематични и изсмукани от пръстите обвиненията на някои от нашите псевдоунтелектуалстващи богослови в България в етно-филетизъм и опит за доминация чрез църковността на русите над чужди етноси... И двамата отци - и руснакът от гагаузки произход о. Виталий Зелински, и бесарабският българин - о. Владимир Паскалов заедно организират празниците и инициативите, поддържащи българския дух и самосъзнание в енорията на молдовското село Твърдица.

Поставих им въпрос с учудване - как така са успели да възродят енорията в нейния автентичен православен и християнски смисъл - енорията е всъщност цялото десетхилядно село. Енория са хората, които удоволетворяват религиозните си нужд по-често или по-рядко в един и същи храм. Това е храмът в квартала или в селото и всички жители на населеното място го чувстват като свой храм. Вметнах във въпроса си и притеснението, че у нас - в България, много често се получава тъй, че жители на един и същи град, село или квартал, се разрояват на множество малки "енорийски общности", избирайки си друг храм, където да ходят, понякога в другия край на града или в съседен град, които малки "енории" сравних остроумно с протестантски кръжоци... В една "енория" имаме християните сред хората от града, които се изживяват като артисти или интелектуалци (много често просто всъщност парвенюта в областта за изява, която са си присвоили) и те си имат "съответният поп" по вкуса си, в друга са "аскетстващите християни", в трета по-семплите, непретенциозни, в четвърта са тези, които се събират, за да бъдат обгрижвани... психологически и пр... А това дефакто е своего рода протестантизиране на православния енорийски живот.

Отците отговориха, че в проповедите и посланията си избирали такъв език, който хем да провокира, хем да импонира на техните съселяни и така всеки припознавал в дейностите й и живота като общност и своя личен интерес. Отците споделиха още, че в подхода си показват, че съвсем не смятат хората за глупави, стараят се да им отговарят на същностните въпроси, както и да ги включват в инициативи, които всеки човек приема лесно и с радост - да градят, да съзиждат.

ВИДЕО:


Няма коментари:

Публикуване на коментар