23 септември 2016

Къщата на фантазиите V (Как поробихме отец Д. и ракията)


продължение от: Дяволи и пушки

Няколко дни М. не пи... Но вчера сутринта се събуди и изпи абсолютно всичко, което поне малко лъхаше на спирт... Към 11.00 ч. беше пиян "на мотика"... Пиячката свърши и тогава М. реши да звънне на о. Д по мобилния телефон и си уговори с него среща. Ние с Велико си помислихме, че М. възнамерява да си плати най-сетне наема за три месеца у великови, затова ще търси от o. Д. пари назаем. 

Обаче бъркахме. 

М. се върна с две шишета домашно вино от храмовия... олтар.

- Даде ми го лично отецът Д.! - съобщи ни усмихнат М.

Велико побесня:

- Как така ще дава литри с алкохол на почти мъртво-пиян човек и алкохолик!?

Велико изсипа половината от едната бутилка в мивката, остави му на М. остатъка на масата, другата бутилка взе със себе си, тръгвайки към село Боровец. По-късно вечерта по киселата физиономия на Тетка разбрахме, че М. е извадил от торбата на Велико, без да се усети онзи и другата бутилка, която после изпил... Спал, събуждал се, пак спал, после танцувал, пял, скачал, заварих го хлопащ на вратата на момичетата, молейки ги нежно-умолително да му отворят, защото искал да ги "пита нещо", а те през вратата му обясняваха, че ако продължава, ще извикат полиция... Настоятелно го помолих да не тормози момичетата, послуша ме сам не знам защо и го сложих да си легне, защото не успяваше да уцели пътя към кревата на Велико, упорито опитвайки се да стигне до него, заедно с... хладилника... Завивайки го, чух отново, че ме обича...

Защо о. Д. дал на М. вино, при това силно и хубаво ли?

Сега ще ви кажа!! Разбрахме защо чак на другия ден от самия М.:

- Научих, че о. Д и Н. К. преварявали виното от храма на ракия и я продавали. Вероятно в казана на Красьо Казанджията от Боровец... Още щом видях о. Д., веднага го попитах няма ли някое шише от въпросната ракия. Каза ми, че такова нещо няма, но ме прати директно в олтара, за да си избера вино...

М. обаче, колкото и да бил пиян, се боял от Бога да влезе пиян в олтара за алкохол, затова о. Д изпратил клисарката да му избере хубаво вино... Хубаво беше, да, мога да потвърдя и сам, пробвах почти цял напръстник!!

- Продават преварено на ракия виното ли о. Д. и Н. К.? - не повярва на ушите си Велико.
- Да, да, - увери ни М. - също така и олиото продават за... джобни пари.

Да, да, от няколко години, сещам се, попитам ли за олио дали няма случайно, клисарката все ми отговаря: "Няма, няма!", докато преди това раздаваше олиото на всеки, който поиска, като билков чай... Отварям шакафа у великови и виждам, че олиото ни е свършило. Велико сякаш прочита мислите ми:

- Хайде да вървим в храма за олио! Днес чреден е точно о. Д.
- И аз искам с вас! - викна М.
- Не, - категоричен беше Велико - с мене ти няма да ходиш вече никъде!

Велико звъни по телефона в храма, за да поиска олио от баба Пена, да пробвал, както обясни, да проверял "има ли дефицит", а аз радостно си обувам дънките, предвкусвайки задаващия се скандал. Преди да влезем в храмовия двор, завивам до магазина за цигари... Когато пристигам, гледам Велико, че е седнал на стол до масата пред външните двери на храма... Показва ми с пръст ухилен, че о. Д. е в храма, а аз високо и гръмко, така че да ме чуят и умрелите даже на два километра околовръст разстояние, започвам да "разпитвам" Велико:

- Велико, ти чу ли за новата ракия "Свети Княз Борис-Михаил", от изба "Н., Д I-ви § Красьо Казанджията", реколта 2016?!
- Не, не, каква ли е тя? - подема Велико.
- От вино я били правили...

Три минути по-късно от храма излиза о. Д., сякаш съвсем "случайно". А аз го посрещам:

- Абе отче, някаква нова ракия имало, местна, квартална, ти лично си бил участвал в правенето й??...

Протеклкият сетне разговор не е толкова интересен... засега, само ще споделя, че час по-късно си тръгнахме с Велико с три шишета олио... А баба Пена ядосана подвикваше подире ни:

- Хей, олиото не е за пиене!!

...Да-ам, явно е настанал дефицит.

* * *

Седим с М. и обмисляме бъдещите си планове.

- Предлагам, - пресмята М. -  да му поискаме на о. Д. ключа от храма, за всеки ден по кило от ракия "Свети Княз Борис-Михаил" и по една печена кокошка за Велико...
- Ами кокошки откъде ще намира?
- Сигурен съм, че ако се примоли на отец Георги, той ще го съжали и ще му дава от неговите, дето ги гледа на Галата.
- Да, ама той Георги ги изкла, аз лично участвах в клането им! - казвам му.
- Горкичкият о. Д.! - натъжава се М.
- А аз предлагам и да работи за нас една година ангария... Така ще купим на Велико нови пералня и хладиник, ти ще си платиш наема на Величко, а Велико дълговете... А на тебе защо ти е пък ключа от храма?
- Ще живея вътре, - обяснява М. - а когато дойде полицията, която викате, когато пристигна и буйствам пиян в храмовия двор, ще им показвам ключа от храма, предоставен ми лично от председателя на настоятелството о. Д. и те не ще могат да ми кажат напреки и "копче".
- Мъдро! - констатирах кратко аз.
- И също искам всяка нощ в 3.00 ч. да удрям камбанaтa...
- Защо бе?!
- За да си събирам публика.

Следва "Камбаните звънят"

Няма коментари: