"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

31 октомври 2016

Вместо сбогуване (Двата лева последен път и Валхала)


продължение на "Светата сватя"

Нашето енорийско сестринско сдружение при храма е издало една разобличаваща брошура против не просто езичническия, ами дори и демоничен като характер западняшки празник Хелоуин... 

Не, ние не можем да говорим против празника Кукери, който е със същия смисъл и характер, щото нали е "нашенски", уникален и български, пък нещо българско, ако се изгуби, па ако ще и да е най-обикновено лайно, ще се разклатят самите устои на Вселената... Ама срещу Хелоуин каквото и да кажеш, все ще е за медал.

Както и да е, не ни е сега туй темата, макар че, си струва да забележим как нашите православни проповедници и мисионери с нетърпение чакат някое такова събитие, щото освен против хомосексуалистите, сектантите и извънземните, както и против Oсми март, Свети Валентин и Хелоуин, те друго на хората нито знаят, нито умеят да кажат. 

Отец Сумо призова от амвона нашите енорийски сестри, както и всички нас, да "разнасяме брошури", щото дълг на всеки православен било да "разпространява православието", като не забрави да добави и популярното сега, политкоретно и със статут на парола при нас изречение "защита на православието". Аз не зная какво толкоз се страхува той за православието си, след като първичната несложност, с която го изповядва - едва ли е в състояние и един догмат или канон да обясни, а за повече от един и половина едва ли ще се сети изобщо, че съществуват, го прави несъкрушим за ереси - ереста просто няма къде да се закачи за тая съвършена идейна облост и сферичност... И нито дума пак за Христос като личност, разбира се, а уж главен предмет на "свидетелството" според Евангелието би трябвало да бъде то, но айде стига толкоз затова, че няма да ни остане време да се посмеем истински...

Седим с Велико (когото оттук-насетне започваме да наричаме авва Велико и даже може да отворим отделна рубрика в блога: "Старецът Велико каза") и сестрите на беседката в двора на храма след литургията и коментираме Хелоуин.

- Един познат имам, дето получи три години условна присъда, заради проклетия им Хелоуин... - започва авва Велико.
- Е, как така бе?! - зяпваме всички.
- Прибрал се вечерта вкъщи, отворил си бира и седнал да гледа дългоочаквания мач по телевизията. Изведнъж тъкмо играта започнала, станал мачът съвсем завързан и на вратата му се позвънило. Отишъл да отвори и ги гледа подредили се деца с тикви в ръце и едното му вика: "Лакомство или беля?!", а нашият: "Ей сега ще ти еба мамата!" и го смачкал от бой.
- Ужас, ужас!! - заподскачаха сестрите.
- Тъй е - изкоментирах аз пък - децата трябва да се отучват от най-ранна възраст да ни минипулират. Виж го ти сополанкото, ако не му дадели лакомство, щял да направи пакост?! - сетне вкарвам в темата и малко български етно-мотиви, щото съм... демагог - Човекът е постъпил също като умния габровски майстор, който биел чирака си преди да го изпрати със стомната за вода, защото ако я счупи после от невнимание, няма смисъл да бъде бит, стомната е строшена. Тъй че, бий за да те уважават и да внимават... А аз веднъж страшно уплаших едни хлапетии, дошли да плашат мене... Седя си на компютъра чисто гол сам в апартмента и чакам да се прибере от работа тогавашната ми жена. На вратата се звъни точно, когато тя трябваше да пристигне. Решавам че звъни, защото е с пазарски чанти в ръцете и не й се търси ключ по торби и джобове. Отидох и отворих, без въобще да си и помисля нещо да облека, протегнах ръце напреде за торбите... Децата ме зяпнаха ужасени. За да излезем от конфуза, викам им: "Искате ли бонбони?". А те се разпищяха и хукнаха през глава по стълбите надолу.
- Олеле, майко! - сестрите вече бяха в абсолютен шок.

* * *

А оня ден Галин, ако го помните - боецът срещу сатаната, пак дойде замалко у великови. Взеха да обсъждат с Велико някакъв техен приятел, гимназист-десетокласник.

- Какво прави онуй шантавото? - пита Велико.
- Глупости, както винаги - отговаря Галин - На лист от едната си тетрадка написал: "Който иска да спрем заедно сатаната, да ми звънне на еди-кой си телефонен номер" и го залепил в Аспарухово баш в центъра, на главната спирка срещу читалището.

Та предлагам, съвсем сериозно, сестрите да издирят хлапака, за да ги поведе той в неравния им бой с... тиквените фенери.


* * *

Та седим си ние с авва Велико и леличките (тук-таме по някоя кака) и се задава отецът, когото няма да споменавам вече ни по име, ни по прякор, че работата взе да задебелява, само ще спомена, че прякорът му означава състезател по японска традиционна борба. Започваме да се шегуваме в началото леко злобничко, но все още приятелски:

- Ти си ненормален, лежал си в психиатрия - съобщава ми в пълно спокойствие, все едно прогнозата за времето коментира.
- Не, двама психиатри в две различни болници преди месец, когато си правих медицинско свидетелство и за работа като охранител, и за записване във факултет, заявиха и се подписаха даже, печат сложиха, че не съм бил нито диспансеризиран някога, нито има някакви симптоми при прегледа ми в момента за психическо заболяване... Ненормален е брат'чед ти дядо Коки-Коката...
- Ти си протестант, внедрили са те в БПЦ, за да ни хулиш.
- О, вече не само "Седем дни спорт" и "Меридиан мач" четем май, ами и "Строго секретно"?! Ти пък си фарисей и йезуит.
- Ако тръгнеш с корабчето от Уранополис за Атон, корабът ще потъне - Богородица няма да те пусне!

Виж го ти, а само преди седмици корабът с нейна икона от Атон по необясним начин точно варненското пристанище заобиколи, докато се бяха строили да го чакат таман те, в "парадните" си раса. Така и не се разбра как точно се е случило.

- Е, аз ако тръгна за Атон, с вас ще тръгна. Като ви види на кораба Богородица, ще ахне от възторг, необръщайки на мене внимание: "Ах, новите Апостоли на Сина Ми са тез', - ще си каже - моите мили праведници! Ама що ли ми приличат като да са всинца от Кариот?!"
- Какво е "Кариот"?
- Провери в "Меридиан мач".

Постепенно разговорът взе да загрубява.

- Ако си направя блог, - вика ми - със сигурност ще имам три пъти повече посещения отколкото тебе в твоя.
- За блог като моя не стига само компютър с интернет, ами трябват големи топки... Ще ти се намери ли някое и друго шише с олио впрочем?
- Ще ти дам олио... Кажи ми за кого всъщност работиш?!
- Нищо няма да ти кажа повече, само едно ще ти покажа.

Вадя една петолевка и си я залепям пред него на челото.

- Няма да ти дам олио!! Самоубиец, утре може и да не видиш слънцето!
- Ужас, - викам му и се обръщам към подскачащия около нас от хлапашки възторг Йо-Йо - Йо-Йо, утре ще съм във Валхала, да ти пратя ли някоя кака-валкирия оттам да направиш сефтето?

А Йо-Йо:

- Абе няма да си ти във Валхала, ти трябва да идеш на Света Гора, да станеш пети от четиримата монаси в цял свят, дали обет да се разхождат зиме и лете чисто голи из Атонските гори цял живот.

Хм... Това е вариант. Само да не са ония четворицата някои наши Зографски монаси от тия, дето са си все там, на психотропни лекарства, единствените от нашите, дето си седят на Атон, поради липса на избор, па да скитат из шумака, щото са забравили да си ги изпият хапчетата.

- Велико, чети му акатист за изцеление от лудост! - вика на авва Величко.
- Няма къде, - викам му пък аз - с Велико се познаваме от десет години и всички стаи съм омаскарил, няма да хване молитвата там - в стаята, в която е създаден в-к "Алтернатива", с Меденка мърсувах, в кухнята с Нелито, а в стаята, в която е измислен ПЦДОН, с една ...


* * *

По едно време гледам, че на Йо-Йо майка му се е хванала за главата, облещила очи и се чуди да се смее ли, да плаче ли... И тя е бивша протестантка, тъй че, сега всъщност й изнасям безплатна катехизационна беседа по православие. Урокът е интерактивен, беседата е под формата на театър, а темата е "юродивите Христа ради"... Не съм свято-юродив, само съм си див. А това е просто театър... А малките са верно доста възприемчиви, разбра ме преди всички Йо-Йо, гле'й го ти него "покемончето" - ще ни превари до един в Царството Божие, ако ли въобще някой от нас до него стигне де...

* * *


А сега притча.

Овчарят реши да нахрани най-напористия от налитащите на стадото вълци с опашката на овчарското куче. Той обичаше кучето, затова и не го даде цялото... А и що му е на куче опашка, то да не би да е кон, че да трябва да си гони с нея мухите от гърба?! Но кучето много си ценеше опашката - тя му топлеше задника, а идеше и зима. В началото то се съгласи, защото макар и бивш вълк, то искаше да е добро и предано куче. 

Но една сутрин кучето се събуди, след като цяла нощ беше сънувало увиващи се около него змии и умилкващи му се бесове, дето уж го гледаха влюбено, уж му шепнеха примамливи неща, но вгледаше ли се в очите им, виждаше страшна мерзост и в съня му замирисваше на тиня.

Кучето стана, направи си черен чай и си рече: "Хм, какво ли толкова му харесваше на лалугера М., докато беше тука, да пие от сутринта алкохол?! Я, чакай да видим!" Отиде до магазина и си купи шише с водка "Житня" - любимата си. До обяд кучето вече беше еднo истински пиянo куче. Счупи празното шише в масата, направи си тъй да се каже "цигански нож" с остатъка му в ръката си и се втурна в гората сватбарската, лаейки и току назад по посока на овчаря - "И ти си гледай работата!" В гората преби много вълци - първо ги би, после грубо ги люби, сетне пак ги би...

Кучето установи в леса горска теокрация. Лисиците заживяха по дърветата, мечките станаха детски учителки, катериците се зажениха и заомъжваха за зайци и зайки, а вълците кучето назначи за пазачи около гората, сдобри се с тях и понякога галено ги наричаше "моите кучки". А над цялата тая земна правдина се вееше вместо знаме, забучена на един прът, епикризата от психиатрията на дядо Кокаин.

Един ден кучето си спомни за добрия овчар, с когото много се обичаха въпреки всичко и му изпрати двеста осемдесет и три тлъсти заека, обути в четиридесет чифта чорапки, за зайчарника му, който то навремето беше опустошило лично и където последните дни живя лалугерът М., за да няма достъп до алкохола в къщата на овчаря... А как 283 заека ще обуят 40 чифта чорапа смятайте си вие сами, майната ви и на вас.

* * *

- Благослови, отче...
- В какъв филм си вязъл пак, защо така изобличаваш без милост?! Ангел ли си ти или праведник??!
- Праведник не съм, нито ангел със сигурност, а че не съм и дявол, съм почти сигурен... но от този факт вие не ставате автоматически хубавци ненагледни.


* * *

Край или Амин и Конец, както казва Витя Чеботар.

Патриарх Илия Втори в Москва


автор Таня Мускетарката

Грузинският патриарх Илия Втори ще пристигне в Москва на 18 ноември, той е приел поканата на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.

Визитата на патриарх Илия Втори е по повод на 70 годишнина на предстоятеля на Руската православна църква,която е на 20 ноември.

Не е ясна програмата на грузинският патриарх в Москва,но важното,е, че той ще участва в тържествата.

30 октомври 2016

Псалом по Свети Павел (Любовта Христова ни взривява)


Любовта Христова ни облива, когато започнем да мислим върху факта, че Христос умря за нас още докато бяхме безбожници, всички до един хулители по един или друг начин, а някои от нас и Негови гонители и мъчители.

Божията любов, изливаща се изобилно чрез Христос-Господ върху всеки човек, идващ на тоя свят, ни възтрогва до екстаз, когато се сетим, че Христос не се погнуси не само да се роди на земята, но да се роди като Един от нас, Бог стана Истинен Човек, но Той се роди и в яслите сред добитъка в мрачен и затънтен край на тогавашния свят, а после, след като стана на около тридесет години, три години и половина ходи бездомен, гладен и често руган и гонен, неразбиран от своите, мразен от чуждите. Те Го заковаха на Кръста - по своя си начин всеки - и свои, и чужди.

Любовта Христова ни взривява, когато разберем, че Той се спусна (самоунищожи, самоопразни) чак до сърцето на земята, подобно на старозаветния пророк Йона в утробата на онзи кит, за да ни настигне в любовта си "докрай", до най-дълбоките катове на ада - до личния гроб на всекиго, та ако ще да е на самото адско дъно.

Защото Христос умря за мъртвите, каквито бяхме всички ние до един, замъртвели в греховете си, в бесъвестността си, в себичността и ужаса от истинския живот, в капитулацията пред смъртта. 

Христос умря за мъртвите.

Ние все се оправдаваме, че бихме се жертвали само за живи хора, а Христос умря заради мъртвите. 

И къде е сега Господ, къде (във време или пространство) е Възкръсналият като тяло? Никъде в пространство и време, само у Бога и все пак живее, защото Негово тяло и кръв сме ние, възкръсналите с Него - в нас Той вля Себе Си и ни оживотвори, и така наистина се изпълни Словото на прор. Йсая в Него - Емануил, чрез Него Бог е с нас. 

И защо вярваме, че този живот е вечен, защо вярваме във вечния живот и спасението в Него и чрез Него за нас, които сме Го приели у Себе Си и сме открили себе си в Него?

Защото да отхвърли и изостави Бог нас ще е все едно да отхвърли и да изостави Него. А Той е Негов Единороден Син, роден предвечно от самите Му Недра, той е отпечатък на Личността на Отца, а това ще рече, че да Го отхвърли и изостави, ще е все едно да се отрече и да напусне Бог Сам Себе Си. 

Свети Козма и Дамян Асийски



автор Таня Мускетарката


Тропар на свети Козма и Дамян :


Свети безсребърници и  чудотворци ,  помилвайте нашата немощ, даром получихте, даром давайте и нам"

Православната църква почита три двойки светии, живели, както се счита, в различно време и на различни места .

  • Козма и Дамян Асийски, чествани на 1 ноември 
  • Козма и Дамян Римски, чествани на 1 юли 
  • Козма и Дамян Арабски чествани на 17 октомври (предимно и само от римокатолиците)
Козма и Дамян Асийски са родени в Асия (в Мала Азия). Времето на тяхното раждане и смърт са неизвестни. Счита се, че те са живели не по-късно от 4 век. Баща им, грък по народност, е починал когато те са били още много малки деца. С възпитанието им в християнската вяра се занимавала тяхната майка, която се казвала Теодотия (канонизирана от църквата и нейната памет се чества на 2 януари). 
света Теодотия майка на светите безсребърници 

Козма и Дамян още като деца били дадени да изучават медицина. Счита се, че Господ им дал като дарба изкуството да лекуват и с тази си дарба излекували много хора и славата им се разнесла надалече. От болните те не взимали заплата, съблюдавали заповедта на Иисус Христос: "Даром  получихте, даром давайте" (Мат. 10:8 ) И заради това те били наричани безсребърници. Преданието разказва, че светиите излекували една тежко болна жена на име Паладия, а тази жена не са могли да излекуват много лекари. В знак на благодарност жената поискала да даде три яйца в знак на почит към Светата Троица и ги дала на Дамян с думите: „Приеми този малък дар в името на Светата и Животворяща Троица - Отец, Син и Светия Дух" Чул за Светата Троица, безсребърникът Дамян не посмял да откаже. Когато брат му Козма научил за случилото се, много се огорчил. Той си помислил, че брат му е нарушил обета даден от тях двамата да не взимат награда за лечителството си. Когато дошло време Козма да умира, той завещал да не погребват брат му до него в един гроб. След време починал и Дамян. Хората не могли да решат къде да е гробът на Дамян. И станало чудо: при хората дошла една камила, която била излекувана от бяс от двамата братя и проговорила с човешки глас: "Не се бойте да ги погребете в един гроб, защото Дамян не взе яйцата като заплата, а в името на Светата Троица".

Така двамата братя са били погребани един до друг. Гробът им се намирал във Фереман - местност в Месопотамия, близо до река Тигър на два дни от Амида (сега Деарбекир).

Мощи от братята безсребърници в днешно време има в манастира Дионисиат - Света Гора и манастира Пантократор -Света Гора, както и в Рим в църквата "Сан Козма и Дамиано".

29 октомври 2016

За двойния аршин


автор Таня Мускетарката

Утре в Асеновград ще бъде осветена нова църква, посветена на „Свети Арахангел Михаил". Дотук добре, но основният ктитор е известната ясновидка Николина Игнатова. 

Сега искам да се обръна към високопреосвещения Николай Пловдивски: Високопреосвещенство, нали не трябва да ходим на врачки и баячки? А Вие ще й освещавате църквата. Висарион -Димитрий на това ли Ви е научил? Или тя Ви е предрекла спокойствие и патриаршестко було?

Публикувам нещо което е писано за госпожа Николина (впрочем тя е баба на прочутата Нина Мода - придворната шивачка на Николай Пловдивски ): "Никога не съм ходила на врачки и баячки, но преди години ми се наложи. Така попаднах на една жена, Николина Игнатова от Асеновград. Попитах я директно за проблема ми и тя ми отговори конкретно на въпроса ми. Детето ми оздравя и от тогава никого за нищо не съм търсила".

Изводите оставям на читателите.

Светата Сватя (още 20 кинта за Сумиста)


"Подигни мач свој, анђеле, сети се крсташких ратова, сети се прекланих вратова, кад дођеш Богу на истину, нек ти у души влада мир." (Рибља Чорба, "Погледај дом свој, анђеле")
продължение от "Десет кинта за Нинджата"

Някои от нас ги гонят ядосани кредитори... Един пример затова е Премъдрият Велико с неговите около два-три "бързи кредита"... Няма обаче нивга да го хванат, защото е невероятно изобретателен...

Предния месец например научих, че преди време е успял да продаде адресната си регистрация. Продал им да ползват правото на адрес у тях на едно семейство пенсионери от безморската провинция, за да могат да си получават във Варна пенсиите. Научихме го едновременно с отец Мъглата. Мъглявко не можа в началото да разбере какво точно е направил Велико, защото такива неща на Мъглявко нивга не биха му и дошли наум. Аз обаче веднага разбрах, защото съм десет пъти по-умен от Мъглявко. Започнах да се смея почти със сълзи, докато му обяснявах какво Велико е направил. Отецът най-сетне разбра и успя само да каже:

- Това е гениално!

А онзи ден Велико успя да "продаде" на Николай Иванов (Кольо Марата, третият кандидат за четник при нас) неполучения си от мене още наем - падежната дата за кредитите му беше минала и той, както винаги, когато това се случи, уплашено подскачаше в стола си, звънне ли телефон или позвъни ли се на вратата... Кольо вчера ни дойде на гости, не беше много сърдит. Той добре разбира, че чета без каса и касиер не може да съществува. Следователно не си е платил, за да го вземем за четник, Боже опази, ами е съдействал за развитието ни като организация! Дал е своя скромен принос в голямото дело.

Други хора например ги гонят ядосани ревниви съпрузи, като да речем мен преди време - гонеше ме един Господин Василев от София и един, ако щете вярвайте, че се казваше наистина така, обаче е факт абсолютен - Господин Левски от Варна. От Василев избягах от София във Варна, а от Левски избягах от Варна в Белград тогава.

Трети, като Шиньо от енорията при храм "Свети Никола" във Варна, който впрочем отдавна е в затвора, са го гонили, че и хващали, че и грозно били пред собствените ми очи сервитьорите, когато се напие и се опита да си тръгне, без да си плати в заведението сметката... В интерес на истината тогава и аз имах известна вина, щото той вярваше съвсем сериозно, че ще я платя все-таки сметката му, както мнозина други преди мен бяха правили, обаче не я платих, защото... ми се гледаше сеир.

Четвърти ги преследат бременни жени, пети врачки-циганки, но едва ли някой някога са го гонили водопроводчици, като мене онзи ден...

- Здравей Любо, ало, ало...
- Къде си, Светльо, да не си в болницата?!
- Що да съм там, Любо?
- Ами преди малко мина оттука един водопроводчик и каза, че те търси да те убива!

Това е пълен абсурд, но на мене взе да ми става забавно, затова сега ще залепя още една банкнота, този път от цели двадесет кинта, на челото на отец Сумо, както всъщност всичко се започна с първия такъв мой кръчмарски поздрав по сръбски в блога. Искам просто да пробвам дали сега няма да ме подгонят и водолазите. Наздраве, чета!

* * *

Отчето Сумо, светата ни енорийска сватя, освен дето смята, че има свръхестествена харизма да сгаджосва и оженва хората, заради което преди години още отец Нинджа го беше наказал с две хватки от енорийската ни кама сутра пред дядо К., вярва безусловно и че може да "оправя" жени, най-вече млади момичета. Някои твърдят, че и мъже са го виждали да "оправя", но аз не ще повярвам, докато не го видя с очите си, щото не може да му се отрече вкуса към жените - слабички, симпатични и... непълнолетни... Всъщност още отсега да се уточним, за да няма ескалации на напрежение и недоразумения, когато най-сетне се престраша да се кача в двора на храма - той не ги "оправя" в онзи смисъл, за който вие, глупаци такива, веднага се сетихте, ами всъщност ги "терапевтира". 

И в това отношение е истински добър ученик на преподавателя си от духовната семинария Иван Николов. Те, иван-николовците и б.-божковците в БПЦ затова и още докато научиха за "терапевтичното богословие" на гръцкия митрополит и богослов Йеротей Влахос, тутакси се заеха да го адаптират "по български". Адаптираха го впрочем също така безобразно, както и сръбската концепция за вероучението в държавните училища...

Всеки ненормалник в расо се обяви за... духовно джи-пи и се започна с терапевтирането поголовно на миряните. Влезе бедният излъгал се да ги навести мирянин в изповедалнята и научава невероятни неща за себе си, за които не е даже подозирал - "Ти, чадо мое, си психично болен", "Ти, синко, пребиваваш в духовна самоизмама", "Ти, дъще, имаш направена... магия!" Туш!... Така изпонаебаха много жени или се впиха като пиявици в семейни бюджети нашите "прозорливци и духоносци". обдарени (и въоръжени) с терапевтичното богословие на Влахос, прочетено по бисер-божковски.

Една такава непълнолетна девица отец Сумо така я излекува преди години, че повече не я видяхме. Те винаги бяха заедно навсякъде, ходиха даже и на свещеническите братски сбирки по заведенията. Бабите в селските енории около нашия квартал, като го виждали да я държи на коленете си, също като един нов Христо Ботйов бъдещата Венета Ботева из браилските кръчми и да я храни с пръсти в устата с грозде, викали погнусени:

- Какъв свещеник въобще си ти?!

* * *

Преди няколко седмици за пръв път и то пред свидетели, с него разговаряхме почти час очи в очи за реалните неща.

- Абе, вие с отец Нинджата по колко жени имате? - пита ме риторически иронично.
- Винаги само по една... действаща.
- Ах, така ли, как не ви е срам!!?? Моето семейство е здраво, въпреки всичко!! - виква.

...А аз много "обичам" да ми повишават глас. Викнат ли ми, сещам се за мама и нейните скандали, продължаващи с часове, затова ми падна пердето.

- Отче бе, я ми кажи ти къде сега е онази Госпожица, дето ти я "излекува" преди години?!

Наведе поглед, буквално го заби в масата. Впрочем точно както отецът ми Нинджа, когато по енорийски се бяхме събрали в едно заведение в провадийските села. Бяха дошли там и свещеници от Вълчидол. Аз като разбрах от къде са, изпаднах във възторг. Помолих ги горещо (само дето не ги разцелувах) да поздравят отец Станислав от техния град, задето е изхвърлил от дома си поп Силвстър, като е ходил у тях да му предлага пари да гласува за еп. Сионий да стане варненски митрополит... Отде да знам бе, че и моят отец е бил там, изхвърлен вкупом, научих го после?!

Но да са върнем на сумиста... Гледай го ти него! Акъл да измисли една читава проповед няма, но откри самичък йезуитския "морал", без и хабер да си има дори кой е Игнациус Лойла!

* * *

Ех, попе, попе!!... За да си отмъстиш за едни 300 лв. месечно, без които те оставихме преди години, ти сега унищожаваш хора (в младостта им, в първата им радост от живота), за които съм се борил и съм плакал, и съм се молил, макар че не сте го виждали... Всеки път погребвам с всеки от тях част от сърцето си. А всеки път останалите живи ме питат: "Аз ли съм следващият?". Е, няма аз да погребвам, за да плюскаш ти. Не знам какво искаш да ни докажеш - че може би без тебе сме абсолютно неспособни на нищо - твоя си работа е това, не знам какво дяволът ти шепне, сине на Лойола... Аз обаче сега ще се пробвам да те унищожа като свещеник, па ако ще да е това моята последна битка. С 300 лв., които ти тогава не прежали, сега ще си избърша публично гъза. Не с някаква друга цел, ами чисто и просто, за да си направя Човещината. 

* * *

- Ех, не е лесно - вика Велико завчера, седнал на стола и скръстил ръце на шкембето си, привел леко глава на една страна - да мислиш като тях все с по пет-десет хода напред... Все едно аз - оглежда се наоколо си, за да намери въздействащ пример и вижда пържолата на масата - докато ям тази пържола, да си мисля за следващите десет пържоли, които тия дни смятам да изям...

следва: 50 лева и за Владиката (за едни 20 бона годишно, 10 бона годишно, 5 бона годишно и накрая... кукиш)

28 октомври 2016

Хубаво е да се знае: цар Иван Грозни с български произход


автор Таня Мускетарката 


Иван Четвърти Василиевич Грозни е велик княз на Великото московско княжество и първи цар на Русия. Той основава Руското царство и е най-дълго управлявалият владетел на Русия, като по време на царуването си завладява Поволжието, започва да завладява Сибир и е основал много от институциите в държавата, които са просъществували до 18 век. Той е запомнен с ексцентричното си поведение и масовият терор, посредством опричнината.

По произход първият руски цар е внук на племенницата на последния византийски император - София Палеолог, а посредством нея е пряк потомък на Асеневци.
София Палеолог

София е пра-праправнучка на цар Иван-Асен Трети и деспотът на Велбъжд Деян .

Българската следа е навсякъде.
   

Как става в другите църкви?


автор Таня Мускетарката 

През изминалата седмица един от влиятелните духовници в Украйна беше въвлечен в скандал. Архиепископ Мстислав Тернопоски и Подолски е бил засечен да се забавлява в компанията на свещеници и да се бие с полицаите, които са дошли да озаптяват буйната компания. Не скандалът е предмет на обсъждане от моя страна, а резултатът. А той е следният: архиепископът е отстранен от служба и изпратен в манастир за един месец. След което ще му бъде наложено наказание. 

Друг пресен случай затова, че има правосъдие за духовници, е архиепископът на Томи - Теодосий от Румънската православна църква е вече обвиняем по дело за присвояване на средства от европейските фондове. И тук възниква въпросът: Защо в България няма такива случаи или ако ги има, се започват църковно-наказателни формали дела и се оставят в небитието? На всички ни са известни подвизите на архимандрита, наречен и утвърден, но не хиротонисан за епископ Дионисий, епископ Борис, отец Виктор Христев ( срещу който даже няма заведено църковно-наказателно дело, в качеството му на свещеник, живеещ на семейни начала и без брак с неговата Мариана) и още други персонажи.

С какво сме по-различни  от другите поместни църкви .Може би сме уникални?


кадри от скандала с участието на архиепископ Мстислав 

26 октомври 2016

Десет лева за Нинджата (Емо и саламите, сектантите и фирмите им)


продължение от "На ти, попе, петтях лева!"
/от поредицата "Двата лева" (Къщата на Фантазиите II)

От десетина години с отец Нинджата гледаме заедно, всеки посвоему, а той много по-отдавна, едни палавници, които или пият ракията като минерална вода, или си вкарват във вените странни субстанции. Кой каквото и колкото може - само Богу слава. Но не е това темата ни сега, ами е за всички странни, а понякога и откровено смахнати хора, които минаха през това време около нас.

Стигаше му само да мерне някоя откачалка или съмнителен тип, в която да припознае нещо от себе си или пък шанс да го манипулира (все с цел общото ни на всички - и на него, и на нас, и на психопата спасение уж) и веднага го правеше "старши на всичките старши" или направо крал на президентите в нашата чудна организация.

Аз винаги съм внимавал с кого в какво точно се съвпрягам да правя или съм си оставял вратички и мостчета, за да мога да изчезна безследно от компанията във всеки един даден момент, тъй сякаш нивга ме е нямало помежду им. Един път обаче замалко да се прекарам тотално - още не мога да повярвам как се оказах за цял половин работен ден (за два часа и пет минути по-точно) в един склад за храни на едро, на 6 дневна работна седмица и 12 часов работен ден за... 500 лв. заплата.

Тъкмо се бях прибрал от Сърбия за ваканцията лятната и бях решил, че ще ставам сериозен и отговорен мъж, съвсем истински работник с другите работници. Тогава се появи в полезрението ми Емо със саламите, срещнах го, естествено, покрай отец Нинджа. Емо имаше интерес да се занимава с мисиониране и социална дейност из епархията, а на отец Нинджа винаги тези неща са му били на сърце. Тримата решихме да ставам проповедник-мисионер. Емо ми купи панталон, заведе ме на две-три софри из Делиормана, даже веднъж проповядвах в читалището на с. Ветрино май беше - "Хитър Петър и курбаните". Бях възторжен от новото поприще и даже написах тогава цяло стихотворение по този повод, казваше се "Свети-иванова Держава"

В един момент обаче, като заговорихме с Емо за пари (беше ми дал един-два пъти по 80-100 лв.), се оказа, че по нашия проект вече нямало как да се говори за пари, но можел да ми предложи обща работа в склада си. И нали глупостта никога не идва сама, но винаги върви ръка за ръка с щерка си лудостта, аз се съгласих.

Вечерта преди уговорения първи работен ден, изведнъж осъзнах какво се случва - ще работя с истинските работници почти денонощно, уговорката си беше уговорка обаче, а и имах нова любима в София, пред която трябваше да се проявя като благонадежден мъж. Затова се напих "за последен" път, изслушвайки през нощта целия концерт на "Кубански казашки хор" по случай 200 годишнината им до малките часове на нощта и заспах с вярата, че на другия ден със сигурност ще стана в 6.30 ч., за да съм в 8.00 с автобуса на работа при всички останали работници.

Отворих едното си око в около 7.45, предпочитах да умра, вместо да тръгна закъдето и да е. Хванах телефона да звъня на Емо:

- Слушай, Емиле, на спирката съм, ама изтървах автобуса, ще бъда на работа утре.
- Не, - вика Емо - вземи такси и идвай сега, аз ще го платя.

Стана ми конфузно и си извиках такси... Макар и не веднага, поспах още час. В около 9.30 ч. бях вече там. От 9.30 до 12.00 разнасях салами и зеленчуци със съмнителен произход и съставки, попитах за обедната почивка, казаха ми, че била 15 минути. Запалих цигара и реших през уикенда да ида до София. Звъня на Емо:

- Ще ми дадеш ли тия дни стотина кинта аванс, Емо?
- Не, - вика - няма да ти дам.
- Добре, Емо - казах кротичко.
- Чао, Светльо - рече пък Емо, приятно изненадан от спокойствието в гласа ми.

Звъннах на Митко:

- Здравей, Митко, дай ми сто лева назаем.
- Добре, Светльо.

Прибрах се в склада, колкото да си взема якето и казах на отговорника на смяна:

- Сбогом, пич, предай на Емо сърдечни поздрави.

...Вкъщи съм вече пак, приготвям се за влака за София, звъни ми Емо:

- Слушай, Емо, - опитвам се да бъда мил аз - знам че не беше редно така да напусна, ама аз има нужда и от лично време... Да, разбирам, че предлагаш голяма заплата, но...

Тогава Емо, явнo ядосан, реши да прояви характер, без да съобразява пред кого точно го прави:

- Кой ти каза, че ще е голяма заплатата?!
- Ами не знам, - викам му - ама като сметна колко беше авансът за двата часа работене, поне 300 лв. преди тях даже, предположих, че заплатата ще е едно към 750 000 лева на месец.

Емо ми тресна телефона и дълго не ми се обажда сетне. 

Той продължи да ни подарява на всички нас заедно или поотделно салами, които или бяха със зелен цвят, или седмица по-късно се взеленяваха изневиделица, както и кебапчета със странен дъх и лилави банички, а отец Нинджа продължи да уверява всеки от нас колко полезно, душеспасително и личностно изграждащо би било да работим при Емил, но вече никой отдавна не му се връзваше. Така Емо остана със сериозно текучество на работна ръка в склада си и с твърдото убеждение, че "всички българи ги мързи да работят"... Но все пак ни е приятел, щото не е лош човек и мъж инак, времената просто са педерастки.

* * *

След Емо А. се появиха други наши "благодетели" от една варненска фирма.

- Едно нещо ми направи силно впечатление от катехизационните ти беседи, Светльо, - обясняваше ми М., когато беше трезвен - като каза, че протестантите на такива като нас не ни помагат истински, не ни приемат, ами ни изхвърлят.
- Да, Мартине, да... Или пък намират начин да ви експлоатират зверски и цинично.

Да, братя и сестри, да, това е прехвалената западна социална етика, вдъхновена от протестантството - социологията на Макс Вебер - сатаната. Тя е човекоубийствена и фалшива, безчовечна и безнравствена.

Шефът на фирмата е от евангелистка "църква". Бивш наркозависим, когото са "спасили" в протестантската комуна РЕТО. В РЕТО знаят как да правят пари от наркомански труд - закрепостили са и поробили хиляди младежи в комуните си, които им работят безплатно, с почти минимални разходи за храна, медицина и облекло, вярвайки че, там са "спасени" от наркотиците. Държат ги, ако могат, доживотно.

Теодор обаче се е усетил как да си направи свое собствено малко РЕТО "на свободен режим", нещо като Втори Модул на РЕТО, петимен е да събира за работници във фирмата си зависими алкохолно или от хероин момчета. Плаща им щедро сравнително за варненските стандарти и не му пука друсат ли се или пият. Важното е в определени часове да работят при него за фирмата му, като някои от тях и притиска да стават протестанти от православни, ако са по-податливи, за да го хвали може би пасторът му.

А ние, православните "хуманисти" мълчим, щото отде да знаеш от кой храст ще изскочи голям тлъст заек или десет кила нетолкова зелен салам??!!... Ех, дяволът може и да се мисли за "княз на този свят", но на масата ми няма да седне. Под това синьо небе няма да сме и аз, и мерзостта, един трябва да си иде...

следва "Поп Сумо и лолитката - 20-те лева"
/повторно лично съобщение: Попе бе, наистина нямаме вече олио!/

Първи пет лева нацяло за Биската и отец Сумо (Двата лева III-та част)



Ще си позволя в началото да цитирам моя приятел Бисер Б. от село Константиново... Не че има общо с темата на сегашната публикация това, което ще ви разкажа, но трябва да ви разкажа нещо за него самия, за да разберете смисъла на казаното от Бисер, с което искам да ви въведа в нея...

Бисер завърши богословие в София, но все още, на 50 и кусур години, не успява да завърши право - има оставащи няколко изпита за взимане във Варненския Свободен Университет след около 10 години студентстване... Аз за това не му се смея на Биската, щото ще бъде "присмял се хърбав на щърбав", ами задето, въпреки това, е издал до днес поне пет много претенциозни "правно-богословски" аналитични книги. В едната даже, Господи помилуй, е цитирал самия мен!!!

Бисер за известно време се опитваше да пробие преди години в центъра за изследване на култове и нови религиозни движения на проф. Иван Желев, той обаче е с международен авторитет научен истински тоя център, затова и там не му възлагаха нищо по-отговорно от това да носи по семинарите минералната вода за лекторите. Бисер навреме се усети и стана последовател на митр. Николай. Ходи редовно на инструктажи в Германския манастир, където клечи от известно време йером. Висарион-Димитрий, там го учат как се разнася "преблагодатното николайчово богословие", дето нашата Таня Илиева в блога съвсем удачно го нарече "богословие на заграждането".

Сега вече Бисер е "друга бира" - пише "истински книги" и николаевите приятели даже го изпращат да чете "истински доклади" по международни семинари... Очаквайте догодина Бисер да чете доклад в Узбекистан!!

Но оставете го Бисер, ами да стигнем до цитата от него за мен, не в книгата му де, ами в разговор. Той го заслужава, след като в една от книгите си е цитирал мене сам, макар и не за себе си! Каза ми Биската веднъж: "Ти си самороден криминалист!"... На Бисер трябва да му се вярва, щото той пък е гениален юрист. Сега ще ви кажа защо! Защото може и да не е завършил право, не успял даже в Свободния университет във Варна, където и козата си да запишеш, ще завърши, стига да й плащаш редовно таксата, обаче още докато бил за втори курс студент там, успял да застраши Държавната Система... По някакъв повод взел да я бори чрез гениални юридически операции, но таман да я събори и миг преди успеха, взели че го въдворили в... психиатрията. Всичко това е по негови разкази, питайте го и лично, съвсем безхитростно разказва!!... По това си приличат впрочем с митр. Николай, само дето Николай "набори системата" след като излезе от психиатрията, a и ще си признае, че е бил там, чак след като пипна епикризата му и я публикувам на петата минута, след като ми падне в ръчичките, в блог "Маран-ата"!!

Книгите на Бисер ги е наредил по пангара ни в енорийския храм споменатият предния път отец Сумо, който впрочем е богослов, колкото е Биската юрист, а аз криминалист. Ето, това беше смисълът на цитата за мене от Бисер, заради който толкова време ви въвеждах в текста си.

* * *

Отец Сумо мрази от сърце богословите и богословието, особено академичното, не го крие от никого.

- Какво от туй, - вика ядосан - че били чели книги!!?? Голяма работа!!
- Тъй, тъй, - пригласям аз - а ти пък си чети, както винаги, само в-к "Седем дни спорт!" и да не ти пука, а те да ти ядат дупето!!

Следи от дълбока мисъл по лицето на отец Сумо можеш да откриеш само, когато яде. Някак си благородно и концентрирано, бавно дъвче храната, особено ако е месо. При богослужение пее като недоклан козел, той е един от малкото хора, които са почти пълни музикални инвалиди, поставен до него поп Еленко от храм "Света Петка" в Пловдив би бил направо Волфганг Амадеус Моцарт. Отец Сумо проповядва по време на литургията по не по-слабо озадачителен начин - независимо дали чете готова проповед или импровизира, той буквално подпява, опитвайки се да придаде на гласа си някаква тънкота и умилност. Но ефектът е все едно слушаш как Северноамериканска мечка гризли оплаква току-що схрускано от нея детенце от племето на апачите, пък мисъл истинска в казваното не може да се открие, когато импровизира, ако щеш и с телескоп да я търсиш.

Но ако не направим връзката с мир. Николай и при отец Сумо, както го направихме при Бисер Б., ще е пропуск. Отец Сумо е съвсем истински братовчед на митр. Николай - те двамата са племенници на митр. Геласий - бивш Американски митрополит и игумен на Рилския манастир - таранът, както казват някои, на всички "меки китки" в БПЦ-то, царство му небесно.

Отец Сумо е достоен представител на школата на Иван Николов от Софийската духовна семинария, с която се изчерпва всичкото му духовно образование. Иван Николов ги е учил, че всеки свещеник си има някаква специална свръхестествена дарба, по самата сила на това, че е свещеник, отличаваща го от всички миряни. И тъй като никого не може да излъже, дори слепите и глухите, че има дарование да проповядва или да води служба, затова отец Сумо е решил, че има "благодат да сгаджосва хората". Ако беше без расо и брада, бихме го помислили за махленска сватя или сводник, обаче той е в расо и затова вярвайте ми, цанцугери мои ортодоксални, това е непременно някаква особено благодатна дарба, а не е туй, което неверниците безбожни биха си помислили.

Другата му голяма дарба е да превръща свинското месо в патладжан-барбекю и деня в нощ насред храмовия двор с една единствена дума - "Няма такова нещо!". Също като във вица за евреина. Разказвал един евреин веднъж колко е велик бога му Йехова и какви чудеса бил правил за него лично. Намерил бил евреинът на пътя пълен портфейл с пари, обаче било шабат, било събота, а в събота никаква работа не е позволено да вършиш... И вика евреинът: "Помолих се и Бог направи така, че от едната страна на пътя да е събота, от другата пак събота, а по средата, там където беше паднал претъпканият с пари портфейл, чист петък". Така и поп Сумо, ако ненадейно го изненадаш насред храмовия двор (зад храма) да пече с приятели на барбекюто пържоли насред пости и да се смее доволен, плюскайки, ще ти обясни, че сега е привечер, а според "библейското броене на дните" днешният (постен ден) вече е свършил... Нищо, че като гледаш зачервените физиономии на компаньоните му, очевидно са прекарали там вече цял ден...

Следва продължение
/лично съобщение: Попе, пак ни свърши олиото/

25 октомври 2016

И още няколко пъти по два лева! (отците Нинджа, Ръгби, Сумо и Мъглявко)


Нашата щастлива енория е овеселена благодатно с три благоговейнства и всеблагоговейнства. Ние средно благоговеем или напълно (всецяло) благоговеем пред трима отци-братя. За да запазя необичайна за мене дискретност, няма да напиша имената им, а ще ги посоча с прякорите им. Те са отец Нинджа (дето ми е и изповедник), отец Сумо и отец Мъгла. дето ми беше кум на едно обручение (църковен годеж), което скоро след това развалих. 

Имахме си и един отец Ръгби, дето и кум ми беше на всичкото отгоре на една от венчавките (пропаднала също впоследствие), но след като отец Нинджа и отец Сумо го оплетоха в многобройните си взаимни щуротии, интриги и препирни, той с превелика радост май си замина отсред нас - не се е възнесал като св. Павел до Третото Небе, разбира се и слава Богу, просто отиде другаде. 

Всъщност отците Нинджа и Сумо не ни разрешават ужким да наричаме третия останал отец "Мъгла". Обаче ние докато спрем и изведнъж, както си седим с Нинджа и Сумо понявга заедно на двора, издалеко по улицата откъм "Сиропа" вземе да се зададе отец Мъглата и тия двамата, забравили веднага какво са разправяли досега на нас, викват в един глас:

- Охо-о-о, здравей, здравей, отец Мъгла, Свети Мъгла!!

Отчето Мъглявко е едно истински добро и почтено момче, което познавам от малък още, затова и се старае да не им обръща голямо внимание нито на задявките, нито на честите скандали помежду им, в които радостни и без закъснение непрекъснато се спускат, почти без да се замислят... Само, отвреме-навреме, когато взема да му споделям разни мои си лични тревоги и огорчения, казва ми:

- Не се кахъри, свиркай си, нас ни изтърваха!

Той разбира се има предвид стотиците и хиляди интриганти, измекяри и завераджии сред клира и лаоса, които обожават из БПЦ да впримчват жертвите си в лицето на новоначалните вярващи и да ги разиграват в налудничавите си надигравания на църковен покер помежду си... Аз, естествено, разбирам какво има предвид, обаче веднъж, като ми рече тъй преди време, бях прилично подпийнал, затова му отвърнах, при туй в компанията на няколко дами:

- О, не Мъглявко-отче, мене не са ме изтървали, мене ме хванаха за... оная работа!!

Мъглявко се опули, както може да се ококори само той, една от присъстващите дами хлъцна, а другата се задави с кафето, което пиеше, закашля се и опръска расото на Мъглявко с кафе. 

Да не забравя да кажа и че в нашата енория има поне две-три чети - една са припадалките (мъжки и женски) на отец Нинджа, другата са припадалките и припадалковците на отец Сумо, а третата чета сме аз и Велико, като отвреме-навреме се присъединява към нас и един Николай Иванов, дето гледа веселяшки налудничаво и през зимата ходи със странна шапка от ония, дето имат пюскюл на върха, обаче неговият пюскюл отдавна е паднал, затова и двата горни края на шапката му стърчат като две рогца. Има и един истински Четник Д., ама той ходи да шета далеко-далеко другаде като самостоятелна бойна единица, а при нас е просто често-често на гастрол.

Николай идва рядко, защото е ужасно обиден на отец Мъглата, задето му заявил, че дордето пуши понякога марихуана, няма да го допусне до свето причастие. Той първо се изповядваше при отец Ръгби, дето също му го забрани пръв, а после с надежда се премести при Мъглявко, който не очакваше да му забрани, обаче Мъглявко рече и отсече: "Йок, епитимия, никакво причастие, гле'й си работата!". Оттогава Николай се вясва от дъжда на вятър (защото, предполагам, инак не би имал повод да носи странната си шапка, ако няма дъжд или вятър), а понявга и на високосна година половин път... Николай впрочем тогава още ме попита какво да прави с тия "дивите попове", както сам се изрази, а аз пак бях порядъчно подпийнал, затова и го посъветвах да се изповядва наум пред иконите (те всякога ни "гледат" мило и разбиращо) и да ходи да се причастява както си ще, шмугвайки се покрай вниманието им на поповете, той обаче не ми се довери и почна за все по-дълго да изчезва от нашата енория.

Ние бързо забравихме за Николай, щото къде ти нещо друго да ти ангажира вниманието и да помниш, докато наблюдаваш или активно участваш в простотиите на отец Нинджа и на отец Сумо? В тия искрящи от чудатост припирни отец Нинджа е всякога абсолютно невинен, разбира се и изцяло жертвата, точно както английския крал Хенри VIII-ми: 

"Бог ми каза да се оженя за Ан Болейн!", а Архиепископът на Кентърбъри кима утвърдително, ако не иска да остане без глава, а после: "Бог ми каза да отсека главата на Ан Болейн!", а Кентърбъриецът кима пак. 

В нашия случай кимаме ние обаче - четата с припадащите по отец Нинджата, щото Архиепископ в двора на храма за целта не се намира никакъв, камоли англикански. Има само един немец - православен дякон, когото, ако го облечем като англикански архиепископ, би могъл да изпълнява тая роля, който идва отвреме-навреме да ни носи кашони с хуманитарни помощи. 

Тогава, около кашоните, се събира най-сетне храмовото настоятелство, което почна вече главно тогава да се събира или са ежеседмичния курбан, когато Милена, майката на Йо-Йо, го сготви, след като сама е намерила пари - идват с буркани и малки тенджерки, за да си отнесат вкъщи, след като се наядат тия, дето иначе на един плакат А3 в притвора на храма им стоят и цветните снимки с надписи - "Отговорник на отдел "Екология", "Отговорник на мисионерски отдел", отговорник на "Неделно училище". Тоест превърнахме се от православна енория в църква от протестантско-конгрешански тип, с църковни отдели и прочие. Аз отдавна предупреждавах, че така ще се случи, знаех го, щото натам където тия тръгваха, оттам се връщах, ама нямаше кой да чуе, щото отците Нинджа и Сумо и тогава се караха, както винаги, а Мъглявко и тогава обикаляше и ми викаше: "Свиркай си, изтърваха ни!", пък на отец Ръгби като че още тогава му се искаше да си направи едни крила от восък, клони и пера от чайки и да литне чак до Слънцето, за да избяга от нас, като на Слънцето кацне "нощем" естествено, за да не си изгори вълнените чорапи - тип "шошон", дето в ранна пролет или късна есен понякога носи обути на краката си под сандали.

А аз не знам какво да направя, освен да нарисувам с флумастер на снимката на един от настоятелите-отговорници чичо Георги Пенчев хитлерови мустаци, щото на всичкия дотогавашен цирк само това ни липсваше - евангелисткият църковен модел, дето ни го привнесе и натресе. Ама плакатът е ламиниран и няма как да стане с обикновения детски флумастер, с който пробвах вече впрочем, взет за целта от неделното училище, затова още утре ще ида до "Офис уан" да си купя ацетонов маркер, с който ще го сторя.

* * *

- Престани, - предупреждаваше ме наскоро Премъдрият брат Велико - не взимай страна във войните им... Ти си при нас от десетина години, а аз съм тука от поне двадесет... Те винаги така правят, постоянно се карат, докато не дойдат отнейде някакви пари. Тогава пак зацарява "братската любов" замалко и забравят за всичките си пешки или фрицове, коне и топове в циркаджийските си войни и почват да си викат влюбено един на друг: "Дядо, дядо!"

А инак да, те така си викат един на друг: "Дядо!", за да ни покажат как се обичат и уважават... И докато Велико повтаря "Дядо, дядо!", показва нагледно и пантомимически как се "обичат" - хванал пред пубиса си с две длани въображаемо дупе, извършва възвратно-постъпателни движения с ханша си на две страни... Опитвам се да си го представя как изглежда това "наяве", отказвам се - сексът между нинджа и сумист не е даже порно, а направо хентай-комикс. Пък и не знам дали е заради пари, или е ли е заради безпаричие всичко това, ами не е всъщност от чиста и проста селска тъпотия...

Следва в поредица "Двата лева" или "Къщата на Фантазиите" II-ри сезон: 
"Тропарът на Павката "Попе Добромире, в сряда пак не пости!" и една непълнолетна грешница от 2007-ма"

линк към I-ви сезон на "Къщата"

22 октомври 2016

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец



автор Таня Мускетарката 

Тропар на Свети великомъченик Димитър Солунски:

„Велик поборник в бедите вселената те намери, страдалче, побеждаваш народите, защото, посрамил гордостта на Лий, вдъхновил си за дръзновен подвиг Нестор. Тъй, свети Димитре, Христа Бога моли да дарува нам велика радост."

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец е роден в град Солун през 3 век - 270 година . Баща му бил управител на града, а по религия бил християнин. Когато майката и бащата на Димитър умрели, той бил назначен на висок пост в армията, получил заповед да преследва християните. Само че, Димитър ги покровителствал и защитавал от гонения. Даже насърчавал разпространението на Христовата вяра.

Според преданието, при връщането си от поход от източната част на Римската империя, император Максимиан спрял в Солун и наредил на Димитър да се откаже от вярата си, но нито обещанията за почести и висок ранг помогнали. Тогава Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец на име на арената Лий отправял предизвикателство към християните за борба и ги убивал, като ги хвърлял в една пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър Нестор помолил за разрешение от господаря си да премерят сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър бил прободен с копие през 306 година на 26 октомври.  

Когато император Константин Велики слага край на гоненията на християните през 313 -323 година е построена малка църква в негова памет. След около един век, през 412-13 година аристократът Леонтий от Илирия в знак на благодарност за оздравяването си от паралич построява трикорабна базилика между руините на античните терми и стадиона в Солун. Олтарът е разположен върху предполагаемото място на гроба на светеца и при строителните работи са открити неговите мощи, които били погребани тайно там, според житието му от християните от Солун през 306 година. От старата църква са останали само малко елементи и мозайка. Има и друга версия за първата базилика, посветена на светеца, която според хрониките е построена в Солун през 5 век. Тогава в град Сирмиум (сега Сремска Митровица) се заражда култът към Свети  Димитър, тук според преданието е мястото на първия му гроб и са пренесени мощите му през 441 година при превземането на града от Атила или от аварите в 582 година, но последното твърдение е отхвърлено от археолозите, които са правили разкопките в базиликата.

Църквата е пострадала от пожар по времето на император Ираклий (предполага се че това е било през периода 628-634), след което е построена петкорабна базилика. При този пожар е пострадал сребърният балдахин, които е стоял в центъра на базиликата.

„Запали се неговият свети сребърен киворий.... среброто, разтопено от огъня, като вода беше цялото на пода като река “- пише архиепископ Йоан Солунски в произведението си „Чудесата  на свети Димитър" от 7  век.

Кивоарият (балдахинът) е имал шестоъгълна основа, кухи стени и покрив украсен с кръст. Вътре е имало сребърно легло с изображението на лика на светеца. Вярващите можели да влизат вътре и да палят пред него свещи. Описанието на балдахина е дадено от архиепископ Йоан, а изображение е имало на северната колонада на базиликата.

След този пожар са направени последните строителни работи, които са вече в съвременният вид на базиликата. През този период са направени голяма част от мозайките. Окончателно интериорът на базиликата се оформя към средата на 9 век. След пожара в Солун през 1917 година на източната колонада е намерен надпис от мозайка от началото на 9 век:

"Във   времето   на Леон (Лъв )  разцъфтя храмът на Свети Димитър, пострадал по-рано." 

За богослуженията в солунските храмове, включително и за провеждащите се в „Свети Димитър “, научаваме от Йоан Камениат в неговия труд „За превземането на Солун “, даващ ни информация за превземането на града и ограбването му от арабите през 904 година (за отбелязване е, че тогава базиликата не е пострадала):

„...не им отстъпва и храмът, споменат вече от мен, посветен на достославния и венчан за победата мъченик Димитър, поставен там, където той извършвал свети подвизи и възприел победната награда. Събирайки народа по ред на настъпващите празници зад своите стени, тези храмове даряват на идващите неизказано блаженство и духовна наслада. Във всеки има свещеници, които извършват богослужението и група четци, които изпълняват служебните песнопения. Редуващи се в захващането на словата на химните и съпровождащи тези звуци с движения на ръцете, този многогласен и сладостен сомн и очарова взора с великолепието на блестящите ризи, и услажда слуха с изкусното псалмопение".

Когато през 1185 година норманите са завладели Солун, базиликата е разграбена, гробът на светеца е осквернен. Към края на 13 век към базиликата е добавена пристройка, посветена на преподобния Евтимий, с формата на малка трискатна базилика. Постройката е изографисана през 1303 година, но няма запазени фрески. След завладяването на Солун от турците през 1430 година, базиликата е оставена на християните. Това се е случило на тържествена церемония, проведена от султан Мурад Втори, който по думите на византийския историк Дука, направил жертвоприношение на овен и заповядал да се предаде храма на разпореждане на християните, но всички украшения на гробницата и храма на Свети Димитър са били унищожени, а храмът напълно разграбен. През 1493 църквата е превърната в джамия. Като достъпът на християните до кенотафа на Свети Димитър, разположен в неголяма пристройка в западната част на левия кораб, бил чрез направен там отделен вход. Тогава фреските и мозайките били скрити с гипс и нови стени.  
църквата „Свети Димитър “в Солун в сегашния си вид

Мраморният басейн за освещаване на вода в двора на базиликата. 

Базиликата остава джамия до 1912 година, когато през Балканската война в Солун влизат гръцки части. Храмът е опожарен през 1917. Разрушенията се въстановяват през 1926 година, като в хода на реставрирането е открит един вход към криптата, а под олтара съд, като се предполага че това е кръвта на великомъченик Димитър. Също са премахнати гипсовото покритие и боята върху стенописите. При пожара през 1917 година силно са пострадали покривът и мраморната облицовка на стените, но са запазени много мозайки, които сега са част от интериора на църквата. Част от мозайките пък са положени в криптата, която е превърната в музей. 
църквата „Свети Димитър" отвътре 

При реставрацията са използвани старите колони, облицовката на стените на вътрешните страни на арките и на стените над тях. Подът при въстановяването е направен от цветни камъни и мрамор, покривът е от бетон, но е запазен външния вид на безтаванен дървен покрив, характерен за раннохристиянските базилики. Реставрацията е завършена на 26 октомври 1949 година и е направено ново освещаване на църквата и тя става действаща с редовни богослужения. Достъпът в базиликата и в музея в криптата  е свободен. В базиликата, освен мощите на Свети Димитър, там се пазят и мощите на Анисия Солунска в сребърна ракла недалеч от амвона
света мъченица Анисия Солунска 
В днешно време базиликата е разположена в историческата част на града, до археологическият комплекс на античната агора, на пресечката на улица "Селевкос" и "Агиос Димитриос".

През 2003 година в гробница, построена при входа на базиликата, е погребан солунският митрополит Панталеймон (Хрисофакис), с чиито усилия в храма са върнати мощите на Свети Димитър.

Базиликата е построена в раннохристиянски елински стил и има формата на четириъгълник, към който са прибавени по-късни пристройки. За строителството са използвани тухли и камъни от по-ранни постройки. Базиликата е петкорабна, дължината й с олтарната част е 43,58 метра, а ширината - 33 метра. Това е най-голямата църква в град Солун. Има два входа, водещи в притвора. При амвона централният кораб е пресечен от трансепт, рамкиран с колонада.

Олтарната част е увенчана с конха и е само в централния кораб. Тя завършва с апсида, която не излиза от периметъра на храма. Вдясно от главния олтар е разположена постройката на свети Евтимий. Покривът се състои от пет ската и няма купол. Във всеки от страничните скатове и в наоса има балкони. Фасадата на базиликата е несиметрична, към лявата част е пристроена камбанария, увенчана с кръст. От външната страна на олтарната част има неизползваеми днес входове към базиликата, открити при реставрацията през първата половина на 20 век. Корабите на базиликата са разделени от колонада от бели, зелени и тъмночервени мраморни колонади. Има вероятност те да са взети от стари строежи, защото има разлика и във височината им, и във външния вид на капителите. Капителите са много разнообразни; особено са изящни капителите с листа на тръни, веещи се от вятър. Това е нещо много разпространено през 4 век като стил и се среща например в Сант Аполинаре Класе в град Равена в Италия. Листата имат кръгла форма и са затворени в зъбчата рамка, над два реда листа имат извивки като коринтски капители, а отгоре има площадка на която се държи арката. В другия вид капители листата са разположени вертикално и техните краища са със зъбчатата форма, гледат надолу. В ъглите са разположени извивки, на които се държи опорната площадка за арките. В някои места в ъглите има овнешки глави с извити рога.
капител украсен с овнешки глави 

Фронтоните на арките са били украсени с плочи от тъмносин или зелен мрамор, а в тяхната вътрешна част е имало геометричен орнамент от бял, черен и червен мрамор. В сегашния си вид  тези украшения липсват, а външният им вид е известен само по скици от началото на 20 век. В хода на реставрацията са въстановени някои платна от мозайка от 7-8 век и са малкото преживели епохата на иконоборството. Трудно е да се установи защо иконоборците са пощадили тези изображения. В мозайките си личи античната традиция, лицата са аскетично строги, нещо типично за късновизантийските икони. Ако сравним мозайките от църквата и константинополските църкви от този период, се забелязва наситеност от източни типове, склонност към фронтално настроение и линейност на композицията. На всички тези мозайки свети Димитър има индивидуални черти на лицето, което  навежда над мисълта за по-късно изпълнение на изображението.
епископският престол 



конхата и апсидата на базиликата 

Криптата е открита под базиликата през 1918 година по време на реставрацията в разрушената след пожара през 1917 година църква. В древните времена в криптата се е влизало през отвори, разположени извън църквата от страната на олтара. Сега се влиза в нея по една стълба отдясно на олтара. В криптата е лобното място, където според легендата е бил убит свети Димитър, тя е разположена под олтара на базиликата. Криптата се състои от едноприделна базилика, в която в стари времена са били разположени мощите на светеца, както и едно полукръгло пространство с парапети и колони, заобиколено с резервоари за  вода. В центъра близо до мраморния навес, който се поддържа от седем колони, има мраморна раковина, предназначена да се събира мирото, което изтича от мощите на светеца.
Криптата на базиликата
мраморната раковина за събиране на миро в криптата 

В северната част на криптата има гробове на солунски епископи. В криптата е имало извор, който е течал през изградения през 10 век водопровод. Този кладенец съществува и днес. През 80-те години на 20 век в криптата е открит археологически музей, където са експонирани скулптури и находки от разкопките и част от мозайките, украсявали преди това стените на базиликата. Най-ценните експонати са чаша за миропомазване и въстановеният амвон на храма. Базиликата, построена на мястото на мъченическата смърт на Свети Димитър от самото си основаване е място за съхранение на реликви свързани с него . Първоначално централно място в почитанието на светеца заема киворият, който в житията и чудесата извършени от него се описва като място за общуване на свети Димитър с вярващите. По-късно фокусът се премества към почитанието на мощите на светеца, които се почитат от средата на 11 век като мироточиви.

В днешно време мощите се съхраняват в северния кораб на базиликата в мраморен киворий, създаден вместо унищожения при пожара от7век. Това е вторият мраморен киворий на Свети Димитър, първият е унищожен през 1430 година след завладяването на града от турците. Предполага се, че в края на 12 век и началото на 13 век, вероятно по време на периода на латинското Солунско кралство, те са били изнесени в Италия. 

мощите на Свети великомъченик Димитър Солунски 

Мощите са открити през 1520 година в абатствато Сан Лоренцо ин Кампо и са върнати през 1978 година - главата, а през 1980 година основната част от мощите, като в Италия остават само шест големи частици. 

Мощите още от древността са почитани като мироточиви, Йоан Скилица писмено съобщава, че мироточенето за първи път се появява през 1040 година. Хората идващи в базиликата да се поклонят на светеца събирали миро в стъклени ампули, като най-ранните датират от 11-12 век. Мирото се почитало не само от християните. Йоан Анагност описал завоеванието на Солун от турците, съобщава че мирото е събирано и от мюсюлмани, смятащи го за лекарство, лекуващо всички болести. От 14 век, заедно с изтичането от миро-елей от мощите, започва да се споменава за изтичането на миро-вода от кладенеца на криптата. Първото споменаване за това явление е направено от Никифор Григора. В този период след изчезването на мощите от храма възниква легендата, че са скрити в кладенеца в криптата. Сведенията за мироточене спират през 1493 година, когато базиликата е превърната в джамия. В стари времена изтичането на миро е било в големи количества. Никита Хониат описва как норманите, завзели града през 1185 година, събирали миро в тенджери и пекли с него риба и мажели обувките си с него. Мироточенето е спряло в днешно време, но винаги преди деня на светеца раклата с мощите на светеца се отваря и се раздава на хората памуче пропито от ароматна  течност.

Култът към кръвта на великомъченик Димитър възниква още в ранните години на християнството. Съобщава се от Димитрий Ростовски, че Луп - роб на Свети Димитър, взел ризата на своя господар оросена с неговата кръв, в която потопил и пръстена. С ризата и пръстена той постигнал много чудеса. При разкопките в олтара под престола в една кръстообразна ниша в мраморно ковчеже е открит стъклен съд със засъхнала кръв. Смята се, че под олтара първоначално е била разположена гробницата на Свети Димитър, в която според мнението на редица византолози е имало земя смесена с кръв. Запазени са мощехранителници от 11-12 век с кръв на мъченика във Великата Лавра на Света гора с наквасената от кръв пръст във Ватопед в Света гора, също и кръв и миро в един енголпион от 12-13 век, съхраняващ се в Британския музей.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение или в иконите от царския ред на иконостасите - седящ на трон. В тези случай обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на Апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий Втори Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян, тъй като в Гърция се вярва, че Свети  Димитър е спасил Солун през 1207, убивайки цар Калоян, който бил обсадил града. В Русия е татарин - т. е. формалното зло се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически период на развитие. И за да няма противоречия, всички приемат, че жертвата на Свети Димитър е всъщност Антихристъ .


 

Печат на солунския митрополит Макариус с изображението на Свети великомъченик  Димитър Солунски 
Енголпион с кръв и миро на Свети великомъченик Димитър. Съхранява се в Британския музей в Лондон. Датира се от 13 век. 
ампула с образа на великомъченик Димитър - 13 век