31 октомври 2016

Вместо сбогуване (Двата лева последен път и Валхала)


продължение на "Светата сватя"

Нашето енорийско сестринско сдружение при храма е издало една разобличаваща брошура против не просто езичническия, ами дори и демоничен като характер западняшки празник Хелоуин... 

Не, ние не можем да говорим против празника Кукери, който е със същия смисъл и характер, щото нали е "нашенски", уникален и български, пък нещо българско, ако се изгуби, па ако ще и да е най-обикновено лайно, ще се разклатят самите устои на Вселената... Ама срещу Хелоуин каквото и да кажеш, все ще е за медал.

Както и да е, не ни е сега туй темата, макар че, си струва да забележим как нашите православни проповедници и мисионери с нетърпение чакат някое такова събитие, щото освен против хомосексуалистите, сектантите и извънземните, както и против Oсми март, Свети Валентин и Хелоуин, те друго на хората нито знаят, нито умеят да кажат. 

Отец Сумо призова от амвона нашите енорийски сестри, както и всички нас, да "разнасяме брошури", щото дълг на всеки православен било да "разпространява православието", като не забрави да добави и популярното сега, политкоретно и със статут на парола при нас изречение "защита на православието". Аз не зная какво толкоз се страхува той за православието си, след като първичната несложност, с която го изповядва - едва ли е в състояние и един догмат или канон да обясни, а за повече от един и половина едва ли ще се сети изобщо, че съществуват, го прави несъкрушим за ереси - ереста просто няма къде да се закачи за тая съвършена идейна облост и сферичност... И нито дума пак за Христос като личност, разбира се, а уж главен предмет на "свидетелството" според Евангелието би трябвало да бъде то, но айде стига толкоз затова, че няма да ни остане време да се посмеем истински...

Седим с Велико (когото оттук-насетне започваме да наричаме авва Велико и даже може да отворим отделна рубрика в блога: "Старецът Велико каза") и сестрите на беседката в двора на храма след литургията и коментираме Хелоуин.

- Един познат имам, дето получи три години условна присъда, заради проклетия им Хелоуин... - започва авва Велико.
- Е, как така бе?! - зяпваме всички.
- Прибрал се вечерта вкъщи, отворил си бира и седнал да гледа дългоочаквания мач по телевизията. Изведнъж тъкмо играта започнала, станал мачът съвсем завързан и на вратата му се позвънило. Отишъл да отвори и ги гледа подредили се деца с тикви в ръце и едното му вика: "Лакомство или беля?!", а нашият: "Ей сега ще ти еба мамата!" и го смачкал от бой.
- Ужас, ужас!! - заподскачаха сестрите.
- Тъй е - изкоментирах аз пък - децата трябва да се отучват от най-ранна възраст да ни минипулират. Виж го ти сополанкото, ако не му дадели лакомство, щял да направи пакост?! - сетне вкарвам в темата и малко български етно-мотиви, щото съм... демагог - Човекът е постъпил също като умния габровски майстор, който биел чирака си преди да го изпрати със стомната за вода, защото ако я счупи после от невнимание, няма смисъл да бъде бит, стомната е строшена. Тъй че, бий за да те уважават и да внимават... А аз веднъж страшно уплаших едни хлапетии, дошли да плашат мене... Седя си на компютъра чисто гол сам в апартмента и чакам да се прибере от работа тогавашната ми жена. На вратата се звъни точно, когато тя трябваше да пристигне. Решавам че звъни, защото е с пазарски чанти в ръцете и не й се търси ключ по торби и джобове. Отидох и отворих, без въобще да си и помисля нещо да облека, протегнах ръце напреде за торбите... Децата ме зяпнаха ужасени. За да излезем от конфуза, викам им: "Искате ли бонбони?". А те се разпищяха и хукнаха през глава по стълбите надолу.
- Олеле, майко! - сестрите вече бяха в абсолютен шок.

* * *

А оня ден Галин, ако го помните - боецът срещу сатаната, пак дойде замалко у великови. Взеха да обсъждат с Велико някакъв техен приятел, гимназист-десетокласник.

- Какво прави онуй шантавото? - пита Велико.
- Глупости, както винаги - отговаря Галин - На лист от едната си тетрадка написал: "Който иска да спрем заедно сатаната, да ми звънне на еди-кой си телефонен номер" и го залепил в Аспарухово баш в центъра, на главната спирка срещу читалището.

Та предлагам, съвсем сериозно, сестрите да издирят хлапака, за да ги поведе той в неравния им бой с... тиквените фенери.


* * *

Та седим си ние с авва Велико и леличките (тук-таме по някоя кака) и се задава отецът, когото няма да споменавам вече ни по име, ни по прякор, че работата взе да задебелява, само ще спомена, че прякорът му означава състезател по японска традиционна борба. Започваме да се шегуваме в началото леко злобничко, но все още приятелски:

- Ти си ненормален, лежал си в психиатрия - съобщава ми в пълно спокойствие, все едно прогнозата за времето коментира.
- Не, двама психиатри в две различни болници преди месец, когато си правих медицинско свидетелство и за работа като охранител, и за записване във факултет, заявиха и се подписаха даже, печат сложиха, че не съм бил нито диспансеризиран някога, нито има някакви симптоми при прегледа ми в момента за психическо заболяване... Ненормален е брат'чед ти дядо Коки-Коката...
- Ти си протестант, внедрили са те в БПЦ, за да ни хулиш.
- О, вече не само "Седем дни спорт" и "Меридиан мач" четем май, ами и "Строго секретно"?! Ти пък си фарисей и йезуит.
- Ако тръгнеш с корабчето от Уранополис за Атон, корабът ще потъне - Богородица няма да те пусне!

Виж го ти, а само преди седмици корабът с нейна икона от Атон по необясним начин точно варненското пристанище заобиколи, докато се бяха строили да го чакат таман те, в "парадните" си раса. Така и не се разбра как точно се е случило.

- Е, аз ако тръгна за Атон, с вас ще тръгна. Като ви види на кораба Богородица, ще ахне от възторг, необръщайки на мене внимание: "Ах, новите Апостоли на Сина Ми са тез', - ще си каже - моите мили праведници! Ама що ли ми приличат като да са всинца от Кариот?!"
- Какво е "Кариот"?
- Провери в "Меридиан мач".

Постепенно разговорът взе да загрубява.

- Ако си направя блог, - вика ми - със сигурност ще имам три пъти повече посещения отколкото тебе в твоя.
- За блог като моя не стига само компютър с интернет, ами трябват големи топки... Ще ти се намери ли някое и друго шише с олио впрочем?
- Ще ти дам олио... Кажи ми за кого всъщност работиш?!
- Нищо няма да ти кажа повече, само едно ще ти покажа.

Вадя една петолевка и си я залепям пред него на челото.

- Няма да ти дам олио!! Самоубиец, утре може и да не видиш слънцето!
- Ужас, - викам му и се обръщам към подскачащия около нас от хлапашки възторг Йо-Йо - Йо-Йо, утре ще съм във Валхала, да ти пратя ли някоя кака-валкирия оттам да направиш сефтето?

А Йо-Йо:

- Абе няма да си ти във Валхала, ти трябва да идеш на Света Гора, да станеш пети от четиримата монаси в цял свят, дали обет да се разхождат зиме и лете чисто голи из Атонските гори цял живот.

Хм... Това е вариант. Само да не са ония четворицата някои наши Зографски монаси от тия, дето са си все там, на психотропни лекарства, единствените от нашите, дето си седят на Атон, поради липса на избор, па да скитат из шумака, щото са забравили да си ги изпият хапчетата.

- Велико, чети му акатист за изцеление от лудост! - вика на авва Величко.
- Няма къде, - викам му пък аз - с Велико се познаваме от десет години и всички стаи съм омаскарил, няма да хване молитвата там - в стаята, в която е създаден в-к "Алтернатива", с Меденка мърсувах, в кухнята с Нелито, а в стаята, в която е измислен ПЦДОН, с една ...


* * *

По едно време гледам, че на Йо-Йо майка му се е хванала за главата, облещила очи и се чуди да се смее ли, да плаче ли... И тя е бивша протестантка, тъй че, сега всъщност й изнасям безплатна катехизационна беседа по православие. Урокът е интерактивен, беседата е под формата на театър, а темата е "юродивите Христа ради"... Не съм свято-юродив, само съм си див. А това е просто театър... А малките са верно доста възприемчиви, разбра ме преди всички Йо-Йо, гле'й го ти него "покемончето" - ще ни превари до един в Царството Божие, ако ли въобще някой от нас до него стигне де...

* * *


А сега притча.

Овчарят реши да нахрани най-напористия от налитащите на стадото вълци с опашката на овчарското куче. Той обичаше кучето, затова и не го даде цялото... А и що му е на куче опашка, то да не би да е кон, че да трябва да си гони с нея мухите от гърба?! Но кучето много си ценеше опашката - тя му топлеше задника, а идеше и зима. В началото то се съгласи, защото макар и бивш вълк, то искаше да е добро и предано куче. 

Но една сутрин кучето се събуди, след като цяла нощ беше сънувало увиващи се около него змии и умилкващи му се бесове, дето уж го гледаха влюбено, уж му шепнеха примамливи неща, но вгледаше ли се в очите им, виждаше страшна мерзост и в съня му замирисваше на тиня.

Кучето стана, направи си черен чай и си рече: "Хм, какво ли толкова му харесваше на лалугера М., докато беше тука, да пие от сутринта алкохол?! Я, чакай да видим!" Отиде до магазина и си купи шише с водка "Житня" - любимата си. До обяд кучето вече беше еднo истински пиянo куче. Счупи празното шише в масата, направи си тъй да се каже "цигански нож" с остатъка му в ръката си и се втурна в гората сватбарската, лаейки и току назад по посока на овчаря - "И ти си гледай работата!" В гората преби много вълци - първо ги би, после грубо ги люби, сетне пак ги би...

Кучето установи в леса горска теокрация. Лисиците заживяха по дърветата, мечките станаха детски учителки, катериците се зажениха и заомъжваха за зайци и зайки, а вълците кучето назначи за пазачи около гората, сдобри се с тях и понякога галено ги наричаше "моите кучки". А над цялата тая земна правдина се вееше вместо знаме, забучена на един прът, епикризата от психиатрията на дядо Кокаин.

Един ден кучето си спомни за добрия овчар, с когото много се обичаха въпреки всичко и му изпрати двеста осемдесет и три тлъсти заека, обути в четиридесет чифта чорапки, за зайчарника му, който то навремето беше опустошило лично и където последните дни живя лалугерът М., за да няма достъп до алкохола в къщата на овчаря... А как 283 заека ще обуят 40 чифта чорапа смятайте си вие сами, майната ви и на вас.

* * *

- Благослови, отче...
- В какъв филм си вязъл пак, защо така изобличаваш без милост?! Ангел ли си ти или праведник??!
- Праведник не съм, нито ангел със сигурност, а че не съм и дявол, съм почти сигурен... но от този факт вие не ставате автоматически хубавци ненагледни.


* * *

Край или Амин и Конец, както казва Витя Чеботар.

1 коментар:

Pavlin Sabev каза...

Прощавай, че коментирам (не зная за кои хора е написано, а и не ме интересува), ама това - "Аз не зная какво толкоз се страхува той за православието си, след като първичната несложност, с която го изповядва - едва ли е в състояние и един догмат или канон да обясни, а за повече от един и половина едва ли ще се сети изобщо, че съществуват, го прави несъкрушим за ереси - ереста просто няма къде да се закачи за тая съвършена идейна облост и сферичност"- направо ме "разби", много добро..и вярно за мнозина в кошарата ни. Накара ме да се разсмея.