"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

29 ноември 2016

Завръщане на ръкописа на монах Сава в Гърция


автор Таня Илиева-Мускетарката 


Днес 29 ноември 2016 година се очаква да бъде върнат един от редките ръкописи на Новия Завет от 9 век. Той е написан от монаха Сава и откраднат от българските войски,  които са били окупационни на територията на Гърция. Той е част от артефактите, които са били изнесени от манастира Иконифисиса в град Драма. Книгата се очаква да бъде върната днес в Гърция.

Ръкописът се счита за най-старото издание на Библията и е известен на учените-бибилеисти под названието „Кодекс 1424". Този ръкопис е откраднат заедно с още много други ръкописи през 1917 година от манастира „Света Богородица Икосифиниса“.

Ръкописът има размери 28 на 18 сантиметра и е от 674 страници и включва целия Нов Завет. С течение на столетията в полетата на Библията са добавени и текстовете на Свети Йоан Златоуст и Василий Велики.

Според мнението на експерти, такива ръкописи са на брой 60 в цял свят и са направени до 10 век. Но „ Кодекс 1424“ е най-старият. 

Като подредба книгата също е необичайна, например книгата Откровение предшества писмата на апостол Павел.

Ръкописът е бил откраднат през пролетта на 1917 година от българската войска, която е била окупационна и е изнесла много артефакти като: ръкописи, ритуални съдове, икони, одежди .Част от тях са в София в музеите и заради тях има спорове между  българската и гръцката  страна.

През 1920 година, три години след като са били взети, ръкописът e попаднал при американеца Леви Франклин Грубер. Впоследствие той е станал президент на Лютеранската богословска семинария (по-късно школа) След смъртта му колекцията станала собственост на съпругата му по сила на наследството. Тя предала ръкописа на Училището по теология в Чикаго. Ръкописът бил разчетен и изложен за разглеждане.

На 15 ноември е бил предаден на архиепископ Деметриос. И с благословията на патриарх Вартоломей той ще бъде върнат в Драма. Връщането на ценната Библия съвпада с празника на град Драма. Там ще бъде изложен на 3-4 декември и след това ще бъде занесен в манастирската библиотека.

28 ноември 2016

Свети апостол Андрей Първозвани


автор Таня Илиева -Мускетарката 

Тропар на Свети апостол Андрей Първозвани :

Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на вселената, и на душите ни велика милост“.
Апостол Андрей, известен още като апостол Андрей Първозвани, е един от дванадесетте апостоли, ученици на Иисус Христос. Той се счита за втория от тях - неговият брат апостол Петър е първия. Свети апостол Андрей е роден във Витсаида в началото на 1 век.

Той е споменат за първи път в списъкът на апостолите в Евангелието на Матей „А имената на дванадесетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Заведеев и Йоан, негов брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, Симон Канаит, и Иуда Искариот“ (Мат.10:2), също в Евангелието на Марк: „...и отреди на тия дванадесет: Симона, комуто даде име Петър; Иакова Заведеев и Йоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергнес, сиреч ,синове на гръма; Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иаков Алфеев, Тадея, Симона Канаит и Иуда Искариотски" (Марк3:18), в Евангелието на Лука също се споменава: „Симона, когото нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Йоана, Филипа и Вартоломея, Матея и Тома, Иаков Алфеев и Симона, наричан Зилот, Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който стана предател (6:16 ), също и в Деянията на апостолите: "И като дойдоха ,възлязоха в горницата, дето пребиваваха, Петър и Иаков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов" (Деян 1:13)

Андрей е бил роден брат на апостол Петър, и двамата са били рибари. Апостол Андрей е станал първи, който е бил назован като ученик на Христос, и затова той получава прозвището Първозвани.

Според Евангелието на Матей и от Марко, двамата братя Андрей и Петър са упражнявали занятието си близо до Галилейскато езеро, също срещаме и в Евангелието на Йоан описание на занятето му. Също така се отбелязва, че апостол Андрей е първо е бил ученик на Свети Йоан Кръстител.

Също се споменава за един апокрифен текст наречен Деянието на Андрей. За този текст се знае много малко, като и за забраненото евангелие на Андрей, забранено от папа Геласий Първи.

Вече споменах, апостол Андрей е роден във Витсаида, баща му се е казвал Йона. Когато е бил вече израстнал, двамата с Петър се преместват в Капернаум, продължавайки да се занимават с риболов.

В младежките си години Андрей решава да се посвети в служба на Бог. За да съхрани целомъдрието си, той е отказал да встъпи в брак. Разбрал за това, че близо до река Йордан има пророк, който проповядва за идването на Месия и призовава за покаяние, Андрей е изоставил всичко и се присъединил към учениците на учителя Йоан Кръстител.

В разказите на евангелистите Матей и Йоан се разказва по различен начин за срещата на Андрей с Иисус Христос. В Евангелието на Йоан се разказва за тази среща, че е станала, когато Йоан Предтеча е изрекъл думите „Ето Агнеца Божий“ и чул Андрей заедно с другите ученици името на този на който името не може да се преведе, изоставил Кръстителя и последвал Иисус Христос. След което Андрей намерил брат си Петър и го довел него. При Матей се разказва, че Иисус Христос е срещнал двамата братя - Андрей и Петър покрай брега на Генисаретското езеро, където братята ловели риба, хвърляйки мрежите си във водата. Иисус се обърнал към тях двамата с думите "Елате с мене и ще ви направя ловци на човеци". Те го последвали и оставили мрежите си. Писанието много рядко говори за апостол Андрей, но неговото жизнеописание говори само за себе си. В Евангелието на Йоан се говори за чудото с преумножаването на хлябовете и рибите и там се появява Андрей. Той също взима участие в случката, когато елини търсят Спасителя. След това срещаме апостол Андрей на Елеонския хълм, когато Христос открива пред четирима от своите ученици съдбата на света.

Свети Андрей Първозвани е бил призван да бъде един от първите ученици и апостоли на Иисус Христос. До последните земни дни той е следвал Месията. След кръстната смърт на Христос и неговото възкресение, на които събития апостол Андрей е станал свидетел. 

Той също е участвал и в чудото на низхождането на Светия Дух на Петдесетница. И той, като другите апостоли, получил даровете на Светия Дух, т. е .дарът да говори чуждите езици и да лекува.

Дванадесетте ученици на Иисус Христос си разделили между себе си страните, където да проповядват и да обръщат езичниците към християнството. На апостол Андрей му се паднали по жребий земите  на Витиния и Пропонтида заедно с градовете на Халкидон и Византия, и земята на Тракия и Македония, и по река Дунав и Черно море, земите на Скития и Тесалия, Гърция и Ахаия, град Аминс, Трапезунд, Ираклия и Амастрида. Свети апостол Андрей обикалял градовете и страните и проповядвал Евангелието на езичниците. Първо той посетил бреговете на  Черно море, които в тези времена се е казвало Ексвински понт.

Почти навсякъде, където отивал апостол Андрей, властите го посрещали с жестоки гонения, които той приемал със смирение. Него го крепяла вярата в учението на Христос. Най-много трудности той срещнал в Синоп, където езичниците го подложили на много изпитания. Той продължил своя проповеднически път към Неокесария и Самосат, през страната на аланите, абаските и зигите. При зигите отначало не бил добре приет, даже те искали да го убият, но впечатлени от кротостта му и подвижническия му живот, те се отказали от тези си намерения. От  царството на Босфора той отишъл в тракийския град Византия. Там той проповядвал учението на Христос и основал църква, там и ръкополага апостол Стахий, един от 70 апостоли, който апостол Павел споменава в Посланието към Римляните.

Евсевий Кесарийски пише, позовавайки се на съчинението на Ориген, за служението на апостол Андрей в Скития. Само че, църковните историци не са убедени в истинността в твърденията на Ориген по този въпрос.

Пречупеният кръст, на които апостол Андрей е приел смъртта си, до наши времена се нарича Андреевски кръст. За място на разпъването му се счита Патра през 1 век на 30 ноември.

Константинополските патриарси се считат за правоприемници на апостол Андрей.
Кръстът, на който е разпънат Свети апостол Андрей 

Този кръст се съхранява в град Патра в катедралния храм "Свети апостол Андрей".  

Сандалите на свети апостол Андрей 
Мястото на съхранение на главата на Свети апостол Андрей в Патра 
Главата на Свети апостол Андрей Първозвани 

27 ноември 2016

Важно съобщение за митрополит Николай Пловдивски


автор Таня Илиева - Мускетарката 


Ваше Високопреосвещенство, вчера сутринта един от Вашите свещеници се е качил на автобус номер 4 в град Пловдив (в центъра на богоспасяемата Ви епархия) порядъчно пиян, рано сутринта в диапазона 7 часа - 8 часа (объркал е номерата на автобусите). Качил се е от спирката на Тунела посока Каршияка. И е сътворил сутрешно забавление на пътуващите в автобуса. 

И тъй като твърдите, че сте от хората, които спазват канона и закона, вземете да го издирите и накажете.

Вие искате Пловдивска епархия да се посещава от духовници от висок ранг, но какво ще им покажете? Може би пияните си свещеници?

ПАК ОПЛЕСКАХТЕ НЕЩАТА!

Гъз си голям, Пламене! (по Ани В. до Пламен Сивов)


Потърси ме пак Ани В. 

Тя, за ония, които не помнят, е една от героините в блога ми "Лирика" (Стихосбирка "Символ на вярата"). Каза ми, между другото, че вече работи за Пламен Сивов в неговата "Къща за птици", продавала книгите на изд. "Омофор" в книжарницата му при въпросния курник.

Помолих я приятелски да предаде на моя бивш приятел следното, което ще напиша тук, надявайки се той да го прочете, щото не вярвам да му го предаде:
ГЪЗ ГОЛЯМ СИ, ПЛАМЕНЕ!!
Татко ти Евгений и дядо ти Недялко от Сливенско, заедно с таткото на Никола "Севастиянов" ("митрополит"-мутра Пловдивска) Методи Стоименов от Софийско (Горни-лозенско) от ДС на БКП може и да си мислят, че са купили цялата Църква с парите на бившата Държава НРБ, които в началото на 90-те години от миналия век изнесоха в USA, където те пратиха и тебе подир част от тях, за да ги донесеш обратно за стръв и да ги "раздаваш" на попове и активисти... Mоже и да си мислят, че са я преписали БПЦ на ваше име, но всъщност само са купили стотина попа за по 1000 лева и двеста "aнита" за по 300 лева месечно "на половин щат", което не е нищо, драги мой, всъщност... 

Щото Госпожата тъй или иначе не ще да има нищо общо с вас. Тя, Госпожата, както още преди години ти казах, със задници и с повлеканите им съпруги като твоята Илиана просто не разговаря. Казах го това на жена ти лично, ако помниш, когато ми рече, че щяла да "разговаря против мене с Църквата", повтарям ти го сега и на теб, в случай, че си забравил.

Фишинг-отделът при твоята фондация, направен по ноу-хау на Дейвид Бърк (ако ме разбираш за какво говоря) вече не работи добре, свършиха му "меденките" просто, тъй че, да го... духаш.

Твой Светльо от Варна

25 ноември 2016

Дали е направено? ОБНОВЕНО


автор Таня Илиева -Мускетарката 



Според достоверен източник, пожелал да остане анонимен, през изминалата седмица на заседанието си Светият Синод на БПЦ е взел становище по документите от събора на остров Крит. Становището на Светия Синод на БПЦ по документите от Всеправославния Събор е: те да се отхвърлят и да не се признаят решенията му.

Според нашия източник са разпратени писма до отделните поместни църкви, в които се казва, че решенията от остров Крит не се приемат от българската църква.

Това становище ще бъде официално оповестено в най-скоро време.

Същевременно Вселенска патриаршия обмисля наказания за групата около двамата гръцки митрополити Серафим Пирейски и Амвросий Калавритски.

Днес 29 .11. 2016 година излезе становището в официален вид на Светия Синод на БПЦ- БП. Накратко ще го резюмирам така :ПРОВЕДЕНИЯТ СЪБОР НА ОСТРОВ КРИТ НЕ Е ВЕЛИК,НЕ Е СВЯТ ,НЕ Е ВСЕПРАВОСЛАВЕН .РЕШЕНИЕТО Е ВЗЕТО НА 15.11.2016 ГОДИНА   С ПРОТОКОЛ 22 В ПЪЛЕН СЪСТАВ .
  

24 ноември 2016

Днес в България пристигнаха мощите на св архиеп. Климент Охридски


автор Таня Илиева -Мускетарката 

Тази година се навършиха 1100 години от успението на Свети Климент Охридски. По този повод бяха донесени мощите на светеца от Негово Високопреосвещенство митрополита на Верия, Кампания и Науса Пантелеймон. 

Мощите, които са вече в България, се съхраняват в манастира „Свети Йоан Предтеча“, който се намира близо до град Солун. В този манастир са живели редица божии угодници като Свети Григорий Палама и неговите двама братя, също и свети Антониий Вериец и затова е много известен и поради факта, че в олтара се съхранява главата на Свети Климент Охридски.

За първи път главата на Свети Климент е донесена през 1992 година. И след това през 2009 година във Варненска и Великопреславска епархия.

Мощи на светеца има и в Македония, където е и гробът му.

виж по темата: "Добре дошъл, Ваше Блаженство!"

(бел. Св. Ангелов) А защо Архиепископът ще отсъства, очаквайте скоро в блог "Маран-ата" или в-к "ШОУ"

Двудневно заседание на Светия Синод на гръцката църква




автор Таня Илиева - Мускетарката

Вчера 23 ноември  и днес 24 ноември се проведе извънредното заседание на Събора на Йерархията на гръцката църква, под председателството на Негово Блаженство архиепископ Йероним. След литургията, възглавена от митрополита на Карпенсиси Георгий, започнаха двудневните заседания в манастира Петраки.

В 9 часа сутринта в голямата зала на  Светия Синод започна извънредната сесия. След прочитането на имената на митрополитите и след като беше установено кой присъства, започнаха дебатите от дневният ред. Първото изказване беше на Негово Блаженство архиепископ Йероним, който отбеляза следното:

"Нашата среща  на остров Крит беше в духа братската любов и ще си послужа с думите на Иисус Христос: „Защото ,където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". Затова трябва да се разбере важността на  срещата, която се проведе на остров Крит. И фактът, че бяха събрани много и уважавани епископи, които изработиха документи с голяма важност за християнския свят. Бяха засегнати въпроси от значение за нормалното функциониране на църковният ни живот".

След него думата взе митрополита на Серес и Негрита Теолог, който направи историческа ретроспекция на подготовката и провеждането на Светия и Всеправославен  събор. След това се проведе дебат между митрополитите.
През втория ден от заседанието продължи дебата за значението на Всеправославният събор и беше взето решение намаленият състав на Светия Синод на църквата на Гърция да излезе с обръщение към клира и миряните. 

В заключение Негово Блаженство отново взе думата:

"Благодаря на митрополитите за тяхното внимание и разбиране"



22 ноември 2016

Света великомъченица Екатерина


автор Таня Илиева-Мускетарката 

Тропар  на Света великомъченица Екатерина 
"С добродетели, като слънчеви лъчи, си просветила неверните мъдреци и като пресветла луна си прогонила тъмнината за ходещите в нощта на неверието; Царицата си придобила за вярата и мъчителя си изобличила, Богозвана невесто, блажена Екатерино; с желание си се затекла към прекрасния  Жених Христа в небесния чертог и от Него си се увенчала с царски венец. Предстояща с ангелите пред Него, моли за нас, празнуващите пречестната твоя памет"
                   
Света великомъченица Екатерина (до кръщението й Доротея) е една от много почитаните светици в православието. Нейната памет се празнува на 24 ноември в православните църкви с руски произход (Сръбската православна църква, Руската православна църква), в останалата част на православните църкви (Еладска православна църква, Константинопол, Йерусалим, Антиохия) на 25 ноември, в римокатолическата църква също 25 ноември, на Света Гора на 8 декември.

Основните източници за нея са три: анонимното й житие, един ръкопис на Атанасий, който твърди, че е бил неин секретар и слуга и житието, съставено от Свети Симеон Метафраст. 

Света Екатерина е родена през 287 година в Александрия. Според преданието, тя била изучила творенията на езическите писатели и всички древни поети и философи..." Екатерина добре познавала произведенията на древните мъдреци, но тя била изучила и съчиненията на известните лекари: Асклепий, Хипократ и Гален; също владеела много добре ораторското изкуство и диалектиката и знаела много езици и наречия"

Била е покръстена от един сирийски монах, който й дал името "Екатерина". Според преданието веднага след покръстването й се явил Иисус Христос, който й дал пръстен и я нарекъл своя невеста. Това е Мистичният брак на Света Великомъченица Екатерина, иконографски сюжет символизиращ духовната връзка между Иисус Христос и правото й да се нарича Христова Невеста.

Екатерина приела мъченическата си смърт през управлението на император Максимин в началото на 4 век - 303 година. Тя отишла в езически храм, където е трябвало да се извърши жертвоприношение, заповядано от императора, но тя публично го призовала да не почита боговете и да обърне взор към християнството. Императорът бил впечатлен от красотата и красноречието й е я поканил да участва в празненството. Спорът, който бил предизвикан от Екатерина, бил много разгорещен и в него участвали всички известни философи, и след като били победени от мъдростта на момичето, били изгорени на клада.

Максимин призовал Екатерина да приеме традиционната вяра в множеството богове, но не успял. По негова заповед тя била хвърлена в тъмница. В тъмницата тя била посетена от Августа - съпругата на императора, нея е довел приятелят на Маскимин - Порфирий. Екатерина убедила двамата да приемат християнството.

Придворният на име Хурсаден измислил едно  колело с шипове, за което била привързана Света Екатерина и подложена на мъчение. Но ангели слезли от небето и разрушили колелото и така била избавена от мъки. Научила за това императрицата, изповядала своята вяра в Христос и била наказана заедно с Порфирий и още 200 войници християни.

След тези събития Максимин извикал отново Екатерина  пред себе си и и обещал да я направи императрица, ако се поклони на идолите. Тя отказала и той заповядал да й отсекат главата. Вместо кръв от тялото и потекло мляко.

След изпълнението на присъдата, тялото на Екатерина изчезнало. Според преданието ангели пренесли тялото на върха на планината Синай, там сега има манастир, носещ нейното име. Три века по-късно, в средата  на шести век, монаси от манастира посветен на Преображение Господне, построен от император Юстиниан, имали видение за мястото, където се намират мощите на Света Екатерина. Отишли на това място и ги намерили, като ги разпознали по пръстена, който и дал Иисус Христос и ги пренесли в църквата на манастира. След намирането на мощите и пренасянето им в манастира на Преображение Господне, култът се разпространил и през 11 век променили името му на "Света Екатерина". 

В олтара на манастирската църква в мраморна рака се съхраняват в две сребърни ковчежета главата и дясната й ръка. Достъпът до мощите е непрекъснат. В памет на поклонниците се дават сребърни пръстени с изображение на  сърце и надпис ΑΓΙΑ ΑΙΚΑΤΕΡΙΝΑ. 


Още мощи на великомъченица Екатерина има в мощехранителницата под иконата й. Там се съхранява един от пръстите й. В град Фулда (Германия) в параклисът на 14-те свети помощници в Немският музей на хладното оръжие в Солинген има още от мощите. В Солинген заедно с мощите се съхранява и колба с миро.


Въпросът за действителното историческо съществуване на Света Екатерина е проблем на спорове. За неин прототип се смята описанието на една анонимна християнка, описана от историка Евсевий Кесарийски.

Тази жена се споменава от историка Руфин като Доротея, която носи по-късно името Екатерина.

Има версия , че Екатерина е прототип на Хипатия - убитата жена-философ от Александрия, убита от християни-фанатици.

21 ноември 2016

Полезно е да се знае: Бащата на патр. Кирил тайно кръстил Владимир Путин


автор Таня Илиева -Мускетарката


Президентът на Русия е кръстен тайно от бащата на патриарх Кирил през 1952 година. Бащата на Владимир е бил член на КПСС. Той бил заведен от майка си при отец Михаил Гундяев в Преображенския събор в Ленинград да бъде кръстен тайно. Според спомените си, президентът е видял един благ и добър свещеник на име Михаил.

Преди няколко години в личен разговор с патриарх Кирил, споделил за тайното си кръщение, а главата на Руската Православна Църква споменал, че баща му се е казвал Михаил и църквата, където е служил по това време е Преображенския събор в Ленинград. Според биографичната справка отец Михаил Гундяев е бил помощник председател на Спасо Преображенския събор.



отец Михаил Василиевич Гундяев 

20 ноември 2016

Тържествена служба по повод 70-годишнината на патриарх Кирил


автор Таня Илиева-Мускетарката  

Днес 20 ноември 2016 година патриархът на Москва и цяла Русия Кирил отпразнува своята 70 годишнина. По този повод беше отслужена Божествена Света Литургия в храма "Христос Спасител". Заедно в съслужение с   него бяха патриарх Теодор Александрийски, патриарх Теофил Втори Йерусалимски, патриарх Ириней Сръбски, архиепископ Хризостом Кипърски, архиепископ Анастасий Албански, архиепископ Сава Полски, митрополит Ростислав на Чехия и Словакия, специалният пратеник на Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей -митрополит Емануил Галски, също така Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненско и Великопреславски митрополит Йоан и Русенски митрополит Наум като представители на БПЦ.


19 ноември 2016

Писмо на патриарх Вартоломей до архиепископ Йероним


автор Таня Илиева-Мускетарката 

Според достоверен източник, Вселенският патриарх Вартоломей е изпратил писмо до Негово Блаженство архиепископ Йероним, в което се настоява, че решенията на Светия събор на остров Крит трябва да се подкрепят. 

Поводът за това послание е извънредното заседание на Събора на Йерархията на Еладската църква. На това заседание, което ще се проведе на 23 и 24 ноември 2016 година, ще се вземе позиция относно документите приети на остров Крит през месец юни тази година. 

В писмото е отбелязано, че решенията, които са взети, са показали единството и съборността на Църквата като цяло. Също така се призовава да се вземат необходимите мерки срещу хората, които яростно критикуват документите и решенията на Събора на остров Крит. Даже те се назовават поименно - това са митрополитите Серафим Пирейски (негов съидейник в БПЦ е митрополит Николай Пловдивски) и митрополита на Калаврита Амвросий. В писмото си Негово Всевсветейшество патриарх Вартоломей даже споменава възможността Майката Църква да прекрати всякаква комуникация с такива лица.

18 ноември 2016

Ционизъм и класически протестантизъм



Почти всички до една неопротестантските общности, които самите традиционни протестанти наричат култове, защото ползват само тяхната общопротестантска лексика и отчасти понятиен апарат, но съдържанието, което влагат в думите и понятията е съвсем друго, носят като проповед, насочена преимуществено или "към", или "срещу" останалите протестантски групи проюдейски практики и идеи, или откровено ционистки. 

Въведение на Пресвета Богородица в Храма



автор Таня Илиева -Мускетарката 

Тропар на Въведение на Пресвета Богородица в храма :

Днес Божието благоволение пред образа и на човеците проповядваното спасение, Дева в храма ясно се явява и Христа предвъзвещава на всички; Тъй и ние велегласно да възгласим: радвай се, изпълнение на промисъла на Жизнодателя.“

Въведение в храма на Пресвета Богородица е празник, основан на Свещеното писание и по-късните апокрифи. Той е денят на изпълнението на обета на родителите на Пресвета Богородица -праведните Йоаким и Анна, да посветят детето си в служба на Бога. Когато  Мария  станала на три години, те я завели в Йерусалимския храм, където живяла до годежа си с праведния Йосиф.

Празникът е един от дванадесетте важни празника в календара на Църквата. Той се празнува на 21 ноември в източноправославната църква и римокатолическата, а в коптската църква на 29 ноември.

Основен източник на сведения за случилите се събития е Протоевангелието на Яков, датирано от втората половина на 2 век и латинският извор Евангелието на псевдо-Матея. Двата източника се различават по детайлите на събитието. Също като извори можем да посочим Менология на Василий Втори от края на 10 век, Синаксарът на Константинополската църква от 10 век, съчиненията на Георги Никомидийски, Теофилакт Български и едно анонимно съчинение, съчиненията на Герман Константинополски, Тарасий Константинополски, Григорий Палама.

Според преданието, преди зачатието на Богородица, на  света Анна и се явил един ангел с вестта за раждането на детето й, тогава тя дала обет: „Ако мога да родя дете, било то момче или момиче, ще го обрека да служи на Бога през целия си живот.“

И когато Пресветата Дева станала на три години, нейните родители решили да изпълнят обета си.

В храма Мария била посрещната от първосвещеника Захарий, бащата на Свети Йоан Предтеча, заедно с всички свещеници. Родителите на Мария я поставили на първото стъпало на стълбата, водеща към храма.
Стълбата към храма която води към Храмовия хълм.

След което малката Мария е била въведена в Светая Светих от първосвещеника. Според Протоевангелието на Яков, когато Мария станала на 12 години, Захарий направил своеобразна сгледа на кандидатите за женитба с нея и Йосиф бил избран за неин годеник.

В източниците се споменава за годините прекарани от Мария в Храма. Според тях тя била хранена с храна от небето, носена от ангели. Когато Света Богородица станала на 12 години, тя напуснала Храма, като преди това получила благата вест от архангел Гавраил за раждането на Христос.

В евангелието на псевдо-Матей се разказва за всичко, с което се е занимавала Богородица при прибававането в Храма: тя усърдно се е занимавала с изучаването на Свещеното Писание, с ръкоделие и постоянна молитва.

Най-пълно богословско тълкуване дава преподобни Григорий Палама на Въвеждането на Света Богородица в храма. Светецът в своето слово „Представянето на Мария", разказвайки историята на празника, изяснява предопределението на Светата Дева за спасението на човешкият род.

Празникът според някои изследователи се е установил през 543 година по времето на император Юстиниан. Но няма писменни доказателства за това. Първото свидетелство  за празника е от 8 век. Това са две проповеди, посветени на празника от патриарх Герман Константинополски. Празникът е указан в няколко Месяцеслова от 8 век, но краткото описание свидетелства за тържественото му отбелязване. Широко разпространение той получил през 9 век, когато са написани стихирите на литиите от Георги Никодимийски, също се появяват и два канона от Георги Никодимийски и Василий Пагариот, епископ на Кесария. До 14 век празникът не е в списъка с дванадесетте важни за църквата. За въвеждането му дават указания Теодор Продром през 12 век и патриарх Никифор Калист през 14век. Според студийския и йерусалимския Типик от 11-14 век Въведение на Пресвета Богородица се отбелязвал вече по тържествено, т.е вече като един от дванадесетте празници, важни за Църквата. А в Типика от 17 век празникът е вече както и в този момент.

В римокатолическата църква празникът е бил известен още през 9 век в Сицилия, място където живеели много православни гърци. През 11 век норманите, които превзели острова, го пренесли в Англия. Широкото разпространение в Европа на празника станало през 14 век. През 1340 в отговор на една молба на Филип де Мазиер, канцлер на йерусалимския крал да се въведе този празник в Римокатолическата църква по примера на Византия, папа Григорий Единадесети го въвел в календара. Във Франция празникът е получил разпространение през 15 век по времето на крал Шарл Пети, който заповядал да се направи служба в дворцовия параклис в Париж. Окончателното налагане на празника станало през 1585 година от папа Сикст Пети.

В България с решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 година Въведение на Пресвета Богородица е обявен за Ден на християнското семейство и на православната учаща се  младеж. 

16 ноември 2016

Еврейски басни (Какво е, била е и ще бъде "Държавата" Израел?)

"И да не дават внимание на юдейски басни..." (Тит 1:14)
продължава от "Нееврейско четене на Стария Завет" 

Дайте да разсъдим сега какво всъщност се е случило  в еврейската "дълбока древност", без да се захласваме твърде и да се възтрогваме от еврейския "фолклор"... 

Мойсей е египетски принц. Според юдейската басня, този египетски принц, отгледан лично от дъщерята на фараона и според някои изследователи на библейския текст готвен за престолонаследник, е всъщност с еврейски произход. Попаднал е в дома на фараона съвсем случайно.

И рече Старецът Велико: Проклет да бъде "Durex Play"!!

Оня ден дошли да прибират някакви излишни кабели около великовата Къща на Фантазиите служители от фирмата, която ни снабдява с интернет. Съвсем случайно отскубнали и моя кабел...

Прибирам се вечерта. Интернет на компютъра ми няма. 

Обадихме им се.

Дойдоха на следващия ден сутринта. По точно в средния предиобед. Аз им отворих вратата и легнах да си доспя. Когато се събудих окончателно, влязох в кухнята и... що да видя!! Авва тича нанякъде с тубата ми лубрикант "Durex Play" на основата на алое в ръка, за да го прибере и скрие из другите стаи и подвиква възмутен:

- Край, край, край!! Момчетата от "Lan Ultra" го видяха! Сега ще ни излезе име в квартала, че тука двамата се ебем!

Тази туба с лубрикант през последните няколко години е най-постоянното нещо в багажа ми, докато гащите ми например са разпръснати по чифтове от Варна през Пловдив, София, Ниш, Белград до Нови Сад. Оставил съм, заровени в пясъка, един чифт боксерки даже на плажа край Солун, в една хотелска стая в Белогород и в един Московски хостел. Тотален... икуменизъм.... Ако мина да си ги събера, вероятно ще мога да отворя малък квартален магазин за дрехи втора употреба. 

Лубрикантът обаче никога не напуска багажа ми. А как се е оказал на кухненската маса до клавиатурата на компютъра ми у великови, сам не знам...

* * *

Вечерта седнахме с авва да си говорим. Обсъждахме най-новите енорийски интриги, герои и сцени.

- Двамата ни свещенници, чадо мое, Светославе, отколе с това се занимават - единият направи ли нещо сам, другият му го саботира всячески...
- Но Авва, не са ли това теории на конспирацията?
- Не, не, самата чиста и права реалност е. Така например, когато започнахме да се занимаваме с енорийската социална кухня за хората от квартала, организирана от единия, другият ни изпрати д-р Хр., която ни заплаши, че ако не отидем да се изследваме, ще я забранят. Никога няма да им го простя!! Заради техните глупости ходихме заедно с Милена да си бъркаме пред хората със стъкалца в задниците!!
- Това пък защо, Авва?
- За да не би да имаме дезинтерия, чадо Светославе, ходихме на преглед в поликлиниката!!
- Е, добре пак, че вече го правят със стъкълце и ти разрешават да го сториш сам. Навремето, спомням си, медицинската сестра лично ти бъркаше в задника чрез един инструмент, подобен на пневматична пушка.
- Ужас, пази Боже!!

15 ноември 2016

Двама митрополити са наградени предколедно от Блог "Маран-ата"!!


Блог "Маран-ата" награждава с два билета за пловдивския театър двама крайречни митрополити - крайдунавски и краймаричин от БПЦ за спектакъла, който тия дни се играе на Пловдивска сцена: "Жена ми се казва Борис".

Читателят, който познае защо един от прякорите на единия от наградените е Баба Куна Московска, също ще получи безплатно билет за представлението.

Търсете връзка при Таня Мускетарката


14 ноември 2016

Нееврейско четене на Стария Завет

          
         
"Соломон, тоя тиран развратен..." (Хр. Ботйов)


Тях почти никога и никъде не са ги харесвали. А не е и имало защо да ги харесват. С абсолютно съзнание за своята собствена изключителност, което не е основано на нищо реално и обективно. Единствено да субективното Божие решение и воля. Това именно Мойсей, от Божие име, им го и казва директно, в прав текст. Бог и Мойсей постоянно им повтарят, че са отвратителни - ту на Мойсей му идва до гуша от тях, та Бог го придумва и разубеждава да не се отказва от народа, ту обратното - Мойсей придумва Бога да не ги отхвърля и унищожава.

Заради арогантността и простотията си, те са търде често на косъм, на ръба на пълно унищожение.

13 ноември 2016

Ционистката следа в американския месиански протестантизъм


Най-големите световни "продуценти" на радикалния ислям, които го насочват планомерно към Стара Европа, най-ревниво пазят светския характер на държавите си. Това са САЩ и Израел. А протестантският фундаментализъм на американците никакъв фундаментализъм всъщност не е, защото основата му е нездраво синкретична, той е проюдейски, даже проционистки американски неопротестантски месианизъм.

Възникналите в средата на 19 и началото на 20 век секти, които изследователите на протестантизма неслучайно наричат "юдействащи", до една са странна смесица между нещо като християнство, юдаизъм, а понякога и "ню ейдж" идеи и практики. Такива са адвентистите от седмия ден (съботяните), Свидетелите на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (мормоните). Те възникват една подир друга в кратък отрязък от време - в разстояние на няколко десетилетия след 40-те години на 19 век. Такива са и последователите на петдесятническото движение, което води началото си от 1908 година, от една евангелска методистка църква на ул. "Асуза" в Лос Анджелис, намираща се в населен с евреи квартал.

За рождественския пост


автор Таня Мускетарката 


В деня след като Църквата празнува паметта на свети апостол Филип (14 ноември), започва четиридесетдневният пост,  който е известен като „Четиридесетницата на свети апостол Филип". Исторически  погледнато, той е установен сравнително късно в развитието на Църквата. Той е в чест на Раждането на Иисус Христос, неговото предназначение е да се даде на християните възможност чрез покаяние, молитва и пост да посрещнат празника на Рождението на Спасителя на Света. Ако погледнем в църковния календар, ще видим, че дните по време на поста са дните за възпоменание на старозаветните пророци, които са предсказали появата на Сина Божий.
По своята строгост Рождественският пост се отличава от Великия и Богородичния пост и няма разлика от Петровия пост. Рождественският пост започва на 15 декември. 


За историята на този пост може да се разкаже следното: в Западната църква е въведено Рождество Христово като празник около 350 година, а в Източната църква е въведено през 380 година от Свети Григорий Богослов, в Антиохия през 375 година, в Александрия през 432 от Свети Кирил патриарх Александрийски, в Йерусалимската църква от патриарх Ювеналий през 5 век. Точна дата е нямало за празнуване, например в Западната църква празнували Рождество Христово на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 1 април или на 19 април, имало и друга дата 29 май. В църквите в Мала Азия са празнували на 6 или 10 януари. Уеднаквяването започнало в края на 4 век и началото на 5 век, изключение правела само Арменската Апостолическа Църква. Датата вече била 25 декември, а за арменската църква 6 януари. 

Постът преди Рождество Христово е съществувал още от времената, когато датата за празнуване е била 6 януари. Според Теофил Александрийски е имало пост, който е продължавал 12 дни. Когато датата се е уеднаквила и се празнувало Рождество Христово на 25 декември, постът преди Богоявление бил само един ден.


Преди Рождество Христово в Западната църква постът продължавал от една до няколко седмици. Свети Йоан Златоуст говори за 5 дневен пост. И през вековете нарастнал до 40 дни. Свети Теодор  Студит ,чиято памет празнувахме на 11 ноември, говори за 40-дневен пост през 9 век. Вече се говори за четиридесетницата на свети апостол Филип. Патриарх Валсамон Александрийски споменава за мнение на патриарх Николай Трети Константинополски, че трябва преди Рождество Христово да се пости само осем дни, защото пост продължаващ 40 дни подобава само за Възкресението на Иисус Христос. Това положение продължило до 1166 година, когато патриарх Лука Хрисоверг Константинополски постановил 40 дневен пост преди Рождество Христово.

НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ ЛЕКИ И СПАСИТЕЛНИ ПОСТИ!

12 ноември 2016

Капитан "Кънтър страйк" и сирийците


Понастоящем руската армия вече е разгонила фамилията на Ислямска държава в Сирия и в момента оттам към нас бягат преимуществено вече не уплашени от ислямистите сирийци, ами битите от руснаците ислямисти, затова и етническият им състав е толкова шарен - афганистанци, иранци и пр., това са именно мръсната пяна на арабския свят - терористите ислямисти, които се бяха събрали в Сирия за преврата срещу Асад, за да установят там ИДИЛ.

Българо-турската граница трябва да бъде спешно укрепена, да се преустанови тотално потокът на преминаващите нелегално, не през КПП-тата, пришълци, а тези, които преминават легално, да бъдат проверявани от граничните власти в съдействие със завърналите се в управлението законни власти в Сирия. Дейността на четите на народното опълчение трябва да бъде изцяло легализирана и подкрепена от държавата и точно така, чрез държавен контрол, който самите доброволци искат и търсят, ще бъде най-добре предотвратен риска от мародерства над бежанците от отделни елементи сред самите опълченци.

Но даже да приемем, че пълнещите страната ни араби не са терористи, че не са активисти и партизани на ИДИЛ, то пак е факт, че представляват сериозна опасност за нашето общество, не сами по себе си, ами защото обществото ни не е здраво.

Цялата държавна и медийна машинария скърца и е настръхнала против Опълчението - гражданският контрол по границата за нахлуващите в страната араби. Докато за едни "циркови патриоти", националисти-лумпени, които същевременно с действията си всъщност доразрушават българското общество отвътре, властите жумят. Тези циркаджии, "чистейки" ни уж от етнически, религиозни и други малцинства или малтретирайки ги в самата България, изправят българи против българи. А тези пък същите масонски боклуци в правителство, институции и организации, които насъскват българи срещу българи, са и тия, които най-бясно ратуват да се напълни България със сирийци, ливанци и афганистанци.

Може да звучи невероятно, но е май абсолютен факт - световната секта на масоните, с лоби и в правителства, и в медии в България, докато прокарва закони, които преди време някой остроумно нарече "либерастки" и "толерастки", докато съчинява механизми за социална превенция и терапия на неонацизъм, религиозен фундаментализъм и фанатизъм, същевременно скришом финансира и организира неонацистки групи от хора, "айзанцгрупен", които заради религиозните си убеждения са готови да убиват с камъни и да разбиват глави, както и клерикални водачи, които да сеят разпри и интриги и да поддържат огъня на раздор и непоносимост между традиционните християнски исторически клонове и вероизповедания.

Митрополитът на Пловдив Николай стана такъв с масонски пари и натиск. Симптоматичен е фактът, че още докато беше Знеполски епископ в София, той затвори вратите на митрополитската катедрала "Света Неделя" за папата, а масоните с тялото на събрата им Илия Павлов допусна в храма за опелото му, придружено с масонски ритуал.

Дългогодишни спонсори и партньори на Сливенска митрополия пък са от "Ротари клуб" в Сливен. "Ротари клуб" са масонски филиал, нещо като софт-вариант на масонството, предмостие към ложата. По мои данни, братовчедът-свещеник на митр. Николай във Варна, в един от крайните квартали, е силно ухажван именно от ротарианците тук.

Най-силните послания, а често и инициативи на междурелигиозна омраза, идват именно откъм Пловдивска и Сливенска митрополии, а да пишеш в сериозни медии за това е почти невъзможно. Става, но с цената на една особена сделка - личното ти унижение. Кажи, че в пубертета си чукал козички и братовчедка си на село или малки котенца си хвърлял от 16-ия етаж на вашия жилищен блок в града, завързани в найлонови торбички и после имаш "карт-бланш" за няколко изречения какво днес тези преоблечени като свещеници масони и маскирали се като фашисти педерасти представляват.

Над организирани и "благословени" от свешеници, епископи и митрополити скинари и неонацисти има и прокурорски, и медиен чадър да безобразничат и издевателстват над най-беззащитните - болни хора или маргинални социални групи в самата България - само с тях тези чекиджии са смели.


За народното ни опълчение обаче по българо-турската граница, съставено преимуществено от нормални, семейни и с деца, работещи хора, образовани и социални, които са там да патрулират на доброволни начала в почивните си дни, държавният апарат и цялата медийна машина са нащрек - при всяко отиване ги чака полицията и армията, проверявани са, обискирани, подписват "предупредителни портоколи". Защо? 

Защото тяхната дейност е истински прът в масонското колело, в масонската стратегия за разбиване и разграбване на обществото, в което октоподът им се е вкопчил.

В едно общество на масоните им трябват едновременно и жертви, и насилници. Сирийските и други близкоизточни пришълци са идеални за тази цел. Не, не е нужно да се подменя населението на страната, няколкостотин хиляди сирийци с тоталната си другост - култура, навици, манталитет, религия, са напълно достатъчни за една хубава ксенофобска бомба, дори да не са ислямисти, да не са дори крадци, разбойници и убийци. 

Народът ни е гладен, бос и гол, народът ни е уплашен и озверял, народът ни се е опростачил и е масово полуграмотен. Няма ги богатите българи от 30-те години на миналия век, при които са идвали като гастербайтери "изпаднали германци" за парче хляб. Само заможният, добре образован човек, спокоен и осъзнаващ силата си, може да бъде и толерантен, и да отстоява себе си, той е винаги естественият лидер в едно общество и ценностите му лесно се възприемат и от останалите - такива българи са прибирали арменците бежанци от турския геноцид над тях по къщите си даже, такива и са спасили от самите свои съюзници немци българските евреи по времето на Холокоста. А само грамотният и добре образован свещеник е способен на истинско сътрудничество и диалог с инославните и иноверците, тези български свещеници от времето на Екзархията ги няма, ами имаме "светиня" му Кольо Кукуто в Пловдив и "светиня" му дядо Ванчо Джанката в Сливен.

Институциите ни са бутафорни и до дъно корумпирани. Полицията едва успява да осигури опазването на гражданския мир на футболен стадион или на концерт на открито. Спец-частите ни са обучавани от... "компютърни игри" - зле стрелят, зле се бият, ако си квартален интернет-шампион по "Кънтър страйк", готов си да кандидатстваш за работа при българските барети, може да започнеш направо с чин капитан. 

Такова е образованието и обучението понастоящем в цяла Модерна Европа впрочем - дузина семинарчета за интерактивно обучение с игрички, мултимедия и свободен бюфет и ето - вече си "специалист". Затова и гладът сега за обучавани в Русия лекари и други специалисти е огромен.

Френската полиция и командоси няколко дни гониха през половин Франция двамата стреляли в центъра на Париж ислямски терористи. Накрая ги заловиха, като единият беше май застрелян от "сляп куршум" - изстрелян случайно от френски полицай... Преди няколко години петима френски командоси, участващи в някакво натовско учение в Румъния, по грешка се приземиха с парашути в нивата на селяни от плевенските села - двама братя пияндурници, запили се лете сред нивата си с комшия, за да я пазят от ромски набези, които решили, че това са всъщност цигани, измислили хитроумен начин да им крадат тиквите, ги... пребиха франсетата от бой.

Просто не ми се мисли при едни евентуални бъдещи ксенофобски изстъпления и сблъсъци между скинари и футболни фенове "ултраси" със сирийци, населени трайно у нас, какви ще са действията на българската полиция, начело с Капитан "Кънтър страйк", като какъв скеч ще изглеждат?

Никъде не е имало и няма етнически и религиозно чисто общество, но когато самото общество е здраво, тези групи (различни) не представляват проблем. Ако обществото е прогнило и много болно обаче, като нашето, то ще се разпадне и само - без външна заплаха и без добавяне на "опасни групи", а налице ли е такава - дните му са преброени. Сирийците на турската граница трябва да бъдат спирани, а влезлите вече депортирани. Трябва първо да си решим ние вътрешните проблеми, преди да се правим на по-западни европейци и от англичаните.

11 ноември 2016

Защо не съм нито фашист, нито ционист (пак за бурките към БХК)



по молба на Д. С. - приятел опълченец от БНО "Шипка"
и по повод искането от БХК за отмяната на забраната за носене на бурки по улиците 

Уважаеми дами и господа от БХК, в Република Турция, която допреди няколко десетилетия беше един от стожерите на западния демократичен - евроатлантически модел в нашия регион, заедно с Република Гърция - и двете членки на НАТО, православният Вселенски Патриарх в Истанбул - бившия Константинопол, когато ползва услугите на турските авиолинии, трябва да е задължително облечен в светско, гражданско облекло. В патриаршеските си свещенически одежди той може да се разхожда само в храма, в патриаршията си и из квартала Фенер, където тя се намира.

От Република Турция същевременно ни "препращат" сирийски, афганистански, ирански бежанци, напливът от там е най-сериозен. Защо турците така ревниво пазят светския характер на обществото и на държавата си, а за нас немарят - подаряват ни ислямисти "с тирове"? Защото най-близката до нас държава, според натовската ни принадлежност и наш съюзник, ще е Турция, ако избухнат тука проблеми и безредици, предизвикани от ислямисти. За нашите проблеми "естествен арбитър" ще е Турция, заради ислямската си история и традиции, а евроатлантическо настояще. Турция ще отцепи, докато "омиротворява", огромни части от България, не бива да се заблуждаваме. A със заварените ислямисти тук ще се оправят турските власти много бързо. по турски, както се оправят и с кюрдските сепаратисти.

Но същевременно турците не търпят нито ислямски, нито православни фундаменталисти. Турците са последователен и бързо учещ се народ, разбиращ от държава и държавност. Ако строителят на съвременна Турция Кемал Ататюрк е казал, че би съборил минаретата на всички джамии, в случай че му пречат да чува идещите валсове от Виена, значи същото трябва да важи и за източно-православния патриарх и патриаршията му там.

А иначе в Турция религиозна свобода има, европейското мислене е привидно спазено, призната е от турската държава и автокефална Турска Православна Църква, създадена в периода 1921-1924 година от гръцкия свещеник Павлос Ефтимос, макар и да не е канонично призната от останалите Поместни Православни църкви. Но тази църква се управлява от турската власт, свещениците й от нея се назначават, т.е. тя е под абсолютен държавен контрол и е немислимо да шири каквато и да било антитурска пропаганда.

Православните свещеници и Вселенският патриарх не могат да излизат облечени като свещеници по улиците. Защото Патриархът във Фенер, освен видим обединител на православната икумена, на всемирното православие, е изразител и носител на една специфично гръцка мегали идея. Той и патриаршията му гледат на себе си като приемници (и продължители) на един своеобразен византизъм - разглежда се като духовен приемник не само на Константинополските древни патриарси, но и на последната византийска императорска династия - тази на Палеолозите. Затова и впрочем той толкова настояваше да се проведе свикан от него именно Всеправославен Събор на о. Крит, една от причините беше тая (и май най-главната), а договорките и плановете за обединение с Рим бяха второстепенни.

Е, турските власти такова нещо не биха изтърпели. Не защото ислямът е традиционна религия в Турция, не, а защото този идеологически вампир - вдигнатия така от гроба последен Палеолог, е предизвикателство към турските чисто светски власти. 

А вие що не пробвате да си създадете филиал на комитета си - Турски Хелзинкси Комитет, а - ТХК? Да изисквате от турските власти да разрешат на вселенския патриарх да се разхожда в цялата си бутафорна старовизантийска прелест из Анкара или Истанбул? Щото май не само никой няма да ви обърне внимание, но и в нито една медия няма да отразят искането ви, даже няма да го коментират.

Обаче настоявате тук, в България, да правим спрямо фундаменталистите точно обратното на това, което прави една натовска държава - стар и традиционен партньор на Вашингтон.

Вие, господа и дами от БХК, май се държите и "планирате" за обществата, към които чувствате отговорност, като утописти и истински либерални фашисти. Вие даже установения още от времето на Френската Революция секуларистичен държавнически модел сте готови да разбиете, за да наложите своя нов модел на абсолютна и пълна индивидуална свобода в обществата. И всичко това под предтекст, че защитавате правото на вероизповедание всекиму (пък в по-предното ми писмо до вас установихме май, че за някои вероизповедания изобщо не ви пука) Но френският революционен антиклерикалистки политически модел с вековете се превърна от антиклерикален в аклерикален - храмовете не се обръщат на конюшни, не се поругават християнски светини, държавите даже отпускат субсидии за вероизповеданията, включват ги в свои социални и дори образователни проекти. Следователно няма как да се запишете за наши, на вярващите хора, защитници, нападайки го. Обаче излиза, че вашите усилия да въведете в европейските общества мюсюлманите, непозволявайки върху тях да се оказва никаква принуда да променят модела си на социален живот и светогледа си и най-малко, се стремят да ревизират резултатите от Френската Революция и последвалите социални и политически промени в Европа - да върнат клерикалния модел, но тоя път в ислямски прочит.

Е, вие със сигурност не го мислите тъй... Далече съм от мисълта, че сте ционистка "продукция", целяща да разбива и съсипва с налудничава пропаганда християнските общества - независимо източни или западни. Аз не съм антисемит, не съм и антиюдаист - обичам и евреите, и юдеите, но съм антиционист точно по същата причина, по която съм и антифашист, защото има както немски, тъй и еврейски фашисти - фашизмът е болест, от която не е "имунизиран" никой. 

И само в случай, че това, което не допускам, излезе вярно, поздравете от мене ционистките си кукловоди тъй: много ви здраве от един гой /неевреин и нечовек, според ционистката доктрина/ комуто са казвали лично хора, разбиращи от писане, че пише добре "като евреин", гоят рече: "Шалом и да го духате!"... 

Но вие вероятно просто смятате, че вашите крайно либерални ценности са всъщност доразвиване на западните европейски модели и социални парадигми. Да приемем, че е тъй, че това като идея ви води, да.

Е, ще ви кажа, че това е пълна глупост. Обществото, за да уреди взаимоотношенията си - вътрешни и външни, да установи законност, развива държавност. Всяка държавност си има основна философия, обикновено залегнала още в Преамбюла и първите членове на Конституцията. 

Има държавност по етнически национален модел, като баграта от различни етноси се обединява около най-цивилизационно и културно силния и витален. Затова и докато българите са носители на правовост, на законност и на развитие в България, техният статут на държавообразуващ етнос ще бъде признаван и от турците в България, и от циганите, и от арменците, и от евреите, независимо колко по-многобройни станат небългарите. Защото турци и цигани не са животни, ние не сме нито нацисти, нито ционисти, за да ги разглеждаме така - всяко човешко същество се стреми към щастие и мир, обратното търсят само психопатите, опиянени религиозно или идеологически. И да - етническият национален модел може да се превърне в чудовище за обществото понякога, както в Хитлерова Германия - за да не бъде застрашаван етносът, който властва, нацията се прочиства от етническите примеси по един или друг начин, но това не е задължително, това е извращение на модела, а не закономерност.

Има и етатически национален модел - държавно-национален. Такъв е например френският - "голямата, велика нация" на французите, която в една "френска нация" включва разнообразни етноси и даже раси - французи, алжирци, мароканци. Затова и секуларният характер на институциите й е жизнено важен - чрез общите ценности, като "свобода, равенство, братство", са надмогнати различията от религиозен, културен и етнически характер, които биха могли да изиграят ролята на бомба със закъснител за държава и общество.

Това са съществуващите и функциониращи държавни модели в Стара Европа. Ако имаме държава на етническата нация, то за оцеляване на модела, а заедно с него и на обществения мир, държавата със своите институции и пропаганда трябва да ревитализира постоянно културното и историческо наследство на държавообразуващия етнос, без да се репресират и задушават, разбира се, другите етнически традиции, за да говорим все пак за правовост и демокрация. Ако имаме държава на етатическата нация, тогава държавата трябва да подкрепя държавно-конституиращата идеология и доктрина. В момента в цяла Европа тя е секуларистичната, конституцията на почти всяка европейска държава започва с думите, че дадената държава е секуларна, светска.

Та накрая искам да попитам - настоявайки да не се повреди, даже и малко да не се одраска илюзията на ислямските пришълци, че в една светска държава могат да си направят ислямска теокрация - първо в домовете си, после по улиците и накрая в институциите й, какво всъщност целите?

Казвате: умна и плавна интеграция за тях в нашите ценности (продължавам да настоявам да ви вярвам, че тези ценности наистина са и наши, и ваши), но така интеграция, без никакво давление от цялото към частта, никога не се е постигала - ние не говорим тука за нова инквизиция или терор над религиозните и етнически малцинства. ние говорим, че трябва настояване да се съобразяват с нашите обществени модели. Те след като са тук, значи са ги признали за по-добри. И събитията ги показват като по-добри - техните държави буквално се взривяват вътрешно, докато нашите работят и продължават да работят. Да им позволим да ни донесат своята чума и тук няма да е добра услуга за тях, то е все едно да назначиш психопата за лекуващ на шизофреника и обратното в една психиатрия, а специалистът психиатър да го завържеш за кревата в усмирителна риза, та да не им пречи на "взаимопомощта".