- Не зная, чадо мое, Светославе, защо ги делиш? Още ме задушава и се насълзявам като си спомня как, когато татко почина, ми се присмяха... Единият не ми се беше обаждал с месеци, а точно тогава реши да ми позвъни. Беше Сретение Господне, обажда ми се и вика весело: "Честит празник, Велико! Вярно ли е това за баща ти?"
- Може би не е знаел, може би е чул отнякъде и не е бил сигурен, авва?
- Некрологът от няколко дни беше залепен на таблото пред храма, чадо, няма как да не е знаел... А другият пак тогава ме посреща пред олтара по време на литургията и се смее с глас: "Ха-ха, ха, ще се мре ли днеска?!" пита.
- Така е, авва, ти ми разказа как тогава си ги изобличавал, а племето попско такива работи не забравя. Тях са ги учили, че могат да "връзват и развързват грехове и на земята, и в небесата", затова техният "бог" е боздуган, а вярата им е сабя, с която да наказват всеки, който ги е обидил,
- Няма да забравя как една жена, богата търговка, която се изповядваше при единия, реши да иде да се изповядва при трети свещеник другаде. Малко по-късно изгуби 20 000 лева в бизнеса си. Нашичкият с глас се смееше на нещастието й: "Ха-ха-ха, имало Господ, а?!" Сетне се сдобриха и тя му даде пари да си купи нова кола.
- Така е, авва, техният "бог" е шкембето, а "даровете на Светия Дух" им служат за търговия... Помниш ли предаването "Съдебен спор", в което участвах? Майка ми ми разказа нещо, което аз не бях забелязал: когато водещата споменала, че архим. Августин е починал след посещението при него на хората, с които се "съдих" публично, те, двамата свещеници от Сливен, се изсмели с нескрита радост и кеф. Те живеят с разбирането, че са не просто малки папи, ами са малки богчета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар