09 ноември 2016

Кольо Марата (мушмороци и попове-терапевти)


Оня ден срещам Митьо Десперадото... Той има още един прякор, пак от мене измислен и прякорът е "Ромео без Жулиета".

- Аз, Светльо, не съм вече зависим, никакви личностни проблеми нямам, остана само проблемът с веществото. Веднъж спра ли и край повече! Ама не успявам да спра.

Преди половин година пак го бях срещнал. Тогава каза същото, но "отзад напред":

- Аз, Светльо, не съм вече зависим, щото мога да спра когато си поискам (взимам само отвреме-навреме), проблемите ми са личностни инак.

* * *

Звъня тая сутрин по телефона на Мартин Лалугера в София:

- Какво правиш бе, Марто?
- Закусвам.
- Какво закусваш? Попара с вино ли?
- Ха-ха-ха!!! Една книга чета, Ангелов, казва се "Човек на име Уве", някакъв шведски блогер е авторът, абсолютно е ненормален.
- Вземи да прочетеш "Жени" на Чарлз Буковски, да видим дали ще се познаеш.

Казвам му го и веднага след това съжалявам. Той се вживява в книгите. Така у великови взе, че прочете "Немили-недраги" на Вазов и влезе в ролята на Странджата и на Македонски едновременно. Едвам избяга тогава, ако помните, от около петдесетина циганина, твърдо решени да го пребият.

* * *

Звъня по телефона и на Амира в ранния предиобед:

- Здравей, арабска лисицо, как си, малка Грешнице?
- Работя, Ангелов, в храма на гробищата.
- А умрелите не те ли свалят?
- Ангелов, имай мяра!! Усещай се кога да спреш, това което каза е ужасно!
- Що ма, нали сама викаш, че си неустоума за мъжете, може и мъртъвци да можеш да възкресяваш по тая линия!

Затвори ми телефона.

* * *

Мисля, че всички са ненормални, освен нас двамата с Велико. Трябва да извикаме Бисер Божков, щото май че им е направена магия, вече за никакво друго "разумно" обяснение на ситуацията не се сещам.

Той ще им развали магиите. Ще ги развали с муски и благословии от "атонските" монаси Висарион-Димитрий и Козмата едновременно.

Според бисер-божковския прочит на богословието на гръцкия митр. Йеротей Влахос, "терапевтичното", всеки християнин страда средно от около дузина вида психически разтройства, някои сме откровено бесновати, а които не сме ни луди, ни бесни, имаме направена магия. Да бе, ако щете вярвайте, ама е абсолютен факт - в българската адаптация на Влахос присъстват упорито думи като магии и уроки!

- Седя в колата на Бисер, - разправя ми веднъж Любчо-Тулупчо - а оня ми обяснява, че непрекъснато политиците поръчвали един срещу друг магии. Бойко Борисов "поръчал" да омагьосат Сергей Станишев и на Сергун му се счупила ръката. После Сергей "поръчал" Бойко и Бойко си навехнал крак. Съвсем сериозно ми го обясняваше всичкото това.
- А ти какво му каза?
- Нищичко, онемях. В главата ми кръжаха само два въпроса: "Кой му даде на тоя шофьорска книжка?!" и "Какво, по дяволите, правя аз в автомобил, който той кара?!"

* * *

- Отивам да се изповядвам - разправя Кольо Марата - при попа, казвам му, че редовно пуша трева, а той ме поглежда със студените си корави сини очи и ми заявява властно и с абсолютна убеденост: "Марихуана ти повече няма да пушиш!" Така го казва, все едно ми съобщава, че навънка вали дъжд. И си викам "'Бах ма'а му!"

Ами като си мушморок, викам си на акъла аз пък, той що да не се пробва? Ако се беше "получило", щеше после да разправя сигурно, че словото му е могъщо, като на Самия Господ-Бог - "каза и стана, рече и затвърди се"...

А Кольо продължава:

- И ти да видиш! Три дни не пуших марихуана, на четвъртия ден обаче реших да запаля. Давих се, кашлях, повръщах, но се напънах и изпуших цигарата... Оттам-насетне не съм преставал.

Алилуя, човешката свободна воля се оказа отново и отново по-силна от попската щуротия!!

* * *

Първоначално, преди много години из богословските факултети в България, се появиха едни очилатковци (или с магнетична усмивка, като че ли таман са излезли от корицата на "Плейбой"), които започнаха да настояват, че православните църковни християни трябва да се причастяват едва ли не по два пъти седмично. Тъй било в първи век, така и във втори, че даже и половината от трети, четвъри и накрая една трета от пети век. После всичко се загубило катастрофално, останала само нафората вместо причастния хляб и светената вода вместо виното... Аз на тия затова и им викам "православни съботяни". Съботяните и йеховистите впрочем точно такива неща разправят, макар и не относно причастието, ами по въпросите със своите сектантски глупости... 

До средата на втори век всички били в древната църква съботяни или вярвали само в Бог Йехова, а Иисус Христос чисто и просто дълбоко Го... уважавали, както ги били научили апостолите на Иисус, когато изневиделица всички станали неделяни (или взели да обожествяват Иисуса), защото ги измамил да се променят папата. Дошла обаче "благословената" 1844 година и те, северноамериканските съботяни, изведнъж осъзнали каква голяма грешка в средата на втори век била станала. Малко след тях се осъзнали и северноамериканските Свидетели на Йехова.

Нашата "грешка" обаче, като източноправославни, бе осъзната не в Айдахо или Орегон, а в Горна Оряховица. Осъзна я пръв Свилката Тутеков и моментално се зае да ни я обяснява. Правеше го с таквази увереност, че човек би си рекъл, че баба му всеки ден се е причастявала по два пъти - един път сутрин, по новому и веднъж вечер - по древному. Всички други баби са търчали да не изтърват поредната серия "На всеки километър" или "Робинята Изаура", а Тутекова е търчала пред храма вечер, за да спи пред вратата му, та да не би случайно да закъснее на сутринта за свето причастие.

Това с причастяването беше един от двата им пенкилера за проблемите ни като православна църковна общност. Другият пенкилер и панацея беше, че владиците трябва да станат големи богослови. И те "станаха". Като владиката-мъж на "жената" Цацов-Маркизата.

* * *

Вървят си край реката, разхождайки булонката си Джони-Боби, Владичеството и Маркизата му и си говорят. Владичеството казва:

- Боби, няма руско богословие, има руска ерес!
- Браво, владико, хайде да го напишем на един лист това и да го изпратим да го публикуват в Двери бг!
- Не, Боби Ц., рано е още да ядосваме руснаците... Но наистина ли го намираш за гениално?!
- Абсолютно, дай целувка, умнико мой!

Ех, баш тъй и Нерон пеел бездарните си стихове, акомпанирайки си на арфа, пред горящия Рим, но карай, нека си върви... Въпрос на вкус, както казало кучето, след като си облизало оная работа.

* * *

И в почти същата тая минута, в която асистент Свилката и на Стоядин правнукът му заразправяха как веднага трябва да почнем да се комкаме поголовно и постоянно, се появи другата банда, която заразправя обратното - че ако не сме постили като древни монаси пустинници, нямаме право да се причастим даже на Великден.

Всичко това стана за сметка и на Църква, и на Общество.

За църковна сметка, защото двата файтона активно черкуващи се християни се изпокараха - един се позоваваше на авторитета на баба си по тия въпроси, а друг на думите на някой сръбски владика, с когото беше говорил не повече от 20 минути на развален македонски. И за сметка на обществото, защото дискусия от такъв характер няма как да напусне масите на енорийското кафене, за да стигне до хората и да ги заинтригува с църковността. Православните християни се лумпенизираха, а българите се дорепаганизираха.

Но най-идиотски се оказа компромисът, който двете сепаренца помежду си постигнаха - трябвало да се причастяваме по възможност всяка седмица, щото пропуснеш ли три поредни недели да се причастиш, според някакъв древен-древен канон, подлежиш на анатемосване, обаче и да се изповядваме трябвало всеки път преди причастие подробно, щото тъй бил казал свети Чукча Сибиряк. Така смесихме "богословията" гениално - руско (рашко) с гръцко (фенерско) и въоръжихме крайречната владика и Боби Ц. Маркизата с теми за високоумни разговори на обща възглавница. А църковното ни богословие стана... "растафарианско".

И изповедалните ни се напълниха с попове "прозорливци", да се върнем значи при историята, с която почнахме - "боят" между попа, Бога, Кольо Марата, марихуаната и свободната воля.

Но аз не съм монах, за да имам "духовен наставник", който да тълкува помислите ми, да ми дава послушания, да се рови из чаршафите ми. Изповядвам се, когато преценя и при когото случа, разбира се някои свещеници ги предпочитам, съвети приемам само, ако съм ги искал. Вие обаче сте идиоти - ходите през ден, много често и вие, и жените ви заедно, при един и същ свещеник, изпявате си взаимно и майчиното мляко, а после се чудите, че попът наебал жена ви. Той вас как не е изчукал човек почва да се чуди впрочем! Затова и попските деца са по десет, а вашите по едно, две - щото са ви скопили, защото те, поповете, са петлите и в общността, и в семействата ви. 

Но имам и добра новина, братя миряни! Отмъстил съм за вас според силите си!! Опънал съм, Боже прости ме, поне две попадийки!! Вдигнете гордо глави! За вас го сторих, не беше превелика радост щото - едната имаше почти истински мустаци!

* * *

Това свръхчесто и подробно "изповядване" е първо един явен механизъм за тоталитарен контрол над общността и не е за чудене, че така бързо и леко се възприе сред самото свещенство - повечето са дългогодишни нещатни милиционери. И второ - то събужда у свещениците една сатанинска горделивост. Попът започва да гледа на себе си като на някакъв психоаналитик първо, сетне като на светец, а когато съвсем се смахне - решава че е, ако не сам Бог, то най-малкото е божествен, продължение на Божията ръка.

Ако някой с нещо, макар и дребно, ги засегне, злорадстват нескрито, случи ли му се някое зло на сиромаха, дълбоко са убедени, че пряка причина за нещастието му е тяхното "огорчение". Те кълнат със светия потир в ръка, раздават причастие "за осъждане". Да, да!!

Хайде де, ти ще ми кажеш, че ще ми е за осъждане!! Една тайфа ментално сакати люде или със сериозни житейски травми и проблеми взеха да те боготворят и ти постепенно реши, че си пиеш кафето сутрин с Господ! 

Намериха джамия, за да се кръстят нашите нови църковни магьосници в рокли! Та не сме ли ние приети от Бога, осиновени от Него, потопени в Неговата милост и благодат, даже и когато не го осъзнаваме, подарен ни е и Лично от Личност чрез Личност Бог-Свети Дух - дарен от Отец-Бог, чрез Бог-Син на всяко Божие дете лично и поотделно, за Него Блаженният Павел пише, че е залог от Бога за нашето лично спасение, в миропомазанието с Него сме "запечатани" от Бога като свои??... Да, да, ако Бог рече да ни осъди и "екзекутира", Той има достатъчно добри причини и поводи, последната ще е обаче, задето сме обидили, докато говорим туй, в което вярваме, някой свещеник.

Към така функционираща църковна общност обикновено се присъединяват хора, силно травмирани, застанали на ръба на екзистенциална катастрофа или със сериозни личностни (ментални, емоционални и душевни дефицити). И кръгът се затваря - тези хора излъчват отсред себе си попове като тях самите - хора, които извън тази болна (често погрешно наричана болнична, вместо болнава) среда не биха оцелели, от криворазбрано смирение и псевдоцърковност те не само ги търпят, но и ги венцеславят. Ролята, в която тези свещеници волю-неволю влизат, дори да са започнали служението си с пълно смирение и трезвение - на светци и малки богчета, задълбочава общата личностна патология, стига се до цялостна общностна патология, психози и мании се "индуцират". Там и за час няма да се задържат умствено, физически и душевно здрави хора.

Често чувам от тоз или от онзи - "С това, което пишеш и говориш, ти отблъскваш хората, така те никога няма да влязат в църквата, да започнат да се черкуват!" Добре бе, братя и сестри, обични мои мили ненормалници, аз ще млъкна, ей така - за експеримента. Е, колцина мислите ще останат сред вас, дори и да наминат да ви видят? Колкото бяха и преди да се появя аз. И каква точно велика услуга на Бога и на Църквата направихте, събирайки се под покрива на храма, че сега всички трябва да си затваряме очите пред безумия и престъпления, да стаяваме дъх за отвратителни, зловонни грехове, за да не би случайно да ви обидим и да си тръгнете?! Ами вървете си - има психиатрии, там ще ви дадат по-подходяща помощ за проблемите ви или поне няма да ги задълбочат, има и достатъчно секти - тя без друго вярата ви е със сектантски характер. Защото аз не възнамерявам да си вървя. Тук ми е мястото по същите точно две причини, поради които вие няма защо да седите: имам няколко актуални документа от специалисти, че съм абсолютно психически здрав (и че никога не съм боледувал душевно), както и поне два медийни "медала" от православната фондация на семейство Сивови за успешни "войни" срещу протестантско-сектантските интриги, заплахи и пропаганда против православието.

4 коментара:

Анонимен каза...

Ами ако не и говориш така може и да не ти затвори,кога е казала че е неустоима,аз.никога не съм го чул за 2 години,вие защо така пишете за момичето уважавам я,не е хубаво да видиш тъпо нещо за готин човек

Светльо Ангелов - Портос каза...

Ами уважавай си я, тя и мене ме кефи като човек. При предната публикация беше тука и се смя с глас, като я прочете. Само ти, който и да си, се филмираш в момента.

Пръдни, отпусни се и се посмей, това е целта, на другото майната му. Айде лека нощ.

Анонимен каза...

Ами то си е и смешно де как няма да се смее просто ако някой я обиди ми става гадно

Анонимен каза...

Големи благодарности от Жоржета...