"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

31 декември 2016

30 декември 2016

Обрезание Господне и св. Василий, архиеп. на Кесария Кападокийска

автор Таня Илиева -Мускетарката 

Тропар на Обрезание Господне:
,,Седящ на огнезрачен престол във висините с Безначалния  Твой Дух, си благоволил да се родиш на земята от Дева, непорочната Твоя Майка, Иисусе; затова си бил обрязан като човек на осмия ден. Слава на всеблагия Твой промисъл; слава на Твоето предведение; Слава на твоето снизхождение, Човеколюбче."
Тропар на Свети Василий Велики:
,,По цялата земя се разнесе твоето учение, като разкритие на словото ти, с което боголепно си учил, същината на всичко си уяснил, човешките обичаи си украсил, Царево освещение, отче преподобни, моли Христа Бога да се спасят нашите души."
На 1 януари Църквата отбелязва два празника: Обрезание Господне  и паметта на свети Василий, архиепископ на Кесария Кападокийска.

Празникът Обрезание Господне се отбелязва в Православната църква и Римоатолическата църква на 1 януари. Първите сведения за съществуването на празника са от 4 век. На осмия ден след раждането си, Младенецът Иисус е обрязан, според Стария Завет, който е приел обрязването на децата от мъжки пол като знак за Завета на Бога с праотеца Авраам и еврейския народ (Битие 17:10-14) 

При извършването на този обред е дадено на Божествения Младенец името Иисус, според казаното от архангел Гавраил на Пресвета Богородица в момента на Благовещението (Лука 2:21). Според тълкуванието на отците на Църквата, Господ, Творецът на Закона, е приел обрязването като пример за хората да спазват безпрекословно Божествените закони (Матей 5:17). Господ е приел обрязването като знак никой да не се усъмни в това, че той е истински Човек и не е носител на призрачна плът, както са учили някои от еретиците (в частност докетите, за които ще говоря някой друг път)

В епохата на новозаветното време обичаят на обрязването е отстъпил място на тайнството Кръщение, чийто предобраз се явява. Празникът на Обрезанието Господне напомня на християните, че те вече трябва да почитат Новия Завет с Бога (Колосяни 2 : 11)

Според епископ Теофан Затворник празникът е един вид обрязването на сърцата от лоши помисли, страсти и похотливи помисли (Второзак. 10:16).

Този празник е един от Господските празници и се празнува заедно с паметта на светителя Василий Велики. И след съединението на тези два празника се дава предимство на службата на светителя Василий Велики. Извършва се всенощно бдение, пее се полиелеят на светителя ,,Честнейшую" не изпълнява, а се изпълняват песнопенията на празника на светителя. Има един особен отпуст: ,,И в осмия ден плътта се обрязва заради нашето спасение". Извършва се литургията на свети Василий Велики, пее се величанието на Василий Велики и християните четат Иисусовата молитва.

Василий Велики е светител, архиепископ на Кесария Кападокийска, един от църковните писатели и богослов. Той е роден около 330 година в Кесария. Почитан е в Православната църква на 1 януари и в Римокатолическата на 2 януари. На него се преписва въвеждането на иконостаса и съставянето на литургията на Василий Велики. Автор е на петата молитва от утреното правило. Той е бил привърженик на киновията.

Свети Василий е роден през 330 година в Кесария, административния център на Кападокия и произхождал от аристократичен род, славещ се с дарование и ревност във вярата. Неговите баба и дядо са пострадали във времената на гоненията на император Диоклециан. Неговият чичо бил епископ, както и неговите двама братя - Григорий Нисийски и Петър Севастийски. Сестра му е преподобната Макрина, а майка му преподобната Емилия Кесарийска. Баща му, един от известните оратори и законотворци на своето време, бил предопределил Василий да тръгне и той по неговия път. Той изпратил Василий да учи в Константинопол и в Атина, където той учил в Атинската академия. В нея се запознал и сприятелил с Григорий Нисийски. Заедно с тях се обучавал и гонителят на християните император Юлиан Апостат (Отстъпник).

След като се върнал в Кесария,  Василий се посветил на светски дела, но под влиянието на сестра си Макрина той приел аскетичния начин на живот и заедно с няколко приятели се преместил да живее в семейното имение в Понт, където образували монашеска община. През 357 година Василий се отправил на продължително пътуване до коптиските манастири, а през 360 година съпровождал кападокийкските епископи на събор в Константинопол.

Решенията на събора в град Римини утвърдили осъждането на учението на Арий от Първия Вселенски събор (кесарийският епископ Дианий е бил привърженик на това учение). Това е било много тежко изпитание за Василий и неговите приятели. Примирие с Дианий настъпило малко преди смъртта на епископа. Василий бил ръкоположен за свещеник и станал съветник на новия епископ Евсевий. Строгият аскетичен живот на Василий не се харесвал на новия епископ и той решил да напусне мястото на съветник и да отиде в пустинята, където можел да живее според монашестките правила. След като дошъл на власт император Валент, който бил по убеждение арианин, епископ Евсевий потърсил отново деятелния и усърден Василий. През 365 година той се върнал в Кесария и взел управлението на епархията в свои ръце. Той написал три книги против арианите, проповядвал ,,три ипостаси в една същност", което било веруюто на последователите на Никейския символ на вярата, както и на тези, които до неотдавна симпатизирали на арианите. След смъртта на епископ Евсевий през 370 година Василий бил избран на епископската катедра и ревностно се заел да изкоренява арианството в Мала Азия. Това довело до стълкновение с император Валент. По време на пътуването на император Валент в Кападокия епископ Василий отказал да признае провотата на арианското учение. В отговор на което Валент разделил Кападокия на две провинции, което било орязване на каноническата територия на Василий и подронил неговия авторитет и позиция в църквата. Не след много време на Василий му се отдала възможност на издигне на местата на епископите в ключови градове неговите съратници Григорий Нисийски и Григорий Богослов.  Основно се разгоряла борбата за мястото на александрийски патриарх, не са допуснали да го заеме един привърженик на ереста на савелианизма епископ Павлин.

След смъртта император Валент в битката при Одрин силите се изменили в империята и в църквата, но Василий не се възползвал от това. Неговото здраве било недобро от аскетичния начин на живот. Той починал в първия ден на 379 година и много скоро бил причислен към лика на светиите. Неговата памет си отбелязва два пъти годишно на 1 януари и на 30 януари, когато се отбелязва Събора на Тримата светители. Негови творби са догматичните: ,,Против Евномий" и ,,За Светия Дух", 15 беседи на псалмите, Беседите на Шестоднева " и ,,Тълкувание на пророк Исая ", 28 беседи на различни теми, 365 писма, писани на различни хора, ,,Нравствени правила", ,,Монашески правила", подробни и кратки.

Двете ЕГН-та на Калиник и псевдоцърковното енорийско порно


Национално възрождение и съхраняване на народностната идентичност чрез БПЦ ли? Ташак, кукиш, глупости, тараланци!... В общината във Враца са се видели в чудо тия дни - покойният Димитър Райчев Александров (Врачански митр. Калиник) се оказва с две... жени ли мислите? Не, с две ЕГН-та. Врачанските общинари са изпаднали в недоумение как да му напишат смъртния акт.

Ще ви напомня само, че новият български национализъм, радикалният, тръгва именно от Враца в началото на 90-те години от миналия век, в началото са му незаконни вероятно отрочета на Калиник, "посяти" от него из попските семейства... Димитър Райчев Александров - Червеният митрополит остава в сянка, научаваме имената на попове като "отец Гелеменов", но в разсекретените наскоро досиета на висшия клир от ДС се вижда, че новият национализъм е планиран още от ДС на старата БКП и че основни организатори са му такива като Димитър Райчев Александров - Калиник... с по две ЕГН-та.

* * *

Наблюдавам ги от години - бивши партийни секретари от катедрите по ДИАМАТ и от АОНСУ, сътрудници на ДС и полит-комисари, ЗКПЧ-та и ВКР-та са сред най-влиятелните и активни църковни "епитропи" - от храмовите настоятелства и разните парацърковни фондации, през служителите при митрополиите, до работещите около и за синода, та чак до ефория "Зограф". Около тях все "бизнесмени" със средно-тежко партийно минало. И... крадене, крадене, крадене, "йединьи, пийньи и плюскъньи", до откат..

Наблюдавах, пишех с години, някои ми се подиграваха, други ми налитаха на бой, а аз често пъти се колебаех, защото заключенията ми бяха резултат от логически анализ, а не от съвсем пряко наблюдение... Е, снощи ми гостува синът на висш офицер от МВР, криминалист, ръководител последователно на няколко районни управления във Варна...

- Сине, - обяснявал му той - не мога да разбера какво правиш да ходиш по храмовете... Няколко години преди т. нар. "демократични промени", планирани доста време предварително от партийната номенклатура в НРБ с никаква друга цел, освен разграбване на държавата и обществото, аз лично наблюдавах "колегите" си от политическия отдел как буквално в съседния кабинет подковаваха и обучаваха точно тия, дето сега са ви "епитропи, настоятели и ментори"... 

* * *

Те нямат никакъв истински интерес от духовно възраждане и реавангелизация на българите, нищо че лягат и стават с такива въззвания. На тях им стигат енории по две-три във всеки областен град от по 20 до 50 човека, защото пълните храмове означават общности, които са по-трудни за управляване, носят риск от влиянието на хора с доблест, самоувереност и гражданско мислене и съзнание. Те предпочитат да събират маргинални и склонни към зависимост хора, които да са им "търговската реклама" на дейността, дето афишират ужким като патриотична, христолюбива и църковна, а са всъщност всичките тия етикети параван за крадене, пиене и плюскане до дупка, до откат, до осиране.

Видиш ли ги тия хора и отроците им да се събират около някоя от броящите се на пръстите на едната ръка в БПЦ прицърковна духовно-просветна или социална организация, пиши я обречена на изцеждане (докато я "подкрепят"), зануляване и компроментиране. Без значение колко много ти се струва, че са дали и са й помогнали да се разрастне и утвърди, рано или късно нея няма да я има, баш благодарение на тях и дребните им селски номера.

Ген е това, братя и сестри, чисто и просто ген... Няма как внуците на апашите, обиращи мандрите, дето се писаха партизани при вида на Червената Армия на границите ни, да са по-различни от планиралите разграбването на България, започнало през 1989 година, техни бащи... 

Някои казват, чрез престъпната наклонност е наследствена. 

И явно са прави.

29 декември 2016

И рече Авва Велико: Нашите свещеници са влъхви!


- Ангелов, чадо Светославе, - разправяше ми Авва – (...) вика, че нашите попове са същински магьосници, пипнат ли пари, стават чудеса!
- Но как така, Авва?! За ходене по водата знам, за вода, превърната във вино, също знам, но за библейски чудеса с банкноти нищо не съм чувал!
- Ами, ей така... (...) прислужвала като клисарка в гробищния храм, когато някакъв баровец дошъл да погребва свой близък. Видял я и подал на отеца там сто лева с думите: „Разделете си ги с момичето, отче”. Той обаче, попът, незнаейки, че го гледат, си ги мушнал под расото и почнал да си свирука в обичайния за него стил: "Изтърваха ни, свиркай си!", 20 стотинки даже не й дал...
- О, Авва, същински влъхва е и той значи!?
- Да, чадо, направо Каспар!... На поповете, чадо Светославе, в храмовите каси са им ръцете не до китките, а до лактите, че даже и до мишниците и то не годишно по веднъж, ами почти денонощно... Бъркне попът в касата с надпис примерно: „Помощ за вдовици и сираци”, пипне банкнота от 20 кинта и викне, като се прекръсти благоговейно: "Ха, късметче!!" А ако, не дай Боже, някой мирянин открадне касичка с жълти стотинки, кълне като вещица подире му.
- Но, Авва, дори митрополит Николай, когато някакъв пловдивски наркоман се опита да отмъкне една от лимузините му преди години от двора на митрополията му, не го прокле!
- Да, чадо, но митрополит Николай там е един, пък лимузините пет-шест, докато при нас касичката е една, а поповете няколко!...

* * *

- ...Опитай се, Авва, да дадеш на някой поп 20 лева и ще видиш как изчезват...
- Да, чадо, нали точно това ти обяснявам, същински магове са!!
- Няма тука магия, фокус е, пъхат си ги просто отзад.
- Как така "отзад", чадо? В задния джоб ли?
- Не, Авва, свиват си ги на фунийка и си ги мушкат в гъза.
- Глупости!! Не може да бъде!!
- Дай на някой поп банкнота и забележи как бързо и чевръсто я прибира под полите на широкото си расо и вади светкавично абсолютно празна длан, като че е направил фокус. Посланието на този жест е – „Ето, няма ги, изчезнаха!! Няма начин да ви ги върна!!” И наистина, няма начин да ги откриеш повече тези пари, ако щеш още в същата минута да го съблечеш чисто гол. Едничкото разумно обяснение е, че си ги е скрил (пъхнал) в гъза!
- Ха, звучи логично! А имаш ли доказателства за това?!
- Несъвсем сигурни доказателства имам, Авва, обаче оня ден единият наш свещеник така беше пребледнял, буквално като платно, когато все пак му измъкнахме с (...) около 60 лв., реагира сякаш му ги издърпахме точно оттам, при това рязко и без предварително разклащане, Боже, прости ми!
- Доказателството ти, чадо, е косвено, но убедително!! Ако е същият, за който си мисля, то как успя, чадо!?! Лично с ушите съм го чувал да споделя: "Като видя пари, брате, вярваш ли ми, бяс ме обзема, разтрепервам се от вълнение!!"
- С ум, хитрина и големи ташаци успях, Авва...
- От какво ти порастнаха тъй големи топките, чадо?
- От ракията, Авва, от ракията...

28 декември 2016

Позицията на Грузинската църква за събора на остров Крит


автор Таня Илиева-Мускетарката

На заседанието си на 22 декември Светият Синод на Грузинската православна църква е оповестил позицията си за проведения събор на остров Крит. Тя е следната: 
,,В текстовете, приети в пленарната зала на Крит, не са взети предвид забележките, които представи Грузинската православна църква. Ето защо ние смятаме, че е нужно да се коригират текстовете. Съборът на остров Крит не е вселенски, защото не са участвали четири поместни църкви. По време на дебатите в пленарната зала на Крит беше нарушен принципът на единодушие. Затова решенията на събора в Крит не могат да бъдат задължителни за Грузинската православна църква."
Също е било разгледана и позицията на Българската православна църква относно решенията взети на Великия и Свят събор на остров Крит.

Грузинската православна църква направи след Българската православна църква заключението, че Съборът на остров Крит не е нито свят, нито Вселенски събор.

Решението за Врачанска епархия е факт


автор Таня Илиева - Мускетарката 

На провелото се тази сутрин заседание на Светия Синод на БПЦ-БП е взето решение митрополит Киприян Старозагорски да продължи да изпълнява временното управлението на Врачанска епархия. На него е възложено да организира избора на новия митрополит на Врачанска епархия. Има предположения, че списъкът с достоизбираемите епископи вече е съставен и одобрен.

Изборът за нов митрополит на Врачанска епархия вероятно ще се проведе в началото на месец февруари 2017 година. Очакваното сливане на двете епархии - Плевенска и Врачанска няма да се състои.

27 декември 2016

Попщина и бесовщина


Требничарят-шаман
"Тоз позор за Бога, туй петно на храма" (Вазов)

Те гледат на заниманията си като на работа, която трябва обезателно да бъде много скъпо платена и по възможност - не всяка седмица с ангажимент... И тя е много скъпо платена за българските стандарти... Защо ли? Защо владиците оставят мнозинството от поповете си да богатеят? За да не им се зловиди твърде на поповете владишкото разбогатяване - докато поповете влачат с хиляди и десетки хиляди по храмове и енории, владиците влачат с десетки и стотици хиляди от митрополии, а понякога, като онова смахнатото с многото претенции и големите амбиции от Пловдив - и с милиони.

Това не са свещеници - дякони, презвитери и епископи, митрополити и патриарси. Това е едно ненаситно стадо свини, препълно с бесове и знаещо само и единствено щенията на бездънните си търбуси. Затова и като случайно вземат да "проповядват", ти слушаш не човешки глас, ами сякаш пищят свински зурли:

- Квик, квик!! Грешно е, чада мои, да не почитате свещениците!!

Че къде са свещениците, за да ги почитаме бе? Ти ли си свещеник - свинска ти е осанката, свински са ти навиците, моралът ти и той свински. Не си свещеник ти - ти си играчка в ръцете на попадията си, банкоматна карта за любовницата си, изтривалка за краката на владиката си, бедна братовчедка на софрата на местните мутри и престъпници, заложник на децата си, които задължително трябва да направиш същите като себе си, за да се чувстваш поне "добър баща".

Комисарят
"Не ти, боже, на лъжците, на безчестните тирани,/ не ти, идол на глупците..." (Ботйов)

Той не е с нищо по-различен от междузаветните фарисеи и книжниците от времето на Иисус... Ония са били облечени от Римските експлоататори и окупатори в духовна власт, те са били ужким застъпниците за обезправения народ, отстъпени на народа от Рим. Ако ли не защита някаква срещу произвола, народът е очаквал от тях поне истински пример за благочестие и морал, за да запази донейде своето собствено благочестие и вяра, при все тежките условия. Тия обаче са го обирали дo шушка, до "последния кодрант", заедно с римските властници са били ортаци и с народните пари ходили нощем при блудниците, дето инак денем в синагогата осъждали.

От попа-комисар ще чуеш "чудеса", ще чуеш високо нравствени и патриотични речи и въззвания, ще чуете даже, че Бог се гневи и строго ще накаже народните изедници, ако не в тоя живот, то непременно в идния... А след ден-два ще го видиш с изправени около него хоругви и с вдигнат благославящ ги кръст, рамо до рамо с престъпниците - бизнесмени, кметове, министри, да им се смее благо и да им обещава, че за следващите избори непременно за тях ще агитира от църковния амвон - с тях ще си разделят църковните имоти сетне, с тях ще поделят парите от църковните каси.

Врачката
"Калугер не съм, на корема си не лежа, владика не съм - за пари грехове не прощавам" (П. Р. Славейков)

Ако не умееш да служиш хубаво "литургии и парастаси", ако не ставаш и за проповедник, следователно ти остава едно нещо само - да станеш врачка с камилавка... Седни си на дебелия мазен гъз в изповедалнята, скръсти ръце на трикатния си корем и започни да гледаш умно и мъдро, кимай с глава начесто и изтежко, когато разговаряш с глупаците, дето са се подлъгали, че при тебе ще намерят духовно наставление и мъдър съвет.

Светът е пълен с олигофрени, за които е достатъчно едно расо, за да повярват, че срещу им седи "духовник", както и едни очила, ако сложи някой, че е обезателно умник. Те са готови и да плащат щедро и пребогато впрочем, но ти стискай палци само някоя твоя клетва за твой зложелател да се "изпълни", тогава вече ще за къпеш и търкаляш в парите им.

26 декември 2016

Тази църква май не е Църква (за брадатите педерасти)


Преди време, спомняте ли си, в сайта на Сивови беше особено оборотна една статия, не помня вече чия, нито даже какво в нея точно пишеше, започваща с думите "Тази църква..." Е, не е болка за умиране да не помниш какво Сивови са написали, тъй като стилът им на писане е характерен с това, че претенциозно и високомъдро се "обговарят" трудни за запомняне празни мисли. Текстовете и анализите им импонират главно на недоправени квартални интелектуали или недоклатени интелигентки от квартали като "Надежда", "Младост" и "Обеля" в София, които днес Сивов събира да мъдруват на центъра на София в "Къща са птици":
"Надежда-Младост, бате - теле-мост/ Измислих нова дрога, че пушим теле-коз" (Ицо Хазарта)
Та мисълта ми значи беше малко по-друга и аз се отклоних от нея, затова и излезе като подигравка написаното дотук, а бях планирал да бъде комплимент. На Пламен и на Илиана са им запомнящи се заглавията. Като например това на статията, за която стана въпрос в началото - "Тази църква е мъртва! Тази църква е жива!!"

Но и наистина не знам, не съм сигурен, на какво се дължи фактът, че Пламен успява в един надпис да каже всичко от текста си - дали на гениалността му да съставя заглавия, или на туй че, както в началото казахме - текстовете му са почти празни - нищо не ти коства да им събереш половината мисъл в пет думи т.е... Да, казваше ми преди време той: "Ти пишеш в прав текст, каквото мислиш. Не бива да се пише тъй!"... Да, Пламене, когато спра да мисля, обезателно ще започна да пиша като тебе...

Това, че БПЦ била мъртва църква Пламен тогава май "доказа" с богословски осведомените си възгледи по протестантски, след което съвсем по хегелиански зададе антитеза на тезата си, каза че БПЦ е жива, като го доказа с факта, че няколко бюлюка клирици охотно се включиха в "съживителните" му инициативи, подмамени основно от кинтите, дето под носа им ги развяваше - донесени от USA от него или по-скоро частично върнати оттам, след като преди това оттук-натам бяха от такива като бащите им на Пламен и на митр. Николай изнесени.

На стария социалистически номенклатурен курвор - настоящ местен или национален "бизнес-елит" (и на копеленцата им наследници), това винаги им е бил мурафетът, дават ужким много, дават го демонстративно, като те оставят с впечатлението, че са велики патриоти и благодетели, за да оберат сетне до шушка мястото, където са дали:
"Батко, дали да ти не серем у устенцата!? / На жена ти пра'им синки по коленцата..." (Ицо Хазарта)
И тъй, след като Пламен първо "уби" БПЦ, а после я "съживи", всички ни обзе свещен трепет пред чудесата му, а аз конкретно изпаднах не във възторг, а направо в екстатично умопомрачение. Идеше ми в пристъп на юродива радост да разпечатам някой негов текст и да си избърша с него... гъза.

...А междувременно клирици от всякакви габарити и нива вършеха съвсем открито престъпления след престъпления, низостта обнагляваше и ескалираше, докато новите ни православни богослови, публицисти и обществени мислители пишеха "диагнози и рецепти", за да стигнем до резонното питане не "жива ли е или е умряла БПЦ", ами БПЦ въобще дали е Църква.
"Лека полека и нещата си отиват на бой: - А ти за к'во ме излъга, че "Кайенът" е твой?! - Не бе, щех да взимам на Пешо "Калибрата", обаче той ми обяви, еба' ти, цифрата!" (Ицо Хазарта)
И така, докато Пламен възкресяваше Църквата, задавайки въпроси по "баптиско-протестантски" и отговаряйки им по хегелиански, други се заеха да "ограмотяват" богословски попове и владици "по Шмеман" и "по Флоровски"... Но успяха да заинтригуват само попадиите и конкубините им или мъжките им любовници и гравитиращите около тях топ-епархийски попове - виртуозни владишки гъзолици и натегачи, с тая твърде "сложна и висока" богословска проблематика. Тъй че, в един момент вече не можехме да се отървем от арогантни и прости женуря, интерпретиращи Шмеман, според Калин Янакиев, знаещи отговорите на "всичко" и най-вече какво и колко мъжете им заслужават за сметка на чуждите мъже.

А нам липсваше през цялото време не някоя беседа на "професорско каре" по християнска политология, нито книжките с "неопатристичен синтез", ами един елементарен урок по доблест, храброст и нравственост, защото докато ние сме страхливци, подлеци, интересчии и интриганти, ще са такива и поповете ни, и владиците ни, както и обратното...

* * *

Отец Димитър (Амаберв), Бог да го прости, още служил в храма при Софийска митрополия - "Света Петка", когато викариен епископ на Софийския митрополит бил сегашният Ловчански митрополит Гавриил... Председател на храма тогава бил свещ. Ангел Величков - любим "богословстващ" поп на Двери бг.

Амбарев счел, че е несправедливо стажуващите дякони да не получават пари от требите, събирани в общата братска каса, тъй като и те имали семейства.

- Аз съм председателят! - заявил поп Ангел - Решавам, че няма да получават от нашите пари!
- Никакъв председател не си ти, - заявил му високо и ясно Амбарев, артикулирайки превъзходно, както само той умееше - ами си най-обикновен брадат педераст!

Тази сутрин е починал митрополит Калиник (ОБНОВЕНО)


aвтор Таня Илиева-Мускетарката

Тази сутрин в Правителствена болница е починал митрополит Калиник. Той беше приет в болницата по-рано този месец. Очаква се близките дни Светия Синод на БПЦ-БП да се събере на заседание, за да реши кой ще е наместник на овдовялата епархия.

  
На 28 декември (сряда) ще състои погребението на митрополит Калиник. Преди това Светият Синод на БПЦ-БП ще определи кой ще бъде наместник на овакантената митрополия. Митрополит Калиник ще бъде погребан във Враца, в двора на митрополитската църква "Свети Николай".


Бог да прости митрополит Калиник!

24 декември 2016

Тримата царе


автор Таня Илиева-Мускетарката 

Тримата царе или магове Мелхиор, Каспар и Валтасар са възприетите имена в западноевропейската традиция на маговете или ние както ги познаваме влъхвите, които са поднесли дарове на младеца Иисус. В Евангелието те не се споменават поименно и не се споменава за царския им сан. Православната църква не ги счита за  царе, не казва колко са на брой и не ги е включила в своето учение.

В Римокатолическата църква паметта им се почита на 6 януари, а в някои от римокатолически страни на 5 януари.

В латинската традиция гръцката дума μάγοι се превежда като вълшебници, те се изобразяват с царски диадеми. За първи път се споменават поименно от Кесарий Арлски, а при Беда Достопочтени вече се назоват с имената им. Предполага се, че те са покровители на пътешествениците.

Мощите им са били открити от императрица Елена и отнесени първоначално в Константинопол, но през 4 век били пренесени от свети Евсторгий епископ на Медиолан (сега гр Милано), те били му подарени от император Констанс. Те са били в Милано до 1164 година, император Фридрих Барбароса ги е пренесъл в град Кьолн, по -точно в Кьолнската катедрала.
Раката с мощите на тримата царе
Евангелието не споменава за броя на маговете, но според поднесените дарове се предполага, че са трима. Те се изобразяват като трите възрасти при човек и като представители на трите основни раси в света - Валтасар като юноша и представител на Африка, с черна кожа, Мелхиор като зрял човек и с бяла кожа - представител на Европа, Каспар с азиатска одежда и с азиатски черти, представител на Азия. Гръцките им имена са Апеликон, Америн, Дамаскин. Споменава се и за четвърти маг или цар на име Артабан, като името на брата на цар Дарий.

В Сирийската църква влъхвите са дванадесет на брой, пристигащи в Йерусалим с огромна свита придружители. Даровете които поднасят са три на брой: злато, ливан и смирна. Златото е царски подарък, който показва, че Иисус Христос е роден за цар. Ливанът е дар за свещеника, защото Христос е дошъл да стане новия Учител и истински Първосвещеник. Смирната е дар за онзи, който е трябвало да умре, защото смирната е употребявана за помазване на тялото на починалия в Древен Израил. Този дар съответства на жертвата на Христос.

Даровете на влъхвите се съхраняват в манастира ,,Свети апостол Павел" на Света Гора. Били са подарени през 15 век от Мара Бранкович, дъщеря на владетеля на Сърбия Георги Бранкович, тя е била жена на султан Мурад Втори и мащеха на Мехмед Завоевателя. Даровете на влъхвите или тримата царе се пазели в Големия Дворец в Константинопол. През 2014 година за първи път от няколко века са напуснали територията на Света Гора.


Даровете на влъхвите

23 декември 2016

Рождество Христово


Автор Таня Илиева -Мускетарката


Тропар на Рождество Христово: 
„Твоето рождество, Христе, Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават, Тебе, Изтока от висините, Господи, слава Тебе!”
Рождество Христово е един от главните празници, установен в чест на рождението на Иисус Христос. В православието той е причислен към дванадесетте Господски празника и се предшества от 40 дневен пост. Йерусалимската, Грузинската, Сръбската, Полската и Украинската гръцкокатолическа църкви празнуват на 7 януари, а Константинополската, Гръцката, Българската, Александрийската и Антиохийската църкви, заедно с Римокатолическата църква, празнуват на 25 декември Рождество Христово. Арменската апостолическа църква празнува на 6 януари.

От края на 2 век до 4 век Рождество Христово се е празнувало на Богоявление - 6 януари.

Първото сведение за появата на Рождество Христово като отделен празник е от средата на 4 век. Според някой автори това отделяне като самостоятелен празник е стремеж на църквата да намали популярността на празника на Непобедимото слънце и затова е постановено тогава да се празнува Рождество Христово на 25 декември - тогава е денят на зимното слънцестоене.

В Римокатолическата църква и повечето протестантски църкви също се празнува на тази дата.

Подробен разказ за раждането на Иисус Христос намираме в Евангелията на апостол Лука и Матей. Според указа на император Август, за да има яснота в регистъра на империята, всеки жител на империята трябвало да се запише в своя роден град. И тъй като Йосиф бил потомък на цар Давид и Мария била обручена за Йосиф, те се отправили към Витлеем.

След раждането на Иисус Христос първите хора, които са отишли да му се поклонят, са били пастирите, след като са били известени от ангелите. Според евангелист Матей на небето се била появила звезда, която показала пътя на тримата мъдреци. Те поднесли своите подаръци - злато, ливан и смирна.

Узнал за раждането на Месията и желаещ да го унищожи, цар Ирод заповядал да бъдат убити всички малки деца от мъжки пол на възраст до две години. Иисус Христос бил спасен от чудо, един ангел се явил в съня на Йосиф и му казал да избягат в Египет и да живеят там докато опасността не отмине.

По подробен разказ за раждането на Иисус Христос намираме в апокрифа ,,Протоевангелие на Яков” и ,,Евангелието на Псевдо-Матей”. Там научаваме, че е нямало места за пренощуване и Йосиф и Мария е трябвало да се подслонят в една пещера. Когато започнали родилните болки на Мария, Йосиф отишъл да търси акушерка. Но когато се върнал с акушерката, раждането било свършило. Бабата, която била извикана, се казвала Саломея, сродница на Мария от дома на Давид. Според историческите факти Иисус Христос се е родил между 7 и 5 година преди новата ера. За първи път датата 25 декември е спомената от Секст Юлий Африкан в неговата хроника, написана през 221 година.

Изчисление относно новото летоброене било направено през 525 година от един римски монах, архивар на папата на име Дионисий Малки. Дионисий е много възможно да се е основал на един хронологически сборник от 354 година. Тук раждането на Иисус Христос е отнесно към годините на консулството на Гай Юлий Цезар и Емилий Павел.

В различни съвременни изследвания датата на рождението на Иисус Христос се намира в интервал от 12 година преди новата ера до 7 година преди новата ера, когато се било правило единственото преброяване на населението в Римската империя .Също се споменава и 4 година, заради две причини. Първата причина е споменаването на Ирод Велики. И втората причина е, че ако е така, той е трябвало да е значително по-млад по времето на на изпълнението на присъдата му.

Първите християни не отбелязвали Рождество Христово (това важи и за евреите, за тях раждането е началото скърби и болки). За християните по-важно е било отбелязването на Възкресението на Иисус Христос. Но след навлизането в християнските общини на гърците, под въздействието на елинистичните традици, започнали да празнуват Рождество Христово.

Древният християнски празник Богоявление на 6 януари и бил комбинация от Рождество Христово и Кръщение Господне. За първи път 25 декември се споменава като Рождество Христово през 354 година.

Рождество Христово е вторият по значение празник след Възкресение Христово. Той се предшества от четирдесетдневен пост, неделята на праотците, неделя на отците и неделята на предпразненството на Рождество Христово. Богослужебните текстове се съдържат в Минея и редът на богослужението в Типика. Богослужението на Рождество Христово се отличава от това на другите дванадесет господски празника.

В Римокатолическата църква Рождество Христово също е втори по значение празник след Възкресение Христово. Празнуването на Рождество Христово при римокатолиците се предхожда от Адвент. Той винаги започва 4 седмици преди Рождество Христово, но неговата продължителност зависи от това дали е вискосна годината или не. Адвентът е по-скоро период на покаяние и през този период верните се приканват към изповед. Духовенството е облечено във виолетови одежди - цветът на покаянието. Това е време за размисъл и за Второто пришествие на Иисус Христос.

22 декември 2016

Витлеемската звезда



автор Таня Илиева-Мускетарката

Витлеемската звезда е най-загадъчното явление, което и до наши дни няма обяснение. Според Евангелието на Матей тримата царе нарекли ,,звезда” и са решили, че се е родил ,,царят Иудейски”, за да отидат да му се поклонят. Само че, не могли да намерят този, който търсят, затова отишли в двореца на цар Ирод. И по негов съвет те се отправили към Витлеем Иудейски, където видели ,,звезда”, стояща над пещерата, в която намерили ,,Младенеца с Мария”.

Всъщност според Евангелието на Матей тримата царе са видели два пъти ,,звездата”: първия път на изток  (по -скоро на "точката на изгрева”); втория път, когато звездата се установила точно над пещерата, където се намирали Младенецът и Мария (Мат.2:1-2) и (Мат.2:9-11)

За Иисус Христос се говори още в старозаветните пророчества, като за звезда озаряваща пътя на човечеството. Конкретно за него се споменава в книгата ,,Числа” (24:17). Това е пророчество на пророк Валаам, който гледайки от планината към еврейския народ, говори за потомъка им, който ще се нарича ,,звезда” и ,,жезъл” и това е Христос. Пророчеството на Валаам за звездата от коляното на Иаков полага началото на вярването при израилтяните, както и персите, от които са произлезли и тримата мъдреци, че идването на Христос ще бъде предсказано от появата на небето на ярка звезда.

Църквата смята, че Витлеемската звезда е изпълнение на т.нар ,,звездно пророчество” на Валаам от старозаветната книга ,,Числа” (24:17)

Поклонението на мъдреците и поднасянето на даровете съответстват на пророчеството на Исая за посещението в Йерусалим на езичниците (Ис. 60:6,14)

Свети Йоан Дамаскин и Ориген предполагали, че това е било комета. Тертулиан и Мануил Първи Комнин предполагали, че това е било съединение  на планети.

Свети Йоан Златоуст и блаженият Теофилакт Български считали, че божествената сила се е появила в образа на звезда. 

Според учените няма исторически доказателства за реалността на съществуването на Витлеемската звезда. Учените се опитват, използвайки данните за нея, да установят точно времето на Рождество Христово.

Възможните версии от научна гледна точка са няколко. А те са: това е била Халеевата комета - наблюдавала се 63 дни през 12 година преди Христа, съединение на Юпитер и Сатурн в знака Риби- 15 ноември 7 година и съединение на Юпитер, Сатурн и Марс в началото на 6 година преди Христа ( според Йохан Кеплер), съединение на Юпитер с Регул -12 август 3 година преди Христа и съединение на Юпитер с Венера 12 август 2 година преди Христа, нова звезда която е избухнала близо до съзвездието Козирог - нещо наблюдавано в продължение на 70 дни през пролетта на 5 година преди Христа ( основава се на персийски и китайски летописи), свръхнова звезда аналогична на Тихо Брага според Джироламо Кардано, нова звезда в съзвездието Орион, появила се между 5 и 3 година преди Христа и накрая, че това е звездата Сириус. 

До поп св. Сватя "на харабия" (Защо ми вярват жените и децата, попе)

"Братленце, само за кинти говориш бе!" (Бате Сашо, из "Колегата отвръща на удара")
Качих се днес до храма и кого да сваря, според вас, там като дежурен свещеник?!

Светата Сватя поп Д., разбира се, свещеникът с най-многото прякори сред свещениците в нашата енория. Всички с по един, а той с цели два! Свети Сватята и поп Сумо едновременно.

- Отче, дай една цигара.
- Ангелов, - подава ми цигара и се смее подкупващо - спри да ме "рисуваш" в блога си де!
- Сто лева и няма да те споменавам цял месец.
- Нямам сто лева.
- Дай още една цигара... 

Подава ми охотно 

- А не искаш ли за петдесет да си мирен три седмици, попе? - продължавам пазарлъка аз.
- Нямам пари бе!
- А олио? A вино, а ракия?... Дай пак още една цигара...
- И олио нямам, ни вино, ни ракия и цигари нямам повече да ти давам!

Брей, гле'й го ти, нищо не разбира от бизнес, корав като добруджанска цица! Но ний сме виновни май енориашите, научихме го всичко даром да получава - не той е наш отец, видите ли, ами все едно ние сме го осиновили... Докато в това отношение братовчед му митр. Николай Севастиянов (Стоименов) - Геласиевият племеник, знае цената на медийния комфорт... Само дето не се научи през всичките тия години кому да плаща и че евтиното накрая най-скъпо излиза...

* * *

А истинската причина да ида при поп Сватята беше, задето ми се обади по телефона Каещата се Малка Непослушница А.:

- Ангелов, вчера отец Д. ми се развика!! 

По интонацията я усещам как навежда надолу клепки, сякаш ми разказва как са я вързали да дерат пред очите й живо малко коте. Да, което си е тъй, тъй е, гениална е в ролите си на жертва.

- Че защо ти се кара поп Свататя ма!? Кажи, за да му отмъстя! 

Да, което си е тъй, тъй си е, не падам сам по-долу.

- Ами вика ми, - започва да ми разправя тя, сякаш всеки момент ще захлипа - че като се наливаме при тебе у великови с алкохол, майка ми била спокойна и не ме търсила, а с него като съм работила онзи ден на гробищния храм, през час му звъняла по телефона да пита къде съм!

* * *

Виж сега, попе, на мене жените и децата много ми вярват. А на тебе не. Знаеш ли защо? Защото аз им говоря постоянно за правда, истина и любов, за красота и за вечност (за Божественост и за човечност), а ти само за плюскане, кинти и за ебане им приказваш бе!

Дай да се разберем - за кинти ще говориш с мене, а аз ще пиша от твое име за тях стихове, които ще им четеш като от себе си... За сто лева седмично съм готов да ти отстъпя ролята на Д'Артанян, а аз ще бъда твоя скромен Сирано дьо Бержерак. 

21 декември 2016

Митрополит Николай украсява коледно корабче


- Ало, ало, здрасти Таня, какво правите в Гръчко?
- Украсяваме коледното корабче.
- Какво е това корабче?
- О, сега ще ти обясня...

...И тъй започна всичко, което оттука-нататък следва като текст.

* * *

Митрополит Николай се събуди в тихата Предколедна утрин и започна да се облича... Днес бе решил да не прави нищо друго, освен "по гръцки" да украсява Коледното корабче на св. Николай Мир-ликийски, вместо традиционната за северните народи елхичка, каквато в Гърция нямат. 

* * *


Те там, в Гръчко, въобще какво ли вече имат де?! Едни 1000 евро им поисках, а Вартоломей се направи, че не само не чу, а и въобще не даде сигнал, че ме знае!! Сетне поисках от папата, ама и той се оказа същият гъз, Боже, прости им! (виж "IV-ти път до Римската папа" от "Писма до папата"

* * *

Николай изми очи и зъбки, смръкна линия кокаин и глътна шепа амфети със сутрешната чаша бърбън. След това събу лилавите си нощни кюлоти и опъна по гладко епилираните си бедра дневните жартиери, които днес бяха кървавочервени в чест на празника, тъй като се канеше да украси корабчето си, облечен като Снежанка. След като бе напудрил носа си "отвътре" с кокаина, го напудри и отвън с с дамска пудра от пудриерта, подарена му от Александрийския еп. Генадий Стандзиуз, още докато оня беше в Пловдив, а те двамата - приятели. 

Николай въздъхна леко превзето, но и донейде искрено... 

Той беше решил веднъж да почерпи Генадиус с компанията на семинариста Сашко от Карнобат, като му го изпрати в хотела, затворен в огромна розова торта, чисто гол и в белезници, вместо подарък. Генадий обаче помисли, че това е просто торта, затова реши да забоде направо в нея вилицата, щом му я донесоха. Нещо отвътре пропищя "на умряло". Генадий отвори тортата и видя малчуганът да потрива със стегнатите си зад гърба в белезници ръце боцнатото си от вилицата дупе и да го гледа уплашено, мигайки с очи като малко зайче. Очите им се срещнаха и вплетоха, тъй се влюбиха необратимо... И направиха всебългарски църковен цирк с гоненките си из фоаетата на пловдивските хотели... Николай, който гласеше Генадий за преподавател в Пловдивската семинария, се принуди да го изгони от Пловдив.

Николай изпи още една водна чаша с бърбън, щото се разчувства... "Стигнеш ли върховете, вече нямаш приятели" помисли си той. След това съблече пясъчното си розово боди и нахлузи дантеления патешко-жълт сутиен, който напълни с вълма египетски памук отпреде в чашките, вместо цици.

Вие може би сте втрещени от изненадващо безвкусните цветови комбинации, описани до момента, но не забравяйте, че Пловдивският митрополит все пак е родом от Софийското село Горни Лозен, подобно на Бойко Борисов от Банкя и на Азис от Костинброд. И една Цеца от Петърч знам, като тях същата, само че истинска жена, но това е друга тема...  Затова не бива да продължавате да се учудвате, като ви кажа, че той преметна през кокалестите си рамене перелина в турско синьо с изрисувана на гърба й звезда в жълтеникаво-зелено - тип "електрик"

Започна да украсява корабчето.

На върха на мачта, вместо звезда, Николай сложи снимката на новия Старозагорски митрополит Киприян. Усмихна се мило, поглеждайки я и тихичко възкликна:

- Ой, на леля цигането сладко!

На самото платно, най-горното, залепи снимка на еп. Сионий... Погледна я, нищо не каза, сви очи, издаде сластно съскащ звук, присви се с десница между бедрата и стоя така клекнал, докато не отмина завладялата го бурно емоция по Ректора, която с обичайното си самообладание сподави до няколко телесни конвулсии. На средното платно на мачтата залепи две снимки една до друга - на новите епископи Яков и Герасим, погледна ги, не каза нищо пак, но разклати закачливо-предупредително пръст току под носовете им, издавайки неопределен звук, нещо като:

- Тю, тю, тю, тю...

За най-долното платно изпадна в недоумение чия снимка да залепи. Извади първо тази на "патриарха"... Помисли:

- Няма смисъл, - каза си гласно и хладно - той е еднодневка и не заслужава място на коледното ми корабче.

Извади тази на еп. Йеротей Агатополски.

- Верен докрай, ама... хетеросексуален мъж... Пфу!

И метна снимката му небрежно зад гърба си.

Следващата снимка беше на митр. Наум Русенски и приятелката му Боби Цацов - Маркизата. Погледна ги, устните му се свиха презрително:

- А тоя го направих митрополит аз и той реши, че ще е следващият патриарх вместо мен!!!

Хвърли снимката разгневен не нашега. 

Сетне извади тая на проф. Иван Димитров Желев от кутийката си със съкровища, останала там от времето, когато бяха още приятели и Желев се държеше с него почти бащински. Разгневи се ужасно, хвърли я пред краката си и започна да скача върху нея "трупешката" - с двата крака едновременно. Бутна и събори корабчето уж неволно.

Тогава, по предварително уговорен сигнал, в стаята влязоха тримата му охранители и го заналагаха с копринени камшици по гърба и дупето, крещейки:

- Лошо момиче, лоша Снежанка!!

А той, виещ от смесен с лека сладка болка екстаз, вдигна поглед към отсрещната стена, погледна портрета ми - моя именно - на Светльо Ангелов-Портос, който от години в цял ръст виси там и изпадна в няколкочасов множествен оргазъм.


П. П. /от Тодор от Асеновград и Таня Мускетарката/
Важно съобщение за митрополит Николай
Народът на Асеновград е готов да брои на митрополит Николай сумата от 10 000 лева, ако разкара от града поп Даньо и синчето му Стилиян, а и още толкова, ако върне отец Тодор на предишното му място.

Куче влачи параход (Зографското "братство" и там, и тук)



Посегналият в момент на тежка депресия върху живота си енориаш от Варна, се оказва жертва не само на духовната и умствена неадекватност на опрелестилите се взаимно български атонски монаси от Славянобългарския манастир "Свети Георги Зограф", но и на енорийската (мирска) духовна матрица в БПЦ, в която той е формирал религиозните си възприятия и светоглед.

Свърза се с мене вчера негов приятел, с когото заедно са били послушници в манастира "Зограф" в протежение на около седем месеца, с инициал на малкото си име М., както ми каза по телефона, когото ще наричаме обаче Петър, според псевдонима, с който първоначално ми се представи във facebook.

Петър разказва, че неговият приятел дълго се колебаел дали да се замонаши или да се задоми, като за целта бил петимен да открие на Атон духовен старец, когото да попита. Няколко пъти младият човек се прибирал в родния си град и се връщал на Атон. При последния си разговор с някои от братята там, той, по думите на Петър, буквално тичешком влетява в килията си, събира си багажа и напуска манастира. Сетне се връща за ден, споделя че през нощта в килията е имал мрачни видения и се прибира в България окончателно.

В съпътстващите разказите му разсъждения у Петър се открива една изключителна трезвомисленост във възприятията на духовността и религията, която, както по-късно ще разкажем подробно, Зографското братство в мнозинството си не изтърпява. Петър постоянно повтарял на приятеля си, че на него никакъв старец не му трябва, разяснявал му, че прочутите Оптински старци в Русия например не са правили с идващите за духовно наставление при тях неписмени мужици нищо друго, освен да им четат наглас текстове от Свещеното Писание и "Добротолюбието". 

Младият човек обаче настоявал да намери "стареца", който да му каже на него конкретно и лично "Какво да прави с живота си". Той е жертва на безнравствения религиозен бизнес (дори цяла индустрия), който попове и митрополити въртят из мирските епархии в България - книжлета за "чудеса и наставления от старци", особено Атонски, презентации на техни преки или косвени ученици и "наследници" в старчеството, развеждане по беседи и семинари на всякакви съмнителни типове, окачили на врата си табелата "Атонски монах" - ученик на "стареца еди-кой-си" или главен поборник и стожер на някое "най-най-чисто православие", вследствие на което се и появяват секти с последователи техни, сепариращи се из енориите и понявга във война помежду си, каквито в нашата енория например вече има бол... Започва се със сбирки и седенки из епархиите и енориите около поредния препоръчан на доверието им от попа или митрополита неоправославен гуру, после екскурзии до Атон и прочие. В това има пари, много пари... А на попа му дай пари само и му гледай сеир, нямате идея как се ококорва и чак се разтреперва от вълнение пред парите средностатистическият български поп.

Не правят изключение и двама от нашите български топ-атонци, които не стоят в "Зограф", ами из българските манастири или шетат из епархиите, уж разочаровани от ниското ниво на духовност в Славянобългарския манастир - "схитата" Димитрий/Висарион и Козма. Козмата например лично унищожи преди години в Садово, край Сунгурларе, където се беше настанил, едно мирянско семейство от Варна с дете, отишло при него, за да ги наставлява - казал на младоженеца, че ако иска да си спаси душата, трябва да се замонаши на Атон. Пр. изоставя жена си с новороденото дете и по наставленията на Козмата, хуква за Атон да се монаши. 

Садово, където това се случва, е място, на което Козма е направил, според собствените си думи пред мен по телефона преди години, село за религиозен туризъм, на мястото на запустял манастир. Местният архимандрит не успява да вдигне и възстанови манастира, защото Козмата се е впил в мястото като пиявица - там ходят цели попски и мирянски семейства да му работят ангария, а продукцията - икони, броенички и прочие той продава по храмовете из цяла България в своя полза. Подобно нему друг "зографски" монах - Василий Венков, разработваше "на концесия" издателската дейност на Зографската ефория... Апартаменти из цялата страна, по няколко лични автомобила - това е заплатата на тия двамата за разбити семейства и погубени души... 

Сравнително скоро научих и за една почти унищожена частна транспортна фирма в Шумен. Козмата се е вкопчил в семейния бизнес на двама съпрузи, който мъжът предвидливо разделя на две, докато вижда какво цели и върши Козма - през неделя-две Козма минава през Шумен, за да прибира парсата от по няколкостотин евро от частта от фирмата, останала в собственост на съпругата, заради което тази фирма е пред постоянен фалит. Козма, влязал в ролята на църковен Васил Левски май, все обяснявал, че парите "трябват за делото".

От другата страна е Висарион (сега Димитрий), който пари не ще, ами само да проповядва. Висарион е подобен на пламен-сивовия любимец от USA Клаус Кенет - "бивш" протестант, мюсюлманин, йога, гей, също като Висарион - Васко от Петте Кьошета... Види ли трибуна Васко (Димитрий-Висарион) почти еякулира, надушили тая негова мания, някои български митрополити го разхождат редовно из епархиите си, за да говори богословски безмислици на миряните и да сее разколнически настроения (виж по въпроса материала на Таня тук - "Васко от Петте кьошета")  

Същевременно киновийният духовен живот в Зографското братство е "грамофон свири, майка плаче" или казано по варненски - "куче влачи параход". Там живуркат и безчинстват същинска багра от идиоти. 

Отделно са психически болните монаси по креватите, освидетелствани психиатрично от специалисти, подчертаваме, а не "по бисер-божковски" - ала псевдо-влахос...

Петър разказва, че манастирската кухня и трапезария е превърната буквално в кръчма от група молдованци и украинци, изгонени от Руския манастир за безобразия и пиянство, които вторият епитроп на "Зограф" Никодим е взел под крилото си... Обикалят пияни из манастира и крещят - "Слава на Молдова!" или "Слава Украину!"

Игуменът Амвросий, когото Петър остроумно и сполучливо нарича "глух петел", не е състоятелен да се справи с псевдо-руската сган, ако ли въобще иска, когато изобщо сам е в манастира. По разкази на други, той със самите български монаси не може да излезе наглава, които почти денонощно пребивават в интернет и facebook, ако ли не буйстват из килиите, защото са пропуснали да си пият хапчетата.

Картината се "обогатява" допълнително от четиримата чисто голи зографци, обикалящи лесовете край манастира целогодишно, като проява на "висша святост", освен ако това не е поредната легенда, пусната за по-добър маркетинг в индустрията.

Същевременно имотите на ефорията из България не спират да са дойна крава още от началото на 90-те - от родата на проф. Иван Желев, от Христо Латинов - един от старите юристи на синода на БПЦ, а днес от машите на митр. Николай.

* * *

Един от малцината нормални монаси там - отец Вениамин, съветвал решилия да напусне накрая и манастира, и Атон послушник Петър, който от самия "Зограф" всъщност е изгонен с решение на манастирския събор, задето "превъзпитавал" пияните молдованци с изобличения: "Брате, - молил го Вениамин - не си тръгвай, остани на Атон, отиди просто в друг манастир - Хилендар, Пантелеймон или в някой от гръцките..."

А защо Вениемин е нормален ли? Защото се е замонашил първо в България, а едва сетне е отишъл на Атон - в българските манастири, за разлика от "Свети Георги Зограф", се изисква и документ от психиатрията, че не си диспансеризиран, и актуален психиатричен преглед, за да се замонашиш. Последното е впрочем и причина настоящият митрополит в Пловдив - Николай Стоименов (Севастиянов) да не се задържи и седмица в манастира във Врачанско, където решили да го "замонашат" татко му и митрополитите Игнатий и Калиник навремето. Още докато го видял тогавашният архимандрит там А., му казал: "Моето момче, ти за монах не ставаш"... 

- Дойде, - разказвал години по-късно отец А. - едно сухо, кльощаво момченце, облечено зле, миришещо лошо, погледна ме с "луди сини очи" и аз го отпратих... Малко по-късно научих, че са го направили... епископ...

20 декември 2016

Света великомъченица Анастасия Фармаколитрия (Узороутешителница )


автор Таня Илиева - Мускетарката

Тропар на Света Анастасия Фармаколитрия:
„Твоята агница, Иисусе Анастасия, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам, и се съпогребвам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе. Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе. С нейните молитви, като милостив, спаси нашите души”
Света Анастасия е родена през 3 век в Рим, западната римска империя. Почита се в Православната църква паметта на 22 декември, в Римокатолическата църква на 25 декември. Тя е известна като Анастасия Фармаколитрия, Анастасия от Сирмиум или като Анастасия от Далмация.

Няма достоверни исторически факти за нейния живот, който   да са запазени до днешни дни.

Това което се знае е, че тя е била със знатен произход и е била ученичка на свети Хрисогон. Нейната майка, която е била тайна християнка, я е възпитала в християнството. Света Анастасия тайно посещавала християните, който са били затворени в тъмниците и полагала грижи за тях. След изпълнението на присъдата на свети Хрисогон, тя започнала да пътува и да помага на християните, които били подложени на непрекъснати гонения. Тя преминала през Гърция и Македония, по време на пребиваването си в Сирмиум (днес Сремска Митровица) тя била заловена и изтезавана, след което умътвена.

В по-късни жития биографията й е смесена с тази на две други светици - Анастасия Младата и Анастасия Старата.

Почитта към света Анастасия е била много разпространена в Западната църква, за това намираме потвърждение в издигнатата през 4 век църква, посветена на нея в Рим, подножието на хълма Палатин. Тази църква я има и до наши дни. В нея папата отслужва втора меса на Рождество Христово, на 25 декември в чест на света Анастасия. Месата се нарича ,,Missa di aurora" (Меса на изгрева).

Мощите на света Анастасия в края на 5 век са били пренесени от Сирмиум в Константинопол. И от тук частици от нейните мощи са били разпръснати по цяла Европа. В началото на 9 век император Никифор Първи подарил част от мощите на светицата на епископа на Задар (Хърватия) Донат, който ги положил в катедралата на света Анастасия. Реликварии с мощи на света Анастасия се намират на Света Гора, в Рим, в баварския град Бенедиктбойерн.

Честната глава на света Анастасия беше съхранявана в планините на полуостров Халкидики, не далече от Солун. През нощта на 22 април срещу 23 април 2012 тя беше открадната.

Света Анастасия е една от най-почитаните светици в Римокатолическата църква, изключение прави само Пресвета Богородица. Името на Анастасия от Сирмиум е включено в т.нар. литании на светиите(Litania Sanctorium)

Бог подгони Авва, за да го спаси (и Сашо Слава-Богуто)


"...a koke cudne ptice, uvek im srce kuca za nekim grubijanom, koji dobro kljuca" (Balasevic, "Peteo") 
След като не успя да го вразуми чрез токовия удар и откраднатите точно седем спортни вестника, Бог накваси хубаво Добрия Авва насред морето през декември месец посред нощ... Авва, за разлика от дядо Кирил преди години през юли, не "получи" хипотермия, защото в плитчините на Българското Черномориe, даже в средата на декември хипотермията е абсурдна. 

Как стана това ли?! Много лесно... 

Авва Велико, ако щете вярвайте, от известно време влиза нощем в морето, за да бере миди, по-точно да "трали" дъното в плитчините. За целта го обличат във водонепромокаем костюм и му дават в ръцете нещо като гребло или "тармък"... Онзи ден обаче колегата му, който го облича, не затворил ципа на костюма добре и Авва се върнa премръзнал и целия наквасен...

Но нали злото нивга не пристига самичко, ето че точно тогава бях там. Запалихме печката, накарах го да се съблече по дребни гащи и започнахме да го плискаме обилно и мажем с ракия. Подир всяко натриване, го карах да опъва по един-два яки гълтока... До този момент Авва пиеше само бира и то по малко. Обаче на следния ден Авва, без въобще да му е студено и нито да е болен, започна да търси и да си отваря шишето с гроздовица сам...

Помолете се, сестри и братя, за Авва, защото покрай мене е напът съвсем да пропадне, все по-малки и по-малко стават неговите сакрални територии... Навремето не ме пускаше в една от стаите си, която ще назовем "Стаята на Тайните", с моите гостенки. Не ни пускаше, защото там са всичките му светини - като почнеш от камарите със спортни вестници и колекцията църковни календарчета, та минеш през иконите и стигнеш до футболните енциклопедии и духовната литература. И не само това, но в тая стая са се случили множество паметни и емблематични събития от местната квартална църковна история - там е създаден ПЦДОН, оттам тръгва даже и епархийският в-к "Алтернатива", както и прословутата Седмица на православната книга във Варна, там Авва кани високи гости и там се събират с роднините му за семейни тържества... 

Обаче пък, за съблазън, изкушение и беда, има и една изключително удобна кушетка там, за какво е удобна, засега ще ви спестя.

За пръв път омаскарих стаята преди години с Н. Не ме разбирайте погрешно, макар и нецърковна и полувярваща жена, Н. също е в голяма степен жертва на моето нахалство и безобразие... С годините все повече се затвърждава у мене усещането, че може и да съм доста вярващ, ама май въобще не съм религиозен. 

Ще ви дам пример - веднъж преди време, в стаята ми в къщата на мама Надка, си яздехме на конче с Н., ако разбирате какво искам да кажа и когато решихме да "обърнем седлото наопаки", пак ако ме разбирате добре, погледът на Н. попадна на иконата на св. прор. Самуил, която ми бяха подарили и прилежно надписали момчетата от ПЦДОН, съвсем отблизо се "погледнаха" с него. За момент Н. се сконфузи и рече бързо:

- Извинявай, дядо!!

Това, естествено, съвсем не й попречи да продължим със заниманията си и тука е моментът да ви обясня нещичко за религиозността на жените, от които по-религиозни са само Данчо Бързият и Сашо Слава-Богуто от енорията ни... А Сашо Слава-Богуто вече има нов прякор, който е Сашо Простено-простете, но защо е така ще ви обясня по-късно...

Сестрите, братя мои, несъмнено по-лесно стават религиозни и религиозността им е значително по-дълбока от нашата. Тука идва обаче един парадоксален момент в явлението - защо тяхната религиозност е тъй рядко право-пропорционална на благочестието им? Защо не пропускат литургия и окичват всички стени из къщата си с икони, а същевременно лесно и бързо се отдават на почти всяка възможност да съгрешават? Защото, братя и сестри, при тях религията не се корени у покайното съзнание за греховност, мистична наклонност или в чистата моралистика, нито в догмите, като при нас мъжете. В религията на тях им допада главно и основно идеята, че Някой постоянно ги наблюдава, денонощно ги гледа, даже докато спят и ако щете вярвайте, но си мислят, че знае даже какво става в сънищата им още преди и да са ги сънували. И ако даден грях е начин и повод да Му привлекат отново и отново Небесното внимание, те ще го правят пак и пак, безброй пъти. Понякога даже с една единствена цел го правят - да идат да се изповядат, поради тази причина и са през ден на опашка пред изповедалните.

А Сашо Слава-Богуто (oт разказа ни за това как Авва Велико възрасти Йо-Йо) вече е Сашо Простено-простете, защото наскоро разбрах, че преди време, след като месеци наред "обгрижвал" Малката Грешница А., учейки я как да се моли и как да пости, развеждайки я от храм на храм, но не по курбаните, както ходя аз, ами за да се молят и кръстят през две секунди заедно, както той и Данчо Бързият много обичат, най-накрая се престрашил да сложи ръка на баджака й, а тя креснала:

- Веднага си махни оттам ръката!

Тутак-си Сашо си дръпнал ръката като попарен и със същата тая ръка, Боже, прости му, защото така излиза, че всъщност го е прекръстила с бедрото си именно тя или по римокатолически е топнал пръсти в нещо като католишка светена вода, се прекръстил бързо, виквайки:

- Простено-прости! Простено-прости!!

И тука е мястото да поразсъждаваме защо православните мъже около четиридесетте налитат или на значително по-възрастни жени, или на почти тийнейджърки. Защото искат да бъдат или майчински обгрижвани и даже доминирани, или по възможно най-лесния начин те някого да доминират, най-вече чрез интрументариума на религиозните наставления. Една религия, каквато е тя в прочита си "по български" в БПЦ, учеща ги ката ден, че са грешни и непълноценни (а по Бисер-божковски и че даже са психически ненормални), ги осакатява и не могат да влязат в тях и да създадат зрели и нормални интимни взаимоотношения, равностойни.

А това е причината и нашите сестри да стават постоянно жертва на интимни злоупотреби от страна на наркомани или алкохолици. Православният полу-мъж, благочестиво брадясал и систематически контузен от попа си чрез духовни ритници по ташаците, влиза в ролята на тяхна приятелка или сестричка. Често месеци и дори години минават в разходки из храмове и манастири, докато тоя най-накрая се престраши и хване сестрата за гъза. Последното често пъти се случва, когато на нея й писне да чака и вземе самичка да седне в скута му. За да се стигне евентуално до това обаче, трябва да са налице множество предусловия - денят да не е постен, да не е вечер срещу голям църковен празник, да не е годишнина от смъртта на майка му, да не е рожденният ден на първата му, забравила го отдавна любов...

Ако сестрата изтърпи да чака, достатъчно твърдо решена да се омъжи на всяка цена, стига се до "щастливата развръзка", ако ли не, намира си някой идиот, чиито топки поне са здрави, който й скъсва шортите от секс, след което или я пребива, или изчезва безследно с мобилния й телефон и лаптопа пътьом за някоя заложна къща.

* * *

Мисля тия дни да купя на Сашо Простено-простете и на Данчо Бързия по една свещ от 4 лева, за да се молят с нея в ръце за Авва Велико, та съвсем да не пропадне покрай мене... 

На вашите молитви също тъй разчитам, любезни сестри и братя!!