До поп св. Сватя "на харабия" (Защо ми вярват жените и децата, попе)

"Братленце, само за кинти говориш бе!" (Бате Сашо, из "Колегата отвръща на удара")

Качих се днес до храма и кого да сваря, според вас, там като дежурен свещеник?!

Светата Сватя поп Д., разбира се, свещеникът с най-многото прякори сред свещениците в нашата енория. Всички с по един, а той с цели два! Свети Сватята и поп Сумо едновременно.

- Отче, дай една цигара.

- Ангелов, - подава ми цигара и се смее подкупващо - спри да ме "рисуваш" в блога си де!

- Сто лева и няма да те споменавам цял месец.

- Нямам сто лева.

- Дай още една цигара... 

Подава ми охотно 

- А не искаш ли за петдесет да си мирен три седмици, попе? - продължавам пазарлъка аз.

- Нямам пари бе!

- А олио? A вино, а ракия?... Дай пак още една цигара...

- И олио нямам, ни вино, ни ракия и цигари нямам повече да ти давам!

Брей, гле'й го ти, нищо не разбира от бизнес, корав като добруджанска цица! Но ний сме виновни май енориашите, научихме го всичко даром да получава - не той е наш отец, видите ли, ами все едно ние сме го осиновили... Докато в това отношение братовчед му митр. Николай Севастиянов (Стоименов) - Геласиевият племеник, знае цената на медийния комфорт... Само дето не се научи през всичките тия години кому да плаща и че евтиното накрая най-скъпо излиза...

* * *

А истинската причина да ида при поп Сватята беше, задето ми се обади по телефона Каещата се Малка Непослушница А.:

- Ангелов, вчера отец Д. ми се развика!! 

По интонацията я усещам как навежда надолу клепки, сякаш ми разказва как са я вързали да дерат пред очите й живо малко коте. Да, което си е тъй, тъй е, гениална е в ролите си на жертва.

- Че защо ти се кара поп Свататя ма!? Кажи, за да му отмъстя! 

Да, което си е тъй, тъй си е, не падам сам по-долу.

- Ами вика ми, - започва да ми разправя тя, сякаш всеки момент ще захлипа - че като се наливаме при тебе у великови с алкохол, майка ми била спокойна и не ме търсила, а с него като съм работила онзи ден на гробищния храм, през час му звъняла по телефона да пита къде съм!

* * *

Виж сега, попе, на мене жените и децата много ми вярват. А на тебе не. Знаеш ли защо? Защото аз им говоря постоянно за правда, истина и любов, за красота и за вечност (за Божественост и за човечност), а ти само за плюскане, кинти и за ебане им приказваш бе!

Дай да се разберем - за кинти ще говориш с мене, а аз ще пиша от твое име за тях стихове, които ще им четеш като от себе си... За сто лева седмично съм готов да ти отстъпя ролята на Д'Артанян, а аз ще бъда твоя скромен Сирано дьо Бержерак.