Блажен си, Павле! (III-то Писмо до отец В-н за лъжливите пророци)

Мнозина днес ни убеждават, че лъжливите пророци действали и прелъстявали людете извън Църквата (и предимно вън, според тях, от клира й) и съвсем рядко успявали да прилъжат някой църковен човек, при това главно някого неукрепнал или със слаба вяра. Така и онова вашето хулиганче с расо, отче В-не - поп Ст-р, се опитваше индиректно да ни убеждава в едно телевизионно предаване за йогизма наскоро. 

Той представяше себе си като някакво вярно куче Господне, пазещо овчиците на Свети Петър от лошите вълци, в случая от йогите. Нам се пада обаче с тебе да се запитаме кой от самия него ще ни опази, но това е засега друга тема. 

Той обясняваше на опонента си йогист и на водещата, че адресатът на неговата риторика е друг, за разлика от техните адресати - на йогата - йогите, а на водещата - широката аудитория от телевизионни зрители. Той, видите ли, седи пред оградата на Църквата, като вярна овчарка (в неговия случай по-скоро каракачанска, отколкото немска) и пази християните от измамите и заблужденията, идещи отвън.

А едно настрана, че според Христос, Божието Слово трябва да се проповядва по площади и стъгди, на всекиго и всички, по всяко време и на всяко място, даже "с време и без време, уместно и неуместно", според Апостола и пак според Апостола, трябва да сме готови всякога "да отговаряме пред всекиго, който ни пита, за нашата надежда"... Оня обаче, нашият човек, добре знае, че на всички нецърковни и светски що-годе нормални хора отдавна им е опротивял, защото те, за разлика от нас, не си слагат розови очила и им е напълно ясен що за стока е, а неговите пасоми, ако трябва да им говори в храма, в който служи, се броят на пръстите на едната ръка. Знае и че повечето от християните дори, попадащи на наставления и поучения от него чрез телевизията, сменят канала.

Е, как да не смениш канала, след като си го чул да обясняват с брат си - също свещеник от вашата Епархия, преди време по друг повод, че мирският свещеник може спокойно да поебава чужди булки, без това да навреди сериозно на реномето му сред енориашите, щото бил "наш човек" и след като му споделяме други разни благини, що да не са и общи с него жените ни?! Но според "теологията" на Докторанта от ПБФ на ВТУ за съжаление жените не се оказват "общи помежду ни, броейки и неговата", а негови само общи - общи за него - не, че необщността на неговата е голяма загуба от мъжка гледна точка, тъй като я гледам по снимките им заедно... Затова, когато уловят него при чужда булка, митрополитът ви му го опрощава, но уловят ли те с митрополита си нас, не ни мърда анатема или поне дълга епитимия... Щото жените са общи, но само за него и без неговата, като за последното - слава Богу.

Естествено е в такъв случай неговите проповеди по време на Света Литургия в храма му да ги слушат не повече от 9-10 човека. Трима, намиращи се във финансова зависимост от него, трима, попаднали в психическа зависимост пак от него, трима негови близки роднини или непосредствени комшии и един, който е влязъл в храма случайно, за да се сгрее на кюмбето тип "циганска радост" или щото е чул, че "в черквата дават вино".

И след като християните не го търсят да го слушат в храма, нито четат интервютата му за разни газети и сайтове и коментарите из facebook, ами обикновено се извръщат погнусени и потресени, спънат ли се в самодоволната му хулиганщина, като в изсъхнало едномесечно лайно, естествено е да потърси по-висока трибуна, за да им досажда, като в случая телевизията.

На това впрочем се дължи и забраната за тебе, за която ми сподели, да публикуваш статии, материали и коментари където и да е, о-че В-не, една забрана, чийто инициатор е именно той и двата му сол-ташака поповете П. Г. и Б. Гл., дошла след твоя великолепен текст за онова списание... От ревност и завист е тя и по никаква друга причина, задето тебе те търсим и слушаме с интерес, а на него не спираме да се смеем и да го подиграваме.

* * *

Защо се занимаваме сега с него ли? Защото този е един от ония, които Свети Павел нарича "лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят" (Галатяни 2:4), като според Павел, ако се случиш между такива, в опасност е не само свободата ти, ами и животът ти даже: 

"Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя..." (II Коринтяни 11:26)

Когато се сбогува с Църквата в Ефес (Деяния Апостолски 20:15-36), където е преседял години, той събира старейшините (презвитери), Презвитерю В-не, за последни, заветни думи и наставления и ги предупреждава, че не само ще се вмъкнат помежду им такива, ами и някои от тях самите ще се превърнат от пастири, църковни наставници и учители в свирепи вълци.

Лъжливите пророци и според Иисус в Евангелието на Матея, и според Блажения Павел, са в самата Църква и това са пастирите и учители, епископи и презвитери, който са се обърнали от овчари във "вълци-грабители", както ги нарича Леви-Матей или "свирепи вълци", според сравнението на Павел. И вместо по подобие на Архипастиря (Пастир на пастирите) Христос "да полагат живота си за овцете", те тормозят, малтретират, излагат на рискове или разпродават причта, за да угодят на търбуха си, който пак според Павел, този път в Посланието до Архиепископа Тит, се е превърнал "в техен бог".

В това няма нищо странно, нищо неочаквано, защото както видяхме предния и по-предния път, вълците-грабители са самите книжници и фарисеи, седнали на "Моисеевия трон" по думите на Христос в същото Евангелие на Матей, те са именно тези, от които доверилите се на духовната им грижа и опека хора най-малко очакват опасност и злонамереност. Следователно е на лице приемственост - между старозаветните книжници и фарисеи и църковните такива. За тях, според Евангелието на Йоана, Христос-Господ говорил така:

"Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете." (Йоан 19:1,2)

Тези "крадци и разбойници", представящи се за пастири, не закъсняват да се появят и да започнат пъкленото си дело още във времето на служението на Божествения Павел. Те обикаляли подире му, следвали го неотклонно по петите и когато издебвали случай да е в друг град или по затворите, в които те самите успявали да го тикнат в съдействие юдеите, тези "християни" започвали да преиначават думите му или директно да ги отричат, думите които бил говорил по църквите, обикновено основани от самия него. 

Още на I-вия Апостолски Събор в Йерусалим Апостолите Павел и Варнава, заедно с църковните представители от Антиохия - новопокръстени християни от езичнически произход и Апостолите Петър, Яков и Йоан ("стълбовете" на Църквата в Йерусалим) - водачите на християните от юдейски произход, се разбират и съборно решават, че на новопокръстените в християнската вяра езичници няма да се налагат изискванията и предписанията на Мойсеевия Закон, освен две-три от тях, според Събора - най-важните. Впоследствие Павел и Яков се споразумяват всеки от двамата да извършва Апостолското си служение сред точно определена група вярващи - Яков сред юдеите, които приемат вярата в Христос, а Павел - сред езичниците, които се кръщават в новата вяра.

Групата "бракониери" обаче, под предтекст, че били "изпратени от Яков" (Галатяни 2:12), шетали подир Павел из новооснованите църкви сред езичниците и поставяли под въпрос както проповедите и наставленията му, тъй и Апостолския му авторитет, настоявали, че Павел на християните не бил нещо дообяснил, щото не бил правилно и сам доразбрал "за Евангелието и Закона на Мойсей". Те били толкова нагли и арогантни, че чак св. ап. Петър се плашил от тях и понякога им отстъпвал, макар Петър да би сред тия, които най-ревностно защитавали Апостолската чест на св. Павел иначе. Тези наглеци и безсрамници на Галатяните припомняли, че Павел, преди да приеме Христа, бил гонител на Църквата, на Коринтяните пък обяснявали, че няма какво да му треперят и да му се плашат толкоз, щото бил "страшен" и дръзновен единствено в писмата си, докато на живо бил същински "мишок" - "силен и строг в посланията си, присъствието му обаче слабо и говоренето му нищожно" (II Коринтяни 10:10) 

И Павел "избухва"... На Галатяните им пише, че тия, дето ги убеждават, че освен всичко друго, трябвало и да се обрязват като юдеите съгласно Закона на Мойсей, по-добре сами да вземат да се кастрират, щом искат да се толкоз благочестиви, а на Коринтяните, че при всички тия техни нови "духовни наставници и учители", развилнели се, докато той е по затворите, те все пак имат един духовен отец само, който ги е "родил" в Христа - той (I Коринтяни 4:15)


Павел не го прави, заради нараненото си честолюбие. Той знае кой е - чистокръвен юдеин, при това от племето на Вениамин (едно от трите, запазили съвсем чиста кръвта и потеклото си), уважаван фарисеин бил, преди да стане Християнин, образован в юдаизма от самия Велик Учител Праведния Гамалиил, учен и книжовник бил Павел, признаван като такъв и от римляни, и от юдеи, римски гражданин по наследство... Те нему не могат да сторят нищо, но могат да повредят на спасението на "ония малките", дето ужким ги "спасяват" от самия него те.

И заради смирението на Павел, който няма защо да се обяснява с разни новоизлюпени комплексари, обикновено паразитиращи на негов гръб, обаче все пак го прави, заради душите на своите духовни чада, Бог го е въздигнал до Вселенски Учител чрез посланията му, който вече не наставлява събрания от по двадесетина-тридесет души в "Ефес, Коринт, Филипи", ами цялата Съборна, Света и Апостолска Църква през всички векове.

* * *

Затова, отче В-не, гледай си енориите, проповядвай Благовестието, а в техните "светове" не се намесвай, не им пречи... Нека те пишат, без никой почти да ги чете, нека обясняват каквото им хрумне по радиа и телевизии за смях на света и за срам на християните в България... 

А ти си имаш служение апостолско...

II-ро Писмо до отец В-н за Лъжливите Пророци (Евангелие и политика)

"Кажи ми, кажи, бедний народе,/ кой те в таз рабска люлка люлее?..."(Хр. Ботьов, из "Елегия")

продължение на Писмо до о. В-н за лъжливите пророци

Миналият път ти писах, драги отче В-не, кои са, според мене, лъжливите пророци, за които Бог Иисус Е говорил в Евангелието на Матея 7-ма гл., ст. 15-и. Казах ти, че това са всички онези проповедници на публичен морал - без значение дали са със свещен чин или без никакъв такъв, които и Ботьов посочва "в сюртуци, в реси, слепци с очи". 

Но това са не просто "проповедниците на публичен морал", защото публична правда проповядвал и Предтечата Господен - св. Йоан Кръстителят, че и Сам Христос-Господ. Не, това са тия, които изобличавайки другите (избирайки преди всичко беззащитните, отхвърлените и слабите), сами показват почти пълна липса на такава или дори съвсем никаква лична нравственост.

Фалшивите пророци - книжници, фарисеи, иудейски свещеници, в онова време сипели огън и жупел по площадите и синагогите върху митарите, блудниците и самаряните - тогавашните "цигани"/нечисти евреи/ или "сектанти"/непокланящи се Богу съвсем по юдейски. Същевременно, казахме предния път, при много богатите митари, като Закхей, който според Евангелието бил "началник на митарите", те сами "по бизнес" ходили скришом, услугите на скъпоплатени и красиви блудници, като Мария от Магдала, ползвали, а властта на един идумеянин (подобен на самаряните) като Ирод не само признавали, но и задника му редовно лижели, в Храма, който той им доизградил, с гордост Богослужили.

Леви-Матей не бил, може би, сред най-богатите митари, затова и бил, може би, встрани от техния интерес или пък, пак може би, бил скришом от тях посещаван и ласкан лично, заради парите му, но по пътищата от тях отбягван, затова и ги презирал. Презрението било взаимно и така той живеел някак-си в своя личен ад между омразата и интереса, докато не се появил Един Пророк, Който го направил Свой Апостол. 

Така се случило и с Мария от Магдала, която била наистина красива жена, чиито сексуални услуги стрували скъпо, при която да влезеш било престижно, защото там са влизали богаташите сред митарите, римските офицери, че даже и самите книжници, фарисеи и свещеници. 

И тъй, лъжливите пророци - книжниците и фарисеите, решили да пожертват веднъж нея, да я изложат на публичен присмех по-точно казано, за да навредят на Един, Когото от сърце мразили... Хванали я ужким в "дело на прелюбодеяние" и я отвели при Христа, когато около Него имало събран народ. Питали Го - да я убият ли, както изисквал Мойсей в Закона, с камъни или да я пощадят.

Те, разбира се, не можели да я убият с камъни, дори да искали, нито според светския, римски закон от онова време, нито според Мойсеевия. Право да издава и изпълнява смъртни присъди имал само римският прокуратор, а Рим не преследвал проституцията. Законът на Мойсей пък изисквал да бъде изправен пред съда, заедно с нея и този, с когото била уловена в престъплението. Но тоя, с когото била "хваната", го "нямало" там изправен, вероятно бил един от тях самите (чест нейн клиент, може би), самото залавяне пък било инсценировка и театро, подготвено с цел да бъде Иисус злепоствен - кажел ли Господ: "Да бъде екзекутирана!", попадал в графата бунтовник срещу римската власт и те със сигурност са щели да донесат за това на римляните, а кажел ли: "Не, да не бъде!", щели са да злорадстват по Негов адрес пред народа - "Ето, тоя не почита Закона на Мойсей".

А Бог мълчал и нещо си драскал в пясъка, сякаш не ги виждал и чувал. Когато те продължили да настояват, Бог казал нещо, което съвсем не очаквали... Какво е казал ти добре знаеш, няма смисъл да довършвам история, за която мнозина са писали и говорили достатъчно много... След това приел Мария в групата Си с ученици и последователи, за да стане тя по-късно Равноапостолна - тя била Апостолка за самите Апостоли - тя им занесла първо новината, че Иисус е възкръснал от мъртвите.

* * *

И ето ги, отче В-не, същите "свети курвари" днес, около нас с теб, които изобличават и проповядват срещу народните изедници - старата комунистическа сволоч, превърнала се в бизнесмени и олигарси, докато инак лично ядат и пият по софрите им, взимат коленичейки парите им и даже им лижат гъзовете, като им раздават почести и църковни имоти. Сред тях е и онзи бесен мъжеложник и психопат Пловдивският митрополит Николай, който, докато се гневи публично от амвона си, че "някой изял парите за социални услуги и здравеопазване" в Републиката, прави църковен архонт един от тия, които с тези пари направиха личен бизнес. Там са и твоите събратя попове от епархията ви, които лягат и стават с проповеди и призиви да бъдат преследвани сектантите, докато инак се ортачат от десетилетия с водачите на една от най-шантавите и опасни секти, поставила си за цел не просто да има лоби в тях, но да завземе и самите институции, включително тая на БПЦ - масоните.

Един от тях, за смях на целия жив свят, йеромонахът от Славянобългарския монастир на Атон - Висарион-Димитрий, който неслучайно и постоянно почти във вашата епархия пребивава, както игуменът му архим. Амвросий в Пловдивска, като свършиха "вразите" - като се изтъркаха изобличенията срещу врачките, сектантите, педерастите и циганите, обяви война на... извънземните и съвсем директно сравни извънземните със... сектанти, защото и те, също като сектантите, карали хората да се... самоубиват. Боже, прости ме, идиотизъм до край!

* * *

За лъжливи духовни водачи, които също нарича вълци, при това ги нарича "свирепи вълци", говори и Божественият Павел, според Лука в Деянията Апостолски на Ефеските старейшини, както и св. Йоан Богослов в Апокалипсиса... За тях обаче ще ти пиша какво "чета и мисля", ако даде Бог, друг път.

А "лъжливите пророци" се появяват на още едно място в Евангелието на Матей - в т. нар. Есхатологична проповед на Спасителя.

"...много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина..." (Матея 24:11)

Христос-Господ влиза в Йерусалим, където изговаря тия думи и където няма да бъде приет категорично. А по-точно казано, ще бъде приет временно, но не по-различно от мнозина други преди Него и след Него. За едни такива "приети" разказва и Праведният Гамалиил - учител в юдаизма на самия Апостол Павел:

"Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. След него, когато беше Преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха." (Деяния Апостолски 5:36,37)

Кои са тия Тевд и Иуда Галилееца ли? Не знам, отче, не знам... Не съм сигурен и че някой знае... Може би юдейският историк Йосиф Флавий да е писал нещо за тях?... Зная обаче кой е Симон Бар Кохба... Един като Волен Сидеров, отче, като Бареков и Слави Трифонов... Не вярвам, че Тевда и Иуда Галилееца са били много по-различни...

Симон - Синът на Звездата (Бар Кохба), както се превежда името му от еврейски (שמעון בר כוכבא), повел последното юдейско въстание против Рим във времето на император Адриан, който е царувал от 131 до 135 г. сл. Хр. След това въстание Йерусалим вече не съществувал, римляните го превърнали в "прах и пепел", едно градче по-късно възникнало на негово място, наречено от римляните Елиа Капитолина.

Водачи, които лъжат, които твърдели, че или са те самите Месията, обещан от Бога на Израил или поне, че подготвят царуването на Месия. Водачи, които уверявали народа да "гласува" за тях (а по онова време "гласуването" ставало с меч е в ръката) и обещавали сбъднати сънища. 

А Рим бил в разцвета на силата си - паднали вече и Картаген, и Персия пред легионите на Рим. Тогава решили, че ще победят Рим чрез личната си харизма глупаците. Докато християните, наставлявани от Апостолите Павел и Петър, били убеждавани да не се противят на властта и всячески да й свидетелстват своята лоялност (стига тя да не изисква от тях да се отрекат от Христос), макар почти непрестанните гонения, които властта повдигала срещу тях, ортодоксалните юдеи, при все, че имали сериозно "лоби в институциите", свои хора включително и в лицето на някои империатрици, решили да играят "ва банк" - да отхапят самата ръка, която ги хранила и чрез която самите те често нападали християните с интриги.

Гордостта на туземния елит...

Популизмът и демагогията на туземния елит...

Глупостта на туземния елит...

...И лъже-месиите, лъжливи пророци и слепи водачи, които продуцирала туземната "олигархия"... исках да кажа елит.

Според мнозинството изследователи на библейския Новозаветен текст, в тези глави на Евангелието на Матей (23-та и 24-та) Христовата проповед смесва, на принципа на типологията, две събития, два исторически процеса - този в края на световното време - непосредствено преди Второто Пришествие на Иисус и тоя около юдейските въстания в края на I-ви и началото на II-ри в. сл. Хр.

Смесването, с което са съгласни и светите отци, тълкуващи Апокалипсиса на Йоан, позоваващи се на думи от тези глави на Матея, ни дава основание да ползваме типологията за нас сега. Още повече, че това, за което Христос говори, че ще бъде, вече е било, съгласно принципа на пророчестване от самия Йоанов Апокалипсис - "това, което е било, което е и което ще бъде". 

Историята се повтаря. Юдейските първенци допускат същата грешка, която са направили и за времето на светите старозаветни пророци Исая и Еремия. Под "угрозата от Север" - настъплението на Вавилонците, те решили да търсят "съюз с Египет". Затова, че съюзът с египтяните е недалновиден и ще доведе до разрушаването на Йерусалим от вавилонците, предупреждавали пророците Исая и Еремия, заради което и двамата заплатили тежко - Исая, който бил и еврейски аристократ, бил претрит (прерязан през кръста) с дървен трион за наказание и назидание, а Еремия постоянно пребивавал из тъмници и зандани. А те всъщност, както и св. прор. Амос, проповядвали точно като Христос и Йоан Кръстителя - нужното и спасителното.

Това, което било нужното да се прави във времето на Иисус Христос (и е всякога нужното), опитал да го направи Сам Той, затова и т. нар. есхатологична проповед, според св. ев. Лука, която е адресирана към Йерусалим, започва тъй:

"И когато се приближи и видя града, заплака за него, и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти." (Лука 19:41,42)

Христос (както преди Него и Йоан Кръстителят), не зоват към безсмислени бунтове, онова, което те изискват, е обуздаване на местната олигархия и истински, а не показен и лицемерен морал от политическите и духовни водачи, тяхното смирение и нравствено преображение, тяхното обръщане към личностите и нуждите на собствените им "единокръвни" сънародници, а не политическото еманципиране на местната олигархия от световната (римска) олигархия и лъгане на народа колко е "достойно" да живееш недостойно ебан и яхан от своите, вместо от чуждите.

В нормалните общества и държави на нормалните хора и народи техните нормални лидери правят днес точно това - и Виктор Орбан в Унгария, и Ципрас в Гърция, и Владимир Путин в Русия - озаптяване на туземните князчета, впрягане на ресурсите в работа за народния и обществен интерес. И заедно с това - умен диалог със сегашните Цезари в света - Брюксел и Вашингтон, искане на своето категорично, без безумно и комплексарско курчене.

В България обаче, отче В-не, е царството на Воленчовци, Павел-черневци, Барековци и Слави-трифончовци. Продуцирани от местния туземен елит (Бойко-борисчета, Цветан-василевци, Гриша-ганчевци и прочие), благославяни от Световната Олигархия, те лъжат народа, че ще благоденства, само да се окурчи с тях начело. Затова и никнат като хуйови глави - "рестарт на политическата система", "по 2000 евро средна работна заплата" и прочие, стига само да се "навирим", като навирването, разбира се, се осъществява чрез гласуване за тях, щото нямат даже доблестта на Симон Бар Кохба да си потърсят пушките. Впоследствие или ги купуват (включват в схемите си) като Сидеров, или ги унищожават политически, ако са достатъчно ненормални, за да си повярват докрай сами, като Бареков. А целият този "глупав кипеж" е от полза и на местното, и на световното задкулисие, защото чрез него се симулира политическа и социална активност у един обезверен и депресиран народ.

И тези са, отче В-не, сред лъжливите пророци от Евангелието според Матея, тоя път от 24-та глава.

Писмо до о. В от N-ска епархия за лъжливите пророци и жабите

Преди два-три дена ти ме попита, скъпи отче В-е, кои са тия "лъжливи пророци", за които е записал Евангелистът да говори Сам Наш Христос-Бог в Евангелието:

"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители" (Матей 7:15)

Днес чак намерих време да помисля, прощавай и ще ти кажа какви мисли върху тоя текст се завъртяха из главата ми, без да претендирам, че са непременно докрай издържани, нито че са непременно в целта, към която Христос ги Е отправил или че са единствено верните... Но и да не са абсолютно истинни, няма и да се съвсем лъжливи, защото ще се придържаме, размисляйки, само към Евангелието, а там нещо лъжливо няма как да открием.

Кой е написал това? Написал го е Леви-Матей. 

А Матей, както знаем великолепно, преди да стане Христов последовател, е бил митар - бирник. Бирниците във времето на Иисус са били богати и мразени хора. Всички знаем защо - събирали за Рим данъци от братята си евреи. Освен "колоборационисти" с римската власт, с поробителите, те са успявали много добре да осребряват омразата (от своите) и презрението (от чуждите), сваляйки по пет и по десет кожи от гърба на длъжниците на Рим, като само една от тях е била за Властта, а останалите са задържали за себе си и са богатеели чрезмерно.

Книжниците и фарисеите пък - техните врази, хората "на народа", са лягали и ставали с изобличителни слова и проповеди срещу митарите. Тези религиозни курви по своя начин също "осребрявали омразата" - тази на народа към митарите. Но ти едва ли вярваш, че религиозните "ортодоксални" курви от онова време са били много по-различни от религиозните "ортодоксални" курви днес... 

Курва е дума от италианския език и означава завой. 

А Тора (Мойсеевото Петокнижие), което ние превеждаме със Закон, означава "посока на движение, път". И според етимологията си, е овчарски, пастирски термин. 

Религиозното лицемерие е завой от тоя път... 

Когато двама овчари, водещи големи стада, са се срещали в пустинята, единият е взимал камък и хвърляйки го в избраната от него посока, е показвал издалеко на другия накъде смята със стадото си да продължи, тъй че, онзи да хване в друга посока, та стадата им да не се измешат.

В тази "показана посока" - "осветен път", старозаветните Боговидци са открили думата в езика си, която най-добре обяснява разбирането им за Божий Закон. Затуй и в Премъдростните книги на Стария Завет - Соломоновите притчи, книгата на Еклесиаста, ти ще срещнеш често и образа на праведния човек, който "върви в Тора" - ходи в Закона. Евреите нивга не са казвали, че "изпълняват Закона", те именно са вървели в него, пазили са го, но са пазили не нормата и формата, ами Посоката. Праведникът "пада и става", вървейки, даже "седем пъти дневно става и пада", според Еклесиаст, но държи посоката, затова и въпреки паданията си, е праведник.

Религиозната курва обаче, отче, не прави нищо друго, ако се окаже по някаква причина стъпила на този път, освен непрекъснато да търси завой, на който с някого, пресичащ пътя случайно, да се... наебе.

Нима ти наистина смяташ, че книжниците и фарисеите са бягали от митарите, като дяволи от тамян?! О, не, ходили са при тях често, както и при ненавижданите от тях, но пазени от римския закон, блудници - проститутки, по нужди и причини, нямащи нищо общо с "праведната вяра" - за кеф или за сделки, за пари.

И тъй, ето моят първи отговор на въпроса ти кои са "лъжливите пророци", споменати в тоя текст от Евангелието на св. Матей. Това са "книжниците и фарисеите", тези, които Леви-Матей, ако и да не сме сигурни, че е ненавиждал и презирал (както те него със сигурност публично - по площадите и синагогите, макар не и вероятно лично - в дома или офиса му скришом), то със сигурност не е и обичал, това са тези, които постоянно от него нещо са искали, които тайно с него са яли, пили и търгували... 

И Матей захвърля счетоводните си книги, ключетата за касите си, всичко и тръгва след Едного, Който е потърсил него лично, който не се срамува посред бял ден да влезе в дома му, както и у тоя на колегата му Закхей, Този Който сетне и ще ходи години наред с него, не се срамувайки, че сред групата му с другари, най-близките при това, е и той - Леви-Матей... 

И тука е разликата между религията и нейните курви, която отвращава еднакво и бедни, и богати, и грешници, и светци и Поразяващата Благодат, която приласкава с Неустоимото Слово за Пътя (Тора) към Евангелието (Кръста) всички.

Кои са днешните лъжливи пророци ли, отче, кои са сегашните религиозни курви? О, ти ги познаваш - това са множество твои събратя сред свещеници, епископи, митрополити.

Затвореният в тъмница от Ирод св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен изпратил неколцина свои ученици да питат Христос - "Ти ли си Тоя, Който трябваше да дойде (Месията) или някого друг да очакваме?!", а Христос му изпраща назад "странен" отговор: "Слепи проглеждат, куци прохождат, мъртви възкръсват и на... сиромаси се проповядва Евангелието... Аз съм, не се съмнявай!"... Пък лъжливите пророци по това ще ги познаеш и тогава, и сега, че те при бедняците не ходят, освен, за да се снимат с тях.

* * *

А има такива "лъжливи пророци", които изглеждат, че не са, обаче са, докато има и такива, дето ти се струва, че са, обаче съвсем не са.

Мнозина там в епархията, в която служиш, сигурно са ти продънили ушите да ти отговарят и да обясняват кои са "лъжливите пророци"... Ванга, Дънов, йогите, сектантите... Но явно този отговор не ти е "по мяра", щом попита и мене... И как ще бъде "по мяра" някому дреха от кръпки, когато е докоснал целотъканата дреха на Господа?! И как ще е някому вкусна помия, когато се е хранил вече на Трапезата Господня "с ново вино и благословени хлябове"?!

Не е Ванга, не е Дънов, не са йогите или петдесятниците сектанти лъжливите пророци, за които Господ предупреждава ясно, че приличат на овчици, а са всъщност вълци-грабители... Изброените са объркани хора, не приличащи на друго, освен на объркани хора и не говорещи друго, освен объркани неща. И не е лукавство туй, че понякога те говорят прекрасни неща за Христос и за Църквата, ами е резултат от собствената им обърканост.

Един такъв, който следвал от дистанция Иисус и групата на Апостолите разказва ни Евангелското повествувание, че "изцелявал болни също като Христос" и то "в Името на Христос". Дванадесетимата настоявали Иисус да му забрани, нещо повече, да им позволи лично те да му забранят да злоупотребява с името на Учителя. А Иисус-Господ им казва "Оставете го намира, нека да продължи да прави това, което е започнал, нищо лошо не върши, нито Ми пречи, защото няма как днес да извършва чудеса в Мое Име, а утре да се обърне наопаки и да Ме злослови".

Не само този човек Христос не напада, нещо повече - при Своето Рождество Той приема поклонението на влъхвите - "мъдреците от Изток', заедно с техните подаръци "злато, ливаново дърво и аромати от смирна". А тези хора със сигурност са се занимавали с окултизъм, като всички "източни мъдреци" от онова време или поне с астрология.

Твоите събратя обаче, мнозина от свещениците около тебе, лягат и стават с клетви и даже попържни към всякакви врачки и баячки, към всякакви объркани люде и религиозни еклектици, агресират ги, анатемосват ги, нападат ги непрестанно. 

Знаеш ли защо правят те това, според мене?

От чувство за конкуренция. Вярата им, като тази, която денонощно нападат и разобличават, е същата, от същия характер и естество. Те са суеверни и експлоатират чуждото суеверие. Те, като вяра, не познават нищо по-висше и по-различно от суеверието. Затова мразят до ненавист врачките и окултистите, защото те, като "ръкоположени магьосници", чувстват кариерата си застрашена от тях.

Едва ли скоро ще забравя зиналата в ужасяващо тържествуващ смях-ликуване физиономия на едного от тях, когато имахме случая да влезем помежду си в конфликт пред телевизионните камери на едно студио в национален ефир.

Той възликува, твоят събрат "свещеникът", широко отворил гнусната си паст, сякаш не лице за усмивка, ами самият ад се отваряше чрез мутрата (а не лице) на тоя зъл и примитивен човек, възликува, като си спомни, че друг ваш събрат - монах и архимандрит, е мъртъв. Те го бяха довели до смърт от страх със заплахите си, но вярваха (искаха да вярваме и ние), че Бог лично, заради техните проклятия и омраза, го е погубил.

Те са лъжливите пророци, отче В-е, а не врачките, йогите и окултистите, които сами сочат за такива... За тях Апостолите са говорили и писали с огромно отвращение - Матей ги нарича "вълци-грабители в овчи кожи", така ги нарича и Блаженият Павел в Деяния Апостолски, според Лука. А св. ап. и ев. Йоан Богослов в Апокалипсиса ги оприличава на бесовски духове, изглеждащи като жаби, избълвани от устата на самия Антихрист.

Законът и Кръвта според Тарсянина (упражнение по исагогика)

"И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение." (Послание до Евреите 9:21)

Досега говорихме затова, че нито в Стария Завет, нито на страниците на Новия Завет, нито у светите отци на Православието, нито в Литургията Бог ни е представен като Кръволок, ами че чрез Христос като Жертвен Агнец, Той Самият, в лицето на Иисус Христос - Въплътения Бог-Слово, споделя живота и битието Си с нас в сътрапезничество, а не, че отнема живота на едного от нас (в случая на Иисус), за да удовлетвори жаждата си за "кръв и лично възмездие" или безличната и бездушна "правда на Закона", който е нарушен, та да пощади останалите. И не кръвта очиства греховете, по силата на факта, че е извършена екзекуция и така някой се чувства отмъстен, ами ги очиства по силата на факта, че чрез нея (Христовите Кръв и Плът) Бог споделя с нас вечния живот, тъй както още в Стария Завет е записано, че "животът (душата) е в кръвта".

Добре тогава, ами какъв е тоя закон, според написаното в цитирания текст от Посланието до Евреите, който "изисква проливането на кръв", за да се "очистят и простят греховете"? Но и пък тогава, ако "без да се пролее кръв, прошка няма", св. Йоан Кръстител - Предтечата Господен, "отмиваше" греховете с водно потапяне "за покаяние", а не чрез проливане на кръв - човешка или животинска?

Или авторът на това Послание мисли различно и от св. Йоан Кръстителя, и от Иисус Христос в Евангелието, или "изискващият кръв" закон тука е нещо специфично, нещо съвсем особено.

Тука задължително ни трябва исагогика. Не обаче "исагогиката на попмариновците" - "...тая или оная книга е написана на тази дата (най-вероятно), предполагаемите автори са този или онзи, проблемите, с които се занимава са в общи линии еди-какви и кои-си"... Съдът реши! Да влезе убитият. В случая утрепахме Посланието до Евреите. Спокойно, има десетки още послания, докато ги изморим, време бол, а накрая всеки от нас ще е с докторат за убийство на част от Свещеното Писание.

Без детайлна исагогика на дадена библейска книга, разглеждаща темите и сюжетите й глава по глава, пасаж по пасаж, даже и стих по стих и дори дума по дума (като тази на професорите Марковски и Ерделян - Бог да ги прости, заедно с науката исагогика), няма истинско въведение в нея, няма запознаване с нея. А ако не познаваш книгата, как ще тълкуваш думите й?! Без херменевтика (общо тълкувание, концептуално) егзегетиката (текстовият анализ, който още повече се основава на откъслечни познания на древни езици и бита и културата на първичните адресати на текста, на техните проблеми) е саката, кьорава и глуха, нещо повече - туй, че няма да ни запознае почти никак с текста е сравнително малък проблем в сравнение с друго - че може да породи и множество ереси. Без читава исагогика обаче, нормална херменевтика и екзегетика са абсурдни. 

И тъй, сега малко исагогика.

Цитатите от Стария Завет в цялото Послание до Евреите са само и изключително според Септуагинтата, за разлика от другите послания на св. Павел, в които той, цитирайки Стария Завет, дава свои свободни преводи от Масоретския текст. Освен фактът, че се цитира само "по Септуагинта", факт е и че Послание до Евреите е един изключително добре и стройно подреден трактат. Темите следват една след друга, без смесване, без обичайните за Павел в другите послания отклонения и "скоби", които понякога сякаш забравя да затвори и не се връща често в главната си мисъл изобщо. Отсъстват и характерните за него лични обръщения, както и "харизматичното адресиране" на Събранията, наподобяващо понякога същински емоционален вулкан.

Посланието до Евреите очевидно е писано за хора, за които Септуагинта (преводът от староеврейски на старогръцки на Стария Завет от II в. пр. Хр. в Александрия) е абсолютен авторитет, а липсата на "лични моменти" показва, че адресатът е широк, че групата от хора е по-скоро абстрактна. Това най-вероятно са всички евреи, приели християнството, от цялата еврейска Диаспора, а не са евреите-християни от Йерусалим.

В I-та и II-та глави от Посланието (правим уговорката, че разделянето на библейския текст по глави и стихове е извършено в Ново Време), Блаженият Павел (настояваме също, че според нас именно той е авторът или най-малкото някой негов юдео-християнски сподвижник, като Варнава или Йоан-Марко или пък пряк негов ученик), разглежда въпросът с ангелските бития. Павел утвърждава, че Христос, като Единороден Син Божий, "образ на Неговата Личност/Ипостас" е Битие превъзходно спрямо ангелите. Защо тук, в това послание именно, в което се говори преимуществено за Мойсеевия Закон и отношението му към Евангелието, са намесени ангелите ли?... Защото сред евреите, особено тези от Диаспората, върви и е популярна гностическата философия през I в. сл. Хр.

Още от Посланието до Колосяните (II-та гл.) научаваме, че се е получил един особен синтез между юдейските практики и гностическото учение. Някои от християните сред колосяните, както и сред галатяните, "тачили дни, новолуния и специални години" по юдейски (Колосяни 2:16, 17), но заедно с това и "почитали стихиите световни" - четирите елемента, образуващи света (земя, въздух, огън и вода) според елинските гностици. Заедно с юдействането и поклонението пред "четирите" елемента, в Посланието до Колосяните Павел говори и за "преклонение и обожествяване на ангелите", което е характерно за юдейския прочит на гностицизма, според който елинстващите юдеи-модерности, по почина на Филон Александрийски, търсили непрекъснато паралели и подобия между Стария Завет и гръцката философия чрез символи и алегории. Гностиците говорили за различни божествени еони, общуващи с тварния свят, един от тези еони бил Христос. Юдействащите гностици добавяли към еоните и ангелските бития.

Затова именно, смятам аз, Послание до Евреите започва с "ангелите" - поставянето им на точното място и според класическия юдаизъм, според който самите ангели отказват от човеците поклонение като пред божества (кн. на св. прор. Даниил), и според Христовото Евангелие, според което "ангели прислужват на Христос" в Пустинята на изкушението. А Павел пък директно ги нарича "служебни духове" (духове-слуги) точно в коментираните части от Посланието до Евреите.

Следват главите от Посланието, в които Павел разисква въпросите с Авраам, Мойсеевия Закон, заповедта за шабат - съботна почивка, храмовото богослужение старозаветно и жертвената система. Заедно с това, че утвърждава героите на старозаветната вяра като общи - и за християни, и за юдеи, Павел ги назовава и "очакващи нещо по-добро", а именно по-доброто от Закона, което християните имат - Христовото Евангелие (Евреем XI и XII глави).

А може би цитираният в началото израз, че "според Закона всичко се очиства с кръв" (Евреем 9:21) да е праведен сарказъм на Божествения Павел? Говорейки за закона, като система от ритуални жертвоприношения, Павел всъщност да осмива елинстващите юдеи, които се опиват да примирят натуралистичната и изглеждаща жестока и касапска старозаветна религия с древногръцкия протохуманизъм? Може би Тарсянинът ги пита - "Е, как ще обясните на новите си гръцки приятели и ментори всичката тази кръв?!"

Заедно с това Павел говори за "по-добрата Кръв" - Христовата, която действително очиства "веднъж завинаги" греховете и която в XIII-та гл. на Евреем той поставя в пряка връзка с "Духа на Благодатта". Тази Кръв на Завета обаче се пролива, за да бъде вкусена и приета от вярващите (да стане тяхна кръв и плът, техен живот и битие, според думите и на Самия Христос в Евангелието на Йоана), а не, за да омилостивява ежегодно едно жадно за кървава разплата божество.

Според Закона, казва Блаженият на друго място в същото Послание, Христос не би могъл да бъде дори свещеник, защото е от старозаветното коляно (племе) на Якововия син Юда, а свещеници от това племе, според предписанията и нормите на Храмовото старозаветно богослужение, не можело да има. Христос, според Павел, е нещо повече обаче от свещеник, той е Съвършения Първосвещеник. И още повече дори - Христос (пак там) казва Павел, приема Първосвещеническото си право по чина Мелхиседеков - според служението на царя и свещеник на град Салим (по-късно Йерусалим), нямащ връзка кръвна ни с Авраам, ни с Яков, ни с Юда, Левий или Мойсей.

Сиреч Павловото богословие (и херменевтика - в случая старозаветна херменевтика според новозаветни принципи и дух) е същата като Христовата - завръщане към Началата.

Когато Господ Иисус в Евангелието коментира, Провокиран от юдеите, Мойсеевото разрешение да се развеждат с жените си, Той казва именно, че това Мойсей им е разрешил "в Закона", заради собственото им коравосърдечие, а че "в Началото" (ст. евр. берешит, както е и името на кн. Битие впрочем) не е било така. Павел повтаря този херменевтичен принцип почти дословно:

"А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието." (Галатяном 3:16, 17)

Обещанието е за начало на ново сътворение, започващо от и чрез Христос. Завръщане към Божествените Начала. А Богът, описан в Книгата на Началата (Битие), не е Кръволок, пък Законът, даден на евреите според кн. Изход - системата за кръвни жертвоприношения, пак според Блажения Павел, е с временен характер и валидност, с педагогическа цел (из Послание до Галатяните), докато "за нас Бог е промислил нещо по-добро".

Баджанаците (свето-сливенски "богословски" безумия в... София)

Възгледът, че Евхаристийната жертва (както и старозаветните жертви впрочем) се принасят, за да умилостивят Бога, заради нашите грехове, е езичнически. Този възглед е в абсолютно противоречие с думите на Самия Христос в Евангелието:

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен." (Йоан 3:16)

Някои наричат този текст "сърцето на Евангелието" или "Златният стих" и сигурно с право, тук това ошколарено езичничество, ползващо уж библейска и християнска терминология, се троши през средата, даже направо се разпада на парчета, срещайки се с Христовите думи. За Един гневен Бог, който жадува за кървава разплата, заради това, че се чувства оскърбен, не може да се каже, че "толкова обикна". А за Самия Христос впрочем, Който за Себе Си твърди пред св. ап. Филип, че всеки, който е видял Него, видял е и Отца, защото Те Двамата "едно са", евангелистът (същият тоя впрочем) е написал, че Е обикнал приятелите си докрай. Как така тогава, пак според св. ап. и ев. Йоан, този път в едното от Съборните му Послания, Бог-Отец, Който "от никого и никога не е виждан", Когото Христос изявява и разкрива пред нас Личностно, ипостасно, е дотолкова оскърбен, че жадува кръв?

Съзнават ли тези хора, които така говорят за Отца и Сина, вярвайки си, че "богословстват", какви богохулства изричат?!

Бог не ни откупва от смъртта чрез Христос - нито от Себе Си и своя гняв, нито от Закона Си и неговите изисквания за смърт като разплата, нито от дявола и претенциите му. Бог ни подарява Христос, за да сподели с нас Себе Си. Това е точно обратното на направеното от Адам (и Ева). Адам и Ева крадат от забранения плод, за да се скрият от Бога и да го изядат сами, а Бог в Христа прави обратното - кани всички на Трапезата Си, на която споделя с тях не просто това, което има, ами Сам Себе Си - Битието Си. А ние, като православни, изповядваме още, че Причастието, което приемаме на тая Трапеза, не е само с Христос, но и че така ставаме причастници на Светия Дух. Следователно споделяме Цялата Света, Единосъщна и Неразделна Троица.

Безумство, подобно на описаното до тук, произхождащо от него по-точно казано, което преди години впрочем свещ. Йоан Карамихалев ширеше, съпруг на попадията пиарка на синода в момента и "баджанак" в преносния и жаргонен смисъл на израза, по попадиина линия на еп. Сионий Велички между другото, е теорията за "специалната, предпазваща свещеническа благодат". 

Ако Христовата жертва е умилостивяваща гнева на Бог-Отец срещу нас, следователно от Причастните дарове не може да яде безопасно никой друг... Тъй де - децата ядат монетки, йогите ядат саби, а Бог-Отец, предполага се, яде най-малкото "гръм и мълнии"... В този ред на "теологични разсъждения" няма нищо чудно в туй, че еп. Сионий Велички не спира да яде на малки момчета пишките... Какво ли се чудя значи аз, че въпиющи безобразия не ви правят никакво впечатление и ги подминавате. Че те нали идеите имат последствия. Един бог, които е убиец и социопат, какви други последователи и жреци да има?!?... 

Да се върнем в главната си мисъл обаче - ако Христос е "агне за Бог-Вълк", това агне да се пипа от другиго съвсем не е безопасно. Следователно, според "теологията" на Карамихалев, свещениците, които трябва да изядат от Божие Име Причастието, без да го споделят с никой друг, за да остане с впечатление народът, че Бог самичък е изял Христа, са сподобени с някакъв вид огнеупорни стомаси - това ще рече концепцията за "предпазващата благодат", благодарение на която свещенството се причастява без специален, допълнителен пост и изповед... 

Да, народът трябва да знае, че Божието никой не бива да го пипа, затова е и практиката впрочем да се причастяват спорадично един-двама причастника при Северната врата на Олтара, извън литургията и след нея, не по време на причастния канон - за да не видят хората, че не Господ си изяжда агнето чрез попа, ами има и някакви сътрапезници извън олтара.

...Но това сега е лесно оборимо, поради откровено езичническия си характер и произход, прозиращ ясно под воала на средновековната схоластика - че с жертвите ние храним и омилостивяваме Бога, че откупваме себе си така.

За жалост безумците знаят да лъжат и по-лукаво.

Те използват Старозаветния Закон, според който свещениците ядат определени неща само те, докато на народа се дава друго, дава му се, според тях, заместител. Така и днес настояват, че от светия потир могат да се причастяват редовно и без много условия само свещениците, докато нафората (антидорът/вместо-дар, вместо-причастие) - благословеният хляб, с който в древност християните са се подкрепяли телесно и е бил просто благословен хляб, а не се е разбирал като антидор, докато се стигне до Евхаристийната Трапеза по време на дългите литургии) е за миряните

"Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията. Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете." (Евреи 13:10,11)

И ако тези думи касаят животинските, кръвни жертви, предназначени за всесъжение (всеизгаряне), които дори свещениците не могат да вкусват, то в Храма има и едни т. нар. "присъствени хлябове", които ядат свещениците, но не и народът.

Тука впрочем ще отворим една скоба, относно касапите "богослови", които смятат, че Бог жадува кръв. Някои даже от тях, като Иван Николов, обясняват, че жертвата на Каин, за разлика от тази на Авел, не била приета, не заради личното отношение на Каин, а защото не била кръвна, ами от плодове и по тоя начин не задоволявала Бога, щото не му напомняла за бъдещото голямо... изяждане - изяждането на Христос. Това са пълни глупащини, защото целият Стар Завет е пълен с наредби за жертвоприношения на хлябове, на жито, на плодове. Бог никога (нито за времето на Стария Завет, нито във времето на Новия Завет) не е искал Богослужение с жертвоприношения с цел да "лочи кръв", жертвената система в Старозаветния храм, както и Безкръваната Евхаристийна жертва в новозаветната литургия, са с цел сътрапезничество с людете, водено от свещениците.

Но да се върнем в предишната мисъл. Ето, казват пустословците, "богословствайки" - едно е за свещениците, друго за лаиците - миряни. Е да, това е закон, но е закон старозаветен, който и за времето на Стария Завет впрочем, е нарушаван от Божиите угодници в "евангелски дух" -

"Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?" (Марк 2:25,26)

Тия не четат Евангелията, па какво остава да се взрат внимателно и да прочетат цитирания вече текст по-горе от Посланието до Евреите в 13-та глава. За Христовата жертва именно св. Павел казва, че тя, отхвърлена и от юдейските свещеници, които без да разбират макар, изпълняват спрямо Христа Мойсеевия Закон, е за Бога и за Църквата - да бъде споделена на обща Трапеза във всеизгаряне - християните са приканени да напуснат града Йерусалим, за да последват жертвата до Голгота, точно както и според Предпричастната молитва на св. Василий Велики, Христовите Тяло и Кръв са огън, който гори пред Бога и изгаря греховете на причастниците, охристовявайки ги, съединявайки ги с Христа в смъртта и живота. 

Действително в литургичната практика е закон народът да бъде причастяван само с тези части от Агнеца, на които пише nika (Победител), а тези, на които пише icxc (Иисус Христос) от целия надпис:

са запазени задължително и само за свещенството.

Това обаче е отглас, съвсем символичен при това, от споменатия Старозаветен Закон, защото и свещенство и народ се причастяват все-таки от един и същи хляб - Агнец, макар от различни части. 

Нашите "най-православни" богословстващи попове обаче са по-лоши и от римо-католиците, които инак не спират да хулят - те са забранявали до неотдавна на миряните да се причастяват с виното (Кръвта Христова), като за запазвали това право само за клира, а тях са допускали само до хляба - хостия. Нашите най-праведно свещенстващи обаче, се опитват тотално да отнемат от народа даровете, като допускат до тях само люде зомбирани чрез непосилни пости, неизисквани впрочем от ни Съборната Църква, ни от Преданието, ни от Писанието - допълнителни и непрестанни изповеди до изпиляване на мозъка.

Поповете, които откриха аритметиката (Главев и Гърбов "творят")

Чета писанията (псевдонаучните изхвърляния) на поп Павел Гърбов в сайта на поп Божидар Главев и се забавлявам. В текста си за "Ролята на поста" Гърбов вика тъй: "по елементарното аритметично правило (че щом а=в и в=с, то а=с) ще открием и връзката между св. Причастие и поста." Уникално, просто уникално! Заслужава Гърбов истински медал за богословска иновация. Както и тези, които са му дали диплома за богослов!... Само дето, туй не е аритметика, ами е алгебра, но нищо - расте Гърбов, учи се с широка крачка...

Това впрочем е логично. Защо пък не, след като в богословските ни факултети се учи всичко друго, освен Библията - от социология, през психология и екология, при това все половинчато и профанизирано, та до езика на глухонемите, да не реабилитираме теологично и аритметиката?! Като разликата между аритметика и алгебра ще я оставим да я учат като докторанти.

Те без друго нашите днешни студенти тепърва във факултетите научават неща, дето ужким трябва от гимназиалния и прогимназиалния курс да знаят... 

Няма да забравя скоро една владишка трапеза в Белогород, в Русия, на която миналата година бях гост... Аз, няколко свещеника, местният владика, един професор по социология, един колега и приятел и един "богослов" с магистратура "социален работник". На последния ще му спестя името, щото е инак добър и обичлив човек. Даже е и смирен, най-вече, когато аз го... смиря.

- А знаете ли, - вика нашият новоизпечен магистър по теология от БФ София на своя умопомрачителен "руски" - Гаспадинь Прафесоре па сациология, че има един закон в социологията, който...?

- Знае бе, драгинко, със сигурност знае, нали е социолог, а не социален работник като тебе! - кипвам аз, ама не мога да го окрещя хубаво, щото устата ми с чер хайвер пълна, а водката не от носа, ами направо от ушите ми тече - да не мислиш, че като тебе е чул вчера това, което ти сега му "съобщаваш"?!

- Знаю, знаю... - помирява ни деликатно професорът, както подобава на един истински професор.

...Та откриха значи, Гърбов и Главев аритметиката, че почнаха да ни я преподават. Молете се само да не изнамерят сега висшата математика... Две успоредни прави не се пресичат във времето и пространството, обаче се пресичат в безкрайността... Вий знаехте ли туй, а?! Не знаехте, затова и се чудите как така Руския Патриарх и Римския папа се срещнаха на остров Куба. Семейството на Фидел Кастро е безсмъртно, заради рома с пури, както английската кралица, заради обичайния за кралското семейство инцест, безсмъртна и безкрайна е и глупостта на Гърбови и Главеви.

Грях-гняв-жертвоприношение-умиротворение - теологията на Анселм Кентърбърийски за Христовата жертва също е "проста аритметика", затова и на тия двамата глупаци толкова им се харесва. Какви са логическите следствия за любимата им тема с Причастяването на миряните ли от тази схема? Те едва ли осъзнават колко е тя удобна и се вписва в цялостната им теология, фиксирана в целта да издърпат от устите на миряните Светото Причастие, ами по-скоро им шушне и ги води дяволът в това. 

Аз обаче ще им кажа каква е връзката. М-да.

Ако Христовата Кръстна жертва е предназначена за Бога, ако ние в нея участие нямаме, освен да я "съзерцаваме" и да се сугестираме с вина - "Ето, виждате ли колко сме грешни, наложи се Бог да умъртви Сина Си, заради и вместо нас!", тогава и Евхаристийната Трапеза се приготвя, за да се храни от нея и на нея само Бог чрез делегиран пълномощник - попа Си. Проста аритметика нали?

Това, че Евхаристийната Трапеза обаче се слага, за да се хранят Бог и човеците заедно, това че тя не е езичническо жертвоприношение, ами акт и събитие на взаимно приемане, не е само Новозаветна идея. 

Още второто жертвоприношение, описано в Стария Завет, след това на Каин и Авел, жертвоприношението на Ной, след спасението му от Потопа (в Книгата за Началата - Битие), ни представя такава картина. Ной излиза от Кораба на Спасението, въздига олтар и принася жертва. Миризмата на печено месо "влиза в ноздрите" Божии... 

Я чакайте, чакайте! Защо "в ноздрите" именно?! Къде преди това се споменава нечий нос?! При сътворяването на Адам, разбира се, когато Бог именно в ноздрите му вдъхва жизнено дихание, за да стане той "жива душа". Жертвоприношението на Ной следователно, е начало на Пресътворение на света. Затова и неслучайно, след като се е зарадвал на миризмата от жертвата, Бог се "разкайва", задето е унищожил света - върнал го е в първоначалното му състояние на "пуста и неустроена земя", покрита с безбрежен океан. Бог приема Ной, Бог приема да са сътрапезници, Бог приема и благославя света - обещава вече да не го унищожава, като дава и "гаранция" - създава, според библейската притча, небесната дъга.

След като Бог "яде" (Битие 8 гл.), дава благословение и човеците да ядат (както семеносна трева, така и месо на животни) - Битие 9 гл., веднага след това е описан Ной как насадил лозе, направил вино, пил и се напил, така че, легнал гол в шатрата си.

Има ли някой, който все още не вижда, че тази картина е Богослужебна, старозаветно "евхаристийна" дори? И не е необходимо да се разхождаме чак до Новия Завет, за да направим връзката. В Соломоновия храм се е случвало абсолютно същото. Имало е жертва за "всеизгаряне", като тази на Ной, която Бог "помирисал", имало е и животински жертви, на които е изгаряна само тлъстината. От вторите месото, което е оставало, е било една част за свещениците и техните семейства и от същото месо - друга част за събрания народ, за общата трапеза сетне. Да продължаваме ли?... За тези празнични жертвоприношения всеки евреин е трябвало да носи със себе си алкохол или пари (десятък за алкохол), с които да си го купи на място. Този алкохол е за празника, трябвало да се изпие до капка. След Богослужението се пие край Храма, както е пил Ной и се играят хора, като някои от песните за които са запазени в кн. Псалтир, като тази например - "Хвалете Господа с тъпани и хора!" - това свещено хороигране можем да свържем със сакралното разсъбличане на Ной и ли с характерното за екстазните пророци разголване във времената на Саул и Давид. При възстановяването на Соломоновия Храм след Вавилонския плен във времето на книжника Ездра и св. прор. Неемия, се случва впрочем същото - веднага след завършването на храма, Неемия заповядва са се донесе алкохол и месо, за да се яде и пие, като имащите тази възможност трябвало да дадат дял и на нямащите.

На Главев и на Гърбов обаче "простата аритметика" е изключително... проста. Тия като че в Богослужение не са участвали, като че икони не са виждали!... Това, че Библия не са чели, отдавна е ясно.

Затова и чрез "простата аритметика" установиха, че Христовата жертва е само за Бога - да се нахрани, успокои и да заспи... Господи-Боже мой, какви безумци! 

Голгота (херменевтично упражнение с елементи на полемика)

Христовата жертва не е "жертвоприношение", точно както не е жертвоприношение и Евхаристийната Трапеза. На Кръста Господ не умира вместо човека, на Кръста Господен умира целия човек (и цялото човечество), за да възкръсне целият човек с всичко истински человеческо. За езичническото мислене жертвоприношението е откуп - на боговете им се дава една част, за да пощадят останалото. На Кръста Бог приема, в лицето на Иисус, целия човек - пожертвуван, както в Евхаристийната Трапеза човек приема в себе си Целия Бог - Пожертвуван. Това не е просто жертвоприношение, ами... хекатомба.

Връзката между Голготските събития и Светата Евхаристия няма какво да ги коментираме толкоз или да ги доказваме. Не само, защото арестът, изтезанията и Кръстът следват непосредствено Тайната Вечеря - последната трапеза между Христос и Апостолите Му в Йерусалимската горница, а защото тази връзка ясно и недвусмислено Блаженият Павел подчертава:

"...аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той." (I Коринтяни 11:23-26)

Този пасаж е изключително важен за темата с херменевтиката, която през последните дни коментирам. Тука са почти всичките й принципи представени и приложени.

Благословеният Павел в един съвсем изчистен вид ни представя своята концепция в богословието и херменевтиката. Първо, той като истински херменевт на Христос, представя тезите си като почерпени от Него директно. Павел не е направил екзегеза на текста от Евангелието, разказващ за онези събития, още повече, че този текст още не е бил написан вероятно. Дали някой от останалите Апостоли, които са били участници в Последната Вечеря, му е разказал какво се е случило или това той е "приел" като откровение от Христос в екстатична с Него "среща", освен онази първа тяхна среща по пътя за Дамаск, описана от Лука в Деяния Апостолски? За подобни състояния, често съпътстващи неговия живот на християнин и Апостолско служение, в които бил отнасян телом или духом "до Третото Небе", сам Павел говори в същите тези Послания до Коринтяните.

Свети Павел показва практическата херменевтика - като известяване в Събранието на вярващите на волята Божия, чута от тълкувателя (преносителя) й лично. Това не е философска ментална конструкция, звучаща убедително или логично, както у такива като Иван Николов или поп Божидар Главев, това не е и претенциозна екзегеза - текстови анализ, какъвто имаме у мнозина наши академични богослови днес.

Христос говори на Павел, а Павел говори в Еклесията.

"Всеки път, когато се събирате..."

Продължава Павел, давайки ни втори херменевтичен принцип. За да оживее Христовото Слово и Дело (за да оживотвори), трябва Събрание. Извън живота на общността вярващи, в която Словото се прилага, то остава неразбираемо и непреживяно. 

В схоластиката не е така - менталният конструкт съществува без нужда от съвместен живот, без нужда от общение. Затова точно и идеите на Анселм, които коментирахме тия дни, продължават, непрестанно "възкръсват", докато много от автентичните православни идеи ние загубваме, заедно с изгубването на самата църковност като живот и общение. Анселм звучи логично, защото предлага кратко и ясно обяснение на Христовата жертва, то се разбира лесно и леко се преповтаря, понеже и се събира в няколко изречения. 

С православния възглед е различно - думите, които Христос говори, са "дух и живот", както Сам казва в Евангелието. А Преданието като "дух и живот" на Църквата Божия се преподава в лична среща - дъх в дъх (както впрочем е сътворен и самия Адам) и за да има Предание, трябва да има Църква и личностно общение.

"Там, където са събрани двама или трима в Мое Име, там Съм и Аз между тях" пак Сам Господ казва на Учениците Си в Евангелието. Ако няма сиреч събрание и Христос Го няма в това събрание, не можем да имаме и херменевтика значи. Ще имаме само менталисти като Николов и идеолози като Главев. В най-добрия случай и някой лаладжия-екзегет, като тези от богословските ни факултети в България днес.

И тъй - тълкувание (херменевтика) има само, когато Иисус е в Събора чрез Светия Дух. Затова и както казахме, мисля по-предния път - да тълкуваш (да превеждаш) и да пророчествуваш, според Свети Павел, е едно и също или поне тези две дарби една без друга не могат и не бива да се практикуват в Църква (I Коринтяни 12-а и 14-а глави), а "духът на пророчестването" пък, според св. Йоан Богослов в Апокалипсиса, е "свидетелството Иисусово". Затова и впрочем именно в Апокалипсиса на Йоан непрестанно виждаме Иисус във Йоановите видения - Tой се движи, говори, действа - "ходи посред светилниците", обещава, съобщава, иде с небесните облаци...

Та какви тълкуватели са тия наши екзегети (при това оня ден едвам се понаучили да четат на староеврейски или старогръцки), дето тълкуват Библията извън всякакво Богослужебно събрание?... Алфа, бета, гама... омикрон. Плюс два пъти далет... "Пушат пури разни, главите им празни", както пеят "Черно фередже", Боже, прости ме!

И какъв е оня празноглавец от селото на плажа ("На двайсет километра от Бургас"), дето като протестант-евангелист библейски текстове събира светоотечески цитати, за да доказва каквото му хрумне, че е правилно?

Нито истинско познаване на библейския текст, нито среща с Иисус, нито опит в Светия Дух... И у школарите ни, и у плажуващия по расо "пророк" Божидар. 

В реалността (преживяването и разбирането-познаване) на Христовия Кръст не може да се влезе, без сам да споделиш Кръста. 

"Съразпънах се заедно с Христос - пише Божественият Павел на Галатяните - и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен"

Събранието на Кръста обаче, което според цитирания текст от Посланието до Коринтяните трябва да го възпоменваме, не просто го възпоменаваме, ами както сме поканени в Послание до Евреите, трябва да "излизаме извън града", да стигнем до самата Голгота, носещи Кръста, носещи "Господното Поругание"

"Затова и Иисус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него." (Евреи 13:12,13)

Полудял ли си, Павле, прав ли е бил Фест, казвайки ти, че "заради многото учене си си изгубил разсъдъка"?!... Не чуваш ли, не слушаш ли, не знаеш ли какво разправят днес поп Божидар и Иван Николов изпод омофора на Апостоско Предание?!... Те казват, Павле, че от това няма нужда, че Христос е умрял вместо нас, че е увиснал сред Поднебесната, за да получим право да останем скрити по дупките си ние! Добрата новина е, според тях, че сме се "отървали", че сме надхитрили и Бога, и сатаната, че Иисус ни бил откупил от тях привилегията да продължим да живуркаме! А твоите "анализатори" из Богословските Факултети се съгласяват мълчешком с тях, хапейки си или очилата, или един друг гърлата, защото или не искат, защото са страхливци, или не могат да отговорят, защото са некадърници! 

Господните думи обаче са други и върху тях се крепи Павловата теология. Господ казва, че "когато бъде Той издигнат от земята, - визирайки Кръста Си - ще привлече всички при Себе Си".

Иисус Христос не се качва на Кръста вместо нас, Той ни повежда към Кръста със Себе Си. Христос-Господ води, възвежда човеците към смъртта, от която Адам и Ева панически бягаха. Затова Иисус се качва на Кръста, а под Кръста е именно Пресвета Богородица - Вторият (Последен) Адам с Втората Ева. Адам се опита да игнорира Бога, да "стане като Него, обаче без Него", да задържи за себе си и само у себе си подареното му при Сътворението "жизнено дихание". Христос прави обратното - качва се на Кръста, умира, предавайки "в Божиите ръце дъха Си".

Разперените ръце на Господа, за които св. Атанасий Велики говори, са разперени ръце за прегръдка. Тази прегръдка обаче е кървава, защото приемането й е участие в смъртта Му. Павел разбира това, но Павел разбира и още нещо -

"Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото." (Римляни 6:5), "Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка." (Филипяни 1:21)

Адам и Ева бягат от Бога, ужасени от смъртта, Иисус Христос ни приема в Себе Си, за да се върнем при Бога, преминавайки през смъртта.

Този Кръстен път, Кръстно съшествие с Христа, е пътят на Светата Литургия. Затова и ние в един момент казваме, че "възпоменаваме смъртта, гроба, тридневното Христово Възкресение и славното Му Второ Пришествие"(Златоустова света литургия). Всичко това възпоменаваме, като да е вече било, като да сме през него преминали, познали, видели, вкусили... Кога е било и как е станало? През времето на Литургията, в която сме участвали заедно, като Събрание/Еклесия в Христовия живот - Рождеството Му, възрастването, излизането на Публична Проповед, ареста, изтезанията, кръста, гроба, но и възкресението, в което сме участвали, причастявайки се с Тялото и Кръвта Господни. В Литургията си Църквата повтаря св. Павел, Бог отново и отново ни призовава, както чрез Павел, да последваме Христос, съединявайки се с Него - да умрем, за да заживеем истински.

Христовата жертва не е откуп за греховете ни, тя е заставането ни пред реалността, пред истината за нас самите, без което завръщане при Бога, както знаем и от притчата за Блудния син в Евангелието, няма. 

Следва

Кукуригу-исагогика (Попмаринов и кръстословиците)

"Петле поjу "Кукурику!", jебу своjу слику!" (вулгарна сръбска "песничка", превежда се така: "Кукуригу, петлите вече пеят и си ебат... снимките!")

Преди години, вече не малко, Пламен Сивов ви прононсира мене, за да ви покаже "колко е яко да си клерикалист", той, ако не знаете, се яви на нашето внимание след завръщането си от USA, където вероятно ДС го беше изпратила по линия на татко му - агент на ДС, върна се с много пари и интересна идея... Каза, че в БПЦ имало "клерикалисти, ултраконсерватори-зилоти, патриотари и академстващи". Споменаваше и някакви "естетстващи" в църковността, но тъй и не разбрахме кои са, щото ни един такъв реален не успя да ни покаже - май всичките му истински познати бяха все от Сливен или от село.

Пацо Сивов пророкува, че тези четири групи всеки момент ще се скарат помежду си, хващайки се за гушите. По онова време никой от нас не знаеше, че е нещо от четирите, мислихме си, че сме просто православни християни. Даже дядо Кирил си му рече в очите, че говори глупости на един семинар във Варна, на който тогава той гостуваше.

Никой не искаше да се сбие и така Пацо все не успяваше да осъществи в БПЦ сценария от "Властелина на пръстените" - битката на няколкото царства... Както знаете, този маскирал се като интелектуалец инфантил, сам себе си наричаше из форумите Билбо Бегинс.

Веднага, след като намери "един клерикалист за сол" в мое лице, а аз не, че бях такъв, просто с тая дума мислих, че дразня "едни хора", Пацо организира работите и намери на файтона клерикалисти, който се събрахме - враг. Този враг бяха инославните и протестантите... Да става циркът, програмата с бесни маймуни да върви. Помежду си обаче ние не успяхме да се сбием хубаво, защото все-таки врагът беше външен.

Паралелно с това Пацо откри и зилот - попът Божидар Главев. Там циркът стана по-хубав, а и до днес си върви - Божидар Главев е упорит като бобена пръдня, успя да се скара сериозно и с някои богослови от БФ София, успя да се скара даже и с един свой ужким донейде съмишленик - йером. Никанор.

Сега в играта "на църква, богословие и общество" се включиха и академстващите православни богослови, те се афишираха с лъскавия етикет "-исти" и се юрнаха да спасяват по своему БПЦ от "всичко и всички".

В момента им се търси "враг", за да продължи цирк-БПЦ с програмата.

Нека да съм аз! 

Минаха наистина немалко години, уж остарявам, опада ми цялата коса, косми от носа се заподаваха, оредяха ми силно зъбите, пък интересно защо - топките ми не спряха да растат...

Та хванаха се сега подръка разни асистенти и доценти и хайде с влака (пуф-паф-пуф) - от Велико Търново през Царева Ливада и Горна Оряховица (където някои от тях спират, за да хапнат, понеже са оттам родом) - в София.

След екзегетиката за студентите, иде ред на исагогиката за простите миряни. Те двете не трябва да се смесват. Студентите им трябва задължително да знаят, че съществуват в старогръцкия език дивтонги, като не е задължително да са сигурни кои са, както и че на староеврейски вокалите се означават с точици и тук-таме по някоя чертица. Друго не им трябва, че може да стане дебат, та да им блесне на преподавателите им полуобразоваността.

Колко глаголни времена в староеврейския език има обаче, няма как да заинтригува мирянската сбирка. Но коя библейска книга през коя година е писана може силно да ангажира вниманието на събралите се лелички. На тази основа е идея, едно истинско ноу-хау, която подарявам на организаторите от фондация "Покров Богородичен", да се печатат християнски кръстословици - Послание на св. Павел, писано през еди-коя си година сл. Хр. с девет букви...

И на студентите в Богословските факултети впрочем, вече исагогиката (въведението в библейските книги) така се преподава. Попмаринов рече, че вече няма да има частна, детайлна исагогика, ами ще е само обща, даже на мене лично ми го рече в кабинета си, по какъв повод отдавна няма значение. И издаде "обща исагогика" в не повече от стотина страници, преписвайки тази на проф. Драган Милин... Няма вече разглеждане на библейските книги жанрово, тема по тема, глава по глава, не, няма - Попмаринов каза да няма... Знаеш ли в коя година предполагат професорът, доцента и асистента, че са написани, знаеш ли наизуст няколко теории относно авторството (само предполагаемите имена, не е нужно да изведеш теорията), знаеш достатъчно, за да положиш изпита.

За такава исагогика стига и половин семестър. Отживелица е проф. Иван Марковски, драги мои, по чиито учебници трябваше да се изучава една година обща и една година частна исагогика. Настана времето на Димитър Попмаринов и кръстословиците. Семестри свободни трябват за други, по-важни предмети. Като екология например. Затова и факултетите бълват "социални работници" и блогери, журналисти, публицисти - професионални манипулатори и интриганти, завършили даже магистратура, без почти да са отваряли Библията.

Това е абсолютна профанизация на науката теология, но оставете ги, не ги закачайте, щото тях сега в София на дяк. Иван Иванов жена му ги снима в "Къщата за птици" как редят кръстословици... 

А датите на библейските книги впрочем (времето на написване) са предполагаеми, хипотетични, както и често авторите им. Понякога една и съща книга е писана и дописвана в големи интервали от време от различни автори или авторски групи, "колективи". Датите се поставят според подробен анализ на целия текст, на темите, езика на най-ранните преписи, подредбата, особено, ако не съществуват външни източници за книгата. И ако "знаеш" само, че според еди-кой си, Послание на св. Павел до Римляните е писано през 57 г. сл. Хр. примерно, нищо абсолютно за тази библейска книга не знаеш. Това е все едно по история да знаеш датите на битките и най-много в съвсем общи контури между кои страни са водени, но нито как са протекли, нито какво отношение към цялата война имат, нито какви са причините да се води самата война и целите й. Тук правим уговорката, че знаейки датата на битката, все пак нещо по история знаеш, защото тя е фиксирана и документирана, а "знаейки" предполагаемата датировка на библейската книга, нищо не знаеш всъщност.

Тихо, не казвайте обаче това на нашите "нови и модерни богослови", даже не дишайте, за да не разберат, че знаете как нищо не знаят.

Те знаят! Толкова много знаят, че с това всеобхватно знание ще спасят Църквата в България, кацнали върху комина на "Къща за птици".