"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

28 декември 2017

...И пак за Архидякона Стефан (Блажен си, Павле!)

"Не е ли този една главня изтръгната из огън?!" (Захария 3:2)
в памет на моя покоен приятел Стефчо (Спаси, Богородице)

Стефан втори се сподоби да получи постоянно служение в Църквата на Иисус Христос след Петдесетница, след ръкоположения за 12-и Апостол на мястото на Иуда Искариотски Матия. Стефан и Матия бяха отначало сред групата на 70-те ученици, които не следваха непрестанно Иисус, както го правеха 12-мата Първоапостоли, но Христос изпращаше понякога 70-те на различни мисии, докато те живееха по родните си градове и села из Палестина, през които Той минаваше, като Негови помощници и чести домакини на групата от 13 души (заедно с Него). Второ е името на ръкоположения за главен дякон Стефан, след това на ръкоположения за 13-и Апостол Матия, което научаваме от Библията, обаче в подвига си Стефан е описан пръв (и единствен) в Свещеното Писание от числото на 70-те.

Савел от Тарс, еврейският нацист и фанатичен юдаист, ционист, по-късно като св. Павел непрестанно ще нарича себе си изрод, изверг - 1 Коринтяном 15:8. В цитирания текст той говори за това как Христос му се Е явил по пътя за Дамаск, докато е препускал от Йерусалим за Дамаск, та да организира и там преследването на новата и много опасна, според него, юдейска секта - християните. Но той галопира за Дамаск не за да убива, понеже юдейските взаимни убийства по религиозни причини са инциденти - Рим само издава смъртните присъди, а Рим е религиозно толерантен по онова време, каквато трябва да бъде всяка разумна държава, а още повече Империя. Савел препуска от Йерусалим за Дамаск, за да "връзва и да бие" християни, за да затваря в тъмници, заедно с управниците на местната синагога, а това пък, според Рим, е "самоуправление" в провинциите - бонбончета за властолюбиви местни религиозни и политически мутри от нисък разред.

Но Савел е вече дълбоко ранен. Първо в гордостта си, а сетне право в сърцето. Ранява гордостта му собственият му учител и наставник по Закон Божий Великият Гамалиил, който отказва да се съгласи и да подкрепи туй, което Савел и фанатичните му другари искат - да подгонят християните. Гамалиил им казва "Чакайте! Не се поставяйте на мястото на Яхве! Нека Той Сам покаже това тяхно дело на християните Негово ли е или е против Него, както винаги досега Е "показвал" чрез развитието на нещата!" Гамалиил не казва на ученика си просто, че не е внимавал добре в уроците му по Свещена История, казва му, че тъй се е възгордял, та Самия Бог, на Когото Гамалиил точно го е учил да служи, не просто обижда, ами с постъпките си е на път да се опита да... детронира съвсем по Сатанаиловски.

Но Савел бърза да завърши, като раздразнен и ранен хищник. Той адски бърза, защото втората му рана, след Гамалииловата, която просто дере гордостта му, е по-тежка, тя го изяжда направо. Ранил го е в сърцето Първомъченикът Стефан, без даже да знае, че ранява.
"Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци?!" (Деяния на светите Апостоли 7:52)
Казва Стефан това пред Събора на Фанатиците, който го съди само за едно нещо - за вяра и свидетелство в Назарянина. А те се събличат, остават по набедрени препаски, както, Бог да им се смили, св. цар и прор. Давид, танцуващ пред Ковчега на Божия Завет, докато го внасят в Йерусалим. Но Давидовият екстаз е светъл, а техният е адски, мрачен. Давид танцува, а те убиват. Събличат се, за да хвърлят по-леко камъните за убийството на Стефан. А Савел е още "младши" в злото, нему се паднало да пази дрехите им... Що? Щото сред одобряващата това убийство тълпа от благоверни и благочестиви юдеи наоколо явно било пълно със свещени крадци, аплодиращи действията на своите началници на свещения си бардак, нарицаем синедрион. И докато тълпата ръкопляскала на героите си зилоти, като нищо можела да ги обере междувременно, оставяйки ги по долни гащи и несветналата тогава от проповедта на Стефан тяхна неправда да светне хубаво чрез тая кражба, като гъз на Месечина още по-добре.

Учителите по Закон Божий убиват, тълпата с благочестиви мижитурки е в екстаз... А Савел пази дрехите и гледа Стефан, за да види не побратимите си, не клакьорите им, ами сам себе си като изверг и изрод, без да е хвърлил дори един камък.

А Савел добре ги знае тия благочестиви мъжки курви как помежду си и най-гнусната низост опрощават, без да се замислят, а на Различния от тях не са склонни да простят и най-малката правдичка. А пред Голямата Правда на Различния обаче не просто озверяват, ами побесняват... Един ден, вече като Павел, ще напише на Филипяните (3:1-8), че между тия ревнители по гол гъз, но с камъни на "светостта" в ръка, е бил може би едничкият, дето е насилвал в благочестие не само другите, но и себе си, не само публично, но и лично. А на вмъкналите се отсред тях юдействащи партизани, шпиони на синагогата в Галатийските Църкви, ще им пожелае не просто обрязване, ами и скопяване.

Но буйният, сърцат до край - и в зло, и в добро смел Савел, сега гледа какво правят със Стефан и мълчи. Обиден ли е на Гамалиил, затова ли? За одрасканата си горделивост? Но не само Гамалиил е от синедриона, от синедриона са и много по-достойно показали се от Гамалиил люде, като блажените Никодим и Йосиф от Ариматея, дето призоваваха не само за толерантност и отсрочка за Христос, както Гамалиил сега за християните, ами влязоха в конфликт с целия синедрион заради Него, даже вече и като беше Мъртъв.... Но и Савел не знаеше как да прости чуждото благородство и величие тогава, още повече, ако чрез него ставаше явно собственото му тесногръдие и низост.

* * *

На пътя за Дамаск го пресрещна Възкръсналият Христос. Показа му се Тоя, когото Стефан гледаше, умирайки с радост, а Савел, взрян в Стефан и в дълбините на собствения си личен ад, не виждаше... И ослепелият от Христовата светлина Савел стана Павел, изпратен да бъде изцелен и просветен от един обикновен дамаски християнин - Ананий, защото отказа поуката на собствения си учител Гамалиил и просветата от Никодим и Йосиф.

* * *

Когато Симон-Петър най-сетне се изправил пред собствения си кръст в Рим, разказва ни Преданието, помолил войниците само да бъде разпънат с главата надолу, защото не бил достоен да умре като Христос.

А когато Павел споделя как моли Бога за братята си "по кръв" - юдеите да видят и те спасителната Христова светлина, прощава като Стефан, молещ се преди смъртта си да не счита Бог убиването му от тях за техен грях, подобно Христа на Кръста. Но Павел не смее да моли като Стефан (и Христос)... Стефан се моли от позицията на своята светост, прощавайки, той се приобщава към Христовата Кръстна Прошка, а Павел казва буквално тъй: "Господи, отхвърли мене, прати мен в ада, заслужавам си го, но приеми тях!" (Римляном 9:3)

...Павел продължава да се счита са изверг. Защото в безумието си убийците на Стефан не са знаели какво правят, а той е виждал ясно, без да се опита да ги спре... Толкова по сектантско-протестантската глупост, според която на Павловите Писания се основавала личната ни увереност в спасението, даже се поставя за "орос на вярата". Ама толкоз и относно нашето любимо извинение за греховете ни, които считаме за дребни и почти невинни, поставени до чуждите престъпления. Човекоубийство и Богоубийство е не само и най-дребния грях, ами и в туй "да знаеш да сториш добро, а да не го сториш", според Божествения Павел.

Пак и пак за Девата (Скоропослушница)

"А Вишният  Йерусалим е свободен, който е на всички нас Майка" (Галатяни 4:26)
С години не можеше да ме трогне Богородица в богословската прецепция на отец Александър Шмеман. Говорейки за майките, Шмеман я възвежда пред нас в образа на Всемайка. По всяка вероятност проблемът е мой, защото аз не разбирам "майката", не вярвам в "майката", точно както не разбирам и не вярвам в жените, което не ми пречи извънредно успешно да ги лъжа, а даже ми помага. Последното изобщо не е за хвалба. Аз разбирам и вярвам в Бащата и оттам идеше абсурдът, че по-лесно и успешно разсъждавах за Троицата и Незримия умствено, камоли сетивно Отец, отколкото за Палестинката Мариам, на която даже в ислямския свят са посветени и наречени джамии.

Не ме трогваше и широкият култ по църквите, особено на лесни жени "енориашки" и на поженчили се заради попска гурувщина и петльовщина в енориите мъже. И ми се струваше абсурдна, даже гротескна тая любов и умиление на силно религиозните курви и развратници към нея. А това не е само у нас впрочем. Почти всяка проститутка в римо-католишкия свят непрестанно й се моли и я почита силно... И пак проблемът е у мене, защото аз, осмивайки тоя болен "религиозен морал", при който казваме, че няма значение толкоз какво вършим, ами че не искаме да го вършим или поне, че знаем, че не бива да го вършим и за защита от справедливите последствия зовем Девата за милост, съвсем не допусках, че Богородица и това приема, понеже тя е милостива и състрадателна, а аз не съм...

И се сещам за руския виц, при който една алкохолизирана мамаша се моли пред иконата й, смятайки храма за празен, без да знае, че в олтара е попът.

- Моля ти се, Богородичке, да намеря някоя друга рубла за водка!
- Грешно е, дъще, грешно е! - обажда се "невидимият" поп с преправен глас.
- Ти си малък и да мълчиш, сега говоря с Майка Ти! - троснала се рускинята, смятайки, че й е отговорил, вместо Богородица, Младенецът в скута й Иисус.

Или пък друг религиозен виц...

Възмутил се един ден Иисус Христос, като видял, че Раят е пълен с грешници. Отишъл право при Ключаря св. Петър, за да му потърси сметка.

- Не съм виновен аз, - викнал Петър - гоня ги отпред вратата, обаче Майка Ти ги пуска вътре през прозореца!

Не ги харесвах особено тия вицове, харесвах друг.

На вратата на Рая се хлопа. Петър отваря и вижда човешка душа, дето не му вдъхва особено доверие.

- Какво искаш и защо идваш?
- За Рая съм, таман се гътнах!
- Защо смяташ, че си за Рая?
- Веднъж дадох пет лева на един окаяник, подарих му ги.
- И това ли е само доброто ти дело за цял живот?
- Да!

Замислил се Петър, зачудил се. Раят пет кинта не струва, ама все пак човекът бил дал... Извикал св. Павел, за да го консултира. Станал, така да се каже, Втори Апостолски Събор и Осми Вселенски Събор (но слава Богу без фанариотите), заради тоя нахалник. Помислил Павел, па бързо отсякъл:

- Дай му, Петре, пет лева и да върви по дяволите!

...Ама за тоя съборен орос с анатема поп Божидар Главев не пише в сайта си "Бъди верен", щото поп Божидар срещу 20 лева единствено камбаната на храма си в Бургаско удря за погребение, а за 25 и самия дявол в Рая ще пусне, ако му падне... Стига! Сега говорим за Нея! А на мене тоя виц ми се струваше мъдър и поучителен впрочем, докато онзи как тя ги вкарва грешниците в Рая "контрабанда" безкрайно глупав и детински, щото съм човек жесток и коравосърдечен.

* * *

Има два начина да те въздигнат човеците истински, ако наистина ги превъзхождаш. Закован върху кръстато дърво, както Спартак или Христос. Или върху остриета да те вдигнат, като в ритуала на бог Залмоксис (или Гебелезийзис), сред гетите - траки от Североизточна България, при който доброволец се качва на висока скала, от която се хвърля върху вдигнатите копия на трима очакващи го войни... 

Стар религиозен момент е това - добрият, праведният, достойният да иде при Бога в жертва, се изпраща Нему чрез умъртвяване. Върху остриетата на мечове беше вдигната и Девата към Бога от човеците... Защити я само Йосиф, но тая "защита" не беше нещо особено. Всички знаеха, че Йосиф е престарял, далеко вече не само от всяка мъжка страст, но и от потентност, а тоя брак е левиратен - взима за жена своя сродница, за да му помага в грижата за децата му от жената, с която е вече овдовял. А Мария е бременна?! Още преди сватбата! Евангелието ни обяснява, че Йосиф, разбирайки за тази бременност, решава да я напусне тайно, за да не я осрами. И наистина, под закрилата на либералната Римска власт, в статута си на блудница, Мариам би била по-защитена, отколкото в рамките на едно традиционно еврейско семейство и религиозната общност на малкия град, събираща се в синагогата.

Първият меч за нея е от Йосиф, той се жени за нея по Божия заповед и така е задължена да отгледа Иисус като евреин сред евреи, подложена на всякакъв присмех и нападки, при които закрилата от Йосиф е не само ефимерна, ами и с обратен ефект, защото на присмех и осъждане ще стане жертва и той.

Първият нож в душата на Иисус пък е от Петър. изваден е пак от обич и пак за защита. Иисус знае, че у Петър има нож, малко по-рано в Гетсимания Петър лично Му го е показал. Иисус им е казал - всеки да си вземе нож. Петър вече е имал, показал Му го е и попитал - "Достатъчен ли е?", "Напълно е достатъчен" отвърнал Иисус. 

Тоя нож не е бил предвиден в Божествения промисъл, за да бъде Иисус защитаван по време на ареста, а за първия удар върху Спасителя, удар от любов. Господ Иисус Е знаел, че този нож ще бъде изваден и затова не е било нужно да си пророк и ясновидец. Те вече са пили вино на вечерята в Йерусалимската Горница с Него Апостолите. Не, не са се опили, като на Сватбата в Канна години по-рано, но са пили. Симон-Петър не е трезвен. Вади ножа при ареста на Иисус и контраатакува, отсича ухото на единия нападател. А Иисус, Който преди това го е насърчил да вземе ножа със себе си, сега му казва да го прибере обратно и изцелява по чудодеен начин отрязаното ухо на Малх. Защото промисълът е изпълнен, първият удар върху доброволно Жертващия се е нанесен, нанесен е от свои, при това от любов. А името на Малх иде от malaki, което от староеврейски значи... ангел. И тъй, удряйки Малх, Симон-Петър удря всъщност своя Господ в негово лице.

Всеки път, когато позволим вярата ни да се идеологизира, да се въоръжи с ножове (или с пари, или с лобита, или с духовна агресия), трябва да знаем, че тези ножове няма и не могат да бъдат използвани срещу никой друг, освен срещу Самия наш Господ!

Но това непрестанно се случва. И се случва по спасителен Божий Промисъл. Той трябва да бъде издигнат, подобно на Мария, върху остриетата ни. Тука обаче иде истински страховитото. Издигнатият върху остриета ни върху Кръста Си, със сетния си дъх Трептящ по Бога Отца, Е посрещнат от едно силно, непосилно дори, макар моментно чувство на Богооставеност. Извиква към Отца Си, питайки Го защо (Или, "Или, лама сабахтани?!"), а отдолу завъртат остриетата в душата Му, както са забодени, чрез които са Го вдигнали, подигравайки се, правейки от вопъла Му игрословица: "Кого вика? Свети пророк Илия ли вика да му помогне?! Да видим сега ще му дойде ли на помощ неговият Илия!" Тази подигравка е и със св. Йоан Кръстителя впрочем, с братовчед Му, когото тия отдавна са обезглавили пръв, когото Иисус в Евангелието при една проповед вече Е сравнил със свети пророк Илия... 

* * *

А медицината обяснява, че изтичането от сърцето на вода, заедно с кръвта, което се случва при последното пробождане на Иисус с копието вече мъртъв, от римския легионер, се получава след непреживяно непосилно, нечовешко душевно страдание... И това страдание на Спасителя не е от ножовете и бичовете на врагове и приятели. Не е и от подигравките на владишката и попска измет, събрана под Кръста... Владишка и попска ли написах?! Ох, исках да напиша еврейско-юдейска! Съжалявам!!... Това страдание, вярвам аз, е от ужаса при мисълта, че губи Отца.

Така и Мария-Дева е вдигната към Бога от хорските мечове - и от врази, и от защитници, подобно както византийците я вдигат на бойните си хоругви векове по-късно, изобразена на икона. Затова и Византия е мъртва впрочем, Господ я наказа, довеждайки турците, които поне не въртят ножове в душата на Мария или на Иисус, ами смирено ги почитат по своему...

* * *

Върху остриета сред Поднебесната, стигайки на крачка пред Бога, Иисус и Девата са за последен път пронизани, тоя път от Самия Бог чрез Светия Дух. Този е последният, най-големият и болезнен нож, защото е огнен. Но това е и перихорезис, проникването на Нетварния в тварното, съединяването им без смесване (та чак, както вече писахме и до разтвореното в ада) Тварното е съблечено докрай, презряно и отречено, болезнено изоставено и още по-болезнено, несравнимо по-болезнено, е потърсен и приет Нетварния. Но болката приключва със самото проникване, защото с него заедно доброволно разтвореното, докрай тлещо без друго тварно, е веднага оживено и обновено, прославено, иде обожението, обновата, която Иисус започва от дъното на самия ад, а Богородица пък, както знаем от Преданието, Го ражда без всякакво страдание като Младенец във Витлеем и отглежда в Назарет. 

И мечът на етнарха-мутра и "бизнесмен", архонт, тъй да го наречем - Ирод, "разкаял се" и станал религиозен "десар", нож донесен му неволно с новината, че се Е родил Малкият Цар от дошлите да се поклонят на Детенцето "мъдреци от Изток", като Петровият нож не се обръща срещу Иисус, а се обръща срещу собствената му власт на Ирод, срещу самия него в лицето на погубените в опита му да убие Иисус 14 000 Витлеемски новородени бебета. 

Ирод Велики разкрива истинското си лице така на народен душманин, а това е началото на края на всяка власт на тоя, дето се представяше за благодетел на Божия Израил, достроявайки Храма на Яхве, както и с властта на сатаната се свърши, когато уби Иисус на Кръста, погубвайки Невинния и Вселената го видя без всякаква маска, видя го като обикновен убиец.

* * *

Затова Божественият Павел нарича Него Втори, Обновен и Последен Адам, а Нея Преданието пък Нова Ева. Богочовечеството - спасението и обожението е и без Двамата невъзможно.

27 декември 2017

От Мария до Стефан (Първият и Другият Екстазис)

"Вставай гой, Маріє, Маріє, Маріє!" (из «Ой, Марічко, чичері», украинска народна песен)
"И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат!?!" (Йоан 2:8)
в памет на покойния ми приятел Стефчо
мъченик на попската низост, простащина  и меркантилност

Интересно с плоскотата си е сектантското-протестантско тълкувание тук... Ето, Мария се показала глупава и суетна жена, тя искала да направи Синът й Своето първо чудо в Канна Галилейска на сватбата там, да се покаже като Велик. Ето я непорасналата до ръста на собствения си Божествен Син, макар използвана от Бога, женица, за едната майчина горделивост кара Сина си да върши неуместни чудеса... 

Ама тия там в Канна Галилейска вече са много пияни всичките! Така четем в текста по-нататък (2:10 пак там), а първоначалният отговор на Иисус към нея, сякаш го потвърждава: "А Иисус й казва: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл!" (2:4 пак там)

Не по-малко любопитно с плокостата си е конфенционалното източно-православно и римо-католическо тълкувание пък, а именно, че ето на, при все, че счита молбата й за неуместна, Иисус я удоволетворява, превръщайки шест огромни делви с вода в превъзходно високоалкохолно вино, давайки го на пияните празнуващи...

* * *

Когато "дойде часът Му" на Кръста Иисус нямаше вино, беше абсолютно трезвен и отказа упойващите вещества, "милостиво" предложени му от римските войници, вероятно по заповед на Пилат. Иисус имаше Другиго, преизпълнен беше с Духа Светаго, та вино не трябваше, така на Кръста, напълно трезвен и с ясно съзнание, Иисус екстазираше в Отца Си, затова и имаше пълната сила да спаси властно Разпънатия отдясно Му каещ се престъпник с една дума и без никакви обяснения никому, даже на него самия.

Богородица пък екстазираше, трептеше у Бога, затуй и когато чу от св. Симеон Богоприемец в Соломоновия Храм вестта, че душата й ще я пронижат мечове, заради Детенцето в ръцете им с Йосиф, тя нито се уплаши, нито се отказа, нищо дори не изрече, даже не се пише, както другаде, като при Ангелските славословия на Рождеството във Витлеем или свидетелствата на овчарите, че "пазеше тия думи в сърцето си" (Лука 2:19; Лука 2:51) 

Тя просто замълча, не пожела ни да говори, ни да мисли за това, ами в трезвение и тишина остана у... Бога. 

Като Сина си на Кръста по-сетне.

Но на повечето от нас вино ни е нужно, за да следваме Иисус, за да не побегнем накрая от стъпките Му по Via Dolorosa, като Симон-Петър... Ех, да се бяха напили хубаво Апостолите в Гетсимания! Пиян, но не от вино, а от любов към Учителя, беше само Симон-Петър, та извади нож тогава, но любовта човешка е непостоянна, затова и после Го предаде, отрече се от Него трижди... Ама ако пък се бяха напили Апостолите, историята на света щеше да е друга, но не и... Божия... Затова Мария го измоли от Иисус виното в Канна, за да задържи временно историята на човеците чрез пиянската правда, докато се изпълни Неговата История - Божията, наистина справедливата а Иисус се съгласи, не беше дошъл още Часът Му да смени виното ни (и историята ни) с Бог Дух Светий, Той трябваше да бъде въздигнат именно на Кръста, за да посрещне Духа и после на Петдесетница да ни Го преподаде, както тя се въздигна върху Седемте меча, забодени в душата й, за да посрещне Бога и в Лицето на Сина Им да ни Го преподаде:
"И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа" (Блаженият Тарсянин Павел, Ефесяни 5:18)
* * *
На св. Архидякон Стефан обаче вино не му беше нужно... Той бе вървял с Иисус, той беше чакал и молил, заедно с Първоапостолите и с Мария-Богородица Духа Светаго, беше Го получил като печат за спасение. Затова и когато заваляха върху него камъните от ръцете на изобличения заради неговата проповед-свидетелство синедрион на станинската синагога, просто вдигна поглед към Небесата и екстазирайки призова Отца в Името на Иисус чрез Духа Светаго да не им счита това убийство, неговото, за грях. Тъй Стефан придоби за Иисус Тарсянина, който не случайно е споменат, че е гледал убиването на Стефан, а според някои, това е било началото на духовното преображение на Савел в Павел, точно както, "издигнат от земята", Христос "привлече всички към Себе Си", тъй и със Стефан започна преображението на фанатичния националист Савел от Тарс в Павел - Апостола на народите. 

* * *

Честит Стефановден!

Двери бг. и Вуйчо Ваньо си препикаха територията

"Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани!" (Хр. Ботйов)
по повод: 12 000 картички от Двери бг.
(и в памет на Последния Български Владика)

След убийството на митр. Кирил, проф. Иван Желев и митр. Николай преустановиха привидната си война "на живот и смърт". Те няма вече пред кого да треперят, за да играят пред него на жертви един другиму, та да извикват у него съжаление и снизхождение. Мои приятели от София ми споделят даже, че са се договорили и за оглозгването на БПЦ - докато митр. Николай и шайката му нови "събратя" обират до шушка епархиите, Желев събира парсата от "хиротониите", попълващи тая шайка.

Дори това да не са физическите му убийци на Кирил (организатори на убийството), те са неговите морални убийци. В последното много се постараха, единият раздуха "темата с досиетата", използвайки татювите си приятели от същата тая ДС (сега ДАНС), оставащи в сянка стратези, идеолози и водещи офицери и продължаващи да работят за структурите й по всеки начин, както видяхме и в аферата с КТБ. Те лесно и бързо, безскрупулно си измиха очите и ръцете с честта на тия стари български митрополити, които са им сътрудничили заради националния интерес, докато тези са подготвяли националното предателство и всенародния обир от началото на 90-те. Измет... Същият раздуха и темата с автомобила му "Линкълн" на Кирил, даже не закупен от митрополията, даже не на негово име, ами на митрополията просто предоставен за временно ползване, не подарен, от бизнесмени епархийски съветници, вносители на тези автомобили от USA за България впрочем, докато същият духач с митра, оп - раздухвач исках да напиша, притежава безумно скъпи лимузини, съставляващи цял автопарк, закупени на негово име от митрополията му, една гума от които, струва почти колкото целия "Линкълн". 

Другият пък адски се постара да замести личната харизма на философа от Атина и д-р богослов от Москва Кирил със своята на "теолог" от София и "филолог" от... Шопия, личното присъствие и сърцатост на Кирил със своето априлско-пленумно филигранно говорене (с нищо не казване да, ама на гръчки)

Уплашените и покорни сред старите митрополити на Николай и Вуйчо Ваньо и на стоящите зад тях кукловоди умряха в леглата си от старост и старчески болести, в ръцете на видинските си конкубини или на ордите с врачански любовници. А с Кирил и с Галактион се повтори, ах как "случайно", сценарият на американския филм "Сърдити старчета"! Единият почина от "хипотермия" при "риболов", а другия го блъсна камион в автомобила му и получи инсулт. 

Защо е избрано за вариант убийство по филмов сценарий ли, при това американски и комедиен? Защото българският милиционер може и да не знае да си напише името даже правилно (в това Желев прави изключение, а за Николай не можем да сме сигурни, понеже сам още не е сигурен Стоименов ли се казва, като преди престоя му в софийската психиатрия  като юноша или Севастиянов, както след него), но знае българският милиционер едно със сигурност - че е по-прост и от галош. И знаейки това, несмейки да импровизира, избра сценария на американски филм, за да не бъде по почерка си на идиот разпознат. Кой да го разпознае? КГБ, понеже в КГБ има и мозъци, не само галоши като в ДС (ДАНС) и те едва ли биха се съгласили с всичко това. А на всичкото отгоре КГБ добре знаеше какво се случва, затова и след убийството руски сайтове го описаха подробно, преди всякакви български "експертизи", а някои от тях даже писаха, че лично аз съм го доказал в novinite.ru ТУК и в bulgariatoday.ru ТУК "Удариха ме в сърцето!" е казал Руският Патриарх при новината за убийството...

Разликата между КГБ, която работи не само на светло, ами и умно, тъй че успява да внесе смут и идейно объркване в целия Западен свят, а работи и с мисъл на държавност и свой народ от една страна и ДС (ДАНС) от друга е, че нашите милиционери винаги са работили само и единствено за своя собствен гъз, а често и със самия си гъз.

А кой от двамата хубостници, герои на нашия сега текст, не е "дете на ДС"? Не е "демократът" Желев ли, с досие от ДС подробно? Или пък не е синът на Методи Стоименов - Николайчо, дето е ужким "русофил", ами не е, а е най-обикновен коплотаджия и рубладжия, ама на високо ниво?!

* * *

Двери бг. сега се хвалят, че в няколко епархии са раздадени от техните Рождественски образователни картички за деца... Нека проследим тая пътека, показваща претенциите им за влияние, както се следят кривулиците на прясна пикня в пухкав сняг.

Раздавал е митр. Наум Русенски, който пред цял Русе живее в митрополията с любовника си. Раздавано е в епархята на Антоний Централно и Средно Европейски, известен със своята бисексуалност, да не кажем блядщина и странни вкусове за обекти от другия пол, оня със скъпата джипка, в която стои неодраскан диск на Бетховен, докато той кърши гюбеци под чалга ритми с политически аферисти-националисти на Слънчев бряг. Раздавал е Йоан Варненски, но него повече няма да коментирам, защото ме е гнус до дън-душа. Във Видинско е раздавал йеромонах Максим, известен на цяла България с чатовете си в интернет, документирани, с хомосексуални граждани от Република Македония, канени от него във Видинско, за да им пие спермата под душа. Раздавано е в Софийска епархия, където живее пред очите на всички "патрика" Неофит, заедно с мъжкия си любовник Ачо, крадлив възбог впрочем, който ходи и на епископски погребения с него, с Ачото си, демонстрирайки скверната си връзка вече безсрамно. В София, където "светителства" "епископ" Герасим, като главен секретар на синода и предстоятел на Патриаршеската Катедрала, прославил се в медиите с дело за сексуален тормоз срещу него от служител на Софийска митрополия....

Честито на Двери бг. за новите позиции.

26 декември 2017

За Госпожата Утринна Звезда

"Под корона с дванайсе звезди / там видя ли я Нашата Дама?" (автоцитат из "Владипки песни", "Дали почва Пирът с терирем")
Сатанаил (или сатана), в битието си още на Луцифер (най-светлият ангел), засеняващият херувим (Езекиил 20:14), от св. прор. Исая е наречен и Денница (Исая 14:12), сравнен е по-точно със Зората, с утринната "звезда" - планетата Венера, най-ярко светещата на Небосклона, явяваща се при изгрев преди Слънцето. Исая по-точно така нарича Вавилонския цар, но в приетата от всички християнски вероизповедания интерпретация, основаваща се на светите отци на Църквата, този цар има своя първообраз в самия сатана.

Защо Херувимът е оприличен на Зората? Защото, както Зората се явява преди Слънцето, светеща и осветяваща с отразена от още невиждащото се Слънце светлина, тъй и Херувимът хем свети в творението, хем го засенява и така го предпазва от опасната директна Божия Светлина, която може да се открие за нас не като светлина, ами като всепогубващ мрак, подобно както дневната светлина ослепява къртицата.

И така този, който беше сътворен и поставен да предпазва и едновременно с това да осветява и сгрява, "помазан" да предстои между твар и Нетварен, да бъде творение гледащо Нетварния в Лицето и заедно с това Заместник на Нетварния в тварното, заради това помазание, посвоему като на Христос в ангелския ред и сътворения свят, се превърна, както Сам Иисус в Евангелието ще каже, доброволно в "лъжец и убиец на човеци" (Йоан 8:44)

Чрез него дойде гибелта.

А Пресветата Дева Мария стана "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите", защото чрез нея дойде спасението ни. И ако бившият херувим по природа, по сътворение беше способен да помага - да освещава и да пази, но избра да не го прави, то Девата се роди като обикновен човек, в същото робство на греха и на тлението като нас, обаче в личен подвиг покори себе си изцяло на Божествената спасяваща човеците воля. Наричаме я още и Скоропослушница, защото опитвалите да й се молят от сърце и честно сред нас знаят колко бързо Дева Мария чува и отговаря на молитвите ни към нея! Така тя не просто зае мястото на Денницата, като предстояща (и трептяща) между тварно и Нетварен, по думите на проф. Владимир Лоски, ами несравнимо го надмина.

И всичко това се възпълни и сбъдна чрез Въплъщението на Бог-Слово. Тя прие в себе си Бога, Нетварния, за да го преподаде нам като Човек, като един от нас, не вече несхватим, страшен и опасен.

В Стария Завет пророците говорят за себе си често тъй: "Духът на Господ Яхве е на мене" (Исая 61:1), Духът слиза "върху пророка"  и се изкушаваме да сравним това с "язденето на херувими" от Яхве, описано в Псалтира (18:10), още повече, че и ангелите, и пророците в Стария Завет са просто Божии вестоносци за човеците.

С Богородица напротив. Първо тя разговаря с Архангел Гавриил почтително при Благовещението, но като с равен, у нея няма и сянка от старозаветния свети-пророк Даниилов ужас пред Гавриил, а той пък я поздравява пръв, като Превъзхождаща. И второ - Бог чака отговора й. А след отговора й, Духът Господен не просто я "осенява", Той възпълва цялата й Пречиста утроба, цялата нейна личност. 

Дева Мария е Първа Църква и Първа Петдесятница в историята на спасението.

22 декември 2017

Бойко Тиквата и Володя Путин


А защо Владимир Путин и Бойко Методиев Борисов се обичат ли? Защото и двамата са от село. Бойко е от Банкя край София, а Путин е от с. Михайлово в Подмосковието.

И двамата ги крепи олигархията - Путин го крепи една взела властта в Русия клика на КГБ, припознала се като "защитник на Русия", а Бойко го крепи цялата ДС (ДАНС) в България, за която България не е нищо друго, освен канал за пренос на кокаин и пазар за контрабанден тютюн, която клика пази "държавата" си, както мутра пази фирмата си.

Национализъм ли? Или пък Демокрация?? Тъй както Бойко си "поигра" и с националистите на Сидеров, и с "градските демократи" на Радан Кънев, тъй Путин си играе и с прозападните си съветници, и с всерусийските шовинисти в Москва. А едничката им цел и корист са пазарите на мафията... Оп! Исках да кажа на олигархията.

Бойко харесва Тодор Живков, а Путин харесва Йосиф Висарионович Сталин, разликата е само в това, че Бойко не дава пари на киностудии, за да правят филми във възхвала на Живков, а Путин дава, за да възхваляват Сталин. Истинската "революция" у нас ще настъпи, когато Бойко започне да продуцира телевизионни сериали... "Бай Мангал хип-хопа продуцира".

А, да не забравим, че и Бойко, и Путин имат за "патриарси" педерасти, които са... хомофоби. Да.

Бойко иска Македония, Путин иска "Запада до Чехия".

И двамата са несменяеми.

20 декември 2017

Пчели, владичици и Седем меча


"И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" (Лука 2:34,35)
Колежката К. гледа пчели. За да сме дискретни, няма да кажем от къде е тя, само ще обясним, че е от града, за чийто футболен отбор на територията на Бивша Югославия телевизионните спортни коментатори възклицаваха: "Този отбор явно не е толкова несериозен, колкото е несериозно името му!" От разградения град сиреч, където футбол играе "луд човек, излязъл от гората"... 

Та преди няколко години колежката К. нямала къде да зазими кошерите си, па се сетила за Новата Владика на Варна - Владеса Йоана, тъй като е православна християнка, а православните християни редовно мислят за владиците си, кръстейки се, като повтарят: "Господи помилуй, дано никога не пропаднем духовно и нравствено като тях!", а видят ли благоверните поп пък, кръстят се и директно бягат... Отишла до светата митрополия, където живее (по-точно в светата трапезария и светата спалня на почивки), когато изобщо е във Варна, леля ви Йоана. Написала хубаво прошение да й се даде за месец-два някакво помещение из града от църковните, колкото да събере пет-шест кошера, та да спят на топличко зимния си сън пчеличките й, та да имат сила напролет, след зимния си сън, да се бият за меда си с мечките.

От светата митрополия със седмици не дошъл никакъв отговор. К. се смутила, защото знаела, че Църквата гледа уж с добро око на пчеличките, даже меда им внася за Богослужение веднъж годишно. Смутила се, сетне се разгневила, затова отишла и написала ново "послание" на Владесата: "Горко томува, който знае да прави добро, а не го прави" (св. ап. Иаков, Брат Господен, Съборно Послание 4:17)

Питам я:

- Откъде познаваш Библията, да не си я чела? Да не си била протестантка?!
- Не, - вика - източно-православна съм си била винаги, тези думи прочетох в православното календарче...

...Веднъж да има някаква полза и от книжовните трудове на митрополит Йоаникий Сливенски значи!

Само до ден-два Владеса Йоана й се обадила по мобилния телефон, крещяща истерично:

- Какво искате от мене, защо го искате от мене?!!

Казвал съм ви вече, че владиците ни, както всички педерасти, са не само суетни, но и ужасно суеверни. Владесата вероятно тъкмо е дояждала поредната тава с турска баклава, когато поп Данчо, секретарят й, й е донесъл второто и последно "послание" от пчеларчката. Казвала си Владесата твърде вероятно "Ех, благо!", докато се чешала по шкембето и в сей момент прочела: "Горко!", като един същи Вавилонски цар Валтасар с огнените Божии букви по стената в сараите си (Даниил 5:1-27)... И се уплашила.

* * *

Дълго мислих при кого да пратя К., за да й помогне евентуално с кошерите.

Сетих се за поп Г. Ф, дето благодатта да помага се стича право отгоре му по улуците... Мислих-размисих. Ще седне Георги, ще пресметне, ще си измисли някаква сума за наем, без даже да ползва google, ще я раздели на две, ще добави към половинката й ДДС върху цялата сума, ще й каже "наема" за пребиваването на кошерите й в разградения си кокошарник, който наем му трябва не за друго, ами само и единствено, за да си храни кокошките, дето заедно... изклахме. Ще я увери и че тоя наем е съвсем минимален, направо символичен. Може и градината му да я накара да прекопае и сетне цял живот ще му е длъжна за всичко и постоянно...

В Катедралата не посмях да я пратя. Ще я "изпляскат" вълците в овчи кожи там, каквато е добра и доверчива и както обича пчеличките си.

Сетих се за отец Василий Шаган и я пратих при него. Преди месец-два така му изпратих и един клошар, когото срещнах случайно на пейка в Морската градина, та го черпих цигари и бира, и някой лев за храна. Нямал бил къде да се зазими сподели... Тогава се сетих за Шаган, защото мислих за попадията Ренета от Добрич, казваща за него, че е човечен. Няма защо да се чудя значи защо Шаган сега, като ме види в храм "Свети Никола" или се заключва в канцеларията, или бяга из храма, опитвайки се да се скрие зад аналоите...

* * *

Ние обичаме Историята. Ние се крием зад нея от Бога. Ние предпочитаме Идещата Вечност, защото в нея има нещо познато, ние разпознаваме себе си, ако не в неселяващите я светци (в Горната Вечност), то в дявола (в Долната Вечност). Предходната Вечност, Божията, вече сме я "преминали" неживеейки, непомнейки, нямайки ни, ужас ни обзема в непрадставимия опит да си я представим, затова обикваме Идната.

И Фарисеите обичаха Историята. Обичаха връзката си с Авраам. Защо? Защото можеха да "вдигнат" Авраам между себе си и Божия мрак, Непрогледния и Предвечния, мрака "отпреди всякакво време" (Исая 43:13) Затова, когато Иисус им каза: "Преди Авраама Аз Съм, а вие не бяхте" /Йоан 8:58/, те побесняха / Йоан 8:59/ Той ги изправи пред Самия Бог, беззащитни, без посредници.

А какъв ли е бил ужасът на Адам от Божията Вечност "зад себе си", за да се вкопчи тъй в Ева, до предстояща смърт и вечност в ада, както преди това, според Старозаветните Апокрифи, в Лилит?!

* * *

В тази Вечност, Предходящата битието Й, Непозната, Невъобразима, Непознаваема, в Божия мрак, както го наричат православните отци-исихасти, се хвърли Богородица. Заради нас и нашето спасение, като едничкото, дето "научи", бе че "меч ще прониже душата Й" (Лука 2:35)

18 декември 2017

Бисер Б. е педераст! (откровения в супермаркета)


Не, аз още не мога да реша чий подвиг е по-голям - този на Христос или тоя на Майка Му, на Пресвета Богородица... В ада човек лесно влиза, особено ако е не просто светец, ами е Светецът (Светия) Израилев (Бог), ако знае какво ще се случи, Който за живота Си казва така:
"Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си" (Йоан 10:18) 
 
В ада лесно слиза и грешникът даже, особено с две хубави стомни гъсто тракийско вино като Орфей, изпито неразредено с вода и при подходяща музика, заради което гърците са наричали траките варвари... От пияния и лудият бяга, а дяволът, знаем, безспорно и Богоявено, е луд. Освен това животът ни е пълен с предвкусвания и предчувстване на ада приживе, следователно "слизането" в ада не е скок в нищо непредвидимо, непознато.

А скокът (на вяра) към Бога, освен че е труден, невъзможен "по човешки", той истински ужасява... В ада Христос "слезе заедно със Светия Дух", в съдействие, а в Нетварното Мария се въздигна от любов само и чрез Светия Дух, в абсолютна Богодареност и благодат. И Богоотдаденост, защото в съдействието има собствена сила и вола, а себеотдаването е по-смело, то се прави с пълно доверие в Другия и отказ от самозащита... В ада Син и Дух слязоха заедно, изпратени и благословени от Отце с ясното знание какво да правят и какво ще се случи, а Мария Духът възнесе... И е страшно,  защото Бог е Своенравен и Непредвидим, Той за Себе Си обяснява още в Стария Завет, че Е "над добро и зло", че "твори и зло, и добро" (Исая 45:7) Ако ние сега го познаваме като "благ и добър" (Лука 18:19, като "пълна и съвършена любов" (1 Йоаново 4:16), то знаем го, заради подвига на Христос и Богородица, които опитно и рисково разбраха, че е любов и ни го засвидетелстваха, при това тя с по-голям страх и ужас от Неговата непознаваема и непредвидима бездна, защото Той познаваше Отца предвечно, а на Кръста Го изпита (опита пак и пак), а тя го опозна по ръба на битието, пред разтворилия се мрак на неговата поразяваща тайна, по-страшна от другата бездна, в която се хвърли Той Христос, тая на ада, както вече казахме, тя бе пред Битие по-стресиращо от небитието, Нетварно по-страшно и от Разтвореното. И най-важното: Христос бе Бог, а тя просто човек. Орфеевата Евридика се ужаси да смени отново ада с живота, избяга от Орфеевия поглед, пълен с любов и възторг. Хитрият хадес поиска съдействие във възлизането им на тях двамата, макар че, уж я пусна с него, изиска и тя да реши. А Пресветата Дева от Твар се впусна в Нетварно, без да е виждала нивга Самия Бог, само със собственото си решение... да се довери изцяло, да рискува докрай, да се отрече не само от волята си, но и от страховете си.

* * *

Нарочих я, щото ме издразни. Аз не съм Бог, своенравен съм всякога, а добър и благ толкова рядко, та чак пренебрежимо в съотношение. А тя ме издразни още с пристигането си. Не стига, че започна работата, на която я доведох по препоръка на общия ни приятел богословът Бисер Б., гръм да го удари, ами и започна на мястото на уволнената малка хлапачка. Остави това, ами пушим отвънка в почивката и ми обяснява колко хубаво било в чужбина, в (...), където била. Там никой с пръст не можел да те пипне, даже... престъпност нямало. Ако пък зашлевиш на детето си шамар, то можело да се обади и да се оплаче по един "зелен телефон" и да дойдат властите да ти го отнемат... Аз обаче съм деликатен нали и вместо да я запитам какво прави тогава тя пак тук, промърморвам:

- А аз тогава мога ли, преди да са дошли още социалните, да му начукам с ритници малкото телефонче в дребното дупенце?

Втрещена остава. Но не повече, отколкото когато колежка обяснява неорганизираността на клиентите, които по касите питали къде са "кондомите, кафето и канелата". Оживявам се:

- О, кафе с канела и кондоми сутрин е чудесна комбинация!

Нашата се усмихва, а аз я питам:

- Що се смееш, да не си пробвала?
- Хапе те тебе кучето сериозно! - кипва чуждопоклоницата.
- Не само ме хапе кучето мене, ами и ме съдят котките - отговарям и й разказвам съня си с котешкия съд отТУК.

* * *

Друг път пак пушим и тя обяснява пред всички, че днес не е много адекватна, заради магнитните бури в тоя ден.

- А аз мисля, че магнитните бури сте ги измислили вие жените, за да обяснявате с тях предменструалния си синдром или климактериумните си кризи...

Оттам-насетне като се започна!

- Здрасти, - викам друг ден - как са магнитните бури днес? - сетне добавям - А колко хубаво би било, ако на жените при всяка такава буря им падаха гащите?!
- С твоите "приятелки" така ли става? - не остава назад.
- За моите "приятелки" кой ти каза?
- Бисер Б., предупреди ме, че си специалист по "приятелките", да се пазя.
- А Бисер иска ли аз да разпространя навсякъде, че е гей? Нищо че, не е?
- Не е редно, щото не е!
- Аз да го кажа веднъж, пък той нека се обяснява сетне!

И така. Бисер Б. е педераст!!! Даже само пасивен! 

Ще им дам едни магнитни бури аз на всичките!

* * *

Но темата си струва да се развие с магнитните бури... Представяте ли си например през Средновековието какво е ставало с рицарските жени, заради железните им девствени пояси, при магнитна буря? Направо са литвали и са се залепяли за Небесните врати с оная работа или с гъза напред! Така се е появила песента на Боб Дилън, изпята по-хубаво от Аксел Роуз: "Чукам на райската врата". Обяснявам го и на колежката от щанда за фрешове, тя се съгласява със смях.  Млада, тьонка-височка, бела-черноочка!

Ех, хубаво е и в магнитна буря!!

14 декември 2017

Славил (Богородичен Псалом)


на Михаил Архангел, "Душегубецът"

Чрез дъхa на Бога, жизненото дихание към човека, изхождащо от ноздрите Му, според старозаветния антропоморфизъм (Битие 2:7) за Светия Дух, Адам "стана от пръст /глина/ жива душа", уподоби се Богу (Битие 1:26). А чрез "върнатия" на Отца "дъх" от Христос на Кръста (Лука 23:46) Бог се уподоби Човеку. В това вдишване и издишване се осъществи взаимният живот..
 
Но Христос казва в Евангелието:
"Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак" (Йоан 10:17)
Христос "дава живота Си", знаейки, че ще си го вземе пак.

А Богородица отдава живота си, без да знае какво и как ще се случи:
"И Мария рече: "Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал". И ангелът си отиде от нея" (Лука 1:38)
Ангелът (Архангел) Гавриил се стресна, смути се, уплаши се от Мария. Този, който беше свикнал да извиква страх и трепет у човеците (Даниил 10:17), се отдръпна покрусен, защото у Мария видя неочакваното и си отиде, заедно със Стария Завет. И даже появявайки се като "англел-тълкувател" в Йоановия Апокалипсис, Гавриил вече не просто укрепява и утешава ужасения от славата му на Архангел човек, като в Стария Завет при св. прор. Даниил, ами отказва всякакво поклонение, нарича се съслуга Божий с Йоан и християните. Пък в Новия Завет остана само Михаил Архангел, имащ да "каже нещо на дявола", да му "отговори" (Апокалипсис 12:7)

И Михаил му отговори под Кръста. Попита го: "Хулиш ли? А защо хулиш?! И какво хулиш?!" чрез устата на един Съразпънат с Господа Иисуса Христа Разбойник, Михаиловата победа бе там, където Човекът прослави Бога истинно, върна Му диханието за живот. Това, което Бог дари на Човека, Човекът Иисус Му Го върна обратно, неповредено, въздари отново, така Бог стана Човек, а човекът стана Бог.

09 декември 2017

Горчи, Йерусалиме...

"И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш!" (Лука 10:15)
 
Цял живот, откакто се знам, някого защитавам... Ех, видя ли, че някого онеправдават, особено ако е слаб, беззащитен, адът ми пада пред очите, гневя се до бяс, да ако ще и най-пропадналият тип да е той!!...
 
* * *
 
Тая история не съм ви я разказвал, за да не я прочете някоя от жените ми досега... Щото те, жените ми, всичките ме обичат мене, само не и истината за мен... Сърбия. Пет кила крушова ракия и десетлитрова тенджера с рибена чорба, щото сърбите знаят да пълнят кюфтета със салам и кашкавал, ама култура на осолената риба нямат никаква (нито на хайвера - "Ajвар" викат на лютеницата, моля ви се, а "кавjер" на хайвера и половината не знаят какво е това!), а уж славяни... Три дни запой. На третия ден решавам да изгледам пак сериала "Капитан Петко Войвода". Привечер е вече, тече последна серия и последно шише с крушовица се точи. Стрелят по Капитана! Българите!! А той със знамето си на къщния покрив изправен!!! Че като се ядосах!!! Хванах преполовеното шише за гърлото и с всичка сила го блъснах в монитора. А мониторът от старите, с кинескоп. Гръмна, направо не знам как оживях. Съквартирантът ми Неманя дотича ужасен от банята със сапуна по гъза.
 
- Братко Светиславе, какво стана?! НАТО ли пак удари Майка Сърбия и баш нас с тебе тука ли ни уцели!?
- Не, - отговорих му изправен и олюлявайки се, докато изтръсквах от себе си стъкълцата - просто току-що спасих Капитан Петко Войвода от българите...
 
След това припаднах.
 
Да, героят-войн заслужава своята ваканция, почивка и здрав сън, както рече Волен Сидеров, след като го попитаха как и откъде е намерил парите, които строши по парижките хотели с най-новата си любовница. Той спаси тогава Бойко Борисов отново, клатейки го, а аз спасих Капитан Петко Войвода "стреляйки". Разликата беше само в това, че на другия ден мене не ме събудиха с фелацио, като него, ами с буркан чорба от кисело зеле и два "кафетина" ме събуди загриженият Неманя.
 
* * *
 
А малката хлапачка не спасих, даже не можах да я защитя... Не бях в такава позиция, нито можех да заема такава. Просто я нагалих като се гушна в мен, докато плачеше пред всички, сетне си тръгнахме заедно. На изхода тя ме попита уплашена:
 
- Нищо ли не ти казаха? Не се ли заядоха с теб?!
- Че кой ще посмее? - викам й - Я ме виж колко съм... широк.
 
Ех, герой, ех, Царят на хлапетата!...
 
Уволниха я, защото се опитваше да разрешава социалните си конфликти по безхитростен начин. И вярваше, че ги разрешава. Беше накрая много изненадана.

И всички останаха озадачено заинтригувани... Смятаха, че е дошла у нас. Не, беше сгодена, както впрочем май и аз вече, и както казва Драгорад от сръбския сериал "Moj rodjak sa sela" на една от любовниците си, заплашен от жена си Милена, че ще се разведе с него, ако не й го каже: "Жено, aj да будемо барем мало... морални!" А аз и секунда не ги оставих да мислят, че се е случило нещо различно. Така мнозина от тези, които допринесоха за уволнението й, ме харесаха, даже Злият С., който се усмихва само, когато се случи някому нещо лошо или види алкохол на промоция. И започнаха да се сещат гласно, че тя беше "слънчице златно".

* * *

Когато Господ слезе в ада, нямаше никакво противодействие, целият ад изпадна във възторг. И се сбъдна плахото пророчество на Давид от Псалтира, пророческият му въпрос към Бога:
"В преизподнята кой ще те славослови?" (Псалтир 6:5)
А самият дявол се скри, зарови се смутен и уплашен под самото дъно на пъкъла си..
 
* * *
 
Лошите неверници, не са във всичко лоши. А ние вярващите сме зли във всичките си дела, защото, сам не знам как, но сме станали безчувствени. Пише ми онзи ден във Фейсбук някаква госпожа. Вика ми, че пак изгледала предаването "Съдебен спор" с мене и поп Силвестър и била разбрала, че си е струвало да се изложа, за да го разоблича... След почти три години. Браво, сестро, Дух Светий сигурно ти го "откри"! Един уплашен старец и монах умря буквално от страх на една пейка, бягайки от развилнели се църковни и околоцърковни мутри. А ние мълчахме, а Силвестър още е поп, даже вип-поп в Сливен.
 
* * *
 
Сънувах сън. Спя на втория етаж в една къща, а през прозореца се вмъква и се гушва в мене едно малко коте. Аз сънен, хващам го за врата и го изхвърлям през джама. Но още докато го хвърлям, започвам да се тревожа да не се удари лошо падайки и изтичвам да видя как е паднало на двора. Котето е добре, обаче на двора има около двеста котки, които са ми страшно ядосани за това, което съм сторил. Нахлуват в стаята и ми организират "котешки съд":
 
- Да го глобим с 650 лева! - крещи главната котка своето предложение.
 
В тоя момент влиза в стаята чистачката от супермаркета, в който работя, взела се не се знае откъде и ме защитава:
 
- Но това е почти цялата му заплата!! Недейте.
- Да го одраскаме тогава поне! - разколебава се главната котка.
 
* * *
 
Ех, виновни сме всички за всичко. Но не искаме да го разберем, едничкото ни колебание е само, когато решим да сменим виновниците в лицето на другите... Една жена реши, след почти три години, че не съм виновен аз, ами е виновен попа... Важното е тя за нищо да не е виновна нали?!

06 декември 2017

Страхът от Кръста и Мрежата на Битието


"Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;  с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата..." (Първо Съборно Послание на св. Петър 3:18, 19)
Колкото и да е зле в Църквата, па и колкото и една Поместна църква да е най-пропадналата в целия православен свят, че и в целия християнски свят сред останалите религиозни общности, все пак в Църквата е по-добре, отколкото в настоящия свят, мира сего. Установявам, че се е превърнал в същински беснарник тоя свят. Докато работиш в кварталния супермаркет, ако обичаш да се усмихваш, ако се държиш просто мило... Клиенти, жени от 15 до 60 годишни понякога ти слагат бележките с телефонните си номера направо в джоба,  по-старите го правят по-възпитано и свенливо, младите обаче гледат дръзко по бесовски, нагло, открито курвенски, хищно, гледат те питащо понякога дори мъжете.
 
Но колкото и да е по-добре в Църквата в сравнение с мира сего, ако Църквата не стои, не пребъдва под Кръста на Своя Съпруг, нейното "по-добро" от мирското лошо, не е добро, ами е направо зло. Христос е казал - "Ако светлината в тебе е тъмнина, представи си колко е ужасен тогава твоят мрак?!" /Матей 6:23/. Може да сме най-мърлявите в морално отношение сред всички християни, но сме по-нравствени от мнозинството светски люде, да, това е добро. Обаче  пък сред людете се изживяваме като ангели, заради своя крехък и понякога привиден морал, но Кръста Христов се ужасяваме повече от демоните, а това вече е истинско зло. Да си лош е по-добре от това да си зъл нали, макар и в нещо да би бил по-добър от лошия?... Със сигурност в Претпотопния свят имаше лоши хора, все пак по-добри от злия и хамав Ноев син Хам. Но се спаси от Потопа Хам, не те. Но сетне пък Хам беше прокълнат заради своята хамщина лично от Спасителя си - своя баща Ной. Нали?
 
Озове ли се църковник по стечение на обстоятелствата под Кръста, а не дай Боже, на Кръст, надава вик и врява от ужас възбог, само и само да слезе, да го подмине, да избегне възможното покаяние, като това на каещия се отдясно на Христос разбойник и през ум не би му минало да рече, обръщайки се към своя Господ, подобно на онзи бандит - "Аз справедливо съм осъден и ако можех, бих избягал от присъдата, но Ти, Боже мой, страдаш Невинен и драговолно, благодаря ти, че си тук с мен!" (Лука 23:41). Или като свети папа Петър Римски, според Преданието, който молил да го разпнат с главата надолу, защото не е достоен да умре като своя Господ.
 
Но нашего брата българският поп е престъпник, често углавен, крадец, развратник, чревоугодник, пияница, владиката му е или слабоумен и психопат, или интригант и содомит, богословът и църковният активист е подлец, нагаждач, сляп за всяко зло, немощен във всяко добро... И при все това всички ние сме по-свети и от Свети Петър нали? Не кръстове, а тронове и корони до един заслужаваме?!
 
Едничката утеха ни е, че всичко това е пророкувано още от св. Козма Етолийски за свещенството и християните в 20-и век.
 
* * *
 
Един от християнските символи е този на рибарската мрежа. И не само заради факта, че св. Петър е бил рибар. А защото подобно на мрежа за улов на риба, на Кръста Божието Битие, не само Христовото, а Цялото Светотроично, се разтегна, разпъна. Отец в Небесата и Синът на Голгота са в разговор, буквално "дъх в дъх" (23:46), точно както и Адам беше повикан за живот чрез Божието дихание (Битие 2:7). А Синът и Духът Божий, Светият Дух, са заедно сетне в Ада и пак отново, както Син и Отец на Кръста, Духът и Синът са в Ада "заради нас и нашето спасение", всеобщото спасение на живи и мъртви, на настоящи, минали и бъдещи...
 

30 ноември 2017

Извън Стана...

"Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията".  Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него. Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.  (Евреи 13:10-14))
Братоубиецът Каин уби Авел (1 Йоаново 3:12) и след като го уби, построи си Град, зад чиито стени да се предпази от Божия (и людски) гняв (Битие 4:10-20). Той нарече града на сина си Енох - на най-скъпото си. И най-скъпото му - единствено ценното, Бог после му го взе (Битие 5:24), взе му Го и не му го върна обратно, тъй както върна "взетия" от Авраам Исаак (Битие 22:8) 

А в града си, запазен, защитен, подсигурен, Каин беше все пак наказан....

Пра-пра внука му Ламех си взе две жени едновременно в Града на Каин (Битие 4:19), след това, също като пра-прадядо си, уби човек (Битие 4:23,24) Ламех каза, че нему, за разлика от Каин, комуто било отмъстено "седмократно", ще се отмъсти седемдесет и седмократно. Как? Защо? Каин убил Авел от ревност по Бога, задето не била приета жертвата му, за разлика от Авеловата. Ламех убил някакъв младеж, най-вероятно от чиста мъжка ревност по някоя от двете му жени, може би Адда. На Каин сина му Бог го взел, Енох "не вкусил изобщо смърт", Ламеховият син Явал обаче напуснал защитения Град.

И станал Родоначалник на онези, който "гледат добитък и свирят на арфа". На уязвимите.

Като бягащия от цар Саул св. цар и прор. Давид.

25 ноември 2017

За Божествената Самота

 
Вперен в Бога Отца на Кръста, Христос отказва дори да ни погледне. Той има разговор само с Него, с Отца /Матей 27:46/. Под Кръста са Мария и Йоан, те чакат да им каже нещо, а единственото, което чуват, е че ги оставя един на друг /Йоан 19:36/, даже на Каещия се разбойник Той казва, че ще разговаря с него съвсем скоро, но все пак "после" /Лука 23:43/ Христос не ни поглежда, за да не ни изгуби, подобно на възвеждащия (и губещ я) Орфей от ада Евридика, защото би ли ни погледнал, би ни видял в цялата ни грозота - от колебаещия се "правоправещ" Пилат, през спорещите ужким за Него фарисеи и садукеи, а всъщност спорещи върху постулатите на собствената си глупост, до разбягалите се "апостоли" и не би ни "възвел" от Разтвореното в Битието, от ада в Живота.
 
Чрез Христос-Бог Бог-Отец прониква (пронизва тварното и разтвореното дори) - влязъл в него чрез Трептящата на границата на Нетварното и Творящото Мария и възлязъл чрез Трептящия на границата между тварно и разтворено (живот и пъкъл) Христос. И двамата обзети (и пронизани) от Светия Дух в своето "падение" - нейното в "безчестието" на забременяла преди брака си жена /Матей 1:18,19/, а Той отхвърлен от обществото на хората, овесен от тях в "поднебесната" на Кръста, неприет, според тях. ни от Бога дори, както и от хората.
 
Христос-Бог не ни поглежда, за да ни изведе от мрак в светлина, не ни поглежда, за да не спре да ни обича, както и Мария, която завежда целия Давидов род, възнася го в благочестието си над Небесата, не се взира в него, затова и всъщност родословието на Христа, като Син Давидов, е проследено по родословното дърво на пастрока Му Йосиф s kogoto Mariq e srodnica, а не по Нейното, макар "по кръв" Христос да няма нищо общо с Йосиф.

* * *
 
Израилевата Девойка от Стария Завет в историческата си битност е една тъпа курва, лесна за лъгане и готова за мамене. Църквата в историческия си път не е много по-различна, не е по-различна и нашата душа, която уж е "по природа християнка", според Тертулиан.
 
Но Бог обича, защото решава да не се вглежда.

24 ноември 2017

"Може би" Богу или "Твърдо не" на дявола


Екстазът (трептенето) на Богородица между тварно и Нетварно (земя и Бог), заради любовта й първо към Бога, е аналогичен на екстазът (трептенето) на Христос между сътворено и разтворено (битие и ад), заради любовта Му първо към Човека. И всичко това е част от един и същ перихорезис (взаимопроникване) между Бог и свят (и даже ад), чрез който Бог "в Христа" става "всичко във всички" /Ефесяни 1:23/ Бог "влиза" в света чрез Богородица и достига до ада чрез Христос.
 
Но както Бог е Непревидим, заради което "хвърлянето" в бездната на Неговата Непредвидимост на Пресвета Богородица е Подвиг и Прецедент в човешкото мислене за Бога, така е непредвидим е и Човекът. Тъй че и Христовото хвърляне в ада  е същият, съизмерим с този на Пресвета Богородица, риск в Непредвидимото - Прецедент в Божието мислене за Човека. Даже по-голям, защото Христос знае "какво има в човека" /Йоан 2:25/, a то е зло, докато Богородица знае, че Бог е само Добро.

* * *
 
Любовта чува (и разбира) това, което иска... Така и Христос-Господ чува не това, което казваме, а това което искаме и изпълнява даже това, което не смеем да поискаме...

Ние винаги отговаряме на Бога "уклончиво" - когато нещо от нас Той поиска, казваме все: "Добре, но не сега", казваме: "Добре, но не точно така"... Но по-важното от това дали казваме "Може би" на Бога е не дали казваме твърдо "Не" на дявола. Защото Ревността е по силна и от смъртта, "остра като преизподнята" (Песен на Песните 8:6), затова и за Бога не е толкова важно "колко Го обичаме", ами дали обичаме някого другиго повече от Него.

21 ноември 2017

За Боговъплъщението (Две теореми с Любовна лема)


"И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо." (Лука 23:41)
в памет на проф. Владимир Лоски

Не, аз не съм богослов... Питайте поп Силвестър от Сливен, убиецa на старци и циганин, "отецът" - с фашистки възгледи, за да ви каже, че не съм. Не съм, колкото и той не е доктор от ВТУ вече, даже още повече не съм, както е магистър от СУ Силвестър. Да, не съм и бакалавър по богословие даже...

На много места учих и все не завършвах...

Важното е, че моят приятел поп Г. е завършил. Вероятно затова и не разрешихме дългия си спор трима ли са "богословите" в Църквата - св. Йоан Богослов, св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов или четирима, както той твърдеше, без да може да назове четвъртия. За малко да нарече себе си за четвърти, но му попречи смирението... Което не му попречи на една маса да нарече моето богословие записано свое, въз основа на мой стар комплимент, дето явно го беше приел на сериозно. А само той ме призна все пак за "богослов", но не призна "благочестието ми", щото неговото е вероятно... невероятно, затова и си го мерят "благочестието" с поп Добромир "Сватята" в Махленската църква, чието "благочестие" на поп Сватята е не по-малко... невероятно. Може да не е "четвърти богослов" (или по-точно пети), но е почти свещеномъченик, щото преди години му изморих зайците, докато ги гледах и му изгубихме сетне петела с един Кико, който петел вероятно изядоха чакалите в гората над попската къща - четиригодишен, струващ четиридесет лева, което е символически мистично направо, погледнато от богословска перспектива.

Не мога и цяло агне наведнъж да изям, като Владиката "си", който е "доктор по богословие". Обаче сега ще ви разкажа за Боговъплъщението, да ме прощава цялата благочестива сган и цялата българска богословска академична общност.

Това "прозрение" осенява като "любов от пръв поглед". А тя стриса като Гръм.

* * *

В нашата Традиция Пресвета Богородица е наричана "по почитана от Херувимите и по-славна от Серафимите (защото нетленно е родила Бог-Слово)". Пресветата Дева, Всецарицата, Тя трепти между "тварното и нетварното", между Бога и човешкия свят . В светостта е надминала ангели и архангели, херувими, серафими, началства и власти. Защото ангелът, сравнен в Псалтира на Давид с ездитно животно на Яхве - с крилат Бик, е "служебен дух" - изпращан и прибиран, той винаги знае какво и защо прави. А Богородица напротив, при Благовещението на Архангел Гавриил се покори изцяло на Бога, без да знае какво и как ще се случи. Трептейки, въздигнала се на границата между тварно и нетварно, тя се хвърли в бездната на Нетварното. И поета от Духа Божий, бе не само преведена през бездната и оживотворена, но стана и Животворна.

Това е първата ни антропоморфема (и теорема) в доказателството на Боговъплъщението. Човекът, който е направен "само малко по-долен от ангелите", според Осмия Псалом в Псалтира на Стария Завет, в благочестието на Дева Мария (и Въплъщението на Бог-Слово чрез Нея) ги надминава според Посланието на Божествения Павел до Евреите в Новия Завет, става "по-горен от тях", колкото е "по-горно Името на Отца", което е наследил "в Христа".

Христос на Кръста затрептява (и целият Кръст, заедно с целия свят под Него), трепти, Бидейки в Него и чрез Него на другата граница между битието и небитието - между Рая и ада, сред Поднебесната, тъй както Богородица трепти в Любовния екстаз между Небето и земята, между твар и Бог, така Бог трепти в екстаз (но и мъка) от любовта Си към човека между смърт и живот. И пак тъй, както Девата, е поет и въздигнат от бездната на ада и смъртта - Оживен и направен Животворящ. И както Девата така става "по-почитана от херувими и серафими", Предстояща между твар и Творец, така Христос се превръща в Предстоящ между земята и ада - между битие и небитие. За да стане Бог "всичко във всички" (Ефесяном 1:23) - чрез Девата в Небесата и чрез Сина й "под земята".

Това е втората ни антропоморфема (и теорема), доказваща Боговъплъщението. В смъртта Човекът Христос-Господ надминава и демоните, както в живота, който за Нея не престава, според Традицията ни на православни, както и Неговият не престава, пак според Посланието на Блажения Павел до Евреите, Майка Му надминава ангелите, а Той бесовете. Така Бог осиява и Небесата, и Поднебесната, и земята, и Преизподнята, за да се изпълни Христовата молитва "Да бъде волята Ти както на Небето, тъй и на земята".

Как "в Христа" човекът надминава бесовете? Как "в Христа-Бог" човек детронира Узурпатора - князът на тоя свят, как го "изхвърля вън" (Йоан 12:31)?

Чрез Кръста. Там и само там всеки Човек затрептява, подобно Богородица. Заради любовта, се хвърля в смърт, докато демона, вкопчен в измамността на егоистично битие, убива, за да живее. Тя в светост трепти между Небе и земя по Бога, а той е пълно Себеотдаване трепне между Земя и Ад за Човека.

Богородица "застава" - Предстоява пред едната Бездна - между твар и Нетварен, за да Му се отдаде всецяло. Тогава Нетварният (чрез Нея и в Нея), прониква не само в Тварното, но и в Ратвореното, стига не само до земята, но и до "сърцето на земята" (Матей 12:40), където Христос Сина Й Предстои пред другата Непроходима наглед бездна. Богородица е стълба за светите, Христос за грешниците. За Слава на Бога-Отца и всякога чрез Духа Светаго.