"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

31 януари 2017

Сретение Господне


автор Таня Илиева-Мускетарката

Тропар на Сретение Господне:
,,Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос - нашия Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина.Весели се и ти старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Даряващия нам възкресение." 
Сретение Господне е празник, честван в Историческите църкви и в някои от протестантски конфесии. Донасянето на младенеца Иисус Христос в Йерусалимския храм от неговите родители, когато той бил на 40 дни след своето Рождество и 32 дни след Обрезанието. В Йерусалимския храм Светото семейство било посрещнато от Симеон Богоприемец.

В Православната църква празникът е един от 12-те важни за християнството. Поместните църкви: Йерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската, Еладската, Българската, а и Украинската гръко-католическа църква, която се намира в пределите на Украйна, както и старообрядците го празнуват на 2 февруари. Римокатолическата църква също празнува на 2 февруари. Арменската апостолическа църква празнува на 14 февруари.

Според преданието, на 40-я ден от Рождението на Христос и тъй като трябвало да се изпълни ритуала на очистването, Пресвета Богородица, заедно със свети Йосиф, дошли от Витлеем в Йерусалим в храма с Четиридесетдневния Иисус. Според Мойсеевия закон родителите били задължени да донесат в храма и да посветят на Бог своите първородни синове на четиридесетия ден от тяхното раждане. Също се полагало да принесат на Бог жертва на благодарност. И в изпълнение на този закон Светото семейство донесло Младенеца Иисус, а за жертва принесли два гълъба.

Сретение е славянска дума и означава среща. Сретение Господне е срещата с човечеството в лицето на Симеон Богоприемец. Той бил благочестив и праведен човек, според преданието той бил един от седемдесет и двамата учени, които превеждали и тълкували Светото Писание по поръчка на египетският фараон Птолемей Втори Филаделф от староеврейски на старогръцки. Когато свети Симеон превеждал книгата на пророк Исая и прочел изречението ,,И Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", той се замислил и решил, че това е грешка и вместо ,,Дева" трябва да е думата ,,Жена" и понечил да направи поправка. В този момент ангел Господен хванал ръката му и го уверил, че той няма да умре, докато не се увери в истинността на пророчеството на Исая.

Симеон дълго време чакал да се изпълни Божието обещание, възраста му била вече 300 години. И когато по внушение на Светия Дух дошъл в храма този ден, дошли Светото семейство, той взел Иисус Христос на ръце, славейки Бог казал:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - за светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил"

Тези думи на праведния Симеон са станали молитва, наречена е ,,Песента на Симеон Богоприемец". Тя се изпълнява два пъти в църквата: в края на вечернята и в края на Божествената литургия.

Йосиф и Богородица били много изненадани от тези думи. Симеон ги благословил и се обърнал към Божията майка, предсказвайки й за Младенеца:

,,Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца ( Лука 2:25-35)

Тези думи залегнали в основата на иконографията на иконата ,,Смекчаване на злите сърца".

В храма имало една благочестива вдовица Анна Пророчица, тя била на 84 години, служила на Господ с пост и молитва през деня и нощта, през своите години на вдовство. Тя познала Спасителя и започнала да прославя Господ и да разказва за Него в цял Йерусалим.

Празникът на Сретение Господне е възникнал в Йерусалимската църква и се появил в богослужебния календар през 4 век. Първоначално той се възприемал не като празник, а като ден, в който се завършвал 40-дневният цикъл на Богоявление. Тенденцията за богослужебното прославяне на земния живот на Иисус Христос получава развитие след Халкидонския събор през 451 година, на който било анатемосано монофизитството. Като самостоятелен празник в годишния календар Сретение Господне се утвърждава в Римската църква в края на 5 век, а в Константинопол в първата половина на 6 век.

В Православната църква Сретение Господне е един от 12 важни празника, посветени непосредствено на Христос, но като богослужебно съдържание много близо до Богородичните празници. В древността, в своето възникване, той се смятал като празник посветен на Божията майка. В иконата на празника изображенията на Иисус Христос и Божията майка са равни по своето значение: Младенецът, стоящ в ръцете на Богородица и Симеон, приемащ в ръцете си Спасителя, представител на стария свят, изпълвайки се с Божествения Дух и Майката Божия, давайки своя Син на кръстните мъки -давайки Сина Си за избавлението на всички. Цялата икона изразява двойната радост, радостта на Срещата и Страстната скръб, всичко това опряно на думите на свети Симеон Богоприемец. Тези думи са изпълнени с есхатололигически смисъл, относим към цялото служение на Иисус Христос и изпълнени с прозрение за бъдещия Съд и Бъдещия Век. Сретение Господне символизира срещата на Стария и Новия завет.

Ако Сретение Господне съвпада с понеделник на първата седмица на Великия пост, нещо което се среща не много рядко, празничното богослужение по Типика се прехвърля на предния ден 1 февруари - Прощалната неделя.

В Римокатолическата църква Сретение Господне има статут на празник и се празнува също на 2 февруари. Другите имена на празника са: Очистването на Мария; Денят на свещите, защото на този ден се освещават свещи.

Одеждите на свещениците са бели, както на другите празници посветени на Иисус Христос и Пресвета Богородица. Преди месата на Сретение Господне се освещават свещи и има процесия с тях. Обредът на освещаване започва с това, че присъстващите запалват свещите под песента на антифон. Свещенникът след встъпителната текст тръгва на обиколка на храма, пръскайки хората със светена вода. След това той взема подготвената за него свещ и започва лития с думите ,,Нека с мир да срещнем Господ". По време на литията се пее химнът на свети Симеон и преданието на Сретение Господне. След края на литията всички се връщат на местата си, угасяват свещите и месата продължава по обичайния ред. Литургическите песнопения на този ден са посветени на събитията и символиката на празника.
Птолемей Втори Филаделф



Пристига в Москва светиня от Канада


автор Таня Илиева-Мускетарката

В Москва пристига в църквата ,,Света великомъченица Екатерина", която е подворие на Православната църква в Америка, за поклонение поясът от одеждите на светителя Йоан Шанхайски и Сан-Франциски .

Поясът ще бъде донесен от скита на преподобни Серафим Саровски в град Роудон, намиращ се в провинция Квебек, Канада. Светинята пристига с помощта на основателката на благотворителния фонд ,,Руска душа" Елисавета Айрапетовая.

Поясът на светителя Йоан Шанхайски и Сан-Франциски ще остане в храма до 10 февруари.

30 януари 2017

Свети мъченик Трифон Апамейски


автор Таня Илиева-Мускетарката

Тропар на свети мъченик Трифон Апамейски:
,,Твоят мъченик, Господи, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец. Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост; с неговите молитви спаси нашите души." 
Свети мъченик Трифон Апамейски се родил през 232 година в селището Компсада, недалеч от град Апамея във Фригия. Според други източници в Лапсак в Мизия. Още като юноша при него се проявил дар на чудотворство, той лекувал недъзи и ги облекчавал, прогонвал бесове. Много хора обърнал към християнството. Според преданието веднъж с молитвата си свети мъченик Трифон изгонил всички вредни животни и насекоми и така били спасени от глад жителите на Кампсада.

Той изгонил беса, който се бил вселил в императорската дъщеря Фурия Гордиана. Император Гордиан Трети бил идолопоклоник, но не преследвал християните. Дяволът предусетил идването на мъченик Трифон, но бил изгонен. По молба на императора Трифон направил възможно дяволът да придобие плът (той приел формата на черно куче с пламтящи очи). След тази случка мнозина повярвали в Христос.

Наследникът на Гордиан, император Деций Траян, започнал големи гоненията на християните. И Трифон бил заловен и предаден на съд.

Трифон бил измъчван, уводен на едно дърво и пребит, след това вързан за кон и хвърлен в тъмница. След като му били забити пирони в краката, бил призован да се отрече от Христос и да се поклони на римските богове, след като отказал, той бил осъден на обезглавяване. Преди да бъде обезглавен, Трифон горещо се помолил на Бога и като му благодарил, той се помолил да бъде взет в Царството Божие. По време на молитвата си той предал душата си на Бог и палачите нямали възможност да изпълнят присъдата.

Паметта на свети мъченик Трифон Апамейски се чества на 1 февруари в Православната и Римокатолическата църква.

Катедралата ,, Свети мъченик Трифон" в град Котор, Черна гора

Мощите на мъченик Трифон се намират в катедралата ,,Свети Трифон Апамейски" в черногорския град Котор. Част от неговите мощи са били пренесени в Русия през 1803 година. През 1819 година мощите му били положени в три ковчежета и вградени в икона, намираща се в църквата на мъченик Трифон в Напруд. Когато църквата била принудително затворена през 1931 година, иконата заедно, с мощите, били пренесени в Переясловската Слобода, в църквата на Пресвета Богородица. Друга икона с частици от мощите на свети мъченик Трифон се намира в църквата на Пресвета Богородица ,,Неочаквана радост" в Маринското гробище. Друга част от мощите му се намират в манастира ,,Света Троица" в Киев. Има също така мощи в катедралата ,,Света Богородица" в Корсун.
Реликварий с мощи на свети мъченик Трифон Апамейски
Църквата на Пресвета Богородица в Переясловската Слобода
Манастирът "Света Троица" в Украйна
Църквата "Света Богородица" в Маринското гробище
Император Гордиан Трети

Писмо от спомени (in memoriam)


"Отче мой, отче мой! Колесница Израилева и конница негова!" (IV Царства 13:14)

Беше 2005-а или и 6-та година, не помня вече, Владико, когато седнали, слушахме с притаен дъх епископите и богословите, които ти тогава във Варна ни водеше – от Сърбия, от Русия, от Гърция... Ти на първия ред слушаше от първата до последната им дума лекциите на всички гости - от първия до последния, всеки ден, докато бяха сред нас, а аз някъде по задните редове правих същото, ако не гоних разни каки из фоайетата... Аз тогава се опитвах да съгласувам или сравня чуваното с моите дотогавашни протестантски разбирания и възгледи, а ти, както след години веднъж каза – с любовта си към ФК ЦСКА.

Мене ме подиграваха сетне, че разбирам и си обяснявам евхаристийната еклесиология по протестантски, а тебе, че едничкото, което си „чул” от Мидич, Зизиулс и Кураев било „епископократия”... След години ти пред едни микрофони каза, че от две неща няма да се отречеш – от християнството и от ЦСКА, а аз ето, вече десетилетие съм още православен християнин и през ум не ми минава да стана някакъв друг, макар и понякога да цитирам Лутер или Бънян.

Тези пък, дето ни се подиграваха, че не сме доразбрали и после преразказваме „чули-недочули”, впоследствие един подир друг се отрекоха от всичко, на което претендираха да са някакви флагмани. Първо бяха с московите, после станаха фенерци, бяха противостоящи, антиикуменисти, сетне бяха икуменисти и модернисти, днеска пак са зилоти... А поповете ти, дето се блазниха от мисълта, че със своите дарования, инициативност и акъл „ти мият лицето” на тебе, недодялания и неугледен пред камери и по трибуни човек, след тебе разпродадоха (и сами се продадоха) всичко, дето ти създаде и крепеше, оставяйки ги с впечатлението, че е тяхно дело, щото беше благороден. Удариха го на търговия, викнаха „Пари, пари, пари!”, щото без обуздаващата сила на твоето непринудено и без претенции благочестие, лъсна цялата им същина на едни бедни момченца, неистово възжелали да разбогатеят – гаврошовци, възмечтали за лукс и стандарт... 

А истинското благородство се виждаше ясно зад твоето заекване и олюляване зад катедрата, докато тяхното скодоумие и селска хитрина нивга не успяваше да се скрие и зад най-уверените и интелигентни пози.

* * *

Аз, Владико, съм добре... Сега доработвам охранител в МОЛ „Варна”, оня до гробищния парк, знаеш го, щото имам нова Голяма Любов, по-добра и по-истинска от ония, с които понякога ме виждаше да се крия по пейките и зад колоните на Варненската Ктедрала от зли очи на завистници или ревниви съпрузи, и ни се усмихваше...  Правя нощем обходи... Единият от аварийните изходи на първия етаж, който проверявам при обходите, гледа към гроба ти. Отварям го посреднощ и влизат спомени, които внасям вътре, заедно с миризмата на цигарата, дето набързо я изпушвам там.

Липсваш ми.

Проклет да е убиецът ти и в тоя свят, и в следващия.

29 януари 2017

Какво ли готвят Бойко Б. и социалистическите боклуци?

"Цело село смрче бело, joj! Продаj стоку, да купимо коку, jоj!" (DJ Крмак)
Българите бяха изкрани да гласуват за ген. Румен Радев на президентските избори чрез "сирийската карта" - заплахата от бежанската вълна. Само и единствено поради тая причина - че Радев заявяваше решимост да спре бежанския наплив и призивите на Корнелия Нинова за "войска и полиция по границата с Турция", аз лично, за първи път от 20 почти години, отидох да гласувам и гласувах за Радев - кандидата, зад когото застанаха Нинова и БСП. 

После се оказа, че това е май дирижирана истерия, щото българските гранични власти са спрели и върнали назад съвсем легално около 5 000 съмнителни бежанци за една година, а четите, дето ни "спасяват", май не са заловили и... 20 човека "нелегални" за същото време. Тъй че, май не е имало нужда ни от чети, ни от истерията на Нинова, още по-малко от "ВВС-генерала на четирите самолета" Радев.

Днес обаче мисля... И се сещам, че нашите избори се фалшифицират от десетилетия и че "държавата" на Бойко Б, няма как да организира и проведе избори, които Бойко Б. да изгуби, че тая загуба от Радев е, както и Ренета Инджова каза, просто "сценарий"... На неговото управление (на Бойко) са заложени огромни, включително международни интереси. Значи, ако тоя губи, то е само временно и привидно... Даже само каналите на кокаина да споменем, стига, за да разберем колко е важен зa мнозина и у нас, и в чужбина Бойко Тиквата на власт... Сещам се и за едни протести, които също сякаш разклатиха замалко Бойко Б. и доведоха на власт преди време пак служебно правителство - това на Пламен Орешарски, пак на БСП... Тогава беше "съборена" и разграбена банка КТБ - по-точно парите на гражданите-вложители в КТБ, че даже и на цели институции, подобно преди десетилетия тия на варненци в т. нар. финансови пирамиди.

И тогава, и сега всичко това се проведе с активно участие на ДС (ДАНС)... Какъв ли крупен обир предстои да "заслони" Герджиков, подобно на Орешарски? Те, "модерните леви" - копелдаците на старите яркочервени, така са свикнали отколе, тъй са ги научили още татювците им "партизаните-мандраджии" - да творят постоянно престъпни схеми... 

...И след това Бойко Б. пак ще е премиер-министър... Непременно. А сега просто баба му Столетницата БКП-БСП и тя трябва лайн... (Оп, исках да кажа "хляб"!) да яде...

Бясното куче Николай ще сдави още един стар синоден чакал


По моя информация от снощи, готви се и отстраняването на митрополит Дометиан от Видинска епархия, освобождаването му поради напреднало заболяване на Алцхаймер... 

Да, един по един съучаствалите "чрез мълчание" в убийството на митр. Кирил и покрили "заедно", като институционален орган, следите му, синодални чакали си отиват, било от постовете на митрополити, било от белия свят. Дори тези, които се мислиха не за чакали, ами за вълци, като Червения митрополит Велко-Калиник... 

"Пенсионираният по болест" Галактион се "сподоби" с мозъчен кръвоизлив след катастрофа при изключително странни обстоятелства... Да не забравяме и че известно време преди това, веднага след убийството на дядо Кирил, митр. Николай велегласно и чрез медиите "предупреждаваше" правоохранителните органи, че "на Галактион му се готви нещо", което, предвид множество въпросителни около убийството на Варненския Владика, в които се спрягаше името на самия Николай, можеше да се тълкува като индиректна заплаха към Галактион.

Старозагорският митрополит Галактион няма за какво да бъде жален, защото няколко години по-рано активно участва в аналогична синодна акция срещу бившия Западно и Средноевропейски митрополит Симеон, който, точно както впоследствие Галактион, бе "пенсиониран" или по-точно уволнен. Няма защо да жалим и покойния Калиник, страхът му, че е бил тровен години наред от свои събратя като Игнатий Плевенски (духовният "старец" на Николай) - виж в "Калиник и престъпниците от Вълчия синод", е малка заплата за безбройните престъпления на Червен Велко - Калиник.

Няма защо да жалим сега и Дометиан Видински. Още по-малко ще жаля и патриарх Неофит, ако накрая, за "десерт", завърши с неговото отстраняване от Николай (по един или друг начин) серията с "отстреляни сърдити старчета". Даже и ще пия за това със същите думи, с които Неофит е вдигнал тост, пиян и радостен, на погребението на дядо Кирил - "Весело му Царство!"

Този обаче, който, според подалите ми информацията за готвеното срещу митр. Дометиан, организира сценариите, възжелал пълната и абослютна власт в БПЦ, изживяващ се като овчарско куче-вълкодав, е едно бясно псе, което не жали средства и не се свени в методите си... Този същият, в договорка с другата клика, с която заедно игра срещу опиталия се да прескочи кликите в борбата за Варненски митрополит еп. Борис Бачковски и не се поколеба да даде пълна публичност на развратните лични видео-записи на последния, той пак, по моя информация, е водил трима адвокати срещу него за църковното дело на друг приятел на дядо Кирил - еп. Павел немного отдавна, завършило впрочем с пълно оправдание на еп. Павел, за което не беше дадена нийде публичност...

Далеко съм от някакви симпатии към мнозинството от старите митрополити, които още си сънуват "Волгите", но откровеният мутренски лайфстайл и методи на доста от новите (и вече интронизираните, и чакащите интронизация, като еп. Сионий например за мястото на Дометиан) са ми още по-антипатични, че да не река даже гнусни.

27 януари 2017

Енорийски виц: Поп Сватьомир и да ти умре кучето


На един човек му умряло кучето. 

Той много обичал кучето си, затова дошъл в нашия енорийски храм в град В., кв. Асп., за да попита дежурния свещеник дали би могъл да извърши над кучето му опело.

Случил се дежурен отец Д. с  четирите прякора: поп Сумо, поп Сватята, поп Сватьомир и поп Добросват. Опечален чрезмерно, човекът го запитал, хлипайки:

- Отче-наставниче, може ли да опеете покойното ми куче?
- Но, моля те, сине, в никакъв случай! Само над хора се върши опело! Aз много недостатъци може да имам и като човек, и като свещеник, както пише постоянно затова и оня мискинин Светльо Ангелов - Портос, но за правата вяра и за каноните кръв давам, не отстъпвам! - уверил го със сърцераздирателна искреност попът, като току, с вътрешната част на свит юмрук, се потупвал там, дето би трябвало да се намира сърцето му между гърдите с големина колкото у двадесетгодишна девойка и продължил - Върви в Катедралата, там поповете за пари всичко правят!
- Добре, отче... - примирил се човечецът и на излизане от храма запитал, разглеждайки разтворения си дебел портфейл - А за там 500 лв. дали ще ми стигнат?
- О, чакай! - викнал тутакси светият отец Добросват - Спри, върни се тука, ще ти опея кучето!... Що не каза още отначало, че кучето ти е било кръстено, сине мой!?

П. П. Конкретният сюжет е адаптиран от виц, не е истинска случката, но подобни случаи с отец Сватята, не идентични на този от вица, но силно подобни, не са рядкост в практиката ни.

Патриарх Кирил за корупцията


автор Таня Илиева-Мускетарката

,,Едно от сериозните изкушения на държавната служба на всички нива е корупцията" е отбелязал патриарх Кирил в изказването си пред депутатите в Думата на 26 януари.

,,Бих искал да подчертая силно: Православието е несъвместимо с нравствения релавитизъм, една проява в обществения живот е корупцията. Корупцията е много тежка болест на духа. Невъзможно е истински вярващ човек да отиде в църквата, да участва в живота на енорията и дори в общия живот на Църквата и в същото време да взема подкупи и да генерира печалба от финансови измами. Бог иска от нас да променим живота си, а не формално да правим благотворителност за нуждите на Църквата. Бог не може да бъде подкупен. На него му е нужно човек да се поправи и неговата жертва е символ на искрено покаяние" е подчертал патриарх Кирил.

На 26 януари патриарх Кирил е изнесъл доклад на откриването на Петите Рождественски парламентарни срещи, организирани в парламента на Русия в рамките на 25 международни Рождественски образователни четения "1917-2017: уроците на столетието".

Великите кападокийци св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски

автор Таня Илиева-Мускетарката

Великите кападокийци е събирателно название на Отците на Църквата от втората половина на 4 век, те формулират догмата за Светата Троица. Към тях се причисляват сподвижниците и произхождащи от Кападокия: свети Василий Велики, Григорий Богослов и свети Григорий Нисийски, също и понякога епископът на Икония - Амфилохий с тяхните приятели и съидиейници. Паметта на свети Василий Велики и на свети Григорий Богослов се отбелязва в Православната църква на 30 януари, паметта на свети Григорий Нисийски се отбелязва на 10 януари.

Великите кападокийци са произхождали от знатни семейства и са получили образование в най-известното тогава училище -Атинската академия.

Когато свети Василий Велики станал архиепископ на Кесария Кападокийска, той имал нужда от помощ за борбата му с арианската ерес и уговорил брат си Григорий Нисийски и близкия си приятел Григорий Богослов да станат хорепископи. Свети Григорий Нисийски е станал хорепископ през 371 година, свети Григорий Богослов хорепископ Сисамски през 372 година.

Делото на живота им е разработката на догмата за Светата Троица и нейното утвърждаване от Втория вселенски събор през 381 година. Те имат голям принос към християнското богословие и философската терминология, строго разграничение на понятието ,,природа" и ,,ипостаси" на Бога. Свети Василий Велики е дал определение за общото и частното.

Кападокийците (преди това свети Григорий Нисийски и свети Григорий Богослов) дали понятие за ,,ипостаси" и ,,лице " - до това време понятието ,,лице" в богословието и философията е било описателно понятие.

Друго нещо, което е принос на великите кападокийци, е монашеството. Свети Василий Велики, заедно със свети Григорий Богослов, написали в две редакции (обширно и кратко) ,,Монашески правила", а свети Григорий Нисийски дал обяснение за монашеството.

През 4 век Църквата е водела идейна борба с арианите и македоняните. В хода на борбата си Великите кападокийци в трудовете си изложили своето учение за Светата Троица. Учението е следното: Бог Отец, Бог Син (Слово) и Бог Свети Дух са трите ипостаси или трите лица в една същност - Бог Троица.

Лицата се отличават по отношение едно на друго. Отец е единственото начало ( άρχή) или единственият източник (πηγή) на всичко, което съществува в света, в това число и Сина (Словото) и на Свети Дух. Бог Син (Слово) и Свети Дух имат вечно начало: Бог Отец. Бог Син (Слово) вечно се ражда от Отца, а Свети Дух вечно изхожда само от Отца, като единствено начало. Раждане и изхождане са два различни термина, които не са тъждествени помежду си. И ако те обозначават едно и също, то се получава следното, че Бог Отец има двама сина: Бог Син (Слово) и Бог Свети Дух. Но Бог Отец има само един син: Бог Син (Слово).

Учението на Великите кападокийци е било прието от Втория Вселенски събор, то е било изложено в Никео-Цариградския символ на вярата през 381 година, който до 10 век бил общо вероучително определение за цялата Църква и на Вселенските и поместни събори той се четял от гръцките и латински отци като догматическа и неизменна формула - на гръцки и латински език.

Учението е прието на Втория Вселенски събор, потвърдено от следващите Вселенски и поместни събори. На многочисления Четвърти Вселенски събор, след като бил прочетен Символът на вярата от Втория Вселенски събор заедно с догмата от Халкидон, всички епископи единодушно потвърдили:

,,Това е вярата на отците. Митрополитите ще подпишат на часа, и незабавно ще подпишат в присъствието на сановниците, без отсрочка. Това е вярата на апостолите. Ние сме съгласни. Всички така мислим". 

Свети Три светители

Автор Таня Илиева-Мускетарката

Тропар на Свети Три светители:
,,Като единоправни на апостолите и учители на Вселената на всички, молете Владиката на всички да дарува на душите ни велика милост".
Празникът посветен на паметта на великите кападокийци свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст Константинополски патриарх се чества на 30 януари. Те се почитат като вселенски учители, чиито авторитет е формирал догматите и богослужението на Църквата.

Историята на установяване на празника се отнася към управлението на император Алексий Първи Комнин, когато в Константинопол се водили спорове за първенството сред Отците на Църквата. Според преданието, през 1084 година митрополита на Евхаит - Йоан имал видение, в което той видял заедно тримата светители и те му казали да им се установи общ празник в тяхна памет, като му казали, че те са равни пред Бога.

И на базата на това видение възникнал начинът на изписване на иконите. Това е известно като ,,Видението на Йоан Мавропод" (изображение на митрополит Йоан Евхаитски пред тримата светители, седящи на престоли). 

През първата половина на 12 век в гръцките богослужебни книги се появява служба, посветена на тримата светители. Най-ранният пример за това е ,,Устав на манастира Пантократор" в Константинопол от 1136 година, съдържащ правилата за освещаване на църква на празника на светите Василий, Григорий и Йоан Златоуст Константинополски патриарх.

Обръщение на Църквата на Гърция към народа относно събора на Крит


източник: Свети Синод на Църквата на Гърция


Днес излезе обръщението на Църквата на Гърция към народа относно събора на остров Крит.

Въз основа на изводите направени от документите на Великия и Свят събор на остров Крит :

  • Единството на Православната църква се изразява в нейния вселенски характер и нейните свети тайнства. Съборността ѝ служи за единство и вдъхновява организацията на Църквата, нещо което определя нейния курс на развитие. Отбелязваме също, че това е присъщо на известните Вселенски събори, например Събора на Фотий, великият патриарх на Константинопол, проведен през 879-880 година, на свети Григорий Палама (1341, 1351, 1368), Фераро - Флорентинскийския събор от 1438-1439 година, събора от 1638,1642,1691, свързани с протестантството, срещу етнофилетизма като ерес през 1872.
  • Православните автокефални църкви не са федерация от църкви, а една света, вселенска  и апостолска Църква. За православната диаспора в различните държави трябва да продължи действието и правилата на епископските събрания с представители на всички автокефални църкви, за да се гарантира спазването на принципа на съборност, и да се прилага максимално точно.
  • За православната църква семейството е резултат от ,,Христос и Църквата ", тайнството е съюз на мъж и жена, което е единствена гаранция за раждането на деца.
  • Православната църква постоянно подчертава важността на поста, който е християнски подвиг. Упражняването на поста е в непрекъсната връзка с човешкия живот и живота на нашите ближни, той се свързва тайнството на живота и Църквата. Това не е съотносимо само за монасите. Аскетичният живот е присъщ на християнския начин на живот.
  • Православната църква осъжда преследването, експлусирането и убийството на членовете на религиозните общности, да бъдат принуждавани да променят вярата си, да бъдат бежанци, да бъдат отвличани, да бъдат изтезавани, да бъдат екзекутирани и унищожавани. Особено безпокойство изразяваме за положението на християните в Близкия изток и на всички малцинства там и по другите места по света.
  • Основната мисия на Църквата е мисионерската, защото тя се бори със средствата на вярата и проповядвайки благовестието на вярващите, които живеят в модерните общества и на тези, които не познават още Христос.
  • Диалогът главно с инославните християни (от други християнски деноминации) е нашето задължение към Църквата, за да станем свидетели по този начин на истината и апостолската вяра. Трябва да ги запознаем с автентичната православна традиция, стойността на светотеческото учение, практическия опит и вяра на православните. Диалогът не означава и няма да означава компромис с вярата.
  • Православната църква е Тази света съборна и апостолска Църква, която признава Символа на вярата. Не може да има святост извън тялото на Христос, т.е извън Църквата (Еф. 1:23). Светостта е част от тайнствата на Църквата, центърът, на които е Евхаристията. Светиите дават образа на Божието царство.Според Василий Велики,,един народ са всички, които са се надявали на Христос,и една Църква са сега онези, които са Христови,макар и да се наричаме според различните места"
  • Църквата е една за всички. Църквата очаква завръщането на всички хора които са неортодоксални и инославни в Нея.
  • Текстовете на Светия и Велик събор на Православната църква ще бъдат предмет на подробно изучаване и проучване. Това е типично за всички събори на църквата. Богословският диалог е непрекъснат. Необходимо условие е, разбира се, да се запази непокътната богословската истина и този диалог да се проведе без фанатизъм и разделение, без колизии и разлики, които са вредни за Църквата и нейното единство. Разколите са присъщи на психичните заболявания.Според свети Йоан Златоуст:,,да разцепиш Църквата и да се държиш честолюбиво (свадливо),и да предизвикваш разделения ,и непрекъснато да страниш от събора е непростимо и е достойно за обвинение"(PG48,872) Затова призоваваме  вярващите да не обръщат внимание на думите на тези, които увещават да се отклоняват от пътя, за да образуват групи извън Църквата, позовавайки се на въображаеми догматически причини.
С това обръщение ние искаме да Ви уверим, че всички епископи на Църквата на Гърция ще бъдат бдителни и ще останат непоколебими в православната вяра и посветени на едната света, вселенска и апостолска Църква.

,,И тъй, братя, радвайте се, усъвършенствате се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас." (Второ послание до коринтяните 13:11)

    24 януари 2017

    В София пристигат мощи на Светите Три светители


    автор Таня Илиева-Мускетарката

    На 29 януари 2017 година тържествено ще бъдат посрещнати мощите на тримата светители - св Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст в църквата ,,Св., св. Кирил и Методий". Мощите на тримата светители ще останат за вечно съхранение. Светите мощи са получени като дарение от Балканското атонско сдружение по случай наближаващия празник на светите Три светители - 30 януари.

    Програмата по посрещането на светите мощи на светите Три светители в храм ,,Свети, свети Кирил и Методий" е следната:

    29 януари 2017 година - Всенощно бдение в чест на светите Три светители -  посрещане и поклонение на светите мощи, започващо от 18 часа. 

    30 януари 2017 година - Празнична литургия в чест на светите Три светители, започваща от 9,30 часа.

    Приканват се благочестивите християни да съучастват в посрещането и тържествата по случай празника на светите Три светители.

    Митрополит Николай Месогийски за събора в Крит


    автор Таня Илиева-Мускетарката

    Негово Високопреосвещенство митрополит Николай Месогийски  даде своето мнение за събора в Крит и затова как вижда междуправославния диалог. 

    Ето какво казва той: ,
    "Моите очаквания за Всеправославния събор бяха, че ще се превърне в събитие от голямо значение и моята надежда беше, че няма да има усложнения и препятствия. В момента наблюдавам опити на някои хора да убедят всички, че съборът е голямо събитие. Но когато се опитваме да убедим другите във величието на нещо, то се оказва нетолкова велико. Но в същото време е абсолютно грешно да отречем събора в Крит и да го поставим под съмнение. Да, направени са грешки и има недостатъци, но стремежите ни бяха чисти. Има необходимост от това да се съберем заедно и видим къде се намираме. Необходими са Всеправославни усилия. Правейки опити да преговаряме с инославните, ние можем да нанесем сериозни рани."

    21 януари 2017

    Определени са кандидатите за Врачански митрополит



    aвтор Таня Илиева-Мускетарката

    Днес на заседание на Светия Синод на БПЦ-БП е определена листата на достоизбираемите епископи, които ще участват в избора за митрополит на Врачанска епархия.
    1. Месемврийски епископ Яков
    2. Велички  епископ Сионий
    3. Драговитийски епископ Данаил
    4. Главиницки епископ Йоан 
    5. Браницки епископ Григорий
    6. Белоградчишки епископ Поликарп
    7. Агатополски епископ Йеротей
    8. Мелнишки епископ Герасим
    Според устава на БПЦ - БП , член 85 наместникът на Врачанска епархия - Старозагорски митрополит Киприян, трябва да изпрати с окръжно писмо листата на достоизбираемите епископи до епархийските избиратели и да бъдат определени дати за Епархийски избор и Каноничен избор.


    След което епархийските избиратели трябва да излъчат двама кандидати, които са събрали най-много гласове. След това Светият Синод на БПЦ-БП трябва да прецени за редовността на избора. Каноничният избор трябва да се проведе в синодалния параклис.

    Защо клерика/на/лите мразят Библията (pro-Десницки, VS Йевтич)


    Съвсем наскоро, за Рождество, получих от един свещеник и учен библеист писмо, което много ме трогна... Ако не знаете, ще ви кажа, че най-силно се умилявам от себе си и за себе си. Името на отеца ще го спестя, но ще публикувам текста на писмото.



    Днес пък чета един хубав преводен текст на руския библеист-старозаветник Андрей Десницки - "Времето на Звездоний и вечността на Нарния"... Имам чувството, че на места чета себе си, сякаш ехти в текста някак-си и Мартин Лутер... Не, не Лутер политиканът, интриганта, дипломата, разколника, а онзи "другият" Лутер, чиято съвест била "омагьосана от Божието Слово" и не желаел да се раздели с нито буквичка от него, даже с цената на главата си... 

    Макар че, съвестта на Лутер си останала лукава - очарована, но непреобразена, влюбена, но необичаща истински Словото на Бог... Тази съвест ще се скрие зад недоволството на немските селяни и по-късно ще ги предаде на принцовете, като на свой ред се притаи зад техните гърбове и интереси... И все пак, трогателен е тоя първи модерен "библеизъм", някак чисто, детски, първобитно и примитивно протестантски звъни - Аз и Словото на моя Бог и моят отказ да не пожертвам от него и чертица. Защото Бог в Словото Си разкрива (каквото е автентичното значение от старогръцки на думата "apokalipsis") не само Себе Си и Волята Си, но и цялата същинска, истинна реалност за света и за човека, за историята му, културата, цивилизацията и обществата.


    * * *

    Не беше прав професорът от Сърбия патрологът еп. Атанасие Йевтич, като каза преди години, че "трудът на библеистите бил полезен, но студентите трябвало да ги четат предпазливо, щото самите библеисти рядко били вярващи"...

    Не, не е така, единственият невярващ библеист и новозаветник е нашият професор Иван Димитров Желев, щото и той, подобно на Лутер, е повече политик и бизнесмен, отколкото библеист. Или пък защото, допускам и това, неговият "библеизъм" се крепи повече на перфектното владеене на новогръцки и способността му да преразказва гръцкото съвременно новозаветно богословие. Сиреч - почти нулево съпреживяване на библейския текст, инак как да обясним склонността му да говори за Божията реалност и справдливостта патетично, ама все частично, все дълбоко премислено с оглед личните си, корпоративни или семейни интереси?


    * * *

    Написал е Десницки черно на бяло нещо страшно и гръмовито вярно впрочем, Десницки казва, че за обичащия Библията богослов е трудно да вярва на литурзите, защото те, литурзите, твърде често извеждат елементи (а даже някой път обикновени орнаменти) от Литургичното Предание на Църквата, за да ги превърнат в "панацея"... Десницки пише буквално тъй:
    "...Или пък да извършваме всякакви експерименти – богослужение на съвременен руски език, с отворени Свети двери и прочие? Както показа опитът от последните десетилетия, това са по-скоро външни детайли, и дори и да са важни, сами по себе си, те нищо не гарантират..."
    Обичащият Библията богослов, ако се вдъхновява от събарящия идолите Саул или воина Давид, от непримиримия Илия или от сдрадащия раб Господен, заради правдата, Исая, станал предобраз на Иисус Христос, от сълзите на Йеремия, че не може да сдържа за себе си, да крие за себе си само Словото на Яхве, превръщащо се, ако не го изговаря, на "огън в костите му" (а каже ли го - лежи по дупки и зандани бит и гладен пък), не може да се съгласи с литурга, който сравнително безопасно за себе си и кариерата си спори ужким, седнал на пищните им софри, с князете на мира сего, нагнездили се в Църквата, по отвлечени теми, прощавайте, за двери и пердета.

    Обичаме ли Библията, ние не можем да се смирим с двуличието и на кананонисти и църковни историци, които прекрояват канони и история, интерпретирайки ги само в полза на собственото си академично развитие - конюнктурно, без значение каква е конюнктурата - фенерска или руска, проримска или "православно талибанска"... Нито с компоромисите им, нито с уверенията, че уж сега "тъй точно трябва". Не можем да се наведем и пред патролозите, които твърде често изнамират само гиздави стари елински думички, с които да се кипрят, нищо повече...

    А най-малко пък с панагериците за институции и митроносни обесници на кларикалистките апологети можем да се съгласим, които в заглавието не случайно асоциирах с каналджии, защото те, подобно на Синатра, възпяват мафията, а "песните" им може да звучат "стилно" и "класно", но всъщност са "по руски блатни" - болотные, каналджийски, скверни, понеже хвалят и венцеславят разбойници.

    още по повод Андрей Десницки:
    "Главев, Десницки и Господин Самех-Тет-Нун"
    "От елимите до Бог е Дух"
    "Понятието "народ" у пророците"
    "Развитие на Месианската идея в Стария Завет"

    Когато гръм удари, ехото отеква



    автор Таня Илиева-Мускетарката

    След новогодишните празници всички ние сме малко уморени, липсват ни новини. Малко ни е скучно ежедневието, но за нас винаги има по някой, който да ни сътвори новина. Та новината, е че вместо новогодишен  бонус, църквите в Пловдивска епархия дължат  по 275 лева за удоволствието да четат вестник ,,Стандарт", но за собствена сметка. Ще попитате: ,,Ама ,как така?!" Ами така, пловдивският митрополит Николай е направил неочакван подарък на подчинените си, а именно да си да си платят подаръка за Нова Година. Всички църкви, 102 на брой, трябва да платят по 275 лева за  абонамент за вестник ,,Стандарт", или общо 28050 лева, изкарани от джоба на християните. Ще публикувам едно писмо на един обикновен мирянин с будна съвест.
    ,,Всички православни храмове в Пазарджик получиха неочаквана новогодишна честитка. Свещениците с изненада узнаха от пощальоните, че са абонати на вестник ,,Стандарт" и трябва да си платят този непожелан абонамент. Това масово служебно абониране е станало с благословията на пловдивския митрополит Николай, който го е наредил, без да пита никого. Така парите на отделните църкви от епархията са намалели с по 275 лева, заради една единствена страница ,,Вяра", която се помества във всеки петъчен брой".
    Според християните, на църквите щеше да е по-евтино, ако всеки петък си купуваха вестник Стандарт, което годишно щеше да им струва по 50 лева, а не сегашните 275 лева за ненужни вестници, често поместващи снимки в противоречие с християнския морал. Учудващо е, че в църквата може да се намери вестник Стандарт, а изданието на БПЦ ,,Църковен вестник" го няма.

    Всички свещеници си мълчат, все едно нищо не е станало, защото ако се обадят, ги е страх, че ще се озоват в някой , затънтен край на епархията. Какво е това? Корупция, облечена във власт? Недомислие? Конфликт на интереси? Решение, водено до материална изгода за някого? Сделка с издателите на вестник Стандарт?"

    20 януари 2017

    Златният телефон на патриарха


    автор Таня Илиева-Мускетарката

    Компанията ,,Gresso Meredian Православие" е проявила желание да подари на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил мобилен телефон, покрит с позлата. Представител на компанията е заявил следното: ,,Искаме първия от тези телефони да подарим на Негово Светейшество. Следващата седмица планираме да направим освещаване на няколко от тези телефони."

    Руската компания, регистрирана в Швейцария, е пуснала 980 ,,православни" телефони. Бройката неслучайно е избрана, 980 години са изминали от покръстването на Русия. Телефоните са покрити със позлата и клавиатурата е от злато. На гърба е поставен кръст и има надпис ,,Спаси и сохрани" 

    В описанието на колекцията се пише: ,,Уникалният дизайн на православния "Meridian" подчертава златната клавиатура. Всеки клавиш е изработен от 18 карата злато (750 проба) и е изработен ръчно от един човек. Лицевата част е украсена с логото на "Gresso Meredian", изработено от жълто злато. Всеки апарат има индивидуален фабричен номер от 001 до 980" .

    Както става ясно, това е единственият телефон от тази класа лукс с две SIM  карти. Производителят дава гаранция 12 месеца. Цената на телефона със златни бутони е 380 000 рубли, а с бутони с брилянти цената е около 1,5 милиона рубли.

    ,,Благодарим на производителите, но ги молим да продадат телефона и парите да ги подарят за дострояването на една от новостроящите се църкви в Москва или на някой детски дом" е заявил говорителят на предстоятеля на Руската православна църква свещеник Александър Волков.

    Същият съвет е дал председателят на Синодалния отдел за връзките на Църквата с обществото Владимир Легойда ,,Както знаете, по случай юбилея си Негово Светейшество помоли да не му подаряват цветя. А парите за тях да подарят за благотворителност. Златото не доближава до Бог". 

    Колкото до патриарх Кирил, миналата година той забрани на своите подчинени да използват украшения, които са скъпи .

    Самият патриарх Кирил нееднократно е бил уличен в склонност към скъпи вещи. Журналисти например го бяха снимали на скъпа яхта, която е негова собственост. През 2012 година стана известно, че патриархът си е закупил бутикови мебели, направени по поръчка. Известно е още, че патриарх Кирил има слабост към скъпите часовници.

    Тогава протойерей Всеволод Чаплин обясняваше, че разкошът е необходим и отразява обществения престиж на Църквата.
    Православният телефон

                    




    19 януари 2017

    В Москва пристига през месец март една от реликвите на християнството


    автор Таня Илиева-Мускетарката

    През месец март тази година се очаква  голямо събитие в руската столица Москва. От Франция ще бъдат донесени реликвите от катедралата Сент-Шапел, известна като катедралата на Свети Людовик. Те ще бъдат изложени в Музея на Кремъл.

    Катедралата Сент-Шапел се намира на остров Сите в Париж. Тя е построена от краля на Франция Людовик IX, като място за съхранение на реликви от голямо значение за християнството. Тези реликви са взети от кръстоносците от Константинопол. Най-важната реликва е тръненият венец с кръвта на Иисус Христос. Крал Людовик вярвал, че притежаването на тази светиня утвърждава влиянието на френското кралство в рамките на християнския свят. В Москва ще бъде донесен реликварият на трънения венец на Иисус Христос. Самият венец почти никога не е напускал катедралата. Другите експонати от експозицията са статуи, ръкописи и едно Евангелие с обков от скъпоценни камъни.
    Реликварият с трънения венец на Иисус Христос
     Катедралата Сент-Шапел в Париж
    Тръненият венец на Иисус Христос




    18 януари 2017

    Светителят Марк Евгеник, митр. Ефески и Фераро-Флорентинския събор

    автор Таня Илиева-Мускетарката

    Марк Евгеник, митрополит Ефески, е роден в Константинопол през 1392 година в семейството на сакелария Георги и дъщерята на лекар Мария. Неговото име в света е Мануил Евгеник. За неговия произход научаваме от синаксара на брат му Йоан Евгеник.

    Мануил Евгеник получил домашно образование, изучавал риторика и математика. Когато бил на 13 години, баща му починал и той продължил образованието си при двама известни учители на това време: при Йоан Хортасмен е изучавал риторика, а при Георги Гемист Плифон Малатест математика. Марк заел длъжността на баща си в храма ,,Света София", когато станал на 24 години, той получава титлата ,,Водач на риторите".

    За склонността му към богословието и аскетичният живот научаваме от надгробнито му слово, произнесено от неговия ученик Генадий Схоларий.

    Бъдещият духовен син на патриарх Евтимий Константинополски Марк станал близък до императорския двор и привлекъл вниманието на император Мануил Втори, който го направил свой съветник. През 1418 година оставя Константинопол и приема монашески подстриг в манастира на остров Антигона. Скоро след това монасите, които са се страхували от турското завоевание, изоставили манастира и Марк се завърнал в Константинопол, където се заселил в Манганската обител.

    Император Йоан Седми, който сменил на престола император Мануил, също много ценял Марк. През 1437 година по волята на императора Марк Евгеник заема катедрата на Ефеската митрополия и на 24 ноември 1437 година заминава с него и патриаха и другите митрополити за църковния събор във Ферара. Според историците, Марк Евгеник заема катедрата на митрополит, заради това един високопоставен  църковен иерарх да представлява Византия на събора. Това мнение се потвърждава от факта, че след като се връща от Италия, не се споменава нищо за него и делата му на митрополит на Ефес.

    Гръцката делегация пристигнала на 4 март 1438 във Ферара и на 9 април събора бил открит. Било прието решение за създаване на комисия за догматическите различия между двете църкви, за да бъде изработена уния. От страна на православната църква били излъчени Марк Евгеник и Висарион Никейски. Те били упълномощени да влезнат в дискусиите с римокатолиците.

    В началото на работата на събора Марк Евгеник бил положително настроен по въпроса за унията. За това свидетелства встъпителната му реч, обръщайки се към папа Евгений Четвърти:

    ,,Светейши Отче, приеми твоите чада, идващи далеч от Изтока и ги прегърнете, защото те са били разделени дълго време. Не се колебайте и ги излекувайте. Всеки да се обърне и да види спънките; кажете им, като подражател на Бог: ,,Чужденците ще съградят стените ти, и царете им ще ти служат, защото в гнева Си поразих, Но в благоволението Си ти показах милост" ( Исая 60:10)

    По времето на работата на комисията Марк Евгеник написал няколко богословски трудове: ,,Десет аргументи за съществуването на чистилището"; ,,Изповедание на вярата". В това време той вече не бил привърженик на идеята за унията, намирал учението на Западната църква за неприемливо от гледище на догматите на Вселенските събори. Въпреки това по време на събора, запознавайки се с учението на Римокатолическата църква, под давлението на императора и патриарха, се дошло до мнението, че всичко съответства на Свещеното Писание и Предание. След някои колебания всички около митрополит Марк признали нововъведенията на Римокатолическата църква, но с уговорката, че Източната църква няма да ги въвежда. На 6 юли 1439 година била подписана от гръцката делегация, включително и от императора, булата ,,Laetentur coeli".

    Марк Евгеник единствен от гръцката делегация не подписал и не признал унията (под давлението на императорския брат Димитрий, той бил против унията), другите неподписали били: грузинският митрополит Григорий - симулирал лудост, митрополит Исакий Нитрийски, митрополитът на Газа Софроний и епископът на Ставруполи Исая - той избягал тайно през нощта от Флоренция, той също бил под влиянието на императорския брат Димитрий, по-късно получава закрилата му.

    Когато на папа Евгений му била представена булата, той попитал ,,А Марк Евгеник подписа ли?!", узнавайки за това, че Марк Евгеник не е подписал, с горест възкликнал: ,,И така, ние нищо не сме свършили!"

    На 1 февруари 1439 година гръцката делегация се върнала в Константинопол. Когато патриарх Йосиф Втори починал през 1439 година във Флоренция, след завръщането на императора, мястото на патриарх било предложено на Марк Евгеник, но той отказал. За патриарх бил избран Митрофан Втори, поддържник на унията. Около митрополит Марк Евгеник се събирали противници на унията, които не били никак малко. 

    След недълго пребиваване в Константинопол, Марк Евгеник си отива в митрополията си в Ефес, това става на 15 май 1440 година. От нея отправя послания против унията, които настроили против него императора. 

    Така Марк Евгеник започнал да възстановява църковния живот в града, който вече бил под властта на турците. Животът му в Ефес не бил много спокоен и решил да го напусне. Той отпътувал за остров Лемнос. Когато корабът спуснал котва в пристанището на Лемнос, митрополитът бил арестуван по заповед на императора и заточен в местната крепост Мундрос, в която живял две години. През 1442 година Марк Евгеник бил освободен и се върнал в Константинопол, където продължил борбата си срещу унията. Негов съратник бил бившият Константинополски патриарх Григорий Трети Мамас.

    Марк Евгеник починал на 23 юни 1444 година в Константинопол. Според свиделството на брат му Йоан Евгеник, смъртта му била предшествана от 14 дневна агония.

    През 1734 година при Константинополски патриарх Серафим Първи, Марк Евгеник бил канонизиран. Паметта му се чества на 19 януари.
    Оригиналът на Фераро-Флорентинската уния на два езика: латински език и гръцки език и златния императорски печат

    16 януари 2017

    Реставрация на църквата "Рождество Христово" във Витлеем


    автор Таня Илиева-Мускетарката

    В момента се работи по реставрацията на базиликата във Витлеем ,,Рождество Христово", тя е построена от император Константин Велики през 4 век.

    Храмът е почитан от всички християнски църкви и се посещава ежегодно от около един милион поклонници и туристи.

    В днешно време църквата се намира в съвместно владение на Гръцката православна църква, Сирийската православна църква, Римокатолическата църква и Арменската апостолическа църква и всяка от тях има своя монашеска общност. От 2013 година на нейна територия се провеждат реставрационни работи - основно екипът се състои от италиански специалисти от организацията за реставрационни работи Piacenti SpA, които са получили разрешение за реставрация.

    ,,За всеки истински вярващ човек това е свято място, където божественият младенец е дошъл на този свят, в тази пещера, която се намира под тази църква. Това е мястото, което е било почитано и е изпълнено с огромно благоговение, от това всичко тук има висока историческа и археологическа ценност", това са думи на Джанмарко Пиацети, ръководител на проекта.

    През последните три години около 170 специалисти се трудят над реставрацията на сводовете, дървените арки и стени на храма. В хода на работата излезе на бял свят един мозаечен ангел, седмият ангел в храма, а като цяло те са разчистили и реставрирали около един милион орнаменти. Според Джанмарко Пиацети, това е тежка работа, която им се е отблагодарила с находките открити от специалистите.

    Църквата е построена по разпореждане на император Константин Велики, но през 6 век е била разрушена по време на война. През 565 година византийският император Юстиниан Велики я възстановява, а красивите мозайки са се появили през 12 век. ,,Конструкцията на нефа е съвършена и е пример за високо архитектурно изкуство"

    През столетията конструкцията и украсата на храма са пострадали от проникването на вода. Църквата е получил статут на обект със световно значение през 2012 година и е вписан в регистъра на защитените обекти по решение на ООН - това е опит да се спре нейното по-натъшно разрушение. Според Пиацети ,,Тази църква е крепост, която е устояла на множество катаклизми и 15 страшни земетресения и е истинско чудо, че е достигнала запазена до наши дни".

    Днес са извършени около две трети от реставрационните работи. Сега са подсигурени средства за възстановяване на 50 колони от църквата, както и за инсталиране на противопожарната инсталация и за осветление. Финансите са подсигурени от редица държави, а реставрацията трябва да завърши през 2019 година.