"Чапаев и без Партията пак ще е Чапаев, а ти без Партията ще си нула с дръжка" (из сериала "Страсти по Чапаю")
Тихо, тихо, всички нека замълчим!
Що да пазим тишина?
Те се подписват - не бива да им пречим.
Кои се подписват и за какво?
Подписват се бившите бригадири и комсомолските секретари, довели в Църквата всичките си жени, балдъзи, шуреи, сватове, баджанаци и любовници. Подписват се против мен. Какво ще направя с някоя от подписките им ли, ако ми падне в ръцете? О, лесна работа, ще си издухам в нея носа, стига да е на хартиен носител, че може даже и нещо по-лошо да сторя с нея, ако се намеря в близост до клозет, но няма да ви кажа какво. А може и да си я набуча на... пак няма да ви кажа на какво, като парцал на прът и "дорде слънце на небето грее, тоз байряк ще се ветрее", наздраве за Ботйов!
Защо говоря така ли? Защо не щадя нежните им уши, ами ги бомбандирам с цинизми? Не, не ги слушайте, не, не, ушите им не са нежни, нищо нежно няма в тоя стар номенклатурен курвор, те са "възмутени" от цинизмите ми точно толкоз, колкото и в социализма "вярваха" допреди 27 години - т.е. съвсем никак.
- Ах, другарю бригадир, какви големи ташаци имаш!! - възкликва другарката звеноводка в храсталаците по време на бригада за гроздобер.
- Имам, другарко, имам, - чува се пак от там мъжки глас - такива големи ми ги даде Партията!
Сега тоя разговор звучи другояче:
- Дядо, дядо, дядо +Николай, какво е това бялото, прахообразно по носа ти остър и красив? Да не са остатъци от първия сняг?!
- Не, не, дъще моя! Това е... нетварната Божия светлина! Получих я в момента, в който ме направиха владика. Автоматик!
* * *
Хайде, отлъчете ме! Аз Светата Църква няма да напусна - в Притвора ще стоя по време на Литургията, но другаде няма да ида. Църквата не е ваша, нито е на клиентелата ви, с която постепенно подменихте църковното изпълнение, дето я и изпоназначихте на разни постове - едни вуйни, които даже за касиерки в супермаркети не стават. От дома на Баща ми няма да ме изгоните. Вие даже не сте като по-стария брат от Христовата притча, вие сте като свинете, преследващи Блудния син, за да им върне... рожковите. "Грух-грух" - гласувайте.
* * *
"Слугата му Аслан бършеше мръсната посуда с брадата си и можеше да сере само плувайки" (Милорад Павич, из "Хазарски речник")
Както във всяка "хубава" лъжа, така и в лъжата на +Николай - самоделната му теологична концепция, има капка истина. Точно като лайно в торта. Гледаш - торта, на торта мирише... почти. Разрязваш с ножа и... вътре едно съвсем истинско лайно.
"Ой, ой, насрал кто-то!?" (Аристарх Аристархович, из сериала "Наша Раша)
* * *
Приматът на епископския авторитет е древен, исконно църковен, да, а папската "непогрешимост ex cathedra" например е именно негово извращение. Древните епископи обаче, приемали единодушно велико-съборните догмати и каноните, освен че са били за всекиго с неоспоримо благочестие, за били и великолепно образовани в най-добрите и реномирани учебни заведения за времето си, към тяхното елино-римско образование се прибавял стремежът към лично християнско освещение и така били абсолютни авторитети по въпросите на вярата в Църквата, както и сред външния спрямо Църквата интелектуален и обществен елит като учени. Отделно от това имало християнско "ученичество" - сами те във вярата били просветени и възрастени от предходни духоносци и старци, някои от които били даже преки Първоапостолски приемници и ученици.
А днешният български епископат е недоволен от образованието на същите богословски факултети, които сам той е завършил. И как е завършил? По поръчка - както и "докторират", специализирайки в Москва - с ултиматум да им бъдат дадени дипломите "във възможно най-кратък срок" от някой техен "вуйчо Владика"... И ние сега трябва да сме безмерно доволни, задето "правило на вярата" в БПЦ вече не са професорите, ами епископите, станали епископи и митрополити по настояване от вуйна си или с партийна директива?!
Днес имаме вече като "правило на вярата" една сбирщина от "епископи" без християнско благочестие, без духовно възпитание и с формално академично образование. Следващите ги няма да имат и формално образование - това е епископската приемственост "по български". Ето я изненадата в тортата, сервирана ни от светия синод чрез Келнер Николайчо - вместо диария за глазура, лайно вътре.
подпис: arbiter elegantiarum
Приматът на епископския авторитет е древен, исконно църковен, да, а папската "непогрешимост ex cathedra" например е именно негово извращение. Древните епископи обаче, приемали единодушно велико-съборните догмати и каноните, освен че са били за всекиго с неоспоримо благочестие, за били и великолепно образовани в най-добрите и реномирани учебни заведения за времето си, към тяхното елино-римско образование се прибавял стремежът към лично християнско освещение и така били абсолютни авторитети по въпросите на вярата в Църквата, както и сред външния спрямо Църквата интелектуален и обществен елит като учени. Отделно от това имало християнско "ученичество" - сами те във вярата били просветени и възрастени от предходни духоносци и старци, някои от които били даже преки Първоапостолски приемници и ученици.
А днешният български епископат е недоволен от образованието на същите богословски факултети, които сам той е завършил. И как е завършил? По поръчка - както и "докторират", специализирайки в Москва - с ултиматум да им бъдат дадени дипломите "във възможно най-кратък срок" от някой техен "вуйчо Владика"... И ние сега трябва да сме безмерно доволни, задето "правило на вярата" в БПЦ вече не са професорите, ами епископите, станали епископи и митрополити по настояване от вуйна си или с партийна директива?!
Днес имаме вече като "правило на вярата" една сбирщина от "епископи" без християнско благочестие, без духовно възпитание и с формално академично образование. Следващите ги няма да имат и формално образование - това е епископската приемственост "по български". Ето я изненадата в тортата, сервирана ни от светия синод чрез Келнер Николайчо - вместо диария за глазура, лайно вътре.
подпис: arbiter elegantiarum
Няма коментари:
Публикуване на коментар