Както бях веднъж, преди години още, забелязал на моя приятел Бисер Божков във един московски ресторант, човек най-разпалено обяснява нещо на останалите, когато сам го е "научил" едва онзиден. Ако попадне на хора, които го знаят отдавна и особено, ако то е нещо сравнително елементарно, той предизвиква, ако не досада, то най-малкото снизходителни усмивки. Това се случи по повод на една постъпка тогава на самия Бисер, която друг наш присъстващ там общ приятел коментира така: "Бисере, откакто ти купиха вашите телевизор, много стана начетен", но е друга тема туй сега.
Обясняваш ли обаче на простаци, ще предизвикаш повече от досада и пренебрежение, можеш да предизвикаш страховита омраза. Така се случи с някои наши български богослови, които съвсем скоро, след като завършиха богословие, станаха "мастити" учени и преподаватели още през 90-те, благодарение на разни фондации и на факта, че са окумуш. Те се заеха да менторстват пред българското свещенство и епископат, да агресират и даже подиграват, ако епископите не се поддаваха (или се опитваха, но неумееха) на техния натиск да почнат да богословстват по тяхному, докато тия учителстват пред тях и в това ги ръководят. Нашите епископи и митрополити са тъпи, мързеливи, затова и безкрайно завистливи, злобни, отмъстителни и горделиви - не знам дали сте забелязали, но простият и мързелив човек се оказва най-зъл и горделив. И тези разгневени зли и прости хора с години събираха неприязън към новоизпечените "корифеи" (а заедно с тях и въобще към теологията като занимание и наука), задето ги подценяват и даже подиграват, като най-накрая дочакаха острието на своето отмъщение - митр. Николай.
И нашите наскоро ограждавени селянчета с прясно пришити им към имената академични титули, все повече нервничиха, истеризираха, драматизираха, докато свиневидните ни и първосигнални "духовници" все по-силно и необратимо ги намразваха. Ако употребим образността на Толкин от "Властелина на пръстените", сякаш Ам Гъл се биеше с орки и тролове - нелепо, дори може да се каже гротескно.
Или, ако щете, това ми напомня по-скоро една история, разказана ми от моя приятел съботянина Божидар Парушев в София, когото Червеният терор по време на тоталитарната комунистическа държава в България изпратил за известно време в концлагер, заради вярата му. На концлагеристите веднъж милиционерите довели някакъв саморазпопил се православен свещеник, за да им проведе "просветна беседа" против религията и Библията. Когато бившият поп приключил, дошло време за въпроси и дискусия. Парушев се изправил и му заявил:
- Другарю, саморазпопен поп, по всичко личи, че не сте чел Библията!
- Не е вярно! - викнал онзи - В момента съм на 6-та страница!
Нещо такова се случваше в най-новата история на БПЦ между клир и Факултети с години. Едни епископи и митрополити, които не са стигнали в четенето на Библията и до 6-та страница, се ядосаха на едни богослови, мнозина сред които са я чели едва до 15-а страница. Войната беше очаквана и логична - години наред митрополитите се подмазваха на властните в БПЦ теолози, скрърцаха със зъби зад ледените, но сервилни усмивки и несръчно повтаряха, за да им се харесват, клишета подшушвани им от техни по-сръчни и амбициозни от тях в това приближени попове.
Но дойде Луди +Кольо, овладя БПЦ - синод, епархии, енории и сега ще отмъсти жестоко за многолетните обиди към "събратята си". На тая гротеска обаче цената й ще е смъртта на богословската наука в България, а тя, каквато и да е като качество, все още я има и трябва да я има. Цената на църковността в БПЦ отдавна я платихме - вече я няма.
* * *
Настъпва царството на... Костадин Нушев и поп Добромир Костов. Двамата в момента, по моя информация от днес, докторират във Философския факултет на ЮЗУ "Благоевград", а дисертацията на Костов е вече защитена - ТУК (Що ли не във Варненски Свободен Университет да се чуди човек - същата работа е, но те си знаят?!)... Ще припомним, че Нушев е доцент от Богословския факултет в София по старата система - без докторат (опитът му да защити докторска дисертация беше порязан преди няколко години в самия факултет, в който преподава - докторатът му по теология бе отхвърлен), а Костов беше дълго време ректор на Пловдивската духовна семинария, също без докторска степен.
Днес, за да легитимират "научно" позициите си - Костадин Нушев е главен съветник и консултант към синода, при това щатен, по теологически въпроси, а Костов ректор в Пловдив, те ще се сдобият в ЮЗУ с "нужните документи" (Костов вече и се сдоби) и ще настъпи царството им - нине и присно и с Николае вовеки веков.
Бог да прости българската теология. Слава Богу че професорът и архимандрит Павел Стефанов не доживя да го види това.
подпис: arbiter elegantiarum
подпис: arbiter elegantiarum
Няма коментари:
Публикуване на коментар