"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

19 февруари 2017

+ Николай vs теолозите (Генеалогия на катастрофата)


Огромната част от постъпилите за обучение в богословските факултети и катедри в България през 90-те години на миналия век, които са сега там преподаватели, не го направиха с идея за професионално осъществяване - академична кариера или за да се запопят. Те го направиха, за да опознаят православната вяра, за тях това беше своего рода курс по катехизис. И естествено е следователно, че те рядко се държаха "по църковному", то е следствие от факта, че получиха "катехизиса" си другаде, а не там, където му беше мястото, затова и днес авторитетите им са други, а не тези, които се очакваше да бъдат

Днес, от сравнително далечната дистанция на времето, след като се породи и утвърди у нас някакво, макар и слабо, крехко църковно самоосъзнаване, ние можем да попитаме - защо те са търсили това в университета, а не в църковните среди?... 

Ще ви кажа защо. 

Защото по онова време владиците още не бяха слезли от "Волгите" си, като Калиник и не се бяха качили на "Ауди А5", като оперилото се в Пловдив шопско селянче Николай. Малцина от тях въобще криеха конкубините си, а една немалка част мъжките си любовници, ако ли не поебаваха попадиите на свещениците си. Тъй че, съвсем закономерно се оказаха авторитети възрастните им професори за богословите ни, вместо епископите.

* * *

- Той, Калиник Врачански, редовно прелъстяваше попадиите! 

Нина Амбарева каза това, употребявайки лексика и тон, от които ясно се разбираше, че за нейната фина и артистична душа беше ужасно усилие не само да изговори, че такива като Калиник за едното "пиене, плюскане и ебане" са живели главно, но даже да си го представи. Изговори го като дете, което с големи уплашени очи ти споделя страшно мръсна тайна...

- А що не се пробва да прелъсти тебе, докато бяхме във Враца?!

Това попита риторически, леко повишвайки тон, отец Димитър Амбарев, който се опитваше близо до нея да щади крехкостта й, но изведнъж кипна, удряйки с юмрук по масата, явно щото си го представи за момент, та излезе наяве старият хулиган от него. Чашата с испанско вино, която ми бяха нелели, подскочи, замалко да изхвърчи, а аз с прималяло сърце и треперещи от страх ръце да не се разсипе драгоценното вино, я улових в последния момент. 

Сетне Амбарев добави:

- ...Щото в тоз' час още щях да ида лично аз пък на него да му... "прелъстя" майката!

* * *

Ох, оцапах се, извинете, исках сериозен анализ да напиша, пък вижте какво пак стана!!... Извинете, извинете, моля ви да ми простите, цялостно наше "възмутено от мене духовенство", както един митрополит казал снощи на обща приятелка - че цялото "духовенство" били възмутено от езика ми. Прощавай и ти, "будно мирянство", съставящо срещу мене подписки до Варненска митрополия, както от другаде чувам. 

Аз няма вече да правя тъй, не, не! Само ме обичайте!


* * *

Да се завърнем плавно в bonton-a, да кажем нещо конструктивно и умно. Ще кажем, че за наебаните попадии (или попски синове) от владиците не са виновни нито времето (визирам популярния и до днес лаф "такова беше времето"), нито дори владиците само, а поповете, които са го позволявали. До лични качества опираме пак, не до време и среда, също както и при владиците - не им е виновен комунизмът, че те лично са подли, страхливи и продажни - тоталитарната държава отдавна умря, тяхната нравствена несъстоятелност и личностна поквара обаче оцеля... Их, да видиш ти! Забелязахте ли - почти сентенция написах току-що!? Цицероне, Цицероне-е, да ти е*а майка*а!!!  Не, стига!!

За какво говорихме, освен за ебане?... А, да! Питахме се защо остарелите днес младежи през 90-те търсиха да се запознаят с вярата православна по факултетите, а не в митрополиите или храмовете.

Защото поповете лежаха на шкембетата си и освен дето на народа не проповядваха, предпочитаха сами да посещават протестантски сбирки, за да слушат проповеди от пасторите. Или пък да ходят с жените си на йога, както и жената на един варненски свещеник още продължава да ходи на йога по минижуп, макар че, той поне е спрял да ходи с нея и е започнал да проповядва и пази Боже, не носи, а и никога не е слагал минижуп, макар да сме почти убедени, че ако владиката поиска от него и минижуп ще сложи... Няма да му напишем името, за да не стават излишни интриги, пък и защото ни е посвоему симпатичен човекът! Ще кажа само, че е с обратна челюстна захапка... 

Не, спри, млъкни сърце и остави Светльо да бъде сериозен!!

* * *

Говори се, че старците в синода сериозно обсъждали варианта да ме отлъчат от Църквата, да ме отлъчат, заради блога. Няма да се учудя, макар че, лично ще им пиша да им благодаря, сторят ли го, понеже отлъчване на мирянин ще е прецедент в новата история на БПЦ и рекламата, която така ще направят на блог "Маран-ата", ще е невероятна, всенародна. Да, това няма да е чудно, щото те цели факултети отлъчиха вече тихомълком, пък аз нали се водя "богослов". Е, да, пак съм първа година в Пловдивската катедра и е истина, че през първия семестър не съм се вясвал там изобщо, но формално съм "барабар Петко с мъжете", тъй че, нищо не ми пречи да се пиша "мъченик на академичния подвиг" и да ида да се прегърнем и целунем със Свилен Тутеков от ВТУ... 

Та нали и тоя Тутеков през 2007-ма година, при това точно от мене и моите публикации в Православие бг и форумите на Двери бг, се жалеше, че не оценявам академичното му "подвижничество". Прибра се тогава от Велико Търново в Горна Оряховица - родния си "град" (също както "софиянци" през уикенда се прибират по родните си села), отвори интернет, прочете, че за него и колегите му съм написал, че са академични клоуни и се възмути... 

Е, сега ще ме отлъчат мене пък. 

Всичко се връща на тоя свят. Прав е +Николай в юбилейното си слово, писано от Чолаков - "действие-противодействие, действие-противодействие" - също като възвратно-постъпателните им движения на техни високопреосвещенства зад гърбовете на млади момчета на "клерикален купон" в софийската "духовна" семинария по времето, когато еп. Сионий Велички беше нейн ректор.

Братко по нещастие, Свилене!! Целувам те нежно и почтително по... главно-асистентския тефтер!

* * *

Сега "пичът" в Църквата Николай обяснява на синодните стареи, че възпитаниците на факултетите не отговаряли на изискванията на епископата. А те мълчат (стареите) като лукови глави - няма да кажа "хуйови", щото реших да спра с глупостите, за да придобия тежест - тъй де, цял синод вече чете блога вкупом и нескрито... 

Богословските факултети не образовали и не възпитавали "според изискванията на епископата в БПЦ", викал +Николайчо.

Да оставим настрана, да забравим факта, че с десетилетия наред факултетите молиха епископата да се ангажира с тях, да ги ръководи и наставлява, но епископатът или не желаеше да се занимава, щото нямаше време за това от софри и оргии, или защото взимайки участие в инициативите на факултетите, засрамваше цялото българско църковно изпълнение със скудоумие и простотия пред обществеността и чуждестранните гости. 

Да помислил върху това дали те, като епископи, "отговарят на изискванията" на Словото Божие:
"Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава, не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец; който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?) да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола. При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола"
(I Тимотей 3:2-7)
"Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба, а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан; който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат." 
(Тит 1:7-9)

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum 

Няма коментари:

Публикуване на коментар