"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

31 март 2017

Хайде да си поговорим хубаво за Шумен и "героите"!


Хайде да си поговорим за "тоз' и онзи", както най-обичаме всички - няма какво да лъжете, вие също го обичате... Първом за колегата Ваташки да си кажем... Няма какво да крия, "колегата" Румен Ваташки ми е изключително неприятен като човек по ред причини. Дразнил ме е не само с превзетото си "много-учено дрънкане" по време на лекции по предмет, в основата на чието преподаване беше поставил Аврелий Августин, па не знаеше даже къде точно бл. Августин е роден, както го "засякох", че и го осведомих, след като се погаврих с него тогава малко. Дразнеше ме, че редовно закъсняваше с часове за лекциите си през 2006 и 2009 година, че понякога изобщо не идваше, при това без да предупреди (не, че изтървал влака за Варна, по шуменските хотели ми беше зле де - тогава бол пари имах), дразнеше ме и с това, че ни подаряваше на студентите книгите си, на чиято корица се беше снимал с папа Йоан-Павел Втори или тези с бездарните си стихчета.

Ваташки обаче стана на професор, щото знаеше кому как да се усмихне, подобно на приятеля си от Сливен поп Силвестър Янакиев, който, в интерес на истината, колкото и да се хили, доктор на науките все пак не стана. Ваташки, както вече казахме. стана доктор, доцент и професор с няколко вариации на една и съща "научна книга" на основата на подарен му италиански докторат, стана бързо, по-бързо и от отец Павел Стефанов, комуто това костваше десетилетен труд, множество хубави и автентични книги, докато тоя беше подпрян лично от богослова Иван Желев за професурата си тогава.

Дразни ме и това, че Ваташки май не може още да реши политик ли е, поет ли, медийна звезда или богослов... А дразни ме и фактът, че по предмета си на мене ми написа добър 4.00, докато ме "изпитваше", вървейки през парка между I-ви и III-ти корпус през 2009 година. В Белград сетне поисках да ми признаят (и ми признаха) четворката от доц. Цветана Янакиева от Шумен, първо защото питая огромно уважение към тая жена и второ щото по църковнославянски аз повече и не заслужавах, даже и 4.00 не заслужавах, изпита го взех с късмет тогава при нея, но предмета на Ваташки в Белград обаче го "преположих" с оценка отличен 10, при това при проф. Радован Бигович и приемника му еп. Давид.

В едно ще се съглася с "обидените" поп Тодор (Теодор) и пенсионирания проф. Желев, че играта в момента на Ваташки е много мръсна, надявам се, че вреди на катедрата в Шумен с изказванията си, заради поредните пет минути слава из медиите, а не е планирано и злоумишлено, уж защитавайки я, да вреди по плана на тия, дето искат да префасонират катедрата или да я закрият, като нажежява конфликта с митр. Йоан.

А, да не забравя, че ме дразни и синът на Румен - Наско Ваташки. Намирам го за тъп, нахален и амбициозен интригант като таткото. Но това е друга тема.

Поп Тодор (Теодор) пък продължава да ме дразни. Тодор ме дразни с подлото си отношение към доц. Ана Маринова, на чийто малък пръст не може да стъпи като учен, па ако ще тя десет поредни пъти да залитне "в евангелистки методизъм", както в "обясненията си" в Православие бг. подчертава. Щото Ани залитна, но нищо от вярата си не промени като православна на ниво догмати, просто се изкуши от по-нормалната църковна среда, която в доста евангелистки църкви, за разлика от тая в БПЦ, е факт. И освен това конфесионалната принадлежност не може да се изтъква като критерий, предвид академичната свобода в българското висше богословско образование... Подлец, винаги съм знаел, че е подлец тоя поп, но не съм го казвал, щото беше това усещане само, нямах причина или повод!... Да не забравя, че ме дразни и Иван Желев покрай поп Тодор. Дразни ме всячески тоя нафукан дърт милиционер, дето с разни механизми и византийски средства сега "награждава" расоносните си питомци из Варна, които участваха в "скокни-протестите" след смъртта на дядо Кирил в негова също полза и на кликата му. И няма кой друг да е свързал Кубат, за когото си говорихме в предната публикация, с поп Тодор, за да го препоръчва за рецензент на оня превод, за който разказвахме, освен той, който през месец-два се мъкнеше в Белград преди години, за да се хили мазно на тоз' и оня или самият Найденов, планираният първоначално екс-рецензент за Кубат, фен на "усмихнатата варненска енория" на Тодор и Дончо, както я описваше в Двери бг., по негова, на Желев инспирация.

Всички заедно ме дразнят пък с това как се "позовават в негатив или позитив" на името на Варненския митрополит Йоан, намесвайки го в сплетните си. след като цялата тая интрига може да е всъщност от... Пловдив. Ректорът Колев например е близък роднина на Росица Колева (или приятел, едно от двете, не помня вече), завършила в Шумен руска филология и култура, омъжена за работещ в системата на МВР, живееща в Полша, в постоянна "творческа комуникация" с хората на митр. Николай в България, създателка на сайта "Всемирното Православие". И не намирам за случаен факта, че е пенсионирал до неотдавна мнозина от преподавателите в катедрата, включително доц. Цветана Янакиева, за да се стигне сега до тая малка бройка, с която закриването на катедрата се оправдава.

А най-много ме дразнят всички с пренебрежението си към един честен човек - ръководителя на катедра "Теология" в Шумен доц. Стефан Стефанов... Вижте, аз познавам тоя човек. Той би могъл да бъде наречен "зилот", но той е от истинските зилоти, дето езика си ще отхапе, но няма да излъже, а не "паркетен зилот" като поп Божидар Главев например, дето докато разправя за канони, взима по 20 лева от енориашите си, за да удря камбаната "на умряло".

Ако Стефчо, както го наричаме всички, но го наричаме тъй с умиление и огромна любов, не с пренебрежение, е казал, че е поискано от него да организира "нагласен конкурс" от Деканата, значи така е било, щото Стефчо не само би си отхапал езика, за да не излъже умишлено, но и за да не наклевети неволно също. И ако Стефчо казва, че е поискано от него това, значи е поискано без никакво колебание да има относно туй какво се иска и без заобикалки. Аз не се и съмнявам, че тия изроди това са поискали "мот-а-мот", подценявайки простодушието му, дето на лицето му го пише, даже е нарисувано, бъркайки го с овчедушие. И ако Стефчо е настоявал, заради правилника, да се чака Ваташки, то със сигурност не е било по друга причина, освен заради правилника на провеждането на конкурса...

Тъй че, долу ръцете от Стефан Стефанов и от делото на отец Павел Стефанов, щото ако не спрете, включая и Ваташки, просто не можете да си представите даже какво ще последва да прочетете тука. И ако смятате, че досега съм карал "през просото", ще видите значи какво ще е да я "карам през ряката" - със или без коня.

Предупредих!!! 

30 март 2017

Как отказах един превод, заради нахакания поп Теодор Стойчев


Има една прекрасна сравнително нова книга на сръбски език от проф. Родолюб Кубат, казва се "Траговима Писма" ("Следите на Писанието"), преведох от нея няколко глави на български език с разрешението и даже настояването на автора, който ми беше и преподавател. Пак с негово знание и разрешение ги публикувах в блога си за богословие. Кубат, който добре чете и разбира български, защото по време на богословските си специализации е квартирувал с български богослов, мисля че в Германия, остана извънредно доволен от превода.

Този превод трябваше да получи академична тежест и със сигурност щеше да ми е от полза в много отношения. Исках да ангажирам с него и мои приятели, свещеници и богослови от цяла България, някои от поканените се отзоваха с радост. Първоначално за рецензент на превода спрягахме преподавателя по Стар Завет от Богословския Факултет в София Ивайло Найденов. Това беше по препоръка и желание на самия Кубат, който познава Найденов и лично.

По-късно проф. Кубат взе да споменава свещ. Теодор Стойчев от Варна. Същият, заради когото сега закриха катедрата по теология в Шумен, заради отказа на моя приятел доц. Стефан Стефанов да го направи там доцент "по втория начин" - с нагласен конкурс и без Тодор да изпълнява нужните изисквания. Стана ми странно тогава, защото книгата на Кубат е в областта на старозаветната библеистика, а Стойчев е специалист по Нов Завет, но все пак реших да разговарям с варненския свещеник по въпроса.

Разговорът се случи миналата година, струва ми се, по време на вечернята молитвена служба, наречена "Неделя на Всеопрощението" във Варненската катедрала. Поп Тодор (или както е сега модерно да се гърчеем - Теодор) дойде при мене и ме информира за разговорите си с Кубат, който така и не ми стана ясно как се е свързал с него. Има наглостта, след като ми "сподели", че Кубат го е питал за мнението му за преведените глави, "благородно" да ми съобщи как бил казал на Кубат, че "не всичко с превода е наред".

Аз приемам критики, макар че в случая ми стана чудно как "специалистът по Нов Завет" откри неизгладени "тънкости и детайли" в текст на старозаветна тематика и откъде-накъде знае сръбски език по-добре от мене точно той. Попитах къде точно са "неизправностите". Той не можа да ми обясни, смотолеви само "Абе, има ги... някъде там... на места".

Отказах да го завърша превода, спрях да превеждам. Преведените глави са достатъчни, за да представят Родолюб Кубат на читателите ми като превъзходен богослов и книгата му, която наистина си струва да се прочете. Мой е изборът ще легитимирам ли с труда си нечии амбиции, като тези на свещ. Тодор или не. Нали?

Поздравявам доц. Стефан Стефанов за доблестта му на учен и ръководител да пресече амбициите на поп Тодор в Шумен. При тоя дефицит на доблест в България за един такъв жест на смелост и порядъчност си струва да се пожертва цяла катедра. Напомня ми Стефан, за който съм също горд, че преди години ми е преподавал в Шумен, преподавателя ми по библейски езици от протестантското училище в София отпреди много години Вениамин Пеев с неговите великолепни лични истории, които разказваше непосредствено и непретенциозно.

Пеев бил пастор в провинциален град, където от няколко десетки души с умни и интригуващи проповеди успял да събере 2 000. От ръководството на Конгрешанската църква в София обаче, щом видели какво направил Пеев, решили да го сменят с друг, със син на някой от главните пастори, ако не се лъжа. Пеев не дочакал "рокадата", направо си подал оставката. Решил да се кандидатира сетне за пастор в Петдесятническите църкви, защото преди да стане конгрешанин, бил в основата на възобновяването на петдесятното движение в България. Младият главен пастор на петдесятниците, при когото Пеев отишъл, обаче му казал:

- Ти твърде дълго си бил при конгрешаните, сега ще трябва да те изпитаме ставаш ли за наш пастор.
- Иисуса зная и Павел познавам, но ти кой си?! Че това, върху което ще ме "изпитваш", аз съм го писал! - поюродствал Пеев "библейски", взел си шапката и си тръгнал.

Друга история на Пеев, която винаги ме е вдъхновявала и трогвала, се случила, когато евангелисткият пастор Христо Куличев, който май е бил и в основата на плана за отзоваването на Пеев от огромната църква, която споменахме, решил да му направи впоследствие "жест". Помолил го да му напише Пеев доклад на тема древни библейски езици и преводи, който Куличев да прочете от свое име на някакъв семинар. Пеев, който получавайки "поканата" се намирал в съседен на Куличев софийски квартал, му отговорил с телеграма между двете градски квартални пощенски секции: "Аз в еснафските изхвърляния на пастор Куличев няма да участвам!"

Куличев впрочем е любимец отсред протестантите на православната академична богословска общност в София, добре известен у самите протестанти и с агентурното си милиционерско минало.  Гостува нерядко при Горан Благоев по БНТ, за да "ограмотява" богословски неговите зрители...

Три глави на български език от книгата на Родолюб Кубат:
JHWH - Оприсъственият Бог на Стария Завет
Духовният свят на Стария Завет
Библейският богослов Филон Александрийски

29 март 2017

Тормозът над Факултетите и катедрите по теология


Докато българските владици яростно изобличават преподавателите в Богословските Факултети и катедрите по теология в България, наричайки ги модернисти в богословието, икуменисти, либерали, нецърковни "богослови" и изобщо всичко, което ви дойде наум, непрестанно се опитват да се сдобият чрез тях за кадруващите около себе си нисши клирици и миряни с академични степени и признания, за да ги лансират в църковните структури като "свои люде", прокараващи техните интереси и обезпечаващи техните начинания и преди всичко - занимаващи се с техния пи-ар с цел собствената тяхна по-нататъшна, на владиците, кариера.

Изненадващо обаче за българи, университетските преподаватели запазват своето достойноство и рядко или за кратко се поддават на манипулации и изнудване.

Станимир Янакиев (поп Силвестър) не можа да стане докторант в София, но успя да запише докторантура във Велико Търново. Вероятно използва някаква тлееща интрига между двата факултета, а още по-вероятно великотърновци го приеха, защото се представи на вниманието им "в пакет" с няколко младежи от Сливен, които заведе там да се запишат за първокурсници и така им спаси няколко учебни години - да не им се налага да ги обявяват за нулеви, поради липса на желаещи да учат при тях богословие.

Кой има нужда от това Силвестър да е "доктор на богословските науки"? На първо място егото му и суетността, подобно у попадиите, които записват да учат теология, без никой да се нуждае от това - ни мъжете им, ни митрополитите, ни местните енории, в които тия женуря, обожаващи да бъдат наричани по гръчки ужким с превзетото "презвитерата", основно се занимават с разврат, интриги, сплетни и клюки. На второ място на Силвестър му беше нужна академичната титулатура "доктор", при това в специалността "инославни вероизповедания", за да получи легитимност за своите ксенофобски, хомофобски и антисектантски изстъпления и пропаганда. Във ВТУ Силвестър обаче "седя ми що седя от ден, та до пладне", подобно Ботйовия Чавдар Войвода при "вуйка си", па след като се разбра, че с нищо от това, което един докторант трябва да прави - богословски публикации и водене на лекции не се занимава, ами в Троновия Град се вясва отвреме-навреме, докато основно е зает да дава ксенофобски изявления по медиите от позициите си на "докторант при ВТУ", беше му прекратена докторантурата.

Десислава Пулиева (по едно време замалко Панайотова) наистина защити докторат в София, но преподавател там, каквато й е мечтата, не успя да стане. Преди няколко години се опита да стане преподавател именно в Шуменската катедра по теология, която сега закриват. Подкрепи я професор Румбата Ваташки, но не я подкрепи Ангел Кръстев, доколкото си спомням. 

Да, това е сложно подредено академично статукво от двамата плагиати Ваташки и Кръстев. На Ваташки в Рим, по време на специализациите му там, някакъв римо-католически богослов, говори се, е "подарил" навремето свое историко-богословско изследване, дето Ваташки го преписа три-четири пъти - веднъж отляво-надясно, втори път отгоре-надолу, трети път отпред-назад и четвърти отвътре-навънка, така "написа" около четири книги на една и съща тема, "вариации по Ватаци" един вид и изпълни нужното условие, за да е сега професор, като да не забравяме, че "професурата" му издейства тогава именно софийският професор Иван Желев, както сам Желев ми се похвали впрочем... Кръстев се опита да окраде трудовете на отец Павел Стефанов пък. Тия двамата се изобличават взаимно в преписване и е много трудно да се ориентираш кой, защо и дали ще успее там да стане преподавател, лавирайки между интригите им. Това е факт, разбира се, но е и факт, че повечето, дето напират да стават такива, твърде рядко го правят от интерес към науката, а твърде често по "заповед на Щуката".

Доцент Костадин Нушев и поп Добромир Костов пък ще ги намерите в Благоевград да драпат да станат "доктори на науките" по философия. Защо по философия и защо не станаха по теология, ще разберете, ако прочетете пак Клир vs Университети (Нушев и Костoв в ЮЗУ Благоевград) На митрополит Николай са му нужни "доктори", види се, вероятно защото иска да се чувства спокоен и уютно в тая динамична църковно-интригантска среда, тъй както само веднъж в живота си се е чувствал - при престоите си в психиатрията.

* * *

Всички тия приключения на братята и брат'чедите (с "брат'чеди" визирам Станимир-Силвестъра, чийто ромски прозход личи "от самолет" и Другарката Пулиева, за чиято копанарска жилка се говори) бяха забавни, докато не започнаха да "гърмят" факултетите, заради владишки интриги "в разплата", че успяваха факултетите да се защитават досега сравнително успешно от тях и поплъзновенията им.

След закриването на катедрата по теология в Шумен вече не е забавно. И тук ще си позволя да предам на митрополита, чието име се спряга около тия събития, съвета на мои приятели от Великотърновския Университет: Ваше Високопреосвещенство, дядо, канят ви нашите общи приятели и ви съветват да запишете докторантура там, което ще е за всинца ни ползено, щото сте добър проповедник и богослов, вместо да се занимавате (техните думи предавам, подчертавам не мои) "с глупости".

* * *

А в книгата, която сега чета, "открих" брата на поп Силвестър Янакиев от Сливен - поп Евгени Янакиев... Това сега последното е нещо като бонус, без връзка с темата ни, а само с един от героите й:
"...Не бива да се учудваме, че истинските предпоставки за развихрилия се по-късно процес срещу "вещици" в Салем възникват в къщата на тамошния енорийски свещеник, свадливия калвинист отец Парис... Животът на отец Парис е доста бурен. Той не завършва образованието си и се опитва да постигне успех като търговец на остров Барбадос в Малките Антили... Постоянно се кара с енориашите си в Салем за пари..." (Бедржих Шиндерларж, "Лов на вещици")

27 март 2017

Мерзостта клиризъм (увод към "По Гай Петроний към Юстинианчо")


"...отричам, че римските папи са дали оправдание на преследването на магьосничеството само за да не изглежда, че те самите се занимават с магьосничество, както някои техни предшественици наистина са правили..." (Корнелис Лоос /1564-1595/, римокатолически богослов, принуден на 15 март 1592 година в Трир да се отрече от критиката си срещу средновековния папстки лов на вещици)
Започвам с уговорката, че нарочно не употребявам понятието, така популярно сред нас във /и около/ БПЦ "клерикализъм", чийто производен израз е "клерикалистична визия за църковност", въведен от Пламен Сивов преди години въз основа на едно повърхностно и тенденциозно четене на преп. Мария Скобцова. Клерикализъм имаме в Италия и в държави със силно традиционно римо-католическо влияние и позиции и той е свързан с опитите на Ватиканската курия да определя и доминира обществения - социално-политически живот в страните и обществата чрез клерикално създадени политически и обществени структури и институции. За да имаме клерикализъм т.е. в дадено общество или като визия за църковно присъствие в него, трябва да имаме най-малкото клерикално създадена политическа партия със съответната одобрена на официално ниво от църковното ръководство структура, управление, платформа и програма, банки, фондации, лобита в бизнеса и властта, в средите на култура и изкуство, не само неправителствени, но и правителствени организации, свързани с религиозната доктрина и църквата.

А в България се получи опит за нещо, което съвсем условно ще нарека "клиризъм", без претенции да създавам легитимно понятие. Тоя "клиризъм" течеше в два плана. 

На първо място "клиризмът" беше църковен и се изразяваше във вярата, че авторитетът на клира (особено на висшия клир, т. нар. черно духовенство - черноризците епископи и митрополити) е безусловен, като всеки епископ и най-вече митрополит е един малък "папа римски" зад катедрата си, че е немислимо и даже страшен грях да поставиш под въпрос богословското му становище, доколкото тия по онова време някакво становище изобщо по нещо имаха, а не бягаха от богословските дискусии и прения като вампири от чесън и дяволи от тамян.

На второ място се появяваха зачатъци на някакъв клиризъм (псевдо и семи-клерикализъм) в обществото, при който ролята на църковната институция се възприемаше в това владиците да се явяват ментори по обществени, икономически и политически дори въпроси на местните власти и даже на държавната власт. Така се роди, както репликата в пияно състояние на митр. Галактион към Бойко Борисов: "Даже и в Германия е държавно... БДЖ-то!", така и Двуглавата шопска тиква (от с. Горни Лозен и с. Банкя едновременно) на митр. Николай и на същия тоя Бойко Борисов, като дори се стигна дотам да говорят някои, макар и под сурдинка, че Николай е нещо като "духовен наставник" на Бойко. Това явление в условията на либерална демокрация и секуларна държавност, е пълен абсурд и гротеска, обаче е факт. Нямаме нито византийски, нито старозаветен тип теокрация, даже не и от калвиново-женевски тип, няма дори утвърдените от векове римокатолически политически и социални структури, създадени да действат в именно такъв тип постхристиянско и секуларистично общество като нашето. Имаме Двуглавата Кратуна на Чоко (Коко) и Бойко (Боко). Имаме си просто Гуруто и Началника - гуруто е митрополит, а началникът е премиер-министър. На местен терен тия двамата го играят като Патриарх Кирил Руски и Владимир Путин в Москва, които не случайно май са от едно и също руско село двамата: край Москва - Михайлово, подобно на нашите двама: от две почти съседни села край София.

Тия работи си имаха предистория и тя беше когато тогавашният президент Георги Първанов, без санкция от синода ни, заведе Николай в Москва и го представи пред Патриарх Кирил до себе си. Така агент Гоце показа на Кирил Руски "двойника" му в България. Разликата обаче е много съществена и мнозина сред нас едва ли някога ще узреят, за да я осъзнаят - агент Гоце - Първанов и агент Буда - Бойко са "мръсни агенти", законспирирани, на ДС и ДАНС, докато Владимир Владимирович Путин е публично явен висш офицер на КГБ, както и Кирил Руски е изключително способен църковник и грамотен богослов, докато митр. Николай е обикновено парвеню и профан, а Бойко селски тарикат "по живковски". Явно обаче русите възприеха тая недъгава своя имитация в България и в БПЦ, щото всякога са гледали на нас като на психичноболните братя, на които много трябва да се прощава със съзнанието, че "те /т.е. ние/ толкова си могат"...

И ако за Кирил и Путин коректив са и влиятелни силни митрополити, и руските олигарси, повечето висши офицери от КГБ, които са достатъчно богати и без парите на Църквата в Русия и са повечето истински патриоти, както и ктитори и черковни дарители, на нашата Двуглава Тиква й е не коректив, ами фон и публика една каруца с български новобогаташи, кандидат-архонти, дето и олигарси не могат да се нарекат, които потриват ръце край църковните пари и имоти, чакайки да видят какво двамата хитри шопи ще измислят, за да им ги раздадат.

* * *

Но моята тема сега тече в друго русло и тя е насочена към чудовищната българска псевдоклерикалистична, "клирска" интерпретация на опита на Римокатолическата Инквизиция, не само като идейна обосновка, но и като генезис даже и причини.

Както хубаво забелязва чешкият професор Бедржик Шинделарж в книгата си "Лов на вещици", борбата срещу еретиците и другомислещите в Средновековна Папска Западна Европа с цел да се постигне пълна централизация на духовната власт, а оттам и контрол над държавната, за целите на тамошната утопия-митологема - Свещена германо-папска Римска Империя, среща не едно сериозно затруднение. На обикновените хора, че даже и на по-светски образованите благородници, е трудно да се обясни защо трябва да бъдат преследвани и даже убивани други хора, имащи просто "малко по-различно" виждане относно Лицата в Светата Троица и взаимоотношенията Им, както и за вечното девство на Дева Мария например.

Така някому идва наум "гениалната" идея да се измисли паралелна, фиктивна, нереална, заедно с реалните, като тези на хусити, катари и албигойци ереси и секти, нова ерес - секта на магьосниците. Тази нова секта вреди, според папистката пропаганда, целенасочено и злонамерено на хората - на тяхното здраве, семейства, имот и труд чрез магии. Така папският първофашизъм получава превъзходен за целите си инструмент в ръце - чрез обвинение в магьосничества, от които хората се страхуват истински, щото това било истинска фиксация и фобия тогава, могат да бъдат унищожавани цели градове и села с еретици, от които инак хората не се притеснявали особено, щото лично ги познавали като почтени и добри съседи. Включително даже като уж секта, занимаваща се с магии, са анатемосани и унищожени тогава щедингите - малко и свободолюбиво германско племе, решило да запази голяма част от предхристиянските си обществени свободи.

Идеологически "инквизиционният патент" е на ордените на доминиканците и на францисканците, а началото е дадено с папската була на Инокентий VIII през 1484 година "Summis desiderantes affectibus", тя е последвана от пространната си богословска апология и разработка "Malleus maleficarum" ("Чукът на вещиците") през 1487 година, написана от теолозите Якоб Шпренгер и Хайнрих Инститорис. Вторият, съвсем подобно на нашите съвременни български "православни" клиристи, не водил "Божията война" с чисти ръце - преди това, през 1482 година, папа Сикст IV го е преследвал за злоупотреба с парите от индулгенциите и за тези за войната с турците.

Точно по същия начин и в БПЦ в края на 10-те години на 21 в. започна една много странна война с протестантите от хора около Пловдивския митрополит Николай. Поради умствена немощ и огромни пропуски в едно по същината си формално теологично образование, някои православни богослови, изживяващи се като нови апологети, ненамирайки начин да полемизират истински с протестантите в България и техните учения, изнамериха "топлата вода" - свързаха протестантизма с... наркоманията, точно по средновековно-папистки както еретиците с вещерството. 

Десислава Пулиева и Бисер Божков започнаха да представят посещаването и участието в протестантски богослужения и членуването в протестантски общности в косвена или в пряка даже връзка с приема на наркотици, даже, ако щете вярвайте, свързваха го с някакъв вид "омагьосване" и "урочасване". Пак именно защото "хората не можеха да разберат какво лошо толкова евенгелистките вярващи правят", но от наркотици и уроки се плашят винаги... Или "финно" - "сектантската религиозна зависимост" се описваше като подобна абсолютно на наркотичната от моя приятел Бисер, или грубо - даже се стигаше до твърдения из жълти издания на д-р Десислава, че "някъде из Русе" баптисткият пастор раздавал на посещаващите сбирките младежи наркотици... 

След като защитих атакуваното по визионерски от някои протестанти тогава право и на двамата да наричат инославните сектанти в публичното пространтство от позицията си на ортодоксални богослови (правото на чисто богословска позиция в публичността), аз атакувах сетне клеветите и на двамата, като всичко това се случи тогава на достъчно високо ниво и двата пъти, ангажирах висши клирици с позицията си. Но лъжата се вплете в истината като пепелянка около стеблото на маслина, а след лъжата тръгна и опашката й. А от богословските си факултети ние тогава адекватна реакция не дочакахме, а само половинчати сигнали от тогавашното им представителство в Правителството на НДСВ, БСП и ДПС, т. нар. Тройна коалиция, чрез Дирекция за вероизповеданията. Съвсем по български всеки пак си плетеше кошницата, разплитайки общата черга...

* * *

Аз обаче продължавам да чета Шинделарж и неговата "Лов на вещици"... "Malleus maleficarum" ("Чукът на вещиците") се появява с рецензии полу-фалшификати, с полуакадемична легитимация. Инсисторис използвал позициите на Шпренгер в Кьолнския Университет, за да получи от университета писмено одобрение за книгата. Това се случило чрез фалшифицирана рецензия, според която уж стои зад книгата целият университет. Добавили за "още тежест" и цитираната папска була на Инокентий VIII вместо увод в книгата.

Също като книгите на Бисер днес, които на практика са "САМИЗДАТ" чрез частни спонсори, често подведени умело, изпъстрени с "библиография" и бележки под линия, но съдържащи напрактика аналогични на средновековните, макар и изразени с модерна терминология, абсолютни простотии, в неговия случай обути в правна терминология.

* * *

И сега иде най-сладкото... Пригответе се! Иде кралят на Англия и Шотландия Джеймз I с книгата си "Демонология" в 1603 година. Негово Величество Джеймз решил, че бил прекрасно запознат с "интригите на сатаната и психологията на вещиците", докато участвал в техни разпити и мъчения от Инквизицията. Написал една проникновена, според себе си, книга. Цял учебник по инквизиране на вещери.

Боже, прости ми, уважавам го като богослов дълбоко Александър Дворкин, въз основа на лични разговори- интервюта с него, ама що ли "Демонологията" на Джеймз ми напомня на днешното "Сектознание" на руснака проф. Дворкин?! Не оспорвам качеството на труда на Дворкин, щото не съм го чел най-малкото, ама каквото съм чел от него, като "громящата" му критика на Ванга, ме кара да си мисля, че "Сектознанието" на Дворкин може да носи същата "научна стойност" като "Демонологията" на King Джеймз I или анализите на Божков и Пулиева. Възможно е... Най-малкото, защото Дворкин изпада в сходен гуруизъм на гуруизмите, които громи - гуруизъм към вече покойния митр. Натанаил. В критиката му към Ванга има толкова много спекулации, злоупотреби и тенденциозно преподреждане на фактите, покрай което като рефрен върви възмущението му, че се е отнесла непочтително веднъж към Натанаил...

Но последното е друга тема и това, че Дворкин е леко изумял относно Ванга, не значи, че анализите му на неопетдесятното и петдесятническите движения са слаби, просто подобно на "терапевтичното богословие" на митр. Йеротей Влахос, сектознанието на Дворкин в български ръце е като зареден "Калашников" с вдигнат предпазител и на спусъка с пръста на... идиот.

* * *

Това "роди клиризма" - клерикализъм по български. Роди го с помощта и на т. нар. "академично богословие" или както онзи глупак Сивов би рекъл - в синтез с другата визия за църковност - академичната.

Тия псевдо-академици, дето ще предпочета да нарека по-скоро "обучени и недоклатени дипломирани проститутки", родиха в блудството си с клиристите и още нещо... Роди се единственият заинтригуван от богословието им "научно" митрополит - Негово Високопреосвещенство Юстиниан III Нови Велики и Български, дето не го ли признаят за Велик Богослов с доверениците му, цели факултети ще закрие и затрие, не просто ще избоде очите на "някакъв-си" Велизарий (Бело-царий) от Чермен, задето го затъмнил като войник...

Но затова ще пишем следващия път. Обещавам.

Следва "Нерде Ямбул, нерде Стамбул"

26 март 2017

Готви се закриването на катедрата по теология в Шумен


"Докато из Делиормана се шири ислямска проповед и пропаганда, в Шуменския Университет, доколкото зависи от мен, катедра по теология ще има." (проф. архим. Павел Стефанов, голям учен теолог и историк и още по-голям християнски патриот)
На имейла си получих днес следното писмо от студент по теология в катедрата при факултета за хуманитарни науки в Шуменския Университет "Епископ Константин Преславски":

ЗДРАСТИ СВЕТЛЬО,

Искам да те информирам, че тихомълком, без някой да гъкне засега, ректорът на Шуменския Университет закрива катедра теология и е разхвърлил сегашните й членове в други катедри на факултета по хуманитарни науки на същия университет. 

Всички си мислеха че катедрата е успешна и винаги досега е набавяла студенти и е осигурявала спуснатата й бройка за приемане в първи курс, наскоро отпразнува тържествено юбилей 25 години и изведнъж – бум, заличават я. 

Доколкото знам, са упражнявали натиск ректорът и деканът и са настоявали да се събере катедрен съвет в отсъствието на Р. Ваташки и да се обявява конкурс за доцент за (.../ един свещеник), за което (.../ един български митрополит) много настоявал чрез ректора. Стефанов, началник катедра, отказал да изпълни това искане под натиск и в нарушение на правилника и след това му казали, че влиза в сила другият вариант, разформироването на катедрата. Ваташки нямало да остави така нещата и се готвел да даде гласност в медиите за случая. 

Говори се, че всичко това е обмислен ход, в който участват и софийски преподаватели с цел да бъдат отстранени Ваташки и Стефанов, после отново да възстановят катедра Теология без тях с друг ръководител, удобен за някои. Друг вариант, който се спряга е, че катедрата ще бъде прехвърлена във Варна на изнесено обучение с повече преподаватели от софийския богословски факултет.

Студент богослов
/засега анонимен/

Коментар от Светльо Ангелов
Имената на лансирания свещеник и на настояващия за това да стане доцент той митрополит умишлено са премълчани и няма да се споменават засега в блога. Запазвам податки към тях, за да не наруша мисловната линия в обясненията на колегата.

Ще споделя само, че свещеникът е наперен и дълбоко убеден в научните си качества на богослов, нещо за което негови приятели от София много са допринесли с годините да придобие като усещане. Аз лично съм слушал негови беседи и лекции и не съм уверен, че много надвишава нивото на един средно-добре образован протестантски проповедник в библеистиката, която му е слабост - много информация от изследвания и конкорданси на всякакви автори, а нулева лична мисъл и мнение. Но това е просто мое усещане, което не налагам никому, целта ми сега е само да дам гласността, която другаде се отказва, за готвената за ликвидиране катедра, с която се чувствам емоционално свързан чрез покойни вече мои добри приятели. 

И нямам никакви симпатии впрочем, настоявам да подчертая, към проф. Румен Ваташки, за мене това е един "успял в науката свещ. Силвестър Янакиев", не случайно и двамата са прители, въпреки че, на Ваташки не може да му се отрече добрината да защити от плагиатство и кражба посмъртно проф. архим. Павел Стефанов от преподавател в същата катедра, за което аз си запазвам правото на лично подозрение, че може и да е единствено и само сторено, за да се прослави Ваташки или като начин за саморазправа с конкурента-плагиатор в катедрата, а не от доблест, мъжество или любов към отец Павел.

А колкото до подлостта на софийската богословска академична общност и шопските им интриги в областта, тя е отдавна на всинца ни добре известна, да. Добър учител в това имат, направо "доайен в злото", казва се Вуйчо Ваньо Димитров Желев.

25 март 2017

Аз протестирам (Искам да ми кажете за "Смарт Брокерс")


Абсолютно аналогично на сценария на "демократичните промени" в държавата от началото на 90-те години на миналия век, текат необратимо вече май и процесите в БПЦ...

Помните ли?

Помните, разбира се. Пълна демократизация - свобода да се говори всичко за всеки, като че ли очевидна власт на народа - правителства и политически системи са сменяха и презаменяха на площадите... А всъщност - глупости. Можеше да се говори за "концлагерите в Белене и Скравена", помните ли, даже и една ужасяваща карта на България от комунистическо време се тиражираше, на която всяка паланка почти беше "отбелязана" с изрисувани стилизирано череп и кости - всеки затвор, всеки арест даже или полицейско управление от онова време беше обозначено като концлагер, като място за саморазправа с опонентите на червената власт. Не можеше да се говори обаче за настоящия чудовищен грабеж и всеки, който си го позволеше, като д-р Петър Дертлиев например, беше бързо маргинализиран, а ако беше някой журналист - пребиваха го тихомълком.

Хранихме се с историите на Владко Живков, внукът на бившия вече "първи", затова как бил уж хвърлил от високите етажи на някакъв жилищен блок девойка, изнасилена от него преди това, с лукса по висшите партийни ешалони, по разни затворени за простосмъртните комплекси и резиденции, голи хора и оргии на закрити партита на Политбюро. Помните ли? Същевременно вървеше истерията около досиетата - кой и докога бил или не бил агент и доносник на ДС. И легендата за "външния дълг" - най-оборотната - ту 2, ти 4, ту 6, ту 9 милиарда долара.

Докато отвсякъде се лансираше и тиражираше като абсолютна истина, че в държавата вече отдавна нищо няма, че тя е фалирала тотално, не само се изнасяха или раздаваха на ръка огромни капитали от разфасована икономика в частни ръце, но ДС точно направи и схемата с финансовите пирамиди - за да се "съберат" - приберат и парите на обикновените граждани... Оттогава досега ДС и приемниците им от ДАНС, с подкрепа и благословия на висши държавни служители, често излъчени от собствените им среди, изстреляни към върховете на властта, точно това регулярно правят, прибират струпалия се у населението личен капитал чрез измами и машинации, като например една от последните им афери със събарянето и източването на КТБ... А ние ще припомним в тоя ред на мисли и друго, ще припомним, че с повече от милион и половина лева Сливенска митрополия "изгоря" в КТБ, като парите на митрополията са били прехвърлени изцяло в КТБ малко преди насилственото й фалиране, под давление на служителка на митрополията, попска майка и съпруга на свещеник с офицерски чин от ДС в Сливен. 

И същевременно при всичките тия обществени вълнения и движения - почти никаква струваща се да се помни политико-философска мисъл и идея. Изключая книгата на проф. д-р Желю Желев "Фашизмът". Тая книга, която навремето прочетох два пъти, е толкова изчистена и ясна в идейно отношение, така директно подготвя общественото съзнание за предстоящите преобразувания, че неволно мисленето ни е обзето от самоналагаща се "теория на конспирацията" - как така тя е минала през 80-те години ситото на тоталитарната цензура въобще и как тъй цензорите се "усещат" какво са "изпуснали" да се отпечата само няколко дни след пускането й из книжарниците, та тръгват милиционери да я изземват от щандовете повсеместно? Не е ли очевидно, че тя е сигнал от самата Партия, против която е насочена уж, не само за готвените промени, но и затова кой ще ги провежда? А Желев беше професор и доктор по философия в престижния Софийски Университет, сам той протеже и част от кръга около Людмила Живкова.

И заедно с това ужким "пълна свобода на словото", а същевременно побоища и заливане на лица с киселина насред улицата за журналисти, които са си позволили да споменат от случващото се нещо, което не бива да се споменава - някоя мащабна далавера на старите партийци и децата им, която е трябвало да мине тихомълком.

За всички тези неща отдавна е написано достатъчно за всеки, който иска и търси да прочете. От това вече нищо не можем да променим или спрем, да върнем. Тези престъпления ще са предмет на един по-сетнешен, ако не "народен съд", то съд на историята. Нас ни интересува друго - какво се случва в момента в БПЦ, защото помоему то е абсолютно същото, ако не със същите участници, то с децата им и по сценария на същите режисьори.

Досиета, протести, знакови убийства, хомофобска и антисекти истерия, същевременно скандали за това кой какво изял и кой къде се е изсрал, кой кого ебал...

А "Смарт Брокерс"? Какво се случва с тая фирма? 

За фирмата "Смарт Брокерс" чухме съвсем случайно. Мернахме я в публикация на Двери бг. преди години, разбирайки, че тая фирма е получила право да управлява всичките имоти на светия синод. Временно го получи правото, щото малко след публикацията в Двери бг. синодът оттегли решението си, отмени го, за което Двери бг. пак ни информираха надлежно. Дали за по-добри дни е било отложено, не знаем, а няма и да научим, щото никъде другаде тая информация тогава не се появи, освен в Двери бг. Но днес Двери бг. са доволни, чувстват се стопани във Враца и в Неврокоп, наполовина и другаде може би, затова и да са получили имотите ония брокери отново (или други някои като тях), никой вече няма как да разбере, няма и кого вече да попитаме, понеже свършиха недоволните в БПЦ.

Фирмата "Смарт Брокерс" се мерна на вниманието ни, профуча като далечен метеорит, чухме само няколко откъслечни неща. Чухме, че брокерите и фирмата почти никакъв опит нямали в управляването на имоти, но че им бяха предоставени за управление имоти на стойност около три-четири милиарда в евро и че тази фирма, в качеството си на подизпълнител, се намирала в шестцифрени като суми финансови зависимости от генералите от контраразузнаването, стара тежка партийна номенклатура, а сега олигарси, държащи икономически цялото Южно Черноморие - братята Диневи.

По нова време (събитията около КТБ) Диневи, по моя информация от сливенски клирици, близки до митрполита там, дадоха за възстановяването на един бургаски храм милион и нещо в лева. Малко след това организацията, в която са отгледани и възрастени като "държавни служители и... бизнесмени" - ДС, изигра безпардонна и перфектна схема да си прибере сумата от митрополията обратно, визираме точно схемата КТБ, като си разделиха в десарската глутница сумите от организации, институции и граждани под масата - "фалиралият" катебеец Цветан Василев, ако не знаете, купи сетне цял завод в Сърбия - в Парачин, а сега чувам, че е купил или се кани да купи още един... Съшевременно от друг сливенски клирик, по онова време също близък на митрополита, научавам, че митрополит Николай от Пловдив оказвал върху Сливен давление Диневи да бъдат направени, по подобие на Петър Манджуков, църковни архонти, докато на ниво синод върви процес по предоставянето на синодните имоти за управление от тях чрез подставена и зависима от тях фирма.

Това е бил винаги похватът на десарите в България, обучени добре от новите си приятели - масоните - с едната ръка дават, за да вземат после с две ръце, с два крака, с уста и с гъз даже, ако успеят и в него нещо да "приберат", за да отнесат.

Покрай убийството на митрополит Кирил, за което още непосредствено след него Епископ Игнатий Карагьозов заяви, че е пожелано от синода по думите на самия Кирил пред него, получил предварително за това информация от свои приятели в ДАНС, същият Епископ направи в национален ефир една "бърза сметка". Игнат съвсем не е човек глупав и за разлика от повечето си събратя, дето го потупваха снизходително и го осмиваха, завършили "софийска духовна семинария" или реална гимназия, на което с триста зора и подпиране от вуйчовци владици са добавили богословски факултет, е завършил техникум по архитектура, но как да е... Та той направо съобщи тогава, че тези имоти, попадайки в ръцете на околоцърковната олигархия, която Николайчо прикотка, няма нужда даже да бъдат разпродавани (което уставът на БПЦ впрочем все още забранява), за да бъде с тях злоупотребено. Разполагайки за управление с имоти на стойност 2 милиарда, подчерта Игнатий, всеки би могъл да получи банков кредит за 6 милиарда - чисти пари за лични и корпоративни масрафи, само на цената на едно синодно решение. Игнат добави, че на тази схема дядо Кирил е пречил с влиянието си и затова е отстранен по тоя начин в съгласие между олигархия, ДАНС (ДС) и своите събратя, решили да осъществят и да се възползват заедно с олигархията и ДАНС от планираната схема.

Игнатий беше осмян и охулен, като нищо не можаха да измислят тогава друго "журналистите" Горан Благоев и Веса Томова съответно от София и Варна, освен че е луд, че прилича на Распутин, че е радетел за връщането на стария календар в БПЦ и че брат му преди много години бил участвал в... "Биг Брадър". Гениално! Нали? Е, какво друго могат да родят публицисти, направили кариера след дълго блъскане на главата в таблата на кревата на някой мастит бивш или настоящ партиец?!

Но аз продължавам да питам - какво сега се случва със "Смарт Брокерс" и с имотите на БПЦ, питам щото нищичко не се чува, нито има надежда да се чуе, след като след временното сътресение в статуквото "мирът между кликите в БПЦ" се възстанови и предстои вероятно дружен и координиран грабеж.

* * *

И същевременно, точно както през 90-те години в Държавата, тече надпревара по високоумстване и болен "концептуализъм" - Велислава Дърева срещу Калин Янакиев, поп Божидар Главев срещу Горан Благоев, Деса Пулиева против кръжок "Двери"... Геополитика и идеологизирана история, облечени несръчно в богословска и църковна терминология, се обкрещяват отвсякъде за фон или за параван, ако предпочитате, на истинските събития и престъпления... Така пееше навремето кака ви Милена Славова за тези, които тогава симулираха общество, а явно и за тези, които сега си играят на Църква в България: "Сто души атакуват вакуума, сто идиота си подават ръка/, много сенки разменят местата си, силна енергия се губи така,/ едно петно се носи по вятъра, а някакъв тип си мели кайма..." 

24 март 2017

"патриарх" Неофит - Nome di bestia (The Number of the Beast)


предоставено (и пресметнато) от читателка на блога:
A B G  D  E  Z H Q I        K   L   M   N   X    
1  2  3  4  5  6  7  8  9       10  11  12  13  14

O   P    R    S    T    U          F    C    Y    W
15  16   17   18  19  20         21   22   23  24

                   N  E  O   F  U  T  O  S
               13  5  15 | 21  20 1 | 9  15 18

                     15( 33 ) |  6 ( 42) |  24 (42)

                               6        6        6

                   N  E  O   F  U  T   O  S
               13  5  15 |   21  20  19 | 15 18

                     15( 33 ) |  15 ( 60) |  15 (33)

                               6        6        6

Teleia

П. П. Моля, сметнете сега и Числото на Змея-Базилиск, който даде нему /на Звяра/ силата си (Апокалипсис 13 г.) -  молба от Портос

20 март 2017

Демонокрация народна VS вископреосвещените пръдни



Лесничко ще ни е да кажем, че някой води хибридна война в обществото срещу идеологическите си врагове чрез Църквата и да го посочим, а той пък да рече, че ние водим срещу него компроматна война против неговата идеологизирана не по-малко вяра, като в негово лице нападаме всъщност Църквата... И ето, скрили сме се зад барикадите си, и ето, всеки наш порок или грях става оправдаем, защото идеологията ни прикрива - "Осрах се, в друг ще се избърша - толкоз! Какво тук значи някаква си личност?!" да прерифразираме Вапцаров....

Колкото и полуистини да съберем обаче, ние няма да създадем от тях една цяла истина, най-много да направим поредния хибрид. Или, ако предпочитате, да съшием още един франкенщайнов "човек", с каквито в БПЦ вече е пълно, все на ръководни постове са, все по-нагоре и по-нагоре в йерархията се възкачват... Да, хубав е примерът с д-р Франкенщайн, да го поогледаме. От няколко различни парчета, взети от човешки трупове в моргата, докторът съшил един цял човек, сетне пуснал по тялото му електричество и той оживял. Получило се истинско ужасно чудовище, по-страшно и от вампир. Така и ние - събираме разни традиции, части от канони, изопачени и зле тълкувани догмати, слепяваме ги в нещо, струващо ни се красиво, а всъщност безобразно, пускаме сетне да тече по тоя корпус снадени парчетии "електричеството" на нашата идеология предварителна, нямаща нищо общо с вяра, църковност, а често и изобщо с някакъв вид християнство. Казваме: ето го нашият "православно-християнски светоглед", наричаме това "вяра светоотеческа и апостолска", почваме да воюваме за него и чрез него.

И къде сме ние? Това ли е Божията война? 

Господните войни всякога са се водили обаче срещу реални лични и обществени грехове, не срещу фикции и идеологеми, така е в Стария Завет, а какво пък да кажем относно "свещената война" в Новия Завет, която е първо война със себе си - срещу собствените страсти, грехове и лични идоли?! Срещу собствените ни хибриди.

Какво е хибридът? Не ми се търси сега по електронни речници, не ми се измисля и собствено определение. Затова ще ви дам пример. Апокалиптичните зверове в Откровението на Йоан, които воюват срещу Божиите хора и Църквата на Господ Иисус Христос, са "хибридни" - съчетават ужасяващо части от различни животни - леопарди, лъвове, мечки, жаби. Противно на тях, обратно, Христос се явява в пълнокръвен човешки образ, а техните жертви преди това пък - мъчениците, пеят и възхваляват Бога със съвсем човешки гласове. Като разлика ще посочим и че Антихристът например, ужким е човек, пък имайки "агнешки рога", говори като змей, а от устата на Лъжливия пророк излиза не слово, ами "бесовски духове, подобни на жаби".

Антихристката проповед е чрез хибриди - социални (политически и икономически) феномени, които са сглобени, както казват сърбите, от "свашта" в исторически аспект. Самата тя (в идейно отношение) е хибридна.

Като комунизмът по български - хем е социализъм, обединяващ по постхристиянски световния пролетариат, без разлика от пол, етнос и раса в имитация на Църквата, в която чрез Евангелието са съединени в Тяло Христово човеците, без значение дали са "мъж, жена, роб, свободен, елин или юдеин", хем е "националистки и патриотичен". Като папизмът - хем папата е уж пръв сред Христовите Апостоли - Вечния Петър, хем и приемник на "божествения" Римски езически Император - не само първенствуващ жрец, ами даже и единствен жрец, свещенството на всички останали жреци от него произхожда, дотам, че те даже и жреци не са в собствения смисъл на думата, ами са жречестващи от негово име и в негово име, защото Жрецът е той и само той. 

Като Третият Райх с последната му имперска идея - Европейският Съюз - "план Б на Хитлерова Германия", както го е определила сполучливо Маргарет Татчър - хем Свещената Римска Империя ще възстановяват, в качеството си на "папистки меч", хем окултизъм и всякакви, най-нисши при това, на езичничество се популяризират и налагат за нормални - педерастия, зоофилия, транссексуалност като "моди", от друга страна веганство, природопоклонство, "права на животни и растения" като анимализъм и анимизъм даже в религиозно отношение.

Като Третия Рим на московите и "цар" Путин, дето е хем ту премиер-министър, ту президент в светска държава със секуларна Конституция, хем е "епископ на външното" по свето-теодосиевски и покровител на Църквата, отразена в държавата. Конституция, междурелигиозни всерусийски структури под шапката на Кремъл - будисти, мюсюлмани, юдеи, разни видове християни под властта на "Белия Цар Владимир Владимирович", на наследника на Василевсите, който не само и не е царепомазан, а се избира и мандатно...

Цирк навсякъде, парадокс се прескача с куриоз. Царство на хибриди от всяка страна нападащи вярата православна, опитващи се да превземат Църквата, ужким за да й помагат, а всъщност, за да се вмъкнат във формата, от която предварително са изпразнили самата същина на Църквата - един за пари, друг за слава. И всеки хибрид, с металическия си машинен глас, ти обяснява, че другият хибрид е... хибридът.


* * *

А тази мерзост е вече в Църквата ни... Шири се и наглее.

Едните се въоръжили с архим. Рафаил Карелин и с йером. Серафим Роуз, събрали цитати от гоголевски "святоши" и фантасмагории за Руския Свети Цар и ти обясняват, че ако чуеш владика да пръдне, ти непременно трябва да се напънеш и да се насереш край него. Нещо повече - събуй си даже гащите с тъй образуваната в тях "тортичка", развей ги над главата си, като обясняваш, че това е хоругва, а около тебе са опръскани всички не от лайното ти, ами от благодатта... Никому и през ум не бива да мине, че владиката е направил нещо лошо, пърдейки... Това в случай, че "владиката е от нашите", тъй де - нали сте във военни действия срещу другите и техните владици, "християнските войници" не бива да се демотивират.

А какво говори Христос? На кого ли му пука?!... Е, на мене ми пука, затова ще кажа какво. Наставлява последователите Си "да изпълняват всичко, което свещенниците им казват", имайки предвид юдейските свещеници от онова време, защото те тълкуват Закона на Божия мъж Мойсей, но и ги предупреждава да не постъпват като тях, на самите свещеници пък казва в очите, че са лицемерци, ръка срещу тях не вдига, но и нищо не им спестява. По същия начин и Блаженият Павел постъпва. В ново време св. Козма Етолийски пък предупреждава, пророчествувайки, че най-големите беди за вярата от свещенството ще дойдат, той направо анатемосва идещото в 20-ия век свещенство - развратници, пияници, печелбари, така ги нарича...

Другите се въоръжили с Шмеман, Флоровски, Бердяев, с разни изследвания на умници от ватикански институти - неопатристи и еклесиолози, обяснявайки ни на всички, че либералната демокрация и икуменизмът са панацеята за всичко... Църквата била "народ Божий", затова дайте на "народа" цялата власт, инак самия Бог ще ядосате - "глас народен - глас Божий". Их, как ми прилича това на болшевишкото "вся власт Советов" и как ми мирише на онзи "бунт на масите", който скрита олигархия инспирира, маскирайки го като демокрация, за да събори естествената духовна и обществена аристокрация, та да дерибейства!! Ще спреш някой, комуто скимнало, че трябва да се причасти, но и през ум не му минало, че за това подготовка трябва? Но как, неговото душевно настроение е напълно достатъчно и даже повече - то е свещено съвсем "по хуманистки", той и настроенията му са мерило за всичко, да. Спреш ли го - грехота, ти си гуру, тиранин, ти Самият Бог гониш, охлаждайки нечие "свето настроение"!

* * *

А забелязвате ли един много особен феномен в последното столетие? Едва ли нявга е имало такова несъгласие по отношение на канонизирането на светци. Всяка група канонизира свои светци и всяка е скептична относно светците на другата, ако ли направо и не ги отрича, срещне ли у тях и дума, в която не се съгласяват с нейното "православие", с нейната идеология?!...

Авторитетът на Писания и Предание и от двете страни е подменен с привнесените отвън в църковното съзнание "хибридни конструкции", затова и тия никога няма да се "съгласят в любовта", да си признаят, по светоотечески и апостолски, взаимно правото "на единство в главното и свобода във второстепенното"

* * *

Разколът в БПЦ от началото на 90-те години на миналия век беше преодолян не само заради пълната международна подкрепа на "сестрите църкви на БПЦ" за каноничния ни дсядо-максимов синод, При нов Разкол впрочем днес не можем да разчитаме на такава подкрепа, след като в интригите в Световното Православие между Истанбул и Москва митр. Николай радостно се впусна, напреде с главата, повличайки целия ни синод и "патриарха" с една-единствена цел - да си издраска селското име "на зида на Историята". Разколът беше преодолян и заради трезвението и благочестието на църковното изпълнение, което нарочно сега няма да нарека "народ".

Вярващите добре знаеха какво представляват повечето им Владици, но се събраха в храмовете около тях. И се събраха не, за да скачат и крещят, не за да отбраняват или нападат, ами за богослужения и молитви... Подскачанията и битките останаха само в свещоливници, семинарии и факултети. Храмовете останаха "кораби на спасението и на мира", на благочестие и личен подвиг в освещение.

Днес обаче народът е друг. Отровени сме от хибридни псевдобогословски идеологии. Методично, необратимо. След последните сътресения и скандали в БПЦ точно тоя извод трябва да си направим, поглеждайки от дистанцията на макар и краткото време какво се случи... Смъртта на Максим, Кирил и Натанаил доведе до страховити битки за взаимно унищожение във фракциите на църковната мафия, което се оказа невъзможно в крайна сметка, щото "всеки имаше всичко срещу всекиго" и дойдохме до преразпределяне, до рокади и пренареждания... Сега има тишина ужким и мир, всички са ако не доволни, то поне нетолкова ядосани... 

Народът обаче е друг и в това е настоящата трагедия. Затова и поповете, които почувстваха "земното си царуване" застрашено при сътресенията и смяната на владици, успяха да сторят това, което разколниците свещеници през 90-те не успяха - да поведат тоя народ "на протести".

И защо успяха? Щото ние вече не сме християни, ами сме "модернисти и икуменисти" или "зилоти и антиикуменисти", "демократи и европейци" или "свето-кремльовци", "фенерджии" или "путинисти"....

Катастрофа. 

Ако това не спре, следващият опит за разкол ще е фатален за БПЦ.

Следва "Всеки ли има право на мнение (Негово "величество" Глупакът)

19 март 2017

Хибридната война срещу Православието в България

"Йонийските гърци измислиха философията с цел да подменят с нея религията и така се превърнаха в страхлив и подъл народ" (из "Велизарий" на Робърт Грейвс)
едно аналитично-богословско изследване в жанра на кръчмарско-магическия реализъм на тема хибридните поражения върху богословието в най-новата истрия на БПЦ от поплъзновенията на неуспели философи, политолози, социолози и най-обикновени копелдаци 

I-ва част Милиционерите и техните "християнски войници"
"Накажи ги с прошка" (думи на Светия наш Владика Кирил приживе към обща приятелка)
Обичат сега мнозина да приказват за хибридната война, която Кремъл води срещу Запада чрез Православните Църкви в страните от бившия Източен блок... Не, аз няма да споря за неща и да ги обсъждам, за които не съм "светил", докато са се случвали, нито мога да гарантирам от първо лице, че не се случват. Щото не съм специалист по диамат (марксистко-ленински диалектически материализъм) като Велислава Дърева, която у Ленин виждаше Свръхчовек (близък и далечен, величав, но човечен), после го видя у Желю Желев, а накрая в дядо Максим. Нито съм "специалист" по исомат (исторически материализъм) като пребоядисалия се на нордист и евро-атлантист Калин Янакиев, който със същата страст, с която навремето величаеше първобитно-общинния строй и матриархата, заедно с философо-историческата роля и мисия на Спартак, като първокомунист, сега величае Чърчъл, Рейгън и Маргарет Татчър... Не, не разбирам, не мога да коментирам "зли ли са или добри китайците", "наши ли са или ваши японците", има ли надежда за вчоловечаването на янките и коя от двете империи - източната или западната, е "империята на злото", либерализмът ли ни е враг, според Цар Путин или са православието и социализма, според "децата на Сорос и Бжежински" и... чий съюзник всъщност е ислямът...

Аз ще ви разказвам сега за неща, които пред самите ни очи се случиха. Ще разказвам при това на един файтон хора - църковните православни християни в България, даже може би и само на варненци. Щото не съм учил колкото Дърева и Янакиев, та не мога да се обръщам към цели синоди, държави или даже континенти или планети: не ми е по силите, признавам си, да накарам янките да се разкайват за избиването на "червенокожите" (ако съумее, Велислава би ги накарала и за убиването на бизони да се каят), нито руснаците, задето са нападнали по времето на Сталин Полша, а тях пък, ако му се отдаде на Калин, би накарал да се разкаят и задето са освободили България от османлиите. 

Велислава и Калин нека се оправят, нека бъдат техните арбитри в спора добруджанските и владайски попадии, аз не зная, не умея, аз "сега идвам", аз мога да съм арбитър само на елегантността, като Гай Петроний Арбитъра, щото в момента имам цял гардероб с хубави нови дрехи и всеки ден съм с различна, туй са ми, като у Петроний, "гемите и камеите", но няма да ви кажа откъде се взеха, щото сте завистливи, злобни и клюкари... А, да не забравя и че ще се отдели от вас вашата дребнавост чак напусне ли ви собствената ви сянка. 

Но стига, хайде по същество! Писна ми да гледам и да слушам как се плюят, скубят си косите и се карат накадърници. Млъквайте веднага или вървете тутак-си по дяволите, защото ще говоря аз. Ставам Комендант на... цирка ви.

* * *

Преди години един мой приятел - чичо Гошо Пенчев, написа текст за енорийския ни сайт, с който много се гордееше - за "Трите М." - трите врага на Православието - "мафиотите, масоните и мижитурките". Всичките беди в БПЦ и държавата той отдаде на мафиотите и масоните, като накрая обвини за всичко общо взето нас - мижитурките, задето сме им позволявали да си разиграват коня. Чичо Гошо обаче пропусна "четвъртото М" - милиционерите, какъвто е "бивш" сам той, без даже да го крие.

А в момента, в който милционерите се заемат да "пазят вярата", настъпва краят на християнството там, където те "пазят". Те "превръщат" християните в "патрули", "постови" и във "войници". Така си отива Иисус.

Но знаете ли, че християнинът е най-лошият възможен войник? Така е, нищо че, иконите ни в храма са пълни със светци-войни, даже държат копия, щитове, мечове. Малко са на тези икони изобразени победоносците. И не сте ли забелязали, нима не гледате или гледате, без да виждате - победоносните християнски войни са изобразени в победна сцена само в след-тленната им битност - Георги убива змея, след като е вече прославен от Бога след смъртта си, убива го като Свети Георги, а инак Георги войнът-християнин е изобразяван в житийната сцена от мъченичеството си като победен, като изтезаван. Така е и със Свети Димитър, така е с всички.

* * *

Чета сега "Велизарий" на Робърт Грейвс, дочитам я. Историята на византийския пълководец от тракийски произход (а интересно, че според Грейвс траките и славяните са роднини) я разказва скопецът-роб на съпругата му Антонина - Евгений. Въпросният, фиктивен вероятно, евнух предава възмущението на преместилите се в Константинопол римски патриции по повод събитията с триумфалното влизане в града на Велизарий, пленил краля на вандалите от Картаген, мисля че беше... Вандалският крал, по верозиповедание ариански еретик, се покайва, покланя се на Императора на Новия Християнски Рим, приема и изповядва православната вяра, след което е удостоен със званието патриций и му се дава пожизнено богат имот в покрайнините на Града... Бих добавил аз пък лично - Константинопол дава и на князете на българските хуни, както ги нарича Грейвс, даже титли като на Василевса - Пантократори, а на духовните им християнски водачи - Патриарси, нарушавайки собствените си канони: това е Православието - споделена напълно слава, като между Отца, Сина и Светия Дух, без страх, защото "споделената слава не оскъднява", според Светотроичния Догмат... А Евгений започва да се сеща, че подобни триумфални римски шествия от езическо време, водещи пленен и победен чуждоземен крал, завършвали с неговото реално, буквално и публично жертвопринасяне пред "старите богове". От това недоволствали недохристиянизираните стари патрициански родове, че сега вече не било тъй, на това отдавали военните неуспехи на Новия Рим и затова му предвещавали скорошен крах, живот много по-кратък от този на Стария, Първи Рим.

И е факт, че Константинопол царува доста по-дълго, отколкото предричат разочарованите скришни езичници - патриции, не толкова, заради силата на войските си, които често, както Грейвс разказва, били подлагани на страшни кланета от варварите, щото били нападани в битка насред дълги и изнурителни пости, ами докато има с какво да възхити варварите - превземащи уж Империята, но в крайна сметка вътрешно пленени от нея, от красотата й на "Небе слязло на земята" или "земя, възнесена в Небесата", от реда, правото, градежите, църквите... Племе след племе така Константинопол покръствал, докато ужким бил "побеждаван"... Докато не дошли селджукските турци, достатъчно диви, за да не ги трогва нищо... 

Това е и притча, по моему. за световната история "по християнски". Църквата дълго ще побеждава привидните си гонители и победители, покоряващи се, понякога съвсем несъзнателно на Евангелието, след като са я "победили", защото е факт, че даже комунистите насред червения терор не обявиха Христос за враг, ами рекоха, че бил "пръв Комунист", което християните в глупостта и в попските манипулации не били разбрали... Така ще е все докато не се зададе Антихристът, Последният и окончателен, повел орди от зомбирани хора, не просто озверели, но и обесовени, съвсем загубили дар Божий да правят разлика между добро и зло. 

И ако има някакво оправдание за съществуването си тоя "нонсенс" - световна християнска православна империя, то е в ролята на това да се превърне в притча. Такава притча е и Третият Рим - Москва, есхатологична притча. По свето-руски, чини ми се, Третият Рим не е геополитическа концепция за оправдаване нуждата от възсъздаване на нова Православна Империя, ами е пророческо предупреждение за бдителност. "Първите два Рима паднаха, Третият стои, а четвърти няма да има" е казал руският светител Филотей, но това може и да рече пророческо предупреждение към християните да не превърнат идеята за Москва като Трети Рим в дублетна на окултно-масонската идея за Вечния Трети Райх в Берлин - буквално вечен, вместо есхатологично-вечен. Християнският Трети Рим е Последен, а сетне се решава вечната съдба на всички лично.

Третият Рим ще падне, както и Първите Два, при все че станаха християнски и дадоха безценни съкровища духовни за Христа. Може и да не е утре, след 100, след 200 години може да е, след 1000 да е, но ще падне и ще падне, според св. Филотей, точно под ударите на Последния Антихрист, щом "четвърти няма да има"... Ако ли и вече не падна с края на Императорската Романова Русия и с началото на тая не Ленин и Троцки, Сталин, Брежнев и Путин?... Дали не живеем в "седемте години на Антихриста", с лъжите на криво-огледалните отражения на Третия Рим, дяволските, миг преди Пришествието?!... Не знам...

Четвъртото Истинно-Божие Царство няма да има нищо общо с Рим, ами ще е Небесният, Духовният Йерусалим, който е "на всички нас майка", според думите на Божествения Павел.

* * *

Парадигмален и за Библията, и за Византийската история, богословие и иконография Войн е св. Архангел Михаил - Архистратиг... Но замислете се, къде се появява Михаил? Михаил Архангел е защитник, не нападател - той в Новия Завет първо в Апокалипсиса се появява по име, за да посрещне в духовна бран сатаната с неговите демонски пълчища, застанал пред Божиите Ангели, за да защити, за да прокуди "клеветника дявол, който клевети Божието братство ден и нощ"... 

А знаете ли, че сатаната е бившият Денница, че е всъщност херувим? Е, Бог изпраща обикновен Архангел на чело на Войнството Си, за да смири, да озапти Херувима, който в небесната йерархия, според Псведо-дионисий Ариопагит, е бил в цял ред по-високо от ангелския ред, в който се намират Архангелите... В случая сиреч уязвимият, ранимият войник е Михаил Архангелът, а не бившият Херувим Луцифер - сега Сатанаил. Обаче Михаил е победителят, защото чудните детски думи на Апокалипсиса продължават тъй: "...и те го победиха (сатаната) със словото на Нашия Бог". 

Друг път в Новия Завет Архангелът се появява, за да затръби с тръба, с "Божия тръба", според Евангелието, при Второто Христово Пришествие и според думите на Самия Иисус, при звука на тая тръба и при "глас на Архангел" ще "възкръснат мъртвите", т.е. той пак пази живота и носи, връща живот. Не убива.

* * *

Друг войник-парадигма е Давид, "човекът по Божието сърце"... Една-едничка битка обаче давидова е описана подробно, едва ли не "секунда по секунда" и най-вече "дума по дума, жест по жест" в Библията - битката му с Голиат. Давид е юноша, с войнишка прашка само, полугол, а Голиат мъж в силата си, професионален войн, в доспехи и добро въоръжение, даже тежко въоръжение - "със сулица", според думите на самия Давид, при това Голиат е "великан". Него Давид е описан как убива.

А истината е, че царството на Давид през цялото време се крепи всъщност на жестока последователност и своевременни безскруполни действия, които са против волята му на Давид, на неговия племенник Йоав, син на сестра му Саруя. Йоав безпощадно убива, при това вероломно, например водача на опозицията срещу Давид при гражданската война за престола, след смъртта на цар Саул... Давид тогава плаче за достойния си враг, убит подло от племенника, даже казва: "Твърде жестоки сте за мене вие, синове на Саруя". Йоав убива, против изричната му заповед и волята му, в края на бунта и разбунтувалия се срещу Давид негов собствен син Авесалом. Давид пак плаче: "Сине мой, Авесаломе, да бях аз умрял, вместо тебе!"... А Авесалом е искал бащината си смърт наистина, даже изгонвайки го временно от Йерусалим, обладава върху плоския царски къщен покрив публично, пред очите на целия град, съпругите на прогонения си временно царствен баща, което по онова време е знак, че царството е вече в неговите ръце...

Давид непрестанно жали преследващия го предходен цар Саул, много пъти в повратите на преследванията пощадява живота му, което предизвиква у Саул временно разкаяние за намерението да погуби Давид.

Йоав е един от малкото, към които Давид проявява жестокост. При това не я проявява сам, а завещава на сина си приемник Соломон да го убие. Завещава му го с думите: "Ти помниш какво ми стори той..." Какво му е сторил? Ранил е душата му, оскърбил го е дълбоко със своето жестокосърдечие и немилостивост, докато е мислил, че само той му служи истински... Давид умира, но не може да се помири с това, че няма да има кой да пази децата му и народа му от звяр като сина на Саруя и става за първи път в живота си, при това пред самия му край, жесток, само че единствено с... жестокия...

* * *

Апостол Петър вади нож, за да защити Христос при ареста в Гетсимания. Единствен от Дванадесет. Налита дори на изпратените да арестуват Учителя му синедрионски слуги. И няма похвала, напротив, ами укор от Христа - "Симоне (Петре), прибери си ножа, защото който вади нож, от нож умира".... като Йоав. Сетне Господнята десница се простира, за да изцели чудодейно ранения от удара на Петър жандарм.

* * *

Евнагелието е Слово на Кроткия Бог. И тъй, като според Блаженствата, изречени от Христа, "кротките ще наследят земята", то и Славното Христово Пришествие, когато Христос-Цар ще възтържествува и "всяко коляно ще се преклони, за да Го изповяда като Господар", пак ще е изява на кротостта Божия, открила се нам на Кръста Му.

Кротките ще се зарадват, виждайки Го "Идещ с Небесните облаци", а жестоките ще полудеят от болка. Но не от съжаление ще болеят жестоките, а от същински бяс, задето Го виждат пак. Ще побеснят, подобни на Първосвещеника, съдещ Го в синедриона, раздрал дрехите си и развикал се само след една Христова кротка дума, с която Той рекъл: "Не ще ви кажа нищо повече, освен, че ще Ме видите пак Идещ с небесните облаци", както и книжниците и фарисеите, съдещи Архидякон Стефан озверели, когато той изповядал в небесен екстаз: "Виждам Небесата отворени и Синът Человечески идещ с небесните облаци", тогава захвърляли по него в беса си камъни. А Божественият Павел (по онова време още Саул - Савел) пазил купчината с дрехите им, съблечени, за да хвърлят "по-добре" по Стефан камъните, изумен от ожесточението им...

Защо? Защото това е видението на финалния съд, за нечестивите неговото предвкусване е наистина страшно... Не, Христос няма да се върне с жестоко лице, за да отмъщава, нито ангелите ще идат с Него, за да косят по пътя Му безбожните. Христос Кротък ще дойде за своите, за кротките и милостивите, а ангелите ще пеят от радост, че това най-сетне се случва, ще пеят пътьом, подобно при първата победа над сатаната на Михаил-Архангел - "(И) Човеците победиха Падналия Херувим със Словото на Нашия Бог и с Кръвта на Агнеца", пеели с Михаил те тогава след битката, когато видели, че прокуденият на земята херувим е победен и от Християнските Мъченици даже, в чудната им кротост.

Тогава безбожните няма да има как "да Го махнат" - нито да Го изхвърлят от земята, овесвайки Го на Кръста, нито под нея да Го скрият, под тежък камък, скала. Неможейки да Го изгонят, щотото Той сега няма да остъпи, идещ за Своите Си, те ще потърсят къде да се скрият сами. Няма да се качат на Кръстове, не, щото там ще трябва да гледат Сина, както Той гледаше Отца от Кръста "в Очите", но без да се плаши, па и даже Го зовеше да остане пред Всечистия Му взор, да не Го изоставя, да Го гледа "до последен дъх", а те биха се ужасявали от Сина. Пред гледането на Идещия, ще предпочетат бездните. Ще пожелаят да се сврат под камъни и скали, където мислиха да затворят Него... Но цялата Земя ще блести от Божията Славна Кротост в Христа и те, пак според Апокалипсиса, ще изкрещят: "Паднете скали, да ни покрийте! Не искаме да гледаме Лика на Тоя, Когото прободохме!" Така, ще се самоосъдят, финалният съд ще е резултат от тяхната нетърпимост към Христа, не на Неговата към тях.

* * *

Не, ние не сме войници. Християнинът не е войн. Мъжеството е да се говори истината - Христовото мъжество, героизмът е да бъдеш кротък, а славата е в милостта... Блажени са и милостивите, защото те ще бъдат и помилвани, ще им се покаже милост... Да, Христе мой...


Следва: Идеологемата "народ Божий" и демонокрацията