"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

26 април 2017

Милиционерът и милиционерките (Приор Ралчев и синодките)


следва от Политически коментар на масонството

Нашите синодни "корифеи" на църковността, дето още докато те погледнат, могат да установят "църковен човек ли си или не", са наели, както вече писахме, страници от в-к "Стандарт", за да ширят и разпространяват по-добре "църковността" си, да ги дяволите вземат, ще извинявате, до един тия брадати мъже в рокли, сред които става от ден на ден все повече и по-голямо присъствието на "меки китки".

Да не забравим да си припомним и че тия са същите, дето преди време примираха от гордост, че защитили и едва ли не спасили световното православие, като не отишли на събора на о. Крит миналата година. 

Те четат много рядко и четат главно надписите "WC" по табелките пред помещенията в ресторантите. Даже не знаят какво означават буквите, ами просто се задейства в примитивното им съзнание един условен рефлекс, създаден от тия две букви, възприемани повече като "картинка", извикващ несложната мисъл: "Ох, след като преядох за църковна сметка, как хубаво сега ще се изсера!" Ако обаче вземат да се зачетат, стига да не са забравили как става това, във вестника, явяващ се и тяхна трибуна съвсем официално, вероятно ще останат доста изненадани от неспиращите там интервюта на боса на българските масони тамплиери ген. Румен Ралчев. От съдържанието им.

Интервюиращите Ралчев журналисти очевидно добре познават масонската идеология, както и си личи прекрасно, че въпросите ги задават насочващо пристрастно, задават ги от позицията на принадлежност някаква към Ложата. А изразите, които Ралчев ползва в отговорите си, изключително силно наподобяват сектантската стилистика на проповедници като у мормоните, йеховистите и съботяните. Ще дам само един пример - в разговора с него от от 5-и април Ралчев нарича навлизането на масонството чрез френските масони в България по време на Първата световна война през 1917 г. "внасяне на светлината в България". 

Но масон е още Захари Стоянов, вероятно и самият Стефан Стамболов, говори се че са били масони и Левски, и Раковски, което добре би обяснило пък, ако е така, безумната и недалновидна идея да се използва църковния въпрос за национални цели, която е на Левски и заради която църквата ни по-късно ще бъде канонически съсипана и отделена от цялото семейство на православните църкви за много дълго време. Следите на масонска дейност виждаме още във времето на борбите за самостоятелна българска Екзархия, докарали ни схизма и разделение с останалите православни братя, а и във формирането на националния идеал, въвел ни сетне в поредица братоубийствени войни с комшиите ни и последвали за нас национални катастрофи... Та какво точно се е случило в 1917 година не знам, може би това се свързва с някакво официално и формално основаване на Ложата у нас, но трагичните резултати от действието на тази сектантска идеология ние виждаме доста отпреди това - техните идейни атентанти и покушения срещу обществения ни интерес с дълготрайни последици, маскирани под благовидните думички: борби за църковна независимост и национално обединение.

Каквото и формално да е станало през 1917-а, а на практика почнало се много преди това, симптоматичен е начинът, по който говори за него милиционерът-"кръстоносец" Ралчев, той е същият начин, който съботяни и йеховисти използват, когато говорят за навлизането на ученията и организациите им в България - "внасяне на светлината".

Следва момент от същия разговор във в-к "Стандарт", при който трябва да светне сигналната лампичка на архиереите ни, призовани да пазят и да преподават "вярно словото на православната истина". Но, както казахме, на тях им "светва" само когато хубаво се изсерат след преяждане, повърнат след препиване или видят пред очите си на педя разстояние гол 22 сантиметров пенис. А това е моментът, в който Ралчев казва, че "за масоните всички хора сме еднакви, има само две категории: профани, които не са въведени в масонството, и посветени". Всичко останало, като цвят на кожата, нации, пол и т.н. било "без значение". Това е една в същината си католишка претенция, характерна и за множество световни култове с пост-протестантски корени и тя е чужда в своите крайности на православието, за което българинът си остава българин, а евреинът - евреин, във вярата си стават братя, вярата им ги събира за богослужение, но във всичко останало са същите, каквито са били, като даже във вярата запазват характерните особености на своите култури, предания, традиции, манталитет и в това няма нищо страшно. Но нека за друго помислим - архиереите ни приемат охотно "работещите в храма" зидари, макар че всеки от нас, който не е въведен в масонството, според тях, е профан!?

* * *

Ралчев ни съобщава, че в новия български Парламент има "не малко масони", както в стария са били 90 души. Нещо повече - "радва" ни в броя на "Стандарт" от 22-и април с новината, че техният Велик Майстор проф. Пламен Матеев щял да подарява масонски книги на депутатите немасони, т.е. сектантското и окултистко поплъзновение в превземането на основната държавна институция в нашата парламентарна република продължава. Всичко това щяло да се направи, за да видим ние, техните "зложелатели", каква чудесна организация масоните всъщност били, докато злословим, че са всъщност система за въвеждане в зависимости...

Веднага се сещаме за Георги Гергов, в чиято бизнес-биография на страниците на в-к "24 часа" от 23-и април тая година пише следното -  партийният секретар на с. Маноле и държавен (социалистически) директор и ръководител на най-големия в държавата свинекомплекс Георги Гергов именно там е отстранен от "синята метла" още с началото на политическите промени в началото на 90-те години. Но се увлича от "сините идеи", въстановен е като ръководител и приватизира държавната свинеферма сетне. През 1998 година, в разгара на приватизацията "по синьому" продължава да купува бивши държавни предприятия, основно туристически. И идва... 2004-а година със завръщането на БСП във властта чрез "цар" Симеон и ДПС. Тогава Гергов започва отново да демонстрира симпатии към "леви идеи". Левите му идеи носят нови "евтини покупки, на скъпи неща", като например тая на пловдивския панаир... 

А какво ли донесе на Гергов това, че през 2007 година митр. Николай в Пловдив лично кръсти внучето му? 

Ние виждаме, че масонът Гергов от ложата "Ориент Слънце" винаги добре осребрява всичките си залитания ту вляво, ту вдясно. Защо в случая с православието да е по-различно? Още повече, че +Луд Кольо Пловдивски му дължи доста - не само златен часовник, но и заради факта, че приятелят на Гергов Първанов, в качеството си на президент, него именно заведе на държавно посещение в Москва и го представи на Руския Патриарх, без да има затова санкция на синода тогава.

* * *

А Ралчев и синодците ни по още нещо са си лика-прилика и това се вижда в интервюто му от 22-и април 2017 година в "Стандарт". Точно както всяко свое безхаберие или престъпление срещу общество и народ в синода оправдават все със заплаха от "външни и вътрешни врагове", така и масонификацията на основните ни държавни институции Ралчев оправдава с патриотичната масонска борба срещу разни политици, които говорили с "думи, написани извън България".

Няма нищо чудно в това - и милиционерите от ложите, и милиционерите от синода от един и същи партиен чеп са "бозали" доктринерски прийоми и аргументи.

* * *

А аз си тръгвам... Дали в Италия при вермута и стоте вида сирена, или пък още по-добре чак при викингите (колкото по-далече, толкоз по-добре) ще видим.

Евтините уруспии, в които тук превърнахте църквата и отчеството, оставям на вас - те ще ви обичат, ако ги биете по-малко и ги храните редовно поне с по филия хляб дневно.

Мистичната българска девойка обаче взимам със себе си.

Майната ви. 

Не ща да ви видя никога повече. Вие сте просто отвратителни, не съзнавате даже, че това е проблем да сте тъй отвратителни! Изляза ли веднъж оттука жив и здрав, повече няма да стъпя обратно.

19 април 2017

300 без 299 срещу Тиранина +Николай

"Докога ти, Катилина, ще мамиш народа на Рим?!" (Цицерон)
Когато един тиранин (като в Атина) или диктатор (като в Рим) подчини изцяло аристокрацията, периодически обезкървявайки я, унищожи народните събрания и бутафоризира ролята в управлението на ареопага или съответно в Рим - на сената, той няма на кого вече да се опре във властта си, освен на военните. И в един момент в Рим, от епохата на края на късната република (това всъщност впрочем е епоха на императори, които крият монархическия характер на властта си под лозунга на републикански лидери, получили от сената право на принципат) и формалното начало на империята - доминат, точно това се случва. Срещаме куриозни ситуации дори, в които армията и по-конкретно преторианската гвардия, след смъртта на един император, обявява императорското място буквално "на търг", издигайки този накрая, който й е платил повече.

И да не забравяме, че всичко това се прави "в името на Републиканските идеали и ценности" - диктаторът с принципат заявява себе си като техен защитник, той затова и поема функцията на диктатор - една роля, която е била предоставяна обикновено само в случаи на извънредно положение и опасност за Републиката, поема я безсрочно и пожизнено дори, твърдейки че го прави, защото "Републиката се нуждае от защита". Всичко това се върши често в името на правата и добруването на плебса (или демоса), на "демокрацията", макар че, на практика облагодетелствана остава само плебейската в Рим (или демосната - в Атина) върхушка. Същевременно плебейските войни срещу патрициите в Рим (демосни срещу евпатридите в Атина) и въстанията умело се движат и използват от олигархията, която стои зад тиранина (диктатор).

* * *

След като обезглави синода на БПЦ - дочака смъртта на едни членове на тая своеобразна църковна "герузия", подобна на спартанската и говори се, "подпомогна" смъртта на други, митр. Николай няма на кого другиго да се опре, освен на мутрите, защото и т. нар. "църковен народ" вече не прилича на себе си. Тези, които в средата на 90-те години от миналия век не можаха да бъдат лумпенизирани чрез политика, бяха умело лумпенизирани чрез богословие, силно профанизирано и оцветно в геополитика. Народът Божий (еклесията), вместо да постоянства в участието затова, за което е призован, свикан от Бог Дух Светий - народното дело - литургия на Божествената евхаристия и да преуспява в лично благочестие, се събра на "агората" като озверяла тълпа, с ултиматуми към "герузията", за да сваля и вдига старци (геронти), според преценката си за тяхното богословие или геополитическа ориентация, за да преобразува, според желанието на задкулисната олигархия, герузията в ареопаг - да подмени старците на Града с избираеми и сменяеми, услужливи към олигархията архонти, изхождащи от собствените й среди. 

Нищо по-различно т.е. от събитията около Разкола в БПЦ от средата на 90-те, само с тая разлика, че вече ме "омесено" и богословието, в което го бяха "ограмотили" чрез тънки лъскави книжлета, публикации из сайтове и facebook-статуси неговите "народни трибуни" - официални, казионни или "харизматични".

Ролята на синода се бутафоризира, там сега се слуша волята на Тиранина и цари небивал страх, той говори от името на "архонтите си", стоящи зад него с пари, връзки и сила, обединени в разни масонски ложи, които не са нищо друго освен крупни мутри и олигархия и налага всяко тяхно намерение с оглед на собственото им, чрез Църквата, облагодетелстване. Употребеното стадо - народът-еклесия е бито, клано, стригано и доено от разни нови епитропи и храмови настоятели, повечето със скрити под иподяконските си стихари с червени нашивки на нисши чинове от ДС или са стара градска партийна номенклкатура - така популярния навремето "номенклатурен курвор", духовните правнуци на Сократовите убийци - атинските първенци, предтечи на тирания "в името на демокрацията" - клиентите на софистите, учещи ги не да мислят, а да ораторстват и манипулират, за разлика от Сократ.

Цитаделата падна.

И все пак - Тиранина вън!

18 април 2017

"Издруса" ли +Николай и мощите на Баташките новомъченици?!

"Скрий се бързо, идва гост - 30 евро in the нос!" (из песен на Ъпсурт)
Както беше уверен Приснопаметният отец Димитър Амбарев, още докато коментирахме канонизацията на Баташките и Новоселски новомъченици преди години с него, митр. Николай инициира и организира тогава тая канонично съмнителна канонизация, за да разпродаде костите от костницата в църквата-музей за култови цели на различни храмове из православния свят най-вероятно. Търговия със свети мощи "предрече" още тогава отец Димитър. 

Но това, в което не можех да повярвам тогава, че е възможно. понастоящем май е факт, според батачани костницата с мощите е вече съвсем празна и за това можете да прочетете материали и коментари, придружени със снимков материал в създадената от тях facebook-група "Да върнем статута на църквата-костница в Батак"

Дано не е вярно...

17 април 2017

Политически коментар на масонството (случаят "Ердоган")

Второ писмо да баш Тамплиера
Масонската демоно-крация като прелюдия към Диктатура

Масонските центрове за манипулация на общественото мнение и в глобален план, и конкретно в обществата, в които тоя Октопод "стъпва", добре умеят да използват "митове и легенди" от социалната и политическа история на народите. 

И давайки им свой прочит, да създават устойчиви нагласи.

Като например тоя за демокрацията. Макар че, "демокрация" за огромна част от обществото ни е мръсна дума, освен за "елита" от "мислители" на масонски хранилки - за тях винаги ще е байряк демокрацията, даже ако ще и да им го забучиш отзад, митът е още в оборот - народите са готови за водят нови световни войни за глобална "демокрация".

Митът за демокрацията е основан на принципите на действие на еклесията и ареопага с нейните архонти в Древна Атина и на комициите и сената в Републиканския Рим на консулите - царство на демосни и еваптридни,  на плебейски и патрициански върхушки, при което постепенно класата на аристократите - евпатриди и патриции се маргинализира и бутафоризира първо от олигархията, която тия върхушки съставляват, а после и от тираните, които се появяват, а положението на демос и плебс прогресивно се влошава, като се задълбочават формите на всякакъв вид робство. 

В Древна Спарта демокрация впрочем също е имало - също с еклесия, но с герузия (вместо ареопаг), герузията е съвет на старейшините, на родова аристокрация, която не отстъпва и йота на каквито и да е било новобогаташи - било от аристократите, било от обикновения народ в управлението и двуцарие. Но Древна Спарта днес никому не се нрави, тя почти навсякъде се дава винаги като негативен пример за политическо и социално развитие, като чудовището, дето се опитало да удуши прехвалената Атина, но аз затова вече писах сравнително подробно в първото си "Писмо до Великия Приор за зидарията му" и в "Масонската демоно-кратия като Прелюдия към Диктатурата"... Но защо 300 спартиати успяват, мисля си, да спрат няколкостотинхилядна персийска армия на Ксеркс, според Херодот даже двумилионна (вероятно хиперболизация)?! Да отслабят първоначалния й удар и сила на нахлуване при Термопилите по-точно, за да бъде тя сетне окончателно разбита от атиняните и флота им при Саламин? Така не воюват роби, защото свикналите да робуват, няма да изгинат докрак, за да спрат задаващ се по-могъщ Тиранин като Ксеркс, просто за да не сменят досегашен подтисник с него. Спартанците очевидно са много по-свободни, отколкото ни ги представя официалната историография. достатъчно свободни, за да разпознаят в персийците напаст и заплаха за свободата. 

Днес се повтаря съвсем същото, днес точно това се случва, ако се огледаме внимателно около себе си, където примерите са и най-пресни. Параванната, псевдо-свобода, нарицаема демокрация, довежда рано или късно тиранията, често пъти и сама я коронясва, също както в Атина или в Рим.

Горбачовата и Елциновата Русия доведе на власт "спасителя" Владимир Путин, а кемалистка и сетне Юпарламентарна" Турция, проамерикански и евроатлантическа ориентирана, накрая връчи огромна власт, почти токущо, на "спасителят" от чужденците в лицето на САЩ и ЕС Ердоган. Съвсем по тиранно "солоновски" впрочем и по римско имперски Ердоган увеличава броя и на парламентаристите и ако е внимавал в уроците по история, сега ще допълни нужния брой със свои хора... Путин и Ердоган, заставайки на чело на два огромни евразийски народа, отдавна са с претенция за глобални световни играчи, гледат помежду си като на равни сред единствените дори. Ние не казваме в конкретните ситуации и казуси, в които това се проявява, добро ли е или лошо по отношение на Сирия да речем или на Северна Корея, или на битовите и материални интереси на собствените им руски и турски народи, не оценяваме, просто ги разглеждаме в момента като явления, появили се и легитимирани от произвола на парламентарната демокрация "по юдо-масонски", опираща се на най-неудачните образци от Древния елино-римски свят, която и днес, точно както тогава, доведе до съвсем същите резултати - тирания и диктатури. Тираните се легитимират като нейн отпор и противовес, като така печелят често много широки обществени и даже международни симпатии. Факт е, че най-твърдите подръжници на Ердоган се оказаха сред турската емиграция в Европа - това са именно "вкусилите" прехвалените прелести на либералната демокрация от първа ръка хора, а противниците му бяха пък турците-изселници от България от времето на живковистките червени репресии - вкусилите т.е. "прелестите" на един авторитарен и тоталитарен режим, вкусили вече "любовта" на Бащицата Диктатор и вожд към народа.

* * *

Свободата на словото, на придвижването, на мисълта и на творчеството са фундаментални и извечни общочовешки ценности, но юдо-масонската демокрация не е в състояние да ги гарантира и осъществи, това е предимно поради факта, че легитимирайки се като етикети с тях, тя всъщност за други цели е предназначена - за мека, скрита диктатура на различни олигархични върхушки и кръгове, които ползват демократичните идеологеми и лозунги, за да легализират мафиотските си цели и похвати, измерващи се чисто фиансово впрочем. И няма как да не се случи в даден момент да не се появи някой хитрец, който заигравайки се с върхушките, да не ги надиграе, а сетне да установи едноличен и мракобесен режим, обезглавявайки върхушките "за радост на народа" или слагайки им чатала на врата да ги принуди да работят в полза на неговата лична власт и диктатура, не по-малко коварно и двулично заявена "в името на народа". Да, една бутафорна демокрация няма как да не завърши с тирания, защото никой не е по-хитър от дявола и никоя върхушка не е в състояние да удържа достатъчно дълго силите, които е призовала, вярвайки си, че ще работят те само в нейна полза и че ще ги контролира вечно. Последното изглежда справедливо възмездие за върхушките, но от това то не става по-малко катастрофално за цялото общество, а много често и за целия цивилизован свят, както помним от II-та световна война например.

Механизмите на действие са напрактика същите - в единия случай богатеят безмерно Диктаторът, семейството и рода му, най-много собственото му село и приближените нему главорези за сметка на цялото общество, в другия случай се обогатяват малки групи, намиращи се помежду си в определени договорки, а често и в скрити войни и конфликти, които винаги накрая излизат за сметка на цялото общество. И всякога е налице популизъм - или тиранинът реже глави "в името на народа", или пак в "името на народа" олигархичните кръгове, покрили се под повърхността на разни "демократични механизми и институти", малтретират различни групи от обществото постоянно в името на правата на други групи, като винаги пак е ужким "за благоуспяването и законността на целия народ". 

Или Диктаторът мъчи и тормози, а понякога и избива евреи, цигани, сектанти, психично-болни хора, недъгави и педерасти (като Нерон пък - християни) в името на всенародното благополучие, което никога не настъпва, защото групите с врагове постоянно се множат, докато накрая дирижираната сепаратизация не обхване цялото общество и то не стане изцяло обект на тормоз и гонение, не остане никакво цяло в чието име да се малтретират и унищожават групички с "врагове. Или една 240-глава ламя "парламентаристи", съставена от най-различни лобисти на всякакви мафии и подлоги на разни анонимни олигарси (местни и чуждестранни) в името на това да не се появи диктатура, която да избие горките "евреи, сектанти и педерасти", пренасочва огромни социални и икономически ресурси за тая цел, които впоследствие и практически самите те присвояват. 

В единият случай избивани са евреите и циганите, в другият случай измират пенсионерите, хронично болните и бедняците. Та коя диктатура е по-страшна?!

И понякога си мисля, че тираните, управляващи с терор, са за предпочитане пред скритите олигархични задкулисия, защото е факт, че поривът към човешко достойнство и свобода във времето на ужасяващи лични тирании е създал най-блестящите образци на интелектуалния и духовен протест, докато в случая с маскираната колективна тирания на олигархията, властваща чрез "демокрация", творците и бунтарите просто се алкохолизират или директно се самоубиват, защото и методите за убеждаването им, че те не са правите, че те са лудите, са много по-коварни и неусетни, рафинирани и базскруполни. Пък и в случая с тиранина, се знае поне кого да застреляш при крайна нужда, образно казано, от кого се търси отговорността, щото знаем, че инак колективната "отговорност" е лична безотговорност. 

И повече дори клонят симпатиите ми към тираните, в сравнение с "демократите", защото рядко се ражда "абсолютното чудовище" като Калигула или Нерон, да речем, а напротив - именно от времето, в "демокрацията" на бутафорните народни събрания и сенат в Рим са подменени от позжизнени диктатори като Гай Юлий Цезар и сенатски принципати като Октавиан Август (друго име за императори и монарси, евфемистически "републиканско"), стават познати на алиментарините фондове - изхранването на бедстващия плебс в Рим, непозволяването да се умира от глад на римски граждани.

Но и в двата случая историята сетне записва неща, които народите предпочитат да не си спомнят никога.

* * *

И още е факт, че почти всички диктатори са дошли на власт чрез демократични-парламентарни механизми. Почни от Хитлер, та свърши с Ердоган. Даже можем да подчертаем, че често се използват механизми-вратички в оградата на "демокрацията", създадени от самия "демократичен елит" олигархичен елит преди това  с друга цел - за собственото заобикаляне на законността и личното облагодетелстване в "рамките на демокрацията".

Не стана ли възможно превръщането на Турция в Президентаска Република именно чрез "мнозинство" 50% плюс един? Как е възможно конституционна форма на управление, цялостна политическа философия на властта т.е. да бъде променена при такова ясно и фрапантно разделение на обществото - буквално 50% на 50%, като даже това не са 50% от всички имащи право на гласоподаване турци, а са 50% плюс 1 от гласувалите 86% от всички турски гласоподаватели? Възможно е чрез механизмът на "относителното мнозинство", не абсолютно, даже не и квалифицирано (2/3 или 3/4 от гласуващите), а на "относително" - механизъм въведен много преди Ердоган за "по-гладко и лесно" финкциониране на парламентарната "демокрация", за по-леко прокарване на исканите от лобистите и подлогите на олигархиите законопроекти. Е, по този механизъм Ердоган сега е неосултан в Турция и причината не е в "умората от демокрацията", която си имала недостатъци, но ужким нищо по-добро от нея не било измислено, според онзи впиянчен идиот Уинстън Чърчъл, ами е във вродените й непреодолими дефекти. Първо в това, че както казахме, народите се отвращават от нея, защото и на слепите става ясно, че тя е песен на престъпници, които искат да се представят за благодетели и второ - защото самата тя създава механизмите, с цел улесняването престъпленията на крепящите я върхушки, които Диктаторите накрая използват срещу нея, за да я сменят като мръсна вече ръкавица, с която са унищожили конкурентите си олигарси, тъй като Диктатор става обикновено един от олигарсите.

Следва: Българските екзархийски и национални катастрофи, дължащи се на масонските обществени и политически визии за България.

Патриоти, мафиоти и идиоти (Петър Низамов и българските демони)


продължава от:
Към БХК за бурките, съботяните и мускетарите
Към БХК за опълченците, бензина и полицията
Капитан "Кънтър Страйк" и полицията

Помня бях още в Белград, когато в български медии чрез интернет прочетох една доста забавна новина – група шиптъри (косовски албанци – мюсюлмани) се опитали да се установят в България, влизайки през Враня в Кюстендил. Първото нещо, което направили било, че се пробвали да отнемат от местните български цигани бизнеса с крадени коли - "автоджамбазлъка", както е по-популярен разговорному... Но тогава нашите цигани, на които им се носи слава, че уж са страхливи и от тях ще чуеш често-често „Бате, не ме бий бе, бате!”, осъзнали, че останат ли без тоя бизнес, ще им се наложи наистина да работят, извадили пистолети и пушки, така че настанала съвсем истинска престрелка, като в стар хубав уестърн, само че, не като между бледолики или между индианци и бледолики, ами между две групи „индианци”. И българските цигани изгонили щиптърите обратно там, откъдето са дошли.

Ние от тая симптоматична случка можем да си направим доста изводи, като например, че междуетническият и граждански мир в България го дължим на факта, че в държавата се шири корупция, почти легализирана престъпност и институционално безхаберие. Очевидно в момента, в който полицията и съдът престанат да толерират циганската престъпност, да си затварят за нея очите, че даже и да участва в тая престъпност, чрез която доста голяма част от това население живее, при това доста прилично и комфортно живее, без да полага честен труд, ще е краят на гражданския мир, пистолетите ще се извадят по улиците посред бял ден и срещу нас. Но не ни е това сега темата.

Нашата българска действителност и манталитетът ни раждат сюжети, които понякога са симпатично-забавни, но и понякога не съвсем. Симпатяга е например патриотът краен националист чичо Наско от село Константиново, който мене лично ме познава от дете и с когото работихме известно време заедно като охранители в магазините на „Пикадили” във Варна наскоро... Чичо Атанас пристигнал веднъж на някаква сбирка, на която се срещали патриотичните организации на ниво ръководства и официални представители във Варна. Всеки представил организацията или партията си, а като стигнали до Атанас и го попитали кого представлява, той уверено изтърсил:

- Аз представлявам две facebook-страници – „Белият лъв” и”Белият гълъб”!

Разказах, припомняйки му я, научената от общи познати случка, докато бяхме заедно на смяна, превивайки се от смях, а той невъзмутимо ме сряза:

- Какво се смееш като някоя лека жена бе?! Лъвът и гълъбът са древни прабългарски символи! Отделно от страниците имам около двеста групи: „Войводско движение”, „Гражданско неподчинение” и пр., и пр., и пр...

Оттогава, ядоса ли ме с нещо, докато сме на работа, започвах да го преследвам и да го „тровя”:

- Ако направиш страница на гейовете патриоти, кръсти я „Белият делфин” или по-добре даже "Белият фавн", ако ли пък направиш прабългарска хумористична страница във facebook, кръсти я „Белият крокодил”!

А той подтичва ядосан пред мене из магазина и сумти.

...Веднъж Наско обявил граждански протест и се обърнал към момчетата от една от патриотичните организации за подкрепа – те ходят да охраняват протестите и митингите на различните патриотични групи и партии, за да няма хулигански прояви, провокатори и пр. Призовал да излязат на протеста всичките му читатели и членове на двете страници и двестата групи. На протеста му се появили, разказаха ми запознати, точно... двама души протестиращи. Почти съм сигурен, че единият от тях е бил познаващият ме също от малък-маленечък лапишиляк чичо Доньо. Кой е бил третият с тия двамата за мене остава загадка, едва ли е бил чичо Иван, щото чичо ви Иван е половин грък и е страхлив много, може чичо Цанко от София да е бил, ако случайно е гостувал у Иванови, да е отишъл да гледа сеир, софиянци си ги знаем, че са сеирджии.

Темата ни обаче сега е за някои особени видове „патриоти”, които не са нито забавни, още по-малко са симпатични. Историите им са много грозни и жалки. Един такъв беше повелият към Троянския манастир, за да го чистят от „монаси педерасти”, националистите на Павел Чернев поп Силвестър Янакиев от Сливен. Тогава те „изчистиха” манастира от хомосексуалистите уж и въдвориха с принуда и натиск за игумен на тяхно място... педофил. Други такива „патриоти” са патрулиращите ужким по българо-турската граница, заедно и по-точно около четите с доброволци, в чиито организационни редове никога не са били, но са се занимавали винаги главно с мародерства самосиндикално, защитени в един момент от тези организации, поради прибързано чувство за съпричастност, но впоследствие дистанцирани от самите тях. Те не са нито смешни, още по-малко пък симпатични в чудатостта си, защото тая тяхна „чудатост” е добре премерена. Това са група нарко-дилъри, действащи в Бургас, сами зависими от дрогата, която продават и за тях тази дейност е преди всичко бизнес.

От една страна мародерстват, дообирайки нелегалните бежанци от Близкия Изток, които вече са наполовина обрани от самите прекарващи ги каналджии и съвсем не е изключено „каналджии” и „пазачи-патриоти” в случая да действат заедно в синхрон, в договорка. От друга страна един от водачите им обикаля редица европейски държави междувременно, като да речем Чехия, където наскоро се е изявил, събирайки за „каузата” на защитата на Европа от радикални ислямисти на българската граница огромни количества с екипировка и оборудване за патрулирането от доверчиви чехи. Това е Юлиян Ангелов Иванов от Пловдив, съратник на Петър Низамов – Перата от Бургас, който съвсем по дребно-тарикатски, докато се облагодетелства, паразитирайки върху името и престижа на организациите, неискащи и да знаят ни него, ни Перата, отдавна дистанцирали се изцяло от тях, не спира и да плете интриги срещу тях за отмъщение, задето е пренебрегнат. Юлиян и Перата заявяват, че даже викат и медии, пред които да „алармират”, как били изпращал цели тирове от чужбина с екипировка и оборудване за патрулирането на доброволците именно на тия организации, за каквито тирове никой нищо не е чул у нас, а от въпросните организации уж ги били продавали лидерите с цел лично облагодетелстване. А истината е всъщност, че благодарение на системната злоупотреба с помощите за четите ужким, самият Юлиян от обикновен бачкатор и бекярин в Чехия, вече има своя собствена фирма там с три фирмени автомобила.

Изживяващият се като „съвест на патриотите” Перата Низамов, като антиглобалист и едничък „честен сред четниците”, е разследван от бургаската полиция за мародерства над нелегални бежанци чрез организирана престъпна група. Докато тече разследването впрочем, той и ортаците му отправят заплахи и грозни псувни към полицаите, заснети от камерите на телевизия СКАТ, а сам прави фото-колажи, непристойно подиграващи главния раследващ го полицай Албена Кръстева. На тия колажи той се представя като спасител на самата разследваща полицайка, опитващ се да я предпази от хипотетичните издевателства на мигрантите ислямисти, пък тя не разбира това и дори се опитва да му попречи.

Докато Перата твърди, клеветейки, въпреки всички налични документи, че активисти и функционери на отритналите го четници са осъждани уж вече за схеми с финансово източване на други НПО-та отпреди това, което е абсурдно, защото няма как да се регистрира  НПО от хора, които вече са осъждани за „източване на НПО-та”, самият Низамов отдавна би трябвало да обитава някой български затвор, но за съжаление такова ни е правораздаването в България - по всички обвинения той е "оправдан", освен тези за хулиганство, средни и леки телесни повреди и разрушаване на чуждо умущество, довели до две присъди, но не и до затвор, което наистина би трябва да изумително за всеки, който е гледал кадрите от поведението му по телевизия СКАТ към бургаските полицаи, а повече по темата може да се види ТУК

За съжаление и новият ни президент ген. Румен Радев, който спечели изборите главно заради заявката си, че ще засили военното присъствие на южната ни граница, „песен” подета по време на предизборната кампания и от лидерката на БСП Корнелия Нинова, издигналата го за кандидат на дъртата червена курва, наречена Българска Левица, не изпълни нищичко от тези си заявки и обещания. А беше нормално и очаквано доброволците патриоти от четите да бъдат легализирани като гражданско опълчение, вместо да продължават да функционират като НПО-та и сдружения, за да бъде дейността им подпомагана и по-добре опекунствана от държавата, та да не са толкова уязвими за интригите на разни пловдивски и бургаски престъпни интриганти и тарикати, духовни приемници на "поборника" Спас Турчев, ако го помните кой беше от сагата на Николай Хайтов за Капитан Петко Войвода...

Приложение - колажите на Перата за полицай Албена Кръстева:


15 април 2017

Масонската демоно-крация като прелюдия към Диктатурата


продължение от:
Писмо до Великия Приор милиционера Румен Ралчев
Второ Писмо до баш-Тамплиера
Развенчаното "мистично" масонство

През времето на Късната Римска Република се появяват братята Гракхи - Тиберий и Гай. Движението, чието начало слагат тия двама републикански консули и народни трибуни, се нарича "демократично движение", то се провежда от партията на популарите (народняци) в Рим. Тиберий Гракх настоява пред Сената за "поземлена реформа", той иска оземляването на римските граждани, както и "изхранването" на римския плебс - да се продават на занижени цени за бедстващите плебеи хранителни продукти. За целта на оземляването на плебеите, които да обработват и владеят земята срещу минимален данък, Тиберий Гракх предлага да се въведе ограничение във владеенето на общата земя за олигархическата върхушка, като освобдената земя се раздаде за обработване и ползване на безимотните римляни, които да нямат право да я продават, залагат или преотстъпват, а само да я обработват. Гракх иска и да приобщи всички италийци към Рим, като им даде "римско гражданство". Иска се и касация на всички дългове, превърнали се в бедствие за римското население в Италия. Олигархията обаче - двете върхушки на патрициите и плебеите, е здраво стъпила в сената чрез партията на оптиматите, така че като последствие от сенаторските интриги и размирици Тиберий Гракх е убит. Делото му продължава брат му Гай Гракх, той продължава да настоява за оземляването на бедстващите римски граждани, основно от средите на плебса, чиято върхушка е получила "политически и граждански права" наравно с патрициите, но самият плебс като цяло не е получил нищо - кабалното робството (заради дългове) продължава, а плебсът все повече и повече обеднява.

Идейните войни на братята Гракхи срещу сената се преобразуват в съвсем реални граждански войни сетне между полулария Гай Марий и оптимата Сула, които са всъщност повече ежби между двама военоначалници и те в домогванията си до влияние и назначения се опират на тези партии.  Няколко пъти Рим е ту "превземан", ту "освобождаван" или от "популария" Марий, или от "оптимата" Сула. Докато накрая Луций Корнелий Сула е обявен за Диктатор с право на "imperium" безсрочно - акт без прецедент дотогава в историята на Римската Република. Постът "диктатор" е чисто републикански и той се дава от сената в исключителни случаи и за срок от шест месеца при извънредни обстоятелства за държавата, това е военен по характера си пост. От обявяването на Сула за безсрочен Диктатор до това на Гай Юлий Цезар за пожизнен Диктатор крачката е една. Това е преходът към принципата на Октавиан Август в римския сенат и държава, при който в продължение на няколкостотин години в Рим (до времето на император Диоклетиан, ако не се лъжа) под външната форма на република се упражнява императорска власт, подобна на тази на източните царе или на тия от елинистичните държави. 

Сула и Цезар ги следват Тиберий, който за времето на властването си успява да избие почти всичките си роднини и установява в Рим постоянен политически терор, Калигула, който изисква от Сената да обявят за сенатор коня му, мечтаещ да се ожени за сестра си, а смятащ себе си за "жив бог на земята", за зверствата на Нерон пък няма какво да говорим - разказвано е достатъчно... 

Постепенно властта на сенаторите се формализира, сами те вече са посочвани и назначавани с императорски укази, а работата на комициите (народните събрания) по триби е изцяло подчинена на сената, даже предложенията на теми и проблеми за разглеждане в тях започват да се спускат от сенаторите, без комициите да имат право на собствена инициатива. За сенаторите пък се въвежда имуществен ценз, както и изискване да имат поне двама роднини (бащи и дядовци), които са били също сенатори. Така сенатът се превръща в своеобразен елитарен клуб под опекунството на Цезарите и спира да е място за дискутиране и решаване на политически и социални проблеми.

Пожизненият Диктатор Гай Юлий Цезар, малко преди да бъде убит в сенаторски заговор, се явява като спасител и благодател на римския народ, като любимец и приятел на обществените низини. Цезар провежда голяма част от реформите на братята Гракхи и на Марий. Цезар въвежда и практиката да се подаряват на народа пари, да се печели любовта му чрез "хляб и зрелища", което той конкретно обикновено прави след военните си триумфи. Цената е диктатура.

В този смисъл Цезар и династията му, пък и въобще "цезарите" и породената от амбициите им институция, се превръщат в идеален "първообраз" на големия Антихрист от Апокалипсиса, според християните. Мнозинството от анализаторите на библейския текст на Апокалипсиса на св. Йоан Богослов виждат точно в името на Нерон "разшифрована" загадката с числото на богоборния звяр - 666. Нерон именно управлява във времето на написването на християнския Апокалипсис и е започнал първите масови гонения срещу последователите на Христос под предтекст, че били подпалили Рим. Но 666 като сбор от числените стойности на буквите на името му, изписано на латински, се получава от цялото му име, което включва в себе си и имената на всичките му царстващи предшественици чак до Октавиан Август и самия Гай Юлий Цезар, така че, според мене, Нерон се явява не просто индивидуален "звяр", но и в качеството си на представител на един определен тип власт, която е в същината си, според Апокалипсиса, богохулна и богоборна, която "изглежда като агне, но говори и действа като змей", според изразността пак на Апокалипсиса.

Според светоотеческите тълкувания на Апокалипсиса, които действително са оскъдни, Антихристът (с голямо, главно "А") ще се появи пред света (пред целия свят, казват те - Отците на Църквата, имайки вече представа за глобална власт - римската) като Спасител, като благодетел, което се съдържа и в значението на названието му, понеже анти-Христ означава и вместо-Христа, фалшив, псевдо-Христос. За тази именно подмяна  впрочем говори и Сам Иисус в Собствената Си т. нар. "апокалиптична и есхатологична проповед" от края на Евангелието на Матей. Според Отците на Църквата, Антихрист ще се опре на юдейски сили и фактори, даже сам ще е от еврейски произход, по съвременно казано - на ционистко масонски, юдо-масонски. Мисията на този "спасител" ще бъде сякаш потвърдена и свише чрез множество впечатляващи хората "знамения и чудеса". Изразът  "ще кара огън да пада от небето" с цел да мами и прелъстява, "ако успее дори християните", ни отпраща към Стария Завет и историите на св. прор. Илия, на чиито молитви Бог отговарял  с "огън от небето", слизащ върху издигнатия от Илия олтар, още повече, че образът на Илия е парадигмален в апокалиптичната и старозаветна, и новозаветна мисъл. Антихрист ще бъде сиреч и религиозен лидер, освен обществен и политически водач. На езика ми виси да река "римския папа", но характерното за библейските пророчества е, че смисълът им не се разбира изцяло, докато не се изпълнят със сигурност, като след изпълнението си не оставят никакво съмнение, че в протеклите събития са се изпълнили именно те - ясно е накрая и за лаици, и за "ръкоположени" и за профани, и за просветени, и за сведущи и за неведущи.

* * *

Днес една част от населението на света е поробено "чрез ипотеки и кредити" от олиархичните финансови структури и банките, друга доста по-голяма част робува под властта на местни мутри, превърнали се в олигарси или "по римски" казано - етнарси, даващи на световните политически и банкови централи лъвския пай. И всички чакат "спасителя". Когато го видят, ще го нарекат не просто "гений", а "бог на земята", но на езика на Богозрението той се нарича Антихрист - Човеко-бог вместо Богочовек.

още по темата: Общинският съвет в Пловдив се превърна в Гетсиманската Градина

Следва

11 април 2017

Развенчаното "мистично" масонството (за Хари Потър и Маргарита)

"Най-интересното нещо в тази измишльотина, че това е измишльотина – от първата до последната дума." (из "Майсторът и Маргарита")
Зачитам се в онова, което в интернет е публикувано за масонството и неговото религиозно учение, социално-политическото е предмет на отделна критика... Мармалад. При това вкиснал мармалад, като у дъновизма - абсолютна наукообразна еклектика между различни религиозни идеи и митове... Покланят се на "акациевата клонка"!

Литературният мит за Еней, героят на римския поет Вергилий, търсил убития си баща и го намерил по пророческия съвет под една забучена в гроба му, откършена преди туй от дървото си, акациева клонка, го следва още един мит от староеврейската апокрифна книжнина за майстора на Соломоновия храм Хирам, убит от двама свои нетърпеливи калфи. Тия два мита си приличали, според някой си Самуел Причард, написал през 18 в. някаква "Дисекция на масонството" и следователно вътре в тия басни имало някаква изключително дълбока духовност и това им дава на нашите основание да се покланят на... акациевата клонка... 

10 април 2017

II-ро Писмо до баш Тамплиера (вожд на рицарите в лимузини)


продължава от Писмо до Великия Приор за "зидарията му"
"...Какъв, по дяволите, рицар си ти, като с гол гъз таралеж не можеш да смачкаш?!" (из едно казашко писмо до Султана)
Майор-майсторе, генерале и рицарю Ралчев (на всичкото отгоре професор и т.н.), оня ден се замислих защо толкова много българи, даже от съвсем селски произход, като например от с. Горни Лозен, стават масони, искат да стават рицари. И си отговорих тъй - щото си мислят, че като им сложат един бутафорен меч на главата хора със смешни перелини, наметнати върху зидарски престилки, им се променя произходът... 

Мислех си го това, знаеш ли, докато се разхождах из МОЛ "Варна" през нощта и докато си го мисля, минавам покрай входа на кино "Арена" и какво да видя там?! В детското меню с кока-кола и пуканки вашият "човек" - Бафомет или Бегемот, под формата на детска играчка-подарък към менюто... То колкото кукурузът може да замести житото и колкото пуканката става за ядене, толкова и Бафометът е бог, но хайде, нека свобода да има, ако ще някой нека да си забие на стената гвоздей и да му се кланя, въпрос на вкус е, както казало кучето и си облизало... знаеш какво, едно нещо с три букви, дето завършва на двугласна, ако е с неопределителен член, а на полугласна, ако е без член... 

08 април 2017

Писмо до Великия Приор Румен Ралчев и "зидарията" му (Част I)

"И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей" (Апокалипсис 13:11)
Здравей Майсторе, по-точно генерал-майоре Румен Ралчев, Велик Приор, професор и т.н. на рицарите тамплиери в България и т.н... Прочетох ти интервюто за в-к "Стандарт" от 5 април тая година. На първо място искам да ти кажа, че аз тоя вестник не го купувам. От вестниците съм купувал редовно само "Стършел" сравнително доскоро, а в пубертета "Чук-чук" и "Мираж". Купувах си и в-к "ШОУ" известно време, но само като бях сигурен, че има интервю с мене или мой материал там. Вестник "Стандарт" го чета оттук-оттам сега, щото го носи в общата стая колегата от охраната на МОЛ "Варна" бай Митю от паркинга... Бай Митю има черен котарак, който ходи навсякъде подире му и когото храним заедно, тъй че, отсега нека знаеш, че с каквито и окултни умения и тайни познания да разполагате, аз имам на моя страна черна котка, която живее в подземния паркинг на МОЛ-а до Централни гробища - Варна, следователно, гле'й си работата, магии няма как да ме уловят.

Зачитам се във в-к "Стандарт", същият от който купи страница за църковна тематика и новини светия синод на БПЦ. Много е интересно - на едната страница разкази за подвизите на рицарите тамплиери по света и у нас, макар че човек, като ти гледа званията, чуди се какъв точно рицар тамплиер и кръстоносец си ти, като половината ти пагони са с червена петолъчка, другата половина с жълт пентаграм, охранителю на Тодор Живков!? На другата страница кого да видиш, според тебе?! А?! Ту митрополит Киприян, ту тук-таме митр. Николай... Ебаси "съвпадението", викам си, от всички вестници в България синодът ни баш вас да избере, че +Николайчо пък да абонира под строй за вашия вестник всички храмове в Пловдивско!

05 април 2017

Родопчанка: +Николайчо, ако го хвана, ще му навра жезъла в гъза


Звъни ми днес телефонът мобилен по икиндия (около 14.45 ч.), гледам - търси ме Любчо-Тулупчо, нашият нов енорийски клисар, дето като влезе в пангара, все едно влиза в подводница, щото милият е поне 130 кила със сини очи.

Вдигам, дет' се вика с гурелите по очите и чувам:

- Светльо, слушай да ти кажа, днес дойде в храма една баба от Смолян, дето е до Пампорово. Купи си свещ да запали и взе да се възхищава, че имаме отделни помещения за палене на свещи, че покривът ни е наскоро ремонтиран...

Разказала бабата, че в Смолян покривът на храма, който посещавала, бил целият "на дупки", че писали писмо подир писмо до Пловдивска митрополия, но оттам не идвал никакъв отговор на молбите им за ремонт. За сметка на това из смолянските храмове се продавал портрет на митр. Николай, тържествен, с жезъл владишки в ръка. Струвал 100 лева.

- Тоя аз ако го спипам, - звършила разказа си бабата - ще му навра жезъла в гъза - след което добавила - Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй!! - и се прекръстила благоговейно.

Горан Благоев il castrato (Как да се разправим с "новината" Фролов)

"Камени запечатану от иудей" (Възкресен тропар)
Горан, дето учи софийските магистри по богословие на журналистика, отново показа как един "лоялен на мафиотизираната църковна йерархия богослов", ако стане журналист, трябва да "обработва новините". Съвсем както при интервюто му с Епископ Игнатий Проватски, когато за кастрирания умствено публицист не бяха важни излаганите от Игнатий факти за симония и подкупи по време на избирането на Неофит за патриарх, така точно и сега Горан откри начина да подмине "двата реда" от писмата на Фролов, касаещи насилствената смърт на Митрополит Кирил впоследствие. Заяви, че трябвало да ги изговори Фролов, за да не бъде Горан съден за клевета, а не му остави шанс да ги изрече.

Да, Горан "новини умее да прави" за разлика от мене, а виждаме и че с новините знае как и да се "саморазправи". Точно както в случая с Игнатий, така и в случая с Фролов, "новината" на тоя нафукан некадърник всякога е не тяхната, на гостите му, ами "неговата новина". 

01 април 2017

Тежките думи за митр. Йоан (Прости, Владико, аз... заради Ани!)


Ваше Високопреосвещенство, Владико, бях решил спрямо тебе да спазвам мъдра дистанция, да не те адресирам, да не те коментирам, да те оставя мирен от себе си да владичестваш, както си искаш и ти е угодно. Па то и тъй трябва да е... Обаче ти, за да подкрепиш презвитеря си Тодор, дето го намираш за много достоен свещеник и човек, докато аз пък настоявам, уважавайки правото ти на мнение, че е подлец, спомена Ани, както я спомена и той...

Ех, знаеш ли, не трябваше да споменаваш Ани! 

Вие казвате - "Какво тука се говори и спряга името на доц. Ана Маринова, която стана протестантка, напусна Православната Църква, в "аферата с Шумен" и катедрата там?!"... Вижте сега и двамата с презвитеря - Ани не е станала протестантка, ами Ани "пак стана протестантка". Сега ще ти обясня разликата, но не защото те подценявам, ами щото ти вероятно нивга не си бил протестант, затова и няма как да разбереш какво точно се случи с Ана. Ана не "стана" протестантка поради меркантилизъм някакъв, не защото за кариерата й вече нямаше слънце в БПЦ, както биха станали някои твои събратя в синода и проститутки-магистралки дори, свършат ли кинтите, щото знаем две неща не прощават - бившите съпруги и кокаинът, за второто питай дядо Николай. Ана се върна към протестантизма. Това е важно уточнение, което трябваше да направим, за да преминем към по-важния въпрос - Защо го стори Ана?

На тоя въпрос "Защо?" ще отговорим трудно, неведоми са движенията на душата човешка, знаеш. По-добре да отговорим другояче, а именно "Кога го стори?". И знаеш ли кога??... Е, как не знаеш, Иван Желев, вашият общ с Ана близък приятел, не ти ли каза?! Още повече, че ти тогава беше епископ в София и под ръководството ти беше Драгалевския женски манастир, в който се случи инцидентът, заради който Ани се махна от БПЦ.

Пребиха, Владико Йоане, приятелката на Ана монахинята Атaнасия, во мире Калина. Преби я от бой поп Алексей, понеже се била нещо препирала с игуменията, за която се говореше, че му е любовница. Пък Калина страда от рядката костна болест на Бехтерев. Никога впрочем, като монахиня, тя не е получавала помощ за твърде скъпите си поддържащи лекарства от БПЦ, поддържала се е с помощта на разни фондове социални, международни и на православни християнки като Ани. Е, Ана отиде да я прибере... После е имало сцени с разни много скъпи автомобили, спиращи край вървящата из София бивша сестра Анастасия, от които нейните екс-сестри са я ругали и "изобличавали" през отворените прозорци, задето се е размонашила. Това са факти.

Не ти ли ги е споделял Желев? Че как така?! Ами нали именно Ана и болната саката сестра Анастасия му изнасяха двечките багажа от кабинета в Богословския Факултет, след като беше изгонен със заповед заради разсекретените си доноси за ДС? Анастасия тогава чак в Белград ми писа, толкова беше стресирана, че репресирали горкия стар професор, казала на тогавашната ми жена: "Кажи му какво правят с Желев, Светльо ще разбере и ще го защити в блога!". Е, писа ми жена ми, ама аз не го защитих, даже иззлорадствах, вече го бях окончателно претеглил и преценил тоя стар манипулатор... Не му ли дожаля тогава за Калина, не ти ли изплака, а?! Аз, на когото Ани не беше близка, като на него, като ви четох "разобличенията" с поп Тодор вчера - твоето в Двери бг. и неговото в Православие бг. се разплаках от безсилен гняв и негодуване за Ана, а той за Калина дума ли не ти обели тогава?!

Според мене, Владико, за да изпълниш Христовия Завет, че като Апостолски наследник трябва да си "слуга на слугите", на колене трябва да ходиш, търсейки Ани и да я молиш, плачейки, да прости на всички, които допуснахме в БПЦ да се случва на всяка крачка това и най-вече на мен - твоето в Христа духовно чедо, задето с години като неофит във вярата в началото защитавах авторитета ви на владиците анблок и на всяка цена срещу всеки критик и така спомогнах за вашето всеобщо ужасяващо възгордяване, така че забравихте за Христовото слугуване и заживяхте с идеята, че сте Царе на царете и Богове на господарите.

...Или не вярваш, не би повярвал, че епископ Арсений е способен на това?! А не си ли гледал със собствените си очи как сегашният му митрополит, докато е бил твой епископ в София, а ти негов архимандрит, блъска и удря в канцеларията на Софийска митрополия болния вече тогава и възрастен отец Димитър Амбарев?! Само задето смирено му отговорил, че заради здравословното си състояние, не може да иде свещеник в село "Гара Томпсън" край София, където Николайчо искал да го прати, за да го унижи.... Да, доста неща знам, като например че след случката, като си срещнал Амбарев в храма "Свети Александър Невски" и си се опитал съчувствено и помирително да го поздравиш, Амбарев те е напсувал, защото още го е деряло отвътре, задето в оная канцелария си стоял безучастен. Знам и още, Владико, че няколко дни преди да се упокои отецът, по телефона е получил прошката ти. Ден преди да почине, Амбарев със светещи от радост очи ми разказа в "Токуда" как Иван Желев по негова молба ти се обадил по телефона, сварили те по време на литургийна Проскомидия и с Амабарев сте се простили, казал си му: "Отделям сега частица за тебе. отче".... 

А защо споменавам историята с Амбарев ли? Ами ей така, като поредния повод да се учудя как Желев, с когото разговаряте тъй близко, комуто вдигаш даже по време на Проскомидията телефона, не ти е разказал за Ани и Калина... 

Но Амабрев бе мъж, силен и величествен в доблестта си. Той можа не само да прости, но и да поиска прошка първо, както и аз например бих останал православен, независимо какво ще видя да се случва. Ани обаче не можа да преглътне това последното. Тя е жена. И при все това тя отиде в Евангелска Епископална Методистка църква, която според мнозина е най-близо до източно-православната от всички протестантски, а не се върна при петдесятниците, отгдето бе дошла преди години в БПЦ. Нали?... Христа ради, намерете Ани и я приласкайте обратно, ако искате с попа да сте "герои", още повече, че тя май нарочно остана "наблизо"! 

Но не, сега вие с поп Тодор я осъждате. Това е подло, Владико, нечестно е, даже отвратително! Жени ли сте вие, та тъй "по женски" й отмъщавате за "обида", която даже не е и лично към вас?!... Призоваваш ме да се смиря впрочем в обръщението си по случая. Добре, Владико мой, ще се постарая, ама ми помогни мъничко и ти, покажи ми ти как да се смиря, смирявайки се сам...

* * *

Каквото и да кажете и да напишете с поп Тодор, Владико, да охулите несправедливо Ани или да разобличите съвсем справедливо Ваташки като интригант и позьор, няма да отмените факта, че конкурсът в Шумен за доцент беше замислен специално за Тодор, сиреч нагласен. Кой ли друг ще спечели конкурс в Шумен за библеистика с изрично упоменато в скобите "Нов Завет", съвсем против всички правила, както доц. Стефан Стефанов посочва, ако не асистентът по Нов Завет в самия Шумен, имащ протекциите на проф. Иван Желев от София и препоръките на митрополит Йоан от Варна, самият той свещеник?! Защо се лъжем, Владико, тоя конкурс не беше за "нов преподавател" просто, конкурсът беше предвиден, измислен, конкретно за него, за Тодор.

А с Ани недейте така. Не подобава на мъже и духовници толкова да се страхуват от една жена, защото цялата злост на поп Тодор към Ани е задето на един конкурс по библеистика без "в скоби Нов Завет" срещу нея, вече доцентка по Стар Завет и с многогодишен опит, шанс няма. Аргументът пък, че е вече протестантка е без тежест академична, щото дефакто в докторските програми и в София, и в Търновград по православна теология отдавна участват мнозина протестанти, че и пастори, съобразно изискванията и на Болонската конвенция за надконфесионалност на теологичното образование... Но вие с тях "проблем нямате", а имате "проблем с Ани"... Ех, защо криете сега, по типично българския ни обичай, страхове, немощи и пороци зад "православна ревност"? Недейте, Христа ради, така, мерзост е туй страшна, гвоздеи нови в Тялото Господне...

* * *

Аз, Владико, зная че си човек добър и благ, макар и сприхав, от личен опит също и зная още, че това, което ти споделям с болка, е резултат не от лошотата ти, ами от желанието ти да жонглираш между неизбежното зло и възможното добро... Но има и още - ние християните научихме вас владиците си да се считате безгрешни, недосегаеми, велики, божествени почти и така ви направихме свадливи и отмъстителни. тъй че, вероятно съм предизвикал гнева ти... Не исках, наистина не исках, стараех се всячески да го избягвам. Но не мога повече да мълча. Не, не мога. Да става каквото ще.