"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

01 април 2017

Тежките думи за митр. Йоан (Прости, Владико, аз... заради Ани!)


Ваше Високопреосвещенство, Владико, бях решил спрямо тебе да спазвам мъдра дистанция, да не те адресирам, да не те коментирам, да те оставя мирен от себе си да владичестваш, както си искаш и ти е угодно. Па то и тъй трябва да е... Обаче ти, за да подкрепиш презвитеря си Тодор, дето го намираш за много достоен свещеник и човек, докато аз пък настоявам, уважавайки правото ти на мнение, че е подлец, спомена Ани, както я спомена и той...

Ех, знаеш ли, не трябваше да споменаваш Ани! 

Вие казвате - "Какво тука се говори и спряга името на доц. Ана Маринова, която стана протестантка, напусна Православната Църква, в "аферата с Шумен" и катедрата там?!"... Вижте сега и двамата с презвитеря - Ани не е станала протестантка, ами Ани "пак стана протестантка". Сега ще ти обясня разликата, но не защото те подценявам, ами щото ти вероятно нивга не си бил протестант, затова и няма как да разбереш какво точно се случи с Ана. Ана не "стана" протестантка поради меркантилизъм някакъв, не защото за кариерата й вече нямаше слънце в БПЦ, както биха станали някои твои събратя в синода и проститутки-магистралки дори, свършат ли кинтите, щото знаем две неща не прощават - бившите съпруги и кокаинът, за второто питай дядо Николай. Ана се върна към протестантизма. Това е важно уточнение, което трябваше да направим, за да преминем към по-важния въпрос - Защо го стори Ана?

На тоя въпрос "Защо?" ще отговорим трудно, неведоми са движенията на душата човешка, знаеш. По-добре да отговорим другояче, а именно "Кога го стори?". И знаеш ли кога??... Е, как не знаеш, Иван Желев, вашият общ с Ана близък приятел, не ти ли каза?! Още повече, че ти тогава беше епископ в София и под ръководството ти беше Драгалевския женски манастир, в който се случи инцидентът, заради който Ани се махна от БПЦ.

Пребиха, Владико Йоане, приятелката на Ана монахинята Атaнасия, во мире Калина. Преби я от бой поп Алексей, понеже се била нещо препирала с игуменията, за която се говореше, че му е любовница. Пък Калина страда от рядката костна болест на Бехтерев. Никога впрочем, като монахиня, тя не е получавала помощ за твърде скъпите си поддържащи лекарства от БПЦ, поддържала се е с помощта на разни фондове социални, международни и на православни християнки като Ани. Е, Ана отиде да я прибере... После е имало сцени с разни много скъпи автомобили, спиращи край вървящата из София бивша сестра Анастасия, от които нейните екс-сестри са я ругали и "изобличавали" през отворените прозорци, задето се е размонашила. Това са факти.

Не ти ли ги е споделял Желев? Че как така?! Ами нали именно Ана и болната саката сестра Анастасия му изнасяха двечките багажа от кабинета в Богословския Факултет, след като беше изгонен със заповед заради разсекретените си доноси за ДС? Анастасия тогава чак в Белград ми писа, толкова беше стресирана, че репресирали горкия стар професор, казала на тогавашната ми жена: "Кажи му какво правят с Желев, Светльо ще разбере и ще го защити в блога!". Е, писа ми жена ми, ама аз не го защитих, даже иззлорадствах, вече го бях окончателно претеглил и преценил тоя стар манипулатор... Не му ли дожаля тогава за Калина, не ти ли изплака, а?! Аз, на когото Ани не беше близка, като на него, като ви четох "разобличенията" с поп Тодор вчера - твоето в Двери бг. и неговото в Православие бг. се разплаках от безсилен гняв и негодуване за Ана, а той за Калина дума ли не ти обели тогава?!

Според мене, Владико, за да изпълниш Христовия Завет, че като Апостолски наследник трябва да си "слуга на слугите", на колене трябва да ходиш, търсейки Ани и да я молиш, плачейки, да прости на всички, които допуснахме в БПЦ да се случва на всяка крачка това и най-вече на мен - твоето в Христа духовно чедо, задето с години като неофит във вярата в началото защитавах авторитета ви на владиците анблок и на всяка цена срещу всеки критик и така спомогнах за вашето всеобщо ужасяващо възгордяване, така че забравихте за Христовото слугуване и заживяхте с идеята, че сте Царе на царете и Богове на господарите.

...Или не вярваш, не би повярвал, че епископ Арсений е способен на това?! А не си ли гледал със собствените си очи как сегашният му митрополит, докато е бил твой епископ в София, а ти негов архимандрит, блъска и удря в канцеларията на Софийска митрополия болния вече тогава и възрастен отец Димитър Амбарев?! Само задето смирено му отговорил, че заради здравословното си състояние, не може да иде свещеник в село "Гара Томпсън" край София, където Николайчо искал да го прати, за да го унижи.... Да, доста неща знам, като например че след случката, като си срещнал Амбарев в храма "Свети Александър Невски" и си се опитал съчувствено и помирително да го поздравиш, Амбарев те е напсувал, защото още го е деряло отвътре, задето в оная канцелария си стоял безучастен. Знам и още, Владико, че няколко дни преди да се упокои отецът, по телефона е получил прошката ти. Ден преди да почине, Амбарев със светещи от радост очи ми разказа в "Токуда" как Иван Желев по негова молба ти се обадил по телефона, сварили те по време на литургийна Проскомидия и с Амабарев сте се простили, казал си му: "Отделям сега частица за тебе. отче".... 

А защо споменавам историята с Амбарев ли? Ами ей така, като поредния повод да се учудя как Желев, с когото разговаряте тъй близко, комуто вдигаш даже по време на Проскомидията телефона, не ти е разказал за Ани и Калина... 

Но Амабрев бе мъж, силен и величествен в доблестта си. Той можа не само да прости, но и да поиска прошка първо, както и аз например бих останал православен, независимо какво ще видя да се случва. Ани обаче не можа да преглътне това последното. Тя е жена. И при все това тя отиде в Евангелска Епископална Методистка църква, която според мнозина е най-близо до източно-православната от всички протестантски, а не се върна при петдесятниците, отгдето бе дошла преди години в БПЦ. Нали?... Христа ради, намерете Ани и я приласкайте обратно, ако искате с попа да сте "герои", още повече, че тя май нарочно остана "наблизо"! 

Но не, сега вие с поп Тодор я осъждате. Това е подло, Владико, нечестно е, даже отвратително! Жени ли сте вие, та тъй "по женски" й отмъщавате за "обида", която даже не е и лично към вас?!... Призоваваш ме да се смиря впрочем в обръщението си по случая. Добре, Владико мой, ще се постарая, ама ми помогни мъничко и ти, покажи ми ти как да се смиря, смирявайки се сам...

* * *

Каквото и да кажете и да напишете с поп Тодор, Владико, да охулите несправедливо Ани или да разобличите съвсем справедливо Ваташки като интригант и позьор, няма да отмените факта, че конкурсът в Шумен за доцент беше замислен специално за Тодор, сиреч нагласен. Кой ли друг ще спечели конкурс в Шумен за библеистика с изрично упоменато в скобите "Нов Завет", съвсем против всички правила, както доц. Стефан Стефанов посочва, ако не асистентът по Нов Завет в самия Шумен, имащ протекциите на проф. Иван Желев от София и препоръките на митрополит Йоан от Варна, самият той свещеник?! Защо се лъжем, Владико, тоя конкурс не беше за "нов преподавател" просто, конкурсът беше предвиден, измислен, конкретно за него, за Тодор.

А с Ани недейте така. Не подобава на мъже и духовници толкова да се страхуват от една жена, защото цялата злост на поп Тодор към Ани е задето на един конкурс по библеистика без "в скоби Нов Завет" срещу нея, вече доцентка по Стар Завет и с многогодишен опит, шанс няма. Аргументът пък, че е вече протестантка е без тежест академична, щото дефакто в докторските програми и в София, и в Търновград по православна теология отдавна участват мнозина протестанти, че и пастори, съобразно изискванията и на Болонската конвенция за надконфесионалност на теологичното образование... Но вие с тях "проблем нямате", а имате "проблем с Ани"... Ех, защо криете сега, по типично българския ни обичай, страхове, немощи и пороци зад "православна ревност"? Недейте, Христа ради, така, мерзост е туй страшна, гвоздеи нови в Тялото Господне...

* * *

Аз, Владико, зная че си човек добър и благ, макар и сприхав, от личен опит също и зная още, че това, което ти споделям с болка, е резултат не от лошотата ти, ами от желанието ти да жонглираш между неизбежното зло и възможното добро... Но има и още - ние християните научихме вас владиците си да се считате безгрешни, недосегаеми, велики, божествени почти и така ви направихме свадливи и отмъстителни. тъй че, вероятно съм предизвикал гнева ти... Не исках, наистина не исках, стараех се всячески да го избягвам. Но не мога повече да мълча. Не, не мога. Да става каквото ще.

3 коментара:

  1. Неможе да си гонел,тормозил, и подслушвал християните и клюкарел,а сега да си владика.Аз вече незнам.Аз само съжелявам,но протестантите са минали мисионерството в кавички на синодните старци одавна май.Портос купи им една шапка с петолъчка и или една шапка NY гангстерска ню йорк и аз невиждам нещо смисъл.

    ОтговорИзтриване
  2. Траеш си, не казваш какво става с Благородна Филевска. Що, бе?

    ОтговорИзтриване
  3. Таня Илиева има вече отдавна свой блог, към който съм дал активна препратка под главата на моя, "цъкни" на надписа горе вдясно и ще видиш "какво става с нея".

    Да, препирня с Таня лека имаше лична и тя беше свързана с разменени между нея и един анонимен коментатор реплики по повод Ловчанския митрополит Гавриил. Аз уважавам правото на Таня на мнение, не твърдя, че тя и онзи коментатор не са прави в конкретния случай, нито твърдя обратното, щото нямам информация по въпроса, но имам право и да не се съглася в личния ми блог да се напада митрополит, когото дълбоко уважавам и много харесвам.

    Вярно е, че блогът ми беше в един момент "споделен с Таня", че тя много направи, за да се вдигне посещаемостта и да бъде едно приятно място за мнозина, а не просто "трибуната на Светльо и неговата брадва" и тя имаше напълно същите права да публикува, да редактира, а ако ще и да го изтрие, даже да ме "изгони", отнемайки ми достъпа, от което следва, че всяка нейна позиция ангажира и мене, както и обратното - моите нея и със сигурност не е била доволна или възхитена от множество мои публикации, нападащи и руагаещи нейни приятели, но си е мълчала, щото е по-възпитан и толерантен човек от мен.

    Та след като видях раздумката им с анонимния коментатор, аз й отнех правата на админ, оставих й само тези на автор. Сега, всякога когато реши, Таня може да публикува в блога ми каквото желае, но вероятно няма да го стори скоро, щото ми е обидена (и с право), но какво да сторим - такъв съм си.

    Приемам и уважавам правото й да одобрява и харесва когото прецени за стойностен и достоен, но "старите новини на Двери бг." предпочитам да ги публикува в свой собствен блог, на който съм направил реклама тук, както и нямам против да виждам "обявления" за новите й публикации в него на стената си във facebook, където Таня често ги поставя, тъй като последното не е само по-себе си лошо - ако харесвах и одобрявах сам Двери бг., също щях отвреме-навреме да ги "преписвам". А факт е и още, че много новини бяха тука уникални, получени благодарение на личните й широки познанства и връзки, имаше даже и авторски текстове на гръцки архиепископи, написани за блога, макар анонимно.

    Горещо препоръчвам блога на Таня като място за информиране и познавателно обогатяване... Но мойта брадва си е моя брадва...

    ОтговорИзтриване