Милиционерът и милиционерките (Приор Ралчев и синодките)

следва от Политически коментар на масонството

Нашите синодни "корифеи" на църковността, дето още докато те погледнат, могат да установят "църковен човек ли си или не", са наели, както вече писахме, страници от в-к "Стандарт", за да ширят и разпространяват по-добре "църковността" си, да ги дяволите вземат, ще извинявате, до един тия брадати мъже в рокли, сред които става от ден на ден все повече и по-голямо присъствието на "меки китки".

Да не забравим да си припомним и че тия са същите, дето преди време примираха от гордост, че защитили и едва ли не спасили световното православие, като не отишли на събора на о. Крит миналата година. 

Те четат много рядко и четат главно надписите "WC" по табелките пред помещенията в ресторантите. Даже не знаят какво означават буквите, ами просто се задейства в примитивното им съзнание един условен рефлекс, създаден от тия две букви, възприемани повече като "картинка", извикващ несложната мисъл: "Ох, след като преядох за църковна сметка, как хубаво сега ще се изсера!" Ако обаче вземат да се зачетат, стига да не са забравили как става това, във вестника, явяващ се и тяхна трибуна съвсем официално, вероятно ще останат доста изненадани от неспиращите там интервюта на боса на българските масони тамплиери ген. Румен Ралчев. От съдържанието им.

Интервюиращите Ралчев журналисти очевидно добре познават масонската идеология, както и си личи прекрасно, че въпросите ги задават насочващо пристрастно, задават ги от позицията на принадлежност някаква към Ложата. А изразите, които Ралчев ползва в отговорите си, изключително силно наподобяват сектантската стилистика на проповедници като у мормоните, йеховистите и съботяните. Ще дам само един пример - в разговора с него от от 5-и април Ралчев нарича навлизането на масонството чрез френските масони в България по време на Първата световна война през 1917 г. "внасяне на светлината в България". 

Но масон е още Захари Стоянов, вероятно и самият Стефан Стамболов, говори се че са били масони и Левски, и Раковски, което добре би обяснило пък, ако е така, безумната и недалновидна идея да се използва църковния въпрос за национални цели, която е на Левски и заради която църквата ни по-късно ще бъде канонически съсипана и отделена от цялото семейство на православните църкви за много дълго време. Следите на масонска дейност виждаме още във времето на борбите за самостоятелна българска Екзархия, докарали ни схизма и разделение с останалите православни братя, а и във формирането на националния идеал, въвел ни сетне в поредица братоубийствени войни с комшиите ни и последвали за нас национални катастрофи... Та какво точно се е случило в 1917 година не знам, може би това се свързва с някакво официално и формално основаване на Ложата у нас, но трагичните резултати от действието на тази сектантска идеология ние виждаме доста отпреди това - техните идейни атентанти и покушения срещу обществения ни интерес с дълготрайни последици, маскирани под благовидните думички: борби за църковна независимост и национално обединение.

Каквото и формално да е станало през 1917-а, а на практика почнало се много преди това, симптоматичен е начинът, по който говори за него милиционерът-"кръстоносец" Ралчев, той е същият начин, който съботяни и йеховисти използват, когато говорят за навлизането на ученията и организациите им в България - "внасяне на светлината".

Следва момент от същия разговор във в-к "Стандарт", при който трябва да светне сигналната лампичка на архиереите ни, призовани да пазят и да преподават "вярно словото на православната истина". Но, както казахме, на тях им "светва" само когато хубаво се изсерат след преяждане, повърнат след препиване или видят пред очите си на педя разстояние гол 22 сантиметров пенис. А това е моментът, в който Ралчев казва, че "за масоните всички хора сме еднакви, има само две категории: профани, които не са въведени в масонството, и посветени". Всичко останало, като цвят на кожата, нации, пол и т.н. било "без значение". Това е една в същината си католишка претенция, характерна и за множество световни култове с пост-протестантски корени и тя е чужда в своите крайности на православието, за което българинът си остава българин, а евреинът - евреин, във вярата си стават братя, вярата им ги събира за богослужение, но във всичко останало са същите, каквито са били, като даже във вярата запазват характерните особености на своите култури, предания, традиции, манталитет и в това няма нищо страшно. Но нека за друго помислим - архиереите ни приемат охотно "работещите в храма" зидари, макар че всеки от нас, който не е въведен в масонството, според тях, е профан!?

* * *

Ралчев ни съобщава, че в новия български Парламент има "не малко масони", както в стария са били 90 души. Нещо повече - "радва" ни в броя на "Стандарт" от 22-и април с новината, че техният Велик Майстор проф. Пламен Матеев щял да подарява масонски книги на депутатите немасони, т.е. сектантското и окултистко поплъзновение в превземането на основната държавна институция в нашата парламентарна република продължава. Всичко това щяло да се направи, за да видим ние, техните "зложелатели", каква чудесна организация масоните всъщност били, докато злословим, че са всъщност система за въвеждане в зависимости...

Веднага се сещаме за Георги Гергов, в чиято бизнес-биография на страниците на в-к "24 часа" от 23-и април тая година пише следното -  партийният секретар на с. Маноле и държавен (социалистически) директор и ръководител на най-големия в държавата свинекомплекс Георги Гергов именно там е отстранен от "синята метла" още с началото на политическите промени в началото на 90-те години. Но се увлича от "сините идеи", въстановен е като ръководител и приватизира държавната свинеферма сетне. През 1998 година, в разгара на приватизацията "по синьому" продължава да купува бивши държавни предприятия, основно туристически. И идва... 2004-а година със завръщането на БСП във властта чрез "цар" Симеон и ДПС. Тогава Гергов започва отново да демонстрира симпатии към "леви идеи". Левите му идеи носят нови "евтини покупки, на скъпи неща", като например тая на пловдивския панаир... 

А какво ли донесе на Гергов това, че през 2007 година митр. Николай в Пловдив лично кръсти внучето му? 

Ние виждаме, че масонът Гергов от ложата "Ориент Слънце" винаги добре осребрява всичките си залитания ту вляво, ту вдясно. Защо в случая с православието да е по-различно? Още повече, че +Луд Кольо Пловдивски му дължи доста - не само златен часовник, но и заради факта, че приятелят на Гергов Първанов, в качеството си на президент, него именно заведе на държавно посещение в Москва и го представи на Руския Патриарх, без да има затова санкция на синода тогава.

* * *

А Ралчев и синодците ни по още нещо са си лика-прилика и това се вижда в интервюто му от 22-и април 2017 година в "Стандарт". Точно както всяко свое безхаберие или престъпление срещу общество и народ в синода оправдават все със заплаха от "външни и вътрешни врагове", така и масонификацията на основните ни държавни институции Ралчев оправдава с патриотичната масонска борба срещу разни политици, които говорили с "думи, написани извън България".

Няма нищо чудно в това - и милиционерите от ложите, и милиционерите от синода от един и същи партиен чеп са "бозали" доктринерски прийоми и аргументи.

* * *

А аз си тръгвам... Дали в Италия при вермута и стоте вида сирена, или пък още по-добре чак при викингите (колкото по-далече, толкоз по-добре) ще видим.

Евтините уруспии, в които тук превърнахте църквата и отчеството, оставям на вас - те ще ви обичат, ако ги биете по-малко и ги храните редовно поне с по филия хляб дневно.

Мистичната българска девойка обаче взимам със себе си.

Майната ви. 

Не ща да ви видя никога повече. Вие сте просто отвратителни, не съзнавате даже, че това е проблем да сте тъй отвратителни! Изляза ли веднъж оттука жив и здрав, повече няма да стъпя обратно.