Звъни ми днес телефонът мобилен по икиндия (около 14.45 ч.), гледам - търси ме Любчо-Тулупчо, нашият нов енорийски клисар, дето като влезе в пангара, все едно влиза в подводница, щото милият е поне 130 кила със сини очи.
Вдигам, дет' се вика с гурелите по очите и чувам:
- Светльо, слушай да ти кажа, днес дойде в храма една баба от Смолян, дето е до Пампорово. Купи си свещ да запали и взе да се възхищава, че имаме отделни помещения за палене на свещи, че покривът ни е наскоро ремонтиран...
Разказала бабата, че в Смолян покривът на храма, който посещавала, бил целият "на дупки", че писали писмо подир писмо до Пловдивска митрополия, но оттам не идвал никакъв отговор на молбите им за ремонт. За сметка на това из смолянските храмове се продавал портрет на митр. Николай, тържествен, с жезъл владишки в ръка. Струвал 100 лева.
- Тоя аз ако го спипам, - звършила разказа си бабата - ще му навра жезъла в гъза - след което добавила - Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй!! - и се прекръстила благоговейно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар