Приключенията на митр. Живко Манекена и Ир. Кр.

Един български църковен мУтрополитИК (българската версия на митрополита) тия дни рекъл във facebook на обща наша приятелка: "Не мога да те добавя официално в списъка ми с приятели, защото оня - Портос ще го види това мое действие и ще напише "нещо мръснишко за нас двамата".

Негово Високопреосвещенство Живко го моля да не се притеснява, нищо няма да напиша за "тях двамата" с (...), защото на първо място съм Рицар и нивга не бих си позволил да му разваля "романса" с И. К. (майката на Д. П.) и на второ място, защото от първа ръка зная, че нашата обща приятелка (...). го намира за не по-хубав от ди-джей в селска дискотека.

Но друго е по-чудно в разсъжденията на един митрополит на огромна епархия, който едва би трябвало да намира време да си прочете електронната поща - той смята, че всички сме като него да следим денонощно "кой какво лайква и кой с кого е приятел във facebook", което даже да имах времето, аз не бих правил, защото не е никак нормално, нито ми е интересно. Праввил съм го само веднъж в живота си за около месец-два, поради любовна ревност към една женска персона - това е нещо изключително изтощително психически само по себе си, а правено във виртуална среда пък, наподобява "въртене в кръг из ада". Но този човек явно вярва, че лично е обект на постоянно внимание и следене от всички. Може би си мисли, че всички facebook-потребители искаме да спим с него?!

+Живко в обятията на И. К:



...А когато + Живко разбра, че И. не е... мъж:

следва Друзила и Ботушчето в с. Горни Лозен (история в плевнята на Татко Методи)

/от поредицата "Помниш ли 9 юли?!"/

Благодаря лично и сърдечно на отец (...) за разбирането!!!

Слава Богу за всичко и особена радост изпитвам за разбирането, което се е случило днес при съвместно обсъждане за обща полза, слава Божия и лично душеспасение между отец (...) и енориашите в град (...) 

Доскорошното временно неразбирателство, вследствие на неизяснености и недостатъчна комуникация от двете страни, беше предмет на обсъждане и тук в някои от последните публикации в блог "Маран-ата".

А папата го боли "пуяка" за тях... (парацърковна милициoнерщина)

Социалната дейност, освен ако не е спорадична и на принципа на подаянията, пречи им, духовно-просветната дейност пък е редуцирана до полит-коректни "комсомолски" речи, маскирани като проповеди чрез религиозни... "нюанси". Едно време Червен Велко - о. Бозе. п. митрополит Калиник Врачански е записвал да "учи" богословие в София почти всяка врачанска църковна гарга, с която е спал - от хористките до домакинките в митрополията си, като едно Данче примерно, дето впоследствие и го обрало, па избягало, а сега всеки фатмак от комунистическите служби за сигурност, останал без работа, новите ни митрпополити изпращат да учи или да "специализира" в Москва и след като се върне, получава карт-бланш да развива "православно-църковна" активност - било като свещеник, било като църковен активист и казионен "богослов".

Всяка енорийска или епархийска инициатива, наподобяваща автентична християнска църковност, се оставя "на изпарения", сама да издъхне, а при необходимост се полагат и всички усилия на най-различни нива, за да бъде удушена, ако упорито се опитва да оживее. Дядо Кирил е мъртъв, митрополит Йосиф пък "свърши парите" - единствените, ангажирали се да помагат на отец Иван от Нови Хан за приюта му тип "василиада" и "василиадниците" ще кретат там, докато могат, вероятно няма да ги изоставят политици, общественици и по-дребни църковници. Да се появят нови такива места обаче едва ли можем да очакваме, както казахме - дядо Кирил е мъртъв, а митр. Йосиф свърши парите...

Проповед ли? Стерилизация и пропаганда само. Помните ли едновремешните партийни събрания - трибуни, знамена в чисти и прости тонове, хора с папки и сивкави костюми, Никаква диалогичност, мъртва мисъл. "Другари, американците кацнаха на Луната, ние трябва да кацнем значи на Слънцето!" Стерилизация на цели градове и околии - "Селищната система на Тутракан - враг Номер Едно на Рейгън". Сега същите гениални в простотията си културкампфери са тук, в Църквата и отново енории, епархии, патриаршии трябва да бъдат само едно-единствено нещо - врагове Номер Едно на папата, на глобализма, на Критския събор. Приятели Номер Едно на Русия, обаче такива "приятели", за които Официална Москва се срамува да каже, че нещо знае, а папата - вожд и духовен татко на милиард и двеста милиона души, го боли "пуяка", че враждуват нашите с него.

Всяко другомислие, даже да е разлика в нюанса, е реакционно, диверсионно, упадъчно като... Есенин. Помните ли филма "Утре беше война"?... А бабы его любили, да-а, еще как любили, да, да-а!... Днес Шмеман е упадъчен богослов, както Есенин беше упадъчен поет, но хората го обичат Шмеман, повече от Есенин жените даже... Тези пък, които отидоха миналата година в Крит, били ако не врази "с партиен билет", то най-малко колоборационисти, съглашенци, че даже тия, дето отидоха да защитят православната си вяра, а и я защитиха наистина съборно. Революционен "морал" или по-добре речено безнравствен терор и нова инквизиция е това тяхното. Богословите ни пък, включая университетски преподаватели, стожери доскоро на добрия вкус и здравомислие, се предават уплашени пред агресията на тая самоуверена селска църковничарска партизанщина, почват даже да й пригласят, да й свирят "на ухо", за да оцелеят. Така богословието ни стана "църковна чалга", та да се харесва на митрополит Живко Манекена (новата Марлене Дитрих), на митрополит Кольо Кибера (баба Куна Московска) и на "съветниците им" по партийно-богословските въпроси - пеят старото "Наш'та звеноводка Хубава Ирина като гюл в градина - цепи д'рва със секира и ебе се с бригадира" на нов глас - "Виж я де се кръсти мустаклия Радка със забрадка! Крие се в долапа и на попа "лапа"... Извинете, изпуснах се!!!

Църквите не могат да бъдат център на общностен "жив" живот, не могат и да са място на нормална, човешка, диалогична духовна беседа - тези мразят диалога, той ги обърква и депресира, родени са за сектанти, но "по директива" е трябвало да станат "православни". Храмовете са според тях само и главно две неща - места за идеологическа пропаганда на "българщина" и националистически неокомунизъм и, да не забравим, нещо като квартални полицейски управления, свещеникът пък районен милиционер. Изповядвайте се, братя и сестри, майчиното си мляко им пейте, ако ли не три пъти седмично, то девет пъти месечно поне на поповете, произволно си ги избирайте по брадата за изповедници, без да размисляте, без да преценявате (за новото партийно "богословие" не само осъждането, но даже отсъждането и разсъждането е грях), ходете всеки път при различен дори, да не би някой от тях нещо за вас да забрави! Ама те били милиционери мнозина, преди да ги ръкоположат, старшинки-биячи в районните управления или "слушачи" из работнически колективи и съседски компании на щат или на хонорар, комсомолски секретари и партийни функционери?! Не се притеснявайте, те са се заклели да пазят тайната на изповедта сега!... Да, ама те и да пазят комунизма и НРБ се клеха нали? Пък първи "раздържавяваха"... Да. Както и се кълнат сега най-чистото православие да пазят от "модернизъм", а ще го пазят до момента, в който от Гръчко не им предложат повече пари... 

Развит социализъм не построихме, ама държава като ферма ще направим, Църквата ще ни помогне или поне това, в което сме я превърнали, изпразвайки нея от "самата нея" за целта цялостно и регулярно, колчем нещо от Христос се появи пак. Блей, народе, канил те е още Ботйов, "тъй от овце стадо блейше до вчера подир овчаря". 

Поп Божидар Главев Войнолюбецът (за теологията на насилието)

"...но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа" (Числа 26:61)

До какво безумно опиянение и немислие, дрогиран от собствената си идеология, трябва да изпаднеш, за да направиш подобен "мисловен конструкт":

"Въпреки че отношението на Църквата към войната е като цяло негативно... в този грешен свят войни ще има до самия му край и както историята ни учи никакви мирни конгреси или изпразнени от реален смисъл словесни щампи като „братство между народите” не са могли да предотвратят която и да е война... тя (Църквата) винаги е одобрявала съществуването на армията като държавен инструмент за отбрана... След като стана ясно, че Нобеловата награда е атрибут именно на глобалистката идеология, би било неуместно и безкрайно унизително Христовата Църква да се нареди в тази глобалистка галерия. Каква чест или признателност би била оказана на БПЦ, ако тя бъде наградена с отличие, което е било присъждано на военнопрестъпници, терористи, икуменисти и прочее либерални идеолози?" (из "Защо БПЦ не трябва да приема Нобеловата награда за мир")

Когато Главев говори за западни политически лидери и социални дейци, направо се дави от гняв - те до един са агресори, терористи, инсинуатори, легитимиращи действията си чрез псевдоценности. На Изток обаче е другояче, казва ни в подтекст - исторически православните (а в действителност постсоциалистически държави според нас) винаги са в "благословено от Бога право", независимо какви действия на агресия предприемат.

Да, аз напълно симпатизирам на каузата на Русия в Украйна и Крим и на Сърбия в Косово, на Македония в гражданските й конфликти с шиптърите, обаче искам да попитам все пак, от чисто "доктринални" съображения, щото доктрината е доктрина тогава, когато важи "и за нас, и за вас", "и за вас, и за тях" (а ако само за нас важи, тогава не е доктрина, ами е вулгарно лицемерие) защо Путин е добър, защитавайки чрез "превантивен удар" руснаците в Крим и Украйна или пък идеологически близките си режими и лидери като в Сирия, а президентите на USA са лоши, удряйки преди време Ирак, заради политическите си приятели в Кувейт? 

Това на чия страна е справедливостта в отделните казуси е плетеница обаче, от която трудно ще се измъкнем, влезем ли веднъж в нея и все пак пак питаме - след като "богословът" Главев вече е определил само "отбранителната" война за праведна (по богомилски впрочем) в чисто теологичната си част от текста "от православна гледна точка", защо вкарва диференциация между войните на USA в Ирак и Либия и тази на Русия в Украйна и Сирия? И двете страни водят нападателни войни, които определят като "отбранителни" - с превантивни удари "отбраняват" или своите нации и политически и идеологически съидейници, част от които се намират на нападнатите територии, или дефинират нападнатите държави като "потенциално опасни за себе си" и затова ги нападат предварително, обяснявайки, че така неутрализират скорошен техен върху себе си удар... Но нали и Византия (и Русия) са водили "завоевателни войни", дефинирани като "цивилизаторски и мисионерски", както и англичани, французи, немци? Къде е разликата точно, в чисто човешки план, между унищожаването на хазарите от Православната държавна византийско-ромейска икумена и унищожаването на американските индианци от "мисионерите с пушки" на западния "цивилизационен избор" - римокатолишки и протестантски? Къде е разликата между асимилирането на баските от испанците и културното претопяване и обезличаване на траките от гърците, в което даже е използвано и източното православие като инструмент?! 

Но ще попитаме Главев не толкоз защо Бушовците и Барак Обама са лоши (а според мене са не просто лоши, ами дебилни психопати даже), пък Путин е добър, а ще го запитаме повече защо Путин е по-добър, водещ война в Сирия, от поставения в списъка на Главев с лоши глобалисти-нобелисти негър Мартин Лутър Кинг, който само с проповеди и речи е защитавал своите афроамерикански единокръвни братя и сестри от терора на "бялата англосаксонска протестантска измет" (WASP) в USA и Kу-клукс клан и затова е заплатил с живота си? Защо, воювайки в Сирия с бомби, русите да са православни "миротворци", а Кинг да е бил "глобалистки либерален боклук", воювайки за правата на негрите само със слово? Речта на пастор Кинг "Аз имам една мечта" можете да прочетете ТУК... Попът от село Горица май страда от сериозен идеологическо-доктринален сифилис на ума. 

Не сте ли съгласни, че ако войната е отбранителна, независимо коя страна я води, без значение от политическата си и идеологическа система, е праведна, а ако е нападателна, пак независимо от това коя страна я води, тя е неправедна? Поне така би трябвало да завърши "конструкта" си Главев, ако в действителност е ортодоксално-консервативен теолог и е почтен с нас, на които "проповядва", ако поне малко уважава способността ни да мислим. Но не! Той всъщност е дрогиран ментално идеолог. В един момент се оказва, че едните са зли, водещи нападателни войни, а другите, пак нападайки, са добри. Идиот ли е Главев или сме ние идиоти, задето въобще го четем, че и коментираме?!

На още един момент от текста му да се спрем - оказва се, че сме чели друго житие на св. Георги Победоносец, не правилното според Главев. Мъченикът римски офицер бил убит от началниците си, заради вярата. Според Главев излиза, че св. Георги е канонизиран не заради това, че бидейки войник, се е показал първо християнин, отказвайки да се отрече от Христос, а едва ли не, че бидейки християнин, е воювал. Значи св. Георги Победоносец е канонизиран за великомъченик и изповедник не защото е убит за Христа, ами защото е убивал заради Рим?! Боже, това е пълна гнусотия! Не ли? Че тогава значи е голям пропуск на Константинополската Църква, задето не е канонизирала императора Василий II Българоубиец?! Двоен пропуск - ако св. Георги е канонизиран като че само по силата на факта, че е бил християнин и е убивал за римската езическа цивилизация и политическа доктрина, то Василий II значи трябва да бъде два пъти канонизиран, задето е убивал заради византийския "православен" политически интерес. 

Това е симптом впрочем сериозен, който сега кристализира в милиционерската посткомунистическа "православна" мисъл в България - тези случайно са християни днес (както преди това комунисти, а още по-преди фашисти), през всички свои метаморфози идеологически си остават преди всичко убедени и последователни убийци.

И да завършим - след като "войните нивга няма да престанат" докрая на света, според Главев следва че всяка миротворческа организация и инициатива е нещо, от което трябва да бягаме, като от Богоотстъпление и Богохулство... А какво стана с Христовите думи "Блажени миротворците"? Или за Главев Путин е Христос, Евангелието му пък е новата руска геополитическа доктрина, а Апостоли са подобните нему апологети-богослови на Войната в раса около Кремъл?!

II-ро Писмо до отец (...) за децата, за сърцата и за Иисус

"Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете..." (Лука 18:15,16)

продължение от Писмо до отец (...) за трапезите

Скъпи и в Христа Бога обични отче, в момента моите приятели и читатели, четейки това, вероятно умират от смях, пиша ти и изглеждам като ювелир някакъв на словесната грация и последен стожер на добрия тон и смиреномъдрието, апотеоз на кротостта, по-благ от мед смесен с мляко и... шипков мармалад... Марто Д. от Аспарухово даже вчера се обади по телефона, след като прочел първото ми писмо и в първите две минути от разговора само се кикоти като изтърван, толкова му беше смешно, че даже не успя да обясни защо се смее... Да, зная що се смее той, щото аз умея и другояче да пиша, но към тебе няма да го направя, защото в случая е по-важно туй, което във въпросния град, където отскоро служиш, се случва - да не престане да се случва, отколкото да си подостря остроумието и за твоя сметка, както, вярвай ми, мога... Защото, отче мили, там се "случва Църквата". 

Пък и вярвам в тебе. 

Опитвам се поне да ти вярвам - заради заповяданата от Христос любов, от която доверието е част, според Блажения Павел. Любовта не е нито просто чувство, нито е принцип само, любовта е най-вече подвиг. Да, именно подвиг е нужен, за да обичаш когото и да било сред нас човеците, с цялата ни душевна незрялост, умствена и духовна нищета, себичността ни, страстите, пороците, налудностите... И за Самия Христос беше подвиг толкова много да ни обича всичките, записано е в Евангелието как веднъж възкликнал с огорчение: "О, роде невярващ, докога ще ви търпя?!"

Ако си прочел вече първото ми писмо, което се погрижих по мои приятели да ти изпратя и "на ръка", на хартия написано, значи вече си имам съмишленик поне наполовина, ако ли не изцяло, както искам да вярвам. 

Отче, трапезата в град (...), която искаш да разтуриш, защото ти се струва смутителна за хората от града, е единственият засега траен плод от дълга работа на варненски православни бизнесмени, хора църковни, по проект, в който и аз участвах за определено време. Тези хора много, много, много месеци наред обикаляха селата и градовете край Варна, с благословията на митрополита ни и съдействието на мнозина свещеници и раздаваха храна. Просто я раздаваха на влезлите в храма по случай празници - в торби, пликове, чанти. В никой двор не седнаха "да ядат или пият", участваха, някои заедно с целите си семейства, дошли с тях от града, в светата литургия, интересуваха се за свещениците от какво имат нужда - богослужебни дрехи, църковна утвар, средства, подаряваха, а на посещаващите храма раздаваха храни и продукти, понякога и пари. Те не са хора безимотни и можеха дълго да си позволят да раздават, но искаха друго, искаха да събудят у хората там солидарност, да започнат сами един другиму да си дават и да споделят своето.

А свещеникът и неговите приятели (наши с него общи), които те смущават с провокативните си методи, чрез които щели да отблъснат хората, именно събраха тия хората от твоя град в храма. Ти си обичал, казват ми, да разказваш за престоите си в Русия, значи си русофил като мене и би трябвало да си гледал сравнително новия сериал за Мишка Япончик. Помниш ли как съветската власт задържа Одеса пред хитлеристите - не изпратиха войска или чекисти, ами ополковиха одеските бандитски "малини", защото бандитите, за разлика от военните и милиционерите, много по-често знаят и умеят "да свършат работата". Не ме разбирай грешно, моите приятели не са бандюги, просто са хора достатъчно нестандартни, за да се справят всячески, когато пожелаят нещо.

Енориашите ти сегашни там ги събра отец (...) като... забрани да се бие камбаната "на умряло". Каза по-точно, че ще се бие само за опело, да събере опечалените в храма, ако такива има, щото функциите й са богослужебни, а не социални. Поп Божидар Главев впрочем също е забранил биенето на камбаната в с. Горица, където служи, обаче разликата е, че за да я удари, не му трябва друго, освен 20 лева на ръка, както зная от негови събратя в Сливенска епархия... Но да се върнем в твоя град... Тогава гражданите възмутени налетяха да спорят и да се карат с отец (...), а той извади обезоръжаващата си 24 каратова усмивка, като у циганче преяло с баклава, която всички ние добре знаем и обожаваме и повтаряйки им, че много ги обича, им обясни защо ги "вика" по тоя начин в храма. И те останаха в храма. 

Тези хора, отче, са млади или най-много на средна възраст, с каквито тоя град е пълен, защото е предпочитано място за живеене на хора, работещи във Варна, образовани и заможни. Христа ради, не бива, е моето смирено частно мнение, да ги натиряш от храма като овце с думи като "По едно кафе и айде-е!" или пък "Докато пием кафетата си на масата на двора, ще говоря само аз и евентуално друг свещеник, ако присъства!", както се чува, че правиш. Аз вярвам, че така ти искаш да възпиташ респект и благоговейно отношение към свещенството и това е безспорно добро, душеспасително и Богоугодно дело, мнозина от тях обаче са неофити - новоначални християни и е твърде възможно да сбъркат добрите ти подбуди с обикновена арогантност и простащина, на каквато, честно казано и прилича, по светскому погледното, но аз пак вярвам, че всъщност не е. Та и самите ние, въцърковените православни християни във Варна, от десетилетия не сме възпитавани и не сме свикнали с такова отношение от духовниците си, които и владици, и протосингели учиха, понякога и чрез наказания дисциплинарни по причина на някоя, често неволна грубиянщина към миряни, да бъдат с нас вежливи, тактични, толерантни, деликатни. Там където в други митрополии виси в цял ръст портретът на действащия митрополит, в нашата висеше надпис "Животът на свещеника е евангелието за народа". Па какво остава за новите души, които в обществото се радват на много по-добра реализация социална и образование от моите със сигурност, а не е невероятно и даже от твоите?! Как те да претърпят нещо, което и ние не сме свикнали да търпим?!

Преди хората, от които се възмущаваш, да приложат "неприемливите си методи", ти би заварил храм с точно две престарели бабички, вероятно и двете "на щат"... Но ние с тебе имаме и общи приятели, една група т. нар. "зилотстващи", които лягат и стават, четейки сайта "Бъди верен" на споменатия поп Божидар Главев. Някои от тях съвсем условно ще опрякоря, за да се познаят, четейки тук, да видят че наистина съм им приятел, те са Бисер Бокото и Тишо Бибитката. Аз съм им приятел на тая групичка от чисто благородство - щото няма кой друг да им бъде приятел на такива, а ти вероятно с чисто пастирски и душепопечителни мотиви си им другар. Те биха казали: "Не е важно да сме много, важното е да сме качествени", биха цитирали и Иисуса: "Не бой се малко стадо!" Аз мисля, а дълбоко съм уверен, че и ти мислиш тъй - това е сектантски подход, същите неща ще чуеш в оправдание на странни религиозни практики и социална неадекватност от съботяни, йеховисти, мормони... Защото Христос остави за миг "качествените", за да потърси и спаси "некачествените", за което говорят много притчи в Евангелието - за изгубената овца, за изгубената драхма и т.н. Нещо повече, за да достигне до "некачествените", Той използваше методи не по-малко смущаващи за "качествените" и това е отразено в Евангелията. Колкото до "количеството" пък, канейки св. Петър да бъде "ловец не на риба, ами на човеци", Христос илюстрира поканата Си чрез чудото на един наистина огромен улов на риба с Петровите мрежи в езерото.

* * *

Смущавало те също чувам, дето дечицата помагали в богослужението като иподякони, по време на раздаването на нафората пък песнички пеели, стихчета рецитирали пред Събранието. Шумели, пречили, били неуместни, а родителите им ги снимали с фотоапарати и камери в храма как участват в случващото се, как се причастяват, редом с тях и тебе снимали, това те дразнило... Наистина те моля да останеш поне веднъж-дваж на сбирките след литургия, които се опитваш да забраниш и ще видиш, че това, което се случва в литургията, е част от тяхното въвеждане в православната вяра на тия деца, продължаващо и след нея. След литургията, докато възрастните са на братската трапеза, на децата са осигурени от енориашите ти закуски и сетне уроци в неделното училище, където са заедно големи и малки, момченца и момиченца, циганчета и българчета...

* * *

Наистина се радвам, че имаме възможността да си "поговорим", макар задочно и епистоларно, защото множество неразбории и недоразумения се случват поради липса на диалог, на разговор, какъвто и на живо с тебе, един толкова уважаван и ерудиран духовник, какъвто чувам, че си, би бил духовен празник вярвам и истинско интелектуално удоволствие.
                                                                                                Porthos

Писмо до отец (...) за курбаните и братските трапези

"За гладния Евангелието е... сандвич" (Джон Уесли)

Уважаеми отче (...),

Помолен бях от моите приятели, братя и сестри в Христа от град (...), да Ви представя смиреното си мнение, в качеството си на православен богословстващ, работещ дълго време в областта на катехизационната проповед и просвета, както и активно черкуващ се православен християнин, познаващ добре живота в Богохранимата ни епархия, както и Свещеното Писание. Лаская се да мисля, че познавам, ако не толкова добре като Вас, то поне в прилична степен и Свещеното Предание, на което Вие се явявате продължител и пазител като презвитер от името на епископа в тази енория. Обръщам се към Вас относно наложилата се в енорията практика да се събират черкуващите се християни на обща трапеза след богослуженията и преди всичко след светата литургия, която практика е отпреди Вашето идване там като енорийски свещеник и която Ви е смутила.

Не съм разговарял с Вас по въпроса, нито Ви познавам лично, така че нямам никаква представа какво в тази практика Ви смущава като пастир и богослов. Уверен съм, че имате своите достатъчно добри мотиви и съображения да й се противопоставяте, но заедно с това смятам, че причините могат да бъдат свързани само с конкретните проявления на това, което се случва и как се случва или са плод на недоразумение по въпроса между Вас и новото ви паство, а не заради това, че изобщо се случва.

Традицията да се храни народът заедно след богослужение е от столетия позната в БПЦ, конкретно във Варненска и Великопреславска епархия пък това се прави не само при храмовете на енории от „селски тип”, а и в едни доста "представителни" градски храмове, като хр. „Свети Атанасий”, хр. „Свети Архангел Михаил”, хр. „Свети Николай” и т.н. Вярно е, че в повечето храмове това става само веднъж годишно, при т. нар. "храмови празници", когато се раздава наричаният по народному „курбан”, но е истина и че през последните години тази практика стана ежеседмична поне в два градски храма – при храм „Свети Николай” и хр. „Свети Архангел Михаил”, намиращи се на самия варненски център, по времето на отец Янко и във Владиславово, а сега при храма „Свети Княз Борис-Михаил” в квартал „Аспарухово”. В първите два храма, които в енорийски смисъл функционират заедно, „курбанът” се раздава не в неделя, а в избран друг седмичен ден и е предназначен основно „за бедните в квартала”, а в третия и четвъртия  храм се правеше и се прави под формата на обща трапеза на участниците в богослужението след неделната света литургия и гостите от квартала. Повод да се утвърди тая традиция стана катастрофата с наводненията в "Аспарухово" преди няколко години и нуждата на бедстващите, на която миряните и църковните настоятелства, заедно със свещениците, откликнаха своевременно не само в Аспарухово, но и в целия град. Вкусили обаче веднъж от благодатта да изпълняват Христовите думи, че е „по-блажено човек да дава, отколкото да получава”, православните християни от тези енории, благославяни и ръководени от свещениците си, продължиха добрата традиция. Със съжаление ще допълним само, че дотогава това се правеше само от римо-католическата общност в града и от някои протестантски общности.

Тука трябва да подчертая още, че във Вашия енорийски храм, за разлика от изброените, средствата за тези ежеседмични „курбани” или по-добре казано – братски трапези, не са отпускани и отделяни от бюджета на църковното настоятелство или от митрополията, нито от външни на общността частни дарители, а това се прави от самите участници в трапезите, които донасят на трапезата „кой каквото има”. И това, подчертавам, не е една „затворена група”, която се събира „да яде и пие”, това са енориашите Ви, които правят обща трепеза, на която всеки посетил храма и богослужението е поканен и на драго сърце приет. С други думи тука не говорим за група пияници, които се събират да ядат и пият в двора на храма, защото няма къде другаде да го правят. Мнозинството от тези хора си имат не само прилични домове и къщи, но и добър личен бизнес, социална реализация и образование, християнските им семейства са за пример, отличават се и с лично благочестие, което твърдя със сигурност, защото ги познавам всекиго поотделно. В тези неща можете да се убедите и сам, ако веднъж-дваж поне решите да участвате в трапезата им. Също така и не става въпрос за обичайната „социална благотворителност” (познатите ни църковни „кухни за бедни”), чието място дали е, или не е в храмовия двор е спорен въпрос. Макар че, практиката на белославчани има доста общо с тая благотворителност и мога да твърдя със сигурност, че е най-добрият начин за практикуването й, защото на бедния и нуждаещия се, колчем е дошъл, не се „подхвърля парче хляб”, за да се позасити нейде далече от нашите „добре подредени храмове, домове и компании”, ами в съвсем евангелски дух се сяда от християните, заедно с него, за да се сподели това, което имат.

Моето смирение и за миг не позволява да допусна Вие да не познавате свещените текстове на нашата вяра, в които този начин на живот е представен като Богоугоден още в Стария Завет, после от Самият Господ Иисус Христос и накрая в живота и делото на Светите Апостоли – Неговите преки Ученици и Приемници. Ще си позволя, простете ми предварително, да Ви припомня факта, че множеството псалми от Псалтира, които някому може да прозвучат смущаващо, защото приканват народа „да яде, да пие и да танцува”, са писани от св. цар и прор. Давид именно за тези случаи, когато след богослужение в храма и при празник народът е трябвало да прави нещо, което не само му е позволявано, но даже и заповядано още от св. цар и прор. Мойсей в Закона Божий – да празнува с хороигране и с песни, с ядене и пиене, след храмовото богослужение около храма и в двора му. Благочестивите юдеи даже са имали задължение, според Мойсеевия Закон, да носят със себе си „вино и спиртно питие” или пари, с които да си ги купят на място, за да ги изпият по време на тези трапези, а храната за тях е била тази, която е оставала след жертвоприношенията и след отделянето на месото, полагащо се за домашна прехрана на служещите свещеници. Бог даже осъжда на смърт свещениците – синове на Първосвещеника Илий, задето взимали за себе си цялото „хубаво месо”, а за народните тържества оставяли „мазнина и жили”, като така „отвращавали народа от богослуженията”. Тези пари (за виното и сикера) са се наричали „десятък”, част от алкохола се е възливал дори на светия олтар по време на богослужението, т.е. в това има свещена, богослужебна стойност, религиозен смисъл. Социалният смисъл на тази практика пък виждаме в думите на св. прор. Неемия, който приканва участниците в богослужението при освещаването на възстановения Соломонов храм така:

„И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас.” (Неемия 8:10)

В Евангелието пък самият „нов завет” е сключен от Христос с Апостолите по време на свещена трапеза, на която е имало не само хляб и вино, но също така и агнешко месо, това е била именно празничната трапеза по случай юдейската Пасха. А и много пъти, четейки Евангелията, ще видим, че Господ настоява Апостолите Му да се погрижат за храната на събрания около Него народ, а когато те не са в състояние да го сторят, прави Го по чудодеен начин Самият Той, както при чудото с няколкото хляба и риби, приготвени за собствената им вечеря, едва достатъчни за дванайсетина души. с които успяват да нахранят около 15 000 души – 5 000, освен жените и децата, присъстващи там, след Христовия Благослов на храната. Самото дяконско служение в Христовата Църква възниква пък, според думите на Светите Апостоли, заради „грижа за трапезите” – дяконите са ръкоположени от Апостолите, за да организират общите трапези, в които първите християни ежедневно са участвали, за да се разпределя храната справедливо, за да става всичко с ред и прилично. Нещо повече, през първото столетие самата Евхаристия е била част от това общо ядене (вечеря), по-точно неговата кулминация и център. По време на тези общи братски вечери, които и св. ап. Павел описва в I-вото си Послание до Коринтяните, наричани в Свещеното Предание „вечери на любовта” (агапи вечери), епископът, по подобие на Самия Христос на Тайната Вечеря с Апостолите, благославя „хляб и вино” и ги раздава като Христови плът и кръв на участващите в „Новата Пасха”. Постепенно тези вечери се отделят от литургията, която започва да се служи сутрин, но не престават.

Всичко това Ви пиша не, защото съм си въобразил, че ще поучавам свещеник и богослов като Вас, че ще Ви „ограмотявам” библейски и църковно, ами надявайки се да видите, че те, организиращите и участващите в тези трапези, добре осъзнават църковния и библейския им дух, в който трябва да се провеждат и него се стараят да запазят в тях, пиша Ви т.е., надявайки се да разпознаете в това, което правят същото, което вярвам, че сам разбирате и споделяте и би Ви се искало да правите сам Вие.

Нека Ви припомня и още, че днес живеем във време, в което световното православие, без значение дали е „гръцко” или „руско”, се обръща към множество практики и традиции на християнската древност. В много Патриаршии текат опити да се възстанови и задейства например отново древният институт на дяконисите. Моята молба като богословстващ към Богослов, комуто искрено отдавам всяко предимство, освен всичко друго, но и заради свещенния Ви сан, е да се вгледате внимателно и непредубедено в това, което моите приятели в онази енория правят, вярвайки че ще видите в него автентичния църковен и библейски дух и така сам ще започнете всячески да го подкрепяте, вместо да искате да го пресечете.

Следва II-ро писмо до отец (...)за децата и Иисус

Катастрофата "Попмаринов" в темата за Ванга (с видеа)

Участват в дискусията за Ванга няколко учени, почти всички до един, освен че я познават лично, са написали и научно-аналитични трудове за нея, всеки в своята област, носещи иновативни идеи и тези в анализа, назависимо дали е критичен или апологетичен за нейния феномен. Богословът, участващ в дискусията за Ванга обаче няма нищо написано по въпроса, освен една статийка, вероятно в Православие бг., която по-натам в предването научаваме, че е бил дал на водещия предварително, за да я "прочете внимателно". 

Той Помаринов просто "смята" че: 
1) за всичко е виновен тоталитаризмът (теза, почерпена от модните колонки на православните сайтове с претенции за публикации с научно-популярна стойност в богословската наука)
2) в случая имаме склонност към недрава мистика - тезата е заета от книгата на Архимандрит Серафим Алексиев и по-точно от... заглавието, защото в тази книга Алексиев се занимава основно с феномена на вътрешно-църковната нездрава мистика - на добросамарянските и прочие течения в Църквата, а не с Ванга или със сектите.

И тъй - в дискусията имаме учени, които срещу пет свои написани книги, са цитирали по петдесет и до тях имаме "учен", който смята да дебатира с тях чрез клишетата, наложени за модерни в разни сайтове и заглавието на една стара книга, която даже е трудно да се каже, че е по темата. Това все пак е напредък, щото можехме да имаме срещу учените и "атонски монаси със сливенски попове", които даже и на заглавия на книги не биха се позовавали, ами само и направо на заповедите от Мойсеевото законодателство "да се убиват врачките с камъни".

Но Попмаринов е "друга бира" - не е сливенско-атонска, ами "болярска" - велико-търновска и старопрестолна. Той нервничи от битово-човешката страна на нещата, както чуваме, той настоява да се говори за "сериозни въпроси":

Хората, пред които нервничи, че несериозничат, са написали вече десетки сериозни книги по темата, за която той настоява "да говорят сериозно", а той не е написал нищо сериозно, може би защото по внушение свише е чакал сега момента да каже нещо сериозно нашият вербално беседващ неоелински "философ". 

Той цитира не Мохамед и Мойсей, той цитира "модерна психология и Айнщайн". Цитира ли ги всъщност? Чакайте да чуем:

Водещият е "прочел внимателно" едната статия от Попмаринов "по темата". Трогателна е старателността на младия човек, зачел се в Попмаринов, но да не прибързваме с възхищението си, щото не е голям подвигът му познавателен - от Попмаринов, освен преписани учебници на белградски професори, няма какво толкова дълго и внимателно да се чете... Дообяснявайки статията си, в която явно Попмаринов твърди, ще дискусията за Ванга трябва да напусне изцяло научната област и да се премести в областта на религията, на което единия от събеседниците му по-късно уместно ще репликира, че това е средновековно схоластическа по същността си "метода за дебат", Попмаринов ще спомене, че "доколкото е запознат", много психолози били всъщност вярващи или оставяли "място за религията". Не казва кои, само казва, че стигали до място в разсъжденията си, когото казвали: "Дотук! Оттук-нататъка е непознатото и религията!" Да оставим настрана факта, че тия "митични попмаринови психолози", "доколкото е запознат", не са назовани поименно, а затова, че има и такива, вероятно е чувал на идеологическите индокринационни седенки в "Ленинград, където бил специализирал". Ще кажем само какво допускаме - психолозите може да са казали "Дотук!" не респектирани от Тайната на Непознатия Бог, а уплашени и зашеметени от недочелото полуневежество на одецонтения Попмаринов.... 

Малко по-късно Попмаринов ще спомене и Айнщайн, ще го посочи като "дълболо вярващ човек" наред са неназованите си поименно психолози. Но цитат по тоя въпрос от Айнщайн няма да приложи, щото най-вероятно за религиозността на Айнщайн също на някоя московска седянка е чувал или е прочел за нея, докато прелиства публикации из интернет, а не е чел у самия Айнщайн...

Катастрофа спрямо претенцията за самото му присъствие в подобен дебат редом с учени! Както един от събеседниците му умно ще отбележи, силата на една идеология (доктрина) се вижда в способността и да "стои в граничните спрямо нея области", там се утвърждава интегритета й. И докато Попмаринов претендира, че е състоятелен да стои "на рубежа", цитирайки "през трето лице" Айнщайн и Волтер, той всъщност връща дебата към средновековния инструментариум на мислене и действие на сливено-зографци. Попмаринов ни лъже, че познава и цени Айнщайн и Волтер, за да ни подмами "зад ъгъла", където Висарион-Димитрий и Силвестър Янакиев ни чакат с камъни в ръце. В това няма нищо църковно, нито светоотеческо, нито истински библейско като етика и светоглед.

А познава ли Попмаринов Библията и конкретно Стария Завет, по който се явява учен - тесен специалист и даже доцент? Чуйте финалния му бисер, според който "истинските библейски пророци не изпадат в транс и екстаз" за разлика от фалшивите, слушайки го, ще си рече човек, че Исая, Йеремия, Даниил са цитирали Айнщайн и Волтер или пък даже самия Попмаринов са цитирали, пророчествайки:

Цар Саул, над когото е описан да "слиза Дух Господен", буквално излиза извън себе си, "екстазира" и пророчества, танцува, накрая се събужда гол сред група пророчестващи, св. прор. Даниил е записал, че при срещата с Архангел Гавриил "дух не е останал у него", че е припаднал, за Сам Господ Иисус Христос е записано, че "се е възрадвал духом" в разговор с Бог-Отец, че буквално е екстазирал, същото за св. ап. Петър го пише при едно видение върху къщен покрив в книга "Деяния Апостолски", св. Павел го казва за себе си пък във II-рото си Послание до Коринтяните, св. Йоан Богослов споделя това за себе си в Апокалипсиса... 

Но да завършим с аргумента-гвоздей на Попмаринов - "лъжепророците, за разлика от истинските пророци, говорили на хората само хубави, харесвани неща"... Да забравим за миг факта, че чрез прор. Исая Господ призовавал пророците Си буквално с думите: "Утешавайте моя народ, по сърце му говорете", да попитаме друго - а той от кои е като богослов, защото по думите на един църковен отец от II в. "под пророк в църковно време трябва да разбираме учителстващия в Църквата"? Лъжлив "пророк" ли е Попмаринов (и учител) или истински, щом дума не обелва за ни една от мерзостите около себе си в БПЦ, но гледа само кариерата и съмнителните си изяви, за целта на които яде кокалите на една покойница като Ванга!?

Обединителят (Император Николай II Освободител или Боре III-ти??)

 — Убили са нашия Фердинанд — рече прислужницата на господин Швейк, който беше напуснал преди години военната служба, след като окончателно бе провъзгласен от военната лекарска комисия за идиот, и сега се прехранваше от продажба на кучета — грозни нечистокръвни изроди, на които измисляше най-благороден произход. Независимо от това си занятие той страдаше от ревматизъм и тъкмо в тоя миг разтриваше коленете си с оподелдок. 

— Кой Фердинанд, госпожа Мюлерова? — запита Швейк, без да прекъсне да разтрива коленете си. — Аз зная двама Фердинандовци. Единият слугува у дрогериста Пруша и веднъж по погрешка изпи шише с лекарство против косопад, а освен това познавам и Фердинанд Кокошка, дето събира кучешки лайна. И за двамата няма какво да се съжалява." (Из "Добрият войник Швейк", Ярослав Хашек)

Предоставянето на Вардарска Македония на Сърбия (Кралство Югославия) е решено още при договрките на "тримата северни императори" - Немския, Австроунгарския и Руския през 1881 година.

Австроунгарците искали Босна и Херцеговина, като "предоставяли" на сърбите в "компенсация" Вардарско. Император Николай II - Цар Освободител успял, заедно с министъра си Горчаков, да направи "двойна сделка" - да получи за Русия, като следствие от Руско-турската Освободителна война, Югозападна Бесарабия, т. нар. "Карпатска Рус" и заедно с това да изиска от Австроунгария гаранции, че при евентуално последващо Освобождението на България Съединение между Княжество България и Източна Румелия, те няма да се противопоставят. За сметка на това Русия се ангажирала да въздържа българите, заедно с останалите велики сили, от опити за анексиране на Вардарско.

Последвало дългосрочно умилкване на българските князе и правителства пред Германия и Австроунгария, към тия, който по думите на Капитан Петко Киряков "разпарчетосаха" България, които изтъргуваха Македония за Босна и Херцеговина, опрели пистолет в гърба на русите, както и официални росуфобски позиции на българските управници към Русия, която притисната от Средиземноморската Антанта и Западна Европа, без достатъчно силни съюзници, освен сравнително слабата Франция, отказва да лее кръв и за българщината във Вардарско.

На опитите да бъде усвоена Босна и Херцеговина от австроунгарците сърбите отговарят с атентата на Гаврило Принцип срещу австроунгарския престолонаследник в Сараево, който дава началото на Първата Световна Война, когато Русия "не се стърпява" и се намесва, заедно с французите, в защита на нападнатата от Австроунгария и Германия Сърбия. Докато в това същото време прехваленият български "патриотин" Стефан Стамболов плете русофобската кошница в България, аплодиран от немци и австроунгарци като велик български политик и "втори Бисмарк" и изтребва вардарските бълграски комити, за да се хареса на Виена, Бисмарк и Стамбул.

И разбира се, Русия ни е "виновна", задето вардарско остава извън границите на Отечеството ни, при все, че всички около нас по това време знаят, че Македония принадлежи исторически, езиково и културно към България цялата. А всъщност причината е, че докато студентът Гаврило "стреля по Австроунгария" заради Босна и Херцеговина, нашите дребнотопковци лапат немски и австрийски пишки (чак до днес) за едно "браво", а и до днес наричаме Борис III - сакскобурготската австроунгарска кукувица на българския престол, чийто баща е намерен за "български княз" из австрийските кабарета от Стамболов, Цар Обединител, вместо светия император Николай II, чиято династия заплаща със смъртта си в ленино-троцкистката интрига с немски пари накрая любовта на Русия към "по-малките братя славяни".

източници: "Международни отношения в края на XIX и началото на XX в. (1914-1918)", Радослав Мишев, издателство "Абагар", сборник "История на Новото време")

Чичо Атанас Воевода и двамата комити (Не трогай мою мать!)

"Петко е хитър гидия - войвода се лесно не лъже" (из песен за Капитан Петко Войвода)

продължава от:

Български шадраванни воеводи

Патриоти, идиоти и мафиоти

Пътувам днес, след края на нощната смяна като охранител в МОЛ "Варна", от Варна към Белослав, за да участвам в литургията там и в братската трапеза след празника, да се причастя и да се зарадвам после на людете... Минаваме покрай село Константиново с автобуса и се сещам за чичо Атанас. Звъня му по телефона:

- Атанасе, защо си се обаждал на майка ми бе, за да ме заплашваш как ще ме пребиваш?

- Не, не, не съм, не съм говорил, само sms пратих!!... Изтрий си публикациите с лъжите за мене, иначе ще те пребия!

- Ти знаеш ли, че за това, което съм писал, имам и снимки даже??

Млъкна, не ми отговори повече на позвъняванията.

А аз наистина имам снимки, днеска ги получих преди малко от хора, прочели написаното досега и решили да ми дадат доказателства за това, че написаното е вярно:

На снимките са именно чичо Атанас загърнат в националния трибагреник, чичо Доньо с лилаво яке и сини дънки и някакъв трети, неидентифицируем от мене субект, единствен отзовал се явно на призива на Атанас в "двете му facebook-страници и двестата групи" за организиране и участие в "националистически" протести.

Атанас вече се е сдобил явно с "чета от трима души", това е хубаво - значи се развива. По български си имаме "чета" - един воевода, един касиер и един предател. Чудим се само кой е "предателят". Щото воеводата го знаем - това е Атанас, воеводата "в сянка" също знаем - това е Доньо. Тия двамата в свое време и по свой начин са участвали в политическия живот и за известно време даже са лидерствали тук-таме.

А може би Доньо се е появил там от няма и къде. а Атанас е и воевода, и касиер, и предател - по необходимост и съвместителство, а третият пък на снимката просто е статист, разхожда се около тях.

Че Наско е воевода на всички ни е ясно - такъв стана тутак-си още, докато се появи да работи като охранител в магазините на "Пикадили", както вече ви разказах. Наско е и касиер. щото за всеки подобен "протест" получава сума от 200 лв. от семейна двойка, чиито само малки имена информаторите ми споделиха - Пепа и Деньо. 

А защо мисля, че Атанас е и предател ли?!

* * *

Цяло лято си "работихме" като охранители в "Пикадили - Парк" тримата - аз, Сашо, Гошо и другия Гошо, докато в ранна есен не дойде да смени "втория Гошо" един трети Гошо от друг магазин на "Пикадили" в града. Заедно с Гошо дойде и чичо Атанас. А бяхме си направили "схема" - трябваше да сме през по-голямата част от деня в магазина по двама, но все-таки бяхме направили тъй, че да "охраняваме" по един,  ако другият предвиден по график има някаква неотложна работа. Това продължи до края на лятото. Първи дойде новият, "трети Гошо", който веднага разбра "схемата" и се съгласи с нея... След месец Гошо ни каза, преди да го преместят обратно:

- Внимавайте, идва един Атанас, пазете се от него, той много "говори"...

Дойде Атанас и още същата седмица почти, след месеци наред безметежност, "изгърмяхме" и аз, и Сашо - на два пъти няма и час, след като си бяхме тръгнали преждевременно от работа. По-точно изгърмя накрая Сашо. Аз не изгърмях, щото... лъжа бързо.

- Ало, Светльо, защо не си на работа?!- пита ме по телефона шефа, появил се "ненадейно" при Атанас в магазина, точно 45 минути, след като съм си тръгнал нерегламентирано. 

А аз:

- Мама! - това с мама винаги действа - Мама, шефе, я... блъсна автобус 12-и номер!!

Не посмях да я "убия", колкото и да ми се искаше...

- Но как така?! - изпада шефът в шок от другата страна на слушалката.

- Ами отишла до магазин "Макао" да си купи бирени фъстъци - най-важното, да знаете, в лъгането са детайлите, те създават усещане за достоверност - и автобус "12" я бутнал насред магистралата в началото на Аспарухов мост, защото пресякла отгоре, вместо през подлеза, бързайки за да ми сготви за след работа! Сега е сам-самичка, мъжът й е в Кайро на... турне, а сестрите ми са студентки и са на лекции в Търновград. Прибрали са я с линейка в болницата с два счупени крака и бързам да ида там!

- О, съжалявам, ужасно съжалявам, дано всичко се уреди!

Ще съжалява шефът ами, нали и той си има "мама"!?

...Втори път се случва съвсем същото. По-точно сцената е "2 и 1/2", понеже втория път шефът проверил присъствието ни по време, когато е трябвало да съм на смяна заедно със Сашо. Дошъл, Сашо му казал, че съм нейде "из магазина", шефът повече нищо не попитал, ами си тръгнал "по живо по здраво". А случай 2 1/2 протича пак по време на смяна "заедно" с Атанас. Пак съм оставил Атанас да "покрива постата" и пак, половин час по-късно, пристигнал "ненадейно" шефът.

- Ало, Светославе, къде си, защо не си в магазина?!

- Мама... - почвам отново аз, но осъзнавайки прекрасно, че сега трябва да измисля нещо още по-шокиращо - се... насра!

- Как така?!! - със сигурност шефът не го очакваше.

- Ами нали е със счупени крака, - започвам с "обясненията" - пък и самичка, щото мъжът и е все още в Дубай, а сестрите ми във Велико Търново, като съм дошъл на работа й се досрало, нямало кой да я занесе до клозета, та се насрала горкичката... Напуснах смяната, за да я... почистя и подсуша.

- О, съжалявам! Желая ти успех!

* * *

...Да, всичко започна и свърши с мама. В момента, в който разбра, че се познава с майка ми, Атанас ми разказа как при запознанството им преди много-много години, понеже бил "пълен с тестостерон", веднага я бил "хванал за цицата". Пък тя му била зашлевила шамар... В този същия момент си рекох наум, че ще му върна, задето си помисли, че безнаказано ще ми го разкаже. Щото мама мога да я обиждам и мразя само аз, за всички останали е светица. Толкоз.

* * *

Четите доброволци по българо-турската граница, регулиращи прилива на близко-източни бежанци, са нападани виртуално от разни хора - един от тях е чичо Атанас, другият е Перата от Бургас. Перата получава солидни финансови дотации от западна фондация за интеграция на бежанците, от които претендира, че ни пази по-добре от четниците ни... А чичо Атанас в двете си "страници във facebook и двестата групи" плюе по четниците, щотоможе би сега Перата му "плаща тока". 

Как беше "пословицата" - "Един българин - воевода, двама българи са чета, трима българи - чета с предател"...

Българските шадраванни воеводи "по чичовски"

продължава от "Патриоти, мафиоти и идиоти"

Седнали сме снощи в кафенето на Варчев при МОЛ "Варна" аз, Емо А., отец Г. и още десетина души. Ние с поп Г. се черпим с... плодов чай, а останалите, не ги е срам, пият шотове.

- Опитай, мили ми отче, липовия ми чай с ето тази сламка!

- Не, драги ми Светльо, опитай ти моя ментов чай с ето тази сламка!

По едно време на Емо А. му писна да ни слуша, па хвана собствената си сламка и с едно вдишване ни изсмука чайовете, щото е двеста и петнадесет кила и е в състояние цял дирижабъл да обезвъздуши, без и за секунда да издиша. Ние не му се разсърдихме, щото на всички ни беше ясно, че в крайна сметка той ще плаща, пък и ни поръча нови. В 23.45 ч. точно ми звъни чичо Атанас, по-точно "клика", арменски sms праща. Връщам му обаждането, а той:

- Сега за онези ли пишеш!? Те ли ти плащат да ме плюеш?! Някакъв от тях е сложил линк към оная простотия в блога ти на собствената ми страница "Белия Лъв", дето ми се подиграваш там! Веднага да я изтриеш от блога си, не те е срам, че и чичо си Доньо си замесил! Изтрий, че ако те видя, ще те ошамаря!

* * *

Интересно нещо е българинът, сестри и братя, откакто съм прописал, само това чувам, защитавам ли кауза или човек - че непременно ми се плаща... Да, той българинът, знаете ли, никога никого не защитава, че даже и пари ако му дават, пак наполовина го върши, че и на една трета. Първо нивга не ще вземе всичките пари - предложат ли му 100 лева, ще вземе 20, но добра дума за "благодетеля" си не ще каже нейде, където може да бъде чута, освен евентуално на жена си вкъщи или под юргана на хуя си, щото си пази "реномето". Той "не може да бъде купен", нито благоразположен истински и ангажиран. па дори и да му даваш не, за да го купуваш, а за да му помогнеш чисто човешки, важното е за него, че тъй се чувства купен и унизен. Имал си бол пари - дал си му, па и сам фактът, че си ги имал ти, а той не е несправедливост канска, затова и е своеобразно възмездие смяната на притежателя само по себе си.

Ще вземе с огромна вътрешна съпротива - ще вземе, щото е некадърен сам да спечели, нито му стиска да се орепчи истински на работодателите си, дето му изсмукват труда и кръвта за смешни пари, а пък му трябват. А и дълбоко в себе си е уверен, че целият свят му дължи, тъй като е талантлив и способен до божественост, способен е без даже нищо да прави, ами просто тъй, "по само себе си". Ще те намрази и завоюва с тебе, щото заедно с вярата в божествеността си, гризе го и съмнението, че не е точно тъй, че е нищожен. Това е причината българинът да мъсти на чуждото благородство даже. 

Да, неговите "похвали" са безценни, не ще купиш на никаква цена добра дума от него, па ако ще и милион да му дадеш, от който той разбира се ще вземе има-няма 1000 лева, за да се чувства "неподкупен и независим". Хвали само тия, дето са живели преди минимум 1000 години. Защо? Защото не са му конкуренция, нямат шанс да го затъмнят, да го засенчат. Заедно с това ще намрази купилия го, тъй че рано или късно ще му отмъсти и ще му отмъсти пак така - на дребно, със захапка, с интрижка, точно както и на дребно е бил "купен". Затова и българинът ще хвали османлиите всеки път, колчем се сети, че са го освободили от тях русите, а на руснаците ще изнамира и измисля кусур след кусур, изпод вола теле ще измъкне, за да убеди себе си и останалите, че нищо не им дължи, задето са му подарили свобода и държава, а симпатиите му все ще клонят към турците, които са ебали и него, и жена му, и децата му. Защо? Защото нареди ли се до анадолския изрод, от само себе си блести, докато край руснака "изгряват" само комплексите му. 

А не знаете ли, че всеки българин е обществено значим, политически следен и е обезателно интелектуалец, па дори да е от село Константиново?! Нищо конкретно нямам предвид с това село Константиново, тъй просто ми дойде, ако ви дразни, сменете го със село Чернево, повече ли ви се нрави! Макар че и един константиновец познавам още, освен чичо Атанас, който в много отношения е баш такъв, само че в църквната общност. 

Затова и тука вечно ще виреят и владеят мутрите - и в обществото, и в църквата. Българинът ги люби и предпочита, щото на мутрата му стига пред него да стоиш насран и да мълчиш, слушайки го с "дистанцирано достойнство", намиращо се, разбира се, "достойнството" ти нейде много дълбоко вътре в теб, чак в... дванайстопръстника след втория анален свинктер, за което "достойнство" знаеш само ти, че притежаваш и жена ти, която се прави, че ти вярва. Пък мутрата ще ти даде пет лева, нему не пречи да го псуваш затворен в душната си задимена соба под юргана пред котката или пред оная си работа, както те е описал да правиш Христо Ботйов още. Затова ще предадеш Левски, понеже той "пет лева" за такива като тебе няма, а по-скоро шамар ще ти зашлеви пред всички и то така, че за никого не ще остане и съмнение, че го заслужаваш...

* * *

Но хайде да спрем за малко да сме сериозни, а да се посмеем пак за сметка на чичо Атанас, щото като си тръгна, предпочитам смях да отнеса, лайната ви си ги задръжте за вази си, намирисал съм им се. Не са златни, колкото и да ви се струва обратното.

Добре си я карахме с чичо Гошо и чичо Сашо миналото лято в магазина "Пикадили" като охранители, не просто спяхме, ами направо даже хъркахме в офиса на охраната. Това продължаваше месеци наред, докато не пристигна чичо Атанас и не заяви, че трябвало да работим, за да не ни уволнят. По-късно разбрах защо толкова държеше на това - беше твърдо решил най-накрая, след половин век неуспехи, да се задържи на една определена работа за повече от два месеца и пет дни.

За целта си донесе свирката, с която веднъж цяло лято бил работил на плажа като спасител. Дълго се опитвах да го убедя, че алармената антена на изхода е от половин година повредена и пищи без нужда и причина, че "Пикадили" не я поправят, щото са пред фалит, затова и слабо им пука за антената, че по тая причина и нашето там "пазене" е в голяма степен формално, че по-скоро касиерките и персонала пазим от хулиганстващи, отколкото стоката в магазина. Не ми повярва. Само чакаше да изпищи антената, докато някой клиент случайно минава покрай нея и викваше:

- Дръж го, Светославе!

Надуваше свирката и хукваше подире му. А аз се прибирах и заключвах даже в офиса от срам.

Имахме и три циганета, дето ги обичаше целият магазин "Пикадили - Парк". Идваха, взимаха от изхвърляните продукти с изтекъл или с предизтичащ срок на годност. Чичо Атанас първо ги заподозря, че крадат от магазина, после заподозря управата на магазина, че им дават изхвърляната храна на тях "чернилките", вместо на него "бледоликия", по нареждане на глобалистите от БХК. Буквално рече на единия управител: "Тука виждам дългата ръка на БХК!" и го остави да се чуди ококорен на съждението му. Да не забравя да ви кажа и че Наско е хитлерист. Дълго впрочем вярваше, че расите са четири - бели, черни, жълти и... червенокожи.

- Атанасе, - опитвах се да му обясня - индианците не са червенокожи бе, с кафеникаво-бакърен цвят им е кожата, а ги наричат червенокожи, защото са боядисвали лицата си за война с червена боя.

Не ми повярва, продължи да си вярва в неговото, бил чел у Карл Май, че са червенокожи.

Накрая на циганетата им писна да ги гледа лошо и преследва из целия магазин и май те точно му спукаха гумите на колата. Така Атанас престана да ги следи, расизмът в "Пикадили - Парк" във Варна умря бързо, подобно на Третия Райх и слава Богу крахът му не струваше 20 милиона жертви и разорени държави, ами само 70 лева за нови гуми на Атанас. 

Един следобед ми съобщи, че на следващия ден планира да ходи на протести и ме помоли да го сменя за няколко часа, докато е на смяна със Сашо. Аз обещах, но на следващата сутрин размислих. Обадих му се:

- Атанасе, не мога.

- Защо?!

- Получих... стомашно разтройство.

Какво се чудите на идеята ми - за толкова кратко време това измислих. Другата ми идея беше да да го излъжа, че се е счупил ключът в бравата на външната врата от вътрешната страна в ръцете ми, тъй че да не мога да изляза, но ми се стори твърде тривиално за такъв тържествен повод като протестирането на Атанас.

- Как можа така да го стресираш?! - разправя Сашо на другия ден, смеейки се - Беше дошъл на работа със знаме, високоговорител... Чакаше "на нисък старт" да пристигнеш, като му се обади, че няма да дойдеш, излезе направо извън себе си, добре че намери някакъв приятел от другия магазин да дойде да го смени!

Та мисълта ми е, драги читатели, за въпросния високоговорител, за него всъщност искам да ви разкажа. Заради тоя същия високоговорител чичо Иван веднъж не му продумал и думичка цели две седмици.

Чичо Иван, за когото също стана дума предния път, е половин грък, ползва електронна пишеща машина, вместо компютър, макар да има цели два компютъра у тях, за "всеки случай" ги има, както обяснява, които стоят невключвани никога, за да не би глобалистите и масоните да го "проследят по кабела за интернет и да го хванат". На тази машина Иван пише въззвания и обръщения към институциите за целите на малката им чета, която, съвсем в традициите на българския национализъм, е единствено честна и правилна за разлика от всички останали малки чети, всяка от които мисли съвсем същото за себе си, състояща се от чичо Атанас, чичо Доньо и една полуукраинка на име Диана, църковна иначе жена. която се мъкне с тях, че май няма какво друго да прави, но иначе я харесвам много, щото е симпатяга.

Та чичо Иван им помага, ама скришно, за да не го "хванат масоните за кабела" и никога не излиза на протести заедно с чичо Наско, чичо Доньо и с Диана и с третия чичо, който ходи с тях, дето тъй и не го разбрах кой е, за когото стана дума предния път. За беда обаче, понеже е доста заможен полугрък, къщата му е на самия градски център на Иван, на пътя т.е. към мястото им за протестиране до централните шадравани. Минали единия път край къщата му и Атанас вдигнал високоговорителя към прозорците му, провиквайки се:

- Излез Иване, не се крий, събери кураж и тръгвай с нас!

Чичо Иван после с дни не излизал от дома си, не вдигал на никого телефона, а на Наско не продумал със седмици.

* * *

Всичко това би било мило и забавно, ако на всеки кат в обществения строй и живот събитията и процесите тука не протичаха точно тъй. 

По чичовски.

Патриотизъм по български - нищо за обичане

Аз зная Пирдоп, зная и Прохода Козница, седемте реки зная (една по една), минаващи през село Лъджане (Антон) и кривите пътища над пропасти, през които се стига до Копривщица... Клисура зная и Карлово, Калофер зная също... В с. Антон за първи път се напих, а на Козница ядох чорба от глиганско месо, яздих и кон... Миришеше всичко на сено и на сливова ракия, на овче мляко, на череши и на дренки.

Зная Папас Чаир и ливадите навръх Пирин, сред които замалко да се изгубя, зная Садово и Хаджидимовския манастир, откъдето се вижда планината Али Ботуш и българо-гръцката граница, там кумувах. И село Рила зная над Благоевград - там клахме животни - в коленето на свинята участвах, но телето да коля не можах - заради очите, с които ме гледаше, дожаля ми... Знам и градовете Сандански и Гоце Делчев, знам и Петрич. Огняново и минералните бани, където съм се къпал знам.

Знам Кюстендил, където ходих влюбен "по кварталите" - веднъж в Жабокрът, веднъж в Лозно, знам Земен и Средорек, където ме заведе баба ми.

Аз зная Сливница и Костинброд, Волуяк и Петърч, Годеч... Там ядох пъпеш, накиснат в мед, зная и Своге с неговите шопски зевзеци, пих "младо вино" там. 

Аз зная Пловдив, Ямбол, Сливен, Карнобат и Айтос, зная Бургас, Несебър, Созопол, Китен, Приморско, Ахтопол и Поморие - през тях ме водеше татко, показвайки ми всичко, което "трябва да се види" в градовете на Тракия.

Зная и Плевен, баща ми ме заведе и там, а Враца отидох да я видя сам.

Каварна, Шабла и Балчик също знам.

Знам Шумен, където бях войник, знам Плиска, Велики Преслав и... Дивдядово, знам Търговище, знам и Русе. Знам Вълчидол, зная Разград, Делормана, Добруджа. Минал съм ги крачка по крачка.

Зная Мизия.

Знам Габрово, Севлиево, Стара и Нова Загора, Горна Оряховица, зная Търновград и Царева Ливада.

Всеки сантиметър от тая земя зная, която обичам без остатък. Но тая орда, дошла от на майка си путката - дали от Волга, Кавказ или Китай, без значение е от къде, нищо не знае, тя знае само себе си и кого да мрази, от кого да се страхува и на кого да слугува, за да краде. Нейният "патриотизъм" не е моят Патриотизъм, за нея всичко, което аз обичам, е просто пръст и листа, по които да сере и да тъпче.