"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

29 август 2017

Амнистия за проф. Вуйчо Ваньо чрез Една Жена


Скъпи Вуйчо Ваньо, Иване Димитров Желев, Професоре, една красива, умна и добра Жена ме помоли първоначално да изтрия или коригирам всички обидни за тебе неща в блог "Маран-ата", след дълго колебание реших да не го правя. Но тя изиска сетне от мене обещание, което й дадох, повече да не те нападам и нагрубявам в блога. Аз ще го спазя. Никога вече не ще те наричам: фанариотски измекяр, агент на три-четири наши и чужди разузнавания едновременно, комплотаджия, интригант и гешефтар.

Спаси се и ти зад женската пола, заедно с едно митроносно изчадие, което няма да назова по име. Внимавайте да не станете там прекалено много, щото все на някой от вас ще му щръкне гъзът навънка, колкото и добре да си въобразява, че се е скрил.

23 август 2017

Църковничарската чалга с митрополитите Антоний и Йоан


Когато митр. Антоний (+Живко Манекенът) излезе сутрин от извънредно скъпия си апартамент, купен му наскоро от "меценати" в най-скъпата част на София - до т.нар. Докторска градинка зад СОУ "Свети Климент Охридски", се качва на много, много, много скъпия си джип и отива с него до клуб "Резиденс", направен от олигарсите в бившата сграда на посолство на Китай, където засяда от сутрин до вечер, започвайки с кафето си. Между другото Живко паркира джипката направо върху тротоара пред клуба

Само членската карта за клуба струва 1500 евро на година.

* * *

Сега ще направим едно сравнение на две степени... Митрополит Кирил последната година се возеше в "Линкълн" на стойност 35 000 долара, който не беше нито закупен от митрополията, нито дори подарен, ами само предоставен за ползване на митрополита от епархийски съветник, внасящ тези автомобили от САЩ. Кирил пътуваше с него само в епархията, а до София ползваше кушета на нощния влак.

Дори преходното "звено" в архиерейската деградация между дядо Кирил и митр. Антоний - митр. Николай Пловдивски, в София пътува до дома на родителите си с градски транспорт.

* * *

Митрополит Живко, разбира се, има в джипката си и интелектуална украса - диск върху таблото с класическа музика. Живко обаче класика не слуша, Живко слуша чалга, особено когато се среща на Слънчев Бряг с Валери Симеонов, облечен всякога не по митрополитски, а по живковски - мъглижки - небреже.

...А през това време скромен монах в двора на Бачковския манастир проси, според разкази на мои приятелки православни християнки и богослови, посетили манастира наскоро, пари от случайните посетители за очната си операция.

* * *

В обновения синоден зоопарк от другата страна на сресания и лустросан в турбо-лукс мъглижки селянин, е Ямболският провинциал с претенции на богослов от международно ниво едва ли не, докато в Гръчко масово му се подиграват как превеждал "католикин еклисиан" (съборна църковност) с "икуменикин еклисиан" (вселенска църковност), но по-страшен от претенцията му на учен, е речниът и отмъстителността, граничеща с дива злоба, която можете да видите от sms-ите му до мене, в които "мило" ме нарича "жалка измет"

Имам само един въпрос, свързан с "остроумната" му игрословица относно "потъването" ми в изтрезвително отделение. Аз, като пия, изтрезнявам с мезета, не в изтрезвително. А в изтрезвителното има ли миди, "владико" Йоане?... Но не е ли това всъщност чалгата - в БПЦ с такива като Живко и Йоан, а в държавата - Бойко Борисов: агресивност, арогантност, разврат и лукс?

Добавено от днес - sms коментар от митр. Йоан на днешната ми публикация (тъй като телефонът ми разполага само с латиница и са малки копчетата, трудни за писане, давам коригиран текст на моя отговор: "Не бе, спряха ми интернета, но аз намерих... А ти я ми кажи на кой от вуйчовците ми куфарите си носил - на Рангел Стаменков - шеф на политическа милиция или на Тодор Стаменков - на криминалната в Ямболски окръг?"

18 август 2017

Бог се шегува три пъти с отец Георги (за Благодатта от Една Жена)


Моят приятел отец Георги много обича да повтаря как никога не псува "на майка", а ако някой край него го стори, държи му предълга беседа колко това е грозно и как е туй индиректна хула срещу Пресвета Богородица - нашата Небесна Майка... 

Един ден обаче имало погребение в храма. Пристигнал навреме, щото за кръщенета и водосвети може да закъснява, но за опело никога. Вероятно защото се тревожи за емоционалния комфорт на клисарката папа Пенка, която види ли катафалката да се задава към храма, крещи с все сила:

- Смъртта до'ди!

Пристигнал навреме значи, увит във всичките си свещени пищимали, както му е ред. Обаче се оказало, че в моргата били сбъркали покойника и вместо бащата и дядо на събраната многолюдна фамилия, били докарали негов съименник.

- Това не е татко! Кой е тоя човек в ковчега?! - викнал синът на покойника.

Опечалените си тръгнали да търсят плътския си отец, а останал сам нашият духовен отец Георги, който със сигурност закъснявал за някъде другаде, занареждал:

- Станах рано тая сутрин и си казах: "Отец Георги, /а вие, ако не знаете, не само попадиите наричат мъжете си "отче", но и оказва се, поповете сами себе си така наричат, което на мене лично ми се струва малко перверзно, ама какво да правиш - навици и комплекси пусти/, с Божията помощ и благодат днес няма да псуваш!", ама как да не псуваш бе, мамка им изроди да еба!!

...Втори път своенрaвната Божия благодат си направила майтап с богобоюзливия отец. Било във вечерта пред Йордановден. Прибрал се отецът у дома и понеже е много организиран, предвидлив и дисциплиниран, каквито учи да бъдем всички нас, приготвил си в менчето за ръсене на другия ден Богоявленска вода. Погрешка обаче в менчето сипал не водата, приготвена за ръсене, ами налял в него едно от пластмасовите шишета с ракия, за които от време оно го убеждавам, че мястото им е при мене, но той не възприема, че и на миряни Бог говори, затова и Бог, за да го вразуми, си направил с него по тоя начин майтап... Събудил се сутринта, влязал в единия си автомобил, погледнал менчето и се учудил, че въпреки минусовите зимни температури, водата не била замръзнала през нощта, макар да не съобразил да я прибере в дома си, ами я оставил навън в автомобила - и най-предвидливите и дисциплинирани хора, да знаете, понякога грешат. Прекръстил се благоговейно и рекъл:

- Слава Тебе, Боже наш! Какво чудо е Божията благодат, водата и при "минус 20" не замръзва, това сигурно и на моята жажда за святост се дължи!

Казал го два пъти, след като се прекръстил три пъти и потеглил да ръси по домовете... Хората, в чиито домове ръсил, гледали странно, след като ги поръсвали с ракия, вместо с вода, но си мълчали, защото ние българите, ако не смятаме, че на попа не се правят забележки поради смирение и благочестие, смятаме го поради църковна неукост - вярваме, че щом го прави, значи тъй е "по канон". А това, че сам не усещал мириса на ракия, вие глупаци нийедни, може да решите, че се дължи на снощен махмурлук, но аз няма да се съглася с вас... Отецът, не пие ли три дни, става заклет въздържател и всинца ни учи на пълно въздържание до... четвъртия ден, когато пристига с "две таблетки беналгин" на някой купон, както, ако щете вярвайте, аз го научих и обяснява, че ако непосредствено преди напиване изпиеш болкоуспокоителни, разминаваш се тотално на другата сутрин с махмурлука.

* * *

Трети път своенравната Божия благодат му изневерила в много важен за попрището му момент, обаче Бог, който много го обича, пратил да го спаси жена... Това се случило, когато след развода си, решил да се венчава пак... Имайки горчивия опит от описаните предни случки, решил да се подсигури срещу Опърничавата Благодат и пуснал слух, много преди официалното отваряне на досиетата за принадлежност на българските митрополити към ДС, че разполага с досието на дядо Кирил. Пуснал слуха пред свои събратя, за които бил сигурен, че ще го занесат на дядото, че разполага с досието му. А това досие, вие добре разбирате, че "неотворено" от държавна институция, има тежест колкото на лист хартия в клозет, както и психиатричната епикриза на митр. Николай, попаднала в частни ръце впрочем.

- Е, сега вече ще го разпопя!! - викнал ненашега ядосан Кирил от тоя евтин номер.
- Недей, недей! - примолила му се Една Жена - Чувам, че има почти десет деца.
- Да, - размислил Дядото - аз се чудя някои как две деца гледат, а той с десет как ли се справя??...

* * *

Вероятно моят приятел отецът и до днес си мисли, че "номерът с досието" е сработил. А всъщност истината е, че Бог го обича (както и аз), затова благодатта край него ту се крие, изоставяйки го да ръси на Йордановден с ракия, ту изскача за всеобща, включително негова изненада.

Амин и конец, както казва друг мой приятел - Витя Чеботар.

Да му еба мамата, не уцелих! (поп, ловец и Сашо Слава-Богуто)


Вървят си из полето свещеник и ловец. Ловецът следи за дивеч, а попът го наставлява духовно:

- Ако изскочи глиган, преди да гръмнеш, кажи "Слава Богу, ето глиган! Ако ми даде Бог да го гръмна, половината на попа ще дам..."
- Ами ако не го уцеля хубаво и разярен ми наниже една бивна в гъза?!
- Тогава кажи пак: "Слава Богу, за греховете ми Бог ме наказа, та да се вразумя, задето не пускам достатъчно често дъщеря си на "изповед" при попа"...

...И както си вървели, изскочила яребица от близкия храсталак. Вдигнал ловецът пушката, гръмнал, ама не усецил.

- Да му еба майката! - викнал ядосан.
- Не бива, синко, да псуваш, ще те накаже Бог...

След малко изскочил заек от близката горичка. Пак вдигнал ловецът чифтето, пак гръмнал, пак не усцелил, и пак:

- Да еба майка му, да еба!!
- Спри се, чедо, предупредих те вече!!

И в тоя момент паднал гръм "с Небесих" право върху... попа. И отгоре прогърмял Глас:

- Да му ... ..., не уцелих!!

Как се създава лична религиозна фирма с православен етикет

"...и няма да простя Каравелову нито една от неговите политически подлости" (Хр. Ботйов)
Ако вашата религиозност е окърмена с историите за светци, които с една торба през рамо и окъсани раса са навлизали в джунгли и там са покръствали само с едната гола проповед  и струящо от всеки техен жест човеколюбие и благочестие цели туземни племена, ако се възхищавате на св. Герман Аляскински или на римските мисионери от филма "Мисията", които са покръствали с риск на живота си и после с не по-малък риск са отстоявали човешкото достойнство на кръщелниците си пред самия папа и обкръжаващите го богати търговци на роби, ако Майка Тереза и нейната дейност в Индия ви е на сърце или тази на Архиепископа от Вселенската Патриаршия Атанасий в Албания, или пък на руските, сръбски, румънски свещеници и епископи в техните общества днес... Сбъркали сте значи църквата, където да търсите тия работи, за да ги видите и да се възтрогнете.

Две бяха доскоро емблемите на плахо и хилаво възраждащата се след 45 години комунизъм и повече от две десетилетия "бандитски преход" в България православната църковност, опитала се да си "спомни" дейността и житейското дело на митрополити като Варненския Симеон в духовната просвета и социалното поприще... Постепенно, разбира се, тези възстановки или реминисценции от славното ни Еказархийско минало, макар и разколническо и схизматично, заглъхнаха, умряха (или са пред умиране), превърнаха се от сенки в карикатури на първоначалния си замисъл. Центърът-приют за хора в неравностойно социално положение на отец Иван от Нови Хан и Православният център за духовно обгрижване на наркозависими във Варна.

Те не сполучиха в мисията си да "измият очите" на клира пред обществото, не само защото някои от тях се комерсиализираха, превръщайки се в търговски организации, предлагащи "социална услуга в религиозен десен", а и защото слабите пламъчета на духовна надежда, които тия запалиха и пробудиха в българското общество, бяха своевременно и доста бързо погасени от помията на владишки разврат, корупция, междуособни войни и грозни престъпления.

* * *

Ако това дело беше все пак от Бога обаче, щеше да устои въпреки всичките разрушителни центробежни или центростремителни въдовъртежи. То обаче е родено с "малформации" на лични амбиции и користолюбие. Дълги години мъдрото и благо отеческо ръководство на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил тушираше и компенсираше тия недостизи, но след смъртта му се видя целият комерсиален характер на начинанието. ПЦДОН се оказа "спасение" само за децата на богати родители, способни да "заплатят социалната услуга", при това вече със съмнително качество. При това не само заради безхаберието на Новата Владика, дето гледа само шкембето си и разврата, както и болните си амбиции за бяло було следва само, но и на решението на попа, който предпочете рахата и относителния си комфорт пред Евангелския Императив.

* * *

Първоначално това беше дело енорийско... Дърпа ме дяволът за езика да се подиграя с това, а се колебая, щото мнозина от участвалите в създаването му нововъцърковени православни християни с любов и радост го възприемаха като благословена част от новия си енорийски живот. Не искам да се подигравам, щото уважавам тяхната първоначална гореща любов към Христа и Църквата... Но оня ме дърпа за езика, простете ми... Това беше и време, в което фондацията на Пламен Сивов "Покров Богородичен" наливаше луди пари в "съживяване на енорийския живот в БПЦ" чрез финансиране на подобни инициативи. И след като нашите свещеници не успяха да се включат като "включващи" (а пробваха) в "Десетилетието на ромското включване" към щедрите пера за такава дейност от Община и държавни власти, откриха богатата мина на наркоманията - на хора, дето и да ги изоставят община, държава, НПО-та, родителите им ще продължат да дават мило за драго за спасението им... Тогава още не бяхме опрели обаче до кръвта и потта на майки и бащи, щото Сивов тъкмо се беше върнал от USA и раздаваше "едни луди пари" за такива работи... И тези хора ние все още можехме да обгрижваме с любов и вяра, щото вълчият ни глад за пари от другаде се утоляваше.

Но Сивов пари спря да дава, щото свършиха. По-точно свършиха парите на изпратилите го от ДС (включително негови роднини) в USA да се учи на занаята с НПО-тата, които тия бяха готови да дадат, преди да вземат от БПЦ "големите пари" - имотите, чрез които всеки устремил се към бялото було митрополит днес е длъжен да търгува за него с олигархията - било чрез обещания, било чрез дребни засега жестове.

След като Сивов се оттегли от отговорност, за да пее песните си "Охлюв" и "Чурулик", нещата взе в ръцете си Светият наш Владика Кирил. Кога със заповеди към големите централни варненски храмове, кога с уговорки в Общината, където той имаше добри връзки, основани на взаимно уважение, кога с пари от митрополията или от бизнесмените около него, работата продължи, при това още имаше любов и всеотдайност, щото още не се бяхме увълчили хубаво... Ей затова сега аз ги проклинам! Цялата тая гняс попска - "от А до Я", че още не беше Кирил погребан, когато вече търгуваха с групите сред убийците му за неизстиналия му жезъл... 

* * *

Няма вече фондации, няма вече Владика. Сивов свърши кинтите, изпя си песните и в момента само върти явни вече свирки на митр. Николай. За +Дебелата Берта, която най-добре плати за Варна, тука е само място за събиране на пари и силни приятели в подготовка на голямата битка за София след смъртта или оттеглянето на "патрика" Неофит и Бог ни е свидетел, че в това отношение поне като Неофит не сме, затова му желаем второто, а не първото.

И имаме вече собствено НПО със "специалисти", обучени да предоставят услуга според новите стандарти на ЕС и НПО-тата - обучени с няколко семинарчета с мултимедийни презентацийки, два "умни разговора" с някого край шведски маси и красиво изписани "сертификати", зад които стои основно разходката и голямата лъжа, че някому се учим да помагаме, докато всъщност взимаме заплати от родителите на богаташки синчета. От тия "сертификати" впрочем сам имам дузина, но тъй като са ламинирани, не мога да ги ползвам за това, за което единствено стават, още повече, че единият е подписан от Бисер Божков, а другият от човек, на когото аз писах "изложението".

Затова напуснах след повече година конфликти с всички, заради това, в което сме се превърнали, се отказах. Защото предпочитам чиста (поне за нещо) съвест, отколкото група "сертифицирани специалисти" да ме наричат конструктивен... Защо го пиша сега това ли? Мисля че след 11 години имам право да го сторя нали?

П. П. Да се държим по европейски, нали сме "сертифицирани", предлагам, щото инак тука, където съм отседнал, ми се намират подръка и някои много интересни протоколи за дадени събития, споменати в текста. Скоро ги открих.

16 август 2017

Курбани, дупета, раса и магьосници!


Седнал съм си на едно столче в храмовия двор оня ден, ям си от курбана с пилешка супа и гледам Хубавата М., дето е сготвила курбана, как го сипва по чашите:



По едно време се появява отец Я., слага ръка на главата ми, извърща черкезки очи към Небесата и:

- Но избави ни от Лукавия-я-я!...



Нямаше гръм "с Небесих". Но пък "отчето" пробва... Неговият духовен ментор отец Г., дето го направи поп полуграмотен граматически и "в крак" ограмотяващ се богословски. когото Яско имитира, преди година-време даже лъжица от Причастния Потир ми подаде и рече:

- За осъждане да ти бъде!



И пак нямаше "гръм с небесих".

Тия мъже в рокли докога ли ще пробват? Докато умра от естествена смърт ли, па да си я пишат на "заклинанията"?

+ Ники Хитро-Тъпото и кошовете, които +Живко плете с хуй

"...насън ме души / площадният кървав двубой / на твои герои, / платени със чужди пари" (Никола Йонков Вапцаров, "Родина")
Докато сбирщината от закоравели престъпници и цинични религиозни атеисти, които по инерция продължаваме да наричаме "свети" синод на БПЦ-БП, мисли че +Живко Манекенът е "нейното секс-острие", че е човекът, който я с онова отпред, я с другото отзад, събира за тях щедри дарения със секса си с "много богатите", тоя плете не само техните кошници, но и своята, тъче не само на техния стан, но главно на своя.

В списъка със завоевания на Живко отдавна не е само Ир. Кр., там са вече и Ир. Бок., там са Кристал. Георгиева., там е и, ха познайте кой - Кр - ян Виген - н, Изобщо +Живко въцъркови и "облагодати", Боже прости ми, цялата стара едра социалистическа номенклатура по единствения познат нему начин: навърза я в редица на мъглижкия си... свиневръз и колкото и да му се молят и да го зоват неговите Берлински епархиоти, той скоро няма да се появи при тях, щото има "работа". A ако "надене" на "коневръза" и Бойко Б., чак тогава работата му ще е докрай свършена и може да намине през епархията си, за да се появи за час на някоя от инициативите, в които неговите пасоми отчаяно се опитват да го привлекат.

* * *

През това време неговият истински откривател и продуцент, препоръчал го навремето на вниманието на митр. Николай и на 300 флейти свирил, ако ме разбирате какво искам да кажа, в спартанската битка по атинянски за Живко, беше си разглобил гардероба и само чакаше знак +Живко да се сети за реалния си благодетел и да го извика за митрополит на Стара Загора - еп. Сионий Велички по прякор +Кака Сиси, нине здравствующий игумен на Троянския манастир.

Ала +Живко не позова кака си Сиси, докато беше митрополит-организатор на изборите в Стара Загора, ами +Живко повика за митрополит +Киприaн Азиса тaм. Защо? Защото Сионий има заложби на "играч", който е много компроментиран, но и заедно с това все още може да разчита на приятелства и симпатии. А Живко е селянче от Мъглиж, Киприян е изоставено ромско дете от социален дом, пък Сионий има претенции и самочувствие на кореняк-софиянец, жител на кв. "Лозенец" и син на изключително богати родители от златарския бизнес. И +Живко предпочете да е благодетел на Киприaн, защото добре знае, че Киприан ще му бъде вечно благодарен, бидейки неспособен, а и нежелаещ, да прави нищо друго, освен да имитира диригенстване в разни оркестри и да качва записите си в youtube.com. Пък Сионий е способен да изненадва, щото е истински софийски "див тарикат".


* * *

Бялото патриаршеско було след Неофит, който по разкази на обличащите го за богослужение иподякони в хр. "Свети Александър Невски", е толкова болен, че изглежда и се държи като несмазана закачалка, което було Николай твърде издалеко и отколе подготвяше за себе си в своя църковен "шах-мат", се отдалечава все повече и по-сигурно от главата му на Николай Севастиянов (Стоименов). 

В "църквата" на Делян Пеевски, който има свой "Булгартабак", свои медии, свои владици "по майчина линия" и какво ли още не, възжелал да получи и собствен синод, митр. Николай вече не е галеник и фаворит, ами е такъв митр. Живко Манекенът. Николай иска да го запомним и като идеалист, затова в очите и плановете на старата партийна олигархия, днешен бизнес-елит, той е вече "бита карта", а селянчето от Мъглиж Живко не иска друго, освен швейцарски хотелски сюити, които ще му се дадат срещу имотите на БПЦ. Последното разбраха добре и мнозина от новите митрополити в БПЦ - варненският, русенският, старозагорският... Разбра го и Деса Пулиева даже, която според някои слухове се върти вече не около "вечната си любов" Николай, а именно край +Живко дьо Мъглиж... Само Григорий Врачански и Серафим Неврокопски нищо не щат да знаят - те са "духовни чада" на митр. Натанаил, на които "братът" на Натанаил проф. Иван Димитров Желев обеща, че един ден ще "командват БПЦ", тъй че ще чакат "своето", никога недочаквайки го и ще следят за комплименти за себе си в Двери бг.

П. П. +Живко, много съм зле с парите бе, срещу 10 000 евро (Нали имаш банковата ми сметка в Райфайзенбанк?!), предай на клана Пеевски, че ще ти дам да ми подържиш за 5 минути оная работа, след което сетне ще можеш да се хвалиш на всички, че си "галил овчарското куче на дядо Кирил".

14 август 2017

Как се "богословства", докато те сърби путката


Членове на религиозна общност, които нивга не са преживявали усещането и мисълта за Богооставеност като лична, екзистенциална катастрофа, за които смирението и покаянието не са вътрешни състояния, ами роли и думи, които могат да се "изиграят". Смирението се изразява в демостративен отказ от мислене и разсъждаване, а покаянието не преминава отвъд затрогващи неясни чувства, породени от минорната атмосфера в храма - ще ги видите снимани увити в шамии, с поли доземи, под които обаче често прозират прашки, държат свещички, а в лице неистово се стремят да наподобят изражение от икона, като най-често го докарват само до това на слънчасала овца.

И кулминацията на тая драма е когато някой, като Пловдивската Владика, пред тях вземе, че припадне, което тоя обикновено прави на средата или в края на голям църковен пост и то най-често пред очите на събраните богомолци, за да го видят как пости до самоунищожение... Пее, цял вдаден в богослужението, мирисът на тамян се смесва с тоя на скъпите му парфюми, а гласът му с гласовете от църковния хор или духовните му евнуси на клироса, па изведнъж се строполи на пода изнемощял от "пост и благодат". Туше!

Тоя водевил, който всички взимат адски насериозно, подменя и замества всичко - и покаяние, и истинско преживяване, и съвест, и срам, и страх Божий "с любов и вяра"... А една жена в ъгъла на храма неистово се опитва да се разплаче, но не заради греховете си, които рядко счита за истински грехове, а от кравешко умиление. Примигва с черешовите си очеса, почти се насълзяват, но уви - толкова я сърби путката, че не успява да се концентрира достатъчно за целта... Ха!! Сетих се един виц, дето не е много в смислова връзка с тия неща, но пък е хубав:

Влиза циганка при генеколог и му вика:

- Докторе, имам проблем с путката!

- Не се казва "путка", а "вагина", - срязал я - затова сега излез от кабинета ми и като влезеш пак, го кажи както трябва!

Оная излязла, след малко пак влиза и пита:


- Абе, докторе, как й беше на путката ми фамилията, че забравих?


Малко не ви ли прилича това на изповед при свещеника на стара прясно въцърковена номенклатурна партийна курва?

- Отче, грях ли е, кажи ми, че съм тъй наивна и добра?!

* * *

После идва проповедта. Пловдивската Владика ще говори за пари, имоти, политика и геополитика, за патриотизъм и история, Варненската Владика колко силно съжалява, че е толкова дебел, Търновският и Плевенският за "враговете на Църквата", които са се фиксирали в тях да ги омаскарят и съборят, като така всъщност ще съборят Църквата. Един ще богословства по сайта "Бъди верен" и книжлета на руски Гоголевски святоши, друг ще мъчи сакатия си мозък с вариации по проповедите на нови гръцки проповедници, прочетени в Двери бг.

Както "богословстват" владиците, тъй и поповете, това повтаря несръчно и причта. В Пловдив говорят под път и над път за неовизантийска симфония, която се разбира като църковна мутрокрация и обществена клерикална теокрация от ислямски тип. В Сливен за секса през пости, за секса в гъза, за секса без секс и изобщо като цяло главно за секс. В Русе се чудят дали аджеба педерастите, които живеят на съпружески начала в митрополията им и са си "верни", са по-добри от педерастите развратници, а във Варна миряните обсъждат какво заболяване има владиката ни, че се удвоява и утроява през месец, но на никой през "благочестивото" съзнание не минава даже мисълта, че всичко се дължи на факта, че яде като разпран... Богословие на парите, богословие на насилието, на търбуха, богословие на хуя, богословие на Содом и Гомор... Важното е за нещо да се говори, няма значение за какво, та да не чуем Божието мълчание, да не усетим Неговото отсъствие във всичко това.

Непокаяли се, непроменени, без съзнание за нужда въобще от истинска промяна, недокоснати от Светия Дух. Ние даже в мнозинството си не сме и "чули, че има Свети Дух", за нас това е име на храм, на църковен празник или най-много някакво "небесно електричество". Както кръстникът номинален християнин по време на свето кръщение чете вместо кръщелника си Символ верую, виждайки го текста за сефте - "...Разпнат при Потния Пилат", "...Духът Светаго, Който е говорил през прозорците (или чрез призраците)", така и сами ние чуваме и разбираме "Печат дара Духа Светаго".

* * *

Любими мисли - таван на богословието ни...

"Не съдете, за да не бъдете съдени е казано, свещениците има Кой да ги съди, не ние". Ех, как прилича тая конструкция на Титовото "Мене ще ме съди само Партията!" Но няма ли разлика в това да осъдиш човека и да отсъдиш за делото му, няма ли разлика като кажеш: "Крадецо, в ада ще гориш!" и "Ти открадна! Ти уби, ти измами..."? Щото както е писано "Не осъждай!", тъй е написано и "Горко на тези, които наричат злото добро и доброто зло!"

Нека си мълчим за греховете, които виждаме, че даже и очите ни бодат, щото трябва да имаме любов, пък според Апостола, "любовта дълго търпи, всичко извинява". А със Закона Божий какво се случи?! И кой е онзи, който може да "иде отвъд Закона" заради любовта? Не ли тоя, който е постигнал светостта? Този, комуто Законът е изписан в сърцето. Този няма да пренебрегне Закона, заради някаква абстрактно чувствана любов, която често е чисто и просто маска за страх и човекоугодничество, на користолюбие. Този ще поеме върху себе си чуждия грях, ще изтърпи последиците му върху себе си, вместо ближния, ще превърне чуждата болка и в своя, но не ще зачеркне "и йота от Божия Закон", щото християнска любов е винаги жертвена, но всякога трезвена и лична.

* * *

Двама наркомани от лекуващите се покрай енорийския ни храм миналата година задигнаха на два пъти касичките със стотинки. Кражби, възлизащи има-няма на по 20-30 лева. Свещенниците веднага сложиха в храма, че и в двора, камери за видеонаблюдение, вързаха касичките с вериги... За 30 лева. Срещу единия пуснаха оплакване в полицията, беше обявен за национално издирване и сега лежи в затвора. Заради няколко други кражби и 30 лева? Добре, кражбата е кражба и не бива никак да се толерира, ако ще да е за 30 стотинки. Но защо един изпаднал наркоман лежи в затвора за 30 лева откраднати пари, понеже е бил в абстиненции, а пред владиците си, задигнали милиони от чиста наглост и лакомия, тия мълчат и се умилкват?... Ние и половин люта дума не смеем да им кажем на тях и на владиката, щото не е "смирено и благочестиво", нямаме право гласно да отсъдим за делата им, а те за 30 лева за нас не просто отсъждат, ами и ни осъждат. "Не съдете, за да не бъдете съдени" за тях що не важи?... Но не чакайте толкова дълбока мисъл и идейна последователност от путкиното "богословие"!

* * *

Тръгнал дядо Гавриил Ловчански преди години да носи един милион синодни пари "на сигурно" в руска банка. До Москва не стигнал, щото пътьом се отбил в Париж, където купил апартамент на конкубината си рускиня. Но за него няма заснемащи камери пред църковните каси, за него има микрофони на всякакви медии, пред които разправя "как спасили с братята си владици Православието, като отказали да ходят на събора в Крит". Добре, те спасиха Православието от лошия Вартоломей и папистите, ами Православието от тях кой сега ще го спаси?

Толкоз!! Вдигайте се веднага, щото аз такъв свински ярем няма да търпя, нито морал престъпници ще допусна да ми четат!!

12 август 2017

Сакралният некрофил митр. Антоний подписва гробове

















Митрополит Антоний - Централно и Средно-европейски митрополит на българската емиграция, издига в Рилския манастир паметник на гроба на предшественика си митр. Симеон, на който не пропуска да се "подпише"...  Да се подпишеш върху чужд надгробен паметник Вие ми кажете за какво психическо заболяване е признак в случая със селянчето от село Мъглиж, чийто произход е в дълбока тайна за всички, освен за мен - почти всички други смятат, че е от Стара Загора... Аз не съм специалист и затова не мога да поставям никому диагнози, но ако има сред вас истински специалисти, кажете ми на какво заболяване е симптом това, което Живко Киров Михалев прави.

Мечтата на митр. Николай, според наши общи добри познати, е да запише "името си със златни букви в историческите хроники", подобна впрочем на тази на Вселенски Патриарх Вартоломей. Мечтата на номиналната патрика Неофит е "докато има БПЦ, името му да се поменава при Великия Вход на Божествената Света Литургия". Ние бихме могли да цитираме съвсем уместно по въпроса жаргонната българска поговорка - "Имената на глупците висят по стените", но повече ни блазни в случая сериозният въпрос - как така няма да поменаваме на Великия Вход отдавна вече името на Светия ни Патриарх Евтимий Търновски например, а на Неофит ще го правим "до откат", според фантазиите му.

Но на Николай и на Неофит, колкото и да е гротескна мечтата, а и изпълнението й, все пак в нея има нещо "човешко", за бесовщината на Живко Манекена - митр. Антоний намерете определението и диагнозата вие, моля.

* * *

П. П.: Живко, идиот ненормален, колкото жената на полковника е подполковник, толкова и ти ще се сподобиш постфактум с епископско достойнство, каквото при хиротонията си си нямал в действителност, ако щеш се подпиши и на Луната "от името на старите владици" не с мастило и боя, ами с хуя си.

Пияният концептуализъм на Андрей Романов



Господине Андрей Романов, чета новия ти текст, публикуван в сайта на поп Божидар Главев и от вчера следобед се колебая дали да те адресирам по негов повод в мой текст, защото силно се съмнявам, че ще го прочетеш. Но тъй като ще го прочете Главев със сигурност или ако не той, то поне неколцина мои и твои приятели, все пак ще го направя.

Един много нездрав концептуализъм се наблюдава в писането ти и в мисленето ти, доколкото писането отразява мисленето ти, Андрей. Наблюдавам го още от времето на твоите възторжени текстове по повод на патриотичните и националистически позиции на сръбските политици относно Косовската криза... Да, да почнем с Косово и Сърбия, защото у славянофилските и патриотично-православни кръгове от мислители, на които Путин и Русия силно импонират понастоящем, тези две позиции - относно това дали "Косово jе Србиja" и отношението към Православието и Църквата като присъствие в обществото силно си приличат. Миришат сходно, ако щеш пък тъй го прочети.

Тезата, лайтмотив във вашия концептуализъм е, че Косово непременно, безостатъчно и безусловно е част от Сърбия. Това е обусловено и предопределено културно, исторически и духовно. Исторически е така, защото колкото македонските български (със силни сръбски примеси) славяни са древни гръко-македони, толкова и косоварите са древни илири, още повече, че заедно с тях в Косово живеят и албанци, които не са, като мюсюлманите там, търсещи за себе си древна и митична идентичност (подобно някои движения сред българските помаци днес, които се облягат на някакъв древен тракски идентитет), а има и сърбоговорящи православни албанци (косовари), наричащи се горани, които ние познаваме като арбанасци, според някои обаче косовски българи.

Но историята е курва, Господине Романов, тя обича да пее силно разкрасени песни не са истината, ами за силните си любовници - настоящи и скорошни (минали или бъдещи), защото "историята на песните" забравя, че великият и титаничен бой на св. княз Лазар Сръбски срещу султан Мурад е всъщност битка на васален на българските царе в Търновград местен владетел (каквито са и всички Неманичи) срещу нашественика, както и че във войската на Лазар има много българи и ромеи също. 

Та така - Косово е Сърбия по-силата на стеклите се исторически процеси и обстоятелства, с уговорката, че историческа справедливост няма - Косово е Сърбия, Косово е и България, но в никакъв случай Косово не е възкресена държава на илирите, наледници в един момент може да се окаже, според собствените им фантазии и на Римската Империя. По същия начин Македония е и България, и Сърбия, и Гърция, но никак не може да бъде Александровата елинска македонска държава.

Но освен окрупнената и силно митологизирана за целите на твоя концептуализъм "историческа справедливост", която на моменти ти превръщаш в метаисторична чрез религия, има и една близка историческа правда, която се припомня не в песни, а се помни от лични преживявания. Защото за десърбизацията на Косово огромна вина носят и лично, и колективно сърбите, а не само някакъв световен USA-ционистки заговор. 

На първо място косовските сърби са именно тези, които са продавали, и то поголовно, къщи и имоти в Косово на шиптърите, за да си купят апартаменти в Белград и да изхарчат парите, оставащи след извънредно щедрото заплащане. И тъй като за шиптърина документите не значат нищо, ами главно и само "честната дума", договори за покупко-продажба е нямало най-често. И така заедно с военния конфликт са пристигали и "бившите собственици", които с югославската армия са прогонвали "купувачите" от домовете... После продавали имота на други шиптъри и пак се връщали в Белград... И това си го разказват масово самите сърби.

На второ място социализмът на Тито и наследниците му е този, който като социална и политическа (и икономическа) система, отглежда една агресивна и престъпна социална група в лицето на шиптърите, дето още от Римско време я познаваме като "клиентела", подобно както българският социализъм откърми тази на някои групи цигани у нас. Хора, живеещи на социална издръжка главно. Но ресурсите за тяхната подръжка не се крепяха даже и на собствена държавна печеливша индустрия, ами на заеми от международни еврейски банки, от които югославските социалисти са се ползвали охотно и нашироко - главно за себе си и фамилиите си, а сетне и за издръжка на доволната сравнително клиентела, тъй както собствените ни български "социалисти". 

Евреите обаче накрая си поискаха своето и всички останаха гладни - на ръба на гражданска война. Но научиш ли една група хора да живее без да се труди, тя ще потърси други начини да продължи да живее тъй, спреш ли ти да й даваш пари. Косоварите се обърнаха към наркобизнес, търговия с оръжие, с живи хора или с техни органи и се обърнаха срещу доскорошните си благодетели... А руската външна политика, на чието внимание ти смяташ, че импонираш с подобни текстове, прекрасно разбирайки стратезите й тези неща, не влиза в реален конфликт с никого за Косово в полза на Сърбия, а само прави неясни жестове, защото руснаците са наясно, че културно, духовно и исторически Косово може и да е част от Сърбия, но социално и политически, тука и сега, Косово не може да бъде Сърбия, освен ако нещата не се решат по древно-източен и сталински модел - геноцид или изселване за неудобната група в региона, което и югославските комунисти пробваха, та се стигна до взаимни кланета... И още повече, че в Косово понастоящем въпросът става главно демографски - не политически, не икономически, не исторически, а демографски - там вече сърби почти няма.

* * *

Ти, Андрей, си глупак. А размисляйки върху твоето "цялостно творчество", установявам че винаги си бил глупак. Днес жертва на месианския ти русняшки панславянски и оправославчен концептуализъм става и БПЦ, ужким защитавайки я. В текста ти при Главеви, който е повод за моя сега текст, ти го прилагаш и към Църквата в България тоя концептуализъм, не държащ сметка за почти никакви факти. БПЦ е априори, според тебе, стожер на култура, историческо крепило на народа, бастион на морала, Цитадела на духовността. Затова и я защитаваш срещу всяка критика.

Андрей, тя не е това днес, ами даже е обратното - от Последните Крепости на мафията сега е тя, а ако беше тя туй, което й отреждаш в своята защита, бъди сигурен, че от защитата ти нужда не би имала - ни от твоята, ни от моята. Идеологически опиянената от твоя реакционен консерватизъм или от либералния фашизъм и фанатичен плурализъм на колегата ти Калин Янакиев история, облечена в доктринерска философия като неговата или доктринерска политология като твоята, е курва. Но на вас такава си ви харесва и аз ви разбирам: пияна жена - весел креват, казва премъдрият ни български народ. Обаче истинската трезвена история добре знае, че групата, носеща закон и право в една държава и общество е държавнообразуващата и обществено-конституиращата, колкото и малка спрямо останалите да е, което охотно и с радост би се признавало от всички останали. Ако БПЦ-БП беше такава - и като институции, и като религиозно общество, твоят адресат в текста ти, комуто тъй силно се гневиш, не би призовавал представителите и водачите й да мълчат. А напротив, биха я хората търсили "под дърво и камък", независимо от етническата си или религиозна принадлежност... Както мюсюлманите почитат св. Георги или Пресвета Богородица, че и Самия Иисус Христос, но в храмовете, превзети от Пловдивската Владика, когото ти сега защитаваш, не стъпват, че даже и издалеко заобикалят, тъй правят и мнозинството православни българи - иконите са у тях, Библиите също, но в храма ги няма, заради тази мерзост на запустението в БПЦ, която ти сега обслужваш и пазиш.

09 август 2017

За робията и сметките на българския поп


Единственият момент, в който на българското "бяло духовенство" - поповете са били внесени някакви социални осигуровки, е докато митр. Кирил Варненски и Великопреславски изпълнявал длъжността на временно управляващ митрополит и организатор на изборите за нов владика след смъртта на митр. Арсений в Пловдив.

По разказите на мой близък познат варненски свещеник, дядо Кирил заварва в сметките на Пловдивска митрополия 20 000 000 лева, спестени от митр. Арсений. Веднага превежда в сметката на светия синод 6 милиона от тях, с които се покриват социалните осигуровки на всички свещеници на територията на БПЦ. Моят познат в черна рокля и странна шапка продължава със сметките, споменава за някакви още 5 милиона, за които не разбрах къде били дадени и накрая заявява, че се губили общо 9 милиона, дето ги "писа в сметката" на дядо Кирил. На моя човек окото му е по-голямо и от шкембето му, тоя години наред беше абсолютно уверен, че в църковната организация, в която допреди месец и нещо работих, съм взимал по 1000 лева месечно, докато взимах цифром и словом 283.40 лева, тъй че, не е изненада никаква, че е твърдо убеден как някой е прибрал 9 милиона, друг 100 000 и т.н., пак аз скромните на техен фон - 1000 лева, докато за него кукиш. За него сме чували да е споделял пред общи приятели как види ли пари, се разтреперва, следователно допускаме, че сънувайки ги направо еякулира.

Факт са и нещата, които направи в Пловдив първоначално Николай - подмяната на расата на свещениците, ремонта на някои храмове и манастири, увеличението на попската заплата с 200 лева повече, отколкото е в останалите епархии на БПЦ. Факт са и закупените лимузини, и оргиите с местния бизнес и политически елит, на които се е леел алкохол, изобилствал е кокаинът, както и младите момичета (или момчета - по избор), за които са наемани цели етажи в парк-хотел "Ленингард" или "Новотела" по разказите и на еп. Генадий Стандзиус, и на някои словоохотливи пловдивчани... Факт е и луксът в митроплията, поставените от Николай охранителни системи, екипът нает за личната му охрана от 4-ма души, асансьор за... двата етажа... С маниерите и начина на живот на +Николай не останалите му 9 (или 12) милиона, а 90  и 120 бързо и лесно ще се стопят.

Но ние в момента не смятаме кой какво е взел или изхарчил и за какво, ами рисуваме портрета психологически на българския поп, гледайки го фронтално и "натюрел" в лицето на моя познат, дето види ли пари, примира и го тресе, а заедно с това слугува за жълти стотинки почти цял живот. С около триста лева месечна заплата, без социални осигуровки, с богослужебни одежди от найлон върху раса и подрасници от лоша коприна или даже също от найлон при летни адски жеги... Аз затова и всеки път видя ли го тия дни, все го питам: "Отче, отче, не ти ли е горещо с тия всичките дрехи?!", а той почна да се тросва: "Млъквай, стига вече бе!!". Заплатата на митрополита му е двойна и тройна, същевременно митрополът има пълен и абсолютен достъп до епархийските каси, по два пъти годишно българският владика оставя баснословни за нашия стандарт суми, за да се облича в гръцки църковни магазини в скъпи и удобни богослужебни дрехи и раса. А назначен само с една заповед, без никакъв трудов договор с митрополията, попът във всеки един момент може да бъде запокитен нейде в най-затънтения край на епархията, в села с по пет бабички, където не само пари никакви няма от треби, ами Месечината гледа цяла нощ през дупките на храмовия покрив, докато на две пресечки от храма - в гората отсреща, се ебат вълците. Последното може във всеки един момент да се случи не само, ако попът ядоса владиката, но ако стъпи накриво пред приближените му свои събратя попове, пред чистачката в митрополията, в случай, че владиката я поебава отвреме- навреме, пред шофьорът му или пред братовчед му.

Пловдивското свещенство е доволно обаче - имат по 200 лева отгоре твърдо, с които могат да си платят тока, а когато сайбията им се ядоса или реши да стегне каиша около шията им, обича да казва, плашейки ги, че скоро пари за надбавките може да няма и им напомня как събратята им във Велико Търново и стотинка за заплата не взимат, а ядат... свещи. За да не загубят 200-та лева, те бързо забравят, че ако бъдат разпопени по някаква, често случайна причина изпадайки в немилост, ще останат на пазара на труда даже без няколкомесечните помощи, които инак получава всеки продавач на зарзават от държавата, бъде ли му прекратен трудовия договор и гневът им към владиката се стапя, още преди да се е надигнал. За да запазят едни 200 лева върху 300-та, подхвърляни им с презрение като на кучета, те ще си замълчат за всяко престъпление или налудност на Владиката си. Така е в цялата БПЦ в момента, макар и за по-малко, отколкото в Пловдив, пари, а в Търново даже и за без пари, ами за мижавия процент от продажбата на свещите и требите.

И ще злобеят, подобно на моя цитиран вече приятел в расо, не само срещу владиците си и приближените им техни събратя тайно, но и явно дори срещу тия, които са им направили добро. Това е българският поп, няма нищо общо с оня образ от Възраждането ни. Не очаквайте нищо от него добро.

08 август 2017

Махат Царските Двери в Храма за дядо Йоан в София!


Дядо Йоан Варнески в любимата си Софийска семинария

А в храма на Софийската Духовна семинария, както разказват други семинаристи от София, когато отивал да служи света литургия Негово Високопреосвещенство митр. Йоан Варненски и Великопреславски, махали, ако щете ми вярвайте, царските двери пред светия олтар, откачали ги от пантите, защото Владиката иначе не успявал да мине през тях. Заклещвал се бил, щото може да е нисичък, ама е широк!!


Дядо Йоане, върни се във Варна!! Обещавам лично да ти издействам въжен лифт, който да те отнася от покоите ти в Митрополията до светия олтар в Катедралата, спестявайки ти всякакви такива неудобства!

* * *

Пък семинаристите са усетили веднага почти ползата от държавната субсидия от няколко милиона лева за училището си - ръководството им купило... бойлери, както и най-сетне били преместени от спалното помещение тип мазе в друго, надземно... Догодина, ако държавата отпусне още няколко милиона, може и да им купят нови чаршафи, стига въобще да имат стари, щото за времето на еп. Сионий Велички като ректор чаршафи даже нямало, ами спели на опикани стари дюшеци.

07 август 2017

Хайде да броим (църква в плен на Левиатан)

"На война не тръгват само бездетните мъже..." (из "Патриотът", един филм с Мел Гибсън/
Имаме 12 митрополита в БПЦ и един патрика /да не пропуснем да го наречем номинален/. От тия 12 двама-трима са си сбъркали призванието и професията. Един, като дядо Йоаникий, просто поради душевната и духовна своя кройка, не е за митрополит, той е за духовен старец в манастир и ако беше се реализирал в това, вместо да се опитва с десетилетия да администрира една огромна епархия, пълна с всякаква сволоч и даже твари можем да ги наречем сред свещенството, към които тоя се опитва да прилага монашеско любящи мерки и теглилки, без да разбира, че пои и къпе свини в кладенчова вода, сигурно щеше да остави името си в най-новата история на БПЦ редом с неколцината уважавани от мнозина старци и изповедници в манастирите, вместо да си спечели прякора Иванчо Путката.

Йосиф (на САЩ, Канада и Австралия) е роден за две неща - или за драматичен актьор или за циганка-оплаквачка, а дядо Гавриил не е за митрополит, ами за набожна каеща се италианска проститутка създаден - все докато се чуди кое е правилно и неправилно, се оказва употребен.

Други неколцина не са се объркали, просто не са разбрали правилно в какво се забъркват. Ако бяха станали играчи на топчета в играта "Тука има - тука нема", щяха даже да са ни симпатични, да се спираме понявга да ги гледаме как лъжат разните наивници с бързите си ръце, без да ги осъждаме, но и без да завиждаме на излъганите за преживяното. Има и още двама-трима, дето ако се обръснат и облекат цивилно, по-скоро бихме очаквали да ги видим в района на Софийската Централна гара, гримирани и епилирани да проституират, отколкото в ролята, която понастоящем изпълняват "по съвместителство" в БПЦ-БП. Останалите са закоравели престъпници, отхранени още от времето на БКП и НРБ в твърдо усещане за безнаказаност.

Монашестващите, ако искам да ги броя, трябва да си направя регистрация във всички възможни гей-сайтове и чатове, което настоявам да пропусна. 

Епископите на разположение в БПЦ са около десетина. Около осем-десети от тях ще ги видите дежурни в избирателния лист на синода при избори за освободено митрополитско място. За всеки от тия осем има сериозен компромат, особено за често попадащите в първите две избираеми позиции след епархийския избор. Те са сиреч предварително обяздени и обюздени. Забележете, че гръмне ли скандал около епископ на разположение, ние все по-често започваме да го виждаме обнадеждаващо класиран при зачестилите в последно време избори... Гръмне ли скандал около някой епископ, колкото е по-голям, толкова е по-вероятно да го видите скоро с митра. Защо? Вие не можете ли да кажете сами защо?

Има едва двама-трима, които не позволиха да им се закачи за шията компромат доброволно, не се съгласиха да пребивават до шия в общите лайна, за да се надяват на някаква реализация нагоре в кариерата. Един от тях е в изгнание, друг в забвение, а трети е жертва на непрестанни църковни дела срещу себе си. 

Хайде сега да броим поповете. Под 800 души /подробности ТУК/ Един от 50 свещеника има отношение към духовно-просветна и социална дейност в енорията и епархията си. През един сред тия 1 на 50 са тези, които имат идея сериозна как да я осъществяват дейността, през двама сред тези с идеите са тия пък, които са получили от митрополита си или друга религиозна организация ресурс и зелена светлина да го правят, а едва всеки трети или дори четвърти от тях, стигнал до това да го върши, прави го с чисти и безкористни подбуди.

Миряните са около 1000 души, ако сложим и работния персонал по митрополиите и храмовете, заедно с навъртащите се около владиците техни роднини, ще се получат около 2000. Всичките са преброими по групите във facebook, като най-влиятелните и активни сред тях са именно такива, които рядко ще видите на богослужение, ако въобще някой им е виждал наживо очите, често са най-познати по псевдонимите си - най-кресливи, най-уверени и винаги с претенция, че са "най-силно на "ти" с богословието", обикновено зад тях обаче стоят с цели дузини платени тролове.

Тази "Общност" разполага с огромна база от сгради и имоти, оценими на около 6 милиарда в евро, с държавна субсидия, постоянни държавни дотации и солидно перо чуждестранна помощ от различни страни... Кой Октопод би отслабил и за миг хватката около нея?

Обречени сме. Няма изход. Особено след като даже тези от нас, които си дават ясно сметка за ситуацията, казват: "Нищо не може да се направи, съжалявам, деца имам, хляб и аз трябва да ям, не мога да ям камъни!"... Ами яж лайна, друже, да ти сера и аз в устата лакома на дребно и страхлива, след като не знаеш да ядеш камъни!!... 

Извинявам се пред дамите...

Задкулисието и двойното криво огледало facebook

"Много сенки разменят местата си, сто идиота си подават ръка... А някакъв тип си мели кайма!" (Милена Славова)
С новите митрополити нешата и не се промениха въобще, и се промениха доста в известен смисъл. Зависи от каква перспектива ги гледаш. Домакинки, секретари, шофьори, разни "байовци", както се наричаха обслужващите работници по подръжката в държавните учерждения в близкото минало или дребни хитри попове колят и бесят, решават - забраняват или разрешават и сега, както и преди. Докато владиците си гледат "кефа, разврата и масрафите". Така беше във Варна за времето на дядо Кирил, ако си достатъчно глупав да им се довериш на тия, а не се опиташ да стигнеш директно до него, така е във Варна и сега, но с тази разлика, че владиката не можеш да го откриеш, па и да го откриеш, полза голяма няма да има.

Така в момента е и в Старозагорска епархия. Там нито Наташа Войкина - госпожата предмет на текущите ни публикации, нито даже митр. Киприян Старозагорски нещо решават. Там решават секретарят Петър, според чиито думи лично "реди и подрежда свещеници и разпределя енории" и бившият Шипченски брат Богослов, точно както навремето в Русенска митрополия любовникът на митр. Неофит (нине здравствующий номинален патрика) Ачо Младенов или дяконите на Калиник във Враца. Същевременно +Киприян-Азисът има само една цел и интерес - да имитира музикално диригенство, за което няма нито образование, нито умения, но според стария виц, сбъдната е една мечта - да "работи" поклащайки палчица.

Кое е различното обаче. Различното е сега, че тези, действителни "управници", останаха в сенките. Преди можеше да им се сърдиш, да се пробваш да ги заобиколиш и наиграеш, сега не, защото фокусът е в други, които обаче нямат нищо общо със случващите се наистина неща, които са "фактори" и "величини" само във виртуалността. Отваряш facebook и оставаш с впечатлението, че ако искаш да разбереш какво и защо се случва във Враца или Стара Загора, трябва да питаш Наташа Войкина, за Сливен - поп Силвестър... Поглеждаш "листа им с приятели", подбрани обикновено да са впечатляващи, като с 99% от тях тия не са говорили лично никога, камоли виждали, а едва с 10% от тях е вероятно да са разменили по някоя реплика в чата от сорта на "Здравейте, честит празник!", което обаче не им пречи къде несъзнателно, къде съвсем съзнателно да те оставят с впечатление, че в едно гърне пърдят. Но ти се зачиташ в статусите им, преброяваш "по имена и цифри" лайковете им. вглеждаш се в снимките и публикациите и си казваш - "Ами да! Това е моят човек за туй, което ми е нужно!" Много често самите те нямат намерение и желание да оставят точно това впечатление, ами просто обичат да говорят и да бъдат слушани, да кажат нещо всеки ден и да се покажат. Ама ефектът е един и същ, независимо искат ли го или не го искат. Те сега са "говорителите", "свързочниците", "пи-ар" на владици, които пък рядко нещо въобще за тях знаят или ако го знаят, тайно им се присмиват - искаш ли среща с владиката или най-малкото да си пофантазираш какво е на конкретен владика мнението по някой църковен или богословски въпрос, чати си с тях или чети между редовете на често противоречивата им и объркана виртуална активност.

И така, църковното Задкулисие, с което преди четири-пет години тъй дръзновено се борихме, че даже решихме как сме го преборили, което доскоро се маскираше и търсеше сенките, сега застана зад едно двойно криво огледало, наричащо се facebook, защитени двойно днес - не само с глупостта ни, но и със собствените ни фантазии за нашата значимост и величие. Задкулисието ни остави да си играем ние самите на задкулисие във facebook, а лелки, байовци и шофьори продължиха да управляват цели огромни епархии.

06 август 2017

Официално от Наташа Войкина с видео



по повод на:



- 1. Не ме е бил мъжът ми никога, камоли за изневери, била съм го аз, замеряла съм го с кухненска посуда по краката. Баща ми даже го съжаляваше и го успокояваше. И никога не съм му изневрявала!

- 2. Не съм казвала на мъжа си попа: "Ти си излизай, ако искаш в Разкола, аз оставам при Калиник!", казах му, че ще го чакам при митр. Калиник. Сега може да сме разведени, но мъжът ми отец Иван е голямата ми любов.

- 3. На никого сега не съм обещавала от свещениците, за които си писал, че ще им уредя преместване да служат в Старозагорска епархия при митр. Киприян... Те ме молиха, аз питах Киприян, а той ми каза да им предам да си пуснат молби на общо основание до епархийския съвет.

В предварителния разговор:
- Светльо, ще те осъдя за един лев, но тия врачани, дето са ме "натропали" пред теб, ще ги скъсам!
- Ще ме осъдиш?!
- Да, за един лев, освен че работя във вестник, съм писар в една адвокатска кантора!
- Няма да ме съдиш! Ти ме обичаш...

...Тишина.

П.П. /от facebook-чата/
"И те моля да приключваш по-бързо с мен, аз не знам с какво съм интересна, имам много работа до 23.00 ч., губя си времето с глупости. Пак ти казвам, че бива веднъж, дваж, забавно е. Но аз не съм публична личност, не можеш да ми отделяш толкова внимание. За всички лъжи и недоказани хипотези се носи отговорност. Вече става досадно. Навремето така писа за семейството на о.Силвестър цял сериал. Никой не го четеше накрая. Какво ме правиш зорлем известна?!" (Наташа Войкина)

Facebook на колела (Голямата Старозагорска разходка)

"Златно жито зрее, прост народ живее" (Йордан Йовков)
Не, не спи, дори не дреме Госпожа Наташа (Войкина), тя истинска чета събра и поведе от цяла България към Стара Загора след побегналия й от Враца митр. Киприян, чета от попове и даже попадии, цяла лития направо организира през facebook, но вместо с хоругви, с оная работа на Наташа напреде, прости ми, Боже мили! С влакове, с автобуси, с леки автомобили, някои с поморийски мидени черупки по подметките, други със следи от буци северняшки чернозем стъпиха в Стара Загора и всички с едно име на уста, името на митр. Киприян и думите: "Изпраща ни Наташа Войкина, дядо Киприяне!"

А Киприян не знаел, не очаквал... 

В преследването на любимия си митр. Николай леля Руми Демирева в Пловдив поведе рота с журналисти, начело с Евелина Здравкова - действителната й подстрекателка за любовната афера с +Николай, а не аз, както бяха убедени докрая отец Димитър Амбарев, Бог да го прости, мама Надка и няколко приятели...

- Да, да, братко, - съгласяваше се ужким, но само привидно явно Амбарев, докато отричах, че имам пръст в историята с леля Руми - ама сега, ако изнамериш и някой педераст да започне да му се обяснява из медиите в любов на Николайчо и да го преследва, още по-добре ще сториш...
- Ама, отче мили, не съм аз режисьор на драмата с Румяна!!
- Да, братко, да, да... И все пак помисли не можем ли отнейде да намерим сега пък някой травестит за същата цел?!...

В преследването на митр. Киприян Наташа обаче заложи на сигурно, вдигна в любовното преследване цялата БПЦ. Успя да ги излъже тъй хубаво, че тия станаха от компютрите си, с които се бяха сраснали, излязоха offline от facebook и подпалиха кой каквото има - един коли, други чехли към Стара Загора. Наташа успяла да ги убеди, че тя му е най-близката на +Киприян, че тя го пере, глади му расата и ризите, че му готви манджата в Стара Загора даже и по нейната препоръка тутакси ще ги приеме с целите им семейства за свещеници в своята епархия.

Като пристигнали там обаче, +Киприян мигал на парцали и само зъбите му бели светили в сумрака, но не заради характерната циганска усмивка, а защото бил зяпнал от учудване при тяхното появяване и обяснения.

Моят единствен въпрос е дали Наташа и от тях е взела пари за "услугата"?

А екскурзиантите поздравявам със следната песен:



източници:
N-ска и Бург. Духовни околии