"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

05 август 2017

Зомби "църквата" на Наташките



Българската православна журналистика, силно представена във facebook и подвизаваща се из разни регионални медии, достигна своя зенит в лицето на г-жа Наташа Войкина... А аз много се надявах (ТУК), че след като оповестя в блог "Маран-ата" телефонните номера, на които могат да бъдат намерени нашите митрополити до един, моите любезни читатели ще започнат през пет минути да им завънят, за да ги малтретират вербално. Но не би! Всички ви изпревари г-жа Наташа даже предварително! Срещу нея да бягате, ако щете, няма да я настигнете, както казват сърбите. Чеп за зеле от вас не става, уважаеми!

Преди време Наташа позвънила на един митрополит, чието име ще спестя, щото и източниците ми не издават кой точно е, за да му вземе интервю за врачанския вестник, за който работила, чието име също не зная, но и не ми се занимава сега с това да го издирвам и научавам, затова условно ще го нарека в-к "Врачанска Кукундрела".

Митрополитът услужливо и изчерпателно й отговорил по телефона на всичките въпроси, а накрая Наташа му заявила:

- Ние сме малка и бедна медия, която се издържа от дарения. Не желаете ли да направите едно скромно дарение?

Оня й тряснал веднага телефона, след което споделил, невярващ на ушите си:

- Не стига, че аз й давам интервюто, ами тая иска и да й го платя!

* * *

Аз няма да апелирам към почтеността на Наташа, но знаейки, че съм й слабост, ще я помоля, ако все пак успее да "издрънчи" от някого от другите сред тях пари сега, да си спомни, че телефонните им номера е научила от моя блог и да се "отчете". Обаче ще подчертая, че не очаквам никакво друго "отчитане", освен парично, тъй като познавам добре врачанки, които ако не налитат на бой в сюблимни моменти, представляват същински букет от венерически заболявания, пък аз съм вече стар и уморен за подобни приключения.


* * *

А мои приятели, уважавани от всички стари църковници, тия дни допълниха действителния образ на църковната facebook-фурия и регионална "журналистка" Войкина, когато ги разпитах за нея по телефона. Госпожата е била попадия, омъжена за врачански свещеник, занимаващ се и с политика. Поп И. често я спуквал от бой, заради непрестанните й изневери, накрая се разделили, когато той заявил, че излиза в разкола от началото на 90-те години в БПЦ (и все още е там), а тя му троснала: "Аз пък оставам при Калиник!"

* * *

Защо ви споделям всичко това ли?! Защото искам да маркирам един сериозен проблем в нашата църковност, изнесена във facebook отдавна. Тази жена е успяла да убеди доста сериозни инак хора, включително мои приятели епископи, дето ги познавам още от времето, когато бяха архимандрити, както и коскоджа ми ти професори по богословие, че е основен фактор в църковния живот на Врачанска епархия, върху тая лъжа иде втората - убедила е почти всички администратори на православни групи във facebook след това, че нещата така стоят, тъй че понастоящем никоя група не можеш да посетиш или в дебат да участваш, без да се сблъскаш челно като с бърз влак с нейното мнение "за всичко и всички".

Честно казано, боли ме оная работа мене, с извинение пред дамите и за facebook, и за въпросните епископи и професори, които с течение на времето за мен поне доказаха, че с цялата си ужким хитрост, са пословични глупаци, в което няма нищо чудно, защото хитростта, както казват французите, е "умът" на глупака. Чудно и стресиращо за мене е нещо съвсем друго - дълбините на тролизацията и виртуализацията, в които църковният ни живот потъна сякаш необратимо, за да заживеем като някакви речни нимфи и зомбита в интернет, струващи се отдалеко красиви и интересни, но при близка среща ужасяващи и смъртоносни.

Днес БПЦ е "църква", в която Наташите са публицисти и фактори, митрополит-антониевците са еталон за вкус и визия, митрополит-николаевците за морал и благочестие, митрополит-киприяновците са културтрегери, митрополит-йоановците богослови, а митрополит-наумовците са сериозни претенденти за патриаршеския жезъл след Неофит.

Вие смятате ли това за нормално? Намирате ли го въобще за търпимо?

Няма коментари:

Публикуване на коментар