12 август 2017

Пияният концептуализъм на Андрей Романов



Господине Андрей Романов, чета новия ти текст, публикуван в сайта на поп Божидар Главев и от вчера следобед се колебая дали да те адресирам по негов повод в мой текст, защото силно се съмнявам, че ще го прочетеш. Но тъй като ще го прочете Главев със сигурност или ако не той, то поне неколцина мои и твои приятели, все пак ще го направя.

Един много нездрав концептуализъм се наблюдава в писането ти и в мисленето ти, доколкото писането отразява мисленето ти, Андрей. Наблюдавам го още от времето на твоите възторжени текстове по повод на патриотичните и националистически позиции на сръбските политици относно Косовската криза... Да, да почнем с Косово и Сърбия, защото у славянофилските и патриотично-православни кръгове от мислители, на които Путин и Русия силно импонират понастоящем, тези две позиции - относно това дали "Косово jе Србиja" и отношението към Православието и Църквата като присъствие в обществото силно си приличат. Миришат сходно, ако щеш пък тъй го прочети.

Тезата, лайтмотив във вашия концептуализъм е, че Косово непременно, безостатъчно и безусловно е част от Сърбия. Това е обусловено и предопределено културно, исторически и духовно. Исторически е така, защото колкото македонските български (със силни сръбски примеси) славяни са древни гръко-македони, толкова и косоварите са древни илири, още повече, че заедно с тях в Косово живеят и албанци, които не са, като мюсюлманите там, търсещи за себе си древна и митична идентичност (подобно някои движения сред българските помаци днес, които се облягат на някакъв древен тракски идентитет), а има и сърбоговорящи православни албанци (косовари), наричащи се горани, които ние познаваме като арбанасци, според някои обаче косовски българи.

Но историята е курва, Господине Романов, тя обича да пее силно разкрасени песни не са истината, ами за силните си любовници - настоящи и скорошни (минали или бъдещи), защото "историята на песните" забравя, че великият и титаничен бой на св. княз Лазар Сръбски срещу султан Мурад е всъщност битка на васален на българските царе в Търновград местен владетел (каквито са и всички Неманичи) срещу нашественика, както и че във войската на Лазар има много българи и ромеи също. 

Та така - Косово е Сърбия по-силата на стеклите се исторически процеси и обстоятелства, с уговорката, че историческа справедливост няма - Косово е Сърбия, Косово е и България, но в никакъв случай Косово не е възкресена държава на илирите, наледници в един момент може да се окаже, според собствените им фантазии и на Римската Империя. По същия начин Македония е и България, и Сърбия, и Гърция, но никак не може да бъде Александровата елинска македонска държава.

Но освен окрупнената и силно митологизирана за целите на твоя концептуализъм "историческа справедливост", която на моменти ти превръщаш в метаисторична чрез религия, има и една близка историческа правда, която се припомня не в песни, а се помни от лични преживявания. Защото за десърбизацията на Косово огромна вина носят и лично, и колективно сърбите, а не само някакъв световен USA-ционистки заговор. 

На първо място косовските сърби са именно тези, които са продавали, и то поголовно, къщи и имоти в Косово на шиптърите, за да си купят апартаменти в Белград и да изхарчат парите, оставащи след извънредно щедрото заплащане. И тъй като за шиптърина документите не значат нищо, ами главно и само "честната дума", договори за покупко-продажба е нямало най-често. И така заедно с военния конфликт са пристигали и "бившите собственици", които с югославската армия са прогонвали "купувачите" от домовете... После продавали имота на други шиптъри и пак се връщали в Белград... И това си го разказват масово самите сърби.

На второ място социализмът на Тито и наследниците му е този, който като социална и политическа (и икономическа) система, отглежда една агресивна и престъпна социална група в лицето на шиптърите, дето още от Римско време я познаваме като "клиентела", подобно както българският социализъм откърми тази на някои групи цигани у нас. Хора, живеещи на социална издръжка главно. Но ресурсите за тяхната подръжка не се крепяха даже и на собствена държавна печеливша индустрия, ами на заеми от международни еврейски банки, от които югославските социалисти са се ползвали охотно и нашироко - главно за себе си и фамилиите си, а сетне и за издръжка на доволната сравнително клиентела, тъй както собствените ни български "социалисти". 

Евреите обаче накрая си поискаха своето и всички останаха гладни - на ръба на гражданска война. Но научиш ли една група хора да живее без да се труди, тя ще потърси други начини да продължи да живее тъй, спреш ли ти да й даваш пари. Косоварите се обърнаха към наркобизнес, търговия с оръжие, с живи хора или с техни органи и се обърнаха срещу доскорошните си благодетели... А руската външна политика, на чието внимание ти смяташ, че импонираш с подобни текстове, прекрасно разбирайки стратезите й тези неща, не влиза в реален конфликт с никого за Косово в полза на Сърбия, а само прави неясни жестове, защото руснаците са наясно, че културно, духовно и исторически Косово може и да е част от Сърбия, но социално и политически, тука и сега, Косово не може да бъде Сърбия, освен ако нещата не се решат по древно-източен и сталински модел - геноцид или изселване за неудобната група в региона, което и югославските комунисти пробваха, та се стигна до взаимни кланета... И още повече, че в Косово понастоящем въпросът става главно демографски - не политически, не икономически, не исторически, а демографски - там вече сърби почти няма.

* * *

Ти, Андрей, си глупак. А размисляйки върху твоето "цялостно творчество", установявам че винаги си бил глупак. Днес жертва на месианския ти русняшки панславянски и оправославчен концептуализъм става и БПЦ, ужким защитавайки я. В текста ти при Главеви, който е повод за моя сега текст, ти го прилагаш и към Църквата в България тоя концептуализъм, не държащ сметка за почти никакви факти. БПЦ е априори, според тебе, стожер на култура, историческо крепило на народа, бастион на морала, Цитадела на духовността. Затова и я защитаваш срещу всяка критика.

Андрей, тя не е това днес, ами даже е обратното - от Последните Крепости на мафията сега е тя, а ако беше тя туй, което й отреждаш в своята защита, бъди сигурен, че от защитата ти нужда не би имала - ни от твоята, ни от моята. Идеологически опиянената от твоя реакционен консерватизъм или от либералния фашизъм и фанатичен плурализъм на колегата ти Калин Янакиев история, облечена в доктринерска философия като неговата или доктринерска политология като твоята, е курва. Но на вас такава си ви харесва и аз ви разбирам: пияна жена - весел креват, казва премъдрият ни български народ. Обаче истинската трезвена история добре знае, че групата, носеща закон и право в една държава и общество е държавнообразуващата и обществено-конституиращата, колкото и малка спрямо останалите да е, което охотно и с радост би се признавало от всички останали. Ако БПЦ-БП беше такава - и като институции, и като религиозно общество, твоят адресат в текста ти, комуто тъй силно се гневиш, не би призовавал представителите и водачите й да мълчат. А напротив, биха я хората търсили "под дърво и камък", независимо от етническата си или религиозна принадлежност... Както мюсюлманите почитат св. Георги или Пресвета Богородица, че и Самия Иисус Христос, но в храмовете, превзети от Пловдивската Владика, когото ти сега защитаваш, не стъпват, че даже и издалеко заобикалят, тъй правят и мнозинството православни българи - иконите са у тях, Библиите също, но в храма ги няма, заради тази мерзост на запустението в БПЦ, която ти сега обслужваш и пазиш.

2 коментара:

Анонимен каза...

Статията на Андрей не е никак глупава, напротив.
Поздравления за Андрей.

Ваня каза...

Подкрепям речта на Негово Високо Преосвещенство Пловдивския Митрополит Николай,както и статията и мнението на Андрей Романов по този важен въпрос.