"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

28 октомври 2017

Бургаски съд, бургаски мрежи (за Доблестта на едно ченге)



"ретортаж" по лични наблюдения
  
В "открития процес" в Бургаския съд срещу членове и симпатизанти на "Войнски съюз" и БНО "Шипка" не са позволени нито снимки, нито външни записи на изслушванията в съдебната зала….Странностите, наблюдавани с участниците в процеса, не свършват дотук. Един от свидетелите на защитата разпознава в адвоката на обвинението участник в разследваните събития на онзиденшното заседание на Бургаския съд, съдът оставя това без внимание.

А оплакващите се?... В групата на "онеправданите" и "пребитите" имаме няколко лица от украински произход, при това с не българско гражданство, станали известни по Черноморието с тормоза си над украински емигранти с руско самосъзнание, нежелаещи да се идентифицират като „укроси”. Имаме и българи, дежурни участници в протестите на "Протестна мрежа", един от които е добре заснет от камера как през свободното си време се упражнява на учебно стрелбище в боравене с автоматична пушка "Калашников". Последните са участници и в дело срещу тях за побой над софийски полицай, завършило с решение, че "полицаят лъжесвидетелства"... Имаме и евреин. В последното няма лошо - във всяко цивилизовано общество е нормално да се срещат, както представителите на най-древните професии - като проститутки и адвокати, така и тези на най-древните етноси и народи, сред които са евреите. Туй е несъмнен белег на демократична култура и прогрес.

А какво намираме сред обвиняемите? Двоица млади мъже от Бургас, членове на споменатите патриотични организации - не криминално проявени български граждани и данъкоплатци. А мъжът на зряла възраст от Варна сред обвиняемите пък е съпруг и баща със собствено жилище и автомобил от семеен тип - мини-ван, с частен бизнес във Варна. Последният има и документ-грамота от Община "Варна" за дългогодишна благотворителност, свързана с храмове, паметници на културата, исторически паметници и помощ на хора в беда.

За тези хора обвинението изисква присъди между 8 и 12 години. За сравнение ще посочим само, че българката, която наскоро "уби по непредпазливост", получи шестгодишна присъда - двете и присъди по случая - едната за 3 години, свързана с поведение около убийството, а другата за 6 години за самото убийство даже не бяха "акумулирани", ами беше избрана по-високата просто.

А какво е приписваното провинение на съдените сега? Побой, предизвикал средна телесна повреда, изразяваща се в насинено око и нематериални щети, за които престои да чуем на следващото съдебно заседание на 30 ноември.

А как се стигна до отлагане на решението на съда и насрочването на следващо заседание, ще научите по-късно.

Свидетелите?

Сред свидетелите, призовани от защитата, срещаме възрастна жена, която при инцидента е блъскана, удряна и ритана даже в слабините от украинците и българите от "Протестна мрежа" с агресивно поведение и нетрадиционна сексуална ориентация, друга възрастна жена е плюта от „радетелите за права и свободи”. Малтретирани са и двама старци… Удряната стара жена след това развива онкологично заболяване..

Конфликтът се задълбочава, когато членовете на Войнски съюз "Васил Левски" и БНО "Шипка" се притичват да защитят от гаврите присъстваща млада жена от опита на провокаторите да я малтретират и нея, освен възрастните хора.... Защо старците и младата беззащитна жена са нападнати? Защото те, както и присъстващите подсъдими, пият кафе сутринта в кафенето на бензиностанцията и чакат участниците в мото-похода руски рокери в чест на Славянското единство. Един от няколкото лъчи на този мирен мото-поход минава и през България, Мото-поход законен, съгласуван с българските власти, мирен. Жените са нападнати с ругатни и псувни от типа "Курва на Путин!" и други подобни, бити, заплювани...

А намесата на българските патриоти и получилото се стълкновение не може да се определи като побой. Това е блъскане и дърпане, шамар, вследствие на който един от протестърите-провокатори пада на земята, след като при тази намеса провокаторите започват да крещят, да ругаят и да се опитват да навират плаката с изрисуван среден пръст, който носят за целта на протеста си, според един от свидетелите, неработещ вече на бензиностанцията, чийто собственик е впрочем симпатизант на „правозащитните и демократични” протестьрски организации...

Използването на електрошок от българите при сблъсъка е „установено” единствено от "потърпевшите", както и "звукът на електрошока" е „чут”, без самото приспособление да е видяно, видяно е само от интимната приятелка на единия "потърпевш", намираща се на повече от 15 метра в едната от техните коли.

Нито свидетелите посетителите и клиентите на бензиностанцията, нито тези сред персонала на бензиностанцията, призовани от обвинението, не са видели "електрошокови уреди, палки, букалки", а някои от тях са бивши полицаи впрочем, работещи в охранителни СОТ-фирми, както и професионални охранители…. Аз пък вчера в кафенето до Бургаския съд видях и ръкавиците, които един от "потърпевшите" определя като "кик-боксьорски" и казва, че са употребени срещу него - кожени ръкавици "без пръсти", каквито се ползват от колоездачите или от спортуващите фитнес...

Сред свидетелите на обвинението единствена, която видяла трима-четирима души, облечени в камуфлажни дрехи, да ритат приклекнал до автомобила си мъж, пазещ с ръце лицето си, в зоната за зареждане на автомобили на бензиностанцията, е управителката на бензиностанцията. Тя не знаеше категорично две неща обаче. Не знаеше кой е "натиснал паник-бутона" в бензиностанцията. Не била тя, била касиерката, на която бил сигнализирал да го направи работникът, пълнещ бензин. Нито работникът, пълнещ бензина обаче го потвърди, нито някоя от трите касиерки - от касиерките всяка твърдеше, че го е направила някоя от другите две. Управителката не разпозна и у никой от обвиняемите участници във „видяното” от нея.

Трите касиерки и пълначът на бензин все още работят на тази бензиностанция, при все това в съда не потвърдиха да са видели това, което и сред всичките около 40 свидетели, е видяла само управителката им. Нито даже някакъв бой. Побоят на "трима срещу един" не се потвърждава и от охранителните камери. Свидетелстващите от персонала и управата на бензиностанцията се разминаха впрочем в становищата си относно видимостта на камерите във въпросната зона - едни казаха сравнително добра, други лоша, трети частична, четвърти никаква. За изземването на записите от МВР самата управителка не е информирана, нито знае да се е случило това при другия управител - неин колега. Въпросните записи ги няма никакви, а единственият, потвърдил че ги е гледал след инцидента, е пълначът на гориво, който заяви, че побой на тях не се вижда. А един от свидетелите, който беше изслушан накрая, сподели че същата вечер е гледал по национална телевизия записи от събитията, гледал внимателно, защото се сетил, че е бил по време на събитията също там. Той заяви, че на записите, които са излъчени по телевизията и които следва да са именно от видео-камерите на бензиностанцията и да са предоставени от Бургаската полиция, побой не се наблюдава.

Побой няма и според случайни минувачи и клиенти, и според бивши вече служители на бензиностанцията, които го отричаха категорично, нито сред сега работещите там, които отговаряха донякъде уклончиво. Побой има само според "битите" и управителката на бензиностанцията и на още един свидетел, които впрочем по време на процеса сега не се сети за побой, но му беше припомнено чрез неговите стари писмени показания. Вероятно това е и причината Обвинението в по-предишното заседание да иска  "бърза процедура", без изслушване на свидетели.

Виделият побоя посетител, който по време на вчерашното изслушване не си спомняше, че го е "видял", го бе "видял" според писмените си показания пред следователката отпреди години. Когато те бяха прочетени, той изрази гласно учудването си от тях, не беше сигурен, че "във всички детайли са негови". След въпроси от Защитата и на един от обвиняемите, се оказа първо, че "показанията са списвани в свободен разговор със следователката", че той ги е подписал "с доверие" след прочит "отгоре-отгоре" и че следователката му е пускала по време на разговора да изгледа записания от "битите видео-клип" с мобилен апарат вероятно, за да си „припомни”.

Този именно клип, разпространен от "потърпевшите" в интернет, бургаските разследващи органи ползват, кани се да го ползва и Обвинението при следващото заседание, за да го прожектира. За клипа обаче точно предоставилият го призна в съда, че го е "обработил компютърно" преди да го предложи, защото това е най-малкото доказуемо с експертиза. 

След като адвокатите на Защитата и Обвиняемите изтръгнаха от свидетеля признание, че писмените му показания не са били негова диктовка, а компилация от свободен разговор със следователката, придружен с гледане на "обработен видео-клип", самият Съдия отправи към обвиняемите и адвокатите им неприязнена забележка: "Не мога да разбера защо се задълбочавате в несъществени детайли и неща?!"

И неуспели да получат от никой друг потвърждение на "видяното" от управителката, обвинителите започнаха да акцентират върху опита си да "извлекат" от свидетелите "факта", че в бензиностанцията е имало страх и суматоха заради случващото се край нея, което е косвено доказателство естествено, че „нещо страшно се е случвало”. И в това не сполучиха. Защото се оказа че "суматохата" е само един, натиснат не се знае от кого, паник-бутон"

* * *

На мястото на "инцидента" пристигат първи служителите на охранителния СОТ. Един от тях е работилият като полицай, а сега охранител в частна фирма - г-н Събев. Ситуацията, която описа той, е приблизително следната: на мястото вижда няколко граждани, облечени цивилно и лъхащи на алкохол още от сутринта, говорещи на висок глас със силен чуждестранен акцент "български". Срещу тях са седнали на разстояние хората от Войнския съюз. Украинците ръкомахат и налитат, един от тях е със скъсана тенис-фланелка. Побой няма...

Показанията му изкараха от нерви обвинението. То се опита да сугестира Съда, че се намирал свидетелят в някакви отношения с един от обвиняемите, за което доказателства не бяха представени, а само устна реплика, че именно от него е призован за свидетел по делото, което смелият свидетел енергично отрече, защото и според документите е лъжа - призован е от адвокатите на защитата по моя вътрешна информация в качеството си на служител на обслужващия бензиностанцията СОТ. Обвинението изиска съдът да "накаже" и свидетелката на Защитата за неявяване на заседанието, която сега е в последен стадий на бременност и живее в Италия за "неявяване на заседанието" с голяма парична глоба - споменатата малтретирана от "укроcите" и български "либерасти" млада жена в началото на текста.

* * *

При приключване на заседанието посрещнах един от подсъдимите пред изхода на залата, насърчих го, казах му:

- Полицаят Събев обърна делото, спокойно, всичко ще е наред.

Чули тези думи, охраняващите там полицаи ми се усмихнаха  гордо. Събев беше техен бивш колега.


26 октомври 2017

Видински гамбит (Случаят с Поликарп и кликите)



"Ех, мои стари мускетари, в каква посока сте, че аз съм в друга?!" (Кирил Маричков)
Моите приятели от Двери бг. отново нещо се опитват да ни кажат, но както винаги не го изказват докрай, щото не са сигурни от кой храст ще изскочи заекът, а в чий долап пък ще се мушне маймуната... Двери бг. ни информират, че преди няколко месеца се били свързали с Ефрем, за да си кажел мнението за Белоградчишки епископ Поликарп... Мене ми е много смешно обаче следното - преди няколко години Ефрем и братството му търсиха трибуна за мнението си точно по случая с Поликарп, когато същите възражения абсолютно братството на тоя манастир отправяше срещу хиротонисването за епископ на архим. Поликарп във Видин за викарий на покойния вече митр. Дометиан, но не намериха публичност никъде другаде, освен в моя блог, на писмото, което получих от тях и което със сигурност тогава е било изпратено и до Двери бг. Но верни на себе си, Двери бг. тогава видяха, прочетоха, запомниха и решиха да чакат да му дойде времето. Своевременно взеха страната на Поликарп в разразилия се скандал във Видин между "двамата архимандрит-антимовци" - Дулев и митрополийския протосингел (човекът на Дометиановата конкубина Юлия) от една страна срещу бъдещия епископ архим. Поликарп от друга.
За липсата на диплома за висше богословско образование, изискуема от Устава на БПЦ в такива случаи, говориха и писаха и игумена Ефрем, валяха към редакцията на Двери бг. и писма от Видинска митрополия относно дълговете му, забранени от Устава за епископ, относно номерата и машинациите му с пари и имоти на възрастни гъркини-дарителки...
Днес Поликарп се е засилил към митрополитското място във Видин. И аз питам Двери бг. - защо с дългове и без диплома Поликарп можеше да стане епископ, а сега поради дългове и липса на диплома пак, Епископ Поликарп не може да заеме поста на митрополит? Че нали в канонически и светотайнствен смисъл, в свещен план, митрополитът е административна длъжност просто, офикия, назначение, станалият митрополит епископ не става заедно с това "по-епископ" отпреди или от останалите? Че нали даже Патриархът е просто епископ-митрополит на Столицата и с нищо по-вече епископ от всички останали епископи и митрополит от другите митрополити, ами е "пръв сред равни" по дефиниция?!
Но не... Аз няма да преподавам уроци по богословие на Двери бг. за неща, които великолепно знаят, обаче се сещат за тях само "за свои нужди". Ще говоря за друго.
Вуйчо Иван Желев реши по свой отколешен тертип, че ще позволи на Поликарп да расте, до където на Ваньо му е удобно и прецени. Или пък както се говори в София - архим. Дионисий не стана епископ, остана си само "наречен", защото именно на Ваньо не си плати, освен че застраши комфорта на сегашната Варненска Владика, като се закани да наруши закона на църковната омерта, да направи ревизия, подобно на Наум в Русе след Неофит, наследявайки мястото му на епископ в София. И той го изкара по-черен от самия дявол в сайта си Ваньо, събра за улични протести доста народ, заедно с хора, изпратени с автобуси от Варна именно от Варненската Владика и водени от варненски попове. А Поликарп стана епископ и без диплома, и с дългове. Но явно сега Поликарп счита, че се е отчел "две в едно" и за митрополитското място не иска да доплаща. Явно се чувства силен с митр. Николай зад гърба си много... Отново ще наблюдаваме скандали в позиционната война между двамата князе на мрака в БПЦ значи - Иван Желев и митр. Николай в меренето на сили и в пре-препикаването на територии.
А липсата на диплома от Солунския университет не прави Поликарп по-негоден от останалите митрополити, щото макар и незавършил докрай, Поликарп е учил в Солун, а те са с дипломи от София, където козата си, ако искаш запиши да учи богословие и ще завърши при добро желание. Те са с "докторати" от Москва, където българските протежета, предвидени да растат в кариерата от клировата мафия, минават "по тънката лайсна". И една година само да е учил в Солун Поликарп (и да си е взел изпитите в нея), той е три пъти по-квалифициран като професионален ценз от тях останалите взети заедно.
Уставът на БПЦ-БП забранява и епископ, камо ли  митрополит, да стане човек, затънал в дългове. Защото това е финансова зависимост. А независими ли са други наши митрополити, които макар и без дългове, някои от тях са на пълна издръжка на клана Пеевски?
Оставете обаче и всичко това... Видинска епархия, братя и сестри, е пълен зверилник. По-разпасана църковна мафия от тях едва ли има, освен в Неврокоп, където тя е обаче по-рафинирана. Простащина, арогантност, заплахи с физическа саморазправа нескрити...
От видинските "църковни патрони" съм получавал много грозни заплахи лично аз, когато зачесах в блога архимандрит-антимовците. Обаждали са се по телефона на мой приятел (вече бивш приятел де) свещеник и то в присъствието на друг общ наш приятел, не бивш още, слава Богу. Думите на тия хора в "раса и с кръстове на врата" са били: "Убий или пребий Светльо Ангелов, инак тебе ще разпопим!"... Ех, като се замисля за мъжеството и куража на тоя човек през всичките тези години, които е проявявал, ми иде да му простя всичко друго, щото и това, което е правил през годините, е немислимо да се върши в тоя беснарник БПЦ-БП! И все пак няма да му простя - щото бизнесмен с гешефтарите и разбойник с бандитите всеки си избира сам дали ще стане накрая и понякога го решава заради една на жена фустата, заради една раздрънкана джипка, заради една шапка и за две щафети шпеков салам в бонус... Лирично отклонение.

А през времето на споменатата вече Видинска война между протосингела архим. Антим и готвещия се за Белоградчишки епископ Поликарп, поради едно стечение на обстоятелствата аз бях добре запознат и с корена, и със ствола, че и с гранките на интригата, запознавах и читателите на блога си с нещата, които повсеместно се говореха между самите участници и хора около тях, знаещи си един-другиму и кътните зъби. Педерастите са по-големи клюкарки и от попадиите, да знаете. Постоянно чрез различни анонимни профили във Фейсбук бях питан съвсем сериозно ту: "Наистина ли Антим готви физическа саморазправа с Поликарп?", ту: "Кани ли се Поликарп да свети маслото на Антим?"... А помните ли публичното "покайно писмо" на станалия вече епископ Поликарп, след като скандалът отшумя? "Простете ми, че бях зажаднял за братовата си кръв!" пишеше с недвусмислена индиректна заплаха Поликарп...

Видински "църковници" бяха в основата на опита за "преврат" и в Гигинския монастир, който подценената стара лисица Никанор осуети своевременно, като натири машите им, тръгнали да продават на краставичар краставици и на стар айдук развалени пищови. Не сме сигурни злощастното хлапе Спиридон, станал йеромонах на 17 годишна възраст, какво участие имаше точно в аферата, освен приятелството си с ръкоположилия го Евгений и вранянския монах Йован там, но е факт, че след прогонването от Гигинци, на 19 години беше направен игумен на манастир във Видинско (виж "Здрасти, Спиридончо!"

Епископ Сионий Велички, тогавашен викарий на митр. Дометиан във Видин, а сега Троянски игумен, архимандрит пак във Видин тогава все още Поликарп и поп Силвестър Янакиев от Сливен пък заедно бяха в подготовката и изпълнението на погрома над Троянския манастир, който доведе до смъртта на архим. Августин и разпиляването на братството. И цялата банда беше сетне демонстративно на хиротонисването на Поликарп във Видин за епископ, за да засвидетелства подкрепата си, заедно с митрополит Николай. Когато точно тоя кръжец от имена споменах, впрягайки и името на митр. Николай, в предаването "Съдебен спор" по Нова ТВ, където исках да подиря публична сметка за делата на тия развилнели се пирати и мутри в Църквата, поп Силвестър изпусна ироничната реплика: "Той Светльо ни обвинява и за убийството на митр. Кирил!" А аз не съм намесвал имената им в това - нито неговото, нито на Поликарп, нито на Сионий. Само на митр. Николай. И идва хубавият въпрос, останал неизречен, заради дирижираното от поповете в предаването и ескалирало насилие - Защо Силвестър говореше за себе си, за Поликарп, за Сионий и за... Николай, като за "нас и ние", спрягайки тия местоимения и в "аферата с Троян"?

* * *

Кои са те и какви са? Мутри в раса и с кръстове, вместо златни синджири на вълчите вратове, че и с панагии, са разбира се. Това е всекиму ясно. По-добрият въпрос сега е Двери бг. кои и какви са? Публицисти и новинари ли са, будната съвест (и неподкупна) на БПЦ ли са? Или нещо съвсем друго?... А дали пък изоставяйки любимеца си Поликарп, Двери бг. не освобождават всъщност пътя за последния от духовните чада на незабравимия им Натанаил Неврокопски, останало без митрополия все още - еп. Даниил? Нали Желев лично беше ни обещал от страниците на Двери бг., че Натанаиловите, сиреч техните хора, ще управляват БПЦ_ A единият от тях именно - Григорий Врачански, ще ръководи изборите във Видин сега??

25 октомври 2017

Иде Съборът на глупаците!


След като си разходих вчера лайното, извинявам се, задето ви го напомням туй на по-чувствителните и фини хора сред вас, както вече ви разказах с буркан и в торбичка (ТУК), днес реших да си разходя и оная работа, но не в буркан и торба, разбира се, глупаци такива, това може да направите само вие... Отидох до магазина, който се намира през две пресечки от нас, защото в двата на нашата улица вече всички ми знаят "номерата" - и собственичките, и продавачките, и роднините им на собственичките и на продавачките, даже всички почти случайни посетители... Влизам затова в магазина през две преки значи, усмихвайки се до уши с възможно най-загадъчната си усмивка... Продавачката ме ступорира моментално с ледено студен поглед:

- Господине, в тоя квартал да няма  днес събор на идиотите?! Какво сте се ухилил без нужда и сякаш се познаваме?! Преди малко един като вас, същият такъв, влезе и веднага ми запя "Only you" на "The Platters" от вратата!?!

Промени се светът, ужасно се промени, както се и промени за по-малко от десет години БПЦ, но за това ще ви разкажа после... Едно време, когато сестрите ми бяха в пети клас, бяха влюбени в мен почти всичките им съученички. "Всички пияници, - разправяли те на сестрите ми - ходят из града със скрито "патронче" твърд алкохол във вътрешния си джоб и отпиват скришно зад ъглите, а брат ви върви посред бял ден по главната алея лете съвсем бос и от литрова стъклена бутилка пие ракия направо от гърлото й! Симпатяга!". Едната от тия после стана блудница, другата еколожка, а трета избяга от къщата на родителите си и се омъжи още в седми клас...

"Нека децата от мен да гледат, дай още една цигара преди заспиване!" (из "Дай още една цигара преди сън", "Рибена Чорба")

* * *

Така загубих обаче трите си единствени екстатично-разтърсващи любови. Две от тях ми рекоха: "Светославе, ти си агресивен нехранимайко!", а аз им викам:

- Втора моя и последна, разтърсващо екстатична любов, - казах същото и на третата сетне след години - аз може да си нося лайна в буркан и торбичка по улиците, но твоите менторстващи приятели, дето ти обясняват какъв съм, си ги прибират сутрин със салфетка в левия вътрешен джоб лайната до сърцето точно за следобедна закуска...
- Твоите философии не ми се слушат! - отрязаха ме и двете - Виж хората край тебе, собствените ти приятели, докъде стигнаха в живота! А ти?!

Първата даже не благоволи да ме изслуша, ами направо се потурчи след като ме опозна. Съвсем сериозно!... Развивам се обаче криво-ляво във въздействието си над хората донейде в положителен смисъл: Една следваща, макар и не толкова голяма любов, искаше след мене да стане даже монахиня, да! Друга пък каза, че съм я бил доближил до Царството Божие с мъките, дето съм й причинил.

Но...

"Не съм крал скъпоценни камъни, нито птичи гнезда под улуците!" (из "Зима-лято", "Гарванов сокак")

Нали?... Все пак.

А къде стигнаха приятелите ми? Имат къщи, две жени, по два мотора, по пет коли и легален, даже лицензиран бизнес с човешката болка и грях... И най-различни видове оръжия - хладни и огнестрелни, разпръснати в удобни тайници из цялата къща в случай, че някой ги подгони. Стига! Е, аз кола и една нямам, но пък жените ми, законните при това, са цели пет!

А промени се светът... Ужасно се промени.

* * *

През 2008 година в Рилския манастир на Събора и Църквата беше друга. Цялата стара червена църковна аристокрация в целия си блясък и авторитет. Владиците, конкубините, чистачките, готвачките им, роднините, по двама-трима техни довереници... А с тях можеше да се разговаря все пак... Докато те пристигаха с влакове или с евтини микробуси, идваха "другите", новите напиращи да ги наследят - с лимузините, с медиите си, с парите си, със скъпите раса и парфюми, с непробиваемата си арогантност и самодостатъчност....

Там бяха обаче и старите църковници, също тежка посвоему църковна номенклатура - богослови, общественици, имащи си и някаква относителна макар харизма... Старите заедно успяха тогава да спрат авантюрата, готвена от новите - опита да се върне БПЦ под показно руско влияние чрез приемането отново на стария Юлиански църковен календар, но и най-важното, което стоеше зад тоя опит - религиозно легализирано от него - по новоруски да се раздадат имотите на Църквата за "управление" от новобогаташите и надигащата глава, придобиваща все по-голяма увереност в Държавата, мутрократична олигархия...

След десет години идеологически, институционален и даже физически терор обаче, след като старите почти ги няма, а несклонилите глава сред тях са се свили като бити кучета, имайки предвид това, на което евентуално идещият скоро Събор ще прилича като състав, ние казваме, че мутрите и техните проекции в БПЦ окончателно ще победят и "съборно". Няма кой да им се противопостави. Енорийските общности са лумпенизирани, дебатите по църковни и богословски въпроси тотално профанизирани, силните и уважавани местни свещеници са уплашени и маргинализирани, в мнозинството си  църковният обществен и интелектуален елит са подмамени да се джавкат помежду си за "отвлечено богословие или геополитика", а понякога са купени или постепенно изместени и подменени от недоучил и агресивен лумпениат активисти и функционери.

Честит ви задаващ се събор. Нали всички много го искате, приятели мои, повечето вече бивши?! 

Синовете на ЧК vs Внуците на SS

 
 
Ресурса си да влияе върху народи и общества, върху културни, социални и цивилизационни парадигми, Църквата на Иисус Христос винаги е разпознавала не в концепциите и идеологемите, а у хората, които са умеели да съпреживяват Евангелието и да споделят завладяващо тези свои опитности. Това влияние не просто е позволено или допуснато, от Христос то е заповядано - "Идете, - казал Е Той на Първоапостолите Си - и научете народите да се покоряват и да изпълняват учението Ми" (Матей 28:19, 20)
 
Но не на концептуалистичния, ами личния подход отстоява и св. Павел в посланията си, когато коментира проблематиката във взаимоотношенията между роби и робовладелци в светлината на Христовото учение. Пише първо, че в Църквата, "в Христа" подчертаваме израза му, защото за Блажения Павел Църквата е предимно и изключително Събор на човеците в Христос, няма никаква разлика между роб и свободен гражданин, между мъж и жена, между елин и иудеин, но всички сме "едно в Христа Иисуса" (Галатяни 3:28) Но когато започва да наставлява какви да бъдат взаимоотношенията между роби и робовладелци, ако са християни, обяснява че не е против робът да се освободи, ако се намери законен начин за това, но препоръчва "всеки да остане в положението си, в което го е заварила новата вяра", понеже робът е роб на човек, но в Христос е свободен напълно, а свободният гражданин, макар да е собственик и владетел на роби, сам той е "роб на Христа" (1 Коринтяни 7:20-22)
 
Така могат да бъдат разкрити и двете истини - че у всеки човек е едно несъкрушимо личностно достойнство и вътрешна свобода, независимо от ниското му социалното положение и заедно с това никой, независимо от висотата на положението си сред човеците, не е "свободен от Закона на Евангелието", защото Евангелието е свобода и иго едновременно, като смисълът на тази антиномия е разяснен от думите на Самия Иисус Христос с изразите "леко и благо е игото Ми, поробени от Мене, ще намерите покой за душите си" (Матей 11:29, 30) И всичко това се открива свободно и радостно, без да е нужна никаква религиозно акумулирана идеология и концепция за социални и политически промени. 
 
Това е начинът за проповед на Евангелието, за въцърковяването на човешките умове и сърца. Затова Църквата не прощава почти нищо от залитанията на агресивния и страшно арогантен на моменти "защитник на вярата" Тертулиан и пред него предпочита съвременния нему преп. Иустин Философ като апологет. На мистично-нежния и разтърсващо личен Августин Блажени обаче Църквата прощава абсолютно всичко от залитанията му.
 
* * *
 
Но нашите посткомунистически Църкви са закърмени с марксистки концептуализъм. Ние тука вярваме, че идеологията, концепцията решават всичко. Няма никакво значение какъв и кой е апологетът (или духовникът), всеки личен недостиг и порок покрива и я оневинява неговата правилна и идеологически коректна позиция и концепция. Воюваш ли с дело и слово срещу либерализма и плурализма, закачаш ли над Сталин и Путин ореоли, а на демократите рога, почти няма значение що за личност си - продаваш се, купуват те добре. У нас това важи и за намиращите се все още в църковните среди либерали и плуралисти, макар доста от тях вече да са натирени - същото е и в техните редици, битката срещу комунистическата реакция покрива "множество грехове". За тия процеси в църковността, коментирайки ляво-десните залитания в обществото, пише още Семьон Франк в "Крахът на кумирите". Виждате сами колко е гнусно това преобръщане на Евангелския принцип и колко е Богохулно, затова и нарочно ползваме в перифраза израза от съборните послания на св. ап. Петър, според който "любовта покрива множество грехове"  (1 Петрово 4:8) В тоя нов дяволски прочит не любовта, ами омразата "опрощава" греховете ти, която е омраза към ближния, а любов към греховете си.
 
В тая "борба", в която са се вкопчили помежду си люде с непроменен от Словото на Иисус ум и с недокоснати от благодатта на Светия Дух сърца, с непреобразени души, която е борба според тях за "реевангелизирането на обществото", но не чрез Евангелието, ами чрез тяхната концепция и техния прочит на него, падат първо в жертва малцината християни сред нас.
 
Вижте какво се случва постоянно... Българският епископ в Москва, старият предстоятел на Подворието ни там, изпадна в немилост и беше бързо отзован, задето не почете публично на един владишки пир с наздравица паметта на "духовния старец" на сегашния Руски патриарх, по причина на това, че се навел да целуне ръка на римския папа руският епископ и духовен отец на сегашния техен патриарх. Това, разбира се, мразещите Епископа ни в България бързо обедини - и псевдо-либерали, и ужким-консерватори, така че крушата си намери опашката и за броени дни Епископът беше сменен по наша инициатива. Ама чакайте бе, нали синодът ни е уж антипапистки и антиикуменически, крайно консервативен?... Очевидно не е чак дотам, че да попречи добрата сгода на Новата Варненска Владика да намести в Москва приятеля си Теоктист с благоволението на своя пловдивски митроносен ментор, който даже лично го заведе... И всички дейности, започнати в Подворието от предния българин, заради които имаше благоразположението на един истински духовен аристократ като предишния Руски Патриарх, бързо замряха, щото в прогресивно и бясно идеологизиращата се и политизирана църковност и в двата лагера се обединяват само срещу доблестта и истината.
 
Заедно с последователно и крайно консервативния български Епископ обаче, пада в Русия в  жертва и толерантният, разкрепостен и диалогичен протодяк. Андрей Кураев - четящият Луиз и Честъртън, изобличителят на тесногръдия консерватизъм. Защо? Щото посмял да изобличи в лицето друг митрополит и приятел на стопанина на църковния "Кремъл" в явната за всички негова педофилия... Същият сценарий, от същите кукловоди, само че по друг начин и с други мотиви изпълнен. Консерваторът и либерала ги обедини Христос, защото са християни, обедини ги в гонението срещу тях от други консерватори и либерали, които за разлика от тях не са християни. 
 
Консерваторите ликуват - падна главата на либерала и отстъпник Кураев. Либералите също ликуват - падна главата на лудия краен Епископ. И всички свирят своя победен марш, без да забелязват, че надуват не фанфари и тромбони, ами дяволския хуй.
 
В такава ремарксизираща се (и в двете посоки)  и бясно идеологизираща се "църковност", където царува не Евангелието, а омразата и агресията, оцеляват и прокопсват такива като митр. Иларион Алфеев само в РПЦ и значително по-слабо образованата му проекция - митр. Николай в БПЦ - интриганти, политикани и комплотаджии. Не случайно прехвърчаха преди време и искри от караница между двамата - карат се най-хубаво тези, които си приличат.

24 октомври 2017

Сборникът с лъжи на БПЦ-селската Икумена

 
Първата голяма лъжа е, че Църквата иска да има в училищата религиозно образование, защото сега няма. Тая лъжа е на два пласта. Първо защото в училищата религиозно образование не просто има, ами има даже вероучение направо православно във формата на СИП, второ - Църквата не го иска очевидно, па се и прави даже, че го няма.
 
Преди почти десет години имаше, ако си спомняте църковна манифестация в центъра на София, за която можете да си припомните ТУК, а и досега всеки православен функционер и кандидат за неокомисар, ако иска да се котира, трябва да ляга и става с публични настоявания, че религиозно образование трябва непременно да има. А лъжите започват да се множат и да се прескачат, защото докато слуша митрополити, църковни медии и функционери-активисти, в обществото остава трайната нагласа, че религиозно образование в училището няма. Пък то има. Следователно и интересът към него, поради липса на информация за съществуването му, отслабва.
 
Всичко това не пречи на такива като митр. Николай, дето са си плюли в устата да се преструват, че вероучението в държавните училища го няма, понякога да лъжат "на едро", за да трупат евтини дивиденти на популярност за негова сметка, докато същевременно го оставят да издъхне. Като на семинара за религиозното образование, организиран преди години в Хисаря. В присъствието на свещеници, богослови, журналисти, представители на институции се заявява, че 4000 пловдивчанчета са в паралелките по вероучение в СИП /свободноизбираема форма/, на изумените си колеги сетне от страната, пловдивските вероучители обясняват под сурдинка, че децата са не повече от 200 в цялата епархия.
 
Те са на заплата към общинските структури обаче учителите на тия 200 пловдивски деца. От митрополията помощ няма за тях. Ни като помагала и преподавателски материали - тетрадки, написани за второкласници с псевдовисоки теологични напъни не броим, да не говорим като пари за тези, чийто заплати се формират на базата на хорариум часове.
 
* * *
 
Във Варненска и Великопреславска епархия вече е същото... Припомнете си, че това беше епархията с около три-четири хиляди съвсем реални ученици по СИП-вероучение, списъците с чиито имена съм виждал у моя близка по онова време преподавателка лично. Това беше епархията, в която в началото на всяка учебна година от митрополията и по храмовете се провеждаше кампания за популяризиране на предмета. Епархията със специализиран център духовно-просветен, предлагащ помощ на вероучителите от всякакъв род. Епархията със специализирани преподавателски грижи за незрящи деца, с безплатни летни лагери по манастирите извън Варна за учениците... Новата Владика обаче се вдъхновява да проповядва и насърчава два пъти годишно в момента - срещу Богомилския събор и на Седмицата на Православната книга. През останалото време е зает, яде, заети са и поповете му да му свирят на флейта и да доносничат един за друг пред него.
 
Аз не зная замират ли нещата с вероучението във Варна, дали още не върви с инерцията, зададена от дядо Кирил, но чувам че в Добрич вече са в пропастта. Гражданското сдружение от богати добруджанци, което досега е финансирало вероучението там, след като години наред не получава ни помощ, ни интерес от Архиерейско Наместничество в Добрич, ни от Варненска митрополия, преустановяват дейността тази година. Паралелките са разпуснати, учителите освободени. Родителите не престават да питат какво става и защо, но от Варна отговор няма. Владиката ни, докато дъвче, е зает да повтаря обичайното си: "Не, туй не е Църква!" с ямболски акцент.
 
А той Владика ли е?

А да припомняме ли, че през времето на неговото "светителстване" в София се случвало "едни около 40 000 лв.", дадени от кметицата Фандъкова за заплатите на вероучителите там, митрополията да "изхарчи за нещо неуточнено друго", както синода пък двата милиона от държавата за ремонта на Софийския Богословски Факултет??... Щом не им помагат, що пък да не вземат да ги и окрадат, а?!
 
следва Лъжата за нашата консервативна православност
 
 

Пет пари и две кошницници с лайна

 
Говорим си преди време с един мой близък приятел свещеник, вече бивш (не бивш свещеник, а бивш приятел, глупаци такива, днес в БПЦ не разпопват, даже ако щеш да изнасилиш посред бял ден яре, възседнато от инвалидизирано детенце, пред самата митрополия), стига да не пипнеш парите на акулите, та говорим си значи и... А споделял ли съм ви впрочем, че половината ми бивши приятели са свещеници, а две-трети от цялото число на бившите ми приятели са долни педерасти? Вие сметнете колко са педерастите сред свещениците при бившите ми приятели, аз само ще допълня, че останалата една-трета от моите бивши приятели са най-обикновени тъпанари...

Отплеснах се!... Та говорим си с оня, а той:
 
- Приличаш на човек, който води след себе си две натоварени мулета... Едното с торби чисто злато, което с пълни шепи хвърля на хората във всички посоки. На второто муле са натоварени кошове пълни с лайна, дето по същия начин ги хвърля с лопата пак по хората... Ще си намерим някой, на когото няма да му е тъй чисто и скъпо златото, но поне няма да хвърля и лайна...
 - Е, да - оставам в алегоричния маниер - обаче пък със злато като неговото, ще може да си купите само лайна. Така хем лайна пак ще има пълно, ама няма и злато да има...
 
* * *
 
Тук е мястото да разкажа, макар не много с връзка, но няма къде другаде да го включа в текста, че днес сутринта се изсрах в един буркан, затворих го хубаво, пъхнах го в една торбичка и излязох на разходка... Тъй че, мога да ви призная с ръка на сърцето си, че моят бивш приятел е почти прав. Бърка само затова, че го правя, за да замерям хората по улицата. Отидох всъщност до кварталната поликлиника, за да подаря буркана на една жена в бяла престилка, като заедно с това и й дам около 30 лева... Господи, този поп е жив пророк!! Пък аз досега му виках обикновено гуру.

* * *

А те си накупиха и не спряха да си купуват лайната, дето аз им ги давам без пари. Купиха си богослови и защитници на вярата, купиха си писатели даже... Тия първо нападнаха мъртвите, нападнаха Ванга и Дънов, после нападнаха педерастите, сетне наред дойдоха сектантите. И понеже не им стиска да нападнат масоните, че с тях е пълен висшият клир на БПЦ, нападнаха извънземните и уфолозите, като казаха, че били същите като сектантите - отвличали хора и ги подлудявали... Атонският скиор-монах Висарион-Димитрий написа една книга, която се продаде в около 500 бройки, срещу Ванга и Дънов и след като реши, че е разтърсил, ако не народната, то поне църковната свяст, написа втора книга за... първата книга, която нарече "Отзвукът" и която се продаде в 50 бройки... Пак добре е, щото нашият общ приятел (инак добро момче) Бисер Божков написа пет книги, които се продадоха в шест бройки...

* * *

Вижте сега какво, всяка църковна институция, особено ако зад гърба й стоят хилядолетия, а у себе си има безумно много пари и ресурс, лесно се извращава и корумпира. Протестантите опитаха да решат този проблем с перманентна Революция, вследствие на което сега имаме около 2000 техни църквички и течения, които взаимно се изключват, а в старите техни конфесии се наблюдават абсолютно същите пороци и тежнения. Както е написал Дж. К. Честъртън в "Кълбо и кръст": "Англиканският лондонски епископ получаваше по 12 000 лири годишно, за да се преструва, че вярва на Библията". Напънът за чистота чрез Революция на пуританите реши проблема с чистотата в християнството, колкото реши проблемите на световния социализъм Перманентната Революция на Кастро в Куба. Римокатолиците пък заложиха на вътрешни и показни самопречиствания, което "подари" на Европа Инквизицията и думата "йезуит" като обиден епитет...

Не, ние не сме войнствени пуритани или инквизитори. Злото няма да изчезне в институциите на Църквата чак до времето на Страшния съд, както уверява Учениците си сам Христос (Матей 13:18-30), проблемът с него няма да го реши Разкол, нито да избием лошите е решението. Но това не значи, че проповядваме примиренчество със злото. Освен дето трябва да воюваме с него, но главно вътре в себе си и със себе си, ние не бива да спестяваме оценката си за делата на безчестие, които виждаме около нас. Да я говорим гласно трябва, точно както авва Доситей (ако не се лъжа беше му тъй името) съветва младия си послушник Паисий в книгата на Димитър Талев "Хилендарският монах". А някой може ли да се осмели да каже, че този църковен човек и проникновен познавач на Евангелието - Димитър Талев, е страдал от "липса на църковно мислене"?

Нашите обаче си купиха "апологети и учители по своите страсти", за да им "чешат ушите" (2 Тимотей 4:3-4) Апологетът ни счита за свой дълг да обвини всички и всичко - "от А до Я", но да не падне и прашинка вина върху БПЦ и най-вече върху хранещите го попове и владици. Виновни били историческото наследство, днешното време, някакви тайни сили и заговори, дето тоя обаче избягва да ги нарича масонски, за да не обиди поне пет митрополита и десет епископа в БПЦ.

Най-лошата услуга на БПЦ в момента правят защитниците й, защото мислещите хора в българското общество, като се заслушат в брътвежите им, че съвсем не било това, което се виждало отстрани и без очила, че те именно са виновни за бездуховността на обществото и отлива от Църквата, а не владиците, които всички, освен техните платени защитници, виждат как са затънали в всякаква нравствена и физическа гнусота... И ако допреди това повечето интелигентни хора са си казвали: "Какво пък, аз все пак ще вляза в храма, при Бога идвам, не при владиката нали?!", сега са два пъти по-смутени и изкушени да не прекрачват храмовия праг, защото с тези проповедници, неокомсомолци, свещеният бардак започва да замирисва и на чиста секта.

19 октомври 2017

Поюдейчването на новите православни папи


 
"Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих." (Апокалипсис 3:9)
 
Във всеки град, който е със статут на митрополия в България, централната църква, в която служи митрополитът, се нарича, според добилия гражданственост израз, катедрала. Катедралният храм руснаците наричат Кафедральный собор, а сърбите Саборну цркву.

Това че църковното събрание е априори около епископа - неговата катедра на учител и наставник и олтара, на който той служи светата евхаристия, е свещено предание и наследство от богословието на Апостолските мъже (преки техни приемници и ученици), като св. Ириней Лионски, св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп Смирненски, според коeто православното събрание се различавало ясно и конкретно от еретическите сборища първо по това, че православните християни са се събирали за Богослужение всички заедно и на едно място - около своя православен епископ, а едва сетне идат разликите в интерпретирането на учението, които не са маловажни, разбира се, но са вторични и следващи спрямо евхаристийния събор...

Всяко Богослужение е осъществяване и проявление на съборния характер и природа на Църквата, всяко Богослужение е Събор, в който се участва във Вселенската реалност" и пълнота на вярата на Църквата, във всяко Богослужение е събрана и възпълнена Вселената като свят Божий, направена е от нея Църква, в този нов свят домакинства човекът като Богочовек - лично, реално и конкретно. Във всяка света литургия светът се осмисля и преживява като Тяло (Плът и Кръв на Иисус Христос), а в тая реалност ние влизаме, "ядейки и пиейки" тези Тяло и Кръв, сами ставайки по тоя начин част от това Живо и Възкресно тяло - плът от плътта и кост от костите Му, затова и това чудо св. Павел сравнява мистично с брака: Ефесяном 5:30-32. Защото по уместния цитат от Фоербах на отец Александър Шмеман, пригоден към богословието на евхаристията - "Човек е това, което яде", а според свети-павловото богословие пък. човек се преобразява според това, което съзерцава - 2 Коринтяном 3:18 Целият свят е събран в литургията на Църквата, за да намери своя истински живот във възкресната обнова, а участвайки в живота на този нов свят с всичките си сетива - зрение, вкус, осезание, даже обоняние, сами ние се разкриваме в своята истинна същност, Богодадена и Богохранима, на небожители - граждани на Небесата - Филипяном 3:20 и богове по милост и по благодат - 2 Петрово 1:4.

Църковният Събор сиреч е по благодатен начин икуменен - вселенски, защото в служената от православния епископ евхаристия се открива целият вселенски характер на Христовата Църква - в евхаристията тук-и-сега тя живее като Божия Вселена в цялата си пълнота - минало и бъдеще стават реално настояще - в настоящето миналото се открива и прославя в Бъдещето чрез Христос, Който "е бил, Който е и Който иде" скоро, постоянно, с всеки момент и във всеки момент - Апокалипсис 1:8

* * *

Основаването на вселенския характер и природа на Църквата не върху нейната съборност, ами върху политически и исторически реалии е едно своеобразно ново иудействане. В същността си туй е една византийско-гръцка болест, видима още в самото име на фенерската квартална патриаршия в Истанбул - Вселенска... А ние сме папагали понякога и без дори да го осъзнаваме... Разходете се в неделя-сутрин покрай храмовете ни - отвсякъде почти вече се чуват ориенталски маанета, четени "по невми" - Ганьо и Гиньо пеят "по вселенски", по гръчки... Даже сърбите, които са традиционни гръцки приятели, често против македонци и българи, за което свидетелстват и последните политически канонизации на мъчениците им в Сурдулица, инспирирани от еп. Пахомий Вранянски (сръбски припев към отмъщението на Вартоломей "вселенски", задето му прецакахме Критската сбирка - църковничарски "вселенски" пленум), имат своето църковно пеене "по Стефан Мокраняц", което е смесица между оперно пеене и фоклорни техни мотиви и не отстъпват от него. По византийски се пее в университетските капели и параклиси с богословско-учебна цел. Ганьо обаче вие и увива като наритана ханъма даже в селската си църква и се чувства от това "особено православен и някак облагороден".

Пеем "по гръчки", а заедно с това, при все че можем и да не сме прочели сборно даже двадесет страници от Библията, знаем да пляскаме по старогръцки език ужким, даже по византийски - няма да кажем еклесия, ще речем еклисиа, не е вече баптидзо, ами е ваптизо. И с тоя сборник от десет мъгливи думи вървим, та плющим като скъсани галоши, но върху копринени чорапи.

* * *

Тая "визия" за църковност, както казахме, в същината си е иудейска.
 
Питали ли сте се защо Рим е търпял фарисейските законоучители и даже толерирал, при все че често изсред именно тях са се вдигали бунтовници "месии"? Защото крайното им благочестие, както и техният преекспониран еврейски патриотизъм, всъщност са търговска марка, обикновен мениджъмнт. Народът им е вярвал, не можел да очаква че тия, които лягат и стават на устата си с Мойсеевия закон и с името на Авраам, са всъщност най-искрените колоборационисти с Рим, че тия първи ще го предадат точно тогава, когато се нуждае най-много от тях, затова и Христос ги нарича "лицемери, които говорят, а не вършат" - Матей 23:3. Едно показно и лъжливо благочестие и псевдопатриотизъм е сиреч всичко това, което живее под крилото на Римския Орел и яде остатъците от храната му - народната плът и кръв. Точно като нашите днешни попове, а? Или като топ-патриотарите ни политикани? Лягат и стават с тиради против глобализма и либерализма, но европейски пари не отказват, нито остатъците от народния грабеж - трохите под трапезата на българската мутро-олигархия.
 
Ами садукеите от времената на Евангелието? Либералните, напредничавите, елитарните... Дето постоянно се стремили да изнамират паралели и съответствия между Мойсеевата вяра и елинската философия, за да показват, че няма помежду им никакво противоречие, така че и самата старозаветна вяра префасонирали, като  премахвали например вярата в ангелите, в натуралистичните теофании, във възкресението на мъртвите... У всеки грамотен човек предизвиквали смях, включая у елините,  на които с тези изгъзици се препоръчвали, но според себе си били авангардно мъдри. И накрая се оказало, че това, което единствено умеят да правят добре заедно с фарисеите, са само спекулациите с римското право и изнудвайки Пилат да убие Иисус, се проявили като добри адвокати на дявола.
 
Но дяволът, както знаем, когато няма какво да прави и му е скучно, ебе децата си. Тъй че, нито елините почнали да вземат на сериозно Мойсей и Авраам, не сменили Епикур с Еклесиаста, нито римляните взели да изпитват респект към цар Давид и потомците му. Успели да заинтригуват само няколко разпасани матрони като Попея Сабина - Нероновата жена или двама-трима роби освобожденци, занимаващи се основно с разврат и дворцови интриги в Рим, като Феликс на имп. Клавдий. 
 
И накрая еврейската икумена рухнала, заедно даже с храма си в Йерусалим, заедно със самия си Йерусалим... Рим, под чието крило се хранили, плетейки според себе си много тънки и неуловимо хитри интриги срещу самия Орел, им видял сметката сръчно и бързо в един момент. А от видението им за еврейско-иудейска вселена останали само димящи и окървавени развалини... И станаха световни князе и господари точно колкото Вартоломей - патриката на "цялата вселена" от крайния квартал в Истанбул, стана източен папа.
 
* * *
 
Аз пък вярвам в Съборната (Една, Света и Апостолска), а не във Вселенската Църква... Всяка вселенска църква се нуждае от папа, че и от кесар. На Съборната Църква й стига Христос.

16 октомври 2017

Дедо Коле, пази си... очните дъна!

 
Според наша съвсем достоверна и специализирана информация от Пловдив, очните дъна на Негово Високопресвещенство митрополита на Пловдив са силно увредени (по-точният израз е разядени). Това не е характерно за люде на неговата възраст, при все диабета му, но аз имам някои предположения как и защо се е случило.

Първото ми предположение е свързано с индианската ракия, т. нар. текила.
 
* * *
 
- Хайде да пием текила! - предложил Високопреосвещенният (по онова време само Преосвещен) на присъстващ свещеник и на живия по онова време все още Силистренски митрополит Иларион.
- Хм, - разколебал се дядо Иларион - какво е това "текила"?
- Индианска ракия - отвърнал веднага Преосвещенният.
- Ами да няма нещо езичническо в нея?! - смутил се старецът.
- Не! - категоричен бил Николай - Изпрати ни я един наш свещеник от Колумбия. Православен!
 
Няма и за час-време Николай така яко се "ошил с текила", както бихме се изразили във Варна, че се наложило да го носят на ръце до кревата в покоите му. А нямало, ако щете ми вярвайте, още дори пладне, камоли икиндия.
 
Второто ми предположение е свързано с приема на кокаин... За скромния си, едва единадесетгодишен опит от работа с наркомани, съм способен горе-долу да различавам поведението и визията на употребяващите кокаин - дрогата на богатите, а познанството ми с Николай не е само медийно и епистоларно, ами имам също макар малък и бегъл, но личен контакт с него. Луксът, агресивното говорене (и поведение), психотичните изблици говорят недвусмислено за смъркане на кока.
 
* * *
 
- Още от семинарията чета критиките ти срещу митрополит Николай - споделя ми преди години един нов приятел - Ама аз учих там точно по времето, когато той беше евфимерий и... знаеш ли, че употребяваше амфетамини?
 
Не знаех, ама като ми го каза тоя, защо ли ми прозвуча съвсем логично?! Още повече, че пак преди години друг семинарист-паралелец ми е разказвал как изглеждат помещенията там след "владишко парти" за времето на еп. Сионий Велички - търкалящи се по пода празни бутилки от марков алкохол, използвани кондоми, угарки от джойнт... 

Оικουμενική Εκκλησία (по Семьон Франк)


"На който искаш чародеин / отдай разбойната си лъст! / Ще те подмами и зареже, / но няма да пропаднеш ти / и само грижа ще замрежи / тъй хубавите ти черти" (Александър Блок, из "Русия")
продължава от "Вярвам в Съборната Църква"

Вселенската Църква (Оικουμενική Εκκλησία) става възможна и нужна с възприемането на християнството като официална религия на цялата Римска империя във времето на св. имп. Теодосий, подготвено още с признаването му за законна религия от св. имп. Константин Велики. Вселенският (икуменен) характер на Църквата е част от имперската политическа доктрина. Тъй както имаме един епископ в църковното събрание, без чиято воля и решение не се случва нищо, така имаме и един Цар Пантократор (Вседържител, Самодържец) в християнската социална, политическа и духовна вселена, доминирана от религиозния и предимно църковен мироглед. Тази Вселена е универсалистична. Чрез християнството и Църквата Рим (и Константинопол) се опитва да осъществи старата Александрова идея за обитаемия свят като общ духовен дом, но за разлика от Александър Велики, който се стреми да направи това чрез елинската философия, култура, цивилизация и политическа идея, сега това става чрез Църквата и християнството, като самата идея за ортодоксия (православие) става подчинена доста често и в голяма степен на политическата доктрина, става държавнически инструмент - в името на православността се воюва (или се сключват мирни договори), но и в името на войната (или на мира) често пъти православността се преработва, премодулира и "актуализира".  

За нуждите на тая доктрина се сформират и патриаршеските катедри, като ролята на Царя Пантократор в Държавата е тясно свързана с тая на Патриарха. Титлите на князете, влизащи с княжествата си в състава на Империята понякога "порастват" до идентични с тези на Константинополския Пантократор, както и техните Архиепископи понявга стават Патриарси, подобно на Патриарха в Константинопол, но всички това е условно и обусловено от временна политическа конюнктура обикновено, Константинопол рядко и за кратко изтърпява друг Пантократор и друг Патриарх в границите на Империята, която е по презумпция ромейска и православна, такава остава винаги, без оглед и сериозно отражение на отделни събития и периоди, които като че ли го опровергават. Свети цар Петър Първи - български, Династията на Асеневци или сърбинът Душан Силни са епизоди в историческия път на Църква и Империя, които само забавят, но не предотвратяват изявата на Царството Божие на земята, домакинствано от един Цар Пантократор и от един Православен Патриарх, които са ромеи и които, ако и да дават временно уж равноправие на други такива, то никога не пропускат да подчертават старшинството си - тяхната власт "е от Бога директно", а властта и титлите на останалите са по тяхна милост и снизхождение, ако ли да звучат и изглеждат като равни на техните.

 
Оικουμενική Εκκλησία е родена като идеология сиреч не за нуждите на Църквата и на вярата, а за нуждите на Държавата и политиката, както впрочем и съвременният общохристиянски икуменизъм, да. Но за разлика от последния, тя е била поне за известно време почти възможна. Във времето на владеещия умовете на християните евангелски максимализъм и духовен оптимизъм. В това време и разколите, доколкото ги има, не траят дълго, защото и двете страни бързат да се помирят обикновено, заради своето напрегнато очакване и непоклатима вяра в скорошния "край на всички неща", Завръщането на Христос и Последния Съд. Мирът и любовта се възстановяват на всяка едва ли не цена, за да бъдат заварени от Господа всички в единството, за което Той Сам се е молил да имат помежду си на Отца (Йоан 17:22) Тази вяра и любов (със страх Божий) може да стане поне за известно време политическа и социална спойка за една Държава, която се легитимира и афишира като Християнска и дори Христова, чийто Пантократор разглежда себе си като своеобразен "епископ" дори - епископ "на външното", както е според симфонията на св. имп. Теодосий, като Църква и Държава образуват концентричните кръгове на една обща Христова Вселена / Икумена. Но веднъж приобщена към политическия инструментариум, веднъж взета на въоръжение за неговите нужди, Оικουμενική Εκκλησία бързо става негова жертва, тъй че политическите разцепления се превръщат бързо в трайни и изглежда непреодолими църковни разколи - като монофизитския, като папския римски. Онази Оικουμενική Εκκλησία, чието единство са крепели епископите и верните във Църковната Вселена, се превръща в политическо средство за скрепяване на властта на Пантократорите - уж в нейно име, взета е за оръжие в конфликта между сирийските покрайнини на Империята и Централната власт, после между Константинопол и венецианците, умело ползващи тлеещия конфликт между духовните водачи на "Двата Рима". И веднъж взета и употребена с краткотраен и съмнителен ефект, сетне бързо е захвърлена. Обаче заедно с това е компроментирана и осакатена завинаги.

Съборната Църква (Кαθολική Εκκλησία) обаче е от друг порядък и с друг характер. Израствайки върху конкретното и личното и разраствайки се чрез него и върху неговата основа, Καθολική Εκκλησία може да предложи един нов прочит на Оικουμενική Εκκλησία, да я възвърне към живот, поставяйки я на една теантропична и христологическа основа. Това четем и в есето "Крахът на кумирите" от руския религиозен философ и социолог Семьон Франк:
"От самото съзерцание на вечното битие и живата близост до Божественото непосредствено произтича и възприемането на Църквата като жива вселенска душа на човечеството, като съборна Личност, чрез връзката си с която ние участваме във вселенското, космично тайнство на Богообщението" (Семьон Франк, из "Крахът на кумирите")
 
До това лично (и Личностно) преживяване на Църквата като Тяло Христово Франк достига, след като първо е освободил съзнанието си от идеологическото (чрез кумирите на политиката, културата и идеологиите) преживяване на Родината:
"А в пълнотата на конкретния си земен живот ние се приобщаваме към колективната душа на Родината си, ние не само я чувстваме, но и задълбочено я преживяваме като живо същество, като родна майка, разбираме връзката на нашия живот с нейния, взаимната зависимост на нашето и нейното спасение" (пак там)
 
* * *
"...ти същата си - лес и ниви / и чак до вежди шарен шал" (Александър Блок, из "Русия")
Вселенският характер на Църквата Христова  - Оικουμενική Εκκλησία е относителен и разнолик. Той може да се изрази в стремежа и частичното осъществяване на християнска политическа и социална общност, но е по-добре да расте върху общността на единството във вяра, любов и Богообщение, защото тогава Оικουμενική Εκκλησία става общение в свобода и любов (и вяра) между личности, а цивилизацията се преобразява в култура. За последното обаче е живородно нужно Църквата да се преживява първо и главно като Съборна (Кαθολική Εκκλησία). Подмяната на съборния и личностен характер на Църквата с идеологически, политико-социален характер е престъпление срещу Тялото Христово, повторно Разпъване на Бога, подобно на това, за което пише в Посланието на св. ап. Павел до Евреите (Евреем 6:6)

11 октомври 2017

Вярвам в Съборната Църква (срещу блудницата +Николай)

"В "свободна" България Бай Ганьо се запретна да прави държава по свой вкус, но с Белгийска конституция" (Димитър Талев, из "Гласовете ви чувам")

продължава от
"Защо не "съборна", а "вселенска?!"
"Писмо от Пловдив"

В цялото Свещено Писание (и в Стария, и в Новия Завет) е описан да тече един изключително напрегнат конфликт, споменат още в Битие 3:15. От едната страна е Потомството на Ева (първата човекородица) и на Пресвета Дева Мария (втората Ева и Богородица), това потомство е Църквата (което сме ние, започвайки от Адам и Авел) и Потомъкът Христос (Галатяни 3:16). Но ако според споменатия текст в Посланието на св. ап. Павел до Галатяните /3:16/ измеренията на този конфликт са месианско-христологични, то в Свещената История на Божия Израил и на Църквата срещаме един непрестанно набиващ се на очи и цивилизационно-културен план в тази Велика Война. От другата страна е змията с потомството си /Апокалипсис 12:9/ - сатана и антихристите от сатанинските синагоги /Апокалипсис 3:9/, предвестници и предтечи на последния, финален и апокалиптичен Антихрист.

Докато Господ разговаря и призовава, ръководи и благославя лично Ной, Авраам, Иаков-Израил, които напускат градове и родини само със семействата си, стадата си и с по неколцина слуги, дяволските синове (Йоан 8:44) строят Вавилонска кула по примера на първия сред тях - Каин Братоубиецът, който построил град (Битие 4:17). Каинов син (пра-правнук - Ламех - Битие 4:19) е този, който според Книгата пръв взел две жени (започнала полигамията), а духовните потомци на Каин - градителите на кулата (сред град - Битие 11:1-4) в "земята Сенаар" пък решили на едно място и в едно дело да съберат "всички народи" за духовно блудство, подобно на този кръвен потомък на Каин - градежа на кулата си: един тухлен хуй като предизвикателство за война срещу Бога.

Божието дело чрез Авраам е съборно (гр. католикос), делото на каинитите е икуменическо (гр. икуменикос). В Авраам Бог събира народи, племена и езици, казвайки му "в теб и чрез теб" ще се благословят (и съберат) всички, чрез неговия Потомък: на първо място Исаак предобраза, но всъщност и разкритие  - в  Иисус Христос Образа. Бог в Авраам събира човечеството за спасение в Богочовечество, а каинитите в градове и кули събират езици, идеологии, митологии за духовно блудстване.

* * *

В Новия Завет Евангелието ни представя същата картина типологически. Дванадесет души, споменати поименно и личностно описани и охарактеризирани, са събрани при Христос, за да съставят Едно Тяло - с едно сърце и един ум в една любов и вяра. Срещу това е плътският, земен и каменен Йерусалим. В този тогавашен Йерусалим, не събран като навремето около внасящия в него Кивот на Завета цар и пророк Давид, ами събран от най-различни фракции от люде, които взаимно не могат да се понасят, не закрилян от Яхве, ами вече от Рим, има не Човек и човеци, ами има храм от камъни с "племена и езици". Църквата на Христос е съборна, храмът на Соломон е вече икуменен. И докато фарисеи и садукеи - римски протежета и елински епигони се мразят и ужким успяват да се съберат за общо икуменическо въстание в Първи век срещу Рим, завършило за тях катастрофално, а единственото им успешно единно дело е Разпъването на Невинния чрез подстрекаване срещу Него на Рим, то Съборната Църква расте и крепне, като даже разликата между "люде, племена и езици", като първо между "юдеохристияни от Йерусалим", юдеохристияни "елинисти" от диаспората (че и с християни отсред езичниците по-късно) е преодоляна на Петдесятница чрез благодатните харизми на Бог Свети Дух в Събор около Богородица и Първоапостолите.

Срещу Съборната Църква, събрана в Христос-Бог за духовно Богослужение пред Божия Престол, в Апокалипсиса на Йоана ние отново виждаме икуменния хибрид - Рим на императорите гонители - многолик и многоглав побеснял звяр. Рим е събрал Народите и ги е подчинил за блудство и разкош, но сам рухва под напора на бесовете, които е събудил, хранил и с които си е играл. Христос е събрал човеците за човещина, която да се преобрази в Богочовечество в Него и чрез Него. Затова и Съборната (католики) Църквата на Иисус Христос още стои (Разпъвана, но й Цъфтяща) току пред Вратите на Адското икуменическо Градиво.

А не виждаме ли и същото в историята на Християнския, папския Рим? Когато папата се сети, че е "като Петър", което е голяма рядкост, тогава хората сами се събират около него. Но реши ли папата, че е световен политически и религиозен лидер, което се случва твърде често, събраните чрез сила или обещания, пияните от виното на това нововавилонско блудство "земни царе" (Апокалипсис 17:2), скоро го изоставят и намразват.

* * *

В Църквата на Христос-Господ са събрани човеците с Бога в Христа и не само те, но заедно с тях и посредством тях цялото творение - време, пространство, материя, преобразени и объдеществени, овечностени и обожени. В Събора Божието тяло - Богочовешкото расте и възпълва до "краищата на Вселената".

Във Вселенската и икуменическа "църква" на Антихриста са събрани призраци - бесове, фантазии, фикции, митове и идеологии. Затова и колкото могъща да се чини на хората за някое време, тя винаги се е разпадала и ще се разпада.

* * *

Може би походът на Александър Македонски е величествен и чутовен, направо божествен спрямо тогавашните представи и възможност - да обходи Необходимите Земни Вси Селения - земната вселена, за да я елинизира и под скиптъра си да направи от тая вселена елинска. Идещият Поход на Антихриста е малко смешен обаче, предвид това, че тази "вселена" е обходима вече за около 24 часа със самолет.

Но какво да кажем пък за царчето на "българската вселена" - Николайчо?! Но това е бащиното му мляко, което е засукал от духовните наследници на Кобургите - първо парамакедонски революционери "върховисти" откъм София и по четите престъпници и мародери, сетне нацисти и монархофашисти, които в метаморфозите си могат да се превърнат само в червени национал-социалисти, за да се покажат най-сетне обикновени мутри шовинисти...

Но не, дайте му, дайте му на Кольо върху територия, обходима в няколкочасов автопробег, да си поиграе на "българска православна вселена", докато гърците го презират, а самите руснаци му се надсмиват...

09 октомври 2017

В Пловдив унищожават плочите на гръцки ктитори


Верен докрай е Пловдивската Владика на семейните си традиции... Последните му "епохални" дела в Пловдивска епархия успяват да предизвикат стихийно възмущение в клира и цялото църковно изпълнение на съседната Еладската Православна Църква, но на него не му пука... Съвсем както не им пукаше на приятелите на татко му от висшия ешалон на ДС, сменейки имената на българите от турски етнически произход, та и на целите им родове.

В Пловдивска епархия масово се махат от храмовете плочите с гръцки надписи и с имената на построилите ги гръцки дарители, защото в Пловдив, както и във Варна, повечето православни храмове са строени и плащани именно от гърци. Това задраскване и пренаписване на историята, без чест и свян пред истини и човеци - живи и мъртви, е съвсем характерно за възцарилата се в България след 9 септември 1945 г. червена банда "мандраджийски обирници" и ново-партизани, станали такива чак при вида на Червената Армия зад Дунава, която с течение на времето се превърна в червена буржоазия, а след 10 ноември 1989 г. и в червена "модерно лява" олигархия.

Предлагам на Николай сега на мястото на изтръгнатите плочи с имената на истинските ктитори да започне да слага плочи с имената на "продуцентите си" - на всички модерно червени масони като Манджуков, Гергов, Диневи, Пеевски...

Защо не "съборна", а "вселенска", Владико +Николае?


продължава от "Писмо от Пловдив"

Замяната на думата "съборна" с думата "вселенска" в члена от Символа на Вярата - "Вярвам в една света, съборна и апостолска църква", която Николай и хората му изискват в богослужението, както казахме вече, има своя генезис. Тя е в желанието на Лудата Владика в Пловдив да преживява и да командва Българската Църква като социално-политическа структура с териториални подразделения...

Преди много години още Колето беше сравнил синода с министерски съвет, Патриарха с премиер-министър, а за себе си и останалите митрополити присвои своеобразен ранг на министри. Тогава той, с това сравнение, оправдаваше всъщност лукса, който въведе като неписано правило за митрополитите, златните си играчки по китките, автопарка от лимузини, тежките софри и блясъка в облеклата и богослужебните дрехи и утвар. Писали сме отдавна и неведнъж, че според възможностите си, българските митрополити, а даже и някои епископи, ежегодно трошат по пет-шест хиляди в евро през три-четири месеца, за да се разхождат до Гърция, където в Солунски или Атински църковни магазини и работилници ги харчат за тежки коприни на богослужебните си одежди и раса или високо-каратно злато на корони и панагии... 

Но ако всичко туй завършваше с апетита към лукс, който нашият селски "папа" Борджия-Севастиянов (Стоименов) наложи, не би било тъй страшно, в хилядолетната си история Църквата е виждала и по-страшни лустросани и накитени мерзавци от него и младите нови митрополити, дето тоя ги наложи... Пък и всички рано или късно остаряват, та и "кефовете" им стават евтини. Ама не завърши с това...

Друг аспект на тоя дяволски генезис в преобразуването на Църквата от Събор и Тяло Христово в хибридна политико-религиозна структура с корпоративен бизнес-план, ако речем да си поиграем на психоаналитици, можем да намерим в отношенията на Колето с татко му Методи... Да, всички останали синове и дъщери на многоглавия български "лейтенент Шмит" (по Илф и Петров), на старата тежка комунистическа номенклатура и ченгетура, ще ги видим днес като сериозни бизнесмени или даже олигарси, в парламента, в правителствата, в ЕС-структурите на високи сравнително нива дори. Само Кольо не стана за нищо такова, от Кольо стана само м/У/трополит и доайен на мутренската йерокрация в БПЦ-БП. Е, Кольо реши да поиграе на бизнес и на политика в Църквата и с Църквата, за да отсрами татю си.

* * *

Но подмяната на съборния характер и естество на Църквата има и по-гнусни и мерзки аспекти и измерения... 

Сещате ли се за Първия Вселенски Събор в Никея? Колко са там епископите? 311, ако не се лъжа... И всеки епископ представлява своя град и своето събрание църковно-евхаристийно, което го е изпратило на Събора, което и преди това го е избрало изсред реда на своите презвитери (попове), каквато е била тогава практиката. Няма там епископи без епархии, нито митрополити, управляващи огромни митрополии, които не са виждали очите на повечето си пасоми, че даже и на свещениците си, митрополити, зад които не стоят епископски колегии на тяхната област, избрали ги самите те за митрополити изсред редицата на собствената си колегия.

Съборността на Великите Събори, вселенската съборност на Църквата т.е., се е осъществявала от хора неотделими от поместните събори (събрания). Следователно и самия вселенски (от вси селения сформиран заради нуждите на Християнската имперска икумена - вселена) характер на Църквата е растял и крепнел върху принципите на съборността на всеки отделен и поместен събор от вярващи...

А какво имаме сега и в БПЦ? Селянчето от Горни Лозен е митрополит на Цяла Пловдивска епархия. Селянчето от Мъглиж - на епархията в Западна и Средна Европа. Ромчето от сиропиталище във Враца - в Стара Загора. Ямболският "богослов" - на Варна и Велики Преслав. Тези хора са въдворени да управляват епархии, които често преди това не са и помирисвали, да обгрижват духовно люде "на книга", чиито очи не са виждали. Назначени за митрополити чрез подкупи и синодни интриги.

И сега Николайчо и хората му ни казват: Ние сме единствено законния и легитимен събор в БПЦ, съборността чрез нас се осъществява, от поместен църковно-народен събор няма нужда. И не вселенският характер на Църквата вече се основава и осъществява върху и чрез съборния, ами се случва обратното - съборността се "осъществява" като политическа и административна категория в лицето на църковни "представители", които епархиите им не са познавали и продължават да не познават, които ги посещават само колкото да опразнят касите в митрополиите, за да се приберат назад в София, бързайки за "дяволското си сборище", наричано свети синод, около номиналната си "патрика" и новия български Антихрист Николай.