След като си разходих вчера лайното, извинявам се, задето ви го напомням туй на по-чувствителните и фини хора сред вас, както вече ви разказах с буркан и в торбичка (ТУК), днес реших да си разходя и оная работа, но не в буркан и торба, разбира се, глупаци такива, това може да направите само вие... Отидох до магазина, който се намира през две пресечки от нас, защото в двата на нашата улица вече всички ми знаят "номерата" - и собственичките, и продавачките, и роднините им на собственичките и на продавачките, даже всички почти случайни посетители... Влизам затова в магазина през две преки значи, усмихвайки се до уши с възможно най-загадъчната си усмивка... Продавачката ме ступорира моментално с ледено студен поглед:
- Господине, в тоя квартал да няма днес събор на идиотите?! Какво сте се ухилил без нужда и сякаш се познаваме?! Преди малко един като вас, същият такъв, влезе и веднага ми запя "Only you" на "The Platters" от вратата!?!
Промени се светът, ужасно се промени, както се и промени за по-малко от десет години БПЦ, но за това ще ви разкажа после... Едно време, когато сестрите ми бяха в пети клас, бяха влюбени в мен почти всичките им съученички. "Всички пияници, - разправяли те на сестрите ми - ходят из града със скрито "патронче" твърд алкохол във вътрешния си джоб и отпиват скришно зад ъглите, а брат ви върви посред бял ден по главната алея лете съвсем бос и от литрова стъклена бутилка пие ракия направо от гърлото й! Симпатяга!". Едната от тия после стана блудница, другата еколожка, а трета избяга от къщата на родителите си и се омъжи още в седми клас...
"Нека децата от мен да гледат, дай още една цигара преди заспиване!" (из "Дай още една цигара преди сън", "Рибена Чорба")
* * *
Така загубих обаче трите си единствени екстатично-разтърсващи любови. Две от тях ми рекоха: "Светославе, ти си агресивен нехранимайко!", а аз им викам:
- Втора моя и последна, разтърсващо екстатична любов, - казах същото и на третата сетне след години - аз може да си нося лайна в буркан и торбичка по улиците, но твоите менторстващи приятели, дето ти обясняват какъв съм, си ги прибират сутрин със салфетка в левия вътрешен джоб лайната до сърцето точно за следобедна закуска...
- Твоите философии не ми се слушат! - отрязаха ме и двете - Виж хората край тебе, собствените ти приятели, докъде стигнаха в живота! А ти?!
Първата даже не благоволи да ме изслуша, ами направо се потурчи след като ме опозна. Съвсем сериозно!... Развивам се обаче криво-ляво във въздействието си над хората донейде в положителен смисъл: Една следваща, макар и не толкова голяма любов, искаше след мене да стане даже монахиня, да! Друга пък каза, че съм я бил доближил до Царството Божие с мъките, дето съм й причинил.
Но...
"Не съм крал скъпоценни камъни, нито птичи гнезда под улуците!" (из "Зима-лято", "Гарванов сокак")
Нали?... Все пак.
А къде стигнаха приятелите ми? Имат къщи, две жени, по два мотора, по пет коли и легален, даже лицензиран бизнес с човешката болка и грях... И най-различни видове оръжия - хладни и огнестрелни, разпръснати в удобни тайници из цялата къща в случай, че някой ги подгони. Стига! Е, аз кола и една нямам, но пък жените ми, законните при това, са цели пет!
А промени се светът... Ужасно се промени.
* * *
През 2008 година в Рилския манастир на Събора и Църквата беше друга. Цялата стара червена църковна аристокрация в целия си блясък и авторитет. Владиците, конкубините, чистачките, готвачките им, роднините, по двама-трима техни довереници... А с тях можеше да се разговаря все пак... Докато те пристигаха с влакове или с евтини микробуси, идваха "другите", новите напиращи да ги наследят - с лимузините, с медиите си, с парите си, със скъпите раса и парфюми, с непробиваемата си арогантност и самодостатъчност....
Там бяха обаче и старите църковници, също тежка посвоему църковна номенклатура - богослови, общественици, имащи си и някаква относителна макар харизма... Старите заедно успяха тогава да спрат авантюрата, готвена от новите - опита да се върне БПЦ под показно руско влияние чрез приемането отново на стария Юлиански църковен календар, но и най-важното, което стоеше зад тоя опит - религиозно легализирано от него - по новоруски да се раздадат имотите на Църквата за "управление" от новобогаташите и надигащата глава, придобиваща все по-голяма увереност в Държавата, мутрократична олигархия...
След десет години идеологически, институционален и даже физически терор обаче, след като старите почти ги няма, а несклонилите глава сред тях са се свили като бити кучета, имайки предвид това, на което евентуално идещият скоро Събор ще прилича като състав, ние казваме, че мутрите и техните проекции в БПЦ окончателно ще победят и "съборно". Няма кой да им се противопостави. Енорийските общности са лумпенизирани, дебатите по църковни и богословски въпроси тотално профанизирани, силните и уважавани местни свещеници са уплашени и маргинализирани, в мнозинството си църковният обществен и интелектуален елит са подмамени да се джавкат помежду си за "отвлечено богословие или геополитика", а понякога са купени или постепенно изместени и подменени от недоучил и агресивен лумпениат активисти и функционери.
Честит ви задаващ се събор. Нали всички много го искате, приятели мои, повечето вече бивши?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар