Защо сме всички за затвора?

Докато владиците ни и свещениците ни се изказваха и опитваха да се намесват в политиката на местно и национално ниво, всичко беше в рамките, ако не на приемливото, щото позициите и изказванията им бяха или налудничави, като Николаевите за сурогатното майчинство, за ГМО, за религиозното образование, или смешни като на дядо Галактион, който веднъж пиян по националната телевизия и пред премиера обясняваше, че БДЖ има и в... Германия, затова не бива да се приватизира, то поне тези неща бяха в границите на разбираемото... Това са все пак хора, назначавани със заповед на БКП, откърмени и контролирани от ДС. Ако се зачетем във встъпителните им речи при назначенията, изнесени в книжката "Не си прави кумир" на един стар свещеник, ще видим ясно каква мисия в БПЦ им е била вменена - именно мисия на политизация и да "примирят" християнството с комунизма... И ако очаквате, че след десетилетия на активна политическа пропаганда тези хора, станали на по 70 и на 80 години, ще могат да погледнат другояче на себе си и ролята си, значи сте идиоти, което аз отдавна подозирам за всички ви до един...

Обаче от гротескното и комичното бавно и полека преминахме в областта на престъпното. Не, не говоря сега за обичайните престъпления, които клира ни жизнерадостно и с лекота е вършил винаги, нито за либидните им отклонения, сред които и наказуемата от закона педофилия. Говоря за новата вълна на търсеща обществено внимание, присъствие и признание църковност...

Например за свещениците като лечители и ръководители на енории тип "терапевтична общност".

Така обогатихме личностната патология и психическите им отклонения с религиозна патология и отклонения на събралите се в неоенориите ни идиоти, направили го често просто, щото няма къде другаде да отидат.

Една приятелка имах, прекрасен иначе човек, с която близо 3 години някои наши взаимоотношения се изчерпваха с петинг, ако разбирате какво искам да ви кажа. Кръстникът й мирянин и изповедника й свещеник, които тя смяташе за скрити светци, бяха си харесали една протестантска теория, гласяща "никакъв секс преди брака". Тази теория е хубава, когато се прилага във възпитание на юноши в патриархална среда, ама приложена към дърти мъже и жени на по 30 години, звучи налудничаво и е вредна, съгласете се, което е открил още Платон. Три години стисках зъби и търпях, накрая се "ошамарих" с шише водка и отидох право при г-н Кръстника. Този господин се изявяваше и се изявява още като енорийски терапевт духовен и душевен, без дори да е свещеник, даже без истинско богословско образование, камоли психологическо. Казах му, че това е абсурдно, той попита отколко години сме заедно, казах че са три и оня, вдигайки ръка да ме благослови по свещенически, рече че пътят към секса е открит. Отговорих му, че ако още веднъж ме прекръсти, ще му счупя ръката и му върнах кръщелницата, за да прави с нея каквото сам реши, щото осъзнах, че три години съм участвал в някаква много извратена псевдодуховна и религиозна шведска тройка.

Друга приятелка си хванах, която пък беше във възторг от дванадесетстъпковата програма на клуб "Независимост". Ако не знаете какво представлява, набързо ще ви кажа. Тя не е за алкохолици, а за жертви на алкохолици, като даже се разглеждат за жертви на обикновени пияници хора, дето пияниците са ги изгледали, изучили, задомили, никога ръка не са вдигнали върху тях. Но тъй като тия ги "гледали да пият", се били травмирали и всичките им житейски проблеми насетне дошли от туй, че станали зависими, но не към алкохола, от който често не са близнали и капка, ами от пиещите край тях, за това си избирали за партньори сетне хаймани и пияници. Аз имам друга версия защо на такива хора се набиват за партньори впрочем, а именно щото са всякога неуверени и комплексирани, а понякога страшно грозни и друг не ги поглежда, но туй сега е страничен въпрос... Каква е програмата за лечение ли - да се научат за никого нищо да не жертват, да не се смиряват, да късат отношенията си с пиещи хора... И от това, видиш ли, ще стане зрял човек, че и съпруг или съпруга!?... Но нашите енорийски секти се сприятелиха, побратимиха и даже осиновиха тази светска секта, дадоха й трибуна и още поле за действие.

Но ако това е гротескно, все още не е престъпно, а престъпно стана в момента, в който неоенориите предложиха "лицензирана услуга" не за аутсайдери, дето някак са живяли с простотиите си и биха продължили да кретат още дълго с торбата с тях на гърба, дето нашата глупост не би им дотежала особено в добавка. Белята стана, когато запретнахме ръкави да се занимаваме "професионално" с психически болни хора, с които в една съседна Сърбия, от която уж гледаме, Църквата работи ползвайки услугите на утвърдени специалисти. За последните обаче трябват добри пари, пък ние обичаме да правим боя от пръднята си и все търсим начин да получаваме пари от хората, през ум не ни и минава да даваме, какво като сме уж Църква!... Така започнаха и самоубийства. Но не са ли това класическите секти протестантски и постпротестантски от 90-те години на миналия век в България? Един гуру, докато им обяснява, че ги лекува и спасява, им прибира на хората си пари и имоти, а те понякога и се самоубиват накрая?! Покажете ми разликата!!... В такива психарници обърнахме и манастирските общности, а някои монаси тръгнаха да си създават свои сред миряните из чужди епархии - никога под контрола, а рядко и въобще със знанието на местния епископ... Хора, примерите са десетки!!... Но... вий сте идиоти и ви боли хуя за всичко нали?

А държавен контрол, намеса, регулация?! Откъде да дойде, когато сме в една държава, в която парвителствата отпускат огромни годишни субсидии за БПЦ като общност на традиционното вероизповедание, а министерствата целеви дарения с милиони, които се харчат за всичко друго, освен за това, за което са дадени, а даже понякога и нагло лично се присвояват, пък контрол и ревизии няма, щото "БПЦ е отделена от държавата" и намесата в делата й би била недемократична?! Последното е много смешно, щото владици, дето лягат и стават с реакционно болшевишки  тиради, бръкнеш ли им в задника относно пари и власт, изведнъж стават експерти по демокрация. Но мутрите във властта чакат (а най-вероятно и отдавна делят) едни имоти на БПЦ на стойност десетки милиарди, та подхърлянето на няколко милиона за злоупотребяване с тях от владиците, дето ще им ги снесат милиардите сетне, са твърде добра сделка, за да бъде разваляна с контрол и ревизии. 

* * *

А в демонизираните USA подобни секти, злоупотребяващи с хора, че и опитващи се да си правят лобита в институциите, за броени месеци са разбивани, пък хитреците в тях опандизвани.

Мамата и Таткото на Протосингела Антим (Видинските избори)

Мама му е от Гореме - село до гр. Сандански. Тати му е от градчето Кресна до Благоевград - това е прякото родословие на архим. Антим, Протосингел на Видинска митрополия, според мои информатори от Гоце Делчев (Неврокоп), който организира излъчването на еп. Даниил, "третото духовно чедо" на Желев-Натанаил, заедно с неизбираемия Герасим Мелнишки в двойката епископи, кандидати за избиране от синода, след епархийските избори във Видин.

Какво македонската Пиринска пасмина търси във Видин, дето искаше и да ме убива или поне пребива, но не ме убиха, нито биха, макар че ги потъсрих лично тогава във Варна, където се бяха домъкнали, "за да ме убият или поне набият" (описано във "Видински гамбит") аз не знам. Жив съм си и здрав в момента, но едно се питам - що не сменихме още по времето на цар Фердинанд тая Пиринска чета престъпници за Ниш със сърбите? Те сърбите шяха да ги "оправят".

Сделки, сметки и равносметки

снимката е от в-к 168 часа в публикацията "Батко и Братко в ефория "Зограф"

"..а сандъкът с онази ръка/ бурмайлията пръстен не носи...Струма вече е просто река/ и умира със смърт на откоси..." (автоцитат от стихосбирка "Женски песни", из "Пръстен бурмайлия" по песента "Моли се на Бога, Севде")

по повод текста в Двери бг. "Епископи на борсата"

В последния си текст в Двери бг. почитаемият професор Иван, нине зван от мене просто вуйчо или Вуйчо Ваньо, ни внушава, че овакантените служби за викарийни епископи в София ще се използват като възможност от Пловдивския митрополит да "продаде" на Софийска епархия викарийните си епископи, които са трима и са освен добри негови лични приятели, но и "верни нему докрай".

Аз не знам как така се купуват епископи, зная само как да отстъпвам приятелки, на което се дължи и фактът, че в момента вуйчо е пак женен, но оставете това. Ами ми се доверете, че Ванката е съвсем наясно как се търгува с постове, влияние, имоти, защото фирмите, които собственият му син успя да фалира, са създадени с пари от баща му, говорим за строително предприемачество, проект за закупуване и на язовири даже, като мой личен приятел замалко щял да стане директор на язовир, ако Желев Младши не бил  профукал и за този семеен проект парите. Последното се случило (по-точно не успяло да се случи) с Марто Д., когато се запознал с Младшия на една екскурзия до Атон... Та купил си вероятно гумени ботуши Мартин и рибарски принадлежности, но едничкото, което го огряло, освен зарибяващата първоначална сума, били две чаши ракия на масата на Желеви по обед в дома им до Руската църква в София... Пари от професора с 600 лв. месечна заплата в БФ София? О, не, най-вече пари от ръководещия тогава заедно с брат си ефория "Зограф" Иван Желев, секретар на патриаршеския кабинет при Патриарх Максим, шеф на Дирекция при Министерски съвет, архонт на Истанбулската патрика Вартоломей... И ако Вуйчо ви сега уверява, че мирише на сделка с постове за пари, вярвайте ми, че тоя има нос за такива неща.

Сделката обаче е малко по-друга, според мене... С овакантилите се преди четири-пет години постове за митрополити Иван Желев и кликата му в тандема Желев-Натанаил получиха много. За духовните чада на покойния Натанаил - епископите Григорий Браницки, Даниил и Серафим се сбъдна "пророчеството" на Вуйчо от недействащия вече форум на Двери бг. - "те ще управляват БПЦ", те станаха митрополити съответно на Враца, по всяка вероятност на Видин (защото Даниил ще спечели почти със сигурност във финалната двойка срещу компроментирания и в медиите Герасим Мелнишки, който е с повдигнато срещу себе си гражданско дело за хомосексуален тормоз от синоден служител и който, според общи познати е "едно мушкато") и на Неврокоп. А да не забравяме и че Варненският митрополит Йоан е близък приятел с Иван Желев, че за него се говори, че е спечелил Варна след смъртта на дядо Кирил, защото е платил в София за разлика от еп. Сионий и еп. Борис (Васко Зила), плащали в самата Варна, да не забравяме, че този човек продължава да вдига телефона на Желев даже по време на литургийна проскомидия по свидетелство на отец Димитър Амбарев пред мен, споделено ми от смъртния му одър буквално, тъй че несъмнено вярно. По всяка вероятност Вуйчата е добър приятел и с Наум Русенски.

След поставянето на един неутрален (и номинален) "патриарх", двете клики (на Желев и на Николайчо) започнаха подялбата на наследството от убитата на Траката край Варна БПЦ. И ако видим тримата викарии на Николай в Софийска епархия, вместо в Пловдив, това ще е не, защото Николай ги е продал в София, а ще е сериозно стъпване на митрополит Кольо Мутрата в Софийска епархия, затягане обръча около на и без това зависимия от него Неофит, комуто даже вече е и крещял: "Аз те направих Патриарх!" и най-важното - ще е добра подготовка за бъдещи патриаршески избори... Николай ще разчита на свои викарийни епископи там.

* * *

Яд ме е само, че Васко Зила - Борис не успя за Варна. Не, че нещо това щеше да промени нещата в дългосрочен план, но поне щях да имам кефа да видя търгувалите край трупа на дядо Кирил варненски топ-попове с жезъла му, изпратени из Шабленски, Каварненски, Търговищки и Провадийски села да служат "Богу и народу" из гингирлици и вукоебини, дето им е мястото.

Чекиджиите (Отговор за моя Изповедник)

в реплика към приятел-переводчик на "Излишните хора"

Говорим си онзи ден с първия ми православен изповедник-свещеник, който ми стана отново такъв, щото вече никой поп не ще да ме изповядва... Що ли?!

Вика ми: "Затлачи се нашата мисия по реавангелизация на българите и сам не знам защо..." Не му отговорих, щото трябваше да помисля. И помислих.

Каквито рибарите, мисля си, такава и рибата: "Риба, ама... цаца".

Пумите по енориите:

Жени на по 40 години (плюс-минус), отчаяли се, че ще останат девствени, затова и дошли по храмовете, петимни за млади мъже. Изпонаебаха се, особено там, където енорийската дейност е свързана с "обгрижване" на мъже с психически проблеми и антисоциално поведение. Тези жени за семейство не стават (нито "мъжете им"), тези жени са влюбени в поповете и мечтата им е да вържат някой млад мъж за сливата си, след което да посадят сливата си в попски двор. Наебаха се с попски благослов, ожениха се пак с попски благослов, разведоха се пак с благослов. И накрая константа в цялото уравнение се оказа всъщност... попът.

Семействата на куците петли:

Друга група са семействата, намерили по енориите начин да продължат да са семейства чрез попска патерица. Жени и мъже, които не са в състояние да решават проблемите си сами, семейства, в които съпругата не е жена, а съпругът не е мъж, затова им трябва парасъпруг в лицето на попа, който регулира техните взаимоотношения, включително до въпроса със секса през пости или фелациото.

Лидерите мухльовци:

Пристигнали и започнали да преекспонират своята значимост с пресилени или измислени направо истории за връзки и уважение към тях отстрана на разни реални или мними църковни величия, успяха някак-си да се оженят, както казва моят мъдър приятел Иподяконът Велико, за да видят путка. Видяха я, изкъртиха я и си народиха деца. Така от социопати, които наживо мънкат и се почесват покашлювайки се, станаха Капитани в една измислена от тях (и за тях) социална среда и Командири на цели батареи с идиоти във... facebook предимно, зад семейни ценности и съпружеска успешност криещи често невероятно гнусни пороци, алкохолизъм и инцидентна хомосексуалност.

* * *

Ето, това е отговорът ми за моя изповедник: Заради личните си комплекси и мераци на "терапевти" напълнихте храмовете с "всякая сволоч". 

Та как нормален човек да се задържи, след като ви навести?!

Истанбул, синодът и лайна на вентилатора

За вас не зная, но на мене вече почва да ми става смешно. Много смешно. Нашите архиереи бяха и остават верни на мисионерската си стратегия в обществото. Чакат с включен вентилатор да падне отнякъде отгоре му лайно, че да се разкрещят ужасени: "Помощ, помощ, разхвърчаха се лайна!"

Докато архим. Дионисий съди номиналната патрика и Ловчанския КГБ-митрополит в граждански съд, задето го били наклеветили, патриката и негово благородие Гавриил ще съдят Дионисий в църковен съд, задето ги съди в гражданския съд той... Оставете вий това, ами вижте какво се случва покрай Истанбулската конвенция за защита от домашно насилие - и митрополитът, и патриката, и оклеветеният горканчо Дионисий за миг почти забравиха, че се съдят и в един глас гракнаха срещу нейната "точка 3".

Момент сега, в точка 3 действително се споменава "трети пол", но не е целта на конвенцията легитимирането на държавно ниво на "третия пол", даже защитата им "като трети пол" на тези хора не е предмет и цел на конвенцията. Чисто и просто тя е писана от специалисти, в чиито държави браковете между лица от третия пол са отдавна узаконени, следователно няма как те да бъдат пропуснати в текста на една конвенция, поставяща си за цел да ограничи домашното насилие.

Нашите владици обаче съзират в туй подъл опит да се суспендира Конституцията ни, в която бракът е определен като съюз между лица от два различни пола... Да, те разбират от тези неща, нали самите те се опитаха чрез масиран натиск, включително уличен, да суспендират Конституцията в частта й, която определя характера на държавното училище като светски, чрез една приумица на хора като Деса Пулиева и Емо Погончев, наречена концепция за религиозно образование в училищата... Да, както е казал за тях още преди 2000 години Господ - "Водачи слепи, дето комара прецеждат, а камили гълтат".

Конвенцията от Истанбул не само, че не се занимава изрично и нарочно с въпроса за "третия пол", тя няма за специален предмет и темата за семейството изобщо. В едно либерално общество обаче фактическото съжителство е реалност, то не само не е инкриминирано, но даже сравнително наскоро беше и частично узаконено официално и никой не гледа с лошо око на него въобще, то не е скандално даже в малки общности от селски тип... И искаме или не искаме, лицата от "третия пол" съжителстват, подобно на всички останали и със сигурност понякога се случва да се бият... Макар че, ще ми се да видя един педерастки скандал и побой от чисто любипитство - дали се бият с юмруци и с шамари, или просто се дърпат, бутат, скубят и плюят...

И става още по-смешно - патриката съжителства с Ачо на центъра на София, Наум Русенски живее пък с един Боби, с който са осиновили кученце насред Русе. И ако това все още не ви е смешно, чакайте да чуете следващото - единият от двамата фронтмени на консервативната църковна реакция - дядо Гавриил, по повод избора на Наум за Русенски митрополит, казал на отец Димитър Амбарев през смях: "Направихме Русе столица на педерастията!" Та тоя значи, който премести столицата и интронизира педераст, сега се е загрижил за... Конституцията в частта й относно "брака и половете", същият впрочем, дето като беше председател на синодната комисия за споменатото религиозно образование, му беше през оная работа за Конституцията!?

* * *

Този консерватизъм е фалшив консерватизъм и по съществото си е от фашистки тип. Именно при класическия фашизъм моралът се изявява само в знаци, както казва Наум Русенски: "Няма значение кой какво в дома си прави, то си е негова лична работа, важно е да не допуснем гей-паради на улицата". Значи нашият консерватизъм няма проблем с един духовник, дето у дома му го ебат в гъза, стига да е спуснал завесите, проблемът е с педерасти, които манифестират по улиците, за да съобщят просто, че са педерасти. Ашкоулсун бе!... Вече не ми е смешно. Фашизиоден консерватизъм е това, който зле скрива престъпления от всякакъв характер, насочвайки обществената омраза срещу евреи, цигани, чужденци, сектанти, педерасти...

* * *

А докато съжителстваха в апартамента за един милион църковни пари в Париж, дядо Гавриил и рускинята му дали са се биели, чудя се пък аз.... Може и да се шамарладосвали, като се напият, щото научаваме скоро как същият преди време (2007-ма годиона) успял да изуми група сръбски монахини край Крагуевац, изпивайки заедно с шофьора си цяло буре с ракия.

Дебелата Берта смени Ревизора (Магистрала "Тракия")

Дебелата Бърта - "митрополит" Йоан Варненски и Великопреславски си смени ревизора на митрополията, доведе си ямболлия в Богохранима Варна. 

Честито, Варна!

Днес нов "икономист" от Хеброс, утре стар ебач от Плъвдин. 

Важното е да има "духовен" живот, без значение кой кому "духа".

Политизация, протестантизация и циганизация

"Данас нема млеко, данас нема хлеба, / зато jеди говна, можда тако треба!" (Бора Чорба)

продължава от "Игри"

Не съм убеден, че непременно можем и трябва да говорим за някакъв вид "режисура" на протеклите събития през последните малко повече от десет години в БПЦ, но ако все пак го сторим, ще подчертаем набиващото се в очи сходство със стратегията при първия опит за превземане на БПЦ и последвалия го Разкол от 90-те години на миналия век. 

Тогава стремежът към протестантизация (обоснована със зилотизъм и позоваване на древни канони) и заедно с това крайна политизация на църковния въпрос беше обединен в лицето на едни и същи хора, инспирирани и подкрепяни именно от структурите на ДС (ДАНС). Това беше опитът на българските крупни мутри (стара партийна номенклатура, политическа върхушка или червена буржоазия, ако предпочитате) да превземат Църквата, за да я разпарчетосат материално, който тогава бе с "щурм отвън", поради наличието в синода на митрополити и Патриарх, имащи не само ясното съзнание какво целят тия помияри, най-малкото поради факта, че сами те с десетилетия преди това волю или неволю бяха се срещали и работили с тях, не само добре познаващи техните методи, но и решени да проявят кураж и смелост да им се противопоставят. 

Неуспехът на разколниците около Христофор Събев през 90-те не бе неуспех в декомунизирането на БПЦ, а именно обратното - неуспех в нейното  прекомунизиране за времето след "демократичните промени". Защото всъщност туй беше вторият етап на българския комунизъм - бандитизацията, а самите "демократични промени" бяха параван, зад който се извърши разграбването на обществото от същата тая червена върхушка, която ги вдъхнови и инспирира. Същият сценарий тия имат от самото начало на "раздържавяването" и за БПЦ, като тука никакво значение нямат богословието, философията, идеологиите, всичко почва и свършва до имотите и ресурсите ни.

Несъумели да превземат синода тогава отвън, същите хора си вкараха свой човек сетне, посветен и съгласен с плановете им, дълбоко вътре - митр. Николай Севастиянов, с което започна подмяната на синода, в която мъжете бяха победени и подменени от педерасти като Киприян или най-обикновени блядове като Антоний. За особеното отношение на Севастиянов още като архимандрит в Софийска митрополия към Разкола, за репресиите върху себе си, като към един от главните антиразколници от негова (на Севастиянов) страна, докато той е бил свещеник в София, свидетелстваше пред мене в лични разговори самият отец Димитър Амбарев преди години.

Но да се върнем при нашата двулентова магистрала към преизподнята - протестантизация и идеологизация. Защото вкарването на богословието, след изкарването му от факултетите, по разни електронни и живи форуми, както и за консумация по "църковни седянки" е протестантизиране на БПЦ и то до най-първичното й - енорийско ниво, подобно на площадните молитви и речи-проповеди на споменатия вече лумпен Фори Светулката.

Православната Църква няма такива традиции ни на местен, ни в световен мащаб и където тия практики се срещат, те са нови, но в протестантските общности, особено модерните, това е често срещано - миряните обсъждат и бистрят богословски въпроси и щекотливи теми, даже се обособяват на лагери и фракции противостоящи в самите религиозни общности, които пък превръщат в трибуни и арени на разправиите си.... 

Предният път споменахме Сърбия. Да, аз живях в Белград близо шест години. И там има сбирки за беседи и разговори по енорийски домове и помещения, в епархийски сгради, Факултетни аули... Но такова чудо, като у нас нийде не видях, защото там енориашите и епархиотите се събират, за да бъдат осведомени лично от епископите и свещениците си по църковни въпроси, поучени по богословски теми, наставени в религиозна нравственост и порядки. И никой не спори, ни университетски преподаватели, ни сульо и пульо, дето току-що е започнал активен църковен живот, а вече "знае всичко", каквито на билюци се прескачат у нас. Във всяка епархия там почти ще намерите "мрежа от сайтове" - епархиални и енорийски, но никъде сайтовете не служат за виртуални сбирки на обособили се фракции, взаимно противостоящи, никога сайтовете не се легитимират и афишират като виртуална територия, владение на някой богословски или църковен дискурс. 

Такава канска простотия като "Бъди верен" срещу Двери бг. или Патриаршеският сайт "срещу почти всички" никак няма да срещнете, защото всеки е свободен - от университетския професор до обикновения мирянин да чете, според вкуса и разбиранията си или Карелин, или Шмеман и да говори за това, разчитащ на пълна свобода и уважение от всички, нещо дето го чух и го видях с очите си.. 

Подобен дух на нещата (като у нас) се опита да внесе в Сръбската Църква разколстващият, вече бивш и низвергнат еп. Артемие, но никой не позволи, начело с еп. Атанасие Йевтич, такава битка да започне в СПЦ, като самият Йевтич направи някои компромиси и реверанси към последвалите Артемие за целта, влезе даже в открит конфликт в битката си за християнска толерантност в Църквата (едничката позволена свещена бран) със самия еп. Игнатие Мидич, което пак видях с очите си и чух със собствените си уши, а по този въпрос лично с Йевтич сетне разговарях... 

А дали ще ви се стори странно, ако ви съобщя, че заявилият се за зилот Артемие, опитващ се да превърне СПЦ в бойно поле на дискурси и идеологии, подобно нашите в БПЦ православни протестантстващи и техните "противостоящи" неозилоти, всъщност беше уличен в присвояване и разпродажба на църковни имоти за собствен лукс, при това на шиптъри, затова и низвергнат, а след това от топ-модернист и доктор по богословие от Белград бързо се преобрази в антимодернист и зилотстващ, пръв враг на гърчулята, приятел на Русия и страшен сръбски патриот, като с това оправда конфликта си със синода на СПЦ? Дежа вю, n'est pas? А, да не забравим - у артемиевците взеха да се появяват и... руски пари! 

И ха, сетете се сега, че сред първенците в българския разкол беше един митрополит, разкаял се сетне уж, афиширащ се като велик зилот и велик подвижник и благочестивец, но и голям приятел на Русия български националист - Йоаникий Сливенски, познат на някои като Иванчо Путката, пръв защитник навремето на Николай при първоначалния им конфликт с дядо Кирил.

* * *

На протестантизацията противостоящите нови български зилоти, за които говорихме по-предния път, отвърнаха с бясна и крайна идеологизация и политизация на църковните въпроси, вместо с лично благочестие и дух на вътрешно противостоене. Но тоя път вече не бяха "седесари", ами посткомунисти-носталгисти, болшевишка реакция и русомани путинисти. Протестантизацията-профанизация породи и изроди малоумна русоманщина и рубладжийство, легитимираща се като отпор на майка си - протестантизацията. 'Баси мамата, здравей в България!... А през туй време някои крадяха, пиеха, ядяха и ебяха до осиране...

* * *

Протестантизацията на енориите не се ограничи само в лаладжийските сбирки на матинета и соарета. А настоятелствата при храмовете се превърнаха направо в копие на протестантските "духовни /църковни/ съвети", нещо, за което предупреждавах отдавна, виждайки го да се задава като тенденция в енорийския храм, който посещавах тогава (в "Градовете на Иисус - Писма до един Капитан"). Но можеш ли да се разбереш с "Гошо, Сашо, Тишо и Мишо", хора, на които социопатологията им личи и в личното общуване, които в обществото "извън енорията" са в периферията на социалната комуникация, някои откровено ненормални, а сега намерили в Църквата начин да бъдат някои и нещо?!... Веднъж годишно енориаши от кварталния храм, заедно с младежи от общността при кварталната джамия, садят дръвчета в квартала. Е, идеален повод да обявим Пешо за "отговорник-настоятел в Отдел "Екология", за да съорганизира с ходжите нещата. 'Баси мамата! Здравей в България с нейните нервотизирани и комплексирани деца!! Тези "настоятели", нямащи нищо общо с автентичната роля "храмов настоятел" в нашата традиция, се нарекоха не храмови, ами църковни настоятели, след което взеха на настойничестват в една изкуствено създадена и събрана на сектантски принцип пара-общност, наричана "църква" и изолирала квартала, подменила и обсебила смисъла на понятието енория, а самите свещеници маргинализирала, освен ако те не си служат с лавьорство и интриги, както пасторите, дето обезателно учат и поведенческа психология, за да могат да излизат наглава с "църковните си съветници".

А какво стори нашего брата новият зилот, дето, както не спираме да повтаряме, сий 'бал мамата също?! Започна планомерно и настъпателно "превземане" на тия неоенории от сектантски тип, за да бъде сменено предназначението им - от седянки за псевдобогословско брътвене да се превърнат в трибуни и квартални секции за политическа антизападна и антилиберална пропаганда, добре плащана от най-реакционните и шовинистки настроени кръгове в Руската Църква... 

* * *

А през това време някои не спряха да крадат, пият, ядат и ебат до осиране... 

Игри на църковност, игри на богословие

"В сюртуци, в реси, слепци с очи!" (Хр. Ботйов)

продължава от "Новият зилот сий 'бал мамата"

И тъй, както вече казахме, в църковните среди беше въведен един академичен богословски спор, който с течение на времето неизбежно се профанизира. Как и защо се случи това ли? Случи се след като някои започнаха да се разхождат до Сърбия и донесоха своя панацея за църковно и духовно съживление. Там срещнаха богословстващи, при това на доста високо ниво свещеници, монаси, епископи...

Да кажем обаче нещо за богословието и сръбските клир и общество. В Сърбия теологията винаги е била добре свързана с интелектуалния живот в обществото и неговия елит (богословски Факултет се записва за следване обикновено заедно с философски или филологически), заедно с това имаща своя ясно изразен народен характер. Хумористът и сатирик Бранислав Нушич например, заедно с весело осмиващите вероучението в държавните училища на Кралство Югославия фейлетони, е бил много добър и личен приятел с преп. Авва Иустин Попович, когото мнозина, заедно със св. Владика Николай Велимирович, разглеждат като основоположник, като духовен баща и учител-наставник в една непрекъсната линия от богословстващи свещеници и епископи, известни и с личното си благочестие, освен с международно признание на академични богослови. Какво да кажем за еп. Атанасие Йевтич, добър познат със самия Жан-Пол Сартр?! И до днес още срещаме епископи (някои от тях вече митрополити) като Профирие и Ириней Бачки /Булович/, които не крият симпатиите си към някои легенди в югославския рок, като към текстописеца и вокал на групата "Рибена чорба", откриващи, по собствените им думи, "силни християнски послания" в текстовете на песните им, нищо че в някои от тях Бора Чорбарят пее например как смята да се напие до безсъзнание на собственото си погребение. Ако се зачетем в творчеството на св. Николай Сръбски, ще намерим заедно с нравообличителните писма и нежно мистични текстове, поетични, патриотични... Това богословие е било винаги с народа си и за народа си, но с трезва любов, а не популистки като у нас.

А нашите новообразовани умници, въоръжени с огромна амбиция и искрящи с фрапираща посредственост, се разходиха до Сърбия и донесоха рецептата: "Да въведем богословието в църковните среди, да започнем всички да богословстваме, да изкушим в това и митрополитите си и... всичко ще се оправи". А тоя туризъм с терапевтична цел се финансираше от околоцърковни фондации с хубави USA пари и академични кръжоци с добри гръцки връзки, пък знаем добре, че "грък, когато плаща, евреинът плаче от потрес и възмущение пред такова прахосничество". Неизпратените от никого в Сръбско от БПЦ официално "ученици", се завърнаха като невикани и нечакани от никого мисионери, макар и да фантазираха за себе си вероятно роля, подобна на пратените от св. княз Владимир Руски наблюдатели в Константинопол при Покръстването на Русия.

Смигнаха им леко само някои стари синодни хиени, заради далечните си планове и сравнително добрите позиции на някои техни приятели в синодните кулоари тогава, а сетне бързо-бързо се извъртяха и изметнаха, понеже нашият епископат не е бил никога заинтересован истински от друго, освен от власт, пари, софри и разврат.

Но нашите прясно начетени, за да не кажем накълвали се с богословие скудоумници (за да не кажем направо слабоумници) не изгубиха ни кураж, ни вяра във великата си мисия и успяха да съберат около себе си няколко попa от различни епархии в цялата БПЦ, като на помощ пак им дойдоха за целта парите на споменатите фондации и кръжоци...

Но да кажем междувременно и две приказки за характера на богословието, което донесоха. Те пренесоха само блясъка от неговата повърхност под формата на клишета и формулки. Това богословие, което там беше надградено върху трудовете на старите сръбски богослови-ениклопедисти от нови такива, тук пристигна донесено по джобовете им във вид на записки, при това от хора, разбиращи все още не съвсем добре сръбски, па да не говорим за грубите им правописни грешки, когато пишеха из месинджърите с мене на български... 

* * *

Седнах онзи ден в една църковна библиотека и книжарница във Варна, мернах книгата на стария български богослов Радко Попов "Иисус Христос в Корана" и се зачетох. Върху сериозен исторически, философски и библейски познавателен апарат Попов представяше сравнително рядко теории и хипотези, изводите оставяше на читателя си с благородно доверие в неговата способност да отсъди, без менторщина, вероятно поради липса и на собствени комплекси. Сетих се за проф. архим. Павел Стефанов, сетих се за Боян Пиперов, за сърбина Ерделян, който четох там, за собствените си професори Томич, Кубат, епископите Ириней и Пофирий, за българите Марковски и Шиваров, за Тотю Коев... 

А у нашите герои днес нищо от това, все едно, както казват руснаците, да сравниш "палец с гъз". Донесоха крайните изводи на вековни трудове с претенцията, че извършват велик академичен подвиг, нагълтали се с тях недосдъвкани, буквално ни ги "изсраха" на вниманието и нахокаха всеки, който не се показа особено възхитен или заинтригуван. След това се събраха в три файтона лаладжии и със своите пет пароли и десет формулки наченаха да възраждат БПЦ "отдолу нагоре", "отвътре", като пак повтаряме - мнозинството нямаха зад гърба си и по две-три години църковен живот, а повечето бяха с околоцърковен. Тогава впрочем, като контрапункт на започващата профанизация, се роди лафът, чийто автор бе мой познат: "Чета светите отци, а не богословска белетристика!"

Да кажем нещичко и за техните местни последователи и адепти в расо. В мнозинството си млади тогава свещеници "от епархийската периферия", страшно жадни да се замогнат или поне да блеснат и да се откроят. Обаче със същото, даже и по-лошо, качество на образование и ценз, като у учителите си. Едва ли ще спра да се смея, даже с глас, като се сетя как един от тях, бившият ми приятел отец (...), на 40 и кусур години най-сетне откри юношеския философски роман на Екзюпери "Малкия Принц" и тутакси организира в дома си просвещенски четения с приятели, за да им сподели откритието си. Това откритие пък дойде за него преди години благодарение на една преминала през "църковната му терапевтична фирма" психоложка. Да, те психоложките обожават да лекуват с "Малкия Принц" млади мъже, оттогава насетне, видя ли психоложка с "Малкия Принц" в ръка, всякога се сещам за жалбата на застаряващия Драгорад Малешевич (звани Драгче) от новия сръбски сериал "Моят роднина от село" пред приятел: "Ех, тези млади жени! Стараеш се всячески да им насмогнеш в секса и накрая, чакайки поне някаква похвала за старанието си, чуваш да ти казват - Добре беше, да, ама ако знаеш младежите как ебат!"... Същият впрочем отец малко по-късно научи значението и на израза "ефекта на пеперудата", мисля че го научи тоя път от тъща си, а сетне веднага, зарадван че ще ме научи на нещо ново самия мен, се зае да ми го обяснява. Защо се сещам за него ли, коментирайки учителите ни по богословие интелектуални туристи и пътешественици? Ами защото и той, подобно на тях, не беше разбрал смисъла на въпросния израз правилно, а вече ми го разясняваше. Опитах се да внеса известни допълнения в разбирането му, но вече бе късно, отдавна не можеше да се спори даже и индиректно с тъща му...

* * *

Ето затова, при цялата си нахакана недоученост и арогантна самонадеяност, хора като семинаристкия преподавател Иван Николов ще бъдат слушани, четени и уважавани от църковния народ и учениците си. Щото зад Иван Николов поне стои един сериозен познавателен библейски апарат, макар и често представян "по протестантски" и подозираме не без основание, че това е всъщност "бекграунд", усвоен от слушане на пасторски проповеди по протестантски сбирки, където старите свещеници и богослови не отказваха през 90-те години да ходят честичко. 

Но нали в царството на слепците царува Едноокият?!

Нашего брата новият зилот сий'бал мамата!

"Абе, кьорави ли сте?! Това не е човек, ами е куче в потури!" (перифраза из сръбския филм "Зона Замфирова")

Когато преди около 13 години се върнах в Православната Църква, където в юношеството си съвсем съзнателно и по своя инициатива приех свето кръщение, аз заварих същите хора, които намирах в нея и преди това, докато обикалях да "изучавам" църквите. Облечени скромно, далече от всеки показен лукс мъже и жени, но чисто, спретнато и прилично, без излишен грим и предизвикателни прически. Те пак така стояха открай докрай на богослужението, молиха се и тихичко участваха в него, сетне още по-тихичко се прибираха по домовете си и почти никой не разбираше, че се занимават с лична благотворителност за бедни и нуждаещи се изън всичко това... 

Те пак си бяха тук, но аз с изненада научих, че вече тези, които бях свикнал с десетилетия да възприемам като "православните", които с личното си благочестие и обхода в Господа имаха уважението на всички останали религиозни общности, сега вече се наричат "зилоти". Така ги наричаха друга, нова част от православните, които преди не бях срещал, нито забелязвал по храмовете. Жени и мъже на по около 40 години, но държащи се натрапчиво и предизвикателно като "младежи", на повечето от които от самолет им личеше, че са още девствени, но отказващи да си го признаят (или да се примирят с това), които непрестанно и невротично хокаха заварените "зилоти", дето сами ги бяха нарекли тъй, а преди това наречените за зилоти не знаеха даже каква е тая дума, обясняваха им все, че всичко е "не така" и "как трябва"... И им го обясняваха наперено и уверено хора, без никакъв църковен живот зад гърба си, въз основа на мненията си, осведомени в 4-5 годишен курс по богословие в държавните факултети, при това умело направлявани от старата академична богословска номенклатура-ченгетура за нейните нови цели... Но аз все пак, за разлика от мнозина, имах щастието да се конфирмирам отново в православие в епархията на един истински Владика, сред малцината и сред старите владици, който "знаеше какво е Църква". 

А заедно с отказващата да порасне и невротизирана, вампирясала в собствената си личностна нереализираност и неврастения, застаряваща пост-младеж, из храмовете се навъртаха вече и едни "пичове" - със скъпи коли, скъпи дрехи и скъпи електронни играчки, донесени понякога направо от USA, каквито никой допреди това по тези географски ширини не беше не само виждал, но не си беше и представял, че съществуват, някои и с китари през рамо. Те непрекъснато повтаряха "Хайде да си говорим за пари!" И започнаха своя разговор "за пари" с мнозина свещеници, епископи и митрополити.

И чакайте сега да се изясним: свещеници със съмнително поведение, тъмни връзки и далавери, свързани на различни нива с престъпния свят, винаги е имало. Но тях обикновено можехме да ги видим в политиката, защото самите вярващи не ги взимаха на сериозно, стремяха се да не ги осъждат, но не ги търсиха и предпочитаха да се правят, че даже не подозират за тяхното битие, докато се черкуват и изповядват при скромни и стеснителни стари или млади попове, далеко от лукс, претенции и телевизионни обективи. В един момент обаче се оказа, че "пичовете" и особените "попове" се намериха взаимно. И изведнъж тези добре въоръжени, шармантно облечени и луксозно автомобилизирани мутреещи се попове оставиха настрани (поне привидно) обичайния си сенчест бизнес и станаха "лица на духовната промяна и възраждане в БПЦ" - уважавани духовници, търсени изповедници, брилянтни проповедници и даже богослови. И нещо повече - днес тия даже са арбитри (а най-често просто лавьори и медиатори) в споровете между т. нар. "зилоти" и неостаряващата, защото е вампирясала както казахме, неоправославна младеж.

Аз обаче имам новина - въпросните зилоти също вече не са никакви зилоти. Тъй наречените "зилоти" отдавна си тръгнаха - или по различните разколи, или изцяло се затвориха, даже насред храма, в своя религиозен живот, което някои великотърновски новообразовали се умници и старши асистенти нарекоха "православен пиетизъм", без дори да се постараят да му разберат причините (даже не се опитаха да видят и себе си като причина за него) и защо преди това него го нямаше в тоя му вид... Та зилотите си тръгнаха или вътрешно ни напуснаха, а на тяхно място дойдоха да спорят с начервисаните вампири едни много чудни нови "зилоти" и поборници за "най-чисто православие" - със златни ролекси по китките, с парфюми по-скъпи и от тоя на Мария Магдалина от Евангелския разказ, с автопаркове от свръхлуксозни лимузини, със софри, на които можеш да намериш и от пиле мляко на рождените им и именни дни.

Новите "зилоти" имат и нова риторика в спора си с неостаряващите моми и момци. Там където старите отговаряха на претенциите и съветите им с "не подобава", "не е благочестиво", "аз така не мога", тия сега отговарят с викове, заплахи, агресия, не само вербална, но и даже физическа, за която, понеже мнозинството сред тях са педерасти, викат личната си... охрана от частни телохранители или безсрамно мутреещи се съвсем открито насред храма пръчлясали попове... "Не, това не е Църква!", както обича да казва митр. Йоан Варненски, а ние го цитираме, без обаче да пропуснем да го попитаме в отговор: "А ти пък гаче ли си Владика?!"

Заедно със сменения дрес-код на старите зилоти, както и с личните навици (отдали се на всякакви пороци и разврат за разлика от старите, че и некриещи го), новите "зилоти" смениха и вярата им. У старите имаше едно некрито и при всеки повод ясно изразявано одобрение и почит към искреното боголюбие и благочестие на всеки инославен, независимо колко е то непросветено по православному, същото го имаше и в обратната посока към тях, както вече казахме. А новите, беснеещи под фирмата "зилот" мъжеложници, курви и курвари, крадци, убийци и тщеславни чревоугодници, са кръвници към всеки, независимо католик, инославен или сектант, а и към истоверец, който им се стори, че ги омаловажава даже само чрез своята различност.

* * *

Слепи ли сте бе?! Само аз ли виждам Подмяната? Че ви е изпил акъла Князът на този свят е ясно, ама и сърцата ви ли изяде?!

Добрият войн Руси (Авторът) и Зографската секта

Честито, с пострижението за послушник там (а ние не се съмняваме, че той бързо ще напредне в "духовната кариера") на Руси Ст. Русев - нине и присно, и вовеки веков надяваме се монах Калистрат, а не "от ден, та до пладне" женен (и развел се) свещеник, както вече му се е случвало, настъпва нова епоха за българската секта "Зографски манастир на Атон".

Зографци имаха нужда от "добър войн", каквото е значението на новото му име на Руси - Калистрат. Щото заедно с това, че зографци са в конфликт с всички - и с българските църковни власти, макар манастира да се зове славянобългарски, и с Вселенската Патриаршия под чиято власт канонически се намират, Зограф е в полезрението и интереса пак на всички, защото имотите на ефорията са неизброими и са из цяла България, както и дарителите-българи не се скъпят за Зограф - нито частните лица, нито правителствените и неправителствени организации.

В една толкова усложнена ситуация секта "Зограф" има нужда точно от добър войн като Калистрат. Руси Ст. Русев по цял ден и нощ пишеше воювайки, Руси не може да спре да пише, затова едва ли и в качеството си на Калистрат ще спре писането. Когато Руси не пише "статии и книги", че даже и театрални пиеси, Руси пише из различни форуми, без да си скъпи силите и в местата за коментиране под електронните публикации на жълтите издания, именувайки се "Авторът". Затова оттук-насетне ние ще го наричаме Калистрат Авторът.

Баш такъв им трябваше на групата гурувци-монаси, дето или налитат единни като рояк оси върху мечка на папата, на Вселенския патриарх, на Ванга или на шмеманистите-модернисти, или пак като рояк оси, обаче обезумели, налитат един връз друг, както когато роякът отлъчи йером. Василий Венков отсред редовете си и го изяде.

Църковната мисъл на Руси Калистрат - Авторът, която ние в никакъв случай не можем да наречем богословска и с много уговорки наричаме въобще църковна, се характеризира с конспиративни уклони и с крайна идеологизация по темите си. Масони и юдеи ционисти са в строен и последователен заговор срещу всичко свято и праведно, което за Руси се събира почти безостатъчно в българската Църква и даже се е овъплотило в лицето на митр. Николай Пловдивски, с когото Руси е дупе и гащи (а вярваме, че ако трябва, ще бъде за него и дупе без гащи) още от времето му на Знеполски епископ в Софийска епархия. Не, няма явление или събитие в публичното пространство, особено в медиите, към които като всеки графоман Руси храни маниакална слабост, което да не иде из една от тия две посоки според наш Русан. Или юдомасоните се опитват да дискредитират БПЦ (и преди всичко Николай) и с най-дребната новина, едва ли не и с прогнозата за времето по БНТ, или "добрите и здрави сили срещу-антихристови" в лицето на Руси и поповете му разобличават и громят подлите им опити.

В мисловния свят на Руси няма нищо сиво, камоли па шаренко. Там всичко е или снежно-бяло, или черно, та катранено. Но, о, какъв парадокс! Тогава, когато трябва да назове поименно враговете на истината (си), Руси обикновено говори за "кохорти платени журналисти", за неназовани дребни депутати, за "врагове на вярата в расо" понякога даже, но пак повтаряме и даже третим - без имена. С имена при него са само добрите - членовете на светия синод поименно и после всички църковни синодни и епархиални институции титуларно. Защото Руси освен шантав, е и ужасно страхлив, в което му иде на помощ изненадваща хитрост, а това ни кара да допуснем, че Руси не е луд, ами великолепно се прави на луд, той просто добре спекулира с нашата лудост.

* * *

Един-единствен човек Добрият Войн Руси (нине Калистрат) поименно и лично нападна и това беше Пламен Евгениев Сивов около 2007 г., а аз бях пряк свидетел на тоя цирк. Пацо само веднъж му скръцна със зъби в обичайния си стил: "Я да млъкваш, за да не кажа на всички колко пари съм ти дал!" и Руси се "насра". Мислейки ме за извънредно близък с Пламен, а аз наистина бях, но не извънредно, а относително, реши да му изпраща по мен "гъзоблизки", пък аз, нали съм си нехранимайко, вместо извиненията и оправданията на Руси, палих "от негово име" на Пламен допълнително фитилите - сеир да става.

* * *

В изявлението си игумена на Зограф дядо Амвросий, дето не знае какво има в собствената му келия, щото през ден е в Пловдив при Николай, камоли колко и къде са монасите му, даде тона. Рече, че някакви (неназовани, разбира се) зли сили са повели велика война със Зограф и на това се дължат проблемите на манастира ни на Атон, които в обичайния за тая нова църковно-мутренска апологетика маниер се охарактеризират като фалшиви проблеми, като кьор-фишеци и инсинуации. Тонът е даден, сега е ред на Руси Калистратът да изпее цялата ода, че даже епопея на лудата си обичайна клерикало-дицея.

Ще последват обичайните скандали и циркове, на които ще станем свидетели всички и докато се смайваме от висотите, до които може да стигне налудното кресчендо на апологетите, ще установим, че митроносните кукловоди, заедно с престъпната олигархия, вкопчила се в БПЦ, за пореден път ще ограбят нещо до шушка и след шушката.

За една "патрика" и две клики

по повод: "За една митрополия и за едни монаси"

Скъпи Вуйчо Ваньо, както уверих и нашата обща вече приятелка, докато тя се ласкаеше от мисълта, че заради нейното благотворно влияние си намалил писателската си активност, временно е било. Буквалните ми думи бяха: "Повярвай ми, ще му мине! Но недей да му казваш на Вуйчата, че търпеливо го чакам на гюме". 

"Където е текло, пак ще тече!" казва премъдрият български народ и това важи не само за кладенците и чешмите, привидно пресъхнали, но важи още и за някои венерически болести, важи и за твоята филигранна мисъл,

Два-три въпроса имам първом, Вуйчо, относно монасите от Атон, които ти сега епистоларно озаптяваш. Преди тези събития ти не знаеше ли, че те са само формално "от Атон", че в Зограф почти не стъпват? Ще кажеш ти, че това не е било твоя работа, че Зографският манастир си има игумен, който да се интересува от това. Но нали ти си човекът, основал модерен антисектантски център бе?! Не те ли развълнува фактът, че те от години ръководят вътрешно-православни секти с откровено тоталирани практики из цяла България, като единият е позиционирал своята в Сливенска епархия и черпи сериозни материални облаги от гурувската си и сектантска по характер дейност? Или тебе сектантския дух те интересува само, ако се изразява в агресивна пропаганда на старостилство? Това ли е най-важното за тебе като православен мастит богослов и църковен деятел - може всичко останало да се случва в БПЦ, важното е да сме по новия богослужебен календар заедно с гърците? Това ли е мисията ти от Фенер на "константинополски архонт"? Ами с мисията ти на богослов и верен син на Българската Църква какво стана? Или тя е съвсем пренебрежима, щото от там "нема кинти"? Щото е опасна, както се оказа фатална за "лекувания" в "Токуда" общ наш приятел отец Димитър Амбарев!?

И още ще те питам - нали на твоя сайт мисията му беше "грамотна и интелигентна проповед в българското общество"? А защо, докато още вярваше, че ще "направляваш" такива като тия двама-трима "монаси", дето и сами не знаят как се казват, както и от кой манастир са, понеже непрестанно "схимничат" без да се подзизават в действителност, сменяйки си имената, ти подкрепяше тяхната грозно агресивна риторика срещу Ванга, която възмути от религиозната ни общност и нейните "благословени" фронтмени даже онези, които не харесваха самата Ванга?

Ваньо Вуйчо, приятелката ни може да е обща, обаче сега ще си разменим шапките... Когато аз алармирах, съобщавайки в блога си нещо, известно на всички посетили Зографския манастир, които са що-годе с всичкия си - че мнозинството от монасите там са със сериозни психически отклонения и не могат да мръднат от креватите си, заради силните психотропни лекарства назначени им за лечение от Солунски болници, че малцината, на които трудно им личи това и могат да ходят, обикалят из България, проповядвайки "най-чисто православие" и събирайки секти, наречени "групи духовни чада", от теб и сайта ти - будната съвест на БПЦ имаше ли звук, стон, глас? Когато написах, че първият монашески бунт в Зограф срещу сегашния игумен бил, когато случайно и по технически причини спрял интернетът в "обителта" и излезли на двора да се кокорят и да крещят срещу него хора, мислещи, че Амвросий нарочно го е спрял, за да ги дразни, за които даже не подозирал, че са монаси в манастира му, понеже не им бил виждал очите, докато те, взрени в "мрежата", живеели по килиите си пред лаптопа?... Когато един варненец посегна на живота си, защото от повсеместната реклама на "чутовния Зограф" из цялата БПЦ беше повярвал, че там ще му помогнат духовно и психически? Написах го. А вие къде бяхте? А когато алармирах, че манастирът се пълни с молдованци, украинци и руснаци, изгонени от своите манастири за пиянство и разгул, превърнали Зографската магерница в механа?... А да, сега засягате тая тема вие и Амвросий! Ама контекстът на проблема е друг - не е проблемът въобще, че са чужденци и ще се загуби българския характер на Зограф, ами че са крамолници и пияндета.

Но аз разбирам, нямаше очи да говориш и пишеш за това, както и топки. Защото сегашното положение там е резултат на твоята (в битността ти на агент от ДС "Ангелов") и на агент "Благоев" (покойния Неврокопски митрополит Натанаил) кадрова политика - типично ченгеджийска, според която се подбират нравствено и здравословно некачествени кадри, за да бъдат изнудвани и управлявани. За целта отстранихте тогава с интрига пред гръцките власти митр. Кирил, пребиваващ там "по друга линия", който не би допуснал да превърнете Зограф в това, в което с кадруването си го превърнахте и така станахте двойни агенти, защото за вашите дребни цели осуетихте в полза на Гърция мисия на българското военно контраразузнаване.

Е, откачалките, които събрахте за монаси, за да спасявате тогава манастира като български (но най-вече свой), сега се обърнаха против вас. "Излюпените пиленца наебаха собствената си кокошка" (цитат от отец Димитър Амбарев по друг повод)

* * *

И още една истина е нещо, което преди години заявих пак в блога си на българските зилоти, които са ми симпатични, щото съм бил сам зилот - че накрая всички ще си избършат с тях гъза, че те ще платят сметката. Номиналната "патрика" Неофит, който им беше представян като консервативен, за да го изберат, сложи първо прът в колелетата на съборността, не само като не отиде на събора в Крит, за да се хареса на най-реакционните, седящи зад Николай, среди в Руската Църква, но и през ум не му минава да инициира български поместен събор досега. Сега, за да си върне благоразположението на друг топ-тарикат - Вартоломей Фенерски, удуши детето, което му родиха "продуцентите му" - уби зилотите и старостилното движение в границите на каноничната БПЦ.

В едно нещо оня смотаняк Пламен Сивов да излезе прав, което още по-преди това написа във "Визиите за църковност", повтарящ преп. Мария Скобцова - клерикалистите в БПЦ ще ползват добре, но временно, зилотите (както и сам митр. Николай преди десетина години се беше заиграл за малко със старокалендарието), а сетне ще се разправят с тях, защото колкото и болно да е тяхното духовно раздвижване на ултраконсервативните зилоти, на клерикализма, мразещ всяко движение, то пречи.

+Живко Манекенът, поп Силвестър и що не съм в затвора

"...ония нека си крещят:
какъв не съм, какъв ще бъда,/ къде съм спал, какво ще ям.
Пикая им на таз' присъда - / за тебе днеска ходих там..."
(автоцитат из "За Тебе днеска ходих там")

На 40-ия си рожден ден вчера се събудих, да съм си жив и здрав, в ранното предпладне, пуших цигари, пих кафе и сетне отидох до кухнята да си направя четири сандвича "Двете мечки". Върху тънка филийка фабрично нарязан царевичен хляб се намазва леко чеснова майонеза, поставя се отгоре й широк резен от едър червен домат, сетне се нареждат обилно на два реда (затова сандвичът съм го кръстил "Двете мечки") колелца сух шпек-салам, машинно нарязан. Най-отгоре се слага дебел правоъгълен резен сирене, отрязан така, че да покрие цялата филия. Филиите се запичат на фурна в намазнена, желателно е със зехтин, тава.

Докато ги изяждах, се замислих какво всъщност заслужавам да ми се случи, вместо това, навръх рождения ми ден - юбилей. Заслужавах всъщност да ме събудят полицаи с шамари и да ме закарат с ритници, вместо с автомобил, в съда. Да бъда осъден още в ранния следобед без адвокат и привечер да съм въдворен във Варненския затвор, където отдавна ми е мястото. Там, какъвто съм красив, умен и харизматичен, а и не мога да се бия добре, моментално бих станал "кучката на всички"... 

А по-хубав, по-умен и по-харизматичен от мене е само бившият ми приятел отец Г., който никога и никъде не пропускаше да го каже по мой повод, особено пийне ли, щото, да знаете, той винаги "пие, но не се напива". А единствено по-хубав, по умен и по-харизматичен от нас двамата е поп. Дончо. Мисля че, това негово мнение на Г. е осведомено от тъща му, но оставете сега тези неща, не са ни те темата!

Митрополит Живко Манекенът - нине здравствующий владика "на нещо си там" +Антоний, въобще не е в тази класация, ами се рее далеко над всички нас, бидейки абсолютно съвършен, според сайт на сем. Пеевски, което според мене съвсем не е случайно, но няма да ви кажа защо, тъй като се страхувам ужасно от "ядосани синове". И не са само сайтовете, които го твърдят - това е мнение на съвсем всички, които са си го слагали Живака "и отпред, и отзад" - от епископи, през митрополити, та до олигархки и някои други каки, които инак са прекрасни хора и аз дълбоко уважавам като личности.

Оставете обаче вие и Живко, когато аз лично в тесен кръг наричам "миторполит Здравейко" и "Тинтявата", а други "Здравчето", ами дайте да ви кажа какви са най-новите приключения на поп Силвестър Янакиев, който е от Сливен уж, пък се оказва, че заедно с туй е и от Велико Търново, и от Дъблин. Моите приятели от Великотърновския богословски Факултет, които преди години ядно укорявах, задето са го приели за докторант по теология там, по такова трасе на научна кариера са го хлъзнали, че сега ме уверяват техни близки - Силвестър никога няма да завърши тази степен на образование. На всичкото отгоре един от тях го наричал не "отец Силвестър", ами му викал по рождено име - "Станимире" или даже "Станимирчо". Представяте ли си каква травма е това за човека, сменил, без да е утвърден в БПЦ тоя обичай за бялото духовенство, името си от Станимир на Силвестър при ръкоположението си?! За същия тоя човек, който е кръстил дъщеря си Себастияна, а тя пък гордо се изписва във Фейсбук като Себастияна-Силвестър?!

А каква е връзката между +Живака и поп Силвестър ли? Дъблин! Как така Дъблин?! Откъде-накъде Дъблин?!

Ами чисто и просто Живко, който любезно отклонява инак молби на завършили в реномирани гръцки и сръбски богословски факултети  българи-свещеници да се преместят в неговата епархия, обяснявайки им, че епархията му не ги познавала, сякаш на самия него повече от три пъти му е виждала очите, е изпратил Силвестър за мисионер на "българското православие" в... Дъблин със скромна заплата от 5000 евро, където Силвестър се е появил точно... два пъти за цялото време на своето назначение.

* * *

А каква пък е връзката между тях двамата, мен и Варненския мъжки затвор ли? Ами че, май ще е по-добре властите да ме опандизят, отколкото тия сега да ме спипат...

За даването и отдаването

"По-блажено е човек да дава, отколкото да получава" (Иисус Христос" (Деяния Апостолски 20:35)

по молба на приятел, който не успява да обясни на свой познат смисъла и нуждата от смирението

продължава от "За смирението (Със Света Божий или с Мира Сего)"

Във всяка една по-сериозно развита религия, а и във всяка чисто философска или просто етическа система, смирението е една от най-важните добродетели. Дори бихме могли да кажем, че е основа и задължително предусловие за развиването на всички останали добродетели.

Смирението ни не ни е необходимо само и единствено, когато се опитваме да общуваме с Бога, Който, ако вярваме в Него, е несравнено превъзхождащ ни всякак и във всичко, така че, за истински вярващия човек да подхожда към Бога без смирение е пълен абсурд, един истински нон-сенс. Но смирението е база във всяко общуване и в личните ни взаимоотношения. 

С пълно смирение започва детето своя биологичен личен живот, то вярва безусловно в майката (и на бащата), дори от наша гледна точка на възрастни вече хора не всяка майка (и баща) да заслужават доверие. Но детето все пак вярва безрезервно, защото така е родено, това е част от неговото психическо и душевно устройство и това не се изменя, даже да причини непреодолими и ужасни травми в неговия живот на вече възрастен човек сетне. Защото злоупотребата с нещо никога не може да оправдае избягването на неговата правилна употреба заради риска от злоупотреба. 

А целият наш личен и социален живот е свързан с непрестанни рискове. Ние се влюбваме в някого (или го приемаме за най-близък приятел) първоначално на емоционално ниво и този "наркотик" от емоцията действа като опиум за нашия разсъдък - влюбим ли се, трогне ли се сърцето ни от някого, ставаме абсолютно небрежни и безразсъдни по отношение на риска от това да бъдем наранени или предадени. Но това е и своего рода смирение, в което сме приели, поне в началото, някого за несравнимо по-важен и по-ценен от нас.

Но ако на това първоначално ниво смирението ни е задължително нужно, то сетне в общуването и съвместния живот с човека, заради когото сме рискували толкова много, включително самите себе си и не само като личен комфорт, но често и здраве, и живот, смирението е не по-малко нужно, защото, както гласи хумористичната поговорка: "По-лесно е да умреш за една жена, отколкото да живееш с нея". А какво да кажем пък за децата си, които отглеждаме с пълна всеотдайност и себеотречение, без дори да се замисляме върху факта, че отраснат ли, могат да станат престъпници, наркомани, че могат да посегнат даже физически върху самите нас? Но ние и тогава пак продължаваме със самоотречението. Както мъжът, който обича дълбоко и истински, може да прости всяка слабост и немощ на жена си, даже предателство, даже изневяра, така и родителят, който истински обича, се опитва да измъкне детето си от всяко блато на порок и нещастие, в което то доброволно е затънало. И дори понякога за чуждите пороци сме склонни да обвиняваме себе си в такива случаи, да търсим вината у нас, за да продължим със самоотречението, което е всъщност смирение.

Някой може би ще каже - "Но ти даваш примери за отношения с хора, които са ни близки, даже интимно, които дори са всъщност наша плът и кръв! А защо аз да се смирявам и да търпя немощите на хора, които съвършено не познавам или поне не по тоя начин?". Но познавал ли си ти всъщност жената, за която си се оженил наистина? А нима си познавал детето си, когато си го взел в ръце още с раждането му? Ти дори не знаеш каква е всъщност жена ти в своята цялост, а какво остава да знаеш, да познаваш в дълбокия смисъл, детето си в неговото бъдеще, развитие и перспектива?! И все пак жертваш за тях всичко, себе си дори би пожертвал и заедно с това ми обясняваш, че смирението към твоите приятели, познати, бизнес-партньори, служители е абсурдно. Това, че в единия случай имаш мотив за него личен, да не кажем даже егоистичен, а в другия случай изглежда, че нямаш такъв, не го прави по-абсурдно във втория, отколкото в първия случай.

Ние обаче знаем добре, че без доверие, изглеждащо в началото абсурдно и без реално основание, не мога да се изградят истински взаимоотношения - ни в семейство, ни с приятели, ни в бизнес, ни в общество. Сядаш в автобуса, вярвайки сляпо, че шофьорът има нужните документи и умения да го управлява, че в момента не е мъртво-пиян или психически сринат. Сядаш на трапезата, поканен от свои приятели или просто познати, без да умираш от страх, че някой от тях може да е сложил в чинията или чашата ти смъртоносна отрова. И казваш, че това не е смирение, че от гледна точка на разсъдъка не е безумие?! И даже се хвалиш, че си човек, нямащ нужда от никакво смирение?! Но ние не наричаме ли разсъдъка, обсебен от най-различни подозрения и съмнения параноичен, луд? От това излиза, че липсата на нещото, с която ти се хвалиш, не е знак за лично и психическо здраве, ами то всъщност е лудост, защото смирението и произтичащото от него доверие са всъщност нормалните, приетите, практикуваните неща в общуването между човеците.

* * *

Ако си ти наистина богат и имащ, не само в материален, но и в душевен и в духовен план, с какво може да те ограби някой, злоупотребил със смирението и доверието ти? С какво може човек да ограби Бога, притежаващ по силата на това, че Сам ги е създал - звезди, планети и Галактики, цялата невъобразимо огромна Вселена? С това ли, че ще превърне подарената му за живот Земя в кочина, която в мащабите на Вселената съотнесена направо сякаш не съществува? Или обществото си, или семейството си?? С какво ограбва истинската любов предалият те приятел или изневерилата съпруга, или провалилото се личностно дете? Ако ти си обичал само своята представа за тях, изградена на въображение и очаквания, значи просто никога не си обичал тях самите в тяхната цялост - минала, настояща и бъдеща. Ако ли пък си обичал с вярата, че можеш винаги да ги управляваш и контролираш, за да ги задържиш да са такива, каквито отговарят най-добре на твоите представи и желания, значи си психопат, а психопатът не умее да обича, защото за истинската любов трябва подарена пълна взаимна свобода, основана на доверие.

За доверието пък в Другия, което е задължително за Любовта, трябва Смирение.

За църковната Камбана (Писмо до приятелите ми в гр. Б.)

продължава от:

Писмо до отец (...)

Второ писмо до отец (...)

Трето писмо до отец (...)

Господ-Бог, курбанът и Хитър Петър

Скъпи приятели, посещаващи редовните седмични богослужения в храм "Св. Димитър Солунски" в крайварненското градче Б., искрено съм поласкан, задето пак към мене се обръщате, за да научите мнението ми по въпрос, който ви затруднява да разрешите.

Вие питате относно ползването на храмовата камбана, за което предишният ваш енорийски свещеник е въвел някои изменения. А именно забраната да се удря камбаната, съобщавайки за смъртта на някого от градчето, ако няма да има опело в храма. Обосновката за това решение на свещ. Г. е добра - наистина храмовата камбана има богослужебно предназначение предимно, а не главно социално. Храмовата камбана приканва богомолния народ за участие в църковната служба - било то света литургия, било то опело на някой от верните православни християни.

Богомолният народ обаче днес в по-голямата си част разбира участието си в църковния живот като посещение на храма за Богослуженията по Коледа и Великден, а даже и на Рождество Христово - Коледа посещава рядко храма, защото Коледа се разбира повече като семеен, отколкото като църковен празник. Българинът кръщава децата си в Църква и не много често, но все пак и нерядко решава да се венчае - да добави и църковен към гражданския си брак и това е всичко общо взето. И като цяло - той решава да влезе в храма по такива поводи, защото те са радостни, защото се е подготвил за тях не само емоционално, но и материално - българинът обича празниците и мило за драго дава да ги прекара възможно най-весело, да се "покаже на тях пред хората" щастлив и успешен. Да искаме сега от българина и 50 лв. за опелото на неговия близък, когато първо са го ограбили до шушка в болницата за лечението на близкия му, после в погребалните агенции му вземат и шушката, не е много почтено. Нали?

Свещениците ви обаче си искат своето, в състояние са да измислят какви ли не номера и попски шашкънии, за да си го получат. Но ако мотивът им сега, както ни се ще да вярваме, е да приобщят хората от квартала по-тясно към религиозния живот на храма и посещаващата го общност, то предложете им да отменят таксата за опело или поне да се съобразяват с имотното и материално състояние на опечалените, щото градчето е малко и бедстващо. Те този път нямат оправдание с "владишкия десятък". щото ако дължат на митрополията част от сумата за венчавки и кръщенета, за които се издава и съответният документ, предварително закупен при митрополита от храмовото настоятелство "на цената на десятъка", то за опела не дължат такъв.

И още нещо: ако забраната за ползването на камбаната извън богослужение в началото е била хубава провокация с мисионерски ефект - събрала е млади и активни хора от градчето, дошли да спорят с попа по въпроса, а впоследствие останали някои от тях като активно черкуващи се в храма, то сега е с обратен на тоя ефект. Получилата се общност ще се затвори в себе си и ще се изолира от живота на градчето. Пазете се да не се превърнете в поредната "православна секта", с каквито Варна изобилства - обсебила и затворила се в енорийски храм, изолирала същинската енория, която е всъщност квартала (или градчето), за да заживее собствен социален и духовен живот по свои си измислени често правила, почерпени от разни тънки религиозни книжлета, заливащи пангарите на храмовете ни от всички страни.

Тези хора в гр. Б., скъпи мои, са там много отпреди да се появите в храма им вие, повечето от които не сте от градчето, че и никога преди това не сте го посещавали. Този храм са го вдигнали те и ако започне да се руши, когато най-вероятно вие по една или друга причина сте си тръгнали, те ще го вдигнат пак. Следователно, колкото и често да ходите там да се молите, този храм е и ще си остане техен, тъй че не е почтено да ги изнудвате да идват "по ваш тертип и ритъм" или да ги наказвате с "погребване като кучета", щото не са прегърнали тутак-си вашите нови правила за "активен енорийски и духовен живот", които сами сте открили много често едва вчера, онзи ден...

А в нашата българска традиция камбаната на храма винаги е имала и социална функция. Даже през комунистическия период в родното село на покойния ми баща - Крушово край Карнобат - едно активно комунистическо село, имащо своите партизани и комунистически традиции отпреди 9.IX.1944 г. именно църковната камбана се използваше, за да се извести за нечия смърт, па било то на партиен член или на ремсист. Камбаната се удряше и за да се извести за пожар из селото.

Свешенникът ви т.е, въвел това ново правило-забрана, е прав, но и не е прав. Неговият буен и прибързан нрав ни е добре известен и лично. Но сега вие там имате друг свещеник, който ни е познат като консервативен и традиционалист и моят съвет е заедно да проявите блага съобразителност и толерантност, вместо сектантщина. Щото нашите сънародници сектанти няма да станат, но ще останат православни по своя си начин даже и след като се разпадне последната секта, както бяха православни и преди комунизма, и по време на него, както са и след него.