"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

23 януари 2018

Политизация, протестантизация и циганизация

"Данас нема млеко, данас нема хлеба, / зато jеди говна, можда тако треба!" (Бора Чорба)
продължава от "Игри"

Не съм убеден, че непременно можем и трябва да говорим за някакъв вид "режисура" на протеклите събития през последните малко повече от десет години в БПЦ, но ако все пак го сторим, ще подчертаем набиващото се в очи сходство със стратегията при първия опит за превземане на БПЦ и последвалия го Разкол от 90-те години на миналия век. 

Тогава стремежът към протестантизация (обоснована със зилотизъм и позоваване на древни канони) и заедно с това крайна политизация на църковния въпрос беше обединен в лицето на едни и същи хора, инспирирани и подкрепяни именно от структурите на ДС (ДАНС). Това беше опитът на българските крупни мутри (стара партийна номенклатура, политическа върхушка или червена буржоазия, ако предпочитате) да превземат Църквата, за да я разпарчетосат материално, който тогава бе с "щурм отвън", поради наличието в синода на митрополити и Патриарх, имащи не само ясното съзнание какво целят тия помияри, най-малкото поради факта, че сами те с десетилетия преди това волю или неволю бяха се срещали и работили с тях, не само добре познаващи техните методи, но и решени да проявят кураж и смелост да им се противопоставят. 

Неуспехът на разколниците около Христофор Събев през 90-те не бе неуспех в декомунизирането на БПЦ, а именно обратното - неуспех в нейното  прекомунизиране за времето след "демократичните промени". Защото всъщност туй беше вторият етап на българския комунизъм - бандитизацията, а самите "демократични промени" бяха параван, зад който се извърши разграбването на обществото от същата тая червена върхушка, която ги вдъхнови и инспирира. Същият сценарий тия имат от самото начало на "раздържавяването" и за БПЦ, като тука никакво значение нямат богословието, философията, идеологиите, всичко почва и свършва до имотите и ресурсите ни.

Несъумели да превземат синода тогава отвън, същите хора си вкараха свой човек сетне, посветен и съгласен с плановете им, дълбоко вътре - митр. Николай Севастиянов, с което започна подмяната на синода, в която мъжете бяха победени и подменени от педерасти като Киприян или най-обикновени блядове като Антоний. За особеното отношение на Севастиянов още като архимандрит в Софийска митрополия към Разкола, за репресиите върху себе си, като към един от главните антиразколници от негова (на Севастиянов) страна, докато той е бил свещеник в София, свидетелстваше пред мене в лични разговори самият отец Димитър Амбарев преди години.

Но да се върнем при нашата двулентова магистрала към преизподнята - протестантизация и идеологизация. Защото вкарването на богословието, след изкарването му от факултетите, по разни електронни и живи форуми, както и за консумация по "църковни седянки" е протестантизиране на БПЦ и то до най-първичното й - енорийско ниво, подобно на площадните молитви и речи-проповеди на споменатия вече лумпен Фори Светулката.

Православната Църква няма такива традиции ни на местен, ни в световен мащаб и където тия практики се срещат, те са нови, но в протестантските общности, особено модерните, това е често срещано - миряните обсъждат и бистрят богословски въпроси и щекотливи теми, даже се обособяват на лагери и фракции противостоящи в самите религиозни общности, които пък превръщат в трибуни и арени на разправиите си.... 

Предният път споменахме Сърбия. Да, аз живях в Белград близо шест години. И там има сбирки за беседи и разговори по енорийски домове и помещения, в епархийски сгради, Факултетни аули... Но такова чудо, като у нас нийде не видях, защото там енориашите и епархиотите се събират, за да бъдат осведомени лично от епископите и свещениците си по църковни въпроси, поучени по богословски теми, наставени в религиозна нравственост и порядки. И никой не спори, ни университетски преподаватели, ни сульо и пульо, дето току-що е започнал активен църковен живот, а вече "знае всичко", каквито на билюци се прескачат у нас. Във всяка епархия там почти ще намерите "мрежа от сайтове" - епархиални и енорийски, но никъде сайтовете не служат за виртуални сбирки на обособили се фракции, взаимно противостоящи, никога сайтовете не се легитимират и афишират като виртуална територия, владение на някой богословски или църковен дискурс. 

Такава канска простотия като "Бъди верен" срещу Двери бг. или Патриаршеският сайт "срещу почти всички" никак няма да срещнете, защото всеки е свободен - от университетския професор до обикновения мирянин да чете, според вкуса и разбиранията си или Карелин, или Шмеман и да говори за това, разчитащ на пълна свобода и уважение от всички, нещо дето го чух и го видях с очите си.. 

Подобен дух на нещата (като у нас) се опита да внесе в Сръбската Църква разколстващият, вече бивш и низвергнат еп. Артемие, но никой не позволи, начело с еп. Атанасие Йевтич, такава битка да започне в СПЦ, като самият Йевтич направи някои компромиси и реверанси към последвалите Артемие за целта, влезе даже в открит конфликт в битката си за християнска толерантност в Църквата (едничката позволена свещена бран) със самия еп. Игнатие Мидич, което пак видях с очите си и чух със собствените си уши, а по този въпрос лично с Йевтич сетне разговарях... 

А дали ще ви се стори странно, ако ви съобщя, че заявилият се за зилот Артемие, опитващ се да превърне СПЦ в бойно поле на дискурси и идеологии, подобно нашите в БПЦ православни протестантстващи и техните "противостоящи" неозилоти, всъщност беше уличен в присвояване и разпродажба на църковни имоти за собствен лукс, при това на шиптъри, затова и низвергнат, а след това от топ-модернист и доктор по богословие от Белград бързо се преобрази в антимодернист и зилотстващ, пръв враг на гърчулята, приятел на Русия и страшен сръбски патриот, като с това оправда конфликта си със синода на СПЦ? Дежа вю, n'est pas? А, да не забравим - у артемиевците взеха да се появяват и... руски пари! 

И ха, сетете се сега, че сред първенците в българския разкол беше един митрополит, разкаял се сетне уж, афиширащ се като велик зилот и велик подвижник и благочестивец, но и голям приятел на Русия български националист - Йоаникий Сливенски, познат на някои като Иванчо Путката, пръв защитник навремето на Николай при първоначалния им конфликт с дядо Кирил.

* * *

На протестантизацията противостоящите нови български зилоти, за които говорихме по-предния път, отвърнаха с бясна и крайна идеологизация и политизация на църковните въпроси, вместо с лично благочестие и дух на вътрешно противостоене. Но тоя път вече не бяха "седесари", ами посткомунисти-носталгисти, болшевишка реакция и русомани путинисти. Протестантизацията-профанизация породи и изроди малоумна русоманщина и рубладжийство, легитимираща се като отпор на майка си - протестантизацията. 'Баси мамата, здравей в България!... А през туй време някои крадяха, пиеха, ядяха и ебяха до осиране...

* * *

Протестантизацията на енориите не се ограничи само в лаладжийските сбирки на матинета и соарета. А настоятелствата при храмовете се превърнаха направо в копие на протестантските "духовни /църковни/ съвети", нещо, за което предупреждавах отдавна, виждайки го да се задава като тенденция в енорийския храм, който посещавах тогава (в "Градовете на Иисус - Писма до един Капитан"). Но можеш ли да се разбереш с "Гошо, Сашо, Тишо и Мишо", хора, на които социопатологията им личи и в личното общуване, които в обществото "извън енорията" са в периферията на социалната комуникация, някои откровено ненормални, а сега намерили в Църквата начин да бъдат някои и нещо?!... Веднъж годишно енориаши от кварталния храм, заедно с младежи от общността при кварталната джамия, садят дръвчета в квартала. Е, идеален повод да обявим Пешо за "отговорник-настоятел в Отдел "Екология", за да съорганизира с ходжите нещата. 'Баси мамата! Здравей в България с нейните нервотизирани и комплексирани деца!! Тези "настоятели", нямащи нищо общо с автентичната роля "храмов настоятел" в нашата традиция, се нарекоха не храмови, ами църковни настоятели, след което взеха на настойничестват в една изкуствено създадена и събрана на сектантски принцип пара-общност, наричана "църква" и изолирала квартала, подменила и обсебила смисъла на понятието енория, а самите свещеници маргинализирала, освен ако те не си служат с лавьорство и интриги, както пасторите, дето обезателно учат и поведенческа психология, за да могат да излизат наглава с "църковните си съветници".

А какво стори нашего брата новият зилот, дето, както не спираме да повтаряме, сий 'бал мамата също?! Започна планомерно и настъпателно "превземане" на тия неоенории от сектантски тип, за да бъде сменено предназначението им - от седянки за псевдобогословско брътвене да се превърнат в трибуни и квартални секции за политическа антизападна и антилиберална пропаганда, добре плащана от най-реакционните и шовинистки настроени кръгове в Руската Църква... 

* * *

А през това време някои не спряха да крадат, пият, ядат и ебат до осиране... 

1 коментар:

  1. Адвокат ли? - Митов26 януари 2018 г. в 15:16

    Враговете на църквата атонците.И враговете на Оттца хората с вратовръзки докара разкола.Българския публицист Димитър Недков не спря да пропагандира масонството като тайно общество във вид белушка от кяжево и сивушка от блоковете на дружба.Като някъква робствена,затворническа организация- идея(чиста секта) а не както е според нормалните държави! Масонството идея,движение за по-добър свят.Тоест задълженията ти са единствени да си полезен за двета,тире земния а не небесния свят.Друг лритерий за членство в нормалните държави няма.Но нека сме благоговейни а не отпуснати и пияни.

    ОтговорИзтриване