Нашего брата новият зилот сий'бал мамата!

"Абе, кьорави ли сте?! Това не е човек, ами е куче в потури!" (перифраза из сръбския филм "Зона Замфирова")

Когато преди около 13 години се върнах в Православната Църква, където в юношеството си съвсем съзнателно и по своя инициатива приех свето кръщение, аз заварих същите хора, които намирах в нея и преди това, докато обикалях да "изучавам" църквите. Облечени скромно, далече от всеки показен лукс мъже и жени, но чисто, спретнато и прилично, без излишен грим и предизвикателни прически. Те пак така стояха открай докрай на богослужението, молиха се и тихичко участваха в него, сетне още по-тихичко се прибираха по домовете си и почти никой не разбираше, че се занимават с лична благотворителност за бедни и нуждаещи се изън всичко това... 

Те пак си бяха тук, но аз с изненада научих, че вече тези, които бях свикнал с десетилетия да възприемам като "православните", които с личното си благочестие и обхода в Господа имаха уважението на всички останали религиозни общности, сега вече се наричат "зилоти". Така ги наричаха друга, нова част от православните, които преди не бях срещал, нито забелязвал по храмовете. Жени и мъже на по около 40 години, но държащи се натрапчиво и предизвикателно като "младежи", на повечето от които от самолет им личеше, че са още девствени, но отказващи да си го признаят (или да се примирят с това), които непрестанно и невротично хокаха заварените "зилоти", дето сами ги бяха нарекли тъй, а преди това наречените за зилоти не знаеха даже каква е тая дума, обясняваха им все, че всичко е "не така" и "как трябва"... И им го обясняваха наперено и уверено хора, без никакъв църковен живот зад гърба си, въз основа на мненията си, осведомени в 4-5 годишен курс по богословие в държавните факултети, при това умело направлявани от старата академична богословска номенклатура-ченгетура за нейните нови цели... Но аз все пак, за разлика от мнозина, имах щастието да се конфирмирам отново в православие в епархията на един истински Владика, сред малцината и сред старите владици, който "знаеше какво е Църква". 

А заедно с отказващата да порасне и невротизирана, вампирясала в собствената си личностна нереализираност и неврастения, застаряваща пост-младеж, из храмовете се навъртаха вече и едни "пичове" - със скъпи коли, скъпи дрехи и скъпи електронни играчки, донесени понякога направо от USA, каквито никой допреди това по тези географски ширини не беше не само виждал, но не си беше и представял, че съществуват, някои и с китари през рамо. Те непрекъснато повтаряха "Хайде да си говорим за пари!" И започнаха своя разговор "за пари" с мнозина свещеници, епископи и митрополити.

И чакайте сега да се изясним: свещеници със съмнително поведение, тъмни връзки и далавери, свързани на различни нива с престъпния свят, винаги е имало. Но тях обикновено можехме да ги видим в политиката, защото самите вярващи не ги взимаха на сериозно, стремяха се да не ги осъждат, но не ги търсиха и предпочитаха да се правят, че даже не подозират за тяхното битие, докато се черкуват и изповядват при скромни и стеснителни стари или млади попове, далеко от лукс, претенции и телевизионни обективи. В един момент обаче се оказа, че "пичовете" и особените "попове" се намериха взаимно. И изведнъж тези добре въоръжени, шармантно облечени и луксозно автомобилизирани мутреещи се попове оставиха настрани (поне привидно) обичайния си сенчест бизнес и станаха "лица на духовната промяна и възраждане в БПЦ" - уважавани духовници, търсени изповедници, брилянтни проповедници и даже богослови. И нещо повече - днес тия даже са арбитри (а най-често просто лавьори и медиатори) в споровете между т. нар. "зилоти" и неостаряващата, защото е вампирясала както казахме, неоправославна младеж.

Аз обаче имам новина - въпросните зилоти също вече не са никакви зилоти. Тъй наречените "зилоти" отдавна си тръгнаха - или по различните разколи, или изцяло се затвориха, даже насред храма, в своя религиозен живот, което някои великотърновски новообразовали се умници и старши асистенти нарекоха "православен пиетизъм", без дори да се постараят да му разберат причините (даже не се опитаха да видят и себе си като причина за него) и защо преди това него го нямаше в тоя му вид... Та зилотите си тръгнаха или вътрешно ни напуснаха, а на тяхно място дойдоха да спорят с начервисаните вампири едни много чудни нови "зилоти" и поборници за "най-чисто православие" - със златни ролекси по китките, с парфюми по-скъпи и от тоя на Мария Магдалина от Евангелския разказ, с автопаркове от свръхлуксозни лимузини, със софри, на които можеш да намериш и от пиле мляко на рождените им и именни дни.

Новите "зилоти" имат и нова риторика в спора си с неостаряващите моми и момци. Там където старите отговаряха на претенциите и съветите им с "не подобава", "не е благочестиво", "аз така не мога", тия сега отговарят с викове, заплахи, агресия, не само вербална, но и даже физическа, за която, понеже мнозинството сред тях са педерасти, викат личната си... охрана от частни телохранители или безсрамно мутреещи се съвсем открито насред храма пръчлясали попове... "Не, това не е Църква!", както обича да казва митр. Йоан Варненски, а ние го цитираме, без обаче да пропуснем да го попитаме в отговор: "А ти пък гаче ли си Владика?!"

Заедно със сменения дрес-код на старите зилоти, както и с личните навици (отдали се на всякакви пороци и разврат за разлика от старите, че и некриещи го), новите "зилоти" смениха и вярата им. У старите имаше едно некрито и при всеки повод ясно изразявано одобрение и почит към искреното боголюбие и благочестие на всеки инославен, независимо колко е то непросветено по православному, същото го имаше и в обратната посока към тях, както вече казахме. А новите, беснеещи под фирмата "зилот" мъжеложници, курви и курвари, крадци, убийци и тщеславни чревоугодници, са кръвници към всеки, независимо католик, инославен или сектант, а и към истоверец, който им се стори, че ги омаловажава даже само чрез своята различност.

* * *

Слепи ли сте бе?! Само аз ли виждам Подмяната? Че ви е изпил акъла Князът на този свят е ясно, ама и сърцата ви ли изяде?!