Поп Добромир Георгиев става звезда!

"Подигни мач свој, анђеле.... свима су кичму поломили, од тебе очекују спас" (Riblja Čorba,,"Pogledaj dom svoj, anđele")

Ако откраднеш 8 лева от храмовата касичка, влизаш за една година и четири месеца в затвора по обвинение, че си задигнал каса, в която имало 239 лева. И така, бил си влязал в храма и грабнал под мишница желязната кутия, която е заключена и запечатана и я изнесъл. В нея имало 239 лева, според показанията на поповете и на клисарката. Би трябвало само ти да си наясно колко точно пари има, щото не е била още разпечатана, обаче не се случва така. Вътре има, според Божиите служители, 239 лева - нито лев по-малко, нито лев повече Ти си взел от нея само 8 лева ли, не и касата? Не е вярно, всъщност са 231, освен осемте и си ги задигнал с цялата касичка.

Трябва да си наркоман, за да ти се случи това и да си попаднал на място, където ти помагат срещу пари. Пари от родителите ти, пари от дарители, пари по общински и европейски проекти, пари от църковници. Ако не знаеш, ще ти кажа, че порокът ти е добре платен - първо за тези, които са те научили да се друсаш, а после за тези, които те "лекуват", това е голяма индустрия и ти участваш в нещо, което дава хляб на мнозина.

Във фаталната каса са бъркали мнозина преди теб. Бъркал е поп Г. с лявата ръка, докато се е кръстил с дясната, молейки се: "Боже, дано не ме изгориш!" според очевидци преди години, а със сигурност е бъркал и поп Д., същият дето те и осъди, щом знае, че вътре е имало 239 лева - нито лев повече (или по-малко). Обаче касата се оказа фатална само и единствено за теб, защото си наркоман и трябва да си плащаш, за да те лекуваме - ако не знаеш, на нас всички ни дължат пари. Следователно как посмя да ни откраднеш осемте лева?!... 231 по-точно!

С осем лева аз бих си купил кутия цигари (Camel - жълт, 100 s) и една тъмна бира - "Каменица" от 2,79. А ти какво си купи? Хероин? За осем лева?... Нищо, сега с тоя дето те осъди, ще се съдя аз... След като научих историята ти "за осем лева в затвора" два дни не изтрезнях, след което... побеснях...

* * *

Тези "хора" обичат смъртта. Те от нея се хранят. Много преди да се усетят как да осребряват вашата смърт, те вече продаваха мъртвите.

Брат му се казва Станислав Костадинов Георгиев и работи за погребална агенция "Обреди" Варна, жена му се казва Красимира Георгиева с дялово участие в Погребална агенция "Вива", вече закрита и в момента, в който намеря документа, ще му изпратя "Господари на ефира" - в това предаване имам... връзки, както знаеш, веднъж замалко щях да всема "златния скункс"...

От Аврен ли е дядо Йоан Варненски, а ревизорът му от Ямбол?!

в самоопровержение на:

Нов ревизор във Варна от Ямбол

Авренски ли е Ямболлията Йоан? (Черменски танц)

Минавам днес порай Катедралата и отдалеко съзирам отец Стефан, стар комшия на баба и дядо от квартала край "Колелото". Отивам да го поздравя, а той:

- О, моето момче, познавах дядо ти Ангел от с. Венчан, дето почина! - след малко: - А той... как е?

- Умря бе! Още през 1988 година!

- А, да!!

Стои до него един дребничък, хубаво увил се в разни якенца и шалчета, шапка не запомних имаше ли или не, ама инак усмихнат като преял с мухи жабок - цигари пуши. Пък аз в момента съм без цигари

- Този приятел ли ти е? - посочвам го, питайки поп Стефан.

- О, да! Новият ревизор на митрополията!... Пламенчо, май се казва... Ама не смей да напишеш нещо по въпроса! - виква театрално и ми плесва символичен лек шамар. 

- Имаш ли цигара? - обръщам се към жабока и изчаквам да ми даде, преди да попитам следващото, а той може да е дребен, ама цяла кутия с цигари има - Ти от Ямбол ли си?

- Ямбол, Сливен... По-скоро от Сливен...

- Поздрави Новата Владика, аз съм Портос... Я ми кажи още нещо: Йоан от Ямбол ли е или от квартала-предградие от селски тип на Ямбол - Аврен?

- Не е от Аврен, от Ямбол е...

* * *

И тъй, извинявам се на читателите - дядо Йоан е от самия Ямбол, а не от Аврен, както бях писал, подведен от известна прилика между него и една Вуйна Мима, а новият му ревизор не е толкоз от Ямбол, колкото е от Сливен!

Митр. Йосиф Ревльото и Трансконтиненталните поздрави

по повод на Трансконтиненталния му поздрав (с припадания и прихлъцвания) към богословите от ВТУ

Витиеватото и прочувствено писане на митр. Йосиф с характерното за него бавно свършване и "нищо не казване" ние познаваме от много години... Помним го още от Събора в Рилския манастир, когато плака на живо, а сетне и в текст, оскърбен задето го питат има ли агентурно минало. Между няколко прихлъцвания и порой сълзи тогава нищо не се разбра - има ли такова, няма ли, но всички си рекоха, че питащите са постъпили с него ужасно - щом така реагира със сигурност никога нищо общо с ДС и БКП е нямал... След години официално научихме и псевдонимите му агентурни - "Николов" и "Зографов".

По време на патриаршеските избори тоя пак плака. Разплака се пак пред медиите, но този път в качеството си на лице за комуникация с тях по въпроса отстрана на синода. Едни пари се раздаваха, едни лимузини с номера "PB 38 38" се подаряваха между митрополити, едни подписи се поставяха и оттегляха, едно убийство вече се договаряше... А Йосиф се разрева в любимия си мелодраматичен стил: "Обречени сме да изберем Патриарх!" Рева, за да се засрамят пак и да не го попитат какво точно става ли или за да би го видели колко е неуравновесен тоя медиен "св. прор. Йеремия" и да би се подлъгали за патриарх него да изберат ли?!

* * *

Днес този Ревльо, чието присъствие като правоправещ архиерей можем да усетим само в православните сайтове, не и в синода, не и в епархията му, пак плаче. Сега пък плаче от възторг и поздравява великотърновските богослови, задето подкрепят синодната офанзива срещу Истанбулската Конвенция в поредния БПЦ-кьорфишек и имитация на присъствие в обществени дебати. 

А на мене що ми е смешно ли?? Чакайте, ще ви разкажа!

Йосиф поздравява търновци от името на цялата си Трансконтинентална епархия за позицията им относно транссексуалността. Българският владика на два Континента - САЩ с Канада и Австралия, имащ седалище в Ню Йорк, подобно на друг наш "континентален владика" си седи главно в София и хал-хабер си няма какво става в епархията му и с нея, от чието име "пише, говори, хлипа, подсмърча, реве, прегръща и поздравява"... 

* * *

А през това време...

Имам приятел-свещеник, който завърши богословие в съседна държава. Искаше му се преди години да работи за БПЦ в диаспората, например в Канада. Написах до дядо Кирил ходатайствено писмо на лична основа, което не знам имаше ли ефект и дали въобще той прочете, в което го молих да препоръча приятеля ми на доверието на митр. Йосиф. Какво и как стана не зная, но моят човек замина за Канада, не помня вече в кой град. И там попаднал на нещо безкрайно интересно. Попаднал на две настоятелства при храма на БПЦ - едното официално, с храм, а другото "алтернативно", без храм. Тези две настоятелства съвсем по български били във вражда помежду си "на живот и смърт". 

Бедния наш скиталец нямало кой да го упъти и ориентира, щото нашите "задгранични правоправещи архиереи" рядко са "зад граница", както вече казахме. Заети са в София да реват. Антоний още реве вероятно за една хубава кака, дето й вика "Тинтявата", щото май си мисли, подобно жената на полковника, която смята, че спейки с полковник е подполковничка, че спейки с владишка жена-вдовица той става истински владика, точно както се и подписва на владишки гробове (като на гроба на предшественика си дядо Симеон в Рилския манастир), за да прилича на владика. Ама всичко това е напълно нормално и логично за човек, напредващ в кариера или с гъза, или с хуя си (и най-паче с гелосаната си лимба) - по избор на "клиента"... А Йосиф реве за всичко останало просто, защото обича да реве.

И нашият пътешественик се "набучил" в Канада при тия, дето нямали храм, но за да могат да усвояват тлъстата субсидия от Канадското Правителство успели да се снабдят със свещеник в негово лице. Когато ги попитал за заплатата си, те му предложили да чисти входове на жилищни кооперации, каквато работа щедро можели да му осигурят.

...И аз пак писах на дядо Кирил, за да си го приберем.

И пак не знам имало ли е писмото ми пряк ефект,  защото не получих отговор, но той си се прибра.

* * *

Но важното е друго сега, оставете ги вий тез' работи! Важното е, че цялата Българска Диаспора Трансконтинентално поздравява ВТУ за борбата им с транссексуалните в България!!

ВТУ и доц. Стоядинов в Държавата на Проститутките

неискана реплика на текст от доц. Стоядинов

Аз все още съм студент, тоя път в ПУ "Паисий Хилендарски" по богословие, следователно доц. Мариян Стоядинов все още ми е колега, тъй че, ще го наричам "колегата" в тоя текст... Та колегата започва своя умен текст с едни добре разпознаваеми в средите и атмосферата на днешната клерикало-мутренска власт в България клишета, лозунги и формулировки. За един епископат и една олигархия, които имат претенцията да възродят някаква неоправославна "теономия" в обществото, зад която претенция ние много добре знаем какво стои, но сега няма да го коментираме, едно такова съждение е балсам за свинските им уши: 

"Църквите, в които и днес влизаме, са единствените обществени сгради, които са оцелели от времето и на първото, и на второто и на третото ни царство и които и до ден днешен да се използват за това, заради което са издигнати."

Нищо подобно, колега, тези храмове са били не само място за общо богослужение през посочените от тебе времена, но те са били и център, освен на политически живот, съвсем реален често, а не показно-протоколен, но и на обществен като цяло. Целият квартал, градче или село са били заедно в неделен ден и на голям празник на света литургия и всеки по своему е участвал в благоукрасата и поддържането на храма, че и в богослуженията. От проблемите на малките общини, до държавно-политическите въпроси не веднъж. всичко това е решавано в храма след богослужението, че даже и посред него, като на т. нар. "Български Великден". А ако не се лъжа и Въстанието на Асен и Петър в Търновски храм е обявено... Но защо до Асеневци да стигаме? Що не се зачетеш в Каравелов, Талев, Чудомир, в Йовков, дето май си ги изпуснал от сферите на своя интелектуален интерес, като най-много имената им май че знаеш, обаче си научил интересни лафове инак, някои от които си си и измислил, чини ми се, сам, като "широкоъгълна оптика", "обговаряне", "канава на организъм"?

Днешните храмове са търговски предприятия, колега, едни сергии или в най-добрия случай "магазини за по един лев" на религиозни вещи и предмети и салони за "магии" за много повече от един лев на алчни шамани... И парите от това потъват най-редовно безотчетно по джобовете на разни "реси и сюртуци". Я сравни пич, попа, венчал сърцато и без да се тревожи от клюкарите Стоян и Султана Глаушеви в Преспа според романа на Талев, с попа, дето ако не му дадеш 40 лева днес, няма да те кръсти, а ако му дадеш 4000 може да те венчае и за козичката ти?! Я сравни митрополита от Българската Екзархия, тръгнал да раздава дрехи и храни след Въстанието на бедстващите пак у същия автор, в "Илинден" ако не се лъжа, с тоя дето на вас точно в ПБФ при ВТУ "Св. св. Кирил и Методи" ви се усукваше и подмилкваше, докато се пробваше да затрие катедра "Теология" в ШУ "Епископ Константин Преславски", питай го и от мое име последния какво се случи точно с програмите за БПЦ от Фонд "Земеделие", докато тоя "светителстваше" в Софийско преди да се домъкне край "Ой ти, Черно море" и защо бяха спрени?... И го поздрави от дядо Димитър Амбарев.

За каква канава говориш бе, колега, питам в още една реплика по други твои думи?

"Всеки, който познава българската история и си дава сметка, че тя не започва от 1989 или от 2007 г., знае какво да очаква от Българската православна църква, особено в ситуация, в която децата ни са на прицел. Като споменах историята, само ще напомня, че църковният организъм е канавата, върху която тази история е изтъкана."

Тази канава и тази тъкан отдавна е подпалена и изгорена за себични, лични цели от "големи христиени", дето "не пропущат литургия", но и в църква "затуй ходят, че с църквата и търговия", както е пък по Ботьова, ако и него не си чел. Канавата ти е кенеф, драги, тази история е отдавна мъртва и ти няма да я възкресиш, воювайки с призраците в текста на една Конвенция, дето само ти ги виждаш. И правилно ви се подиграва, колеги от ВТУ, проф. Калин Янакиев, щото той поне владее една добра способност за съждение и анализ, усвоена в истински факултет - Философския в София, докато вие умеете май само да кокетничите и да се харесвате - преди на разни фондации, сега на разни владици, 

Не сте за богослови, колега, за курви сте родени. Да.

Професор Иван Желев циганин?

Оказа се, че проф. Иван Желев е циганин! Преди малко ми го съобщиха по телефона хора, на които не мога да не вярвам! Казаха ми да погледна снимките и на децата му - ниски и черни съвсем по цигански, аз обаче нямам време за такива глупости, извинявам се, макар че преди години един приятел много настояваше да "прегледам снимките" на дъщерята и жената на поп Силвестър от Сливен, за да видя, че са... циганки, което под брадата на Силвестър почти не личи, тогава първо отказвах, а после погледнах, за да направя "откритие".

И Вуйчо Ваньо също е от Сливен (с майка от Хасково) по информация пак по телефона.

* * *

Та циганският професор по "Нов Завет" "ръкоположи" преди време за доктореси две циганки:

д-р Жасмина Донкова - кардашка 

и д-р Деса Пулиева - копанарка:

Кардашката го призна за цигански цар на БПЦ, копанарката обаче не. Винаги съм харесвал копанарите - Домне, милуещи, княз Влад Цепеш - Дракула е вампир!

* * *

Вуйчо, честит Банго Васил бе, макар на патерици!

* * *

Не случайно всичките цигани се "пишат" за Пирински македонци... Аз не знам вече - чудя се, тия Пиринци все ли са черни или "македонстващи" цигани от Сливен и Хасково са се навряли там, за да ги почернят?

Реквием за Добрия Епископ (нине владика, присно патрика)

"...даже някой от тях да умре,
ще остане във стола си здраво,

седнал сякаш ще свърши светът,
но не ще се поклати навеки,
сто води, ако ще да текат,
ако ще и да падат комети..."

(автоцитат от "Женски песни", из "Последна Женска песен")

Българската Православна Църква окончателно "отиде курбан" - стана жертва на фиксацията на Пловдивската мутра "митрополит" да стане патриарх. И по всяка вероятност той патриарх ще стане, ако изобщо надживее Неофит, предвид навиците си и начина си на живот - дрога, пиене и разврат.

Но и да стане някога патриарх Николай, той ще е не по-малко "номинален" от сегашната "патрика", когото той си въобразяваше, че след като го е издигнал за патрика, го държи на къс синджир. Но страхът от Николай накара Неофит, който със сигурност добре помни николайчовото възклицание в синода след убийството на дядо Кирил: "Вече си имам собствен синод!" да си потърси други "приятели". И така, евентуалният бъдещ патриарх Николайчо ще се облече в "бяло" може би, но ще бъде стегнат по-силно и от Неофит с обръча "митрополити" Григорий Врачански, Серафим Неврокопски и Даниил Видински - духовни отроци на покойния митр. Натанаил, възрастени от него - Папа и Кръстник на македонската Пиринска църковна мафия, а коронясани с митри от приятеля му Иван Желев.

А македонските престъпничета не си играят. Това не са паркетни мутри като поповете на Николай в Пловдив, нито софийски "дизове и тарикати" като софийските топ-свещеници или сливенските агресивни, но и плашливи цигани в расо. В Пиринско още им държи влага и им имат страха на водените от Натанаиловите отроци "ударни групи" от садисти и убийци покрай битките около Разкола.

Та Николай се усети как ще даде "кон за кокошка", вероятно щото за няколко дни поне е спрял с наркотиците, видя в какъв курт-капан се вмъкна и сега гласува против признаването в синода на епархийския избор на Видин, организира от дистанция протестите срещу него. Но е късно. Този, който започна битката срещу ченгеджийско-мутренското диригентство в БПЦ още като Софийски викариен епископ на Патриарх Максим, заради което го подкрепях тогава и аз, подкрепян и от Максим, и от Владиката, на чието убийство после се зарадва, но който и стана подобен на враговете си, ползвайки техните методи, дали сега ще продаде всичко за "един бял чаршаф" - бялото патриаршеско було?... А този чаршаф няма и да е вече съвсем бял, щото на Севастиянов - "блудния син на българската БПЦ-мафия", ще му откъснат окончателно цветенцето (или разбият касичката, ако предпочитате, разбирайки какво имам предвид), слагайки му чрашафа на главата... 

Е, ако сме живи и здрави, поне ще пием "блага ракия".

Доктрината, идеологемата и... суеверието

Доктринизацията на вярата я стеснява и редуцира темите в мисленето на религиозния човек до едва няколко, ако не се смеси със странична спрямо самата вяра област на познание, което впрочем е изкуствено почти винаги и съмнително по стойност. Съботяните говорят и пишат непрестанно за съботата си и левитските диети, но обилно размесват нещата с теми от история и медицина, за да не втръснат бързо и на самите себе си. Според "историята" (в техен прочит, какъвто всяко подобно смесване изисква), те били напълно прави и се явяват възродители на "истината й", а според "медицината" до един сме щели да измрем на по 50 години максимум всички ядящи свинско месо от инсулти и инфаркти, за разлика от тях. А за Свидетелите на Йехова всичко започва, продължава и свършва с това, че едничкото Божие име е Йехова и Отец, а Христос не е Бог. И двете секти ги "подкрепя" историята (или медицината), а окончателно ще ги покаже като единствено прави краят й на историята, както и нашият край... "според медицината". Всяка от тях има свой "пророк" и това е една от малкото останали теми на проповедите - истинноста на собствения им пророк, дори непогрешимостта му. 

Ако посещавате сбирките на някоя от новите протестантски общности, възникнали често в края на 19-и и началото на 20-и век, каквито в изобилие имаме в България, сами ще се уверите, че около десет или петнадесет еднотипни проповеди се въртят постоянно и те са обикновено по отличителните за конкретната секта доктрини.

Подобен процес на доктринизация и идеологизация в религиозното мислене през последното десетилетие тече и в БПЦ на всички нива. Митрополити и епископи говорят предимно и само за политика или пари, богословите главно бистрят темите за богослужебния календар и за хомосексуализма, за религиозното образование в училищата и абортите, ако искат да са на владишка софра. Поповете основно морализаторстват, а миряните имат скромната радост да се карат помежду си по всичките тия въпроси и главно по темата за това кой е "модернист" и кой напротив, че дори и анти-, а по-опитните и духовно "извисените" сред тях обсъждат "духовни старци и свети обители" 

Доктринизацията в богословието има своето огледало в политизирането по висшите етажи на църковната власт. И те заедно раждат надолу под себе си сух, дървен, а често и жесток, но и двуличен морализъм, за който говорихме у поповете, както и вяра в басни и глупости между черкуващите се миряни.

"...и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните" (2 Тимотей 4:4)

Това е истински рай и тъмно пиршество за всякакви лъжци, тарикати и религиозни спекуланти. Какво по-хубаво за лъжеца от компанията на хора, дето обичат да бъдат лъгани?! Както се събираха навремето да бъдат наставлявани и поучавани (че и пари за това му даваха) край монаха Михаил Хаджиантониу - грък нетърпян и изритан от всеки гръцки манастир, дето обикаляше из БПЦ, за да си играе на духовен наставник и даже прозорлив духовен старец сред миряните, така сега чакат, търсят и слушат такива като "зографците", дето сами не ги свърта в собствения им манастир, дошли и те, също като споменатия Михаил, от Атон.

"...понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти" (2 Тимотей 4:3)

Идеологизацията и доктринизацията пораждат суеверие и див невежествен инат, имащ претенцията, че е просветен и едничък правоверен - хора, които укоряват и осъждат ходещите по врачки като суеверни и глупави, докато сами вярват, че собствените им "православни" гурувци, когато не ги гледаме, смирено и скришом... левитират...

* * *

А преди години реших да се изгавря с един великотърновски доцент и богослов "светило", любимец на телевизорите преди, а на жените винаги. Подметнах му:

- Ех, г-н М. Ст., знаете ли, че откривам как "евхаристийната еклесиология" обяснява по великолепен и невероятно дълбок начин всички библейски текстове, даже... старозаветните?!

- О, да! - светнаха му очесата - Аз също!!

Замълчах си замислен... "Да, да, - помислих си - те така и съботяните всеки текст "обясняват" чрез "съботната проблема", а в книгите на библейската апокалиптика, даже вехтозаветната, през дума, според тия, се показва все папата с рога, с копита и с опашка..."

Така едната идеологизация (и политизация) дойде в отговор на друга идеологизация (и политизация). Не случайно проф. Калин Янакиев - "апостол на либералната демокрация и отвореното общество в... БПЦ" е пръв коментатор не само по църковни, но и по богословски въпроси в някои среди. А апостолът на доктринизацията, със съответната идеологизация и политизация, но от другата страна, е поп Божидар Главев със сайта му "Бъди верен". И ако у Калин все пак има някакво мисловно движение, защото като "бивш" марксист е и опитен софист, то в критиката към Шмеман на Главев силите му стигат почти само и основно да го укорява, задето пушил цигари и много-много не постил и че... политическите му убеждения са били либералнодемократични, да се тресе от гняв над "Дневниците" му, задето наричал президента на страната, в която живеел и работил (САЩ) "мой и обичан президент".

И точно както професор Калин непрестанно слухти, души и почти всякога съзира подмолни и отвратителни опити на новоправославизиращата се Русия - неговата "империя на злото" да съботира либерализма в БПЦ и чрез БПЦ, така и Главев прави същото, само че открива страховити стратегии и ужасни конспирации отстрана на неговата пък "империя на злото" - USA с ционистите и масоните, но Главев вижда техните козни в "доктриналните грешки"... Ако архим. Дионисий замалко не стана епископ, замесен е игуменът руснак Филип Василцев от Руската църква - Подворие в София, питайте Калин! А поставянето под съмнение на авторството на "За небесната йерархия" от св. Дионисий Ареопагит не е обикновена грешка на текстовата критика и анализ - то е съизмеримо с Пърл Харбър, с потапянето на самолетоносачи направо във вечния конфликт на либералите модернисти и православните консерватори, нападнати вероломно от платените с масонските пари либералчета....

О, мама мия, мама мия, лет ми гоу!

От Салемския лов на вещици до "свети" Серафим Роуз

продължава от "православна протестантизация"

/посвещава се на... Чичо Чарли Харпър/

Всяко ново протестантско "откритие" на "благословената" от Бога територия на USA, както вече показахме отчасти, поражда вълни от фрагментация и разцепления, приемащи най-причудливи форми. 

Предния път споменахме странните "баптисти на свободната воля". 

А има и "баптисти от седмия ден", както има и "адвентисти от първия ден". "Oткритието" на група изкушени от богословие фермери около средата на 19 в. поражда и двете.

Чакайки Христос да се върне всеки момент, тия "открили", че в раннохристиянската история била направена голяма грешка - празнуването и светостта на седмия ден - старозаветната събота било подменено с празнуване и освещаване на първия ден от седмицата - неделята (в англоезичните, а и в православните календари, дните се броят "по библейски" - седмият ден е събота, а първи е неделният ден). Едните адвентисти (очакващи Христос "всеки момент", като даже понякога "моментите" били съвсем конкретни - с дата, че и час), решили да поправят "грешката" и станали "адвентисти от седмия ден", други адвентисти не се съгласявали, че това е грешка, но не искали да спрат да чакат Христос почти всеки ден (в 8.15 h. примерно) и станали "адвентисти от първия ден". Тогава се намесили баптистите, които не били адвентисти и някои баптисти се съгласили с първите адвентисти (от седмия ден) относно съботянстването, обаче не искали да стават адвентисти (да се събуждат през ден сутрин в 8.15 h. примерно, за да чакат Христос да се върне на Земята), затова решили да си останат баптисти, но "баптисти от седмия ден".... А!  Съвсем подобно на  Пламен Сивов - "православният" баптист...

Ех, "знамето с' звезди обсипано"!

Тия движения причинявали огромни главоболия на северноамериканските власти, съизмерими вероятно с главоболията на св. имп. Константин Велики по време на споровете между православните и арианите. В САЩ обаче спорещите не се ограничавали с плесници по пазарите, като в Константиновград... Един фермер баптист застрелял по пътя му към ареста нов "пророк" - пророкът Джоузеф Смит на появилите се мормони, възмутен от проповедта му относно поредната "голяма грешка" на ранното християнство - отмяната на старозаветната полигамия. Защо баптистът с револвер в случая не решил да отцепи от баптистите нова секта, наречена например "баптисти на многото жени", вместо да стреля, ние не знаем, само предполагаме, че може жена му, тъща му и балдъзата му да са го принудили... Срещу мормоните започнали повсеместни репресии, на което мормоните отговорили със създаването на отряди за отмъщение на репресиите върху тях, които, ако не се лъжа, наричали "Ангелите на смъртта". Накрая се наложило Федералното Правителство чрез армията да вземе мерки и мормоните били изтласкани в щата Юта, далеко от всички раздразнени баптисти, където основали Солт Лейк сити и... Лас Вегас, за да могат баптистите и методистите, без да ги гледат пасторите, жените, балдъзите и тъщите им, да ходят да се женят колкото си пъти едновременно искат... временно, да пият уиски и да играят хазарт... 

И зацарувал мир по въпроса кой кога да се жени и колко къде да пие, докато в град Салем, наречен на Йерусалим, не започнал пуритански лов на вещици, съвсем подобен на средновековния, съвсем подобно май и на това как йером. Висарион (Димитрия) подгони кокалите на Ванга и Дънов в България.

Но Северноамериканското общество било истинско общество, което се чувствало отговорно и съпричастно на религиозните общности и проблеми им, а не били там "побратимени православни секти" с пилатовска държавна субсидия ала-"Аз си умивам ръцете" от по петдесетина души, броящи се около десетина в цяла България и наричащи се енории, с които можем да се запознаем поименно във... Facebook, затова в САЩ се взели мерки. Мерките се наричат... секуларизация и тя е именно думата, дето циганинът нацист поп Евгений Янакиев от Сливен смята за най-мръсната на света. 

Днес фундаменталистите протестанти продължават да протестират, тоя път срещу секуларизацията, вместо срещу Ватикана, но никой не им обръща внимание, а когато протестират и стреляйки, което се случва, всички останали стрелят по тях - израз на пълното американско единомислие, че на религиозния фанатик и фундаменталист мястото му е или на въжето, или в затвора, или в лудницата, или в периферията на обществото... А да не забравя да спомена, че "религиозен фундаментализъм" пък е любимото понятие на друг поп от Сливенска епархия - на поп Божидар Главев... Да!

* * *

И тогава се появиха йером. Серафим Роуз и "преподобният" мирянин Клаус Кенет, който години по-късно открадна ноухау-то от отец Роуз. Нямайки вече къде и с кого да спорят по такива "фундаментални въпроси" - поробена воля или свободна изцяло, седми ден или първи, защото Америка изтрезня от тези неща, те дочакаха православното "възраждане" на американския народ.

* * *

Чакайте сега да ви кажа нещо за това "възраждане", дето с темата за него по разни български православни сайтове преди време се "лягаше и ставаше"... "Видях ги, да, "вълните" с американски православни неофити, Светославе, - обясняваше ми покойният вече проф. архим. Павел Стефанов преди години, гостувайки у дома - единият мечтаел да премине през цялата река Мисисипи на сал, друг да обиколи света върху мотоциклет, когато ги заварило новото "американско православие" - всичко на всичко половин влак хора"... А аз съм убеден, че докато тоя "американски православен влак" е пътувал, пак са го гонили, разбира се, индианците.

И така в тая странна среда Роуз и Кенет станаха пророци, но за разлика от Джоузеф Смит никой не ги застреля за съжаление, Боже, прости ме, ами даже и ги изнесоха за ползване в... БПЦ (тоест "внесоха")

Той (Кенет или Роуз изберете си сами, щото май е същото), произхожда от консервативно протестантско семейство с фундаменталистки възгледи... После станал каратист (Ха, като някои наши БПЦ-попове!), по някое време престъпник и наркоман (като същите, дето май отказаха наркотиците, но да са престъпници не се отказаха, само дето престъпленията им получиха "държавен лиценз"), после йога, мюсюлманин, будист, даже хомосексуалист и накрая ето го тука, след милиони извървени километри, "открил Любовта" (като Клаус Кенет) или "най-чистото от всички чисти православия" (като Роуз)... 

И след като ни "откри", веднага се сети за "мама и татко", почвайки да воюва за доктрини... 

Предпочитам, ако ще съм в тая схема, да бъда не "баптист от седмия ден", а баптист-мормон, извинете, но нали мога да избирам?!

И още за протестантизацията на българското "православие"

В протестантската теология владее доктрината, което е съвсем същото като догмат, само че не на гръцки, а на латински.. Нещата така и почват - с преработване на доктрината за изкуплението, което д-р Мартин Лутер прави, засилвайки и преекспонирайки учението за благодатта и първенствуващата й роля в спасението ни по августински. Лутер т.е. взима един дискурс по въпроса, съвсем западен, но позабравен и го противопоставя на друг, владеещ в западната теология към момента - т. нар. пелагиански, който подчертава и даже дава първенство на човешките добри дела в спасението ни, вместо първенството на Божията благодат. 

Имайки и юридическо образование, Лутер се опитва да разгроми пелагианския дискурс на ниво "право" и това е само по себе си гениално, защото пелагианският дискурс е по съществото си юридизъм, Лутер обаче предлага друг юридическо-богословски конструкт, в който преобръща тезите за спасението. И това е любимата на поп Божидар Главев и авторите му от сайта "Бъди верен" теория за изкуплението и "заместническата Христова жертва" и тя е в същността си лутеранска. 

Според властващата концепция по времето на лутеровия протест, човек е невъобразимо грешен и престъпил Божиите закони, той е по рождение отхвърлен и Разгневеният справедливо Бог трябва да бъде умилостивен чрез добрите дела на човека, които най-често се разглеждат като добри дела в полза на Църквата и по-точно на Ватикана.... Их, как прилича това на днешния български клерикализъм нали - може да си педераст, но ако си "за вероучението в училище" и "против папата", си благословен, наш, "божий" педераст?... 

Лутер преобръща това, определяйки човека като по рождение обичан въпреки всичко и отговаря на тезата за неутолимия Божий гняв, заявявайки че гневът и наранената правда Божия са утолени и удоволетворени чрез Христовата Жертва на Кръста. 

Аз смятам, че и двете концепции не са верни, но не съдя Мартин Лутер, даже го харесвам, в своето време и по своя начин това е могъл да направи срещу гнета на Рим и папата му.

Но факт е, че протестантската теология, чиято среда на зараждане е западната богословска мисъл, не успява да се освободи от родилните си петна и малформации и в следващите столетия този спор продължава между самите протестантски богослови - спорът между бл. Августин и Пелагий, възроден в спора между Лутер и Йоан Тетцел, продължава между Жан Калвин и Якоб Арминий. 

И това продължава със столетия, като се нарояват течения и секти в самия протестантизъм, според предпочитанията на последователите си към съответния дискурс. И днес например в САЩ имаме даже разделение между вероизповедания, които сами са възникнали в последование на конкретния дискурс. Баптистите например, по възникване родеещи се с калвинистите, привърженици на Калвин и Лутер и отчасти на Августин (защото блаженият не бил е... "калвинист"), в момента имат свое разцепление - клон баптисти, наричащи се баптисти, но заявяващи се като изповядващи доктрината за "напълно свободната воля", което поставят даже в наименованието си "Баптисти на свободната воля" - на Арминий и Пелагий, макар че и еретикът Пелагий не е бил "арминиянин", както и бл. Августин не е бил "калвинист".

Протестантската теология от края на 19-и и началото на 20-и век, опитвайки се да излезе от тоя омагьосан кръг, роди популярния адогматизъм, недоктринерство и така влезе в друг омагьосан кръг. Доктринизирането на догмата "по латински", неразбирането на догмата като среда на възможно съжителство между дискурси, ако не се абсолютизират противостоейки, роди първо превръщането на догмата в бойно поле между сектантски настроени партизани на дискурса, а сетне доведе до отказ въобще от догмата от уморените от битки и противостоене хора. 

Така се подготви пътя за съвременната Всеерес на Икуменизма.

* * *

За ли си или против честото причастяване?! За или против си причастяването без задължителна изповед?! Вещица ли е Ванга или светица?! Да наричаме ли инославните изобщо "църкви и християни" или да ги определяме като "деца на дявола"? Старият срещу Новия Богослужебен календар. Дявол ли е папата? Руско срещу гръцко богословие?!...

Процесът е същия. 

И резултатът, ако тоя процес продължи, ще бъде същия.